12
CHAM
ОТ ДИАНА Г
MBAO
ГЕОРГИЕВА
М
узиката на Chambao е преобладаващо спокойни, понякога малко тъжни, но винаги слънчеви мелодии, придружени от нежния, почти детски глас на вокалистката им Ла Мари, които те изпълват с позитивизъм и грешни помисли за лято, което никога не свършва. Това може би се дължи на плажовете, времето или темперамента на испанците по принцип, а може и да е просто така. Каквито и да са причините, по случай съвсем скорошното им гостуване у нас, се свързахме с Ла Мари и я поразпитахме това-онова за музиката въобще, за паузата между новия и стария албум на Chambao и разбира се - за настоящето им турне: Това не е първият ти път в България – какво си спомняш от предните ви концерти тук? Спомням си концерта от 2008 година в София, когато пяхме в препълена зала. Помня, че тогава се замислих за хората и за любовта, с която ни дариха, за това, че подскачаха с нас и пяха, въпреки че песните ни са на различен език. Дотогава си мислех, че такова нещо е невъзможно. Но според мен точно това е хубавата част от работата ми. Дори и понякога да съм много уморена от пътуванията и единственото ми желание е да съм вкъщи с близките и приятелите си, попадам на място, където никога не съм била преди, сред нови хора и това всъщност е толкова зареждащо. В тези моменти се
опитвам да попия всичко, да разгледам, да запомня... Казваш, че си имала нужда да се отделиш за малко от Chambao преди да направите новия си албум, който излезе през май тази година – защо? Издадохме албума "Con otro aire" през 2008 година, а през 2009 бяхме в Аржентина. След това заедно решихме, че е време за почивка. Всеки един от нас имаше нужда да прави различни неща. За мен самата беше задължително да си поема глътка въздух и благодарение на това успях да натрупам нов опит, за който да разкажа в песните си. Чрез музиката човек се адаптира и дори в известен смисъл - да се нормализира. Дотогава не бях се спирала, за да живея други емоции - имам предвид извън музиката ни. А през 2010 пътувах, ходих на концерти, подхранвах необходимостта си да бъда просто себе си, сред приятели, сред семейство. Защото в крайна сметка това са истински важните неща. Каза - концерти - можеш ли да гледаш концерт, без да мислиш за звука, техниката, осветлението, изобщо за музиката от професионална гледна точка? Разбира се! Музиката надхвърля границите на професията. Тя е повече от професия. Какво те вдъхновява по принцип – как се “случват” песните ви? Черпя вдъхновение от преживяванията си, от всичко, което ме заобикаля. От предишни песни, от сегашни песни. От мечтите. Не е лошо човек да мечтае, да има цели, за да продължава напред. Животът и всичко, което преживявам, се превръща в бъдещи песни.
Какво е специалното и "новото" в "Chambao" за теб? 10-годишният юбилей прави този албум наистина специален. Може да се каже, че е своеобразна повратна точка за нас албумът отбелязва завършването на един етап и започването на нов. В него има нови песни, но и такива, които напомнят за предишните ни дискове. За всеки случай винаги търсим нови истории, които да разкажем... преживявания, които да ни провокират да напишем нови песни. За този албум имахме повече време, за да можем да ги разкажем както трябва. Каква музиката слушаш, когато не работиш? За новия албум исках да наема хора, на които се възхищавам и чиято музика ми харесва. От фламенко до Gotan Project, които съчетават тангото и електронната музика. Също така "Yerbabuena" – музика с близки и далечни влияния... Как си почиваш – остава ли ти време за семейството, за близките? Обичам да съм заобиколена от семейството и приятелите си и да им посвещавам възможно най-много време, което не винаги се получава, но това е най-добрата почивка за мен. Разкажи повече за турнето ви? Обичам да посещавам много и различни места. Идеята ни и сега е да посетим колкото се може повече градове, основно в Испания. "Chambao" излезе на 8 май и веднага след това тръгнахме на турне в северната част страната, а след 15 май - слязохме на юг до Малага. След това бяхме в Мадрид и в още куп други градове. В интернет страницата ни има повече информация за датите и градовете. Ще ми бъде трудно да ги
изброя, сигурно ще пропусна някое място, но да, и в България - за Elevation фестивала. Повече четете на www.ladyzone.bg
РОК ЗАВ
ОТ ДИАНА Г
ВИНАГИ
ГЕОРГИЕВА
8
0-те, Ел Ей, рокенрол, бейби! Ако сте израснали с музиката на Def Leppard, Whitesnake, Guns N Roses, Europe, Bon Jovi, Twisted Sister и други глам рок банди, има два възможни начина да реагирате на „Рок завинаги”– или ще се усмихнете, или веднага ще го намразите. Всъщност филмът е екранизацията на известен Бродуейски мюзикъл, но в главните роли са… ами, първо – увъртелият се около сциентологията "татко на трима" Том Круз, позавехналата Катрин Зита-Джоунс, един забавно изглеждащ Алек Болдуин, новите Джулиан Хъф, Диего Бонета, но също и Малин Акерман, Ръсел Бранд, Пол Джиамати и (! внимание !) Мери Джей Блайдж. Като цяло „Рок Завинаги” е нещо като разбунтувал се мюзикъл на Дисни и макар и близо до тях, е в по-„мръснишки вариант” – има си стриптизьорки, секс (индиректно), пиене (къде е дрогата?), неприличен език и абсурдно забавни образи, които понякога не успяват съвсем да заобикалят натрапения хумор. Което автоматично ги прави несмешни. Обаче Том Круз, който е в ролята на Стейси Джакс, прототип на Аксел Роуз (който не е точно Кърт Кобейн) е доста симпатична пияница-рокзвезда и даже припомня, че и той имаше някои наистина добри
моменти в кариерата си. И че е добър актьор, въпреки хилядите продължения на „Мисията невъзможна”, които стават все по-бозави с всеки следващ епизод – независимо от всички нови по и найспециални ефекти. Като във всеки себеуважаващ се мюзикъл и в „Рок завинаги” я има голямата, чиста, невинна, истинска любов, която трябва да преодолее всички пречки по пътя си. И е забавно, защото например парчето, в което Дрю Бойли (Диего Бонета) възпява чувствата си, е придружено не само от замечтано лице, но и от облекчаване в тоалетната на бара , намиране на припаднали над тоалетната чиния и прочее не-съвсем-по-книга-кадри, а не да речем, от залез, групови танци или гледане в тавана на стаята му. Акцентът в ленатата обаче е по-скоро върху манията по рока, истерията по музикантите и малко наивно – върху протеста на консервативните хора, които смятат рока за „зло”. В образа на най-видната противничка на „порочната музика” е Катрин Зита-Джоунс – някогашно групи на Стейси Джакс, останала с разбито роксърце и продължила „кариерата си на жена” като съпруга на кмета... И така – един измислен бар - мека на рока, поредица от образи, всеки в различни отношения с музиката и с начина на живот, който тя предполага, но от забавната му страна и изобщо – приятна музикална история, която представя истерията по рока такава, каквато у нас не сме имали честта да я познаваме. И още - много танци и дори повече рокенрол... Повече четете на www.ladyzone.bg
WILD
ОТ ГЕОРГ
D LIFE
ГИ КОЛОВ
Wildlife (див живот) e един от найпредизвикателните жанрове във фотографията. Освен всичко, което касае останалите жанрове, тук снимащият трябва да разполага с може би наймного себеотрицание в името на добрата снимка. Wildlife фотографията до голяма степен си прилича с лова. Много от нещата, като подготовка, психология и стоицизъм, са сходни. Това е така, защото снимащият е ловец на моменти и целта му е обектът да попадне в кадър без да подозира. Тук обаче трофеите по мое мнение са поценни, защото стигат до много хора, а не нараняват нито едно животно. Напишете си домашното Добрата подготовка е ключов момент в Wildlife фотографията. Повечето сериозни фотографи, снимащи диви животни, са и естествоизпитатели, които изучават обектите си в естествената им среда. Това е така, защото за добрия кадър е необходимо да се запознаете с навиците на животните, които са обект на вашето внимание. Къде живеят? С какво се хранят? С една дума всички привички и навици, които биха могли да ви помогнат при снимането. Животинското царство е изключително разнообразно и макар да има много прилики между представителите на даден животински вид (например птици) има разлики, които биха провалили всеки един опит за заснемане, ако не се вземат под внимание. Ако желаете да се занимавате с този вид фотография е необходимо да развиете търпимост към капризите на времето и
себеотрицание по отношение на ранното ставане. Снимащите Wildlife най-добре знаят значението на думите - търпението е добродетел Ранната сутрин или късният следобед са най-благоприятни за заснемане на диви животни. В този период те стават доста активни, защото тогава най-често търсят вода или храна. Съществуват два основни начина за фотографиране на диви животни. чрез дебнене или чрез прикритие И в двата случая основното е снимащият да остане незабележим. Обичайте обекта на вашите снимки повече, отколкото вашите дрехи Не моден каприз, а смесица от практичност и ненатрапчивост. Изпразнете джобовете си от монети, ключове и други вещи, които биха издали присъствието ви. Ако забравите да си сложите парфюм или афтършейв, не се притеснявайте - това по-скоро е задължително. Животните имат остро обоняние и подобни аромати биха им дали сигнал за безпокойство. Когато става въпрос за дебнене, постарайте се да носите възможно наймалко и удобно разпределен багаж. Това ще ви позволи да се придвижите бързо и тихо. Спирайте често и бъдете бдителни. Точно като на лов, но с фотоапарат. Ще се слеете ли с обстановката? Накъде духа вятърът? С каква светлина разполагате? На тези и на много други въпроси е необходимо постоянно да си отговаряте,
придвижвайки се към целта. Въоръжете се с търпение, защото разходката ще бъде дълга. Едва ли животното ще ви позволи да се приближите до него по права линия. Забележи ли присъствието ви замръзнете. Избягвайте визуален контакт, защото повечето животински видове го осъзнават като заплаха. Изчакайте докато отвърне поглед. Клекнете много бавно (когато сте по-високи, изглеждате по-заплашителни) и се възползвайте от позицията си. По-запалените на тема Wildlife използват укрития Обикновенно ги построяват близо до вода и мястото, където обитава животинският представител. Целта е укритието да е близо, като същевременно не се дава повод на животното да се притеснява от наличието му. Честа практика е след построяването му да не се използва, за да могат животните да свикнат с присъствието му. В продължение на времето укритието се премества по-близо до обитаваното място, но това е бавен процес отново, за да могат животните да свикнат с новия елемент в пейзажа. Каква снимачна техника ще ви е необходима за Wildlife фотография? Каква бленда и скорост на затвор трябва да използвате, за да уловите по-прецизно движенията на обекта, рискувайки възможно най-малко желаният момент да се изплъзне? На тези въпроси ще отговори втората част на статията, която ще излезе следващият брой.
14