bEST 4 by bTV

EST

СТО-И-ДЖО

ОТ ЕМАНУЕЛ

ОН-И-УИЛМА

ЛА ИВАНОВА

сички сме (с) транзистори. Представям си моя ТАКА, но това няма значение. Та, всеки си има вграден транзистор. Получаваме ги при пръкването си и всички са фабрично настроени (или разстроени, както ви харесва) да улавят определени честоти и да пращят и квичат на останалите, до които нямаме достъп. Затова едни харесват блус и агонизират на метъл, а други се радват на метъл и плачат от болка на Бийбър. Никой не е виновен за музиката, която харесва. Всичко е въпрос на настройки в транзистора – или хващате, или не хващате дадена честота. Транзисторът на Джон Гом (Jon Gomm) е “спешъл енд лимитед едишън”. Просто нямам друго обяснение. Този човек трябва да има достъп до секретна честота, която нормалните човеци с нормалните транзистори не могат да прихванат. Просто чува неща, които не всеки може и ги възпроизвежда, трансформира и ретранслира с помощта на таланта си... и Уилма. Добре дошли на сто-и-Джон-цяло-иУилма! Слушайте, за да ви хареса (или не) и гледайте, за да зяпнете! Последното е сигурно... Днес в “музика за четене” четем, слушаме и гледаме Джон Гом, защото музиката му е и за гледане. Всичко е чудесно, когато слушаш песните, но когато видиш/ гледаш откъде идва цялата тази музика, “чудесно”-то става просто ЧУДО! Чудно, нали?

Мислех да ви говоря за Джон Гом, но за мой късмет успях да говоря С Джон Гом... нарочно и задочно. Преди да ви подканя да прочетете какво ми сподели китаристът, една бърза биографична справка в стил “Амели Пулен”: Джон е роден в Блекпул, Англия, и свири на китара откакто се помни и откакто всички го помнят. Китарата му се казва Уилма. Да, свири само на един инструмент, с който има специална връзка. Женен е. Има симпатично чувство за хумор. На Джон му пука за: децата в Кения, тропическите гори и музиката като музика. На Джон не му пука за: китарите, които се правят от вековни тропически дървета, за лейбълите и музиката като реклама, пари и его. Повече за Джон ще намерите в отговорите (под въпросите =)) и в музиката му, която сама ще ви намери, ако сте настроени за това... Винаги, когато видя нещо изключително (като човек, който играе билярд с език или свири на пиано с крака) се чудя откъде е дошла първоначалната идея за развиването на този талант - скучно ли му е било на този човек? Какво го е накарало да се занимава с това, което прави? Та... скучно ли ти беше, когато реши да започнеш да удряш и да драскаш по китарата, за да видиш какво може да се получи? Не, за мен е нормално. Първият ми учител по китара, когато бях на 4, свиреше фламенко и този стил е стандартен. Но да, много лесно се отегчавам и имам нужда музиката да бъде интересна и вълнуваща. Изглежда като да ти е отнело много

време и упражнения, за да стигнеш до нивото, на което си. Колко време всъщност ти отне? Как и кога различните звуци започнаха да звучат като мелодия, като песен? Когато бях тийнейджър прекарвах много време в свирене и не толкова много в училище. Сега нямам много време да се упражнявам, но имам доста концерти и с тях поддържам форма. Различните звуци, шумове никога не могат да станат песен за мен – първо правя песента и след това добавям другите звуци. Така всъщност песента е основата, нея винаги я има. Учил си музика в Института по китара в Лондон и Музикалния колеж в Лийдс. Смяташ ли, че е важно човек да има добро музикално образование, за да бъде добър изпълнител? Не, не за всеки е важно, но за мен това беше най-лесният начин да постигна развитие в кариерата си. Научих наистина много от всичките ми учители в музикалния колеж и това ми помогна да разбера различни стилове – от джаз до класически, до метъл, и по този начин те станаха част от моя стил. Видях какво наричаш “лесна” таблатура за “Passionflower” и, честно казано, нищо не разбрах, въпреки че не беше първата ми среща с таблатура. Не мога да си представя как изглежда истинският вариант! Хората успяват ли да се справят с песните ти? Какви са отзивите, които получаваш? Хората ги намират за... трудни. Само се надявам никой да не пострада. Свириш само на един инструмент – известната Уилма. Останала съм с впечатлението, че музикантите нямат

търпение да могат да си позволят да си купят колкото се може повече добри инструменти. Някои имат цели колекции. Ти свириш ли въобще някога на друг инструмент или песните ти не биха звучали по същия начин без Уилма? Да, повечето ми приятели имат много, много китари. Аз съм моногамен. Свързан съм точно с тази китара. Тя е голяма част от живота ми и заедно сме били във всякакви странни и страшни ситуации. Докато сме на темата – видях поста в блога ти за китарите “Гибсън”*. Ти имаш ли Гибсън? Искал ли си някога да притежаваш такава китара? Не, нямам такава китара, но мисля, че има проблем, който трябва да бъде дискутиран – има много по-важни неща, за които може да бъде използвано 1000-годишно тропическо дърво от това да направиш една готина китара за хлапетата на запад. Например, за осигуряването на кислород за планетата и дом за животните! Да си поговорим за Уилма. Откъде идва името? Не ми приличаш на Фред... нито на Бети. Капитам Уилма Дийринг. Най-вероятно ще трябва да използваш Google, за да разбереш коя е тя! Моята детска любов… (Да, наложи се да използвам Google и той ми каза, че капитан Уилма Дийринг е фантастична комикс героиня, която впоследствие става героиня и в телевизионна поредица, в която ролята се изпълнява от Ерин Грей) Освен че свириш на китара, ти пишеш и текстовете на песните си, а и ги изпълняваш, което е още попритеснително за обикновените хора. Как започна и да пееш? Взимал ли си уроци?

Един от многото таланти на съпругата ми е, че е учител по пеене и тя ми помага много. Доста работя за това – аз съм естествено талантлив китарист, но не и певец. Мисля, че все още не съм открил най-добрия си глас, но смятам, че ставам по-добър. Прочетох някъде, че в “Passionflower” всъщност става въпрос за едно растение в задния ти двор, което изведнъж избуяло. Това е готино... и странно. Имаш ли някакви други необикновени вдъхновения? За какво най-много обичаш да пееш? Пиша за всичко, което успее да ме развълнува – растение, което израства и създава толкова много живот, след един мижав старт и почти никакъв шанс за успех; или за някакъв спор; или история от живота ми; война; телевизионно предаване. Някои артисти като че ли пишат песни само за връзките си и ми е много чудно как имат време да създадат 10 нови връзки, за които да пишат във всеки албум . Ти си независим изпълнител – сам записваш албумите си в собственото си студио, продаваш ги чрез сайта си и сам уговаряш участията си. Няма ли да ти е по-лесно, ако има кой да върши тези неща вместо теб? Някоя звукозаписна компания? Да, би било МНОГО по-лесно, но аз не правя нещата, защото са лесни. Опитвам се да правя това, което смятам, че е найдобро. Освен това, искам да оцелея като артист през целия си живот, а не да се радвам на успеха няколко години и след това да изчезна. Хората изчезват, защото губят договорите си със звукозаписните компании, губят подкрепата на индустрията и не знаят как да оцелеят

сами. Аз знам как. Има ли нещо, което би те накарало да промениш мнението си и да подпишеш с някой лейбъл? Какво би те привлекло към “тъмната страна”? Би станало, ако нещата се променят – ако в основата на индустрията е музиката, а не рекламата, парите и егото. Даряваш процент от приходите от песните си на училище/дом за деца в Кения. Как избра точно тази кауза? Какво казваш на феновете си, за да ги убедиш, че те могат да променят живота на тези деца? “Happy House” в Уатаму е наистина специално място. Много от децата там са сираци болни от СПИН – те живееха като животни, ядяха от кофите за боклук преди “Happy House” да ги приюти и да им даде истински живот. За мен е важно, защото аз съм просто музикант, според това е егоистична професия. Затова, ако мога да използвам музиката, за да помогна на хората поне малко, това ми изглежда като добро нещо. Фактът, че хората помагат на децата в Кения, като свалят музиката ти легално от твоя сайт, едва ли ги спира след това да качат песните ти за безплатен даунлоуд другаде. Как приемаш това? Хората правят своя избор, аз не ги съдя. Според мен нещата не са еднозначни – музиката Е за споделяне. Чудесно е, когато хората плащат, защото без тях аз не бих могъл да оцелея като музикант, но е и хубаво, че имат избор. Доста се говори за ACTA през последния месец и половина. Какво е твоето мнение за това споразумение? Мислиш ли, че то би променило нещата към по-добро за музикантите?

Не, не съвсем. 99% от нелегалната музика е комерсиална, корпоративна поп музика. Хората, които притежават тези лейбъли и суперзвездите, които правят музиката, и без това да си доста богати. ACTA ще направи богатите музиканти още малко по-богати, а мен едва ли ще ме засегне въобще. Това, което ще направи нещата по-добри за музиката, е ако хората излязат и подкрепят местните си изпълнители на живо.

България! Повече четете на www.btvnews.bg

Забелязах, че напоследък си под прожекторите – телевизия, преса и т.н. Как ти се отразява това? Много е странно. Толкова съм благодарен, когато нови хора откриват музиката ми. Но в същото време домът ми е на сцената, а не в телевизията. Свикнал съм да съм ъндърграунд и не искам да се разделям с това. Всичко е специално, когато е тайна. Добиваш популярност и сред известни личности (Стивън Фрай, например, браво!). Фен ли си на някой от феновете си? Обичам Стивън Фрай, имам няколко от книгите му и обожавам ролята му в “Джийвс и Устър” (Jeeves an Wooster). Получавал съм добри коментари и от Дейвид Крозби, Девин Таунсенд и Джон Андерсън, на които също съм фен. Томи Лий наистина харесва музиката ми, но аз не съм голям фен на Motley Crew, просто никога не съм ги слушал сериозно, но един приятел, който го познава, ми каза, че е супер-, суперталантлив музикант, така че това е чудесно! Какво ще кажеш на нашите потребители и твоите фенове в България? Благодаря ви, че слушате музиката ми. Надявам се да мога да дойда скоро в

КОУЧСЪР

ОТ ЕВГЕНИ

РФИНГЪТ

ИЙ МИЛОВ

о за птица е коучсърфингът и има ли място у нас? Не е нужно да сте орнитолози, за да знаете, че първото изречение е шега, а буквално преведено, коучсърфингът (CouchSurfing) означава “сърфиране по диваните”.

Веднъж попаднали в сайта, вече можете да сърфирате и да си търсите “диван”, където да преспите където по желаете по земното кълбо. Срещу това трябва да сте готови да приемете във вашия дом някой, който иска да посети България и града ви. Повече четете на www.btvnews.bg

Сигурно се питатае какво обаче става на практика? Участващите в инициативата дават възможност на чужденци да прекарат напълно безплатно и в приятелска атмосфера няколко нощи в дома им, докато са на гости в съответната страна. Както сочи статистиката, в повечето случаи домакините предлагат на гостите дивана в хола си, откъдето идва и самото название коучсърфинг. Коучсърфингът направи пътуванията до всяка точка на света да изглеждат все поосезаема реалност, при това с много пониски разходи. Престоят в чужбина вече излиза много по-евтино, защото в общи линии на феновете на коучсърфинга са им нужни пари само за билети и някакви джобни. Домакинът пък осигурява подслона, храната и целия им престой в страната му. Eстествено, гостите получават и почетна разходка из града и то по много по-интересен начин, отколкото маршрута на който и да било туристически гид. Включването в инициативата е просто и достъпно за всеки – просто се регистрирайте на couchsurfing.org или влезте с Фейсбук профила си и ще станете част от сърфистите.

РОБЕРТ

ОТ ЯНА МИНЕВА, СНИМ

ТО РИЧИ

МКИ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ

оберто Ричи е едно от найголемите имена в света на сърфинга. Той е човекът, който превърна мечтата си в бизнес. Ричи е създател на една от най-големите компании в света за производство на бордове и екипировка за отделните направления - кайт и уиндсърф - RRD (Roberto Ricci Design). Екип на sport.btv.bg се срещна със симпатичния италианец, който бе в България за няколко дни, в рамките на фестивала “Adventure & Extreme Expo”. Ричи с готовност разговаряше с всеки един почитател на този екстремен спорт и го заразяваше със своята жажда за приключения във водата. Всъщност италианецyt се чувства “в свои води на Балканите”. Причината? Съпругата му е от този регион - от Косово. “В България се чувствам много добре. Страхотно е да видиш, че в една от най-големите държави на Балканите има поколение, което много харесва уиндсърфа и кайтборда. Запознах се с невероятни хора, които ми разясниха какви са реалностите на пазара в България. Вашата страна е страхотнa развиване за този спорт”, казва Ричи. Всъщност той създава компанията RRD в съдбовната за света 1989 година, когато рухва Берлинската стена. Както всяко ново начало, и това е трудно. Първоначално Роберто започва да прави бордове в къщата на своите родители в родното си градче, в което живее и в момента - Гросето. Сега, повече от 20 години, по-късно RRD е утвърдено име в света на сърфинга с десетки магазини в целия свят. От Аржентина до Япония, от

Малвидите до Оман и от Русия до САЩ. “В най-общи линии има много и различни варианти на изработка на бордове. За нас е характерно това, че ние винаги обръщаме внимание на детайлите. Нашата цел е да произведем бордове, които са предназначени за конкретен тип потребител. Стараем се всеки борд да изглежда различно и уникално, като същевременно съчетаваме някои общи черти на компанията. Цената винаги е различна в зависимост от таргет групата. Перфекционисти сме и в чисто техническата и детайлна част от изработката. Най-важното нещо за нас е конкурентната среда, тъй като ние се борим с много утвърдени, наложили се на пазара компании. В нашия случай сме тръгнали от нулата и се противопоставяме на останалите най-вече с много силна мотивация и огромно желание за успех. Това именно е нашата философия. В бизнеса ние съчетаваме традицията с най-съвременните технически изисквания. Слоганът ни пък е комантика - нещо средно между качество и роматика”, разказва Роберто. Ричи е напълно отдаден на водните спортове. Признава, че първото нещо, което прави всеки ден е се информира за прогнозата на времето. В зависимост от нея или отива да кара любимия си кайт, или се отбива в офиса си. “Любимото ми място за кайт е Гросето. Това е малък град в провинция Тоскана. Вятърът е много подходящ - 18-20 възела. Именно затова много хора идват да карат сърф тук. През зимата пък ходя в Кейп Таун, Южна Африка. Според мен там са най-добрите условия, защото има големи вълни и много вятър”, казва Ричи.

Като всеки човек и създателят на RRD си има своите идоли в спорта. Това са Себастиен Гарат във фрийстайла и Антоан Албо в уиндсърфа, както и на Джон Скай. Най-много се възхищава на легендарната италианска състезателка в уиндсърфа Алесандра Сенсини, която случайно или пък не, е родена в Гросето. Тя е спечелила редица медали в кариерата си, сред които и олимпийско злато.

ще разберат колко е важно да го пазим чисто”. Повече четете на www.sport.btv.bg

“Познавам я от петгодишна. Ние израснахме заедно в сърфа. Това е найотдаденият човек в уиндсърфа, когото познавам. Тя се представя страхотно на гребена на вълната. Алесандра може да служи за пример на всички жени в спорта. Една от причините за това е, че цялото й семейство е свързано с водата”, споделя Роберто. Ричи има две деца - момченце на 6 години и момиченце на 2. “Роко скоро започна да плува. За мен не е важно дали ще избере кайт или уиндсърф. Трябва да се насочи към това, което го влече. Добре е хората сами да формират характерите си”, категоричен е легендарният дизайнер. За финал Роберто Ричи разкри фисофията си за живота. “На 7 години се влюбих в морето. След въздуха, водата е вторият най-важен елемент за мен. Старая се да прекарвам повече време със семейството. Качеството на живот е свързано с времето, прекарано с хора, които обичаш. Радвам се, че мога да работя активно, но и да бъда със семейството ми. Иска ми се повече хора да открият водата като място за забавление. Колкото повече хора се свържат с морето, толкова повече,

ДЕЛТАПЛ ОТ СТЕФКА

ЛАНЕРЪТ ДРАГАНОВА

апознайте се с Василена Василева! Тя е единствената жена в България, която се занимава с делтапланеризъм, отдели няколко часа от времето си, за да разкаже специално за читателите на sport.btv.bg повече за този невероятен екстремен спорт. Василена е изключително чаровна и лъчезарна, заредена с енергия и ентусиазъм, а сладкодумието, с което разказва за летенето, може да зарази всеки с желание да види света от птичи поглед. Ако го направи и с вас, то не се колебайте и научете повече за клуба, в който членува и тя - www.deltaclub.bg Каква е разликата между делтапланера и парапланера? Делтапланерът е една твърда конструкция, за разлика от парапланера. Хубавото му е, че тази солидност на конструкцията ти дава повече сигурност докато летиш. Не може да ти се сгъне крилото, както е при парапланера, който е мек. Освен това делтапланерът лети доста по-бързо. Що се отнася до времето на полета, то си зависи от пилота и атмосферните условия. В това отношение парапланеристите са доста повече хора и правят повече рекорди от нас – скоро едно момче летя към 250 км от Шумен до Враца. Цял ден е летял. Ти си единствената жена делтапланерист в България. Как се запали? Съвсем случайно. Преди две години нямах представа какво е делтапланер, а за парапланери само бях чувала. Тогава един мой приятел, запален авиатор,

реши да ме води на събор на леката авиация в село Бохот и там за пръв път видях делтапланер. Беше моторен. Първото ми впечатление беше “Боже, това нещо не може да лети!” Цял ден обаче ги гледах как “не могат да летят” и по едно време дойде едно момче, което ме видя, че снимам, защото моето хоби е фотографията, и ми предложи да ме качи на делтапланера и да отидем на Кайлъка, за да снимам. Аз се прекръстих и се качих, реших, че за снимките си струва. Така осъзнах колко много ми харесва да летя. Усещането е съвсем различно от самолет. После се запознах с моя инструктор, който ми каза, че той лети безмоторно. Това породи в мен още повече въпроси – “Как пък това нещо лети и без мотор?!” Намерих го във Фейсбук, помолих го да ме вземе с тях и да видя как се лети безмоторно и осъзнах, че това нещо е моето нещо. Нямаш перка, нямаш мотор, няма го този ужасен звук, който издава моторът. Едно ужасно бръмчене, което не ти дава да мислиш. При безмоторното летене и тялото ти е легнало, имитираш полета на птицата. Колко време ти отне за да можеш да литнеш сама? Отне ми около два месеца, за да мога да започна да отхвръквам сама на едно учебно баирче до Бистрица. В началото започваш само с тичането, носенето на самото крило. Докато свикнеш с него, раменете ти са сини постоянно. Около два месеца само сме тичали с една приятелка, с която започнахме заедно, но тя прекъсна, сега ще видим дали ще се върне. После започваш да отхвръкваш по малко – по 2 метра, по 3 метра... Аз още не мога да кажа, че съм истински пилот, научен. Тази година очаквам вече да започна и с термиките.

Ти си фина, слаба, явно не е нужно да си як, здрав мъж, за да можеш да летиш с делтапланер... Да, 50 кг тежа аз, а моето учебно крило тежи 25 кг, което е едно леко крило. Спортните крила достигат до 35-40 кг и аз там наистина не се вписвам в тази категория, трябва ми нещо по-леко. Но не е чак толкова трудно и тежко. Всичко е до навик. Като има и вятър, той сам ти помага – носи ти крилото. Иначе в началото наистина мислех, че това е найтежкото нещо на света. Първият път като се пробвах беше февруари месец, имаше сняг, газех през него и трябваше за 20 метра да пренеса крилото и като видях колко тежи си мислех, че след два дни ще се откажа, но се радвам, че показах и на себе си, че мога да се справя. Парапланеристите са много повече точно затова – екипировката им се събира в една раница. Могат дори на автостоп да се возят, а на нас ни трябва специално пригодена кола. Крилото се свива на 5 метра. Скъпо ли е? Не бих казала, че е скъпо, ако членуваш в някой клуб, както съм аз. В САЩ за да започнеш ти искат да си купиш крило, каска, всичко, плащаш курса и тогава започваш. В България обаче стандартът на живот все още не е толкова висок и затова в клуба сме купили няколко учебни крила и ако някой иска да започне, може да дойде и да се пробва с тях, за да види дали му харесва, дали е неговото нещо. След това вече си купува сам. Продават се и крила на старо. Ако искаш някое хубаво – от 2000 година и насам, можеш да го вземеш от 700 евро до 5-6 000 евро, което не е по джоба на всеки. Спортните крила са по 10-15 000 долара, което е доста. Но пък им е много дълъг животът.

Ние имаме едно крило от 1985 година, което е в перфектно състояние. Просто трябва да се поддържа. Каква екипировка ти трябва, за да летиш? Трябва ти крило, сбруя – това, на което летиш, на което се държиш, те са много различни видове. Трябва ти каска, добре е да имаш ръкавици, за да не ти измръзнат ръцете и очила. Състезания провеждат ли се? Има състезания. Те се провеждат с прелети. Поставят ти задача – излиташ от някое място, дават ти 6, 7, 8 точки, на които трябва да се чекираш. Имаш прозорец от време, в който можеш да излетиш – от 14 до 16 часа, примерно. Ти решаваш кога да излетиш. Отиваш до едната дестинация, удряш GPS точка, че си бил там и продължаваш напред, докато затвориш кръга. Вече точките после се изчисляват много сложно, с различни програми, и се прави класиране. Има и акро състезания, които са за фигури, но вече такива пилоти в България нямаме. Там се искат и много по-подсилени крила. Къде се лети в България? На Витоша от Комините. Сопот – там има и лифт и е доста популярно, южен склон, термиките са много. Сливен, Кюстендил. В Гърция се ходи много, както и в Македония, над Охридското езеро. Правим си страхотни ексурзии и едновременно с това си и летим. Аз съчетавам и фотографията с това, но трябва да е с моторен делтапланер и някой да те вози, за да станат хубави снимки. Безмоторно и сам можеш, но с малко апаратче. Делтапланеристите са много интересни личности – от шантав нататък. Идеални са за снимки, чудесно е

да общуваш с тях и да ги запечатваш на снимки, а най-добре даже на видео. Не бях срещала хора като тях до момента в който не започнах да се занимавам с това.

Повече четете на www.sport.btv.bg

Всеки ли може да се занимава с това? Всеки с елементарна физическа култура. Не трябва да си се залежал прекалено много, да не си много едър. Няма възрастови ограничения. Сега имаме в клуба един ученик, който е сега на 50 години. За деца също няма проблеми, но трудно се намират при нас детски крила. Но в световен мащаб има много такива и децата от малки се учат. По времето на социализма е имало професия делтапланерист в България и е бил много добре развит, но след края на режима е започнало едно голямо западане на тази дисциплина. Надявам се обаче, че скоро отново ще тръгне много нагоре. Какво ти дава този екстремен спорт? Делтапланерът ти дава много. Дава ти различно усещане за теб си, различна гледна точка. Преодоляваш много страхове. Да летиш, да си съвсем сам във въздуха, да можеш да видиш света от толкова високо и да знаеш, че си стигнал сам там... дава ти страхотно усещане за свобода и някак поглеждаш нещата отгоре. Много е красиво! Дава ти дисциплина, себевъзпитание, възможност да прецениш собственити си сили. Имам моменти, в които трябва сам да си прецениш, че е време да си с сгънеш крилото и да се откажеш. Има ли страх? Не е толкова страшно, но страх трябва да има, защото, както казва един от нашите пилоти, страхът ни пази!

МАК

ОТ ПЕТЪР

КРО

Р ЧОЛАКОВ

дна обикновена фотография наблюдава нещата – една рядка фотография вниква в тях, Ансел Адамс Макрофотографията е буквално вникване в нещата, но и не само. Чрез макрото могат да се запечатат много редки моменти в снимки, които показват неща, невидими с просто око. В тази статията ще се опитам да очертая най-важните технически параметри за заснемане на добри макрофотограии. А в следващата статия ще споделя и няколко интересни ефекта. Ето и кои са най-важните елементи за добра макроснимка: 1. Силна светлина (независимо дали е естествена или изкуствена) 2. Затворена диафрагма, но не прекалено, за да не се получи дифракция на светлината, която в този случай, за разлика от пейзажната фотография, пречи. Препоръчителни стойности на диафрагмата са f8 и f11 3. Ръчно фокусиране 4. Винаги снимайте по-общи планове, от които след това можете да окрупните елемента, който ви интересува 5. Техника – специални приставки или обективи за фотоапаратите със сменяема оптика, както и за огледалнорефлексните. Първо искам да подчертая, че

фотоапаратите със сменяема оптика разполагат с меню за макро - знак във форма на цвете, но той не може да функционира без макрообектив или макроприставка. По-ниският клас фотоапарати с вградена оптика разполагат с макрорежим - AF (MF) и биха могли да снимат макро без допълнителна техника. Защо ни е необходимо голямо количество светлина? Тъй като второто правило е за затворена диафрагма, а и защото макроприставките и макрообективите по правило пропускат по-малко светлина. Когато снимаме на затворена диафрагма, скоростта се понижава и, ако не попада достатъчно количество светлина в обектива ни, снимката ще се размаже. Както споменахме по-горе обаче, не трябва да се прекалява със затворената диафрагма, защото рискуваме да се получи дифракция на светлината, която ще влоши качеството на снимката ни. За разлика от пейзажната фотография, при която дифракцията помага като създава пасторален ефект, при макрото тя пречи, тъй като прави образът неясен. Най-добре е диафрагмата да бъде на f8 или на f11 Разбира се, тук говорим за фотоапарати с ръчни настройки, при които бихме могли да контролираме скоростта, диафрагмата, ISO. При фотоапаратите от по-нисък клас, които нямат опции за контрол на тези параметри, нещата седят по друг начин.

В тези случаи нямаме избор, просто използваме сцената за макро. За да подобрим снимките си обаче, можем да използваме ръчния фокус и да играем с композицията. Хубаво е да спазим принципа за Златното сечение За да имаме добър фокус в композиционния център обаче, е добре да използваме ръчния фокус, с какъвто разполагат и малките фотоапарати. При макрото автоматичният фокус много често греши, защото не е пригоден да фокусира на много близки разстояния. Това правило важи дори и за фотоапаратите от по-висок клас. Още една много важна подсказка – не се стремете да снимате единствено крупни планове, а по-общи, от които след това на редактираща програма можете на окрупните желания от вас елемент. Ако не разполагате с необходимата техника, която би ви позволила да окрупнявате, ефектът просто няма да се получи, защото в периферията на кадъра при макрото винаги имаме размазване. Ако се опитаме да окрупним, само една малка част от нашия обект ще бъде на фокус, а останалата част от него ще бъде размазана. Ако снимаме в по-общ план, размазването ще бъде извън обекта на нашата снимка (във фона) и, когато прекадрираме снимката, нашият обект ще попадне в композиционен фокус. Макроприставки и макрообективи Накрая, но не на последно място, за позапалените фенове на фототехниката

ще споделя и нещо за различните видове макроприставки и обективи, които бихме могли да използваме. Най-общо казано разполагаме с два типа макроприставки: първият вид е под формата на лупа и се поставя пред обектива като филтър. Тя позволява фокусиране от много близко разстояние. Вторият вид макроприставки са такива, които се поставят между обектива и матрицата. Те се делят на два подвида – със и без лещова система. Първите създават възможност за фокусиране от близко разстояние като отдалечават обектива от матрицата, а вторите правят много по-голямо увеличение – до 10 пъти. Специализираните макрообективи задължително са над 50-милиметрови По-долу виждате две снимки. Първата е направена с макрообектив, а втората е заснета с нормален обектив. Макрообективите, подобно на приставките, притежават способността да фокусират от много близко разстояние. Разликата е, че качеството на изображението, заснето с макрообектив, е в пъти по-голямо от това, заснето с макроприставка. Предимство на макрообектива, освен голямото увеличение, е и че повече елементи на различно разстояние в кадъра са на фокус. При макроприставаката само определен елемент от кадъра ни е на фокус. Повече четете на www.btv.bg