Годишен доклад за наблюдение на границите - 2010 г.

Page 1

2010 България

Годишен доклад за наблюдение на границите ДОСТЪП ДО ТЕРИТОРИЯ И ПРОЦЕДУРА ЗА ЗАКРИЛА I. ВЪВЕДЕНИЕ Глава I. - Уредба на граничния мониторинг 1.1. Общ преглед България се намира на Балканския полуостров на кръстопътя на един от найоживените миграционни маршрути в географски, исторически и политически план. Българската граница е с дължина 2245 км като страната граничи с Черно море на изток, Турция и Гърция на юг, Македония и Сърбия на запад и с Румъния на север по протежението на река Дунав. Държавното ведомство, натоварено с упражняването на граничния контрол, е Главна дирекция "Гранична полиция" към Министерство на вътрешните работи. ГДГП е разделена на 7 регионални дирекции - РДГП "Аерогари" в столицата София, РДГП - Бургас, РДГП - Елхово, РДГП - Смолян, РДГП - Кюстендил, РДГП - Драгоман и РДГП - Русе като всяка от тях отговаря за частта от границата със съответната съседна държава, съответно - въздушните граници, Черно море, Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Румъния.


България е една от първите държави в Централна Европа, подписала през 2004г. официално споразумение между граничната полиция и неправителствени организации, работещи в областта на убежището и бежанците, чрез което са официално уредени практическото сътрудничество и условията и реда за извършване на наблюдението на границите. През април 2010г. споразумението бе разширено в Тристранен меморандум за сътрудничество, подписан от всички национални заинтересовани страни в областта на убежището, работещи по въпросите, свързани с достъпа до територията и международна закрила, а именно – Службата на Върховният комисар за бежанците на ООН (ВКБООН), Главна дирекция "Гранична полиция" към МВР и неправителствения партньор Български хелзинкски комитет. Меморандумът очерта нови акценти и предизвикателства, както и нови механизми за координация и сътрудничество при прилагане на граничния мониторинг, целящи най-вече да осигурят спазването на принципа за забрана на принудителното връщане или експулсиране (non-refoulement). Понастоящем, това сътрудничество представлява най-важното национално постижение по отношение защитата на лицата, нуждаещи се от международна закрила и установяването на основните правни и практически мерки за гарантиране на техния достъп до територия и процедура. 1.2. Законодателна рамка През 1999г. беше приет първият Закон за бежанците (ДВ бр.53/1999) който замени съществуващите подзаконови актове, които от 1994г. насам определяха правилата и процедурата за предоставяне на убежище. Съгласно чл.44 във връзка с чл.49 от този закон, Гранична полиция имаше задължението да регистрира всички молби за закрила, подадени пред нейни служители или в нейните териториални звена по националните граници, да осигурява превод (чл.44, ал.7 от ЗБ), да провежда ускорено производство като взема решение относно допустимостта или явната неоснователност на молбата, и, ако бъде установено, че молбата попада в приложното поле на законодателството за бежанците - да препрати молбата за закрила към Агенцията за бежанците за по-нататъшното й разглеждане по реда на общото производство за предоставяне на статут. През 2002г. старият Закон за бежанците беше заменен с нов закон - Закон за убежището и бежанците (ДВ бр.54/2002), наричан по-долу за краткост ЗУБ, който безусловно освободи Главна дирекция "Гранична полиция" от отговорността да провежда ускорено производство и да разглежда молбите за закрила, подадени по националните граници (чл.58, ал.4 от ЗУБ). Тези задължения бяха прехвърлени към Държавната агенция за бежанците (по-нататък наричана "Агенцията"), която остана единственото ведомство с компетентност да определя необходимостта от предоставяне на международна закрила. В тази връзка граничните служители бяха задължени да препращат към Агенцията за по-нататъшно разглеждане и решение всяка молба за закрила, подадена до тях. Освен това предаването става при много стриктни срокове. Според националното законодателство за МВР "Гранична полиция" като част от администрацията на вътрешните работи няма право да задържа, което и да било лице, за срок повече от 24 часа (чл. 64 във връзка с чл.63, алинея 1, точка 5 от Закона за МВР), след изтичането на който срок органите на ГП или освобождават лицето безусловно, или го предават на друго ведомство или администрация, компетентни да се занимаят с неговия случай и по тази причина, съответно - да удължат срока на задържане. Тоест, ако чужд гражданин не е поискал закрила, той следва да се счита за незаконен имигрант1 и следва или да бъде освободен, или прехвърлен в център за задържане под юрисдикцията на Дирекция 1

Съгласно чл.44, ал.1 от Закона за чужденците в Република България, държавните органи с право да определят незаконосъобразността на пребиваването на чужденец чрез издаване на заповеди за налагане на принудителни административни мерки са ДАНС, ГДБОП, ГДГП, ГДОП, ДМ, регионалните им структури и упълномощени длъжностни лица.


"Миграция" към МВР, която е упълномощена по силата на Закона за МВР да изпълнява процедури по принудително отвеждане до границата. В случай обаче, че е подадена молба за закрила, „Гранична полиция” е задължена по силата на ЗУБ (чл.58, алинея 4) да отнесе молбата към къмпетентния държавен орган, а именно Държавна агенция за бежанците. ЗУБ обаче също бе променен по начин, който позволи на Агенцията да отлага началото на процедурите за определяне на статута до момента, в който търсещият закрила действително бъде приведен лично в съответния регистрационноприемателен център (чл.58, алинея 3 от ЗУБ). Тоест, Агенцията не пристъпваше към автоматично откриване на процедура за определяне на статута в момента, в който получи молба за закрила от „Гранична полиция”. В резултат на това Агенцията своеволно забавяше достъпа до процедурата за търсещите закрила, които са подали молби по националните граници. Това се аргументираше с факта, че процедури за определяне на статут следва да започнат при регистрацията на кандидата, а не при подаването или регистрацията на молбата. Продължавайки тази порочна практика, през 2007г. бе приет подзаконов нормативен акт1, който изрично забраняваше на „Гранична полиция” да предава търсещите закрила, подали молба на границата, в регистрационно-приемателните центрове на Агенцията. Вместо това всички те, с изключение на непридружени деца и непълнолетни, бременни жени и лица с увреждания (чл.16, алинея 3 от наредбата) трябваше да бъдат прехвърляни в центрове за задържане на незаконни имигранти (СДВНЧ), предназначени за изпълнение на процедурите по принудително отвеждане до границата. Тези разпоредби бяха счетени за грубо нарушение на общоприeтите правила и критерии за честна и ефективна бежанска процедура и погазване на чл.29, алинея 2 във връзка чл. 20 на националния закон (ЗУБ), както и чл.18, алинея 1 на Директива 2005/85/ЕО за минималните стандарти за процедури в държавите-членки за предоставяне и оттегляне на бежански статут, които изрично забраняват задържането на търсещите закрила единствено по причина, че са подали молба за предоставяне на статут и закрила. Достъпът до определяне на статута за подалите молба на границата освен това се усложняваше и забавяше, тъй като тяхното освобождаване от центъра за задържане на незаконни мигранти (СДВНЧ) зависеше изцяло от усмотрението на Агенцията кога и дали да допусне такова освобождаване. Единствено след издаване и изпращане на такова разрешение до администрацията на СДВНЧ или Дирекция "Миграция" търсещите закрила можеха да бъдат прехвърлени от центровете за задържане в регистрационно-приемателни центрове, където най-сетне можеше да се пристъпи към идентифицирането, регистрацията, документирането, настаняването и производството по предоставяне на статут. 1.3. Методология В гореописаната ситуация Българският хелзинкски комитет като партньор по изпълнението на ВКБООН през 2010г. извърши редовен мониторинг на всички национални граници, като приоритет бе даден на основните входни пунктове, а именно - на сухопътна граница (Свиленград, българско-турско-гръцката граница) и на въздушна (Аерогара София), които бяха подложени на ежеседмично наблюдение. Гранична полиция беше задължена да предостави на БХК достъп до всички гранични места и обекти, където са задържани лица, нуждаещи се международна закрила (чл.15 от меморандума). В споразумението не присъстваха никакви ограничителни разпоредби, с изключение на изискванията за пропускателен режим и безопасност, което означава, че достъп бе предоставян без предварително разрешение или предварителни условия по отношение на час на провеждане, честота, времетраене 1

Наредба №332/28.12.2007, в сила от 14.01.2008 относно координацията и отговорностите на Държавната агенция за бежанците, Дирекция "Миграция" и "Гранична полиция" в случаите на молби за убежище, подадени на националните граници (ДВ 3/2008)


или обстоятелства, свързани със самото задържано лице. Наблюдението бе възможно да бъде извършвано и ежедневно при възникване на необходимост от това. Всяка национална граница и/или обект за 24-часово задържане по границата можеха да бъдат наблюдавани. През 2010г. БХК изпълняваше тези задачи чрез създадената към организацията Национална правна мрежа за бежанци и мигранти в столицата и страната. Наблюдението на главния входен пункт за страната при ГКПП "Капитан Андреево" и ГКПП "Ново село" (Свиленград на българо-турско-гръцката граница) бе осъществявано от 1 адвокат, на въздушна граница при ГКПП "Аерогара София" (в столицата) и останалите граници също от 1 адвокат. На свой ред, извършващите мониторинга от БХК бяха задължени да информират наблюдаваните лица за своята самоличност и мандат, целта на наблюдението и доброволния характер на проведените интервюта, включително и за правото на лицето да откаже да бъде интервюирано (член 16 от меморандума). Освен това, БХК имаше задължение да предоставя правна помощ на всички други лица извън мандата на ВКБООН, ако такава помощ бе поискана от "Гранична полиция" в писмен вид или по телефон, факс, електронна поща или друго средство за комуникация (член 20 от меморандума). Оригиналът на молбите за закрила с приложени иззетите от търсещия закрила документи се изпраща незабавно от Гранична полиция с писмо до Държавната агенция за бежанците. През 2010г. БХК предостави помощ и преводачески услуги на 36 нелегални имигранти, задържани при опит да напуснат територията на страната и осъществи сътрудничество с „Гранична полиция” при разследването на фактите и обстоятелствата около случая. И накрая, БХК трябваше да контролира достъпността и използването от задържаните чужденци на информационните материали, разработени и публикувани от всички съответни правителствени и неправителствени агенции, институции и организации, свързани с наблюдението на границите и дотъпа до международна закрила (чл.18 от меморандума), както и да изготвя ежемесечни писмени доклади относно своите посещения (чл.19 от меморандума). 1.4. Закрилата на бежанците в контекста на общия миграционен контрол През 2010г. България заедно с Гърция продължи да бъде най-критичната външна граница на Европейския съюз в Югоизточна Европа, което намери отражение в съвместни инициативи, както и инвестиции в обучения, техника и оборудване за наблюдение и предотвратяване на незаконната миграция и неразрешеното влизане на граждани на трети страни на територията на Общността. Тези мерки обаче трябваше същевременно да бъдат в равновесие с правото на търсещите закрила да влязат и останат на територията на страната, за да упражнят правото си да поискат и да се ползват от убежище и международна закрила въпреки липсата на валидни документи, виза, разрешение за пребиваване или незаконоустановения способ на влизане в страната. Този баланс беше основният критерий за преценка дали България спазва международните си задължения, поети с ратификацията на Женевската конвенция от 1951г. за статута на бежанците и най-вече - спазването на принципа non-refoulement и изричната забрана в закона (чл.33, алинея 1 от Конвенцията и чл.4, ал.3 от ЗУБ) да експулсира или връща по какъвто и да било начин (чл.67, ал.1 от ЗУБ) бежанец до границата на територията, където са застрашени неговият живот или свобода по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения. Тъй като повечето търсещи закрила са пътували до, и влезли в, страната като част от смесените миграционни потоци, тяхното ранно идентифициране е от съществено значение, за да се гарантира възможността да упражнят правото си на достъп до територията и процедура за предоставяне на статут, а по този начин и до международна закрила и лична безопасност и сигурност.


1.5. Влизане на чужденци на българска територия Законът за чужденците в Република България (ДВ бр.153/1998) определя общия режим за влизане в страната на граждани на трети страни, а Законът за влизането, пребиваването и напускането на Република България на граждани на ЕС и членовете на техните семейства (ДВ бр.80/2006) регламентира влизането на територията на страната на граждани на Общността и членове на техните семейства, които са граждани на трети страни. Общият режим към граждани на трети страни изисква редовен национален документ за пътуване или друг заместващ документ, както и входна виза за гражданите на трети страни, за които се прилага визов режим1 (чл.8, алинея 1 от ЗВПНРБГЕСЧТС). Типовете визи се определят от целта, поради която се издава визата (чл. 9a от ЗЧРБ), а именно: виза за летищно преминаване (тип “A”), транзитно преминаване (тип “B”), краткосрочно пребиваване (тип “C”) и дългосрочно пребиваване (тип “D”). Съгласно втората алинея от посочения текст (чл.8, алинея 2 от ЗВПНРБГЕСЧТС) визи не се изискват за граждани на трети страни, изброени в Регламент 2001/539/ЕО или, ако на гражданин на трета страна е издадено разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване от друга държава-членка на ЕС. Те имат право да пребивават в България без визи за период от 90 дни в рамките на 6 месеца. Независимо от горепосоченото, ако признатите бежанци или лица без гражданство пътуват с редовен документ от тях може да се изисква входна виза, ако разрешението за пребиваване или статутът им са предоставени от трета страна, изброена в Приложение I към Регламент 2001/539/ЕО (виж, Анекс Б. към доклада). Тоест, определящият фактор би бил страната на признаване и/или местопребиваване, а не страната по произход или обичайно местоживеене за лицата без гражданство. Ако чужденецът пътува и влиза без каквито и да било необходими документи и/или визи от описаните по-горе, той може да се счита за нелегален имигрант. В този случай, граничните служители бяха задължени по закон да издадат заповед за принудително отвеждане до границата (чл.41 във връзка с чл.44 от ЗЧРБ). Принудителното отвеждане до границата задължително се гарантира или чрез задължително ежедневно явяване в полицейското управление по местоживеене на чужденеца, или, чрез принудително настаняване в специален дом (чл.44, алинея 5 и 6 от ЗЧРБ). Ако нелегалният имигрант е подал молба за закрила, изпълнението на заповедта за принудително отвеждане до границата се спира автоматично по силата на самия закон (ex lege на чл.67, алинея 1 от ЗУБ). Законът обаче е пропуснал да предвиди същото по отношение на задържането (принудителното настаняване). 1.6. Механизми за идентификация и препращане към компетентен орган Шенгенските информационни системи I и II (ШИС-I и ШИС-II) имат за предназначение събиране на пръстови отпечатъци и сканирани снимки на всички пътуващи, влезли в Шенгенското пространство, с цел предотвратяване на нелегалната имиграция, както и на международната престъпност и тероризъм. При все, че България все още не е член на Шенгенското пространство, като държавачленка на ЕС тя бързо оборудва и обучаи граничните звена и персонал за достъп до съответните нива в съществуващите системи за информационен обмен като Евродак, ШИС, SIRENE и FADO. Задължителна и достъпна, системата Евродак беше използваният инструмент за проверка на самоличността и статуса, ако търсещият 1 Съгласно член 4 алинея 1 на Наредбата за условията и реда за издаване на визи (ДВ 44/2008) страните, чиито граждани имат право преминават транзитно през България с транзитна виза са: Ангола, Афганистан, Бангладеш, Гана, Етиопия, Еритрея, Ирак, Иран, Демократична републикa Конго (Заир), Либерия, Нигерия, Пакистан, Сомалия, Судан и Шри Ланка. Съгласно член 4, алинея 2 на Наредбата държавите, чиито граждани се нуждаят от виза за влизане или пребиваване в България са - вж. Приложение Б) в края на този доклад.


закрила е задържан поради липса на документи или за незаконно влизане в страната. Вземането на пръстови отпечатъци следва да се извършва и за целите на изпълнение на Регламент 2003/343/ЕО (т.нар. Дъблински регламент) за определяне на държавата-членка, компетентна да проведе процедурата за определяне на статут на съответното търсещо убежище лице. Въпреки това, предвид липсата на оперативни териториални звена на Агенцията в граничните зони и забавеното начало на процедурите за определяне на статута в България (виж по-горе 1.2.) никой търсещ закрила, подал молба на националната граница, не бе подложен на процедура по снемане на пръстови отпечатъци за целите на “Евродак” и Дъблинската процедура. Молбите за закрила бяха регистрирани чрез териториалните звена на „Гранична полиция”, заведени с входящ номер и дата, а след това изпратени по факс или пък сканирани и изпратени по електронна поща до един от двата приемателни центъра на Агенцията в София или Баня. Копие от молбата за убежище с дата на регистрация и номер обикновено се предоставяше на търсещия закрила, за да бъде предадена или на персонала на Агенцията, ако лицето бе насочвано към регистрационно-приемателен център - в малко от случаите (113 кандидати, подали молба на границата), или на персонала на центъра за задържане, ако лицето бе насочвано към център за задържане - в поголямата част от случаите (183 лица, подали молба на границата). В този смисъл през 2010г. най-сериозният проблем във връзка със закрилата бе липсата на преводачески услуги, които да се предлагат от "Гранична полиция". Без преводачи или бюджет за устен и/или писмен превод, "Гранична полиция" не бе в състояние самостоятелно да осигури регистрацията на молбите за закрила в изпълнение на вмененото й по закон задължение (чл.58, алинея 4 на ЗУБ). Граничните служители, пред които са подадени молбите за закрила, често не бяха в състояние да комуникират с търсещите закрила именно поради липсата на превод. През 2010г. бяха наблюдавани доста много патологични ситуации, при които "Гранична полиция" и следствените органи изискваха от търсещите закрила и имигрантите сами да покрият разходите за езиков превод, понякога дори за целите на наказателните производства по чл.279 от Наказателния кодекс за незаконно влизане в страната. Затова през 2010г. търсещите закрила можеха да упражняват правото си да потърсят закрила по границите само с помощта на адвокатите и преводачите, осигурени от ВКБООН чрез БХК. През 2010г. България регистрира общо 1008 търсещи закрила. 296 от тях са подали молби за закрила на границата. Тоест 29% от регистрираните търсещи закрила бяха защитени от refoulement, регистрирани и получиха достъп до територията и процедурата благодарение на наблюдението, помощта и правното представителство, осигурено в рамките на мониторинга, комуникацията и сътрудничеството, установени по тристранния механизъм. 1.7. Достъп до процедура от границите и право на жалба против ПАМ БХК предоставяше правна помощ и консултации на всички новопристигнали търсещи закрила на границата, както и превод на съответния език благодарение за опосредяване на комуникацията с граничната охрана, както и съдействие и представителство при подаването и регистрацията на молби за закрила в местните структури на "Гранична полиция". След като молбите за закрила са регистрирани от Гранична полиция, кандидатите, заедно с молбите, биваха изпращани във вътрешността на страната в центъра за задържане на нелегални имигранти в кв."Бусманци" край столицата София. Общо 580 търсещи закрила бяха задържани през 2010г., 183 от които (или 31%) подадоха молбите си за закрила на границата и настанени в СДВНЧ. С цел да гарантира, че нито един от подалите молба за закрила на границата чужденци няма да бъде изведен от страната в нарушение на принципа за non-refoulement, БХК осъществи допълнителни действия по мониторинг на СДВНЧ, консултации и представителство.


Съгласно националното законодателство всички актове на администрацията, свързани с признаване или отказ на субективни права, подлежат на съдебен контрол (чл.120, алинея 2 от Конституцията). В рамките на подкрепата от ВКБООН бе осигурено обжалване на заповедите за принудително настаняване (задържане) пред компетентните съдилища за всеки индивидуален случай с цел да се подпомогне освобождаването на търсещия закрила. Дотолкова, доколкото изпълнението на производствата за принудително отвеждане до границата по отношение на търсещите закрила по закон (ex lege) автоматично се спират (чл.67, алинея 1 от ЗУБ), не бе необходимо законово или практически да се обжалват заповедите за принудително отвеждане или експулсиране. След поредица от преговори и интервенции в различни групови и индивидуални случаи, през 2010г. Агенцията започна да освобождава търсещите закрила, включително онези от тях, подали молба на границата в съответни, по-разумни срокове и спазвайки поредността на тяхното принудително настаняване в СДВНЧ. Приоритет бе даван единствено в случаите на семейства с малки деца и лица, страдащи от физически или психически заболявания.

II. СИТУАЦИОНЕН ДОКЛАД

Глава II. - Достъп до територия и производство по предоставяне на закрила 2.1. Принцип "забрана за връщане" (non-refoulement) по чл.33, ал.1 от Конвенцията Конвенцията от 1951г. за статута на бежанците определя в своя член 33, алинея 1 един от основните принципи на международната закрила - забраната за експулсиране или връщане (refoulement), т.е. принципа non-refoulement. По закон никоя договаряща се държава няма право по какъвто и да е начин да експулсира или връща (“refouler”) бежанец до границата на територията, където са били застрашени животът или свободата му по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения. Затова най-важната обща задача и съвместни усилия за сътрудничество на всички страни по договора - ВКБООН, "Гранична полиция" и БХК - бе да се гарантира спазването на принципа non-refoulement по начин, че никой, който е заявил молба за закрила на държавната граница да не бъде експулсиран, изведен или върнат в друга страна преди молбата му да бъде разгледана и по нея да бъде взето решение. През 2010г. в България не бе регистриран нито един случай на refoulement. 2.2. Принцип за ненаказуемост на незаконното влизане по чл.31 от Конвецията Член 31 от Женевската конвенция от 1951г. предвижда правителствата, чиито държави са подписали и ратифицирали конвенцията, да не налагат санкции заради незаконно влизане или пребиваване на бежанци които, пристигайки директно от територия, където техният живот или свобода са заплашени, са влезли или пребивавали на територията без разрешение, при условие, че са се представили незабавно пред властите и са посочили основателна причина за незаконното си влизане или пребиваване. Въпреки тази клауза обаче, през 2010г. прокуратурата в пограничните райони по границата с Турция и Гърция започна кампания за наказателно преследване срещу търсещите закрила, които незаконно са прекосили държавната граница. В резултат на тази незаконосъобразна практика от юни 2010г. местните наказателни съдилища


осъдиха на 6 месеца лишаване от свобода условно и 100 лв. глоба 74 търсещи закрила, подали молба на границата, или 25% от всички 296 търсещи закрила, които са подали молба за закрила на границата. На основание чл. 31 от Конвенцията от 1951г. и чл.279, ал.5 от НК БХК интервенира и успя да преустанови тази практика през юни 2010г., но само до октомври 2010г., когато това тежко нарушение на принципа за ненаказумост (декриминализация) бе възобновено и до края на 2010г. остана един от най-сериозните проблеми със закрилата във връзка с достъпа до територия и процедурата в България. Тази политика и практика за налагане на санкции и присъди, без да се взема предвид факта, че осъдените чужденци са подали, или, са били в процес на подаване на молба за закрила, очевидно нарушава задължението на страната за закрила на правата на човека на всеки, намиращ се на територията или в пределите на нейната юрисдикция. Тази практика причини излишно разходване на бюджетен ресурс за съдопроизводства и пример за изкривен подход с цел постигане на поголям процент осъдителни присъди за местните прокуратури. Горните изводи намират своето основание в разпоредбата на чл.279, ал.5 от Наказателния кодекс, който изрично декриминализира незаконното влизане спрямо нарушителите, които са влезли на територията на страната с цел да упражнята правото си на убежище и международна закрила съгласно Конститутицята. С това не само грубо се нарушават международните задължения на Република България и наказателното ни законодателство, но и се правят значителни съдебни разходи и незаконосъобразно забавяне на производството по предоставяне на статут, което допринесе за субективни възприятия у търсещите закрила за вторично преследване и виктимизация, тъй като те бяха изправени пред повдигане на обвинения в извършване на престъпление и присъди вместо да получат закрила и незабавни гаранции за лична сигурност. 2.3. Дъблински регламент Регламент №343/2003/ЕО на Съвета на Европейския съюз установява механизмите и критериите за определяне на държавата-членка на ЕС, компетентна да разглежда молбата за международна закрила, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна. Целта на този законодателен акт е да се приемат мерки съобразно принципа на субсидиарност, определен в член 5 на Договора за ЕО. Приема се, че съответните държави-членки следва да разгледат всяка молба за закрила, подадена от гражданин на трета страна, на границата или на тяхна територия, както и че тази молба трябва да се разгледа от една-единствена държава-членка, която е именно държавата, определена за компетентна съгласно критериите в регламента да се произнесе по нуждата от закрила (чл. 3, алинея 1 на Регламента). Някои от критериите, например, са първото място на пристигане или подаване на молбата, фактическото или разрешено пребиваването на членове на семейството в друга държава-членка, издаване на документи или действия по принудително извеждане, приложени от друга държава-членка и така нататък. Задължителна и с пряк достъп, системата “Евродак” беше използваният правен и институционален механизъм за целите на Дъблинския регламент при определянето на отговорната държава-членка в случаите на задържане на търсещ закрила поради липса на документи или за незаконно влизане в страната. Вземането на пръстови отпечатъци следваше да се извършва единствето за целите на дъблинското производство. Въпреки това, предвид липсата на оперативни териториални звена на Агенцията в граничните зони и забавеното начало на процедури за определяне на статута в България (вж. 1.2 по-горе) нито един от търсещите закрила, подадоха молба на границата през 2010г., не премина през снемане на пръстови отпечатъци за целите на “Евродак” и Дъблинската процедура. Молбите за закрила бяха регистрирани от териториалните звена на Гранична полиция с входящ номер и дата,


а след това изпращани по факс или в сканиран вид по електронна поща до един от двата приемателни центъра на Агенцията в София или Баня. (Виж, т. 1.6. по-горе). През 2010г. значително затруднение за страните по тристранното сътрудничество да осигурят достъпа до територия на търсещи закрила, бежанци и чужденци с предоставен хуманитарен статут бе практиката на Държавната агенция "Национална сигурност" да не връчва издадените от нея индивидуални административни актове "експулсиране" и "забрана за влизане в Република България" (съответно, по чл.42 и сл. и чл.42ж от ЗЧРБ) в нарушение на правилото на чл.61 от АПК за съобщаване. В мнозинството, случаите се отнасяха до лица, връщани в България по реда на обратното приемане съгласно Дъблинския регламент. Значително по-рядко случаите касаеха лица с предоставен статут, които доброволно се завръщат в България с редовен документ за самоличност след пътуване в чужбина. Всички случаи бяха наблюдавани в транзитната зона на ГКПП "Аерогара" София. Проблемът произтече от възприетата от ДАНС практика да въвежда данните за издадените, но невръчени заповеди от горепосочените категории в информационните фондове на МВР по реда на чл.31, ал.1 от Закона за ДАНС, което въвежда в задължение за всички органи на МВР да не допуснат до територията на България съответния търсещ закрила, бежанец или чужденец с хуманитарен статут. В резултат на това, през 2010г. в транзитна зала на ГКПП"Аерогара" София бяха задържани лица с редовни документи за самоличност, за които България е поела задължение по силата на Дъблинския регламент да ги приеме обратно на своя територия чрез решение за обратно приемане (чл.20, буква "г" от Регламент 2003/343/ЕО), но спрямо които бе налице въведена в информационните фондове забрана за влизане. Тази практика се оцени като незаконосъобразна, тъй като издадените, но невръчени заповеди не произвеждат правно действие. Съобщаването на индивидуалните административни актове е императивно правило, от което не се допускат никакви изключения, тъй като чрез него се охранява правото на защита на адресата на акта, в това число правото на жалба до съд. От момента на съобщаването (връчването) по законоустановените способи тече срокът за обжалването на акта, а така също става правно възможно и предварителното му изпълнение, допуснато ex lege при заповедите за експулсиране или чрез нарочен диспозитив при заповедите за налагане на забрана за влизане. При липса на редовно съобщаване, "Гранична полиция" бе поставена в положение да изпълнява незаконосъобразно актове на друг административен орган, които не са влезли в сила или все още не подлежат на изпълнение, а в отделни случаи - и да действа като служба "Призовки", изпълнявайки действия по съобщаване на акта на адресата без да има законовото задължение за това - аргумент от чл.61, ал.2 и 3 АПК. Особено затруднение създаде случаят на чужд гражданин с влязъл в сила отказ на хуманитарен статут, върнат в България по реда на Дъблинския регламент и на основание влязло в сила решение за обратно приемане на Държавната агенция за бежанците, но по отношение на който имаше информация, въведена от ДАНС забраняваща неговото влизане при данни за нарушаване на чл.3 ЕКПЧОС, ако експулсирането в страната на произход бе осъществено. Лицето бе задържано в продължение на 14 дни в транзитна зала на ГКПП "Аерогара София" до намирането на компромисно за случая разрешение между всичси заинтересовани институции и организации. Така, описаната практика предпоставя възникването в бъдеще на патови юридически ситуации, в която е налице колизия между два противоречащи си индивидуални административни акта, издадени от различни административни органи - ДАБ и ДАНС, за чието разрешаване не съществува действаща законова уредба. 2.4. Трансгранично сътрудничество със съседни държави Тъй като граничната област между Турция, Гърция и България е основният входен маршрут за търсещите закрила за страната и един от основните за територията на Европейския съюз, България пое инициативата да изследва възможностите за установяване на тристранно трансгранично сътрудничество с участието на ВКБООН,


неправителствените организации, работещи с търсещи закрила и бежанци и граничните агенции в тези три държави. Това сътрудничество има за цел да улесни последващото събиране на информация за индивидуалните случаи, които са били изложени на refoulement, както и за общ преглед на ситуацията в областта на международната закрила и убежището във всяка една държава поотделно и с оглед на тяхното взаимодействие. През 2009г. БХК организира тристранна среща с Турската хелзинкска гражданска асамблея и Гръцката адвокатска група за правата на бежанците, които постигнаха съгласие за необходимостта от по-нататъшно укрепване на сътрудничеството и комуникация като отговор на специфични проблеми със закрилата в региона, свързани с достъпа на търсещите закрила до територията и процедурата. През 2010г. делегации от всички три държави, включително "Гранична полиция", ВКБООН и неправителствени организации, се събраха в Будапеща на Регионална конференция за управление на границите и закрила на бежанците, организирана от Представителството на ВКБООН за Централна Европа. 2.5. Обмен на информация чрез механизмите за трансгранично сътрудничество През 2010г. не съществуваше механизъм за трансгранично сътрудничество и обмен на инфомация със съседни на Република България държави.

Глава III. - Описание на наблюдаваните места и обекти Обхватът на наблюдението включваше редовни ежеседмични посещения (визити) на на местата и в помещенията както са посочени по списъка в Анекс Г). като целта на наблюдението бе да се определи степента на спазване на поетите от Република България задължения съгласно международното и национално законодателство за осигуряване на юридически и фактически достъп до територията и до производството за предоставяне на статут на чужденците, нуждаещи се от международна закрила. През 2010г. БХК осъществи 238 визити като найпосещаваните места бяха: 3.1. Места на сухоземна граница 3.1.1. ГКПП "Капитан Андреево", находящо се на българо-турската граница в района на гр.Свиленград, чието наблюдение фокусира мнозинството от граничното наблюдение. Помещенията за задържане включват общо 6 стаи, оборудвани с 19 легла, от които: 1 помещение за майки с деца, 1 стая за настаняване на непридружени деца, 1 стая за търсещи закрила, 2 помещения за незаконни мигранти и една баня със санитарен възел. Всички помещения са с дневна светлина, а 5 от тях са снабдени с климатик. 3.1.2. ГКПП "Ново село", находящо се на българо-гръцката граница в района на гр.Свиленград. Помещенията за задържане включват 2 стаи, оборудвани с 4 легла и една баня със санитарен възел. Следва да се отбележи, че мигранти и търсещи закрила са настанявани по изключение в тези помещения, а обичайната практика е да бъдат прехвърляни незабавно в съответните помещения при ГКПП "Капитан Андреево" заради по-добрите условия. 3.2. Международно летище София Помещенията за задържане на ГКПП "Аерогара София" са обект на наблюдение от 1998г., а на редовно наблюдение от 2005г. Наблюдателите на БХК имаха достъп до двата действащи летищни терминала, а именно:


3.2.1. Терминал 1, където помещенията за задържане се състоят от 4 стаи, оборудвани с 10 легла и една баня със санитарен възел. Две стаи са с дневна светлина. 3.2.2. Терминал 2, където помещенията за задържане са предназначени за крактосрочно задържане за мигранти, недопуснати до територията на страната, които предстои да бъдат депортирани в рамките на 24 часа. Поради това, помещенията се състоят само от 2 стаи с 4 легла без достъп до дневна светлина или проветряване. Процедурата по наблюдение на границите бе провеждана ежеседмично и включваше следните действия - интервюиране на задържаните лица, идентификация на търсещи закрила, съдействие за написване на молба за закрила при изрично заявено желание за това и регистрация на молбата в администрацията на съответното гранично полицейско управление (ГПУ). Интервюирането се провежда с помощта на преводач от съответния език. През 2010г. мнозинството от търсещите закрила бяха араабско говорещи и поради това не бяха отчетени пречки за извършването на превода. В няколко единични случая, обаче, редки езици като тамилски и малайзийски бяха необходимо за осъществяването на комуникацията със задържаните лица, преводачи, от които езици не бяха идентифицирани. Липсата на преводачи от редки езици в пограничните райони продължи да бъде един от сериозните нерешени проблеми. Отбеляза се, също така и че помещенията за задържане в ГКПП "Капитан Андреево" край Свиленград и в Терминал 2 на ГКПП "Аерогара София" разполагаха с информационни табла, но сравнително често наблюдателите отбелязваха пълната липса в тях информационни брошури.

Глава IV. - Заключения относно спазване правото на убежище и закрила 4.1. Упражняване на правото на закрила на практика В продължение на десет години бе отлагано откриването на Транзитния център за търсещи закрила в с.Пъстрогор (в пограничната област с Турция и Гърция) като същото се повтори отново през 2010г. и за неопределен период от време. Без преводачи или бюджет за преводачески услуги, граничните полицаи не можеха да комуникират с лицата, търсещи закрила, които регистрираха своите молби единствено при помощта на адвокатите и преводачите, осигурени от ВКБОО чрез БХК. Въпреки това дори онези от тях, чиито молби за убежище бяха регистрирани на границата, те продължаваха да бъдат изпращани в Дома за временно настаняване на чужденци-София в кв."Бусманци", вместо в регистрационно-приемателните центрове на Държавната агенция за бежанците. Използвайки като претекст липсата на капацитет за прием, Агенцията не изпълняваше задължението си незабавно да освободи всички търсещи закрила от СДВНЧ в Бусманци, които прекарваха при условия на задържане средно между 2 до 5 седмици. Макар, че продължителността на задържането бе драстично намалена в сравнение с 2009г. (3 седмици до 6 месеца) заради редовно провеждания мониторинг на местата за задържане, автоматичният и пряк достъп до процедури за определяне на статута не бе напълно гарантиран. През 2010г. България регистрира общо 1008 търсещи закрила. 296 от тях, или 29%, подадоха общо 225 молби за закрила на границата като разликата се обуслови от възможността съпрузите, както и родителите с малолетни и непълнолетни деца да подават обща молба; 183 кандидати, подали молба на границата, или 61%, бяха изпратени в Бусманци, 113 кандидати, или само 39%, бяха директно приети в регистрационно-приемателните центрове. Общо 580 търсещи закрила бяха задържани през 2010г., 380 от тях, или 65%, бяха освободени в разумен срок; 183 от всичките 580 лица, или 31%, бяха кандидати, подали молба на границата, другите 397 лица, или 69%, бяха подали молбите си в Бусманци. Тоест 693 кандидати, или 68% от новопристигналите търсещи закрила през 2010г., бяха


защитени от refoulement, регистрирани и им бе предоставен достъп до територията и процедурата благодарение на наблюдението, интервенцията и комуникацията на всички страни по тристранното споразумение за мониторинг на достъпа до територия и процедура. 4.2. Право на информация Правото на информация беше като цяло гарантирано през 2010г., но изцяло на основата на поетите задължения на БХК по мандата на ВКБООН. Информационни табла с писмени материали бяха разпространени във всички гранични обекти. Материалите бяха разработени със съвместни усилия на компетентните институции и организации. Те бяха изготвени на езиците, използвани в най-честите държавите на произход на търсещите закрила, бежанците и имигрантите, които традиционно влизат в България като арабски, фарси, дари, пущунски, кюрдски, английски, френски и др. На много гранични контролно-пропускателни пунктове обаче, включително най-оживените като Свиленград и Летище "София", таблата бяха поставени на места, недостъпни за търсещите закрила лица. Например, на ГКПП "Аерогара София" таблото с информационни брошури за това къде и как да се подаде молба за закрила беше поставен извън транзитна зала зад линията на граничен контрол на национална територия, тоест, изцяло извън достъпа на търсещите закрила лица, които не разполагат с редовни документи за самоличност и входни визи. Подобна е ситуацията на ГКПП "Капитан Андреево" в Свиленград, където таблото е поставено до главната врата на административната сграда на "Гранична полици" и в коридора на помещението за 24-часово полицейско задържане извън досега на лицата, търсещи закрила. 4.3. Право на превод от говорим език Правото на превод не бе гарантирано през 2010г. за търсещите убежище и закрила на държавните граници. Гранична полиция не осигуряваше какъвто и да било способ за устен или писмен превод, за да може да комуникира със задържаните чужденци и обратно, задържаните чужденци да могат да комуникират със граничните служители, за да заявят нуждата си от международна закрила и да поискат убежище, в случаите, когато такава нужда бе налице. Липсата на преводачески услуги бе найсериозният пропуск по отношение на достъпа до процедура и прилагането на принципа за non-refoulement. (Виж, 1.6. и 4.1. по-горе) 4.4. Право на достъп до съд Правната помощ България извън съдебните дела се предоставя единствено по наказателни производства. В останалите случаи правна помощ може да се поиска само пред и от съд. Такава не се предоставя нито по време на административните производства и процедури, нито при прилагане на административно задържане въпреки сериозното ограничаване на правото на лична свобода. В тази връзка търсещите закрила можеха да получат достъп до съществуващите мерки за съдебен контрол само, ако те се предоставят в допълнение към общата национална система за правна помощ. През 2010г. БХК под мандата на ВКБООН предостави безплатно правна помощ за обжалване и процесуално представителство в случаите, когато този вид правна помощ бе необходима за гарантиране на правата и свободите на лицата, нуждаещи се от международна закрила. 4.5. Право на медицински грижи При задържането им всички чужденци се подлагат на първоначален медицински преглед в здравния пункт на ГПУ-Свиленград, който е обслужван от 2 общопрактикуващи лекари. При необходимост от по-нататъшно лечение, лекарите в


здравния пункт препращаха лицата към местните болнични заведения за преглед и лечение. Търсещите закрила, задържани на границата, получаваха медицински грижи и лечение по реда на Закона за здравето, който задължава държавата да предостави спешна медицинска помощ в случаите, когато настъпи внезапно влошаване в здравното състояние на лицето, което налага незабавна медицинска помощ (чл.99, алинея 2 от Закона за здравето). Спешни медицински случаи обаче, или сериозни медицински проблеми на задържаните по границата лица, не могат да бъдат лекувани при условията на задържане и се налага препращането им във външни болници/клиники, което може да доведе до сериозни последствия за здравето поради забавяне във времето, обикновено провокирано в случаите, когато има спор дали здравното състояние е спешно или хронично. През 2010г. болниците не отказваха преглед, но настаняваха за лечение търсещи закрила единствено като изключение и по правило такова настаняване бе отказвано. В много случаи беше търсена помощта на Българския червен кръст за покриване на разходите за медикаменти и материали при по-сериозни здравни състояния или ситуация, изискваща по-високи от обичайните медицински разходи. По този начин законът не признава необходимостта от здравни грижи за онези задържани, които страдат от хронични заболявания и които по дефиниция са лишени от достъп до общи здравни и медицински услуги. Небходимо е приемането на уредба, сходна с тази на лицата с влезли в сила присъди за лишаване от свобода, по отношение на които е налице задължение на държавата да внася за сметка на бюджета техните здравни осигуровки (чл.40, алинея 3, т. 6 от Закона за здравното осигуряване. ГПУ 4.6. Закрила на уязвимите категории (непридружени деца, жени и др.) Съгласно общопризнатите стандарти за международна закрила особено внимание се обръща на случаите на лица от т.нар. уязвими категории, а именно непридружени малолетни и непълнолетни деца, търсещи закрила, неомъжени жени, инвалиди или лица, страдащи от физически или психически заболявания, които ги поставят в неравностойно положение. БХК в рамките на възложената дейност наблюдаваше в местата за полицейско задържане на границите спазването на основните стандарти при задържането на такива лица като настаняването им в самостоятелни помещения, специално пригодени и оборудвани за тази категория лица за гарантиране на личната им сигурност. В случаите на необходимост по заявка на граничните служители бяха осигурявани храна, дрехи, санитарни и хигиенни материали и медикаменти със съдействието на БЧК. През 2010г. в Република България подадоха молба за закрила 48 неомъжена жени, 65 деца и 18 непридружени деца. На 82 лица бе предоставена социална помощ със съдействието на Бежанско-мигрантската служба на Българския червен кръст.

III. ОБОБЩЕНИЕ ГЛАВА V. - Заключения и препоръки 5.1. Изводи

Правото на превод не е гарантирано. Без задължение да разглежда молбите за закрила, подадени чрез структурните й звена Главна дирекция "Гранична полиция" не разполага с персонал или бюджет да осигури превод от говорим език на търсещите закрила.

Правната помощ не е осигурена по закон и не се предоставя на задържаните лица - нито на търсещите закрила, които кандидатстват на границата, нито на другите чужденци, задържани в граничните центрове заради незаконното им влизане в страната.


Служителите, провеждащи досъдебните производства за незаконно преминаване на границата не изследват и не отразяват в протоколите за разпит обстоятелствата във връзка със заявена необходимост от закрила, а единствено фактите, пораждащи наказателната отговорност за осъществен състав по чл.279 от НК.

Търсещите закрила, които са влезли на територията на страната не по установения ред биват подлагани на наказателно преследване и осъждане в нарушение на член 31, ал.1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951г. и чл.279, ал.5 от Наказателния кодекс на РБ.

Търсещите закрила, задържани на границата, могат да получават медицински грижи само в случаите на необходимост от спешна медицинска помощ. Страдащите от хронични заболявания са лишени от достъп до общи здравни грижи и медикаменти заради липсата на адекватни разпоредби в националното законодателство.

Съществува правна колизия между индивидуалните административни актове, издавани от Държавната агенция за бежанците за обратно приемане по Регламент 2003/343/ЕО (Дъблински регламент) и актовете, издавани от Държавна агенция "Национална сигурност" за забрана за влизане в Република България.

Необходимост от допълнителен капацитет за осъществяване на наблюдение по границите с оглед предстоящото откриване на Транзитния център към Държавната агенция за бежанците - с.Пъстрогор в района на гр.Свиленград и Специалния дом за верменно настаняване на чужденци - гр.Любимец в района на гр.Хасково към Дирекция "Миграция" при МВР.

5.3. Препоръки

Преводите от говорим език чрез щатни или наети преводачи следва да бъдат осигурени в рамките на бюджета на Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР като задължителен минимален стандарт за провеждане на граничния контрол по отношение на задържаните чужденци, граждани на трети страни или лица без гражданство и в частност, на търсещите закрила - за комуникация и регистрация на молбата им за международна закрила в Република България.

Безплатна правна помощ следва да бъде осигурена на всички чужденци, задържани в местата за полицейско задържане по границите от момента на задържането чрез изменение на Закона за правната помощ и допълване на хипотезите на задължителна служебна защита, осигурявана от Националното бюро за правна помощ към Министерство на правосъдието.

Обучаване на служителите, провеждащи досъдебните производства по бежанско право с цел повишаване на тяхната чувствителност към заявени обстоятелства във връзка с необходимост от международна закрила и надлежното им събиране и регистрация.

Осигуряване на медицинските грижи при хронични заболявания по сходен начин с лицата, лишени от свобода по силата на осъдителна присъда, при което държавата да осигури чрез бюджета на Главна дирекция "Гранична полиция" здравноосигурителни разходи за лицата, задържани в съответните центрове при затворен режим.


Стриктно спазване на забраната за наказателно преследване на търсещите закрила по чл.31, ал.1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951г. и съгласно чл.279, ал.5 от НК за влизането им на територията на страната не по установения законов ред, когато влизането е осъществено с цел упражняване на правото на убежище и международна закрила.

Законодателно регулиране на възникналата колизия между индивидуалните административни актове, издавани от Държавната агенция за бежанците за обратно приемане по Регламент 2003/343/ЕО (Дъблински регламент) и актовете, издавани от Държавна агенция "Национална сигурност" за забрана за влизане в Република България.

Планиране на средства за допълнително наблюдение на границите с оглед на повишения капацитет за прием при откриването на Транзитния център към Държавната агенция за бежанците - с.Пъстрогор в района на гр.Свиленград и Специалния дом за верменно настаняване на чужденци - гр.Любимец в района на гр.Хасково към Дирекция "Миграция" при МВР.

31 март 2011 © БХК / ГДГП - МВР / ВКБООН


Issuu converts static files into: digital portfolios, online yearbooks, online catalogs, digital photo albums and more. Sign up and create your flipbook.