Хомеопатичен компас, бр.51, 09. 2017

ЦЕНТ ЪР ЗА ОБУЧЕНИЕ И ПРАКТИКУВАНЕ НА ХОМЕОПАТИЯ

www.homeopath.bg

Q U I B E N E I N T E R R O G AT, BENE DIGNOSCIT

Информационен бюлетин за хомеопатия и интегративна медицина

© Всички права запазени Година V • 2017 • септември • брой 51, разпространява се безплатно

ВЪЗМОЖНОСТИ НА ХОМЕОПАТИЯТА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РЕЦИДИВИРАЩА КАНДИДОЗА Д‐р Хосе Игнасио Торес, Испания

„…Хомеопатията ми даде възможност да се срещна с невероятни професионалисти и личности, да помогна на много пациенти и ми предостави най-мощния инструментариум като лекар: смирение, здрав разум, активно слушане, както и безопасни и ефективни медикаменти.“ Д-р Хосе Игнасио Торес Кандидозният вулвовагинит е нерядко срещан здравен проблем, който засяга главно жените на възраст между 20 и 40 години.1 50% от жените до 25-годишна и 75% от жените в пременопауза са имали епизод на кандидозен вулвовагинит поне веднъж. Изчислено е, че 45% от жените имат два или повече епизода и че 5% от жените с вулвовагинит страдат повторно. Наблюдавани са дори случаи на повече от 20 години хронична кандидоза. Говорим за рецидивираща вулвовагинална кандидоза (РВВК)1 при наличие на четири или повече епизода на инфекция годишно. Заболяването засяга, както упоменахме, 5% от здравите жени. Наличието на четири епизода годишно се смята за диагностичен критерий за рецидивираща вулвовагинална кандидоза1, въпреки че някои автори са на мнение, че два документирани епизода, доказани с позитивна култура или дори един епизод всяка година, са достатъчно основание кандидозата да бъде определена като рецидивираща.

Предразполагащи фактори Въпреки че рядко се откриват причинно-следствени фактори, съществува схващане, че има такива, които са свързани с повишен риск от това заболяване (Таблица 1). Те могат да бъдат обобщени като: грешки в диетата, контрацептиви, сексуално поведение, фактори, свързани с гостоприемника и психо-социални фактори.

В БРОЯ ЧЕТЕТЕ: Терапевтично досие ВЪЗМОЖНОСТИ НА ХОМЕОПАТИЯТА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РЕЦИДИВИРАЩА КАНДИДОЗА Д‐р Хосе Игнасио Торес, Испания

стр. 1

Хомеопатични монопрепарати на Немски хомеопатичен съюз APIS MELLIFICA

стр. 5

Нови изследвания и хомеопатия ПРОФИЛАКТИКА НА ИНФЕКЦИИ С ПОМОЩТА НА ХОМЕОПАТИЯ Раж К. Манчанда, Ню Делхи, Индия

стр. 6

Мнението на специалиста ХОМЕОПАТИЯТА ПОМАГА ЗА ПО-БЪРЗО И ЛЕСНО АДАПТИРАНЕ НА ДЕЦАТА КЪМ УЧИЛИЩЕ СЛЕД ДЪЛГАТА ВАКАНЦИЯ Д‐р Хорхе Манреса, Испания

стр. 10

2

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 51 • септември • 2017

Терапевтично досие ВЪЗМОЖНОСТИ НА ХОМЕОПАТИЯТА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РЕЦИДИВИРАЩА КАНДИДОЗА Д‐р Хосе Игнасио Торес

РИСКОВИ ФАКТОРИ ЗА РЕЦИДИВИРАЩА ВУЛВОВАГИНАЛНА КАНДИДОЗА

• • • • • • • • • • •

Орален секс. Анален коитус. Много сексуални партньори. Коитус по време на менструация. Всякакви видове контрацептиви. Перорални контрацептиви с високо съдържание на естрогени. Вътрематочни контрацептиви (диафрагми, спермициди). Наднормено тегло. Диабет и/или нарушена толерантност към глюкоза. Прекомерен прием на сладкиши и прости въглехидрати. Високи нива на стрес. Тютюнопушене. Прием на антибиотици. Имунодефицити. Вулвовагинална кандидоза, диагностициарана предишната година. Непълно лечение на предишна вулвовагинална кандидоза.

Таблица 1. Рискови фактори за рецидивираща вулвовагинална кандидоза

Етиология Между 75-90% от ВВК е предизвикана от C. albicans, но при РВВК значително участие имат видове, които не са albicans, като Candida glabrata (10-15%), C. tropicalis, C.krusei и по-рядко, C. kephyr, C. guillermondii. Рецидивите се дължат на устойчивостта на дрождите във влагалището, а не на вагинална реинфекция. Директор на изданието: д-р Иван Несторов Главен редактор: Мария Джамбова Редакционна колегия: д-р Валя Грудева, д-р Ерна Хаджолян, д-р Иван Несторов, д-р Кирил Добрев, Мария Джамбова

Клинични изяви и диагностика Най-често срещания симптом е вагинален сърбеж (в 90% от случаите). Възможно е също наличие на слабо белезникаво вагинално течение, вулвовагинална сухота, диспареуния, болка, дразнене, вагинално парене и парене при уриниране (дизурия). Обикновено симптомите се влошават в седмицата преди менструацията и при полово сношение. Диагнозата се потвърждава чрез култура на вагинален ексудат.

Лечение По принцип използването на противогъбични медикаменти от типа на Imidazolе, които се прилагат локално или перорално, води до ефективно лечение на острите епизоди. По-голям е проблемът с лечението на рецидивираща вулвовагинална кандидоза. В този случай се прилагат различни подходи (Таблица 2). ЛЕЧЕНИЕ НА РЕЦИДИВИРАЩА ВУЛВОВАГИНАЛНА КАНДИДОЗА

• • • • •

Диета: да се избягват сладкиши. Йогурт (lactobacillus acidophilus) – 240 мл един или два пъти дневно перорално или интравагинално. Пробиотици: (Lactobacilus fermentum, GR-1, RC14) перорално. Медикаменти: imidazol – локално; fluconazol, itraconazol перорално. Предписавт се за продължителен период. Борова киселина локално (600 mg дневно интравагинално, в продължение на 14 дни) при

Издава: ЦОПХ ЕООД София 1618, ул. „Иван Сусанин“ № 53 тел.: 02 999 51 05 e-mail: info@homeopath.bg Предпечат и електронно оформление: ИСМ Компания EООД

Отговорност за статиите носят техните автори! Съветите в бюлетина дават представа и общи понятия за лечение с методите и средствата на интегративната медицина.

3

брой 51 • септември • 2017 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС

• • •

наличие на C.Glabrata. Не е показана при бременни жени или жени, които се стремят към забременяване. Фитотерапия: екстракт от чесън перорално (500 мг екстракт от чесън, два или три пъти дневно или пресен чесън, олио от чаено дърво за локална употреба. Техники за тяло и душевност: техники за постигане на релакс… Ограничаване на рисковите фактори: контрол на диабета, прекратяване на приема на контрацептиви при необходимост, диета, намаляване на теглото, контрол на стреса.

Таблица 2. Лечение на рецидивираща вулвовагинална кандидоза.2 Много важно е при лечението на рецидивираща вулвовагинална кандидоза да се предложи на жените: 1. Специфично лечение за епизода. Острите епизоди следва да бъдат лекувани със същите медикаменти, които се използват при изолирани (Таблица 3) или епизодични случаи с по-голяма продължителност (1-2 седмици). Препоръчително е прилагането на комбинирано лечение: вагинално, перорално и кожно. ПЪРВОНАЧАЛНО ЛЕЧЕНИЕ НА РЕЦИДИВИРАЩА ВУЛВОВАГИНАЛНА КАНДИДОЗА (ЧЕТИРИ ИЛИ ПОВЕЧЕ ЕПИЗОДА ГОДИШНО)

Локално Clotrimazol 100 мг/дневно в течение на 12 дни.

Clotrimazol 500 мг/седмично в течение на две седмици.

Sertaconazol 500 мг/седмично в течение на две седмици.

Fenticonazol 200 мг/дневно в течение на 10 дни. Перорално Fluconazol 150 мг три дози на всеки три дни.

Intraconazol 200 мг/дневно в течение на 10 дни.

Таблица 3. Специфично лечение на епизода 1 2. Поддържащо лечение Продължителността му е от 6 до 12 месеца. Провежда се с Imidazole за вагинална и перорална употреба и локални медикаменти. Clotrimazol и Itraconazol са медикаменти на избор. Поддържащото лечение е доказало своята полза за подобряване на качеството на живот на пациентките, страдащи от РВВК, но не и за истинско излекуване. Успеваемостта възлиза на 70 % годишно.

ПОДДЪРЖАЩО ЛЕЧЕНИЕ НА РЕЦИДИВИРАЩА ВУЛВОВАГИНАЛНА КАНДИДОЗА

Локално лечение Clotrimazol 500 мг/ седмично в течение на 6-12 месеца или една доза пост менструално в течение на 6-12 месеца.

Sertaconazol вагинално по една таблетка 500 мг/седмично в течение на 6-12 месеца.

Fenticonazol по една вагинална капсула 600 мг/седмично в течение на 6-12 месеца. Перорално лечение Fluconazol 150 мг седмично в течение на 6-12 месеца.

Intraconazol 100 мг/дневно над 6 месеца.

Intraconazol 200 мг пост менструално в течение на 6-12 месеца.

Ketoconazol 100 мг/дневно в течение на 6-12 месеца. Таблица 4. Поддържащо лечение1 3. Лечение на предразполагащите фактори. Необходимо е да се имат предвид предразполагащите фактори (Таблица 1) и тяхното подходящо лечение. Важно е и симптоматичното лечение на вулвата, като орган със своеобразна резервоарна функция.

ВЪЗМОЖНОСТИ НА ХОМЕОПАТИЧНИТЕ МЕДИКАМЕНТИ ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА РЕЦИДИВИРАЩА ВУЛВОВАГИНАЛНА КАНДИДОЗА Търсенето на ефективно лечение е приоритет за пациентките, които страдат от това рецидивиращо заболяване защото то влияе върху качеството им на живот, здравословното им състояние и по-специално върху взаимоотношенията им с партньора. В допълнение, конвенционалните лечения са дългосрочни и неуспешни при 30-40% от пациентите. Лечението с хомеопатия, когато се налага такова, е съвместимо с всяко друго предложено лечение. То има за цел да засили имунната система на пациента, като по този начин намали рецидивите и помогне за окончателно излекуване на заболяването чрез постигане на стабилно здраве при тези жени. Основните преимущества на хомеопатията са нейната безопасност и ефективност, както и индивидуализиране на лечението в зависимост от конкретните обстоятелства при всяка жена: предходни заболявания, фамилна обремененост, обичайни симптоми, начин и честота на проява на симптомите, както и други аспекти – конституция и душевност.

4

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 51 • септември • 2017

Хомеопатията може да се прилага за симптоматично лечение на остри епизоди (таблица 5) и поддържащо лечение (таблица 6). СИМПТОМАТИЧНО ЛЕЧЕНИЕ НА ВУЛВОВАГИНИТ С ЛЕВКОРЕЯ С ХОМЕОПАТИЧНИ МЕДИКАМЕНТИ

Бяла като „пресечено мляко“ HELONIAS 9 CH

Жълто-зеленикава, дразнеща, с неприятна миризма HYDRASTIS 9 CH

• • •

Жълта, вискозна, точеща се KREOSOTUM 9 CH

•

Таблица 5. Хомеопатично лечение на отделни епизоди Най-често използваните хомеопатични медикаменти3 са Helonias dioica, като основен симптоматичен медикамент и Thuya, Silicea, Nitricum acidum, Medorrhinum, Calcarea carbonica, Pulsatilla, Sulphur, Sepia, Tuberculinum, Psorinum, Natrum muriaticum и Candida albicans като медикаменти, показани за поддържащо лечение и предразполагащи фактори. ПОДДЪРЖАЩО ЛЕЧЕНИЕ НА РЕЦИДИВИРАЩ ВУЛВОВАГИНИТ С ХОМЕОПАТИЧНИ МЕДИКАМЕНТИ

Симптоматично лечение

Поддържащо лечение

Kreosotum Mercurius solubilis Mercurius corrosivus Nitricum acidum Hydrastis canadensis Kalium bichromium Pulsatilla Arsenicum album Helonias dioica

Thuya Nitricum acidum Medorrihnum Sulphur Natrum muriaticum Calcarea carbonica Tuberculinum Psorinum Graphites Silicea Sepia Candida Albicans

Таблица 6. Лечение на отделни епизоди и поддържащо лечение с хомеопатични медикаменти Като пример за хомеопатично лечение на рецидивираща вулвовагинална кандидоза цитирам един клиничен случай от Здравния център, в който работя. Пациентка на 21 години идва на консултация по повод рецидивираща вулвовагинална кандидоза, която датира от четири години и се проявява с ежемесечни епизоди въпреки лече-

•

• •

нието с антифунгицидни агенти от типа на Imidazole в продължение на последните 6 месеца, което не е довело до никакво клинично подобрение. Съобщава за оскъдна белезникава левкорея, прурит, вагинален сърбеж и диспареуния. Във вагиналния ексудат: Candida albicans streptococcus agalactiae. Цитологичното изследване показва нормален резултат. Лечение: Silicea 30 CH по 5 гранули дневно + Sepia 15 CH по 5 гранули дневно и Candida albicans 30 CH по 10 гранули един ден в седмицата. Един месец по-късно тя е много щастлива, защото това е първият ù цикъл от години без симптоми. Изследването на вагиналния екксудат е отрицателно. Три месеца по-късно тя се учудва от резултатите, защото е асимптомна. Предлагам да се намали дозата на лекарствата с тенденция към постепенно прекратяване на приема им. Десет месеца по-късно тя продължава да бъде асимптомна, а е без лечение в продължение на 3 месеца.

Това е често срещан здравословен проблем, който генерира много симптоматика и страдание, както физическо, така и емоционално, и което до голяма степен обуславя сексуалния живот на тези жени. В допълнение конвенционалното лечение е продължително, с медикаменти с възможни нежелани реакции, които са ефективни най-много в 6070% от случаите. Персонализираното лечение, в течение на 6-12 месеца, с хомеопатични медикаменти, които са безопасни и ефективни и са в състояние да възстановят баланса в здравето на жените е много важен вариант, който заслужава да се има предвид. Клиничният опит потвърждава това. Хомеопатията е отлична възможност за лечение на жени, които страдат от рецидивираща вагинална кандидоза. ЛИТЕРАТУРА 1. Cararach M, Comino R, et al. La vulvovaginitis candidiásica recurrente. Prog Obstet Ginecol. 2013;56(2):108—116 2. Hirekatur R. Infecciones candidiásicas recidivantes. EN Rakel D. Medicina Integrativa. Elsevier 2008 3. Jouanny J, Crapanne JB, Dancer H, Masson JL. Terapéutica homeopática. Posibilidades en Patología Crónica. CEDH.2000 4. Boulet J, Demonceaux A, Donner F, Lévêque Y. Terapéutica homeopática. Esquemas y protocolos. CEDH. 2012. Източник: www.hablandodehomeopatia.com

5

брой 51 • септември • 2017 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС

в D потенции dhu-globuli.bg

Apis mellifica

медоносна пчела

D6

D 30

D 1000

При възпаления на кожата и лигавиците, с едем и пареща, пробождаща болка. Внезапност на появата на отока и възпалителния синдром! Действието на Apis mellifica е ДОКАЗАНО в ПРАКТИКАТА като: y много сигурно и надеждно y настъпва бързо, но е много краткотрайно

y назначаваме през кратки интервали от време – 15-20 минути y отменяме при настъпването на подобрение или липсата на ефект в очаквания период

ОТОК на кожата с интензивна пареща и пробождаща болка след ухапване от насекоми

генерализиран

Остра алергична реакция! Червено-розов, бързо развиващ се, парещ, щипещ оток, облекчаващ се от студена вода.

посттравматичен оток на става

Силни отоци по цялото тяло, кожата е опъната, сякаш ще се пръсне.

при остри симптоми

Apis mellifica D6

на всеки 15-20 мин. по 1 доза

при хронични симптоми

Apis mellifica D30

2-3 пъти по 1 доза

Дозировка

ФАРИНГИТ, ТОНЗИЛИТ

Болезнени и подути стави. Студът облекчава. При подобрение – разреждаме на 2 ч. по една доза до пълно отзвучаване на симптомите.

СЛЪНЧЕВ УДАР; ИЗГАРЯНЕ; УРТИКАРИЯ

Възпаление на гърлото и на сливиците с отоци като „торбички” на увулата и тонзилите; с боцкаща болка.

Дозировка

Apis mellifica D6

Уртикария с подуване, облекчава се от студена вода

на всеки час по 1 доза до подобрение

Apis mellifica D30

два пъти по 1 доза до подобрение

Гореща линия на DHU! Ако не можете да намерите вашето лекарство в D потенция на Немския хомеопатичен съюз, обадете се на тел. 02 861 40 00 (в работно време от 10 - 17 ч.)

6

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 51 • септември • 2017

ПРОФИЛАКТИКА НА ИНФЕКЦИИ С ПОМОЩТА НА ХОМЕОПАТИЯ Раж К. Манчанда

Главен редактор, Централен съвет за хомеопатични изследвания, Джанакпури, Ню Делхи, Индия През последните няколко десетилетия се наблюдава драматично нарастване на епидемичните заболявания. С увеличаване на смъртността, поради бързото разпространение на опустошителни епидемии, възниква сериозна необходимост от защитна ваксинация и превенция. Справянето с епидемични заболявания като цяло включва разбирането за тяхното разпространение, предаване, взаимодействия на инфекциозните агенти и гостоприемника, както и възможността за превенция на индивидуално и общностно ниво. Разбира се, ваксинациите силно намалиха тежестта на инфекциозните болести.[1] Въпреки това, опасенията за безопасността на някои ваксини доведоха до спад на нивата на ваксинация и избухване на нови епидемии.[2] Скорошно проучване показа, че няма противоречие между схващанията на лекарите хомеопати и конвенционалните лекари за ваксинацията и първичната профилактика чрез ваксинация.[3] В тази статия, правя широко сравнение на конвенционалната терапия чрез ваксинация и етапите, през които минава развитието на даден хомеопатичен медикамент, което може да послужи за предотвратяване появата на някои болести. Конвенционални имунизационни методи Може да се каже, че разработването на ваксини е една от най-успешните, в исторически план, за общественото здраве интервенции. С възходящото развитие на ваксините се увеличава и броят на желаещите да се ваксинират, водени от съвременните концепции за рационален начин на живот.[4] Появиха се много иновативни имунизационни концепции. Нанотехнологиите предлагат възможност да се изработят различни по състав, размер, форма и свойства на повърхността наночастици, които да се прилагат в областта на медицината. Използването на нанотехнологии във ваксинологията се увеличава експоненциално през последните десет години, което води до появата на т.н. „нано-ваксинология.“ Наночастиците взаимодействат с даден антиген било като лекарство-доставяща система, било като имуностиму-

лант-адювант.[5]. Нанотехнологията предлага определено нови перспективи за създаване на ваксини. Група учени, които работят в областта на създаване на нови ваксини, въведе понятието ваксиномика (vaccinomics) или персонализирана ваксинация т.е. с помощта на генетична информация за дадено лице да се проектира и избира ваксина за това лице.[6] Този вид ваксини представляват интерес за учените, защото са с по-висока ефективност и по-малко странични реакции. Разработването на ваксина срещу вируса Денга е обект на научни изследвания в продължение на години, но вирусът доказа, че е много „комплексен кандидат“ за такава ваксина. Ваксина срещу серотип 2 потенциално би могла да засили симптомите, свързани с последващо заразяване със серотип 4. За да се преодолее това усложнение, милиони долари и безброй човекочасове са вложени в разработването на оптимизиран антиген и ваксина за гарантиране на защита срещу четирите серотипа.[7] Скорошна публикация разкрива, че антитела на човешкия вирус на острата тропическа треска Денга засилват инфекцията при ин витро експерименти с вируса Зикa. Следователно зависимостта между антитела и инфекция не е единствено теоретичен проблем.[8] Що се отнася до вируса Чикунгуня, който от 2005 г. насам причини големи епидемии от артритогенни заболявания в целия свят и създаде хаос в Индия тази година поради значителната тежест на протичане и инвалидизация при немалко пациенти, в процес на разработка са повече от двадесет кандидат-ваксини. Някои от тях са във фаза I / II на проучване. Поради непредвидимия, фокален и периодичен характер на огнищата на Чикунгуня, фаза II / III на рандомизирани контролирани проучвания при хора за доказване на ефикасността на ваксината, вероятно ще се окаже логистично предизвикателство. [9] Разработване и тестване на ваксини Разработването на ваксини е един дълъг процес на научни изследвания и развитие. Само малък процент от кандидат-ваксините стигат до получаване на

брой 51 • септември • 2017 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС

разрешителни за употреба, което повишава изключително много цената на разработката им. Създаването и тестването на ваксина представлява стандартен набор от стъпки. Той започва с проучвателния етап, който включва основно лабораторни изследвания и често продължава от две до четири години.[10] С идентифицирането на естествени или синтетични антигени, които могат да помогнат за предотвратяване или лечение на определено заболяване се занимават учени от академичните среди и такива, които работят по задание на правителството. Тези антигени могат да включват вирусоподобни частици, отслабени вируси или бактерии, отслабени бактериални токсини или други субстанции, получени от патогени. Видове ваксини Учените използват различни подходи при разработване на ваксина срещу определен микроб (и) въз основа на фундаментална информация за този микроб(и). Например, как инфектира клетките и как имунната система реагира срещу него. При производството на ваксини се прилагат различни процеси. Ваксините могат да съдържат: живи вируси, които са атенюирани (отслабени или променени така, че да не предизвикат заболяване); инактивирани или убити организми или вируси; инактивирани токсини (за бактериални заболявания, при които токсините, получени от бактериите, а не самите бактерии, причиняват заболяване); само сегменти на патогена (това включва субединични и конюгирани ваксини).

• • • •

Живите атенюирани ваксини[11] съдържат вариант на жив микроб, който е отслабен в лаборатория, така че да не може да причини заболяване, но може да предизвика имунен отговор. Те предизвикат силни клетъчни отговори и образуване на антитела и често създават имунитет за цял живот с една или две дози. Тези ваксини имат и някои недостатъци. Съществува малка вероятност отслабените микроби във ваксината да се превърнат в по-вирулентна форма и да причинят заболяване и освен това не на всеки пациент може да се приложи подобна ваксина. Освен това, те често трябва да се съхраняват по специфичен начин, за да останат ефикасни. Ваксините срещу морбили, паротит и варицела са направени по този метод. Инактивираните ваксини съдържат убити микроби, причинители на съответното заболяване. Инактивирането на патогените обикновено се извършва чрез топлина, химикали или радиация, което прави ваксините по-стабилни. Повечето инактивирани вак-

7

сини, обаче, стимулират по-слаб отговор на имунната система, отколкото живите ваксини, така че в повечето случаи е необходим прием на допълнителни дози или ваксинации за поддържане имунитета на човека. [12] Токсоидните ваксини се използват за някои бактериални заболявания, които не са пряко причинени от самата бактерия, а от токсин, продуциран от бактерията. „Детоксикираните“ токсини - токсоиди, са безвредни. Примери за токсоидни ваксини са тези срещу дифтерия и тетанус.[11], [12] Конюгираните ваксини използват само части от патогена. Много бактериални молекули са покрити с полизахариди. Тази обвивка прикрива патогена (антигените), така че незрялата имунна система на бебета и малки деца не е в състояние да го разпознае. Поради това учените прикрепят полизахарида към по-силен протеин. Когато имунната система реагира на протеина, тя също така отговоря и на полизахарида. ДНК ваксините са все още в процес на експериментиране, но дават обещаващи резултати. Те извеждат имунизацията на ново технологично ниво. При тези ваксини собствените клетки на тялото стават „фабрика за правене на ваксина“, създавайки антигени, необходими за стимулиране на имунната система. В предклиничния етап се използват тъканни и клетъчни култури и тестване върху животински модели за оценка на безопасността на кандидат ваксината и нейната имуногенност или способност да предизвика имунен отговор при животни. Много кандидат-ваксини никога не стигат по – далече от този етап, тъй като не успяват да произведат желания имунен отговор. Този етап е последван от три клинични фази.[10] Фаза I включва клинични проучвания с хора. Целта на фаза I е да се оцени безопасността на кандидат-ваксината и да се определи вида и размера на имунния отговор, който тя предизвиква. След като участниците в експерименталната група биват ваксинирани, изследователите правят опити за заразяването им с патогена. За целта на тестовете се използва негова атенюирана или модифицирана версия. Тестовете при фаза II имат за цел да проучат безопасността на кандидат-ваксината, имуногенността ù, предлаганата дозировка, имунизационния календар и лекарствената ù форма. В тези тестове участват стотици хора. Някои от тях може да са част от групите, които рискуват да се заразят със заболяването. Проучванията са рандомизирани, добре контролирани и включват плацебо група. Фаза III включва от хиляди до десетки хиляди участници. Целта е оценка на ефективността и без-

8

опасността на ваксината при големи групи от хора. Във финалната фаза, след одобряване и лицензиране на ваксината, се установяват нейните редки нежелани реакции както и дългосрочната ù ефективност. Този период е известен с наименованието постмаркетингов период на наблюдение. За увеличаване на имуногенността на съвременните ваксини са необходими нови неспецифични имуностимулатори (адюванти) и нови системи за доставяне. Здравните системи търсят решения, които са лесно възпроизводими, отнемат по-малко време и създават имунитет към бързо разпространяващите се инфекциозни болести. Хомеопатичната перспектива Хомеопатията като съвременна научна медицинска система има потенциал да предостави нови решения. Поради нарастване на резистентността на грипните ваксини и наличните антивирусни препарати и появата на различни грипни щамове като последица от прегрупиране, климатични промени и бърза глобализация, възниква необходимост от подходяща система за здравеопазване и търсене на специфични антивирусни медикаменти. В процеса на разработване на нова ваксина, грипните вируси могат да мутират с нов щам, който да внесе нови предизвикателства. Следователно комплементарният и алтернативен начин на лечение може да предложи различен подход за разработване на превантивна и терапевтична стратегия.[14] От 200 години хомеопатията се използва с променлив успех в борбата с грипа, холерата и други епидемии. През последните години хомеопатията се свързва с рязко намаляване на лептоспирозата сред кубинското население. Използван е хомеопатичен медикамент, разработен от инактивирания причинител на инфекцията. Същият е предоставен от Кубинския национален институт по ваксините. Кубинският опит за хомеопрофилактика на лептоспирозата е много позитивен. Това е причина правителството да използва хомеопрофилактика за борба и срещу хепатит А, свински грип, пневмококови заболявания и треската Денга.[15] При литературен обзор са разгледани седем проучвания[17] върху грипа, от които три са за превенция. Само две проучвания, съдържат достатъчно информация, за да се направят съответни заключения. Изследванията не показват, че Oscillococcinum може да попречи на грипа, но той може да съкрати заболяването. По този начин може да се намали заболеваемостта. За окончателни заключения, обаче, са необходими допълнителни изследвания. Наскоро се появи публикация за мащабно кохортно проучване, което използва нозоден препарат в контекста на потенциална епидемия от лептоспироза в Куба. Видно е, въпреки някои грешки, че равнищата

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 51 • септември • 2017

на заразяване са снижени, но все още предстои проучването да бъде повторено. [18] При т.н. Кохрейновски обзор върху птичи нозод, използван срещу грип е констатирано, че няма достатъчно доказателства за неговата ефективност. [19] Съществуват малко публикации в научната литература, които подкрепят използването на нозоди в превенцията на инфекциозни заболявания. [20] Преобладаващата част от изследванията са непълни и се основават на традиционните концепции за превенция според конституцията, Genus epidemicus, използване на нозоди, приготвени от инфектирана тъкан и т.н. Превантивните програми срещу епидемии, които използват хомеопатични препарати, трябва да включват комплексни синергични действия: официално одобрение от съответните държавни институции, тясно обвързване с центрове за здравни услуги, адекватни познания по хомеопатия за хората, ангажирани или съдействащи в провеждането на такава програма. [21] При експериментален лабораторен тест върху мишки се стига до заключението, че нозодът на туларемия в разреждания под тези, които се очаква да имат защитно действие, гарантира частична протекция. Тази протекция, обаче, не е толкова голяма, колкото при произведените по стандартен начин ваксини. Все пак, ако хомеопатичните нозоди могат да индуцират защита от инфекциозни агенти, за които в момента няма ваксини, те временно могат да предложат краткосрочни решения за намаляване на заболеваемостта или смъртността от тези агенти.[22] Хомеопатичното лечение на болестта на Шагас или американска трипанозома (причинена от протозойни Trypanosoma cruzi ) също се нуждае от допълнително проучване. Наличните изследвания показват, че предварителното лечение с биологични медикаменти модулира имунния отговор към Т. Cruzi на гостоприемника, главно по време на острата фаза на инфекцията. Съществуват много доказателства, че хомеопатичните „ултра-молекулярни“ разреждания оказват биологично въздействие върху живите системи, което обаче все още не може да бъде обяснено със средствата на съвременната наука. В търсене на подобно обяснение са създадени множество хипотези за това как се улавя и съхранява информацията при ултра-разредените препарати. [23] В допълнение трябва да отбележим, че съществуват само няколко проучвания върху приложението на хомеопатични препарати при болести по растенията т.е. при фито-патологични модели. За разкриване на потенциала на хомеопатичните подходи за растителна защита в селското стопанство също са необходими по-нататъшни изследвания. Тези подходи хипотетично имат по-малко странични ефекти върху нецелеви организми, отколкото някои стандартни процедури, поради отсъствие на високи

9

брой 51 • септември • 2017 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС

дози на различни химикали.[24] Основният проблем, обаче, остава възпроизводимостта на получените резултати.[25] Централният съвет за хомеопатични изследвания подкрепи предклинични проучвания за установяване на ефикасността на Belladonna при лечение на японски енцефалит. Отчетените резултати са положителни. [26], [27] Съветът насърчи също няколко проучвания по време на епидемия, едно от които е да се оцени ползата от хомеопатичния „genus epidemicus“(Bryonia аlba 30C) за превенция на Чикунгуня по време на епидемията в щата Керала, Индия.

[28] Резултатът показва, че профилактиката с Bryonia alba 30 C води до намаление на относителния риск с 19,76% в сравнение с плацебо. Друго обсервационно сравнително проучване за оценка на хомеопатични медикаменти, като комплементарна терапия към конвенционален протокол за управление на синдрома на остър енцефалит показва, че те допринасят за намаляване на смъртността и заболеваемостта. [29] Съществуващите концепции и проучвания не нареждат хомеопатията на същата позиция, която е достигнала конвенционалната имунизация. Необходима е по-нататъшна работа за определяне на стъпките към разширяване на употребата на хомеопатични медикаменти за профилактика. Съществува възможност за клинично тестване на хомеопатични медикаменти, което да доведе до създаване на доказани ваксини. Съветът за хомеопатични изследвания проучва всички възможности за предприемане на предклинични и теренни проучвания за развитие и идентифициране на хомеопатични медикаменти (както монопрепарати, така и специалитети) за профилактика на съществуващи и новопоявяващи се инфекциозни заболявания. Наскоро Съветът подкрепи предклинични проучвания за определяне на прякото действие на хомеопатичния медикамент Rhus toxicodendron 6С (ултраразреждане от 10¯12) върху първична клетъчна култура, взета от храносмилателния тракт на комара Aedes albopictus. Целта е да се определи възможната роля на хомеопатичните медикаменти за предотвратяване или намаляване на инвазивността на вируса Денга, тип 2. Резултатът е благоприятен, което ще отвори път за бъдещи проучвания с тази нова първична клетъчна култура. Нашето списание разполага с резултати от клиничната проверка на три медикамента, а именно, Cynodon dactylon, Ocimum canum и мравчена киселина. Оценена и анализирана е една значителна част от клиничните данни за това как реагира и какъв е имунния отговор на населението към тези медикаменти. Предстои издаването на обобщен доклад за тази клинична проверка.

БИБЛИОГРАФИЯ 1. World Health Organization. Available from: http://www.who.int/bulletin/vol‐ umes/86/2/07‐040089/en/. [Last accessed on 2016 Nov 11].

2. The Immunise Australia Program. Available from: http://www.immunise.health. gov.au /internet/immunise/publishing.nsf/Content/AD34C3D063510C0CCA257D49001E73D4/$Fil e/full‐publication‐myths‐and‐realities‐5th‐ed‐2013.pdf. [Last accessed on 2016 Nov 11].

3. Eizayaga JE, Waisse S. What do homeopathic doctors think of vaccines? An international online survey. Homeopathy 2016; 105:180‐5.

4. Oberg AL, Kennedy RB, Li P, Ovsyannikova IG, Poland GA. Systems biology approaches to new vaccine development. Curr Opin Immunol 2011; 23:436‐43.

5. Zhao L, Seth A, Wibowo N, Zhao CX, Mitter N, Yu C, et al. Nanoparticle vaccines. Vaccine 2014;32:327‐37.

6. Poland GA, Ovsyannikova IG, Jacobson RM. Personalized vaccines: The emerging field of vaccinomics. Expert Opin Biol Ther 2008; 8:1659‐67.

7. Available from: http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0264410 X1630425X. [Last accessed on 2016 Nov 11].

8. Paul LM, Carlin ER, Jenkins MM, Tan AL, Barcellona CM, Nicholson CO, et al. Dengue Virus Antibodies Enhance Zika Virus Infection. bioRxiv 050112; doi: http://dx.doi.org/ 10.1101/ 050112.

9. Smalley C, Erasmus JH, Chesson CB, Beasley DW. Status of research and development of vaccines for chikungunya. Vaccine 2016; 34:2976‐81.

10. Available from: http://www.historyofvaccines.org/content/articles/vaccine‐develop‐ ment‐testing‐and‐regulation. [Last accessed on 2016 Nov 11].

11. Available from: http://www.vaccines.gov/more_info/types/index.html. [Last accessed on 2016 Nov 11].

12. National Institute of Allergy and Infectious Diseases. Available from: https://www.niaid.nih.gov/research/vaccine‐types. [Last accessed on 2016 Nov 11].

13. Available from: http://www.euvaccine.eu/vaccines‐diseases/vaccines/stages‐develop‐ ment. [Last accessed 2016 Nov 11].

14. Saxena SK, Chitti SV, Gadugu S. Complementary and alternative medicine in alliance with conventional medicine for influenza therapeutics and prevention. Future Virol 10.2217/fvl‐2016‐0084. [Epub ahead of print].

15. Golden I, Bracho G. A Reevaluation of the effectiveness of homoeoprophylaxis against leptospirosis in Cuba in 2007 and 2008. J Evid Based Complementary Altern Med 2014; 19:155‐60.

16. Manchanda RK. Scientific Framework of Homeopathy ‐ Evidence Based Homoeopathy.

Revised Edition after 69 th LMHI Congress, Paris, France; July, 2015. p. 107. Available from: http://www.lmhi.org/downloads/articles/lmhi‐sc‐framework‐2014‐june‐15‐2015.pdf. [Last cited on 2016 Nov 11].

17. Vickers AJ, Smith C. Homoeopathic Oscillococcinum for preventing and treating influenza and influenza‐like syndromes. Cochrane Database Syst Rev 2000 ;( 2):CD001957.

18. Roniger H, Jacobs J. Prophylaxis against leptospirosis using a nosode: Can this large co‐ hort study serve as a model for future replications? Homeopathy 2010; 99:153‐5.

19. Mathie RT, Frye J, Fisher P. Homeopathic Oscillococcinum® for preventing and treating influenza and influenza‐like illness. Cochrane Database Syst Rev 2015; 1:CD001957.

20. Nosodes′ are No Substitute for Vaccines. Available from: https://www.ncbi. nlm.nih.gov/pubmed/26038642. [Last accessed 2016 Nov 11].

21. Manchanda RK. Dengue epidemic: What can we offer? Indian J Res Homoeopathy 2015; 9:137‐40. Available from: http://www.ijrh.org/text.asp?2015/ 9/3/137/166371. [Last cited on 2016 Oct 08].

22. Jonas WB. Do homeopathic nosodes protect against infection? An experimental test. Al‐ tern Ther Health Med 1999;5:36‐40.

23. Campos MC, Heitor M, Herrera HM, Bonamin LV, da Fonseca AH. Effects of homeopa‐ thy in mice experimentally infected with Trypanosoma cruzi. Homeopathy 2008; 97:65‐9.

24. Shah‐Rossi D, Heusser P, Baumgartner S. Homeopathic treatment of Arabidopsis thaliana plants infected with Pseudomonas syringae. ScientificWorldJournal 2009; 9:320‐30.

25. Baumgartner S. Reproductions and reproducibility in homeopathy: Dogma or tool? J Al‐ tern Complement Med 2005; 11:771‐2.

26. Bandyopadhyay B, Das S, Sengupta M, Saha C, Das KC, Sarkar D, et al. Decreased inten‐ sity of Japanese encephalitis virus infection in chick chorioallantoic membrane under in‐ fluence of ultradiluted Belladonna extract. Am J Infect Dis 2010; 6:24‐8.

27. Bandyopadhyay B, Das S, Sengupta M, Saha C, Bhattacharya N, Chinta R, et al. Suckling mice of „Belladonna 200“ fed mothers evade virulent Nakayama strain Japanese en‐ cephalitis virus infection. Int J Microbiol Res 2011; 2:252‐7.

28. Janardanan Nair KR, Gopinadhan S, Sreedhara Kurup TN, Kumar BJ, Aggarwal A, Varanasi R, et al. Homoeopathic genus epidemicus ′Bryonia alba′ as a prophylactic during an out‐ break of chikungunya in India: A cluster‐randomised, double‐blind, placebo‐controlled trial.

Indian J Res Homoeopathy 2014; 8:160‐5.

29. Manchanda RK, Oberai P, Roja V, Singh S, Singh N, Khan T, et al. Evaluation of ho‐ moeopathic medicines as add‐on to institutional management protocol in acute encephalitis syndrome: An exploratory observational comparative study. Indian J Res Homoeopathy 2015; 9:34‐41. Източник: Manchanda RK. Vision for the prevention of infections using Homoeopathy.

Indian J Res Homoeopathy [serial online] 2016 [cited 2017 Jan 14]; 10:219‐22.

10

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 51 • септември • 2017

ХОМЕОПАТИЯТА ПОМАГА ЗА ПО-БЪРЗО И ЛЕСНО АДАПТИРАНЕ НА ДЕЦАТА КЪМ УЧИЛИЩЕ СЛЕД ДЪЛГАТА ВАКАНЦИЯ Д-р Хорхе Манреса, Испания Нещо, което ми е страшно досадно и дори ми разваля настроението напоследък са т.н. „важни новини“. Трудно е да се избяга от тях в съвременния свят, а освен това медиите са страхотни майстори. Не знам, може би защото остарявам, но постоянното повтаряне на сходни репортажи за „завръщането на децата в училище“ било след пролетната или лятната ваканция или за „Коледа, Великден, времето на тези или онези празници“, за всичко онова, което ежегодно бележи нашия живот и което се именува с модерния термин след ваканционен синдром, ми причинява огромна досада. Трябва да призная, че не малко родителите се консултират по повод проблеми при връщането на децата им към училищна дейност. Това се отнася както за най-малките, така и за най-големите (в здравните заведения за детска възраст се смята периодът от 0 до 14 години). Малките, които влизат в детска градина или в предучилищна група обикновено (и това е преобладаващо) показват редица промени в поведението си във връзка с отделянето от родителите (и преди всичко от майката) за повече или по-малко часове като: плач, нежелание да ходят в училищния център, безсъние, кошмари, относителна анорексия… Децата на средна възраст, които трябва да се справят със смяна на учителя или на другарчетата си, ако им се наложи да повторят класа, трудностите на по-горния курс, адаптацията след дългия ваканционен период, за която не допринасят нито сезонните промени, нито преминаването към зимно часово време, което практикуваме в Европа, могат да станат тревожни, да се оплакват от болки в корема, повръщане, безсъние… По-големите деца се сблъскват и с други ситуации, за някои от които те са стресиращи, като: току що започналия пубертет, училищния тормоз (все по-често срещан), преминаване от среден към горен курс, където трябва да съжителстват с по-големи от тях, и както в предишните случаи – връщане към дейност след два месеца пълно мързелуване. В повечето случаи, децата които идват на консултация, не се нуждаят от някакво лечение и проблемите, причинени от ре-адаптацията, макар че тревожат сериозно родителите, обикновено са бързо преходни. В много редки случаи се налага медикаментозно лечение на симптоматиката, като разбира се внимателно трябва да се прецени съотношението полза/вреда. В този случай хомеопатичните медикаменти се явяват като ефективна терапия на избор, пригодна за всяка възраст и симптоматика и с висок профил на безопасност. Медикаменти като: Calcarea сarbоnica при дете, на което липсва увереност; Gelsemium при дете, което блокира; Silicea или Causticum при дете, което изпитва страх; Coffea при безсъние, което се появява преди започване на училище или Argentum nitricum при дете, което изпитва свръх възбуда преди началото на учебната година, са само малка част от ог-

ромното ветрило, което хомеопатията може да предложи за облекчаване на това преходно „нарушение“ и които лекарят хомеопат ще избере в зависимост от особеностите на детето. Като се има предвид, че през този месец медиите ни дават всякакви препоръки и съвети по темата (както винаги в достойното им за похвала желание да ни направят живота по-лесен и предвидим) аз няма да съм този, който ще ви даде стотния списък от препоръки. Въпреки това няма да си спестя някои от съветите, които давам на родители, когато ме помолят за това, и които се базират на моя над 35 годишен опит на педиатър.

1. Постепенно въвеждане на детето в новия режим. След почти три месеца ваканция, ставането рано сутрин е титанична задача както за децата, така и за родителите. Това налага постепенна промяна на часовете за лягане вечер и за ставане сутрин. Нека бъдем търпеливи и да не стресираме повече и без това вече стресираното дете. Създаването на рутина в часовете за спане позволява създаването на постоянен режим, а рутината, особено при децата, създава сигурност.

2. Не трябва тотално да разрушаваме рутината, създадена през лятото, а постепенно да я адаптираме. Това означава да не променяме рязко начина на ходене в парка, часовете за игра или релакс, а постепенно да ги намаляваме като едновременно с това въвеждаме нови задачи, свързани с учението и домашните задължения и да не забравяме, че слънчевото време ще продължи независимо от училищния календар. През лятото прекарваме повече време с децата си отколкото през зимата, когато работата и останалите задължения ограничават времето, което семейството прекарва заедно. Нека да не ограничаваме рязко времето, което споделяме със семейството, да помагаме на децата при подготовката на уроците, да споделяме с тях приготвянето на вечерята, да организираме екскурзии през почивните дни тъй като всичко това увеличава доверието между деца и родители.

3. Предвид на това, че връщането към училищна дейност за някои деца е стресиращо, то допълнителните задължения като изучаване на чужди езици, програмирана спортна дейност, подобряване на академичните резултати, частни уроци и т.н. трябва да дойдат постепенно, след преминаване на предучилищната „треска“. Всичко трябва да се планира във времето така, че да не създаваме пред детето непреодолима планина от отговорности. Връщането към училищни занимания е ситуация, при която най-често се използват хомеопатични медикаменти особено в случаите на емоционални и поведенчески промени. Хомеопатията предлага много и полезни за децата ресурси за разлика от конвенционалната терапия. Нека да помислим за хомеопатия, ако желаем безоблачно връщане на децата ни в училище. Източник: www.hablandodehomeopatia.com