Едно незабравимо пътешествие 5-ти май – Велик ден е . Денят на моето заминаване за Германия – едно незабравимо пътешествие , което остави в мен дълбок отпечатък . Тръгнахме по обяд с моя съученик Кирил и три госпожи . Пътя до София беше дълъг и отегчителен , защото очаквах с нетърпение полета със самолет до Берлин . След като пристигнахме , минахме през всички проверки и да си призная беше доста стресиращо . След дългото чакане изпълнено с много вълнения дойде време за полета . Самолетът беше доста голям , много уютен и усмихнатите стюардеси караха хората да се чувстват по-спокойно . Моят съученик Кирил се настани до прозореца а аз до него. Докато стюардесите обясняваха как да поставим коланите си самолетът започна бавно да набира скорост , а аз усетих силно напрежение. Чувството на радост и страх ме бяха обзели напълно . Радост че ще летя за първи път и същевременно страх от неизвестното . След като пристигнахме в Берлин хванахме автобус и стигнахме до автогарата от където трябваше да хванем влак до Волфсбург. Гарата беше огромна и много красива . Пътувахме около час и половина . На гарата във Волфсбург ни чакаха приемните семейства . Те ни приеха с отворени обятия . Бяха много усмихнати и дружелюбни . Мигновено забравих колко часа пътувахме и колко изморена бях . Когато пристигнахме в село Лере се удивих от цялата красота и природа . Аз и Джулия се отправихме към стаята в която щях да нощувам и си говорехме около два часа . Тя и семейството и ме накараха да се чувствам като у дома си . Приеха ме като тяхно дете . Н а сутринта аз , Джулия и нейните съученички се отправихме към училище . Училището беше много голямо и първия час който карахме беше физическо възпитание и спорт . Физкултурния салон беше огромен . След двата поредни часа се отправихме на разходка из училище . Бяхме приветствани от всички ученици с добре дошли . Разгледахме кабинета по химия , физика , биология , кабината по музика и много други . Също разгледахме специално изградената столова където всички се хранеха заедно . След цялото опознаване в училище се отправихме към Брауншвайг с автобус . Там разгледахме старинния град . Видяхме сгради , които спираха дъха ни . Влязохме в огромна старинна църква, а в нея имаше спиращ дъха орган . След цялата обиколка на града се отправихме към Лере . Аз и Джулия се прибрахме и след около половин час почивка отидохме на гости у Пол и моят съученик Кирил . Там ни почерпиха със страхотна пица и най-различни напитки . След дългото забавление аз и Джулия се прибрахме да съберем сили за следващия ден . На сутринта закусихме и се отправихме към училище , където аз карах час по актьорско майсторство . Там се сближих с момчетата от Турция Еге и Yiğit . След часа се отправихме към Волфсбург и влязохме в така наречения Аутощат – град на колите . Първо се качихме на кораб, с който плавахме около един час след това на още един, който ни закара до завода на Фолксваген . Там станахме свидетели на цялостната изработка на колите . Беше страшно интересно и вълнуващо . След това видяхме най-скъпата кола в света – Богати , също посетихме музеите на Порше и Ламборджини . След цялата обиколка в града на колите ние учениците се запътихме към панаира и боулинг залата . В боулинг залата не се представих особено добре , защото беше първата ми игра , но все пак беше много забавно . След така забавната и дълга игра аз и Джулия се прибрахме и след около половин час върнахме визитата като приехме Пол и моят съученик Кирил . Забавлявахме се цяла вечер , говорехме дълго и беше много приятно . На следващия ден аз и Кирил карахме Биология след което се отправихме с автобус до Волсбург , където посетихме музея – Паено . Вътре беше огромно и много , много интересно . Видяхме торнадо, огнено торнадо , говорещ робот , статично електричество и най-вече черната стая . В нея беше най-интересно . В непрогледната тъмнина
трябваше да се доверяваме единствено и само на дясната си ръка . Изпуснехме ли се от стената се изгубвахме в тъмнината на стаята . След музея отидохме с учениците от Турция , Италия и Германия на ресторант в който обслужването беше по-различно от начина по който сме свикнали да виждаме в България . След като хапнахме пица се отправихме към шопинг центъра където купихме много подаръци за приятелите ни . В следобеда на този последен ден учениците от всички държави приготвихме традиционна храна . Аз приготвих традиционна българска баница, а Кирил – шопска салата . И двете ястия бяха харесани от приятелите ни от другите държави и най-вече вкуса на българската баница . За спомен от провелата се среща в Лере ни бе подарена кърпа с логото на проекта . Пожелаха ни лек път и до нови срещи . На следващата сутрин се разделихме с нашите така любезни домакини с пожеланието тази среща да не бъде последна и единствена и с малко тъга поехме обратния път към родината.
Гергана Трендафилова 10 а клас