Page 1


ЛОДКА Исус застанал на брега, търсил хора готови за него, ловял сърцата за правда Божия. Пр. О Боже, Ти на мене се спря, Твоите устни моето име казаха, моята лодка на брега изоставям и със Тебе днес започвам нов лов. Аз съм слаб и беден човек, и ръцете са моето богатство, сърцето чисто за Теб готово. Моите ръце са Ти нужни, и сърцето с младежкия плам, потта гореща и самотата. Днес ще излезем ний заедно да ловим в морето човешко, Твойта истина и Твойто слово. Главен редактор и дизайн Зорница Петрова zornicappp@gmail.com

ХВАЛЕН СИ

Графично оформление Петър Петров

Пр. Хвален си, Господи мой, хвален си, Господи мой, хвален си, Господи мой, хвален си, Господи мой. /на края/ Хвален си.

Фотографи

Ти си създал всички неща слънце, звезди, луна и вятър, вода и огън, цветя и птици, поля, гори, реки, морета.

petar.gp@gmail.com

Виктор Кожухаров vikeizer@abv.bg

Йоана Брусарска jbrussarska@yahoo.com

Виктория Петрова viktoriappp@gmail.com Марин Владимиров vladimirov.m@abv.bg

Nicholas Valov nickval66@gmail.com 4

JMJ Madrid 2011

Ние живеем за да Те хвалим. Ние живеем за да Ти пеем, Ние живеем за да Те обичаме, заради Теб всички сме братя. Ти си обичан от всички ни, Господи. Хвален бъди от всички ни, Господи! Изпълвай сърцата, душите ни, Господи! Само така ние ще живеем.


Съдържание: Обръщение на Папа Бенедикт XVI................6 Монсеньор Христо Пройков интервю “Католически новини“........................12 Моето поклонничество от Йоана Брусарска..........................................20 Бягство или завръщане от Виктория Петрова.....................................28 До Испания и назад от Александрина Караджова Йонка Йонкова.....46 Отец Йоан-Милен интервю с Петър Петров....................................58 Полет до Бога от Явор Атанасов.................................................60 За младежката среща от Епископ Георги Йовчев...................................68 Слънце, облаци и дъжд, хвалете Господа.... от Иван Кърчев......................................................72 Малтийски орден...............................................80 Свидетелство от Антоний Захариев..........................................82 Поклонението на “порасналите младежи” от Емилия и Веселин............................................86 All inclusive от Петя Кровошиева............................................92 Стръмният път на съвършенството от Ивета................................................................98 Салезианите на Дон Боско............................104 Отец Мартин Илек интервю “Католически новини“......................106 Свидетелство от Поли Рекина .............................................112 Историята в картинки от Мария Радева ................................................116


6

JMJ Madrid 2011


Световна Младежка Среща

Мадрид 2011

Ден Шести 21.08

Папа Бенедикт XVI Скъпи младежи, С отслужването на Евхаристията стигаме до кулминацията на този Световен ден на Младежта. Виждайки ви тук, дошли тъй многобройни от всички части на света, сърцето ми се преизпълва с радост, най-вече при мисълта за особеното вълнение, с което Исус ви гледа. Да, Господ ви обича и ви нарича приятели (срв. Йоан.15:15). 7


Господ

идва,

за да ви срещне и иска да ви съпроводи във вашия път, да ви отвори дверите към един пълноценен живот и да ви направи съпричастни на своята съкровена връзка с Отца. От наша страна, съзнавайки величието на неговата любов, ние бихме искали да отговорим с максzимална щедрост на това предпочитание, споделяйки с другите получената радост. Многобройни в наши дни са тези, които се чувстват привлечени от фигурата на Христа и искат да го опознаят по-добре. Те осъзнават, че Той е отговорът на многобройните им лични терзания. Ала кой все пак е Той в действителност? Как е възможно някой, който е живял на земята преди толкова много години да може да има днес нещо общо с мен? 8

JMJ Madrid 2011

В текста на Евангелието, който чухме (срв. Мат. 16:13-20), като че ли ни бяха предложени два различни начина, за да познаем Христа. Първият се съдържа във външното знание, характеризиращо се с общото мнение. На въпроса на Исус: „За кого Ме човеците мислят - Мене, Сина Човечески?”, учениците отговарят: „едни - за Иоана Кръстителя, други - за Илия, а някои - за Иеремия, или за едного от пророците.” Сиреч смятат Христос за религиозен пророк, добавящ се към вече познатите. Ето защо обръщайки се вече лично към учениците си, Исус ги пита: „A вие за кого Ме мислите?” Петър отговаря с думите, които са първото изповядване на вярата: и си Христос, Синът на Живия Бог!” Вярата отива отвъд простите емпирични или исторически


дадености, тя е способност да се улови тайнството на Христовата личност в нейната дълбочина. Но вярата не е плод на усилието на човека и на неговия разум, тя е дар от Бога: „блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата.” Тя има свое начало в начертанието на Бога, който ни разкрива своята съкровеност и ни подканва да станем съпричастни на неговия божествен живот. Вярата предлага не само информация относно идентичността на Христа, а предполага лично отношение с Него, причастност на цялата личност с нейния интелект, воля и чувства, към явяването на самия Бог. Ето защо и въпросът на Исус: „A вие за кого Ме мислите?”, подтиква в крайна сметка учениците да вземат лично решение по отношение на

Него. Вярата и следването (sequela) на Христа са тясно свързани. И понеже предполага следването на Учителя, вярата трябва да се консолидира и да нараства, да стане дълбока и зряла, доколкото става все по-интензивна и укрепва връзката с Исус, интимността с Него. Дори Петър и другите апостоли е трябвало да напреднат по този път, защото едва срещата им с възкръсналия Господ им открива очите за пълнотата на вярата.

Скъпи

младежи,

днес Христос ви поставя същия въпрос, който е задал и на апостолите: „а вие за кого Ме мислите?” Отговорете му с щедрост и кураж, както подобава на едно младо сърце. Кажете му: Исусе, знам, че ти си Синът Божий, че ти си дал живота си заради мен. Искам да те следвам с вярност и да бъда наставляван от твоето 9


слово. Ти ме познаваш и обичаш. Имам доверие в теб и поставям живота си в ръцете ти. Искам ти да бъдеш силата, която ме поддържа и радостта, която никога не ще ме напусне. В отговора си на изповедта на Петър, Исус говори за Църквата: „ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си”. Какво означава това? Исус съгражда Църквата върху камъка на вярата на Петър, който изповядва божествеността на Христос. Да! Църквата не е обикновена човешка институция, по подобие на някоя друга, тя е тясно свързана с Бога. Сам Христос се позовава на нея като на „своята” Църква. Не можем да отделим Христос от Църквата, както не можем да отделим главата от тялото (срв. 1 Кор. 12:12). Той присъства в нея, дава й живот, храна и сила. 10

JMJ Madrid 2011

Скъпи

младежи,

позволете ми като Наследник на Петър да ви подканя да укрепите тази вяра, предадена ни от Апостолите, като поставите Христос, Сина Божий, в центъра на вашия живот. Но позволете ми също така да ви напомня, че следването на Исус във вярата, означава да се върви заедно с Него в общение с Църквата. Не можеш да следваш Исус в самота. Този, който отстъпи на изкушението да върви „за своя сметка” или да живее вярата си според господстващата индивидуалистична мисловна нагласа, поема риска никога да не срещне Исус Христос или да следва някой Негов фалшив образ.

Да имаш вяра, ознжачава да се облягаш на вярата на твоите братя, така че вярата ти да служи като опора за вярата на другите. Призовавам ви, скъпи младежи: обичайте


Църквата, която ви е родила във вярата, която ви е помогнала да познаете Христа и ви е открила красотата на неговата любов. За да се засили приятелството ви с Христа е необходимо да осъзнаете значението на присъствието ви в енориите, общностите и движенията, както и участието в неделната Евхаристия, честото приемане на светия дар на прошката, верността в молитвата и медитацията над Словото Божие. От това приятелство с Исус ще се роди порива да засвидетелствате вярата на най-различни места, включително и там, където господстват отказ и безразличие. Не можеш да срещнеш Христос и да не го споделиш с другите. Не пазете Христос за самите вас. Предайте на другите радостта на вашата вяра. Светът се нуждае от свидетелството

на вашата вяра и със сигурност изпитва нужда от Бог.

Мисля, че вашето присъствие тук, скъпи младежи, дошли от пет континента, е великолепно доказателство за плодотворността на мандата, даден от Исус на Църквата: „идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари” (Марк.16:15). На вас се пада изключителният дълг да бъдете ученици и мисионери на Христа из други земи и страни, където живеят множество млади хора, които мечтаят за големи неща и откриват в сърцата си възможността за по-автентични ценности, без да се оставят да бъдат прелъстени от фалшивите обещания за начин на живот без Бога.

Скъпи младежи, моля се за вас от все сърце. Поверявам ви на Дева Мария, за да ви съпровожда винаги майчински и да ви обучава на вярност към Словото Божие. Но искам също така да се молите за папата, за да може той, като Наследник на Петър, да укрепва своите братя във вярата. Нека всички ние, пастири и верни, се сближим още повече с всеки Господен ден в Църквата, за да нарасне светостта на живота и така да дадем ефикасното свидетелство, че Исус е наистина Синът Божий, Спасителят на всички човеци и жив източник на тяхната надежда. Амин. 11


12

JMJ Madrid 2011


Световна Младежка Среща

Мадрид 2011

Отзвук 30.08

Монс. Христо Пройков Пожелавам младежите да се чувстват още повече

„вкоренени в Христа и силни във вярата“

Н. В. Пр. монс. Христо Пройков, Католически Апостолически Екзарх и председател на Епископската конференция в България пред „Католически новини“ за българското участие в СМС – Мадрид 2011

13


„Католически

новини”:

Ваше Високопреосвещенство, приключи Световната младежка среща в Мадрид, която според оценките на повечето наблюдатели е изключително успешна. С какво точно се измерва успехът на това събитие – само с двата милиона младежи на заключителната Литургия или тепърва Църквата ще бере плодовете на онова, което Бог пося през тези шест дни?

Монс. Христо Пройков: 26-

та Световна младежка среща в Мадрид наистина премина с изключителен успех и завърши така. В светлината на вярата може да се каже, че тези срещи започнаха по Божие вдъхновение, преминават с Божията благословия и носят със себе си много благодати за тези, които участват в тях. И 14

JMJ Madrid 2011

като се има предвид възрастта на участниците, тези благодати помагат в изграждането на едно ново поколение, което се стреми да постави и запази Бог на първо място в своя живот.

КН: Папа Бенедикт бе посрещнат толкова възторжено и с такава обич от младите християни, че някои по-странични наблюдатели дори не успяха да скрият удивлението си от този факт. В началото на понтификата скептиците предричаха, че след епохата на Бл. Йоан-Павел ІІ едва ли някой друг Папа ще спечели такава популярност. Ето, сега сме свидетели точно на обратното… Всъщност има ли нещо учудващо в това? С какво този Папа спечели и продължава да печели сърцата на младите хора?


М.ХП: Всяка Световна младежка

среща е преди всичко среща с Бога. Както и този път милиони млади хора се събраха в името на общата вяра в Исус Христос. Това е найсилното, което ги обединява. Папата е личност с авторитет, признат от целия свят. Той е Петър, когото Исус постави начело на Църквата, и за вярващите тук на земята той е център и притегателна сила. Ето защо всеки Папа в своето време има своята притегателна сила. Папа Бенедикт XVI привлича младежите от цял свят в името на Исуса Христа. Като Папа той е продължител на тези срещи, чието начало постави Йоан-Павел II, а сега той е обявен от Папа Бенедикт XVI като небесен покровител на Световните младежки срещи. Блаженият ЙоанПавел II спечели сърцата на толкова

младежи по света, Папа Бенедикт XVI продължава да печели по същия начин сърцата на много млади хора.

КН: По време на съботното вечерно бдение целият свят стана свидетел на нещо невиждано. Буря, която вилнее над 2 милиона млади вярващи, и един Папа, който заявява твърдо: „Те остават. Оставам и аз”. И малко след това нещо още по-нечувано – 2 милиона млади християни в пълно мълчание и обожание пред дарохранителницата със Светото Причастие. Някои католически медии коментираха, че Папата умее да прави така, че главният герой винаги да е Христос. Беше ли наистина Христос „главният герой” в онази паметна вечер? Какви бяха Вашите чувства в тези толкова съкровени часове на молитва и съзерцание? 15


М.ХП:

Наистина съботната вечер на бдението ще се запомни завинаги от тези, които бяхме там. Още в началото небето беше покрито с черни облаци и по-късно се изви буря с дъжд. Никой не беше пощаден. Дори и Светият Отец, кардиналите и епископите бяха на открито. За младежите може би този дъжд беше приятна прохлада след изключително жаркия ден. Това личеше от нестихващите овации, които отправяха те към небето. В един момент бурята утихна, точно така както и Евангелието описва подобен случай, за да се почувства присъствието на Христос. И тогава започна според програмата обожаването на Исус в Светото Причастие. Настъпи поразяваща тотална тишина, която с нищо не 16

JMJ Madrid 2011

може да се опише. Същата тишина владееше и на другия ден по време на Божествената Литургия. Два милиона души в молитва и съзерцание. Всичко това може само да се почувства и изживее на място.

КН: В една от проповедите си

в Мадрид Светият Отец подчерта колко е важно да не пазим вярата само за себе си, а да я живеем с другите. В какво точно се изразява това споделяне на вярата?

М.ХП: За всеки кръстен вярата

е дар от Бога. Но вярата не е една хубава дреха, която обличаме в неделя, за да присъстваме на божествената служба и после, когато се приберем, събличаме тази дреха и оставаме същите. Вярата е живот, който трябва да бъде живян,


да се развива и да расте в нас, но най-важното – вярата трябва да бъде споделяна с другите, най-вече по начина по който я живеем на дело. КН: С какво срещата в Мадрид ще допринесе за т. нар. нова евангелизация? Може ли да се каже, че тази среща е онзи мощен импулс, от който се нуждае тази нова евангелизация?

М.ХП: Евангелието или благата

вест е тази част от Библията, в която са описани животът, учението, чудесата, страданието, смъртта и възкресението на Исус Христос. Евангелието е написано, за да може всеки, който се нарича християнин да се огледа в него и да живее в светлината на неговото поучение.

То е винаги същото за всеки човек. Времената се променят и новата евангелизация означава живеене на същото Евангелие според времето, в което живеем. Младежките световни срещи подпомагат новите поколения да почувстват божествената сила на Евангелието и да живеят в неговата светлина, в своето време.

КН: Кой според Вас е най-

важният извод от този Световен младежки ден?

М.ХП: Младежите от цял свят могат да изживеят заедно и в единство прекрасни моменти. КН: Вие бяхте духовният водач

на българските младежи в Мадрид. Как младите католици от България преживяха това събитие и кои

17


са начините, по които могат да предадат тази светлина от Мадрид на своите връстници и приятели в България?

М.ХП: Темата на Световната младежка среща в Мадрид беше: „Вкоренени в Христа и твърди във вярата”. Всяка младежка среща има точно определена програма. Три последователни дни младежите имаха катехизис на своя език, който премина задълбочено, с интерес и много въпроси и отговори, и взаимно споделени пр еживявания, а отделно от това, много от тях силно и искрено се изповядаха. Това обогатява духовно много. Над всичко остава силата на преживяното със Светия Отец Папата. И накрая, толкова запознанства между различни 18

JMJ Madrid 2011

младежи от цял свят и толкова видяно от прекрасните християнски места в Европа, при пътуването до там и обратно (манастирите Монсерат, град Авила, светилището в Лурд, Торино и други). Всичко преживяно не може да бъде запазено в себе си, а е естествено да бъде споделено с тези, които не са имали щастието да участват на срещата в Мадрид.

КН: Кое събитие от младежката

среща ще остане запечатано найдълбоко в сърцето Ви? Има ли момент, който Вас, като епископ, Ви трогна най-силно?

М.ХП: Срещата като цяло беше

великолепна и дълго ще бъде в спомена на всеки, който взе участие в нея. Лично аз съм впечатлен от


живото участие, което младежите проявиха по време на катехизиса. Разбира се, срещата със Светия Отец Папата. Но като изключителен момент запазвам в себе си силата на тишината, която идваше от тези два милиона младежи на колене в молитва пред Светото Причастие.

КН: Вашето пожелание към

младежите от България, взели участие в тази среща, както и посланието Ви към онези, които не успяха да бъдат там!?

М.ХП: На младежите от България, които участваха в срещата пожелавам да запазят по-дълго в

себе си силата на преживяното и наистина да се чувстват още повече „вкоренени в Христа и силни във вярата”, като живеят от духовното богатство, с което се завръщат. И да не забравят да споделят всичко хубаво, което са преживели там с тези, които не успяха да вземат участие. На всички тези, които бяха, и тези, които не успяха да бъдат там, казвам: имате достатъчно време, за да се подготвите за 27-та Световна среща на младежта в Рио де Жанейро през 2013 година.

Ваше Високопреосвещенство, благодарим Ви за това интервю!

19


20

JMJ Madrid 2011


Световна Младежка Среща

Мадрид 2011

Йоана Брусарска Моето поклонничество Здравейте, аз съм Йоана Брусарска на 17 години от гр. София от енория Усение Богородично

На 13 август 2011 г. 49 души от българската група – участник в Световната младежка среща, тръгнахме за Мадрид. Предстоеше ни дълго и трудно пътуване, но успоредно с това то обещаваше да бъде много емоционално. Когато се качих в автобуса и погледнах през прозореца за миг си помислих: „Дали наистина искам да тръгна?” Тогава чух как всички коментират колко много са чакали този момент и се сетих къде точно отивам – отивах да се срещна с папата и с много други като мен. Първата ни спирка беше в прекрасно градче на име Кастельоне дел Стевиере, Италия. Там можехме да си починем, да се разходим или да отидем на басейн. Вечерта имахме литургия в местната църква. Силно впечатление ми направиха хората от тази енория.

След литургията със собствените си коли ни закараха в съседно село, за да вечеряме. След няколко приятни (и вкусни) часа, същите хора се появиха отново и ни върнаха обратно. В 2.00 ч. потеглихме към Монсерат, Испания. Настаниха ни в мъжки манастир. Там се поклонихме пред Черната Мадона и имахме литургия, отслужена от нашите свещенници (о. Йоан, о. Мартин и о. Войтех). На другия ден (най-после) се отправихме към нашата крайна цел – Мадрид. Пристигнахме по обяд и се настанихме в едно училище, което стана наш втори дом (след автубуса). Деляхме един покрив (и не само) с ливанци, сириици и корейци. Най-екстремно беше къпането – обливахме се с ледено студена вода, по бански на двора. Беше голяма веселба – кога друг път ще се къпем в колектив! 21


Прекарахме четири незабравими дни в испанската столица. Всяка сутрин имахме катехизис с монс. Христо Пройков и литургия с българските свещеници и местния епископ. След обяд се разхождахме из града. Катехизисът (както и самата среща) беше на тема „Вкоренени и изградени върху Христос, утвърдени във вярата”. Първият ден след беседата бяхме разделени на групи, за да се опознаем взаимно и да обсъдим темата. После задавахме въппоси и споделяхме свидетелства. През цялото време по улиците на Мадрид младежи от цял свят се запознаваха, танцуваха, пееха и молеха заедно. Подчертавам заедно, защото ме впечатли това, че всички сме се събрали в името на една цел. Преди тази среща си мислех, че вярата е на изчезване и 22

JMJ Madrid 2011

аз съм една от малкото, които носят Бог в сърцето си. Дойде и дългоочакваният ден (20 август) – всички ние се събрахме на летище Куатро Виентос, за да се срещнем със Светия отец и да се молим заедно. По обяд нашата група вече беше заела позиции в сектор D8. Очакваше ни един дълъг и горещ следобед, но при мисълта, че ще видим папата всички отрицателни емоции се изпаряваха. Между секторите се движеха пожарни коли, които пръскаха с вода поклонниците. Вечерта папа Бенедикт XVI пристигна и бдението започна. След многото молитви за поне едно облаче в горещия ден, заваля силен дъжд. Никой, обаче, не помръдна от мястото си. Гледах на екраните как пазят папата с няколко чадъра. Скоро след това, от съображения за сигурност,


цялата аудио-визуална техника беше изключена. Започнахме да се молим за „суша” и стана чудо – дъждът спря. В края на бдението се насладихме на великолепна заря. Дойде време за лягане. Спах като „къпана”. На сутринта ни събудиха с песен – беше много хубаво. В 10,00 ч. започна литургията. За жалост не успяхме да се причастим, но изживяването си заслужаваше. Всичко свърши и ние поехме към Лурд, Франция.

поспахме няколко часа. На сутринта имахме литургия в църквата на Дон Боско. Отпътувахме за Триест, Италия. Там беше последната ни нощувка заедно – пяхме, смяхме се, състезавахме се със спални чували (беше много весело). На 24 август, сутринта потеглихме и към 22,30 ч. бяхме на пл.Руски паметник в София.

Пристигнахме късно вечерта и легнахме да спим. На сутринта имахме литургия, на която Еми и Веско подновиха брачните си клетви. Посетихме Светилището и си сипахме светена вода. Пред пещерата имаше литургия и ние с Емо успяхме да се причастим. След това тръгнахме за Торино, Италия. Пристигнахме през нощта и

Жанейро-2013 г.!

Поклонничеството свърши, но неговия дух остана между нас в очакване на Рио де

23


Пътуването

24

JMJ Madrid 2011


Компанията

25


26

JMJ Madrid 2011


Световна Младежка Среща

Мадрид 2011

Виктория Петрова Бягство или завръщане Здравейте, аз съм Виктория Петрова на 21 години от гр. София от енория Усение Богородично

Съмва се, движим се, около осем часа – след цяла нощ пътуване през Сърбия най-сетне стигаме до Хърватска. Преминахме границата и спряхме на бензиностанция, за да се освежим и да посрещнем новият ден ободрени. Прибираме се в нашият „нов дом”, всички сядат по местата си. Отец Мартин взима микрофона и казва „ Да се помолим на Бог и на Богородица, да ни пази през настъпващият ден, за да пристигнем живи и здрави на нашата първа спирка – “Кастильоне де ла Стивиере”, Италия. Мария – едно от момичетата от Раковски взима микрофона и започва да се моли на Богородица – „Радвай се Благодатна Марио, Господ е с тебе....”. „Света Марио, Майко Божия, моли се за нас грешници, сега и на смъртният ни час амин.” – повтарят след нея малцина от младежите в автобуса. Може би е прекалено рано. Молитвата свършва. Около мен започват да се вадят сандвичи и вафли. Не след дълго автобусът затихва. Поглеждам около мен всички спят, а

навън през прозореца се разкриват приказни гледки. Не отдавна мама беше ходила в Хърватска и ми сподели, че природата там е прекрасна. Може би си е пожелала и аз да я видя... Наистина природата беше великолепна. Като, че ли съм в приказките, пред мен се разкрива планински пейзаж осеян със зеленина, тук-таме се подават сгушени къщички, дори стари крепости. По тези земи са се простирали Римската и Османската империи. В далечината водите на Средиземно море изглежда са обгърнали тези райски кътчета. Обръщам се , искам да споделя с някого тази красота. Тишина. Чува се само тихото шумене на двигателя. Всички са унесени от движението на автобуса. Защо никой не вижда това което и аз? Дали защото Хърватска не е една от най-великите държави в Европа? Или защото е прекалено рано. Бог знае! Изгряващото слънце започва да свети с ослепителна светлина в прозорецът ни. Сестра ми се събужда унесено и моли да дръпнем пердето, за да не й пречи 27


на съня. Вдигам рамене и леко присвивам устни – твоя воля, аз имам и други занимания. Потънала в мисли решавам да напиша няколко реда в тефтерчето, което взех със себе си. Имах желание да опиша предстоящото ми пътуване. Някакво предчувствие ме караше да мисля, че ми предстои да изживея нещо по-различно, от това, с което се сблъсквам всеки ден. Но дали наистина е така все още не знаех. Целият автобус е пълен с млади хора, но те са ми някак си чужди. Добре, че са брат ми и сестра ми, които са край мен. От малки сме заедно, споделяме си преживявания и случки, има моменти, в които сме неразделни. За жалост в забързаното ежедневие не ни остава време да се съберем и тримата, както едно време, да сме си просто заедно. В главата ми изплуват за миг вълненията у дома преди заминаването ни към Мадрид. Всеки си оправя багажа, нужни са ни три раници, три шалтета, три спални чувала, девет минерални води, дванадесет сандвича.... Добре, че са отчета, които ни помогнаха да се екипираме. Добре, че е мама, която помогна за сандвичите и за всичко останало. Толкова много хора са включени в приготовленията около нашето пътуване. И толкова много хора се вълнуват наравно с нас. “Къде, отивате?” – ме питат моите приятели. “Каква е тази среща? Милиони млади хора се събират, за да видят папата? Това не го вярвам! Вики, представи си два милиона човека на едно, място, ти се се объркала, това не е възможно, 28

JMJ Madrid 2011

сигурно са две хиляди.” “Сигурно, отговарям аз, ще видим!”... Някой ме подръпва по ръката. Викииии, подай ми раницата със списанията, казва брат ми. Сякаш ме върна обратно в автобуса. Ставам да взема раницата от мястото за багажа над главата ми. За миг поглеждам наоколо в автобуса. Повечето от младежите са със своите брат или сестра, или с приятелите си. “Къде ли отиваме?” питам се аз.”Какво ли е това, което събира най-близките хора заедно?” “Вики, хайде подай ми чантата” – настоява брат ми. То се е видяло , няма да успея да напиша нищо и този път. А след време вече ще е късно. Решавам да почета от едно списание. “Изходът” – е темата на броя. Статията, която прочетох в него ме кара да се замисля.

Бягство или завръщане... Какво е предстоящата срещата с папата за мен? Бягство или завръщане. Бягство от скучното ежедневие, от обичайните дейности, от хората, с които съм всеки ден? Или завръщане, към нещо възпитано у мен от малка, завръщане към вярата, завръщане към Бога, към момента, в който човек остава сам със себе си със своите мисли и мислите за Бог. А може би срещата с Папата е бягство и завръщане едновременно. Бягство от хорските думи, бягство от нечистите мисли, бягство от зримото, от видимото, което лъже, на което сме подвластни. И едновременно с това завръщане към духовното, към първородното, към божественото начало. Към същността на човека да търси закрила и утеха в Бога, да


се разкае за делата си, да благодари за помощта и силите, които Бог му дава.За това ли отивам? Или просто искам да избягам за известно време и да си почина, какво пък толкова, няколко молитви, но пък ще съм ходила в Мадрид... Обяд е около два, много е топло, защото сме в Италия, все пак е средата на август. Отиваме на място, което никога не бях чувала преди, а навярно нямаше и да чуя. Не всеки го знае и може би за това беше така приказно красиво. Кастльоне де ла Стивиере. Първоначално се изгубихме в едни царевични нивя, но не след дълго автобусът правеше страхотни маневри на един баир. Пътят беше направен от каменна мозайка, напомняща римските векове. От двете му страни се издигаха стройни кипариси. На този баир с гледка към

средновековният римски град беше разположена енорията, в която отседнахме. В градчето беше и нашата първа литургия, от началото на пътуването. Към нейният край енорийският свещеник ни приветства и ни поздрави, пожела ни да изживеем предстоящите дни в Мадрид с много вяра и любов. Прикани местните хора, които имат възможност да закарат българската група на мястото където щяхме да вечеряме. Отец Йоан му подари икона в знак на благодарност за топлото посрещане и помощта на цялата енория. Чува се топъл камбанен звън и всички запяват. Обръщам се, а църквата е изпълнена с усмихнати хора. Говорят ни на италиански и показват с пръсти колко човека могат да качат в колата си. Страхотен момент! 29


„Вкоренени и изградени върху Христос, утвърдени във вярата” Мадрид. В продължение на три дни, всяка сутрин имаше катехизис за младежите от цяла България. Църквата,в която се събирахме, беше единственото място, в което всички българи бяхме заедно, беше мястото, в което можехме да се видим и да споделим емоции, да научим нова песен, да се отпуснем, да останем сами със своите мисли, да си поплачем, да се доближим до Бога. Всяка сутрин Монсеньор Христо Пройков беше подготвил за нас незабравими проповеди. Усмивката, погледът, тембърът на гласа му все още се появяват в съзнанието ми. Начинът, по-който поднесе проповедите си беше толкова увлекателен, че времето не стигна за всички да изкажат своето мнение и да зададат своите въпроси. Ето какво запомних аз, и какви мисли подбуди то у мен. „Когато посъдиш фиданка, за да се хване и да стане силно и здраво дърво, трябва да я привържеш към един кол, който да я придържа, тъй като тя е много крехка. Минава време и фиданката започва да расте и се отскубва от опората, която старият кол й е давал, докато тя е била крехка и слаба. Така е и с нас хората, докато детето е малко то има нужда от своите родителите, които му помагат да порасне. Придържат неговото крехко „стебло” към себе си. След време идва момента, в който човек пораства достатъчно, вече не е дете, вече няма нужда от тази опора. Той сам започва да се оправя без помощта на своите 30

JMJ Madrid 2011

родители. Въпреки това не бива да ги забравя дори за миг, защото от своя страна, те стават податливи и имат нужда от неговата закрила.” Дали не е същото и с Исус? Когато имаш нужда от закрила - Исус ти я дава, той ти помага, да се изправиш, да стоиш на крака и да продължиш напред. Той очаква и ние трябва да му отвърнем, Исус също има нужда от нашата помощ, също има нужда от нашите молитви. Той подобно на родителите, винаги мисли за нас и винаги е с нас. „Вървял един човек през пустинята и се спънал в едно малко дръвче, ядосал му се и хвърлил камък върху него. Минали години дръвчето пораснало, вече не усещало тежестта на камъка, който за малко щял да го убие. Въпреки това, успяло да намери сила да продължи да расте, докато не се превърнало в едно голямо и красиво дърво. Всеки минувач, който го видел му се радвал и искал да си отдъхне под неговата дебела сянка. Но камъкът останал в короната му завинаги.” Подобно е и при нас хората, понякога правим или казваме неща, които могат да наранят околните. След време случката отминава, но споменът за лошото дело остава. Трябва да внимаваме как говорим за Бог пред хората, които не го познават. Трябва да внимаваме да не го нараним, да не се отричаме от него, за да не се отрече и той от нас... Жега е, слънцето напича, лежа на шалтето си, с шапка на глава, лошо ми е. Чувам до мен някаква суматоха. Някой с някого се кара.


Долавям мъжки глас, който говори нещо на испански. Гласът все още не е спрял, но е заглушен от българска реч. „Какъв му е проблема? – Не иска да му се минава през шалтето! – Как така, та нали това е българската част! - Оh, Jesus!” – „Хайде спрете – разпознавам гласа на о. Борис – бъдете по-културни, отстъпете, човекът е прав.” Помествам глава и виждам, един от доброволците, които отговарят за нашата зона, стои над главата на Зори, Митко, Мария и Ник, които играят белот. До тях са младежите от Раковски, но за да се стигне от софийската група до тях трябва да се мине през „чуждата, забранена територия”. Суматохата е голяма. Продължават да спорят. Там е и единствената сянка, която спасителната „колона”, над главите ни, хвърля върху нас. Мор - температурите почти са

достигнали 40 градуса. Добре, че е суматохата да ме изкара от унеса. Толкова е топло, че не мога да стана. Иска ми се да избягам, да не мисля за жегата. Завръщам се отново към моите мисли, този път с още повече въпроси. Какво е това чудно нещо, което ми се случва. Толкова много хора на едно място, в тази жега, добре, че са те да ми дават кураж да се държа. Какво ли ще се случи по-късно. Като затишие преди буря. Дали? В този изгарящ слънчев ден, да завали, не ми се вярва. Но ето, че чудото наистина се случи. Към девет часа започна вечерната молитва със светия отец Папа Бенедикт 16-ти. Тъмнина беше покрила небето, само на запад жарко-червеното слънце, което цял ден не срещна нито едно облаче, все още не искаше да си отиде. Земята беше осеяна с милиони 31


младежи тръпнещи в очакване. Милиони погледи бяха насочени към снежнобялата сцена, с елемент от декора наподобяващ сребърна чаша за причастие. Младежите започнаха един по един да сядат по земята. Ненадейно, с моите брат и сестра, се отделихме малко напред от българската група, за да виждаме по-добре. От нашето място ясно се разкриваше красивият хоризонт. Беше тихо. „Да се помолим” чуваха се само думите на светият отец. Не можехме да повярваме, че сме тук, на това място, в такъв красив момент и тримата заедно. „Да се помолим, за нашите близки”. Толкова много неща ни се случиха през изминалата една година. „Да се помолим, за всички онези, които не са сред нас”. Живота не си беше променил за един миг. „ Да се помолим, на Исус Христос, нашият Бог”. А сега стояхме един до друг, и се молехме заедно с останалите младежи. Младежи от цял свят, от различни култури, от различни светове, с различни мечти, но обединени в името на Бог. Невероятно. Внезапно задуха силен вятър и започна да вали. Всички се раздвижиха и започнаха да търсят подслон. Никой не си и помисляше да продължи да слуша, докато не намери спасение за себе си. В този момент Папата призова всички да спрат и да се помолят дъждът да спре. Настъпи мълчание, само капките по чувала, с който се бяхме покрили, трополяха. Не след дълго бурята утихна и спря. Молитвата продължи, но беше към своя край и скоро приключи. Да, чудото 32

JMJ Madrid 2011

наистина настъпи, и се изпари за един миг. Да. Бог наистина беше сред нас и ни каза: „... и аз съм тук сред вас и се моля за вас”. И чудото изчезна. ЛУРД! Един от най-красивите ми моменти. Преди да дойдем Мама винаги разказваше за това тайнствено място. Спомням си сестра ми в осми клас беше написала първата си тема на френски език, в която разказваше историята за Бернедета. Сред красивата природа в една пещера Дева Мария се явила на малакта Бернедета. Тук на тази скала днес се намира най-голямото светилище в христянският свят. Хиляди хора се стичат, за да отправят молитви към Божията майка, да отпият от светената вода и да намерят изцеление. „Богородице, искам и моите деца един ден да дойдат тук, и да усетят силата на това свято място.” – си е казала Мама преди повече от двадесет години. Сега разбирам, че тя е била права - не е достатъчно само да видиш Лурд, а трябва да усетиш неговата сила. Привечер е, в далечината се виждат зелени планини, идва краят на нашето пътуване. Преминаваме през Сърбия през т.нар. западни покрайнини, които все още са населени с българи. Изморени сме след всичко, което преживяхме през изминалата седмица. Автобусът ни се струва тъй тесен, но твърде уютен. Неусетно сме станали толкова близки с хората, с които заминахме. Делим една храна, едно легло, едно одеяло с хората, които в началото ни бяха така далечни,


чак непознати. „Ето, че наближи краят на нашето поклонничество, приканвам всеки, който иска, да сподели своите чувства и мисли с останалите.” – казва отец Йоан и оставя микрофона. Дълго време никой не се решава, а на мен сърцето ми се е свило. Преживях такива красиви моменти, които искам да споделя, че не знам от къде да започна. Нищо не успях да напиша, защо поне да не го кажа. Взимам микрофона и започвам. Не помня какво казах, не помня какво се случи. Ако някой помни нека ме подсети. По пътеката зад мен имаше опашка от хора. Това, което аз видях може би никой друг не видя. Всеки, един от младежите, който дойде да сподели преживяването си, го направи от сърце. Виждах треперещи ръце и насълзени очи. Не съзнанието, а сърцето

говореше в този момент на изповед. Радост, любов, признателност, благодарности към Бог, бликаха от устата на всеки, който направи своето свидетелство. Чухме силни думи, съкровени мисли, несподелени чувства. Младежи отчета, София – Раковски – Пловдив, по-малки – по-зрели, братя-сестри - нямаше значение. Всички бяхме заедно, всички бяхме равни, всички бяхме едно цяло, защото сме обединени в името на Бог. Виждах хора, които се „завръщаха”. „Радвай се благодатна Марийо Господ е с тебе” – казвам молитвата този път аз. „Света Марио, Майко Божия, моли се за нас...” – повтарят всички. Първият десятък свършва, идва ред за втория. Ред е на брат ми и сестра ми, ред е на всички, които са се „завърнали”. 33


Castiglione delle Stiviere

34

JMJ Madrid 2011


Италия

35


Santa Maria de Montserrat

36

JMJ Madrid 2011


Испания

37


Madrid, Испания

Наред с църквите, българската група се радваше в испанката столица и на създанията на Бога, събрани в Зоопарка. Началото на зоологическата градина е поставено от Карлос III през 1770 година с цел да се показват животни, докарани от двете Америки. Съвременният зоопарк е построен през 1972 година. Пет години по-късно се открива и делфинариум. С размери 36 метра дължина, 10 метра ширина и дълбочина от 5 метра, огромният басейн има вместимост от над 2 милиона литра вода. Делфините, главни участници са от вида афала.

38

JMJ Madrid 2011


През 1995 година се построява и Аквариума на площ от 3000 квадратни метра. Съоръжението се намира в югоизточната част на зоопарка и разполага с представители над 200 различни вида, сред които и много видове акули. От септември 2007 година в парка живеят и две големи панди, подарени от китайското правителство. Днес зоопаркът се простира на площ от 20 хектара и разполага с над 6000 животни от 500 вида.

39


40

JMJ Madrid 2011


Аксесоари JMJ Madrid

42

JMJ Madrid 2011


43


44

JMJ Madrid 2011


Световна Младежка Среща

Мадрид 2011

Александрина Караджова Йонка Йонкова До Испания и назад Беше 12.08.2011 през нощта когато групата се събра за първи път – Велико Търново, Белене и Свищов. Пътувахме до Букурещ и след като минахме границата, започнахме да получаваме смс-и от румънски оператори и тогава разбрахме, че приключението започва. Самолетът излетя, летя и кацна в първия посетен от нас град – Барселона. Там ни посрещнаха сестрите цистерцианки и за пръв път спахме на замята. Беше трудно в началото, но после свикнахме. Показаха ни църквата и прекрасната градина. Разходихме се из града и уморени се прибрахме доста късно. Едно от най-хубавите неща, които можеха да ни се случат в града на Гауди, беше посещението на неговата невероятно красива катедрала – Саграда Фамилия, която все още се строи. В неделния

ден там се бяха събрали много младежи, участници в СМС, за литургия. Беше препълнено, но добре, че имаше място за всички. С това завърши посещението ни в Барселона и отпътувахме към Сарагоса. За деня на Дева Мария (15 август) присъствахме на празнична литургия на центъра на града, изпълнена с много песни, усмивки и настроение. Посетихме светилището „Вирген дел Пилар”, енорията „Света Джема” и се разходихме из града. В Сарагоса бяхме топло посрещнати от сестрите пасионистки и последната вечер им изпяхме няколко български песни и изиграхме едно хоро, в знак на благодарност. На сутринта станахме изключително рано, защото пътят ни очакваше. Добре дошли в Мадрид! 45


В столицата на Испания бяхме настанени в училище „Свети Габриел”, заедно с още 600 млади от пасионисткия орден. Там се събрахме с групата от Малчика. Прекарахме един цял ден, изпълнен с молитви, презентанции, игри и говорене по групи. Всяка вечер беше един голям празник за нас и за всички, които бяха там. Песни, танци, снимки и смях. В един от дните се срещнахме с другите българи. Беше хубаво да видиш ”своите сред милиони”. По-късно същия ден участвахме на кръстен път с папата. И ето, че дойде и найдългоочакваният миг- срещата със Светия отец. Пътят към „поляната” не беше лесен. Жегата и голямото разстояние ни изтощиха до край. Но ние продължихме с идеята, че като стигнем там, ще си влезем в сектора и ще седнем да си починем. Но нещата не вървяха по нашия план. При пристигането ни там разбрахме, 46

JMJ Madrid 2011

че нашите места вече са заети и за нас място вече няма. За повечето от нас беше първа такава среща и в началото се умърлушихме, че няма да можем да участваме пълноценно. Успяхме да си намерим място точно под един от огромните монитори и от там гледахме Папата. Не изглеждаше толкова зле, докато не заваля дъждът. Понамокрихме се, но Папата каза, че нашата воля е посилна от тази на дъжда. Два милиона души не помръднаха от местата си, сякаш нищо не се случваше. Беше нещо уникално. Всичките младежи, които бяха там, знаеха защо са там. На сутринта литургията беше не помалко вълнуваща. След дългата нощ изгря слънце и за пореден път се уверихме, че с Христос можем да преодолеем всички трудности. Срещата свърши, беше време да се приберем. Беше трудно да се хване градския транспорт сред всичката навалица. Прибрахме се чак


следобеда, умиращи от желание за баня и храна. Вечерта трябваше да изпратим групата от Малчика, която поемаше по обратния път през Италия. На следващия ден в училището останахме само ние. Дори и доброволците си заминаха. Денят беше свободен и успяхме да си починем преди обратния път към България. Разходихме се из Мадрид, видяхме Дон Кихот и Санчо Панса (паметника), посетихме катедралата Алмудена, купихме си сувенири и отидохме да хапнем.

всякакви емоции. За жалост всяко хубаво нещо има своя край, но нали трябва да кажем „чао”, за да можем пак да кажем „здравей”. Благодарни сме на всички, които ни посрещаха в градовете, в които бяхме. Искаме да благодарим на отец Патрик, отец Страхил, отец Ремо и сестра Франческа, които направиха това пътуване възможно и го превърнаха в незабравимо изживяване, което ще ни зарежда с положителна енергия до следващото такова.

Следващия ден беше наистина последен. След литургията си поговорихме как е минала срещата за всеки един от нас, какво му е дала и какво му е коствала. Всички изказвания бяха верни за всеки един от нас, просто не можехме с думи да опишем всичко, което беше станало. Беше едно пътуване изпълнено с много усмивки, хубави моменти, 47


Младежите в града

Ценителите на изкуството разгледаха картините подредени в музея “Прадо”. С над 1300 картини в своите експозиции, това е един от най-големите и значими музеи на изобразителното изкуство в света. Скулптурата е представена с над 700 експоната, главно древноримски или ренесансови произведения.


50

JMJ Madrid 2011


51


Любителите на футбола отделиха време да посетят и стадионите на двата найголеми отбора в Мадрид - Реал и Атлетико съответно “Сантяго Бернабеу” и “Висенте Калдерон”. Първият може да събере е 80 354 зрители, а във вторият има 54 851 места за п у б л и к а . След всичко, което видяха, българските поклонници, още един път осъзнаха, че всичко това дължат на Бога и затова непрестанно му благодарят за получените благодати по време на световната младежка среща през 2011 година.


Световна Младежка Среща

Мадрид 2011

Отзвук 08.11

Отец Йоан-Милен

54

JMJ Madrid 2011


Петър

Петров:

Отец ЙоанМилен, Вие сте един от основните мотори, които направиха възможно цялото пътуване до Мадрид. Как решихте да участвате в Световната младежка среща с Папата и да поемете не леката задача да организирате младежите от половин България? о.Йоан-Милен:

За първи път участвах на СМС в Рим през 2000 г. Тогава бях младеж, който търсеше вярата, тази вяра за която се говори в Евангелието, т.е. за вярата в Бог, която е способна да спаси човека от липсата на надежда в любовта. Аз съм човек, който винаги търси истината, тази истина, която ни прави свободни и способни да взимаме правилните решения в живота си. Воден от истината на християнската вяра пожелах да стана свещеник, именно за да служа на Бог и на Църквата. Вярвам, че от мига, в който реших да стана свещеник Бог ме хвана за ръка и ме води със Себе си. Като свещеник Бог ми даде възможността да участвам т.г. в СМС в Мадрид. Епископ Христо Пройков ми гласува голямо доверие като ме избра да участвам в екипа от свещеници, отговарящи за организацията на младежите. Истината е тази, че когато владиката те зове никой не може да каже „не”, освен ако има някакви сериозни причини. Като свещеник мой дълг е да приема това прекрасно предизвикателство: да работя с младежите, защото те са красивото бъдеще на нашата Църква.

ПП: В началото не познавахте

половината от младежите, защото са от различни населени места, но бързо успяхте да спечелите доверието и приятелството им, така ли е? Разкажете за първите Ви срещи с младежите и получихте ли помощ от тях? о.Й-М:

Вярно е, че в началото не познавах доста от младежите, но със срещите, които имахме в екзархията, пък и времето, което прекарахме заедно на СМС ни помогна да се опознаем и да си спечелим взаимно доверие както и едно известно приятелство. Винаги съм се възхищавал на интелигентността и чувството на справедливост у младежите. Свободата, с която те изразяват своето мнение винаги ми е помагала да бъда в диалог с тях. Лесно се контактува с хора, които имат какво да предложат и нашите младежи се справиха добре. Разделихме цялата група на малки групички, като всяка група трябваше да отговаря за определени задачи. Идеята беше всеки младеж да влезе, в която група иска с цел да се изяви по най-добрия начин и да помогне на цялата група. Много от младежите се включиха активно в организацията и това се вижда от резултатите, които в последствие пожънахме заедно. Взаимното доверие ни позволи да си пожелаем да работим и занапред заедно за общото добро на нашата Църква. Пътуването с автобус до Испания е дълго и тежко, но отзивите на младежите са определено положителни. 55


ПП: Обединихте ли молитвите

и вярата с пътуването?

преживяванията

и

о.Й-М: Искрено се радвам, че младежите останаха доволни от нашето поклонничество в Мадрид. Пътуването беше и лесно и трудно именно, защото когато се пътува заедно с много хора човек по необходимост трябва да сподели личното си пространство с другите. В този смисъл пътуването с автобус си остава едно голямо предизвикателство: едно добро място за запознаване с хората, с които пътуваме. Вярвам, че всеки младеж успя да открие красотата на общата молитва и всичко, което тя допринася за положителното изграждане на човекът в нас. Лично за мен молитвата е диалог с Бога и с всички християни, с които споделяме една и съща вяра. Молитвата отправена към Бога ми помага да бъда по един мистичен начин в общение с всички. Не знам дали видимо успях да обединя молитвите и вярата с преживяванията и пътуването, но се надявам поне това да е станало така както Бог е пожелал. Вярвам, че пътуването ми предложи преживявания, които ми помогнаха да градя живота си още повече върху вярата, доверието и надеждата в доброто.

ПП:

Като организатор сте бил натоварен с много задачи и отговорности свързани с престоя на групата в Мадрид. Разкажете ни как протече СМС през вашите очи, усещаше ли се настроението, духа и еуфорията на младите християни? 56

JMJ Madrid 2011

о.Й-М:

Организирането на групата наистина беше свързана с много задачи и отговорности, които благодарение на Бога успях да разреша с помощта и на самите младежи. Пожелавам на всички младежи, които никога не са ходили на СМС да отидат. Това е едно прекрасно преживяване. Тук човек се учи да живее и да се радва на силната вяра и любов на другите като нас. Намирайки се в тълпата от вярващи младежи, които пеят, танцуват и се смеят от сърце те карат да забравиш за всичко отрицателно, което те тормози било то студеният душ, голата земя на която се спеше и т.н. Радостта в очите на младежите, тяхната християнска еуфория и желание да бъдем заедно и да пеем за Бога неможе да не те променят. Иска ти се този празник, който Бог организира да не свършва никога.

ПП: Как протичаха дните ви

в Мадрид? Успявахте ли заедно цялата група да се събирате и да се молите заедно? о.Й-М:

Общата молитва се извършваше предимно сутрин, когато цялата група от 150 младежи от България се събирахме в църква, предназначена за тази цел. Обикновено към 10.00 ч. започваше катехизиса на еп. Христо Пройков. След това имаше момент, в който младежите задаваха своите въпроси на владиката, а той им отговаряше. Към обяд се отслужваше света литургия, където за всеки ден имаше по една група от младежи, които анимираха службата.


След катехизиса и литургията се разделяхме на малки групи, от практична гледна точка, за да можем по-лесно да се организираме с обяда, който трябваше да си вземем в определените за целта ресторанти, които сътрудничеха с организацията на СМС. За мен беше много важно младежите да имат свободно време за себе си, време което да останат насаме с Бог и същевременно с приятелите си. Това се хареса на всички.

ПП: Вие имахте рожден ден

точно по време на поклонничеството в Мадрид, усещате ли някаква символика във това?

о.Й-М: Разбира се. Пожелавам на всеки да има такъв момент в живота си. Чувството е велико. Найголемият подарък, който получих

са многобройните усмивки, които грееха на лицата на младежите. Бог ме зарадва със Своето топло присъствие. Благодарен съм на Бог и на всички младежи, с които имах честа да празнувам рождения си ден, скромно, но от сърце.

ПП: Как протече срещата за със Светия отец Папа Бенедикт XVI на военно-въздушното летище “Cuatro Vientos”? Разкажете ни за нощното бдение на двата милиона младежи и настроението на групата на сутрешната неделна литургия с Папата. о.Й-М: Тогава беше рожденият ми ден. Температурите отиваха над 40 градуса, а поляната където трябваше да се осъществи срещата ни със Светия отец продължаваше да се пълни с тълпи от народ. 57


Чувствах се прекрасно най-вече, защото всички бяхме заедно. Имаше младежи от цял свят. Около нас се чуваха най-различни езици. Имах чувството, че е настъпил празник Петдесетница. Всички очаквахме идването на Папата, така както апостолите някога са чакали слизането на Светия Дух над тях. Тълпата ме радваше. Нощното бдение с папата премина с буря, вятър, гръмотевици и силен дъжд. След горещото испанско слънце дойде ред и на водата. Всички бяхме изкъпани от дъжда. Независимо от сериозните препятствия всеки един от нас остана на своето място. Папата ни даде пример. Бог беше с нас и ние с Него. Тази вечер преживяхме нещо много силно. Бог работеше във и върху нас. Сигурен съм в това! 58

JMJ Madrid 2011

ПП:

Благодарение на Вас, о.Мартин и о.Войтех групата имаше шанса да посети светилището в Лурд, усетихте ли силата на това прекрасно място? о.Й-М: Всъщност по време на нашето поклонничество ние успяхме да посетихме общо четири светилища. Светилището на св. Луиджи Гонзага, патрон на всички младежи, намиращо се в град Кастилионе деле Стивиере (Италия), светилището на Дева Мария в Монтсерат (Испания) и това в Лурд, както и светилището на св. Йоан Боско. Много ми се искаше да посетим и светилището на св. Тереза от Авила, но така и не успяхме. Може би някой друг път. Всяко място, което е свързано със света Богородица лично за мен е


много силно. Мисля, че и младежите го усетиха в Лурд. Нормално е, нали св. Богородица е и наша Майка. Но това е една друга тема, за която можем да говорим някой друг път. Ако е рекъл Господ пък и ако има достатъчно желаещи младежи нищо не ни пречи да организираме едно поклонничество до Лурд.

ПП: Какво следва след Мадрид?

Остават ли българските младежи заедно, обединени от вярата и църквата? о.Й-М:

Тези въпроси бих искал да ги зададете на младежите. Вярвам, че те ще ви дадат точните отговори. От моя страна ще Ви кажа, че заедно направихме много. Ако продължим в същия дух вярвам ще след Мадрид идват новите срещи в енорията. За толкова малко време всички ние получихме много. Наш ред е да споделим с другите онова, което получихме даром от Бога. Църквата има пълно доверие в младежите. Именно затова тя ги приканва да не се страхуват да бъдат новите евангелизатори на своето време. Като млад човек аз вярвам, че нашите младежи са способни да направят със своите пастири нашата църква да бъде място, където всеки човек да се чувства част от едно голямо семейство, чието сърце е самият Бог.

ПП: Благодаря Ви за това интервю, отец Йоан!

59


Бдението на

60

JMJ Madrid 2011


Cuatro Vientos Airport

61


62

JMJ Madrid 2011


Световна Младежка Среща

Мадрид 2011

Явор Атанасов Полет до бога Здравейте, аз съм Явор Атанасов. На 19 години съм. Министрант в енория “Св. Йосиф” в София.

Хора, хора и още много хора… Опитваш се да си представиш самолет, на борда на който да могат да се качат близо два милиона души. Трябва да е нещо чудовищно огромно. А всички тези хора една седмица не спират да пеят и танцуват в името на Бога. Гледайки ги, осъзнаваш колко си мъничък. Но въпреки това се чувстваш част от едно голямо цяло. Обикаляш Мадрид и се обогатяваш културно и духовно. В музеите, в метрото, в заведенията, навсякъде виждаш младежи от цял свят със същата тениска като твоята, със същата раница като твоята. Природата за пореден път ти доказва, че не си всемогъщ, че не можеш всичко. Обикновена лятна буря е достатъчна, за да се провали организация за милиони евро. Но една единствена монстранция успява за секунди да спре дъжда. Исус ти показва, че е по-силен.

Точно в този момент разбираш, че макар и малък, с Неговата помощ си способен на много. Осъзнаваш, че без Него, животът ти няма смисъл, че единствено Бог може да създаде такъв огромен самолет. А ти вече си в него! От крайна дестинация на твоето пътуване младежката среща в Мадрид всъщност се оказва само началото. И сякаш отнякъде чуваш думите: „Уважаеми пътници, скъпи братя и сестри, добре дошли на полета до Бога. Нашите трима капитани – Отец, Син и Свети дух ви поздравяват, че сте направили най-добрия избор. Към момента на пристигането ни във Вечността се очаква времето да не съществува и навсякъде да цари щастие и любов. От съображения за сигурност докато летим не забравяйте да се изповядвате, причастявате и да вършите добри дела. Приятен полет и до нови срещи в небесните селения! Амин.” 63


Българският лагер

64

JMJ Madrid 2011


65


Младежка среща в гр.Раковски в съзвучие със Световна Младежка Среща

Мадрид 2011

България 20.08-21.08

Епископ Георги Йовчев Бъдете силни във вярата и

постоянствайте в добродетелта Това бе призивът на тържествената света литургия, която бе кулминацията на Младежката среща, провела се в гр. Раковски на 20 и 21 август. Нейната темата бе “Вкоренени и утвърдени в Христос, укрепени във вярата” (Кол. 2, 7). Инициативата се състоя в енория „Свети Михаил Архангел” в гр. Раковски, като в нея взеха участие свещеници, монахини от различни конгрегации и младежи от Софийско-Пловдивската епархия и младежи от Царевброд. Така участниците в срещата в гр. Раковски, въпреки голямото разстояние, бяха обединени чрез вярата и посланието на Светия отец Папата с младежите, участващи в Световната младежка среща в Мадрид. 66

JMJ Madrid 2011


Със Софийско-Пловдивският епископ в този неделен ден в църквата „Свети Михаил Архангел” съслужиха отец Румен Станев, отец Венцислав Николов и отец Ярослав Бабик. В своето размишление монс. Георги изтъкна, че вървейки през тази земя, трябва да се борим срещу греха в различните му форми, които са в нас и извън нас. Подчертано бе още, че свещениците не проповядват за себе си, а за Христос, защото Исус живее в тях и чрез тях. Припомнено бе, че Светия отец посвети всички младежи на Пресветото Сърце Исусово. Проповедникът призова младежите да живеят като чеда на светлината и така чрез тях Бог ще излее много благодати за Църквата. Срещата започна на 20 август с молитвено шествие от кв. Парчевич

до кв. Секирово на гр. Раковски. В църквата „Непорочно Зачатие на Дава Мария” отец Румен Станев приветства участниците, като подчерта, че молитвеното шествие е свидетелство за тази среща с Бог. Начело на молитвената процесия бе кръста, следваше статуята на Дева Мария, носена от четирима младежи. По време на шествието бе молена Светата Броеница. В енория „Свети Михаил Архангел”, където се провеждаха всички събития от програмата, участниците получиха разяснения по програмата и организацията. В следобедните часове младежите репетираха песните за вечерната молитва, обожаването на Светото Причастие и Светата литургия. Също така бе прочетено и Посланието на Папа Бенедикт ХVІ към католическата младеж по света. 67


Програмата продължи с работа по групи, която имаше три цели: размишление върху посланието на Светият Отец, подготовка за Литургията и Обожаването и практическа работа с изработване на изделия, свързани с темата “Вкоренени и утвърдени в Христос, укрепени във вярата” (Кол. 2, 7). Тъй като думата "вкоренени", съживява в нас образа на дървото младежите изработиха плодове и листа от хартия, които бяха закачени на клоните на едно дърво. На тях бяха написани отговори на въпросите „Какъв смисъл има моя живот?” и „Върху какво възлагам моите надежди?”. Можеха да бъдат прочетени отговорите: „Смисълът на моя живот е Христос”, „Да бъда достойна за Божията любов”,”Да бъда в единство с Бог и в помощ на хората”. За второто наречие 68

JMJ Madrid 2011

"утвърдени", бяха направени две къщи от стиропор. Едната поставена върху скала, а на другата основата бе пясък. На къщата върху скала, младежите поставиха своеобразни „тухли” от хартия, на които бе написан отговорът на въпросите „В какво вярвам?” и „Каква насока искам да има моя живот?”. Върху къщата от пясък бяха посочени нещата, които ни отклоняват от Бог като злото, изкушенията. За "укрепени", третият изработен символ бе кръст, който поставяше въпросите „Отговарям ли на любовта, която Христос показа на кръста?” и „Каква е моята любов към Бог?”. Програмата продължи с покаятелна ли тургия и вечерна молитва в енорийската църква. В 20,45 бе запален „Огън на единството”, а епископ Георги


Йовчев поднесе пред младежите своето вероучително размишление. Чрез видео стена участниците в срещата в Раковски станаха съпричастни с молитвеното бдение на Папата с младежите от СМД в Мадрид. От 23,00 часа започна Обожаване на Светото причастие в църквата „Свети Михаил Архангел” и младежите бяха посветени на Пресветото Сърце Исусово. След края на светата литургия младежите, по желание на епископ Йовчев, получиха като подарък книга посветена на Света Катерина Сиенска. Срещата завърши с обща снимка пред църквата „Свети Михаил Архангел”. Отец Румен Станев, енорийски свещеник на енория „Свети Михаил

Архангел” сподели, че тъй като много младежи не са могли да участват в СМС в Мадрид, се е зародила идеята да бъде организирана среща за онези, които остават тук. От енорийска, инициативата прераства на епархийна и намира радостното одобрение и подкрепа на епископа на Софийско-Пловдивската епархия, монс. Георги Йовчев. Отец Румен изрази своето удовлетворение от провелата се младежка среща. В различните етапи от програмата броят на участниците достига 150 младежи, свещеници и монахини. "На тези срещи се запалват и искри на вярата и любовта към Бог, в последствие по енории зависи дали ще бъде направено така, че огънят да продължи да гори", подчерта отец Румен Станев.

Иванка Лесова, 24 години от гр. Раковски:

„Най-голямо впечатление ми направи покаятелната литургия. Свещениците много добре ни подтикнаха да преминем към изповедта и всички имахме възможност за това. Много ми хареса и работата по групи, защото всеки имаше възможност да изрази своите мисли и чувства. Мисля, че на нашите младежи ще им хареса да има по-често подобни срещи. Много е хубаво да се подържа връзката с младежите от другите енории, да се срещаме в църквата за Бог и споделяме нещата, които ни обединяват”.

Мария Станева, на 24 години от с. Житница:

„Хубаво е, че сме съпричастни с това, което се случва в Мадрид: срещата на младежите със Светия Отец. Папа Йоан-Павел ІІ казваше, че младежите имат нужда да са събират, за да обменят идеи, интереси, радости, трудности или просто да се забавляват. Хубаво е и, че се провежда тази среща в Секирово, още повече, че подобна не е имало отдавна. Добре е всяка енория да участва, за да даде своя принос за всеобщото духовно и емоционално обогатяване, защото когато сме заедно, тогава можем повече: първо като хора и после като християни. Пожелавам и за в бъдеще да има подобни инициативи и изказвам благодарност на организаторите”. 69


Под жаркото слънце...

71


В очакване на Св. Отец

72

JMJ Madrid 2011


73


Световна Младежка Среща

Мадрид 2011

Мадрид 20.08 - 21.08 Иван Кърчев Слънце, облаци и дъжд хвалете Господа… Всичко това се изпълни по време на Световната младежка среща с папа Бенедикт XVI в Мадрид. В нея участваха близо два милиона души от целия свят, в това число и 150 българи от трите католически епархии в страната. Кулминацията на католическия фестивал, както вече мнозина наричат „срещата“, беше именно нощното бдение и светата литургия, отслужена от папата на мадридското летище “Куатро Виентос” . Богослуженията бяха на 20 и 21 август (събота и неделя) - последните два дни от едноседмичната среща на християнската младеж. Аеродрумът и празните площи около него започнаха да се пълнят с вярващи младежи още от сутринта в съботата. Опитът от подобни форуми на голяма част от българската група 74

JMJ Madrid 2011

помогна на всички бързо да влезнат в определения сектор на летището. Така почти цял ден българите бяха “символични домакини” в обособената кошара и посрещаха своите приятели от другите държави. Те също имаха за място в сектор Д8 на огромното летище, което по размери наподобява 48 футболни игрища. Именно там се събраха два милиона души, дошли от всички краища на земята с единствената цел - среща с Бога. Часовете преди нощното бдение бяха ужасяващо горещи. Температурата на въздуха на слънце надхвърляха 40 градуса по Целзий, но това не уплаши никого. Едни търсеха сянка под информационните билбордове, други се подслониха в обособените


параклиси, а трети останаха под жаркото слънце, поливайки се с вода. В това им начинание помагаха и няколко пожарни коли, които разпръскваха с дълги маркучи живителната течност. Това се превърна както в нужда, така и в атракция за не малка част от поклонниците, които с вдигнати ръце желаеха студената струя отново да ги облее.

Горещият

мор

приключи привечер, малко преди папата да пристигне на летището и да започне нощното бдение. Светият отец също усети част от природните стихии, но това не беше яркото слънце. Буря и дъжд, съпътстваха нощната молитва. Папа Бенедикт XVI пожела да остане с младежите, като знак, че всичко което идва е дар от Бога и не може да се бяга от него. Доказателство за това бяха и думите на Римския епископ, че с дъжда Господ изпраща изобилни блага. След неудържимата радост на младежите по време на молитвеното бдение, последва дълбоката и внушителна тишина за обожаването на Светото Причастие. Два милиона млади мъже и жени в бурната нощ на летището “Куатро Виентос”, коленичиха заедно пред Евхаристичния Исус. Вълнуващ момент, който завърши с посвещаването на младежите на Пресветото Сърце Исусово, направено от папата: „Господи Исусе Христе, Брат, Приятел и Изкупител на човека, погледни с любов към събралите се тук младежи и им отвори вечния извор

на Твоето милосърдие, който извира от Твоето отворено сърце на Кръста. Послушни на Твоя призив, те дойдоха тук, за да са с Теб и да Те обожават. С пламенна молитва ги посвещавам на Твоето Сърце, за да могат вкоренени и утвърдени в Теб, да бъдат винаги твои, в живота и смъртта. Нека никога не се отдалечават от Теб! Дари им сърце като Твоето, кротко и смирено, за да слушат винаги Твоя глас и поучение, да изпълняват Волята Ти и да хвалят славата Ти в света, та хората, съзерцавайки техните дела да славословят Отца”.

Нощта

младите християни прекараха под открито небе, като някои поспаха по няколко часа, а други просто останаха будни, за да дочакат утринната неделна литургията, отслужена от папа Бенедикт XVI. Малко след девет часа сутринта той отново дойде на летището, където водеше месата, която бе кулминацията на Световната младежка среща в Мадрид. “Не пазете Христос за себе си! Споделете с всички радостта от своята вяра!”, това призова папата събралите се на литургията участници от 190 страни. Той изтъкна, че пред всички участници в Световните дни на младежта “стои огромната задача” да бъдат мисионери в страни, където младите хора търсят истинските ценности в живота. Папата обяви, че следващите Световни дни на младежта ще бъдат през 2013 година в Рио де Жанейро-Бразилия. 75


Кулминацията...

76

JMJ Madrid 2011


Малтийски Орден

Суверенният хоспиталиерен орден на св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта е основан в Йерусалим преди 960 години.

80

JMJ Madrid 2011

Хуманитарната традиция на Ордена е с история, дълга повече от 900 години. Тя се реализира и обновява ежедневно в болници, медицински центрове и клиники в повече от 120 страни по света. Поддържа се мрежа от 12 500 члена, 80 000 постоянни доброволци, подпомагани от повече от 15 000 лекари и медицински сестри, които са посветени на грижата за бедните, болните, възрастните, хора с увреждания, бездомни, прокажени и всички онези, които страдат. В допълнение към това, Орденът е свързан с подпомагането на жертвите на въоръжени конфликти и природните бедствия. За тази дейност отговаря корпуса за спешна помощ - Malteser internatioal. Той координира предоставянто на медицинска помощ, грижата за бежанците, разпространението на лекарства, вода, стоки от първа необходимост и основно оборудване.


Световна Младежка Среща

Мадрид 2011

Над 120 доброволци от Ордена на Малта, идващи от много различни страни, участваха в Световния ден на младежта през есента на 2011 година, който се проведе в Мадрид. Доброволците допринесоха за гладкото протичане на отлично организираното събитие, като бяха натоварени със специфични задачи. Заедно с група от 600 доброволци, те гарантираха на над 4600 хора с увреждания да могат да вземат пълноценно увастие в събитието. Сред основните им задачи бе транспортирането на болни и хора в неравностойно положение. Доброволци имаха за задача да подпомагат на хората в неравностойно положение по време на основните събития и чествания със Светия отец Папа Бенедикт XVI. Доброволците на Ордена на Малта участваха под координацията на испанската Асоциация и работиха рамо до рамо с медиците на два екипа от експерти: първият от Ордена на Малта - италианският корпус за взаимопомощ, а вторият от Malteser International в Германия. В събота и неделя по време на нощно бдение и заключителната

литургия, чествани заедно с присъствието на Светия Отец в огромното пространство на военновъздушна база на Quattro Vientos. При около 40 градуса през деня, доброволците и медиците от Ордена на Малта имаха тежката задача да осигурят необходимите медицински грижи за болните, които страдаха от отпадналост, причинена от жаркият слънчев ден. Младият испанец, Гонсало Кановас , който е голям приятел на много от доброволците на Ордена на Малта, благодарение на участието му в много международни летни лагери за хора с увреждания, имал честта да поговори с Папа Бенедикт XVI. По време на разговора им Гонсало споделил пред папата, че е успял да присъства на Световния младежки ден благодарение на ордена на Малта. Светият Отец го помолил да предаде неговите лични поздрави и благодарности на всички доброволци на Ордена. Това бе един истински празник на младежта под християнския банер на Световния мадежки ден с участието на над два милиона млади поклонници, идващи от пет континента. 81


82

JMJ Madrid 2011


Световна Младежка Среща

Мадрид 2011

Антони Захариев Казвам се Антони Захариев, 24 години, енория Успение Богородично

Това беше първата световна младежка среща , на която имах възможността и радостта да присъствам. Ако трябва да опиша изживяното с три думи, то те са емоции, молитви и благодати.

изпитанията. Несгоди - като жега и буря, но с молитви и песни - нищо непреодолимо. С радост, молитви и отворени сърца посрещнахме Папа Бенедикт и участвахме в съботното бдение и неделната литургия.

Радвам се,че младежите от България имахме възможност да се опознаем и да бъдем сплотени и задружни в Мадрид. През първите дни имахме катехизис, който беше воден монс. Христо Пройков. Проповедите му ми дадоха много теми за размисъл - за живота ми на християнин и за начина, по който се моля и изказвам своята благодарност. Там в Мадрид и по пътя ни, хора от цял свят ни посрещаха с толкова много щастие, радост и любов, че и ние започнахме да пеем, да танцуваме и да даряваме любов. В събота, когато отидохме на поляната за всички ни започнаха

Благодарен съм за всичко, което преживях на монс. Христо Пройков, на всички участвали и подготвили срещата в Мадрид, на свещениците, които ни съпровождаха и бдяха над нас и разбира се на всички младежи, с които имах възможността да изживея и да изпитам любовта на Бог и неговите благодати. Световната младежка среща за мен не свършва - всичко започва от там. Надявам се с благословията на нашите трима епископи да направим подобна среща на младежите в България. 83


Пътят към дома


Световна Младежка Среща

Мадрид 2011

Поклонението на “Порасналите младежи“

Емилия и Веселин Когато ме помолиха да напиша тази статия, от мен се изискваше да разкажа за моето свидетелство и това на съпруга ми, които ние направихме на Световната младежка среща в Мадрид пред групата от български младежи – свидетелство за пътя, по който ние открихме вярата. Признавам си, че това ме затрудни, не защото не познавам собствената ни историжя, а защото толкова много се вълнувах тогава, че почти не си спомням, как точно я разказахме пред всички….

Е, аз съм Емилия Стоянова, а моят съпруг – Веселин. От 2003 година посещаваме енория „Успение Богородично” в София. Това се случи след смъртта на моя свекър. Преди да издъхне, ние разбрахме от него, че той всъщност е бил потомствен католик. Изключително силно, а и доста трудно е да се проникне в смисъла на това, че една смърт ни отвори широката порта към Господ. В църквата бяхме въведени умело и по бащински от 86

JMJ Madrid 2011

отец Благовест. Няколко месеца покъсно узряхме и до решението да се венчаем, защото нямахме църковен брак. Така общо взето започнаха годините ни в църквата. В хармония с живота в нея, преминавахме и през своите дни. Те бяха понякога прекрасни, а друг път – изпълнени с изпитания, но със сигурност вече различни! Защото срещата с Бог е прекалено силна и важна, за да не засегне и промени целия ти живот…


През летните дни тази година получихме покана от отец Йоан да участваме в Световната младежка среща. Без много да мислим, аз и съпругът ми приехме предложението, но с доста смесени чувства – хем се чувствахме поласкани, хем притеснени, защото не знаехме как ще издържим и как ще ни приемат младежите. А всъщност притесненията ни се оказаха напразни. От първия момент всички младежи от енорията, с които заминахме за Мадрид ни приеха изключително топло, като свои приятели, дори и родители. Това определено ни отпусна и вече бяхме доволни, щастливи и окрилени. От тук насетне, всичко за нас тръгна по ноти. В Мадрид участвахме в катехизиса, воден от епископ Христо Пройков. Той поднасяше с

лекота всичко и отговаряше умело на зададените му въпроси. Именно след този катехизис, на третия ден, настъпи моментът за нашето свидетелство пред младежите. Това беше изключително силен и важен момент за нас, който носеше дълбоко значение. Явно това го усетиха и всички, които ни слушаха, защото след представянето ни, отец Йоан ни поздрави и попита, дали не сме мислили за подновяване на брачните ни обети. Отговорът ни беше твърдо: „ДА”, но си признахме, че конкретно не сме мислили кога точно да го осъществим. Тогава отец Йоан ни предложи това да се случи след срещата с папата, в Лурд, където по програма трябваше да отидем. Каква радост изпитахме само! Бяхме ли заслужили всичко това, което Бог ни поднасяше? – надали… но Той е наистина е милостив! 87


С много трепет и вълнение премина не само този ден, но и следващите, като най незабравим беше този на срещата с папа Бенедикт XVI на летището в Мадрид, където пренощувахме на открито с още 2 милиона младежи. Бяхме развълнувани от благословията, която всеки един от нас прие да получи; от дъжда, който Бог ни прати и от литургията, която беше върховната кулминация на всичко преживяно през последните 24 часа… Ето, че вече дойде време да поемем към Лурд, с което моите вълнения и тези на съпруга ми не спираха. Той вече беше ходил на това божествено място, а аз копнеех да го видя, особено след хилядите разкази за него. С всичко 88

JMJ Madrid 2011

това се смесваха и очакванията ни за подновяването на брачните ни обети… не може да се опише чувството! То е неподвластно на думи… Настъпи моментът! Пристъпваме към литургията, в която отново ще се вречем пред Бога в любов и вярност. Параклисчето е малко, кокетно, издигнато скромно на хълма пред Лурд. Влизаме тихомълком… ръцете и краката ми треперят. Виждам, че и съпругът ми е развълнуван. Започва литургията водена от отците Йоан, Войтек и Мартин. Отец Йоан ни дава знак и по време на литургията, аз и Веско пристъпваме напред към олтара на църквичката. Листите с обетите притреперват в ръцете ни. Всичко започва като в красив унес…


Младежите са притаили погледи в нас, а ние едвам сдържаме бушуващите чувства. Бог ни обича, щом сме тук? Щом ни дава да изживеем всичко това, нали? Трябва да направиш нещо, за да го заслужиш… Много се казва за любовта, но малко са моментите, в които тя се препотвърждава по този начин. След последвалите поздравления от най-прекрасните ни свидетели – младежите, се отправихме към пещерата, където се е явила Богородица. Усетих, че тя ме поема и закриля и че сме подновили обетите си под нейното покровителство.

По пътя за България нашият автобус вече не беше само превозно средство – той се превърна в изповедалня. Един разговор, провокиран от едно от момичетата – Вики – ме накара да плача 3 часа. 90 % от младежите излязоха на микрофона да споделят това, което са почувствали по време на пътуването. Като второ нещо, което им е направило най– силно впечатление те посочваха подновяването на нашите обети. Мисля, че това разкрива ясно не само емоцията, но и смисъла на този момент.

Благодаря на Бог за всички тези благодати, който Той изсипа над нас, както и на Богородица, че ни взе под крилото си! 89


90

JMJ Madrid 2011


Lourdes, Франция

91


92

JMJ Madrid 2011


Световна Младежка Среща

Мадрид 2011

Петя Кривошиева All inclusive В разгара на лятото, сред хилядите идеи за почивка на приятелите ми, сред тяхното чудене – “all inclusive” почивка или къмпинг, моите мисли бяха насочени към нещо различно и нетипично, което предстоеше на мен и още 5 души. Всяка година за празника „Успение Богородично”, отците успенци организират национални поклоничества до светилището в Лурд. Мартин Дулчев – семинарист при успенците във Франция отправи покана към българските младежи да се включат към група от младежи – французи, които ще бъдат доброволци в Лурд и след това ще отпътуват заедно към Мадрид за световната младежка среща там. Аз бях една от шестте български младежи, които приехме поканата на успенците. 93


На 11 август пристигнахме в

Лурд. Там се включихме към групата

на останалите доброволци. На всеки от нас бе поверен един възрастен и болен човек. Предстоеше да се грижим за него през идните дни – трябваше да спим с него, да му помагаме, да го придвижваме с инвалидна количка до различните мероприятия в светилището и т. н.. Неочакван страх измести умората от пътя във всеки един от нас. Помежду си всички разговаряхме за отговорността, която сме поели и несигурността дали сме способни да се справим с нея. Повечето от нас не знаеха френски език и това беше твърде стряскащо в началото. Господ обаче видя добрите ни намерения и вдъхна поотделно на всеки един от нас много сили. Така неусетно бързо преминаха дните на нашето доброволчество – някак си и неусетно всеки от нас 94

JMJ Madrid 2011

се бе сприятелил с поверения му възрастен човек и отдавна вече беше забравил страховете си, особено тези за езика. Защото вече ние говорехме със сърцата си, давахме с ръцете си и намирахме смисъла на всичко това в пламтящите благодарни очи на болните. Неописуемо е това чувство и неподвластни за разказване са тези мигове. Само този, който е бил там, разбира точно, какво се има в предвид, когато се говори за това място. Никой от групата ни не беше отишъл в Лурд от ненаситност, максимализъм или от чудене, какво да прави… Ние не бяхме там заради самите нас, а заради другите хора, на които искахме да помогнем да преживеят това поклонничество. А всъщност се оказа, че заради тях извървяхме нов път към себе си – път на лично духовно себепреоткриване.


След Лурд поехме към Мадрид и се присъединихме към световната младежката среща с папата. Там като едно голямо семейство, заедно с още 2 милиона младежи живеехме вярата си и споделяхме заедно ежедневието си. Радостта и полъха на младостта, заедно с типичните й изрази – пеене, игри, закачки и прoчее ни завладяха по един нов, различен начин. Нашето пътуване премина през страданието в Лурд и достигна до

радостта в Мадрид. Ние имахме уникалната възможност да срещнем Исус в различни хора, по различен начин. Видяхме и усетихме, че вярата е форма на живот – в тишината при възрастните и в глъчката при младите. Тези мигове и малките неща и признаци на обич и доброта притвориха в мен и всеки от групата нещо голямо, което да подхрани вярата ни за напред. Да!

Това наистина беше пътуване „all inclusive”!

95


Здравейте казвам се Ивета. Моят разказ ще започне с цитат от книгата „Малката света Тереза от Лизио” - „ Исус не може да се сърди за начина, по който подреждаме живота си”

98

JMJ Madrid 2011


Ивета Илиева Стръмният път на съвършенството Здравейте казвам се Ивета. Моят разказ ще започне с цитат от книгата „Малката света Тереза от Лизио” - „ Исус не може да се сърди за начина, по който подреждаме живота си” …Веднъж й казах: „Трябва да работя, иначе Исус ще бъде тъжен…” „О, не, само ти се безпокоиш. Исус не може да се натъжава от начина, по който подреждаме живота си. Но много го боли, когато не му даваме толкова, колкото можем да му дадем!”…

В бързия ритъм на моето ежедневие - работа, доброволчески инициативи, проекти, бях забравила най-важното да „работя” в името Господно. Вярата не беше в моите „приоритети”. Вярвам в Господ Бог, но никога не намирах достатъчно време за Него, за моята майчица дева Мария. Улисана в ежедневието си аз се бях откъснала от тях. За мое голямо щастие сестрите Кармелитки ми подариха книгата на Малката света Тереза. Още с прочитането й, усетих, че се променям от гледна точка на това, че важните неща в живота всъщност „СА НЕВИДИМИ ЗА ЧОВЕШКОТО ОКО”. Месец след това мое пътуване на вътрешно себеоткриване, разбрах от свещениците от варнеската епархия за младежката среща в Мадрид.

Изключително много се зарадвах, тъй като винаги съм желаела да отида на това поклонничество, да усетя магията на Вярата, да вида много млади хора който са вкоренени в една радост, доброта, смиреност, единение, веселие. Такова пътуване чаках цели десет години! Радвах се като малко дете, скачах, подскачах, усмихвах се когато се записах за младежката среща. Моят кръг от приятели, се учудваха: „Защо толкова много се радваш на това пътуване?” Аз им отговорих: ”Това е моя „детски” път – Пътят, който ще извървя до Мадрид за среща с Господ и моята майчица дева Мария.Това е такава благодат, която неможеш да я обясниш с думи. Тя трябва да се изживее С молитвата и В молитвата. Най - силното оръжие за 99


мен в този забързан ритъм на живот е Броеницата и молитвата, да съумея да се смирявам като дете.” Времето си течеше, а аз успях да отделя ценно време за да се подготвя за пътуването. Още с тръгването ни от София аз се запознах с много млади хора, който споделяха моите виждания. Сприятелихме се. Беше чудесно. Самото пътуване мина под закачки, игри, веселие, песни и молитви. Още със стъпването ми на мадридска земя усетих магията магията на поклонниците. Мадрид танцуваше, хората бяха вкорени в Христос. Невероятно е да видиш такова нещо! Аз го приех като едно малко чудо, защото това събитие бе една моя сбъдната мечта. Тогава се замислих ,че ако сме убединени във вярата ние може да променим 100

JMJ Madrid 2011

света, да станем по-добри към ближния си, към нас самите. Част от програмата, която имахме в Мадрид беше включен и катехизис с монсеньор Христо Пройков официално считан за младеж. Неговите думи бяха изключително проницателни и поучителни. Той говореше с бащинска загриженост към нас, с надежда, че ние сме тези, който ще дадът началото си на подкрепа и заедност на малката ни общност. По време на престоя ми се случваха малки „произшествия”. За не се отказах, аз се радвах, защото забавлявах групата с моите невероятни случайности и случки, които ме съпътстваха в Мадрид и пътуването. Аз ги приемах като знак, че съм на правелния път, да „работя” за Исус Христос.


Срещата ми с папата – беше

вълнуваща! На самото събитие имаше проектирани големи екрани, на който можеше да се види целия спектакъл организиран от домакините. Музиката, която се извисяваше в небето, виковете Осанна, пожарникарските коли, който обикаляха в различните сектори за да ни пръскат с вода. Запознанствата ми с различни култури. Чувствах се в хармония със заобикалящото ни и изпитвах необикновена радост.

Вечерта на бдението, всичко оживя като приказка. Посрещнахме папата, помолихме се всички заедно. Молихме се за дъжд и той дойде. Продължихме заедно с папата да се молим. Красиво и незабравимо.. Това пътуване промени моят живот. Разбрах, че в живота има само една Истина. Вярата в Господ. От днес в моя забързан живот аз ще оделям време за среща с мойта дева Мария и Исус Христос. А броеницата ще бъде инструмента на моята вяра.

Мили читателю, „Зрялата добродетел завършва в състоянието на детството. Велик е този човек, който не е загубил сърцето си на дете. И по-нататък: „Да познаеш най-голямата добродетел означава да вървиш напред винаги по пътя на доброто и да се връщаш в детството.” 101


Torino, Италия

102

JMJ Madrid 2011


103


Салезианите на Дон Боско

Дон Боско живее по времето на индустриалната революция, когато занаятите започват да се заменят с манифактурно производство. Така голям брой хора губят възможността за прехрана от предишните си занаяти. Възникват големи промени в семейния и обществения живот, включително висока престъпност. Младежите са сред най-силно засегнатите – принудени да работят на ниска заплата в лоши и дори нечовешки условия. При посещенията си в затвора, 104

JMJ Madrid 2011

Дон Боско разбира, че много от младежите там никога не са изпитвали истинска любов в живота си и затова са склонни към злодеяния. Осъзнава, че младежът е крехък и лесно попада в лапите на злото. За да се избегне това, необходима е подходяща среда, в която да се развива правилно и да му помогне да избере доброто, а не злото. Затова учредява „Ораторио“ - място, където младежите се събират и където е подготвена подходяща среда за тях, която ги мотивира да станат добри и благочестиви.


Фондация “Дон Боско България”

www.fondaciadonboskobg.org Салезианите на Дон Боско са католическо монашеско общество активно в множество държави по света. Основател на обществото е италианският свещеник свети Йоан Боско, живял през 1815 1888 г. Салезианите живеят своето монашество като свещеници или като коадютори (братя монаси). Главният настоятел на салезианите в момента е отец Паскал Чавез. Мисията им е свързана с възпитанието на децата и младежите. Дейността на салезианите у нас и по света се изразява най-общо в предоставяне на социална, религиозна, културна, педагогическа и материална помощ за млади хора чрез: центрове за деца и младежи, средни и професионални училища, срещи с деца и младежи през уикенди или ваканции, работа с деца в риск, организиране на помощи за изостаналите страни, социална комуникация, възвестяване на Евангелието и др. Възпитателният метод, наследен от св. Йоан Боско се изразява в така наречената “превантивна система”,която е съградена върху три основи. Първата от тях е любовта, най-важното при нея е че младежите трябва да се чувстват обичани. Разумът е

вторият стълб от превантивната система на салезианите. Чрез възпитание се цели младия човек да стане отговорен гражданин и добър християнин чрез разумно и ясно поставени правила. Третият основен стълб е вярата в Бог - Отца и Сина и Светия Дух, необходима за възпитанието на децата и младежите. Отците и братята Салезиани живеят според примера на свети Йоан Боско (1815-1888), който е основател на монашеското общество. Той е живял в Торино (Италия), където е помагал на бедни момчета и младежи от улицата. Приютявал ги и се е опитвал да ги възпитава и образова, за да могат да се интегрират в обществото като почтени граждани и добри християни. Днес по света има повече от 16000 салезиани, намиращи се в повече от 130 държави в различни точки от земното кълбо. В България салезианите присъстват от 1994 година, като седалището им е в град Казанлък. В момента монашеското общество наброява седем монаха. Освен работата с деца, обслужват пет енории и помагат в социалната сфера, заради която бе учредена фондация “Дон Боско България”. 105


Световна Младежка Среща

Мадрид 2011

Отзвук 29.08

Официалното лого на салезианите. Къщата означава, че при салезианите царува семеен дух. При тях младежите намират място, където се чувстват добре, където се радват, чувстват, че са обичани и се обичат. Това са хора, които заедно вървят по пътя към Исус Христос и се подкрепят. Стрелката е тази, която показва къмv небето, към Бог, защото от Господа произлиза всяко добро.

Отец Мартин Илек

106

JMJ Madrid 2011


КН:

Отец Мартин, Вие придружавахте една от групите български младежи, които взеха участие в Световната младежка среща в Мадрид. Нека започнем с кратък разказ за самото пътуване от България към Мадрид, за очакванията на младежите, за преживяното по пътя преди самата среща…

О.М: Честно казано преди да

заминем не бях сигурен, как ще мине срещатата в Мадрид, защото само малка част от участниците са взимали участие в поготовката за срещата и си мислих, че повечето от тях приемат това пътуване по-скоро като туристическо развлечение. След като се качихме на автобуса,

обаче разбрах, че младежите не са туристи а истински поклонници, защото още от началото се включиха активно в молитвите и литургиите. Преди да пристигнем в Мадрид се наложи да пренощуваме на две места. В Италия и в манастира Монтсерат край Барселона, който наистина ни впечатли както с природата около манастира, така и духовна сила на Дева Мария, която е покровителка на този манастир. Така можехме духовно подготвени да пристигнем в Мадрид.

КН: Осъзнават ли младите хора

днес важността на събитие като Световния младежки ден? Според Вас какво по принцип очакват младежите от една голяма среща 107


с Папата – забавления и екскурзия, или да чуят онова, което иска да им каже Църквата?

О.М : Част от младежите споделиха, че в началото не знаеха какво да очакват от срещата си с Папата. Самото пристигане в Мадрид обаче ни грабна със своята атмосфера на ликуващите младежи от различни държави, които обединени от вярата показаха голям ентусиазъм и единство. Тази атмосфера ни завладя и ни отвори както към слушане на Божието слово, така и към насърченията на Папата. КН: Как минаваха дните от престоя ви в Мадрид? На какво бе наблегнато по време на сутрешните катехизиси? О.М: Сутрешните катехизиси 108

JMJ Madrid 2011

бяха ръководени всеки ден от различни епархии, което ни помогна да се запознаем с разнообразието на Католическата църква в България. Беседите на монс. Христо Пройков бяха много разбираеми и конкретни, с което всеки можеше да намери нещо за своето духовно развитие. Следобедните разходки ни позволиха да се запознаем със забележителностите, културата и обичаите на испанците. Например имахме възможност да посетим музей „Прадо“ или стадиона на „Реал Мадрид.“

КН: Сигурно сте успели да присъствате на повечето събития, в които участва Папа Бенедикт ХVІ. Какво е усещането и само това, че е дошъл Папата ли вълнува младите хора, или има и нещо друго? Какво е онова нещо у Папа Бенедикт


ХVІ, което печели младежите?

сърцата

на

О.М: Чувството на възхищение, ентусиазъм и духовно извисяване бяха преобладаващи емоции при общението ни с със Светия Отец. Всички бяха щастливи и много радостни че могат да се срещнат с него - да усетят присъствието му, харизмата която излъчва и да се докоснат до голямото, изпълнено с обич към всички нас сърце. Светците винаги привличат внимание. Те имат пророчески глас, въпреки че не на всички им е приятен, защото казват истината. Целият свят, чрез интернет и телевизията, стана свидетел на едно вълнуващо молитвенно бдение вечерта преди последния ден. Вятърът бушуваше, дъждът се сипеше, но два милиона младежи в

молитвенно мълчание обожаваха Светото Причастие. И в същото време един Папа, който разчупва всички етикети, който прекъсва речта си, който въпреки протокола остава със своите младежи и казва: «Те остават, оставам и аз»… Какво всъщност се случи онази вечер? Усещаше ли се осезаемо действието на Светия Дух? Този момент наистина бил много вълнуващ, защото се усещаше Божията близост и едновременно всеки от нас се стремеше да помогне на другия. Гушнати под шалтетата и найлони преживяхме моменти на сплотеност и отново се убедихме, че християнството не може да живее всеки поотделно а заедно.

КН: Според

Вас кое е найважното послание от този Световен младежки ден? Какво младежите, 109


в това число и българските, могат да отнесат в родните си страни и да го предадат на своите приятели и връстници?

които живеят вярата си и че по цял свят има запалени сърца, които въвзвестяват радостната вест на евангелието.

О.М: На това място ще цитирам

КН: След края на срещата

част от посланието на Папата: „Постоянно ви се представят предложения най-лесни, но вие сами, ако живеете близо до Исус, ще забележите, че те се оказват лъжливи и няма да ви дадат спокойствие и радост. Само Божието слово ви показва истинския живот, само вярата, която ви е препредадена, е светлината, която осветява пътя.“ Тези думи показават, че начин на живота, който води един християнин не е лесен, но си струва. За нас българите беше окуражаващ фактът, че не сме сами и че има много други християни, 110

JMJ Madrid 2011

сигурно настроението е било приповдигнато. Разкажете ни как мина завръщането по пътя. Младежите, с които бяхте, споделиха ли с какви мисли и чувства си тръгват от Мадрид?

О.М: След срещата в Мадрид имахме възможност да посетим Лурд и Торино. По пътя гледахме филм от живота на Дон Боско и можахме да посетим и гроба му. Също можахме да се помолим пред плащаницата. Тези моменти подсилиха запалените ни сърца от Мадрид. Преди да пристигнем в България отец Йоан предложи на младежите да споделят личните


преживявания. В начало на никой не му се искаше, но след първите две три свидетелства и другите намериха кураж и голяма част от поклонниците споделиха своите преживявания. Не липсваха емоции и сълзи.

КН: Какво следва след Мадрид?

Може ли да се каже, че в тези младежи е настъпила някаква посериозна промяна в техния живот?

О.М: Това, което ме наистина зарадва е, че повечето от младежите имат желание да се срещат и активно да помагат в енориите. Ако се осъществи това желание, самата среща в Мадрид изпълни своята задача. Като конкретен резултат на срещата е издаване на едно списание за световната младежка среща чрез погледа на българските поклонници. Двама от младежите се

заеха с тази задача и се надяваме скоро да излезе списанието. Това са някои от резултатите на срещата.

КН: Вашите лични чувства и

преживявания като свещеник от тази Световна младежка среща?

О.М:

За мен най-силните моменти бяха в изповедалня, където усетих силата на Светия Дух, който движи нашите сърца. Тези моменти ме изпълниха с надежда, че и в днешното време Бог вика млади хора да го последват. Младежите нямат лесен живот, но се борят и това ме окуражи. След тази среща вече не се притеснявам за бъдещето на Църквата. Благодарим Ви, отец Мартин, за това интервю!

111


112

JMJ Madrid 2011


Поли Рекина

Здравейте! Аз се казвам Поли и съм от гр.Раковски, центърът на католическата общност в България. Тук всички сме католици, но истината, за съжаление, е, че не всички се чувстват такива, не всички осъзнават към какво принадлежат – църквата изградена над Петър – камъкът.

преди Световната Младежка Среща Признавам,

че

аз също не осъзнавах този факт. Но след нея вече всичко в мен беше различно, по-истинско, по-красиво. За 13 дни моят живот тотално бе преобърнат. Не казвам, че не вярвах в Бог преди това, напротив, знаех си, че има нещо там, което ми помага, но не знаех какво е то. Още в първия момент, в който срещнах тази прекрасна група от младежи, с които пътувахме, аз осъзнах, че там, между нас - присъства Бог. Тези хора - души, изпълнени с добро, с вяра, с надежда – ме накараха да разбера в какво вярвам. Благодарна съм, че ги срещнах и че преживях с тях едни незабравими мигове на смях, сълзи, молитва, схващане от автобуса… Относно престоя ни в Мадрид – нещо незабравимо. Хубаво е да отидеш в страна, която чувстваш като своя. За мен Испания е втори роден дом, но не това беше единствената причина, поради която преживяването се запечата

в съзнанието ми. Цялата онази емоция, с която бяха изпълнени улиците, цялата вяра, която се усещаше във въздуха, всичкото добро, което се излъчваше от лъчезарните лица на хората. Тези непознати от своя страна се прегръщаха с ръце и разкриваха цялото си сърце. Всички се бяха събрали с една цел да чуят и видят Папата. А всички думи, които Светият отец отправи към нас – младежите – сякаш се издълбаха в сърцето ми. Той ме накара да повярвам в себе си, накара ме да разбера, че никой не е сам на тази земя, ние християните сме едно семейство, което споделя вярата си, както храната на вечеря. След като се върнахме в България ми беше малко тъжно. Заради това, че с някои от тези хора може би никога няма да се видя, с други може би да, но малко по-късно осъзнах, че нищо не е свършило, напротив.

Всичко тепърва започва! 113


Trieste, Италия

114

JMJ Madrid 2011


Световна Младежка Среща

Мадрид 2011

Историята в картинки 13.08 - 23.08 от

Мария Радева

…Няма да забравя от както започнах да броя дните до нашето пътуване. Те бяха 100 и нещо, с всеки ден намаляваха все по-бързо, докато не стигна до 5 , 4, 3, 2 дни, 1 ден.... И ето че дойде и големият ден, 13 август 2011г. Около 18:00 имахме среща на Руски паметник. Имаше много силни вълнения, нови лица, приятели, изпращачи… Спомням си как на Иза й се счупи куфарът и аз трбяваше да бягам до нас в последния момент да взимам раница, а дрехите й се разпиляха по Руски паметник… Още преди да тръгнем не бях сигурна, как ще се справим с това далечно пътуване, дали всички ще се чустват добре, дали ще успеем да се опознаем, но още с тръгването ледовете между непознатите се стопиха само благодарение на една молитва и така започна пътуването.... 116

JMJ Madrid 2011


Първа спирка: Кастилионе Деле Стивиере там бяхме посрещнати много топло, всички бяхме много ентусиазирани, с голяма част от групата ни отидохме на басейн ( разбира се нямаше как да пропуснем това удоволствие). След краткия следобед, китните сгради, които видяхме наоколо и всички положителни емоции, поехме обратно към мястото, в което бяхме отседнали.

117


В шест часа бяхме на литургия в катедралата на града. Там служеха нашите отци заедно с местните. Беше много внушително и вълнуващо, това беше първата църква, която посетихме извън България. В края на литургията си направихме обща снимка и българската група подари една икона в знак на благодарност. След като приключихме, изведнъж италианците, които бяха в църквата започнаха да ни разделят на групички по трима и ни заведоха в колите си .... Озовахме се в другата час на града, в двора на една сграда, в който имаше разположени няколко реда дълги маси (да ви кажа, в крайна сметка не разбрах по какъв повод беше събирането) Бяхме посрещнати много добре от домакините те ни нагостиха, имаше много песни, танци, конско месо, томбола и награди… Изкарахме си много приятно, но всяко хубаво нещо си имаше своят край и ние трябваше да се връщаме отново в автобуса. Но ние не се съмнявахме, че за сметка на това следваха още и още хубави места и моменти ..

118

JMJ Madrid 2011


Втора спирка - Монтсерат – Барселона. Един приказен град, защо приказен – беше невероятно красив с много забележителности, изпълнен с духовност и чистота, а и там спахме за първи и последен път на легло! Помня как Пешо Петров и Вики ме караха да ходим в тъмното по планината и в гората, а мен и Зори ( поне мен най вече ) ме беше толкова страх… За мое щастие никъде не отидохме, а кротко се прибрахме да си починем. Всички бяхме нетърпеливи за следващият ден. Това беше крайната ни цел – Мадрид – Испания – нови хора, от различни култури, страни събрани на едно място с една единствена цел.

119


Добре дошли в Мадрид! Дните ни там бяха изпълнени с толкова много емоций, не знам от къде да започна и как точно да опиша всичко... Училището, в което спяхме, събиранията ни в църквата с всички българи, катехизиса с монсеньор Христо, непрестанните обиколки из Мадрид, високите градусови температури, множеството хора по улиците и метрото, чакането за храна с часове, спането по 3 часа на ден в най-големите горещини… Нищо не можеше да ни измори от позитивната обстановка, хубавите хора, красивият Мадрид...

120

JMJ Madrid 2011


Всеки един ден беше различен от изминалия, всичко беше ново и интересно, изпълнено с емоции. Посетихме различни музеи, галерии, църкви и катедрали, запознахме се с много други поклонници, разменихме адреси, за да обменим снимки и да ни останат хубави спомени. Но на фона на тази всеобща еуфория имахме възможност, всеки ден да споделяме и част от времето си с монсеньор Христо и останалите отчета. Всички български младежи бяхме в една църква, за да слушаме прекрасните поучителни и влиятелни проповеди на нашият епископ, изпълнени с много вяра и любов. Литургиите, които бяха неизменна част от нашето време ни затвърдяваха вярата и любовта към нашия Бог.

121


Ето, че дойде и датата 20.08, дойде денят, в който ние, 2 милиона младежи се упътихме към една цел, една вяра. Нашата група тръгна рано от училището, в което беше престоят ни. Пристигнахме на летище ``Четирите вятъра`` жегата беше неописуема, може би около 40 градуса, хората бяха хиляди и през целия ден не престанаха да прииждат и прииждат. Организаторите ни бяха осигурили вода, която бе най важна за всички присъстващи. А ние очаквахме пристигането на светият отец. Същата вечер настъпи обрат във времето и настана страхотна буря. Изглеждаше като, че цялото небе ще се изсипе върху нас. Но бурията не успя да пречупи нито един от нас и всички останахме заедно. Молихме се тя да утихне, кой скрит под постелка, кой под найлон. Тогава Папата каза че нашата воля е много силна , и че нищо не може да пречупи вярата ни, както и любовта към Бога. Беше наистина неописуем, трудно е да се опише с думи. В този момент всеки един от нас знае, сам за себе си как се е почувствал вътрешно и каква е силата на вярата. Дъждът премина както беше дошъл. Всичко утихна след края на литургията, а ние младежите останахме на летището да чакаме заедно новия ден. Събудихме се от топлите лъчи на слънцето и от прекрасните звуци на песните, с които бяхме събудени. Останахме за неделната литургия водена от Папата. След богослова на светия отец се оправихме към нашия автобус, потегляйки обратно към родината. Бяхме много изтощени от силното слънце и от емоциите, които преживяхме. Копнеехме за топъл душ и меко легло. Потеглихме може би неосъзнаващи, че всичко свърши. Тези приказни дни бяха минали като един миг… 122

JMJ Madrid 2011


123


Следващата ни стъпка бе посещението ни в Лурд – Франция - Градът на чудесата. Нещо, което се случва много рядко – да имаме възможност да се поклоним пред извора на Богородица Лурдска. Още едно неизмеримо богатство, което получихме след посещението ни. Оставяйки ни малко време до отпътуването ни от Лурд, изпълнихме всеки един час от престоя ни пълноценно, с молитви, литургия, вода от чешмите и много позитивни емоций между нас самите. Пак всичко беше като насън...

И хайде тръгнахме , и пристигнахме...може би се питате къде? Отново на едно голямо и вълнуващо място – Торино – Италия. По-дълбоката ми среща със Салезианския орден и самия светец Йоан Боско - Мисията на ордена е работата с деца и младежи, развитието им и превенцията на зависимости. Салезианите живеят според примера на свети Йоан Боско. Имахме възможността да се докоснем до всяка една стъпка от живота на светеца, да се запознаем с неговата история, да посетим музеят му. Отец Мартин, които е част от тази общност на салезианите, ни разказа още истории и интересни факти около историята на ораториото, в което свети Йоан Боско е изпълнявал мисията си към младите .


От пътуването остана още малко... Пристигаме в Ronchi Dei Legionari посрещнати от супер настроение, и както всеки път обилна вечеря подготвена специално за нас, за пореден път хора, които срещаме за първи път ни накараха да се почустваме като у дома си, не мислете че сме легнали веднага, въпреки изтощението ни до краен предел, пяхме песни, играхме на гоненица със спални чували, аз и София Пецева, обърнахме наопаки Галина докато спеше, силни емоции и малко оставащо време до среща с милата ни Родина...

Ако някой все още се чуди, как ме издържали това пътуване и то с автобус, ще ви кажа. Всеки един имаше заслуга за това. Всяка една спирка, всяко едно нещо, което видяхме и местата, които посетихме, смехът, игрите, запознанства, опознаването, молитвите, разговорите направиха пътя ни по-лек, а букетът от емоции придоби хиляди красиви краски. Датата вече беше 23.08, а часът около 21:30 - 22:00, а местоположение – България - София – Руски паметник, познати лица, роднини, приятели, тръпнещи в нетърпение да ни видят и посрещнат с прегръдки и целувки от обич. Никой от тях не знаеше, какво е в нашите сърца, къде е нашата мисъл, какво точно сме преживяли. Знам само, че всеки един от нас, макар и щастлив тук, копнееше да е още там .... Дните минаха, не спирах да показвам снимки и да разказвам на различни хора ако можех по 100 пъти на ден за преживяванията. Не ми омръзваше да споделя радостта си, и да разкажа как ме промени това поклонничество. Как ме събра с прекрасни хора, които ми станаха Приятели.

Искам да благодаря на всички - свещеници и приятели, за търпението, толерантността и обичта, която получих, и заедно да благодарим на Бог, че бе с нас и ни пази през всичките тези дни! 125


Последните километри и голямата емоция...


JMJ Madrid_spisanie  

Spisanie_final