Page 1

PROCUREMENT DIGEST 2014

Законодателните промени в областта на обществените поръчки през годината §

Основни акценти от промените в ЗОП

§

Експертни позиции

§

Становища по казуси от практиката по прилагане на закона

§

Промени в правилата за документацията

§

Ново в работата на оценителните комисии

§

Оповестяване чрез профила на купувача + Специално приложение – схематично описание на процесите по публикуване в профила на купувача

§

Перспективите пред системата на обществените поръчки

в България Автори:

Поля Петрова-Огнянова, Цветелина Попова, Ивайло Стоянов, Антоанета Първанова, Жени Човалинова

Сборно издание на списание ЗОП+


§ За изданието

Уважаеми читатели,

поръчки, реализирани през годината, не само заради значимия си обхват, но

Всяка година голям брой публични и

и

комунални

нормотворческия

възложители

разходват

поради

някои

особености

на

процес

и

значим дял от обществения ресурс, за

възприетите

да удовлетворят своите потребности

прекрояване на правилата, породиха

от доставки, услуги и строителство

не

посредством възлагане на обществени

възложителите. Всички тези събития

поръчки. Този сектор, който привлича

намериха

все

се

страниците на списание ЗОП+, което с

характеризира с висока динамика на

всеки следващ брой се утвърждава

пазарната

повече

рамка,

доставчици,

среда

както

и

подходи

малко

при

затруднения

своето

за

отражение

на

и

регулативната

като водещ форум, който обединява и

с

растящ

подпомага

предизвикателства

за

брой всички

професионалистите

в

обществените поръчки.

участници. За да бъдем максимално полезни на направи

всички наши настоящи и бъдещи

изключение от очертаните тенденции

читатели да отговорят на растящия

в сектора и предложи множество

брой

промени в нормативната уредба -

възлагането, част от които идват като

както на национално, така и на

резултат

европейско ниво. И докато промените

значими и обхватни изменения в

в

нормативната

Изминалата

година

европейските

не

директиви

бяха

предизвикателства

от

скоро

реализираните

уредба,

а

други

дългоочаквани и предсказуеми, то

предстоят

с

измененията

българското

въвеждане

на

обществени

новоприетите европейски директиви в

законодателство

в по

оглед

при

очакваното

изискванията

на


областта, ние от екипа на списание

нейното прилагане. По този начин

ЗОП+ решихме да поставим началото

нашият продукт ще може да добави

на издаването на сборно годишно

максимална стойност в работата на

издание. Намерението ни е в него да

всички експерти в областта, като им

подберем едни от най-добрите статии,

помогне

коментари и анализи, посветени на

пълноценно начало на следващите

законодателните промени в областта

дванадесет

на обществените поръчки, които са

съмнение също ще предложат високо

публикувани през изминалата година

темпо, редица изпитания, а и не малко

на страниците на списание ЗОП+ и

изненади. Дано сме успели в тази

различни

амбициозна задача.

специализирани

медии,

да

поставят

месеца,

своето

които

без

както и други полезни материали, включително образци, таблици, схеми

Приятно

и

възлагане през новата година!

пр.

Надяваме

се

да

създадем

четене

и

успешно

дайджест, който да даде цялостен поглед

върху

динамиката

в

нормативната уредба и практиката по

Редакционният ЗОП+

екип

на

списание


§ Автори Г-жа Поля Петрова-Огнянова, юрист, експерт по обществени поръчки. От 2007 г. работи в Сметната палата. Понастоящем заема длъжността началник отдел „Правно-нормативно осигуряване на одитната дейност” в одитната институция.

Г-жа Цветелина Попова, юрист, експерт по обществени поръчки. Работи в Комисията за защита на конкуренцията, от 2003 г. е началник на отдел „Правен” в Комисията. От 2010 г. е директор на Дирекция „Обществени поръчки и концесии” в КЗК.

Г-н

Ивайло

Стоянов,

експерт

по

обществени

поръчки.

Професионалният му опит, включва заемането на позиции на вътрешен одитор в Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол и Министерството

на

регионалното

развитие

и

благоустройството, ръководител на вътрешния одит на “ВиК” ЕАД – София и други. От 2006 г. работи в Агенцията по обществени поръчки, на различни позиции, в т.ч., началник на отдел “Предварителен контрол”, началник на отдел “Предварителен контрол на процедури на договаряне без обявление”. От м. октомври 2014 г. е главен секретар на Националното сдружение на експертите по обществени поръчки в Р. България.

Г-жа Антоанета Първанова, експерт по обществени поръчки.

Г-жа Жени Човалинова - юрист, експерт по обществени поръчки.


§ Съдържание  Основни акценти от промените в ЗОП (стр. 6) Измененията и допълненията в Закона за обществените поръчки от 30 април 2014 г., обнародвани в ДВ, бр. 40 от 13 Май 2014 г. - цели, промени, нови правила  Експертни позиции (стр. 19) Измененията в Закона за обществените поръчки през погледа на експерта: Г-н Ивайло Стоянов за новите правила и предизвикателствата в системата на обществените поръчки в България  Становища по казуси от практиката (стр. 23) Вие питате, експертите отговарят: Актуални въпроси и казуси по измененията на ЗОП, зададени от делегати на националните обучения и форуми, организирани от Списание ЗОП+

Поля Петрова-Огнянова, Антоанета Първанова и Ивайло Стоянов  Промени в правилата за документацията (стр. 51) Изменения в нормативните изисквания по отношение на съдържанието на документацията за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка,

Цветелина Попова  Ново в работата на оценителните комисии (стр. 68) Нови моменти в работата на комисиите, назначени от възложителя при провеждане на процедурите и при възлагане на обществени поръчки чрез публична покана,

Жени Човалинова  Оповестяване чрез профила на купувача (стр. 85) Осигуряване на публичност и прозрачност чрез публикуване на информация в профила на купувача - принципи, изисквания, способи, отражение върху вътрешните правила на възложителя, електронни документи, защитена информация,

Ивайло Стоянов + Специално приложение – схематично описание на процесите по публикуване в профила на купувача  Обществени поръчки в бъдеще време (стр. 105) Новите предизвикателства при възлагане на обществени поръчки през призмата на Националната стратегия за развитие на сектора обществени поръчки в България за периода 2014-2020 г.,

Поля Петрова-Огнянова


§ Основни акценти от промените в ЗОП

Измененията и допълненията в Закона за обществените поръчки от 30 април 2014 г., обнародвани в ДВ, бр. 40 от 13 Май 2014 г. - цели, промени, нови правила

Уважаеми колеги, на 30.04.2014 г. Народното събрание прие на второ четене дългоочакваните изменения в Закона за обществените поръчки (ЗОП)1. Тази промяна затвърди тенденцията за висока степен на динамика в нормативната уредба по обществени поръчки на национално ниво. Същевременно, в определена степен в случая бе налице изключение от въпросната тенденция, защото тези изменения съвпаднаха във времето с мащабни промени и на европейско ниво - приемането на Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО и Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно 1

Като пример, илюстриращ продължителността на законодателната процедура, може да се посочи, че обществената консултация по проекта бе инициирана още в средата на 2013 г., а второто четене на законопроекта продължи почти половин година.

възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО. Въпреки че тези изменения и допълнения на ЗОП нямаха отношение към въвеждането на изискванията на посочените нови европейски директиви, което тепърва предстои да се случи с приемане на изцяло нов ЗОП, модификациите са изключително многобройни и мащабни като обхват (както отбелязват мнозина, те практически обхващат всички глави и раздели на закона). Високата им степен на сложност, която очаквано породи не малко предизвикателства в системата на обществените поръчки, произтича не само от важността и числеността им, но и от използваните законотворчески похвати. Пример в това отношение е фактът, че по отношение на влизането им в сила промените са разделени в три групи: - промени, които влизат в деня на


обнародването; - промени, които влизат в сила на 1 юли 2014г.; - промени, които влизат в сила на 1 октомври 2014г. Друг немаловажен аспект, който поставя своя отпечатък върху процесите на адаптация на системата към новите правила, е това, че измененията идват на фона на проблеми и при възлагането на поръчки със средства от фондовете на ЕС, където спирането на оперативни програми и налагането на финансови корекции за милиони постави на сериозно изпитание цялото държавно управление. От всичко очертано по-горе е видно, че при навлизането си в новата нормативна материя, заинтересованите лица (визираме най-вече възложителите) се изправят пред едно голямото предизвикателство. Това е така, защото от тях се изисква от една страна да повишат контрола и качеството на възлагането, а от друга да въведат новите норми бързо и без сътресения в работните процеси от практиката си. Именно поради тази причина, ще направим опит да бъдем максимално полезни за Вас и да Ви съдействаме за справяне с тази съвсем не лека ситуация, като направим аналитичен преглед на основните нови моменти в приложимата нормативна уредба в областта на обществените поръчки2. 2

Като експертен поглед върху процесите, изложението няма претенции за

Основни цели на измененията в националното законодателство В периода от приемане на концепцията за промените до гласуването им бяха изказани много мнения за и против отделните новопредложени текстове, коментираха се причините за тяхното въвеждане, както и начина, по който ще бъдат прилагани в практиката. В случая обаче едно нещо е сигурно - измененията вече са факт и моментът за прилагането им настъпи. Сред целите, които бе заявено, че следва да бъдат постигнати с тези промени, са както следва: отговорността - Повишаване при разходване на публичните средства; - Стимулиране на малките и средни предприятия и създаване на работни места; - Гарантиране на максимална прозрачност и публичност на всички процедури; изчерпателност, включително поради факта, че много от законодателните промени бяха реализирани между първо и второ четене в пленарна зала, като за не малка част от същите не бяха оповестени или бяха оповестени в незначителна степен целите и мотивите, които стоят в основата на тяхното приемане. В повече детайли модифицираните разпоредби ще бъдат разгледани в другите публикации, включени в изданието, където са разгледани конкретни аспекти от процесите по възлагане (възможни са някои припокривания с настоящия преглед).


Самите изменения могат да бъдат обособени в няколко основни тематични групи, които ще разгледаме в следващото изложение. Повишаване нивото на административна експертиза Сред новостите в тази група може да бъде отбелязано задължението на възложителя да осигури (респ. да докаже) участието на поне един експерт (длъжностно лице или външен експерт от списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 от ЗОП или външен специалист) при подготовката на техническата спецификация и на методиката за оценка (при критерий „Икономически най-изгодна оферта”). Лицето следва да притежава професионална компетентност3 спрямо предмета на поръчката. Правилото ще се прилага към всички процедури без оглед на стойността им. Въведена е забрана за външните

3

Съгласно новата дефиниция в § 1 от ДР, т.

22а.

„Професионална

компетентност“ представлява наличието на знания, получени чрез образование или допълнителна

квалификация

и/или

експерти4, изготвили спецификацията и/или методиката да бъдат включвани в комисията за провеждане на процедурата или в журито при конкурс за проект, както и да участват в процедурата самостоятелно или по какъвто и да е друг начин. Допуснато е все пак изключение, съгласно което това е възможно, но само ако документите, в чието изработване е участвал външния експерт, са съществено променени. От друга страна, изискванията към самата комисия в известен смисъл се минимизират, като законодателят допуска, освен юриста, само половината от останалите членове да притежават професионална компетентност, свързана с предмета на поръчката. Наред с това се предвижда, че възложителите, които не разполагат със служители, отговарящи на изискванията за професионална компетентност, следва осигурява външни експерти от списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 или други чрез възлагане в съответствие с този закон. Също така се се въвежда и интересна практика, съгласно която при възлагане на обществени поръчки за строителство на

на

умения, усвоени в процеса на упражняване

4

на определена длъжност или позиция в

експерт да изготви спецификацията и/или

изпълнение

методиката и не се прилага по отношение

на

трудови,

служебни

граждански правоотношения“.

или

Забраната важи в случай, че е нает външен

длъжностните лица на възложителя.


стойност, равна или по-висока от 9 779 000 лв., възложителите включват като член на комисията поне един външен експерт, който е включен в списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 от ЗОП. В този случай изборът на външен експерт става чрез жребий, организиран от АОП по ред, който тепърва ще бъде определен с ППЗОП. Идеята на законодателя е един независим експерт да участва в работата на комисията, като той самият бъде определен от независим държавен орган (АОП). Като допълнителна гаранция за независимостта му ще бъде случайният му избор (което се постига чрез жребий). Предвижда се освен разходите за възнаграждение, възложителя да осигурява на членовете на комисията и командировъчни пари - пътни, дневни и квартирни. Сред мерките за повишаване на административната експертиза можем да определим и разширяването на обхвата на предварителния контрол на АОП (по чл. 19, ал. 2, т. 22 от ЗОП) върху процедури за строителство, които не са финансирани със средства от фондовете на ЕС, но са на стойност, равна или по-висока от 9 779 000 лв. Разширяването на обхвата на контрола по чл. 19, ал. 2, т. 22 от ЗОП се „компенсира” със свиването на обхвата на предварителния контрол на АОП по процедурите на договаряне без обявление. Съгласно новите текстове проверявани ще бъдат

единствено договаряния с прогнозна стойност по чл. 14, ал. 1. от ЗОП, т.е. строителство над 264 000 лв. и доставки, услуги и конкурс за проект над 66 000 лв. Освен чрез прецизиране на текстовете по отношение експертите и членовете на комисията и завишения предварителен контрол от страна на Агенцията, бяха приети и няколко нови текста във връзка с вътрешните правила на възложителя. Предвиди се задължение за посочване във вътрешните правила освен на реда за планиране, възлагане и контрол на изпълнението на обществените поръчки, също така и на ред за получаване, разглеждане и оценка на офертите при възлагане с публична покана. Макар вътрешните правила на голяма част от възложителите и към момента да съдържат реда за провеждане на поръчки чрез публични покани, новите изисквания безспорно ще наложат актуализиране на правилата им, още повече че със ЗИДЗОП им се вменява задължение да имат и още едни вътрешни правила. Съгласно промените, с тези нови правила ще трябва да се определят начина на работа на профила на купувача и реда, по който ще бъдат регистрирани електроните документи и съответно ще бъде удостоверен момента на


публикуването им5. Предвижда се в ППЗОП да бъде уреден и реда за едновременното публикуване в Регистъра на обществените поръчки (РОП) и на профила на купувача. Публичност и прозрачност В тази група промени безспорно най-сериозно място има драстичното увеличаване на вида и броя на документите, които възложителят ще бъде задължен да публикува на своя профил на купувача6. Това задължение предизвика най-сериозни упреци от страна на хората от практиката. Многократно се чуха мнения, че това иначе добро намерение за осигуряване на максимална публичност и достъп на обществото до начина, по който се разходват публичните средства, може да прерасне в необоснован разход на човешки и финансови ресурси за изпълнение на изискването, без от това да последва забележимо повишаване на качеството на работата на възложителите или увеличаване на ефективността на обществения контрол върху тях. Не на последно място, чуха се и мнения, че обвързването на

задължението с конкретни административно-наказателни разпоредби7 може да доведе до увеличаване в пъти на установените от контролните органи нарушения, които на практика са формални и като цяло не опорочават процедурата. С измененията възложителите на практика ще трябва да публикуват на своята електронна страница цялото досие на поръчката, както и документите по нейното изпълнение. С една дума, възложителите следва незабавно да помислят за осигуряването на необходимата техническа база (сканиращи машини, сървъри, допълнителна поддръжка на сайта, вкл. и по отношение сигурността му), както и за подготовката на съответни специалисти, които да осъществяват дейността по 7

В чл. 132 , ал.1 ЗОП: Възложител, който не

изпрати в срок информацията, подлежаща на вписване поръчки

в

Регистъра

„или

не

документите

на

обществените

публикува

и

в

срок

информацията,

подлежаща на вписване в профила на купувача”,

се

наказва

с

имуществена

санкция в размер от 1000 до 2000 лв. или с глоба в размер от 500 до 1500 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 - с глоба в размер от 500

5

На тази тема е посветена последната

публикация в настоящето издание. 6

„Профил на купувача“ - обособена част от

електронната страница на възложителя или от друг интернет адрес, за който е осигурена публичност.

до 1500 лв. Нова

Възложител,

ал.2:

който

не

публикува документ или информация, подлежаща на вписване в профила на купувача,

се

наказва

с

имуществена

санкция от 2000 до 5000 лв. или с глоба от 1500 до 3000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 - с глоба в размер от 1500 до 3500 лв.”


практическото управление на документооборота, свързан с новите правила за оповестяване на профила на купувача. Следващото изискване в тази група представлява задължението за изпращане на съобщение до средствата за масово осведомяване 8, след публикуване на обявлението в РОП и в деня на публикуването на публична покана. Намаляване на административната тежест Това беше и една от основните и прокламирани акценти за законопроекта. В тази връзка се възприеха текстове, забраняващи на възложителя да изисква представянето на документи, които съдържат публично достъпна информация (напр. чрез посочване на публичните регистри, в които се съдържа информация за актовете за въвеждане на строежите в експлоатация, която информация включва данни за компетентните органи, които са издали тези актове, стойността, датата, на която е приключило изпълнението, мястото и вида на 8

„Съобщение до средствата за масово

осведомяване“ - електронен

документ

с

титуляр възложителят, който се изпраща едновременно Българската

по

електронен

телеграфна

път

агенция,

до до

най-малко пет местни и национални печатни медии (ежедневни вестници) и до най-малко пет лицензирани радио- и телевизионни оператори.“

строителството – при доказване наличието на изпълнени сходни договори). Сред съществените и важни изменения попада и нововъзникналото задължение на възложителите да изискват от приходните органи удостоверяване липсата на задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В тази връзка, обръщаме внимание, че с промяната на чл. 47, ал. 1 от ЗОП наличието на задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК вече представлява абсолютна пречка пред участието на лица в обществена поръчка. От друга страна, при подаване на заявлението за участие или офертата участниците или кандидатите ще могат да удостоверят липсата на обстоятелства по чл. 47, ал. 1 и 5 от ЗОП и посочените в обявлението изисквания по ал. 2, т. 1 - 5 с декларация, в която да посочат съответните публичните регистри, които съдържат относима информация. Това е допустимо, когато тази информация съдържа посочените обстоятелства, или има компетентен орган, длъжен да я предоставя служебно на възложителя. В този случай преди подписване на договора за обществена поръчка възложителят ще трябва да провери декларираните от избрания за изпълнител участник обстоятелства (ако има публичен безплатен регистър) или да


изиска от компетентен орган (за участници, данъчно регистрирани в България, това е НАП) безплатното й предоставяне. В тази връзка се променя и чл. 87 от ДОПК, в който се създава нова алинея. С новата ал. 10 се определя 5-дневен срок, в който органът по приходите ще е задължен да предоставя удостоверение за наличието или липсата на задължения на задължено лице, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Удостоверението ще се предоставя на всеки възложител по чл. 7 от ЗОП или на друг орган, който организира процедура за възлагане на обществена поръчка по ЗОП. Пак като част от тази група изменения може да се разгледа модификацията на чл. 3 от Закона за електронното управление (ЗЕУ), съгласно които първичният администратор на данни9 изпраща служебно и безплатно данните на всички административни органи, на лицата, осъществяващи публични функции, и на организациите, предоставящи обществени услуги, 9

Първичният администратор на данни е

административен орган, който по силата на закон

събира

или

създава

данни

за

гражданин или организация за първи път и изменя

или

предоставя

заличава достъп

организациите

до

тези на

цялата

данни.

гражданите

Той и

информация,

събрана за тях (чл. 2, ал. 2 от ЗЕУ)

които въз основа на закон също обработват тези данни и са заявили желание да ги получават. Тук е моментът да изразим надежда, че новите разпоредби наистина ще намалят административната тежест за участниците, без това да доведе до други проблеми като напр. забавяне на процеса по финализиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка, поради изчакване предоставянето на удостоверение за липса на данъчни задължения. Следващия елемент на комплекса от мерки за облекчаване на бизнеса е задължителното публикуване на документацията за участие в профила на купувача и отпадане на възможността същата да се продава. Предвижда се към ППЗОП да се изготвят препоръчителни образци на оферта, договор за обществена поръчка и на приложения към него. Сред мерките за стимулирането на малките и средни предприятия са и промените в частта за определянето на критериите за подбор на участниците и кандидатите. Сред основните нови моменти тук е добавянето в чл. 25, ал. 6 от ЗОП на текст, според който критериите за подбор и документите, с които се доказва съответствието с тях, трябва да са съобразени и да съответстват на обекта, предмета, стойността, сложността, както и количеството или обема на


обществената поръчка и предназначението на строителството, доставките или услугите. Също така, в закона бе въведена изрична забрана за определяне като критерии за подбор на условия или изисквания, които са свързани с изпълнението само на обществени поръчки, или с изпълнението на конкретно посочени програми или проекти, или с конкретизирането на източници на финансиране, или на определен брой изпълнени договори с конкретно посочване на предмета им.

променена) изискването за регистрация ще се доказва от участника в обединението, който ще изпълнява съответната дейност. Новият текст на нормата предполага, че напр. при поставяне на изискване към участник-обединение да има внедрена система за управление на качеството съгласно международния стандарт ISO 9001:2008, то изискването ще може да бъде покривано и от изиска от всеки кандидат или участник да докаже

регистрацията

си

в

някой

от

професионалните или търговски регистри на държавата, в която е установен, или да

Прецизиран бе и текстът по отношение обособените позиции, като се посочи, че критериите за подбор за всяка от позициите трябва да съответстват на изброените характеристики за съответната позиция. По същество това не промени обстоятелството, че възложителят трябва да съобрази минималните изисквания със самата обособена позиция, а не с поръчката като цяло.

представи декларация или удостоверение за наличието

му

когато

закон,

Изм. Чл. 49. (1) Възложителят може да

регистрация

от

наличието

на

регистрацията е определено със закон като

условие

предмета

за

осъществяване

на

на

обществената

поръчка.“ (изм. текст) (2)

При

процедурите

за

възлагане

на

обществени поръчки за услуги, доколкото кандидатите или участниците трябва да притежават специално разрешение или да членуват в определена организация, за да да

изпълняват

в

своята

страна

съответната услуга, възложителят може да изиска от тях да докажат наличието на такова разрешение или членство. (3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2010 г.) За допускане до участие в процедура на кандидатите или участниците, установени в друга държава членка на Европейския съюз, възложителят няма

право

да

изисква

набавянето

на

сертификат или документ за регистрация от административен орган, ако те представят еквивалентен

10

такава

компетентните органи съгласно националния

могат

Променена беше и разпоредбата на чл. 25, ал. 8 от ЗОП по отношение на обединенията. Съгласно новия текст съответствието с критериите за подбор ще се доказва от един или повече от участниците в обединението. Към разпоредбата е добавено, че в случаите по чл. 49 от ЗОП10 (нормата също е

на

документ,

издаден

държавата, в която са установени.

от


един от членовете на обединението. Подобен прочит на нормата ще ни върне във вече отхвърлената (в т.ч. и от органите по обжалване) практика това минимално изискване да бъде удовлетворявано от участници, подали оферта като част от обединение по ЗЗД, който не са внедрили изискуемата система, т.е. на възложителя не е предоставена разумна увереност по отношение подготовката на конкретния член на обединение за качествено изпълнение на дейностите, които ще извършва.

обществената поръчка и се доказва чрез удостоверение от банка или годишния финансов отчет или някоя от съставните му части.

Сред частта за улесняването участието в обществени поръчки на по-малките и новосъздадени фирми, попада и промяната по отношение изискванията за финансовото и икономическото състояние на кандидатите и участниците.

Периодът за изпълнение на доставките и услугите, които са еднакви или сходни с предмета на обществената поръчка през последните три години, вече следва да бъде изчисляван считано от датата на подаване на заявлението или на офертата. Подобен подход се наложи в практиката, но не беше нормативно определен. По подобен начин се разписа и начина на изчисляване на периода от последните пет години за сходни договори при строителство.

Съгласно изменения текст на чл. 50, ал. 1 от ЗОП, възложителите вече няма да могат да изискват реализиран специфичен оборот от конкретната дейност, а единствено наличен финансов ресурс. Това не е принципна правна възможност, а може да бъде реализирана единствено когато за изпълнението на поръчката е необходим финансов ресурс за осигуряването на материали, консумативи, средства за работна заплата и свързаните с нея данъци и осигуровки и други. Изискуемият финансов ресурс не може да надвишава 50 на сто от прогнозната стойност на

По отношение изискванията към техническите възможности, квалификация и опит на участниците по чл. 51 от ЗОП най-съществена е промяната в изчисляване на периода, в който следва да е реализирана дейността, както и вида на доказателства за изпълнени сходни договори.

По отношение доказването на опита с изпълнени сходни доставки и услуги в закона се предвиди (нова ал. 4 към чл. 51) това да става под два начина: - под формата на удостоверение, издадено от получателя или от компетентен орган; - чрез посочване на публичен


регистър11, в който е публикувана информация за доставката или услугата.

вида и обема на изпълнените строителни дейности. „In house” възлагане

Изпълнението на договорите с предмет строителство ще бъдат доказвани по няколко възможни начина: - чрез посочване на публичните регистри, в които се съдържа информация за актовете за въвеждане на строежите в експлоатация, която информация включва данни за компетентните органи, които са издали тези актове, стойността, датата, на която е приключило изпълнението, мястото и вида на строителството; - въз основа на удостоверения за добро изпълнение, съдържащи стойността, датата, на която е приключило изпълнението, мястото, вида и обема на строителството, както и дали е изпълнено в съответствие с нормативните изисквания, като в този случай удостоверенията трябва да съдържат дата и подпис на издателя и данни за контакт; - чрез копия на документи, удостоверяващи изпълнението, 11

Такъв

Регистъра

публичен на

регистър

обществените

е

напр.

поръчки.

Предвид новата разпоредба на чл. 51, ал. 4 от ЗОП участникът ще може да посочи в

Разширяването на възможността да се възлагат поръчки на други общински и/или държавни структури, без да се прилага закона, предизвика един от най-сериозните дебати в парламентарната зала. Съгласно новата разпоредба на чл. 12, ал. 1, т. 13 от ЗОП, възложителите по чл. 7, т. 1, 3 и 4 от ЗОП ще могат да възлагат на дружества (отпада изискването това да са само дружества, създадени по реда на Закона за общинската собственост) или на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, не само договори за комунални услуги, а всяка една дейност, в т.ч. строителство, доставки и услуги. За да е налице тази правна възможност дружествата/предприятията трябва да отговарят кумулативно на следните условия: - капиталът им да е изцяло държавна и/или общинска собственост или собственост на холдинг, чийто капитал е изцяло държавна и/или общинска собственост;

офертата си уникален номер на преписка в РОП,

по

която

възложителя

съгласно

задълженията си е публикувал самия договор и съответно информация за изпълнението му с което ще има възможността да удостовери опита си.

- да са обект на контрол, подобен на този, упражняван от възложителя върху собствените му структурни звена;


- най-малко две трети от оборота му е формиран от дейности, свързани с осигуряване изпълнението на функции на възложителя. Доколко и в каква степен т.нар. класически възложители ще се възползват от възможността ще покаже бъдещето. Едно е ясно чрез този текст при всички случай ще позволи вземането на по-гъвкави и ефективни решения при реализирането на някой дейности (напр. при осигуряване на охрана). Също така, ако националния законодател възприеме новото определение на публично правна организация съгласно Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за 12 обществените поръчки , то 12

Организация, която действа в нормални

пазарни условия, стреми се да реализира печалба и понася загубите в резултат от извършването на дейността си, не следва да се счита за „публичноправна организация“, тъй като нуждите от общ икономически интерес, за задоволяването на които е създадена или има задача да задоволява, имат промишлен или търговски характер. По сходен начин в съдебната практика се разглежда и условието, свързано с източника на финансиране на съответната организация, като наред с другото се пояснява, че финансиране

„в

по-голямата

си

част“ означава повече от половината и че такова

финансиране

може

да

включва

напълно възможна става хипотезата, в която класически възложител може да учреди търговско дружество, което изпълнява условията на закона и не представлява публичноправна организация, т.е. самото то няма да има задължение да възлага обществени поръчки (хипотеза, която е факт в други страни членки). Предвижда се в ППЗОП да изготви методика, чрез която се определя цената договорите по чл. 12, ал. 1, т. от ЗОП. Публична покана При поръчките възлагани Глава осма „а” от Закона, забранява да се определянето изисквания за финансово икономическо състояние участниците.

по се на и на

Към поканата задължително се прилагат технически спецификации и проект на договор. В образеца на публична покана се разписва методиката за оценка на офертата (което ще доведе до необходимостта АОП бързо да изготви нов образец на публична покана), както и датата, часа и място на публичното отваряне на офертите. Това именно е и едно от най-сериозните изменения в поръчката – задължението да бъде проведено публично заседание на комисията, на което

плащания от ползватели, които се налагат, изчисляват и събират съгласно нормите на

се да на 13

публичното право.


представителите на участниците от една страна да се запознаят с ценовите оферти, а от друга да подпишат техническите и ценовите предложения на техните конкуренти. Увеличава се срока за подаване на оферти, от 7 календарни на 7 работни дни. Възложителят се задължава при писмено искане, направено до три дни преди изтичане на срока за получаване на оферти, най-късно на следващия ден да публикува в профила на купувача писмени разяснения по условията на обществената поръчка. Разписват се изисквания към комисия, която да бъде назначена от възложителя и да има в състава си най-малко едно лице, притежаващо професионална компетентност, свързана с предмета на поръчката. Една от положителните промени е предоставената възможност, в случаите, когато не е подадена нито една оферта поръчката да се възложи след провеждане на преговори с конкретен изпълнител (самите преговорите следва да бъдат документирани). Напоследък много често се случваше възложители многократно да публикуват покана без в крайна сметка да получават оферти. В тези случи органа по методология и контролните органи съветваха възложителя да преосмисли минималните изисквания или техническата спецификация,

което обикновено не водеше до по-различен резултат. Освен това се позволява на възложителя последователно да предложи сключване на договор с участника, класиран на второ и на следващо място, когато участникът, който е имал право да сключи договора откаже да го сключи или не представи документите, необходими за подписването му. С изменение на дефиницията от ДР13, договорът, сключен след публична покана се превръща в договор за обществена поръчка, за който важи забраната за изменение по чл. 42 от ЗОП. Не се предвижда публичните покани да бъдат обжалвани. Договаряне без обявление Едно от най-положителните изменения от гледна точка на възложителите е промяната в дефиницията за извънредни обстоятелства по отношение провеждането на процедура по чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗОП. С промяната на дефиницията се дава възможност на възложителите да провеждат договаряне, освен в случите на 13

Изм. пар. 1, т. 1б. "Договор за обществена

поръчка" е възмезден писмен договор между един или повече изпълнители и един или повече възложители с обект строителство, доставка на стоки или предоставяне на услуги, сключен по реда на закона.


аварии и бедствия и тогава когато е налице опасност от съществено затрудняване или нарушаване нормалното изпълнение на нормативно установени дейности.

Настоящият преглед на променените и допълнени разпоредби на ЗОП не е изчерпателен. Тепърва ще се анализират промените и ще се утвърждава практика. Оставаме с надеждата, че с помощта на специалистите в областта, чрез

органа по методология, професионалната организация на експертите по обществени поръчки и на всички заинтересовани лица ще успеем да помогнем на възложителите и участниците, така че да се избегнат сътресенията в системата за възлагане на обществени поръчки и да бъдат реализирани прокламираните от законодателя цели и задачи.


§ Експертни позиции

Измененията в Закона за обществените поръчки през погледа на експерта: г-н Ивайло Стоянов в интервю пред списание “Икономика” за новите правила и предизвикателствата в системата на обществените поръчки в България

ВИЗИТКА Ивайло Стоянов е главен секретар на Националното сдружение на експертите по обществени поръчки в Република България от октомври 2014 г. експерт по обществени поръчки. Професионалният му опит, включва заемането на позиции на вътрешен одитор в Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, ръководител на вътрешния одит на “ВиК” ЕАД – София и други. От 2006 г. работи в Агенцията по обществени поръчки, на различни позиции, в т.ч., началник на отдел “Предварителен контрол”, началник на отдел “Предварителен контрол на процедури на договаряне без обявление”. От м. октомври 2014 г. е главен секретар на Националното сдружение на експертите по обществени поръчки в Р. България.

Г-н Стоянов, какви са основните предизвикателства за възложители и изпълнители след последните промени в Закона за обществените поръчки? С тези промени се въведоха редица нови изисквания за повишаване публичността на процедурите и изпълнението на договорите, намаляване на административната тежест за бизнеса, подпомагане

участието на малките и средни предприятия и др. Сред новите задължения за възложителите сериозно място има драстичното увеличаване на документите, които те трябва да публикуват на своя профил на купувача. Това доведе до допълнителен разход на средства и човешки ресурс. От друга страна, мерките за максимална прозрачност увеличиха страховете сред компаниите, че публикуването на


задължителните приложения към договора (сред които техническото и ценово предложение на участниците) може да наруши търговските им тайни и лоялната конкуренция. Друго предизвикателство пред възложителите са промените, насочени към преодоляване на практиката да се изискват множество документи на хартия, за част от които може да бъде намерена и информация в публични регистри. Също така те бяха задължени самостоятелно да изискват от приходните агенции удостоверяване липсата на задължения към държавата и общината преди подписването на договора с изпълнителя. За участниците това означава повишена отговорност за предоставяната предварително информация. Текстовете целят и подготовка на страните за практиката на електронни оферти. Във връзка с темата за законодателните промени, трябва да отбележим и това, че е парадоксален фактът, че към края на октомври все още не са приети измененията в Правилника за прилагане на ЗОП, към който има много препратки от променения закон. Това означава, че редът за практическото реализиране на нормите не е уреден в пълнота, което е още едно предизвикателство както към възложители, така и пред изпълнители. А какъв ще промените,

е

ефектът от касаещи

подизпълнителите? Изпълнителите вече имат възможност да сменят декларирания в офертата си подизпълнител (при неизпълнение на договори, задължения към държавата и общината, изпадане в ликвидация или ако престане да отговаря на нормативните изисквания). Наред с това, с цел защита правата на подизпълнителите, възложителят може да приеме изпълнението на дейностите само в тяхното присъствие, заедно с изпълнителя. В допълнение, възложителят ще прави последното плащане, само след доказателства от изпълнителя, че се е разплатил със своите контрактори. Като говорим за предизвикателства, какви са причините за слабостите при поръчките по проекти с европейско финансиране, за които се говори толкова много напоследък? На първо място това са честите промени в нормативната уредба и свързаните с това неопределеност и висок риск за допускане на грешки при възлагането. За съжаление тази тенденция продължава да е в сила - например последните изменения не отразиха в пълнота изискванията на новите европейски директиви за обществените поръчки, т.е. тепърва предстои ново прекрояване на правилата за възлагане. Промените вече нямат чет - от приемането си през април 2004 г. законът е изменян общо 30


пъти.

некачествено изпълнение.

От друга страна, липсва достатъчно опит и капацитет в администрациите проблем особено тежък в началото на първия период. А без компетентна администрация никое правителство не може да реализира политиките си. Професионалните експерти по обществени поръчки са търсени и в реалния сектор. Все повече са компаниите, отделящи ресурс за създаване на кадри, които да подготвят и офертите им.

Пак в тази връзка, необосновано бе ограничен обхвата на осъществявания от Агенцията по обществени поръчки предварителен контрол при договаряне без обявление, а това са най-непрозрачните процедури в областта. Европейската комисия многократно е предупреждавала именно за твърде големия брой на преките договаряния.

Сред причините са и честите смени на висшия и средния мениджмънт на управляващите органи и междинните звена, които не позволяват изграждането на устойчиви механизми и практики, насочени към качествено и своевременно реализиране на проектите. Само за пример ръководителят на Фонд “Земеделие” е сменен 10 пъти за периода 2007-2013 г. Като основна причина за слабостите можем да посочим и дефицитите при контрола. Недостатъчни са както предварителният, така и последващият контрол по възлагането и изпълнението на обществените поръчки с европейско финансиране. Оспорването на финансови корекции не е регламентирано, което доведе до масовото им налагане, дори и в доста спорни случаи. Липсват санкции, както за възложителя, така и за изпълнителя, при забавяне и

А къде най-често се греши при поръчките, кои са най-често срещаните нарушения на ЗОП? При началните етапи на възлагането мога да посоча използването на критерии за подбор и изискването на документи, които създават предпоставки за неравнопоставено третиране на участниците. На етап провеждане на процедурите за възлагане най-често допусканите пропуски са свързани с работата на оценителните комисии - неточно прилагане на методиката, неоснователно отстраняване на участници или обратното допускането им до класиране при наличие на явни основания за отстраняване. При изпълнението на договори възложителите срещат трудности, когато се налага изменение на вече сключения договор, което по правилата на ЗОП в общия случай е невъзможно. Някои възложители използват неправомерно изключенията, предвидени в закона за изменения на договорите, изменяйки съществени части от


контрактите, без да са изпълнени необходимите за това условия. Но като цяло най-съществени по отношение обществения интерес са нарушенията, свързани с договаряне между длъжностни лица и изпълнител за непълното и неточно изпълнение на обществените поръчки, несъответствия между договорените и получените активи, липса на преки материални проверки, бездействие при неизпълнение на договорености. А в контекста на възможните начини за справяне с тези проблеми, какво е мнението Ви за електронизацията на процеса по възлагане? Новоприетата Директива 2014/24/ЕС предвижда възложителите да провеждат електронни обществени поръчки, включително публикуване на обявлението, достъп до документацията, оферта, търг в

реално време и публичност на всички действия на възложителя. Предвижда се и нов, електронно-базиран, Единен европейски документ за обществени поръчки. Обичайно, възложителите ще проверяват доказателствата за съответствие само на участника, определен за изпълнител. За целта те ще имат достъп до електронни бази-данни. Електронните обществени поръчки се практикуват масово в съседни страни, например Македония и Албания. Основна причина това да не се е случило в България е липсата на достатъчно политическа воля. Пълната електронизация на процеса е достъпно от технологична гледна точка и би следвало да е основен приоритет на електронното управление като цяло.


§ Становища по казуси от практиката

Вие питате, експертите отговарят: Актуални въпроси и казуси по измененията на ЗОП, зададени от делегати на националните обучения и форуми, организирани от Списание ЗОП+

Поля Петрова-Огнянова, Антоанета Първанова и Ивайло Стоянов

Уважаеми колеги, през месец юни 2014 г., с подкрепата на Списание ЗОП+ се проведоха два форума, на които бяха разгледани и коментирани актуалните казуси и проблеми по практическото приложения на измененията на ЗОП (изм. и доп. ДВ. бр. 40 от 13 Май 2014 г.) На събитията взеха участие над 200 представители на възложители, експерти от министерства, управляващи органи и междинни звена, агенции, общини, областни администрации и публичноправни организации, държавни комисии, секторни възложители, участници в обществени поръчки и външни експерти. Разисквани бяха провокираните от последните изменения на закона казуси и спорни моменти, в т.ч.

променените процедурни правила, последствията от множеството срокове за влизане в сила на новите разпоредби, новите изисквания при публичната покана и мерките за осигуряване на повече публичност при възлагането чрез публикуване на досието на обществената поръчка в профила на купувача. Бяха дискутирани и необходимите във връзка с последната законова редакция промени във вътрешните правила на възложителите. Бе обърнато внимание и на факта, че се въвеждат и нови вътрешни правила относно управлението на профила на купувача и регистрирането на електронните документи в него. Представени бяха новите моменти в осъществявания от АОП предварителен контрол на процедури, финансирани с


европейски средства и на процедури на договаряне без обявление, както и новите правомощия на агенцията във връзка с определянето на външни експерти при строителство (над европейските прагове) и поддържането на списъка и удостоверяване на професионалната компетентност на външните експерти. Обърна се внимание и на новите състави на административно наказателна отговорност. В дискусията бяха коментирани и предстоящите изменения на закона, във връзка със завишени изисквания спрямо ръководителите от публичния сектор. По време на събитията бяха повдигнати множество въпроси. В тази връзка се обърнахме към водещи и признати специалисти в областта, които да изкажат експертното си мнение по поставените въпроси, като по този начин Ви подпомогнат при изпълнение на задълженията Ви. За Ваше улеснение, дискутираните въпроси и казуси представяме във формат “Въпроси и отговори”. Правим важното уточнение, че отговорите, представени на Вашето внимание, отразяват личното експертно мнение на консултираните експерти и не ангажират никоя институция, в частност органите по методология, обжалване и контрол.

В:

При

изискване

като

критерий за подбор наличие на сертификат /различен от сертификата за управление на качеството/, как следва да се прилага чл. 25, ал. 8 от ЗОП, когато участникът е обединение, т.е. да се представя само от участника в обединението, който ще изпълни съответната дейност или по преценка на възложителя може да се изиска този сертификат от всеки участник в обединението?

О: Съгласно

новата разпоредба

на чл. 25, ал. 8 от ЗОП, при участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критериите за подбор се доказва от един или повече от участниците в обединението. С промяната в посочената законова разпоредба отпадна изискването, съгласно което доказването на регистрация, представянето на сертификат или друго условие необходимо за изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на нормативен или административен акт следва да се прилага за всяко от лицата, включени в обединението, съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението. По този начин, с промяната, се даде право на участниците обединения, които не са юридически лица, да преценяват


чрез кой/кои от членовете си ще докажат съответствието си с поставените от възложителя критерий за подбор, без значение разпределението на участието на членовете в изпълнението на поръчката. Изключение от това право е хипотезата по чл. 49 от ЗОП, при която възложителят изисква доказване на регистрация в професионален или търговски регистър, когато наличието на тази регистрация е определено със закон като условие за осъществяване на предмета на обществената поръчка. В този случай изискването за регистрация се доказва от участника в обединението, който е предвидено да изпълни съответната дейност, за която е необходима въпросната регистрация. Предвид изложеното считаме, че ако наличието на въпросния сертификат (за който изрично е посочено, че не е сертификат за удостоверяване съответствието със стандарти за внедрена система за управление на качеството) е необходима предпоставка, която дава право на изпълнение на дейности от предмета на обществената поръчка, същият би следвало да се изисква от възложителя и да се представи само от тези членове на участника – обединение, които ще изпълняват тези дейности. В случая следва да се отчита и изискването на чл. 56, ал. 3, т. 2 от ЗОП. ***

В:

Съгласно

новата

редакция на чл. 56, ал. 2 от ЗОП в офертата участникът може да предлага без ограничения ползването на подизпълнители. Значи ли това, че за една и съща дейност могат да се предложат двама и повече подизпълнители, от които впоследствие изпълнителят да избере с кой да сключи договор /във връзка със забраната на чл. 45а, ал.2, т. 2 от ЗОП/ или да замени един с друг в хода на изпълнението, при наличие на хипотезата на чл. 45а, ал. 2, т. 3 от ЗОП /във вр. с чл. 56, ал. 1, т.8 от ЗОП/?

О: С промяната на чл. 56, ал. 2 от ЗОП законодателят регламентира изрично правната възможност всеки участник да предлага без ограничения ползването на подизпълнители, стига последните да са посочени в подадената от участника оферта за участие. Същевременно, в чл. 56, ал. 1, т. 8 от ЗОП изрично се предвижда, че в офертата участникът трябва да посочи видовете работи от предмета на поръчката, които ще се предложат на подизпълнители и съответстващият на тези работи дял в проценти от стойността на обществената поръчка, както и предвидените подизпълнители. В този смисъл, считаме, че в офертата си участникът следва


ясно да посочи кои дейности от предмета на обществената поръчка ще възложи за изпълнение на подизпълнители, какъв ще бъде дела на тези дейности в проценти спрямо стойността на поръчката и от кои подизпълнители ще се изпълняват същите. С оглед яснота на подадената оферта и по-висока степен на сигурност за възложителя, считаме, че участникът би следвало да заяви ясно в офертата си кой подизпълнител какви дейности от предмета на поръчката ще изпълнява и не би следвало да се дава възможност на участника, определен за изпълнител, да извършва подобна преценка на етапа след сключване на договора за обществена поръчка. В този смисъл е и текста на чл. 24, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗОП, съгласно който когато за изпълнение на обществената поръчка се предвижда участие на подизпълнители, в заявлението или офертата се посочват подизпълнителите, процентът от общата стойност и конкретната част от предмета на обществената поръчка, която ще всеки бъде изпълнена от подизпълнител. Аргумент в тази посока е и въведената с нормата на чл. 45а, ал. 2, т. 2 от ЗОП забрана за възлагане изпълнението на дейности на лица, които не са подизпълнители, а такива могат да бъдат само тези посочени първоначално в офертата, по аргумента на ал. 1. От друга страна, следва да се

отчита и практическата възможност да възникне необходимост от замяна на определен подизпълнител, в хода на изпълнение на обществената поръчка. В този случай, замяна на същия би била допустима само при наличие на някоя от хипотезите визирани в чл. 45а, ал. 2, т. 3 от ЗОП. Предвид текста на чл. 45а, ал. 1 изречение първо от ЗОП реализирането на тази замяна би било допустимо само с подизпълнител, посочен първоначално в офертата. Поради това, считаме, че е необходимо в офертата си участникът да посочи ясно кои подизпълнители какви дейности от предмета на обществената поръчка ще изпълняват, като отбележи, че при необходимост от замяна на посочен подизпълнител, дейностите ще се изпълняват от друг подизпълнител, посочен в офертата. Този друг подизпълнител може да е лице, което е посочено, че ще изпълнява някоя от дейностите от предмета на поръчката или да бъде друго лице (аналогично на резервния член в комисията), което да замени първоначално определеният подизпълнител в случай на необходимост. Този друг подизпълнител би следвало да се използва от изпълнителя само при необходимост от замяна на първоначално определения в офертата подизпълнител и то при спазване на изискванията на чл. 45а, ал. 2, т. 3 от ЗОП.


В допълнение на изложеното е желателно възложителят да даде ясни и точни указания в документацията за участие как да процедират участниците, които предлагат подизпълнители. ***

В: Следва ли в офертата да се прилагат от подизпълнителите декларациите по чл. 47, ал. 1 и ал. 5 от ЗОП, както и други доказателства за съответствие с критериите за подбор, предвид условието по чл. 45а, ал. 2, т. 1 и т. 3, б. „а” и новата редакция на чл. 56, ал. 2 от ЗОП?

О: С промяната на чл.56, ал.2 от ЗОП отпадна изискването, когато участникът предвижда участие на подизпълнители, документите по чл.56, ал.1, т.1, 4, 5, 6 и 11 от ЗОП да се представят за всеки от тях, а изискванията към тях да се прилагат съобразно вида и дела на тяхното участие. Отмяната е в сила от 01.07.2014 г. По този начин се стесни изключително много кръга на възможните условия и на документите, които възложителя има право да изисква да се представят в офертата за посочените от участника подизпълнители. На практика, се отне правото на възложителя да изисква подизпълнителите да отговарят на поставени от него критерии за подбор по смисъла на чл.25, ал.2, т.6 от ЗОП, като се отчита вида и

дела на тяхното участие в изпълнение на обществената поръчка. Предвид текста на чл. 47, ал. 8 от ЗОП следва, че в офертата участникът следва да прилага за посочените от него подизпълнители само декларации за удостоверяване липсата на обстоятелства по чл. 47, ал. 1 и 5 от ЗОП. Нещо повече, по аргумента на посочената норма на чл. 47, ал. 8 от ЗОП следва, че когато възложителят е посочил като пречка за допускане до участие в процедурата наличие на някое от обстоятелствата по чл. 47, ал. 2 от ЗОП, това ограничение не следва да се прилага спрямо подизпълнителите, а само спрямо участника. ***

В:

Договор

за

подизпълнение – Към кой момент следва да се сключва договорът с подизпълнител? Следва ли възложителят да изисква съдържанието на договора с подизпълнител в зависимост от дейностите, които се включват в неговия предмет, да съвпада със съдържанието на договора, сключван с изпълнителя?

О:

ЗОП не определя срок за

сключване на договора за подизпълнение. Поради това и като се има предвид, че изпълнителят носи пълната отговорност за изпълнение на


договора за обществена поръчка, преценката за момента на сключване на договора за подизпълнение е в правото на изпълнителя. Решаваща роля за определяне на точния момент на сключване на договора за подизпълнение има самото естество на дейностите, които ще бъдат възложени за изпълнение на подизпълнител и тяхната роля, обем и етап в изпълнение на предмета на обществената поръчка. В този смисъл не би следвало възложителят да указва в документацията за участие срок за сключване на тези договори. Що се отнася до съдържанието на договора за подизпълнение следва да се има предвид, че това е договор с акцесорен характер, който се сключва с оглед практическата реализация и в изпълнение на основния договор, сключен между възложителя и изпълнителя на обществената поръчка. В този смисъл, съдържанието на договора за подизпълнение следва да се определи от страните по договора, но същото не трябва да противоречи на договореностите, постигнати между възложителя и изпълнителя с договора за възлагане на обществената поръчка. ***

В: Как следва да се тълкува изключението на чл. 45а, ал. 5 от ЗОП, а именно: - Относно изключението за доставката на стоки, материали или оборудване,

когато такава доставка не включва монтаж, моля да се уточни: - Означава ли, че доставка на телевизори, лицензи, или софтуерни програми, както и на химикалки, чаши, консумативи и др., за които не се изисква монтаж, могат да се възлагат от изпълнителя на трети лица, нямащи качеството на подизпълнители от офертата?

О: В текста на чл. 45а, ал. 5 от ЗОП са изброени изчерпателно дейностите, при възлагането на които изпълнител или подизпълнител не биха нарушили забраните по ал. 2 т. 2 и по ал. 4 от посочената норма. Доколкото разпоредба на чл. 45а, ал. 5 от ЗОП въвежда изключения, същата би следвало да се тълкува стриктно, а не разширително. Разпоредбата допуска да се възлагат на трети лица, които не са посочени като подизпълнители в офертата на участника, дейности по доставка на стоки, материали или оборудване, стигат същите да са необходими за изпълнение на поръчката и да не налагат извършване на дейности по монтаж от тези трети лица, които извършват доставката. В този смисъл, от гледна точка на изброените във въпроса стоки и продукти, считаме, че разпоредбата на чл. 45а, ал. 5 от ЗОП би била приложима за


доставката на телевизори, химикалки, чаши, консумативи. Що се отнася до доставката на лицензи или софтуерни програми, считаме, че същите не биха могли да се приравнят на стока, материал или оборудване, доколкото същите са свързани с наличие на авторски права и са обект на интелектуална собственост. ***

В:

Задължен

ли

е

изпълнителя в офертата си да посочи, кои точно доставки ще възложи на лица, които не са подизпълнители и следва ли да представя някаква информация за тях – наименование, ЕИК, адрес например?

О:

ЗОП изисква участникът да

посочи в офертата си дали ще използва подизпълнители, съответно кои са подизпълнителите, какви са видовете работи и какъв е техният дял в проценти от стойността на поръчката. По силата на чл. 51а, ал. 1 от ЗОП участникът може да докаже съответствието си с изискванията за финансово и икономическо състояние, за технически възможности и/или квалификация с възможностите на едно или повече трети лица. В тези случаи тези трети лица следва да бъдат посочени в офертата на участника, тъй като чрез техните възможности участника ще доказва, че

отговаря на критериите за подбор на възложителя. В ал. 2 на тази разпоредба е указано, че трети лица могат да бъдат посочени подизпълнители, свързани предприятия и други лица. Предвид изложеното следва, че възлагането на дейностите по доставка на определени стоки, материали или оборудване, необходими за изпълнение на поръчката, но не изискващи сами по себе си монтаж, не налага задължение за участниците да сочат тези трети лица в офертите си, тъй като участника няма да доказва чрез тях съответствието си с критериите за подбор. ***

В:

Във

връзка

с

горния

въпрос в този случай не се ли намалява обема на работата, която следва да извърши подизпълнителя, така като е посочено в офертата, а съответно и неговото възнаграждение?

О: Не е налице тази хипотеза. ***

В:

Какъв е критерият за

разграничаване на договорите за услуги, които не са част от договора за ОП, от тези договори, които са свързани с предмета на поръчката? Имат се предвид договори за услуги, които се сключват при упражняване


на обичайната дейност на изпълнителя/подизпълнител я, но нямат отношение към конкретната обществена поръчка ли? Ако е така, то не се ли обезсмисля тази редакция, тъй като след като услугата е извън предмета на поръчката, то е ирелевантно на кого ще е възложена? /чл. 45а, ал. 5 от ЗОП/

О: В чл. 45а, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от ЗОП са въведени забрани за възлагане, респ. за превъзлагане на една или повече от дейностите, които са включени в предмета на обществената поръчка, съответно в предмета на договора за подизпълнение. В този смисъл не намира логическо обяснение предвиденото изключение в чл. 45а, ал. 5 от ЗОП, в частта на разпоредбата, касаеща сключване на договори за услуги, които не са част от договора за обществена поръчка, тъй като ЗОП не съдържа правна регламентация за същите. ***

В: Относно чл. 51, ал. 1, т. 7 от ЗОП – необходимо ли е да се представят доказателства за образование и професионална квалификация или е достатъчно само да се декларират/посочат от участника?

О: С изменението на чл. 51, ал. 1, т. 7 от ЗОП отпадна правната

възможност за възложителите да изискват от участниците да прилагат в офертите си документи, удостоверяващи образованието и професионалната квалификация на кандидата или участника и/или на ръководните му служители, или на лицата, които отговарят за извършването на услугата или строителството, както и доставката, когато включва услуга и/или подготовка и въвеждането на обекта в експлоатация. В новата редакция на т. 7 изрично е регламентирано, посочва че участникът образованието, професионалната квалификация и професионалния опит на кандидата или участника и/или на ръководните му служители, включително на лицата, които отговарят за извършването на услугата или строителството. Промяната е в сила от 01.07.2014 г., поради което възложителите вече нямат правото да изискват от участниците да прилагат в офертите си документи, за удостоверяване на посочената информация. Формата, в която ще бъде представена тази информация и съдържанието на същата се определят от участника, освен ако възложителят не е предвидил конкретни минимални изисквания относно начина на представяне на информацията или образец за това в документацията за участие. ***


В: Отнася ли се забраната по чл. 8, ал. 8, т. 2 от ЗОП до физически лица, които участват в експертния състав на участник в процедура, за която същите лица са подготвяли документацията или следва да се ограничи приложното поле на нормата изрично до лицата, изброени в нея?

О: Нормата на чл. 8, ал. 8, т. 2 от ЗОП съдържа принципна забрана външни експерти, изготвили определени части от документацията, а именно: техническите спецификации, методиката за оценка на офертите и конкурсните програми при конкурси за проект, да участват в процедурата за възлагане на обществена поръчка самостоятелно или в обединение с други лица като кандидати, участници, членове на обединения-участници, подизпълнители или чрез свързани лица. Изключение от тази принципна забрана се съдържа във втората част от текста на посочената разпоредба, съгласно която забраната не следва да се прилага, ако документите, в чието изработване са участвали тези външни експерти, са променени така, че не предоставят на участника информация, която му дава предимство пред останалите участници в процедурата. Следователно,

законодателят

допуска, че при съществена промяна в съдържанието на изготвените документи, забраната не следва да се прилага, тъй като участника не би разполагал с информация получена от тези външни експерти, която да му дава предимство пред останалите участници в процедурата. В този смисъл, макар нормата на чл. 8, ал. 8, т. 2 от ЗОП да очертава ясно качествата, в които външните експерти не могат да участват в процедурата, доколкото изработката на посочените документи се извършва от конкретни физически лица, считаме че забраната намира приложение и спрямо външни експерти, които са членове на експертния състав на участника, независимо дали същите са членове на екипа, предложен за изпълнение на обществената поръчка или са лица, които са в трудово или гражданско правоотношение с участника. ***

В:

Консултантските услуги

систематично свързани ли са по смисъла на ЗОП? Следва ли консултантски услуги за разработване и внедряване на конкретен специализиран софтуер да се обединят с консултантските услуги за разработване и внедряване на друг специализиран софтуер?


О: Съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗОП, когато обществената поръчка включва няколко обособени позиции, всяка от които е предмет на договор, стойността на поръчката е равна на сбора от стойностите на всички обособени позиции. В §1, т. 16 от допълнителните разпоредби на ЗОП е дадена дефиниция на термина „обособена позиция”, съгласно която това е такава част от предмета на обществената поръчка, която, въпреки че може да бъде самостоятелен предмет на обществена поръчка, е систематично свързана с другите позиции от предмета на обществената поръчка. Липсата в ЗОП на ясни правила и критерии, които да указват кога е налице систематична свързаност между определени дейности, поражда разнопосочна практика от страна на възложителите, като в повечето случаи преценката е до голяма степен субективна. Поради това, изследването за наличие или липса на систематична свързаност се обуславя от предмета и естеството на дейностите, които подлежат на възлагане, както и от това дали необходимостта от възлагането на тези дейности е планирана и известна към един и същи момент. Видно от запитването е налице необходимост от възлагане на две групи дейности изразяващи се в предоставяне на консултантски услуги по разработване на специализиран софтуер.

Доколкото предмета на тези дейности е идентичен, тъй като е насочен към постигането на сходен краен продукт – специализиран софтуер и същите са планирани за възлагане към един и същи момент, считаме, че режима на възлагане на двете групи дейности следва да се определи, като се отчете общият размер на очакваните разходи за двете консултантски услуги. Независимо от това, следва да се има предвид, че в право на възложителя е да реши дали ще възложи всяка от услугите като отделни обществени поръчки или в една обществена поръчка. Важно е редът за възлагане на същите да съответства на общата стойност на планираните разходи за двете услуги. ***

В:

Кой носи отговорност по

чл. 128б и 129б, както и санкциите по провеждане на процедурата?

О: В

разпоредбата на чл. 128б

от ЗОП ясно е посочено, че административнонаказателната отговорност за установени нарушения на всяка от нормите на чл. 25, ал. 5, 9 и 10 от ЗОП се носи от възложителя, а когато същият е колективен орган или юридическо лице – от лицето, което го представлява. В случаите, при които функциите на възложител се изпълняват от упълномощено от него длъжностно лице,


административнонаказателната отговорност при констатиране на всяко от посочените нарушения се носи от упълномощеното лице, което е подписало решението за откриване на процедурата за възлагане на обществена поръчка. Ал. 2 на посочената разпоредба възвежда в състав на административно нарушение и неспазването на забрана по чл. 119з, ал. 3 от ЗОП, когато обществената поръчка е с обект по чл. 3, ал. 2 от ЗОП. Когато нарушителят е физическо лице административното наказание е глоба, а когато възложителят е юридическо лице законът предвижда налагане на наказание – имуществена санкция. Размера на конкретното наказание се определя от административнонаказващия орган, съобразно вида и тежестта на нарушението. Аналогичен подход спрямо субекта на административнонаказателната отговорност и вида на наказанията е възприет и в разпоредбата на чл. 129б от ЗОП. ***

В:

Чл. 39, ал. 1 от ЗОП -

прекратяване на процедурата, когато не се е явил нито един участник за договаряне – Допустимо ли е аналогично участник, който не се е явил за провеждане на преговори при процедура на договаряне да бъде отстранен от

процедурата поради неявяването му за участие в договарянето по чл. 89, ал. 2 от ЗОП и да не бъде допуснат до класиране?

О: В чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП са изброени изчерпателно основанията за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка. С промените законодателят въведе още две правни основания за отстраняване от участие в процедура, които са визирани в чл. 58, ал. 3 от ЗОП и чл. 62а от ЗОП. Доколкото отстраняването от участие в процедурата рефлектира върху правата на участника, като се препятства правната възможност за класиране и оценка на подадената от него оферта, е недопустимо възложителя да въвежда други основания за отстраняване от участие, които не са изрично посочени в закона. В този смисъл е неправилно разширително тълкуване на посочените правни норми. Когато кандидат, подал заявление за участие в процедура на договаряне без обявление и поканен за участие в преговори не се яви в определените ден, място и час за провеждане на договаряне с определената от възложителя комисия, съгласно чл. 89, ал. 2 от ЗОП, и не е посочил предварително уважителни причини за тази си


невъзможност, следва, че е налице мълчалив отказ на същия за участие в договарянето. Доколкото преговорите се водят пряко между комисията и поканените участници, подали първоначални оферти, за което се съставя отделен протокол за проведените преговори с всеки участник поотделно, в който се отразяват направените предложения и постигнатите договорености, следва, че неявяването на участника на преговорите поражда обективна невъзможност за провеждане на договаряне. Това обстоятелство следва да се отрази в доклада по чл.89, ал.5 от ЗОП, като участника не следва да участва в класирането. ***

В: Чл. 42а от ЗОП - Резонно ли е този текст да бъде добавен в съдържанието на договорите?

О:

С

промените

в

ЗОП

законодателят изрично регламентира правната възможност паричните вземания по договорите за обществени поръчки и по договорите за подизпълнение да бъдат прехвърляеми, да могат да се залагат и върху тях да може да се извършва принудително изпълнение. Доколкото тази правна възможност произтича от нормативен акт с ранг на закон следва, че страните по договора имат правото да се позоват и да

приложат същата, дори съдържанието на самата нормативна разпоредба да не е възпроизведено в сключеният между тях договор. Доколкото проекта на договор за обществена поръчка съставлява част от документацията за участие, която се одобрява от възложителя с издаване на решението за откриване на процедурата, следва, че в правомощието на последния е да реши дали да включи подобна клауза в проекта на договор. ***

В: Публикуване на договори и споразумения отнася ли се за публични покани, публикувани преди 01.07.2014 г. Как ще се прилага разпоредбата по чл. 22 б за заличаване на информацията, за която участниците не са приложили декларация за конфиденциалност по чл. 33, ал. 4, предвид че разпоредбата не е била в сила? Какво се има предвид информацията, която е защитена със закон?

О:

Съгласно

изменената

разпоредба на чл. 101е, ал. 4 от ЗОП възложителя публикува в профила на купувача при условията на чл. 22б, ал. 3 от ЗОП договора и допълнителните споразумения към него. Макар разпоредбата на чл. 101е, ал. 4 от


ЗОП да е в сила от 01.07.2014 г., следва да се има предвид, че законодателят изрично е посочил, че публикуването на договора и допълнителните споразумения следва да се осъществи при спазване на условията на чл. 22б, ал. 3 от ЗОП. Систематичното място на чл. 22б, ал. 3 от ЗОП е в раздел ІІІ „Профил на купувача”, глава втора от ЗОП, който ще влезе в сила от 01.10.2014 г. Предвид това, макар нормата на чл. 101е, ал. 4 от ЗОП да е в сила от 01.07.2014 г., доколкото специалните правила на раздел ІІІ „Профил на купувача” ще влязат в сила от 01.10.2014 г., възложителите нямат задължение да публикуват в профила на купувача до 01.10.2014 г. писмените договори, сключени в този три месечен период, чрез публични покани. Що се касае до изискването, регламентирано в чл. 22б, ал. 2 от ЗОП при публикуването в профила на купувача да не се нарушават приложими ограничения във връзка с обявяване на чувствителна търговска информация и правилата на конкуренцията, считаме, че преценката следва да се извършва спрямо всеки конкретен случай и с оглед съдържанието на всеки конкретен документ, което само по себе си предполага наличието на специфични познания в съответната област от лицето, което ще извършва тази преценка.

При преценката на това коя информация е защитена със закон следва да се отчитат изискванията на определени нормативни актове, въвеждащи строги и специфични условия и изисквания при ползване и предоставяне на определени категории информация, като например, без списъка да е изчерпателен – Закон за защита на класифицираната информация, Закон за защита на личните данни, Закон за достъп до обществена информация и други. ***

В: Съгласно разпоредбата на чл. 101е, ал. 4 от ЗОП (в сила от 01.07.2014г.) възложителят публикува в профила на купувача при условията на чл. 22б, ал. 3 от ЗОП, която влиза в сила от 01.10.2014 г., договора и допълнителните споразумения към него. Моля за разяснение относно коректното публикуване в профила на купувача на договор и допълнителни споразумения, сключени в резултат на проведен избор на изпълнител чрез публична покана, с оглед различната дата, от която влиза в сила действието на чл. 101е, ал. 4 и чл. 22б, ал. 3.

О:

Този

въпрос

разгледан по-горе.

вече

бе


***

В: Във връзка с влизащите в сила промени на ЗОП в частта за „Възлагане на обществени поръчки чрез публична покана” моля да отговорите кога се счита за стартирана публичната покана – със заповедта за изготвяне на документацията или при публикуването в АОП и на профила на купувача?

О: ЗОП не съдържа нормативно изискване за издаване на нарочен административен акт, с който да стартира официално възлагането на обществена поръчка чрез публична покана. Поради това, издаването на такъв акт е предоставено в оперативната самостоятелност на възложителя и би следвало да се регламентира във вътрешните правила за възлагане на обществени поръчки. В случай, че възложителя издава заповед/решение за обявяване стартирането на този вид възлагане на обществена поръчка би следвало датата на издаване на заповедта/решението да се определя за дата на стартиране на възлагането. Тази заповед не е равнозначна на заповедта, с която възложителя може да възложи на определени лица да изготвят публичната покана и приложенията към нея. В случай, че възложителя не издава изричен административен акт, с който да стартира възлагането, се приема, че възлагането е

стартирало на датата, на която е публикувана публичната покана на Портала за обществени поръчки и в профила на купувача. ***

В:

Чл. 101б, ал. 3 от ЗОП е

въведено ново задължение, съгласно което в деня на публикуване на поканата възложителят изпраща съобщение за поканата до средствата за масово осведомяване. Как следва да се разбира и да се прилага изискването „изпращане на съобщение за поканата до средствата за масово осведомяване”? По какъв начин възложителя ще удостовери, че е спазил това изискване.

О:

В

§1,

т.

28а

от

допълнителните разпоредби на ЗОП е дадена дефиниция на термина „съобщение до средствата за масово осведомяване”, съгласно която това е електронен документ с титуляр възложителя, който се изпраща в един и същи ден по електронен път до БТА, до най-малко три печатни медии и до най-малко три лицензирани радиои телевизионни оператори. Следователно, изпращането на съобщението следва да се осъществява само и единствено по електронен път. Доколкото няма изрично изискване това


изпращане да става при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис следва, че изпращането би могло да се осъществи и по имейл. Макар в дефиницията да е посочено, че електронния документ, чрез който се изпраща съобщението, е с титуляр възложителя, считаме, че няма правна пречка съобщението да се изпраща и от трето лице, на което възложителят е възложил с изричен писмен акт изпълнението на посоченото задължение. Аргумент за това са правила за изпращане на информация за вписване в Регистъра на обществените поръчки от упълномощен потребител, който може да бъде лице, което е различно от възложителя, но е изрично определено от него да изпълнява тези функции. С оглед създаване на документална следа, считаме, че удостоверяването на изпращането на съобщението следва да се осъществи чрез копие на хартиен носител на потвърждението за получаване на изпратеното съобщение или чрез копие на хартиен носител на имейла, с който е изпратено съобщението.

***

В:

Каква е практиката при

прилагане на чл. 36а от ЗОП? Допустимо ли е при процедура на договаряне да

се върне работата на комисията на етап договаряне с участниците, поради неоснователно отстранен участник, който не е подал последен оферта. Нарушава се принципа договарянето да се проведе по реда на подаване на офертите.

О:

Предлагам въпроса да се

прецизира, какво точно следва да се разбира под „не е подал последен оферта”. Изобщо не е подадена оферта или такава не е подадена в определения от комисията краен срок. След уточнението ще отговоря на въпроса.

***

В:

При

прекратяване

на

процедура, независимо на какво основание, по която има отстранени участници – кой е актът за отстраняване на участниците, допустимо ли е тяхното вписване в решението за прекратяване?

О:

В

посочената

хипотеза

възложителят е изправен пред практическата необходимост от издаване на два акта, които е желателно да бъдат издадени едновременно, съответно изпратени на участниците в един и същи ден. Необходимостта от издаване на двата акта се налага от факта, че от изпълнителния директор на Агенцията по


обществени поръчки е утвърден образец на решение, раздел В, от който е за прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка. Посоченият образец дава възможност за посочване на правното основание за прекратяването, съответно мотиви за това, но не и възможност да се посочи, че се отстраняват от участие в процедурата участници, при наличие на съответното правно основание за това. Поради това и доколкото отстраняването от участие в процедурата е действие, което се извършва от възложителя, по предложение на комисията, следва, че възложителят е длъжен да издаде решение по свой образец, в който да посочи отстраните участници, мотивите за отстраняването им, както и да посочи, че прекратява процедурата. При издаване на това решение следва да се спазват изискванията на чл. 11, ал. 2 от ЗОП. Решението следва да се изпрати на всички участници в процедурата. След което и предвид задължението на възложителя произтичащо от чл. 39, ал. 3 от ЗОП възложителя следва да попълни част В от образеца на решение, който е утвърден от изпълнителния директор на АОП и да го изпрати за вписване в Регистъра на обществените поръчки. ***

В:

Уважаеми

колеги,

съгласно, чл. 56, ал. 1, т. 6 от ЗОП, всяка оферта трябва да съдържа декларация за липса на свързаност с друг участник в съответствие с чл. 55, ал. 7 от ЗОП, както и за липса на обстоятелство по чл. 8, ал. 8, т. 2 от ЗОП. В тази връзка моля да ни отговорите, следва ли участниците да декларират обстоятелства по чл. 8, ал. 8, т. 2 от ЗОП, след като разпоредбата все още не е в сила, т.е. забраната за външните експерти да участват в процедурата за възлагане на обществената поръчка все още не е правен факт?

О:

Предвид това, че забраната

към външните експерти е регламентирана в чл. 8, ал. 8, т. 2 от ЗОП, чиято редакция ще влезе в сила от 01.10.2014 г., считаме, че няма правно основание за ограничаване участието в процедурите за възлагане на обществени поръчки на външни експерти, които са участвали в изработването на техническите спецификации, методиката за оценка на офертите и на конкурсните програми при конкурсите за проект, преди 01.10.2014 г. Действително, разпоредбата на чл. 56, ал. 1, т. 6 от ЗОП, която изисква офертата да съдържа декларация за липса на обстоятелства по чл. 8, ал. 8, т. 2


от ЗОП, е в сила от 01.07.2014 г. От друга страна, следва да се отчита обстоятелството, че декларацията е частен документ, чрез който участникът следва да декларира липсата на определени обстоятелства, чиято наличие би било пречка за допускане до участие в процедурата. В този смисъл, доколкото нормата въвеждаща посоченото ограничение ще влезе в сила от 01.10.2014 г., не е налице валидно правно основание за ограничаване на участието на външните експерти по чл. 8, ал. 7 от ЗОП преди тази дата. ***

В:

Също така бихме искали

да ни укажете в кой плик следва да бъде поставена декларацията по чл. 56, ал. 1, т. 6 от ЗОП, предвид обстоятелството, че същата не е посочена сред съдържанието на Плик 1 (виж. чл. 57, ал. 2, т. 1 от ЗОП)?

О:

Действително, с промяната

на чл. 57, ал. 2, т. 1 от ЗОП е предвидено, че в Плик №1 „Документи за подбор”, който е част от съдържанието на офертата, следва да се съдържат изчерпателно изброените в тази норма документи по чл. 56, ал. 1, т. 1-5, 8, 11-14 от ЗОП. Отпаднало е изискването в плик №1 да се прилага документа по чл. 56, ал. 1, т.6 от ЗОП, каквото изискване съществуваше до 01.07.2014 г.

Независимо от това следва да се отбележи, че въпросната декларация по чл. 56, ал. 1, т. 6 от ЗОП (ред., ДВ, бр.40/2014 г.) следва да се прилага от участниците именно в плик №1 „Документи за подбор”. Аргументите за това са следните: Старата редакция на чл. 57, ал. 2, т. 1 от ЗОП (ДВ, бр. 93/2011 г.) изискваше в плик №1 „Документи за подбор” да се приложат изрично посочените в същата документи, в т.ч. и този по чл. 56, ал. 1, т. 6 от ЗОП. Редакцията на последната разпоредба (обн., ДВ, бр. 93/2011 г.) изискваше в плик №1 да се приложи декларация за отсъствие на обстоятелства по чл. 47, ал. 1, 2 и 5 от ЗОП. С промените в ЗОП отпадна изискването за представяне на отделни декларации за удостоверяване липсата на тези обстоятелства, като с чл. 47, ал. 9 от ЗОП се предвиди подаването на една обща декларация, за удостоверяване липсата на обстоятелства по чл. 47, ал. 1, 2 и 5 от ЗОП, която декларация съгласно промените в закона се изисква да се прилага в офертата по силата на чл. 56, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗОП, като документ в плик №1. Декларацията по чл. 56, ал. 1, т. 6 от ЗОП (ред., ДВ, бр. 40/2014 г.) не се отнася до критериите за подбор на участниците или кандидатите, съгласно чл. 25, ал. 2, т. 6 от ЗОП, а удостоверя липсата на обстоятелства, чието наличие би било абсолютна


забрана за допускане до участие в процедурата на участник. Тъй като преценката за липсата на обстоятелства по чл. 55, ал. 7 от ЗОП и по чл. 8, ал. 8, т. 2 от ЗОП следва да се извърши на етапа на преценка по допустимостта на участниците, следва, че декларацията следва да се прилага именно в плик №1 „Документи за подбор”. ***

В: Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗОП при обществени поръчки по чл. 3, ал. 1, които имат за предмет проектиране и изпълнение на строителство, както и при конкурсите за проект, не може да се използва критерият най-ниска цена. Моля да изразите експертното си становище по въпроса дали забраната се отнася за процедури, имащи комплексен предмет, т.е. инженеринг или важи поотделно за процедури за строителство и респ. проектиране?

О: В чл. 3, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗОП е предвидено, че строителството, като обект на обществена поръчка може да се изразява в две групи дейности, такива по изпълнение на строеж или дейности по проектиране и изпълнение на строеж. В старата редакция на посочената разпоредба едновременното възлагане на проектиране и

изграждане бе равнозначно на инженеринг. В б. „б” на посочената разпоредба на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП е предвидено, че строителството, като обект на обществена поръчка, може да се възлага и под други форми, освен тези, посочени в б. ”а”, а именно, като изпълнение на един или няколко вида СМР по приложение №1 или да се възлага като проектиране и изпълнение на един или няколко вида СМР по приложение №1. Следователно, на основание чл. 3, ал. 1, т. 3, б. ”а” и „б” от ЗОП възложителят има право да възложи необходимо му за изпълнение строителство чрез четири алтернативни форми, две от които са проектиране и изпълнение на строеж или проектиране и изпълнение на един или няколко вида СМР по приложение №1. Следователно, при прилагане на граматическо тълкуване, може да се направи извод, че законодателят използва термините проектиране и изпълнение заедно, като такива, изразяващи дейности, които са част от един комплексен предмет на обществена поръчка. В този смисъл забрана по чл. 37, ал. 2 от ЗОП следва да се прилага само когато възложителя реши да възлага комплексно и едновременно изпълнение на дейности по проектиране и изпълнение, които формират


предмет на поръчка.

една

обществена

***

В:

Каква е практиката при

прилагане на чл. 36а? Допустимо ли е при процедура на договаряне да се върне работата на комисията на етап договаряне с участниците поради неоснователно отстранен участник, който не е подал първоначална оферта. Нарушава се принципа договарянето да се проведе по реда на подаване на офертите?

О:

Съгласно чл. 36а, ал. 1 от

ЗОП възложителят или упълномощено лице по чл. 8, ал. 2 от ЗОП има право на контрол върху работата на комисията за провеждане на процедурата пред издаване на съответните решения. Следователно, при провеждане на процедура на договаряне с обявление този контрол би могъл да бъде упражнен на два етапа, първият - преди издаване на решението, с което се обявяват кандидатите, които ще бъдат поканени за участие в договарянето и кандидатите, които не отговарят на обявените от възложителя изисквания и мотивите за това и втория – преди издаване на решението за класиране на участниците и обявяване на изпълнител.

При провеждане на процедура на договаряне без обявление етапа, на който може да бъде упражнен този контрол е само един – преди издаване на решението на възложителя за класиране на участниците, когато са повече от един, и обявяване на изпълнител. Съгласно чл. 89, ал. 2 от ЗОП комисията провежда договарянето с поканените участници по реда на постъпване на първоначалните оферти. Предвид чл. 89, ал. 1, т. 3 от ЗОП срокът за получаване на първоначални оферти не може да бъде по-кратък от 10 дни от изпращане на поканата. След изтичане на срока за получаване на оферти, назначената от възложителя комисия провежда договарянето с всеки участник, подал първоначална оферта, на определените в поканата дата и място за провеждане на договарянето. Когато поканен кандидат не е подал първоначална оферта в определения срок комисията не би следвала да провежда договаряне с него, тъй като ще е нарушен принципа за подаване на оферти в определеният от възложителя срок и би бил нарушен принципа на равнопоставеност между участниците. Поради това, би следвало да се приеме, че е налице отказ от подаване на оферта, и в този смисъл мълчалив отказ от понататъшно участие в


процедурата от този кандидат. Предвид изложеното не би следвало възложителят да връща работата на комисията на етап договаряне, с кандидат, който не е подал първоначална оферта в определения от възложителя срок. При провеждане на процедура на договаряне без обявление подходът е друг, тъй като законът не изисква подаване на първоначална оферта, а на основание чл. 92а, ал. 2 от ЗОП в задължение на комисията се въвежда да проведе преговори с поканените лица. В този смисъл и по аргумента на противното следва, че в право на поканените лица е да представят оферти в деня на провеждане на преговорите. Аргумент за това е факта, че при тази процедура комисията води преговори с поканените лица, съгласно изискванията на възложителя, с цел постигане на договорености с участниците за определяне условията на договора. Предвид липсата на задължение за поканените лица да подават първоначални оферти при провеждане на процедурата на договаряне без обявление законът изиска комисията да провежда договарянето на определените за това място, дата и час, но не съдържа изискване комисията да провежда договарянето с участниците по реда на постъпване на техните оферти.

Това обстоятелство е допълнителен аргумент, че при провеждане на договаряне без обявление не съществува законово задължение за подаване на оферти преди датата на провеждане на преговорите с поканените лица. ***

В: Моля да ни укажете какви са новите моменти при провеждането на процедури на договаряне без обявление при наличие на извънредни и независещи от волята на възложителя обстоятелства и в кои случаи подлежим на предварителен контрол, когато провеждаме процедура по чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗОП?

О:

Има няколко нови момента

при вземането на решение и провеждането на процедури с договаряне без обявление, въз основа на извънредни обстоятелства и от класически и от секторни възложители, както следва: Най-съществената промяна в основанията за провеждане на процедури на договаряне без обявление е тази в чл. 90, ал. 1, т. 4 и респ. чл. 103, ал. 2 , т. 3 от ЗОП. Текстът на двете разпоредби, беше изменен и придоби следния вид:

„Възложителите

могат

да


възлагат обществени поръчки чрез процедура на договаряне без обявление само когато … е възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия поради настъпване на изключителни обстоятелства, последиците от които не могат да бъдат преодолени при спазване на сроковете за провеждане на открита или ограничена процедура или на процедура на договаряне с обявление”. По същественото беше изменението на дефиницията за "изключителни обстоятелства" в § 1, т. 8 от ДР на закона. С промяната на дефиницията се даде възможност на възложителите да провеждат договаряне, освен в случите на обстоятелства, предизвикани от непредвидими събития • и тогава когато е налице опасност от съществено затрудняване или нарушаване нормалното изпълнение на нормативно установени дейности. В дефиницията на § 1, т. 8 от ДР беше изрично разписано и че изключителни обстоятелства, представляват и последващото възникване на опасност за националната сигурност, за отбраната на страната, за околната среда, за човешкото здраве, за защитени територии,

зони и обекти и за обществения ред. На практика с измененията в нормите се въведоха кумулативни условия, чието наличие трябва да бъде доказано от възложителя при провеждане на процедура на договаряне без обявление, в т.ч.: Преди датата на решението за откриване на процедурата да са възникнали обстоятелства, които отговарят на дефиницията за “изключителни обстоятелства” съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗОП, пораждаща необходимост от незабавно действие. Такива обстоятелства биха могли да са бедствия • , наводнения, земетресения, пожари, производствени аварии и други събития и инциденти•. При всички случаи, при вземане

Бедствие е значително нарушаване на

нормалното функциониране на обществото, предизвикано от природни явления и/или от човешка дейност и водещо до негативни последици

за

живота

или

здравето

на

населението, имуществото, икономиката и за околната

среда,

предотвратяването,

овладяването и преодоляването на което надхвърля обслужване

капацитета

на

системата

за

на обичайните дейности

по

защита на обществото (чл. 2 от Закона за •

Природно бедствие, авария или катастрофа,

както

и

други,

които

защита при бедствия)

непосредствено Виж дефинициите от ДР на Закона за

застрашават живота и здравето на хората

или околната среда

защита при бедствия)


на решение за провеждане на такава процедура възлагащия орган трябва да осигури съответния доказателствен материал,като напр.: – констативни протоколи, заключения на вещи лица, предписания, констатации, препоръки или други актове, издадени от компетентни държавни органи (напр. МВР, МОСВ, РЗИ, здравни органи и други), метрологически, сеизмологични и други данни и информация и т.н. От доказателствата, при всички случаи трябва да стават ясни моментът, периодът, характерът, обхватът и последствията от възникването на събитието. Освен това, горепосочените събития трябва да са непредвидими за възложителя, т.е. не само извън волята му, но и извън възможностите му да предвиди тяхното настъпване. Макар че не е посочено изрично възложителя следва да разполага и с доказателства, че е полагал нужната грижа в рамките на управленската му отговорност, за да направи обосновано предвиждане, съответно да предотврати настъпването на онези обстоятелства, за които това е било възможно. Нов момент тук е и възможността да се проведе договаряне, ако съществено е затруднена или нарушена възможността да се изпълняват нормално, вменени на възложителя със закон или

подзаконов нормативен акт дейности. В подобни случаи възложителя ще трябва да мотивира провеждането на процедурата, дефинирайки пряката връзка между невъзможността да осъществява функциите си с настъпването на определено събитие, което е извън волята му. Процедурата ще е приложима, ако въз основа на дадено извънредно събитие, възникне необходимост от спешно осигуряване на дейностите предмет на договаряне, за да се защитят особено важни държавни и обществени интереси, включително такива, свързани с отбраната и сигурността, както и поради обстоятелството, че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или труднопоправима вреда. Другото съществено условие за приложение на правното основание е в резултат от изключителните обстоятелства да е обективно невъзможно да се проведе открита или ограничена процедура или процедура на договаряне с обявление. Това означава, че между събитието с характер на “непреодолима сила” и невъзможността за спазване на сроковете следва да е налице причинно-следствена връзка, т.е. възложителя трябва да има аргументи по отношение действията си във времевия


период от датата на събитието до момента на вземане на решение за провеждане на договарянето. Такива може да са дейности по обследване обхвата на последствията от събитието, подготовка на необходимите документи за изпълнение на поръчката (напр. изготвяне на инвестиционен проект при строителство) и т.н. При всички случаи приложението на чл. 90, ал. 1, т. 4 и респ. чл. 103, ал. 2 , т. 3 от ЗОП е обусловено от невъзможността възложителят да организира провеждане на процедурата с оглед характера на събитието и в тази връзка да реагира адекватно, действайки спешно и навременно. По отношение на предварителния контрол, осъществяван от АОП на това правно основание е важно да се отбележи, че процедурите на договаряне без обявление по чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗОП ще бъдат проверявани, само ако са открити от класически възложители по чл. 7, т. 1 – 4 от ЗОП и са на стойности по чл. 14, ал. 1 от ЗОП• (арг. чл. 19, ал.2, т. 24, б. а – б от ЗОП). Макар прогнозната стойност на обществената поръчка да не представлява задължителен •

за строителство - по-високи от 264 000 лв. за доставки, услуги и конкурс за проект -

по-високи от 66 000 лв.

реквизит, на решението за откриване на процедурата на договаряне, напомняме на възложителите да я посочват (в решението или в друг официален документ) за да може да се извърши преценка за наличието или липсата на основание за осъществяване на предварителен контрол от страна на АОП. В случай че прогнозната стойност не е отбелязана процедурата ще бъде проверена. ***

В: Какви действия трябва да предприеме възложителя, в случай че има действаща система за предварителен подбор (СПП), обявена в Регистъра на обществените поръчки и публикувана в профила на купувача преди 01.07.2014 г.

О: Съгласно § 115. (1) от ПЗР на ЗИДЗОП, обн. ДВ бр. 40/2014 г., процедурите, открити до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. Съгласно чл. 111, т. 3 от ЗОП, Възложителите могат да открият ограничена процедура или процедура на договаряне с обявление и чрез обявление за системата за предварителен подбор по чл. 105, ал. 8 от ЗОП, т.е изпращат обявление за създадените от тях системи за предварителен подбор на изпълнители до АОП за вписване


в РОП, като при системата със срок повече от 3 години, възложителят е длъжен да публикува обявлението всяка година. По аргумент от чл. 25, ал. 1 от ЗОП, всяка процедура се открива с решение на възложителя, а съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗОП, същата завършва с решение за определяне на изпълнител по договор за обществена поръчка, включително по договор, сключен чрез прилагане на рамково споразумение, динамична система за доставки или система за предварителен подбор. И тъй като разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от ЗОП дава възможност системите за предварителен подбор да включват различни етапи на подбор, логично тъй като заявления за участие в системата могат да се подават по всяко време в срока на действие на системата (виж. чл. 106, ал. 1 от ЗОП), то няма правна пречка в рамките на процедурата, открита с обявление за системата за предварителен подбор, до нейното приключване по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗОП, съща да включва няколко етапа на подбор. Съгласно общите правила на закона, етапа на предварителен подбор при двуфазните процедури (ограничена и договаряне с обявление) завършва с решение за предварителен подбор, което на практика означава, че при

ограничена процедура или процедура на договаряне с обявление, възложителят може да издаде няколко решения за предварителен подбор, както и в зависимост от вида процедура (ограничена или договаряне с обявление), периодично да изпраща покани за представяне на оферта или покани за участие в договарянето, за всеки отделен договор, когато има необходимост от възлагане на конкретна поръчка. В тези случаи, преди сключването на всеки отделен договор, възложителят издава решение за избор на изпълнител. Следователно, ако при създаване на системата за предварителен подбор е открита й процедура за възлагане, без значение дали ограничена, или договаряне с обявление, то за срока на действие на системата, при сключването на всеки отделен договор, важат правилата за възлагане на обществени поръчки до измененията на ЗОП с ДВ, бр. 40/2014 г. И обратното, ако при създаване на системата за предварителен подбор не е открита процедура за възлагане на обществена поръчка, към настоящия момент се прилагат правилата обнародвани в ДВ бр. 40/2014 г. ***

В: Съгласно чл. 105, ал. 4 от ЗОП, когато в действаща СПП възложителят има изискване


за икономическо и финансово състояние може да използва и изискванията на чл. 47, ал. 1 и ал. 2. В чл. 47, ал. 1 има промяна в сила от 01.07.2014 г., как следва да се процедира в случая?

О:

Когато при създаване на

системата за предварителен подбор е открита с решение по чл. 25, ал. 1 от ЗОП, ограничена процедура или процедура на договаряне с обявление, за срока на действие на системата, при сключването на всеки отделен договор, важат правилата за възлагане на обществени поръчки до измененията на ЗОП с ДВ, бр. 40/2014 г. т.е посочените в обявлението за създаване на системата, изисквания за икономическо и финансово състояние, както и изискванията на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП. Когато при създаване на системата за предварителен подбор не е открита процедура (с решение по чл. 25, ал. 1 от ЗОП), при последващо откриване на ограничена процедура или процедура на договаряне с обявление, се прилагат правилата за възлагане на обществени поръчки, съгласно измененията на ЗОП с ДВ, бр. 40/2014 г. В този случай, на основание чл. 105, ал. 3 от ЗОП критериите и правилата за включване в системата могат да бъдат променени от възложителя. ***

В: В рамките на създадената СПП след 01.07.2014 г. ще се провежда втория етап на ограничени процедури и процедури на договаряне с обявление - подаване на оферти. Първият етап е преминал с допускането на изпълнителите в системата. В тази връзка трябва ли тези процедури да са в съответствие с промените в закона и дали това няма да се смята за промяна на първоначално обявените в СПП условия на възложителя?

О:

Няма забрана за промяна в

първоначално обявените изисквания в системата за предварителен подбор, напротив съгласно чл. 105, ал. 3 от ЗОП, системите за предварителен подбор се основават на обективни критерии и правила, които се определят от възложителя и могат да бъдат променяни от него при необходимост. Вторият етап от ограничената процедура или от процедура на договаряне с обявление, не е самостоятелна процедура за възлагане на обществена поръчка, а част от процедурата, ако такава е била открита при създаването на системата. В този смисъл последващите действия на възложителя на всеки втори етап, следва да са съобразени с изискванията преди измененията


на закона, обнародвани в ДВ, бр. 40/2014 г. ***

В:

В раздела „Профил на

купувача” на ЗОП (в сила от 01.10.2014 г.) не е посочено задължение да се поддържа информация за системите за предварителен подбор на изпълнители? Следва ли да се спазват изискванията?

О:

Вероятно

е

пропуск

на

законодателя да въведе изискване в „Профила на купувача” да се публикува обявлението за създаване на система за предварителен подбор (квалификационна система). Независимо от този пропуск обаче, изхождайки от правилото, че процедурата за възлагане на обществена поръчка, започва с решението за откриване и приключва с решение за определяне на изпълнител, то действията на възложителя при сключването и изпълнението на договора, се явяват действия след приключване на процедурата и за тях важат правилата, въведени с измененията на закона, обнародвани в ДВ, бр. 40/2014 г. В този смисъл, съгласно чл. 22б, ал. 2, възложителят е длъжен да публикува в „Профила на купувача” следното: - информация за датите и

основанието за освобождаване или задържане на гаранциите за участие на кандидатите или участниците във всяка процедура за възлагане на обществена поръчка; - договорите за обществени поръчки заедно със задължителните приложения към тях; договорите за подизпълнение и допълнителните споразумения към тях; допълнителните споразумения за изменения на договорите за обществени поръчки; - информация за датата, основанието и размера на всяко извършено плащане по договорите за обществени поръчки и по договорите за подизпълнение, включително за авансовите плащания; - информация за датата и основанието за приключване или за прекратяване на договорите; - информация за датите и основанието за освобождаването, усвояването или задържането на гаранциите за изпълнение на всеки договор; По отношение на документите, които се съставят при провеждане на ограничена процедура и процедура на договаряне с обявление, когато същите са открити с решение


преди измененията на закона, обнародвани с ДВ, бр. 40/2014 г., публикуването им в „Профила купувача” е по преценка на възложителя.

система за предварителен подбор, но и в двата случая следва да има решение за откриване на процедура, по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗОП.

***

И тъй като решението за откриване на процедура, съгласно чл. 11 от ЗОП е индивидуален административен акт, издаден по правилата на ЗОП, който задължително съдържа:

В:

Как

се

прилага

възможността, предвидена в чл. 105 ал. 11 един възложител да ползва система на друг възложител?

О:

Самата

система

за

предварителен подбор не е процедура за възлагане на обществена поръчка, въпреки посочено в т. ІІ от образеца на решение за откриване на процедура, и този факт безспорно се доказва от разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗОП. В цитираната разпоредба изчерпателно са изброени видовете процедури: открита процедура, ограничена процедура, състезателен диалог и процедури на договаряне. Аналогични са и възможните видове процедури, съгласно старата Директива 17/2004, както и в новата Директива 25/2014 (чл. 44, ал. 2). Така наречените секторни възложители (по чл.7, т.5 и т.6 от ЗОП), при откриване на ограничена процедура или процедура на договаряне с обявление, освен стандартните обявления могат да използват и обявлението за създаване на

1. наименование на възложителя; 2. номер, дата и правно основание за издаване на акта; 3. посочване вида на процедурата и предмета на поръчката; 4. разпоредителна част, чието съдържание е в зависимост от етапа на процедурата; 5. мотиви - в случаите, когато се изискват; 6. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; 7. трите имена и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Няма пречка, когато един възложител смята, че системата за предварителен подбор на друго лице отговаря на неговите изисквания, да се позове на изискванията и условията посочени в нея. Но във всички случаи, при откриване на ограничена процедура или процедура на договаряне с обявление, възложителят с решението по чл. 25, ал. 1 от ЗОП, одобрява изискванията и условията, посочени в системата


на другото лице и публикува обявление за създаване на системата. Освен този формален подход за прилагане на система за предварителен подбор на друго лице, е възможно и възлагане на конкретна обществена поръчка от името на друг възложител. В случая, възложителят, който е създал системата, възлага поръчката от името и за сметка на друг възложител (който ползва създадената система), като попълва раздел І. 3 от образеца „Квалификационна система“.

Възложителят, който ползва системата, на основание чл. 105, ал. 12 от ЗОП съобщава на заинтересованите лица, че ще ползва създадената от съответното лице система за предварителен подбор. Участието на заинтересованите лице, в създадената от друг възложител система е по тяхна преценка.


§ Промени в правилата за документацията Изменения в нормативните изисквания по отношение на съдържанието на документацията за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка Цветелина Попова С влизането в сила от 1 юли 2014 год. на последните изменения в Закона за обществените поръчки, на възложителите се налага да преразгледат досегашният си подход при избор на квалификационните изисквания спрямо участниците/ кандидатите в процедура, както и способа за определяне на показателите за оценка на предложенията. Внесените с изменението промени са продиктувани от потребността за осигуряване на по-мащабно участие на стопански субекти в процедурите по възлагане на обществени поръчки, особено на малките и новосъздадените предприятия. С намаляване на административната тежест по отношение на критериите за допустимост се постига повече състезателност и конкуренция при изготвяне на техническите и ценови предложения. Не на последно място, промените в нормативната уредба са предназначени да подчертаят значимостта на основните

принципи на ЗОП - публичност, прозрачност, равнопоставеност и конкурентост, по начин, който да елиминира съмненията за възможност да се манипулират процедурите. Ето защо закрилата на принципите на закона намира съществено отражение в новите разпоредби и най-вече спрямо изискванията към възложителя при създаване на документацията за участие. Правилното създаване на документацията за участие в процедурите, особено в частта относно определяне на техническите спецификации и методиката за оценка на офертите, е предварителна гаранция за прозрачността на дадена процедура, разбирана и като равни възможности за участие на правните субекти. За първи път в настоящата уредба се поставят изисквания относно компетентността на лицата, ангажирани в оформянето на техническите спецификации и


методиката за оценка. Тези изисквания са относими само при избран критерий „икономически най-изгодна оферта”, но не спрямо критерия „най-ниска цена”. Професионална компетентност В новата ал. 7 на чл. 8 от ЗОП е посочено, че „При подготовката

на процедура за възлагане на обществена поръчка възложителите са длъжни да осигурят в изработването на техническите спецификации, на методиката за оценка на офертите в документацията за участие в процедурата при критерий икономически най-изгодна оферта, както и на конкурсните програми при конкурсите за проект, да участва най-малко един експерт, който има професионална компетентност, свързана с предмета на поръчката. ”Следователно, като минимално изискване е поставено при изготвянето на цитираните документи да участва поне едно лице с професионална компетентност, аналогична на предмета на поръчката. Професионалната компетентност е понятие, която се свързва със специфичното образование, познания и специализиран опит в дадена сфера. Новост в закона е и легална дефиниция на понятието, предоставена в Допълнителните

разпоредби на ЗИД на ЗОП, в новосъздадената т. 22а. „Професионална

компетентност“ представлява наличието на знания, получени чрез образование или допълнителна квалификация и/или на умения, усвоени в процеса на упражняване на определена длъжност или позиция в изпълнение на трудови, служебни или граждански правоотношения.“ От формулировката на текста, следва заключението, че не се предоставя водеща роля на придобитото образование в определена област, напротив, абсолютно равностойно образованието се обсъжда наред с изградените компетентности и възможности, т.е. опита му, придобит в практиката по извършване на различни дейности, които могат и да не са еквивалентни на придобитото образование. В този смисъл се дава и приоритет на практическите знания и умения, усвоени в процеса на работа, при изпълнение на задължения по трудови, граждански или служебни правоотношения. Отчетено е житейското многообразие, при което е допустимо едно лице да е изучавало една специалност, но действителното полагане на труд да е в различна сфера. Алтернативното изброяване на възможната компетентност, постигната чрез съюза „или”, дава обширна преценка за


професионалните знания на експерта, участващ в създаването на техническите спецификации и методика за оценка. Това виждане е приложимо и спрямо прегледа на компетентността на комисията, назначена по реда на чл. 34 от ЗОП. При отсъствие на експерт от средите на администрацията на възложителя, който да отговори на законовото изискване за нивото на професионална компетентност, възложителя остава открита възможността да привлече такова лице отвън. Преценката е по целесъобразност и част от оперативната самостоятелност на възложителя. В тази насока, ЗОП предоставя максимално широк кръг от възможности, като указва, че е допустимо да се ползват услугите на външните експерти, вписани в списъка на АОП по чл. 19, ал. 2, т. 8 от ЗОП или други лица, чрез възлагане в съответствие с този закон. Т.е. няма пречка, възложителят да се обърне към специалист в съответната област, без същия да фигурира в списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 от ЗОП. На кой от двата варианта ще се спре възложителят, експерт от списъка на АОП или друг експерт, е изцяло в неговите прерогативи. Изборът на възложителя, за привличане на външно лице за експертна подкрепа при оформянето на техническите спецификации и методиката в документацията, законът обвързва с две условия.

На първо място, външният експерт, следва да бъде привлечен в резултат на възлагане по реда на ЗОП. Т.е. трябва да се ползват способите за избор на изпълнител предвидени в ЗОП, като се държи сметка за стойността на услугата, което да определи дали ще се проведе някоя от процедурите преведени в закона. На следващо място са предвидени ограничения относно избраното лице по отношение на последващите му възможности за участие в процедурата. По аргумент на чл. 8, ал. 8 от ЗОП, това лице /или лица/ не могат да бъдат номинирани за членове на комисията сформирана по чл. 34 от ЗОП. Тази рестрикция обаче, не се отнася до служителите на възложителя, които могат да участват както при изработването на документацията, така и в оценъчния орган на възложителя. Също така, не могат да вземат участие в процедурата самостоятелно или в обединение с други лица като кандидати, участници, членове на обединения-участници, подизпълнители, или чрез свързани лица. Забраната за участие, в качеството на член на комисия на възложителя е абсолютна, докато ограничението за участие по буква б/ от този текст е условно т.е. само ако документацията не е претърпяла съществени промени.


В случай че документите, в чието изработване са участвали, са претърпели сериозни промени, така че не предоставят информация, която да дава предимство пред останалите участници, пречката за участие се счита за отпаднала.

със субективен характер и не подлежат на конкретно дефиниране. Възложителят обвързва преценката си за тежестта на условията за допустимост по начин гарантиращ включването на недискриминационни или ограничителни условия.

Критерии за подбор Съществен момент при създаването на документацията за участие е определянето на квалификационните критерии за подбор на участниците/кандидатите в процедурата. Определянето им е поставено в зависимост от разпоредбите на чл. 25 ал. 5 и ал. 6 от ЗОП. В чл. 25, ал. 5 от ЗОП освен съществуващите изисквания за определяне на недискриминационни критерии, е вписано допълнение критериите да се съобразят и със сложността и обема на поръчката. В действителност това изискване е приповторено и в текста на чл. 25, ал. 6 от ЗОП, където подробно са разписани водещите фактори за дефиниране на критериите за подбор „да съответстват на

обекта, предмета, стойността, сложността, както и количеството или обема на обществената поръчка и предназначението на строителството, доставките или услугите”. Така очертаните фактори на влияние в по-голямата си част се отличават

Поставянето на твърде завишени изисквания, без наличие на основание за това, независимо дали касаят икономически и финансови изисквания, или техническа квалификация, ще доведе до незаконосъобразност на решението за откриване. Това означава, че в елементарните като предмет или изпълнение поръчки, включително регулярно повтарящи се такива за доставки или услуги, не следва да бъдат определяни твърде тежки за участниците критерии – да се изисква голям опит в съответната дейност, доказан с определен завишен брой изпълнени договори, да се поставят прекомерни изисквания към опита и квалификацията на експертния персонал на участника, механизация неотносими към предмета на поръчката и сертификати, които са несвързани с дейността и т.н. По тази причина в текста на чл. 25, ал. 6 от ЗОП са въведени различни забрани за определяне на критерии за подбор като:

„условия или изисквания, които са свързани с изпълнението само на обществени поръчки, или с изпълнението на конкретно посочени програми или проекти,


или с конкретизирането на източници на финансиране, или на определен брой изпълнени договори с конкретно посочване на предмета им и други.“ Константната практика при обжалване на решения за откриване на процедури за възлагане на обществени поръчки до момента е извела редица нарушения при избора на квалификационни критерии, част от които са залегнали и в цитираната разпоредба. Изброяването им не е лимитативно, а примерно. Това означава, че законодателната техника не позволява изчерпателно изброяване на всички възможни нарушения в съответната категория, но предоставя основната проблематика в областта на дискриминационните изисквания спрямо участниците. Доколкото изброяването не е изчерпателно, следва и да се отбележи, че е възможно осъществяване и на други нарушения извън посочените. Няма пречка в хода на прегледа за законосъобразност на решението за откриване и документацията да се констатират изисквания в противоречие с принципите и нормите на закона. Поради това се и налага обвързването на условията за допустимост с обема, характера, сложността, стойността и предназначението на поръчката.

Забраната се основава на противоречието на подобни изисквания с ал. 5 на чл. 25 от ЗОП т.е. когато не се нарушава тази разпоредба и необходимостта от поставяне на подобни условия произтича иманентно от характера на поръчката, налице е основателно ограничаване на кръга участници. Мотивирането на въведените рестрикции обаче е в тежест на възложителя, тъй като то е наложително при осъществяване на предварителен контрол съгласно чл. 20а, ал. 1, т. 4 от ЗОП, така и в евентуална процедура на обжалване по реда на чл. 120 и сл. от ЗОП. Когато възложителят въвежда самостоятелни или отличаващи се критерии за допустимост, при наличие на обособени позиции в рамките на поръчката, съобразяването на разпоредбите на чл. 25, ал. 5-7 от ЗОП е дължимо за всяка една позиция. Промяната в нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗОП, съпоставена с предходната й редакция, заличава възможността възложителят да изисква наличие на специфичен оборот, свързан с предмета на поръчката. Финансови и икономически възможности Финансово-икономическите възможности на участниците са засегнати в новелата на чл. 50, ал.


1 и ал. 2 от ЗОП. С този текст се налага възгледа, че изискването на доказване на финансово-икономически възможности е допустимо при наличие на следните фактори – потребност от финансов ресурс за осигуряването на материали, консумативи, средства за работна заплата и свързаните с нея данъци и осигуровки или други. От това следва заключението, че във всички случаи, при поставяне на условия за финансово-икономическо състояние на участника, тези условия трябва да бъдат обосновани с нуждата от налични средства за стартиране на изпълнението от избрания изпълнител. Това би било обичайно в хипотезите, когато не е предвидено авансово плащане или същото не е в размер достатъчен да осигури началото на изпълнението на договора. Въпреки, че не е изрично посочено в правната норма, това ще касае процедури на относително по-висока стойност или по-сложно технологично изпълнение. Относително трудно би се обосновало поставянето на този критерий при регулярни или опростени като изпълнение процедури. За доставка на канцеларски материали, храни, услуги по охрана или консултантски услуги т.н. От практиката е видно, че до момента възложителите определяха изискване за наличен финансов ресурс главно при

процедури с обект строителство. Редакцията на нормата не дава категорична яснота дали е допустимо да се поставят и други финансови изисквания като например установяване на положителен финансов резултат и др. При наличие на гореизброените фактори, възложителят е в правото си да постави изискване за представяне на доказателства за разполагаеми средства или т.нар финансов ресурс. Изискването за доказване на наличен финансов ресурс не може да надминава 50 % от прогнозната стойност на обществената поръчка. Причината за ограничението в размера на свободните финансови средства е да не се достига до ситуация, в която изпълнителят самофинансира изпълнението на поръчката. Договорите, сключени по реда на ЗОП, винаги са възмездни договори, поради което възложителят дължи парична престация по тях, което е и основателен довод да не се изисква бъдещия изпълнител да осигури пълното финансиране на изпълнението. Доказването на съществуване на свободен ресурс е допустимо чрез два способа – чрез удостоверение от банка или представяне на годишния финансов отчет или някоя от съставните му части. Тук следва да се има предвид, че възложителят в документацията за участие не трябва да ограничава участниците относно


документа, с които възнамеряват да докажат изпълнението на изискването за ресурс. По отношение на първия вариант на установяване – удостоверение от банка, е нужно да се спомене, че доколкото ЗОП е формален закон, то при наличие на запис „удостоверение от банка”, текстът се тълкува и прилага буквално, т.е. недопустимо е финансовия ресурс да се доказва посредством документ, издаден от друга финансова институция, която не е банка. В противоречие с чл. 25, ал. 5 от ЗОП би било въвеждането на изискване свободният ресурс да произтича само от кредитни правоотношения с банка т.е. не следва да се поставят рестрикции към произхода на средствата. Те могат да са собствени средства, депозирани в банкова институция, резултат от договор за банков кредит, овърдрафт или др. еквивалентни финансови инструменти. В практиката до сега, възложителите изискваха участниците да представят доказателства удостоверения от банка с дефинирана актуалност на вписаните данни /същите да са достоверни спрямо определена дата или период/, както и вписан декларативен текст, че тези средства ще бъдат предназначени за изпълнение на конкретния проект, за който лицето участва. До момента, практиката при обжалване, не е опровергала тези изисквания на възложителя като

дискриминационни. Възложителите не трябва да пренебрегват и факта, че съгласно променената редакция на чл. 51а, ал. 1 от ЗОП, доказването на финансово-икономическите изисквания от участника е допустимо и посредством ресурс на трети лица, като тези трети лица могат да бъдат и подизпълнителя и свързани предприятия /например в една икономическа група/. В решенията на КЗК и ВАС по предходният закон, се застъпваше тезата, че е недопустимо подизпълнителят да покрива условията за допустимост вместо участника. До приемане на последните изменения в ЗОП подизпълнителят нямаше възможност посредством свои ресурси /независимо икономически или технически/ да отговори на критериите за подбор вместо лицето, имащо качеството участник в процедурата. Понастоящем тази забрана отпада и подизпълнителят ще има правна възможност, да докаже пригодността на участника чрез свои финансово-икономически или технически възможности. Втората опция за доказване на наличен ресурс е предоставянето на годишния финансов отчет или някой от съставните му части. Физическото представяне на този отчет е необходимо само когато


участника не е предоставил ЕИК или същия по някаква причина не е публикуван в търговския регистър. Очевидно се има предвид последния актуален финансов отчет на участника. Остава открит въпросът дали може да се представи такъв отчет на подизпълнителя или на свързани лица, след като те са годни субекти да предоставят свой ресурс на участниците. Все пак трябва да се вземе предвид факта, че някой от данните в отчета или съставните му части са актуални към момента неизготвянето му и че размерът на разполагаемите средства може да е претърпял промени междувременно. Извън описаното и при наличие на обективни причини за това, ако участникът не успее да представи изисканите документи за доказване на финансово-икономическите изисквания на възложителя, той разполага с възможността да го направи с всеки друг документ, който възложителя приеме за подходящ. За да се стигане до приложението на тази хипотеза, трябва да са налице обективни причини, извън волята и възможностите на участника, както и правото на преценка на възложителя, в лицето на назначената от него комисия дали ще упражни правото си да приеме други документи, доказващи търсените обстоятелства.

Техническите възможности и квалификация Изискванията към техническите възможности и квалификация на участника са описани в чл. 51 от ЗОП. Тук може да се обърне внимание специално на няколко аспекта на измененията. Главно, критериите за подбор спрямо технически възможности и квалификация, се съобразяват с предмета на поръчката и обстоятелствата изброени в чл. 25, ал. 5 и ал. 6 от ЗОП. В зависимост от това, възложителят следва да посочи документите, с които да се установят интересуващите го обстоятелства. Изпълнение на сходни договори Съществен момент за доказване опита на участника е начинът на определяне на периода, в който е придобит този опит. Промяна във времевата продължителност на периодите не е настъпила. При поръчки за доставки или услуга, опит може да се констатира за последните три години, респективно за строителство – за последните пет години. При действието на предишния закон, възложителите влагаха различно разбиране в понятието от кой момент следва да се преценява опита на участника или кандидата. В едни случаи се


предоставяше възможност да се посочват изпълнени договори за последните три или пет години, разбирани като календарни години. В други случаи обаче, като отправна точка се посочваше крайната дата на подаване на оферти и така се изчисляваше съответният три или пет годишен срок. Понастоящем тази неяснота и разнопосочност на определяне на срока е отстранена, като в чл. 51, ал. 1, т. 1 и т. 2 е предвидено, че се представя списък на доставките, услугите или извършеното строителство, изпълнени през последните три/пет години, считано от датата на подаване на заявлението или на офертата. Следователно, датата, от която трябва да се определи продължителността на срока е датата на подаване на съответната оферта или заявление, а не датата, на която изтича срока за подаване на оферти. По този начин се създава възможност да бъдат представени документи за изпълнени договори и през съответната календарна година, в която е отрита процедурата по възлагане на обществената поръчка. Опитът на съответния участник се доказва чрез документ-списък, на еднаквите или сходни с предмета на поръчката доставки, услуги или строителство, които са реализирани до датата на подаване на оферта. От тук могат да се направят две заключения. Първото е, че възложителя

трябва да посочва и двете хипотези на доказване на опит, при които участниците да представят еднакви или сходни договори с предмета на поръчката. Недопустимо би било да се въвеждат ограничения, като се подхожда избирателно с доказване на опит само с еднакви или само със сходни изпълнени договори. Еднаквите договори са тези, които са идентични с обявения предмет на поръчката, докато сходните са договори с предмет близък, но не еднакъв с този на обявената процедура. В този смисъл, възложителят следва да приема като доказателства за опит както еднаквите, така и сходните изпълнени договори. Няма пречка в рамките на документацията да се изведе понятие за сходен опит. Подобен подход ще улесни участниците при изготвянето на списъка, демонстриращ придобитият им опит, както и впоследствие ще осигури правилната преценка на помощния орган на възложителя относно приложението на критерия за подбор. Въпреки това, липсата на описание на сходството в предмета не представлява нарушение на разпоредбите на ЗОП. Използването на израза „изпълнени” през последните три или пет години от страна на законодателя води до извода, че става дума за договор, чието изпълнение е приключило към датата на подаване на офертата.


Няма изрична уредба дали в списъка могат да се отразяват и договори с периодично изпълнение, по отношение на които да се представят удостоверения, гарантиращи качество и точност на престацията от страна на участника. Документите, доказващи наличния опит в еднакви или сходни договори, при услуги или доставки са под формата на удостоверения. Издател на удостоверение, или както до момента е придобилото публичност название референция, може да бъде получателят или друг компетентен орган. Участникът може да посочи и публичен регистър, от който да се извлече информация за доставката или услугата, вкл. за нейния получател, стойност и изпълнение. Що се касае до строителството, тук са изброени няколко алтернативни опции за доказване на придобития опит. Алтернативността идва от използваният съюзи „или” при изброяването на възможностите. В чл. 51, ал. 1, т. 2, от ЗОП е посочено следното :

а) посочване на публичните регистри, в които се съдържа информация за актовете за въвеждане на строежите в експлоатация, която информация включва данни за компетентните органи, които са издали тези актове, стойността, датата, на която е приключило

изпълнението, мястото и вида на строителството, или б) удостоверения за добро изпълнение, които съдържат стойността, датата, на която е приключило изпълнението, мястото, вида и обема на строителството, както и дали е изпълнено в съответствие с нормативните изисквания; удостоверенията съдържат и дата и подпис на издателя и данни за контакт, или в) копия на документи, удостоверяващи изпълнението, вида и обема на изпълнените строителни дейности;” Всеки един от тези способи, сам по себе си, е годен да установи наличието на релевантен опит. С оглед на това, в документацията за участие следва да се предостави свобода на съответния участник, по какъв начин ще докаже изпълнението на сходни или еднакви дейности. Недопустимо е акцента да се фокусира само върху един възможен способ за доказване. Така например, ако информацията за изпълнено сходно или еднакво строителство не се съдържа в публичен регистър, априори причината за това, участникът може да установи същото чрез удостоверение за добро изпълнение или чрез копия от документи, констатиращи изпълнение. Спрямо опцията за представяне на удостоверение е поставено изискване за минимално


съдържащите се в него реквизити, от които да се извлекат данните в интерес на възложителя стойността, датата, на която е приключило изпълнението, мястото, вида и обема на строителството, както и дали е изпълнено в съответствие с нормативните изисквания. Удостоверенията задължително включват дата и подпис на издателя и данни за контакт. Относно правото на участника да представи копия на документи, доказващи изпълнението на съответния вид строителство, то те могат да бъдат различни по вид и наименование, стига с тях да се доказва изпълнението на еднакво или сходно строителство и факта на завършването му. Ключови експерти С изменението на закона, професионалното съответствие на екипа на участника подлежи на установяване само чрез посочването на „образованието,

професионалната квалификация и професионалния опит на кандидата или участника и/или на ръководните му служители, включително на лицата, които отговарят за извършването на услугата или строителството”. Сравнителният анализ на настоящия текст на чл. 51, ал. 1, т. 7 от ЗОП и предишната редакция на нормата показва, че с влизане в сила на новата разпоредба от 01 юли 2014 год., възложителите

нямат право да искат в представянето на документи за удостоверяване на професионалната квалификация и опит на персонала на участника, ангажиран с изпълнението на поръчката. Достатъчно е последният да ги посочи в представен от него списък, декларация, автобиографии или др. По този начин се намалява и обема на документите поставян в Плик № 1, но не се преклудира възможността на комисията по чл. 34 от ЗОП да иска разяснения или допълнителни доказателства за тези обстоятелства по реда на чл. 68, ал. 11 от ЗОП. Ресурс на трети лица За прецизност следва да се повтори, че в чл. 51 а от ЗОП, ал. 1 предвижда изрично, че „Кандидат или участник може да

докаже съответствието си с изискванията за финансово и икономическо състояние, за технически възможности и/или квалификация с възможностите на едно или повече трети лица”, а съгласно ал. 1 ресурс на трето лице може да произтича от посочените подизпълнители, свързани предприятия и други лица, независимо от правната връзка на кандидата или участника с тях. За първи път се въвежда нормативно и възможността ресурс на трето лице да бъде


ресурс на подизпълнител, както и на свързано предприятие. За да се позове на тези ресурси, участникът трябва да докаже по категоричен начин, че същите ще бъдат на негово разположение. Законът не е поставил ограничения относно вида на предоставяният ресурс, стига с него да се докаже съответствие с финансово-икономически и технически квалификационни критерии.

цяло. Всеки един от партньорите в обединението или всички съвместно могат да покрият изискванията на възложителя за подбор на участниците. Изключение, индивидуално отнасяне на конкретно изискване спрямо конкретен партньор в обединение, се допуска само по отношение на условията за регистрация по чл. 49 от ЗОП.

В трайната практика на КЗК и ВАС преди влизане в сила на измененията в ЗОП не се допускаше ресурсът на трето лице да е под формата на сертификати, разрешения, лицензи или др. документи удостоверяващи индивидуални качества и възможности на даден правен субект. Така например сертификат за управление на качеството ISO 9001:2008, който е издаден на името на едно дружество не може да се ползва в качеството на ресурс на трето лице, доколкото отразява индивидуални качества и възможности, преминали през одит, само и единствено за конкретния правен субект. Обичайната хипотеза на предоставен ресурс обхващаше ресурси от по-скоро материално естество- експертен потенциал, бази, техника и т.н.

професионален или търговски регистър в държавата, в която е установен, или да представи декларация или удостоверение за наличието на такава регистрация от компетентните органи съгласно съответния национален закон, когато наличието на регистрацията е определено със закон като условие за осъществяване на предмета на обществената поръчка”.

Съответствието с критериите за подбор определени от възложителя, когато участник е неюридическо лице-обединение, се доказва от обединението като

Чл. 49 от ЗОП изисква участника да докаже „регистрацията си в

Следователно, когато се изисква регистрация в професионален или търговски регистър, документът удостоверяващ наличието на такава регистрация ще се представи от този участник в обединението, който ще извършва дейността под регистрационен режим. Съгласно предходния режим на преценка на съответствието с критериите за подбор при участникобединение, изискванията се прилагаха към самия участник, а не към субектите в него, с изключение на изискване за регистрация, представяне на сертификат или др. условие.


Нееднократно в решенията си КЗК и ВАС са приемали, че изискването за представяне на сертификат за управление на качеството или безопасност на труда е относимо към всички партньори в обединението, в зависимост от дейностите, които те ще извършват в рамките на изпълнение на договора. Понастоящем обаче израза „сертификат” е отпаднал изцяло от нормата на чл. 25, ал. 8 от ЗОП. Възложителят вече е задължен да посочи документите, с които ще се доказват обстоятелствата, определени от него като критерии за подбор. Методика за оценка Влезлият в сила от юли 2014 год. ЗОП обръща по-сериозно внимание на изграждането на методиката за оценка на офертите, като доразвива изискванията към нейното създаване и съдържание, така че в най-голяма степен да съответства, както на предмета на поръчката, така и на принципите на закона, на правата на участниците и икономическите интереси на възложителя. Преди да се стигне обаче до оформяне на методиката с нейните показатели, възложителят трябва да определи на какъв критерий за оценка на предложенията ще

стъпи. В зависимост от предмета, приоритетите по изпълнението или обществената значимост на потребностите, които ще бъдат удовлетворени чрез изпълнението на поръчката, възложителят може да определи изпълнителя си чрез прилагане на критерии „най-ниска цена” или „икономически най-изгодна оферта”. В този смисъл изменението на чл. 37, ал. 2 от ЗОП, визиращо случаите, в които задължително следва да се прилага критерий „икономически най-изгодна оферта”, следва да се тълкува систематично с чл. 3, ал. 1, т 3 от ЗОП, а именно: 3 строителството, т.

включително: а) изпълнение на строеж или проектиране и изпълнение на строеж; б) изпълнение или проектиране и изпълнение на един или няколко вида строителни и монтажни работи по приложение № 1; в) изпълнение с каквито и да е средства на една или повече дейности по изпълнение на строеж в съответствие с изискванията на възложителя. От новата редакция на текста на чл. 3, ал. 1, т 3 от ЗОП е отпаднал изразът „ инженеринг”, като същият е заменен с „проектиране и изпълнение”. В цитираната норма, нова редакция от 2014 год., се прави разграничение между строителството и проектирането и изпълнение на строеж, от което следва, че това са две самостоятелни хипотези на обекти на обществени поръчки. В


случая, в чл. 37, ал. 2 от ЗОП се разглежда хипотезата на проектиране и изпълнение на строителство. Критерият „икономически най-изгодна оферта” ще бъде задължително приложим и спрямо процедурите за конкурс за проект. В тези два случая, е неприложим по силата на закона критерий „най-ниска цена”. Основните законови разпоредби, относими към създаване и приемане на методика за оценка на предложенията са в чл.28, ал. 2 от ЗОП и чл. 28а от ЗОП. Правилното формулиране на показателите за оценка е от съществено значение при избран критерии „икономически най-изгодна оферта”. На първо място, методиката за оценяване на предложенията не трябва да включва показатели, които представляват критерии за подбор, съгласно забрана в чл. 25, ал. 10 от ЗОП. Незаконосъобразно е в методиката да се оценява опита на участника, изразен чрез брой договори, квалификацията на предложеният екип, техническите му възможности и т.н. Показателите за комплексна оценка трябва да са свързани с предмета на обществената поръчка и да водят до икономическа изгода за възложителя. Методиката недвусмислено трябва да посочва показателите за оценка и относителната им тежест. Ясно трябва да се

определи начина на оценяване по всеки показател. Когато се оценяват предложения с числово изражение например, следва да се посочи формулата за изчисление или размер на стъпката за оценка. Когато в методиката са включени количествено неопределими /субективни/ показатели, то спрямо тях възниква задължението да се дефинират изчерпателно критериите и факторите, които подлежат на оценка, спрямо всяка една стъпка в скалата на оценка. Недопустимо е да се използват изрази със субективен характер, които да създават неяснота относно действителната воля на възложителя, като напр. „съществен” или „несъществен”, „пълен”, „задоволителен”, „отличен” и т.н. Подобни изрази трябва да бъдат дефинирани в методиката, като се поясни действителното съдържание, което възложителя влага в тях. По този начин ще се елиминира опасността от нееднаквото им тълкуване и прилагане от страна на комисията на възложителя при поставяне на оценките, както и няма да се създава заблуда в участниците какво следва да съдържат предложенията им, за да получат максимално високо оценяване. Поради това указанията спрямо оценяването е нужно да предоставят реална възможност за сравнение на техническите предложения на участниците, както и да се съпостави нивото на


разбиране на изпълнението от страна конкретния участник.

доставката, оперативна съвместимост, работни характеристики и други” /чл. 28а,

В оперативната самостоятелност на възложителя е да прецени, при избран критерий „икономически най-изгодна оферта”, как ще разпредели тежестта на показателите в съотношението качество-цена. В зависимост от приоритетите, наложени от спецификата на обекта на поръчката и нейното изпълнение, се определя тежестта на техническите и ценовите показатели, респективно превеса на някой от тях в оценяването на предложенията: „чрез избраните

ал. 1, т. 2 от ЗОП/. Така направеното изброяване отново не е изчерпателно, но категоризира основните признаци на доставката, стоката или услугата, определяни като водещи за приложението на изгодният икономически критерии.

показатели и тяхната относителна тежест в комплексната оценка трябва да се осигури определяне на офертата, която предлага най-добро съотношение качество – цена” /чл. 28а, ал. 1, т. 1 от ЗОП/. Показателите за оценка трябва да са насочени към

„характеристиките на предмета на обществената поръчка по отношение на качество, цена, технически предимства, естетически и функционални характеристики, характеристики, свързани с опазване на околната среда, текущи разходи, рентабилност, сервизно обслужване и техническа помощ, дата на доставка и период на доставка или срок на изпълнение и други; при възлагане на поръчки по чл. 3, ал. 2 може да се включат и показатели като разходи по време на жизнения цикъл на продукта, сигурност на

Целта е да се достигне до икономически най-доброто предложение за възложителя, което в максимална степен да удовлетвори нуждите и потребностите му, а не да се стига до показатели и предложения, които косвено или никакво отношение към изпълнението на поръчката и на практика не носят икономически ползи. Новият ЗОП разпределя показателите като количествено определими и количествено неопределими /субективни/. Количествено определимите показатели могат да бъдат изразени чрез конкретна величина в цифра или процент. Количествено неопределимите /качествени/, или т.нар субективни показатели, се оценяват по експертен път. За първи път в настоящия закон се въвежда изискване за начина на формиране на експертния анализ. В чл. 28а, ал. 3, буква б/ от ЗОП се говори за „оценяване от

комисията с конкретна стойност


чрез

експертна

оценка“.

Логичният извод, които следва от анализа на текста е, че на първо място в методиката за оценка, в частта на качествените, субективни показатели, се изисква поставянето на конкретни точки за присъждане по стъпките за оценка. Например, предложенията, отговарящи в най-голяма степен на изискванията на възложителя да се оценяват с 20т., тези съдържащи непълноти с 10т. и т.н. Следователно ще е недопустимо да се залага диапазон в точките за оценяване – напр. оценка на предложение до 10 или в рамките на 20 до 10 т. и др. , а точките в схемата за оценка трябва да носят конкретна стойност. Следващото, което прави впечатление е, че законът говори за експертна оценка. Разбира се като поставяне на обща оценка от страна на комисията, приемана като колективен орган, а не допускане на индивидуално оценяване от всеки един от членовете на помощния орган в оценителен лист и извеждане на средноаритметична стойност. От тук следва, че методиката трябва да съдържа конкретна стойност на оценката, вкл. и при показател със стъпки за оценяване, като точките се присъждат по общата воля на помощния орган. Спрямо поръчките с предмет строителство, ЗОП в чл. 28а, ал. 1, т. 3 е визирал възможните

хипотези на оценяване на количествено неопределимите показатели и това са:

а) качеството или техническите показатели на влагани строителни продукти, на строителни и монтажни работи или на строежа, или б) качеството на предлаганите технологии и/или организация на изпълнение на строежа, или на отделни строителни и монтажни работи. На практика обаче, тези критерии за оценяване и досега бяха познати и ползвани от възложителите и не представляват качествено ново изискване, което тепърва да бъде въвеждано. Отново от практиката по прилагане на предходните редакции на ЗОП е изведена забрана като показател за оценка да се определя отложеното или разсрочено плащане. Тук е валидна нормата на чл. 303а, ал. 2 от Търговския закон, която определя срокове за плащане и е адекватна и спрямо плащанията осъществявани по договори сключени по реда на ЗОП «Когато

длъжникът е публичен възложител, страните могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 30 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, но не повече от 60 дни, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с


интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави». И до сега, след влизане в сила на разпоредбата на чл. 303а, ал. 2 от ТЗ, методики, съдържащи показатели за оценка разсрочено или отсрочено плащане, бе да е въведено ограничението за срок за плащане, биваха обявявани за незаконосъобразни, а решението за откриване – отменено. Документацията за участие, нейната цялост, принципно безплатна и достъпна електронната страница възложителя чрез профила купувача. Въпреки това

в е на на на се

предвижда определяне на цена на документацията, която е платима при поискване от страна на заинтересовано лице, същата да му бъде изпратена на посочено от него място. При прилагане на правната възможност, предвидена в чл. 27а, ал. 3 от ЗОП, а именно издаване на решение за промяна на решението за откриване, при настъпили изменения в условията по документацията за участие, новата документация се предоставя безплатно на лица, които за закупили документите преди издаване на решението за промяна.


§ Ново в работата на оценителните комисии Нови моменти в работата на комисиите, назначени от възложителя при провеждане на процедурите и при възлагане на обществени поръчки чрез публична покана

Жени Човалинова

Макар и помощен орган на възложителя, комисията за разглеждане, оценяване и класиране на офертите играе ключова роля за законосъобразното провеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки и сключването на договор с изпълнител, който максимално да удовлетвори потребностите му от реализиране на доставки, услуги или строителство при най-добра равностойност на разходваните от него публични средства. Възложителят назначава комисия, която да разгледа, оцени и класира офертите при всички процедури за възлагане на обществени поръчки, с изключение на процедурата конкурс за проект, при която същият назначава жури. Комисия извършва предварителния подбор на заявленията за участие при двуфазните процедури /ограничена процедура и

договаряне с обявление/, провежда диалога с допуснатите след фазата на предварителен подбор кандидати при трифазната процедура състезателен диалог, извършва договарянето при процедурите на договаряне с или без обявление, предлага включването или отказва включването в динамична система за доставки. От 01.07.2014 г. законът разписва при възлагане на обществени поръчки чрез публична покана, възложителят също да назначава комисия със задачи да получи, разгледа и класира офертите, за разлика от досега действащата нормативна уредба, която изискваше при възлагане по този ред възложителят да излъчи минимум две длъжностни лица от неговата структура, които сами да определят реда, по който да разгледат подадените оферти. Практически, основните действия,


които се извършват при провеждането на процедурите, както и при възлагане на обществени поръчки чрез публични покани по реда на глава VІІІ „а“ от ЗОП, са задължение именно на членовете на комисията. Законодателната материя, регламентираща състава на комисията, както и правилата, по която тя работи, претърпя някои промени със ЗИДЗОП /бр. 40/13.05.2014 г./, които ще разгледам в хода на изложението като ще поставя акцент на по-важните от тях. Състав и численост на комисията С измененията на закона бяха въведени по-облекчени правила, разписващи състава на комисията. Отпадна императивното изискване в състава на комисията задължително да бъде включен правоспособен юрист, който да притежава удостоверение за придобита юридическа правоспособност. Няма разписано задължение за притежаване на минимален юридически стаж. Занапред законът изисква участието на юрист, който обаче не е необходимо да е положил успешно теоритико-практически изпит за получаване на правоспособност. Сложността на специфичната законодателна материя, регламентираща

областта на обществените поръчки, важните задачи, с които е натоварен колективния орган, назначен от възложителя, както и предвидената лична административнонаказателна отговорност за всеки член на комисията при незаконосъобразни действия от нейна страна, обуславят необходимостта от юрист, включен в нейния състав. Освен това, този юрист следва да бъде много добре теоретично и практически подготвен и с нужната компетентност, поради което не намирам разумно обяснение за това законодателно решение. Съставът на комисията задължително се конституира в нечетен брой членове, най-малко петима, а при поръчки със стойност по чл. 14, ал. 3 от ЗОП най-малко трима, с цел осигуряване на валидно колективно решение с мнозинство на нейните членове. За да се осъществи законосъобразен избор на изпълнител е достатъчно да бъде изпълнено нормативното изискване не по-малко от половината от членовете на комисията, а не всички, както беше преди измененията, да притежават професионална компетентност по предмета на поръчката. Легалното определение за професионална компетентност, дадено в т.22а от параграф 1 от Допълнителните разпореди на ЗОП, обуславя


извода, че в състава на комисията е допустимо включването както на лица, които притежават знания, получени чрез образование или допълнителна квалификация, така и лица, притежаващи опит и умения, усвоени в процеса на упражняване на определена длъжност или позиция в изпълнение на трудови, служебни или граждански правоотношения. При публичната покана няма изискване за минимален брой на членовете на комисията, но по аналогия би следвало комисията да се определи с нечетен брой с оглед осигуряване на мнозинство при вземането на решенията. Обезпечаването на компетентност в работата на назначената комисия се гарантира от новата разпоредба на чл. 101г, ал. 1 от ЗОП, съгласно която поне един от членовете на комисията задължително трябва да притежава професионална компетентност по предмета на поръчката. Възложителят трябва да разполага с доказателства, удостоверяващи придобитите умения и знания на лицата, които той включва в състава на назначените от него комисии /дипломи за завършено образование, удостоверения за професионална и допълнителна квалификация, сертификати за проведени обучения, трудови книжки, граждански и трудови договори, заповеди за назначаване по служебно правоотношение и т.н/.

При процедурите за възлагане на обществени поръчки възложителят е длъжен да включи резервни членове, които не са част от редовния състав на комисията, но встъпват в работата й при необходимост /напр. при отсъствие или възпрепятстване на редовен член да присъства на заседанията/. Препоръчително е като резервни членове да бъдат включвани поне един юрист, както и по възможност поне едно лице, притежаващо професионална компетентност по предмета на поръчката. След 01.10.2014 г. в случай, че възложителят не разполага с вътрешен административен ресурс, за да изпълни законовите изисквания, за него възниква задължението да осигури външни експерти с подходяща професионална компетентност. Начините за осигуряване на тези експерти са два: чрез избор на външен експерт от списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 от ЗОП, поддържан от Агенция за обществени поръчки или чрез привличане на външно лице - експерт по реда на ЗОП, спазвайки подходящия режим на възлагане, в зависимост от разходваните за този избор средства. Изключение от това правило са обществените поръчки с обект строителство със стойност равна или по-висока от 9 779 000 лева без ДДС. При възлагане на


поръчки със стойности по-високи или равни на цитираната, възложителят след 01.10.2014 г. е длъжен да осигури в комисията като член минимум един външен експерт, включен в списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 от ЗОП, изборът на който не е свободен, а се извършва чрез жребий, организиран от АОП. В списъка ще се включват експерти с професионална компетентност по предмета на поръчката. Как възложителят ще заявява искането си за такъв експерт и какъв ще е предвидения ред за извършване на жребия, разписан в чл. 34, ал. 3 от ЗОП ще стане ясно след влизане в сила на измененията в Правилника за прилагане на закона за обществените поръчки /ППЗОП/, които в момента се подготвят. Разпоредбата на чл. 101г, ал. 1 от ЗОП, в сила от 01.07.2014 г., за разлика от досега действащата й редакция, снабдява възложителя с диспозитивната възможност при възлагане чрез публична покана в назначените от него комисии за получаване, разглеждане и класиране на офертите да включва не само длъжностни лица, с които е в трудово или служебно правоотношение, но също така и външни експерти, привлечени по гореописаните начини. Тази негова инициатива може да бъде проявена, както при липса на подходящи експерти от неговата административна структура с компетентност по предмета на обществената поръчка, така и при наличие на

такива. При възлагане на процедури, открити след 01.10.2014 г., възложителят е длъжен да осигури участието на външни експерти не само в състава на комисиите, но също така и в процеса на подготовка на процедурите за възлагане на обществени поръчки. Това следва да е изпълнено при изработването на техническите спецификации и на методиката за оценка на офертите, когато критерий е икономически най-изгодната оферта, както и при изготвянето на конкурсните програми при обявяване на конкурс за проект. Изискването е възложителят да разполага с най-малко един експерт с професионална компетентност по предмета на поръчката отново в случай, че не разполага с такъв ресурс. Няма правна пречка при наличие на вътрешни експерти в комисиите да бъдат включвани и външни специалисти. Външните експерти се избират по един от начините, описани по-горе, като същите задължително подписват документите, които са изготвили. Външните експерти не могат да бъдат включвани в комисиите за провеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки, съответно и в журито при конкурс за проект. Същите нямат право да участват в процедурите самостоятелно в обединение с други лица като кандидати, участници, членове на обединения, подизпълнители или чрез свързани лица, освен ако документите, които са


изработвали са променени така, че не предоставят на участника информация, която да му дава предимство пред останалите участници. По повод на горното няма да спестя личното си мнение и да отбележа, че определено не намирам логика в така разписания текст. При положение, че възложителят наема и възлага на външни за неговата организация лица разработването на документациите /технически спецификации и методика за оценка на офертите/, сключва договори с тях и разходва ресурс, тъй като не разполага със специалисти, които притежават подходящата компетентност, възниква въпросът как, по каква причина и от кого ще бъдат променяни изготвените документи. При строителство със стойност над или равна на 9 799 000 лева възложителят е длъжен, дори при наличие на вътрешен специалист с подходяща компетентност да осигури поне един външен експерт с компетентност по предмета на поръчката, избран чрез жребий от списъка с външни експерти по чл. 19, ал. 2, т. 8 от ЗОП. При възлагане на обществени поръчки чрез публична покана за възложителя не е разписано задължение, каквото е въведено при възлагане на процедурите, за осигуряване на поне един експерт за изработване на техническите спецификации и методиката за

оценка. Но при воля на възложителя в тази насока аналогично привлечените от него експерти също не могат да участват в комисиите, както и да участват самостоятелно, в обединение или чрез свързани лица с оглед спазване на основните принципите за безпристрастност, прозрачност, публичност, лоялна конкуренция и равностойно третиране. При подаване на офертите участниците също декларират в офертата си липса на свързаност с друг участник или кандидат в съответствие с разпоредбите на чл. 55, ал. 7 и за липса на обстоятелство по чл. 8, ал. 8, т.2 от ЗОП. При вземане на решение за привличане на външен експерт възложителят следва да изисква доказателства, удостоверяващи професионалната му компетентност. С разпоредбата на чл. 128в, ал. 5 от ЗОП е предвидена административнонаказателна отговорност за възложител, който определи технически спецификации в нарушение на чл. 32, ал. 2 от ЗОП. Субект на административнонаказателна отговорност е възложителят, за който е предвидено налагане на административно наказание глоба в размер от 2000 до 7000 лева, когато възложителят е физическо лице, респ. имуществена санкция в размер от 7000 до 25 000 лв., когато възложителят е юридическо лице. В последния случай, наред с


имуществената санкция е предвидено кумулативно да се налага и административно наказание глоба в размер от 2000 до 7000 лв. на лицето по чл. 8, ал. 2, в случай че е налице упълномощено лице, на което са делегирани правомощия да одобри документацията и да проведе процедурата или на лицето по чл. 8, ал. 3, представляващо възложителя, в случай че същият не е упълномощил друго лице с тези права. От горното се извлича извод, че възложителят разходва средства за експерти, но отговорността при некоректно или неточно изпълнение на задълженията от външния експерт тежи изцяло върху възложителя, а не върху експерта. С оглед последното е препоръчително да се сключва граждански договор с избрания експерт. В договора трябва да се уредят начините за приемане и предаване на свършената работа, срока за изпълнение, да се предвиди отговорност при неизпълнение, неустойки при забавено изпълнение, както и обезщетение за причинени вреди на възложителя. Срок за назначаване на комисията Комисията се назначава при минимум една подадена оферта от участник и при минимум едно

подадено заявление за участие от кандидат при двуфазна процедура след изтичане крайния срок за получаване на офертите, респ. заявленията за участие, като същата започва своята работа след получаване на списъка с подадените заявления/оферти. Анализирайки разпоредбата на чл. 101г, ал. 1 от ЗОП с оглед вменените задължения на членовете на комисията, назначена при възлагане на поръчки чрез публична покана, а именно да получи офертите, може да се направи извод, че тази комисия не може аналогично да бъде назначавана след изтичане на срока за подаване на офертите, а трябва да бъде определена предварително, непосредствено след публикуването на публичната покана и преди крайния срок за подаване на офертите, т.е назначаването на комисията не се предшества от минимум една подадена оферта. При откритата процедура възложителят определя инструктивен срок за приключване на работата на комисията, който не може да е по-дълъг от срока на валидност на офертите, поради което е препоръчително при откриване на процедури с по-сложен характер да се залагат и по–големи срокове за валидност на офертите. Следва да се имат предвид влезлите в сила от 01.07.2014 г. промени, които


разписват императивно задължение на възложителя да покани участниците да удължат срока на валидност на офертите, при положение че той е изтекъл. След тази покана, участниците, които не са удължили срока на валидност на офертите, се отстраняват. След получаване на офертите, членовете на комисията при процедурите и при възлагане на обществени поръчки чрез публична покана попълват и представят задължително декларации. С тях те декларират обстоятелствата, че нямат материален интерес от възлагането на обществената поръчка на определен участник или кандидат, че не са свързани лица с кандидат или участник в процедурата или с посочените от него подизпълнители или с членове на техните управителни или контролни органи, че не са участвали като външни експерти при изготвянето на техническите спецификации и методиките за оценка на офертите, както и че нямат частен интерес по смисъла на ЗПУКИ от възлагането на обществената поръчка. При невярно декларирани данни членовете на комисията носят наказателна отговорност по чл. 313 от НК. Няма правна пречка в комисията да участват длъжностни лица в трудово или служебно правоотношение с възложителя, които едновременно с това са участвали и в изготвянето на

техническите спецификации и методиката за оценка на офертите, тъй като забраната е относима единствено за външните експерти, които възложителят е решил или е бил задължен да привлече. Членовете на комисията и консултантите представят тези декларации както след получаване на списъка с кандидатите/участниците, така и на всеки етап при настъпила или установена по надлежния ред промяна в декларираните обстоятелства. Етапи от работата на комисиите в процедурите и при възлагане на обществени поръчки чрез публична покана. Комисията започва работа след получаване на списъка на участниците и представените оферти. Първото действие на комисията след попълване на декларациите е да отвори пликовете с офертите по реда на тяхното входящо приемане, като проверява за наличието на три запечатани плика, съгласно изискванията на чл. 57, ал. 2 от ЗОП. В открито заседание комисията извършва действията в последователността и по реда, описан подробно в чл. 68 от ЗОП. Този ред не е засегнат от измененията на ЗОП /бр.40 от 13 май 2014 г./.


При разглеждането на документите и информацията за съответствие с плик № 1 с поставените от възложителя критерии за подбор, комисията съставя протокол № 1. Когато установи липса на документи и/или несъответствие с критериите за подбор, и/или друга нередовност, включително фактическа грешка, комисията ги посочва в протокола. Съгласно чл.68, ал.8 от ЗОП възложителя е длъжен да изпрати протокола на всички участници в деня на публикуването му в профила на купувача, което означава че във вътрешните правила по чл. 8б и или вътрешните правила за поддържането на профила на купувача по чл. 22г следва да се определи лице от състава на комисията, което след заличаване на данните, защитени по закон и такива, за които е приложена декларация за конфиденциалност по чл.33, ал.4, ще бъде задължено да го представи на отговорното за публикуване в профила на купувача длъжностно лице и в деня на публикуването му да го изпрати на всички участници чрез използване на някой от способите, указани от възложителя. На мястото на заличената информация се посочва правното основание за заличаването. Участниците представят на комисията съответните документи в срок от 5 работни дни от получаването на протокола. Когато е установена липса на

документи и/или несъответствие с критериите за подбор, участникът може в съответствие с изискванията на възложителя, посочени в обявлението, да замени представени документи или да представи нови, с които смята, че ще удовлетвори поставените от възложителя критерии за подбор. След изтичането на горепосочения срок, комисията разглежда допълнително представените документи с оглед установяване на съответствието на офертите на участниците с критериите за подбор, обявени от възложителя. Комисията не разглежда документите в плик № 2 на участниците, които не отговарят на критериите за подбор. Ценовото предложение на участник предложен за отстраняване от комисията не се отваря. Комисията уведомява възложителя, когато в хода на нейната работа възникнат основателни съмнения за тръжни манипулации /споразумения, решения или съгласувани практики/ между участници по смисъла на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията. В случаите на установяване на частни ограничения на конкуренцията възложителят уведомява Комисията за защита на конкуренцията. Уведомяването не спира провеждането и приключването на процедурата /виж Насоки на КЗК за противодействие срещу


тръжните манипулации, които съдържат списък на индикаторите и обстоятелствата, наличието на които обуславя съмнения за тръжни манипулации/. Комисията предлага за отстраняване от процедурата участник, който не е представил някой от необходимите документи или информация по чл. 56, касаещи офертата, за когото са налице обстоятелства по чл. 47, ал. 1 и 5 и посочените в обявлението обстоятелства по чл. 47, ал. 2, както и който е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия на възложителя. За отстраняване се предлага и участник, чиято оферта не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 2, както и такъв, за когото при проверка на заявените данни на участниците по реда на чл. 68, ал. 11 от ЗОП е установено, че е представил невярна информация за доказване на съответствието на офертата му с обявените от възложителя критерии за подбор. Когато критерият е икономически най-изгодна оферта, комисията отваря плика с предлаганата цена след като е разгледала предложенията в плик №2 за установяване на съответствието им с изискванията на възложителя, извършила е проверка за наличие на основанията по чл. 70, ал. 1 за предложенията в плик №2 и е оценила офертите по всички други показатели, различни от

цената. В сила от 01.10.2014 г. не по-късно от два работни дни преди датата на отваряне на ценовите оферти комисията обявява най-малко чрез съобщение в профила на купувача датата, часа и мястото на отварянето. Възложителят е длъжен да покани участниците, но не е задължително същите да присъстват на откритите заседания на комисията. Когато критерият е икономически най-изгодна оферта, съобщението съдържа и резултатите от оценяването на офертите по другите показатели за оценка. В тези случаи преди отварянето на ценовите оферти комисията съобщава на присъстващите лица резултатите от оценяването на офертите по другите показатели. На този етап покана следва да получат всички участници в процедурата, независимо дали са, или не са предложени за отстраняване от комисията. За да спази тези разписания, във вътрешните правила за поддържане на профила на купувача следва да се опише кой член на комисията изготвя съобщението по чл. 69а, ал. 3 от ЗОП и го предава на специалиста от оторизирания отдел за публикуване в профила на купувача в срока, посочен по-горе. Комисията класира участниците по степента на съответствие на


офертите с предварително обявените от възложителя условия при стриктно спазване на утвърдената от възложителя методика за оценка. Комисията съставя протокол за разглеждането, оценяването и класирането на офертите, който съдържа реквизити, изброени в чл. 72 от ЗОП. Нормата на чл. 128г въздига в административнонаказателен състав неизпълнението на всяко едно вменено задължение на членовете на комисията по чл. 69, ал. 1, чл. 70, ал. 1 и чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП. Нарушаването на посочените разпоредби е основание за ангажиране на персонална адиминистративнонаказателна отговорност на всеки отделен член на комисията. Нормата на чл. 36а от ЗОП, в сила от 26.02.2012 г. въведе специален контрол на законосъобразност, който възложителят осъществява върху работата на комисията. Разпоредбата снабдява възложителя с правната възможност да упражни това свое право или да не го упражни. Приемането на резултатите от работата на назначения от него помощен орган се удостоверява с полагането на подпис върху същия. Възложителят или упълномощено от него да проведе процедурата лице по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЗОП има право на контрол преди издаване на решението за избор на

изпълнител или решението за прекратяване на процедурата, както и върху решението, с което се обявяват резултатите от предварителния подбор. Контролът се състои в проверка на законосъобразност на обективираните в протоколите действия на възложителя с предварително обявените условия. Ако се установят нарушения, които не могат да бъдат отстранени без това да промени условията, при които е обявена процедурата, възложителят е длъжен да я прекрати на основание чл. 39, ал. 1, т. 6 от ЗОП. Ако нарушенията са с такъв характер, че могат да бъдат отстранени в 5-дневен срок от представянето на протокола, същият дава указания, които са в писмен вид и съдържат напътствия как да бъдат отстранени пропуските/нарушенията. Извършените действия се отразяват в протокол, а когато някой член не е съгласен със задължителните указания на възложителя, той може да подпише протокола като изрази особено мнение в него. Протоколът на комисията се подписва от всички членове и се предава на възложителя заедно с цялата документация. Комисията приключва своята работа с приемане на протокола от възложителя. След приемането на протокол/ите от възложителя,


трябва да се определи лице, отговорно да заличи информацията, защитена от закон и такава, за която е приложена декларация за конфиденциалност, което да ги предаде на отговорното длъжностно лице от ресорното звено в електронен вариант. Оторизираното лице трябва да публикува протоколите, заедно с решението за избор на изпълнител, в профила на купувача, като в един и същ ден с публикуването документите се изпращат и на участниците. Като се има предвид разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от ЗОП, която гласи, че възложителят е длъжен да изпрати решението за класиране и за избор на изпълнител в тридневен срок от издаването му, се приема, че в същия срок възложителят трябва да изпрати окончателния протокол/ите, ведно с решението за определяне на изпълнител на участниците и в същия ден да ги публикува в самостоятелната електронна преписка на конкретната процедура, обособена в профила на купувача със самостоятелен идентификационен номер, съгласно изискванията на чл. 22б, ал. 5 от ЗОП. Членовете на комисията при публична покана също попълват декларации по силата на разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 2-4от ЗОП. Бланкетната норма на чл. 101г, ал. 3 препраща оценяването на офертите при публична покана към реда, разписан в чл. 68, ал. 3 от ЗОП. В

тази разпоредба отново е зачетен основния принцип за публичност и прозрачност, прокламиран в чл. 2 от ЗОП. Отварянето на офертите при публична покана вече е открито за участниците в процедурите, техните упълномощени представители, представителите на средствата за масово осведомяване, както и други лица при спазване на установения режим на възложителя за достъп до сградата, където се отварят офертите. За разлика от процедурите за възлагане на обществени поръчки, при възлагане по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗОП, комисията на едно открито заседание отваря офертите като първо обявява ценовите предложения, след което предлага по един от представителите на присъстващите участници да подпишат ценовите и техническите предложения. Съдържанието на офертата се поставя не в три, а в един непрозрачен запечатан плик, съгласно нормата на чл. 101в, ал. 2 от ЗОП. Специалната регламентация на чл. 101г, ал. 3 от ЗОП не позволява по аналогия да се приложи редът, относим за откритата процедура, поради което членовете на комисията не са длъжни да подписват предложенията на участниците. В случай че участниците откажат последователно да подпишат предложенията, отказът им следва да се обективира в протокола на комисията. Въпреки че бяха въведени по


ясни и подробно разписани правила за възлагане на обществени поръчки чрез публична покана, липсва изчерпателен регламент относно действията на комисията след отварянето на офертите до съставяне на протокола, който се предава на възложителя за утвърждаване. Поради това, по аргумент на чл. 101г, ал. 1 от ЗОП, етапите от работата на комисиите трябва да са обект на вътрешна регламентация във вътрешните правила за възлагане на обществени поръчки, които съдържат реда за планиране и организация на провеждането на процедурите и за контрол на изпълнението на сключените договори. Вътрешните правила следва да са детайлно разписани, а не да преповтарят формално разписаните в закона задължения. Целта им е да уредят взаимодействието между отделните структурни звена на възложителя в зависимост от уникалната му организация чрез ясно, точно и пълно разписване на конкретните отговорности на определени длъжностни лица от съответните административни звена/отдели/сектори с дефинирани срокове, както и с предвиждане на последващи дисциплинарни мерки при евентуално неизпълнение от лицата на вменените им задължения. Така разписан реда, утвърден в актуализираните вътрешни правила трябва да се спазва

стриктно от комисията при провеждане на публичната покана. Препоръчително е във вътрешните правила: да се разпише дали възложителят ще издава нарочна заповед, с която да одобрява поканата; - да се определи реда за приемане на офертите от председателя на комисията; - да се определи реда, по който комисията ще заседава по време на закритите си заседания, на които същата ще проверява съответствието на офертите с изискванията на Възложителя, заложени в публичната покана и приложенията към нея; - да се определи реда, по който комисията установява липса или нередовност на офертите на документите, удостоверяващ минималните изисквания за технически възможности или квалификация, ако възложителя е поставил такива в публичната покана. В този смисъл трябва да се разпишат действията на комисията при констатиране на нередности - уведомява ли комисията участниците, следвайки по аналогия реда разписан за откритата процедура, предоставя ли същата срок за отстраняване на нередностите на участниците, има ли право да прилага по аналогия реда по чл. 68, ал. 11, в хода на работата си комисията има ли, или няма право да прилага изискването по чл. 70 от ЗОП, в случаите в които офертата на участник съдържа предложение с числово


изражение, което подлежи на оценяване и е с повече от 20 на сто по-благоприятно от средната стойност на предложенията на останалите участници по същия показател за оценка, ще упражнява ли възложителят специалния контрол, регламентиран в чл.36а от ЗОП и какъв е срока, който в случай че ще упражнява такъв ще даде задължителни писмени указания към комисията за отстраняване на установени в хода на работата й пропуски и/или нарушения. В случаите, в които участник не отговаря на изискванията на възложителя, заложени в публичната покана, констатираните несъответствия следва да бъдат отразени в протокола, като по-нататъшното разглеждане на офертата трябва се преустанови. Тук аналогично на процедурите не би било допустимо да се извършват промени в техническото или ценово предложение, тъй като така се ивършва промяна на предварително обявените условия на възложителя. Офертите, за които при разглеждането им комисията е констатирала, че отговарят на всички изисквания на възложителя, подлежат на оценяване по обявения в публичната покана критерий за оценка – най-ниска цена или икономически най-изгодна оферта. Когато критерият е икономически най-изгодна оферта, комисията прилага обявените показатели за оценка с

тяхната относителна тежест, както и съдържащата се в публичната покана методика за оценка. Въз основа на резултатите от оценяването на офертите, комисията предлага класиране на участниците. - да се утвърдят реквизити /минимално съдържание/ на протокола, който комисията съставя и в който обективира всички извършени от нея действия в тяхната последователност; - да се определи отговорното лице от състава на комисията /напр. председателя/, което ще има задължение да заличи информацията, съдържаща се протокола с посочване на правното основние за заличаването и да го предаде в електронен вариант на длъжностно лице, което е оторизирано да го публикува в съответния самостоятелен раздел на преписката в профила на купувача; - да се определи кое лице в един и същ ден с публикуването на протокола в профила на купувача ще изпраща същия на участниците и какъв е способът, който ще използва. Няма определен срок, в който, считано от датата на утвърждаването протоколът да се изпрати на участниците, но законът изисква в деня на изпращането му на участниците същия да се публикува на профила на купувача. - да се регламентират случаите, когато до изтичане на крайния срок за подаване на оферти,


посочен в публичната покана, не е получена нито една оферта. Ще се прилага ли повторно реда на чл. 14, ал. 4 от ЗОП за публикуване отново на покана или ще се провеждат преки преговори с конкретен потенциален изпълнител на обществената поръчка. В случай на съгласие от страна на възложителя кой ще провежда преките преговори, от същата комисия ли ще се водят те или от упълномощено от възложителя лице. Тук следва да се направи уточнение, че постигнатите по време на преговорите договорености не могат да засягат съдържанието на техническите спецификации, проекта на договор и прогнозната стойност на обществената поръчка, които са били обявени първоначално в публичната покана. Възложителят е обвързан с прогнозната стойност, която е определил в публичната покана, като подадените оферти от участниците не могат да я надвишават. Преговори не могат да се извършват при подадена само една или няколко оферти, които не отговарят на предварително обявените условия на възложителя, а единствено в случаите, в които няма нито една подадена оферта. В случаите в които всички оферти не отговарят на условията на публичната покана и на техническите спецификации, както и в случаите в които същите макар и да отговарят, надвишават прогнозната стойност на поръчката, т.е финансовия ресурс

който възложителя може да осигури, възложителят няма право на преговори, а е задължен да оттегли поканата си, след което да възложи поръчката по същия ред. Оттеглянето на поканата се извършва чрез отбелязване в ПОП на АОП от упълномощен потребител. В случай, че не може да се намери изпълнител може да се извършат преговори и с други лица, но при невъзможност да се запазят предварително обявените от възложителя условия отново се прилага същия ред на възлагане. Възложителят може по негово усмотрение да възложи изпълнението и при наличие само на една подадена оферта, стига тя да съответства напълно на техническите спецификация. При откритата процедура, при подадена една оферта възложителят също притежава оперативна самостоятелност да сключи договор или да прекрати процедурата. При необходимост, в случай че на възложителя му се наложи да извърши промяна в датата, срока и мястото за отваряне на офертите не е необходимо публичната покана да бъде оттеглена, стига определения в чл. 101б, ал. 4 от ЗОП срок от минимум 7 работни дни, считано от деня следващ деня на публикуваното на публичната покана в профила на купувача да бъде спазен с цел осигуряване на достатъчно време потенциалните участници да подготвят офертите си. В правилата следва да се разпише


дали възложителят ще издава решение за класиране и за определяне на изпълнител. Въз основа на законосъобразните действия на комисията възложителят сключва договор с класирания на първо място участник, който към този момент е длъжен да представи документите по чл. 101е, ал. 2 от ЗОП. Възложителят е лишен от правната възможност, която притежава при процедурите за възлагане на обществени поръчки, да изисква документи по чл. 47, ал. 2 от ЗОП. С т. 1в, параграф 1 от допълнителните разпоредби се въведе нова дефиниция за договор за обществена поръчка. Съгласно новото легално определение това е възмезден писмен договор, сключен между изпълнителя и възложителя с предмет доставка, услуга или строителство, сключен по реда на закона, за разлика от досега действащата уредба, която изискваше договорът да е сключен след провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка. Анализът на новата дефиниция обосновава извод, че договорът сключен след провеждане на публична покана, която по своя смисъл не е процедура също е договор за обществена поръчка, който следва да се публикува в профила на купувача в 30-дневен срок от сключването му. Същото се отнася и за допълнителните споразумения. В

случай

че

офертата

на

участника не съдържа минималния пакет от документи по чл. 101в, ал. 1, т. 1-4 /данни за лицето, което прави предложението, техническо предложение, ценово предложение и срок на валидност на офертата, комисията е длъжна да отстрани участника, по аргумент на чл. 129, ал. 5 от ЗОП. Предвидена е административнонаказателна отговорност за нарушения на чл. 101а, 101б, 101в, 101г или 101е, като субект на тази отговорност не са членовете на комисията, а възложителя, както и лицето по чл. 8, ал. 2 или ал. 3 от ЗОП. Назначаване на работната група за подготовка на документациите за участие, публичните покани и приложенията към тях по усмотрение на възложителя. Добра практика е във вътрешните правила да е уреден ред, в който при подготовка на документациите за участие, както и при публичната покана и приложенията към нея, особено при поръчки с по-сложен предмет, възложителят да назначава комисия или да определя работна група. В работната група следва да се включват специалисти от различните сектори, отдели и звена, чиято дейност да е функционално свързана с предмета на поръчката, притежаващи подходящ опит и


квалификация, както и по един специалист с юридическо и икономическо образование, които ще обезпечат законосъобразност при формулирането на предварително обявените изисквания на възложителя. Това е препоръчително, тъй като ако тези изисквания не са добре прецизирани възложителя отново ще трябва да вложи времеви, човешки и финансов ресурс, да прекрати процедурата, да оттегли поканата и да обяви отново процедурата или да възложи по същия ред, поради неточно или незаконосъобразно дефиниране на предварително обявените условия. Тези лица подготвят техническите спецификации и методиките за оценка на офертите. В случай, че възложителят не разполага с вътрешен капацитет с подходящата компетентност, лицата предлагат привличането на външен експерт за изготвяне на документите. Членовете от работната група изготвят самостоятелно или с помощта на външен експерт пълното описание на предмета на поръчката, включително на обособените позиции, ако се предвиждат такава, прогнозна стойност и източник на финансиране, място и срок за изпълнение на поръчката, технически спецификации, методиките за оценка на офертите, съдържаща точни указания за формиране на оценката по всеки показател,

количествено-стойностни сметки, критерии за подбор на участниците, в случай че възложителят залага такива, необходими документи, доказващи съответствието с минималните изисквания, условия и начин на плащане. Юристът в работната група подготвя проекта на договор и следи за включването на основните клаузи, защитаващи интересите на възложителя. В момента с ППЗОП се изготвят препоръчителни стандартизирани образци договори за обществени поръчки и приложения към тях с минимално съдържание на неговите клаузи, като начин, ред и срокове за освобождаване на гаранцията за изпълнение, възможности за поетапно възстановяване, ред за реализиране на гаранционна отговорност, начин на плащане, срок за изпълнение, неустойки при забавено изпълнение, обезщетение за претърпени вреди от възложителя при пълно или частично неизпълнение и т.н. След изготвянето на документациите лицата изготвят иницииращ доклад, с който се подготвя стартирането на процедурата, съгласно утвърдения план-график на възложителя, съдържащ обосновка за необходимостта от възлагане на обществената поръчка, разполагаемите средства за финансиране, прогнозна стойност на поръчката, определена съгласно чл. 15 от ЗОП, произтичащия от тази


стойност режим на възлагане и т.н, като представят за утвърждаване на възложителя проект на документация или на публична покана. Докладът може да съдържа и предложение за конкретни лица, до които да бъде изпратена публичната покана след публикуването й на Портала за обществени поръчки и в профила на купувача, както и предложение за отговорно лице, което по решение на възложителя да подготвя и изпраща покани до избрани лица, за всеки конкретен случай. В публичната покана, която се изготвя по образец, утвърден от изпълнителния директор на АОП се записват указания какво трябва да бъде минималното съдържание на техническо и ценово предложение, които участниците прилагат към офертите си, тъй като приложенията към публичната покана са техническите спецификации и проекта на договор. С поканата, считано от 01.10.2014 г. не могат да се поставят условия, които съдържат изисквания за финансово и икономическо състояние. Във вътрешните правила трябва да се определи лице, упълномощено да изпраща с универсален електронен подпис чрез специализирания софтуер на АОП „Електронен подател“ за вписване в ПОП на АОП публичната покана, което да бъде задължено в същия ден да предаде за публикуване в

профила на купувача на друго определено длъжностно лице /напр. специалист от отдел информационни технологии/ публичната покана за спазване на вмененото задължение на възложителя, произтичащо от разпоредбата на чл. 101б, ал. 2 от ЗОП. В правилата се определя и отговорно длъжностно лице да изготви и да изпрати съобщение до средствата за масово осведомяване /електронен документ с титуляр възложителя, който се изпраща в един и същи ден по електронен път до Българската телеграфна агенция, до най-малко три печатни медии и до най-малко три лицензирани радиои телевизионни оператори/, както и лице, което да публикува същото съобщение в профила на купувача. Задължението на възложителя е да изпрати съобщението по надлежния ред и същия не отговаря, ако то не бъде публикувано своевременно от средствата за масова информация. С правилата трябва да бъде определено и лице задължено да подготви отговор при постъпване на разяснения, поради краткия срок за публикуването му в профила на купувача, най-късно на следващия ден от постъпване на разяснението. От гореизложеното е видно, че членовете на комисиите стриктно трябва да спазват законовите разпоредби и вътрешните правила за провеждане на процедурите и за поддържане на


профила на купувача. Само така ще се осигури издаването на законосъобразен акт на възложителя и определяне на изпълнител, който напълно ще отговори на предварително обявените условия и ще предложи икономически най-изгодната оферта /при

положение че е заложен такъв критерий/, в най добро съотношение между качество-цена, което ще гарантира спазването на основната цел на ЗОП, а именно ефективност при разходването на публични средства.


§ Оповестяване чрез профила на купувача

Осигуряване на публичност и прозрачност чрез публикуване на информация в профила на купувача принципи, изисквания, способи, отражение върху вътрешните правила на възложителя, електронни документи, защитена информация Ивайло Стоянов

С цел повишаване на публичността и прозрачността при разходването на публични средства, с последните промени в ЗОП (обн. в ДВ бр. 40 от 2014 г.) бе вменено в задължение на възложителите публикуването на множество документи, свързани с възлагането на обществени поръчки, в т.н. “профил на купувача” в Интернет. Разпоредбите в тази връзка бяха обособени в новия раздел III от глава втора на закона. Припомняме, че понятието “профил на купувача” имаше своето легално определение и преди тези изменения, но разпоредбите в тази връзка бяха малко на брой и единствено с пожелателен характер. Видно от горното, считано от

01.10.2014 г. за възложителя е налице задължението да осигури публикуването в профила на купувача на ред документи и информация по провеждането на процедурата и във връзка с изпълнението на договора. Предвид това и с оглед на факта, че способите за въпросното оповестяване нямат изрична законова регламентация, добре е да се има предвид, че във вътрешните си правила възложителят следва да отрази механизма и отговорните лица във връзка с осигуряване публикуването и изпращането на информация и електронни документи в профила на купувача. Подобна примерна организация на ресурсите във връзка с изпълнение задължението за оповестяване в профила на


купувача е представена Таблица 1 след материала.

в

В допълнение на горното е важно да отбележим и друг съществен аспект при оповестяването чрез профила на купувача процедурните правила, осигуряващи необходимата законова публичност, следва да държат сметка и за удостоверяването на датата на публикуването на електронните документи в профила, при спазване условията на Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) и Закона за електронното управление (ЗЕУ). Съгласно приложимите текстове на ЗЕДЕП и ЗЕУ, възложителите трябва да използват информационни системи, които да отчитат единното време по стандарт, определен с наредба на Министерския съвет. Тези системи трябва да отчитат и осигуряват надеждна информация за времето за настъпване (публикуване) на всички факти (документи) с правно и/или техническо значение‫٭‬. Отчитането и удостоверяването трябва да е с точност до година, дата, час, минута и секунда. Също така следва да се отбележи, че документите и информацията съгласно чл. 22б, ал. 2 от ЗОП, се публикуват под формата на електронни документи. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЕСЕП, електронен

документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Самото електронно изявление е словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация и е представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2 от ЗЕСЕП). Автор и титуляр на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името, на което е извършено електронното изявление (чл. 4 от ЗЕСЕП). При утвърждаване на вътрешните правила за управление на профила на купувача, същите следва да се съобразят и с Наредбата за електронните административни услуги (НЕАУ) и с вътрешните правила за оборот на електронни документи и документи на хартиен носител по Наредба за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в администрациите (НВОЕДДХНА). Съгласно цитираните подзаконови нормативни актове ръководителите на администрациите осигуряват разработването и внедряването на административна информационна система (АИС) в ръководените от тях администрации.


Административните информационни системи осигуряват поддържането и обработката на данните за оборота на електронни документи и документи на хартиен носител при предоставянето на административни услуги и изпълнението на административни процедури. Процедури са всички работни процеси в администрацията или между различните администрации, които включват вътрешен оборот на документи и които не представляват предоставяне на административни услуги и вътрешни електронни административни услуги. Административните информационни системи (АИС) поддържат и осигуряват съхранението на приетите и създаваните електронни документи за срок, не по-малък от 20 години по начин, позволяващ възпроизвеждане на документите без загуба на данни. Създаването на електронните документи в администрацията се осигурява със средствата на АИС или на външни програмни приложения. Предвид изложеното считаме, че за документите подписани и утвърдени от съответните лица би могло да се допусне публикуване чрез трансформирането им в pdf файл‫٭‬, например, и директното

им качване в този формат на профила. Като в случай на необходимост от потвърждаване на момента на качване и съхранение да бъдат предоставени данни от сървъра и от регистъра на интернет сайта, чрез които ще се удостовери датата на публикуване и респ. периода на престой на съответния файл. Считаме този подход за напълно достатъчен, тъй като самото наличие на функционираща АИС в организацията трябва да гарантира истинността на данните. Допълнителна възможност за удостоверяване е възможността да се прави снимка на екрана (print screen), която да се прилага в досието на процедурата / поканата. Допълнителна гаранция в тази връзка би могло да бъде и подписването на самия pdf. файл с електронен подпис, който също да удостовери периода на подписването му (генерирайки информация в тази връзка и в доставчикът на удостоверителни услуги). Въпреки това, не считаме за задължително подписването на електронния документ (напр. ("Portable Document Format") трябва: 1. да се използват инструменти, които осигуряват тяхната достъпност; 2. да се добавя алтернативно текстово описание към всяка графика в документа; 3. да се обозначават заглавията и другите стилове в документа; 4. да се използват инструменти, които

‫٭‬

Съгласно чл. 40, ал. 5 от НЕАУ, при

публикуване на документи във формат "PDF"

позволяват

поддържане

съдържанието.

на

таблица

на


pdf. файла) с ел. подпис.

законодателство).

Самото фактическо съдържание на публикувания електронен документ ще може да бъде установено при преглед на съответствието на съхранявания файл и хартиения екземпляр на документа.

Възложителите, които не разполагат с необходимия към момента бюджет за осигуряване на такива информационни системи, биха могли на първо време да използват безплатни или по-универсални софтуерни продукти и да създадат собствени календари/таблици, които да им напомнят автоматично и в оперативен порядък текущите срокове, които трябва да бъдат спазвани. Следва да се има предвид, че макар този метод да е по-достъпен от финансова гледна точка, той ще изисква още по оперативна и тясна комуникация и синхронизиране между заинтересованите лица в организацията (звеното по обществени поръчки – счетоводството – юридическото звено – деловодството – администратора на профила на купувача).

Възложителят би могъл да прецени и възможността, там където в закона се дублира задължението да се публикува даден документ (напр. протокол) и да се изпрати същия на участниците, това да става по ел. път до участниците посочили ел. адрес. Самото изпращане трябва да се реализира чрез електронната поща на възложителя и да бъде удостоверено съгласно приложимите изисквания на ЗЕУ и ЗЕДЕП. За правилното управление на процесите по спазване изискванията на чл. 22б от ЗОП, възложителите следва да интегрират наличните си информационни системи, в т.ч. деловодната, правната, счетоводната и т.н., с допълнително изградени модули за управление на обществените поръчки. Тази модули биха могли да станат основата за предвиденото в Директива 2014/24/ЕО и Директива 2014/25/ЕО изцяло електронно възлагане на обществените поръчки (до м. април 2016 год. изискването трябва да се въведе и в националното

Не на последно място, трябва да се обърне внимание на вътрешната комуникация между финансово-счетоводното звено и звеното за обществени поръчки. Първите трябва да осигуряват данните и информацията за извършените плащания и за фактическото освобождаване на съответните гаранции, в тесен синхрон със специалистите по обществени поръчки (и лицата осъществяващи контрола по изпълнението на договорите), който да ги осигуряват информация за основанията за извършване на плащания или


възстановяване на гаранция. Определено интегрирането на отделните системи на организацията в единна такава ще допринесе за правилното и ефективно изпълнение на задачите. За целите на настоящия наръчник е използвана примерна процесна схема, въз основа на която задълженията за „подсигуряване” на подлежащите на публикуване документи и информация се изпълняват от лицето – началник отдел „обществени поръчки”, като основното длъжностно лице в механизма за управление на дейността. В отделни моменти на процеса, по отношение протоколите в процедурата е предложен вариант за изпращане за публикуване на документите от член на комисията. Този член на комисията би могъл да бъде определен в заповедта за назначаването й от възложителя. За информацията за датата, основанието и размера на всяко извършено плащане по договорите за обществени поръчки и за подизпълнение, както и за информацията за освобождаването, усвояването или задържането на гаранциите за изпълнение на всеки договор, възможен вариант е да бъде изпращана до администратора на профила от главния счетоводител на организацията. Важно е да се отбележи, че лицата, предаващи информацията/документите, следва да са извършили и

заличаване на защитената информация и данни. За целта например биха могли да се използват определени софтуерни продукти, част от масово използваните оперативни програми, който позволяват да се извършва бърза редакция (заличаване) директно върху съответния файл (сканирания документ). Разбира се трябва да бъде осигурено и необходимото за целта хардуерно оборудване (скенери, компютри и т.н.). След като бъде осигурена необходимата информация/документи, трябва да бъде намерено решение кое ще е длъжностното лице/лица, които ще извършват фактическото публикуване в профила. Два са основните варианти тук. Първият е самите длъжностни лица по обществени поръчки да извършват публикуването директно. В този случай от една страна би следвало организацията да разполага със специализиран софтуер, който да дава възможност да се идентифицира лицето, да се определи кръга от правомощията му и т.н. Положителните страни на варианта са, че всяко отделно длъжностно лице по обществени поръчки има определен брой поръчки, които „води”, т.е. налице е конкретен ангажимент от страна на лице, което на практика участва от планирането, през подготовката и възлагането и чак до контрола на изпълнението.


Другият вариант (използван и в примерните правила към настоящия регистър) е да се определи конкретен специалист, наречен „администратор”, който да има задължението да публикува незабавно (или в определен конкретен срок) получената на ел. му поща информация/документи. За самите администратори това ще означава и наличието на задължение да осигуряват идентифицирането на документа, удостоверяването на момента на качването и периода на престоя му в профила и т.н. Считаме за най-удачно необходимите данни да бъдат изпращани до администратора чрез вътрешните / служебни електронни пощи, които осигуряват достатъчна информация и по отношение изпълнението на задълженията от длъжностните лица и са възможно най-бързия и оперативен начин за пренос на данни. Друг вариант (виж. приложените образци) е да се използва хартиен регистър, чрез който да се удостоверява приемането и предаването на съответния документ. Всички горе указаните задължения на посочените лица трябва да са отразени в длъжностните им характеристики. На самите участници в процеса, в т.ч. и на системните администратори, следва да се осигури необходимото ниво на обучение и компетентност, като

същите бъдат детайлно запознати с приложимите законови изисквания, срокове, методи и други. В текста на ЗОП в сила от 01.10.2014 г. по отношение публикуването на документи и информация в профила на купувача е предвидена и специална защита на чувствителната търговска информация и правилата на конкуренцията. Тя се реализира или по реда на чл. 33, ал. 4 от ЗОП, когато участника е декларирал, че част от офертата му съдържа конфиденциални данни и информация или когато в офертата е налична информацията, защитена със закон. В първата хипотеза е важно да се отбележи, че декларацията по чл. 33, ал. 4 от ЗОП се прилага като част от техническо предложение за изпълнение на поръчката (в плик № 2) и в нея участникът може да посочи коя част от офертата му има конфиденциален характер и да изисква от възложителя да не я разкрива. Възложителят няма право да разкрива информация, предоставена му от кандидати и участници, посочена от тях като конфиденциална по отношение на технически или търговски тайни, с изключение на случаите по чл. 44 от ЗОП. Във втората хипотеза на защитена информация, тук се включва информация от


офертата, която не подлежи на разкриване или разкриването й се подчинява на специални правила съгласно закон. Така например, за класифицираната информация се прилага реда по Закона за защита на класифицираната информация, за информацията, съдържаща лични данни - реда по Закона за защита на личните данни и т.н. Възложителя не само ще трябва да осигурява защитата на декларираната от участника търговска тайна, но и да извършва служебна проверка за наличието на данни и информация, защитена със закон и то не само в офертата му, а и по отношение на всички документи и информация, подлежаща на вписване в профила. В случай че такава информация бъде служебно идентифицирана или декларирана от участника, възложителят трябва да осигури нейното заличаване. Заличаването на информацията, подлежаща на публикуване по време на процедурата, може да бъде извършено от определен член от комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите по всяка конкретна процедура или от длъжностното лице по обществени поръчки в останалите случаи. На мястото на заличената информация се посочва правното основание за заличаването. Това от своя страна означава, че всички документи, които ще се публикуват на профила на

купувача, съдържащи данни и обстоятелства, представляващи търговска или друга защитена от закон тайна, ще се подписват в два екземпляра – пълен и съкратен. В съкратения вариант на документите, които ще бъдат публикувани на профила, всички данни и обстоятелства, представляващи търговска или друга защитена от закон тайна, ще се заличават и на мястото им се поставя знак (.......)*. Съкратеният вариант на документа би могъл да носи напр. следното обозначение:

В публикуваната версия на този документ,

някои

от

данните

са

заличени в съответствие с /посочва правното

основание

за

заличаването/, с което не се допуска разгласяването на търговски тайни

Освен това във вътрешните правила или в заповедите във връзка с провеждането на процедурите би могло да се разпише задължение на ръководството и служителите на организацията и външните експерти, получили по някакъв начин достъп до информацията с конфиденциален характер, представляваща производствена, търговска, служебна или друга защитена от закон тайна, да нямат право да я разпространяват по какъвто и да е било начин. За

финал

ще

напомним,

че


разписването на вътрешни правила за оповестяване в профила на купувача не отменя

ред, чрез който да се изпраща и необходимата за публикуване информация в Регистъра на

ангажимента на възложителя да осигури и съответен процедурен

обществените поръчки.


Таблица 1. Подлежащи на публикуване в профила на купувача документи и информация

Документ /

Момент на публикуване в

информация

Профила на купувача

Срок за публичност

Забележка

Процедура

1.

Предварителните

В първия работен ден, следващ

Една година от публикуването в

обявления

деня на изпращането им в РОП

профила на купувача

Следва

да

предварителни

се

има

обявления,

предвид, попадащи

че в

обхвата на чл. 45в, ал. 2 от ЗОП, не могат да бъдат публикувани в профила на купувача преди датата на изпращане на съобщение по чл. 45в, ал. 1, т. 1 от ЗОП за публикуване в "Официален вестник" на Европейския съюз (арг. чл. 45в, ал. 8 от ЗОП). 2.

Решението,

В първия работен ден, следващ

Една година от:

обявлението

деня

-

документацията

за

на

публикуването

на

обявлението в РОП

участие в процедурите

Или

за

в деня на публикуването на

възлагане

обществени поръчки

на

обявлението в РОП в случаите

Следва да се има предвид момента на

приключването

или

прекратяването процедурата

на

-

когато

не

е

сключен договор; -

изпълнението

задължения

по

на

всички

договора,

фактическото публикуване на обявлението в РОП. Препоръчваме

използването

на услугата

Упълномощен потребител на АОП, която дава възможност за публикуване чрез ел.


по чл. 64, ал. 3 от ЗОП –

съответно

на

всички

хипотеза втора

задължения по договорите в рамковото споразумение.

подпис, вкл. и изпращане на обявлението до "Официален вестник" на ЕС. Важно

е

да

се

отбележи,

че

ако

възложителят прилага правната възможност на чл. 64, ал. 3 от ЗОП и намалява срока за подаване на оферти трябва да публикува документацията на профила от датата на публикуване на обявлението в РОП 3.

Решенията за промяна

В първия работен ден, следващ

Една година от:

в случаите по чл. 27а,

деня на изпращането им в РОП

-

или

прекратяването

ал. 1 и променената документация

приключването

процедурата

за

на

-

когато

не

е

сключен договор;

участие

-

изпълнението

на

всички

задължения

по

договора,

съответно

на

всички

задължения по договорите в рамковото споразумение. 4.

Разясненията

по

В срок от 4 календарни дни от

Една година от:

документациите

за

получаване

-

участие в процедурите

разяснение

на

искане

за

Ако

приключването -

когато

изпълнението

разяснението

е

посочило електронен адрес, разясненията се

на

изпращат и на него в деня на публикуването

е

им в профила на купувача. В случая е

не

сключен договор; -

поискало

или

прекратяването процедурата

лицето

препоръчително изпращането да стане от на

всички

официалната

или

от

посочената

в


задължения

по

договора,

обявлението ел. поща, като файлът със

съответно

на

всички

съдържанието на разяснението се подпише с

задължения по договорите в рамковото споразумение. 5.

Поканите

за

Ограничени

процедури

-

представяне на оферти

В

при

решението по чл. 79 ал. 12 от

ограничена

деня

на

ЗОП;

състезателен диалог и

Състезателен

с

обявление

на

-

приключването

или

прекратяването процедурата

процедура,

договаряне

изпращане

Една година от: на

-

когато

не

е

сключен договор; диалог

-

- изпълнението на всички В тридневен срок от вземане на задължения по договора, решението по чл. 87г, ал. 11 от

съответно

ЗОП;

задължения по договорите в

Договаряне с обявление - В

на

всички

рамковото споразумение.

тридневен срок от вземане на решението по чл. 88, ал. 11 от ЗОП. 6.

Протоколът по чл. 68,

В

деня

на

изпращане

ал. 8 от ЗОП

протокола по чл. 68, ал. 8 от ЗОП на всички участници

на

Една година от: -

приключването

или

прекратяването процедурата

на

-

когато

не

е

сключен договор; -

изпълнението

на

всички

задължения

по

договора,

съответно

на

всички

електронен подпис съгласно ЗЕДЕП.


задължения по договорите в рамковото споразумение. 7.

Съобщение по чл. 69а,

В срок от 2 работни дни преди

Една година от:

ал. 3 от ЗОП

датата на отваряне на ценовите

-

оферти на участниците.

прекратяването

Чрез съобщението се обявява датата, часа и

приключването

процедурата

-

когато

или

мястото на отварянето на ценовите оферти.

на

Когато критерият за оценка е икономически

е

най-изгодна оферта, съобщението съдържа

не

сключен договор; -

и резултатите от оценяването на офертите

изпълнението

на

всички

задължения

по

договора,

съответно

на

всички

задължения по договорите в рамковото споразумение. 8.

Протоколът по чл. 72

Едновременно с изпращане на

Една година от:

от ЗОП

Решението по чл. 73, ал. 1 от

-

ЗОП

на

участниците

тридневен срок от издаването му)

приключването

или

прекратяването процедурата

на

-

когато

не

е

сключен договор; -

изпълнението

на

всички

задължения

по

договора,

съответно

на

всички

задължения по договорите в рамковото споразумение. 9.

Протоколът по чл. 88,

В тридневен срок от вземане на

Една година от:

по другите показатели за оценка.


ал. 4 от ЗОП

решението по чл. 88, ал. 11 от

-

ЗОП, възложителят в един и

прекратяването

същи ден изпраща решението до

всички

кандидати

публикува

в

и

профила

го на

купувача

приключването

процедурата

или на

-

когато

не

е

сключен договор; -

изпълнението

на

всички

задължения

по

договора,

съответно

на

всички

задължения по договорите в рамковото споразумение. 10. Докладът по чл. 89, ал. 5 от ЗОП

В

един

и

същи

ден

с

изпращането на решението по чл. 89, ал. 6 от ЗОП на всички

Една година от: -

приключването

прекратяването процедурата

участници

или на

-

когато

не

е

сключен договор; -

изпълнението

на

всички

задължения

по

договора,

съответно

на

всички

задължения по договорите в рамковото споразумение. 11. Протоколът по чл. 101, ал. 2 от ЗОП

В един и същи ден с изпращане

Една година от:

на протокол за класирането на

-

проектите

на участниците

процедурата

в

приключването

или

прекратяването процедурата

-

сключен договор;

на когато

не

е


-

изпълнението

на

всички

задължения

по

договора,

съответно

на

всички

задължения по договорите в рамковото споразумение. 12. Протоколът по чл. 101, ал. 4 от ЗОП

В един и същи ден с изпращане

Една година от:

на

-

допълнения

протокол

за

класирането на проектите на участниците в процедурата

приключването

или

прекратяването процедурата

на

-

когато

не

е

сключен договор; -

изпълнението

на

всички

задължения

по

договора,

съответно

на

всички

задължения по договорите в рамковото споразумение. 13. Решението по чл. 38 от ЗОП

В срок от 3 календарни дни от

Една година от:

издаването му

-

приключването

или

прекратяването процедурата

на

-

когато

не

е

сключен договор; -

изпълнението

на

всички

задължения

по

договора,

съответно

на

всички


задължения по договорите в рамковото споразумение. 14. Информация за датите и

основанието

освобождаване

за или

задържане

30-дневен

срок

от

освобождаването/задържането

-

участниците във всяка за

възлагане

на

или на

-

когато

не

е

сключен договор;

или

процедура

приключването

процедурата

на

кандидатите

-

прекратяването

на гаранцията

гаранциите за участие на

Една година от:

изпълнението

на

всички

задължения

по

договора,

съответно

на

всички

задължения по договорите в рамковото споразумение.

обществена поръчка; 15. Договорите

за

обществени

поръчки

заедно

В

30-дневен

срок

от

сключването на договора

Една година от изпълнението

Обхвата на задължителните приложения

на

към договора за обществена поръчка ще

всички

задължения

по

договора, съответно на всички

със

задължения по договорите в

задължителните

рамковото споразумение.

бъде, определен в ППЗОП. Информацията за всеки сключен договор за обществена

приложения към тях

поръчка

или

за

сключено

рамково споразумение се изпраща и до РОП не по-късно от 30 дни след сключването на договора или на рамковото споразумение.

16. Договорите подизпълнение допълнителните

за и

В

30-дневен

срок

от

Една година от изпълнението

получаването от възложителя

на

на договора за подизпълнение

договора, съответно на всички

и

задължения по договорите в

на

допълнително

всички

задължения

по


споразумения към тях; 17. Рамковите

В

споразумения със

споразумение към него;

заедно

задължителните

30-дневен

сключването

срок на

рамковото споразумение. от

рамковото

споразумение

Една година от изпълнението на

всички

задължения

по

договора, съответно на всички задължения по договорите в

приложения към тях

рамковото споразумение.

18. Допълнителните

В

споразумения

за

изменения

на

договорите

за

30-дневен

срок

сключването

от

Една година от изпълнението

на

на

допълнителните споразумения

всички

задължения

по

договора, съответно на всички задължения по договорите в рамковото споразумение.

обществени поръчки 19. Информация за датата, основанието и размера на

всяко

извършено

плащане

по

договорите

за

В

30-дневен

срок

от

извършването на плащането;

на

За

договора, съответно на всички

договори

повтарящи стоки,

се

за

периодично доставки

информацията

извършените

плащания

рамковото споразумение.

се

20-о число на месеца, следващ месеца

включително

за

на

по

за

по

подизпълнение,

задължения

задължения по договорите в

публикува в обобщен вид до

за

всички

на

обществени поръчки и договорите

Една година от изпълнението

извършените

плащания.

авансовите плащания 20. Информация за датата и

основанието

за

В 30-дневен срок от създаване

Една година от изпълнението

Информацията се публикува и в РОП в

на информацията.

на

едномесечен

всички

задължения

по

срок

след

приключване


приключване

или

прекратяване

за

договора, съответно на всички

изпълнението на договор за обществена

на

задължения по договорите в

поръчка

рамковото споразумение.

прекратяване.

договорите 21. Информация за датите и

основанието

за

срок

от

на

гаранциите

за

предсрочното

му

всички

задължения

по

договора, съответно на всички задължения по договорите в

или

задържането

след

Една година от изпълнението на

освобождаването/усвояването/ задържането на гаранцията

освобождаването, усвояването

30-дневен

или

рамковото споразумение.

изпълнение на всеки договор

Публична покана

22. Публичната покана по

В

деня

на

публикуване

чл. 101б, ал. 1 от ЗОП,

поканата

техническата

обществени поръчки

спецификация проекта

на

към поканата

и договор

в

Портала

на за

Една година от изпълнението на

всички

договора.

задължения

по

В случай че възложителя утвърди и други документи към поканата (образци, указания, декларации и т.н.), същите се публикуват едновременно с поканата. В ЗОП не е предвиден срок, през който публичната покана да стои на Профила на купувача. поканата най-малко

Въпреки трябва до

да

това стои

вземане

на

считаме, на

че

профила

решение

за


сключване

на

договор.

В

случаи,

че

договорът бъде сключен поканата следва да стои

на

профила

една

година

от

изпълнението на всички задължения по договора. Ако по една или друга причина след изтичане на 7 те работни дни за подаване

на

оферта

не

бъде

сключен

договор то възложителя има право да премахне поканата от профила си. 23. Разяснения

по

чл.

101б, ал. 6 от ЗОП.

Най-късно на следващия ден

Една година от изпълнението

при

на

писмено

искане

за

разяснения, направено до три

всички

задължения

по

договора.

дни преди изтичане на срока за получаване на оферти. 24. Договорът

по

публичната покана и

В

30-дневен

срок

от

сключването на договора

Една година от изпълнението на

всички

задължения

по

договора.

допълнителните споразумения към него

Друга информация / документи

25. Вътрешните

правила

по чл. 8б от ЗОП;

Правилата налични

трябва на

01.10.2014 г.

да

профила

са към

Една година след изменението или отмяната им;


26. Становищата по чл. 19, ал. 2, т. 2 от ЗОП на

В 30-дневен срок от получаване

Постоянно,

на становището.

актуализация

В 30-дневен срок от получаване

Една година от:

на становището.

-

със

съответната

изпълнителния директор на АОП по запитвания

на

възложителя; 27. Одобрените

от

изпълнителния

приключването

директор на агенцията

прекратяването

експертни

процедурата

от

становища

предварителен

върху

конкретната процедура за

възлагане

на

-

когато

не

е

изпълнението

на

всички

задължения

по

договора,

съответно

на

всички

задължения по договорите в

обществена поръчка, а когато

на

сключен договор;

осъществявания

контрол

или

рамковото споразумение.

възложителят

не приеме някоя от препоръките

-

и

мотивите за това 28. Информация за лице за контакти,

номер

телефон

и

пощенски

адрес

електронен адрес

на

факс, и

Информацията

трябва

налична

профила

на

01.10.2014 г.

да

е

към

Постоянно, актуализация

със

съответната


§ Обществени поръчки в бъдеще време Новите предизвикателства при възлагане на обществени поръчки през призмата на Националната стратегия за развитие на сектора обществени поръчки в България за периода 2014-2020 г.

Поля Петрова-Огнянова

На свое заседание, проведено на 09 юли 2014 г., Министерският съвет прие Национална стратегия за развитие на сектора обществени поръчки в България за периода 2014 – 2020 г. Изработването и приемането на документа има за цел да набележи конкретните цели, мерки и дейности за хармонизиране на приетите от Европейския парламент и от Съвета нови директиви за обществени поръчки, които трябва да бъдат въведени в българското законодателство до април 2016 г., както и да определи целите и мерките за бъдещо развитие на сектора, като се отчитат натрупаният опит и практика. Предвид стратегическия характер на документа, предвидените в него мерки са разделени на три групи: краткосрочни, средносрочни и дългосрочни.

В стратегията е направен преглед на нормативната уредба и са посочени държавните органи, които изпълняват функции, свързани с обществените поръчки. Представена е статистическа информация относно възложените обществени поръчки. Същевременно, в стратегията са изброени някои специфични особености на системата, които са следните: 1. В България, в сравнение с останалите държави-членки на Европейския съюз, са въведени едни от най-ниските прагове, при наличие на които се изисква провеждане на процедура, за да бъде възложена обществената поръчка. След направена съпоставка със стойностите на въведените в директивите прагове е установено, че националните прагове за


доставки, услуги и конкурс за проект, наличието на които е предпоставка за провеждане на процедура, са с около 4 пъти по-ниски от европейските, а по отношение на обществените поръчки с обект строителство националният праг е близо три пъти по-нисък в сравнение с европейския.

Възприетият подход създава гаранции за по-голяма публичност и прозрачност на процеса по възлагане на обществени поръчки и е предпоставка за увеличаване на конкуренцията и състезателното начало. Същевременно, следва да се отбележи, че този подход създава определени затруднения за възложителите, тъй като изисква по-дълъг период от време необходим за технологичното провеждане на процедурата (най-вече при открита или ограничена процедура), ангажира в по-висока степен административният и технически капацитет на участниците при подготовка на офертите им и намалява възможността за възлагане на обществената поръчка в по-кратки срокове, което от своя страна оказва пряко влияние върху основната цел на процеса, а именно: възлагането и изпълнението на съответната потребност на възложителя. 2. Подходът възприет в българското законодателство се

констатира и при публичността на процедурата на договаряне без обявление, която на национално ниво се отразява в изискване за публикуване в Регистъра на обществените поръчки на решението за откриване на процедурата. За съпоставка, на европейско ниво се изисква единствено оповестяване на информация за сключеният договор. 3. По-строгият подход възприет в националното законодателство се отразява и при възлагането на обществените поръчки за услуги от приложение № 3 към чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Последното се осъществява чрез открита, ограничена процедура или договаряне с обявление в сравнение със законодателството на Европейския съюз, което не поставя изисквания за провеждане на процедура за възлагането на този вид обществени поръчки. 4. В националното законодателство са въведени множество рестриктивни мерки, които затрудняват прилагането на закона, тъй като въвеждат прекомерно голям брой изисквания както към възложителите, така и към лицата, които участват в процедурите за възлагане на обществени поръчки. Тези мерки усложняват и забавят процеса по възлагане на обществените поръчки, тъй като въвеждат


множество правила, чието неспазване е предпоставка за допускане на нарушения, голяма част от които са чисто формални и не толкова съществени. В стратегията са дадени примери за подобни рестриктивни изисквания, които не произтичат от европейското законодателство, част от които са свързани с: - изискванията към състава на комисиите при възложителите; - изискванията към съдържанието на офертите и тяхната комплектованост; - подробните правила за работа на комисията при отваряне и разглеждане на офертите; - забраната договорите;

за

изменение

на

- детайлни срокове за изпращане на информацията, подлежаща на публикуване и др.

Стриктното и точно прилагане на всички въведени изисквания формализира във висока степен провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки, като същевременно не създава достатъчно гаранции за ефективност на разходването на бюджетните и извънбюджетните средства. В тази връзка в стратегията е предложено да се обсъди изготвянето и приемането на изцяло нов нормативен акт, който изцяло да кореспондира с европейското законодателство и

да намали броя на формалните нарушения. 5. Увеличаване броя на подадените по електронен път документи, включително на тези, изпратени с използване на електронен подпис.

На база посочените особености и предвид новите правила в европейското законодателство за възлагане на обществени поръчки в стратегията е определена една основна цел, а именно: повишаването на ефективността и законосъобразността при възлагането на обществените поръчки. Постигането на посочената цел е обвързано с изпълнение на определени мерки в няколко дефинирани в стратегията области.

І. Като първа и приоритетна област на въздействие е посочена промяна в действащото законодателство, която да гарантира приемането на нормативна уредба, която да бъде: - рамкова и опростена, а не както досега строго детайлизирана; - устойчива, което означава, че същата не трябва да бъде обект на чести промени. Констатирано е, че наличието на детайлизиран подход, при който са посочени ясно, подробно и


изчерпателно допустимите действия подпомага възложителите при изпълнение на техните задължения, във връзка с възлагането на обществените поръчки, но същевременно създава редица затруднения и предпоставки за допускане на формални нарушения, които често водят до невъзможност от своевременно възлагане на обществените поръчки. В тази връзка е предвидено създаването на работна група, която до 1 октомври 2014 г. да изготви проект на нов нормативен акт, който да бъде предложен за обществено обсъждане и съгласуване. Прилагането на новия нормативен акт ще изисква и приемане на съответна подзаконова нормативна уредба. Едновременно с разработването на новата нормативна уредба е предвидено и създаването на работна група, която да направи анализ на практиката по прилагане на действащото законодателство, с цел формулиране на мерки за избягване и предотвратяване в бъдеще на пропуски и слабости, които са констатирани при прилагане на настоящата нормативна уредба.

ІІ. Освен приемането на нова нормативна уредба в стратегията е обърнато съществено внимание на прилагането на същата, което е определено като втора

съществена област, на която следва да се обърне задълбочено внимание. За тази цел е предвидено да се положат всички необходими усилия за установяване на законосъобразни практики по прилагане на законодателството и недопускане разпространяването на незаконосъобразни такива. В тази посока се предвижда засилване на методологичните функции на Агенцията по обществени поръчки, чрез повишаване ролята на методическите указания, както и публикуването на Портала за обществени поръчки на документации, които са одобрени без забележки при осъществявания предварителен контрол. Акцентирано е също на ролята и функциите на управляващите органи, като е предвидено същите да предложат стандартни документации или други образци на документи, които биха били полезни на възложителите и биха намалили риска от допускане на нарушения. Успешното прилагане на новата нормативна уредба е обвързано също с проучване практиката на управляващите и контролните органи, както и на органите по обжалване. В подкрепа на възложителите е предвидено да се разработят и приемат две нови практически помагала, които да представят в


детайлизиран вид етапите и стъпките при провеждане на някои от най-често провежданите процедури и да дадат методологическа и практическа подкрепа на възложителите при изпълнение на техните функции.

ІІІ. Друга приоритетна област е свързана с публичността и прозрачността при възлагане на обществените поръчки. Основен акцент в тази посока е поставен върху въвеждането на изцяло електронни способи при възлагането, чрез които се очаква да се постигне намаляване на административната тежест и оттук икономии на бюджетни, времеви и човешки ресурси, както за възложителите, така и за участниците. Като непосредствен резултат от това се очаква увеличаване броя на малките и средни предприятия, които да участват в процедурите и от тук повишаване на конкуренцията. В подкрепа на това е предвидено до края на 2016 г. да се премине към изцяло електронна кореспонденция между възложителя и участниците до етапа на подаване на оферти и поетапно електронизиране на останалите етапи до подписване на договор.

ІV. Освен посочените области на въздействие, ключов фактор за успешното и ефективно възлагане на обществените поръчки, е наличието на професионален административен

капацитет, който притежава нужните знания и умения. Ето защо създаването, запазването и развитието на същия е определено като друга приоритетна област, която е от съществено значение за успешното и своевременно възлагане на обществените поръчки и от тук за ефективното разходване на бюджетни и извънбюджетни средства. Нуждата от добре подготвен административен капацитет се констатира както по отношение на възложителите, особено такива разполагащи с малък финансов и административен ресурс, така и по отношение на органите по методология, контрол и по обжалване. В тази връзка е предвидено да се разработят както програми за обучение на университетско ниво, така и използване на функциите и опита на Института по публична администрация. Планирано се също и провеждането на срещи и обучения с управляващите органи, които да представят натрупания от тях в годините опит. Съществен акцент е поставен върху създаването на Обучителна академия по европейски структурни и инвестиционни фондове, която да предлага обучения на служители на бенефициентите по подготовка, управление и изпълнение на проекти, в това число и обучения по обществени поръчки.


Планира се подобряване на качеството на правораздаване в областта на обществените поръчки чрез провеждане на специализирани обучения за съдии от Националния институт на правосъдието. Особено внимание е обърнато на централизираното възлагане на обществените поръчки. Отчетени са постигнатите до момента резултати в тази посока, като същевременно е констатирано, че тази форма на възлагане не е използвана максимално. За целта е планирано централният орган по обществени поръчки да се преобразува в ново правосубектно юридическо лице, което да има оперативна и организационна самостоятелност. Предвидено е разширяване на обхвата на централизираното възлагане чрез включването на обществени поръчки с предмети в областта на здравеопазването. Внимание е обърнато и на затрудненията, които срещат възложителите на териториално ниво, като за тази цел е планирано да се извърши задълбочен анализ, с цел изготвяне на концепция за създаване на централизиран орган за възлагане на обществени поръчки за общините.

V. Друга област, върху която е планирано да допълнителни

се приложат мерки, е

контролната система. Отчетени са ролята, функциите и придобитият опит от различните органи, упражняващи контрол върху процеса по възлагане на обществени поръчки, като същевременно е обърнато внимание на нуждата от налагане на единна и правилна практика. В тази връзка е отчетена необходимостта от засилване на методическите функции на Агенцията по обществени поръчки, чрез разширяване на обхвата на издаваните от същата методически указания и въвеждане на задължителна сила на същите за всички контролни органи. Освен това е планирано разширяване обхвата на предварителния контрол, упражняван от АОП. За целта се предлага понижаване на стойностните прагове на поръчките, които да бъдат обект на този вид контрол, както и да се проверяват поръчки, които се финансират не само от европейски фондове, но и от националния бюджет. Предлага се също предварителният контрол да обхване и другите процедури за възлагане на обществени поръчки, като изборът им следва да се осъществява на основата на жребий. В стратегията е обърнато внимание и на необходимостта от оптимизиране на практиката на Сметната палата и на Агенцията


за държавна финансова инспекция, чрез съгласуване на реда и правилата за осъществяване на последващия контрол, с цел избягване дублирането на проверки и постигане на еднакво третиране на констатираните нарушения.

предложено да се обсъдят и предложат механизми и способи срещу злоупотреба с право на обжалване, както и възможност за прилагане на опростени правила за обжалване на обществени поръчки с ниска стойност.

Повишаването на ефективността на контролната система е обвързано и с необходимостта от преглед на административно-наказателните разпоредби в ЗОП. Предложено е да отпаднат съставите на нарушения, които са несъществени и не оказват влияние върху конкуренцията и избора на изпълнител. Същевременно е предложено при определяне размера на наказанията да се отчитат вида и тежестта на нарушенията.

За своевременното и стриктно прилагане на стратегията е приет план за нейното изпълнение с посочени области на въздействие, отговорни институции, срокове и индикатори за изпълнение.

Отбелязана е необходимостта от повишаване на ефективността на системата за обжалване, като е

Изразявам своята надежда, че отговорните за изпълнението на мерките институции ще изпълнят своевременно определените в стратегията действия, така че в следващите години да се създадат условия и възможности за повишаване на ефективността и ефикасността на процеса по възлагане на обществени поръчки.


Издава: :„ЗОП ПЛЮС“ ЕООД – София

РЕДАКТОРСКИ ЕКИП Анелия Георгиева – гл. редактор Марияна Димитрова – редактор РЕМЕ-син, Десислава Васова - графичен дизайн и предпечат

София 1000 бул. „Витоша“ 1А, ет. 4, офис 404 тел.: (+359) 0878 610 705; e-mail: zopplus@gmail.com © 2014 „ЗОП ПЛЮС“ ЕООД – София. Всички права запазени.

www.zopplus.com Всички текстове и изображения публикувани в настоящото издание са собственост на „ЗОП ПЛЮС“ ЕООД и са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права и представляват защитена интелектуална собственост. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без официално писмено разрешение на „ЗОП ПЛЮС“ ЕООД е забранено. Статиите и изразените от авторите в списанието становища не ангажират никоя институция и представляват единствено тяхното експертно мнение.

ЗОП+

Procurement digest 2014  
Procurement digest 2014  

The first issue of the annual digest of ZOP+ Magazine

Advertisement