Земеделие плюс

Page 1

ISSN 1310-7992 www.blackandwhitemag.bg

6’2012

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС



ʞ̀̒̅̇̈, ̒̅̇̈, ʞ̀ ̊̎̈̒̎̈̑̊̀̒ ̈̑̊̀̒ʦ̗̎̂̅̅! ʦ̗̎̂̅̅! ̊̎̈̒̎



Новини от МЗХ Българска Агенция Õ¿√–¿ƒ» »ÕŒ¬¿÷»» по «¿ Безопасност на Храните

«‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú Ì‡ ÁÂωÂÎËÂÚÓ Ë ı‡ÌËÚ ‰- ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ‚˙˜Ë ̇„‡‰‡Новини от БАБХ Ú‡ Á‡ ¡˙΄‡ÒÍË ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌ ÔÓ‰ÛÍÚ ‚ ÍÓÌДарение на месо ÍÛÒ‡ Á‡на ËÌÓ‚‡ˆËË ÔÓ ‚ÂÏ ̇ "¬Â˜Â ̇ »ÁБългарска хранителна банка ÎÓÊËÚÂΡ ¿√–¿ 2010" ‚ „. œÎÓ‚‰Ë‚. Õ‡„‡932 килограма месо от източнобалкански свине беше ‰‡Ú‡ ÔÓÎÛ˜Ë ÙËχдирекция "lj‡‡" ¿ƒ - „. ÿÛÏÂÌ дарено от Областна по безопасност на храните, —⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈ Á‡ град ÔË͇˜Ì‡ Габрово,ÍÓÏÔÎÂÍÚ̇ на Българска ‰ËÒÍÓ‚‡ хранителна·‡Ì‡, банка. ÍÓˇрутиннаÁ‡проверка на транспортно средство, ÚÓ ·Â При ÓÚ΢Â̇ Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ӷ·ÒÚÚ‡ "Õ‡¡⁄À√¿–— Œ“Œ Земеделски«≈Ã≈ƒ≈À»≈ култури инспектори отËдирекцията в Габрово, съвместно с пред‰ÂÈÌÓÒÚ ‡Á‡·ÓÚÍË". œËÓËÚÂÚË Á‡ ÔÓÏˇÌ‡ ̇ ‡„‡̇ڇ ÔÓÎËÚË͇ 4 ۘ̇ Сусамът като алтернативна ставители на Районно управление „Полиция” – Трявна, «≈Ã≈ƒ≈À— » ”À“”–» «‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ·Â Ô‰е констатирано нерегламентирано транспортиране на 4 култура на тютюна в България ≈ÙÂÍÚ˂̇ ·Ó·‡ Ò Ô΂ÂÎËÚ Ò‰‡ÚÂΠ̇ ÍÓÏËÒˡڇпрасета. ÔÓ ÓˆÂÌˇ‚‡Ì ̇ ͇̉Ë51 източнобалкански ÔËТехнологично Ô¯ÂÌˈ‡Ú‡ Ëкачество ˜ÂÏË͇на сорт 7 ‰‡ÚËÚÂ. Õ‡„‡‰Ë Ò‡ ‚˙˜ÂÌË ‚ ¯ÂÒÚ Í‡Ú„ÓЖивотните са неидентифицирани (без ушни марки) ¡Ó·‡ Ò Ô΂ÂÎËÚ ÙÛ‡ÊÂÌ „‡ı 10 7 твърда пшеница ÔË Мирела и без по смисъла на Закона за ветеринарËË, ÔËдокументи ÔÓÒÚ˙ÔËÎË 72 Á‡ˇ‚ÍË Á‡ Û˜‡ÒÚË . ∆ËÚÌË ÚÂ‚Ë ‚ —‡Í‡ Ô·ÌË̇ номедицинската дейност, който регулира превоза на Соргото като алтернатива на царевицата у нас 10 ¬ ‡Á‰ÂÎ "ǯËÌË, ËÌ‚ÂÌÚ‡ Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ Ë ı‡ÌËÚÂÎ̇ ÒÚÓÈÌÓÒÚ 11 живи животни на територията на страната. "¬»—Износ на калий с надземната биомаса от царевица 11 Á‡ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ" Ôӷ‰ËÎ Â ÙËχЖивотните –¿—“»“≈ÀÕ¿ «¿Ÿ»“¿ са насочени за клане в регламентирана кланица и след —≈–-ŒœŒ–¿" ŒŒƒ Ò ÂÍÒÔÓÌ‡Ú Í‡ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡ Добив на плодове при фъстъци 14 β˜Ó‚Ë ÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë ÔË ÊËÚÌË ÍÛÎÚÛË потвърждаване чрез лабораторни изследвания, че е гоMarathon Magnum. Ò˙ÒПоливният ÒΡڇ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ дно за консумация от хора, месото е дарено на Българска режим и продуктивността (Ô¯ÂÌˈ‡, ÚËÚË͇ÎÂ, ˜ÂÏËÍ, Ó‚ÂÒ, ˙Ê) 13 »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÔÓ Ô·ÌËÌÒÍÓ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó хранителна банка. на бялата роза 16 За констатираното на водача превоз«≈À≈Õ◊”÷» Ë ÁÂωÂÎË „. “ÓˇÌнарушение ÔÓÎÛ˜Ë Ì‡„‡‰‡ Á‡на "ÕÓ‚Ë Органичният̇тор БайкалË при мини карамфил ното средство е съставен Акт за установяване на адмиœÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó ·ÓÍÓÎË Í‡ÙËÓÎ 1619 ÒËÒÚÂÏË Á‡ ıË„ËÂÌÂÌ ‰Ó·Ë‚ ̇ ÏΡÍÓ ‚ χÎÍË нистративно нарушение за нерегламентиран превоз на Библиотека √ÂÌÂÚ˘ÌË ÂÒÛÒË ÓÚ Ò‡Î‡Ú‡ Ë ÒÔ‡Ì‡Í 18 Ë Ò‰ÌË ÙÂÏË Ë ÔÂ‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ ÏÛ ‚ ÏÓживи животни. Œ¬ŒŸ¿–—“¬Œ 21–28 ·ËÎÌË164 ЕЧЕМИК Ï‡Ì‰Ë" ‚ ‡Á‰ÂÎ "ǯËÌË, ËÌÒڇ·-хракилограма агнешко -месо получи Българска fl„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ë ‚ ¡˙΄‡ˡ 33 Растителна защита ˆËËнителна Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Á‡дарение ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ". банка като от Областната дирекция √˙·ÌË ·ÓÎÂÒÚË ÔË ÒÎË‚Ó‚Ë ÒÓÚÓ‚Â 35 безопасност на храните-в √Â„‡Ì‡ Ловеч. Спазвайки всички —поÌÓ‚ ÒÓÚ ÌÂÍÚ‡Ë̇ »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú Див огън по тютюна ÍÛÎÚÛ‡ ÂÒÚÂÌ˙Ú - ˆÂÌ̇ ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒ͇ 3829 изисквания за съхранение и транспортиране на ÔÓ Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó - „. œÎÓ‚‰Ë‚ ·Â ÓÚ΢ÂÌмесни Ò Дискусионно «‡ÒËÎÂÌ ÍÓÌÚÓÎ ÔÓ Ú˙„ӂˡڇ продукти, БХБ осигури логистиката и предостави от своя Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ‡Á‰ÂÎ "—ÓÚÓ‚Ë ÒÂÏÂ̇ Ë ÔÓÒ Ó‚Ó˘ÂÌ ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂˇΠ40 Очаквани резултати от предложените страна като дарение агнешкото чрез две партньорски Ò‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂˇÎ". ÿÿ»Õ» организации, които разполагат със собствена кухня и промени в ОСП 31 ≈ÌÂ„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ÓÔÂ‡ˆËË ‚ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ 41 ¬ще‡Á‰ÂÎ "“ÓÓ‚Â Ë ÔÂÔ‡‡ÚË ÒÂÎÒÍÓÚÓ приготвят топъл обяд за нуждаещи Á‡ се. 11 броя агнета ЕКОЛОГИЯ In MeÏoriam: Çۯ͇ ’ËÌÓ‚‡ 44 ÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó" получи „Мисия без граници“, която чрез своята социална Ôӷ‰ËÚÂÎ Â »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÏÂÎËÓКак да ограничим водната ерозия на почвата 34 ‡ˆËË кухняËежедневно готви иÁ‡ раздава на околоÁ‡200 ∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ Ò‚Óˇ храна ÌÓ‚ ÏÂÚÓ‰ бездомни в̇ София. Другата ÓÚÔ‡‰˙ˆË. половина от дарението е ‡ÍУправление ‰‡ Ò ÓÔ‡ÁËна ‚ÒˇÍÓ ÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ ÚÂΠ4537 ÔÂ‡·ÓÚ͇ отпадъците Ó„‡Ì˘ÌË използвано в продължение на няколко дни от социалната ÕÓ‚ËÌË ÓÚ Ã«’ 40, 44, 47 ОВОЩАРСТВО Õ‡„‡‰‡Ú‡ ‚ ‡Á‰ÂÎ "∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" Ò кухня към Първа Евангелистка църква, която осигурява –¿“ ¿ »—“Œ–»fl Õ¿ «≈Ã≈ƒ≈À»≈“Œ ‚˙˜Ë ̇ Õ‡ˆËÓ̇Î̇ ‡ÒӈˇˆËˇ Á‡ ‡ÁБиологично производство при съществуващи хранително подпомагане на 70 до 100 човека, предимно ÕËÍÓÈ Ì  ÔÓ-„ÓÎˇÏ ÓÚ ıΡ·‡ 48 възрастни социално слаби всеки ·˙΄‡Ò͇ делничен ден. Ë иÒÂÎÂÍˆËˇ ̇ хора ÔÓÓ‰‡ сливови насаждения 39 ‚˙ʉ‡Ì ÷¬≈“¿–—“¬Œ Мисия без граници и Първа Евангелска ÏΘ̇ Á‡ ‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË Ó‚ˆÂ ÓÚ Църква ÏΘ- са Химичен(Limonium и сензоренM.) анализ ÀËÏÓÌËÛÏ 50 две от десетте организации, които вече са преминали ̇Ô‡‚ÎÂÌËÂ Ò Ì‡‰ 600 ÎËÚ‡ ·ÍÚ‡ˆËÓÌÕŒ¬»Õ» Œ“ ƒ⁄–∆¿¬≈Õ ‘ŒÕƒ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ 5142 ÌÓ през на кайсиеви плодове процес на сертифициране от Българска Хранителна ̇ ÏΘÌÓÒÚ. ¡»¡À»Œ“≈ ¿ Банка, за да получават регулярно дарения като част от НАГРАДИ „ПИТАГОР“ 44 "«ÂωÂÎË ÔβÒ" ÃÂÌÚ‡ 21-32 мрежата за хранително подпомагане. Повече инфорХРАНИ Безопасност храните √·‚ÂÌ ‰‡ÍÚÓ:на »ÌÊ. Ã. ÃËÎÓ¯Ó‚‡ GSM: 0884 612 63545 Новини от ДФЗ–Â‰‡ÍÚÓ: 18, 30 Ã. —Ô‡ÒÓ‚‡ PR Ë ÂÍ·χ —. œÂÍÓ‚‡, GSM: 0888 336 519 œ‰Ô˜‡Ú̇ ÔÓ‰„ÓÚӂ͇ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 Редактор М.02 Спасова “ÂÎ.: +359 2 852 48 PR и реклама С. Пекова, GSM 0888 336 519

÷Â̇: 5,00 ΂. E-mail: zemedelieplius@mail.bg Предпечатна подготовка „Ентропи 1” ЕООД Тел. +359 2 852 02 48 Е-mail: zemedelieplius@mail.bg Цена: 5,00 лв.

мация за участие в тази мрежа може да се намери на

http://bgfoodbank.org/?page_id=121. »Á‰‡ÚÂÎ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ, –‰‡ÍˆËÓÌ̇ ÍÓ΄ˡ: œÓÙ. ‰- »‚. “˙ÌÍÓ‚ - ŒÚ„. ‰‡ÍÚÓ, GSM: 0882 966 459; Пресцентър БАБХ ¿Í‡‰. ¿Ú. ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰.Ò.Ì. À. ˙ÒÚ‚‡, 1” ЕООД, колегия: ÔÓÙ.Издател ‰.ËÍ.Ì.„Ентропи œÎ.Ã˯‚, ÒÚ.Ì.Ò.IРедакционна ÒÚ. ‰- ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.Проф. ‰- “.ÃËÚÓ‚‡, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- редактор, ƒ.»Î˜Ó‚Ò͇, д-р Ив. Трънков – Отг. GSM 0882 966 459; ÒÚ.Ì.Ò.Акад. ‰- Ат. ¬. ÓÚ‚‡, ‰- “. Ó΂, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- Атанасов,‰Óˆ. проф. д. с. н. Л. Кръстева, . ˙Ì‚‡, Õ.¡‡Î‚ÒÍË, ÔÓÙ. ‰.Ò.Ì. Ã.—ÂÏÍÓ‚, проф. ÒÚ.Ì.Ò. д. ик. н. ‰- Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, ‰Óˆ. ‰- ¬.√‡È‰‡Ò͇ доц.¬. д-рÕËÍÓÎÓ‚, Т. Митова,ÒÚ.Ì.Ò. доц. д-р‰- Д. Илчовска, доц. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, доц. д-р инж. М. Михов, проф. д-р Н. Балевски, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

—ÔËÒ‡ÌË ì«ÂωÂÎË ÔβÒî  ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂΠ̇ ̇È-ÒÚ‡ÓÚÓ ÁÂωÂÎÒÍÓ ÒÔËÒ‡ÌË ‚ ¡˙΄‡ˡ - ÒÔ. ìŒ‡ÎÓî, ËÁ‰‡‚‡ÌÓ ÓÚ 1894 „.

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г. Списанието се издава с подкрепата на:

ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”, áð. 2, 2010 ã. сп. „Земеделие плюс”, бр. 6, 2012 г.

3

3


Земеделски култури

Сусамът като алтернативна култура на тютюна в България

Изборът на сусама като алтернативна култура на тютюна не е случаен. Причините за необходимостта от замяна на тютюна с други алтернативни култури са преди всичко здравословни, а след това и икономически.. Продуктите от тютюна-цигари, папироси, пури и тютюн за дъвчене рушат човешкото здраве, докато сусамовите семена за директна употреба или преработени в продукти-сусамов тахан или халва,сусамово масло (олио),са ценна, висококалорична и пълноценна храна и лекарство По данни на Генералната дирекция „Здравеопазване и потребители“ на Европейската комисия от август 2011, тютюнът е причинил смъртта на 650 000 от населението на Европейската общност. В световен мащаб според Световната здравна организация (СЗО) починалите през същата година са 6 милиона. По тези причини производството на тютюн в Европейската общност е силно ограничено, и то вече не се насърчава и финансира. България е подписала „Директивата за тютюневите изделия” и „Рамковата конвенция” на СЗО за контрол на тютюна, които са в сила от февруари 2005 г. От 2012 година ЕК и МЗХ спират дотациите за тютюна. Тези обстоятелства внасят сериозни промени в селското стопанство и в поминъка на населението в районите, където се отглежда тютюна. Налага се за кратки срокове да се извърши проучване с цел да се намерят подходящи алтернативни култури, с които да се замени тютюна. Някои страни членки на ЕС като Италия например, 4

бр. 6, 2012 г., сп.

направиха това още от 2005 г. В страната беше възродено отново производството на фъстъци, като алтернативна култура на тютюна. За целта бяха закупени семена от българските ранозрели сортове фъстъциКалина,Росица и Кремена за отглеждането им в областта Верона. У нас замяната на тютюна с друга подходяща култура в рамките на сеитбообращението не може и не трябва да става случайно и механично. Изисква се правилен подход и комплексна оценка на редица фактори. Научни изследвания в областта на алтернативните култури, в това число и за сусама и целесъобразността от замяната на тютюна с друга култура у нас не са извършвани и липсва практически опит. Целта на настоящата статия е научно да обоснове предимството, възможността, целесъобразността и икономическата ефективност от отглеждането на сусам, като алтернативна култура, която да замени тютюна в районите на неговото отглеждане в страната. Подходът към постигане на целта е да се намери решение и подходящ отговор на следните

„Земеделие плюс”

задачи: да се направи сравнителен анализ върху степента на сходство и различия в биологичните изисквания на сусама и на тютюна, към факторите на околната среда; да се установи степента на сходство и различията на сусама и тютюна в изискванията им към машините и технологията на производство; да се направи анализ върху икономическия ефект от отглеждането на сусама и целесъобразността от замяната на тютюна в рамките на сеитбообръщението. За решаването на поставените задачи използвахме метода на сравнението на данните за параметрите на критериите и показателите, характеризиращи биологичните изисквания на сусама и тютюна към факторите на околната среда, както и тези към технологията им на производство, които за удобство са представени в табличен вид (табл. 1). При сравнението целта беше да се установи в каква степен съществува сходство и различия между двете култури и на тази основа да се определи възможността за замяна на едната култура с другата в рамките на сеитбообръщението. Икономичиският ефект от отглеждането на всяка култура е установен по показателите „направени разходи “ и „себестойност” на килограм продукция. I. Изисквания на сусама към условията на околната среда Данните от таблица 1 показват, че сусамът като тропическа култура, е с високи изисквания към температурата.


Табл. 1. Изисквания на сусама към условията на околната среда I. Изисквания към факторите и условия на околната среда I. Изисквания към температурата на въздуха в оС: 1. оптимална 2. минимална 3. максимална 4. за сеитба 2. изисквания към влагата в почвата

Култура сусам

тип ориенталски

22–28 оС 18 оС

25–35 оС 10 оС

40 оС

45 оС

тютюн тип Бърлей и Виржиния

18–20 оС умерени изискванияможе да се отглежда и без напояване, при валежи над 160 мм през вегетацията

7–10 оС оптимални умерени изизисквания – исквания, при задължително с напоминимални валежи през ве- яване. гетацията– 200 Минимални валежимм, може да се над 250 мм отглежда и без напояване слаби изисквания-подходящи са песъкли3. изисквания средно до богатикъм почвен тип наносно алувиални во-глинестите, чакълестите почви, с лек почви с добра струк- механичен състав, бедни на хумус, сухи тура, но може да се почви и бързо затоплящите се отглежда и върху по-бедни почви, които след дъжд не образуват почвена кора 4. изисквания умерени изисквания слаби към N и умерени изисквания към хранител- към N,P.К умерени към към N,P.К ни вещества PиК 5. изисквания къс вегетационен пе- дълъг вегетационен период-210 дни– откъм вегетацио- риод –не повече от глежда се чрез разсад нен период 90-100 дни II. изисквания към технологията на производство

при подготовката на почвата1. дълбока оран 2. предсеитбена и вегет1.дълбоката оран, ационна обработка 3. торене, 4. борба с 2.предсеитбена плевелите и неприятелите и и вегетационна обработка,3.торене, напояването 4. борба с плевелите, болестите, неприятелите и напояването А. Констатирано е пълно сходство или съвпадение на изискванията към технологичните срокове, машините и качеството на извършване на земеделските операции и при двете култури Б. Различия в технологичните изисквания на производството 1. сеитба– след 25 V до 10 VI . 2. начин на сеитба.– със сеялка за точна сеитба

1. отглежда се чрез разсад, чието производство започва през март. 2.на постоянно место на полето се изнася в края на май-началото на юни и се разсажда с разсадо– посадъчна машина

В. Сушене 1. На полето или на площадките на слънчева светлина

Сортовете от тип Сортовете от тип Ориенталски на Виржиния и Бърлей в слънчева светсушилни лина

Растенията се развиват найдобре при среднодневна температура между 22-280С. (Георгиев, С., 1972). Това е периода през най-топлите летни месеци юни, юли и август. Поради тази причина сусамът се сее последен от пролетните култури, в края на май или през първата декада на юни. Трайното понижаване на температурата под 180С спира оплождането на цветовете и плодообразуването на сусама. Съвременните сортове сусам, създадени в ИРГР – Садово имат умерени изисквания към влагата в почвата. Те изискват напояване, за да реализират максималната си продуктивност. Към хранителните вещества сусамовите растения имат умерени изисквания, като максимума на постъпването им е в периода на масов цъфтеж и плодообразуване (Гео ргиев,С,,2000,Георгиев.С,,2 002,Георгиев,С,,2009,Ишпек ов и др.2008,Стаматов,С,.С.. Георгиев.,2008,Georgiev,S.,S. Stamatov,M.Dechev,2011) . По отношение на почвения тип сусамът предпочита наносно алувиалните почви с добра структура, но може да се отглежда и върху по-бедни на хранителни вещества почви, които след дъжд не образуват почвена кора. Вегетационният период на българските сортове сусам продължава средно около 90-100 дни. На този етап създадените сортове сусам в България са толерантни към икономически важни болести и неприятели. II. Изисквания на тютюна към условията на околната среда Подобно на сусама, тютюна има високи изисквания към температурата. Оптималната температура за неговото развитие варира в границите на 25-350С (Попов,А., Павлов,К.,

сп. „Земеделие плюс”, бр. 2,6, 2012 г.

5


Попов, П.1968), но се развива успешно при интервал от 10 до 450С. Затова отглеждането му започва като разсад при по-ниски температури и продължава вегетацията си през летните месеци при по-високи температури Към водата в почвата сортовете ориенталски тютюн имат слаби изисквания, но при тези от широколистните Бърлей и Виржиния са завишени. По тези причини сортовете ориенталски тютюн могат да се отглеждат и без поливане при условие, че през вегетацията на културата има валежна сума около 200 мм. За едролистните тютюни минималната валежна сума е над 250 мм. Затова в равнинните райони те се отглеждат задължително при поливни условия. Към хранителните вещества в почвата изискванията на тютюна са умерени. Високото съдържание на азот в почвата увеличава добивите, но понижава качеството на тютюневите листа. Изискванията към почвения тип са също различни в зависимост от сортотипа на тютюна. Ориенталските сортове дават най-добри резултати върху т.нар. тютюневи площи. Това са песъкливо-глинестите, 6

бр. 6, 2012 г., сп.

чакълестите почви, с лек механичен състав, бедни на хумус, бързо затоплящите се и сухи почви, които при валежи не образуват кора, разположени на наклонени терени, Едролистните тютюни се отглеждат на по-богати и по-структурни почви в равнината. Отглежданите у нас сортове тютюн имат средно дълъг вегетационен период в границите на около 210 дни, което създава заетост на тютюнопроизводителите в продължение на седем месеца, докато при сусама тази заетост е само три месеца през годината. За да се уплътни свободното им време и се получи пълна заетост, каквато имат при отглеждането на тютюна, тютюнопроизводителите могат да отглеждат допълнително сусам като втора култура, след прибирането на ечемика, след ранни бобови и житни фуражни смески, след някои ранни листни зеленчуци като спанак и други, при което ще получат и допълнителни доходи. Това ще подобри финансовото им и социално състояние на техните семейства. С произведената допълнителна продукция от сусам ще се задоволи в известна степен големия глад на пазара от сусам и неговите продукти. От друга страна ще се подобри и здравословният статус на консуматорите поради пълноценната, здравословна и лечебна храна за хората от всички възрасти, страдащи от болести на чревно-стомашният тракт. Социалният ефект е още по-голям защото превантивно ще се икономисат средства, необходими на здравната система за лечение на тези заболявания при хората. III. Изисквания към технологията на производство По отношение на сроковете и качеството на извършване на

„Земеделие плюс”

агротехническите мероприятия – дълбока оран, предсеитбена и вегетационна обработка на почвата, торене, напояване и борба с плевелите, съществени различия между сусама (Георгиев, С., 1987. Георгиев, С., 1987. Георгиев, С., С. Стаматов, М Дешев. 2008) и тютюна не се наблюдават. Такива съществуват само в сроковете и начините на сеитба и прибиране. Както вече отбелязахме сусамът се сее в края на май или в началото на юни със сеялка за точна сеитба, докато тютюна се отглежда чрез разсад, чието производство започва през март и се изнася на полето през май, като разсаждането се извършва с разсадо– посадъчна машина. Жътвата и вършитбата при сортовете сусам с разпукващи се кутийки се извършва ръчно, докато при тези с неразпукващи, машинно. Ориенталският тютюн и по-голямата част от тютюн Виржиния се прибират ръчно, а сортотиповете Бърлей механизирано. Листата на едролистните тютюни изискват сушене в сушилни с топъл въздух, докато при ориенталския тютюн те се сушат пряко на слънце под полиетиленови навеси. Трябва да отбележим, че тракторите и селскостопанските машини с които се извършват всички агротехнически операции и транспорт и при двете култури са едни и същи, което улеснява обслужването и замяната на тютюна със сусам, без допълнителни средства за оборудване със специализирани машини. (продължава в следващия брой)

Ст. Георгиев, Ст. Стаматов, М. Дешев – ИРГР – Садово Ст. Ишпеков – АУ – Пловдив


Технологично качество на сорт твърда пшеница Мирела Макаронените изделия са вкусна и здравословна храна. Съвременната хранителна наука ги дефинира като богати на минерали (желязо и фосфор), B витамини (тиамин, ниацин и рибофлавин) и фолиева киселина, която е важна за ранното утробно развитие на децата. Макаронените изделия са ключова част от хранителната диета на средиземноморските страни (Pasta professional, 2004). Като готов източник на протеин и въглехидрати вече са важна храна и за западното общество. Твърдата пшеница е най – добрата и традиционната суровина за производство на макаронени изделия. Качествените изделия са с блестящ кехлибарен цвят и при сваряване са твърди (al dente), еластични и нелепкави. Качеството на изделията, извън технологията на тяхното производство, е функция на технологичните свойства на зърното на твърдата пшеница. Критериите за качество на твърдата пшеница непрекъснато се развиват в отговор на технологичния напредък в смилането и вторичната преработка. Факторите като получаване на висок добив на добре пречистен грис, високо съдържание на протеин и жълти пигменти, силен глутен и добро кулинарно качество на макаронените изделия обаче остават в сила и днес, и вероятно ще останат валидни и за в бъдеще (CGC, 2011; CWC, 2005). В статията представяме резултатите от оценката на технологичното качество на наскоро вписания в националната сортова листа сорт твърда пшеници Мирела, и неговата позиция според съвременните индустриални изисквания към качеството на твърдата пшеница като суровина за производство на макаронени изделия. Изследвани са 18 проби от сорта Мирела, подложена на официално държавно сортоизпитване през периода 2008-2010, както и от сорта стандарт за качество Сатурн 1. Пшениците са отгледани на експерименталните полета за извеждане на конкурсни сортови опити в Генерал Тошево, Горски извор, Раднево и Бургас. Оценката на твърдите пшеници е осъществена чрез утвърдена в Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол система за окачествяване (ИАСАС, 2007; Петрова, 2000.). Хектолитровата маса и масата на 1000 зърна са определени по стандартизирани у нас методи – съответно БДС EN ISO 7971 и БДС ISO 520. Стъкловидността на зърното е определена съгласно стандарт EN 15585. Експерименталното смилане на зърното до грис е извършено с адаптирана лабораторна мелница QC-109 Labor Mim (Петрова,

1993). Добивът на грис е изчислен на база зърно с 14% влага и е коригиран за влага на гриса също 14%. Съдържанието на протеин в зърното и гриса е определено по метода на Келдал (N x 5,7) съгласно БДС EN ISO 1871, а на мокър глутен по БДС EN ISO 21415. Качеството на протеина/глутена е определено по седиментационен обем на смляно зърно с натриев додецил сулфат (SDS) (ICC 151), високо-еластичните свойства на мокър глутен по показателите отпускане и компресибилите и фаринографски профил. Реологичното изследване на грисовите тестове е направено по общоприетия метод на Irvine et al. (1961) с Brabender фаринограф. Спецификата на модифицирания за твърдата пшеница метод се състои в замесването на тестата при ниска и еднаква за всички проби абсорбция на вода 31-36% (за 14% влага на гриса), аналогична на тази в макароненото производство, задна настройка на 50 грамовата месачка и повишена чувствителност на замесване. В това изследване тестото е замесвано при влага 36,5%. Отчитаните характеристики на фаринографския профил са следните: време за замесване на тестото, минути – времето за достигане на максималната консистенция на тестото; максимална консистенция, BU – консистенцията на върха на кривата; толерансен индекс, BU – намаление на консистенцията след 4 минути месене след върха на кривата, ширина на фаринографската крива – също след 4 минути месене. Съдържанието на жълтите пигменти е определено спрямо стандартна крива с чист β-каротин Таблица 1. Физични свойства на твърдите пшеници Сорт

хектолитрова маса на 1000 стъкловидмаса, кг/хл зърна, г с.в. ност,% средно обхват

Мирела 78,9 Сатурн 1 80,1

средно обхват

75,9-83,3 39,7

77,8-83,4 39,9

добив на грис, %

средно обхват средно обхват

35,3-45,4 83 36,2-48,1 77

54-98 60,0 51-99 59,9

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6, 2012 г.

55,3-63,7 54,9-63,5

7


(ICC 152). Получаването и кулинарната оценка на тестения продукт под формата на дискове с диаметър 7 мм по показателя число на кулинарно качество (ЧКК) е извършено по микрометода на Alause (1977). Категоризирането на сортовете твърда пшеница по функционални свойства е направено по разработена в Института по криобиология и хранителни технологии и внедрена в ИАСАС сортова класификация, където градирането по съответните показатели и норми е на три стандартни групи: група А – висококачествена твърда пшеница, Б – с повишено качество и В – със средно качество (Петрова и Челеев, 2007). Физични свойства на зърното Физичната кондиция на твърдата пшеница е важен фактор за нейния млевен потенциал (Dexter and Edwards, 1998). На таблица 1 са показани средните стойности и диапазоните на вариране на физичните характеристики на изследваните твърди пшеници. Данните показват, че зърнените показатели са силно изменчиви в отговор на околните условия. Така например зърното през 2009 г. се характеризира с по-ниска хектолитрава маса, а през 2010 – с по-ниска стъкловидност. Сорт Мирела се отличава с едро и стъкловидно зърно с висока хектолитрова маса, което е много важен маркетингов фактор за млевния им потенциал относно добив и едрина на гриса. Сорт Мирела е с по-ниска хектолитрова маса, но с по-висока стъкловидност от зърното на стандарта Сатурн 1. Като цяло и двата сорта изявяват много добри млевни свойства и дават идентичен добив на грис от експерименталното смилане. Съдържание и качество на протеина/глутена Количеството и качеството на протеина/глутена са важни показатели в програмите за селекция и търговските спецификации на твърдата пшеница в света. Значението им се разглежда от гледна точка на сетивния профил на сварените макаронени изделия, към който традиционният потребител поставя определени изисквания (CWC, 2005; Dexter and Marchylo, 2000). Съдържанието на протеин е важен прогнозен фактор за крайния потенциал на твърдата пшеница поради връзката му със силата на тестото и кулинарното качество (Marchylo and Dexter. 1996; D’Egidio et al. 1990). Връзката е сложна и е повлияна и от други фактори, но обикновено с нарастваТаблица 2. Съдържание на протеин и мокър глутен в зърното и гриса Сорт

протеин, % с.в.

не на протеиновото съдържание макаронените теста са по-здрави, а макаронените продукти стават по-твърди и по-малко лепкави. Затова подобряването на концентрацията и качеството на протеина остава важна цел на селекционерите на твърда пшеница. На таблица 2 са показани средните стойности и обхвата на вариране на количествените параметри на протеина на изследваните твърди пшеници. Вижда се, че съдържанието на протеин в зависимост от място и реколтна година варира от 11,7 до 17,9% с.в. Средната за трите реколти стойност на съдържанието на протеин в зърното на двата сорта e в обхват 13,4-13,8% с.в., което е приемливо ниво от гледна точка на кулинарното качество. Следва да се отбележи обаче, че съвременната макаронена индустрия изисква грис с над 14% с.в. протеин, което съответства на над 15% с.в. протеин в зърното (D'Egidio et al., 1990). Твърда пшеница Мирела съдържа малко повече протеин, съответно мокър глутен от стандарта Сатурн 1. Високоеластичната характеристика на тестото и макаронените изделия от твърда пшеница силно се влияе и от природата на глутена. Тестата от твърда пшеница със силен глутен са здрави и нелепкави и са идеални за преработване до макаронени изделия с отлично кулинарно качество. Затова силата на глутена е важен акцент в програмите за сортово развитие на твърдата пшеница. На таблица 3 са показани резултатите от тригодишната оценка на функционалното качество на протеина/глутена на изследваните сортове. Данните сочат, че сорт Мирела изявява силен глутен, аналогичен на стандартния сорт Сатурн 1. Характеризира се с високи SDS-седиментационни стойности (над 60 см3) и силни вискоеластични свойства на глутена по показателите отпускане (средно съответно 5 и 6 мм за зърно и за грис) и компресибилитет (средно 71 ИДК ед. за зърно и 76 ИДК ед. за грис). На фиг. 1 са показани фаринограми на Мирела и стандарта Сатурн 1 при високо (А) и ниско (Б) ниво на протеина в гриса. Принципно фаринограмите на теста с повече протеин са по-високи, с намалено време за образуване и повишен толерансен индекс, а с по-силен глутен и при подобно протеиново съдържание – по-широки, по-равни и с увеличено време за хидратиране. Таблица 3. Качество на протеина/глутена на зърно и грис

глутен, %

Сорт

зърно грис зърно грис средно обхват средно обхват средно обхват средно обхват

SDS-обем, отпускане, мм cм3 зърно грис ср. обхват ср. обхват ср. обхват 63 60-76 5 2-9 6 3-9

Мирела 13,8

11,7-17,2 12,8

10,6-16,2 26,3

20,5-35,6 28,3

22,3-37,2

Мирела

Сатурн 1 13,4

11,3-17,0 12,4

10,4-15,9 25,4

20,6-33,6 27,2

22,4-35,6

Сатурн 1 59 48-70

8

бр. 6, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

5

3-10

6 3-12

компресибилитет, ИДК ед. зърно грис ср. обхват ср. обхват 71 50-90 76 60-93 71 60-90 76

60-98


А

В

Фиг. 1. Фаринограми на твърдите пшеници при 36,5% абсорбция на вода А – високо ниво; B – ниско ниво на протеин в гриса

Силните теста и от двата сорта се отличават с дълго време за развитие на тестото, широка крива и бавно падане на консистенцията при месене и илюстрира още веднъж заслуженото значение на силата на глутена за месилната сила на тестото и съответно за кулинарния потенциал на пшеницата. Фаринографският резултат на тестото от Мирела е подобен на този на Сатурн 1, което е в съответствие с идентичната глутенова сила на двата сорта. Цвят и кулинарно качество на макаронените продукти Жълтият цвят на продуктите от твърда пшеница e по-скоро традиционен, отколкото функционален признак за качество и винаги е бил важен естетичен фактор, свързан с потребителския избор на макаронени изделия. Съдържанието на жълти пигменти в зърното и продуктите от двата сорта твърда пшеници варира в зависимост от годината, но степенуването в цвета на сортовете се запазва. Цветът на изделията от Мирела, където концентрацията на жълти пигменти е почти два пъти повече от тази на стандарта и възлиза на 7,2 ppm, е значително по-добър от цвета на изделията от Сатурн 1 (таблица 4). Данните от кулинарната оценка показват, че зимна твърда пшеница Мирела със силен глутен и съдържание на протеин средно 13,8% с.в. дава изделия с много добро качество (ЧКК над 6), подобро от това на Сатурн 1. Технологична класификация Технологичната класификация на изследваните Таблица 4. Цвят и кулинарно качество С орт

жълти пигменти, ppm с.в.

кулинарно качество

зърно грис диск ЧКК, 1-8 средно обхват средно обхват средно обхват средно обхват Мирела 8,6 8,1 – 9,3 8,3 7,9 – 9,2 7,2 6,7 – 7,9 6,1 4,0 – 8,0 Сатурн 6,4

5,4 – 7,0 5,8

4,9 – 6,2 3,9

2,7 – 4,8 5,6

3,0 – 8,0

Фиг. 2. Технологична класификация, средно за 2008-2010

твърди пшеници включва цвят и кулинарно качество на макаронения продукт. За да се елиминира частично влиянието на протеиновото съдържание върху кулинарното качество, то е изразено на единица протеин (фиг. 2). Вижда се, че твърда пшеница Мирела превъзхожда стандартния зимен сорт Сатурн 1 както по кулинарно качество, така и по цвят на изделията. Затова сортът Мирела по технологична пригодност като суровина за макаронени изделия съгласно методиката за комплексна оценка на твърда пшеница е признат и включен в група А, съответстваща по технологични и стопански характеристики на висококачествена твърда пшеница. Заключение Сорт твърда пшеница Мирела се характеризира със силен глутен, много добро кулинарно качество, високо съдържание на жълти пигменти и хубав цвят на макаронените изделия. По кулинарни свойства и по цвят се изравнява със съвременните европейски стандарти за качество, и е добро постижение на българската селекция. Сортовете твърда пшеница, отличаващи се с изключително силни глутенови характеристики, към които принадлежи и сорт Мирела, са се утвърдили като уникален тип за качество, предпочитан от някои международни производители на макаронени изделия. Развиващите се технологии и подобрените скрининг качествени техники позволяват на селекционния процес в България да преследва своите качествени цели. Трябва да се отчита, че подобряването на кулинарното качество и цвета е от същата важност както подобряването на агрономическите характеристики, за да може твърдата пшеница да бъде приета на всички пазари. Ив. Петрова, С. Иванова, Н. Михалкова, П. Марков Институт по криобиология и хранителни технологии

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6, 2012 г.

9


Соргото като алтернатива на царевицата у нас

Соргото е основна продоволствена култура за полузасушливите райони на тропика и субтропика. При условия на недостатъчни валежи в САЩ то замества царевицата и се използва за фураж на различни видове животни. Зърното му съдържа повече протеин и по-малко мазнини в сравнение с царевицата. Освен за зърно, соргото се отглежда и за силаж, зелена маса, за сено и паша. То израства бързо след окосяване и образува нови стъбла, съцветията на които при благоприятни условия узряват и дават втора реколта. При настъпване на горещите и сухи периоди през годината, когато много други култури изсъхват, от него се получава сочен, зелен фураж. Соргото намира широко разпространение в райони, където влагата е недостатъчна за отглеждане на други култури. Поради голямата си сухоустойчивост, то е получило името „камила на растителния свят”. В САЩ се отглежда в райони, където валежите са под 500 мм и условията за царевицата са понеблагоприятни. Соргото се отличава с бавен растеж през първия месец на вегетацията. През това време не понася засенчване и е чувствително на заплевеляване. То е по-топлолюбиво от царевицата. По сухоустойчивост превъзхожда всички култури. При продължително засушаване соргото изпада в анабиоза, като временно преустановява развитието си и бързо го възстановява при навлажняване. За 1 кг сухо вещество изразходва 20% по-малко вода, отколкото царевицата. Но за разлика от царевицата по-добре понася заливане, като проявява голяма издръжливост на наводня10

бр. 6, 2012 г., сп.

ване и може да остане дълго време при воден слой. Към почвата соргото не е взискателно. Може да се отглежда както на по-леки, песъкливи, така и на по-тежки, с глинест механичен състав. Добри добиви се получават на богати, алувиални почви, добре дренирани, структурни, с неутрална реакция, както и на смолници. Соргото понася засоляване и се отглежда при pH във H2O от 5–8. По-добре понася киселите почви с високо ниво на подпочвени води. По отношение на предшествениците, може да се отглежда на едно и също място три години. Добри предшественици са пшеница, ечемик и рапица. Тъй като соргото се отглежда най-често в климатични райони с недостатъчно валежи, с обработката на почвата се цели да се натрупа и запази влагата, да се предпази почвата от ерозия, както и да се унищожат плевелите и неприятелите. Това се постига с дълбока оран до около 25 см. КАК РЕАГИРА СОРГОТО НА ТОРЕНЕ. Положително, както с органични така и с минерални торове. Ефектът от торенето зависи както от сорта, влагата в почвата и хранителните вещества в нея. На бедни ерозирани почви и сухи райони, добри резултати дава торенето с оборски тор, или в комбинация с минерални торове. Изследванията на аграрни учени в САЩ показват, че при поливни условия азотът (15–16 кг/дкa) е най-важният тор за соргото. В сухи райони и на бедни на фосфор почви, като Австралия и Франция, азотното торене е ефективно само в комбинация с фосфорно – 6–8 кг/ дкa. Важен микроелемент е цинкът, който се внася като листен тор. Срокът на сеитба силно влияе върху добива, за това трябва да се осъществи в началото на дъждовния период, края на месец

„Земеделие плюс”

април и началото на месец май при температура 12–15°C. Нормата на сеитба при сухи условия е 0,300–0,500 кг/дкa, а при влажни – 0,400–1,200 кг/дкa на дълбочина 2,5–5,0 см. След сеитбата се валира, за да се улесни поникването. Соргото не трябва да се сее на площи заплевелени с балур. Извършва се 2–3 кратно брануване. Соргото позволява механизирано окопаване. Освен чрез окопаване, борбата с плевелите може да се извърши и с почвени хербициди (Стамп Нов 330ЕК) в доза 400–500 мл/дкa. Използват се и инсектициди за борба с листните въшки, които нападат соргото по време на вегетация. Соргото за зърно обикновено се прибира при пълна зрялост при влага на зърното 15–17%, след което се съхранява и доизсушава до 12–14% влага. Химическият състав на соргото е близък до този на царевицата, а липсата на танин, високо съдържание на скорбяла, на мазнини, и ниското съдържание на фибри е предпоставка за висока енергийна стойност. В заключение може да се каже, че соргото е изключително ценна култура при производство на суха маса. Използването му при производството на биогорива второ поколение (използва се цялото растение, а не само зърната) е една обещаваща стратегия. То е и полезна култура за околната среда – малко се поддава на болести, има ниска консумация на торове и на вода. От икономическа гледна точка соргото е рентабилна култура, предвид цените и наличността на другите зърнени култури. Доц. д-р Енчо Мянушев ИПАЗР „Н. Пушкаров”


Износ на калий с надземната биомаса от царевица Калият не е компонент от структурния състав на растенията, но играе жизненоважна роля във физиологичните и биохимичните им функции. Той подобрява устойчивостта на болести по стеблата и листата, активира различни ензими в растенията, допринася за развитието на восъчен слой на епидермиса, който предпазва от заболявания и загуба на вода (Maathuis et al. 1997). Износът на калий от различни култури, при добри условия на отглеждане обикновено е висок, като често е 3–4 пъти повече от фосфора и равен на този на азота (V. Novak and J.Vidovic 2003). Същите автори доказват и линейна корелационна връзка между износа на калий и скоростта на транспирация през вегетационния период, като коефициентът на корелация достига до 80 %. Corazzina et. al. 1991 доказват, че повече от 90% общ К е образуван между 4–7 седмици след сеитбата на царевицата и преди образуването на 50% от общата биомаса. През периода на най-голямото натрупване на К в царевичните растения дневният износ на К е достигал до 4.9 кг K/ха. Движението на калия в почвата зависи в голяма степен от почвената структура. При ниски норми на торене с азот (до 60 кг /ха) натрупването на калий в растението не зависи от честотата на напояване, докато при по-високите норми на торене с азот (120–180 кг/ха) натрупването на калий се увеличава значително, особено при чести поливки (Hussaini M.A et all 2008). Установена е и зависимост между износа на калий и температурата на въздуха през вегетационния период (Александрова П., Д. Донов)

В статията са представени резултатите от изследване влиянието на минералното торене и раннозрелостта на царевичните хибриди върху общия износ на калий по органи на растенията в зависимост от агроекологичните условия на отглеждане. За целта е изведен многогодишен полски торов опит (19 г.) със средноранни хибриди, група 400 по ФАО, (означавани по– долу като А1) и късни хибриди – група 700 по ФАО, (означавани по-долу като А2), отглеждани монокултурно при бездефицитен воден режим . Опитът е извеждан в 8 различни почвено-климатични района на страната. Царевицата е отглеждана като монокултура, при пълно компенсиране на сумарното водопотребление, гъстота на посева 7000 раст./

Фигура 1. Износ на калий (кг/дка) по органи а), и по варианти на торене б)

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6, 2012 г.

11


Таблица 1. Износ на калий (кг/дка) с различни органи на царевица, в зависимост от нормите на торене, типа на хибрида и почвеното различие (средно за периода 1973/91 г.)

Показатели

стъбла листа

кочани

общо

генерално средно

4,961

2,206

5,723

12,89

показател за точност %

9,74

10,12

5,87

7,31

2,913

1,442

6,308

10,663

3,888

2,622

5,725

12,235

7,847

2,35

6,000

16,197

5,621

2,553

5,892

14,066

3,656

2,242

5,608

11,506

4,428

1,829

6,315

12,572

6,085

2,651

5,569

14,305

5,248

1,962

4,367

11,577

0,424 0,558 0,713 4,622 5,299*** 0,212 0,279 0,357 3,460 6,202*** 5,562*** 4,942*** 4,638*** 0,335 0,441 0,564 21,67 1,19 8,46 1,78 0,7 0,05 0,43 41,32

0,196 0,258 0,329 1,834 2,577*** 0,098 0,129 0,165 1,416 2,704*** 2,547*** 2,310*** 2,055*** 0,155 0,204 0,260 7,92 6,77 10,03 1,05 2,66 0,68 0,72 44,10

0,294 0,387 0,495 5,590 5,855*** 0,147 0,194 0,247 3,041 7,134*** 6,651*** 6,173*** 5,615*** 0,233 0,306 0,391 6,70 0,33 40,87 2,73 1,18 0,17 0,48 40,12

2,627 3,455 4,416 12,046 13,731*** 0,415 0,546 0,698 7,917 16,040*** 14,760*** 13,425*** 12,308*** 0,657 0,864 1,104 8,05 1,76 22,28 1,77 1,67 0,26 0,73 46,18

Фактор А (почвено различие)

LSD

Фактор В (хибрид) LSD

Фактор С (торене)

LSD

% - н о участие на факторите

Грешка %

12

карб. чернозем изл. чернозем излуж. чернозем т. с. горска почва изл. смолница изл. к. г. почва алув. л. п. почва изл. к. г. почва 5% 1% 0,1% А1 А2 5% 1% 0,1% В1 В2 В3 В4 В5 5% 1% 0,1% А пр Вх Ст АхВ АхС ВхС АхВхС

бр. 6, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

дка за средноранните хибриди, 5500 раст./дка за късните хибриди и пет нива на торене: В1 – неторено, В2 – 125%, В3 – 100%, В4 –75% и В5 –50%. Нормата за варианта В3 (100%) е определена на балансова основа за формиране на посев, осигуряващ получаването на 1000 кг/ха зърно. Торовете са внасяни под формата на амониева селитра и гранулиран суперфосфат. Калиево торене не е прилагано, тъй като резултатите от почвените анализи показват добра запасеност с калий при всички почвени типове. Почвените типове в осемте опитни станции са следните: с.Ковачица, Ломско – карбонатен чернозем, Г. Дъбник, Плевенско – излужен чернозем, с.Сливо поле, Русенско – мощен излужен чернозем, с.Бежаново, Ловешко – св. сива горска почва, с. Средец, Старозагорско – излужена смолница, с.Съдиево, Бургаско – излужена канелена горска почва, с. Цалапица, Пловдивско – алувиално-ливадна почва и с. Г.Лозен, Софийско – излужена канелена горска почва. Абсолютно сухата биомаса е определяна по тегловния метод (Ничипорович А. А.1982), а процентното съдържание на общ калий по органи (стъбла, листа и кочани) по Петербургски, 1986. При направения многофакторен дисперсионен анализ на данните на различните норми на торене, хибрида и почвеното различие върху износа на общ калий от царевица от 8-те почвено-климатични райони на страната (табл. 1), се установи, че и трите фактора оказват влияние. За вариабилността на променливата – “износ на общ калий” в най-голяма степен допринася фактора торене (с азот и фосфор) – 22,28%. Фактор “почвено различие” (почвено-климатичните условия) има 8,05% участие, а влиянието на хибрида е незначително – 1,76%, при 46% влияние на други фактори. По отношение на почвеното различие найнисък износ на калий е получен на карбонатен чернозем – Ковачица, следван от изл. смолница – Средец (тези почви се причисляват към групата на по-слабо обезпечените с калий) и излужена канелена горска почва – Г. Лозен. Различният износ на общ калий при различните почвени типове зависи от калиевия им режим. Почвата с най– благоприятен калиев режим е излужения чернозем в Сливо поле. Тя съдържа много високо количество резервен калий. Високо е и съдържанието на общия обменен и усвоим калий. Поради тази причина е установено и освобождаването на големи количества калий за растенията. В резултат на многогодишното торене с азот и фосфор на всички почвени различия и получаването на високи добиви, без използването на калиеви торове, режимът на калия е влошен и в повечето от вариантите почвите са минали в по-ниска степен на запасеност, т. е. мобилизаци-


рене”, бе направен дисперсионен анализ на всеки един изследван вариант при двата царевични хибрида (фиг.1). Износът на калий по органи показва, че от общия износ най-много се изнася с кочаните, следван от стъблата и най-малко изнасят листата (фиг.1а). Разликата между двата хибрида е по-ясно изразена при листата (0,8–1,0 кг/ дка), следвани от стъблата и най-малка разлика се наблюдава при кочаните (0,2 кг/дка). По-висок износ бе наблюдаван при късния хибрид А2. При неторения вариант износът на калий е понисък от този при торените с азот и фосфор варианти (фиг. 1б). Най-висок износ е наблюдаван при най-високо торения вариант В2, следван от другите торени варианти, като разликата плавно намалява. Установено бе и процентното участие на отделните органи – листа, стъбла и кочани от общия износ на калий (фиг. 2). При неторения вариант – процентното участие на износа на калий със стъбла е по-висок от торените варианти и при двата хибрида (43–44%). При торени варианти – В2 и В3 – изравнени (37–38 %), като по-високия процент се отнася за – А1; при варианти В4 и В5 процентът за стъблата намалява при хибрид А1 (36–37 %) и се увеличава при хибрид А2 (37–39%). Процентното участие на износа на калий със листата при хибрид А2 е по-висок при всички варианти (18–19%), срещу 15–17% А1; по отношение на вариантите – при неторените варианти В1 и при двата хибрида процентното участие е поголямо от торените варианти. Процентното участие на износа на калий с кочаните е по-високо при по-ранния хибрид А1 (40– 49 %), като по-малкия процент е за неторения вариант, увеличаване се наблюдава при варианти В4 и В5. При късния хибрид процентното участие на износа с кочани е постоянно при всички торени варианти – 44 %. Фигура 2. Процентно участие на отделните органи от общия износ на калий при два (А1 и А2) царевични хибрида и различни норми на торене (В1 – неторен; В2–В5 – торени варианти)

ята на калия от потенциалния и близък резерв е вървяла с по-бавен темп, отколкото е бил неговия износ с растенията (Стоянов П., 2008). Въпреки по-слабото влияние на хибрида върху износа на калий установихме, че по-висок общ износ се наблюдава при късния хибрид. По отношение на азотно-фосфорното торене – най-нисък износ на общ калий се наблюдава при неторения вариант, а най-висок при максимално торения. След установяване на фактора с най-голямо влияние върху износа на калий – „норма на то-

Заключение: Установено е, че при средноранните хибриди, отглеждани в условията на естествено плодородие на почвите (неторения вариант) стъблата изнасят 43%, листата 17%, а кочаните 40% от общото количество изнесен калий. При късните хибриди делът на стъблата и листата се увеличава на 45% и 19% за сметка на кочаните – 37% от общия износ на калий. При торените варианти се увеличава относителния дял на износа на калий с кочаните (48% за средноранните и 44% за късните хибриди). П. Александрова, Ан. Микова, Ил. Димитров, ИПАЗР „Н. Пушкаров“

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6, 2012 г.

13


Добив на плодове при фъстъци – влияние на хранителната площ и торенето Отглежданите и разпространени в България сортове фъстъци спадат към сортотип Valencia. Те се характеризират с изправен, прибран хабитус на храста с пирамидална форма и компактно разположени около корена плодове. Като окопна и поливна култура фъстъците изискват редова сеитба. Според възприетата в страната ни технология фъстъците се сеят при междуредово разстояние от 70 cм. Такова междуредово разстояние позволява използването на машини за комплексна механизация и дава възможност за оптимално прилагане на всички вегетативни обработки при културата. Изследванията на Георгиев (1992) показват, че при сорт Калина сгъстяването на растенията, чрез намаляване на междуредовите разстояния от 70 на 40 cм, води до повишение на добивите на плодове. Намаляването на междуредовите разстояния от 70 на 25 cм, води до повишаване на добива, но затруднява напояването при фъстъците (E. W. Chin Choy, et al. 1982). Намаляването на Таблица 1.Постановка на двуфакторен опит Фактор А N17:P0:K0

Фактор Б 400 cм2 500 cм2 600 cм2 700 cм2 N17:P7.5:K7.5 400 cм2 500 cм2 600 cм2 700 cм2 Таблица 2. Добив на плодове при различни норми на торене

Вариант N17:P0:K0 N17:P7.5:K7.5

разлика кг/дкa N :P :K N :P :K 17 0 0 17 7.5 7.5 319,73 14,84 ns 334,57 -

GD 5% 25,89; 1 % 35,93; 0,1 % 49,96

14

бр. 6, 2012 г., сп.

междуредовите разстояния от 60 до 20 cм, увеличава броя на образуваните плодове и гинофори, засилва фотосинтетичният потенциал при отделните растения, но води до понижение на добива от декар, поради намаляване на броя на растенията (Ahmed M. El Naim et al. 2011). Като бобова култура, по фъстъците се развиват грудкови бактерии от род Rhizobium. По корените на растенията се развива строго специализирана раса от този род. Грудковите бактерии имат способността да усвояват атмосферния азот чрез метаболизма на захари и да го доставят на растенията. Георгиев (1974; 1979), съобщава, че азотът е отговорен за повишаването на добива на плодове при фъстъците. Увеличението на азотната норма и едностранчивото торене с азотни торове, обаче влияят негативно върху развитието на азотфиксиращите бактерии. Балансираното торене спомага за пълното усвояване на азота и действа положително върху

грудковите бактерии. A. Gohari and S. Noorhoseini (2010), съобщават, че азотът е основният елемент, който повишава добивите при фъстъците. Торените с азот фъстъци, продуцират посилно развитие на елементите на продуктивност и повишават добива на плодове спрямо неторената контрола. А. Migawer and M. Soliman, докладват за повишението на добива на плодове при балансирано торене с трите основни елемента. В България за торене на фъстъците се използва основно азотен тор в нитратна форма. Количествата на декар зависят от предшественика, напояването и заплануваните добиви, нормите на торене се колебаят между 12 до 17 кг/дкa активно вещество. Реизултатите от проучване на комбинираното влияние на хранителната площ и нормите на торене върху добива на плодове от фъстъците сорт Цветелина, са представени в статията. Комбинираното влияние на две норми на торене и четири междуредови разстояния върху добива на плодове при фъстъци сорт Цветелина беше изпитвано през периода 2009-20011 г. в ИРГР-Садово. Фъстъците бяха отглеждани на канелено-горска, смолницовидна почва, в петполно сеитбообръщение с предшественик пшеница, при поливни условия. Осемте варианта бяха заложени в полски опит в три повторения. На два фона на

Таблица 3. Добив на плодове при различна хранителна площ на едно растение Вариант 700 cм2 400 cм2 500 cм2 600 cм2

кг/дкa 292,85 363,80 333,75 318,22

700 cм2 -

GD 5 % 21.13; 1% 29.33; 0.1% 40.80

„Земеделие плюс”

разлика 400 cм2 500 cм2 70,94+++ 40,89+++ -30,05--

600 cм2 25,37+ -45,57--15,52 ns -


Таблица 4. Добив на плодове, комбинирано влияние на хранителна площ и торова норма Вариант

700 cм2 + N17:P0:K0 400 cм2+ N17:P0:K0 500 cм2+ N17:P0:K0 600 cм2+ N17:P0:K0 400 cм2+ N17:P7.5:K7.5 500 cм2+ N17:P7.5:K7.5 600 cм2+ N17:P7.5:K7.5 700 cм2+ N17:P7.5:K7.5

кг/дка 268,75 354,16 342,50 313,50 373,44 325,00 322,92 316,96

700 cм2 + N17:P0:K0 -

400 cм2+ N17:P0:K0 85,41+++ -

500 cм2+ N17:P0:K0 73,75+++ -11,66 ns -

600 cм2+ N17:P0:K0 44,75++ -40,66-29,00 ns -

разлика 400 cм2+ N17:P7.5:K7.5 104,69+++ 19,28 ns 30,94+ 59,94+++ -

500 cм2+ N17:P7.5:K7.5 56,25++ -29,16 ns -17,50 ns 11,50 ns -48,40--

600 cм2+ N17:P7.5:K7.5 54,17++ -31,24-19,58 ns 9,42 ns -50,48--2,08 ns -

700 cм2+ N17:P7.5:K7.5 48,21++ -37,20-25,54 ns 3,46 ns -56,44--8,04 ns -5,94 ns -

GD 5 % 29.90; 1% 41.5; 0.1% 57.70

торене N17:P0:K0 и N17:P7.5:K7.5, се извърши сеитба на фъстъци при междуредия 40, 50, 60 и 70 cм при 10 cм вътрередово разстояние. По този начин се формира хранителна площ на растение от 400 до 700 cм2 (табл. 1). Торенето на опитите се извърши предсеитбено с азот в нитратна форма и бързодействащ NPK в съотношение 15:15:15. Резултатите бяха обработени математически с помощта на двуфакторен дисперсионен анализ, съобразен с Генчев и др. (1975). При използване на стандарт варианта N17:P0:K0 и хранителна площ 700 cм 2 беше отчетено влиянието на торовите норми, на хранителната площ, както и комбинираното влияние на двата фактора върху добива на плодове от фъстъци сорт Цветелина. От данните в таблица 2 се вижда, че комбинираното торене с NPK не води до повишение на добива спрямо едностранното торене с азот. Разликата в добивите е несъществена и математически недоказана. Самостоятелното действие на фактора комбинирано торене с NPK, не води до повишение на добивите при азотна норма от 17 кг/дкa В таблица 3 е показан анализа на резултатите получени при сгъстяването на посева, чрез намаляване на междуредовите разстояния под 70 cм. Намалението на хранителната площ на едно растение води до повишаване на добива от плодове от декар във всички изпитвани

варианти. Разликите са осигурени и математически доказани. Повишаването на добивите, чрез намаляването на междуредовите разстояния се дължи на увеличения брой на растенията в декар. От 14 400 в стандартната схема на отглеждане (70x10), техният брой достига 25 000 при междуредово разстояние 40 cм и вътрередово 10 cм. Влиянието на фактора междуредови разстоятия върху добива на плодове от декар, в този случай е силно изразено. При гъстота на посева от 500 до 600 cм2 на растение, разликите в добива на плодове са несъществени и математически недоказани. Сравнително голямата биомаса, която образуват фъстъците, обаче пречи на нормалната работа на машините за комплексна механизация и затруднява напояването при сгъстяване на междуредията. Комбинираното влияние на двата фактора (торене и хранителна площ) върху добива на плодове е отразено в таблица 4. Анализът на резултатите показва, че увеличението на хранителната площ от 400 до 700 cм2 на растение води до намаление на добива, независимо от фона на торене (едностранно с азот или комбинирано NPK). Разликите между добива на плодове при стандартната схема на отглеждане и останалите варианти е значителна и математически доказана. От таблицата е видно, че разликите в добивите на плодове при отглеждане на фъстъците на хранителна площ

от 400 до 600 cм2, независимо от фона на торене са несъществени и математически недоказани. Положителното влияние на балансираното хранене се проявява при фъстъците отглеждани на междуредово разстояние 70 cм. При сравняване на стандартната схема на отглеждане (70x10 + N 17:P 0:K 0) с тази при която фъстъците отгледани на 70 cм междуредово разстояние има внесени допълнително фосфорни и калиеви торове, се наблюдава повишение на добива на плодове. Разликата в добивите между тези два варианта е осигурена и математически доказана. Изводи: 1. Сгъстяването на посева, чрез намаляването на междуредовите разстояния под 70 cм и осигурени 17 кг/дкa азот води до повишаване на добива на плодове от декар при фъстъци сорт Цветелина. 2. Допълнително внесените хранителни вещества под формата на минерален фосфор и калий при хранителна площ от 400 до 600 cм2 на растение не повишават добива на плодове. 3. Възприетата технология на отглеждане на фъстъците при междуредови разстояния 70 cм и вътрередови 10 cм изисква допълнително внасяне и балансирано торене с азотни, фосфорни и калиеви торове. Станислав Стаматов, Манол Дешев, ИРГР – Садово

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6, 2012 г.

15


ПоливнияТ режим и продуктивността на бялата роза В България се отглеждат два вида маслодайни рози за промишлено производство: казанлъшката, наричана още червена маслодайна роза (дамасцена) и бялата маслодайна роза. Бялата маслодайна роза (Rosa Alba L.) е втора по значение за нашето розопроизводство. В миналото е заемала до 40% от розовите масиви. Тъй като съдържанието на етерично масло в цветовете е много ниско – 0,015÷0,030%, и производството е икономически неизгодно, площите с този вид роза са били силно редуцирани, а популацията – почти унищожена. Днес, интересът към този вид роза е изключително голям, тъй като тя показва по-големи възможности в качеството на етеричното масло, използвано във висшата парфюмерия в сравнение с червената роза (дамасцена). Тъй като на световния пазар цената на маслото от бяла роза е по-висока, в сравнение с тази на червената роза, то се променя и профила на родното розопроизводство. Понастоящем стопаните създават нови насаждения, чийто площи непрекъснато нарастват и се търсят методи за повишаване на добива от свеж цвят, както и се ускорява научноизследователската дейност в агротехниката и селекцията. Усилено се търсят методи за повишаване ефективността на преработката и повишаване добива на ароматични продукти. Поддържането на оптимален поливен режим в почвата на розовите масиви е важно условие за по-пълното използване на внасяните торове и на естественото й плодородие. Недостигът на влага в почвата нарушава жизнено важни процеси в розовите растенията, като постъпването на хранителни вещества, обмяна на веществата, фотосинтеза и др., което довежда до намаляване на биологичната им продуктивност. Интензивното производство на розов цвят изисква правилна агротехника и достатъчно влага през

Фиг.1. Паднали валежи в района на гр.Казанлък за периода 2009-2011г.

16

бр. 6, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

вегетационния период. Запасеността на почвата с влага през лятото и есента се отразяват на продуктивността на розата през идващата пролет. Бялата роза има нужда от големи количества вода в зоната на активната коренова система в началото на бутонизацията до края на вегетацията, а също така и от въздушна влага – от началото до края на цъфтежа. Проведените изследвания на поливния режим при микроструйно дъждуване на червена роза (дамасцена) през нощта към 22 часа повишава добива на розов цвят и добива от етерично масло (Недков, 1991). При поддържане на предполивна влажност 85% от ППВ при капково напояване, евапотранспирацията възлиза на 8 260 м3/хa при средно суха година за условията на гр.Казанлък, а напоителната норма е 5 980 м3/хa (Недков, 1991). Целта на настоящето проучване беше да се установи как реагира при различни поливни условия бялата маслодайна роза (Rosa Alba L.) и каква е нейната продуктивност от свеж розов цвят при капково напояване. Проведените изследвания с бялата маслодайна роза, присадена се извършиха през периода 2009-2011г. в района на Института по розата и етеричномаслените култури, гр.Казанлък. Напояването се извърши с капкова инсталация на фирмата EURODRIP с капкопускатели тип Еоlos, поставени на разстояние d=25 cм, норма на дебита q=2,1л/ час при големина на работното налягане на водата на входа на инсталацията от 1–2 бара, външен диаметър на капковите шлаухи 17 мм и дебелина на стените им 0,45 мм. Почвата се характеризира като излужено-канелена горска, алувиално-делувиална, характеризираща се със средно до силно каменисти скелети с големина 3 мм (8,07 – 14,0%), леко песъкливо-глинеста до средно песъкливо-глинеста. Влажност при пределната полска влагоемност (ППВ) на почвата за слоя 100 см е 23,5% от с.м.п., максималната хигроскопична влага е 5,52%, а обемната плътност средно за пласта е 1,57 г/cм3. Опитът е изведен при схема на засаждане 3 м х 0,7 м (брой растения-595/дкa) и варианти с последователно намаляване на поливната норма, както следва: 1. Капкуване при оптимална поливна норма mopt.


2. Капкуване при намалена поливна норма – 0,75 mopt. 3. Капкуване при намалена поливна норма – 0,50 mopt. 4. Неполивен вариант Почвената влага се следеше през 10 см до 100 см по тегловния метод в три повторения. Поливната норма mopt се изчисляваше за слоя на активната коренова система до100 см при оптималния вариант (вариант 1) на база водобалансово уравнение. За да се установят вегетативните и продуктивни прояви на бялата роза при прилагане на различни поливни режими бяха проучени следните показатели: динамика на почвената влага; среднодневната и десетдневната евапотранспирация на бялата роза; поливни и напоителни норми; коефициент на добива; общ добив свеж цвят и етерично масло; относителен добив свеж цвят и етерично масло. Данните от добив свеж цвят и добив етерично масло са обработени математически и са установени доверителните интервали и степени на доказаност. От климатичните фактори, които оказват найголямо влияние върху растежа и развитието на етеричномаслените розови насаждения са валежите и тяхното разпределение, и температурните условия. През периода на изследване – 2009–2011 г. се следяха и анализираха метеорологичните данни в метеорологичната станция на територията на Института по розата и ЕМК, гр. Казанлък. През вегетационния период количеството на валежите беше неравномерно разпределено във времето. Годините 2009 г. и 2011 г. се характеризират като средно сухи по отношение на обезпечеността на валежите, а 2010 г. е средно влажна – сумата от падналите валежи за периода март–септември е 434,1 мм. Падналите валежи съществено повлияха на поливния режим през вегетацията Ӝ. Данните през трите години са поместени на фигура 1. Анализът показва, че броя на поливките за 2009 г. са 22 с големина 25 мм при оптималния ва-

риант, като участието на валежите във формирането на евапотранспирацията (ЕТ) е 31,4%, през 2010 г. поливките са 16 броя, а валежите представляват 47,8% от ЕТ на бялата роза. През 2011 г. поливките са 25, участието на валежите е 34,5% от ЕТ. В Казанлъшката котловина количеството на валежите е над средното за страната 623 мм. Разликата не е съществена. Характерно е неравномерното им разпределение по сезони, като максимумът им достига през пролетта май-юни от 133 до 207 мм, а минимумът през зимния период. Годините на изследване 2009 и 2010 г. в климатично отношение не се оказаха благоприятни за розопроизводството като цяло. Условията за развитие на началните фази бяха много добри, растенията заложиха почти оптимален брой цветни пъпки. През 2010 г. средните температури на въздуха в началото на м. май се повишиха значително до 13–15°С и към края на месеца достигнаха до 19–22°С. През 2011 г. температурните условия в началните фази на развитие на бялата роза бяха по-ниски в сравнение с 2010 г. Началото на цъфтеж се забави с около 5–10 дни в сравнение с предходните години. От друга страна сумата на валежите до началото на цъфтежния период са значително по-малки през 2011 г. – 139 мм срещу 276,8 мм за 2010 г. Средно дневните температури на въздуха бяха по-високи от предходната година, докато валежите за целия беритбен период бяха по-малко. Капкуването с намалена поливна норма се отразява на броя на вегетативните клонки на 1 храст, но без ясно изразена тенденция. Добивът на бялата маслодайна роза, присадена се влияе от броя на цветните пъпки на цветоносна клонка. Капковото напояване показва положителна тенденция. Намаляването на поливната норма ясно се отразява на получения добив свеж цвят от декар. Средният добив свеж цвят при бялата роза в кг/дка по години и варианти, както и относителният добив са поместени в таблица 1. В таблицата са отразени разликите между вариантите спрямо контролата – неполивни усло-

Фиг. 2 Връзка между добив свеж цвят при бяла роза в относителни стойности и относителната напоителната норма по години

Фиг. 3 Връзка между добив свеж цвят при бялата роза в относителни стойности и относителната напоителна норма средно за трите години

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6, 2012 г.

17


Таблица 1. Добив свеж цвят Yа (кг/дка) и относителен добив Ya/Ymax при бялата роза, присадена за периода 2009-2011г. Варианти

добив Yа (кг/дка)

относителен добив Ya/Ymax

ранг

770,0

1,0

**

679,4

0,882

*

633,6

0,823

n.s

неполивно

503,4

0,653

n.s

mopt

581,7

1,0

**

0,75 mopt

537,0

0,924

*

0,50 mopt

524,3

0,902

n.s

неполивно

478,0

0,823

n.s

393,0

1,0

***

376,3

0,88

***

307,7

0,784

*

207,0

0,527

n.s

2009г. mopt GD 5%=138,15 0,75 mopt GD 5%=200,1 GD 5%=300,1 0,50 mopt 2010г. GD 5%=49,93 GD 5%=72,31 GD 5%=108,4

2011г. mopt GD 5%=73,25 0,75 mopt GD 5%=106,1 GD 5%=159,15 0,50 mopt неполивно

вия. И при трите години напояването с оптимална поливна норма има висока степен на ранга спрямо контролата. На фиг. 2 са показани зависимостите на добив свеж цвят при бялата роза и подадената напоителна норма през целия вегетационен период по години на изследване. Относителните стойности и на двете променливи показват силна корелационна връзка през трите години на изследване. Коефициентът на корелация по години R2 има високи стойности, съответно 0,99 за 2009 г., 0,962 – 2010 г. и 0,999 – 2011 г. На фиг. 3 е изчертана зависимостта между относителните стойности на добив свеж цвят при

бялата роза по варианти, средно за трите години и относителната напоителна норма. ИЗВОДИ Според кривите, представящи съответните опитни години, с нарастването на размера на относителната напоителна норма, разликата в относителния добив между отделните години при една и съща норма намалява. Зависимостта за трите години показва, че за единица увеличение на напоителната норма при малките норми, нарастването на добива е по-съществено, докато при по-големите относителни норми, стъпката на нарастване чувствително намалява, като в диапазона 0,8 – 1,0 добивът е почти един и същ. На фиг. 3 е изобразена връзката средно за трите години, като вида на зависимостта между добив свеж цвят при бялата роза, присадена и подадената напоителна норма е линейна с коефициент на корелация R2=0,763. Приближавайки до оптималната поливка нараства и добивът. За оптимизиране на почвената влага при капково напояване през вегетацията на етеричномаслената бяла роза, присадена за района на гр. Казанлък, за да бъде над 75% – 85% от ППВ са необходими поливки на брой между 16 и 25 с напоителна норма от 225 до 625 мм при средно сухи години. Поддържането на оптимална влага от началото на бутонизацията до края на цъфтежа води до получаване на високи добиви свеж цвят при бялата роза, присадена и храстите образуват по-голям брой цветни пъпки при всички поливни варианти с капкова инсталация. Н. Недков, ИРЕМК – Казанлък Ан. Овчарова, АУ – Пловдив Н. Kовачева, ИРЕМК – Казанлък

Новини от ДФЗ

Сроковете за одобряване на проекти и заявки за плащане по ПРСР са съкратени По осем мерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР наредбите са изменени. Това са мерките 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”, 122 „Подобряване на икономическата стойност на горите”, 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”, 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности”, 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия”, 313 „Насърчаване на туристическите дейности”, 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” и 322 „Обновяване и развитие на населените места”. Фонд „Земеделие” ще разглежда заявленията за кандидатстване по тези мерки в рамките на 2, вместо досегашните 5 месеца, а ако проектите предвиждат строително-монтажни работи – в срок до 3 месеца. Заявките за плащане ще се обработват за 2, не за 4 месеца, а ако се предвиждат строителномонтажни работи – в срок до 3 месеца. Срокът за подаване на заявка за авансово плащане е съкратен от 3 на 6 месеца от датата на подписване на договора за финансово подпомагане. За проектите със сключени договори през 2011 г. и до 16 май 2012 г., по които не е заявено авансово плащане, срокът за кандидатстване за аванс е 15 ноември 2012 г. Земеделие плюс 18

бр. 6, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”


ОРГАНИЧНИЯТ ТОР БАЙКАЛ ПРИ МИНИ КАРАМФИЛ Опазването на природната среда и здравето на човека налагат да се съобразяваме с вида на използваните торове и препарати, норми и срокове на внасяне с оглед остатъчните вещества в продукцията и почвата да са в допустимите количества, изисквани от международните стандарти. През последните години за нуждите на растениевъдството масово се произвеждат и предлагат на пазара голям брой екологично чисти торове, които трябва да бъдат проучени при различните култури. В научната литературата за декоративните видове, изследванията свързани с изпитване на нови биологични торове са оскъдни. За своето развитие цветните култури изискват рационална система на торене. Това налага търсенето на нови торове за осигуряване на балансирано хранене. През последните години в Института по декоративни растения – София са проведени опити за изпитване влиянието на мегагрийн, биостим, хумустим и лумбрикол при култури за отрязан цвят (мини карамфил и хризантема) и при саксийни цъфтящи видове (петуния, импатиенс, мини роза и саксиен карамфил), при които е доказан положителен ефект върху растежа и развитието на растенията ( Атанасова Б. и др., 2007; Атанасова Б., 2011; Запрянова Н., Атанасова Б., 2008). Предлаганият на пазара органичен тор Байкал възстановява плодородието на почвата като подобрява нейната структурата, ускорява поникването на семената, растежа и развитието на растенията, повишава устойчвостта към суша, студ, болести и неприятели. Фирмата производител ООО „ЭМ-центр Украина” препоръчва екологичния тор Байкал за листно и почвено подхранване.

В статията са представени резултатите от проучване влиянието на биологичния тор Байкал върху растежа и развитието на мини карамфила и се определи оптималната концентрация на листно третиране.

През 2010 – 2011 г. в Института по декоративни растения – София се проведе проучването. Използвани са два български сорта мини карамфил – Биляна и Ира, отглеждани като майчини растения за получаване на посадъчен материал. В началото на май вкоренените резници са засадени в саксии № 9 със субстрат от почва, торф и перлит в съотношение 2 : 2 : 0,5. Заложен беше съдов опит в 4 варианта, с по 10 растения във всеки вариант: I вариант – нетретирани растения (К); II, III и IV варианти –

листни третирания със съответно 0,1 %, 0,3% и 0,5% разтвори на тора Байкал. Проведени са 2 третирания, като 1-то е на 16.05., а следващото – след 15 дни. Отчитани са височината на растенията, броя на страничните разклонения на 1 растение и на общия брой резници получени от вариант. Статистическата обработка на данните е извършена по ANOVA тест. Органичният тор Байкал влияе положително върху височината на растенията и при двата сорта мини карамфил (табл. 1). При отделните измервания на сортовете се наблюдава специ-

Таблица 1. Влияние на органичния тор Байкал върху височината на растенията при мини карамфил височина на растенията 15.05. 30.05. 15.06. 30.06. начална, cм cм % cм % cм %

Вариант сорт Биляна I – (К) нетретирани растения 10,2 II – третирани с 0,1% 10,2 III – третирани с 0,3%

10,2

IV – третирани с 0,5%

10,2

сорт Ира I – (К) нетретирани растения 10,4 II – третирани с 0,1% 10,4 III – третирани с 0,3%

10,4

IV – третирани с 0,5%

10,4

15.07. cм %

прираст cм

%

14,0 14,4 ns 13,9 ns 14,0 ns

100,0 16,2 100,0 102,8 16,6 102,5 * 99,3 16,4 101,2 ns 100,0 16,9 104,3 ***

18,9 19,3 ns 19,5 ** 19,6 **

100,0 22,4 100,0 102,1 24,0 107,1 ns 103,2 23,9 106,7 *** 103,7 24,2 108,0 ***

12,2 13,8 *** 13,7 *** 14,0 ***

100,0 113,1

12,2 13,2 *** 13,8 *** 13,9 ***

100,0 15,1 100,0 108,2 16,0 106,0 ** 113,1 15,9 105,3 ** 113,9 16,0 106,0 ***

17,4 17,8 ns 18,1 ** 18,3 ***

100,0 21,1 100,0 102,3 21,8 103,3 ns 104,0 22,4 106,2 ns 105,2 22,9 108,5 *

10,7 11,4 ** 12,0 *** 12,5 ***

100,0 106,5

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6, 2012 г.

19

112,3 114,8

112,1 116,8


Таблица 2. Влияние на органичния тор Байкал върху броя на страничните разклонения при мини карамфил брой разклонения на 1 растение 15.05. 30.05. 15.06. 30.06. 15.07. начален бр. % бр. % бр. % бр. %

Вариант сорт Биляна I – (К) нетретирании растения 1,9 II – третирани с 0,1% 1,9 III – третирани с 0,3%

1,9

IV – третирани с 0,5%

1,9

сорт Ира I – (К) нетретирани растения 0,6 II – третирани с 0,1% 0,6 III – третирани с 0,3%

0,6

IV – третирани с 0,5%

0,6

прираст бр. %

2,5 2,7 ns 2,8 ns 2,8 ns

100,0 2,8 100,0 108,0 2,8 100,0 ns 112,0 2,9 103,6 ns 112,0 2,9 103,6 ns

3,0 3,1 ns 3,2 ns 3,4 *

100,0 3,4 100,0 103,3 3,4 100,0 ns 106,7 3,5 102,9 ns 113,3 3,7 108,8 ns

1,5 1,5 ns 1,6 ns 1,8 ns

100,0 100,0

0,8 0,8 ns 0,9 ns 0,8 ns

100,0 0,9 100,0 100,0 1,0 111,1 ns 112,5 1,1 122,2 ns 100,0 1,1 122,2 ns

1,9 1,9 ns 2,1 ns 2,3 *

100,0 2,3 100,0 100,0 2,4 104,3 ns 110,5 2,6 113,0 ns 121,0 2,7 117,4 *

1,7 1,8 ns 2,0 ns 2,1 *

100,0 105,9

фична реакция – най-високи са растенията на сорт Биляна при 4-то измерване, които надвишават тези на контролата от 7,1% (вариант II) до 8,0% (вариант IV). Най-голям ефект от третирането с екологичния тор Байкал при сорт Ира е регистриран при 1-во измерване, където растенията са по-високи от нетретираните – от 8,2% (вариант II) до 13,9% (вариант IV). С увеличаване концентрацията на органичния тор се наблюдава тенденция към повишаване стойностите на височината. Тази тенденция е по-добре изразена при сорт Ира. Разликите в прираста и при двата сорта са много добре доказани (GD 0,001%), с изключение на вариант II на сорт Ира. По отношение на показателя брой странични разклонения влиянието на органичния тор е също положително, но в повечето измервания няма доказаност на разликите (ns), с изключе-

106,7 120,0

117,6 123,5

ние на някои при концентрация 0,5%(табл. 2). При този показател най-добър ефект от листното третиране е наблюдаван при първите измервания на двата сорта, като най-големи стойности на разклоненията в сравнение с тези на контролата са отчетени при 1-во измерване на сорт Биляна (8,0% – 12,0%) и при 2-ро на сорт Ира (11,1% – 22,2%). С повишаване концентрацията на екологичния тор стойностите на прираста се повишават, като положителното влияние е подобре изразено при сорт Ира – от 5,9% – 23,5% по-голям брой разклонения от тези на нетретираните растения. Доказаност на разликите има единствено при вариант IV на сорт Ира (GD 0,05%). Листното третиране с органичния тор Байкал оказва положителен ефект върху продуктивността от резници при всички изпитани варианти на двата сорта

Таблица 3. Влияние на органичния тор Байкал върху продуктивността от резници при мини карамфил Вариант сорт Биляна I – (К) нетретирани растения II – третирани с 0,1% III – трет-рани с 0,3% IV – третирани с 0,5% сорт Ира I – (К) нетретирани растения II – третирани с 0,1% III – третирани с 0,3% IV – третирани с 0,5%

20

бр. 6, 2012 г., сп.

резници брой резници по беритби, в % от 1 вариант бр. % спрямо 15.07. 30.07. 15.08. К бр. % бр. % бр. % 31 31 ns 33 *** 38 ***

100,0 100,0 106,4 122,6

4 6 5 5

12,9 19,4 15,2 13,2

13 10 12 15

41,9 32,2 36,4 39,5

14 15 16 18

45,2 48,4 48,4 47,3

21 23 *** 24 *** 27 ***

100,0 109,5 114,3 128,6

1 1 2 2

4,8 4,4 8,3 7,5

10 9 10 10

47,6 39,1 41,7 37,0

10 13 12 15

47,6 56,5 50,0 55,5

„Земеделие плюс”

(табл. 3). Общият брой резници при сортовете Биляна и Ира надвишават тези на контролите, съответно от 6,4% – 22,6% и от 9,5% – 28,6%. Разликите са много добре доказани при GD 0,001%, с изключение на вариант II на сорт Биляна (ns). Наблюдаваната тенденция при височината и броя на разклоненията се установява и при продуктивността от резници. Положителният ефект на екологичния тор Байкал при този показател е също по-добре изразен при сорт Ира. По-високите стойности на отчетените показатели при мини карамфила се дължат на по-доброто усвояване на хранителните вещества. Получените от нас резултати потвърждават положителния ефект на органичния тор Байкал върху растежа и развитието на растенията на някои житни и зеленчукови култури (по сведения на фирмата-производител). Изводи Органичният тор Байкал оказва положителен ефект върху височината на растенията, броя на страничните разклонения и продуктивността от резници при листно третиране на български сортове мини карамфил – Биляна и Ира. И при двата сорта е наблюдавана тенденция към повишаване стойностите на показателите с увеличаване концентрацията на биологичния тор от 0,1% – 0,5%, като положителното влияние е по-добре изразено при сорт Ира. Най-добри резултати за продуктивността от резници са получени при листно третиране на растенията с 0,5% разтвор на Байкал, надвишаващи тези на нетретираните растения, съответно с 22,6% при сорт Биляна и с 28,6% при сорт Ира. Бистра Атанасова, Институт по декоративни растения


¡Â¿ÅÊÅÜ

¤ÅÉÂÊ Ë¿ÂÎ ÎËÍÏ §ÂÒÈž½Í

ËÃÅÊ

«ÁÅÎÂÆ

¥ÊÎÏÅÏÐÏ ÌË Ä½ÉÂÁÂÈÅ §½ÍÊ˾½Ï

¢ ´ ¢ © ¥ §

¥ ¨¥«¯¢§ ¤¢©¢¡¢¨¥¢

¤ÂÉÂÁÂÈÅ ÌÈÛÎ

®¢¨¢§³¥«ªª¥ ¬«®¯¥£¢ª¥¼

! ¬«¨®§¥ §°¨¯°­¥


¤ÅÉÂÊ Á¿ÐÍÂÁÂÊ ÂÔÂÉÅÇ ¨½ÍÁÂÜ ¿ÏËÍÎÇÅ ÇËÈÂÇÏÅ¿ ÁËÓ Á Í ¡½ÍÅʽ ×ÈÔ¿½ ÁËÓ Á Í ¡Í½ÀËÉÅÍ ×ÈÔ¿ ®ËÍÏ ¨½ÍÁÂÜ §Ï  ÄÅÉÂÊ Á¿ÐÍÂÁÂÊ ÂÔÂÉÅÇ s (ORDEUM VULGARE SUBSP DISTICHON , +OERN #ONVAR DISTICHON , VAR NUTANS ¬ÍËÅÄÒËÃÁ½ ËÏ ÈÅÊÅÜϽ ËϾͽʽ ËÏ ÒžÍÅÁʽ Ͻ ÇËɾÅʽÓÅÜ !LFA X .UTANS X !LFA ËϽÊÅÔÂÎÇÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏÅ ®ËÍÏ ¨½ÍÁÂÜ ÌËÊÅÇ¿½ Î ¾ÂÄÓ¿ÂÏÂÊ ÇËÈÂËÌÏÅÈ ©È½ÁËÏË Í½ÎÏ ÊÅ  ÄÂÈÂÊË ­½ÎÏÂÊÅÜϽ ¿ ÌËο ν Á˾Í ÅÄÌͽ¿ÂÊÅ ÌÍÅ ÎÍÂÁʽ À×ÎÏËϽ ʽ ÇȽÎËÊËÎÊÅÏ ÎÏ׾Ƚ ËÇËÈË ÇÈ ÎÏ׾Ƚ É ®Ï×¾ÈË ÏË Â ÎÍÂÁÊË ¿ÅÎËÇË s CÉ ÎÍÂÁÊË Á¾ÂÈË ÄÁͽ¿Ë Å ÂȽÎÏÅÔÊË Î ¿ÅÎËǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÌËÈÜÀ½Ê §È½Î×Ï Â Á×È×À ËÇËÈË CÉ Î×Î ÎÍÂÁÊË Á×ÈÀÅ ËÎÅÈÅ s CÉ ÎȽ¾Ë ½ÊÏËÓŽÊË¿Ë ËÓ ¿ÂÏÂÊŠʽ ¿×ÍÒ½ ÈÂÇË Ê½Ä×¾ÂÊÅ Å ÌÍžͽÊÅ Ç×É ÇȽν ¤×ÍÊËÏË Â ÎȽÉÂÊËÃ×ÈÏË ÂÈÅÌÎË¿ÅÁÊË Î ÈÂÇË ËÇËÎÉÂʽ ÇËÍÂÉʽ ¾Í½ÄÁ½ ¿ Ì×Èʽ ÄÍÜÈËÎÏ Î ¿ÅÎËǽ ÅÄͽ¿ÊÂÊËÎÏ Ê½Á Ľ ) ÇȽν ©½Î½Ï½ ʽ Ä×Íʽ  ¿ ÀͽÊÅÓÅÏ s À ÅËÈËÀÅÔÊÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏÅ ®ËÍÏ ¨½ÍÁÂÜ Â ÏÅÌÅÔÊË ÄÅÉÂÊ ÎËÍÏ ÂÔÂÉÅÇ ÂÀÂϽÓÅËÊÊÅÜÏ ÉÐ ÌÂÍÅËÁ  ÌË Ç×Î ËÏ ÏËÄŠʽ «¾ÄËÍ Å ÅÄÇȽÎÜ¿½ Î ÁÊÅ ÌÍÂÁÅ ÎϽÊÁ½ÍϽ «ÏÈÅÔ½¿½ ΠΠÉÊËÀË ¿ÅÎËǽ ÄÅÉËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Å Á˾ͽ ÎÏÐÁËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ )6 ))) ÀÍÐ̽ ʽ ÊÅ¿Ë *UTTA Å $OMINATOR ®ËÍÏ×Ï ÌÍÅÏÂý¿½ Å ÉÊËÀË Á˾ͽ ÌËÈÎǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÅÇËÊËÉÅÔÂÎÇÅ ¿½ÃÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ ¨½ÍÁÂÜ Â ÐÎÏËÆÔÅ¿ ʽ ÈÅÎÏʽ Å ¿ÅÎËÇË ÐÎÏËÆÔÅ¿ ʽ ÎÏ×¾ÈÂʽ Í×ÃÁ½ ®ËÍÏ×Ï ÌÍÅÏÂý¿½ Å ¿ÅÎËǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ¾Í½ÕÊÂÎϽ ɽʽ Šʽ ÑÐĽÍÅËĽ ÌË ÇȽν ¬ÍËÜ¿Ü¿½ Á˾ͽ ÌËÈ Îǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ç×É ÈÂÊÏËÔʽ ¾ËÈÂÎÏ Å Ç×É Ã×ÈÏÅÜ ¿ÁÃÐÁý¿½Ö ¿ÅÍÐÎ ¬Ë Á˾ſ ʽ Ä×ÍÊË ÎËÍÏ ¨½ÍÁÂÜ ÌÍ¿ÅÕ½¿½ ÎϽÊÁ½ÍϽ Î ÎÍÂÁÊË ËÏ ¿ÎÅÔÇÅ ÌÐÊÇÏ˿ Ľ ÀËÁÅÊÅÏ ʽ ÅÄÌÅÏ¿½Ê ¿ ÎÅÎÏÂɽϽ ʽ ¥ ® ® ¬ÍÅÏÂý¿½ ÉÊËÀË Á˾ÍÅ ÌÅ¿Ë¿½ÍÊË ÏÂÒ ÊËÈËÀÅÔÊŠǽÔÂÎÏ¿½ ¬Ë Î×Á×ÍýÊÅ ʽ ÌÍËÏÂÅÊ ÎÏËÆÊËÎÏÅÏ ÉРν ÎÍÂÁÊË ËÇËÈË ½ ÌË Î×Á×ÍýÊÅ ʽ ÂÇÎÏͽÇÏ s ËÇËÈË ®ËÍÏ ¨½ÍÁÂÜ Â ÌËÁÒËÁÜÖ Ä½ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ÌÅ¿Ë¿½ÍÊË Ä×ÍÊË Å ÉËàÁ½ ΠËÏÀÈÂÃÁ½ ¿ ÓÜȽϽ ÎÏͽʽ

¥¤ ËÍÅ

Î̽ÍÐÒ

®½Æͽ

§Ð¾ÂÍ


¥ÉÂËÊ

¤½ÀËÍÂÓ

«ÍÑÂÆ

¨½ÍÁÂÜ

ÅËÈËÀÅÔÊÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏÅ ®ËÍÏ «ÍÑÂÆ Â ÏÅÌÅÔÊË ÄÅÉÂÊ ÎËÍÏ ÂÔÂÉÅÇ ÂÀÂϽÓÅËÊÊÅÜÏ ÉÐ ÌÂÍÅËÁ  ÌË Ç×Î ËÏ ÏËÄŠʽ «¾ÄËÍ Å ÅÄÇȽÎÜ¿½ Î ÁÊÅ ÌÍÂÁÅ ÎϽÊÁ½ÍϽ «ÏÈÅÔ½¿½ ΠΠÉÊËÀË ¿ÅÎËǽ ÄÅÉËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Å ÁË ¾Í½ ÎÏÐÁËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ )6 ))) ÀÍÐ̽ ʽ ÊÅ¿Ë *UTTA Å $OMINATOR ª½Æ ÓÂÊÊËÏË ÊË¿Ë Ç½ÔÂÎÏ¿Ë Ê½ ÎËÍϽ  ¿ÅÎËǽϽ ÉÐ ÎÐÒËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ ®ËÍÏ×Ï ÌÍÅÏÂý¿½ Å ÉÊËÀË Á˾ͽ ÌËÈÎǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÅÇËÊË ÉÅÔÂÎÇÅ ¿½ÃÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ «ÍÑÂÆ Â ¿ÅÎËÇËÐÎÏËÆÔÅ¿ ʽ ÈÅÎÏʽ Å ÎÏ×¾ÈÂʽ Í×ÃÁ½ ʽ ¾Í½ÕÊÂÎϽ ɽʽ Šʽ ÑÐĽÍÅËĽ ÌË ÇȽν ¬ÍËÜ¿Ü¿½ Á˾ͽ ÌËÈÎǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ç×É ÈÂÊÏËÔʽ ¾ËÈÂÎÏ Å Ç×É Ã×ÈÏÅÜ ¿ÁÃÐÁý¿½Ö ¿ÅÍÐÎ ¬Ë Á˾ſ ʽ Ä×ÍÊË ÎËÍÏ «ÍÑÂÆ ÌÍ ¿ÅÕ½¿½ ÎϽÊÁ½ÍϽ Î ÎÍÂÁÊË ËÏ ¿ÎÅÔÇÅ ÌÐÊÇÏ˿ Ľ ÀËÁÅÊÅÏ ʽ ÅÄÌÅÏ¿½Ê ¿ ÎÅÎÏÂɽϽ ʽ ¥ ® ® ¬ÍÅÏÂý¿½ ÉÊËÀË Á˾ÍÅ ÌÅ ¿Ë¿½ÍÊË ÏÂÒÊËÈËÀÅÔÊŠǽÔÂÎÏ¿½ ¬Ë Î×Á×ÍýÊÅ ʽ ÌÍËÏÂÅÊ Äʽ ÔÅÏÂÈÊË ÅÄÌÍ¿½Í¿½ ÎϽÊÁ½ÍϽ s ÎÍÂÁÊË ½ ÌË Î×Á×ÍýÊÅ ʽ ÂÇÎÏͽÇÏ ÎÏËÆÊËÎÏÅÏ ÉРν ËÇËÈË ®ËÍÏ «ÍÑÂÆ Â ÌËÁÒËÁÜÖ Ä½ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ÌÅ¿Ë¿½ÍÊË Ä×ÍÊË Å ÉËàÁ½ ΠËÏÀÈÂÃÁ½ ¿ ÓÜȽϽ ÎÏͽʽ

ËϽÊÅÔÂÎÇÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏÅ ®ËÍÏ «ÍÑÂÆ ÌËÊÅÇ¿½ Î ¾ÂÄÓ¿ÂÏÂÊ ÇËÈÂËÌÏÅÈ ©È½ÁËÏË Í½ÎÏ ÊÅ  ÄÂÈÂÊË ­½ÎÏÂÊÅÜϽ ¿ ÌËο ν Á˾Í ÅÄÌͽ¿ÂÊÅ ÌÍÅ ÎÍÂÁʽ À×ÎÏËϽ ʽ ÇȽÎËÊËÎÊÅÏ ÎÏ׾Ƚ ËÇËÈË ÇÈ ÎÏ׾Ƚ É ®Ï×¾ÈË ÏË Â ÎÍÂÁÊË ¿ÅÎËÇË s CÉ ÎÍÂÁÊË Á¾ÂÈË ÄÁͽ¿Ë Å ÂȽÎÏÅÔÊË Î ¿ÅÎËǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÌËÈÜÀ½Ê ǽÏË ÌÍ¿ÅÕ½¿½ ϽÄŠʽ ÎϽÊÁ½Í Ͻ «¾ÄËÍ §È½Î×Ï Â Á×È×À ËÇËÈË CÉ Î×Î ÎÍÂÁÊË Á×ÈÀÅ ËÎÅÈÅ s CÉ ÈÂÇË Ê½Ä×¾ÂÊÅ Å ÌÍžͽÊÅ Ç×É ÇȽν ¤×ÍÊËÏË Â ÎȽÉÂÊËÃ×ÈÏË ÂÈÅÌÎË¿ÅÁÊË Î ÈÂÇË ËÇËÎÉÂʽ ÇËÍÂÉʽ ¾Í½ÄÁ½ ¿ Ì×Èʽ ÄÍÜÈËÎÏ ÉÊËÀË Á˾Í ÅÄͽ¿ÊÂÊË ©½Î½Ï½ ʽ Ä×Íʽ  ¿ ÀͽÊÅÓÅÏ s À

¿ÏËÍÎÇÅ ÇËÈÂÇÏÅ¿ ÁËÓ Á Í ¡Í½ÀËÉÅÍ ×ÈÔ¿ ÁËÓ Á Í ¡½ÍÅʽ ×ÈÔ¿½ ®ËÍÏ «ÍÑÂÆ §Ï  ÄÅÉÂÊ Á¿ÐÍÂÁÂÊ ÂÔÂÉÅÇ s (ORDEUM VULGARE SUBSP DISTICHON , +OERN #ONVAR DISTICHON , VAR NUTANS ¬ÍËÅÄÒËÃÁ½ ËÏ ËÏ ÈÅÊÅÜϽ $24 ËϾͽʽ ËÏ ÒžÍÅÁʽϽ ÇËÉ ¾ÅʽÓÅÜ +JFI X .UTANS

¤ÅÉÂÊ Á¿ÐÍÂÁÂÊ ÂÔÂÉÅÇ «ÍÑÂÆ


¤ÅÉÂÊ Á¿ÐÍÂÁÂÊ ÂÔÂÉÅÇ ÎËÍÏ ¤½ÀËÍÂÓ ¿ÏËÍÎÇÅ ÇËÈÂÇÏÅ¿ ÌÍËÑ ÁÎÊ ªÂÁÂÈÔË ©ÂÍÎÅÊÇË¿ ÁËÓ Á Í ¡Í½ÀËÉÅÍ ×ÈÔ¿ ®ËÍÏ ¤½ÀËÍÂÓ Â Î×ÄÁ½ÁÂÊ ÌË ÉÂÏËÁ½ ʽ ÇËɾÅʽÏſʽϽ ÎÂÈÂÇ ÓÅÜ ¿ ¥ÊÎÏÅÏÐÏ ÌË ÄÂÉÂÁÂÈÅ s §½ÍÊ˾½Ï ¬ÍÅÄÊ½Ï Â Ä½ ËÍÅÀÅʽ ÈÂÊ ÌÍÂÄ À ËϽÊÅÔÂÎÇÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏÅ ®ËÍÏ×Ï ÌÍÅʽÁÈÂÃÅ Ç×É ÄÅÉÊÅÜ ¾ÅËÈËÀÅÔÂÊ ÏÅÌ Ê½ ͽĿÅÏÅ ®Ï×¾ÈËÏË Â Î ¿ÅÎËÔÅʽ CÉ ÎÍÂÁÊË Á¾ÂÈË Å ÂȽÎÏÅÔÊË §È½Î×Ï Â ÌËÈÐÅÄ¿ÅÏ Î×Î ÎÍÂÁÊË ÅÊÏÂÊÄÅ¿ÂÊ ¿ËÎ×ÔÂÊ Ê½ÈÂÌ Á×È×À ËÇËÈË CÉ Ä½¿×ÍÕ¿½Ö Î Á×ÈÀŠʽÄ×¾ÂÊÅ ËÎÅÈÅ ¬ÍÅ ÌËÜ¿½ ʽ ÇȽÎË¿ÂϠΠʽ¾ÈÛÁ½¿½ ÎȽ¾Ë ÁË ÎÍÂÁÊË ÅÊÏÂÊÄÅ¿ÊË ½ÊÏËÓŽÊË¿Ë ËÓ¿ÂÏÜ ¿½Ê ÌË ÐÕÅÔÇÅÏ ʽ ÈÅÎϽϽ Å ÌË ¿×ÍÒË¿ÂÏ ʽ ËÎÅÈÅÏ ¤×ÍÊËÏË Â Î ¿ÅÎËǽ ÅÄͽ¿ÊÂÊËÎÏ ) ÇȽν Á˾Í ËÒͽÊÂÊË ÂÈÅÌÎË¿ÅÁÊË Ë¾¿ÅÏË ¿ ÎȽÉÂÊËÃ×ÈϽ ÌÈ¿½ ©½Î½Ï½ ʽ Ä×Íʽ À ÅËÈËÀÅÔÊÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏÅ ¤½ÀËÍÂÓ Â ÄÅÉÂÊ ÎËÍÏ ÂÔÂÉÅÇ ¯ËÆ Â ÎÍÂÁÊË ÎÏÐÁËÐÎÏËÆÔÅ¿ Å ÄÅÉËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ ¬Ë ¿ÂÀÂϽÓÅËÊÂÊ ÌÂÍÅËÁ ÎËÍÏ×Ï Â Í½¿ÂÊ Ê½ ÎÍÂÁÊÅÜ ÎϽÊÁ½ÍÏ s ÁÊÅ ½ ÌË ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÌËÈÜÀ½Ê ÌÍ ¿×ÄÒËÃÁ½ ÎËÍÏË¿ÂÏ «¾ÄËÍ Å §½ÎǽÁÙËÍ ¬ÍÅÏÂý¿½ ¿ÅÎËǽ ÐÎ ÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÌÍÂÔÐÌ¿½Ê ʽ ÇȽν Å ÇȽÎË¿½Ï½ ÕÅÆǽ ¬ÍËÜ¿Ü¿½ ¿ÅÎËǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ç×É ¾ËÈÂÎÏÅÏ ÌË ÂÔÂÉÅǽ ÊÜÇËÅ ËÏ ÌÐÊ ÇÏË¿ÂÏ ʽ ¥ ® ® ΠʽÍÂÃÁ½ ʽ Ì×Í¿Ë ÉÜÎÏË ÌË ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ǽÑÜ¿½ Í×ÃÁ½ ÎÏ×¾ÈÂʽ Í×ÃÁ½ ¾Í½ÕÊÂÎϽ ɽʽ Å ÑÐĽÍÅÐÉ ÌË ÇȽν ¬Ë Á˾ſ ʽ Ä×ÍÊË ¤½ÀËÍÂÓ ÌÍ¿ÅÕ½¿½ ÎϽÊÁ½ÍÏÅÏ ÎÍÂÁÊË Ä½ ÀËÁÅÊÅÏ ʽ ÅÄÌÅÏ¿½Ê ¿ ÎÅÎÏÂɽϽ ʽ ¥ ® ® Î ÏËÄÅ ÌÂÍÅËÁ ÏËÆ Í½ÈÅÄÅͽ Á˾ſŠÁË ÇÀ ÁÇA ǽÏË ¿×¿ ¿ÎÅÔÇÅ ÌÐÊ ÇÏ˿ ʽ ¥ ® ® Ï ν ÌË ¿ÅÎËÇÅ ÎÌÍÜÉË ÎϽÊÁ½ÍÏÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â «¾ÄËÍ ¢ÉËÊ Å §½ÎǽÁÙËÍ ®ËÍÏ×Ï ÌÍÅÏÂý¿½ ÉÊËÀË Á˾ÍÅ ÌÅ¿Ë¿½ÍÊË ÏÂÒÊËÈËÀÅÔÊŠǽ ÔÂÎÏ¿½ ʽ Ä×ÍÊËÏË ¢ÇÎÏͽÇÏÊËÏË Î×Á×ÍýÊÅ  ͽÄÏ¿ËÍÅ ÉÅÜÏ ½ÄËÏ s ÉÀ À ½ ˾ÖÅÜÏ ¾ÂÈÏ×Ç Â ÎÍÂÁÊË ¬ËÁÒËÁÜÖ Â Ä½ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ¿×¿ ¿ÎÅÔÇŠͽÆËÊŠʽ ÎÏͽʽϽ ΠʽÁÉËÍÎǽ ¿ÅÎËÔÅʽ ÁË É Ç½ÏË Î Î̽Ŀ½ Î׿ÍÂÉÂÊʽϽ ½ÀÍË ÏÂÒÊÅǽ Ľ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ Ä×ÍÊË ËÏ ÄÅÉÂÊ ÌÅ¿Ë¿½ÍÂÊ ÂÔÂÉÅÇ

¤ÅÉÂÊ Ë¿ÂÎ §ÂÒÈž½Í

¿ÏËÍÎÇÅ ÇËÈÂÇÏÅ¿ ÁËÓ Á Í ¯ËÁËÍǽ ®½¿Ë¿½ ÁËÓ Á Í ¡Í½ÀËÉÅÍ ×ÈÔ¿

®ËÍÏ §ÂÒÈž½Í §Ï  ÄÅÉÂÊ Ë¿ÂÎ s !VENA SATIVA , $IFFUSAE VAR -UTICA !L ¬ÍËÅÄÒËÃÁ½ ËÏ ÈÅÊÅÜϽ ËϾͽʽ ËÏ ÒžÍÅÁ ʽϽ ÇËɾÅʽÓÅÜ '! -ITCHELL X

ËϽÊÅÔÂÎÇÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏÅ ©È½ÁËÏË Í½ÎÏÂÊÅ  ΠÏ×ÉÊËÄÂÈÂÊ Ó¿ÜÏ ­ËÄÂÏǽϽ  ÌËÈÐÎÏ ÈÂÖ½ ª½Æ ÀËÍÊÅÜÏ ÎÏ×¾ÈÂÊ ¿×ÄÂÈ Â ¾ÂÄ ËÇËÎÉÜ¿½Ê ÅÎËÔÅʽϽ ʽ ͽÎÏÂÊÅÂÏË Â ÎÍÂÁÊË CÉ ¨ÅÎÏ×Ï Â ÎÍÂÁÊË ÕÅÍËÇ È½ÊÓÂÏË ¿ÅÁÂÊ Ï×ÉÊËÄÂÈÂÊ Î ÊËÍɽÈÊË Í½Ä¿ÅÏË ÂÄÅÔ ©ÂÏÈÅӽϽ  ÅÄ Ìͽ¿Âʽ Á˾Í ËÄ×ÍÊÂʽ Î×Î ÎÍÂÁʽ Á×ÈÃÅʽ CÉ §È½ÎÔÂϽϽ ν ¾ÂÄ ËÎÅÈÅ ¿ ÀËÁÅÊŠΠʾȽÀËÌÍÅÜÏÊÅ ÇÈÅɽÏÅÔÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ s Î ÂÁÅÊÅÔÊÅ ËÎÅÈÅ ¬È¿ÅÏ ν Ã×ÈÏÅ ¤×ÍÊËÏË Â ÂÁÍË ÂÈÅÌÎË¿ÅÁÊË ÇÂÒÈž½ÍÂÊËÃ×ÈÏË Î ¿ÅÎËǽ ÎÏÂÌÂÊ Ê½ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ç×É ËÍËÊ¿½Ê ŠÎ×Î ÎÍÂÁÊË ÅÄͽÄÂʽ ÅÊÏÂÊÄÅ¿ÊËÎÏ Ê½ ¿ËÎ×ÔÊÅÜ Ê½ÈÂÌ Ê½ ÀÈÐɽ Ͻ ©½Î½Ï½ ʽ Ä×Íʽ  À

ÅËÈËÀÅÔÊÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏÅ §ÂÒÈž½Í  ÄÅÉÂÊ Ë¿ÂÎ «ÏÈÅÔ½¿½ ΠΠÉÊËÀË Á˾ͽ ÄÅÉËÐÎÏËÆ ÔÅ¿ËÎÏ Å ÎÏÐÁËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ ¬ÍÅ ÌËÈÎÇÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ÎÈÂÁ ÌÍÂÉÅʽ¿½ Ê ʽ ÄÅɽϽ ÌÍÂÃÅ¿Ü¿½Ï ËÏ Í½ÎÏÂÊÅÜϽ ½ ÌÍŠĽÉͽÄÜ¿½ Ê ¿ ǽÉÂͽ ÁË ÉÅÊÐÎ Ë® ËÓÂÈÜ¿½Ï ÎÍÂÁÊË ËÏ Í½ÎÏÂÊÅÜϽ ¬Ë Á×ÈÃÅʽ ʽ ¿ÂÀÂϽÓÅËÊÊÅÜ ÌÂÍÅËÁ ΠËÏʽÎÜ Ç×É ÎÍÂÁÊËÍ½Ê ÊÅÜ ¾ÅËÏÅÌ ¥ÄÉÂÏÈÜ¿½ Î ÁÊÅ ÌË Í½ÊË ËÏ ÎϽÊÁ½ÍÏÅÏ ¡Ðʽ¿ Å ­ÂÎËÍ ¬ÍËÜ¿Ü¿½ ÉÊËÀË Á˾ͽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÌËÈÜÀ½Ê ÌÍÂÄ Ñ½Ä½ Ì×Èʽ ÄÍÜÈËÎÏ ª½ ÅÄÇÐÎÏ¿ÂÊ ÅÊÑÂÇÓÅËÄÂÊ ÑËÊ ÎËÍÏ §ÂÒÈÅ ¾½Í ÌËǽĿ½ ¿ÅÎËǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ç×É ÈÅÎÏʽ Å ÎÏ×¾ÈÂʽ Í×ÃÁ½ Å ÎÍÂÁʽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ s Ç×É ¾Í½ÕÊÂÎϽ ɽʽ ¬Ë Á˾ſ ʽ Ä×ÍÊË ÎËÍÏ×Ï ÌÍ¿ÅÕ½¿½ ÎϽÊÁ½ÍÏÅÏ ¡Ðʽ¿ Å ­ÂÎËÍ Î s Î ÎÍÂÁÊË Ä½ ÌÂÍÅËÁ½ À ®× Á×ÍýÊÅÂÏË Ê½ ÌÍËÏÂÅÊ ¿ Ä×ÍÊËÏË ÁËÎÏÅÀ½ ÁË ½ ʽ ÜÁǽ ¿ Ä×ÍÊËÏË s ÁË ®ËÍÏ §ÂÒÈž½Í ÉËàÁ½ ΠËÏÀÈÂÃÁ½ ¿×¿ ¿ÎÅÔÇŠͽÆËÊŠʽ ÎÏͽʽϽ ΠʽÁÉËÍÎǽ ¿ÅÎËÔÅʽ ÁË É


ÅËÈËÀÅÔÊÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏÅ ®ËÍÏ «ÁÅÎÂÆ Â ÏÅÌÅÔÊË ÄÅÉÂÊ ÎËÍÏ ÂÔÂÉÅÇ ÂÀÂϽÓÅËÊÊÅÜÏ ÉÐ ÌÂÍÅËÁ  ͽ¿ÂÊ ÅÈÅ Î ÁÂÊ ÌË Ç×Î ¿ Îͽ¿ÊÂÊÅ Î×Î ÎÍÂÁÊÅÜ ÎÏ½Ê Á½ÍÏ Å ÅÄÇȽÎÜ¿½ ʽͽ¿ÊË Î ÏÜÒ ®ËÍÏ×Ï Â ËÏ ÐÎÏËÆÔÅ¿ ÁË ÎÍÂÁÊË ÐÎÏËÆÔÅ¿ ʽ ǽÑÜ¿½ Í×ÃÁ½ Å ¾Í½ÕÊÂÎϽ ɽʽ ÅÎËÇËÐÎÏËÆÔÅ¿  ʽ ÔÂÍʽ Í×ÃÁ½ Å ÑÐĽÍÅËĽ ÌË ÇȽν ®ËÍÏ «ÁÅÎÂÆ Â Î ¿ÅÎËǽ ÎÏÐÁËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Å ÉÊËÀË ¿ÅÎËǽ ÄÅ ÉËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ ª½Æ ÓÂÊÊËÏË ÊË¿Ë Ç½ÔÂÎÏ¿Ë Ê½ ÎËÍϽ  ¿ÅÎËǽϽ ÉÐ ÎÐÒËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Î×ÔÂϽʽ Î ¿ÅÎËǽ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏ ¡Ë¾Å¿ÅÏ ËÏ «ÁÅÎÂÆ ÌÍÂÄ ÀËÁÅÊÅÏ ʽ ÅÄÌÅÏ¿½Ê ¿ ÎÅÎÅÏÂɽϽ ʽ ¥ ® ® ÁËÎÏÅÀ½Ï ÁË ÇÀ Áǽ Å ÌÍ¿ÅÕ½¿½Ï ÎÍÂÁÊÅÜ ÎϽÊÁ½ÍÏ Î ¤×ÍÊËÏË Ê½ ÎËÍÏ «ÁÅÎÂÆ ÌÍÅÏÂý¿½ Á˾ÍÅ ÌÅ¿Ë¿½ÍÊŠǽÔÂÎÏ¿½ ÎÊ ®ËÍÏ×Ï ÉËàÁ½ ¾×Á ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ¿ ÓÜȽϽ ÎÏͽʽ

ËϽÊÅÔÂÎÇÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏÅ ¯ÅÌ×Ï Ê½ ͽÎÏÂý ʽ ÎËÍÏ «ÁÅÎÂÆ Â ÉÂÃÁÅÊÂÊ ÌÍÅ ËÌÏÅÉ½È Ê½ À×ÎÏËϽ ʽ ÇȽÎËÊËÎÊÅÏ ÎÏ׾Ƚ ÎÍÂÁÊË Ê½ É ®Ï×¾ÈËÏË Â ÎÍÂÁÊË ¿ÅÎËÇË s CÉ ÎÍÂÁÊË Á¾ÂÈË ÄÁͽ¿Ë Å ÂȽÎÏÅÔÊË Î ¿ÅÎËǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÌËÈÜÀ½Ê ¨ÅÎÏ×Ï Â ÎÍÂÁÊË ÕÅÍËÇ È½ÊÓ ÏË¿ÅÁÂÊ ÄÂÈÂÊ Î ÊËÍɽÈÊË Í½Ä¿ÅÏÅ ÂÄÅÔ ŠÐÕÅÔÇÅ ±È½ÀË¿ÅÜÏ ÎÊ ÈÅÎÏ Åɽ ÎÍÂÁÊË ½ÊÏËÓŽÊË¿Ë ËÓ¿ÂÏÜ¿½Ê ʽ ÐÕÅÔÇÅÏ ´ÂÎÏËϽϽ ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ Î ÅÄ¿ÅÏ ÑȽÀË¿ ÈÅÎÏ Â ÎÅÈʽ ¨ÅÌο½ ËÇËÎÉÜ¿½Ê ʽ ÈÅÎÏÊËÏË ¿È½À½ÈÅÖ ʽ ÑȽÀË¿ÅÜ ÈÅÎÏ «ÎÅÈÅÏ ν ÎÅÈÊË ½ÊÏË ÓŽÊË¿Ë ËÓ¿ÂÏÂÊÅ ÎÍÂÁÊË Á×ÈÀÅ s CÉ ÈÂÇË Ê½Ä×¾ÂÊÅ Å ÌÍžͽÊÅ Ç×É ÇȽν §È½Î×Ï Â ÎÍÂÁÊË Á×È×À s CÉ Î×Î ÎȽ¾ ¿ËÎ×ÔÂÊ Ê½ÈÂÌ ÅÄÌͽ¿ÂÊ Ì½Í½ÈÂÈÂÊ Î×Î ÎÍÂÁʽ ÌÈ×ÏÊËÎÏ ¤×Í ÊËÏË Â ÎȽÉÂÊËÃ×ÈÏË ÂÈÅÌÎË¿ÅÁÊË Î Á×ÈÀË ËÇËÎÉÜ¿½Ê ʽ ÁÍ×à ÔÅӽϽ Å Î ËÇËÎÉÜ¿½Ê ʽ ÇËÍÂÉʽϽ ¾Í½ÄÁ½ ÈÂÆÍËÊË¿ÅÜÏ ÎÈËÆ Ê½ Ä×ÍÊËÏË Â ¾ÂÈÂÄÊÅǽ¿

®ËÍÏ «ÁÅÎÂÆ §Ï  ÄÅÉÂÊ Á¿ÐÍÂÁÂÊ ÂÔÂÉÅÇ s (ORDEUM VULGARE SUBSP DISTICHON , +OERN #ONVAR DISTICHON , VAR NUTANS ¬ÍËÅÄÒËÃÁ½ ËÏ ÈÅÊÅÜϽ $24 B ËϾͽʽ ËÏ ÒžÍÅÁʽϽ ÇËÉ ¾ÅʽÓÅÜ «¾ÄËÍ X .UTANS Î ÌËÎÈÂÁË¿½ÏÂÈÊÅ ¾ÂÇÍËν Î .UTANS

¿ÏËÍÎÇÅ ÇËÈÂÇÏÅ¿ ÁËÓ Á Í ¡Í½ÀËÉÅÍ ×ÈÔ¿ ÁËÓ Á Í ¡½ÍÅʽ ×ÈÔ¿½

¤ÅÉÂÊ Á¿ÐÍÂÁÂÊ ÂÔÂÉÅÇ «ÁÅÎÂÆ

ÅËÈËÀÅÔÊÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏÅ ®ËÍÏ ¥ÉÂËÊ Î ËÏʽÎÜ Ç×É ÄÅÉÊÅÜ ¾ÅËÈËÀÅÔÂÊ ÏÅÌ Ê½ ͽĿÅÏÅ ¯ËÆ Â ËÏ ÀÍÐ̽Ͻ ʽ ÎÍÂÁÊË ÎÏÐÁËÐÎÏËÆÔÅ¿ÅÏ ÎËÍÏË¿Â ¬ÍÅ ÌËÈÎÇÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ÎÈÂÁ ÌÍÂÉÅʽ¿½ÊÂÏË Ê½ ÄÅɽϽ ÌÍÂÃÅ¿Ü¿½Ï ËÏ Í½ÎÏÂÊÅÜϽ ¬ÍÅʽÁÈÂÃÅ Ç×É ÎÍÂÁÊËͽÊÊÅÜ ¾ÅËÏÅÌ s ÅÄÇȽÎÜ¿½ Î ÁÊÅ ÌÍÂÁÅ «¾ÄËÍ ÂÀÂϽÓÅËÊÊÅÜÏ ÌÂÍÅËÁ ʽ ÎËÍϽ  ÁÊÅ ¬ÍÅÏÂý¿½ ÉÊËÀË Á˾ͽ ÌËÈÎǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÅÇËÊËÉÅÔÂÎÇÅ ¿½ÃÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ ª½ ÂÎÏÂÎÏ¿ÂÊ ÅÊÑÂÇÓÅËÄÂÊ ÑËÊ Î ʽ̽Á½ ËÏ ¾Ë ÈÂÎÏÅ ¿ ÌË ÊÅÎǽ ÎÏÂÌÂÊ ¿ Îͽ¿ÊÂÊÅ Î×Î ÎËÍÏË¿ÂÏ ÅÄÌËÈÄ¿½ÊŠǽÏË ÎϽÊÁ½ÍÏÅ «¾ÄËÍ ¢ÉËÊ Å §½ÎǽÁÙËÍ ¥ÉÂËÊ Î ËÏÈÅÔ½¿½ Î ¿ÅÎËǽϽ ÎÅ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÌËÈÜÀ½Ê ¿ÅÎËǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÌÍÂÔÐÌ¿½Ê ʽ ÇȽν Å ÇȽÎË¿½Ï½ ÕÅÆǽ ¬Ë Á˾ſ ʽ Ä×ÍÊË ¿ Á×Íý¿ÊËÏË ÎËÍÏËÅÄÌÅÏ¿½Ê ÎËÍÏ×Ï ÌÍ ¿ÅÕ½¿½ ÎϽÊÁ½ÍÏÅÏ «¾ÄËÍ ¢ÉËÊ Å §½ÎǽÁÙËÍ Î ¬Ë Á½Ê ÊŠʽ ¥ ® ® ɽÇÎÅɽÈÊË ÁËÎÏÅÀʽÏÅÜ Á˾ſ  ÇÀ ÁÇA ¥ÉÂËÊ Î ËÏʽÎÜ Ç×É ÎËÍÏË¿ÂÏ ÌÅ¿Ë¿½ÍÂÊ ÂÔÂÉÅÇ Î ÉÊËÀË Á˾ÍÅ ÌÅ¿Ë ¿½ÍÊËsÏÂÒÊËÈËÀÅÔÊŠǽÔÂÎÏ¿½ ¤×ÍÊËÏË Â Î ¿ÅÎËǽ ÅÄͽ¿ÊÂÊËÎÏ Î ÊÅÎÇË ¾ÂÈÏ×ÔÊË Î×Á×ÍýÊÅ Š¿ÅÎËÇË ÂÇÎÏͽÇÏÊË Î×Á×Í Ã½ÊÅ ®ËÍÏ ¥ÉÂËÊ Ê ÌÍÂÁÜ¿Ü¿½ ËÎ˾ÂÊÅ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ÐÎÈË¿ÅÜϽ ʽ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ

ËϽÊÅÔÂÎÇÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏÅ ®ËÍÏ ¥ÉÂËÊ ÌÍÅʽÁÈÂÃÅ Ç×É ÄÅÉÊÅÜ ¾ÅËÈËÀÅÔÂÊ ÏÅÌ Ê½ Í½Ä ¿ÅÏÅ ®Ï×¾ÈËÏË Â ÎÍÂÁÊË Á¾ÂÈË Å ÂȽÎÏÅÔÊË Î ¿ÅÎËÔÅʽ ÎÍÂÁÊË CÉ §È½Î×Ï Â Á×È×À ËÇËÈË CÉ Ä½¿×ÍÕ¿½Ö Î×Î ÎÍÂÁÊË Á×È ÀŠʽÄ×¾ÂÊÅ ËÎÅÈÅ ÌË ¿×ÍÒË¿ÂÏ ʽ ÇËÅÏË Î ʽ¾ÈÛÁ½¿½ ÎȽ¾Ë ½ÊÏËÓŽÊË¿Ë ËÓ¿ÂÏÜ¿½Ê ¯ËÆ ÌÍÅÏÂý¿½ ¿ÅÎËǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÌÍÂÔÐÌ¿½Ê ʽ ÇȽÎË¿½Ï½ ÕÅÆǽ ­½ÎÏÂÊÅÜϽ ¿ ÌËο ν Á˾Í ÅÄÌͽ¿ÂÊÅ ÌÍÅ ÎÍÂÁʽ À×ÎÏËϽ ʽ ÇȽÎËÊËÎÊÅÏ ÎÏ׾Ƚ ¾Í É ¤×ÍÊËÏË Â Á˾Í ËÒͽÊÂÊË ÂÈÅÌÎË¿ÅÁÊË Ë¾¿ÅÏË ¿ ÎȽÉÂÊËÃ×ÈϽ ÌÈ¿½ ©½Î½Ï½ ʽ Ä×Íʽ  À

¿ÏËÍÎÇÅ ÇËÈÂÇÏÅ¿ ÌÍËÑ ÁÎÊ ªÂÁÂÈÔË ©ÂÍÎÅÊÇË¿ ÁËÓ Á Í ¡Í½ÀËÉÅÍ ×ÈÔ¿ ®ËÍÏ ¥ÉÂËÊ Â Î×ÄÁ½ÁÂÊ ÌË ÉÂÏËÁ½ ʽ ÇËɾÅʽÏſʽϽ ÎÂÈÂÇ ÓÅÜ ¿ ¥ÊÎÏÅÏÐÏ ÌË ÄÂÉÂÁÂÈÅ ÀÍ §½ÍÊ˾½Ï ¬ÍÅÄÊ½Ï Â Ä½ ËÍÅÀÅʽ ÈÂÊ ÌÍÂÄ À

¤ÅÉÂÊ Á¿ÐÍÂÁÂÊ ÂÔÂÉÅÇ ÎËÍÏ ¥ÉÂËÊ


¤ÅÉÂÊ Á¿ÐÍÂÁÂÊ ÂÔÂÉÅÇ ÎËÍÏ Î̽ÍÐÒ ¿ÏËÍÎÇÅ ÇËÈÂÇÏÅ¿ ÌÍËÑ ÁÎÊ ªÂÁÂÈÔË ©ÂÍÎÅÊÇË¿ ÁËÓ Á Í ¡Í½ÀËÉÅÍ ×ÈÔ¿ ®ËÍÏ Î̽ÍÐÒ Â Î×ÄÁ½ÁÂÊ ¿ ¥ÊÎÏÅÏÐÏ ÌË ÄÂÉÂÁÂÈÅ s §½ÍÊ˾½Ï ¬ÍÅÄÊ½Ï Â Ä½ ËÍÅÀÅʽÈÂÊ ÌÍÂÄ À

¤ÅÉÂÊ Á¿ÐÍÂÁÂÊ ÂÔÂÉÅÇ ¡Â¿ÅÊÅÜ

¿ÏËÍÎÇÅ ÇËÈÂÇÏÅ¿ ÁËÓ Á Í ¡½ÍÅʽ ×ÈÔ¿½ ÁËÓ Á Í ¡Í½ÀËÉÅÍ ×ÈÔ¿

®ËÍÏ ¡Â¿ÅÊÅÜ §Ï  ÄÅÉÂÊ Á¿ÐÍÂÁÂÊ ÂÔÂÉÅÇ s (ORDEUM VULGARE SUBSP DISTICHON , +OERN #ONVAR DISTICHON , VAR NUTANS ¬ÍËÅÄÒËÃÁ½ ËÏ ÈÅÊÅÜϽ $ ËϾͽʽ ËÏ ÒžÍÅÁʽϽ ÇËɾŠʽÓÅÜ ¯½É½Í½ Ò ÎÏÂÍ

ÅËÈËÀÅÔÊÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏÅ ®ËÍÏ ¡Â¿ÅÊÅÜ Â ÏÅÌÅÔÊË ÄÅÉÂÊ ÎËÍÏ ÂÔÂÉÅÇ ÂÀÂϽÓÅËÊÊÅÜÏ ÉÐ ÌÂÍÅËÁ  ÌË Ç×Î Î ÁË ÁÊÅ ÎÌÍÜÉË ÎϽÊÁ½ÍÏÅÏ ŠÅÄÇȽÎÜ¿½ ʽͽ¿ÊË Î ÏÜÒ ®ËÍÏ ¡Â¿ÅÊÅÜ Â Î Á˾ͽ ÎÏÐÁËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Å ÉÊËÀË Á˾ͽ ÄÅÉËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ ®ËÍÏ×Ï Â Î ¿ÅÎËǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ǽÑÜ¿½ Í×ÃÁ½ Å ÉÊËÀË ¿ÅÎËǽ ʽ ¾Í½ÕÊÂÎϽ ɽʽ ÅÎËÇËÐÎÏËÆÔÅ¿  ʽ ÔÂÍʽ Í×ÃÁ½ ÈÂÊÏËÔʽ ¾ËÈÂÎÏ Å ÑÐĽÍÅËĽ ÌË ÇȽν ¬ÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽ ʽ ÎËÍϽ  ÌË ¿ÅÎËǽ ËÏ Ï½ÄŠʽ ÎÍÂÁÊÅÜ ÎÏ½Ê Á½ÍÏ ¡Ë¾Å¿ÅÏ ËÏ ¡Â¿ÅÊÅÜ ÌÍÂÄ ÀËÁÅÊÅÏ ʽ ÅÄÌÅÏ¿½Ê ¿ ÎÅÎÏÂɽ Ͻ ʽ ¥ ® ® ν ËÏ ÁË ÇÀ Áǽ ¥É½ ÉÊËÀË Á˾ÍÅ ÌÅ¿Ë¿½ÍÊŠǽÔÂÎÏ¿½ s ÉÊËÀË ¿ÅÎËǽ ÅÄͽ¿ÊÂÊËÎÏ Ê½ Ä×ÍÊËÏË s ¿ÅÎËǽ ɽν ʽ Ä×Íʽ s À ¿ÅÎËǽ ÒÂÇÏËÈÅÏÍË¿½ ɽν s ÇÀ ÌÍËÏÂÅÊ s ÂÇÎÏͽÇÏ ¬ËÁÒËÁÜÖ Â Ä½ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ÌÅ¿Ë¿½ÍÊË Ä×ÍÊË Å ÉËàÁ½ ΠËÏÀÈÂÃÁ½ ¿ ÓÜȽϽ ÎÏͽʽ

ËϽÊÅÔÂÎÇÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏÅ ®ËÍÏ Î̽ÍÐÒ ÌÍÅʽÁÈÂÃÅ Ç×É ÄÅÉÊÅÜ ¾ÅËÈËÀÅÔÂÊ ÏÅÌ Ê½ Í½Ä ¿ÅÏÅ ­½ÎÏÂÊÅÜϽ ¿ ÌËο ν Á˾Í ÅÄÌͽ¿ÂÊÅ ÌÍÅ ÎÍÂÁʽ À×ÎÏËϽ ¾ÍËÜ ÇȽÎËÊËÎÊÅ ÎÏ׾Ƚ ʽ É ÌÍŠĽ ÎÍÂÁÊÅÜ ÎϽÊÁ½ÍÏ ®Ï×¾ÈËÏË Â ÎÍÂÁÊË ¿ÅÎËÇË s CÉ ÄÁͽ¿Ë Å ÂȽÎÏÅÔÊË Î ¿ÅÎËǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÌËÈÜÀ½Ê ÌÍ¿ÅÕ½¿½Ö½ ϽÄŠʽ ÎϽÊÁ½ÍϽ «¾ÄËÍ §È½Î×Ï Â ÐÎÏËÆÔÅ¿ ʽ ËÍËÊ¿½Ê ŠÌÍÂÔÐÌ¿½Ê Î×Î ÎÍÂÁÊË Á×ÈÀÅ ËÎÅÈÅ ÌË ¿×ÍÒË¿ÂÏ ʽ ÇËÅÏË ÌÍÂÄ ËÏÁÂÈÊÅ ÀËÁÅÊŠΠʽ¾ÈÛÁ½¿½ ÎȽ¾Ë ½ÊÏËÓŽÊË¿Ë ËÓ¿ÂÏÜ¿½Ê ¤×ÍÊËÏË Â Á˾Í ËÒͽÊÂÊË ÂÈÅÌ ÎË¿ÅÁÊË Ë¾¿ÅÏË ¿ ÎȽÉÂÊËÃ×ÈϽ ÌÈ¿½ ©½Î½Ï½ ʽ Ä×Íʽ  ¿ ÀͽÊÅÓÅÏ s À ²ÂÇÏËÈÅÏÍË¿½Ï½ ɽν  ÇÀ ÌÍÅ ÇÀ Ľ ÎÍÂÁÊÅÜ ÎϽÊÁ½ÍÏ ÅËÈËÀÅÔÊÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏÅ Î̽ÍÐÒ Â ÏÅÌÅÔÊË ÄÅÉÂÊ ÎËÍÏ ÂÔÂÉÅÇ ÂÀÂϽÓÅËÊÊÅÜÏ ÉÐ Ì ÍÅËÁ  ÁÊÅ ÌÍŠĽ ÎÍÂÁÊÅÜ ÎϽÊÁ½ÍÏ Å ÅÄÇȽÎÜ¿½ ʽͽ¿ÊË Î «¾ÄËÍ ®ËÍÏ×Ï Î ËÏÈÅÔ½¿½ Î ¿ÅÎËǽ ÄÅÉËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Å ¿ÅÎËǽ ÎÏÐÁËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ ¬ÍÅÏÂý¿½ ÉÊËÀË Á˾ͽ ÌËÈÎǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÅÇËÊËÉÅÔÂÎÇÅ ¿½ÃÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ s ǽÑÜ¿½ Í×ÃÁ½ ¾Í½ÕÊÂÎϽ ɽʽ Å ÔÂÍʽ Í×ÃÁ½ ¬Ë Á˾ſ ʽ Ä×ÍÊË Î̽ÍÐÒ ÌÍ¿ÅÕ½¿½ ÎϽÊÁ½ÍϽ ΠǽÏË ÎÍÂÁÊË Ä½ ÌÂÍÅËÁ½ ʽ ÅÄÌÅÏ¿½Ê ν ÌËÈÐÔÂÊÅ ÇÀ ÁÇA ËÏ ¿ÎÅÔ ÇÅ ÌÐÊÇÏ˿ ʽ ¥ ® ® ©½ÇÎÅɽÈÊË ÁËÎÏÅÀʽÏÅÜÏ Á˾ſ Ä×ÍÊË ËÏ ÏËÄÅ ÎËÍÏ Â ÇÀ ÁÇA ®ËÍÏ×Ï ÌÍÅÏÂý¿½ ÉÊËÀË Á˾ÍÅ ÌÅ¿Ë¿½Í ÊË s ÏÂÒÊËÈËÀÅÔÊŠǽÔÂÎÏ¿½ ®×Á×ÍýÊÅÂÏË Ê½ ÌÍËÏÂÅÊ ¿ Ä×ÍÊËÏË Â ½ ÂÇÎÏͽÇÏÊËÏË Î×Á×ÍýÊÅ  ®ËÍÏ Î̽ÍÐÒ Ê ÌÍÂÁÜ¿Ü¿½ ËÎ˾ÂÊÅ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ÐÎÈË¿ÅÜϽ ʽ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ŠÉËàÁ½ ΠͽÄÌÍËÎÏͽÊÜ¿½ ʽ ÏÂÍÅÏËÍÅÜϽ ʽ ÓÜȽϽ ÎÏͽʽ ÌÍŠʽÁÉËÍÎǽ ¿ÅÎËÔÅʽ ÁË É

ËϽÊÅÔÂÎÇÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏÅ ¯ÅÌ×Ï Ê½ ͽÎÏÂý ʽ ÎËÍÏ ¡Â¿ÅÊÅÜ Â ÌËÈÐÅÄÌͽ¿ÂÊ ÌÍÅ ËÌÏŠɽÈʽ À×ÎÏËϽ ʽ ÇȽÎËÊËÎÊÅÏ ÎÏ׾Ƚ ÎÍÂÁÊË Ê½ É ®Ï×¾ÈËÏË Â ÎÍÂÁÊË ¿ÅÎËÇË s s CÉ ÎÍÂÁÊË Á¾ÂÈË ÄÁͽ¿Ë Å ÂȽÎÏÅÔÊË Î ¿ÅÎËǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÌËÈÜÀ½Ê §È½Î×Ï Â ÎÍÂÁÊË Á×È×À s CÉ Î ÉÊËÀË ÎȽ¾ ¿ËÎ×ÔÂÊ Ê½ÈÂÌ ÌËÈÐÅÄÌͽ¿ÂÊ Ì½Í½ÈÂÈÂÊ Î×Î ÎÍÂÁ ʽ ÌÈ×ÏÊËÎÏ ¬×Í¿ÅÜÏ ÎÂÀÉÂÊÏ Ê½ ¿ÍÂÏÂÊËÏË Ê½ ÇȽν  Î×Î ÎÍÂÁʽ Á×ÈÃÅʽ ÎȽ¾Ë ÅÄ¿ÅÏ ¤×ÍÊËÏË Â ÎȽÉÂÊËÃ×ÈÏË ÂÈÅÌÎË¿ÅÁÊË Î Ç×ÎË ËÇËÎÉÜ¿½Ê ʽ ÁÍ×ÃÔÅӽϽ Å ¾ÂÄ ËÇËÎÉÜ¿½Ê ʽ ÇËÍÂÉʽϽ ¾Í½ÄÁ½ ×ÊÕʽϽ Ó¿ÂÏʽ ÌÈ¿½ Ê  ½ÊÏËÓŽÊË¿Ë ËÓ¿ÂÏÂʽ Å Â Î×Î ÎȽ¾Ë ʽÄ×¾Âʽ ÊÂÍ¿½ÏÐͽ ʽ À×;½ ËÏ ¿×ÏÍÂÕʽϽ ÎÏͽʽ ¨ËÁÅÇÐÈÅÏ ʽ Ä×ÍÊËÏË Î½ ͽÄÌËÈËÃÂÊÅ ÑÍËÊϽÈÊË ÈÂÆÍËÊË¿Å ÜÏ ÎÈËÆ Ê½ Ä×ÍÊËÏË Â ¾ÂÈÂÄÊÅǽ¿ ÁË ÎȽ¾Ë ËÓ¿ÂÏÂÊ


ÅËÈËÀÅÔÊÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏÅ ËÃÅÊ Â ÏÅÌÅÔÊË ÄÅÉÂÊ ÎËÍÏ ÂÔÂÉÅÇ ®ËÍÏ×Ï Â ÎÍÂÁÊË Í½ÊË ÄÍÜÈ Î Á×ÈÃÅʽ ʽ ¿ÂÀÂϽÓÅËÊÊÅÜ ÌÂÍÅËÁ ÁÊÅ «ÏÈÅÔ½¿½ ΠΠÉÊËÀË ¿ÅÎËǽ ÄÅÉËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Å ÌË ¿ÅÎËǽ ÎÏÐÁËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ ¿ Îͽ¿ÊÂÊÅ Î×Î ÎϽÊÁ½ÍÏÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â ÂÎÈÂÓ Å ¥ÄÀÍ¿ ËÃÅÊ ÌÍÅÏÂý¿½ ¿ÅÎËǽ ÌËÈÎǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÔÂÍʽ Í×ÃÁ½ Á˾ͽ ʽ ǽÑÜ¿½ Í×ÃÁ½ Šʽ ¾Í½ÕÊÂÎϽ ɽʽ ¬Ë Á˾ſ ʽ Ä×ÍÊË ÎËÍÏ Ë ÃÅÊ ÌÍ¿ÅÕ½¿½ ÎϽÊÁ½ÍϽ Î ÎÍÂÁÊË ËÏ ¿ÎÅÔÇÅ ÌÐÊÇÏ˿ Ľ ÀËÁÅÊÅÏ ʽ ÅÄÌÅÏ¿½Ê ¿ ÎÅÎÏÂɽϽ ʽ ¥ ® ® ®ÌËÍÂÁ Á½ÊÊÅÏ ËÏ ÅÄÌÅÏ¿½ÊÂÏË Ê½ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊÅÏ ¿×ÄÉËÃÊËÎÏŠʽ ÎËÍϽ ËÏ ¥ÊÎÏÅÏÐÏ ÌË ÄÂÉÂÁÂÈÅ s §½ÍÊ˾½Ï Ľ ÌÂÍÅËÁ ËÏ ÀËÁÅÊÅ ËÃÅÊ ÌÍ¿Šս¿½ ÎϽÊÁ½ÍϽ ÎÍÂÁÊË Ä½ ÌÂÍÅËÁ½ Î ÌËÔÏŠǽÏË ¿ ËÏÁÂÈÊÅ ÀËÁÅÊÅ Á˾ſ½  Î×Î ÇÀ ÁÇA ÌË ¿ÅÎËÇ ËÏ ÏËÄŠʽ ÎϽÊÁ½Í Ͻ ®×Á×ÍýÊÅÂÏË Ê½ ÌÍËÏÂÅÊ ¿ Ä×ÍÊËÏË Â ÇËÂÏË ÀË Ìͽ¿Å ÌËÁÒËÁÜÖË Ä½ ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ǽÏË ÑÐͽà ¿ ÃÅ¿ËÏÊË¿×ÁÎÏ¿ËÏË ®ËÍÏ×Ï Â ÌËÁÒËÁÜÖ Ä½ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ¿×¿ ¿ÎÅÔÇŠͽÆËÊŠʽ ÎÏͽ ʽϽ

ËϽÊÅÔÂÎÇÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏÅ ®ËÍÏ ËÃÅÊ ÌËÊÅÇ¿½ Î ¾ÂÄÓ¿ÂÏÂÊ ÇËÈÂËÌÏÅÈ ©È½ÁËÏË Í½ÎÏÂÊÅ  ÄÂÈÂÊË ®Ï×¾ÈËÏË Â ÎÍÂÁÊË ¿ÅÎËÇË s CÉ ÎÍÂÁÊË Á¾ÂÈË ÄÁͽ¿Ë Å ÂȽÎÏÅÔÊË Î ¿ÅÎËǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÌËÈÜÀ½Ê §È½Î×Ï Â ÎÍÂÁÊË Á×È×À Î×Î ÎÍÂÁÊË Á×ÈÀÅ ËÎÅÈÅ ¤×ÍÊËÏË Â Ë¾¿ÅÏË ¿ ÎȽ ÉÂÊËÃ×ÈϽ ÌÈ¿½ ÏÂÀÈËÏË Ê½ Ä×Íʽ  ÎÍÂÁÊË ¿ÅÎËÇË À ½ ÒÂÇÏËÈÅÏÍË¿½Ï½ ɽν  ÉÊËÀË ¿ÅÎËǽ s ʽÁ ÇÀ

®ËÍÏ ËÃÅÊ Â ÄÅÉÂÊ ÕÂÎÏÍÂÁÂÊ ÂÔÂÉÅÇ s (ORDEUM SATIVUM *ESS SUBSP VULGARE , VAR PARALLELUM Î×ÄÁ½ÁÂÊ ÔÍÂÄ ÉÐϽÓÅËÊʽ ÎÂÈÂÇÓÅÜ

¿ÏËÍÎÇÅ ÇËÈÂÇÏÅ¿ ÌÍËÑ Á Í ©½ÍÅʽ ͽɽÏÅÇË¿½ ÌÍËÑ Á Í ¯ËÁËÍ ®ÏÂѽÊË¿ ÁËÓ Á Í ¡Í½ÀËÉÅÍ ×ÈÔ¿ ÀÈ ½Î Á Í ËÍÜʽ ¡ÛÈÀÂÍË¿½

¤ÅÉÂÊ ÉÊËÀËÍÂÁÂÊ ÂÔÂÉÅÇ ÎËÍÏ ËÃÅÊ

ÅËÈËÀÅÔÊÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏÅ §Ð¾ÂÍ Â ÄÅÉÂÊ ÎËÍÏ ÂÔÂÉÅÇ ËÏÈÅÔ½¿½ Î Π¿ÅÎËǽ ÄÅÉËÐÎÏËÆ ÔÅ¿ËÎÏ Å ÉÊËÀË Á˾ͽ ÎÏÐÁËÐÎÏËÆÔÅ¿ ¬Ë ¿ÂÀÂϽÓÅËÊÂÊ ÌÂÍÅËÁ ÎËÍÏ×Ï Î ÅÄͽ¿ÊÜ¿½ Î×Î ÎÍÂÁÊÅÜ ÎϽÊÁ½ÍÏ «¾ÄËÍ ¢ÉËÊ Å §½Î ǽÁÙËÍ s ÁÊÅ ¬ÍÅÏÂý¿½ ÉÊËÀË Á˾ͽ ÌËÈÎǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÅÇËÊËÉÅÔÂÎÇÅ ¿½ÃÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ ®ËÍÏ×Ï ÌÍËÜ¿Ü¿½ ÉÊËÀË ¿ÅÎËǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÔÂÍʽ Í×ÃÁ½ Å ÎÍÂÁʽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ¾Í½ÕÊÂÎϽ ɽʽ ¬ÍËÜ¿Ü¿½ Á˾ͽ ÌËÈÎǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ç×É ÈÂÊÏËÔʽ ¾ËÈÂÎÏ ¬Ë Á˾ſ ʽ Ä×ÍÊË ÎËÍÏ §Ð¾ÂÍ ÌÍ¿ÅÕ½¿½ ÄʽÔÅÏÂÈÊË ÎÏ½Ê Á½ÍϽ Î ËÏ ¿ÎÅÔÇÅ ÌÐÊÇÏ˿ ʽ ÅÄÌÅÏ¿½Ê ¿ ÎÅÎÏÂɽϽ ʽ ¥ ® ® ©½ÇÎÅɽÈÊË ÁËÎÏÅÀʽÏÅÜÏ Á˾ſ Ä×ÍÊË ËÏ ÏËÄÅ ÎËÍÏ Â ÇÀ ÁÇA ¤×ÍÊËÏË Ê½ ÎËÍÏ §Ð¾ÂÍ Â ÌËÁÒËÁÜÖË Ä½ ÌÅ¿Ë¿½ÍÊÅ ÓÂÈÅ s ÂÇÎÏͽÇÏÊËÏË Î×Á×ÍýÊÅ  ͽÄÏ¿ËÍÅÉÅÜ ½ÄËÏ s ÉÀ À ½ ˾ÖÅÜÏ ¾ÂÈÏ×Ç Â ®ËÍÏ×Ï Â ÌËÁÒËÁÜÖ Ä½ ËÏÀÈÂà Á½Ê ¿×¿ ¿ÎÅÔÇŠͽÆËÊŠʽ ÎÏͽʽϽ ǽÏË Î Î̽Ŀ½ Î׿ÍÂÉÂÊ Ê½Ï½ ½ÀÍËÏÂÒÊÅǽ Ľ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ Ä×ÍÊË ËÏ ÄÅÉÂÊ ÌÅ¿Ë¿½ÍÂÊ ÂÔÂÉÅÇ

ËϽÊÅÔÂÎÇÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏÅ ®ËÍÏ §Ð¾ÂÍ ÌÍÅʽÁÈÂÃÅ Ç×É ÄÅÉÊÅÜ ¾ÅËÈËÀÅÔÂÊ ÏÅÌ Ê½ ͽĿŠÏÅ ¥É½ ÎÍÂÁÊË ¿ÅÎËÇË ÎÏ×¾ÈË s CÉ ÂȽÎÏÅÔÊË Î ¿ÅÎËǽ ÐÎ ÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÌËÈÜÀ½Ê §È½Î×Ï Â Á×È×À ËÇËÈË CÉ Î×Î ÎÍÂÁÊË Á×ÈÀÅ ËÎÅÈÅ ÈÂÇË Ê½Ä×¾ÂÊÅ Å ÌÍžͽÊÅ Ç×É ÇȽν ÐÎÏËÆÔÅ¿ ʽ ËÍËÊ¿½Ê ¬ÍÅ ÌËÜ¿½ ʽ ÇȽÎË¿ÂϠΠʽ¾ÈÛÁ½¿½ Î׿ÎÂÉ ÎȽ¾Ë ½ÊÏËÓŽÊË¿Ë ËÓ¿ÂÏÜ¿½Ê ¬ÍÅÏÂý¿½ ¿ÅÎËǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÌÍ ÔÐÌ¿½Ê ʽ ÇȽÎË¿½Ï½ ÕÅÆǽ ­½ÎÏÂÊÅÜϽ ¿ ÌËο ν Á˾Í ÅÄ Ìͽ¿ÂÊÅ ÌÍÅ ÎÍÂÁʽ À×ÎÏËϽ ʽ ÇȽÎËÊËÎÊÅÏ ÎÏ׾Ƚ ¾Í É ¤×ÍÊËÏË Â ÎȽÉÂÊËÃ×ÈÏË ÂÈÅÌÎË¿ÅÁÊË ¿ Ì×Èʽ ÄÍÜÈËÎÏ Î ¿ÅÎËǽ ÅÄͽ¿ÊÂÊËÎÏ Ê½Á Ľ ) ÇȽν ©½Î½Ï½ ʽ Ä×Íʽ  ÎÍÂÁÊË À ½ ÒÂÇÏËÈÅÏÍË¿½ ɽν ÇÀ

®ËÍÏ §Ð¾ÂÍ Â Î×ÄÁ½ÁÂÊ ¿ ¥ÊÎÏÅÏÐÏ ÌË ÄÂÉÂÁÂÈÅ s §½ÍÊ˾½Ï ¬ÍÅÄÊ½Ï Â Ä½ ËÍÅÀÅʽÈÂÊ ÌÍÂÄ À

¿ÏËÍÎÇÅ ÇËÈÂÇÏÅ¿ ÌÍËÑ ÁÎÊ ªÂÁÂÈÔË ©ÂÍÎÅÊÇË¿ ÁËÓ Á Í ¡Í½ÀËÉÅÍ ×ÈÔ¿

¤ÅÉÂÊ Á¿ÐÍÂÁÂÊ ÂÔÂÉÅÇ ÎËÍÏ §Ð¾ÂÍ


¤ÅÉÂÊ ÉÊËÀËÍÂÁÂÊ ÂÔÂÉÅÇ ÎËÍÏ ¥¤ ËÍÅ ¿ÏËÍÎÇÅ ÇËÈÂÇÏÅ¿ ÌÍËÑ Á Í ©½ÍÅʽ ͽɽÏÅÇË¿½ ÁËÓ Á Í ¡Í½ÀËÉÅÍ ×ÈÔ¿ ¥¤ ËÍÅ E Ì×Í¿ÅÜÏ ÌÍÅÄÊ½Ï Ð Ê½Î ÕÂÎÏÍÂÁÂÊ ÎËÍÏ ÂÔÂÉÅÇ s (ORDEUM SATIVUM *ESS SUBSP VULGARE , VAR PARALLELUM ®×ÄÁ½ÁÂÊ Â ÔÍÂÄ ÉÐϽÓÅËÊʽ ÎÂÈÂÇÓÅÜ ËϽÊÅÔÂÎÇÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏÅ ¬ÍÅ ÌËÊÅÇ¿½Ê ÇËÈÂËÌÏÅȽ  ¾ÂÄÓ¿ÂÏÂÊ ­ËÄÂÏǽϽ  ËÏ ÌËÈÐ ÎÏÂÈÂÖ Î ÏÅÌ ¨ÅÎϽϽ ν ÎÍÂÁÊË ÕÅÍËÇŠȽÊÓÂÏË¿ÅÁÊÅ Î ÊËÍ É½ÈÊË Í½Ä¿ÅÏÅ ÐÕÅÔÇÅ Å ÂÄÅÔ ¨ÅÌο½ ËÇËÎÉÜ¿½Ê ʽ ÈÅÎÏÊËÏË ¿È½À½ÈÅÖ ®Ï×¾ÈËÏË Â Î×Î ÎÍÂÁʽ ¿ÅÎËÔÅʽ CÉ ÎÍÂÁÊË Á¾ÂÈË ÅÄÌͽ¿ÂÊË Å ÂȽÎÏÅÔÊË Î ¿ÅÎËǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÌËÈÜ À½Ê §È½Î×Ï Â Î Á×ÈÃÅʽ CÉ Ä½¿×ÍÕ¿½Ö Î×Î ÎÍÂÁÊË Á×ÈÀŠʽÄ×¾ÂÊÅ ËÎÅÈÅ ¤×ÍÊËÏË Â ÂÁÍË ÂÈÅÌÎË¿ÅÁÊË Ë¾¿ÅÏË ¿ ÎȽÉÂÎ ÏËÃ×ÈϽ ÌÈ¿½ ¾ÂÄ ËÇËÎÉÜ¿½Ê ʽ ÇËÍÂÉʽϽ ÎÏͽʽ ©½Î½Ï½ ʽ Ä×Íʽ  À ½ ÒÂÇÏËÈÅÏÍË¿½Ï½ ɽν  ÇÀ ÅËÈËÀÅÔÊÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏÅ ¥¤ ËÍÅ Â ÏÅÌÅÔÊË ÄÅÉÂÊ ÎËÍÏ ÂÔÂÉÅÇ ®ËÍÏ×Ï Â ÎÍÂÁÊË Í½ ÊËÄÍÜÈ Å ÅÄÇȽÎÜ¿½ ʽͽ¿ÊË Î×Î ÎËÍÏ ÂÎÈÂÓ ¬ÍÅÏÂý¿½ ¿ÅÎËǽ ÄÅÉËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Å Á˾ͽ ÎÏÐÁËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ ¥¤ ËÍÅ Â Î Á˾ͽ ÁË ÉÊËÀË Á˾ͽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ¾Í½ÕÊÂÎϽ ɽʽ ǽÑÜ¿½ ÔÂÍʽ Å ÎÏ×¾ÈÂʽ Í×ÃÁ½ ¬Ë ¿ÍÂÉ ʽ Ì×Èʽ ÄÍÜÈËÎÏ ÎËÍϽ ÌÍËÜ¿Ü¿½ ¿ÅÎËǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÌËÈÜÀ½Ê ǽÇÏË Å Á˾ͽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÌÍÂÔÐÌ¿½Ê ʽ ÇȽν Å ÇȽÎË¿½Ï½ ÕÅÆǽ ¬Ë Á˾ſ ʽ Ä×ÍÊË ¿ Îͽ¿ÊÅÏÂÈÊÅÏ ÎËÍÏË¿Å ËÌÅÏŠʽ ¥ÊÎÏÅÏÐϽ ÌË ÄÂÉÂÁÂÈÅ s §½Í Ê˾½Ï ÎËÍϽ ÌÍ¿ÅÕ½¿½ ÎϽÊÁ½ÍϽ ÂÎÈÂÓ Î×Î ½ ¿ ËÌÅÏÅÏ ʽ ¥ ® ® Î ®×Á×ÍýÊÅÂÏË Ê½ ÌÍËÏÂÅÊ Å ÈÅÄÅÊ Î½ ÌË ¿ÅÎËÇÅ ËÏ ÎϽÊÁ½ÍϽ ÇËÂÏË ÀË ËÏʽÎÜ Ç×É ÎËÍÏË¿ÂÏ ΠÁ˾ÍÅ ÒͽÊÅÏÂÈÊŠǽÔÂÎÏ¿½ Ľ ÑÐͽà ʽ ÃÅ¿ËÏÊÅ ®ËÍÏ ¥¤ ËÍÅ Ê ÌÍÂÁÜ¿Ü¿½ ËÎ˾ÂÊÅ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ÐÎÈË¿ÅÜ Ï½ ʽ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ŠÉËàÁ½ ΠͽÄÌÍËÎÏͽÊÜ¿½ ʽ ÏÂÍÅÏËÍÅÜϽ ʽ ÓÜȽϽ ÎÏͽʽ

¤ÅÉÂÊ Á¿ÐÍÂÁÂÊ ÂÔÂÉÅÇ ®½Æͽ

¿ÏËÍÎÇÅ ÇËÈÂÇÏÅ¿ ÁËÓ Á Í ¡½ÍÅʽ ×ÈÔ¿½ ÁËÓ Á Í ¡Í½ÀËÉÅÍ ×ÈÔ¿

®ËÍÏ ®½Æͽ §Ï  ÄÅÉÂÊ Á¿ÐÍÂÁÂÊ ÂÔÂÉÅÇ s (ORDEUM VULGARE SUBSP DISTICHON , +OERN #ONVAR DISTICHON , VAR NUTANS ¬ÍËÅÄÒËÃÁ½ ËÏ ÈÅÊÅÜϽ ËϾͽʽ ËÏ ÒžÍÅÁʽϽ ÇËÉ ¾ÅʽÓÅÜ !LFA X .UTANS X »¾ÅÈÂÆ

ËϽÊÅÔÂÎÇÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏÅ ®ËÍÏ ®½Æͽ ÌËÊÅÇ¿½ Î ¾ÂÄÓ¿ÂÏÂÊ ÇËÈÂËÌÏÅÈ ©È½ÁËÏË Í½ÎÏÂÊÅ  ÄÂÈÂÊË Î ÌËÈÐÎÏÂÈÂÖ ÏÅÌ Ê½ ͽÎÏÂà ­½ÎÏÂÊÅÜϽ ¿ ÌËο ν ÁË ¾Í ÅÄÌͽ¿ÂÊÅ ÌÍÅ ÎÍÂÁʽ À×ÎÏËϽ ʽ ÇȽÎËÊËÎÊÅÏ ÎÏ׾Ƚ ËÇË ÈË ÇÈ ÎÏ׾Ƚ É ®Ï×¾ÈËÏË Â ÎÍÂÁÊË ¿ÅÎËÇË s CÉ ÎÍÂÁÊË Á¾ÂÈË ÄÁͽ¿Ë Å ÂȽÎÏÅÔÊË Î ¿ÅÎËǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÌËÈÜÀ½Ê §È½Î×Ï Â Î ÈÂÇ ¿ËÎ×ÔÂÊ Ê½ÈÂÌ ÅÄ¿ÅÏ Ì½Í½ÈÂÈÂÊ ÌÈ×ÏÂÊ ÎÍÂÁÊË Á×È×À ËÇËÈË CÉ Î Á×ÈÀÅ ËÎÅÈÅ s CÉ ÎȽ¾Ë ½ÊÏËÓÅ ½ÊË¿Ë ËÓ¿ÂÏÂÊŠʽ ¿×ÍÒ½ ÈÂÇË Ê½Ä×¾ÂÊÅ Å ÌÍžͽÊÅ Ç×É ÇȽν Ì×Èʽ ÄÍÜÈËÎÏ ½ÈÂÆÍËÊË¿ÅÜÏ ÎÈËÆ Ê½ Ä×ÍÊËÏË Â ¾ÂÈÂÄÊÅǽ¿ ¤×Í ÊËÏË Â ÎÍÂÁÊË ÂÁÍË Î É½Î½ ʽ Ä×Íʽ ÎÍÂÁÊË À

ÅËÈËÀÅÔÊÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏÅ ®ËÍÏ ®½Æͽ  ÏÅÌÅÔÊË ÄÅÉÂÊ ÎËÍÏ ÂÔÂÉÅÇ ÂÀÂϽÓÅËÊÊÅÜÏ ÉÐ ÌÂÍÅËÁ  ÌË Ç×Î Î ÁË ÁÊÅ ÎÌÍÜÉË ÎϽÊÁ½ÍÏÅÏ ŠÅÄÇȽÎÜ¿½ Î ÁÊÅ ÌË Í½ÊË «ÏÈÅÔ½¿½ Î Π¿ÅÎËǽ ÄÅÉËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Å ÉÊËÀË ¿ÅÎËǽ ÎÏÐÁËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ ))) ÀÍÐ̽ ʽ ÊÅ¿Ë $OMINATOR ª½Æ ÓÂÊÊËÏË ÉÐ ÊË¿Ë Ç½ÔÂÎÏ¿Ë Â ÉÊËÀË ¿ÅÎËǽϽ ÉÐ ÎÏÐÁËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Î×ÔÂϽ ʽ Î ¿ÅÎËǽ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏ Å ÉÊËÀË Á˾ÍÅ ÌÅ¿Ë¿½ÍÊË ÏÂÒÊËÈËÀÅÔ ÊŠǽÔÂÎÏ¿½ ʽ Ä×ÍÊËÏË ®ËÍÏ×Ï ÌÍÅÏÂý¿½ Å ÉÊËÀË Á˾ͽ ÌËÈÎǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÅÇËÊËÉÅÔÂÎÇÅ ¿½ÃÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ ®½Æͽ  ¿ÅÎËÇËÐÎ ÏËÆÔÅ¿ ʽ ÔÂÍʽ Í×ÃÁ½ ÐÎÏËÆÔÅ¿ Ç×É Ç½ÑÜ¿½ Í×ÃÁ½ Å ÎÍÂÁÊË ÐÎ ÏËÆÔÅÊ Ç×É ¾Í½ÕÊÂÎϽ ɽʽ ¬ÍËÜ¿Ü¿½ Á˾ͽ ÌËÈÎǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ç×É ÈÂÊÏËÔʽ ¾ËÈÂÎÏ Å Ç×É Ã×ÈÏÅÜ ¿ÁÃÐÁý¿½Ö ¿ÅÍÐÎ ¬Ë ÁË ¾Å¿ ʽ Ä×ÍÊË ÎËÍÏ ®½Æͽ ÌÍ¿ÅÕ½¿½ ÎÍÂÁÊÅÜ ÎϽÊÁ½ÍÏ Î ¬Ë Á½ÊÊŠʽ ¥ ® ® Á˾ſÅÏ ËÏ ÊÂÀË ÁËÎÏÅÀ½Ï ÇÀ ÁÇA ¬ËÁÒËÁÜÖ Â Ä½ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ÌÅ¿Ë¿½ÍÊË Ä×ÍÊË Å ÉËàÁ½ ΠËÏÀÈÂÃÁ½ ¿ ÓÜȽϽ ÎÏͽʽ


КОИ ВЕЩЕСТВА ВЛИЯЯТ ВЪРХУ ПРИЧИНИТЕЛЯ

Тютюнът в България се напада от три бактериални болести – див огън – Pseudomonas syringae p.v. tabaci, черен огън – Pseudomonas angulata и бактериален рак (фалшива синя китка) – Agrobacterium tumefaciens. С най-голямо икономическо значение за културата е дивият огън. Eжегодно болестта причинява загуби от над 2 % на тютюнопроизводството. Регистрираните средства за борба с патогена причинител на болестта са ограничени на брой и главно от синтетичен произход, което налага намиране и предлагане в практиката на нови ефиктивни средства. Растението Каланхое дегремонтиана (Kanchoe daigremontiana syn. Bryophyllum daigremontianum),

известно като алигатор, стаен жен шен или майка на хиляди е с произход остров Мадагаскар. Това растение се отличава със способността си да се размножава вегетативно. Всички части на растението са отровни, съдържат гликозида – дегремонтианин (daigremontianin). Растението се използва широко за лекуване на някои заболявания при човека, сред които и такива с бактериален произход. Бактерицидните свойства на сребърния нитрат (АgNO3) пък

са добре известни, но липсва конкретна информация за действието му спрямо някои растителни патогени, като дивият огън по тютюна (Pseudomonas. syringae p.v. tabaci). Резултатите от изследване действието на някои вещества върху причинителя на заболяването са представени в статията. Опитът с каланхое е изведен при лабораторни условия. Заложени бяха 3 варианта и контрола. Изпитано е действието на сок получен от листа на растението – без разреждане и в разреждане 1:1 и 2:1 със стерилна дестилирана вода. По 1 мл от сока и разрежданията внасяхме с пипета в петриеви блюда, върху повърхността на хранителната среда (овесен агар). В петритата поставяхме агарови блокчета

отделени със замба от получена чиста култура на бактерията Ps. syringae p.v. tabaci. Опитът със сребърен нитрат е изведен в 4 повторения при лабораторни условия. Заложени бяха 9 варианта и контрола. Изпитани са 3 дози AgNO3 – 50, 100 и 200 ppm (мг/л), прилагани по три начина – чрез третиране повърхността на хранителната среда /овесен агар/ в петриеви блюда, чрез третиране /промиване/ на листните пластини от заразен тютюн и чрез третиране на средата и пластините. Като контрола използвахме чиста, без добавка на химични съединения хранителна среда, върху която поставяхме нетретирани листни пластини или агарови блокчета с бактерията. Листните пластини с диаметър около 5 мм изрязвахме от петна с проява на симптоми на болестта на заразени тютюневи листа. Петриевите блюда култивирахме в термошкаф при температура 25 оС. Ефективността отчитахме на 6-я и 12-я ден от залагането, въз основа развитието на бактерията върху средата. След отчитането на 12-я ден

Таблица 1. Резултати от изпитването на АgNO3 върху причинителя на див огън – Ps. syringae p.v. tabaci по тютюна. Варианти

развитие на пато- развитие след гена (мм) прехвърляне на чиста среда 6-ти 12-ти ден ден

Доза : 50 мг/л (50 ррm) 1. третирана хранителна среда 2. третирана листна пластина 3. третирани среда и пластина

4 4 3

10 10 8

свободно свободно свободно

Доза : 100 мг/л (100 ppm) 4. третирана хранителна среда 5. третирана листна пластина 6. третирани среда и пластина

2 2 1

3 3 2

свободно свободно свободно

Доза : 200 мг/л (200 ppm) 7. третирана хранителна среда 8. третирана листна пластина 9. третирани среда и пластина

0 0 0

0 0 0

няма няма няма

10. контрола – нетретирани

6

12

свободно

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6, 2012 г.

29

Растителна защита

ДИВ ОГЪН ПО ТЮТЮНА


Таблица 2. Резултати от изпитването на Kalanchoe daigremontiana за контрол на причинителя на див огън – Ps. syringae p.v. tabaci по тютюна. Варианти

развитие на патогена (мм)

развитие след прехвърляне на чиста среда

6-ти ден

12-ти ден

1. без разреждане

10

20

свободно

2. разреждане 1:1

20

40

свободно

3. разреждане 2:1

30

60

свободно

4. контрола

40

80

свободно

листните пластини и агаровите блокчета се прехвърляха в петрита с чиста хранителна среда и отново се култивираха за 12 дни при същите условия. От това дали бактерията се развиваше или не определяхме действието на препарата – бактериостатично или бактерицидно. Получените резултати (табл. 1) сочат, че АgNO3 в доза 200 мг/л р-р (200 ppm) проявява изразено бактерицидно действие върху патогена-причинител на дивия огън по тютюна, независимо от начина на приложението му (варианти 7,8 и 9). След прехвърляне на листните пластини върху чиста хранителна среда бактерията не се развива. АgNO3 в по-ниски дози има слаб

бактериостатичен ефект върху патогена, като по-високата доза от 100 мг/л (100 ррm) е и с по-висок ефект. При по-ниските дози обаче (варианти 1-6) след прехвърляне на листните пластини със симптоми на зараза от патогена върху чиста хранителна среда, бактерията се развива свободно, както при контролния вариант. Резултатите от изследване бактерицидните свойства на растението Kalanchoe са представени на таблица 2 . На 6-тия и 12-ия ден след залагане на опита се наблюдава развитие на бактерията върху хранителната среда, както при вариантите така и при контролата. Развитието е по-ограничено при

варианта без разреждане, нараства прогресивно при вариантите с увеличаване на разреждането, като най-голяма е колонизираната площ от бактерията при контролата. След пренасяне на агаровите блокчета в петрита с чиста хранителна среда, бактерията от всички варианти и контролата се развиват еднакво свободно. Това показва, че сокът на растението притежава ограничен бактериостатичен ефект спрямо Ps. syringae p.v. tabaci, причинител на болестта див огън по тютюна. ИЗВОДИ Сокът на растението Kalanchoe daigremontiana притежава ограничен бактериостатичен ефект спрямо бактерията Ps. syringae p.v. tabaci, причинител на болестта див огън по тютюна. Установена е бактерицидната доза на АgNO3 за контрол на причинителя на дивия огън по тютюна Ps. syringae p.v. tabaci. Христо Бозуков, ИТТИ – Пловдив

Новини от ДФЗ

Производителите на плодове, зеленчуци и гъби получават над 8,5 млн. лева Управителният съвет на ДФ „Земеделие” одобри помощ de minimis за сектор „Плодове и зеленчуци” и производителите на гъби. Срокът за прием на заявления по краткосрочната схема за подпомагане е от 3 до 21 септември 2012. Средствата ще се предоставят на регистрираните по Наредба № 3 от 1999 г. земеделски производители на плодовете ябълка, праскова, кайсия, череша, слива, вишня и круша и на зеленчуците домати (полско и оранжерийно производство), краставици (полско и оранжерийно производство), пипер, моркови, дини, пъпеши, зрял лук и главесто зеле. Финансовият ресурс, определен за усвояване през 2012 г., е 8 000 000 лв. Субсидии ще получат и регистрираните по същата наредба земеделски производители на печурки. По схемата одобрените средства са 527 700 лв. След като информацията от подадените заявления бъде обобщена, Управителния съвет на фонда ще определи точният размер на държавната помощ за подпомагане на декар. Общият размер на предоставените на един земеделски производител помощи de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 7 500 евро за период от три данъчни години /2010 г. – 2012 г./. Земеделие плюс 30

бр. 6, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”


(продължава от брой 5)

7. Подкрепа на стопанствата в райони със специфични ограничения за селскостопанска дейност Комисията предлага също така въвеждане на подкрепа на доходите на стопанствата в райони със специфични ограничения за селскостопанска дейност. Такава помощ в момента се реализира чрез компесаторните териториално базирани плащания за стопанствата в планинските и други райони с неблагоприятни условия. Въвеждането на ново плащане ще дублира вече съществуващи и ще представлява нова административна тежест. Такова плащане би имало смисъл, ако открие възможности за подкрепа на земеделието в ясно очертани райони със строго специфични ограничения за селскостопанска дейност. Решението за подобен тип допълнителни плащания ще бъде вземано доброволно от държавите членки, като те ще могат да използват за тях до 5% от годишния национален таван. Подобен тип допълнителни плащания ще бъдат отпускани годишно за площ, отговаряща на условията за подпомагане, разположена в район с природни ограничения и ще се заплащат при активиране на правата на плащане за площта, притежавана от съответния земеделски стопанин. Размерът на подпомагането ще бъде определен като се раздели предвидената сума от националния таван на броя на допустимите хектари площ в райони с природни ограничения, декларирани към референтната дата, определена от държавата членка. Решение на държавата членка е да определи кои райони ще бъдат допустими за подпомагане. Това допълнително плащане може да бъде прилагано на регионално ниво. В този случаи регионите следва да бъдат определени в съответствие с обективни и недискриминационни критерии, отразяващи природните и агрономическите им характеристики. На същата основа националния пакет за този вид плащане трябва да се разпредели между отделните райони. Поради обстоятелството, че значителна част от животновъдите не разполагат със собствена или наета земя и фактически не могат да ползват подкрепата чрез директните плащания България подкрепя запазването и дори в някои случаи разширяването на възможностите за обвързана подкрепа при условията на чл. 68 от Регламент на ЕС №73/2009. За условията на България тези плащания са крайно необходими, като трябва да се търсят възможности за разширяване на техния обхват. Считаме, че границата от 3,5% от общия размер на директните плащания за този

вид подкрепа е ниска, като нейното евентуално увеличение при строго определени условия не би застрашило общата пазарна ориентация на политиката в сектора, нито условията за конкуренция на вътрешния пазар. Наличието на такива секторно или регионално обвързани плащания е важно и гъвкаво средство за решаване на специфични проблеми, свързани с изоставянето на селскостопанската дейност в определени райони или западането на някои подсектори на селското стопанство. Комисията предлага да се въведе подпомагане на земеделските дейности в райони със специфични природни ограничения в размер до 5% от пакета за директни плащания. Подкрепата ще бъде териториално базирана и напълно отделена от производството и ще допълва помощта за тези стопанства по линия на II стълб. Тази новост има различно значение за старите и новите страни-членки. ДП за стопанствата от ЕС-15 са определени на базата на произведената продукция през референтния период; следователно, поради пониската си продуктивност, стопанствата от т.нар. необлагодетелствани райони (планински и др.) получават по-ниска подкрепа. Това не е случаят на стопанствата от ЕС-10, които прилагат СЕПП, при което подкрепата е равна за всеки хектар от допустимата за подпомагане площ. Очевидно за ЕС-15 в това решение има икономическа логика, докато за ЕС-10 (ЕС-12 без Словения и Малта) то би означавало дублиране на териториално организираните плащания за подкрепа по II стълб. Оттук изводът е, че това плащане би било за новите страни-членки допълнително административно бреме. От друга страна, при определени условия, то би могло да даде толкова търсената гъвкавост в прилагане на политиката, която да позволи решаването на специфични проблеми. Например за България това би могло да открие възможност за подкрепа на стопанства с площ под допустимата в момента – под 1 ха, и на парцели с площ под 0,2 ха, размери, които са предопределени от естествените природни условия в някои райони на страната. В този случай тази подкрепа би могла да противодейства на процеса на изоставяне на селскостопански земи, като по този начин допринесе за смекчаване на миграционните процеси и запазване на биоразнообразието. 8 . О б въ р з а н а д о б р о в ол н а с х е м а за подкрепа Схемата за доброволно обвързана подкрепа е голямото изключение в прилаганата политика на ЕС след приетите реформи от началото на това хилядолетие. ЕС, като резултат от действието на вътрешни (увели-

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6, 2012 г.

31

Дискусионно

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ПРОМЕНИ В ОСП


чаващите се разходи за издръжка на ОСП) и външни (политически натиск от трети страни и други международни организации) фактори през 2003 година приема, а през следващата и последващата година започва да прилага, необвързана, т.е. откъсната от производството подкрепа. Все пак, европейската политика през изминалите няколко години запази няколко елемента и изключения в следваната политика в тази област. В сега действащото законодателството, според Регламент 73, чл. 68, е предвидена възможност за оказване на обвързана подкрепа, която може да бъде до 3,5%, като в определени, стриктно описани случаи може да достигне 10%. В направеното предложение, най-вече под натиска на новите страни -членки, които се оказаха недостатъчно готови и нямаха възможност да адаптират своите земеделски производства към целите, приоритетите и предизвикателствата, към които ОСП е насочена, опцията за обвързана подкрепа е запазена и развита. Помощта по доброволната обвързана схема може да се насочва към повече производства и по този начин страните ще могат да реагират с един предварително лимитиран бюджет на съответните проблеми. Секторите, които са включени като допустими за прилагането на тази схема, са свързани с производството на: зърно, маслодайни, протеинови, бобови, коноп, лен, мляко, месо, плодове и зеленчуци. Последните изброени сектори са в кризисно състояние в България и възможността, която се дава за обвързана подкрепа, е многообещаваща. Другата важна и благоприятна характеристика е, че за разлика от останалите схеми, предложени в проекторегламента, обвързаната подкрепа може да бъде предоставяна както на стопанства, получили права на плащане, така и на такива, които нямат одобрени такива права. В предложението ясно се подчертава, че помощта по обвързаната схема трябва да има конкретни цели и да бъде предоставяна единствено до нивата и за производствата, които се нуждаят от специфична подкрепа и стимул, като задължително трябва да има лимити и фиксирани количествени параметри – на хектар, на животно или на единица продукция. Прилагането на подобна схема се предвижда да става по съответния ред, като най-късно до 1 август на предходната година страните ще са задължени да оповестят такова решение. Максималният размер на финансовия пакет на обвързаната подкрепа може да достигне до 5% от националния таван. Наред с това основно допускане, бюджетът на обвързаната подкрепа може да достигне и до 10% от националния пакет при строго определени обстоятелства. Това са случаите, в които през сегашния период страните са прилагали СЕПП, каквато е България, и

32

бр. 6, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

които поне през една от годините от 2010 до 2013 са насочвали над 5% от бюджета за директна подкрепа за отделни сектори, като дребен рогат добитък, зеленчуци, подкрепа на производството на мляко и месо, подкрепа качеството и маркетинга на земеделските продукти, прилагане на практики над тези, определени като задължителни за благосъстояние на животните, и др. Допуска се също страни, в които е оказвана специфична подкрепа по споменатите вече схеми в периода 2010 – 2013 г. и тази подкрепа е била над 10%, да имат същата възможност и през следващия програмен период, но с изричното одобрение на Комисията. По този начин ЕК запазва възможностите на страните-членки за по-голяма гъвкавост и свобода с цел да реагират на специфични нужди в отделните сектори. За България това е изключително важно, като в момента страната прилага схеми за обвързана подкрепа по чл. 68 на Регламент 73. Това са схемите за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми, за поддържане на производството на краве мляко в необлагодетелстваните райони и в нитратно уязвимите зони, както и схеми за отглеждане на овце и кози в уязвими и необлагодетелствани райони. Това е безспорен плюс на аграрната политика в сегашния период, като в резултат на тази подкрепа са разпределяни годишно около 10,4 млн. евро на около 4 877 стопанства (кампания 2010 г.), отглеждащи едър и дребен рогат добитък. С възможностите тази подкрепа да продължи и през следващия програмен период трябва да се търсят начини и решения на проблемите в най-критичните отрасли на земеделието, а именно: животновъдството, зеленчукопроизводството и овощарството. Това са сектори, които най-силно бяха засегнати от прехода и новите икономически условия. Тези сектори имаха нужда от целева и преди всичко обвързана подкрепа на производството в рамките на ОСП, за да успеят да се стабилизират и да привлекат инвестиции. Българската аграрна политика трябва да се възползва от предложените възможности за секторна помощ, като насочи значителен ресурс към споменатите по-горе отрасли. Това обаче няма да е достатъчно, за да могат, например, малките стопанства от млечното животновъдство да излязат от полупазарния характер на тяхното производство. Наред с тази подкрепа трябва да се направят по-сериозни усилия ресурсът, предназначен за модернизиране на стопанствата, да стигне и до млечните и другите чувствителни сектори. Именно секторите, които са предвидени да ползват обвързана подкрепа, създават най-голямата добавена стойност и заетост в земеделието и следователно дейността им има най-голям социален ефект за селските райони. Българската аграрна политика трябва да се стреми да използва максимално


тази възможност за обвързана подкрепа с цел стимулиране и възраждане на важни отрасли, създаващи продукти с относително висока добавена стойност и предоставящи суровинна база за преработвателната индустрия, като по този начин се постигне комплексен ефект за сектора и селските райони. 9. Директните плащания и понятието „активни” фермери Получаването на подкрепа от собственици и ползватели на земи, които фактически не извършват или извършват в неприемливо малки обеми селскостопански дейности, среща обществено неодобрение. То е и икономически неоправдано. Следователно, необходимо е по-целенасочена организация на тези плащания в полза на активните (истинските) фермери. За съжаление няма дефиниция за „активен фермер”, което, естествено, затруднява определянето на кръга от ползватели на земя, които следва да бъдат изключени от подкрепата. Съществува реална опасност да бъдат изолирани от подкрепата частично заетите в земеделието, въпреки че е известно, че диверсификацията на икономическите дейности в случая е в отговор на липсата на възможности за разширяване на селскостопанската дейност. Още повече, че частичната и допълнителна заетост в земеделието са със съществен принос за формирането на рационална аграрна структура и за запазване на селскостопанската дейност в райони, за които това е от изключително значение. Без съмнение изключването на „неактивните” фермери ще има значителна административна тежест и следва внимателно да се преценят плюсовете и минусите от такова развитие. Дефинирането на понятието „активен фермер” цели да определи кръга от производители, които следва да имат достъп до директните плащания. Без съмнение това отговаря на обществените интереси и би затворило вратата за злоупотреби с фермерските помощи. Предизвикателството е заедно с тази категория ползватели да не се лишат от подкрепа и други категории земеделци – частично заети и пр. За условията на България например това означава да се реши въпроса с правата за подкрепа на наемателите на значителни площи общински и държавни мери и пасища, които извършват незначителна или никаква селскостопанска дейност на тези земи, нито полагат значими грижи за поддържането им в необходимото екологично състояние. С предвижданите промени в първи стълб на общата селскостопанска политика се въвежда термина „активен селскостопански производители”. Той ще означава, че с оглед ефективното изпълнение на схемите за директно плащане и постигането на целите на ОСП, единствено селскостопанските производители, отговарящи на условията за „активни”, ще могат да получават подкрепа. Условията гласят, че директни плащания няма да се отпускат на физически или юридически лица, или на групи от физически или

юридически лица, ако годишният приход от селскостопанска дейност е по-малък от 5 % от общия размер на приходите им, изключвайки получените субсидии и директни плащания по линия на ОСП през последната финансова година. Това изискване няма да се прилагат за селскостопански производители, които са получили по-малко от 5 000 евро директни плащания за предходната година. 10. Мерки за пазарна подкрепа Мерките за пазарна подкрепа целят стабилизиране на пазарите на селскостопански стоки и неутрализиране на ценовите флуктуации. Приложението им в България е ограничено – най-значимата мярка е „Преструктуриране и конверсия на винени лозя”, чиято цел е преструктуриране на лозовите насаждения. Ограничено е прилагана мярката „Изкупуване на полски култури”. Като успешно може да се определи прилагането на мярка „Разпределяне на храна на най-нуждаещите се лица в Съюза”, както и на Националната програма по пчеларство. За бъдещия програмен период предложенията на Комисията са в посока на запазване и утвърждаване на пазарно-ориентираните реформи. Което на практика означава, че пазарните интервенции не трябва да водят до блокиране на действието на пазарните сили. Въпреки това се подчертава, че мерките в тази област ще бъдат и занапред необходими за предотвратяване на пазарни деформации вследствие действието на непредвидени събития. Ще бъде премахната системата за количествено ограничаване на производството на мляко – млечните квоти ще отпаднат през 2015 г. Не може да има съмнение, че това ще увеличи конкуренцията на пазара на мляко, като е вероятно България да се окаже под още по-силен конкурентен натиск. В същата посока ще бъдат и промените в регулаторната рамка на производството на захар и изоглюкоза. Отделено е специално внимание на въпроса за намаляващия дял на селското стопанство в добавената стойност, създавана по цялата хранителна верига – от производителя до потребителя. Само за 5 години (между 2000 и 2005) този дял е намалял от 29% на 24% . Причините за това развитие се счита, че се дължат на неравностойните конкурентни позиции на стопанските агенти от земеделието от една страна и търговците и преработвателите от друга, на условията за договаряне и на недостатъчната прозрачност на пазара на финансови деривати. Трябва да се отбележи, че липсва анализ – дали това се дължи на повишаването на дела на готовите изделия в крайното потребление на храна (от ресторанти и кетъринг), на повишаване на добавената стойност в преработените земеделски продукти, предлагането на нови услуги, или на силния натиск на големите вериги магазини за търговия на дребно.

Доц. д-р Румен Попов, доц. д-р Божидaр Иванов Институт по аграрна икономика

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6, 2012 г.

33


Екология

Как да ограничим водната ерозия на почвата

Развитието на устойчиво земеделие в България е основен приоритет във всички програми и проекти, насочени към селските райони, земеделието и агроекологията. Втората стратегическа цел от Националната агроекологична програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 година поставя за решаване проблемите, свързани с опазването на природните ресурси, в т.ч. ограничаване до пълно преустановяване на процесите на деградация на почвата и опазване и повишаване на почвеното плодородие. Важно условие за реализиране на тази цел е успешната борба с водната ерозия на почвата – най-широко проявеният деградационен процес, чрез въвеждането на добри почвозащитни земеделски практики, а където е необходимо и прилагане на допълнителни противоерозионни мерки. За проектиране и изграждане на различни противоерозионни практики са необходими както първоначални инвестиции за изграждането им, така и ежегодни допълнителни разходи за поддържането им. В същото време реалният икономически ефект от прилагането им, представен в стойностни единици, трудно може да бъде доказан, тъй като между реализирането и експлоатацията на дадено противоерозионно мероприятие и времето, когато се проявява действителния ефект от него има значителен период от време. Това е и основната причина земеделските производители да не са заинтересовани от осъществяване на противоерозионна защита на стопанисваната от тях земя. Трябва да подчертаем, че в последните години от европейските фондове се отделят значителни средства за опазване на почвите, което открива добри перспективи пред българския фермер за прилагане на подходящи проти-

34

бр. 6, 2012 г., сп.

воерозионни практики, което ще допринесе както за опазване на почвата и нейната продуктивност, така и за повишаване на количеството и качеството на крайната земеделска продукция. В статията е направена характеристика и е даден размерът на субсидиите на основните противоерозионни мерки, включени за подпомагане в Националната агроекологична програма, а така също и на някои други агротехнически почвозащитни практики, прилагането на които не изисква големи допълнителни средства, но са обект на дългогодишни изследвания и са доказали високата си почвозащитна ефективност. Почвозащитни сеитбообръщения. Те са най-евтината и лесно приложима почвозащитна практика с голям противоерозионен и агротехнически ефект. Включват култури със слята повърхност, окопни и многогодишни треви. Върху площите с много висок ерозионен риск окопни култури се включват в сеитбообръщенията само с допълнителни противоерозионни мерки като тревни буферни ивици, оттокозадръжни бразди и др. При съставяне на сеитбообръщенията за ерозирани земи, освен почвозащитният ефект на културите, трябва да се отчита и тяхната взаимопоносимост и самопоносимост, което е от значение за икономическата ефективност на тази мярка. С много високо почвозащитно въздействие са тревополните сеитбообръщения. Когато в тях се

„Земеделие плюс”

включват многогодишни треви, те се отделят в сеитбооборотен клин за 4 – 5 години. Оценката на компенсаторното плащане е в размер на 76 евро / хa годишно. Поясно редуване на културите (поясно земеделие). Лесно приложима и високоефективна противоерозионна практика. Почвозащитните функции на поясното земеделие се изразяват преди всичко в това, че поясите предопределят контурна обработка на почвата в границите на пояса като по този начин силно се ограничава изнасянето на почвата, създават се предпоставки за изравняване на релефа, за повишаване влагозапасеността на почвата и подобряване на водно-физичните й свойства. Ширината на поясите зависи от релефа, почвения тип и противоерозионната ефективност на редуваните култури. За условията на България е прието тя да варира от 20 до 80 м. Редуват се култури, които имат различно почвозащитно въздействие, като се отчита и ефектът на участието им в сеитбообръщението. Възможни са различни схеми на поясно редуване на културите: угар – слятопокровна; окопна – слятопокровна; окопна – многогодишна трева – окопна; окопна – многогодишна трева – слятопокровна; предкултура + окопна – слятопокровна; угар – многогодишна трева – слятопокровна; угар – многогодишна трева – окопна. При осъществяване на тази противоерозионна практика се реализират допълнителни разходи, свързани с работата на селскостопанските машини. Производствените разходи се завишават с 10 % при културите със слята повърхност и с 15 % при окопните култури. Оценката на компенсаторното плащане е в размер на 32 евро / хa средногодишно. Тревни буферни ивици. Затревените ивици се прокарват по


контура или напречно на склона. Ширината на ивиците и разстоянието между тях се определят от дължината и наклона на склона, почвения тип и противоерозионната ефективност на отглежданите култури. Затревяването се извършва с подходящи многогодишни треви или тревни смески, за които се полагат необходимите грижи по отглеждането. Тревните буферни ивици имат висок противоерозионен и екологичен ефект. Те служат като трайни репери за ориентиране на обработките по посока на хоризонталите, скъсяват хидравличната дължина на склона, задържат голяма част от формиралия се над тях твърд отток. Затревените ивици са много подходящи за трайно маркиране на границите между имотите, когато те са прокарани напречно на склона. В резултат на акумулацията на твърд отток в тях, след време те придобиват формата на наорни тераси със затревени откоси. В зависимост от разстоянието между буферните ивици и ширината им, те заемат от 10 до 30 % от обработваемата площ. Ако при изчисляване на размера на компенсаторните плащания се възприеме, че те заемат 10 % от площта, необходимите средства за ежегодно поддържане на тази мярка също се завишават с 10 %, поради по-високите разходи за работа на машините в резултат от криволинейност на работните ходове, непълен захват и др. Полученият нетен доход от отглежданите култури съответно се редуцира с 10 %. Към общата стойност на компенсаторното плащане се прибавят и разходите за ежегодно поддържане на тревостоя в ивиците, както и загубите от трансформация на обработваема земя в затревена ивица. По такъв начин размерът на компенсаторното плащане се изчислява на 27 евро / хa. Оттокоотвеждащи бразди. Предназначението им е да извеждат безопасно формиралия се на склона повърхностен отток. Прокарват се с наклон 0.5 – 3 % едновременно с или след сеитбата

на слятопокоровните култури. Дължината им не трябва да превишава 200 м, защото това значително увеличава опасността от разкъсването им. Браздите трябва да се заустват в стабилизирани водни колектори или в елементи от хидрографската мрежа. Не се допуска заустване в крайпътни канавки и други инженерни съоръжения, които не са оразмерени за тази цел. Изпълнението им се извършва с браздир или плуг с едно плужно тяло, който отхвърля изораната почва в посока на наклона. Допълнителните разходи за прокарване на оттокоотвеждащите бразди са свързани с маркирането и прокарването на браздите на терена и заустването им в стабилизирани колектори и се изчисляват на около 26 евро/хa. Терасиране. Високоефективна, но скъпа противоерозионна практика, която се препоръчва за обработваеми площи с по-голям наклон и респективно по-интензивно проявление на водноерозионните процеси. У нас приложение за борба с водната ерозия намират предимно наорните валови и помалко стъпаловидните тераси. Основното предназначение на наорните валовни тераси е да скъсяват дължината на склона. Те може да бъдат изпълнени като водоотвеждащи или водозадържащи. Водоотвеждащите тераси се проектират с определен надлъжен наклон на вала (не повече от 1 %) и се заустват в естествен или в изкуствено изграден водоотвеждащ колектор, докато водозадържащите са строго хоризонтални и на известно разстояние (50 – 60 м) в тях се изграждат напречни странични прегради, които не позволяват изтичането на задържаната вода. Стъпаловидните тераси се изграждат при по-голям наклон на терена – над 20 %. Терасните платна са по-тесни ( 6-8 м ) и може да бъдат хоризонтални или наклонени в посоката на склона или обратно на него, а откосите се оформят от изкопаната пръст или се изграждат от камък. Те са много скъпи съо-

ръжения и са подходящи само за трайни насаждения и лозя. Цялостно затревяване. Затревяването е биологична земеделска практика с висок почвозащитен ефект и един от най-ефективните начини за използване на наклонените и силно ерозирани земи. То се извършва чрез унищожаване на естествения тревостой и създаване на изкуствени тревостои от подходящи тревни видове и смески от тях, съобразени с почвено-климатичните условия в района на създаване. По този начин могат да се затревят и изоставени ниско продуктивни земи, върху които е нерентабилно отглеждането на различни видове полски култури и трайни насаждения Чрез затревяването се създават високо доходни източници на тревен фураж при едновременно решаване на проблема с ерозията. Размерът на компенсаторното плащане при цялостно противоерозионно затревяване – 192 евро/хa, е изчислен чрез пълен анализ на разходите за обработка на почвата, сеитба, семена, торове и транспорт; разходите за ежегодно поддържане на тревостоя; загубите от трансформация на обработваема земя в пасище и приходите от сенокоса. Подобрителни мероприятия в пасищата. Те се определят от състоянието на пасището и могат да се разделят основно на следните практики: – Основно подобряване на ерозираните пасища чрез разораване и торене. На терени с наклони до 10 % затревяването се извършва по конвенционалния метод; при наклони между 10 и 20 % то се извършва на пояси с ширина 15-20 м, а при по-големи наклони – 20-25 %, пасището се разорава на пояси с ширина 5 – 10 м напречно на склона, за да се предотврати концентрацията на по-големи количества повърхностен отток върху обработените площи. Нормите на торене се определят след агротехническо проучване и разораната част от пасището се засява с определената за района тревна смеска. Подходящи тревни видове за противоерозионно затревяване

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6, 2012 г.

35


в хълмистите и предпланински райони са звездан, еспарзета, безосилеста овсига, червена власатка, пасищен райграс и ливадна метлица, а за планинските райони – звездан, бяла детелина, тимотейка, висок райграс, червена власатка, ежова главица и др. – Повърхностно подобряване на пасищата чрез частично подсяване на оголени, лишени от трева площи; подобряване на тревостоя чрез директна сеитба на по-продуктивни тревни видове. Подсяването на голи петна в ливадите и пасищата може да се извърши по конвенционалните методи, а така също и чрез директна сеитба по системата СROP със специални сеялки. – Ранно пролетно брануване на пасищата за разрушаване на къртичините и екскрементите от едър рогат добитък, аериране на почвата и усилване на микробиологичната дейност. – Почистване от камъни и храсти; санитарна коситба за унищожаване на неядливите плевели, и др. – Повишаване влагозапасяването и продуктивността на пасищата чрез прорязване на тревните площи, съчетано с подпочвено ходообразуване или прокарването на канавки и валове. Размерът на компенсаторното плащане за тази мярка е оценен на около 51 евро/хa. Почвозащитни предкултури. Уплътнените с предкултури сеитбообръщения са с висок почвозащитен ефект. Предкултурите защитават почвата през зимния и зимно-пролетен период, когато тя е силно уязвима от ерозия. Много подходящи предкултури за такива сеитбообръщения са ръжта, зимният грах и зимният фий като самостоятелни посеви, или в смес със зимна житна култура. Посевите от предкултури може да се ползват и за зелено торене, като се заорат с пролетните обработки преди засяването на основната култура. Освен описаните почвозащитни практики, които се заплащат по мярка 214 “Агроекологични

36

бр. 6, 2012 г., сп.

плащания”, са известни и други противоерозионни мерки с висока почвозащитна ефективност. Контурна обработка на почвата. При нея всички почвообработващи операции се извършват в посока, перпендикулярна на наклона на склона (на едностранните склонове) или по хоризонталите ( на склонове със сложен релеф). На по-тежките почви със слаба водопропускливост оранта и другите почвообработващи операции се извършват с отклонение до 3% от хоризонталните, което осигурява безопасно извеждане на оттока и нормален водно-въздушен режим на почвата. На склоновите обработваеми земи по-добро задържане на водата и запазване на почвата от ерозия през есенно-зимния период до извършване на пролетните обработки може да се постигне и с някои други модификации на основната обработка. Такива са: Браздово-гребениста оран, която се осъществява с плуг, отметателната дъска на последното плужно тяло на който е удължена с 40 – 45 cм, или е скъсена една от отметателните дъски. Плоскорезна обработка, наричана още безотвална. Основното й предимство от противоерозионна гледна точка е запазването на стърнището от 70 до 95 %, което намалява разрушителната сила на дъждовете и улеснява попиването на водата в почвата. Прорязване с ходообразуване – оттокозадържащ агротехнически метод, прилагащ се на дълбока оран и слети посеви на площи с наклон до 15 %. Осъществява се с помощта на навесния прорезвач ЩН-2-140, който освен прорези, с помощта на специално приспособен за целта дренер оформя и подземни ходове. Разстоянията между прорезите могат да бъдат различни и зависят от наклона на склона. Тези технологии намаляват ерозията на почвата и увеличават влагазапасяването й, като по този начин способстват и за увеличението на добивите от отглежданите култури. Минимални и нулеви обра-

„Земеделие плюс”

ботки на почвата имат за главен резултат частичното или цялостно запазване на растителните остатъци върху почвената повърхност и противоерозионната им ефективност се определя в най-голяма степен от количеството на растителните остатъци върху нея. Колкото това количество е по-голямо, толкова по-пълна е защитата на почвата от ерозия. Минималната и нулевата обработка на почвата може да се прилагат на по-леки почви – карбонатен, типичен и излужен чернозем, разположени на площи с наклон до 6%. При тези практики намаляват разходите за обработка, но до известна степен се увеличават тези за хербициди. При подходящи условия и техника минимилизирането на обработките може да се прилага без допълнително стимулиране. От изложеното се вижда, че в по-голямата си част предлаганите противоерозионни практики са с висока почвозащитна ефективност, което от своя страна ще доведе и до по-добри крайни икономически резултати; – Реализирането на терена на значителна част от тези мерки не е свързано с големи инвестиции и с използването на специализирана техника; – Субсиидите, които се отпускат от европейските фондове са силно занижени и не са атрактивни за фермерите, а документите и процедурите по кандидатстването са доста усложнени и бюрократични. Всичко това не стимулира бенефициентите да кандидатстват по тези програми; – За по-ефективно усвояване на средствата от тези фондове е необходимо по-ефективно обучение на фермерите и земеделските производители и изграждането на по-широка мрежа от демонстрационни обекти с помощта на специалисти в тази област. Дияна Некова, Елка Цветкова, Христо Джоджов, Петър Димитров, Виктор Крумов ИАПЗ „Н. Пушкаров”


УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ I. ДЕЙНОСТИ ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ В Р. БЪЛГАРИЯ Образуването на отпадъци е свързано със степента на социално-икономическото развитие на обществото. Тяхното натрупване оказва негативно въздействие върху компонентите на околната среда и поражда рискове за увреждане на човешкото здраве. Какво представлява понятието "отпадък" или „отпадъчни продукти”. Отпадъците са материали, вещества (течни, твърди или газообразни) или енергия от промишлеността, селското стопанство, комуналното (битово) стопанство, които се изхвърлят в околната среда. Те не мога да се използват от организмите и трябва да се отстраняват по подходящи начини. При комплексното използване на ресурсите, те могат да служат като допълнителен източник на суровини, материали и енергия в производството или стопанството. В зависимост от произхода отпадъците биват: – биологично разградими, които при разлагането си замърсяват въздуха, почвите и водите, създават предпоставки за развитие на вредна флора и фауна, – биологично неразградими, които имат дълъг период на разлагане, а някои без достъп до слънчева светлина на практика са вечни. Проблемът за отстраняване на отпадъците от населените места е възникнал от древността. В България е започнало да се работи по тези въпроси още през 60-те години. На 22 декември 1959 г. е проведено Национално съвещание по компостиране в София, където е показан опитът по обезвреждане на отпадъците чрез компостирането от научния сътрудник П. Петров от Института по почвознание „Н. Пушкаров”, д-р Марин Генов при НИСХИ, д-р Илия Каратанчев и д-р Ст. Ненов от НИЕМ. Представена е и Организацията по събиране, обезвреждане и оползотворяване на органичните отпадъци при столичния народен съвет от инж. Стоян Петров, директор на „Чистота” при СГНС. Отбелязано е, че в селското стопанство ежегодно се отделят и остават неоползотворени приблизително 1 500 000 т слама, която изгнива по блоковете. Това голямо количество съдържа около 22 500 т амониева селитра, 18 000 т суперфосфат и 234 000 т калиев сулфат. През 1960 г. на Национална конференция по въпросите за компостирането е приета методика, съгласно която компостирането на твърдите битови отпадъчи (ТБО) следва да се извършва на фигури, като се прави дренаж за допълнително аериране на органичната маса. Опити за получаване на компост

са правени в София, Пловдив, Варна, Плевен, Русе и Бургас, като впоследствие тази дейност е била преустановена по различни причини. През 1962 г Министерството на земеделието, съвместно със СГНС, поставят с голяма острота въпроса за непрекъснатото увеличаване на отпадъците, особено в крайградските стопанства. Тогава е решено да се произвежда компост. Получените компости могат да удвоят количеството на органичните торове, което е важно условие за задоволяване на големите консумативни нужди на градовете от овощия и зеленчуци. Със специално постановление на МС ( 669-то /5май 1960 г.), всички комунални отдели в градовете и по-големите села се задължават да компостират градската смет, фекалиите и различните индустриални органични отпадъци. Уточнена е методиката на работа и сезонът, през който ще се компостира. През зимните месеци в София, Пловдив, Варна и др. градове, градските отадъци са предимно сгурия и тогава не може да се получи качествен компост. За всички градове на страната най-добре е да се извършва компостиране от 1 май до 15 ноември. От направените наблюдения е установено, че през този период процентът на органичната маса преобладава и е възможно да протекат процесите на угниване и обеззаразяване и да се получи компост, с необходимите наторителни качества. В градовете, където се използват за отопление дърва, компостирането може да започне и по-рано. През 1960 г са получени около 50 000т компост, а за 1961 г са запланувани за компостиране 160 000 т градска смет и индустриални отпадъци. За изпълнение на тази задача в София са създадени 4 постоянни компостни полета с площ повече от 250 дка, предимно неизползваема. Създадена е малка лаборатория, за да следи за качеството на компостите, за съдържание на хранителни вещества, да определя по месеци процента на полезните инертни примеси, да следи за протичане на процесите на обеззаразяване, угниване на компоста и др. От анализите на получените компости в София през 1960 г. е установено количеството на азот и фос-

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6, 2012 г.

37


Табл. 1. Количество на азот и фосфор по месеци през 1960 година, % месеци май юни юли август септември октомври ноември азот 0,62 0,52 0,54 0,73 0,72 0,67 0,44 фосфор 0,39 0,28 – 0,34 0,35 0,27 0,36

фор по месеци през годината отразено в таблица 1: Хумусът в отделните фигури се движи между 1316%, което е задоволително за компост, получен от такъв разнообразен материал. С получените компости в опитното поле на Института по почвознание „Н. Пушкаров” – върху чернозем-смолница са изведени полски торови опити с картофи, слънчоглед, царевица и цвекло. Установява се, че когато фигурите се правят с размери 3-4 м ширина на долната основа, 2-3 м ширина на горната основа и височина 130-150 см, не се чувства голяма нужда от допълнително проветряване. Двегодишните опити, проведени в ИП „Н. Пушкаров” за уточняване на методиката на компостиране показват, че въздухът съдържащ са в рехавата органична маса е достатъчен за да протече нормално температурата във фигурите. През целия период на угниване, тя не спадна под 50оС. От тези наблюдения се стигна до извода, че при спазване на размерите на ширината и височината и ако не се уплътняват и преовлажняват, фигурите могат да се поставят без дренаж. По такъв начин ще се намалят разходите за труд и средства при зареждане на компостите. През същата година се започна съвместно копостиране на отпадъците от бирената фабрика и дървените стърготини от дървообработващите предприятия. През следващите години е трябвало да се обхванат кланичните, кожарските и др. отпадъци от промишлеността, при които се отделят големи количества и то богати на азот и фосфор органични отпадъци. Важно условие за пълното внедряване на компостирането и за стойността на получените компости е механизирането на процесите на получаваните компости и пресяването. Пресяването на компоста трябва да се извърши навреме, за да се освободят площите в компостното поле за залагане на нови фигури. За масовото внедряване на компостите в практиката е препоръчано да се създаде отделна организация към комуналните отдели за извършване на тази дейност. През 1976 г. у нас бе утвърдена Единна дългосрочна комплексно-целева програма за третиране на твърдите битови и промишлени отпадъци от населените места за периода 1976-90 г., а през 1988 г. – концепция и програма за обезвреждане и оползотворяване на твърдите отпадъци в България за периода 1991-2010 г. През 1989 г. са издадени 5 нормативни документи с експериментален срок на приложение от две до пет 38

бр. 6, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

години, считано от 01. 01. 1990 г., които включват: – инструкция за проектиране и експлоатация на складове за контролно хигиенно обезвреждане на твърдите битови отпадъци; – инструкция за разделно събиране и отстраняване на ТБО от населените места; – инструкция за дезинфекция, дезинсекция и дератизация на съдовете по събиране и техниката за извозване на ТБО; – указания за почистване на населените места. Лятно почистване на уличните площи; – методични указания за проектиране на организация по събиране и извозване на ТБО от населените места. През 1991 г. завършва разработването на нов проект на „Правилник за чистотата на населените места”, който регламентира цялостно проблемите по санитарно почистване на населените места и обезвреждането и оползотворяването на отстранените отпадъци от техните територии. През 1994-1997 г. ИП „Н. Пушкаров”работи по въпросите за микробиологичните аспекти на екологичното и селскостопанско значение на разлагането на растителните отпадъци в почвата и компостите. Аеробно компостиране с карбамид на дървесни трици, лозови пръчки и др. През 2002 г. е изготвен компост на основата на утайки от свинефермата в Пъстрен, пепелина и глина и е раработена технология за възстановяване плодородието на нарушени терени, чрез използване на селскостопански и промишлени отпадъци в района на „Марица-Изток”. През 2008 г. ИП ”Н. Пушкаров” разработи „Стратегия и насоки за оползотворяване на компости, произведени от различни отпадъци”, в етап предпроектно проучване на проект ”Управление на битовите отпадъци на Столична обшина”. В нея са посочени възможностите за оползотворявяне на компостите в земеделската практика, във връзка с недостига на органични източници в нашата страна и нарушения баланс на органично вещество, както и за рекултивиране на нарушени терени. Посочени са площите, върху които се препоръчва оползотворяването на компостите в района на производство, върху държавна, общинска земя и др. По програма „Интелигентна енергия – Европа” в ИП „Пушкаров” по настоящем се разработва международен проект, свързан с възможностите за производство на биогаз от органични отпадъци. Представената информация показва, че обществеността в нашата страна, в лицето на административните отдели и науката работят по проблемите на обезвреждането, управлението и реалното решаване на въпросите с отпадъците. (продължава в следващия брой)

Проф. д-р Светла Маринова ИПАЗР „Н. Пушкаров”


Сега действащата нормативна уредба у нас – Наредба № 22/2001г., за биологично производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях и Наредба 35/2001г. за биологично производство на животни, животински продукти и храни от животински произход и неговото означаване върху тях, издадени от МЗХ, изцяло възпроизвежда принципите на европейското законодателство (Регламенти 2092/91 и 1804/99). С приемането на тези наредби, както и с въвеждането на изменения в Закона за защита на растенията и Закона за животновъдството ( последни изм., ДВ 18/5.3.2004 г.), се положиха основите за развитие на биологичното земеделие, което отговаря напълно на изискванията за устойчиво развитие на селското стопанство и неговия принос за опазване на биологичното разнообразие, въведени в ЕС. Растенията и растителните продукти са произведени по биологичен начин, когато са спазени изискванията на наредбата както следва: – запазване и повишаване на плодородието на почвата: плодородието и биологичната активност на почвата се поддържат и повишават чрез бобови растения, зелено торене или растения с дълбоки корени в рамките на подходящо сеитбообръщение или използване на оборска тор, получена от стопанства с биологично земеделие. Когато е невъзможно пълноценното подхранване на растенията или подобряване на почвата по този начин, могат да

се използват торовете, посочени в приложение 1 към Наредба 22. Обръща се специално внимание на избора на подходящи видове и сортове растения, сеитбообръщения, почвообработки, защита от естествените неприятели и вредителите. В случай на непосредствена опасност за растителна защита е допустимо да се използват продуктите, посочени в приложение 2 към Наредба 22 – използване на семена и посадъчен материал. Основен въпрос, който предстои за разрешаване по отношение прилагането на биологичното земеделие е проблемът с липсата на сертифициран семенен и посадъчен материал, отговарящ на принципите на биологичното земеделие. При липса на сертифицирани български семена за такава продукция се използват многократно поскъпите чужди сертифицирани семена. Ето защо е необходимо да се стимулира насочването на българската селекция към създаване на сортове и семенен материал, подходящ за нуждите на този тип земеделие, за да не

се компрометира износа на българска биологична продукция за европейския пазар. Периодът на преход от конвенционално към биологично земеделие е 2 години от засяването на съответната култура, а за многогодишните култури – 3 години преди първата реколта. Всеки производител, който въвежда биологично производство, представя план за преход на контролния орган, който от своя страна ежегодно следи и оценява изпълнението му. Горепосочените срокове могат да бъдат увеличавани или намалявани от контролния орган, след одобрение от министъра на земеделието и горите, в зависимост от това как е използвана земеделската земя. Според Наредба 22 храните от растителен произход са произведени по биологичен начин, когато минимум 70 % (Чл.4) от съставките им са от земеделски произход и произведени по биологичен начин. Съставките от неземеделски произход могат да бъдат посочените в приложение 4 към Наредба 22.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6, 2012 г.

39

Овощарство

БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО ПРИ СЪЩЕСТВУВАЩИ СЛИВОВИ НАСАЖДЕНИЯ


Таблица 1. Вегетативен растеж на дърветата през периода 2005 – 2010 г Сорт

2005

Тегера Ханита Елена Средно

2006

2008

2009

2010

обикол- обем обикол- обем обикол- обем обикол- обем ка ствол корона ка ствол корона ка ствол корона ка ствол корона cм м3 cм м3 cм м3 cм м3

Обикол- обем обикол- обем ка ствол корона ка ствол корона cм м3 cм м3

1,7 1,2 2,7 1,9

0,5 0,4 2,1 1,0

1,13 0,23 1,01 0,79

3,0 0,5 1,3 1,6

1,26 3,6 1,7 2,19

КОНТРОЛ, СЕРТИФИЦИРАНЕ И ЕТИКЕТИРАНЕ НА БИОЛОГИЧНИТЕ ПРОДУКТИ Биологичното селско стопанство е марка за качество. Неговата уникалност се състои в това, че едни и същи правила за производство се прилагат от голям брой производители в много страни, а от друга, че се контролира не крайният продукт, а процесът на производство. Решението на производителя да се занимава с органично земеделие е доброволно, но започвайки производство, той спазва стриктно правилата и стандартите и се подлага на строг контрол от независим контролен орган. Това е гаранция, че наистина продуктите са произведени по стандартите за органично производство. Контролът и сертифицирането на биологични продукти в България са поверени на юридически лица (търговци или сдружения с нестопанска цел), акредитирани от Изпълнителна агенция ''Българска служба за акредитация'' и получили разрешение от министъра на земеделието и горите. БАЛКАН БИОСЕРТ е първият национален орган за контрол и сертификация на биологична продукция и извършва достъпни услуги на биологични фермери, преработватели и търговци. Контрол и сертификация на биологично производство на територията на България може да се извършва и от чуждес40

2007

бр. 6, 2012 г., сп.

1,0 3,0 1,3 1,6

1,43 2,36 3,4 2,39

3,0 5,6 2,7 3,6

2,88 2,58 0,9 2,12

транни контролни органи, чието седалище е извън България., ако те притежават сертификат за международна акредитация и са получили разрешение от МЗХ. Независимо от съществуващата система за сертификация и контрол, в някои случаи при износ на стоки и продукти чуждестранните партньори изискват данни от анализи на биологичното производство, осъществени в акредитирани лаборатории по международно признати методи за анализ, каквито в България съществуват. Създаването на младо сливово насаждение за биологично производство на плодове, следвайки нормативните разпоредби, започва от предшествениците и предпосадъчната подготовка на площта. До получаването на биологични плодове минава продължителен период от време, а повишеният интерес към тях налага ускоряване на методите за постигането му. В статията представяме резултатите от анализа на организацията на биологичното плодопроизводство в настоящия момент у нас и възможностите за ускоряване производството на сливови плодове, чрез адаптиране на съществуващи насаждения към изискванията на биологичното производство. Проучването е проведено в демонстрационна градина на ИПЖЗ – град Троян през периода 2005 – 2010 година със сливовите сортове Тегера, Ханита и

„Земеделие плюс”

-3,3 0,39 0,42 -2,49

2,0 4,0 1,0 2,3

0,9 5,8 -1,5 1,8

Елена, засадени по схема 4/3 м. Насаждението е създадено през 2001 г. по траншеен метод със запасяващо локално органично торене и vf посадъчен материал, директен внос от Германия (Динкова Х., и др 1996). До 2005 г. то е отглеждано по общоприетата технология за производство на сливови плодове, а от 2005 г. е започнал 2 годишен период на конвергенция, предшестващ преминаването към биологично плодопроизводство (Витанова И. ;и др., 1995; Джувинов В., Р. Пенев, 1998; Динкова Х,. и др, 1977). Насаждението, в което са провеждани наблюденията е лицензирано за биологично производство през 2007 г. Това е наложило следните промени в технологията на отглеждане: не са използвани синтетични минерални торове; растителната защита е силно редуцирана и е провеждана само с позволени средства; почвата е поддържана по чимово-мулчирната система. Условията на отглеждане са неполивни. Резитбите на сливовите дървета са стандартни за възрастовия период. Варианти на опита са отделните сортове. Изследвани са показателите: обиколка на ствола (см, измервана в края на всяка вегетация; обем на короните (м3, изчислен по формулата V= пd2H/12, където, п=3,14, d – среден диаметър на короната, Н – височина на короната, измервана от първия скелетен клон до върха); добив – кг/дърво; средна маса на 1 плод (г). Нарастването на обиколката


Таблица 2. Репродуктивни прояви на дърветата през периода 2005 – 2010 г Сорт

кг/ дърво

маса г

кг/ дърво

2005

маса г

кг/ дърво

2006

маса г

кг/ дърво

2007

маса г

кг/ дърво

2008

маса г

кг/ дърво

2009

маса г 2010

Тегера

7

33

15,6

27,6

15,8

29,4

20,9

26,3

10,2

33,5

28,0

27,7

Ханита

10

28

30,9

28,9

13,2

48,6

19,5

38,4

2,15

36,7

22,0

33,7

Елена

5

26

11,96

30,04

23,3

28,00

21,6

18,42

27,5

29,8

43,0

24,1

на стволовете на сливовите дървета след 2005 г. е плавно, като при отделните сортове то не е еднакво. Например сортовете Елена и Тегера имат пониски абсолютни стойности на надебеляване на стволовете, отколкото сорт Ханита (табл. 1). Освен сорта върху динамиката на нарастване на стволовете значително влияние оказват още размера на добива и количеството на валежите през отделните вегетации. Обемът на короните нараства с различни стойности при отделните сортове, преди всичко поради особеностите им, изразяващи се в различния им хабитус. Например сорт Тегера е с прибрана корона, с удължени скелетни клони без обрастваща скелетна и полускелетна дървесина в основата им. Обратно – сорт Елена има широко разлата, отворена корона. Най-динамично са увеличавали обема на короните си дърветата от сорт Ханита през 2006 г (3.6 куб. м) и 2010 г – 5.8 куб. м), от сорт Елена – през 2007 г (3.4 куб.м) и от сорт Тегера – през 2008 г. (2.88 куб. м). При сортовете Тегера и Елена са регистрирани намаления на обема на короните през 2009 и 2010 г. поради ограничителната резитба на короните, наложила се след обилно плододаване, когато някои от увредените клони не възстановяват първоначалното си положение и се налага тяхното съкращаване. Репродуктивните прояви на

сливовите дървета от различните сортове не са еднакви. Сорт Елена е имал най-висок и редовен добив, който прогресивно нараства от 5 кг/дърво на 5 годишна възраст (2005 г.) до 43 кг/дърво на 10-та година след засаждането (2010 г.), без да му е повлияла негативно технологията за биологично производство. При сортовете Тегера и Ханита добивите са нестабилни в годините след адаптиране на технологията за биологично производство. При сорт Тегера добивът нараства с напредване възрастта на дърветата, като за периода след включване в биологично производство се увеличава 4 пъти от 7 кг през 2005 г. на 28 кг 2010 г. Изключение прави 2009 г, когато добивът спада на 10 кг/ дърво. В плододаването на сорт Ханита се наблюдава известно алтерниране, което е по-тясно свързано с крехката дървесина и счупването на много клони под тежестта на плодовете, отколкото с адаптирането на технологията на отглеждане към биологичната. Средната маса на един плод `варира по години преди всичко в зависимост от добива. Сорт Тегера е с най-едри плодове през 2005 г. и 2009 г. когато добивите са били съответно 7 и 10.2 кг/ дърво; сорт Ханита – през 2007 (48.6 кг) и 2009 г (36.7 кг). При сорт Елена варирането е в най-тесни граници, поради сравнително изравнените добиви – от 26 до 30 кг (табл. 2).

ИЗВОДИ За ускоряване на биологичното плодопроизводство нормативните документи на настоящия момент у нас позволяват адаптиране на съществуващи насаждения, отглеждани по конвенционални технологии към биологични. Промяната в отглеждането на съществуващо 5 годишно сливово насаждение от конвенционално към биологично след траншейна предпосадъчна подготовка на площта с локално запасяващо органично торене, не предизвиква стрес във вегетативните прояви на дърветата. Нарастването на обиколката на стволовете на сливовите дървета след 2005 г. е плавно като при отделните сортове то не е еднакво. Обемът на короните нараства с различни стойности при отделните сортове, преди всичко поради различния им хабитус. Репродуктивните прояви на сливовите дървета също се различават при отделните сортове. Сорт Елена е имал най-висок и редовен добив, който прогресивно нараства, без да му е повлияла негативно технологията за биологично производство. При сортовете Тегера и Ханита добивите са малко по-нестабилни, което при Ханита е свързано поскоро със счупването на много клони под тежестта на плодовете, отколкото с адаптирането на технологията на отглеждане към биологичната. Петко Минков, ИПЖЗ – Троян

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6, 2012 г.

41


ХИМИЧЕН И СЕНЗОРЕН АНАЛИЗ НА КАЙСИЕВИ ПЛОДОВЕ Кайсията е един от предпочитаните плодове, които се появяват на пазара непосредствено с първите череши и присъства на трапезата на българските консуматори около 2 месеца. Особено достойнство на плодовете е хармоничното съчетание на захари, киселини, специфичен аромат, съдържание на витамини, на каротеноиди, желязо, калий и фибри, поради което много автори ги препоръчват като подходяща храна за диабетици, хора със сърдечни и чернодробни проблеми. В посъвременните изследвания се държи сметка също за съдържанието на аминокиселини, полифеноли и други компоненти, които имат антиоксидантна активност, особено важна за действието на човешкия организъм. Според съдържанието на аминокиселини, полифеноли и антиоксидантна активност чешки учени са проучили и разделили 250 сорта в 15 групи. Всички изследвания свързани с определяне съдържанието на химичния състав на плодовете имат за цел да се получи по-пълна информация за сортовете, което да се отрази върху избора на сортов състав в градините и да повлияе върху информирания избор на консуматорите. Непрекъснато повишаващите се изисквания на консуматорите към качеството на плодовете е основание да се изследват химичните и сензорните качества, както на широко разпространени така и на новопроучвани овощни сортове и в частност кайсиеви. В периода 2009-2011г. в Института по овощарство – Пловдив е извършено проучване на седем кайсиеви сорта по отношение на химичния състав на плодовете и тяхната сензорна оценка. Пробите от изследваните сортове са събирани от дървета встъпили в пълно плододаване, отглеждани при неполивни условия. За сравнение е използван стандартния сорт Унгарска. Средните проби са формирани от плодове в технологична зрялост. Анализите са извършени в химическата лаборатория на Института по овощарство – Пловдив. Сухото вещество е определено по Brix, захари по метода на Шоорл – Регенбоген, съдържанието на киселини е определено титриметрично, активна киселинност (pH) – потенциометрично, а съдържанието на аскорбинова киселина (витамин С) по метод на Тилменс. Сензорната оценка е извършвана ежегодно на плодове в технологична зрялост, индивидуално от членове на оторизирана дегустационна комисия. Използвана е 9 степенна скала за оценка на 7 сензорни качества. Крайната оценка е извършена на базата на средна обща балова оценка. Данните от 42

бр. 6, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

химическия анализ са обработени математически по метода на Дънкан. Чрез определяне съдържанието на сухо вещество се добива най-бърза представа относно сбора на основните химически компоненти. Поради това колкото по-високо е съдържанието на сухо вещество, толкова по – висока е биологическата стойност на плодовете. В изследваните 7 кайсиеви сорта сухото вещество варира от 13.5% при сорта Модесто до 17.7% при сорта Лито (табл.1). В групата с високо съдържание на сухо вещество според математическата обработка на данните се включват сортовете Лито, Унгарска и Кишиневска ранна, а с най-ниски стойности по този показател са сортовете Модесто, Старк Ърли Ориндж и Янтърний. Не е открита корелация между срока на зреене и съдържанието на сухо вещество, което означава че най-вероятно то е сортова особеност. Сравнението на този показател с получени данни от други наши изследователи показва, че при изследваните 25 кайсиеви сорта в Института по овощарство в Пловдив през 80-те години на миналия век сухото вещество варира от 12.54% при Бяла румена до 21.71% при Еревани. През същия период на изследване, но в района на Силистра, в който кайсията се отглежда най-масово, показателят съдържание на сухо вещество варира от 12.0% за Роксана до 18.50% за Филипопол. Интересни са сравненията със стандарта Унгарска. В посочените по-горе изследвания в района на Пловдив е получена стойност на сухото вещество16.25%, в Силистра 14.16%, а при нашите изследвания 30 години по-късно стойността на този показател е 16.80% или разлика за района на Пловдив само от 0.55%. Тези сравнения показват, че освен сорта


Таблица 1.Химичен анализ на кайсиеви сортове и хибриди - 2009-2011 г. захари %

Сорт

сухо в-во %

обща

инвертна

захароза

Кишиневска ранна

16.1ab

11.32a

4.85a

Крупна скопиянка

15.6b

10.74a

Лито

17.7a

Модесто

киселини %

рН

витамин С мг%

6.03a

1.61a

3.12ab

16.98a

4.83a

5.62a

1.52a

3.35ab

10.01b

9.99b

4.29ab

5.50a

1.24a

3.50a

7.34b

13.5c

7.35c

3.61b

3.69b

1.69a

2.87b

18.36a

Унгарска

16.8ab

11.58a

4.89a

6.37a

1.23a

3.54a

­

Старк Ърли Ориндж

14.1bc

9.58b

3.76b

5.65a

1.63a

3.41a

9.54b

Янтарний

14.5bc

10.71a

3.96ab

6.41a

1.43a

3.14ab

14.37ab

LCD 5%

2.10

1.30

1.03

1.42

0.93

0.51

4.42

и условията на месторастенето оказват влияние върху съдържанието на химичните компоненти в плодовете. За района на Белград е установено съдържание на сухо вещество в плодове на кайсиеви сортове между 15.32% при Унгарска и 21.13% при Стела, а за района на централна Сърбия, (Чачак) сухото вещество при местни генотипове е от порядъка на 15.72% до 18.88%, а при Унгарска 16.77%. В района на Малатия, Турция съдържанието на сухо вещество при сортове и местни генотипове е между 12.7% и 26.6%, като за сорта Старк Ърли Ориндж е 14.8% или данните са напълно съизмерими с получените от нас за същия сорт. Съдържанието на захарите е най-високо в плодовете, в т.ч. и в кайсиевите. Най-ценни са монозахаридите, тъй като са лесно усвоими източници на енергия и не водят до пренасищане на кръвта със захар, което е важно особено при болните от диабет. От изследваните сортове най-ниско съдържание на общи захари е установено при Модесто – 7.35%, а най-високо при Унгарска – 11.58% (табл.1). Сортовете Лито и Старк Ърли Ориндж също имат съдържание на общи захари под 10%, а Кишиневска ранна, Крупна скопиянка и Янтърний имат общи захари съизмерими със стандарта Унгарска. С най-високо съдържание на инвертна захар са плодовете на сортовете Унгарска, Кишиневска ранна и Крупна скопиянка, но най – благоприятно е съотношението инвертна захар: захароза при сорта Модесто, което го прави много подходящ за включване в диети. Съдържанието на захароза е установено в граници между 3.69% при сорта Модесто и 6.41% при Янтърний. Данните получени за района на Пловдив и Силистра са съпоставими с получените от нас 30 години по-късно, като има известно увеличаване на инвертната захар за сметка на захарозата, което е една добра тенденция. Данните за съдържанието на захари получени от други изследователи от Балканския полуостров са съпоставими с нашите . Органичните киселини на плодовете оказват

благотворно влияние върху стомашно-чревния тракт и оказват влияние върху вкусовите качества на плодовете. При изследваните от нас сортове няма доказани разлики в съдържанието на киселините и те варират от 1.23% при Унгарска до 1.69% при Модесто. Тези данни са съизмерими с получени от други изследователи от балканския регион. За района на Белград -1.03% за Унгарска, а за останалите местни форми между 0.83% и 1.08%, а за района на Малатия, Турция този показател е също с ниски стойности и варира между 0.25% за сорта Хасанбей до 1.95% при местната форма 44 К 02. Само две от изследваните 14 форми и сорта са с обща киселинност над 1%, останалите са с ниско съдържание на киселини. Според някои автори сортовете със съдържание на киселини до 1.5% са подходящи за сокове, тези със съдържание между 1.6 и 1.8% за преработка, а такива със съдържание до 0.5% за сушене. Активната киселинност (pH) при изследваните от нас сортове варира между 2.87 за сорта Модесто до 5.54 за Унгарска и е в съответствие с данните на други учени от Балканския регион. Проследихме съдържанието и на аскорбинова киселина ( витамин С). Общо взето кайсиевите плодове не са от най-богатите на този витамин. Според данните от предишни изследвания на кайсиеви сортове в района на Пловдив съдържанието на този витамин е варирал от 8 до 27 мг% .При нашите изследвания най-високо съдържание на витамин С е открито в плодовете на сорта Модесто – 18.36 мг%, а най-ниско в тези на Лито – 7.36 мг%.Счита се, че дневната нужда от този витамин за човешкия организъм е 80 мг. Сензорният анализ дава възможност да се преценят както външни (едрина, форма, оцветеност) така и вкусови показатели (текстура, вкус, аромат и вкусност) – табл. 2. Сортовете Унгарска и Крупна скопиянка са получили най-висока оценка за едрина, която е в границите на отличната. Най-атрактивна форма и най-добра оцветеност е имал сорта Лито, единствен с оценка над 8. По отношение на

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6, 2012 г.

43


Таблица 2. Сензорен анализ на кайсиеви сортове

Сорт Кишиневска ранна Крупна скопиянка Лито Модесто Унгарска Старк Ърли Oриндж Янтарний

едрина 6,20 9,00 6,00 5,80 8,80 6,00 6,80

Сензорни показатели външен вид вкусови качества форма оцветеност текстура вкус аромат 7,20 7,00 7,20 5,40 5,60 7,80 6,60 8,00 7,20 6,60 8,20 8,40 7,60 6,80 6,20 7,20 6,20 7,20 6,80 6,80 7,80 7,40 7,60 8,20 7,60 7,40 7,20 8,00 7,20 6,80 7,60 6,60 7,40 7,20 6,80

оцветеността Модесто е получил най-ниска оценка -6.2. Вкусовите качества не корелират с оценката за външния вид на плодовете. С най-добра текстура на плодовете са оценени сортовете Крупна скопиянка и Старк Ърли Ориндж, а най-ниска е оценката по този показател за плодовете на Кишиневска ранна и Модесто. Най-висока оценка за вкус е получил сорта Унгарска, което е една от причините наложили този сорт като стандарт в проучванията на кайсиевите ресурси. Най-ниска оценка за вкус е получил сорта Кишиневска ранна, което показва че не може да се прави директна връзка между количеството на основните вещества в плодовете и техния вкус, тъй като вкусът е хармонията от усещане за текстура, аромат, захари, киселини и други, които влияят върху сензорите на консуматорите. Ароматът е най-силно изразен при Унгарска, а най-слабо при най-ранозреещия сорт Кишиневска ранна. При останалите 5 сорта разликите са незначителни. Вкусността е показател, който отразява обединеното възприятие за текстура, вкус и аромат. По този показател най-

вкусност 5,80 7,20 6,40 6,80 8,40 7,40 7,20

обща балова оценка 44,40 52,40 49,60 46,80 55,80 50,00 49,60

високо са оценени плодовете на сорта Унгарска, а най-ниско на Кишиневска ранна. Според общата балова оценка от сензорния анализ с най-високи оценки на плодовете са сортовете Унгарска, Крупна скопиянка и Старк Ърли Ориндж. ИЗВОДИ При изследваните сортове кайсии със стандарт Унгарска, най-високо съдържание на сухо вещество е установено при Лито, Унгарска и Кишиневска ранна. С най-високо съдържание на захари са плодовете на сортовете Унгарска, Кишиневска ранна и Янтърний, като с най-нисък процент захароза се откроява сорта Модесто. Най-високо съдържание на витамин С е открито при сортове, Модесто, Кишиневска ранна и Янтърний. При сензорния анализ на плодове, най-висока оценка са получили сортовете Крупна скопиянка, Унгарска и Старк Ърли Ориндж. Доц. д-р Валентина Божкова Институт по овощарство – Пловдив

НАГРАДИ „ПИТАГОР“ Колективът на ИЦ-Кнежа получи престижната награда за наука „ПИТАГОР“. На 26.06.2012 г. на Четвъртата годишна церемония за наградите за наука „Питагор". Домакин на церемонията бе министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. Престижното научно жури с председател академик Стефан Додунеков удостои Института по царевицата – гр. Кнежа в категорията: „Научен колектив с внедрени разработки в бизнеса“ с кристален плакет „Питагор“ и чек от 5000 лв. Наградата бе връчена от Председателя на парламентарната комисия по образование и наука господин Огнян Стоичков на директора на института – доц. д-р Димитрина Илчовска. Земеделие плюс 44

бр. 6, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”


Съвременната дефиниция определя безопасността на храните като многокомпонентна система от регламенти, стандарти, ръководства, методи, оборудване, апаратура, препарати и финансови потоци осигуряваща, хигиенен дизайн на хранителния продукт от „фермата до вилицата”, т.е. по цялата хранителна верига.

безопасност на храните. защо? Отговорите са много! Основните са няколко: 1. Налице са категорични доказателства (от всички водещи научни центрове в света), че храните и начинът на хранене са основните променливи фактори с главно (положително или отрицателно) въздействие върху здравето на хората. 2. Храните, начинът на хранене, хранителните навици на хората, вече директно са свързани с хроничните незаразни болести (затлъстяване, диабет, сърдечно-съдови заболявания, хипертония), които през последните 25 години поставиха много сериозна финансова тежест върху националните бюджети за здравеопазване на държавите с развита икономика. 3. Финансовите проблеми в здравната система значително се облекчиха след въвеждане на хигиенния дизайн в хранителната верига.

безопасност на храните. как? Въвеждането на хигиенния дизайн, като резултат от системата за безопасност на храните, причини навлизането в практиката на редица икономически сектори – огромен иновационен капацитет. В строителството се внедриха принципно нови строителни материали, технологии, продукти (чисти помещения), осигуряващи достатъчни хигиенни условия в производството, преработката, дистрибуцията и търговията с храни.  В индустриалната химия се създадоха специални миещи, дезинсектни и дезинфекционни продукти с модерни технологии и технически решения за осигуряване на хигиенните изисквания в помещения, технологично оборудване, апаратурно осигуряване, транспортни средства, щандове, витрини, работен и обслужващ човешки персонал, свързани с производството, преработката, дистрибуцията и търговията на храни. В хранителното машиностроене се въведоха новите технологии за екраниране на техническото оборудване и апаратното осигуряване по цялата производствена линия.  В информационните технологии масово навлязоха в процесите за непрекъснат мониторинг (в реално време) на хигиенния дизайн (помещения, технологични процеси, техническо оборудване, апаратурно осигуряване, оперативен човешки персонал) в преработката на храни, тяхната дистрибуция и търговска реализация. В хранителната наука се създадоха нови научни направления:  За оценка на риска ( още при компонентния състав на храните) за здравето на консуматора;  За оценка на риска от използваната техника, опаковка, система за затваряне на храната, нейното дистрибутиране и търговска реализация, свързани със запазване на здравето на консуматора.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 6, 2012 г.

45

Храни

БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ, КАКВО Е ТОВА?


БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ – РЕЗУЛТАТ Системата за безопасност на храните на настоящия етап решава два основни проблема: 1. Въведе в практиката иновативен капацитет по цялата хранителна верига, което означава:  стотоци хиляди нови работни места, с нова, съвременна компетентност на човешкия ресурс;  огромен брой малки и средни предприятия с висока конкурентна способност;  възможност за управление на самата система за безопасност на храните по цялата хранителна верига. 2. Създаде нови финансови потоци насочени към:  иновативно развитие на образователните системи;  нови подходи за информираност на гражданите относно потребности от храни, съответстващи на техния функционален и здравословен статус (т.н. интелигентни опаковки);  нови подходи за повишаване на ефективността от приложение на хигиенния хранителен дизайн (тотален информационен поток, в реално време). Системата за безопастност на храните и по-скоро резултатът от практическото Ӝ приложение провокираха новото развитие в същността на качеството на храните. така възникна въпросът:

КАЧЕСТВО НА ХРАНИТЕ. КАКВО Е ТОВА?

 Съвременната дефиниция определя качеството на храните като многокомпонентна система от знания и технологии в интердисциплинарни области между биологичната, медицинската, аграрната, хранителната, сензорната, социалната и икономическата науки и финансови потоци, осигуряваща инженерен дизайн на хранителния продукт от „ фермата до вилицата”, т.е. по цялата хранителна верига.

КАЧЕСТВО НА ХРАНИТЕ. ЗАЩО?

и тук отговорите са много. Основните, обаче също са няколко:  променен е начинът на живот и работа на хората в индустриално развитите държави:  основната част от населението (високата и средната класа) е добре образовано; достатъчно информирано за качеството на храната и влиянието му върху функционалния и здравословен статус на различните целеви групи; има висока покупателна способност.  променена е демографската характеристика на хората в посочените държави:  образоваността, информираността и високата покупателна способност удължи продължителността на живота, увеличи броя на едно и двучленните семейства и намали размерът на финансовите потоци основно към пенсионната система и допълнително увеличи натоварването на здравната система;  променена е натурата, същността на хранителния пазар – т.н. външни пазари на храни, сега са глобален хранителен пазар; т.н. вътрешни пазари на храни, сега са пазари на храни за конкретни целеви групи от консуматори. /продължава в следващия брой/

Доц. д-р Павлина Параскова, иирх – пловдив доц. д-р емилия дамянова, пу „п. хилендарски” 46

бр. 6, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”



ПИОНЕР - ХИБРИДИ МАСЛОДАЙНА РАПИЦА ЗА ВСЯКА ТЕХНОЛОГИЯ! PIONEER® ХИБРИДИ МАСЛОДАЙНА РАПИЦА ПО CLEARFIELD® ТЕХНОЛОГИЯ

Clearfield® е регистрирана търговска марка на BASF.

PT200CL

PX100CL

Първият Clearfield® високостъблен толерантен хибрид.

Първият MAXIMUS® Clearfield® толерантен хибрид.

MAXIMUS® ХИБРИДИ МАСЛОДАЙНА РАПИЦА

PR44D06

PR45D03

PX104

РАНЕН. ШАМПИОНЪТ.

СРЕДНОЗРЯЛ. НЕЗАМЕНИМ.

РАНЕН. НОВ.

ПИОНЕР - ВИСОКОСТЪБЛЕНИ ХИБРИДИ

PR44W29

PR46W14

PT205

СРЕДНО РАНЕН. НОВА НАДЕЖДА.

СРЕДНО РАНЕН. ЕТАЛОНЪТ.

РАНЕН. НОВ.

Овалното лого на DuPont е регистрирана търговска марка на DuPont ®, TM, SM Търговска марка и обслужване от Pioneer. © 2012 PHII.


Произведени от най-чистите базови масла в света, продуктите Duratran осигуряват надеждна работа и защита на Вашата техника, по-гладко и тихо движение, без значение от температурата на околната среда. Маслата Duratran се използват в трансмисиите и хидравликите на John Deere, Case IH, Steyr, New Holland, Challenger, Fendt, Valtra, Kubota, Landini, Claas и други.

Лубрифилт ЕООД – oфициален вносител за България София 1574, тържище Слатина – Булгарплод, ул. „Проф. Цветан Лазаров” 13, тел. 02/978 4142, 02/978 5334; факс: 02/978 8256, e-mail: office@lubrifilt.bg www. lubrifilt.bg



Millions discover their favorite reads on issuu every month.

Give your content the digital home it deserves. Get it to any device in seconds.