ЗЛАТИСТ КАСИС (Ribes aureum L.) Златистият касис (златисто френско грозде) произхожда от Северна Америка, където се среща в обширни територии от северозападните части на САЩ до Мексико. Придобива популярност като невзискателно декоративно растение и като подложка за бодливото немско (цариградско) грозде. С времето плодовете са оценени като годни за консумация. Този вид има отлична приспособимост и се отглежда като декоративен и ягодоплоден храст на различни почвено–климатични условия в Русия, Узбекистан, Казахстан, Чехия, Англия, Беларус и други страни. Златистият касис принадлежи към сем. Saxifragaceae, род Ribes, вид Ribes aureum L. Той представлява многогодишен храст, висок 2-2,5 м. Храстът се формира от прикоренови издънки, които се образуват от подземни придатъчни пъпки на кореновата система и се състои от 15-20 основни клони от различна възраст. Издънките са дебели, изправени и без бодли. По сила на растеж и продължителност на живот на издънките (8-10 г.) златистото грозде превъзхожда касиса и червеното френско грозде. Разклоняването на издънките е слабо. Плододаването е съсредоточено не само на едногодишния прираст, но и на 4-5 годишни плодови образувания. Листата са лъскави, триделни и напомнят тези на бодливото грозде. Те се появяват рано на пролет и създават зелен фон за разпукващите цветове. Цветовете са ярки, златисто-жълти със силен аромат, усещащ се надалеч и привличащ пчелите. Цветовете са събрани в къси гроздчета. Благодарение на късния цъфтеж в края на април и началото на май, цветовете
не се повреждат от късни студове. Продължителността на цъфтежа е 14-15 дни. Плодовете са закръглени или овални с тегло 0,5-2,0 грама с характерен дълъг изсъхнал околоцветник. Те узряват към средата или края на месец юли. Плодовете са без характерния касисов аромат и имат плътна кожица, оцветена в черно, кафяво, червено или жълто със силен блясък. От тях може да се приготвят компоти, сокове, сладка и други производни. Плодовете съдържат до 8 % захари, до 1 % органични киселини, много Р–активни вещества, до 70 % витамин С, пектин, дъбилни и багрилни вещества и др. Растенията плододават ежегодно, като започват от втората-третата година след засаждането. Възрастният храст дава не по-малко от 3-4 кг плодове. Разстоянията на засаждане са 1-1,20 м в редовете и 2,50-3,00 м между редовете. На едно място може да се отглежда в продължение на 15-20 години. Златистият касис е невзискателен към условията на отглеждане. Благодарение на по-дълбоко проникващата коренова система той се развива, там където другите ягодоплодни култури трудно растат. Отглежда се на различни почви, но не понася тежките глинести почви и застояла вода. Той е сухоустойчив и достатъчно студоустойчив вид. Видът се отличава с ниска самоплодност, за получаване на високи добиви е необходимо засаждане на два–три сорта. Най разпространените сортове са Узбекистанская крупноплодная, Плотномясая, Кишмишная, Венера и др. Особена популярност видът е получил в качеството си на подложка за различни сортове френски грозда и бодливо немско грозде. При съкращаване на 50-70 см височина и присаждане на бодливо грозде се получават много ефектни растения. Когато се използва за декоративни цели се засажда както единично, така и групово. Размножава се със зрели и зелени резници, отводи, коренови издънки, делене на храсти и семена. Засаждането, отглеждането и резитбата, когато се отглежда като храст, се извършва както при касиса. Доц. д-р Недялка Стоянова Институт по земеделие Кюстендил
36
бр. 3, 2012 г., сп.
„Земеделие плюс”