Page 1

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

9’2012

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС


Новини от МЗХ Българска Агенция

по Безопасност

на »ÕŒ¬¿÷»» Храните Õ¿√–¿ƒ» «¿

«‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú Ì‡ ÁÂωÂÎËÂÚÓ Ë Новини ı‡ÌËÚ ‰-Ново ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ‚˙˜Ë лого за етикетиране на ̇„‡‰‡Ú‡ Á‡ биологичните ¡˙΄‡ÒÍË ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌ продукти в ЕС отÔÓ‰ÛÍÚ 1 юли 2012‚г. ÍÓÌÍÛÒ‡ Á‡ ËÌÓ‚‡ˆËË ÔÓ ‚ÂÏ ̇ "¬Â˜Â ̇ »ÁБиологичното земеделие е важен приоритет в политиката за ÎÓÊËÚÂΡ ¿√–¿ 2010" ‚ „.България œÎÓ‚‰Ë‚. развитие на- земеделието в Република и единÕ‡„‡от акцентите ‰‡Ú‡ ÔÓÎÛ˜Ë ÙËχ "lj‡‡" ¿ƒ на - „. ÿÛÏÂÌ в проектите на регламенти на ЕС за прилагане Общата селскосто—⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈ политикаÍÓÏÔÎÂÍÚ̇ за периода 2014–2020 г. Á‡ панска ÔË͇˜Ì‡ ‰ËÒÍÓ‚‡ ·‡Ì‡, ÍÓˇЕвропейско в областта на Биологичното земеÚÓ ·Â ÓÚ΢Â̇законодателство Á‡ Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ӷ·ÒÚÚ‡ "Õ‡¡⁄À√¿–— Œ“Œ Земеделски«≈Ã≈ƒ≈À»≈ култури делие: Регламент (EO) № 834/2007 на Съвета относно биологичното ‰ÂÈÌÓÒÚи етикетирането Ë ‡Á‡·ÓÚÍË". œËÓËÚÂÚË ÔÓÏˇÌ‡ ̇ ‡„‡̇ڇ ÔÓÎËÚË͇ 4 ۘ̇ производство на биологични продукти; Регламент на Зимуващ Á‡ голозърнест овес Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за «≈Ã≈ƒ≈À— »  ”À“”–» «‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ·Â Ô‰сорт „ИРГР Марина“ 4 прилагането на Регламент (EO) №ÓˆÂÌˇ‚‡Ì 834/2007 на Съвета. ≈ÙÂÍÚ˂̇ ·Ó·‡ Ò Ô΂ÂÎËÚ Ò‰‡ÚÂΠ̇ ÍÓÏËÒˡڇ ÔÓ Ì‡ ͇̉ËПродуктивност на пшеница Обсъждат се предложения за промени в националното законодаÔË Ô¯ÂÌˈ‡Ú‡ Ë Â˜ÂÏË͇ 7 ‰‡ÚËÚÂ. Ò‡ ‚˙˜ÂÌË ¯ÂÒÚ Í‡Ú„Óтелство –Õ‡„‡‰Ë Закона за прилагане на общата‚организация на пазарите сорт Садово 1 6 ¡Ó·‡ Ò Ô΂ÂÎËÚ ÔË ÙÛ‡ÊÂÌ „‡ı 10 ËË, ÔË ÔÓÒÚ˙ÔËÎË 72 Á‡ˇ‚ÍË Á‡ Û˜‡ÒÚËÂземеделие, . на земеделски продукти на ЕС, свързани с биологичното БялаÚÂ‚Ë детелина „Троя”Ô·ÌË̇ – нов кандидат сорт 9 ∆ËÚÌË ‚ —‡Í‡ както и на Наредби 22 и 35. ËÌ‚ÂÌÚ‡ Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË ¬ ‡Á‰ÂÎ "ǯËÌË, ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ Ë ı‡ÌËÚÂÎ̇ ÒÚÓÈÌÓÒÚ 11 Храни Знакът „Европейски лист“ изобразява звездите, символизиращи Á‡ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ"  ÙËχ "¬»—ЕС, във формата на листо на Ôӷ‰ËÎ зелен фон. Това е пряко въздействащ –¿—“»“≈ÀÕ¿ Голозърнест «¿Ÿ»“¿ ечемик за природосъобразно —≈–-ŒœŒ–¿" ŒŒƒ Ò ÂÍÒÔÓÌ‡Ú Í‡ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡ символ, съдържащ две ясни послания: Природата и Европа.  Î˛˜Ó‚Ë ÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë ÔË ÊËÚÌË ÍÛÎÚÛË и лечебно хранене 12 Регламентът съдържа стриктни правила относно означаването и Magnum. Ò˙ÒЗдравословните ÒΡڇ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ съставки на голозърнест овес 14 Marathon поставянето на знака биологична продукция. Въвеждането на логото (Ô¯ÂÌˈ‡, ÚËÚË͇ÎÂ, ˜ÂÏËÍ, Ó‚ÂÒ, ˙Ê) 13 »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÔÓзаÔ·ÌËÌÒÍÓ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó има за цел и да намали възможностите за злоупотреба. Въведен беше Конопените семена - завършен «≈À≈Õ◊”÷» Ë ÁÂωÂÎË „. “ÓˇÌ ÔÓÎÛ˜Ë Ì‡„‡‰‡ "ÕÓ‚Ë две годишен преходен период, който изтече на 1 юлиÁ‡ 2012 г. От тази хранителен източник 17 œÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ 16 ÒËÒÚÂÏË дата логото е ıË„ËÂÌÂÌ задължително ‰Ó·Ë‚ за поставяне. Á‡ ̇ ÏΡÍÓ ‚ χÎÍË Библиотека Логото на ЕС за биологично произведени продукти √ÂÌÂÚ˘ÌË ÂÒÛÒË ÓÚ Ò‡Î‡Ú‡ Ë ÒÔ‡Ì‡Í 18 Ë Ò‰ÌË ÙÂÏË Ë ÔÂ‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ ÏÛе разработено ‚ ÏÓс цел да даде пълна гаранция на потребителите, че стоките, които Сортова структура на Œ¬ŒŸ¿–—“¬Œ ·ËÎÌË Ï‡Ì‰Ë" ‚ ‡Á‰ÂÎ - европейските "ǯËÌË,регламенти ËÌÒڇ·купуват, са произведени изцяло по за биоfl„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ë ‚ ¡˙΄‡ˡ 33 тютюнопроизводството в България 21–28 производство, или случая на внос на биологични продукти ˆËËлогично Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Á‡ вÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ". √˙·ÌË ·ÓÎÂÒÚË ÔË ÒÎË‚Ó‚Ë ÒÓÚÓ‚Â 35 ТОРЕНЕ произведени по правила- идентични съответствие) или —и храни, ÌÓ‚ ÒÓÚ ÌÂÍÚ‡Ë̇ √Â„‡Ì‡(в»ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú  ÂÒÚÂÌ˙Ú ˆÂÌ̇ ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒ͇ ÍÛÎÚÛ‡ 38 еквивалентни на европейските. Отглеждане на пшеница ÔÓ Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó œÎÓ‚‰Ë‚ ·Â ÓÚ΢ÂÌ Ò «‡ÒËÎÂÌ ÍÓÌÚÓÎ ÔÓ Ú˙„ӂˡڇ Логото може да -се „. използва и по желание за непакетирани с редуцирано минерално торене 29 ÏˇÒÚÓ ‚ ‡Á‰ÂÎ "—ÓÚÓ‚Ë ÒÂÏÂ̇ Ë ÔÓбиологични стоки, произвеждани в ЕС, или за всякакви биологични Ò Ó‚Ó˘ÂÌ ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂˇΠ40 Ô˙‚Ó Растителна защита продукти,χÚÂˇÎ". внесени от трети страни. Ò‡‰˙˜ÂÌ Ã¿ÿ»Õ» Купувайки продукти с логото на ЕС, потребителите имат гаранции, Чувствителност на интродуцирани сливови ≈ÌÂ„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ÓÔÂ‡ˆËË ‚ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ 41 ¬че:‡Á‰ÂÎ "“ÓÓ‚Â ÔÂÔ‡‡ÚË Á‡ ÒÂÎÒÍÓÚÓ поне 95 % от съставките Ë на продукта, имащи земеделски произход, сортове къмÇۯ͇ червени’ËÌÓ‚‡ листни петна In MeÏoriam: 4432 ÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó"  »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÏÂÎËÓса произведениÔӷ‰ËÚÂÎ по метода на биологичното производство; продуктът Вегетативни прояви на ремонтантния ∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ съответства на изискванията от Á‡ официалната контрол; Á‡ проду‡ˆËË Ë ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ Ò‚Óˇ схема ÌÓ‚ заÏÂÚÓ‰ ктът идва директно от производителя или преработвателя в запечатана  ‡Íмалинов ‰‡ Ò ÓÔ‡ÁË ÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ 4534 ÔÂ‡·ÓÚ͇ сорт ‚ÒˇÍÓ „люлин” при някоиÚÂΠхербициди ̇ Ó„‡Ì˘ÌË ÓÚÔ‡‰˙ˆË. опаковка; продуктът носи името на производителя, преработвателя или ÕÓ‚ËÌË ÓÚ Ã«’ 40, 44, 47 ЗЕЛЕНЧУЦИ Õ‡„‡‰‡Ú‡ ‚ ‡Á‰ÂÎ Ò доставчика и името или кода на"∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" контролния орган.  –¿“ ¿ »—“Œ–»fl Õ¿ «≈Ã≈ƒ≈À»≈“Œ Биологично производство Логото наÕ‡ˆËÓ̇Î̇ ЕС за биологично земеделие не може Á‡ да се‡Áизползва ‚˙˜Ë ̇ ‡ÒӈˇˆËˇ ÕËÍÓÈ Ì  ÔÓ-„ÓÎˇÏ 4836 за продукти: не са в обхвата законодателството на ЕС в обна пипер и контролÓÚнаıΡ·‡ неприятелите ‚˙ʉ‡ÌÂ Ë които ÒÂÎÂÍˆËˇ ̇ наÔÓÓ‰‡ ·˙΄‡Ò͇ ÷¬≈“¿–—“¬Œ ластта на биологичното земеделие, като продукти от лов и риболов, ЕКОЛОГИЯ Á‡ ‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË Ó‚ˆÂ ÓÚ ÏΘдиви животни, козметика, текстил; съдържащи по-малко от 95% от ÀËÏÓÌËÛÏ (Limonium M.) 50 ÏΘ̇ Камелината ÌÓ Ì‡Ô‡‚ÎÂÌËÂ Ò Ì‡‰ 600 ÎËÚ‡ ·ÍÚ‡ˆËÓÌбиологичнио произведени съставки; които са в преход към биологично ÕŒ¬»Õ» Œ“ ƒ⁄–∆¿¬≈Õ ‘ŒÕƒ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ 51 нова енергийна култура 39 ̇ производство; ÏΘÌÓÒÚ.за които са определени само националните правила ¡»¡À»Œ“≈ ¿ са определени; Управление на отпадъците 43 "«ÂωÂÎË ÔβÒ" ÃÂÌÚ‡ 21-32 Контролът върху предлаганите на пазара биологични продукти мярка 121 – до края на година предстои да бъде отворен един прием √·‚ÂÌ ‰‡ÍÚÓ: »ÌÊ.още Ã. ÃËÎÓ¯Ó‚‡ GSM: 0884 612 63546 Новини 8, 13, 19, 42 –‰‡ÍÚÓ: Ã. —Ô‡ÒÓ‚‡ PR Ë ÂÍ·χ —. œÂÍÓ‚‡, GSM: 0888 336 519 œ‰Ô˜‡Ú̇ ÔÓ‰„ÓÚӂ͇ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 Редактор М.02 Спасова “ÂÎ.: +359 2 852 48 PR и реклама С. Пекова, GSM 0888 336 519

÷Â̇: 5,00 ΂. E-mail: zemedelieplius@mail.bg Предпечатна подготовка „Ентропи 1” ЕООД Тел. +359 2 852 02 48 Е-mail: zemedelieplius@mail.bg Цена: 5,00 лв.

се упражнява от БАБХ по реда на Закона за храните и изискването

биологичните и храни да ÍÓ΄ˡ: се съхраняват и предлагат за »Á‰‡ÚÂÎ ì≈ÌÚÓÔËпродукти 1î ≈ŒŒƒ, –‰‡ÍˆËÓÌ̇ продажба останалите. œÓÙ. ‰- »‚.отделно “˙ÌÍÓ‚от- ŒÚ„. ‰‡ÍÚÓ, GSM: 0882 966 459; ¿Í‡‰. ¿Ú. ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰.Ò.Ì. À. ˙ÒÚ‚‡, 1” ЕООД, колегия: ÔÓÙ.Издател ‰.ËÍ.Ì.„Ентропи œÎ.Ã˯‚, ÒÚ.Ì.Ò.IРедакционна ÒÚ. ‰- ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.Проф. ‰- “.ÃËÚÓ‚‡, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- редактор, ƒ.»Î˜Ó‚Ò͇, д-р Ив. Трънков – Отг. GSM 0882 966 459; ÒÚ.Ì.Ò.Акад. ‰- Ат. ¬. ÓÚ‚‡, ‰- “. Ó΂, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- Атанасов,‰Óˆ. проф. д. с. н. Л. Кръстева,  . ˙Ì‚‡, Õ.¡‡Î‚ÒÍË, ÔÓÙ. ‰.Ò.Ì. Ã.—ÂÏÍÓ‚, проф. ÒÚ.Ì.Ò. д. ик. н. ‰- Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, ‰Óˆ. ‰- ¬.√‡È‰‡Ò͇ доц.¬. д-рÕËÍÓÎÓ‚, Т. Митова,ÒÚ.Ì.Ò. доц. д-р‰- Д. Илчовска, доц. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, доц. д-р инж. М. Михов, проф. д-р Н. Балевски, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

—ÔËÒ‡ÌË ì«ÂωÂÎË ÔβÒî  ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂΠ̇ ̇È-ÒÚ‡ÓÚÓ ÁÂωÂÎÒÍÓ ÒÔËÒ‡ÌË ‚ ¡˙΄‡ˡ - ÒÔ. ìŒ‡ÎÓî, ËÁ‰‡‚‡ÌÓ ÓÚ 1894 „.

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г. Списанието се издава с подкрепата на:

ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”, áð. 2, 2010 ã. сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2012 г.

3

3


Земеделски култури

ЗИМУВАЩ ГОЛОЗЪРНЕСТ ОВЕС СОРТ „ИРГР МАРИНА” Първият създаден у нас зимуващ голозърнест овес „ИРГР Марина” спечели специалната награда за български иновационен продукт на специализираната международна селскостопанска изложба АГРА 2011 в гр. Пловдив, а на третото национално изложение „Изобретения, технологии, иновации – „ИТИ 2011”, организирано от Съюза на изобретателите, Патентното ведомство, Федерацията на научнотехническите съюзи в България и др. в гр. София, бе отличен със златен медал. Голозърнести форми овес се срещат при три от видовете на род Avena L. – Avena sativa L. (6n=42), обособени в самостоятелен подвид, subsp. nudisativa Husn., A. strigosa Schreb., subsp. nudibrevis (2n=14) и A. nuda L. subsp. nuda (2n=14) Тези форми притежават голо зърно, без характерната плева, която няма хранителна стойност (съдържа протеин до 2%) и съставлява до 40% от теглото на зърното. Традиционно, от древността до наши дни, найголям комсуматор и производител на голозърнест овес в света е Китай – 95% от производството му, а само 5% е производството на плевестите сортове. Създадените през последните години широко адаптирани голозърнести китайски сортове са устойчиви на болести и съобразени с изискванията на пазара в хранителната и фуражна промишленост. Усилена селекционна дейност с голозърнестия овес се води и в Австралия, САЩ, Канада и Европа. Интересът към културата е продиктуван и от уникалните качества на зърното, което заема голям дял в диетичното хранене на човека. В резултат на модифициращото действие на 3 или 4 гени, от края на 1970 година до наши дни са създадени редица пролетни и зимуващи сортове, като една голяма част от тях са изпитвани за директно използване при условията на България. Основен недостатък се оказа слабата им толерантност към ниските отрицателни температури при нашите условия. В Европа съществен принос за развитието на селекцията на голозърнестия овес има Великобритания. Одобрените през последните години зимуващи сортове са с високо съдържание на мазнини (14-15%), което ги прави много подходяща не само за храна на птици, а и за фураж на всички видове животни. Овесът се отличава с най-ниска зимоустойчивост сред останалите житни култури. В световната селекция, както и у нас, предлаганите през последните години плевести сортове притежават 4

бр. 9, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

зимоустойчивост, почти еднаква с тази на ечемика. Селекцията при голозърнестия овес по този показател все още значително изостава. Предимствата на зимните сортове при нашите условия се изразяват във висока и стабилна продуктивност, пълноценно усвояване на есенно-зимните водни запаси, бързо израстване през пролетта, а по-ранното узряване им помага да избегнат болестите, неприятелите и сухите ветрове. Известно е, че засушаванията при наливането и узряването на пролетните сортове ги правят икономически неизгодни. У нас през 1994 г. бе райониран първият за страната пролетен голозърнест овес сорт Мина (на ИРГР „К. Малков”). Традиционно селекцията в тази насока продължи, но в посока към създаване на зимуващ сорт, толерантен към неблагоприятните зимни условия у нас. Основните агрономически параметри на зимуващия голозърнест овес сорт „ИРГР Марина” са посочени на таблица 1. Сортът е зимен тип, със стелеща розетка, толерантен към ниски отрицателни температури. Метлицата е разперена, с увиснали класчета, цветчетата са многоцветни, а броят на зърната в тях достига до 9 . Стъблото е средно високо, здраво, неполягащо, с висока полска устойчивост на болести .Сортът е ранозрял, с висок генетичен потенциал за продуктивност на зърно. В благоприятни години той достига до над 600 кг/дкa . За северните условия на Русия, Беларус, продуктивността на новите пролетни сортове е 750 кг/дкa. При условията на България пролетните сортове, а и в много от годините и за есенните посеви, лимитиращият фактор са валежите. Голямо предимство на новия сорт е, че практически не образува плевести зърна. Те са често срещан признак при голозърнестите сортове и тяхното присъствие създава редица неудобства при преработката на зърното. Патогенната микрофлора по повърхността на зърната чувствително разваля пазарния им вид, поради тъмното им до черно оцветяване . Освен това, те са основна причина за развитието на микотоксини, които влошават качеството на зърното. По този показател при международно изпитване сортът показа висока устойчивост. Съдържанието на суров протеин в зърното, в зависимост от предшественика, количеството и времето на торене, целта на използване, може да надмине 24%. Това прави сорта подходящ не само


Табл. 1. Агрономическа характеристика на зимуващ голозърнест овес сорт „ИРГР Марина” и стандарт Ресор 1 № 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11. 12. 13. 14. 15. 16.

ПОКАЗАТЕЛИ Биологичен потенциал за продуктивност на зърно /кг/хa/ Вегетационен период /брой дни от 1.01 до фаза изметляване/ Средна височина на растенията /cм/ Устойчивост на полягане /1- 9/* Устойчивост на оронване /1- 9/* Продуктивна братимост /бр. братя/ Тегло на главната метлица /г/ Дължина на главната метлица /cм/ Брой зърна на главната метлица /бр./ Процент плевести зърна /%/./ % черни зърна Маса на 1000 зърна /г/ Обемна плътност на зърното /кг/хл/ Зимоустойчивост /бал 1-9, <21% - >90/ Полска устойчивост на болести /1- 9/ Устойчивост на Puccinia coronifera f. sp. avenae след изкуствено заразяване

17. Устойчивост на Puccinia coronifera f. sp. avenae след изкуствено заразяване 18. Съдържание на суров протеин в зърното /%/ 19. Съдържание на лизин в зърното /%/ 20. Съдържание на нишесте /%/ 21. Съдържание на мазнини /%/ 22. Съдържание на ß-глюкани /%/ 23. Добив на суров протеин в зърното /кг/дкa/ 24. Добив на лизин в зърното /кг/дкa/ 25. Данни от ИАСАС за студоустойчивост LT50 /-12°C/ *Бал: 1 – много слаба устойчивост; 9 – много силна

за хранителната промишленост, но и като протеинов и поливитаминен концентрат за фуражната промишленост при всички видове животни, без значение дали са предназначени за разплод, месо, мляко или яйца. Заместител е на редица синтетични и вносни суровини за фуражната промишленост и особено важно – основна култура за биологичното земеделие. Етапите на световната селекция, касаещи качеството на зърното, се развива съобразно науката за хранене при човека и животните. Според автора, селекцията за увеличаване съдържанието на протеин започва от 1960 година, през 70-те години се обръща внимание на мливните качества на зърното, а след 80-те години, акцентът пада върху мазнините и ß-глюканите. Масата на 1000 зърна и обемната плътност на зърното оказват влияние върху мливните качества на зърното. При сорта „ИРГР Марина” тези показатели са високи – съответно 25,5 г и 66, 6 кг/хл. Съобщава се в литературата за перспективни голозърнести линии с маса на 1000 зърна 19 – 24 г. Съдържанието на мазнини на новия сорт е 7,54%, а на ß-глюкан – 3,73%. Добивът на зърно за голозърнестите е 600 кг/дкa, мазнините – 8%, а за плевестите 800 кг/ дкa, мазнините – 10%. От посочените данни става ясно, че нашият сорт отговаря на съвременните чужди достижения. Сравнен по някои показатели със стандартния зимуващ плевест овес Ресор 1, голозърнестият овес се проявява със съществени предимства (табл. 1). Селекционната цел на водещата в света английска селекция е: сортове със здраво, устойчиво на полягане стъбло, съдържание

„IRGR Marina” 463-620*** 125-140 107-123 7-9 9 1.8 4.1 26.5 131 0-1 0-1 25.5 66.5 7-9 7-8 22R

Resor 1 523-672*** 129 135 3-5 5 2.10 5 25 122

24R 18-22 0.78 60.41 7.54 3.73 112 4.5 -11.6

23R 12 0.53

7-8 23 45 7 7-8 25R

на мазнини 11-14%, висока метаболистична енергия над 16 MДж/кг ,особено подходяща за птици TMEn (MДж/кг като фураж). Сеитбената норма на сорта е 700 кълняеми семена/м², а времето за сеитба, в зависимост от района, се извършва до 10 октомври. Поради неоспоримите у нас доказателства за предимствата на зимуващите сортове , новият зимуващ голозърнест овес „ИРГР Марина” се явява като естествено продължение на традицията в селекцията на голозърнестите сортове в ИРГР „К. Малков”. Създаден е сорт, толерантен към неблагоприятните зимни условия, устойчив на полягане и с висок добив на зърно. Високата устойчивост на сорта към абиотичните и биотични стресови фактори, го прави незаменима култура за развитието на устойчивото и биологично земеделие у нас. Чрез въвеждането в практиката на зимуващия голозърнест овес сорт „ИРГР Марина” се очаква да се засили интересът към културата.Той остава уникална суровина за животновъдството, хранителната промишленост и биологичното земеделие и е ценна и нова алтернативна възможност в зърнопроизводството, заместител на соята и царевицата, ефективно използва условията на средата и производството му е икономически изгодно - биологичният потенциал за продуктивност на зърно е над 600 кг/дкa. Надежда Антонова ИРГР „К.Малков”, Садово 5

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2012 г.


ПРОДУКТИВНОСТ НА ПШЕНИЦА СОРТ САДОВО 1 СПОРЕД СИСТЕМАТА НА ЗЕМЕДЕЛИЕ

Търсенето на високотехнологични култури в съвременното агропроизводство все повече ограничава техния брой. Често пъти продължително се отглеждат едни и същи култури или такива, които са от една ботаническа група и имат еднакви биологични изисквания, т.е. преминава се към монокултурно отглеждане. Нарушената структура на културите, и преди всичко големите площи заети от пшеница, затрудняват избора на подходящ предшественик и се налага повторното й отглеждане на едно и също място / Василев, 1986; Зарков и др.,2000/. През последните години редуването на отглежданите култури става все по-важно – особено от необходимостта за ограничаване на химическата растителна защита при отглеждането им /Митова, 1998/. Обработката на почвата и торенето в условията на напояване също имат значение в комплекса от агротехнически мероприятия /Борисов и др.,1996; Георгиева, 1997; 1998; 2002; Димитров, Митова, 1998/ за тяхната продуктивност. Резултатите от изследване многогодишното влияние на системата на земеделие в четириполно сеитбообращение върху продуктивния потенциал на пшеница при обработка само дисковане, отглеждана като второ поле след царевица за зърно при заорана биомаса, са представени в статията. Полският опит е изведен в полето на ОСПЗ Пазарджик .Пшеницата, отглеждана през 1993; 1997; 2001 ; 2005 и 2009 г. заема второ поле в поливното четириполно сеитбообращение. Агротехниката на отглеждане на пшеницата е съобразена с условията на района и приложената агротехника при отглеждане на царевицата/Схема 1/. Получената от културите включени в сеитбооборота растителна маса – слама от пшеница и ечемик и царевичак от царевица за зърно е надробявана и заравяна с обработката на почвата /а1/ и /а2/ и изнасяна от парцелите /а3/ и /а4/. Приложени са две системи на

обработка на почвата – петкратно/ максимална/ и трикратно / минимална/ дискуване срещу пшеницата. Почвата, върху която са направени изследванията е канелена горска, бедна както на органични, така и на минерални хранителни вещества. В слоя 0 - 30 см се съдържа от 1,22 до 1,71 % хумус /Георгиева,1998/. Броят на класоносните стъбла и височината на основното стъбло са средни стойности от по 25 растения в постоянни метровки по четири за вариант. Периодът на изследване включва години с голямо разнообразие в климатично отношение. Най-малко благоприятна за поникването на житните засяти след 10 октомври се смята 2001 г., когато падналите валежи до януари са само 11 л/м2. Климатичните условия /основно количеството и разпределението на валежите/ оказват съществено влияние върху добивите и характера на взаимоотношенията между агротехническите елементи на отглеждане на пшеницата. Сеитбата през отделните години е съобразена със срока на освобождаване на площта от предшественика – царевица за зърно от късна група по ФАО- от 27 октомври до 5 ноември – срок нормален за района /табл.1/. Най-ранно поникване имаме през реколтната 1993 г., когато и добивите са найвисоки и най-късно – през 2005 г. Поникналите на 28 ноември 2008 г. посеви влизат в братене през януари, а тези – поникнали на 18 ноември 1996 г. – братят около 10 февруари 1997 г. Определяща е ролята на климатичните условия на годината и второстепенна – на агротехниката, когато културите се отглеждат в правилно изграден сеитбооборот и се спазват основните правила в земеделието. Броят на поникналите и реколтирани растения зависи в много голяма степен от условията на годината и по-слабо от агротехниката на отглеждане на житните култури. Най-много класоносни стъбла са формирани през 2009 г. /до и над 800–900 бр./м2, и най-малко през 2001 г. /табл. 2/. При вариантите

Таблица 1. Настъпване на фазите на развитие на пшеницата по години сеитба поникване братене вретенене пълна зрелост

6

бр. 9, 2012 г., сп.

1992–1993г. 27.Х. 06.ХІ. 28.І. – 22.VІ.

„Земеделие плюс”

1996–1997г. 28.Х. 18.ХІ. 10.ІІ. 21.V. 02.VІІ.

2000–2001г. 27.ХІ. 17.ХІ. – – 26.VІ.

2004–2005г. 5.ХІ. 15.ХІІ. 09.ІІ. 04.ІV. 30.VІ.

2008–2009г. 30.Х. 28.ХІ. 26.І. 06.ІV. 27.VІ.


със заораване на биомасата /а1, в1, с2/ гъстотата достига до 1007 брой растения на кв. м през 2009 г. и до 627 през 2001 г. Посевът при заорана биомаса е значително по-рядък – особено през 2001г. При вариантите без заоравана биомаса и минимален брой обработки на почвата класоносните стъбла са 442 броя през 2001 г., а през 1993 г . - 516 броя. При проследяване височината на растенията установихме, че средно за годините на изследване тя зависи основно от климатичните условия - найвисоки растения - до 106,3 см са регистрирани през 2009 г. и най-ниски –до 81,8 см през 1997 г. и в двата случая при вариантите без заораването на биомасата. Като цяло по-слабо е влиянието на системата на отглеждане, но в някои от годините – например 2001 г. при вариантите със заораване на биомасата растенията са по-високи /табл. 2/. Влиянието на заораната биомаса е много продължителен процес и ефект ще се появи след време. Анализът на получените данни за заплевеляването показва, че приложените хербициди при всички култури /особено с3/ и условията на годината определят състоянието на посевите. Заплевеляването като цяло през 2003 г. е значително по-слабо, а добивите са с по-малки разлики между различните системи на отглеждане, което означава, че при по – благоприятните за житните култури климатични

условия влиянието на отделните фактори е по-слабо, а при неблагоприятните години агротехниката оказва по-силно влияние върху продуктивността на пшеницата. През периода на изследване най-малко благоприятни по отношение на добива се очертават 2005 и особено 2009 г., когато са паднали само около 40 л/м2 валежи през октомври, ноември и декември 2008 г. и около 122 л/м2 от януари до април 2009 г. Получените добиви не са в правопропорционална зависимост на гъстотата на посева и височината на стъблата. По-големия брой класоносни стъбла през 2009 г. не осигурява по-високи добиви, което се обяснява със засушаването при формиране и наливане на зърното. От петте години на изследване по-високи добиви отчитаме през 1993 г. – до 645 и 647 кг/дкa при заораване на биомасата, оптимален брой дискования и чисти от плевели парцели, а пониски през 2005 г. – до 370 кг/дкa при вариантите без заораване на биомасата и с минимален брой дискования. Добивите между вариантите са с по-малки разлики, което показва, че при житните култури агротехниката на отглеждане трябва да съответства на климатичните условия на годината. Промяната на климата към засушаване съчетано с по-късни сеитби е причина за намаляване на добивите в региона. Обработката на почвата и то-

Таблица 2. Влияние на системата на земеделие върху някои показатели на продуктивността на пшеницата по години Вариант a1b1c1 a1b1c2 a1b1c3 a1b2c1 a1b2c2 a1b2c3 a2b1c1 a2b1c2 a2b1c3 a2b2c1 a2b2c2 a2b2c3 a3b1c1 a3b1c2 a3b1c3 a3b2c1 a3b2c2 a3b2c3 a4b1c1 a4b1c2 a4b1c3 a4b2c1 a4b2c2 a4b2c3

брой класоностни стъбла на м 2 1993 1997 2001 2005 648 777 572 662 595 694 627 640 652 714 584 639 626 777 594 634 616 745 591 680 622 748 563 660 665 718 577 606 520 776 545 679 584 796 548 669 577 714 580 672 615 735 577 670 610 809 536 654 551 695 506 669 603 792 621 669 632 861 526 697 516 741 562 645 639 771 533 700 660 754 535 691 561 738 495 624 571 746 442 649 644 788 615 669 556 682 563 619 530 798 450 696 598 799 440 678

2009 824 1007 897 854 832 829 826 823 876 751 828 705 738 804 720 741 712 773 866 829 961 850 874 713

средна височина на основното стъбло, cм 1993 1997 2001 2005 80,0 95,6 100,4 94,5 79,0 96,8 99,1 96,1 80,9 95,0 96,1 91,8 77,1 95,3 97,2 95,8 79,2 93,6 97,6 97,0 79,2 92,0 95,3 97,3 81,4 94,8 102,7 93,8 79,6 96,9 101,9 93,1 78,5 97,0 104,6 93,4 79,1 95,1 100,6 94,9 78,5 92,1 99,0 95,2 76,4 91,9 102,3 98,3 76,3 92,1 100,6 95,9 81,8 93,6 104,2 92,4 77,5 98,8 102,0 90,7 76,4 94,1 94,2 95,8 75,4 95,5 94,6 95,6 77,3 97,4 102,1 94,3 77,9 93,5 99,0 95,0 81,1 93,4 97,5 94,7 79,8 93,1 99,6 90,4 77,0 91,5 106,5 96,2 72,6 87,5 101,3 91,0 72,0 87,5 100,9

2009 101,2 98,5 102,8 101,2 102,1 102,0 99,5 97,6 100,1 101,5 100,1 100,4 104,0 102,7 106,1 103,1 101,9 103,6 106,3 104,4 104,2 105,2 99,7 105,5

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2012 г.

7


СХЕМА 1.Схема на факторите по култури Култури

Поредни години

Фактор А- Обработка, см

1.Царевица за зърно

I

25-28 18-20 25-28 18-20 + система от пролетни обработки

2. Пшеница

II

дискувания, брой 5 3 5 3 18-20 дискуване 18-20 дискуване + предсеитбени обработки дискувания, брой 4 2 4 2

3.Грахово-трити- III калена смеска предкултура 4.Силажна царе- III вица след смеска 5. Ечемик

а1

а2

а3

а4

IV

Фактор В - Торене, кг/дка Фактор С - Хербициди N-P-K b1 b2 c1 c2 c3 24-15-0 24-15-0 + 4 тона оборски тор = b2 b1 10 – 12 – 0

0

Мерлин дуо

0

ДМ Метеор + ДМ Пума супер Метеор

= b2 b1 5 – 10 – 0

с1=с2=с3

b1 = b2 14,5 – 8,6 – 0

0

Дуал 960 ЕК Мерлин + Цеазин дуо

= b2 10 – 0

0

МЦПА

Гранстар

= b2 0 – 0

0

Дуал голд

Екип СК

дискувания, брой b1 12 – 4 2 4 2 6.Силажна царе- IV дискувания, брой b1 14 – вица II-ра култура 5 2 5 2 ЗАБЕЛЕЖКА: Оборският тор е внесен преди залагане на опита

ренето имат по-слабо влияние върху добива, когато пшеницата се отглежда като следваща култура в сеитбообращението след царевица с извършена оран и добро торене. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Използването на биомаса от царевицата като органичен тор изисква по-голям брой дискования или оран за създаване на добри условия за гарниране на посева от следващата култура - пшеницата. Благоприятните климатични условия на годината съчетани с по-ранна сеитба са гаранция за братене на пшеницата през есенно-зимния период на Горна Тракия . Влиянието на позакъснялата сеитба в райони с мек климат основно зависи от влагата в почвата. Наличието на влага за поникване на пше-

Екип СК

без хербициди

ницата намалява различията между системите на отглеждането й. През 2003 г. различията в добива между различните системи на отглеждане / от 577 при вариантите без заораване на биомасата и минимален брой обработки до 647 кг/дкa – със заораване на биомасата и максимален брой дискования/, са по-малки от тези през по-малко благоприятната 2005 г. / съответно 351 и 462 кг/дкa /. По-големият брой класоносни стъбла /2009/ не винаги води до по-висок добив /1993 и 2001 г./.Определяща е влагата в почвата при формиране дължината на класа, цъфтежа и наливане на зърното. Хр. Георгиева ОСПЗ – Пазарджик

Новини от МЗХ

Конкурс за най-добра проектна идея по ПРСР Продължава набирането на заявления за участие в националния конкурс за най-добра проектна идея по Програмата за развитие на селските райони. Конкурсът е организиран от Министерството на земеделието и храните и ще премине под патронажа на министър Найденов. Конкурсът е насочен към земеделските производители, предприемачите и местните инициативни групи, които могат да кандидатстват в следните четири категории: „Земеделски производител”, „Преработвател”, „Предприемач по неземеделска дейност” и Местна инициативна група. Те трябва да представят успешни проекти по някоя от мерки 121, 123, 311 и 312 или по ос 4 - ЛИДЕР. Крайният срок за заявяване на участие е 30 октомври 2012 година. Повече информация за конкурса може да се намери на интернет страницата: www.bestproject-idea.eu или на телефон: 032/90 26 76. Земеделие плюс 8

бр. 9, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”


бяла детелина „ТРОЯ” Нов кандидат сорт Бялата детелина (Trifolium repens L.) е многогодишна тревно-фуражна култура с изключително значение за пасищното стопанство (Hand, M.L. et al 2010, Zhang X. et al 2010 и др.). Тя е особено подходяща за отглеждане в предпланински и планински условия, тъй като изисква влажни местообитания и понася леко кисели почви. Изключително подходяща е за смесено отглеждане с житни треви (особено червена власатка, ливадна метлица или пасищен райграс), понася интензивно изпасване и отъпкване, бързо отраства след реколтиране. Понастоящем нашето селско стопанство разполага само с един признат български сорт бяла детелина „Търговище-40”. Същият не подхожда за предпланинските и планински условия на страната, където е агроекологичното място на вида. Освен това почти не се прави негово семепроизводство, а от там и разпространението и използването му е ограничено. Поради това нашата цел бе създаването на високодобивен сорт за интензивно ползване в тези райони, който се отличава с високи добиви, добри хранителни качества, бързо и добро подрастване след използване (с добра отавност). Получаването на сорт с такива качества, би задоволило необходимостта от адаптирани бобови тревни видове за създаване на изкуствени пасища и ливади и би осигурило животновъдството в тези райони с достатъчен по количество и с високо качество фураж. Предлаганият нов кандидат сорт бяла детелина „Троя” е създаден в ИПЖЗ – Троян от доц. д-р Цв. Миховски и е предложен за изпитване и узаконяване в ИАСАС и Патентното ведомство на Р.България. Като изходен материал за селекцията на сорта използвахме популации на местен екотип бяла детелина. Отбрахме растения с добре развити адвентивни корени, с едри листа, високи листни дръжки и цветоноси. При създаване на сорта е използван рекурентен фенотипен отбор. През 2002 г. са събрани семена от елитни растения от местни популации. През 2003 г. същите са засяти в селекционен питомник и на 265 потомства са наблюдавани показателите (Ужик и др., 1983):  начално (25%) и пълно (75%) навлизане в обичайните за бобовите треви фенофази - пониква-

не, поява на първи несъщински лист, поява на първи същински лист, разклоняване, бутонизация и цъфтеж;  височина на листните дръжки и цветоносите при всяка наблюдавана фенофаза,  едрина на тройния лист (площ на листа);  покритие на площта;  устойчивост на болести, неприятели и неблагоприятни климатични условия;  добив на зелена маса и

сухо вещество. През 2005 са събрани семена от 42 генотипа, определени като елитни по наблюдаваните показатели. Формирана е селекционна популация, чрез смесване на равен брой семена от всеки отбран генотип. През 2006 тя е засята за преопрашване и възпроизводство, а през 2007 г. получената генерация е включена в сравнителен сортов опит с 13 чужди сорта бяла детелина, при стандарт сорт „Търговище-40”. Описание на сорта: Предлаганият нов сорт по-скоро се числи към едролистната форма f. giganteum-Lagr.-Foss., отколкото към среднолистната - f. hollandicum-Hort. Той е многогодишно растение, което се развива мощно и изключително добре и още през първата година от него могат да се получат два откоса. Напролет отраства сравнително бързо, като покрива цялата предоставена му площ. Според методиката на Международното обединение за защита на новите сортове растения (UPOV), сорт „Троя” е характеризиран както е показано в таблица 1. Стопански качества: Съдейки по това, че сорт „Троя” се числи повече към едролистната форма можем да кажем, че същият е подходящ за сенокосно, пасищно или комбинирано (сенокоснопасищно) ползване. Независимо от начина, по който се отглежда е желателно първият подраст да бъде реколтиран сенокосно, а следващите могат да се използват за паша или за сено. Изхождайки от мощното му първоначално развитие можем да твърдим, че сортът може да се отглежда както самостоятелно, така и в двойни или многокомпонентни смески. Най-подходящи житни треви за последния тип отглеждане при бялата детелина са пасищен райграс, ливадна метлица, червена власатка и др., а от бобовите - звездана.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2012 г.

9


Таблица 1. Описание на сорт Троя по протокола за РХС на UPOV. Показатели 1. Цъфтеж в годината на сеитба 2. Растение: Интензивност на зеления цвят 3. Растение: Облистеност 4. Растение: Пропорция на растения с цианогликозиди 5. Растение: Яркост на листния маркер 6. Растение: Срок на цъфтеж

умерен /5/ зелен /5/ средна /5/ много ниска до ниска /1-3/ средна /5/

междинен или средно ранен /5/ 7. Растение: Височина високи /7/ 8. Растение: Ширина широки /7/ 9. Растение: Хабитус полуизправен /3/ 10. Столони: дължина на междувъз- средни /5/ лията 11. Столони: дебелина на столоните средни до дебели /7/ 12. Лист: дължина на тройния лист дълги /7/ 13. Лист: ширина на тройния лист 14. Лист: дължина на средния лист дълги /7/ 15. Лист: ширина на средния лист широки /7/ 16. Лист: размер на средния лист големи /7/ 17. Съотношение дължина/ширина средно /5/ на средния лист 18. Цветоноси: дължина на цветоно- дълги /7/ са 19. Цветоноси:дебелина на цве- средни до дебели тоноса /5-7/ 20. Растение: количество съцветия много /7/ 21. Съцветие: диаметър среден до голям /5-7/

а/. Добиви. Предлаганият нов сорт при самостоятелно отглеждане превишава по добиви стандарта Търговище-40 (табл.2). б/. Химичният състав на сухото вещество показва (табл. 3), че предлаганият нов сорт е с висока хранителна стойност. Средно за тригодишният период 2007-2009 г. съдържанието на суров протеин е 16,50%, на Са - 1,417%., а на Р - 0,332%. За сорт „Търговище-40” тези данни са съответно 16,66%, 1,404% и 0,329%. Общото съдържание на аминокиселини при сорта „Троя” съставлява 12,5%. от сухото вещество, като в т. ч. незаменимите са 6,08%. в/. Устойчивост на болести и неприятели: видовете от р. Tifolium нямат много икономически значими заболявания и неприятели. По наша окомерна преценка предлаганият сорт е устойчив на повечето от тях – вирусна мозайка, кореново гниене и детелинов семеяд. Сортова агротехника*): Спазването на някои основни звена от технологията на отглеждане на сорта, гарантира оптимални условия за растежа и развитието му, което от своя страна е предпоставка за високи и качествени добиви. * А. Изисквания на сорта към условията на отглеждане а). Изискване към почвата Новопредлаганият сорт понася неутрална до слабокисела почвена реакция, оглеени и преовлажнени почви с излишък на алуминий и манган. Това е така, защото той е селекциониран за отглеждане предимно върху светлосиви, псевдоподзолисти почви. При такива почви той показва максималните си потенциални възможности. б). Изисквания към влага Сорт «Троя» е сравнително устойчив на летните засушавания поради много добре развитите си адвентивни корени. Като оптимална влажност за развитието на бялата детелина се счита 70-80% от ППВ, но за кратко сортът понася и преовлажняване на почвата. в). Изисквания към светлина Бялата детелина е изключително светлолюбив вид. Всяко пo-значимо засенчване води до отпадане на растения и прореждане на посевите. Ето защо за да не се компрометират последните е препоръчително при тяхното създаване да се заделят Таблица 2. Добив на зелена и суха маса в кг/дкa

сорт

2007 г. з.м. с.м. Тъ р г о - 2740 488 вище40 (st) Троя 2632 489

2008 г. 2009 г. средно за периода з.м. с.м. з.м. с.м. з.м. % с.м. % 3072 557 1567 295 2460 100 447 100 3675 664 2187 387 2831 115 513 115

(*)Някои звена от сортовата агротехника касаят вида бяла детелина, като за сорта ще бъдат обект на бъдещи проучвания.) 10 бр. 9, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”


Табл. 3. Химичен състав на сухото вещество Сорт Търговище-40 (st) Троя

суров протеин 16,66 16,50

Ca

P

1,404 1,417

0,329 0,332

добре осветени от слънчевите лъчи площи. Освен това с реколтирането не трябва да се закъснява. По-дългите листни дръжки на сорт Троя предвещават по-доброто му развитие в сравнение със стандарта при смесено отглеждане тъй като той успява да изнесе листните петури в по-осветените горни етажи на тревостоя. Б. Изисквания към технологията на отглеждане a). Изискване към предшественика – бялата детелина не е придирчива към своя предшественик, стига той да оставя почвата чиста от плевели. От своя страна тя е много добър предшественик поради факта, че натрупва в почвата много органични остатъци и фиксиран от атмосферата лесно усвоим азот, получен от симбиозата на детелината с азотфиксиращите (ризобиални) бактерии. б). Изисквания към обработката на почвата – поради изключително дребните семена, бялата детелина изисква почвата да е доведена до градинско състояние. През есента на предходната година се провежда дълбока (19-21 cм) оран. Пролетта преди засяването площите се дисковат (при необходимост двукратно) и подравняват, след което се фрезоват. Особено внимание трябва да се обърне на подравняването и довеждането до градинско състояние. От това зависи по-нататъшното добро развитие на посева. Важно мероприятие в случаите когато почвата е заплевелена е внасянето на подходящи хербициди, като например тези на база 2,4-Д или по-съвременният - пивот ,приложен в доза 120-180 г/дкa и във фаза 2-4 лист. в). Сеитбата се извършва възможно най-рано напролет - в периода март-април. Възможна е и ранно-есенна сеитба, която става обикновено края на август до 15 септември. Така още на следващата година могат да се получат редовни добиви, които са много по-малко заплевелени в сравнение с раннопролетната сеитба. Посевната норма е от 1-1,2 кг/дкa при разстояние между редовете 12-15 cм, когато бялата детелина се отглежда за фураж и 50-60 cм, когато се отглежда за семена. Задължително мероприятие е валирането преди и след сеитбата. г).Изисквания към торенето - всеизвестно е, че сивите горски почви, за които е предназначен новият сорт са слабо запасени с азот и фосфор и сравнително добре запасени с калий. Ето защо торенето е едно необходимо и важно мероприятие. От икономическа гледна точка се препоръчва то да става еднократно, запасяващо за предвидения

период на отглеждане (най-често за 4 години). Нормите се изчисляват на едногодишна база и са следните - N6P8K6. Азотът е необходим на бялата детелина само за начално възбуждане на растежа и азотната фиксация, т.е. само през първата година. По-нататък растенията ползват симбиотичният азот, който сами си произвеждат. Средно за 4 години торовата норма добива вида N6P32K24, като фосфора и калия се внасят преди есенната дълбока оран, а азот с фрезоването/дисковането през пролетта. При добри агрометеорологични условия от предлагания нов сорт могат да се получат до 4 подраста на година. Най-често обаче се получават три, като най-висок е добивът от 1-вия подраст, а най-нисък обикновено от 2-рия, който се формира при най-голям воден дефицит. д). Други изисквания. Бялата детелина се отглежда предимно в смесени тревостои с други треви. При такова отглеждане сеитбената й норма е занижена, а прибирането на фуража става или при бутонизация/начало на цъфтеж на детелината или при начало на изметляване/ изкласяване на житния компонент. За семепроизводство при бялата детелина обикновено се оставят вторите подрасти след 1-та година нататък. Тогава 1-ят подраст се прибира порано от обикновено, за да може реколтирането на семената да съвпадне с най-дългия ден през годината (края на юни). Средно от сорта се получават около 10-12 кг/дкa семена, при средно абсолютно тегло на 1000 бр семена 0,71 г. Изводи Предлаганият нов сорт бяла детелина «Троя» е подходящ за отглеждане в планинските и предпланински райони на страната както в чист вид, така и в смески с житни треви. В сравнение със стандартния сорт „Търговище” новопредлаганият сорт е с 15% по-добивен на суха маса и е по-богат на Са и Р. Цветослав Миховски, ИПЖЗ-Троян

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2012 г.

11


Храни

ГОЛОЗЪРНЕСТ ЕЧЕМИК

ЗА ПРИРОДОСЪОБРАЗНО И ЛЕЧЕБНО ХРАНЕНЕ Природосъобразното и лечебно хранене диктува необходимостта от разнообразяване на видовете зърнени продукти. С развитието на вкусовите качества на населението в света, учените от цял свят търсят начини за разнообразяване на асортимента от храни. Въпросът за здравословното хранене, особено за хора подложени на диета, налага проучване на растителни видове като допълнителен източник на храна. В това отношение добра алтернатива е голозърнестият ечемик. Отглеждането на плевистия ечемик в света и в България е свързано основно с използването му за храна на животните и за производство на пиво, докато голозърнестият - като храна за хората, за производство на диетични храни, кълнове и хранителни добавки. В статията представяме предимствата и недостатъците на голозърнестия ечемик и възможностите за използването му като здравословна храна за хората. В древна Гърция и Рим, ечемикът се използва за храна на гладиаторите. Употребата на ечемик като храна във Финландия, Англия и Дания датира от 19 века. В Русия и Полша от ечемик приготвят традиционни ястия като „къша”, в Тибет “цампа”, в Япония „мисо”, в Индия “сату”. Голозърнестият ечемик е основна храна в Тибет. Използва се за торти, супи, каши, леки закуски. От него могат да се произведат продукти с високи вкусови качества – сладки и солени хлебни изделия, халва, натурален сок, съставки за диетични и детски храни. B Корея ечемикът се използва масово за храна наред с ориза. Подобряване на вкусовите качества на ечемика се постига чрез осъществяване на хибридизация между плевисти и 12

бр. 9, 2012 г., сп.

голозърнести форми в насищащи кръстоски с голозърнест родител. Ечемичените въглехидрати могат да бъдат полезни като изходен материал за пластмаси, гелове и за вграждане в продукти за керамика, в агрохимичната и фармацевтичната промишленост. Преди 100 години руският учен Н. И. Вавилов е съобщил, че голямо разнообразие от голозърнест ечемик се наблюдава в югоизточната част на Азия, Китай, Япония и съседни региони, включително Тибет и Непал. Шведските учени Brucher и Aberg докладвали през 1950 г., че в серия от 2800 вида ечемик от района на Тибет и Хималаите, 95 % е голозърнест. Спрямо плевистия ечемик зърното на голозърнестия е с високо съдържание на протеини – 15-20%, с добре балансиран аминокиселинен състав, по-ниско съдържание на влакнини – 1.4% и пепели – 1.5%, по-висока смилаема енергия – 66.2%, високо съдържание на β глюкани – около 4%. Основното предимство на голозърнестия ечемик е лесната смилаемост на зърното. Ечемикът също така е богат източник на бета-глюкани, придаващи уникални свойства полезни за хранително-вкусовата промишленост. Те определят твърдостта на зърното и са особено полезни за хората, тъй като намаляват лошия холестерол в кръвта. Ечемикът има високо съдържание на диетични фибри и е признат като основен източник на този хранителен компонент. Повлиява холестерола, стомашно-чревната функция, предотвратява рака и подобрява

„Земеделие плюс”

общото физическо състояние на организма. Въпреки отбелязаните достойнства, разпространението на голозърнестия ечемик е ограничено, поради ниските добиви, ниската кълняемост на семената и чувствителността им на травмиране при заготовката на посевния материал. Анализирайки колекция от световни образци голозърнест ечемик, някои автори считат, че ниските добиви са резултат и от чувствителността на голото зърно към семенни инфекции, а от там и по-ниската лабораторна и полска кълняемост. За да се постигне по-висока продуктивност, би трябвало да се работи в посока създаване на сортове с висока адаптивност, със стабилни по години добиви, чрез кръстосване на голозърнести и плевисти образци. Наложително е да се проучат изменчивостта и наследяването на елементите на продуктивността при голозърнестите форми. Да се проведе съпоставка на протичащите физиолого-биохимични процеси на продукционния процес при плевисти и голозърнести образци. Основен недостатък на създадените голозърнести образци ечемик в България е по-ниската им продуктивност. Поради това една от задачите на селекционната програма на ечемика в България е създаване на сортове голозърнест ечемик, от които да се получава висок и стабилен по години добив. Продуктивността е основен селекционен признак във всяка селекционна програма, която има за цел създаване на нови сортове с производствено значение. При ечемика тя е сложен количествен признак, който обединява в себе си проявите от действието и взаимодействието на множество генетични системи и контролира


равнището на добива от единица площ при конкретните условия на отглеждане. Селекцията по структурни елементи на добива и геометричния модел за формиране на добива са обосновани от Grafius. Той построява триизмерен модел, съставен от броя на класовете на единица площ, броя на зърната в класовете и масата на едно зърно. Ефективността на модела се потвърждава и от други изследователи, в резултат на което добивът от посев се определя от броя на класовете на 1 м2, броя на зърната в един среден клас и масата на 1000 зърна. Търсейки различни селекционни методи за повишаване на продуктивността, е установено, че хибридите могат

да бъдат по-продуктивни само тогава, когато превъзхождат по-добрия родител и стандарта най–малко по три основни структурни елемента на добива и преди всичко по продуктивна братимост, брой и маса на зърната от един клас. Мярка за продуктивността на посева от ечемик е количеството на органично вещество, натрупа-

но в стопански ценните органи на растенията на единица площ през вегетацията. Съвременните генетико–селекционни методи позволяват да се създадат генотипове с изключително висок потенциал на добива. Реализирането му зависи главно от състоянието и активността на фотосинтетичните процеси. Тези процеси не са проучени достатъчно при голозърнестия ечемик. Изучаването им ще позволи селекционните линии да бъдат групирани според показателите свързани с фотосинтетичните процеси, формиращи добива. Ас. Ивелина Вълчева Институт по земеделие – Карнобат

Новини от МЗХ

Развитие на биологичното производство в България Табл. 1. Брой оператори (производители, преработватели, търговци) и площи в биологичното производство 2006 2007 2008 2009 2010 2011 Брой оператори в биоло214 339 311 476 820 1 054 гичното производство Общо култивирани пло- 4 691 13 646 12 738 8 163 20 320 20 618 щи (ха) Постоянни ливади и па- 2 486 1 843 3 611 4 491 сища (ха) Свободна земя/угар (ха) 1 261 1 578 1 438 1 783 1 716 1 513 Всичко площи в система на контрол (в преход и 5 952 15 224 16 662 11 789 25 647 26 622 преминали прехода) (ха) Диворастящи култури* 118 243 397 489 401 546 543 (ха) 354 083 425 195 655 *Диворастящите култури – гъби, билки и горски плодове се събират от сертифицирани екологично чисти райони, но площите не са култивирани и не се включват в графа „Всичко площи в система на контрол” * Включва и площи, които не са представени в таблицата

Табл. 2. Площи на земеделски култури, отглеждани по биологичен начин

Вид култури Зърнено-житни култури, вкл. ориз Технически култури - общо

4 980

1 541

5 339

6 521

3 350

2 495

4 913

5 845

516

329

467

203

428

670

5 087

1 356

5 795

6 443

Постоянни ливади и пасища Фуражни култури от обработваеми земи (Култури за зелено)

1 519

2 972

3 611

4 491

771

225

3 786

996

в това число люцерна Угар

649 1 057

73 456

1 716

722 1 513

17 294.6

9 327.5

25 648

26 622

в това число маслодайна роза(Rosa damascene) Пресни зеленчуци, пъпеши, ягоди, култивирани гъби (общо) Трайни насаждения

Всичко площи* Диворастящи култури Табл. 3. Брой животни, отглеждани по биологичен начин 2006 2007 2008 2009 2010 2011 Говеда 329 395 470 272 364 976 Овце 1 054 1 690 2 471 5 831 6 698 6 648 Кози 131 1 058 1 624 2 732 2 773 3 397 Пчелни с е м е й - 33 981 35 747 44 861 41 089 46 429 58 855 ства

Площи в Площи, преходен преминали Обща площ (ха) период прехода (ха) (ха) 2011 г. 2011 г. 2010 г. 2011 г.

845

22 600 521 055 546 195 543 655

Табл. 4. Продукти от животински произход, произведени по биологичен начин 2006 2007 2008 2009 2010 2011 Бяло саламурено 8 217 207 118 144 сирене, (тона) Кисело мляко 62 101 82 74 194 (тона) Пчелен мед 680 998 1 679 1 579 1 108 1 263 (тона) Източник: МЗХ, въз основа на данни от годишните доклади на контролиращите лица на биологичното производство за всички таблици

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2012 г.

13


ЗДРАВОСЛОВНИТЕ СЪСТАВКИ НА ГОЛОЗЪРНЕСТ ОВЕС Овесът съдържа специфичен вид разтворими влакнини, известни като β-глюкани, които са съставки с благотворен ефект върху здравето на човека. Овесът съдържа и уникални фенолни съединения - авентрамиди с антиоксидантен ефект, които предпазват холестерола от окисление и намаляват риска от сърдечносъдови заболявания (Chen, 2004). Нова област на научен интерес е консумацията на овес и риска от сърдечносъдови заболявания, както и потенциалният ефект на фенолните съеднения в овеса върху атерогенния процес. Чрез сложно взаимодействие на биохимични процеси, увреждането на съдовия ендотел предизвиква възпаление, което води до привличане и прилепване на имунни клетки, миграция на имунни клетки към субендотела, пролиферация на гладкия мускул и накрая образуване на атероматозни плаки. Liu et al (2004) доказват in vitro, че авентрамидите в овеса се усвояват и имат благотворно влияние

върху редица ранни атерогенни процеси. В литературни източници е докладвано, че те редуцират нивото на кръвната захар (Bourdon et al., 1999; Braaten et al., 1994a). Екстрахираните от овес глюкани повишават устойчивостта на организма срещу бактерии и паразитни инфекции (Yun et al., 2006). Не са установени странични и негативни ефекти при употребата на β-глюкани. Овесът в сравнение с останалите зърнени култури е богат на мазнини, чието количество може да достигне до 18 %. Над 84% от мазнините се намират в ендосперма (Banas et al., 2007). Мастнокиселинният състав на овеса се състои основно от три мастни киселини - палмитинова (С16:0), олеинова (С18:1) и линолова (С18:2),

чието количество надхвърля 95% от мазнините в овесеното зърно, и незначително количество стеаринова (С18:0), линоленова (С18:3) и др. мастни киселини (Leonova et al., 2010). Натрупването на микро- и макроелементи в растенията зависи от почвата, отглеждането, торенето и климата. Отделните растителни видове се характеризират с различна способност да акумулират минерални вещества, дори когато се отглеждат при едни и същи условия (Juknevičius and Sabienė, 2007). Съдържанието на калций в зависимост от технологичните обработки на овеса, като лющене, екструдиране и др. варира от 30,69 до 112,7 мг/100г, на фосфор от 240 до 845,5 мг/100г, на магнезий от 73,2 до 271,9 мг/100г, на манган от 2,62 до 8,69 мг/100г. Най-високи концентрации на минерални вещества са установени в овесените трици и най- ниски при екструдирани овесени чипсове (Skibniewska et al., 2002). Овесът е важен въглехидра-

Таблица 1. Мастнокиселинен състав на овес и обогатено на β-глюкани овесено брашно, г/100г мазнина НМК

овес

овесено мнмк брашно

C-7:0

0.08

0.12

C-10:1

0.43

0.00

C-8:0

0.05

0.03

C-12:1n1

0.01

C-10:0 C-11:0 C-12:0 C-14:0 C-15:0 C-16:0 C-17:0 C-18.0

0.20 0.06 0.04 0.41 0.02 17.74 0.05 1.64

0.00 0.00 0.02 0.30 0.02 16.17 0.05 1.43

0.02 0.16 0.17 0.02 0.01 0.00 0.00 0.02

C-20:0

0.16

0.11

C-22:0

0.11

0.05

C-23:0 C-24:0

0.26 0.08

0.18 0.04

C-15:1n5 C-16:19tr C-16:1n7 C-17:1n7 C-18:1t4 C-18:1t9 C-18:1t10 C-18:1t11 C -18 :1c9/C-18 :1t12/13/ C-18:1t15/ C-18:1c11 C-20:1n9 C-22:1n9

14

бр. 9, 2012 г., сп.

о в е с е н о групи МК брашно

овес

овесено брашно

C -18 38.70 :2c9,12/19:0

41.60

0.01

0.00

0.01

aC-18:3n3

1.24

1.30

0.00 0.02 0.01 0.01 0.01 0.06 0.03 0.02

CLA9c,11t C-20:5n3 C-22:2n6 РМК/ BFA C-13iso C-13aiso C-14iso C-15iso

0.01 0.06 0.19

0.00 0.06 0.15

0.06 0.11 0.06 0.01

34.59 36.01

C-15aiso

1.19

0.88

0.75 0.05

0.47 0.02

овес

овесено ПНМК брашно

„Земеделие плюс”

овес

ΣCLA

1.21

1.00

0.01 0.00 0.07 0.00

Σ C-18:1TransFA Σ C-18:1Cis-FA НМК/ SFA МНМК/ MUFA ПНМК/ PUFA Σ n-3 Σ n-6 РМК/ BFA CLA

34.60 21.01 37.44 40.22 1.30 38.91 0.31 0.01

36.01 18.54 37.57 43.11 1.36 41.75 0.32 0.00

0.01

0.00

ΣС 18:1

35.81

37.02

C:16iso

0.00

0.01

ΣС 18:2

38.71

41.60

C-17iso C-17aiso

0.02 0.05

0.24 0.00

ΣС 18:3

1.25

1.30


Таблица 2. Съдържание на микроелементи в изходно и Таблица 3. Съдържание на макроелементи в изходно и обогатено на β-глюкани овесеобогатено на β-глюкани овесено брашно но брашно Микроелементи, мг/кг Макроелементи, мг/кг B Ba Cu Fe Mn Sr Zn Ca K Mg Na P овес сорт Мина 3,02 1,12 7,39 39,60 51,80 1,21 31,90 oвес сорт Мина 652 3309 1337 22,80 5388 oбогатено на обогатено на β - г л ю к а н и 865 3924 1815 17,70 7173 β - г л ю к а н и 2,76 8,94 7,85 54,20 47.50 1,55 42,60 брашно брашно aбсолютна разабсолютна раз213 615 578 5,10 1785 0,26 7,82 0,46 14,60 4,30 0,34 10,70 лика лика изменение,% 32,60 18,58 42,23 22,36 33,12 изменение,% 8,60 694,2 6,22 36,86 8,30 28,0 33,54

тен източник в храната и един от начините да се включи в ежедневното меню на човека е чрез хляба. Овесените белтъци не образуват глутен и съответните брашна са безглутенови. Затова получаването на хляб от смеси на пшенично и овесено брашно изисква допълнителни научни изследвания. Съобщава се за разработена технология за получаване на хляб с 0,75 г β-глюкани на еднократен прием или около 3 г дневен прием. Експериментирано е с две тестени формули, съдържащи брашно от твърдозърна червена пролетна пшеница и концентрат на β-глюкани 17,0 % и 17,5 %, както и други съставки на хляба (Abdellatif Mohamed, 2007). Счита се, че консуматорът трябва да приеме 4 филии хляб на ден, за да се възползва от потенциалните му предимства за здравето (Suszkiw, 2007). У нас в миналото е произвеждан диетичен хляб „Тунджа”, в който са влагани овесени ядки и овесено брашно. Този тип хляб е предназначен за диабетици и е обогатен на белтъци и минерали (Караджов, 2007). Друг опит за получаване на хляб с участието на овес е чрез използване на овесено брашно “Мина прим”, получено по специална технология и пълнозърнесто пшенично брашно (Янев, 2003). В статията са представени резултатите от изследване съдържанието на някои здравословни съставки в пълнозърнесто брашно от овес сорт Мина и включването му в подходящи рецепти за хляб. Използвани материали : 1. Пшеничено брашно тип

500 със следните показатели: обща пепел – 0,63; добив на мокър глутен – 21,5 %; отпускане на глутена – 5,5 мм. 2. Овесено брашно получено от голозърнест овес сорт Мина по лабораторна технология със съдържание на β-глюкани 5,0 %. 3. Овесени трици, извлечени от клетъчните стени на ендосперма на голозърнест овес сорт Мина, получени по лабораторна технология със съдържание на 16 % β-глюкани. Пролетният голозърнест овес сорт Мина се характеризира с жълто зърно, което не е обвито в характерната за конвенционалния овес плева. Изследван е химичния състав на зърното и са получени следните резултати: съдържание на протеини - 18,12 %, нишесте - 60,65 %, мазнини - 7,47 % и β-глюкани - 4,02 %. Мастнокиселинният състав на зърното на голозърнест овес сорт Мина и на обогатено на β-глюкани овесено брашно е представен в таблица 1. Основните компоненти в мастнокиселинния профил на изследваните образци са ненаситените мастни киселини. Съдържанието на наситени мастни киселини (НМК) в зърното са 21,11 г/100г мазнина, а в обогатеното на β-глюкани овесено брашно - 18,54 г/100г мазнина. Мононенаситените мастни киселини (МНМК) се запазват непроменени след смилането на зърното до овесено брашно и са съответно 37,44 и 37,57 г/100г мазнина, докато съдържанието на полиненаситените мастни киселини (ПНМК) в овеса е 40,22 г/100г мазнина, а в брашното е повече и възлиза на 43,11 г/100г мазнина,

което е в резултат на отстраняване на външния слой в зърното след смилане. От наситените мастни киселини значителен дял се пада на палмитиновата (С16:0) - 17,74 г/100г мазнина при овеса и 16,17 г/100г мазнина в овесеното брашно и стеариновата (С18:0) - 1,64 г/100г мазнина при овеса и 1,43 г/100г мазнина в овесеното брашно, докато количеството на останалите наситени мастни киселини е под 1,00 г/100г мазнина. От мононенаситените мастни киселини най-богат е спектъра на cis- и trans- изомерите на С18:1, с преобладаващ дял на олеиновата С18:1cis9 и вакценовата киселина С18:1trans11. Олеиновата киселина в овесеното зърно е 34,59 г/100г мазнина, докато в овесеното брашно поради технологичната обработка количеството й нараства до 36,01 г/100г мазнина. Съдържанието на вакценовата киселина остава непроменено и е 0,2 г/100г мазнина и в двата продукта. От полиненаситените мастни киселини в мазнината, получена от голозърнест овес сорт Мина и обогатено на β-глюкани овесено брашно преобладават линоловата (С18:2) - съответно 38,70 и 41,60 г/100г мазнина и линоленовата (С18:3) - 1,24 (овес) и 1,30 (брашно) г/100г мазнина. Освен наситените и ненаситените мастни киселини в мастнокиселинния състав влизат и разклонените мастни киселини. Те представляват позиционни изомери и тяхното количество е 0,31 г/100г мазнина при голозърнестия овес и 0,32 г/100г мазнина при овесеното брашно. Микро- и макроелементи

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2012 г.

15


Таблица 4. Качествени показатели на трите вида хляб маса, г

обем, в и с о ч и н а , дължина, мм ширина, мм мм3 мм

контрола от брашно тип 208,06 670 500 микс с добавка на овесе204,30 580 ни трици и сух глутен микс с добавка на овесено брашно и сух глутен 213,11 640

в обогатено на бета-глюкани овесено брашно Зърнените храни са богати на минерални вещества, които се съдържат предимно в зърнените обвивки, алейроновия слой и зародиша на зърното. Нехомогенното разпределение на минералните вещества в отделните анатомични части на зърното определя и влиянието на обработките върху съдържанието им в крайния продукт. При технологични обработки за обогатяване на овесеното брашно с β-глюкани се наблюдава повишение на концентрацията на микроелементите барий, мед, желязо, цинк и понижение на концентрацията на бор и манган (табл. 2). От макроелементите се отчита намаляване на концентрацията на натрий с 5,1 мг/кг, а концентрацията на останалите значително се повишава (табл. 3). Това се обяснява с частичното отстраняване на най-външния слой на зърното, където вероятно тези елементи са с повишена концентрация. Редовното приемане на микро и макроелементи с храната обуславя нормалното протичане на обменните и физиологични процеси в организма на човека. Част от микроелементите влизат в състава на изключително важните хормони, витамини и ензими, поради което са незаменима съставна част от храната и се наричат незаменими или есенциални. Такива са желязото, йода, кобалта, цинка, мангана, медта, молибдена, селена и флоура. Обогатеното на бета-глюкани брашно е обогатено и на почти всички макро- и микроелементи. При включване му в състава на храната може да покрие дневните норми за някои от тях. Препоръчваният дневен прием на β-глюкани възлиза най-малко 16

бр. 9, 2012 г., сп.

влага,%

сухо веще- β- глюкани ство, % % а.с.в.

85

125

80

36,15

63,85

-

79

125

80

37,55

62,45

2,4

87

125

80

35,42

64,58

1,2

на 3 г. Това налага да се осигури по-концентрирана форма на β глюкани, така че консуматорите да могат да приемат удобно терапевтични количества. Създадена е лабораторна технология за получаване на овесени трици с 16 % β - глюкани и овесено брашно с концентрация от 5,0 до 8,0 % β - глюкани (Михалкова и кол. 2010). При използване на концентрата получен по тази технология, дневната доза за консуматора се свежда до около 20- 30 г суха маса. Такава доза по-лесно може да се включи в състава на много храни, без да намали вкусовите им качества. Пробно лабораторно изпичане на хляб с добавка на овесени продукти и сух глутен Овесеното брашно не образува глутен и затова сме провели пробно лабораторно изпичане по еднофазния метод на хляб от брашно тип 500 с добавка на овесени трици и глутен, овесено брашно и глутен. Направени са 3 смеси за замесване. Хлябът е приготвен във форми. Контрола- 150 г брашно тип 500, суха мая , сол и вода Характеристика на тестотомного добре бухнало , не е лепливо, има бял цвят. Брашно тип 500 с добавка 15% овесени трици с 16 % β-глюкани и 2 % сух пшеничен глутен, суха мая, сол и вода. Характеристика на тестото - помалко бухнало спрямо контролата, слабо лепливо, има кремав цвят с жълтеникав отенък, забелязват се тричеви частици. Брашно тип 500 с добавка 15 % овесено брашно с 5 % бетаглюкани и 2 % сух пшеничен глутен, суха мая, сол и вода. Характеристика на тестото много добре бухнало, не е лепливо, има бял цвят със сив отенък.

„Земеделие плюс”

Ферментацията е проведена в термостат при 320С по следния начин: ферментация 60 минути, избиване и още 40 минути ферментация, формоване и окончателна ферментация 55 минути. Изпичането е извършено за 30 минути при 2000С. След охлаждане за около 2 часа хлябът е окачествен по следните показатели - маса, обем, размери и сухо вещество (табл. 4). Вижда се, че прибавянето към рецептата на сух глутен подобрява качествените показатели на хляба с овесено брашно, където обема се доближава до обема на контролата. Хлябът с овесени трици остава с малко по-ниски качествени показатели. Бета-глюканите достигат концентрация 1,2 % с добавка на овесено брашно и 2,4 % с добавка на овесени трици. С добавката на овесени продукти се повишава концентрацията на β-глюкани, ненаситени мастни киселини и някои микро- и макроелементи. Направената сензорна оценка на хляба с овесени добавки показа близки до контролата резултати. Заключение Добавката на 15 % овесени трици или 15 % овесено брашно към брашно тип 500 обогатява хляба на β-глюкани, микро- и макроелементи и ненаситени мастни киселини. Съществуват научни доказателства, че тези съставки оказват положително влияние върху човешкото здраве. Н. Михалкова, С. Иванова, Ив. Петрова, Г. Маринова, В. Бъчваров Институт по криобиология и хранителни технологии – София


КОНОПЕНИТЕ СЕМЕНА ЗАВЪРШЕН ХРАНИТЕЛЕН ИЗТОЧНИК Хранителният състав на семената от коноп (Cannabis sativa L.) е изключителен. Целите семена съдържат приблизително 25% протеин, 31% мазнина (във формата на хранително масло) и 34% въглехидрати, в добавка към интересен ред от витамини и минерали. Семената на конопа са втори по съдържание на протеин единствено след соята (35%). Конопеният протеин съдържа всички 20 познати аминокиселини включително 9-те незаменими аминокиселини (НАК), които тялото на човека не може да произвежда. Протеините се смятат за завършени когато съдържат всички 9 НАК в задоволително количество и съотношение за да посрещнат нуждите на тялото. Конопените семена съдържат адекватен запас от тези висококачествени протеини за добре балансирана диета. Конопеният протеин е много лесно смилаем, не съдържа глутен, не съдържа инхибитори на трипсина, които блокират абсорпцията (усвояването) на протеин, не съдържа и олигозахариди открити в соята, които причиняват стомашно-чревно разстройство и газове. Протеинът на конопените семена е също много хипоалергичен в контраст с други протеини в орехите, фъстъците или соята. Приблизително 65% от протеина в конопените семена е съставен от глобулиновия протеин едестин, и в такива големи количества е открит единствено в конопените семена. Това прави конопа ненадминат източник на този протеин в растителното царство. Едестинът подпомага храносмилането, относително свободен е от фосфор и е смятан за гръбнака (опората) на клетъчната ДНК. Другата една трета

от конопения протеин е албумин – друг висококачествен глобулинов протеин сходен с този в яйчните белтъци. Едестинът и албуминът са и компонентите на човешката кръвна плазма. Тялото използва глобулинови протеини за да произвежда антитела, които атакуват инфекциозни агенти (антигени) нахлули в тялото. Гама-глобулините са разделени в пет класа антитела наречени имуноглобулини и са абсолютно необходими за поддържане на здрава имунна система. В проучване на Kriese et al. (2004) със семена от 51 генотипа коноп, съдържанието на масло варира от 26.25% до 37.50% като има значителни ефекти на генотип, година и взаимодействието (генотип х година) върху съдържанието на масло. Маслото съдържащо се в конопените семена е 75-80% полиненаситени мастни киселини (добрите мазнини) и само 9-11% наситени мастни киселини. Лененото масло се нарежда след конопеното по съдържание на есенциални полиненаситени мастни киселини. Ненаситените мазнини са приблизително 90% от общото масло. От полиненаситените мастни киселини, приблизително 20% са алфа-линоленова киселина и 55% линолова киселина. За производство на качествено масло е важно семената да са максимално узрели с отделяне

на неузрелите, в които формирането на полиненаситени мастни киселини е незавършено. Според Callaway (2002) семена произведени при висока географска ширина показват повисока степен на ненаситеност в масления профил, особено поголеми количества гама-линоленова и стеаридонова киселина. Конопеното масло е смятано за най-ненаситеното масло произхождащо от растителното царство и е наречено “Природно най-перфектно балансираното масло”. Това се дължи на факта, че то съдържа перфектно балансираното 3:1 съотношение на омега-6 (линолова киселина) към омега-3 (алфа-линоленова киселина) незаменими мастни киселини, определено като оптимално условие за дългосрочно здравословно човешко хранене. Освен това, то съдържа и по-малки количества от други три ненаситени мастни киселини – гама-линоленова киселина (С18:3 n-6) – 3.1%, олеинова киселина (С18:1 n-9) – 10.5% и стеаридонова киселина (С18:4 n-3) – 1.2%. Гама-линоленовата киселина помага при невродерматити, артрит, и предменструален синдром, а заедно със стеаридоновата (СДК) и гама-линоленовата киселина (ГЛК) редуцират симптомите на екзема и други кожни заболявания. ГЛК и СДК са естествени биологични метаболити на линоловата и алфа-линоленовата киселина, и служат като биохимични субстрати в тялото за кратко-живеещите хормоноподобни регулаторни сигнални молекули като простагландини, левкотриени и ейкозаноиди, които имат жизненоважна роля в организма. ГЛК е доста сходна като химия с една от полезните мастни киселини присъстващи в рибата нарече-

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2012 г.

17


на ейкозапентаенова киселина (ЕПК). И както ЕПК, някои проучвания показват че ГЛК помага за намаляване на риска от сърдечни заболявания. ГЛК подпомага загубата на тегло чрез значително ускоряване на метаболизма и насърчаване на натрупаната мазнина да бъде ефективно използвана за енергия. Тази комбинация от есенциални мастни киселини в маслото от коноп е уникална сред годните за ядене маслодайни семена. Хранителните експерти обикновено препоръчват, за незаменимите мастни киселини, за да вършат работата си ефективно и да осигурят оптимална клетъчна функция, необходимите дневни нужди са от 7 до 11 грама линолова киселина и от 2 до 3.5 грама алфа-линоленова киселина. Това може да се постигне с една супена лъжица конопено масло. Все пак, индивиди които консумират храна богата на наситени и транс мазнини ще се нуждаят от повече. Конопеното масло обезпечава и адекватен запас от антиоксиданти – витамин Е (съдържа 100-150 мг/100 г), витамин Е с гама-токоферол доминиращ над алфа-токоферол (13-20 IU/100 г), каротин (прекурсор на витамин А), фитостероли, фосфолипиди и редица минерали включително калций, магнезий, сяра, калий, фосфор, заедно със скромни количества желязо и цинк. При18

бр. 9, 2012 г., сп.

състват и витамините В1, В2, В3, В6, С, D. Конопеното масло осигурява също добър източник на хлорофил. На хлорофила се дължи тъмнозеления цвят на маслото. В допълнение към висококачествения протеин и масло в конопените семена, 34% от техния хранителен пакет е завършен с въглехидрати съставени от хранителни влакна и малки количества захар. Тези диетични влакна са съставени от 3% разтворими и 27% неразтворими влакна. Месестата част на конопеното семе сама по себе си не съдържа психоактивния канабиноид ТХК (делта-9-тетрахидроканабинол). Той е открит във високи концентрации в прицветника, който обгражда семето, особено при наркотичните сортове Cannabis. Този прицветник не трябва да се бърка с обвивката на семето. Така е възможно попадане на малки количества ТХК в хранителни продукти приготвени от ненаркотични сортове Cannabis, като маслото от конопени семена, но такива ниски количества не са заплаха за публичното здраве. Ниски нива (10 мг/кг) на друг канабиноид – канабидиол (КБД) откриват Leizer et al. (2000) в конопено масло от Канада, а ТХК не е засечен. Култивирането на коноп в по-северни географски ширини води до по-високо съот-

„Земеделие плюс”

ношение КБД/ТХК. С доближаване на екватора става ускоряване на производството на ТХК, дължащо се на еволюционно преимущество за акумулиране на ТХК като защитен агент срещу ултравиолетовата светлина. КБД няма психоактивни свойства, и някои проучвания показват редица фармакологични ползи от него. В маслото са засечени още бета-ситостерол (100-148 г/л), терпените бета-кариопилен и мирцен – 740 мг/л и 160 мг/л, съответно, и незначителни количества метил салицилат, които добавят полезна стойност към вече важния функционален хранителен продукт. Ползи от консумирането на конопени семена и масло ● отличен източник на незаменими мастни киселини (омега-3, -6 и ГЛК); ● намалява кръвните нива на LDL холестерол; ● Понижава кръвното налягане; ● подобрява сърдечносъдовата циркулация и функция; ● подобрява функцията на органите; ● подобрява нивата на имунитет; ● повишава енергийните нива и метаболитния темп; ● редуцира симптомите на предменструален синдром и менструално схващане; ● редуцира възпалението и симптомите на артрит; ● подобрява възстановяването на мускулите след натоварване; ● редуцира и лекува суха кожа и заболявания на косъма; ● редукция на много дегенеративни заболявания чрез превантивни мерки; ● конопените продукти имат чудесен орехов вкус и могат да бъдат лесно включени в храната като осигуряват мощна дневна добавка. “Ядката” на конопеното семе може да бъде добавяна в много храни или включена в изпича-


нето (на хляб) като издържа на температура до 300 градуса за продължителен период. Печени семена все още се продават на пазарите в Китай, въпреки че повечето се изнасят (неизпечени) като семена за птици. Лененото, и повечето високоненаситени растителни мазнини са твърде чувствителни към готвене при висока температура (над 160 градуса, както при дълбоко пържене) и формират при хидрогенирането (втвърдяването) или рафинирането транс-мастни киселини, които са вредни за нивата на кръвния холестерол. Проблемът с прекомерните количества на транс-форми на линоловата и алфа-линоленовата киселина е свързан с инхибиране на ензима делта-6-десатураза, и последващо спиране на производството на ГЛК и СДК от тялото. Полиненаситените масла лесно се окисляват при наличие на светлина и кислород и формират токсични и потенциално карциногенни пероксиди. Затова и конопеното масло не трябва да се нагрява до високи температури. Съхранява се в тъмни

бутилки, далеч от светлина и на хладно (може в хладилник). За оптимални ползи, маслото трябва да е студено-пресовано при инертна атмосфера (като азот) от пресни, жизнеспособни семена, и с добавяне на антиоксиданти. Конопеното олио е подходящо за маринати, гарниране на салати, студени и топли сосове, пастети, или в супи. Всичко което може да бъде направено от соя, може да се направи и от коноп, включително мляко, масло, сирене, и сладолед. От кюспето (seed cake) от пресованите семена, или конопеното брашно може да се прави готварска пудра или брашно, или да се използват във варенето на бира. Конопеното брашно е също идеална храна за животни. То съдържа 41% лесно смилаем протеин, остатъчно масло, и е без глутен. Знае се, че животните обичат конопа. Фермери, които отглеждат свине, пилета и кози съобщават, че животните “полудяват” за конопеното брашно. Експерименти в Кентъки показват, че хранените с коноп говеда

се нуждаят от по-малко храна и храносмилат по-ефективно. Конопените семена са също предпочитаните семена сред птиците. Доказано е, че подобряват честотата и настроението на песента на канарчета. Silversides et al. (2002) проучват ефектите от включването на брашно от конопени семена (n-6:n-3 = 5:1) при 0, 5, 10, и 20% в зърнената храна на кокошки. Резултатите показват, че нивата на полиненаситени мастни киселини в яйцата се повишават и нивата на наситени мастни киселини се намаляват. Увеличаването на количеството на конопа в храната повишава процента на алфа-линоленова и линолова киселина в яйцата. В заключение, конопът може да се отглежда без хербициди и пестициди защото е естествено устойчив на вредители. Поради същата причина не са обсъждани генетични модификации на конопа. Ас. Васил Василев Земеделски институт – Стара Загора

БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ Системата за безопастност на храните и по- скоро резултатът от практическото й приложение провокираха новото развитие в същността на качеството на храните. така възникна въпросът: КАЧЕСТВО НА ХРАНИТЕ. КАКВО Е ТОВА?  Съвременната дефиниция определя качеството на храните като многокомпонентна система от знания и технологии в интердисциплинарни области между биологичната, медицинската, аграрната, хранителната, сензорната, социалната и икономическата науки и финансови потоци, осигуряваща инженерен дизайн на хранителния продукт от „ фермата до вилицата”, т.е. по цялата хранителна верига. КАЧЕСТВО НА ХРАНИТЕ. ЗАЩО? И тук отговорите са много. основните също са няколко:  Променен е начинът на живот и работа на хората в индустриално развитите държави.  основната част от населението (високата и средната класа) е добре образовано; достатъчно информирано за качеството на храната и влиянието му върху функционалния и здравословен статус на различните целеви групи; има висока покупателна способност. ПРОМЕНЕНА Е ДЕМОГРАФСКАТА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ХОРАТА В ПОСОЧЕНИТЕ ДЪРЖАВИ.  Образоваността, информираността и високата покупателна способност удължи продължителността на живота, увеличи броя на едно- и двучленните семейства и намали размера на финансовите потоци основно към пенсионната система и допълнително се увеличи натоварването на здравната система.  променена е натурата, същността на хранителния пазар  т.н. външни пазари на храни, сега са глобален хранителен пазар;  т.н. вътрешни пазари на храни, сега са пазари на храни за конкретни целеви групи от консуматори. (продължава в следващия брой) Доц. д-р П. Параскова, ИИРХ–Пловдив Доц. д-р Ем. Дамянова, ПУ „П.Хилендарски“

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2012 г.

19


Проект „Интегрирана система за прецизно и устойчиво управление на рисковете за земеделското производство, специфични за региона на Добруджа“ – ISYS MIS-ETC КОД 792

Разработване на съвместен проект за управление на рисковете за земеделието в рамките на програмата за транс-гранично сътрудничество между Румъния и България По проекта работят общо четирима партньори, два научни института и две асоциации на земеделски производители, съответно от българска и румънска страна. Български партньори са Добруджанският съюз на зърнопроизводителите и Добруджански Земеделски Институт – Генерал Тошево. Те си партнират в създаването на мрежа от фермери и професионалисти, които да бъдат включени в управлението на тези рискове за земеделското производство, които са най-типични за региона: засушаване през лятото и измръзване през зимата, нападения на болести и вредители, опазване на културите от заплевеляване и др. Тази мрежа, наречена АгРиМаНет, ще се възползва от интелектуалния и технологичен потенциал на двата института чрез изграждането на Интегрирана система за управление на рисковете. Системата ползва база данни, разработена от румънския и българския институти и се състои от два основни компонента. Първият компонент е Система за взимане на решения, основаваща се на налична информация за географските и климатични особености на Добруджа и произтичащите от тях проявления на рискови фактори за земеделието. Вторият компонент представлява Система за интервенция, която дава възможност за компетентна намеса в рискови ситуации чрез препоръки за подходяща сортова структура, агротехнически практики и интегрирана растителна защита. Създаването на мрежата АгРиМаНет е основна цел на проекта; предвижда се тя да включва около 80 фермера от Северна и Южна Добруджа, като остава отворена за всеки, който прояви интерес и желае да се възползва от наличната информация и ресурси, осигурени по проекта. Проектът предвижда и разработването на електронно обучение в нарочен интернет-портал. Още една възможност за обучение на членовете на мрежата ще предлагат и двете лаборатории и двата информационни центъра, оборудвани със средства по програмата, които се изграждат в две училища със земеделски профил сътветно в област Добрич и община Констанца. Информационните центрове и лаборатории ще позволяват достъп до базата данни, събрана от различни източници и в различни формати, като ще дават възможност включително за проектиране на агро-климатични и почвени карти. Информационният център от българска страна беше открит в с. Лозенец, община Крушари. Нова лаборатория, оборудвана по проекта, е открита в Професионалната гимназия по земеделие „Тодор Рачински“ – гр. Генерал Тошево.

ДОБРУДЖАНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ – ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО

20

бр. 9, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс” Инвестираме във вашето бъдеще!

Програмата за Трансгранично Сътрудничество Румъния-България 2007-2013 е съфинансирана от Европейския Съюз чрез Европейския Фонд за Регионално Развитие


ŸÄ½ÇÈÛÔÂÊÅ ËϽʽÈÅĽĽÑËÍÉÅͽÊÂʽÎËÍÏË¿½Ï½ÎÏÍÐÇÏÐͽʽÏÛ ÏÛÊËÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËÏË¿ž×ÈÀ½ÍÅÜÉËÃÂÁ½ÎÂÅÄ¿ÂÁ½ÏÎÈÂÁÊÅÏÂÏÂÄÅ «Ï˾ÖÅÜÎËÍÏË¿ÌËÏÂÊÓŽÈʽÎÂÈÂÇÓÅÜϽÌÍÅ«ÍÅÂÊϽÈÎÇÅÏÂÏÛÏÛÊÅËÏ ÎËÍϽ ĽÏÍÅʽÁÂÎÂÏÀËÁÅÕÊÅÜÌÂÍÅËÁν¿ÈÂÄÈÅǽÏË˾ËÍËÏ¿ÌÍËÅÄ¿ËÁ ÎÏ¿ËÏËÎËÍϽÅÈÅ  ËÏÇËÅÏËËÇËÈËÁËÎËÍϽÑËÍÉÅͽÏËÎÊË¿ÊÅÜÏ Ë¾ÂÉʽÌÍËÅÄ¿ÂÃÁ½ÊÅÜÐʽΫÍÅÂÊϽÈÎÇÅÏÛÏÛÊ ÇËÂÏËÌÍÂÁÎϽ¿ÈÜ¿½ËÇËÈË ÅÈÅËÏÌÍÅÄʽÏÅÏÂÅÐÏ¿×ÍÁÂÊÅ¿ÎÏͽʽϽËÍÅÂÊϽÈÎÇÅÎËÍÏË¿ÂÏÛÏÛ ÊÅ ¬ÍÅ¢ÁÍËÈÅÎÏÊÅÏÂÏÛÏÛÊÅÎËÍÏË¿ÅÜÏÌËÏÂÊÓŽÈʽÎÂÈÂÇÓÅÜϽÂÅÄÌËÈÄ ¿½ÊʽÌ×ÈÊËǽÏË˾ËÍËÏ¿ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËÏËsÎËÍϽÌÍÅÏÅÌaŸÅÍÃÅÊÅÜqÅ ÎËÍϽÌÍÅÏÅÌaž×ÍÈÂÆqÅÈÅʽ ¥Ä¾ËÍ×ÏʽÎËÍÏË¿ÂÏÂÎϽÊÁ½ÍÏÅ¿ÇËÊÇÐÍÎÊËÏËÅÄÌÅÏ¿½ÊÂĽ¾ÅËÈËÀÅÔÊÅ ÅÎÏË̽ÊÎÇÅǽÔÂÎÏ¿½ž®§ ÌÍÅͽÄÈÅÔÊÅÏÂÏÅÌË¿ÂÅÌÍËÅÄÒËÁÅÏÛÏÛÊÅÂÌͽ ¿ÅÈÊËÎ×˾ͽÄÂÊÅÐÏ¿×ÍÁÂÊËÏ¢ÇÎÌÂÍÏÊÅÏÂÇËÉÅÎÅÅ®×ÖÅÏÂÐÔ½ÎÏ¿½ÏÂÃÂÀËÁ ÊË¿ÎËÍÏË¿½Ï½ÎÏÍÐÇÏÐͽʽÏÛÏÛÊËÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËÏË «ÌÍÂÁÂÈÂÊËÏÛÏÛÊ×ÏÂÂÁÅÊÎÏ¿ÂʽϽÅÈÅÂÁʽËÏɽÈÇËÏËÄʽÔÅÉÅÄÂÉ ÁÂÈÎÇÅÇÐÈÏÐÍÅ¿ž×ÈÀ½ÍÅÜ ÇËÜÏË¿ÇÈÛÔ¿½¿ÎËÍÏË¿½Ï½ÎÏÍÐÇÏÐͽʽÌÍËÅÄ¿ËÁ ÎÏ¿ËÏËÎÅÌËÔÏÅÎÏËÌÍËÓÂÊϽÎËÍÏ˿¾×ÈÀ½ÍÎǽÎÂÈÂÇÓÅÜ



¡ËÓÁ Í¥¿½Ê¨½Ä½ÍË¿ ±ÅÈĄ̊½Ä½ÍË¿

ž¥ž¨¥«¯¢§ ¤¢©¢¡¢¨¥¢

¤ÂÉÂÁÂÈÅÂÌÈÛÎ 

®«­¯«Ÿ®¯­°§¯°­ª ¯»¯»ª«¬­«¥¤Ÿ«¡®¯Ÿ«¯« Ÿž·¨ ­¥¼

! ¬«¨®§¥ §°¨¯°­¥


ŸÎÏͽʽϽν˾ËÎ˾ÂÊÅÀÂËÀͽÑÎÇÅÏÛÏÛÊËÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ÂÊÅ˾ȽÎÏÅÅ ͽÆËʽ ¿ÇËÅÏËÎÂËÏÀÈÂÃÁ½Ï«ÍÅÂÊϽÈÎÇÅÏÛÏÛÊÎÈ×ÊÔ¿ËÎÐÕÂÊÅ s¾½ÎÉÅÅ ¾½Õž½ÈÅ ÑËÍÉÅͽÊÅËÏÌÍËÅÄÒËÁ½ÂÇËÏÅ̽ ǽÇÏËÅ¢ÁÍËÈÅÎÏÊÅÏÛÏÛÊÅ sŸÅÍÃÅÊÅÜÑÈÛÇÛÍÁsÎÐÕÂÊÂÎÏËÌ×È¿×ÄÁÐÒ Åž×ÍÈÂÆÂ×ÍÇÛÍÁs¿×Ä ÁÐÕÊË ÎÐÕÂÊ  ®ÏÍÐÇÏÐͽϽ ÌË ÎËÍÏËÏÅÌË¿Â Å ÌÍËÅÄÒËÁÅ ÂÇËÏÅÌË¿Â ÏÛÏÛÊ Î¾½ÄÅͽʽÏÛÏÛÊ¿ÅÏÂÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ÂÊÅ˾ȽÎÏÅʽÏÂÍÅÏËÍÅÜϽʽÎÏͽʽϽ ÇËÅÏËÌÍÅÏÂý¿½Ï¾È½ÀËÌÍÅÜÏÊÅÌÍÅÍËÁËÇÈÅɽÏÅÔÊÅÐÎÈË¿ÅÜǽÏËÌÍÂÁÌËÎϽ¿ ǽĽÌËÎÏÅÀ½ÊÂʽ¿ÅÎËǽÌËÏ;ÅÏÂÈÎǽÎÏËÆÊËÎÏʽÎÐÍË¿ÅʽϽ ®ËÍÏË¿½Ï½ÎÏÍÐÇÏÐͽÑËÍÉÅͽֽÏÛÏÛÊ¿ÅÏÂÌÍËÅÄÒËÁÅÅÏÅÌË¿ÂÏÛÏÛÊÅ¿ Î×ËÏ¿ÂÏÊÅÏÂÏÛÏÛÊËÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ÂÊÅ˾ȽÎÏÅÅͽÆËÊÅÎÂÌоÈÅÇп½ÂÃÂÀËÁÊË ¿ÎÌÅÎ×ǝʽ«ÑÅÓŽÈʽϽÎËÍÏË¿½ÈÅÎϽʽž×ÈÀ½ÍÅÜ ÅÄÁ½¿½Ê½ÁË Ͻ ÀËÁÅʽËϾſսϽ¡×Íý¿Ê½ÎËÍÏË¿½ÇËÉÅÎÅÜ ½ÎÈÂÁÏË¿½ËÏÊË¿ËÎ×ÄÁ½ÁÂʽϽ ¥ÄÌ×ÈÊÅÏÂÈʽ½ÀÂÊÓÅÜÌËÎËÍÏËÅÄÌÅÏ¿½Ê ½ÌÍ˾½ÓÅÜÅÎÂÉÂÇËÊÏÍËÈ¥®®  Ÿ ÎÌÅÎ×Ç  Π¿ÇÈÛÔ¿½Ï ÎËÍÏË¿ÂÏ ÏÛÏÛÊ ÇËÅÏË Î½ ͽÄÈÅÔÅÉÅ ÒËÉËÀÂÊÊÅ Å ÎϽ¾ÅÈÊÅÅËÏÀË¿½ÍÜÏʽÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜϽĽ¾ÅËÈËÀÅÔÊÅÅÎÏË̽ÊÎÇÅǽÔÂÎÏ¿½Ä½ ÌËÔ¿ÂÊË ÇÈÅɽÏÅÔÊÅÏÂÐÎÈË¿ÅÜʽÎÏͽʽϽ ¤½ÌÂÍÅËÁ½sÀËÁÅʽνÎÂÈÂÇÓÅËÊÅͽÊÅÅÌÍÅÄʽÏÅÎËÍϽÏÛ ÏÛÊ ËÏÇËÅÏËÎËÍϽÏÅÌ«ÍÅÂÊϽÈÎÇÅ ÎËÍϽÏÅ̟ÅÍÃÅÊÅÜÅÎËÍϽ ÏÅ̞×ÍÈÂÆŸÎÅÔÇÅÌÍÅÄʽÏÅÎËÍÏË¿ÂÂÃÂÀËÁÊËοÌÅο½Ï¿Ê½ÓÅËʽÈÊÅÜÍ ÀÅÎÏ×ÍʽÎËÍÏË¿ÂϬ˼ܿǽʽËÍÅÀÅʽÏËÍÅÏÂÎ×ÄÁ½ÏÂÈÅÏ ÌÍÅÏÂýÏÂÈÅÏ Î˾ÎÏ¿ÂÊÅÓÅÏ ʽÎËÍϽ ÅÈÅÌËĽܿǽʽÐÌ×ÈÊËÉËÖÂÊÅËÏÏÜÒÑÅÄÅÔÂÎÇÅÅ ÛÍÅÁÅÔÂÎÇÅÈÅÓ½ ÌÍÅÄʽÏÅÏÂÅͽÆËÊÅͽÊÅËÏÂÇÎÌÂÍÏÊÅÏÂÇËÉÅÎÅÅÌËÏÛÏÛʽ ÎËÍÏË¿ÂÂÃÂÀËÁÊËοÌÅο½Ï¿«ÑÅÓŽÈʽϽÎËÍÏË¿½ÈÅÎϽʽÎÏͽʽϽ ŸÊ½ÎÏËÜֽϽÌоÈÅǽÓÅÜÌÍÂÁÎϽ¿ÜÉÂÐÔ½ÎÏÅÂÏËʽÎËÍÏË¿ÂÏÂÏÛÏÛÊ¿ÇÈÛ ÔÂÊÅ¿ÌÅνÊÅ ¿ÎËÍÏË¿ÅÈÅÎÏÅʽÎÏͽʽϽĽÀËÁÅÊÅÏÂǽÇÏËÎÈÂÁ¿½            Ͻ¾ÈÅÓÅ s     ¯Ë¿½ÂÁËÎϽÏ×ÔÊËÁ×È×ÀÌÂÍÅËÁǽÏËÎÏË̽ÊÎÇÅÀËÁÅÊÅÌÍÅÏÛÏÛʽ ĽÁ½ÎÂÌÍÅÁ˾ÅÂͽÈʽÌÍÂÁÎϽ¿½ÅËÔÂÍϽÜÏÏÂÊÁÂÊÓÅÅÏ¿ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËÏË Å̽ĽÍÊËÏËÏ×ÍÎÂÊÂÅÌÍÂÁÌËÔÅϽÊÅÜʽÌÍËÅÄÒËÁÅÏÂÅÎËÍÏË¿ÂÏÂÏÛÏÛÊǽÏË ÎÂÀÉÂÊÏ¿ÓÅÀ½ÍÂʽϽÅÊÁÐÎÏÍÅÜÐʽÎÅ¿ÔÐþÅʽ «ÏϽ¾ÈÅÓ½¿ÅÁÊË ÔÂĽÀÅĽÌÂÍÅËÁ½sÀ ÏËÂÎÏĽÏÍŠʽÁÂÎÂÏÀËÁÅÊÅν¿ÇÈÛÔÂÊÅ¿ÌÅνÊÅ ÎËÍϽÎ˾ÖξËÍËÏÎËÍÏËÏËÔÇÅ ËÏ«ÍÅÂÊϽÈÎÇÅÏÂÌÍËÅÄÒËÁÅÂÇËÏÅÌË¿Â ÏÛÏÛÊÅ¿«ÑÅÓŽÈʽϽÎËÍÏË¿½ÈÅÎϽ «®¨ ʽÎÏͽʽϽ¯ËÄÅÏÍÅʽÁÂÎÂÏÀËÁÅÕÂÊÎÏË̽ÊÎÇÅÌÂÍÅËÁËÏ¿ÍÂÉ ÉËàÁ½ÎÂÌÍÅÂÉ ÔÂÑËÍÉÅͽÂÁʽÎËÍÏËÎÉÜʽÌÍÅÏÛÏÛʽǽÏËÄÂÉÂÁÂÈÎǽÇÐÈ ÏÐͽÎÁÅʽÉÅÔʽÎÂÈÂÇÓÅÜʽÊË¿ÅÎËÍÏ˿¯˿½Î¿ÅÃÁ½ÅËÏÏ¿×ÍÁÂÀËÈÂÉÅÜ Ê½¾ËÍËÏÎËÍÏË¿ÂÏÂÌÍÂÁÎϽ¿ÂÊÅÌÍÂÄËÏÁÂÈÊÅÏÂÀËÁÅÊÅÅÐÔ½ÎÏ¿½ÖÅ¿ÎËÍÏË¿½ ϽÎÏÍÐÇÏÐͽĽÌÂÍÅËÁ½ ÌÍÂÁÉÂÏʽʽÎÏËÜÖÅܽʽÈÅÄ



� &

G�� ��

��&

��&

5��������B.,�� � ,���������� ������ H�� ��D@ �/ � �E

�!&

HH�� ��D�B�.��E



4�.� 1

�! �� %

�&

@ �/ � �� ��"�:������� � )�1B����"�:����1������� �B�.�����

�/���. �����1��

� �! �! � �� � � �� �! $ � $ �� �! �!

$& %&

8��+��. ��#! )��+��,�����%% 0.���1 �%�$ 3���.��,�����$! 3�1���#� 7 .���""�:������. �� ���.�� � 7 .��%��:��������. �� ���.�� � �/���.����+���$# �����1�����"#�:������. �� ���.�� � �����1����#��:��������. �� ���.�� � 4�.� 1�%���:������. �� ���.�� � 4�.� 1�!!%�:��������. �� ���.�� � �.��� ��$�F�����1� �.��� ���%$�:������.� 8���3����.�!�

�& �& !& "& �& #&

!����������� ������ "��,�������� 8��+��. )��+��,��� ����������.1�� 3���.��,��� 3�1�� ���� >�

��9�������������� ���� *�� ���� ���-������������� . ���������� ��� 5�����������7�����3�����������@�����0 3 ����� ��� ���� �� ��� ���

����������� �������������������������������������������#������ ¯½¾ÈÅÓ½®ËÍÏË¿ÂÏÛÏÛÊsÎϽÊÁ½ÍÏÅÌËÏÅÌË¿ÂÅÌÍËÅÄÒËÁÅ¿ÇËÊÇÐÍÎÊËÏË ��������������������������������&�����������������&������'��$( ÅÄÌÅÏ¿½ÊÂĽ¾ÅËÈËÀÅÔÊÅÅÎÏË̽ÊÎÇÅǽÔÂÎÏ¿½ž®§




���������������������������������������������������������������������������������������������������������� ��.�������������������������6�6��� ��D�B�.��E;�������,�� <���:�";�

��9��������������1 � � $ $ $ $ " " ! � � � � #" Средногодишен ����������������������������������������������������������������������������������������������5������,�� <�������������������1 �����������,&� ������� ����� �:�� ���,&�:�";�

�!

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

�B�.����!��

�������.�����%1 �B�.����

�&

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

%

(

�&

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

�B�.����!�$

!&

(

�B�.�����

"&

(

# # #

( ( (

( ( (

( ( (

( ( (

( ( (

�B�.���"� �. �1��� � ����.���� �

�& #& $&

( ( (

� � �

( ( (

( ( (

�B�.����!"" �2F ! 4'F !

%& �& � &



¤½ËÏÁÂÈÊÅÏÂÀËÁÅÊÅÎËÍÏËÏËÔÇÅÏ¿½ÍÅͽÏËÏÌÍÂÄÀÅÀÁË ÌÍÂÄÀ ÇËÂÏËÂÌËÔÏÅÁ¿½Ì×ÏÅÌË¿ÂÔ ÏEËÏͽÄÜ¿½ÅÊÏÂÍÂνÇ×ÉËÏÁÂÈ ÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â ËÏ Í½ÄÈÅÔÊÅÏ ÌÍËÅÄÒËÁÅ ÂÇËÏÅÌË¿Â ÌÍÂÄ ËÏÁÂÈÊÅÏ ÀËÁÅÊÅ ËÏ ÎÏͽʽʽĽܿÅÏÂÈÅÏÂÅÌÍËÅÄ¿ËÁÅÏÂÈÅϤ½ËϾÂÈÜÄ¿½Ê¿ÇÈÛÔÂÊÅܾËÀ½Ï ÎËÍÏË¿ÌËÏÂÊÓŽÈËÏÎËÍϽĽÌÂÍÅËÁ½®ÍÂÁÊËÀËÁÅÕÊÅÜϾÍËÆʽÎËÍÏË¿Â ÏÂÎÇËÅÏËͽÄÌËȽÀ½ÏÛÏÛÊËÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËÏËÌÍÅËÍÅÂÊϽÈÎÇÅÏÂÏÛÏÛÊÅ  ÎËÍϽ ÇËÂÏËÁ½¿½¿×ÄÉËÃÊËÎÏĽ¾ËÀ½ÏÅľËÍÅÌÍÂÁÌËÔÅϽÊÅÜ«ÏÊËÎÅÏÂÈÊÅÜÏ ¾ÍËÆʽÎËÍÏË¿ÂÏÂÎÍÂÁÊËĽÂÁÅÊÌÍËÅÄÒËÁĽÂÁʽÀËÁÅʽ¿×ÄÈÅĽʽ ÎËÍ Ï½ ÊË ¿ ½¾ÎËÈÛÏÊÅ ÅÄÉÂÍÂÊÅÜ ¾ÍËÜÏ Ê½ ÎËÍÏË¿ÂÏ ÌË ÌÍËÅÄÒËÁÅ ÂÇËÏÅÌË¿Â ¿½ÍÅÍ½Ï ÁË ¯Ë¿½ ¿½ÍÅͽÊ  ʽÌ×ÈÊË ÓÂÈÂÎ×˾ͽÄÊË ÌÍÂÁ¿ÅÁ Ï×ÍÎÂÊÂÏË ¿×ÄÉËÃÊËÎÏÅÏÂÅÄʽÔÅÉËÎÏϽʽËÏÁÂÈÊÅÏÂÏÛÏÛÊËÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ÂÊÅ˾ȽÎÏÅŠͽÆËÊÅ¿ÎÏͽʽϽ ª½Ï½¾ÈÅÓ½ÂÌÍÂÁÎϽ¿ÂÊËÇȽÎÅͽÊÂÏËʽÎËÍÏË¿ÂÏ«ÍÅÂÊϽÈÎÇÅÏÛÏÛÊ Ì˾ÍËÜʽÐÔ½ÎÏÅÜϽ¿ÌÅο½ÊÅÜϽ ÅÉ¿«ÑÅÓŽÈʽϽÎËÍÏË¿½ÈÅÎϽʽÎÏͽʽ ϽĽÌÍËÐÔ¿½ÊÅÜÏÍÅʽÁÂÎÂÏÀËÁÅÕÂÊÌÂÍÅËÁ®ÏÍÅʽÁÂÎÂÏÊÂÌÍÂÇ×ÎʽÏÅÐԽΠÏÅÜ¿ÎÏÍÐÇÏÐͽϽʽÏÛÏÛÊËÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËÏË¿ÎÏͽʽϽÎÂËÏÇÍËÜ¿½ÏËÎÂÉÎËÍϽ ¯Âνs¡Ã¾ÂÈ ¢ÈÂÊÎÇÅ §ÍÐÉË¿ÀͽÁ §ÍÐÉË¿ÀͽÁ §ÍÐÉË¿ÀͽÁ  ªÂ¿ÍËÇËÌ ¬ÈË¿ÁÅ¿Ų½Ê¯ÂÍ¿ÂÈ®Á¿½Ê½ÁÂÎÂÏÐÔ½ÎÏÅÜÂÎËÍÏ ¬ÈË¿ÁÅ¿ ½ÎÂÁÅʽÁÂÎÂÏÐÔ½ÎÏÅÜνËÎÂÉÎËÍϽsž½Îɽ ¡Ã¾ÂȾ½Îɽ  ¡Ã¾ÂȾ½Îɽ §ÍÐÉË¿ÀͽÁ© §ÍÐÉË¿ÀͽÁ® ­ÅȽ ¯ÂÇÊÂÅ ²½ÍɽÊÈÅ®ÁÂÎÂÏÐÔ½ÎÏÅÜĽÌÂÍÅËÁ½Î½ÎÂÁÂÉÎËÍϽsÒÍÅÁ½§ ©ÂÈ ÊÅÇ ­ÅȽ ­ÅȽ ¯ÅÔ½ ²½ÊÎÇÅŲ½ÍɽÊÈÅ®ÈÂÁ¿½ÏÏÍÅ ÎËÍϽÎÁ¿ÂÏÐÔ½ÎÏÅÜ ÌÂÏÎËÍϽÎËÎÂÉÐÔ½ÎÏÅÜ Á¿½ÎËÍϽÎ×ÎÎÂÁÂÉÐÔ½ÎÏÅÜ ÌÂÏÎËÍϽÎÕÂÎÏÐÔ½ÎÏÅÜÅÏÊ ¡½ÊÊÅÏÂËÏϽ¾ÈÅÓ½ÌËǽĿ½Ï ÔÂËÎÊË¿ÊËÏÛÏÛÊËÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËÏËÌÍÅËÍÅ ÂÊϽÈÎÇÅÏÂÏÛÏÛÊÅĽÏËÄÅÎͽ¿ÊÅÏÂÈÊËÅÈÅËÏÊËÎÅÏÂÈÊËÁ×È×ÀÌÂÍÅËÁËÏ¿Í ÉÂÎÂÑËÍÉÅͽž½ÄÅͽʽÌËÎËÔÂÊÅÏÂÌË ÀËÍÂÁ¿½ÁÂÎÂÏÅÔÂÏÅÍÅÎËÍϽ©ËàÁ½ÎÂǽàÔÂËÎϽʽÈÅÏÂÎËÍÏË¿ÂÎ×ÖËÅɽÏοËÂÏËÄʽÔÂÊÅÂÅÁÜÈ¿ÌÍËÅÄ ¿ËÁÎÏ¿ËÏË ÊËÌË¿ÎÜǽ¿ÂÍËÜÏÊËÎÏÏÂÒÊÅÜÏÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ÂÊÌËÏÂÊÓŽÈÅ̽ĽÍÂÊ ÁÜÈÎÂÀÉÂÊÏ Ç½ÏËÏ×ÍÎÂÊÂÌÍÂÄÀËÁÅÊÅϾÅÈÎͽ¿ÊÅÏÂÈÊËÌË É½È×ÇÅοÅÏ ®ËÍÏË¿½Ï½ÎÏÍÐÇÏÐͽÌÍÅ¢ÁÍËÈÅÎÏÊÅÏÂÏÛÏÛÊşÅÍÃÅÊÅÜŞ×ÍÈÂÆĽÌÍË ÐÔ¿½ÊÅÜÌÂÍÅËÁ¿ž×ÈÀ½ÍÅÜÎÂÑËÍÉÅͽËÏÄʽÔÅÏÂÈÊËÌË É½È×ǾÍËÆÎËÍÏË¿Â Ͻ¾ÈÅÓ½ ¬ÍÅÏÛÏÛÊÏÅÌaŸÅÍÃÅÊÅÜqÏÂνÎËÍϽ ÇËÅÏËÌͽ¿ÜÏ˾ÖξËÍ ËÏ  ÎËÍÏËÏËÔÇŠĽ ÏÍÅʽÁÂÎÂÏÀËÁÅÕÊÅÜ ÌÂÍÅËÁ ®ÍÂÁÊËÀËÁÅÕÊÅÜÏ ¾ÍËÆ Ê½ ÎËÍÏËÏËÔÇÅÏÂÅËÏÊËÎÅÏÂÈÊÅÜϾÍËÆʽÎËÍÏË¿ÂÏÂÎÍÂÁÊËÀËÁÅÕÊË  ÇËÂÏËĽ ɽֽ¾ÅÏÂʽÎÏͽʽϽÅ˾ÂɽʽÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËËÏÏËÄÅÏÅÌÏÛÏÛÊÉËÃÂÁ½Î ÌÍÅÂÉÂĽÎͽ¿ÊÅÏÂÈÊËÁ˾×Íʽ¾ËÍËÏÎËÍÏ˿¬ÍÅÏÛÏÛÊÏÅÌaž×ÍÈÂÆqÎËÍ ÏË¿ÂÏÂνÎ˾ÖξËÍËÏÎËÍÏËÏËÔÇÅĽÌÂÍÅËÁ½®ÍÂÁÊËÀËÁÅÕÊÅÜϾÍËÆ


ʽÎËÍÏËÏËÔÇÅÏÂÅËÏÊËÎÅÏÂÈÊÅÜϾÍËÆʽÎËÍÏË¿ÂÏÂÎÍÂÁÊËÀËÁÅÕÊË  ÇËÂÏË Î×ÖËÉËÃÂÁ½ÎÂÌÍÅÂÉÂĽĽÁË¿ËÈÅÏÂÈÊËÌÍÂÁ¿ÅÁ˾ÂɽʽÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËËÏ ÏÛÏÛÊÏÅÌaž×ÍÈÂÆq¿ÎÏͽʽϽ «ÏÏÛÏÛÊÏÅÌaŸÅÍÃÅÊÅÜqνÉËÂÁÅÊÎËÍÏÅɽÏÍÅʽÁÂÎÂÏÐÔ½ÎÏÅÜ¿ÎËÍÏË¿½ ϽÎÏÍÐÇÏÐͽĽÏÍÅʽÁÂÎÂÏÀËÁÅÕÊÅÜÌÂÍÅËÁϽ¾ÈÅÓ½ ¯Ë¿½ÂÎËÍÏaŸÅÍÃÅÊÅÜ q®Á¿½Ê½ÁÂÎÂÏÐÔ½ÎÏÅÜÂÎËÍϧËÇ×Í ÎÁ¿ÂÏÐÔ½ÎÏÅÜÎËÍϞÜȽ®È½ ÏÅʽ Î×ÎÎÂÁÂÉÐÔ½ÎÏÅÜνÎËÍÏË¿ÂÏÂsŸÅÍÃÅÊÅÜ ŸÅÍÃÅÊÅÜP6( ŸÅÍÃÅÊÅܧ ŸÅÍÃÅÊÅܧÅÏÊ «ÏÏÛÏÛÊÏÅÌaž×ÍÈÂÆqÎ×ÖËνÉËÂÁÅÊÎËÍÏÅɽÏÍÅʽÁÂÎÂÏÐÔ½ÎÏÅÜ¿ÎËÍ ÏË¿½Ï½ÎÏÍÐÇÏÐͽĽÌÍËÐÔ¿½ÊÅÜÌÂÍÅËÁϽ¾ÈÅÓ½ ¯Ë¿½ÂÎËÍϞ×ÍÈÂÆ ®ÈÂÁ¿½ÏÎËÍÏË¿ÂÏÂsž×ÍÈÂÆÎÁÂÎÂÏÐÔ½ÎÏÅÜ ž×ÍÈÂÆÎÁ¿ÂÏÐÔ½ÎÏÅÜ ž×ÍÈÂÆÎËÎÂÉÐÔ½ÎÏÅÜÅÏÊ ¤½ËϾÂÈÜÄ¿½Ê ÔÂÎËÍÏË¿ÂÏÂÐÏ¿×ÍÁÂÊÅǽÏËÎϽÊÁ½ÍÏÅ¿ÇËÊÇÐÍÎÊËÏËÅÄ ÌÅÏ¿½ÊÂĽÎ×ËÏ¿ÂÏÊÅÏÂÌÍËÅÄÒËÁÅÂÇËÏÅÌ˿ ǽÇÏËÌÍÅ«ÍÅÂÊϽÈÎÇÅÏ ϽǽŠÌÍÅ¢ÁÍËÈÅÎÏÊÅÏÂÏÛÏÛÊÅĽÂɽÏÂÁÊÅËÏÌ×Í¿ÅÏÂÉÂÎϽÌ˾ÍËÆʽÐÔ½ÎÏÅÜ¿ ÎËÍÏË¿½Ï½ÎÏÍÐÇÏÐͽĽÌÂÍÅËÁ½ ÌÍÂÁÉÂÏʽʽÎÏËÜÖÅܽʽÈÅĤ½Îͽ¿ÊÂÊÅÂÅ Î×ÌËÎϽ¿ÜÊ ÌÍÂÁÎϽ¿ÜÉÂÎËÍÏË¿ÂÏÂÎϽÊÁ½ÍÏÊÅÌËÏÅÌË¿ÂÅÌÍËÅÄÒËÁÅÏÛÏÛÊÅ Ͻ¾ÈÅÓ½  «Ï Ͻ¾ÈÅӽϽ  ¿ÅÁÊË Ô ΠÅÄÇÈÛÔÂÊÅ ʽ ÎËÍÏ ­ÅȽ  ÐÏ¿×ÍÁÂÊ Ç½ÏË ÎϽÊÁ½ÍÏ Ä½ ÌËÈÅ¿ÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ËÏ ÌÍËÅÄÒËÁ a¡ÐÌÊÅÓ½q ¿ÎÅÔÇÅ ËÎϽʽÈÅ ÎËÍÏË ¿ÂÎϽÊÁ½ÍÏÅÅɽÏɽÇÎÅɽÈÊÅÅÉÊËÀËÁ˾ÍÅÐÔ½ÎÏÅÜ¿ÌÅο½ÊÅÜ ¿ÎËÍÏË¿ÅÏ ÈÅÎÏÅĽÏÍÅʽÁÂÎÂÏÀËÁÅÕÊÅÜÌÂÍÅËÁ©½ÈÇËÏË¿ÌÅο½ÊÅÜʽÎËÍÏ­ÅȽ¿ ÎËÍÏË¿ÅÏÂÈÅÎÏÅÌË¿ÎÜǽ¿ÂÍËÜÏÊËÎÏÎÂÁ×ÈÃÅʽËÀͽÊÅÔÂÊÅÏ¿×ÄÉËÃÊËÎÏŠĽÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËǽÏËʽÈÅÔÊÅÌÈËÖÅÎËÎÅÀÐÍÂÊËÌËÈÅ¿½ÊªÂ˾ÒËÁÅÉËÂʽ ÂÇÎÌÂÍÏÊËÊÅ¿ËÁ½ÎÂ˾ÉÅÎÈÅÅ¿×ÄÉËÃÊËÎÏϽÁ½¾×ÁÂĽÉÂÊÂÊÎÁÍÐÀÌË ÌÂÍÎ ÌÂÇÏÅ¿ÂÊÎËÍÏǽÏËÎϽÊÁ½ÍÏ¿ÇËÊÇÐÍÎÊËÏËÅÄÌÅÏ¿½ÊÂĽÌËÈÅ¿ÊÅÐÎÈË¿ÅÜÌÍÅ ÌÍËÅÄÒËÁa¡ÐÌÊÅÓ½qŸËÁÂÖÅÎÏÍÅʽÁÂÎÂÏÐÔ½ÎÏÅÜËÏÎËÍÏË¿ÂÏÂÎϽÊÁ½ÍÏÅν s§ÍÐÉË¿ÀͽÁ ªÂ¿ÍËÇËÌ ¢ÈÂÊÎÇÅ ¬ÈË¿ÁÅ¿Ų½Ê¯ÂÍ¿ÂÈ ®ÈÂÁ¿½Ï¬ÈË¿ÁÅ¿ÎÁ¿½Ê½ÁÂÎÂÏÐÔ½ÎÏÅÜ ¯ÂÇÊšþÂȾ½ÎɽÎÂÁŠʽÁÂÎÂÏÐÔ½ÎÏÅÜ ­ÅȽÅ©ÂÈÊÅÇÎÁÂÎÂÏÐÔ½ÎÏÅÜÅÏÊ



4½¾ÈÅÓ½§È½ÎÅͽÊÂʽÎËÍÏË¿ÂÏ¢ÁÍËÈÅÎÏÂÊÏÛÏÛÊÌ˾ÍËÆʽÐÔ½ÎÏÅÜϽ¿ÌÅο½ÊÅÜϽ ����������2 $����������������������,����������������������%�����&��������'�����������(��)�� ÅÉ¿«ÑÅÓŽÈʽϽÎËÍÏË¿½ÈÅÎϽʽÎÏͽʽϽĽÀÅĽÌÂÍÅËÁ½sÀËÁÅʽ

!

"

#

$

%

��

��

�!

(

$ $ $ $

" " " " "

� � � � �

%$

� (

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

)�1B����"

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

( !&

��.��5.�� ���'�"�

(

(

(

(

(

(

(

(

(

"& �& #& $&

@ �/ � ��!! @ �/ � ���A��� @ �/ � ��)!�# @ �/ � ��)!�"

( ( ( (

( ( ( (

( ( ( (

( ( ( (

( ( ( (

( ( ( (

( ( ( (

%& �& � & ��& ��&

)�1B���� )�1B��!"$ ? � ��C" ? � ��%�� 8��1�����

( ( ( ( (

( ( ( ( (

( ( ( ( (

( ( ( ( (

�!& �"& ��& �#& �$&

��.��5.�� ���'�! ��.��5.�� ���'"� @ �/ � ���!�! @ �/ � ����" ? � ��� ��

( ( ( ( (

��9��������������1

�$



(

�&

�� �&

!

!

$

$

$

��

��

��

�:�� ���,&�:�#;$

Средногодишен ����������������������������������������������������������������������������������������������5������,�� <�������������������1 �����������,&� ������� �����

�! �

��9��������� ����� ���� *�� ���� ���-� ���5? ).�� �������������������6�6������������������ ����*�� ���� ���-� +����= > �.����� ��������. ����*�5?-���������������������,&� ������� ����� �:�� ���,�� ��

5��������6�6��D@ �/ � �E� �D�B�.��E������������ ����� ����*�� ���� ���-� +� ���= > �.������������� . ��� ""��,���������������� -������./��0����1 @ �/ � �� ��" �� ��� ���

���� �������� !*��������������������������������������� ���������������������

���������������������������������������������������������������������������������������������������� ��.�������������������������6�6��� ��D@ �/ � �E;�������,�� <���:�#;$


����������+ �������������������������������������������������������������� ¯½¾ÈÅÓ½®ËÍÏË¿½ÎÏÍÐÇÏÐͽʽÏÛÏÛÊËÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËÏË¿ž×ÈÀ½ÍÅÜÌËÀËÁÅÊÅ ��� ��������������������� ���� �������,����������������� ĽÀÅĽÌÂÍÅËÁ½sÀĽ¢ÁÍËÈÅÎÏÊÅÏÛÏÛÊÅ



�� ��� ���� � ������������ ������������������������������� ����� ��� ����������� ���� � � � � � � ! � " � � � # � $ � % � � � � � �� ����� ����� ��� ��� ��� � � ! " � # $ % � � �� �� �! �" �� �# ""��,���������������� -������./��0����1 �& ��.��5.�� ���'�! ( � �& ��.��5.�� ���'�"� ( ( ( ( ( ( ( ( ( � !& ��.��5.�� ���'"� ( � "& @ �/ � �� ��" ( ( ( ( ( ( ( ( ( ( ( ( ( �! �& @ �/ � ���!�! ( � #& @ �/ � ��!! ( ( ( ( ( ( ( $ $& @ �/ � ����A��� ( ( ( ( ( ( ( $ %& @ �/ � ��)!�# ( ( ( ( ( ( ( $ �& @ �/ � ��)!�" ( ( ( ( ( ( ( $ � & @ �/ � ����" ( � ��& )�1B����" ( ( ( ( ( ( ( ( ( ( ( ( �� ��& )�1B���� ( ( ( ( " �!& )�1B��!"$ ( ( ( ( " �"& ? � ��C" ( ( ( ( " ��& ? � ��%�� ( ( ( ( " �#& ? � ��� �� ( � �$& 8��1����� ( ( ( ( " ��9��������������1 � � " � � ! # �� �� �� �� � � %$ Средногодишен ����������������������������������������������������������������������������������������������5������,�� <�������������������1 �����������,&� ������� ����� �:�� ���,&�:�#;$ ���������������������������������������������������������������������������������������������������� ��.�������������������������6�6��� ��D@ �/ � �E;�������,�� <���:�#;$

�������������������������������������������������������������� ¯½¾ÈÅÓ½®ËÍÏË¿½ÎÏÍÐÇÏÐͽʽÏÛÏÛÊËÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËÏË¿ž×ÈÀ½ÍÅÜÌËÀËÁÅÊÅ ��� ��������������������� ���� �������!�������������������� ĽÀÅĽÌÂÍÅËÁ½sÀĽ«ÍÅÂÊϽÈÎÇÅÏÂÏÛÏÛÊÅ �� ��� ��� �

��� ���� � ������������ ����������� � "��!����������������#��

' ���*)��+��,���-�$

!&

'�� ���)!��

�&

'�� ��

�&

�'��!�"

#&

���+����

�&

' ���*)��+��,���-��""

"&



�/���.�%�

�&

�/���.����+���

%&

� ������.����

$&

�/���.����+���#�

��&

�/���.����+���$#

� &

2.�����'���

�"&

0.���1 �%�$

�!&

�/���.����+��!��

��&

�33��"�

��&

�33��!%#

�%&

�33���!�

�$&

�33��$"�

�#&

2.�����'����)$##

��&

���� � !

"

������������������������������� � � � � � ! � " � � � # � $ � % � � � � �

#

$

%

��

��

�!

�"

� (

(

(

( (

(

(

(

(

(

( ( ( (

( ( ( (

( ( ( (

( ( ( (

( ( (

� ( (

( (

(

% % ��

(

(

����������

����� � �� ����� ����� ��� ��� �# ��

( (

( ( (

� (

(

(

(

(

(

(

(

( ( (

( ( (

( ( (

( ( (

( ( (

( ( ( (

(

(

(

(

(

(

( ( ( ( (

( ( ( ( (

(

( ( ( ( ( (

(

(

( ( ( (

(

(

(

( (

( ( ( ( (

� (

(

(

(

�� # (

(

�! !

( (

�! ��

( ( (

(

( (

%

(

#

(

(

� (

(

(

(

"


� &

)�1.���#

(

(

��&

)��+��,�����%%

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

�!

��&

)��+��,�����

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

�!

�!&

)��+��,�����%

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

�!

�"&

)��+��,����#%4

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

��

��&

)��+��,����$%5

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

��

�#&

)��+��,�������

(

(

(

(

"



�$&

)�����1��#

�%&

)�����1��!!�

(

��&

4�.� 1�%��

(

! &

4�.� 1�!!%

(

!�&

4�.� 1�%$

(

!�&

46+6�������+�

(

(

(

(

!!&

�����1����#�

(

(

(

(

(

(

(

!"&

�����1�����"#

(

(

(

(

(

(

(

(

!�&

�����1���'�"

( (

( (

(

!#&

�����1������ �.��� ��$

!%&

�.��� ���

(

(

!�&

�.��� ���%$

(

(

�.��� ���

(

�. �1���!

(

"�&

7 .��� ��

"!&

7 .��%�

(

""&

7 .��%�

(

"�&

7 .���""

(

"#&

5�1 �1�

�& �& !& "& �& #& $& %& �& � &

�������.�����%1 �B�.���� �B�.����!�� �B�.����!�$ �B�.����� �B�.���"� �B�.����!"" �2�:� ! 4'�:� ! �. �1��� � ����.���� � ��9��������������1

(

(

(

(

(

(

(

(

� $

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

% $ (

(

�! "

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

��

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

�!

(

(

� !

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

� �� (

(

� �

( (

(

(

(

(

(

� (

" &

(

!$&

"�&

(

(

(

(

( ( ( (

(

( ( ( (

"

(

( ( ( (

"

( (

"

( (

(

(

(

(

%

( ( ( ( (

( ( ( ( (

( ( ( ( (

( ( ( ( (

(

(

(

(

( (

( (

( ( ( ( �

( ( ( ( �

( ( $

( ( $

( ( #

( ( #



Средногодишен ����������������������������������������������������������������������������������������������5������,�� <�������������������1 �����������,&� ������� �����

�! � � % # � � � # # #"

�:�� ���,&�:�";�

���������������������������������������������������������������������������������������������������� ��.�������������������������6�6��� ��D�B�.��E;�������,�� <���:�";�




(

#�& )�����1��#

(

#�& 7 .���""

(

# & �.��� ���

(

��& �����1������

(

�%& 4�.� 1�%$

(

�$& )�����1��#

(

�#& �/���.����+���

(

��& �'��!�"

(

�"& '�� ��

(

�!& 8��+��. �$�

(

��& 8��+��. �$

(

��& �.��� ���

(

� & )�1.���#

(

"�& )�����1��!!�

(

"%& �33���!�

(

"$& �33��!%#

(

"#& �. �1���!

(

"�& 2.�����'���

��9��������������1

#�

( (

( (

(

! ! �

(

(

(

(

(

(

� � � � � � � � � �

�!

"#

""

"

!�

!"

!�

�$

�"

�$

%

"!�

Средногодишен 5������,�� <�������������������1 �����������,&� ������� ����� �:�� ���,�� ���:�!!;� ����� ��.��������������������������������� ����� �����*�1�� �-;�������,�� <���:��;#

(

"%& 3 �����$

(

"$& 3�1���#�

(

(

(

(

(

� & 8���1 ��$$

(

"�& 3���.��,�����$!

(

(

(

(

��& 8��+��. ��$

(

�"& 8��+��. ��!

(

(

�!& 8��+��. �"!

(

��& 8��+��. ��%

(

��& 8���3����.�!�

(



�#& 8��+��. ��$

(

�$& 8��+��. ���

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

��

(

(

(

(

(

(

(

(

( (

(

(

(

(

( ( (

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

�!

(

(

(

(

(

(

(

(

(

( (

( (

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

�� � (

(

(

(

"

(

� (

��& 8��+��. �$�

(

�%& 8��+��. �$

(

#�& 8��1����$��

(

# & 8��+��. ��1�����+���#!

(

#�& 8 �� �� "�" ��9��������������1

(

(

(

(

�%

!�

!$

!$

(

(

(

(

(

!!

(

(

(

!$

(

(

(

!�

(

(

(

!%

(

#

(

"

#

!%

!"

��

��

"!�

5����������������������1 �����������,&� ������� ����� �:�� ���,�� ���:�!!;� ����� ��.��������������������������������� ����� �����*�1�� �-;�������,�� <���:��;#


����������� ¯½¾ÈÅÓ½§È½ÎÅͽÊÂʽÎËÍÏË¿ÂÏ«ÍÅÂÊϽÈÎÇÅÏÛÏÛÊÌ˾ÍËÆʽÐÔ½ÎÏÅÜϽ¿ÌÅο½ÊÅÜϽ ÅÉ¿ $����������������������!�����������������������%�����&��������'�����������(��)�� «ÑÅÓŽÈʽϽÎËÍÏË¿½ÈÅÎϽʽÎÏͽʽϽĽÀÅĽÌÂÍÅËÁ½sÀËÁÅʽ !*��������������������������������������� ��������������������� ���� �������� �� ��� ���

��� ���� � ������������ ������������� ���� *�� ���� ���-� +��� �= > �.�������������. ���

).�� �������������������6�6������������������ ����*�� ���� ���-� +����= > �.����� ��������. ����*�5?-���������������������,&� ������� ����� �:�� ���,�� ��

!

"

#

$

%

��

��

�!

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

��9��������� ����� ���� *�� ���� ���-� ���5?

"��!����������������#��� �&

�/���.�%�

�!

�&

0.���1 �%�$

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

�!

!&

)��+��,�����%%

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

�!

"&

)��+��,�����

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

�!

�&

)��+��,�����%

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

�!



#&

�����1�����"#

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

�!

$&

�.��� ���%$

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

�!

%&

8���3����.�!�

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

��

(

�&

�.��� ��$

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

� &

���+����

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

��

��

��&

�/���.����+���$#

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

��

��&

�/���.����+���#�

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

��

�!&

)��+��,����#%4

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

��

�"&

)��+��,����$%5

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

��

��&

7 .��%�

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

��



�#&

3�1���#�

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

��

�$&

8��+��. �"!

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

��

�%&

'�� ���)!��

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

��&

4�.� 1�%��

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

� &

7 .��� ��

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

��&

7 .��%�

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

��&

3 �����$

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

�!&

8���1 ��$$

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

�"&

8��+��. ��!

(

(

(

(

(

(

(

(

(

(

��&

� �����.����

(

(

(

(

(

(

(

(

(

�#&

3���.��,�����$!

(

(

(

(

(

(

(

(

(

�$&

8��+��. ��1�����+���#!

(

(

(

(

(

(

(

(

(

�%&

' ���*)��+��,���-��$

(

(

(

(

(

(

(

(

%

��&

' ���*)��+��,���-��""

(

(

(

(

(

(

(

(

%

! &

2.�����'����)$##

(

(

(

(

(

(

(

(

%

!�&

46+6�������+�

(

(

(

(

(

(

(

(

%

!�&

5�1 �1�

(

(

(

(

(

(

(

(

%

!!&

4�.� 1!!%

(

(

(

(

(

(

(

$

!"&

�����1����#�

(

(

(

(

(

(

(

$

!�&

�/���.����+��!��

(

(

(

(

(

(

#

!#&

�33��$"�

(

(

(

(

(

(

#

!$&

8��+��. ��$

(

(

(

(

(

(

#

!%&

8��+��. �$��

(

(

(

(

(

(

#

!�&

8 �� �� "�"

(

(

(

(

(

(

#

" &

8��+��. ��%

(

(

(

(

(

"�&

�33��"�

(

(

(

(

"

"�&

)��+��,�������

(

(

(

(

"

"!&

�����1���'�"

(

(

(

(

"

""&

8��+��. ��$

(

(

(

(

"


Зимната обикновена пшеница реализира генетичните си продуктивни заложби на почви с добро естествено плодородие и балансиран азотен, фосфорен и калиев хранителен режим. В нашата страна основните почвени типове, на които се отглежда пшеница, са от слабо до средно запасени с минерален азот и подвижен фосфор, и от средно до добре запасени с усвоим калий, поради което при конвенционално отглеждане с цел получаване на максимален добив от качествено зърно, е необходимо торене с 12 - 16 кг/ дка азот, 5 – 12 кг/дка фосфор и 5 – 8 кг/дка калий . През последното десетилетие, главно по финансови причини пшеницата не се тори с посочените, научно обосновани, торови норми. На голяма част от пшеничените посеви в страната се редуцира фосфорното и калиевото торене, намалява се азотното торене или се преминава към едностранно азотно торене с високи норми. С намалени торови норми се торят и традиционните за пшеницата предшественици (слънчоглед, пшеница, царевица и др.). Това е една от основните агротехнически причини за ниските добиви от основната за страната полска култура – пшеницата. Провежданите в последно време полски експерименти установяват главно нуждата на новите сортове пшеница от азотно торене. Недостатъчни са полските опити с редуциране на торовите норми. Не са известни научнопопулярни статии, в които да се докладват резултати от изследвания установяващи въздействието на намалени торови норми, прилагани при различен хранителен режим на почвата, върху продуктивността на пшеницата, отглеждана при различни метеорологични условия. Целта на настоящия материал е да представи резултати от експеримент за установяване намалението на добива от пшеница, отглеждана в сеитбообращение с оптимални и редуцирани азотни, фосфорни и калиеви торови норми, при различен хранителен режим на почвата и метеорологични условия. За изпълнение на целта са анализирани 11 годишни данни от полски опит, в чието сеитбообращение след царевица за зърно и фуражна грахово слънчогледова смеска се отглежда обикновена пшеница, сорт Миряна. В сеитбообращението са поддържани 3 системи на торене и неторена контрола (Т0). В първата „интензивна” система (Т3) културите са отглеждани с оптимални азотни, фосфорни и калиеви торови норми. Във втората „умерена” система (Т2) азотът е редуциран с 25 %, а фосфорът и калият с 50 %. В третата „минимална” система (Т1) фосфорът и калият са изключени, а азотът е редуциран с 50 %. Така при пшеницата, в посока от Т3 към Т0, торенето с азот е редуцирано съответно 16–12–8–0 кг/дка а.в.

азот, с фосфор 10–5–0–0 кг/дка и с калий 6–3–0-0 кг/ дка. Останалите култури са торени с диференцирани торови норми, съобразени с биологичните изисквания на сортовете и плодородието на почвата. Средно за 1 година на всяко поле в сеитбообращението при Т3, Т2 и Т1 са внасяни по 12, 8, 4 кг/дка N; 10, 5, 0 кг/ дка Р2О5 и 6, 3, 0 кг/дка К2О. Като съпътстващи опита изследвания са направени агрохимични анализи на хумусния хоризонт на почвата и са провеждани метеорологични наблюдения през вегетационния период на пшеницата. Данните представена на таблица 1 показват, че преди залагане на опита естественото плодородие на излужената смолница в хоризонта 0–60 cм се характеризира с азотен и фосфорен дефицит и добро калиево съдържание. Системното прилагане на „интензивни” азотни торови количества повишава почвения минерален N до много добра запасеност в повърхностния 0-20 cм хоризонт и до средна запасеност в хоризонта 20–40 cм. Въпреки слабото повишаване на съдържанието на минерален азот, подорницата 40–60 cм остава слабо запасена. “Умерената” и “минималната” торова норма повишават азота само в повърхностния 20 cм хоризонт. „Интензивното” торене подобрява подвижния Р2О5 , спрямо изходното ниво, до средна запасеност в хоризонта 0–20 cм. В същия вариант нивата му нарастват в 20 – 40 cм и 40 – 60 cм, но остават в границите на слабата запасеност. В „умереното” торене Табл. 1. Запасеност на почвата с минерален N, подвижен P2O5 и усвоим K2O, средно за 1998–2008 г. П о к а з а - х о р и - през торови нива тели зонт 1989 г. Т Т2 3 N16P10K6 N12P5K3 м и н е р а - 0 – 20 49.4 120.5 99.9 лен N, 20 – 40 39.8 82.4 54.6 мг/1000 гр. 40 – 60 27.2 28.2 29.7 11.9 7.9 подвижен 0 – 20 4.8 P2O5, 20 – 40 3.5 9.7 5.9 мг/100 гр. 40 – 60 1.7 3.0 3.4 43.0 38.7 у с в о и м 0 – 20 41.0 K2O, 20 – 40 32.7 40.9 33.0 мг/100 гр. 40 – 60 28.8 33.2 33.2

Т1 N8P0K0 79.0 32.0 22.7 4.2 2.5 1.5 37.0 26.4 25.6

Т0 N0P0K0 69.1 38.0 19.7 4.0 3.1 1.9 37.4 26.8 32.2

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2012 г.

29

Торене

Отглеждане на пшеница с редуцирано минерално торене


Таблица 2. Валежи през различни периоди от вегетацията на пшеница, мм Година

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008

мм 562 464 615 316 364 319 543 351 453 277 561

Х – VІІ характер влажен среден влажен сух ср. сух сух ср.влажен сух среден мн. сух ср.влажен

мм 218 251 176 220 279 96 327 336 252 148 263

месеци и периоди ІІІ - VІІ V характер мм характер ср. сух 58.0 среден среден 53.5 среден ср. сух 66.0 ср.влажен ср. сух 48.7 среден ср.влажен 50.9 среден мн. сух 16.0 мн. сух влажен 121.5 влажен влажен 64.0 ср.влажен среден 10.3 мн. сух мн. сух 58.3 ср.влажен среден 82.4 влажен

въпреки, че фосфорната торова норма е редуцирана с 50 %, се отчита тенденция на увеличаване на усвоимия фосфор в целия хумусен хоризонт (0 – 60 cм). При отглеждане на културите в сеитбообращението без фосфорно торене (Т1 и Т0) естествената фосфатна запасеност се запазва на нивата от преди залагането на опита. Агрохимичните определения на калия не дават основание да се изтъкнат доказани съществени промени, настъпили с усвоимия калий след „интензивно” и редуцирано с 50 % калиево торене. Може да се подчертае обаче тенденцията на увеличаване на калиевото съдържание в хоризонта до 40 cм след интензивната калиева торова норма. Изключването на този хранителен елемент от торенето на културите не променя съдържанието на усвоим калий в хоризонта до 20 cм. Отчита се тенденция на изчерпването му в под орния 40 – 60 cм хоризонт. Изводът е, че дългогодишното интензивно азотно, фосфорно и калиево тoрене на културите в сеитбообращението подобрява хранителния режим на излужената смолница, така, че в този вариант пшеницата расте и се развива в условия на много добре балансирано съдържание на минерален азот, усвоими фосфор и калий. При редуциране на азотната торова норма с 25 %, а на фосфорната и калиевата норма с 50 % количествените измерения на усвоимите N, P2O5 и K2O са с по-ниски стойности, но отново са в балансирано съотношение. Изключването на фосфора и калия, и редукцията на азота в продължение на 11 години не променя първоначалните естествени запаси на почвата, при които пшеницата се развива в условия на азотен и фосфорен недостиг. Отглеждането на културите в сеитбообращението без минерални торове намалява запасите на почвата от трите хранителни елемента, както в орния (0–40 cм), така и в под орния хумусен хоризонт (40-60 cм ). Обезпечеността на пшеницата с валежи и средно дневна температура на въздуха, необходими за формиране на добива, определена в 49 годишна база от данни, показва, че през периода на пролетно - лятното развитие и формиране на зърното в 54. 6 % от годините е протекло при средни и средно сухи условия, в 27. 3 % от годините при средно влажни и влажни, и само в 18. 2 % при сухи условия (табл. 2). Узряването на зърното е протекло през месец юни, който в 45.

30

бр. 9, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

мм 73.8 72.8 35.7 48.3 49.6 1.7 33.1 57.3 69.2 57.8 68.9

характер ср. влажен ср. влажен ср. сух ср. сух среден мн. сух среден среден ср. влажен среден ср. влажен

5% от годините е средно сух и среден. Само в една от годините юни е бил много сух. Обезпечеността с температура през вегетационния период на пшеницата в района на Карнобат е достатъчна за осигуряване на биологичните изисквания на културата. Поради това интерпретираме само данните за среднодневната температура на въздуха в критичните за формиране на зърното и неговото качество месеци май и юни. През 1998 – 2008 г. месец май в 54. 6 % от годините е средно топъл, в 18. 2 % е топъл, в 18. 2 % е много топъл и в 9.1 % е средно хладен. В 36. 4 % месец юни е много топъл, в 27. 3 % е среден, 18.2 % е средно хладен и в 9. 1 % е средно топъл. В съчетание между двата основни метеорологични фактора, като благоприятни за пшеницата могат да бъдат определени 1998, 2000, 2002, 2004, 2006 и 2008 години. Неблагоприятни са метеорологичните условия за пшеницата през 2003 г., с декемврийски студове предизвикали до 40 % измръзване на посева; през 2007 г. с траен есенен, зимен и пролетен воден дефицит и висока среднодневна температура на въздуха, отразили се негативно върху протичането на основни фенологични фази. Метеорологичните условия оказват пряко влияние върху добива на зърно. Изчислените корелационни коефициенти показват, че зависимостта на добива от валежите е средна положителна и доказана през месец май и периода „март – юни”. При това с редуцирането на торовите норми добивът се оказва в по-висока зависимост от валежите през тези периоди, отколкото от почвеното плодородие. Връзката на добива с валежите през останалите периоди е слаба. Въпреки, че се отбелязват тенденции, корелациите не се доказват. При отглеждане на пшеница с балансиран хранителен режим във вариантите с интензивно и умерено азотно, фосфорно и калиево торене съдържанието на мокър глутен е в доказана слаба положителна корелация с температурата през май и в средна такава с температурата през юни. Така формираният диференциран хранителен режим на почвата, с ежегодно внасяните торови норми и метеорологичните условия оказват специфично влияние върху продуктивността на пшеницата, сорт Миряна. Установено беше, че пшеницата реализира


Таблица 3. Средномесечна температура на въздуха през месеците май и юни Години С 15.6 15.5 15.6 15.9 15.6 17.6 14.5 16.2 16.3 17.4 15.6 о

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008

май характер средно топъл средно топъл средно топъл средно топъл средно топъл много топъл среден топъл топъл много топъл средно топъл

С 21,2 22,9 23,8 24,6 24,6 24,4 24,6 21,4 22,0 22,5 24,9 о

юни характер средно хладен среден средно топъл много топъл много топъл много топъл много топъл средно хладен среден среден много топъл

Таблица 4. Добив на зърно от пшеницата, сорт Миряна, отглеждана в години с различни метеорологични условия, кг/дка Години с различни вегетационни валежи

торови нива Т2 Т1 Т0 Т3 Предшественик царевица за зърно много сухи и сухи 345 325 296 157 средно сухи и средни 662 653 531 297 средно влажни и влажни 746 706 564 287 Предшественик грахово – слънчогледова смеска много сухи и сухи 383 372 315 226 средно сухи и средни 613 548 379 295 средно влажни и влажни 802 751 559 384

Таблица 5. Средно съдържание на мокър глутен в зърното на пшеницата, % В години с различна температура през месец юни много топъл топъл средно топъл средно хладен

Т3 28.2 25.1 32.4 23.0

торови нива Т2 Т1 25.1 23.7 27.5 23.5

19.7 22.2 14.9 21.9

Т0 13.0 18.4 12.5 16.0

много висок продуктивен потенциал при отглеждане с интензивни, балансирани N-P-K торови норми (Т3) в средно влажни години (746 - 802 кг/дка). При такава метеорологична обстановка и торене след грахово слънчогледова смеска e получено с 56 кг/дка повече зърно в сравнение с отглеждането на пшеницата след царевица за зърно. По-нисък е добивът в средно сухи и средни години, през които преимущество има царевицата като предшественик (653 кг/дка) в сравнение с фуражната смеска (548 кг/дка). Логично най-нисък е добивът в много сухи и сухи години с превес на смеската (383 кг/дка) пред царевицата (345 кг/дка). При редукция на азотната торова норма с 25 %, а фосфорната и калиевата с 50 % (Т2) добивът в средно влажни и влажни години намалява след първия и втория предшественик от 40 до 51 кг/дка, а в много сухи и сухи години - от 11 до 20 кг/дка спрямо този във вариант Т3. В средно сухи, сухи и средно влажни години най-значимо е намалението след предшественик грахово - слънчогледова смеска. Изключването на фосфорните и калиевите торове и редуцирането на азотните торове с 50 % (Т1) намалява продуктивността на пшеницата спрямо интензивното торене (Т3) в средно сухи и средни години от

131 до 234 кг/дка, в средно влажни години - от 182 до 234 кг/дка и в много сухи и сухи години - от 49 до 68 кг/дка. Пшеницата, отглеждана на излужена смолница, без минерално торене, реализира незначителна част от продуктивния си потенциал. Доказателство за това са изключително ниските добиви получени от пшеницата, отглеждана след двата предшественика, при които в много сухи и сухи години добивът варира съответно от 157 до 226 кг/дка, в средно сухи и средни години от 297 до 295 кг/дка и в средно влажни от 287 до 387 кг/дка. Пшеницата, сорт Миряна, отглеждана на излужена смолница с интензивни (N16P10K6) и умерени (N12P5K3), балансирани, азотни, фосфорни и калиеви торови норми, независимо от метеорологичните условия, формира зърно с добро съдържание на мокър глутен – от 23.5 до 32.4 % (табл. 5). Изключването на фосфора и калия, и силната редукция на азота (N8P0K0) понижава глутеновото съдържание до 14.9 - 22,2 %. При такъв хранителен режим качествено зърно, съдържащо 22.2 % глутен, се получава само, когато месец юни е топъл. Отглеждането на пшеница без минерално торене е рисково по отношение на хлебопекарните качества на зърното, поради това, че съдържанието на мокър глуген е силно занижено (12.5 – 18.4 %) и пшеницата не е подходяща за хлебната индустрия. Заключение При отглеждане на зимната обикновена пшеница, сорт Миряна, с интензивни торови норми (N16P10K6) и балансиран почвен хранителен режим най – висок добив на зърно се получава в средно влажни години, по-нисък в средно сухи и средни години и най-нисък в много сухи и сухи години. При редуциране на азотната торова норма с 25 %, а фосфорната и калиевата с 50 % (N12P5K3) добивът намалява средно за целия период с 42 кг/дка. Изключването на фосфорните и калиевите торове и редуцирането на азотните с 50 % (N8P0K0) намалява добива на пшеницата спрямо интензивното торене (N16P10K6) с 159 кг/дка, а при отглеждането Ӝ без минерални торове с 323 кг/дка. От отгледаната зимна обикновена пшеница, сорт Миряна, на излужена смолница с N16P10K6 и N12P5K3 се получава зърно с добро съдържание на мокър глутен. Изключването на фосфора и калия, и силната редукция на азота, влошава качеството на зърното. Зърното на отглежданата без минерално торене пшеница не е подходящо за целите на хлебната индустрия. Посочените в статията параметри на почвеното плодородие, основните метеорологични фактори, добива на зърно и неговото глутеново съдържание могат да послужат на фермерите при определяне на оптималните торови норми и оценка на риска от редукцията на минералното торене. Доц. д-р Величка Котева Институт по земеделие, Карнобат

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2012 г.

31


Растителна защита

Чувствителност на интродуцирани сливови сортове към червени листни петна

Сливата е широко разпространен овощен вид по нашите земи. От една страна това се дължи на многостранната употреба на плодовете - за сушене, нектари, ракия и за консумация в прясно състояние. От друга страна сливата се отличава с високата си приспособимост към екологичните условия. Това позволява да се използват найрациаонално полупланинските и планинските райони, където почвено-климатичните условия са благоприятни за нейното отглеждане. Сливата се напада от много болести, причинени от вируси, гъби и бактерии. Вирусът на шарката нанася големи щети в сливовите насаждения, където има чувствителни сортове. Единственият възможен начин за борба с болестта е използвато на толеранти сортове ( Трифонов, 1983). Поради това през последните години масово навлезе в производството сорта Стенлей, които заема до 85% от насажденията (Стоянова, Минев, 2005). Икономическата важност на болестта червени листни петна се опредедя от факта, че когато е в големи размери води до преждевременен листопад, вследствие на което реколтата намалява, дърветата отслабват и чувствителността им към ниски температури са повишава. Червените листни петна по сливата се развиват почти ежегодно във вскички сливопроизводствени райони на страната. Това налага да се използват устойчиви и слабо чувствителни сортове, за да се задоволят нуждите на пазара от ранни и късни плодове. Налюденията са извършени 32

бр. 9, 2012 г., сп.

в плододаващите колекционни насаждения на Опитна станция – Дряново, през периода 2010 – 2011 години. В проучването са влючени сортовете Анна шпет, Габровска, Гуляева, Пасифик, Кюстендилска синя слива, Нансийска мирабела, Опал, Онтарио, Стенлей и Стринава. Дърветата са присадени върху подложка от Жълта джанка и се отглеждат на черна угар, при неполивни условия. През периода на наблюдението не е провеждано пръскне с фунгициди. Наблюдението върху развитието на червени листни петна е извършено при естествен фон за зараза. Пробите се отчитат по време на масовото развитие на болестта, като се вземат по 200 листа от 5 дървета от всеки сорт. За контрола е използван сорта Стенлей. Установен е индекса на нападение от червени листни петна (Polystigma rubrum Pers. D.C) по следната формула на McKinney. i =∑(n.k) .100, N.K Където: I е индекс на нападение на болестта в %; n – броят на растителните органи от всяка категория; k – категория (бал) на заболяването; N – общ брой на изследваните растения (органи); K – най-високата възприета категория (бал); ∑ - сбор от произведенията.

„Земеделие плюс”

Устойчивостта на соровете към червени листни петна се определя по методиката за изучаване на растителните ресурси по овощните растения (Недев и кол.1979), като се определя по следната скала: 0 – имунни – без петна по листата; 1 – практически устойчиви – единични малки петна; 2 – слабо чувствителни – нападение до 5% от листата; 3 – средно чувствителни – нападение до 10% от листата; 4 – чувствителни- нападение до 25% от листата; 5 – силно чувствителни – нападение до 50% от листата. Избрани за наблюдение са български и чуждестрани сортове, с цел да се предложат на пазара плодове с различни вкусови качества и да има по-дълго време пресна реколта. Българските сортове – Габровска, Гуляева и Стринава са получени в Опитна станция по сливата – Дряново. В литературата се посочва, че благоприятните условия за развитие на патогена са температури между 10о и 21оС и чести превалявания. Узряването на аскоспорите се наблюдава през последната десетдневка на март, април и май. При нормални условия узрелите аскоспори се изтрелват преди цъфтеж, по време на цъфтежа и 1-3 седмици по-късно. Заразяването се осъществява директно през кутикулата, но докато е още нежна. Поради това обект на нападение са само младите нарастващи листа от 1ия до 42-43ия ден, след което те придобиват възрастова устойчивост, поради развитието на механичните тъкани.


сечна температура и валежите за месеците април и май. През 2010 г. в района на СОРТОВЕ степен Дряново имаше благоприятни на напаусловия за развитие на чердение от вени листни петна. Това даде червени листни възможност да бъдат направени петна (%) подробни проучвания. Появата АННА ШПЕТ 32,4 на листа започна от два до три ГАБРОВСКА 19,2 дни след началото на цъфтежа ГУЛЯЕВА 6,8 на сливите. Обичайно цъфтеКЮСТЕНДИЛСКА СИНЯ 27,8 жът започна от края на първата СЛИВА десетдневка на април и проНАНСИЙСКА МИРАБЕЛА 27 дължи до началото на третата ОНТАРИО 17,8 десетдневка. Масовата поява на ОПАЛ 39,4 листа започна в края на втората десетдневка, като най-рано маПАСИФИК 22,6 сова поява на листа се наблюСТЕНЛЕЙ 7 дава при Нансйиска мирабелка СТРИНАВА 19 – края на първата десетдневка. Гостоприемници на Polys- През периода на масово изtigma rubrum са: слива, джанка стрелване на аскоспорите и заи трънка. Климатичните условия разяване (април – май) среднапрез периода на проучването та месечна температура за ап(2010 – 2011 год.) се харак- рил е 12,9оС, а за май – 25,4оС и теризират с ниски пролетни чести превалявания (169,5 л/м2). температури и много валежи. Високите пролетни температури През периода на проучването и честите превалявания са бласе направи и фенологично на- гоприятни за масаво изхвърляне блюдение на сортовете сливи на аскоспорите на причинителя. като се отбелязаха важните През тази година най-висока фенафази – начало на цъфтеж, степен на нападение от червемасов цъфтеж, край на цъфтежа ни листни петна е отчетена при и поява на листа. Поради факта, сорта Опал – 39,4%. При сорт че Polystigma rubrum причинява Стенлей, който е използван за зараза на младите нарастващи контрола, е отчетен индекс от листа, през двете години на на- 7%. С най-ниски резултати е блюдение се отчете минимална- сорт Гуляева – 6,8% (табл. 1). та, максималната и средна меКлиматичните условия през 2011 година, които обхващат Табл. 2. Индекс на нападение от Polystigma rubrum Pers.D.C.през 2011 г. месеците на активно заразяване (април – май) се характериСОРТОВЕ степен на зираха с по-ниски температури нападение от обичайните и по-малко валеот червени чистни жи (128,8 л/м2), спрямо предходпетна, (%) ната 2010 година. През месец АННА ШПЕТ 11,8 април средната месечна темГАБРОВСКА 5,8 пература е 10,50 С, а през май ГУЛЯЕВА 7,6 е 16,50С. Поради тази причина се забави началото на цъфтежа, КЮСТЕНДИЛСКА СИНЯ 14 СЛИВА който започна необичайно през НАНСИЙСКА МИРАБЕЛА 6,8 третата десетдневка на април. ОНТАРИО 12,2 Фенофазата начало на поява на листа започна три до четири ОПАЛ 12,4 дни преди началото на цъфтеж. ПАСИФИК 7,5 При всички сортове масовият СТЕНЛЕЙ 3,6 цъфтеж и поява на листа запоСТРИНАВА 6,2 чна едновремено през третата

Табл. 1. Индекс на нападение от Polystigma rubrum през 2010 година

десетдневка на април. Краят на цъфтежа се отбеляза през първата десетдневка на май. През тази година се отчете и много по-ниска стпен на нападение от червени листни петна (Polystigma rubrum Pers.D.C.). Най-висока степен на нападение е отчетена при Кюстендилска синя слива – 14%, а единични петна се наблюдават при Стенлей – 3,6% ( табл. 2 ). Изводи Чуствителните сортове, като Кюстендилска синя слива, Опал и Анна шпет, през двете години на наблюдение показаха различна картина на проявление на болестта. През 2010 г. по техните листа се наблюдава масово напетняване, докато през 2011 г. са отбелязани единични петна. При слабо чувствителните сортове единичните петна варираха и през двете години. Климатичните промени оказват влияние и върху проявлението на болестта през тези години, което от своя страна влияе и на добива, и на изхранването на дървесината. Затова е много важна навременна прогноза и сигнализация, при която трябва да се проведе или не третиране с фунгициди. Представените сливови сортове могат да предоставят на пазара пресни плодове от началото на август до края на септември. Най-ранен сорт е Опал, а най-късен е Анна шпет, като добрата растителна защита и агротехника значително би могла да намали степента на нападение от болестта червени листни петна. Ас. Силвена Тодорова ОС – Дряново

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2012 г.

33


ВЕГЕТАТИВНИ ПРОЯВИ НА РЕМОНТАНТНИЯ МАЛИНОВ СОРТ „ЛЮЛИН” ПРИ НЯКОИ ХЕРБИЦИДИ

34

бр. 9, 2012 г., сп.

и почвения контактен хербицид с листно действие Пледж 50 ВП (флумиоксазин) в плододаващо насаждение от ремонтантния малинов сорт „Люлин”. Третирането се извърши през втората половина на месец март, преди началото на вегетация. Заложиха се следните варианти:1 Контрола (нетретирана, неплевена ); 2 . Метофен 120 мл/дкa; 3.Метофен – 150 мл/дкa; 4. Пледж 50 ВП-20 г/дкa; 5. Пледж 50 ВП-40 г/дкa. Изследването бе проведено в условия на постоянно почвено навлажняване със система за капково напояване. Поливният режим бе изчисляван на база 80 % от изпарението от изпарител “Клас А “. Проследи се влиянието на приложените хербициди върху видовия състав и степента на заплевеляване и селективността им спрямо малиновите растения в условия на постоянно почвено навлажняване. Ефикасността на почвените хербициди в съответни дози по отношение на заплевеляването се определяше

в динамика (на 30-ти , 60-ти и 90ти ден от датата на третиране). Извършваха се наблюдения за прояви на фитотоксичност по малиновите издънки. Влиянието на хербицидите върху растежа и развитието на малиновите растения се проследи чрез отчитане в края на вегетационния период на биометричните показатели дължина на издънките (h-cм) и диаметър на издънките (d-мм). Получените резултати бяха обработени по стандартни статистически методи. По време на вегетацията в редовата ивица на насаждението беше отчетено наличие на 8 вида едногодишни плевели: лепка, лечебен росопас, полско птиче просо, насеченолистен здравец, бръшлянолистно великденче, звездица, овчарска торбичка, червена мъртва коприва. Данните за хербицидната ефикасност на приложените дози от почвените хербициди са еднопосочни през годините на проучването и са представени като осреднени стойности (фиг.1). Приложените дози от хербицидите проявиха много добра ефикасност срещу плевелната растителност. Хербицидното последействие в третираните варианти продължи през целия вегетационен период. Не се отчетоха различия в хербицидната ефикасност на отделните варианти през

среден брой плевелни растения в 1 м2

Контролът на заплевеляване при отглеждане на ремонтантните сортове малини е една от основните агротехнически практики, която до голяма степен определя икономическата ефективност на малинопроизводството. Особено важно е да се осигури ефикасна борба срещу плевелите в началото на вегетация, по време на поникването на издънките. При силно заплевеляване се изразходват непроизводително водата и хранителните вещества и се потиска растежа на поникващите издънки. Прилагането на хербициди има различно влияние върху растежа и развитието на малината. В условия на капково напояване и съпътстващото постоянно почвено навлажняване почвените хербициди могат да предизвикват по-силна фитотоксичност. В предишни изследвания е установено, че при такива условия се наблюдава много добра хербицидна ефикасност и при по-ниски приложени дози. Резултатите от изследване влиянието на комбинирания почвен хербицид Метофен (метолахлор + оксифлуорофен ) и на почвения контактен хербицид с листно действие Пледж 50 ВП (флумиоксазин) върху вегетативните прояви на растенията в плододаващо малиново насаждение от ремонтантния сорт “Люлин”, отглеждан в условия на постоянно почвено навлажняване, са представени в статията. За целта през 2009-2011 г. в Института по овощарство- Пловдив на алувиално ливадна почва бе изведен полски опит за проучване ефикасността и селективността на почвения селективен, комбиниран хербицид Метофен

варианти

Фиг.1 Хербицидна ефикасност на метофен и флумиоксазин

„Земеделие плюс”


се дължи на проявеното фитотоксично действие на високата приложена доза Метофен, изразяващо се в потискане и наличие на депресиращо влияние върху растежа на издънките. При показателя диаметър на издънките стойности по-ниски от тези на контролата се отчитат отново във варианта, където е Gd 5% - 7,1; 1% - 10.31; 0,1% -15.5 Фиг.2. Влияние на почвените хербициди метофен и флумиоксазин приложена високата доза Метовърху височината на издънките (cм) фен (вар. 3),( фиг.3). Разликите с контролата отново са статистически много добре доказани. При третиране с високата доза Пледж 50 ВП, независимо от наблюдаваните външни симптоми на фитотоксичност, стойностите на биометричните показатели са по –високи или близки до тези на контролата. Тези резултати дават основание да се приеме, че проявите на фитотоксичност се преодоляват и активното вещество Gd 5% - 1,01; 1% - 1.47; 0,1% - 2.20 Фиг.3. Влияние на почвените хербициди метофен и флумиоксазин флумиоксазин в двете приложени върху диаметъра на издънките (мм) дози няма депресиращо влияние първите три месеца след третира- и вар. 5). Фитотоксичността се върху растежа на ремонтантния нето. Това е рисковия момент по проявяваше в некроза по поник- малинов сорт ”Люлин”. отношение на заплевеляването, ващите издънки и забавяне на ИЗВОДИ тъй като издънките са малки и растежа. По-късно, след около В условия на капково напоявамного уязвими на плевелната месец от датата на третиране конкуренция. През този период проявите на фитотоксичност бяха не почвените хербициди Пледж в третираните варианти не беше преодолени в двата варианта, 50 ВП и Метофен проявяват отчетено наличие на вегетираща третирани с Пледж 50 ВП (вар.4 много добра хербицидна ефикасплевелна растителност, което и вар.5) и при по-ниската доза ност и в двете приложени дози от показва много добра хербицид- Метофен (вар.2), и растенията едно и също активно вещество. на ефикасност на приложените възстановиха растежа и развити- Периодът на ефективно хербицидактивни вещества. ето си. При растенията, третирани но последействие продължава Ефикасният контрол на пле- с висока доза Метофен (вар.3) около 150 дни и осигурява чисти велната растителност създаде външните фитотоксични прояви от плевели редови ивици в наблагоприятни условия както за се преодоляха 40-50 дни след да- саждението и добри условия за поникване и растеж на малино- тата на внасяне на хербицидите. растеж и развитие на издънките. вите издънки през първите 2-3 Получените резултати от Добра селективност спрямо мамесеца, когато конкуренцията биометричните измервания са линовите растения проявяват между тях и плевелите е най-сил- аналогични през годините на хербицидите Метофен- 120 мл/дкa но проявена, така и за отстраня- изследването и се разглеждат и Пледж 50 ВП-20 г/дкa и 40,0 г/ ване на конкуренцията за водата като осреднени стойности. Те дкa, което дава основание те да и хранителните вещества през показват, че растенията от ва- бъдат препоръчани за контрол целия вегетационен период. риантите, където са приложени на заплевеляването. По-високата Приложените почвени херби- почвените хербициди имат ви- доза Метофен предизвиква фитоциди оказаха различно влияние сочина на издънките, близка до токсичност и потискане на растевърху растежа на растенията. Във тази на контролата (фиг.2). По- жа на малиновите растения. вариантите 2-5 бяха наблюдава- ниски са отчетените стойности Заря Ранкова, ни и външни симптоми на фитоток- на биометричните показатели при Куман Куманов, сичност. По-силно се проявяваха растенията, третирани с високата Георги Корнов симптомите в двата варианта, с доза Метофен – 150 мл/дкa (вар. Институт по-високите приложени дози от 3). Разликите с контролата са двете активни вещества (вар.3 статистически доказани. Това по овощарство – Пловдив

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2012 г.

35


Зеленчуци

биологично производство на пипер и контрол на неприятелите Родината на пипера e Централна и Южна Америка. До този момент в род Capsicum са открити над 30 вида от които пет са култивирани: C. baccatum, C. pubescens, C. annuum, C. chinense и C. frutescens. Освен тях са известни и много други диви видове от същия род. Най-старите екземпляри пипер са намерени в Мексико, а след откриването на Америка прониква и в Европа. Първоначално е пренесен в Испания и Португалия, където е отглеждан като декоративно растение. Пиперът не остава чужд и на Балканския полуостров. Пренасянето му в България вероятно е станало в началото на 16 век по два пътя - през Унгария и по оживения тогава Средиземноморски път през Турция. У нас тази култура (Capsicum annuum L.) бързо се е налага като основен зеленчуков вид. Българските градинари играят важна роля за разпространението на пипера от една страна в друга и за популяризирането на начините за отглеждане и консумация. Те създават и усъвършенстват нови типични български сортове. Страната ни е известна, като вторичен формообразувателен център за пипера. Установява се, че българските пипери изгубват връзката си със своите американски родоначалници и при специфичните условия на нашата страна се оформят като ендемични форми с високо специализирани качества. Тук съществува изключително голямо генетично разнообразие от типични и добре адаптирани за района местни форми, което се използва за подобряване на някои признаци и за създаването на търговски сортове.

Плодовете на пипера (сладки и люти) съдържат много ценни хранителни вещества - захари, целулоза, белтъчини, витамини, етерични и ароматни вещества, които придават така специфичния пиперов аромат и вкус. Най-ценната съставка на пипера са витамините: С, P, А, В, Е и фолиева киселина. По съдържание на витамин С (в зависимост от сортотипа и зрелостта на плода) пиперът се равнява на касиса и превишава почти всички зеленчуци, лимона и портокала. Този естествен антиоксидант се намира предимно в месестата част на плода. Концентрацията на витамин С достига своя максимум, когато плодовете са в ботаническа зрелост, а натрупването на витамин P завършва в техническа зрелост. Плодовете представляват своеобразен поливитаминен комплекс. Особено ценни компоненти в плодовете на пипера са каротиноидите - растителни пигменти, определящи обагрянето на плодовете. В човешкия организъм те имат редица ключови функции и оказват значим здравословен ефект. Лютивината на пипера се дължи на съдържанието на алкалоида капсаицин, който е неразтворим във вода, и варира в зависимост от сорта и условията на отглеждане (при засушаване на растенията лютивината се засилва). В някои изследвания се съобщава, че лютите чушки намаляват нивото на глюкозата в кръвта. Тези ценни качества определят пипера като незаменима храна навлязла в бита, традициите и кухнята на българина. Пиперът се е утвърдил у нас, като една от основните зеленчукови култури с голямо стопанско значение. През последните години е на първо

Таблица 1. Ефикасност на някои фитопестициди срещу прасковената листна въшка (Myzus persicae Sulz.) при пипер сорт Куртовска капия 1619 (2008-2009)

eфикасност (%) дни след третирането

Вариант

1

3

5

7

14

Нексид 0.02%

72,23

98,73

96,60

93,89

89,61

Пирос 0,08%

91,9

97,45

98,10

95,36

92,82

Пиретрум ФС ЕК 0,05%

87,21

92,98

97,38

79,66

72,08

НимАзал Т/С 0,3%

75,76

86,68

93,39

89,77

88,72

36

бр. 9, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”


Таблица 2. Ефикасност на някои фитопестициди срещу памуковата нощенка (Helicoverpa armigera Hubn.) при пипер сорт Куртовска капия 1619 (2008-2009) eфикасност( %) / дни след третирането

Вариант

1

3

5

7

Децис 2.5 ЕК 0,07%

39,63

72,41

83,19

80,95

Пирос 0,08%

32,06

62,72

67,91

58,23

Пиретрум ФСЕК 0,05%

30,72

52,95

63,38

59,24

НимАзал Т/С 0,3%

40,07

64,93

74,24

77,12

място по площ сред тези култури и заема водещо място по относителен дял от реализираната продукция, предназначена за преработка. Интегрираното и биологично производство на зеленчуци и в часност на пипера, значително увеличава своите размери през последните години. Биологичното земеделие, позволява използването на биологични, механични и физични методи, опазва и съхранява плодородието на почвите и биологичното разнообразие, изключва употребата на химични продукти, прилагани в конвенционалното селско стопанство. Използването на биопродукти и биоагенти за контрол на неприятелите намалява приложението на пестициди, което е важно условие за получаването на висококачествена, биологична и здравословна продукция. Използването на фитопестициди в растително-защитните системи е алтернативна възможност за контрол на неприятелите. Тези продукти притежават специфично антифидантно, репелентно и токсично действие, дължащо се на намиращите се в тях естествени химични съединения – алкалоиди, естери, гликозиди, терпени, феноли и др. През вегетацията пиперът се напада от различни видове неприятели – трипсове, цикади, листни въшки, нощенки и др. Повечето от тях са преносители на вирусни и микоплазмени болести, което допълнително обуславя необходимостта от ефикасна защита срещу тях. Често

наблюдавани са колонии от прасковена листна въшка (Myzus persicae Sulz.) и повреди по плодовете от гъсениците на памуковата нощенка (Helicoverpa armigera Hubn.). Интензивната употреба на химични продукти води до негативни последици, както за човешкото здраве така и за успешно провеждане на борбата, поради риска от остатъчни количества в продукцията и възникването на резистентни популации. Фитопестицидите притежават добри инсектицидни качества, характеризират се с бързо действие и кратко последействие, което ги прави подходящи за зеленчукопроизводството. При проведеното биологично изпитване в ИЗК “Марица”-Пловдив за определяне ефикасността на някои фитопестициди спрямо прасковената листна въшка е установена висока ефикасност на продуктите Пирос 0,08% (98,10%) и Пиретрум ФСЕК 0,05% (97,38%) на 5-ти ден след третирането, близка до отчетената максимална стойност при еталона Нексид 0,02% (98,73%) на 3-ти ден след третирането. Отчетено е по-слабо инициално действие при НимАзал Т/С 0,3%, като при този продукт се наблюдава и сравнително по-ниска ефикасност 93,39% на 5-ти ден след третирането. От резултатите се вижда, че след 5-ти ден от третирането биологичната активност на биопордуктите намалява, което предполага, че те имат добро контактно действие (табл. 1). При необходимост третиранията

Таблица 3. Височина на растението на изпитваните сортове (2007 – 2009)

Система за производство контролна Сорт Златен медал 7 Стряма Бял Калинков Марица Куртовска капия 1619 Софийска капия Букетен 50 ИЗК Рубин

см 68,43 a 64,47 a 40,90 a 65,80 a 61,77 a 70,83 a 45,50 b 62,13 a

a, b, c - Duncan’s multiple range test (p<0,05)

% 107,76 103,70 93,66 100,97 95,28 100,90 84,78 104,72

конвенционална см 63,50 ab 62,17 ab 43,67 a 65,17 a 64,83 a 70,20 a 53,67 a 59,33 a

биологична см 53,00 b 54,00 b 38,00 a 55,17 b 61,33 a 64,83 a 39,17 c 54,17 a

% 83,46 86,86 87,02 84,66 94,60 92,35 72,98 91,30

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2012 г.

37


Таблица 4. Общ добив на проучваните сортове (2007 – 2009) Система за производство контролна Сорт Златен медал 7 Стряма Бял Калинков Марица Куртовска капия 1619 Софийска капия Букетен 50 ИЗК Рубин

кг/дка 849,07 c 1149,80 b 1563,14 c 1962,93 c 805,61 c 1195,44 c 652,42 c 840,74 c

конвенционална % 37,51 38,34 55,33 54,90 43,54 66,19 53,23 45,06

a, b, c - Duncan’s multiple range test (p<0,05)

с тях могат да се повторят през интервал от 5 дни за да се постигне добра ефикасност за попродължителен период. Резултатите от проведеното биологично изпитване на някои фитопестициди спрямо памуковата нощенка показват, че продуктът НимАзал Т/С 0,3% има добра ефикасност спрямо този неприятел – 77,12% 7-ми ден след третирането (табл. 2). Останалите биопродукти Пирос 0,08% и Пиретрум ФСЕК 0,05% показват значително по-ниска ефикасност спрямо H. armigera, съответно 67,91% и 63,38% (5-ти ден след третирането). Третирането с продукта НимАзал Т/С 0,3% може да се повтори през интервал от 7 дни за да се осигури успешен контрол на неприятеля. В ИЗК „Марица”-Пловдив е проведен и сравнителен опит с осем сорта пипер с цел установяване на проявите им в условия на биологично и конвенционално полско производство. Сортовете са изпитани в три системи на производство: конвенционална -с приложение на органични и минерални торове и продукти за растителна защита с химичен произход; биологична - с използване на биоторове и фитопестициди и контролен вариант – без приложение на торове и продукти за растителна защита. Всички сортове се характеризират с най-ниски растения в системата на биологично производство, като редуцирането спрямо конвенционалната е най-слабо при Куртовска капия 1619 (5,40%), а най-силно при Букетен 50 (27,02%) (табл. 3). За Златен медал 7, Стряма, Марица и Букетен 50 това е доказано спрямо контролния вариант, докато за последните два по-ниските стойности са значими и спрямо системата с приложение на минерални торове и химични продукти за растителна защита. Сортовете Бял Калинков, Куртовска капия 1619, Софийска капия и ИЗК Рубин нямат доказани различия по височина на растението в трите системи на производство. През периода на изследване при общия 38

бр. 9, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

кг/дка 2263,86 a 2998,81 a 2824,93 a 3575,71 a 1850,41 a 1806,05 a 1225,76 a 1865,86 a

биологична кг/дка 1855,41 b 2776,99 a 2202,77 b 2763,88 b 1316,81 b 1577,65 b 902,34 b 1152,65 b

% 81,96 92,60 77,98 77,30 71,16 87,35 73,61 61,78

добив се установява ясно изразена тенденция при всички проучвани сортове за максимално реализиране на потенциала си в условията на конвенционално производство (табл. 4). В системата без приложение на торове и пестициди редуцирането на общия добив е най-слабо изразено за Софийска капия с 23,81%, а най-силно – за Златен медал 7 с 62,49%. В условията на биологично производство най-драстично е понижението за сорт ИЗК Рубин 38,22%. В системата с приложение на биоторове и биопестициди единствено сорт Стряма демонстрира общ добив с недоказани различия от този в конвенционалния вариант, като редуцирането е едва 7,40%. Това потвърждава установеното от Chellemi and Rosskopf (2004), че добивът от пипер в система на биологично производство е подобен на този от конвенционалното производство. Сорт Софийска капия, макар и с доказани различия, реализира общ добив само с 12,60% по-малко от този в традиционното производство. Това е в подкрепа на съобщеното от Duman (2009), който отчита 10-15% редуциране на добива от плодове спрямо конвенционалното производство. От включените в проучването сортове пипер подходящи за биологично производство са сортовете Стряма и Софийска капия, които реализират висок добив много близък до този реализиран от същите отглеждани при конвенционалната система. Правилният избор на подходящ сорт пипер съчетан с навременното приложение на биопродуктите за растителна защита дават възможност за получаване на добри добиви, качествена, биологична продукция пипер. Гл. ас. д-р Винелина Янкова, доц. д-р Величка Тодорова

Институт по зеленчукови култури „Марица” – Пловдив


Изборът на подходяща стратегия за производство на биоенергия се основава преди всичко на енергийния и икономически баланс. При настоящите цени на горивата производствените разходи за биодизел го правят слабо конкурентоспособен. Основните суровини - рапица и слънчоглед, имат високи изсквания към агротехниката и по–специално към азотното торене. Чувствителни са на нападение от болести, неприятели и птици. Не са подходящи за отглеждане на засушливи, засолени или неплодородни площи. Използването на нови енергийни култури и технологии за отглеждане при минимални вложения на енергия, които същевременно съхраняват почвеното плодородие и предотвратяват ерозията, е предизвикателство пред съвременното земеделие. На всички тези изисквания отговаря културното растение Camelina sativa или камелина. Целта на настоящия материал е да представи в научнопопулярна форма информация за биологичните и стопански признаци на Camelina sativa като нова за страната култура; да посочи възможностите за отглеждане при нашите почвено-климатични условия и да очертае възможни насоки на използване. При написването на материала са използвани заключения от голям брой чужди изследвания. Camelina sativa е обект на научни изследвания в последните 30 години. Проучвани са основно генетичния потенциал и качествена характеристика на добива, както и икономическа оценка за себестойността на продукцията. Тя не е сред най-високодобивните масло-

дайни култури, но се очертава като най-икономична от гледна точка на изисквания към капиталовложения и съответно с най-ниска цена на единица продукция. Обща характеристика Камелината е позната като Gold of pleasure, фалшив лен, германски сусам и др. Принадлежи към семейство Cruciferae, род Camelina, вид sativa. Позната е в Европа от древността. Още през Бронзовата епоха е била важна селскостопанска култура. Маслото, добивано от нея, е използвано за осветление и хранителни цели в продължение на хилядолетия. След индустриалната революция маслото се използва заедно с рапичното за технически нужди. Семената, смесени с други са били част от блюдата на древен Рим. Днес те се използват като храна за птици, а кюспето е използвано и за фуражни цели. Камелината е едногодишна ранна пролетна или зимуваща култура. Растението е с гладко или окосмено разклонено стъбло, което при узряване може да се вдървесини. Височината достига 25 – 95 cм. Листата са

ланцетовидни, с дължина 5 – 8 cм. Всяко стъбло носи множество малки жълти, четириделни цветове. Семената са разположени в кутийки с крушовидна форма. Диаметърът им достига 0.7 – 2.2 мм. Цветът варира от оранжево до кафяво. Културата е предимно самоопрашваща се, като се отчита и известен процент на кръстосано опрашване, дължащ се на посещаващите я насекоми. Произходът, според различни източници, е от Северна или Западна Европа, Средиземноморието, Централна или Югозападна Азия. Растенията се адаптират към широк спектър от агроклиматични условия. Като най-подходящи се очертават умерените географски ширини, където по време на цъфтеж рядко настъпват големи горещини. В райони с мека зима може да се отглеждат зимни сортове. Късият вегетационен период (85-100 дни) позволява да бъде отглеждана като втора култура (евентуално в субтропичните райони през студения сезон). Среща се като плевел в посеви от лен и много рядко в други култури. Наблюдава се и алелопатно действие. Семената нямат период на покой. Качествени характеристики. Camelina sativa е определена като маслодайна култура. Варирането в зародишната генплазма по отношение процента на мазнини в семената все още е в процес на изпитване. Докладвани са различни стойности, като средно се приемат 37 % (от 29 до 39 %). Камелината е с много добър баланс на мастни киселини, включително някои рядко срещани в други маслодайни култури, като омега-3 и др. Наситените мазни-

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2012 г.

39

Екология

КАМЕЛИНАТА НОВА ЕНЕРГИЙНА КУЛТУРА


ни (палмитинова, стеаринова, арахидинова) са само 7 – 14 %, мононенаситени (олеинова, гадолеинова, ерукова) 26 – 41 %, полиненаситени (линолова и алфа линолова) – 46 - 64 %. По съдържание на ненаситени киселини маслото се нарежда между лененото и рапичното. Балансът на наситени към ненаситени киселини е подобен на този в соята, но камелината съдържа значително повече С18:3 киселини. Съдържанието на ерукова киселина (2 – 4 %) е прекалено малко, за да бъде ползвано за същите цели като крамбе (Crambe abyssinica Hoshst) или високо ерукови рапични хибриди. В събраните образци Camelina sativa се срещат и генотипове с нулево съдържание на ерукова киселина, което е показател за възможността по селекционен път да бъдат получени подобни линии. Камелината е единствена сред културните растения с високо съдържание на ейкозанова киселина (16 %). Нейната роля, предимства или недостатъци все още не са добре проучени. Срещат се още ейкозадиенова, ейкозатриенова и други киселини в по-малки количества. Ниското съдържание на наситени киселини го превръща във висококачествено хранително масло. Същевременно високото съдържание на ненаситени киселини го прави податливо на окисляване. Получените естери са със задоволително качество. Високото йодно число 144 може да предизвика сгъстяване на лубрификантните масла, което не позволява използването на чисто масло от камелина. Ниският вискозитет от друга страна го прави желана съставка на търговските смеси с петролен дизел. Маслото е богато на токофероли. Цветът му е светложълт, няма изразен аромат в сурово състояние. При термична обработка се отделя съвсем слаб 40

бр. 9, 2012 г., сп.

приятен аромат на бадеми. Съдържанието и съставът на протеини се доближава до тези на лена, с изключение на по-високата концентрация на сяра. Протеинът е около 23 – 30 %. Кюспето от Camelina sativa е близко по състав до соевото. То съдържа 45 – 47 % суров протеин и 10 – 11 % сурови влакнини. Следи от летливи изотиоцианати, се откриват в кюспе от някои образци камелина, в сравнение с получаваното от крамбе или индустриално рапично кюспе, които имат значително по-високи нива на глюкозинати. При опити с лабораторни мишки не се наблюдават други депресивни фактори, освен евентуално наличие на глюкозинати. Хранителната стойност е по-висока от тази на крамбето. Производство и добиви Камелината не е сред широко разпространените култури в световен мащаб. Научни изследвания се провеждат в Европа и Северна Америка. Интерес към нея в последните години проявяват Австрия, Германия, Великобритания, Ирландия, Италия, Испания, Франция, Белгия, Дания. Малки площи с камелина се отглеждат в UK още през 80-те години. Заетите площи в Европа се измерват в стотици и рядко превишават хиляда декара. В САЩ, в резултат на добре популяризирани научни проекти, пряко свързани с практиката и приложенията на тази култура, нараства производството като през 2007 г. са реколтирани над 200 000 дка камелина. Още в началото на 90-те Putman и др. установяват уникалните й стопански качества, като възможност за отглеждане при малък брой обработки на почвата, съвместимост с противоерозионни култури, добра конкурентоспособност спрямо плевели и възможност за директна разпръсната сеитба върху замръзнала повърхност през

„Земеделие плюс”

зимата. Camelina sativa може да се отглежда и като евтина култура за зелено торене. В сравнителни опити проведени в Университета в Минесота, камелината показва продуктивен потенциал, сходен с други култури от сем. Кръстоцветни, но се различава по ранозрялост, устойчивост на полягане, размер на семената и процент на сурови мазнини. Широко вариране по тези показатели се отбелязва и между изпитваните образци. Устойчивостта й е по-добра от тази на останалите кръстоцветни култури, като силно варира между отделните генотипове. Добивите на зърно в Минесота (450 геогр. ширина) варират от 60 до 170 кг/дкa, като за повечето години са средно 110 - 120 кг/ дкa. Трябва да се има предвид, че те са постигнати преди установяване на оптимална технология за отглеждане и значимо генетическо подбряване. Днес в Австрия, при опити за производство на биогориво, на добри почви се получава среден добив от 260 кг/дкa. В Ирландия при минимални вложения за торове и пестициди се постигат средно 300 кг/дкa при зимна сеитба на Camelina sativa и 250 кг/дкa за пролетните посеви. Това е културата с най-нисък разход за производство, като добивът на масло е подобен на този на маслодайната рапица, но отношението на вложена към получена енергия е по-благоприятно. Получените добиви варират силно и в зависимост от климатичните условия, почвеното плодородие и приложената агротехника. Препоръчва се сеитбата да е на добре обработени почви, разпръснато, на самата повърхност, при осигурено твърдо легло. Засятите през зимата посеви дават по–високи добиви от пролетните и са по-добре адаптирани към хладен климат.


Сеитба в началото на април осигурява получаването на 170 кг/дкa. Засетите през зимата площи дават 30 – 40 % по-висок добив от пролетната сеитба. Проведените опити в Минесота показват, че директна сеитба върху замръзнала почвена повърхност в края на есента до началото на пролетта дава възможност на растенията да се развият преди всички плевели и това спестява използането на хербициди. Отлеждане на зимна камелина в условията на Ирландия, без прилагане на агрохимикали, дава възможност за формиране на добив около 200 кг/дкa. При пролетна сеитба се постигат 250 кг/дкa, което все още е по-ниско от добива на рапица в същите условия – 350 – 400 кг/дкa. Опитът на UK показва, че камелината не се повлиява значително от торене. Други опити посочват, че хранителните й нужди са близки до другите кръстоцветни с подобен добивен потенциал. Според Robinson (1987) отговорът на азотно торене е сходен с този на синап и лен. Проведените фенологични опити от Janick и Whipkey (2007) доказват, че тя изисква по-ниски нива на торене и напояване, в сравнение с други маслодайни култури. Въпреки това тя отговаря добре на напояване и реализира значително по-високи добиви при оптимален воден режим. Растенията компенсират ранния воден дефицит по–добре от лена и мака. Тя успява да избегне сушата, което я прави пригодна за отглеждане в засушливи райони, неподходящи за други маслодайни култури. Високата влажност и липсата на контрол по отношение на болестите увеличава полягането и чувствителността към различни заболявания в проведените в Ирландия експерименти. Проведени тригодишни опити за установяване на оптимална посевна и торови норми уста-

новяват, че максимален добив от 228 кг/дкa се получава при използването на 400 к.с/м2 и 12 кг N/дкa. Формирането на елементите на добива – разклонения на стъблото, кутийки и маса на семето от едно растение, се затруднява и редуцира при поголяма сеитбена норма. Препоръчва се включване в три-четири годишно сеитбообръщение със зърнено-житни култури. Стъблата са здрави и при нормални нива на торене обуславят добра устойчивост на полягане. Прибирането се извършва със стандартна техника. Борба с плевели и неприятели Съвместимостта на камелината с регистрираните препарати за растителна защита все още не е добре проучена. Извеждани са опити с третиране с хербицида трифлуралин, инкорпориран през есента или напролет. Не се наблюдават негативни ефекти върху културата, но добивът не превишава нетретираната контрола. Използването на хербициди преди поникване не е наложително при сеитба през зимните месеци или рано напролет. Зимната камелина пониква преди появата на плевелите. Младите растения са с достатъчна студоустойчивост и могат да оцелеят при пролетни застудявания (до -2 0С). Отделните растения са слаби с малка конкурентоспособност, но високата плътност на посева, ранното поникване, както и студоустойчивостта в ранна пролет създават много добра конкурентоспособност спрямо плевелните растения. Многогодишните плевели представляват по-голям проблем в посевите с камелина. Въпреки това възможността да се избегне третиране с хербициди срещу едногодишни плевели значително намалява себестойността на продукцията и същевременно риска от замърсяване на околната среда.

За постигане на по-добри добиви при влажни климатични условия се налага да се води борба с основните болести – Botrytis и Sclerotinia. Камелината е много устойчива на Alternaria brassicae и черно краче (Lepotosphaeria maculans), които са сериозен проблем за някои кръстоцветни култури, като рапицата. Установено е, че със семената се пренася жълт репичен вирус (Turnip Yellow Mosaic virus). Въпреки посочените факти в дългогодишни полски опити в малки парцели не са причинени значителни щети от нападение на болести или неприятели и не се е налагало да се извежда борба с тях. Насоки за използване В последните години в редица страни са провеждани опити насочени към използването на камелината като суровина за производство на биодизел. Възможността за отглеждането й върху неплодородни почви, неподходящи за други култури, служещи за храна на човека и животните, дава възможност да се избегне дебата „горива срещу храни”. Ниските капиталовложения, добрата конкурентноспособност спрямо плевели, устойчивостта на полягане и приемливите добиви при липсата на разстителнозащитни практики я правят една от най-икономически ефективните култури за производство на биогорива. Над 50 % от мастните киселини, получени при студено пресоване на семената, са полиненаситени. Основен компонент са алфа–линоленовата киселина (омега-3 киселини около 40 %) и линолеовата киселина (омега-6 киселини около 15 %). Те са добре познати в медицината, тъй като понижават нивата на LDL-холестерол в кръвта и благоприятстват сърдечносъдовите заболявания. В маслото се съдържат и естествени антиоксиданти, токофероли, които го правят стабилно при

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2012 г.

41


термична обработка. Съдържанието на витамин Е е около 10 мг/100 г. В момента компанията Camelina Ltd, Финландия, предлага на пазара чисто масло от камелина, салатни дресинги и тахан. Лечебните свойства, термостабилността и лекият бадемов аромат на маслото от камелина го правят една от функционалните храни в бъдеще. Други възможни приложения на Camelina sativa са в козметичната индустрия като съставна част на кремове, лосиони; в състава на бои и разредители; като прилепител в агрохимикалите; при производството на липопептиди и липоаминокиселини. Стъблата могат да послужат за изработване на четки, пакетиране или покриване на временни постройки. Традицонно е използването й за осветление. Камелината може да бъде използвана за зелено торене, поради късия вегетационен период, ниските изисквания към хранителния и воден режим и температурата. Може да бъде зелен или зърнен фураж за угояване на птици, докато кюспето се включва в дажбите на по-едри домашни животни.

Камелината е евтина покривна култура или декоративно растение в свежо или сушено състояние. Би могла да се ползва и като охрана в експериментални полета за избягване смесването на семена от различни парцели (Robertson, 1987). Заключение. Камелината притежава уникални агрономически характеристики. Ниската посевна норма (от 0.25 кг/ дкa за новите сортове до 1.4 кг/дкa), високата конкурентоспособност спрямо плевелите, късият вегетационен период, преодоляването на пролетните засушавания и други, обуславят минимални капиталовложения в производството й. Тя е културата с най-ниска себестойност на единица продукция, което значително понижава цената на получавания биодизел. Същевременно Camelina sativa отговаря на световните тенденции за намаляване на употребата на пестициди, съхраняване на почвеното плодородие и снижаване риска от ерозионни процеси. Приложима е в биологични системи на производство, използване на неплодородни, засушливи или засолени терени,

като втора култура, за директна сеитба върху стърнища или върху замръзнала повърхност. Сеитбата й не изисква специално оборудване и може да се извършва в период, когато практиките по другите култури са приключили. Изпитването на генплазма с различен произход демонстрира задоволителни агрономически характеристики. Трябва да се има предвид и възможността за подобрявянето й по пътя на конвенционалната селекция или чрез биотехнологични методи. За пълноценното използване на Camelina sativa е необходимо да се извършат задълбочени изследвания не само на качествените й характеристики с оглед на различните й приложения, но и да се установи оптимална за условията на България технология на отглеждане, да се предприемат проучвания в посока на селекционното подобряване на наличната генплазма и да се изпитат и интродуцират създадените в други страни зимни и пролетни сортове. Гл. ас. д-р Марина Марчева Аграрен университет, Пловдив

Новини от ДФЗ

По пчеларската програма за 2012 са усвоени 82 % от бюджета Успешно е приключена втората година от прилагането на „Националната програма по пчеларство за 2011–2013г.” (НПП). Подписани са 1188 договорa за предоставяне на финансова помощ на обща стойност 6 763 246 лв. От тях са платени 5 367 783 лв. по 1073 заявления за плащане. Причините за добрите резултати по програмата са традиционно силният интерес от страна на пчеларите, предоставената възможност за кредитиране на одобрените проекти по мярка Д „Мерки за подкрепа на подновяването на пчелните кошери в общността”, както и допуснатото свръхдоговориране на финансовата помощ по мярката. Подготвя се нов прием на заявления за подпомагане по НПП, очаква се да стартира в средата на ноември 2012 г. Заявленията и инструкциите за кандидатстване ще бъдат публикувани на сайта на Държавен фонд „Земеделие” – www.dfz.bg, раздел „Селскостопански пазарни механизми”, меню „Месо и пчеларство”. Земеделие плююс 42

бр. 9, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”


УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ (продължава от брой 7–8) 3. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ГОТОВИЯ КОМПОСТ - санитарно-хигиенна оценка Полученият готов компост трябва да бъде безвреден от гледна тока на здравеопазването, за да не заплашва по време на транспортиране здравето на хората и растенията. Поради това, в заводите и на площадките за компостиране се извършва периодичен или непрекъснат бактериологичен контрол за определяне на коли-титъра, протеуститъра, микробното чисто и др. на отпадъците, а също и тяхното изменение през периода на ферментация. Прави се хелминтологична и ентомологична характеристика. - агрохимична оценка на компоста /по руски източници/ Физико-химичните показатели на компоста при използването му са следните: 1.Съдържание на влага 50%, общо органично вещество /по суха маса/ 25%. 2.Реакция на средата-по-голяма или равна на 6,5. 3.Съдържание на хранителни елементи /по суха маса/: - общ азот >8.0%, фосфор-0,5%, калии-0,4%, калции- 2-5% 4.Отношение С/N 25. 5.Размер на частиците на компоста /освен стъкло/ в мм-<25. 6.Общ размер на стъклените частици в мм-<5. 7.Съдържание на стъклени частици: -с размери 3-5мм, в % - <2. -с размери до 10мм, броя/кг - <4. 8. Размер на баластните частици /камъни, гуми, дърва, метали, пластмаси/ в мм-<20. 9. Съдържание на баластни частици, в % - <4. 10. Титър на чревния бацил, не по-малък от -0,010,1. Отклонението от нормите по съдържание на органични вещества, хранителни елементи и стъкла не трябва да е повече от 25%. В повечето страни качеството на компоста се регулира със задължителни стандарти, които определят няколко качества. В зависимост от качеството се определя цената на компоста и неговото предназначение. Практически компостът се счита за толкова по-ценен, колково повече органични вещества съдържа и колкото по-малко са баластните материали. -изисквания за рентабилност При преценка на ефективността основно изискване е, резултатите от компостирането във възможно най-голяма степен да покрият разходите за него.

Приходите, получени от използуваните като суровини сортирани по време на компостирането изходни материали, допринасят значително за намаляване себестойността на компоста. Изследвания в Москва показват, че при използуване на компост като биотопливо или за повърхностно торене, чистата печалба вирара от 2 до 5 рубли/ тон. Продажната цена на компоста се определя от това, че сумата от покупната цена, транспортните разходи и разходите по използуването му не може да бъдат по-високи, отколкото възвращаемостта, свързана с приложението на компоста. Компостирането е не само метод за производство на тор, а на първо място метод за обезвреждане на отпадъците, който ще се прилага и тогава, когато полученият компост не ще може да се използува като тор. Следователно, приложението или отхвърлянето на метода за обезвреждане чрез компостиране не зависи от това, дали селското стопанство се нуждае от компост, в каква степен и на каква цена. Между себестойността и продажната цена на компоста винаги има разлика която трябва да се покрие от държавни или комунални дотации-компостирането е хигиенно-комунално обслужване. Изхождайки от такива съображения, може да се сметне, че около 50-60% от разходите за производство са за сметка на обществено-хигиенните комунални услути и около 40-50% могат да се считат с изразена селскостопанска ориентация. Във всички страни, приходите на завода за компост не покриват разходите и поради това всеки завод за компост работи чрез някаква форма на дотация. Материалните разходи за компостирането в най-голяма степен се определят от възприетите методи, технологии и оборудване на заводите за компостиране. 4.ДОМАШНО КОМПОСТИРАНЕ НА ОРГАНИЧНИ ОТПАДЪЦИ За личния двор стопаните могат да си приготвят компост сами. През есента от зеленчуковите градини отпадат множество стебла, листа и корени, а от овощните - листа. В края на годината се отделя място с размери 1,5 на 2,0 м и там се натрупват във вид на пресечена пирамида с височина до 1 м всички растителни остатъци. Над всеки 20 см от тях се посипват 10 см пласт от градинска почва или торф. Един куб.м отпадъци, които ще се компостират, се смесват предварително с 2 кг варово-амониева селитра, 4 кг суперфосфат и 4 кг калиева сол. Площадката за направа на компоста се избира на сенчесто място. По средата на пирамидата се оставя една вдлъбнатина, за да попива дъждовната вода. Найотгоре се покрива с пръст. Върху нея могат да се засадят и растения с голяма листна маса /тикви, крас-

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2012 г.

43


тавици и други/. Така наредения куп се преработва /преобръща/ два пъти в годината. Важно нещо, което не трябва да се забравя е, че в компоста не трябва да се слагат листа от див кестен или орех, защото съдържат вещества, които пречат на развитието на културните растения. От така приготвения компост при основната есенна обработка за 1 м2 се поставят 1-1,5 кг, а от оборския тор се внасят от 3 до 5 кг. Като органични торове могат да се използват и окапалите листа от овощните дървета, които се заорават в почвата смесени с варово-амониева селитра /40 кг/дка/. Кога трябва да започне компостирането Най-подходящото време е през есента, когато има най-голямо количество трева и листа. Компостът ще бъде готов за използуване през пролетта. При топло време, добре поддържана компостна купчина /обръщане всяка седмица или на 10 дна/ ще бъде готова за 6-8 седмици. Замръзва ли компостът през зимата Ако купчината е по-малка от 1х1х1 м или 1 куб. м, тя може да замръзне през зимата. Замръзването няма да навреди на компоста. По-големите купчини ще остават активни, но не трява да се обръщат през зимата. Как компостирането се справя с болестите по растенията Високата температура в добре поддържаната компостна купчина /40 и повече градуса за 3 последователни дни/ ще убие повече болести по растенията. Защо не трябва да се слагат животински отпадъци в компоста Отпадъците от кучета, котки, птици и др. съдържат патогенни организми, които могат да се предадат на хората. Оборският тор не съдържа болестотворни микроорганизми и може да се използва за компостиране. Къде да се постави компостната площадка - да не е на видно място; мястото добре да се отводнява; да е защитена от вятъра; - да е далече от дървени постройки, за да се избегне загряването и навлажняването им от процеса на гниене; да е далече от обитаеми постройки на съседи. Ще издава ли компостът неприятна миризма Ако добре и правилно е организирана компостната площадка, тя няма да издава неприятна миризма. Обръщането на купчината, за да влезе кислород бързо ще отстрани проблема с миризмата. Завършеният компост има лека, сладникава миризма. Ще привлича ли компостът животни Ако не са правилно компостирани хранителните отпадъци. Те трябва да се заравят на 10-20 см в средата на купчината за "топло" компостиране. НЕ компостирайте хранителни отпадъци "студено". НЕ слагайте в никакъв случаи хранителни отпадъци най-отгоре на купчината. 44

бр. 9, 2012 г., сп.

„Земеделие плюс”

Какво става с пестицидите когато се компостират Пестицидите включват хербициди, фунгициди и инсектициди за борба с плевелите, болестите и неприятелите по растенията. Повечето от пестицидите се разграждат за 6-8 седмици. Трева или плевели, обработвани с пестициди могат да се смесят в компоста, но директното изхвърляне на пестициди в компоста е абсолютно забранено. Как могат да се компостират хранителните отпадъци Компостирайте отпадъци от плодове и зеленчуци, остатъци от кафе и чай, черупки от яйца, кори от цитросови плодове, картофи и други, които не могат да се използват за храна на животните. НЕ КОМПОСТИРАЙТЕ развалени млечни, местни продукти и мазнини. Това ще привлече животни или други вредители. Кухненските отпадъци могат да се компостират по два начина. Заравяне в почвата и "топло" компостиране. 5. ОБЕЗВРЕЖДАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ ЧРЕЗ ПРОИЗВОДСТВО НА БИОГАЗ Задълженията на нашата страна, поети по време на преговорния процес за членство в ЕС включват производство на енергия от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/ и тяхното интегриране в преносната мрежа. До 2010 г трябва да се достигне индикативен дял от 11% от общото вътрешно потребление на електроенергия, получена от възобновяеми енергийни източници. По настоящем такава енергия се получава предимано от водно-електрически централи и значително по-нисък е делът от ветро-електрически генератори. Водноелектрическата енергия от общата прогнозна електроенергийна стойност за 2005-2015 г е около 5,5% средно. Развитието на обществото през последните години е свързано с генериране на големи количества отпадъци. България има голям потенциал за производство и използване на произведената биомаса. Националната програма за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници класифицира биомасата според нейния произход като отпадъци, неизползвана биомаса и енергийни култури. Отпадъците и неизползваемата биомаса включват: остатъци от дърводобива /клони, трески/ и дървообработката /стърготини, кори, черна луга и др/, дървесна биомаса от паркове и градини, растителни остатъци /слама, кочани, отпадна маса от лозя и овощни градини/, оборски тор, битови отпадъци др. Енергийните култури включват: едногодишни култури /вкл. зърнени, царевица, слънчоглед, рапица, картофи, захарно цвекло/ и многогодишни култури /бързо растящи видове върби, тръстикови треви и др./. Депонираните отпадъци при анаеробни ус-


ловия на сметищата превръщат въглеводородите по биохимичен път в биогаз-метан, който крие две основни опасности: - с времето може да кондензира и избухне в определен момент; - метанът представлява 30-35% от парниковите газове в атмосферата. Решаването на проблемите с оползотворяването и депониране на отпадъците е свързано с прилагането на новото българско законодателство. Преди да бъде използвана биомасата, трябва да се знае нейния потенциал. За да се получи максимална биогазова продукция, торовата маса трябва бързо да се залага във ферментаторите. Всеки по-продължителен пресой предполага естествено протичаща аеробна ферментация, с което газовата продуктивност в последствие намалява. Биогазът от животински отпадъци се получава чрез анаеробно разлагане на биомасата, произвеждайки 85 м3 газ на тон твърд отпадък, с енергийно съдържание около 700 кВтч, като част от газа се използва за загряване на реактора. Трябва да се използват всички органични отпадъци, които се разпиляват, не се оползотворяват рационално и са важна суровина за производство на биогаз. Отпадъците, от които може да се произвежда биогаз са посочени в таблица 1. Средната влажност на отпадъците е 52% и варира в зависимост от годишните сезони. През есенните месеци тя достига до 60-80%, като процентът на органичната маса е от 51до 68%, а съдържанието на основните биогенни елементи азот и фосфор е 0,85% и 0,30%. Съотношението между С :N е от 23 до 33. Какво представлява биогазът Той е горивен газ, получаван при организирана ферментация на биологични продукти в анаеробна среда. Съдържа: 55-75% метан, 25-45% въглероден Табл. 1. Някои основни суровини за производство на биогаз – за 1 тон суровина Суровина СВжж оСВжж газова продукция биогаз л/кг оСВ м3 течен тор от говеда 10 81 400 32,4 тор от говеда със 22 83 420 76,4 слама свински тор 7 81 450 25,5 пресен овчи тор 27 80 750 162,0 пресен птичи тор 15 77 465 53,7 конски тор 28 25 580 40,6 бирена каша 25 66 700 115,5 ябълкова каша 3 95 500 14,2 зелени раст.отпадъци 15 76 450 51,3 зелена масажжж cut 42 90 780 294,8 картофени стебла 25 79 840 165,9 плодови джибри 45 93 670 280,4 царевичак 86 72 900 557,3 ечемичена слама 85 85 500 361,2 СВж – сухо в-о в %; оСВж- органично сухо в-о в % от количеството СВ; жжж- средно за всички раст. отпадъци, свързани с производството в цветарството, градинарството, оранжерийното производство.

двуокис и незначителни примеси Н2 и Н2S. Енергийната стойност на биогаза е 4,5 до 7,5 кВтч /куб. м. Биогазът е богат на метан газ. Той се получава при ферментационни процеси в анаеробна среда на биологични продукти при строго определена температура. При естествената им ферментация се отделя метан, който е парников газ и представлява 7–10% от световното замърсяване с метан и целулозосъдържащи материали – слама, царевичак, дървесен материал. Те са изградени от физични и биологично стабилни бинополимери – целулоза, хемицелулоза, лигнин. Калорийността на 1 кг метан съответства на тази на 1,18 кг мазут. Чрез помощта на биогаз може да се произвежда електроенергия, топлоенергия и метан. Въглеродният двуокис, който съпътства метана в състава на биогаза, не е повече от този, който се получава при естествената ферментация на отпадъците. 6. ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ПРЕПОРЪКИ 1. В нашата страна съществуват реални възможности едно от направленията за управление на отпдъците да е компостирането. Съществуват достатъчно органични отпадъци от животновъдството, растениевъдството и бита в нашата страна, които представляват подходяща суровина за тази цел. 2. Въз основа на конкретно проучване за установяване точното количество и качество на отделните органични отпадъци, подходящо третиране и необходимите параметри, да се препоръча подходяща технология за производство на компост. 3. Много важно за нашата страна е да се подбере екологична и икономически изгодна технология за производство на компост, имайки предвид нашите възможности на този етап и изискванията на бъдещето. Да се разработят рационални технологии за използване на получената компостна маса в земеделската практика. 4. Да се разработят стандарти за получаваните компости в зависимост от изходните материали, изискванията на културите и почвите. Някои от най-важните основания, заради които обществото трябва да стане съпричастно към политиката на компостиране са следните: - Производството на компост има изключително голям екологичен ефект. Компостът представлява органичен резерв. - Чрез въвеждане на компостирането се предотвратява замърсяването на околната среда и се създават условия за поддържане и повишаване на почвеното плодородие и добивите от земеделските култури, за рекултивация на слабопродуктивни, нарушени или замърсени терени, в цветарството и др. Проф. д-р Светла Маринова ИАПРЗ „Н. Пушкаров”

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2012 г.

45


До края на годината по мярка 121 предстои да бъде отворен още един прием До края на годината по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. предстои да бъде отворен прием, като в Заповедта на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” ще бъдат определени кандидатите, които ще могат да се възползват от финансовите средства. Мярката, с най-голям бюджет по Програмата, има за цел подобряване конкурентоспособността на земеделието в Република България. По нея се подпомагат дейности, които допринасят за постигането на: 1. подобряване цялостната дейност и конкурентоспособност на земеделските стопанства чрез модернизирането на производствените условия и въвеждането на нови процеси и технологии, допринасящи за производството на качествени земеделски продукти; 2. подобряване опазването на околната среда; 3. спазване стандартите на Общността и подобряване на условията в земеделските стопанства по отношение сигурността и безопасните условия на труд, хигиената и хуманното отношение към животните. Изискванията, на които трябва да отговарят кандидатите по мярка 121 са следните: 1. Да са регистрирани като земеделски производители по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. 2. Икономическият размер на земеделското им стопанство да бъде поне 1 (една) икономическа единица. 3. Общият размер на обработваемите земеделски площи на земеделското им стопанство да бъде не по-малко от 1 ха или 0,5 ха за трайни насаждения и/или лозя, с изключение на кандидатите които са били одобрени за подпомагане по мярка „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските

46

бр. 9, 2012 г., сп.

райони, като това изискване не се отнася за фермерите, които отглеждат птици и свине. 4. Юридическите лица да са получили минимум 50 % от общия доход за предходната година от земеделски дейности, преработка на земеделска продукция и/или услуги, директно свързани със земеделски дейности, включително от получена публична финансова помощ, директно свързана с извършването на тези дейности и услуги; 5. Юридическите лица да са регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или Закона за вероизповеданията или да са държавни предприятия, включително създадени по Закона за Селскостопанската академия; 6. Едноличните търговци и юридическите лица - търговци, да са вписани в търговския регистър към Агенцията по вписванията; 7. Юридическите лица да са функционирали най-малко 6 месеца преди датата на подаване на заявлението за подпомагане и да имат за предходната финансова година минимум левовата равностойност на 3500 евро доход от земеделски дейности, преработка на земеделска продукция и/или услуги, директно свързани със земеделски дейности, включително от получена публична финансова помощ, директно свързана извършването на тези дейности и услуги По мярката се кандидатства с инвестиционен проект, който включва и бизнес план с подробно описание на планираните инвестиции и дейности за период не по-малък от 5 години, а в случаите на създаване на трайни насаждения или извършване на строително-монтажни работи – за 10-годишен период. Бизнес планът трябва да показва значително подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство на кандидата чрез постигане на една или повече цели на мярката. Подпомагат се дейности по проекти, които се осъществяват на територията на Република България. Одобреният проект се изпълнява в срок до 24 месеца, считано от датата на подписването на договора за отпускане на финансова помощ с РА, като може да бъда удължен за проекти за строително-

„Земеделие плюс”

монтажни дейности до 1 година. Допустими за финансова помощ са разходи извършени след подаване на заявлението за подпомагане, с изключение на разходи, пряко свързани с инвестициите за подготовка на проекта и разходите за закупуване на земя, сгради и друга недвижима собственост. Тези разходи са допустими, ако са извършени до една година преди датата на кандидатстване. За насочване на инвестиционната помощ към кандидати, които имат най-голяма нужда от нея, и за минимизиране на риска от безполезна подкрепа по мярката са определени следните гарантирани бюджети: 1. най-малко 15 % от общия бюджет по мярката до 31.12.2013 г. се заделят за инвестиции за прилагане на Директива 91/676/ЕИО; 2. най-малко 15 % от общия бюджет по мярката се заделят за привеждане на съществуващите земеделски стопанства от сектор „Мляко” в съответствие с изискванията на стандартите на Общността; 3. най-малко 15 % от общия бюджет по мярката се заделят за привеждане на съществуващите земеделски стопанства от други животновъдни секторите извън сектор „Мляко” в съответствие с изискванията на стандартите на Общността; 4. най-малко 5 % от общия бюджет по мярката се заделят за инвестиции за специални съоръжения и механизация, сгради, друга недвижима собственост и съответно оборудване, необходими за преминаване на стопанството към биологично производство на земеделски продукти и храни по смисъла на Регламент на (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храни (ОВ L 198, 22.7.1991 г. и Българско специално издание: глава 15, том 02).  овече информация може да намерите П на интернет страницата на Програмата – www.prsr.government.bg и на страницата на Държавен фонд „Земеделие” – www.dfz.bg


Произведени от най-чистите базови масла в света, продуктите Duratran осигуряват надеждна работа и защита на Вашата техника, по-гладко и тихо движение, без значение от температурата на околната среда. Маслата Duratran се използват в трансмисиите и хидравликите на John Deere, Case IH, Steyr, New Holland, Challenger, Fendt, Valtra, Kubota, Landini, Claas и други.

Лубрифилт ЕООД – oфициален вносител за България София 1574, тържище Слатина – Булгарплод, ул. „Проф. Цветан Лазаров” 13, тел. 02/978 4142, 02/978 5334; факс: 02/978 8256, e-mail: office@lubrifilt.bg www. lubrifilt.bg


Фирма „ДЕЙТА“ ЕООД е упълномощен търговски представител и сервизен партньор на фирма КЕРХЕР – Германия. Специализирана за внос и продажби на пълната гама изделия почистваща техника КЕРХЕР – пароструйки водоструйки подопочистващи машини метачни машини и други, както и всички видове принадлежности, предлагани от фирмата – производител. Фирма “ДЕЙТА” ЕООД извършва гаранционно и следгаранционно сервизно обслужване в цялата страна.

оторизирaн дилър – „ДЕЙТА“ ООД, 042/ 605054, 600636 www. karcher-bulgaria.com

Profile for Enthripy 1

Земеделие плюс  

Списание за професионално земеделие и наука

Земеделие плюс  

Списание за професионално земеделие и наука

Profile for zemedelie
Advertisement

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded