Page 1

ISSN 1310-7992

www.abi.bg

1’2011

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

ТЕХНИКА ЗА СЪВРЕМЕННИ АГРОТЕХНОЛОГИИ

Сеялки от моделен ред АСТРА (СЗ 3,6 А; СЗТ 3,6А; СЗП 3,6Б; СЗ 5,4; СЗТ 5,4) са предназначени за редово засяване на семената на зърнени, зърнено-бобови култури и други, които са близки към зърнените култури по размер на семената и норми на сеене с едновременно внасяне на минерални торове.

технологии в хармония с природата

Сеялка пневматическа 8-редна ВЕГА 8 за точно засяване на семената на окопни култури според минималната (Mini Till) и традиционната агротехнологии с едновременно (отделно от семената) внасяне в засяваните редове на минерални торове и с уплътняване на почвата.

Брани дискови 2-редни от модел ПАЛЛАДА и 4-редни от модел АНТАРЕС с диапазон на работната ширина от 2,4 до 6 м. за ресурсоспазващо предсеитбено основно обработване на почвата, за унищожаване на плевели и наситняване на следжътвените остатъци.

Пневматически универсални сеялки от моделен ред ВЕСТА. ВЕСТА 8 и ВЕСТА 6 за точно засяване на семената на окопни култури с едновременно внасяне на гранулирани минерални торове. ВЕСТА 12 за точно засяване на калибрирани, дражирани и обикновени семена на захарно и кръмно цвекло и други окопни култури.

Култиватор АЛЬТАИР за междуредово обработване на посевите на окопни култури с едновременно внасяне на гранулирани минерални торове. Осигурява висококачествено разрохк в а н е н а п о ч в ат а м еж д у р е д и ц и те н а дадена дълбочина с унищожаване на плевели.

Частно акционерно дружество «Търговски дом «Червона зирка» Отдел за продажби в Украйна: тел.: +38 (0522) 35-61-15, 35-61-43

ООД «Бултрекс» г.Левски т. 359-650-8-30-18 ООД «Оптиком» г.Стара Загора, т. 359-426-1-66-46 ЕТ «Пряспа-Светозар Киров», г. Добрич, т. 359-586-3-01-59

ОРИГИНАЛНИ РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ. МРЕЖА ОТ СЕРВИЗНИ ЦЕНТРОВЕ. Виж в детайли:

www.chervonazirka.com


г-н Серафим Цачев /ляво/ , управител на „Тера еко 97”, в приятелски разговор

Тера еко 97 –

Хотел РЕЛАКС КООП

Ръководствата на земеделските производители от Стражица

„ТЕРА ЕКО -97”, Велико Търново, е една от водещите фирми в българското земеделие. Дейността й е свързана с търговия на едро и на дребно - съответно на семена, торове и препарати за растителна защита. Предлага квалифицирани консултации при отглеждането и опазването от болести и вредитери по: пшеница, ечемик, рапица, слънчоглед, царевица и др. Основни партньори на „ТЕРА ЕКО 97” са „Лимагрейн” – Франция, BASF – Германия, „Агротрейд” – България, „Агрибул” – България, „Агробиотрейдинг” – България, и „Роведи”– България. В края на януари фирма „ТЕРА ЕКО 97” събра своите клиенти на ежегодния си, тридневен семинар – тази година в китното курортно селище Вонеща вода. Заседателната зала, в която се изнасяха лекциите, образно казано, се пукаше по шевовете. С известно учудване управителят , г-н Серафим Цачев, сподели: „Бяхме поканили 85 души, а дойдоха 120...Няма лошо. Хората ще чуят нещо ново, ще си починат, а и ще си проведем разговорите за новия сезон.” За срещата в хотел „Релакс – КООП” бяха поканени и изнесоха своите лекции представителите на: LG Франция, „Агрибул” „ Агрокемикъл”, „Агротрейд”, ВАSF . Коментираха се продуктовите листи и растителната защита, които се предлагат за 2011г. Земеделските стопани къде на шега, къде на сериозно си пожелаха достъпни и разумни цени. Хотел „Релакс” оправда хубавото си име и дейсвително предложи качествено обслужване на гостите си. Освен изисканата кухня хотелът предложи и удоволствието от релакса в сауните и басейна с минерална вода. Като едни от най-точните и постоянни клиенти г-н Цачев посочи земеделските стопани от района на гр. Стражица. По този повод разговарям с г-н Стефан Славов, агроном във фирма „Мони – 99”, гр. Стражица. „Обработваме 15 хиляди дка земя под аренда. Нашият управител г-н Красимир Коев работи в разбирателство и в условия на лоялна


извън сезона конкуренция с другите две стопанства в Стражица, а именно: „Агрокартел” с управител Нотьо Добрев и ЗКПУ” Александър Стамболийски” с председател Цони Цонев. Искам да споделя, че никъде го няма това, което имаме в Стражица – коректни отношения и взаимопомощ, материална и финансова. Мисля, че това предопределя и добрите добиви, които се получават в региона. През последните 3 години при есенниците – пшеница и ечемик, се получават от 400 до 550 кг/дка, при слънчоглед – 300 кг/дка и повече, а при царевица – до 1000 кг/дка. В непринудения разтовор със Стефан Славов разбирам, че фирмите „Лимагрейн” и BASF осезаемо и трайно са заели място на територията на трите стопанства в Стражица. Тук особено внимание обръщат на науката, по отношение на нови сортове, нови технологии – а най-вече на точното им спазване. „ Искам да споделя и добрите бизнесотношения между земеделските производитери от Стражица и фирма „Тера еко 97”. Серафим Цачев първи направи жест и ни помогна с препарати за растителна защита на отложено плащане. „Тера еко 97” изгради връзката между науката и практиката в земеделието за Централна и Северна България.” Това , с което не могат да се преборят засега, според Стефан Славов, са новообразуваните, т. нар. фондове, които изкупуват земя и после искат рента с произволно висока цена. Липсва ясна и конкретизираща стратегия за развитието на селското стопанство. Неясно е участието на държавата. Пазарната икономика означава ли скъсване с държавата?! Освен това много негативно е явлението натрупване на прекупвачи. От това страда крайният потребител и в крайна сметка – всички ние. Браншовите организации на земеделските производители, според Славов, са твърде много.”... и когато са толкова много на клона, те действат разнопосочно”. Текст Станислава Пекова Снимки Красимир Петков

г-н Емил Кръстев - фирма „Агрибул”

г-н Красимир Коев – управител на фирма „Мони 99” от Стражица

г-н Цони Цонев – председател на ЗКПУ „Ал. Стамболийски” от Стражица


Новини от МЗХ www.abi.bg

Õ¿√–¿ƒ» «¿ »ÕŒ¬¿÷»»

Новини от МЗХ Ì‡ ÁÂωÂÎËÂÚÓ Ë «‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú Българската агенция ı‡ÌËÚ ‰- ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ‚˙˜Ë ̇„‡‰‡безопасност на храните стартира Ú‡ Á‡по ¡˙΄‡ÒÍË ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌ ÔÓ‰ÛÍÚ ‚ ÍÓÌÍÛÒ‡ Á‡ ËÌÓ‚‡ˆËË ÔÓ ‚ÂÏ ̇ "¬Â˜Â ̇ »ÁÎÓÊËÚÂΡ - ¿√–¿ 2010" ‚ „. œÎÓ‚‰Ë‚. Õ‡„‡‰‡Ú‡ ÔÓÎÛ˜Ë ÙËχ "lj‡‡" ¿ƒ - „. ÿÛÏÂÌ —⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈ Á‡ ÔË͇˜Ì‡ ÍÓÏÔÎÂÍÚ̇ ‰ËÒÍÓ‚‡ ·‡Ì‡, ÍÓˇÚÓ ·Â ÓÚ΢Â̇ Á‡ Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ӷ·ÒÚÚ‡ "Õ‡¡⁄À√¿–— Œ“Œ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ БЪЛГАРИЯ 2020 œËÓËÚÂÚË Á‡ ÔÓÏˇÌ‡ ̇ ‡„‡̇ڇ ÔÓÎËÚË͇ 4 ۘ̇ ‰ÂÈÌÓÒÚ Ë ‡Á‡·ÓÚÍË". Стратегия „България – 2020” в животновъдството 4 «≈Ã≈ƒ≈À— »  ”À“”–» «‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ·Â Ô‰Юбилей ≈ÙÂÍÚ˂̇ ·Ó·‡ Ò Ô΂ÂÎËÚ Ò‰‡ÚÂΠ̇ ÍÓÏËÒˡڇ ÔÓ ÓˆÂÌˇ‚‡Ì ̇ ͇̉ËÔË85Ô¯ÂÌˈ‡Ú‡ Ë Â˜ÂÏË͇ години Институт по памука и твърдата пшеница 7 7‰‡ÚËÚÂ. Õ‡„‡‰Ëкомисар Ò‡ ‚˙˜ÂÌË ‚ ¯ÂÒÚ Í‡Ú„ÓЕвропейският по здравеопазването Джон Дали ¡Ó·‡ Ò Ô΂ÂÎËÚ ÔË ÙÛ‡ÊÂÌ „‡ı 10 и министърът на земеделието и храните Мирослав ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ ËË, ÔË ÔÓÒÚ˙ÔËÎË 72 Á‡ˇ‚ÍË Á‡ д-р Û˜‡ÒÚË . Най∆ËÚÌË ÚÂ‚Ë ‚ —‡Í‡ Ô·ÌË̇ денов дадоха официален старт на Българската агенция по ¬ ‡Á‰ÂÎ "ǯËÌË, ËÌ‚ÂÌÚ‡ Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Кориандър ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ Ë ı‡ÌËÚÂÎ̇ ÒÚÓÈÌÓÒÚ 11 10 безопасност на храните (БАБХ). Á‡ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ" Ôӷ‰ËÎ Â ÙËχ "¬»—-споПрепарати с«¿Ÿ»“¿ различно биологично действие В словото си за откриването министър Найденов –¿—“»“≈ÀÕ¿ —≈–-ŒœŒ–¿" ŒŒƒ Ò ÂÍÒÔÓÌ‡Ú Í‡ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡ дели радостта и удовлетворението си от този ден,  Î˛˜Ó‚Ë ÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë ÔË ÊËÚÌË ÍÛÎÚÛË при пролетен фий 12 е постигната една от най-големите цели на екипа изащото целия Marathon Magnum. Ò˙Ò ÒΡڇ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ ЗЕЛЕНЧУЦИ кабинет още от назначаването си. Министърът връчи на (Ô¯ÂÌˈ‡, ÚËÚË͇ÎÂ, ˜ÂÏËÍ, Ó‚ÂÒ, ˙Ê) 13 »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÔÓ Ô·ÌËÌÒÍÓ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó своя гост, еврокомисар Дали писана чиния от троянска Българското земеделие през 21 век. 3. Зеленчукоп-Ë ÁÂωÂÎË «≈À≈Õ◊”÷» „. “ÓˇÌ ÔÓÎÛ˜Ë Ì‡„‡‰‡ "ÕÓ‚Ëима керамика с традиционни национални шарки,Á‡каквато роизводство стилизирана и на емблемата на новата агенция. подари œÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ 16 15 ÒËÒÚÂÏË Á‡ ıË„ËÂÌÂÌ ‰Ó·Ë‚ ̇ ÏΡÍÓ ‚ Той χÎÍË на еврокомисаря и червена ябълка в специална опаковка с √ÂÌÂÚ˘ÌË Ò‡Î‡Ú‡ Ë ÒÔ‡Ì‡Í 18 Ë Ò‰ÌË ОтзивÂÒÛÒË – новиÓÚкниги ÙÂÏË Ë ÔÂ‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ ÏÛ ‚ ÏÓлогото на БАБХ. Œ¬ŒŸ¿–—“¬Œ χ̉Ë" ‡Á‰ÂÎ - "ǯËÌË, За книгата „Проф. Генчо Генчев и неговото време” 18·ËÎÌË „Това е хубав‚ ден не само за България,ËÌÒڇ·но и за цяла fl„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ë ‚ ¡˙΄‡ˡ 33 Европа”, подчерта в приветствието си еврокомисар Джон ˆËË Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Á‡ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ". БИБЛИОТЕКА √˙·ÌË ·ÓÎÂÒÚË ÔË ÒÎË‚Ó‚Ë ÒÓÚÓ‚Â 35 Дали. него целите, които агенцията си поставя и ÌÓ‚Според ÒÓÚ ÌÂÍÚ‡Ë̇ - √Â„‡Ì‡ »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú  ÂÒÚÂÌ˙Ú - ˆÂÌ̇при ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒ͇ 38 19 —насоката, Ентомофаги маслодайнатаÍÛÎÚÛ‡ рапица в която ще работи, са общи за цяла Европа, и ÔÓ затова Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó „. вœÎÓ‚‰Ë‚ ·Â ÓÚ΢ÂÌ Ò събитието е-важно общоевропейски план. Той оцени «‡ÒËÎÂÌ ЛОЗЕ ÍÓÌÚÓÎ И ВИНОÔÓ Ú˙„ӂˡڇ агенцията като крайъгълен камък в осигуряване здравето Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ‡Á‰ÂÎ "—ÓÚÓ‚Ë ÒÂÏÂ̇ Ë ÔÓÒ Ó‚Ó˘ÂÌ ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂˇΠ40 31Ò‡‰˙˜ÂÌ Екологизация на винопроизводството у нас на потребителите и безопасността на храните и подчерта, χÚÂˇÎ". ÿÿ»Õ» че без безопасност и сигурност, не можем да говорим за ОВОЩАРСТВОÓÔÂ‡ˆËË ‚ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ 41 ≈ÌÂ„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ¬качество. ‡Á‰ÂÎ "“ÓÓ‚Â Ë ÔÂÔ‡‡ÚË Á‡ ÒÂÎÒÍÓÚÓ In MeÏoriam: Çۯ͇ ’ËÌÓ‚‡повърхност в бадемово 44 ÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó" Поддържанe на почвената Ôӷ‰ËÚÂÎ Â »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÏÂÎËÓ Структурата на агенцията представи нейният новоназначен директор д-р Йордан Войнов. Тримата заместници ∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ ‡ˆËË Ë ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ Á‡ Ò‚Óˇ ÌÓ‚ ÏÂÚÓ‰ Á‡ 34 на директора са д-р Венцеслава Тасева, д-р Тенчо Тенев, насаждение  ‡Í ‰‡ Ò ÓÔ‡ÁË ‚ÒˇÍÓ ÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ ÚÂΠ45 ÔÂ‡·ÓÚ͇ ̇ Ó„‡Ì˘ÌË ÓÚÔ‡‰˙ˆË. Селекция за устойчивост към шарка при костилковите Антон Величков. ÕÓ‚ËÌË ÓÚ Ã«’ 40, 44, 47 Õ‡„‡‰‡Ú‡ ‡Á‰ÂÎбе "∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" Ò За главен ‚секретар представен д-р Дамян Илиев, 36 овощни видове  –¿“ ¿ »—“Œ–»fl Õ¿ «≈Ã≈ƒ≈À»≈“Œ който ̇ ще поеме и функцията‡ÒӈˇˆËˇ на главен санитарен ветери‚˙˜Ë Õ‡ˆËÓ̇Î̇ Á‡ ‡ÁÕËÍÓÈ Ì  ÔÓ-„ÓÎˇÏ ÓÚ ıΡ·‡ 48 МАШИНИ нарен инспектор. ‚˙ʉ‡ÌÂ Ë ÒÂÎÂÍˆËˇ ̇ ÔÓÓ‰‡ ·˙΄‡Ò͇ Д-р Бойко Ликов ще бъде директор на едно от най-важни÷¬≈“¿–—“¬Œ 38ÏΘ̇ КТИ за земеделската техника у нас Á‡ Ó‚ˆÂ ÓÚ ÏΘте звена на‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË агенцията – Центърът за оценка на риска. ÀËÏÓÌËÛÏ (Limonium M.) 50 Професор Чавдар Петков навърши 80 години 39ÌÓ Ì‡Ô‡‚ÎÂÌË Д-р Войнов подчерта, че специален акцент в Агенцията Ò Ì‡‰ 600 ÎËÚ‡ ·ÍÚ‡ˆËÓÌÕŒ¬»Õ» Œ“ ƒ⁄–∆¿¬≈Õ ‘ŒÕƒ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ 51 ще бъде поставен на дейността на новосъздадената дирекРечникът – безценен справочник 40 ̇ ÏΘÌÓÒÚ. ¡»¡À»Œ“≈ ¿ ция „Управление на качеството”. Тази дирекция ще трябва да "«ÂωÂÎË ÔβÒ" ЖИВОТНОВЪДСТВО ÃÂÌÚ‡ 21-32 отговаря за качествените стандарти, които прилагат българските производители. Д-р Войнов очерта и цялостната визия 41 Млечният сектор на Индия за работата кактоÍÓ΄ˡ: и приоритетните й цели. »Á‰‡ÚÂÎ ì≈ÌÚÓÔËна 1îагенцията, ≈ŒŒƒ, –‰‡ÍˆËÓÌ̇ √·‚ÂÌ ‰‡ÍÚÓ: »ÌÊ. Ã. ÃËÎÓ¯Ó‚‡ GSM: 0884 612 635 Селското стопанство на Норвегия 43 œÓÙ. ‰- »‚. “˙ÌÍÓ‚ - ŒÚ„. ‰‡ÍÚÓ, GSM: 0882 966 „Земеделие плюс” 459; –‰‡ÍÚÓ: Ã. —Ô‡ÒÓ‚‡ PR Ë ÂÍ·χ —. œÂÍÓ‚‡, GSM: 0888 336 519 Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 œ‰Ô˜‡Ú̇ ÔÓ‰„ÓÚӂ͇ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ Редактор М. Спасова +359С.2Пекова, 852 02GSM 48 0888 336 519 PR и “ÂÎ.: реклама

Предпечатна подготовка „Ентропи 1” ЕООД ÷Â̇: 5,00 ΂. E-mail: zemedelieplius@mail.bg Тел. +359 2 852 02 48 Е-mail: zemedelieplius@mail.bg Цена: 5,00 лв.

¿Í‡‰.Издател ¿Ú. ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰.Ò.Ì. À. ˙ÒÚ‚‡, „Ентропи 1” ЕООД, Редакционна колегия: ÔÓÙ.Проф. ‰.ËÍ.Ì. ÒÚ. ‰- ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚, д-рœÎ.Ã˯‚, Ив. ТрънковÒÚ.Ì.Ò.I – Отг. редактор, GSM 0882 966 459; ÒÚ.Ì.Ò.Акад. ‰- Ат. “.ÃËÚÓ‚‡, Атанасов,ÒÚ.Ì.Ò. проф. д.‰- с. н.ƒ.»Î˜Ó‚Ò͇, Л. Кръстева, ÒÚ.Ì.Ò.проф. ‰- д.¬. ÓÚ‚‡, ‰Óˆ. ‰-проф. “. Ó΂, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- с. н. Р. Бъчварова, д. ик. н. Пл. Мишев,  . ˙Ì‚‡, ‰- Õ.¡‡Î‚ÒÍË, ‰.Ò.Ì. Ã.—ÂÏÍÓ‚, проф. ÒÚ.Ì.Ò. д-р Д. Домозетов, доц. д-р Т.ÔÓÙ. Митова, доц. д-р Д. Илчовска, ‰Óˆ. ‰- ¬.√‡È‰‡Ò͇ доц.¬. д-рÕËÍÓÎÓ‚, В. Котева,ÒÚ.Ì.Ò. доц. д-р‰- Т. Колев, доц. д-р К. Кънева доц. д-р Н. Балевски, проф д. с. н. М. Семков,

доц. д-р Б. Николов, ̇ доц. д-р В Гайдарска —ÔËÒ‡ÌË ì«ÂωÂÎË ÔβÒî  ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂΠ̇È-ÒÚ‡ÓÚÓ ÁÂωÂÎÒÍÓ ÒÔËÒ‡ÌË ‚ ¡˙΄‡ˡ - ÒÔ. ìŒ‡ÎÓî, ËÁ‰‡‚‡ÌÓ ÓÚ 1894 „.

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г. Списанието се издава с подкрепата на:

ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”, áð. 2, 2010 ã. сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

3

3


България 2020

СТРАТЕГИЯ „БЪЛГАРИЯ 2020” В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО Тежката икономическа криза, като мощен земен трус разтърси световната икономика и изправи някои страни, дори с цветуща икономика, пред катастрофална ситуация. Усилията на държавници, учени, икономисти, специалисти сега са насочени за ускоряване на процеса за излизане от кризата и за намиране на най-верния път за постигане на икономически растеж в следващите 10-15 години. В стратегията „Европа 2020” за ЕС, фундаменталните цели за десетилетието са: трудовата заетост; научните изследвания и иновациите; измененията на климата и енергетиката; образованието; намаляване на бедността. На 17 юни 2010 г. Европейският съвет реши „държавите членки да определят националните си цели, да установят основните пречки за постигането им и в националните си програми да посочат как възнамеряват да ги преодолеят”. За успешно постигане на целите на десетилетието за ЕС, България трябва да извърши огромни по мащаб и сложни по характер дейности за догонващо и дори изпреварващо развитие, за да се достигне средно европейско качество на живот на хората. Сега средният жизнен стандарт у нас е около една трета от този за ЕС, а около 20% или 1,6 млн. души живеят под прага на бедността. При разработване стратегията „България – 2020” освен задълбочени знания и далновидност, трябва да се прояви и изключително чувство за отговорност за националните интереси при определяне приоритетното развитие на важни за страната отрасли. Приоритетното развитие на животновъдството се налага от следните обективни обстоятелства: този отрасъл е основен източник за производство и задоволяване ежедневните потребности от жизнено необходимите и биологично пълноценни храни за човека; животинските продукти намират добър прием и ефективна реализация на европейския и световните пазари; тежката криза и постоянно намаляващото производство на животински продукти; благоприятни природни и климатични условия; огромни възможности за производство на различни фуражи – груби, сочни, тревни, концентрирани; богат опит и традиции на развъждане 4

бр. 1, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

на всички видове животни, не само по традиционните, но и по съвременните високоефективни технологии за интензивно производство на животинска продукция. При разработване стратегията „Животновъдството 2020” най-отговорна дейност е да се определят приоритетите и оптималното съотношение в развитието на отделните животновъдни подотрасли. В това отношение съвсем естествено е да се проявява субективизъм, и пристрастие към един или друг животновъден подотрасъл. Основен критерий за обективност трябва да бъдат ефективността и конкурентоспособността на производството за задоволяване потребностите на вътрешния и международните пазари. Говедовъдство. Приоритетното развитие на този подотрасъл в световното животновъдство се определя от биологичните способности на животните да произвеждат огромни количества мляко, респективно млечни продукти (сирене, кашкавал, масло и др.) и месо за прясна консумация и колбаси. Средната лактационна млечност от крава в редица европейски страни е около 7-8 хил. килограма, в челните кравеферми над 10 000 кг, а на кравите рекордьорки – над 20 000 кг. Говедовъдството в България до 1990 г. беше добре развито и осигуряваше напълно потребностите на страната от мляко и месо. Броят на говедата през 1990 г. е 1570 хил. – в т. ч. крави 617 хил. От тези животни са получени – 2040 хил. тона краве мляко и 352 хил. тона говеждо месо. Средната продуктивност от тези 617 хил. крави е 3367 кг. Средният млеконадой от племенните ферми е много по-висок. Например от 25 ферми от Черно-


шарената порода средният млеконадой е над 5000 кг в 19 ферми и над 6000 кг в 6, а в крафермата в гр. Лозница от 265 фуражни крави са надоени средно по 7223 кг мляко. В периода на прехода (1989 – 2009 г.) бяха ликвидирани едрите говедовъдни ферми като броят на говедата през 2009 г. падна на 540 хил. в т. ч. на кравите – 313 хил. Общото производство на краве мляко пада на 1073 хил. тона, а на говеждото месо на 4519 тона кланично тегло в кланиците и 17 402 тона от закланите животни в личните стопанства. за да се задоволят потребностите на страната през 2009 г. са внесени 15 597,8 тона говеждо месо. През 2009 г. продължава крайно неблагоприятната тенденция за намаляване броя на говедовъдните стопанства с 15,5%, спрямо 2008 г., на стопанствата които отглеждат месодайни крави с 13,4%, а броят на кравите от това направление се задържа на около 16 000. При разработване на стратегията за развитието на говедовъдството до 2020 г. би следвало да се вземат предвид възможностите и потребността на страната за развитие на този подотрасъл. Общото производство на краве мляко би могло без особено напрежение да достигне около 1,5 млн. тона. Това увеличение трябва да се осъществява главно по интензивен път – повишаване на млечната продуктивност средно от крава да достигне около 5,5 тона. В съответствие с броя на кравите във фермите, ще се определят и броя на стопанствата и финансовите средства, които трябва да се осигурят за тяхното модернизиране и изграждане на съвременно ниво. Mесодайно говедовъдство. Създаването и развитието на това продуктивно направление се налага от няколко обективни фактора: 1) Остра необходимост от увеличаване производството на говеждо месо и да се намали големия внос от чужбина. С увеличаване на млечната продуктивност на млечните крави и намаляване на техния брой ще се намали и броят на получаваните приплоди за месо, което ще увеличи дефицита на този продукт.

Абердин-Ангус, Херефорд, Шароле, Симентал (месо-млечен тип) и др., както и ефективни, репродуктивни технологии – изкуствено осеменяване, трансфер на ембриони, синхронизация на еструса за осигуряване на сезонно заплождане и отелване и др., с които може значително да се ускори преустройството на ниско продуктивните млечни ферми в месодайни. Сегашният им брой (около 16 000) е крайно незадоволителен, като се вземе предвид, че дори в най-малката държава в Европа – Люксембург се отглеждат над 67 000 месодайни крави, в съседна Гърция над 100 хиляди, а нашите възможности са многократно по-добри. При разработване на „Стратегия – 2020” е напълно реално да се планира развитието на това направление и достигане над 100 хил. месодайни крави. Овцевъдство. За приоритетното развитие на този подотрасъл в нашата страна през последните години се изписаха огромен брой научни и научнопопулярни статии и обосновки, теоретични и практично приложни разработки, анализи, програми, становища и т. н. В подкрепа на това единно становище на учените и специалистите дойде и „Резолюцията на Европейския парламент” от м. юли 2008 г. „За състоянието и развитието на секторите овцевъдство и козевъдство”. Резолюцията призовава ЕК и правителствата на страните от ЕС спешно да анализират състоянието на тези сектори и осигурят необходимите средства за ускоряване на тяхното развитие. Нашите управляващи (бивши и настоящи) са заети с много по-важни дейности – строителство и рязане на ленти по магистрали и детски градини, участие в спортни състезания и лов, и не им остава време да се занимават с такава непрестижна дейност като овцевъдство и козевъдство. Те едва ли знаят, пък и да знаят – нехаят, че броят

2) Страната разполага с огромни фуражни ресурси – ливади, мери, планински и полупланински пасища, груби фуражи – слама, царевичак и възможности за приготвяне на големи количества силаж и сенаж за зимния период. 3) Наличие на достатъчно разплодни животни от месодайните породи – Лимузин,

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

5


ността на учените и специалистите е достатъчно висока, за да посочат реални цели и пътища за тяхното постигане. Напълно реално в края на десетилетието е да се удвои производството на биволско и козе мляко и на получаваните приплоди в тези подотрасли.

на овцете от 8130 хиляди, в т. ч. на овцете-майки 5007 хиляди през 1990 г. е паднал съответно на 1400 хиляди и 1135 хиляди през 2009 г. Този пагубен процес продължава и през 2009 г., овцевъдните стопанства намаляват с 7,8%, а броят на овцете с 4,8%, спрямо 2008 г. Производството на овче мляко от 262,3 хиляди тона през 1990 г. пада на 87,2 хил. тона през 2009 г. През 2009 г. са произведени 996 тона по-малко мляко от 2008 г. Съвсем излишно е да се посочват постиженията на нашето овцевъдство в близкото минало, тъй като те са добре известни не само на нашите специалисти и овцевъди, но и на тези от съседните страни, които идваха да се учат от нас. Сега в Гърция се отглеждат около 9 млн. овце и по брой на овцете е на трето място в ЕС, а по годишно производство на овче мляко 720 хиляди тона, на четвърто място в света след Китай, Сирия и Турция. Годишно се колят 10,7 млн. агнета с кланично тегло – 10,4 кг, а у нас 1,1 млн. броя с 7,9 кг кланично тегло. При разработване „Стратегията – овцевъдство – 2020 г.” трябва да се ползва опитът и знанията на богатия научно кадрови потенциал в тази област. При обективен подход е напълно реално да се планира годишното производство на овче мляко в края на следващото десетилетие да достигне около 150 хиляди тона, а броят на агнетата за клане над 2,0 млн.. Това може да се осъществи чрез увеличаване броя на овцете-майки на около 2 млн., и главно чрез увеличаване на тяхната млечност и плодовитост, чрез задълбочаване на специализацията на продуктивните направления – млечно, месодайно и комбинирано овцевъдство. Биволовъдство и козевъдство. Независимо, че относителният дял на тези два подотрасъла е значително по-малък (биволици – 5,0 хил. бр. и кози-майки – 303 хил. бр., а годишното производство на мляко съответно – 7,0 хил. тона и 64 хил. тона) благоприятните условия, богатият опит и традиции в отглеждането на тези животни , както и постоянно нарастващото търсене на продуктите от биволите и козите налага развитието на тези подотрасли и в бъдеще. Компетент6

бр. 1, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Свиневъдство. Известно е, че свиневъдството е главният подотрасъл, който осигурява основната част от месото в страната. От добитите всички видове месо – делът на свинското през 1990 г. е 47,70%, през 1995 г. – 50,40%, през 1999 г. – 53,30%. Известно е също, че през пагубният

за свиневъдството период на прехода, броят на основните свине – майки намалява от 381 хиляди през 1990 г. на 81 хиляди през 2000 г. и на 56 хиляди през 2009 г. Броят на стопанствата, в които се отглеждат женски свине за разплод през 2009 г. намалява с 22,1% спрямо 2008 г., а на отглежданите свине с 7,1%. Общото производство на свинско месо намалява както следва: от 76 303 тона през 2007 г., на 73 757 тона през 2008 г. и на 73 659 т. през 2009 г. За да се задоволят потребностите на страната, през 2009 г. е направен внос на 112 637 тона свинско месо.

При разработване на стратегията „Свиневъдство 2020 г.” е напълно реално в края на десетилетието производството на свинско месо да достигне около 200 хил. тона, с което ще се задоволяват напълно вътрешните потребности на страната. Необходимо е да се подчертае че стратегията „Животновъдството – 2020” е необходимо да се разработи в максимално кратък период и второ след като се приеме да служи като ежедневно ръководство за действие, а не отчитане на дейност. Проф. дсн Михо Семков


Основите на Института са положени през септември 1925 год., когато на 400 дкa общинска земя край гр. Чирпан, с Указ на цар Борис III е открито земеделско опитно поле. Негов първи директор е Слав Антонов, завършил агрономство в Германия. Мястото е избрано неслучайно – то се отличава с богатите черноземни почви, които са едни от най-плодородните и широко разпространени в България. Задачата на първите ентусиасти, посветили се на земеделската наука е да провеждат агротехнически опити с основните земеделски култури, характерни за района на Централна южна и Югоизточна България. През 1932 г. Земеделското опитно поле се обединява със самостоятелно съществуващото Семепроизводно стопанство в Държавна земеделска опитна станция със семепроизводство. Директор на Опитната станция през периода 1933 – 1935 г. е Георги Гочев. В 1941 г. Опитната станция прераства в Земеделски изпитателен институт по памука и житните култури. Разкриват се отдели по памука – със завеждащ Йордан Милковски; по пшеницата – завеждащ Антон Антонов; по слънчогледа – със завеждащ Христофор Добрев. Разработват се въпроси на приложната селекция на памука, твърдата и меката пшеница, ечемика, царевицата, слънчогледа и др. Един от първите забележителни успехи на Института е създаването на новите сортове

памук № 38 и 78 от чл. кор. Йордан Милковски. Създадени са и сортовете твърда пшеница № 13 /сивокласа/ и № 132 /червенокласа/, масово разпространени след 1937 г. През ранния период са създадени също няколко сорта ечемик, един сорт царевица и два сорта фий. През 1953 г. във връзка със силно увеличените площи на памука в страната – до 1.8 млн. дкa, институтът се реорганизира в Централен научноизследователски институт по памука в системата на който влизат опитните станции по памука в Садово и в с. Градище, Павликенско. След1944 г.в Института са работили: Павел Князов – селекционер по памука и директор на института от 1947 до 1949 г; Иван Манолов – от 1946 до 1961 г., създател на четири сорта памук и директор на института от 1950 до 1961 г; Лазар Митов – селекционер на твърда пшеница – от 1944 до 1966г, автор на три сорта твърда пшеница и един сорт ечемик; Гено Телкиев - селекционер по царевицата - от 1947 до 1953 г., след което става директор на Института в Карнобат; Радослав Радев – ентомолог - от 1948 до 1965 г., директор на института през 1963-1964 г. След 1952-54 г. започват ра-

бота: Енчо Душев - директор от 1967 до 1977 г.; член-кор. Максим Божинов - автор и съавтор на 14 сорта памук между които и Чирпан 539 , заемащ основните площи на памука в страната . Носител на държавна награда за селекция. Директор на института през периода 1977-1992 г.; Пенка Дeшкова , Ганчо Марков и Найден Иванов. През 1957г. институтът е преименуван в Комплексен научноизследователски институт, а през 1962 г. е включен в състава на Академията на селскостопанските науки като Институт по памука. Задачата му е да решава въпросите по производството на памук и твърда пшеница в страната. За тази цел са създадени нови направления в селекцията и технологиите за производство на памук и твърда пшеница. През този период в Института започват работа научните сътрудници: Вълко Топалов; Жельо Желев, селекционер по твърдата пшеница .Създава сортовете “Загорка” и “Чирпан”; Георги Николов - автор и съавтор на 17 технологии и технологични звена за производство на памук и твърда пшеница; Павел Конишев – директор на института през периода 1964- 1966; Лиляна Димитрова; Жельо Вичев – от 1992 до 1995 г. директор на института. През същия период са работили научните сътрудници: Никола Кралев, Саво Савов, Въльо Вълев, Георги Даскалов , Мирчо Спасов, Стефан Ганчев, Александър Гюров, Юлия Божкова, Лина Коева, Грета Савова, Трендафил Трендафилов.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

7

Юбилей

85 ГОДИНИ ИНСТИТУТ ПО ПАМУКА И ТВЪРДАТА ПШЕНИЦА ГР. ЧИРПАН


По случай 50 годишния си юбилей през 1975 г. институтът е награден с високата държавна награда – орден “Народна Република България” – I степен. През седемдесетте години започват работа научните сътрудници:Цочо Лалев, който от 1995 до 2000 г. е директор на института; Шенко Янев - автор на 7 сорта твърда пшеница; Д. Дечев. автор и съавтор на 5 сорта твърда пшеница; Васил Мухов; Ана Стоилова – автор и съавтор на 8 сорта памук; Иван Салджиев – от 2000 до 2001 г.в.и.д. директор на института, съавтор на 6 сорта памук. През оседемдесетте и деветдесетте години в института са работили, а впоследствие преминали като преподаватели в Аграрния университет Пловдив – Янко Димитров ,Мая Димитрова , Танко Колев ,Божин Божинов. През този период са постъпили като научни работници: Нели Вълкова, Галя Панайотова. Стефан Рашев , Ганчо Генов , Грози Делчев, Виолета Божанова ,Мирослава Денева, Сергей Цветанов, Елена Лалева. Млади научни работници започнали кариерата си след 2002 г. са: Минка Колева , Милена Радевска , Боряна Хаджииванова , Спасимира Недялкова , Димитър Стойчев, Красимира Танева. През изминалите години участие в работата на института са вземали редица видни български учени като: акад. Атанас Попов, акад. Павел Попов, член-кор. Й. Милковски, член-кор. А. Механджиев, ст.н.с. I ст., дсн Христо Кържин, ст.н.с. I ст., дсн Илия Станков, проф., дсн Ст. Горбанов, ст.н.с. I ст., дсн Дора Бояджиева и др. През своята 85 годишна дейност в института са създадени над 30 сорта памук (от които 8 през последните три години ), 20 сорта твърда пшеница(от които 7 за периода 2008-2010г), 2 сорта царевица, 3 сорта ечемик, 2 сорта фий, линии слънчоглед, както и технологии за отглеждането им. 8

бр. 1, 2011 г., сп.

Утвърдени и внедрени са 8 броя технологии за отглеждане на памук при поливни и неполивни условия и 5 броя за производство на твърда пшеница. В резултат на научната дейност добивите от памука са увеличени два пъти, а качеството на влакното - с над 50 % в сравнение с началния период. При твърдата пшеница добивите са нараснали над три пъти, а качеството на зърното – с над 45 %. Сортовете и технологиите, създадени в института са внедрени на значителни площи в страната. Институтът се е превърнал в реален център по внедряване на научните постижения при културите, с които работи и е търсен партньор от фермерите. Той е основен производител на посевен материал от твърда пшеница и памук за страната и на семена от основните полски култури .Институтът извършва научно обслужване , обучение на фермери и консултации, както и преки услуги на земеделските производители с техника и анализи на продукцията и почвата. Създадени са научни продукти с теоретичен, фундаментален и приложен характер. Публикувани са над 1370 научни статии и доклади, в това число над 190 бр. в чужди списания и над 720 научно-популярни статии. Издадени са над 20 бр. книги, в т.ч. монография на памука и множество

„Земеделие плюс”

брошури, препоръки, прогнози и указания. Получени са над 15 авторски свидетелства, в т.ч. 4 бр. за изобретения в селскостопанската техника. Разработени и успешно са защитени три десертации за получаване на научна степен “Доктор на науките” и 34 – за “Доктор”, от които три от чуждестранни граждани. На настоящия етап научноизследователската дейност е съсредоточена в два научни отдела: “Селекция и технология на памука” и “Селекция и технология на твърдата пшеница”. Основните направления в работата по селекция на памука са: – Създаване на нови сортове памук и генплазма с висок потенциал за добив и подобрено качество на влакното, толерантни към биотични и абиотични стресови фактори; Създаване на ресурсно-икономични сортове с естествено оцветено влакно с естествена ранна листопадност, голосеменност и др.; – Поддържане на растителни ресурси при памука като ценен изходен генетичен материал; Изследвания върху сухоустойчивостта на памука и подбор на толерантни генотипове; Изследователските приоритети по технология на памука са насочени към създаване на енергоспестяваща технология при значително подобряване на количествените и качествените показатели чрез оптимизиране на основните интензивни фактори – сеитбообращения; системи на обработка на почвата и различни почвообработващи машини; система на торене на памука с макро- и микроторове, листни комплексни и суспензионни торове; поливен режим; химична борба с плевелите и неприятелите по памука и др. В селекцията на твърдата пшеница се работи по: – Създаване и внедряване в производството на нови високо-


продуктивни сортове с генетичен потенциал за добив над 850-900 кг/дкa, с качество на зърното, отговарящо на европейските и световните стандарти, устойчиви на полягане, болести (фузариум, брашнеста мана, ръжди) и стресови фактори, с висока стабилност и екологична пластичност, с вегетационен период равен на меката пшеница; – Изпитване на преки и косвени методи за оценка по сухо- и студоустойчивост и установяване на тяхната ефективност. Основните направления на работа по агротехника на твърдата пшеница са свързани с: разработване и усъвършенстване на звена от технологията за производство на твърда пшеница (балансирано минерално торене, интегрирана борба с плевелите и болестите при твърдата пшеница, използване на физиологично активни вещества и др.), позволяващи изява на потенциалните възможности на сортовете, съобразно специфичните агробиологични изисквания на отделните генотипове и потребностите на земеделието. От 2003 г. в ИПТП започна работа по технология на слънчогледа за условията на Южна България. Разработват се и елементи от агротехниката на царевица и рапица. От 2008г. започна процедура по сертифициране на поле за биологично земеделие. Към настоящия момент се извеждат изследвания с полски култури и се разработват системи за отглеждането им . Селекционните и агротехнически задачи се разработват от 15 научни работници, от които 7 доценти и 8 асистенти, 5 специалисти с висше образование и 20 лаборанти и агротехници. В помощ на научните изследвания са специализираните лаборатории: за окачествяване на памуковото влакно; биохимична и технологична; по биотехнологии при памука и твърдата пшеница; агрохимична . Институтът е акредитиран за обучение за придобиване на

образователна и научна степен “Доктор” по научна специалност “Селекция и семепроизводство на културните растения”. Научната дейност на Института е насочена към участие в национални и международни изследователски проекти и програми, подпомагащи развитието на селекцията и агротехниката на културите. Финансирането на изследванията се осъществява със средства от бюджета на ССА, от проекти към Фонд “Научни изследвания” на МОНМ, към структурните фондове, Програмата за развитие на селските райони и основно от собствени приходи. Тук е мястото да отбележим, че инвенстициите за научни изследвания в България вече са под критичния минимум, който една европейска държава трябва да влага в наука. Институтът поддържа делови и колегиални връзки с институтите в системата на ССА, а така също и с Аграрния университет в Пловдив, Тракийския университет в Стара Загора и др., с които се разработват съвместни проекти. Голяма част от научните работници са членове на работни групи към Регионалната мрежа по памука за Средиземноморието и Близкия изток към ФАО и участват активно в дейността

им. Дългогодшни са контактите с международните организации ICARDA – Сирия и CIMMYT – Мексико, с които се разменя генплазма и полезна научна информация. Успоредно с науката през 1959 г. е изградена и производствено експериментална база, която в настоящия момент стопанисва 3 028 дкa собствена и около 11 000 дкa арендована земя. В базата се произвежда предбазов и базов посевен материал от памук и твърда пшеница. Произвежданата стокова продукция включва памук, твърда и хлебна пшеница, слънчоглед, рапица, люцерна, грах, житно – бобови смески и др. В експерименталната база се поддържа елитно стадо от породата Българско черношарено говедо. Институтът задоволява нуждите на частни стопани и ферми в района и страната с елитен разплоден материал. Днес Институтът по памука и твърдата пшеница посреща 85 годишния си Юбилей затвърдил авторитета си на значим за българското земеделие, институт, който със самочувствие може да гледа към предизвикателствата на утрешния ден. Доц. д-р Нели Вълкова

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

9


Земеделски култури

Кориандър Растението Coriandrum sativum (кориандър) е едно от най-древните едногодишни култури от семейство Сенникоцветни. Кориандърът произхожда от Средиземноморието, но днес се отглежда в цял свят. Неговите ценни качества като билка и подправка са познати от преди повече от 3000 години: кориандърът се споменава в „Papyrus Ebers” от 1550 г.пр.н.е., в санскритските текстове и в Библията: “И (манната) беше като бели семена кориандър” (Екзод 16.31). В гробниците на фараоните са намерили семена кориандър. Хипократ, “бащата на медицината”, също го е използвал като медикамент. Римляните носели със себе си кориандър по време на военните си походи, за да подправят хляба си, и така разпространили подправката в Европа. Името му произлиза от гръцката дума Koriannon (Koris – дървеница, Annos- анасон), което означава подобни на анасон семена, миришещи на дървеница. Кориандърът е една от първите подправки, които се достигнали Америка. Кориандърът се отглежда в Индия, бившият Съветски съюз,централна Европа, Азия, Мароко и Египет. Има производство също и в САЩ, Канада и Австралия. По-големи производители са Русия, Германия, Италия, Испания, Дания, Швеция, Китай, Мексико. Кориандърът е етеричномаслено растение. Листата му са богати на витамин С, каротиноиди и захари, а семената му съдържат кориандрол и пинен – от 1,4 до 2,2%. Той намира приложение в хранително-вкусовата промишленост за ароматизиране на хлебни изделия. Свежите му листа се използват като подправка за салати, маринати, сосове и предястия с месо и други. Основно обаче кориандърът се отглежда заради семената, които намират широко приложение в парфюмерийната, козметичната и фармацевтичната промишленост. Кориандърът отглеждан в Русия и Централна Европа (var. microcarpum) има малки плодове (помалки от 3 мм) и съдържа повече етерично масло в сравнение с ориенталския сорт var. vulgare (поголеми от 3 мм), който се отглежда заради плодове и листа. Ботаническа характеристика Растението е едногодишно, с изправено стъбло, което достига височина 80-100 см. Листата му са светлозелени: долните са цели, с дълги дръжки, а горните са силно насечени на дялове, приседнали. Образува съцветия, състоящи се от 3-5 прости сенници. Плодовете му са кръгли, а семената в тях са плоски от едната страна и имат сладък вкус и силен аромат. Дребнозърнестия кориандър има продължителност на вегетационния период от 80120 дни.Той варира в зависимост от вариетета и 10

бр. 1, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Листа на кориандър – долни и горни

Цветове на кориандър

Кориандър с цветове

Неузрели плодове на кориандър

сорта. Технология на отглеждане Кориандърът е светлолюбива и влаголюбива култура. По отношение на температурните си изисквания кориандърът би могъл да се сравни с пшеницата. Взискателен е към почвената и въздушна влажност. Най-много се нуждае от влага през периода на образуване на стъблата и съцветията. Засушаването през този период пречи на разклоняването и намалява добива на семена. В същото време обилната въздушна влажност при сравнително висока температура по време на цъфтеж и образуване на плодовете създава благоприятни условия за нападение на кориандъра от редица бактерийни и гъбни болести. Тази култура се развива най-добре на почви с неутрална, слабо кисела или слабо алкална реакция. Изискава дълбоки, пропускливи, рохкави почви от различен тип, но богати на хумус. Изисква средно плодородни почви. Вирее добре и на варовити и глинести почви, богати на хранителни вещества и чисти от плевели. Най-добри предшественици на кориандъра са зимните житни култури. Подходящи предшественици са и зърнено-бобовите, зеленчуците, а също силажната царевица, слънчоглед и други окопни, които се прибират рано. Подготовката на почвата за сеитба влкючва дълбока оран през август – октомври на 20-25 см дълбочина. Наторява се с 40-60 кг/дка суперфосфат. Чрез 1-2 култивирания на 16-18 см дълбочина почвата се поддържа чиста от плевели. При есенно


ËПлодове Ôӂ˜Â.от ¬ »ÒÔ‡Ìˡ  ÓÍÓÎÓ 4 000 Í„/‰Í‡, ‚ ¡ÂÎкориандър: отляво едрозърнест Индийски „Ëˇ 3 600 Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ - 3тип, 200 Í„/‰Í‡, – Óотдясно дребнозърнест Европейски тип ¡ - 2 900 Í„/‰Í‡, flÔÓÌˡ - 2 840 Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ засяване, след първите есенни валежи, почвата се 2култивира 400 Í„/‰Í‡, »Ú‡Îˡ - 1 940 Í„/‰Í‡. и се бранува за разбиване на буците и ¬ ¡˙΄‡ˡ Ì  изравняване наˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ повърхността. При пролетна сеит̇ ÌË‚Ó (Ú‡·Î. 2). œÂÁ ÔÓÒΉÌËÚ „Ó‰ËÌË ба, при първа възможност да се влезе в полето, се ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ˇ„Ó‰Ó‚Ë ÔÎÓ‰Ó‚Â ÒÔ‡‰култивира за разбиване на почвената кора и за уни̇ ‰‡ÒÚ˘ÌÓ, ͇ÚÓ ÔÂÁ ÓÚ‰ÂÎÌË „Ó‰ËÌË Ì‡ есента. щожаване на плевелите, поникнали през За сеитба ÔÂËÓ‰ се използват семена ÒΉс чистота 98%, ‡Ì‡ÎËÁË‡Ìˡ Ò ̇·Î˛‰‡‚‡Ú влажност не повече 13% и кълняемост ÌËÚ ÚẨÂ̈ËË. œÂÁотÔ˙‚ËÚ ÚË „Ó‰ËÌË над 75%. Кълняемостта на семената се запазва 3-4 години. ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ò Á‡‰˙ʇ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ У нас може да се практикува ̇ ‰ÌÓ ÌË‚Ó, ÒΉ ÍÓÂÚÓ Ëχ ˇÁÍÓесенно ÔÓ‚Ë- и пролетно засяване. ¯‡‚‡Ì - 15 574 Ú ˇ„Ó‰Ë (2002), ÔÓÒÎÂПри пролетната сеитба семената се засяват от ‰‚‡ÌÓ ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì ̇ ÔÓянуари до март, при първа възможност за работа ËÁ‚‰ÂÌËÚ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú 5 на полето, аÍÓ΢ÂÒÚ‚‡, при есеннаÁ‡сеитба – от септември до 964 Ú ÔÂÁ 2007 „. œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Óноември.При есенната сеитба има риск от измръз‰Ó‚Ë ‚ ÒÚ‡Ì‡Ú‡ Ò˙˘Ó ̇χване, ̇҇ʉÂÌˡ а закъсняването при пролетната до април-май Ρ‚‡Ú Á̇˜ËÚÂÎÌÓ - ÓÚнамаляване 18 490 ‰Í‡ на (1998) води до значително добивите. За ‰Ó 12 400 ‰Í‡ обработка (2007), ‡ ÔÂÁ ÓÒڇ̇ÎËÚÂ45 см межмеханизирана са необходими дуредови разстояния. Препоръчителна дълбочина е „Ó‰ËÌË ‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ ¯ËÓÍË „‡3-4 см. Желателно е след сеитбата да ÌˈË. — ̇È-„ÓÎˇÏ ‡ÁÏÂ Ò‡ ÔÂÁ 2003се„. извърши - 25 367 валиране. Сеитбената норма е̇в зависимост от раз‰Í‡. «‡ÔӘ̇ÎÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì ÔÎÓ˘ËÚÂ, Á‡Ò‡‰ÂÌË стоянието на засяване и се движи от 2-4 кг/дка. Ò ˇ„Ó‰Ë ÓÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ 2004 „. ÔÓ‰˙Îʇ‚‡ Ë ÔÂÁ При кориандъра, засяван през есента, срока на 2005 „. œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚ ÔÎÓ˘Ë, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó‰Ë Ò‡ сеитба трябва да бъде съобразен с изискването, 19 657 ‰Í‡ (Ò 22трябва % ÔÓ-χÎÍÓ ‚ Ò‡‚ÌÂÌË „.), че растенията да влязат в зиматаÒ 2003 с добре ÔÓËÁ‚‰ÂÌË Ò‡ 11 504 Ú ˇ„Ó‰Ë, ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌˡ Ò‰ÂÌ развита розетка, което ще им осигури по-добро ‰Ó·Ë‚  585 Í„/‰Í‡ ŒÚ ÔÓËÁ‚‰ÂÌË 11 212 Ú ˇ„Ó‰Ë

964 Ú. œ˘ËÌËÚ Á‡ ÚÓ‚‡ Ò‡ Á̇˜ËÚÂÎÌÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì ̇ ÔÎÓ˘ËÚÂ, ÌÂÁ‡‰Ó‚ÓÎËÚÂÎÌËÚÂ Ë ÌÂÒÚ‡·ËÎÌË ‰Ó·Ë‚Ë ÓÚ Â‰ËÌˈ‡ ÔÎÓ˘ Ë ÒÓÚÓ‚‡Ú‡ ÒÚÛÍпрезимуване. ÚÛ‡, ÍÓˇÚÓ ÓÚ ÏÌÓ„Ó „Ó‰ËÌË Ì При сеитба през пролетта от голямо значение  ÓÒ˙‚ÂÏÂÌˇ‚‡Ì‡. œÂÁ ‡Áе навременното внасяне на азотния тор, което се „ÎÂʉ‡Ìˡ ÔÂËÓ‰ ‰Ó·Ë‚˙Ú извършва при формирана розетка. В същото време ڂ˙‰Â ÌËÒ˙Í Ë ‚‡Ë‡ ‚ ¯Ëсе внасят и хербицидите за борба с плевелите. ÓÍË „‡ÌËˆË ÓÚ 424 Í„/‰Í‡ По нататъшните грижи са свързани с борбата ÔÂÁс внасянето 1998 „. ‰Óна732 Í„/‰Í‡ с болести и неприятели, растежни ÔÂÁ 2001 „., Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì регулатори и прибирането. За борба с плевелите при кориандъра се изÔÂÁ 2007 „. ‰Ó·Ë‚Ë ·ÎËÁÍË ‰Ó ползват както препарати сеитба преди поникÚÂÁËслед ‚ ̇˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ ÔÂËÓ‰‡. ване така и листни хербициди. образувал ¬˙ÔÓÒ˙Ú Веднъж Á‡ Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡Ì ̇ няколко същински листа, кориандъра може се ÒÓÚÓ‚ËˇÚ Ò˙ÒÚ‡‚  ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË „ÓÎÂÏËÚ да ÛÒÔÂпръска с подходящи хербициди в зависимост от ıË Ì‡ Ò‚ÂÚӂ̇ڇ ÒÂÎÂÍˆËˇ, ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚ Á‡ ËÌÚвида и степента на заплевеляването, фазата на Ó‰ÛÍˆËˇ плевелите̇иÔ‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË културата. ÒÓÚÓ‚Â Û Ì‡Ò, ‰ÓË Ë Ò‡ÏÓ Á‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡Ì ӄ‡Ì˘ÂÌË. ÂПри кориандъраÒ‡най – голямо œÓÎÛ˜ÂÌËÚ влияние върху

добива и качеството на продукцията има кориандровият семеяд, чиято ларва изяжда вътрешността на семето и поврежда кълняемостта му. Срещат се и други неприятели, като листни въшки, които са основен преносител на вирусни заболявания по тази култура. Кориандърът се напада от редица заболявания, сред които най-голямо значение имат бактерийните напетнявания по листата, бактерийния пригор по плодовете и някои гъбни болести, водещи до увяхване, напетнявания или загиване на цели растения. Основният начин за прибирането на кориандъра е пряката жътва в пълна зрялост на плодовете. Узрелите плодове добиват сламеножълт до бледокафяв цвят. Влагата не бива да е по висока от 12%. Следващите манипулации са свързани със съхранениетоÌÂнаÒ˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú продукцията. на ÁÛÎÚ‡ÚË Ì‡Количествата, ÔÓÚÂ̈ˇÎÌËÚÂобект ‚˙ÁÏÓÊпродажба, се съхраняват в полиетиленови чували ÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙΄‡ˡ - ·Î‡„ÓÔˡÚÌË ÍÎËχÚ˘ÌË Ë ÔÓили от зебло, или в насипно състояние в защитени ˜‚ÂÌË ÛÒÎӂˡ, ̇΢ˠ̇ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓот влага помещения, но за кратко.

‚Â Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË.

Õ.Ò.Светлана ¬ÂÒÂÎ͇ ¿Õ“ŒÕŒ¬¿ Ас. Дачева »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÁÂωÂÎË ˛ÒÚẨËÎ Институт по земеделие –- Карнобат ŒÚ‰ÂÎ ìfl„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË ÍÛÎÚÛËî -  ÓÒÚËÌ·Ó‰

ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈ »«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î «‡„·‚ËÂ:  ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ ‰ËÌ ‰, ̇ÔËÒ‡ÌÓ Ò ‰ӂÌË (χÎÍË)·ÛÍ‚Ë —Ú‡Úˡ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ Ì Ô‚˯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 Á͇̇ ̇ ÒÚ‡Ìˈ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎˈË, ÙË„ÛË, ÒÌËÏÍË(Á‡ ; Ô‰ÔÓ˜Ëڇ̠ÓÚ ‡‚ÚÓ‡); ˆËÚË‡ÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚÂ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡  ҇ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰Ë̇); ÔÓÔÛΡÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡Ì ̇ ÒÔˆËÙ˘ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚ ‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎˈËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ ̇ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎˈ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎˡڇ ̇ ‡‚ÚÓËÚÂ, ̇ۘÌËÚ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡Ìˡ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ, ‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ Í‡ˇ ̇ χÚÂˇ·. œ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: ̇ E-mail: zemedelieplius@mail.bg, ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: ÇËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„Â‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙˡ

34

áð. 2, 2010 ã.,

ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

11


ПРЕПАРАТИ С РАЗЛИЧНО БИОЛОГИЧНО ДЕЙСТВИЕ ПРИ ПРОЛЕТЕН ФИЙ

Една от най-перспективните фуражно-бобови култури за почвено-климатичните условия на нашата страна е пролетния фий (Ангелова и Гутева, 1995; Павлов, 1996). През последните години поради добрите стопански качества, неголямата му взискателност към климат и почва и сравнително лесно изпълнимата технология на отглеждане, фият отново се търси. Наблюдава се тенденция за връщането му в производството върху площи, неподходящи за други култури, най-вече планинските и полупланинските райони, където намира място като ценна бобова фуражна култура за задоволяване на нуждата от сухо сено и зърно (Желязкова, 2007). Разширяването на производството на фий е възможно чрез повишаването на икономическата и биологична ефективност на културата при използване на препарати с различно биологично действие. В статията e представен сравнителен икономически анализ от въздействието на препарати с различно биологично действие, използвани самостоятелно и в комбинация, при производство на пролетен фий за сено и зърно. Опитите са изведени през периода 2007-2009 г. в ИФКПлевен върху почвен тип слабо излужен чернозем и естествен фон на обезпеченост на почвата с основни хранителни елементи. За сеитба е използван пролетен фий сорт Образец 666, засят при норма 220 к.с./м2. Препаратите Атоник (растежен стимулатор), Мастербленд (комбиниран листен тор) и Конфидор 70 ВГ (инсектицид, 700 г/кг имидаклоприд) са внесени през вегетационния период самостоятелно и комбинирано. 12

бр. 1, 2011 г., сп.

Атоник (доза 0.06 л/дка) – съдържа 0.2% натриев-ортонитро-фенолат, 0.3% натриевпаранитро-фенолат, 0.1% натриев-5-нитрогвайкол. Използва се основно за стимулиране на растежа и повишаване количеството и качеството на получената продукция. Препоръчва се смесването му с различни видове листни торове и пестициди, при което ефектът от използването им се повишава. Мастербленд (доза 160 г/ дка) – съдържа 20% азот (6.22% нитратен + 3.88% амонячен + 9.90% уреен), 20% разтворим фосфор (Р2О5), 20% разтворим калий (К2О) и микроелементи (B, Cu, Fe, Mn, Mo, Zn, Mg). Конфидор 70 ВГ (доза 15 г/дка) – отнася се към групата на хлорникотиниловите инсектициди и е активен при голям брой смучещи и жилещи насекоми. При листни внасяния ускорява развитието на растенията, увеличава надземната и кореновата биомаса (Thielert, 2006). Проучени са следните варианти: контрола (третирана с дестилирана вода); Атоник; Мастербленд; Атоник+Мастербленд; Конфидор 70 ВГ; Конфидор 70 ВГ+Атоник; Конфидор 70 ВГ+Атоник+Мастербленд; Конфидор 70 ВГ+Мастербленд. Третирането на растенията е извършвано еднократно – в бутонизация и в цъфтеж , и двукратно – в бутонизация и цъфтеж.

„Земеделие плюс”

Eфективността от приложението на препаратите при пролетния фий е установена чрез изготвяне на технологични проекти на база реализиран добив средно за периода на проучване. Механизираните мероприятия са пресметнати по норми, прилагани в системата на ССА, а преките материални разходи са остойностени по действащи пазарни цени към септември 2009 г. Продукцията от проучените варианти е остойностена по цени от 1.50 и 0.25 лв/кг съответно за зърното и сеното като към общата продукция е включена субсидията от ЕС за обработваем физически декар средно за периода. Икономическата оценка на изпитваните фактори е изготвена на база ползване на земя по 15 лв/дка рента, която е характерна за региона и собствени оборотни средства. Цените на проучваните препарати са както следва: Атоник – 2.25 лв/дка, Мастербленд – 1.60 лв/дка, Конфидор 70 ВГ – 7.13 лв/дка. Проследени са следните показатели: производствени разходи, обща продукция, чист доход, себестойност и рентабилност. Икономическите резултати от приложението на препаратите с различно биологично действие при пролетния фий, отглеждан за сено, са представени в таблица 1. Стойностите на получената обща продукция при всички варианти на третиране превишават тези на нетретирания контролен вариант с 7.9 до 32.4%, което потвърждава необходимостта от извършване на това технологично мероприятие. При комбинирано прилагане на инсектицидния препарат Конфидор с растежния стимулатор Атоник двукратно във фази бутонизация и цъфтеж реализираната обща продукция


Таблица 1. Икономическа ефективност на препарати с различно биологично действие при пролетен фий за производство на сено (средно за периода 2007 – 2009 г.) Варианти

фаза на приложение б

обща продукция лв/дка 67.63

контрола

б+ц

71.65

Атоник

производ- себестойствени ност разходи лв/кг лв/дка 65.05 0.24 65.13

0.23

2.57

норма на рентабилност % 4.0

6.52

10.0

чист доход лв/дка

ц

65.52

65.01

0.25

0.50

0.8

б

72.99

70.81

0.24

2.18

3.1

б+ц

80.43

74.51

0.23

5.92

7.9

ц

69.52

69.69

0.25

-0.17

-0.2

б

81.09

70.32

0.22

10.77

15.3

б+ц

90.10

75.50

0.21

14.60

19.3

ц

75.09

70.20

0.23

4.89

7.0

б

81.85

75.87

0.23

5.99

7.9

б+ц

91.67

86.59

0.24

5.07

5.9

ц

77.91

75.79

0.24

2.12

2.8

Атоник + Мастербленд

б

82.45

72.60

0.22

9.85

13.6

б+ц

91.45

80.03

0.22

11.42

14.3

ц

75.73

72.46

0.24

3.27

4.5

Конфидор + Атоник

б

86.29

78.21

0.23

8.08

10.3

б+ц

94.86

91.16

0.24

3.70

4.1

ц

79.41

78.07

0.25

1.34

1.7

Конфидор + Мастербленд

б

85.04

77.53

0.23

7.51

9.7

б+ц

93.94

89.84

0.24

4.10

4.6

ц

78.50

77.40

0.25

1.10

1.4

Конфидор + Атоник + Мастербленд

б

84.02

79.76

0.24

4.26

5.3

б+ц

91.56

94.29

0.26

-2.73

-2.9

ц

78.61

79.65

0.25

-1.05

-1.3

Мастербленд

Конфидор

Легенда: б – бутонизация, ц – цъфтеж, б+ц – бутонизация и цъфтеж

превишава с 32.4% тази при контролния вариант, което е резултат както на действието на биостимулатора, така и на по-големия обем опазена продукция от смучещи неприятели от разред Homoptera (листни въшки и цикади) и Thysanoptera (трипси). Добри резултати са отчетени и при вариантите, в които участва Конфидор, както и при съвместното използване на Мастербленд с Атоник при двукратно третиране (превишение с 27.6 до 31.1%). Увеличението в общата сума на производствените разходи при третираните варианти спрямо контролaта е в размер от 7.2 до 44.8%, като с най-ниски разходи се отличават вари-

антите с Атоник и с Мастербленд при внасяне в цъфтеж. Комбинираното третиране на растенията с Конфидор, Атоник и Мастербленд; Конфидор с Атоник, както и Конфидор с Мастербленд във фази бутонизация и цъфтеж е свързано с най-високи производствени разходи от 94.29, 91.16 и 89.84 лв/дка съответно. Генерираният чист доход достига 14.60 лв/дка при внасянето на Мастербленд двукратно в бутонизация и цъфтеж спрямо стойността на показателя при контролата, а снижението в себестойността е в размер на 8.7%. Задоволителни резултати са отчетени и при третиране с комбинацията Атоник и Мастербленд в двете фази,

както и само с Мастербленд в бутонизация, при които формираният чист доход е съответно 11.42 и 10.77 лв/дка, а себестойността на единица продукция е намалена с 4.4 и 8.3%. Възвръщаемостта на допълнителните вложения, изчислена като съотношение между допълнително реализирания чист доход от единица площ и разходите (материални и трудови) за внасяне на препаратите определя икономичеката ефективност от приложението на разглежданото технологично мероприятие. Високи стойности на икономическия показател норма на рентабилност се реализират при самостоятелно третиране в бутонизация и цъфтеж и само в бутонизация с Мастербленд, съответно 19.3 и 15.3%, а при комбинациите – с Атоник и Мастербленд двукратно и еднократно в бутонизация (14.3 и 13.6%). Рентабилно е и внасянето на Конфидор с Атоник и Конфидор с Мастербленд в бутонизация, особено при нападение от листни въшки и трипси (10.3 и 9.7%). Нерентабилно и със стойности под тези на контролния вариант е внасянето на Атоник и комбинацията Конфидор с Атоник и Мастербленд във фаза цъфтеж и в бутонизация и цъфтеж. Производствените разходи при отглеждането на пролетния фий за зърно са в интервала от 91.90 до 116.19 лв/дка (таблица 2). Най-големи са те при комбинираното въздействие на Конфидор с Атоник и Мастербленд във фенофази бутонизация и цъфтеж, които превишават тези на контролния вариант с 26.2%. Високи по стойност са и производствените разходи при двукратното комбинирано третиране с Конфидор и Атоник и с Конфидор и Мастербленд, като при тези варианти се формира най-висока обща продукция – съответно 266.81 и 263.22 лв/дка. Един от основните показатели, определящи икономическата

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

13


ефективност на производство е чистият доход. Еднократното внасяне на препаратите с различно биологично действие в бутонизация и в цъфтеж осигурява по-висок размер на чистия доход съответно с 30.7 и 28.8% спрямо контролите. Прави впечатление, че двукратното внасяне на всички проучвани препарати води до по-висока печалба в сравнение с еднократното им внасяне във фенофаза бутонизация и в цъфтеж. Най-висока печалба се реализира при използването на Мастербленд самостоятелно и в комбинация с Атоник във фенофази бутонизация и цъфтеж – съответно 157.81 и 155.61 лв/дка. Друг важен показател, формиращ икономическата ефективност е себестойността – основа за определяне на цената. Двукратното третиране с комбинирания листен тор Мастербленд е с най-ниска себестойност –0.62 лв/кг (с 13.4% по-малка от тази на контролата). Установената по-висока себестойност при вариантите с участие на Конфидор се дължи на по-високата търговска цена на инсектицида, която чувствително увеличава производствените разходи. Ефективността и рентабилността са основните измерители на икономическата резултатност в земеделието (Михайлов, 1999). Най-рентабилно при производството на зърно е двукратното внасяне на Мастербленд и на комбинацията Мастербленд с Атоник, при които превишението спрямо контролния вариант е с 24.0 и 16.7%. Интерес представлява самостоятелното и комбинирано прилагане на Конфидор в бутонизация, чиито стойности на рентабилност надвишават съответните при внасянето на препарата в цъфтеж и последователно в бутонизация и цъфтеж. Икономическият ефект по отношение на приложението на препаратите с различно биологично действие (средно за фазите на третиране) показва, че най-ефективно при самосто14

бр. 1, 2011 г., сп.

Таблица 2. Икономическа ефективност на препарати с различно биологично действие при пролетен фий за производство на зърно (средно за периода 2007 – 2009 г.) Варианти

контрола

Атоник

Мастербленд

Конфидор

Атоник + Мастербленд Конфидор + Атоник Конфидор + Мастербленд Конфидор + Атоник + Мастербленд

производствени разходи лв/дка 91.95

себестойност лв/кг

чист доход лв/дка

норма на рентабилност %

б

обща продукция лв/дка 206.98

0.74

115.03

125.1

б+ц

212.82

92.06

0.71

120.76

131.2

ц

204.18

91.90

0.75

112.28

122.2

б

215.95

94.38

0.72

121.57

128.8

б+ц

229.41

98.10

0.70

131.31

133.9

ц

210.62

94.28

0.74

116.34

123.4

б

233.93

94.09

0.66

139.84

148.6

б+ц

254.82

97.01

0.62

157.81

162.7

ц

226.87

93.95

0.68

132.92

141.5

б

239.22

96.45

0.66

142.77

148.0

б+ц

257.52

101.91

0.64

155.61

152.7

ц

230.49

96.51

0.69

133.98

138.8

фаза на приложение

б

242.57

99.79

0.67

142.78

143.1

б+ц

257.00

108.11

0.68

148.89

137.7

ц

235.47

99.66

0.69

135.81

136.3

б

250.23

102.20

0.66

148.03

144.8

б+ц

266.81

111.91

0.68

154.90

138.4

ц

238.77

102.07

0.70

136.70

133.9

б

245.64

101.45

0.67

144.19

142.1

б+ц

263.22

111.34

0.68

151.89

136.4

ц

237.50

101.29

0.70

136.21

134.5

б

244.65

103.68

0.69

140.97

136.0

б+ц

260.77

116.19

0.72

144.58

124.4

ц

233.30

103.45

0.73

129.85

125.5

Легенда: б – бутонизация, ц – цъфтеж, б+ц – бутонизация и цъфтеж

ятелната употреба на препаратите е използването на Мастербленд с норма на рентабилност 13.9 и 151.0% (съответно при производство на сено и зърно), а при комбинираната употреба – Атоник с Мастербленд с норма на рентабилност 10.8 и 146.7%. Най-ниска е рентабилността при контролата и внасянето на тройната комбинацията. Изводи Икономическите резултати от приложението на препаратите с различно биологично действие Атоник, Матербленд и Конфидор при пролетния фий показват като най-целесъобразно при самостоятелно третиране внасянето на Мастербленд в бутонизация

„Земеделие плюс”

и цъфтеж, при което се достига норма на рентабилност от 19.3 и 162.7% съответно при производство на сено и зърно. При комбинирано използване на препаратите най-рентабилно е внасянето на Атоник с Мастербленд (при производство на сено) и Конфидор с Атоник (при производство на зърно), характеризиращи се с норма на рентабилност от 14.3 и 144.8%. Гл.ас. д-р И. Николова, гл.ас. д-р Н. Георгиева, Институт по фуражните култури – Плевен доц. д-р В. Събев, Опитна станция по соята – Павликени


(продължава от брой 10, 2010 г.)

3. Зеленчукопроизводство Пресните и преработените зеленчуци са важна съставка в храната на съвременния човек. Консумацията на пресните зеленчуци се увеличи в света и в България през последните години. Световната здравна организация препоръчва консумацията на 400г плодове и зеленчуци ежедневно. В България производството на зеленчуци през последните години достигна около 250 кг на човек от населението. Зеленчукопроизводството се отличава от останалите селскстопански отрасли с редица характерни особености, които произлизат от специфичните изисквания на голямото разнообразие от зеленчукови видове и сортове към факторите на растеж и развитие. Тези изисквания са намерили отражение върху агротехниката и организацията на производствения процес при отглеждане на зеленчуковите култури. Тези практики се изменят непрекъснато. Въвеждат се и алтернативни практики с ограничено използване на пестициди в съотвествие с желанията на потребителите. Минимизират се почвените обработки за намаляване опасността от ерозия и се редуцира използването на хербициди. Широко се прилагат биоразграждащи се полимерни почвени покрития, които стимулират ранното развитие на зеленчуковите растения, провеждането на ефикасна борба с плевелната растителност, енерго- и водоспестяване чрез намаляване на поливането и торенето. С присъединяването на България към ЕС зеленчукопроизводството в страната ще изпитва все по-силно въздействие на общия европейски пазар. Това налага да се проследят ключовите фактори, които ще оказват най-силно влияние върху перспективите за развитие на сектора в рамките на общността – производство, външна търговия и потребление.

Сектор „Плодове и зеленчуци” заема важно място в общото аграрно производство на ЕС със среден относителен дял от 16,9 %. С най-голямо значение на сектора – над 25 % – са Италия, Гърция и Испания, а България заема междинно положение, съответно с близо 20 % . По осреднени данни за периода 2003-2005 г. в страните от ЕС се произвеждат 72,2 млн. тона зеленчуци, което формира 8,3 % от общото световно производство�. В ЕС най-големите производители на зеленчуци са Италия, Испания, Франция и Полша. Ние се нареждаме на 13-то място по обем на продукцията от пресни зеленчуци. България е страна с големи възможности и с традиции в зеленчукопроизводството, благоприятни са почвените и климатични условия, разполага с градинари и специалисти, натрупали опит в продължение на повече от 150 години. За периода 1998-2007 г. се очертава трайна тенденция на намаляване на площите в сектора, което предопределя към настоящия етап ниският му относителен дял от общата използвана площ (ИЗП) в страната – около 2 %, при относителен дял на площите със зеленчуци за 1998 г. – близо 10%. Намалението на ИЗП се дължи главно на намаляване на семейните градини – над 3 пъти, съкращаване на тези с пресни зеленчуци – около 2 пъти, силно редуциране на площите с бобови култури. Производството на пресни зеленчуци и картофи има най-голямо икономическо значение за сектора. Структурата на пресните зеленчуци се формира предимно от домати, пипер и краставици. Напоследък се отглеждат и редица други видове, като патладжан, зеле, фасул, зелен грах, броколи, захарна царевица и др. Данните показват, че площите на структу-

Фиг. 1. Относителен дял на плодовете и зеленчуците на страните от ЕС ( с над 10 %) към общото селскостопанско производство ( средно за 2003–2005)

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

15

Зеленчуци

Българското земеделие през 21 век


Фиг. 2. Основни производители на зеленчуци (осреднени данни за 2000-2005)

роопределящите култури намаляват, като найчувствително е то при доматите и краставиците. За потенциалните възможности на страната средните добиви при всички зеленчукови култури са относително ниски, но в известна степен са балансирани в резултат на умерени вложения, за да се задържи себестойността на равнище по-ниско от цените на реализация. Средните добиви при основните зеленчукови култури се движат в доста широк диапазон. При ниското равнище на агротехника производството е силно зависимо от климатичните условия. Това показва, че рискът при отглеждане на зеленчуци е по-голям, отколкото при полските култури, затова производството трябва да се защитава максимално. Общото производство се характеризира със сериозни колебания, породени от големите колебания в равнището на произведената продукция от полското зеленчукопроизводство. След 2000 г. оранжерийното производство се увеличава, но делът му е минимален и не може да окаже съществено влияние върху равнището на общата произведена продукция. Оранжерийната продукция нараства от 28 хил. т на 90 хил. т за 2006 г. и 2007 г., което представлява 7 % от общото производство. Увеличават се и площите за хидропонното отглеждане. Зеленчукопроизводството е концентрирано в Южен централен район, където са съсредоточени 44 % от зеленчуците и 50 % от картофите. В останалите райони разпределението на зеленчуците е следното: в Североизточен район – 21 %, Югоизточен район – 13,4 %, Северен централен – 11,6 %, Югозападен район – 6,5 % и Северозападен – 4,1 %. Районирането на производството е една от положителните страни на сектора. Концентрацията на суровинната база определя местонахождението на преработвателните предприятия. Запазва се висок процентът на загубите на зеленчукова продукция- около 7 %, свързан с нетрайността на продуктите. Тази особеност изисква заготовка на голяма част от зеленчуците да се извършва веднага след прибиране, преди да бъдат транспортирани към източниците на потребление. 16

бр. 1, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Положителна тенденция е намаляването на дела на произведената продукция от основните зеленчуци за лична консумация, като единствено при картофите се запазва по-висок относителен дял – съответно 40 % за 2006 г. и 15 % за 2007 г. По-голяма част от произведената продукция се реализира на вътрешния пазар. За търговската мрежа се разпределят 60-70 % от произведените домати, 50-70 % от сладкия пипер, над 80 % от главестото зеле, около 70-80 % от краставиците и т.н. Каналите за пазарна реализация на продукцията, подредени по тяхното значение са: директна продажба на специализирани борси и тържища, продажба на търговци на едро, продаване на търговци на дребно. Увеличава се делът на зеленчуковата продукция, която се предава директно на преработвателните предприятия Най-голям дял заемат доматите, пиперът, корнишоните, картофите, патладжанът и др., което показва, че се разнообразява асортиментът на суровинната база. Сериозна слабост е, че производителите се насочват към дадено производство без предварително проведени маркетингови проучвания и без предварително сключени договори за реализация на продукцията. Земеделските стопани търсят реализация на вече произведената продукция подложени на силната конкуренция на пазара. На това се дължат значителните колебания в относителните дялове по каналите на реализация на отделните продукти по години. Проблеми на зеленчукопроизводителните стопанства: - дребно и разпокъсано производство с ниска степен на специализация; - запазване голямото значение на семейните градини, натуралните и полупазарните стопанства; - чувствителен спад на зеленчуковата продукция; - ниско качество и добиви на произведените зеленчуци, поради неспазването на агротехническите изисквания от земеделските производители; - завишени изисквания за качество и хигиенни условия, предявени от страните – вносители; - загуба на традиционните външни пазари, поради променен външнотърговски режим и неравностойна конкурентоспособност на българските стоки на международния пазар; - повишени цени на българските зеленчуци, което прави консервите непродаваеми на нашия пазар за масова употреба; - ограничена асортиментна номенклатура на предприятията, поради намалената покупателна способност на населението


и самозадоволяване с домашно производство. - липса на квалифицирана работна ръка и средни специалисти в оранжерийното производство. Състояние на производството и преработката на зеленчукова продукция: ● Увеличава се количеството на изкупени зеленчуци, директно от производителите, което показва, че двете страни търсят взаимноизгодно партньорство без посредници. Преобладаващата част от суровината – 60-70 % се доставя направо от производителите. За това спомага и съсредоточаването на преработвателните предприятия в зеленчукопроизводителните райони – Пловдив, Пазарджик, В. Търново и Плевен и формират 64% от преработената зеленчукова продукция в страната. ● Подобрява се експортната ориентираност на преработените зеленчуци. Докато през 2002 г. те се реализират предимно на вътрешния пазар – 65% и износът представлява 18%, то през 2006 г. е изнесена 1/3 от готовата продукция. ● За 2007 г., предприятията имат капацитет за преработка на значително по-голямо количество суровина (с 1/3 по-голямо от предходната година). Това стимулира насочването на земеделските производители към увеличаване на площите със зеленчуци за преработка, това им гарантира реализация на продукцията. ● Отглеждането на зеленчуци от самите преработвателни предприятия показва, че те изпитват недостиг от суровини. Преработвателите са осъзнали необходимостта и са мотивирани да инвестират в зеленчукови насаждения. Предприятията могат да приемат ролята на интегратор за стопанствата, които им доставят суровина и да търсят заедно решение на проблемите, свързани с подобряване на конкурентоспособността на произведената продукция. ● Разнообразява се асортиментът на готовата продукция. За да отговори на потребителското търсене, освен консерви и туршии се предлагат прясно пакетирани, замразени и сушени зеленчуци, концентрати и сокове и др. От изложеното до тук за състоянието на зеленчукопроизводството в края на 20-ти и началото на 21-ви век могат да се направят

следните изводи: ● Едрото, специализирано зеленчукопроизводство се превръща в многоасортиментно, нископроизводително, дребно и несигурно производство. Производителите нямат икономически Úˇ Á‡Âχ 18,4% ÓÚ Ó·˘ËÚÂпроизводството; интерес да развиват ÔÎÓ˘Ë Ì‡ ‰‚ÂÚ ÍÛÎÚÛË ● ‚ ≈‚Липса на целенасочеÓÔ‡. œÓ‰ÛÍˆËˇÚ‡, ÔÓËÁ‚Âна политика и мерки за пре‰Â̇ ÓÚ »ÒÔ‡Ìˡ  458 401 Ú одоляване на проблемите, Ò‰ÌÓ Á‡ ÔÂËÓ‰‡, ͇ÚÓ ‚ произтичащи от маломерÔÓˆÂÌÚÌÓ ÓÚÌÓ¯ÂÌË ÚÓ‚‡  ната собственост и ниската ÓÍÓÎÓ 19,9 % ÓÚ Â‚ÓÔÂÈÒ͇на Ú‡ ÔÓ‰ÛÍˆËˇ (ÙË„.2).конкурентоспособност —Ή‚‡Ú »Ú‡Îˡ Ë ‘‡ÌˆËˇ, ÍÓËÚÓ ËÏ‡Ú производството. Ролята на ‘Ë„. 2. œÓ‰ÛÍˆËˇ ÓÚ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ ‚ ≈‚ ÒıÓ‰ÌË ÒÚÓÈÌÓÒÚË ÔÓдържавната ÓÚÌÓ¯Âполитика е да ÌË ̇ ÔÎÓ˘ËÚÂ Ë ‰Ó·Ë‚ËÚÂ Ò се намерят най-адекватните 3033 Ú, ‰˙Îʇ˘Ó ÎÂÍ Ô‚ÂÒ Ì‡ »Ú‡Îˡ, ÍÓˇÚÓ Á‡Âχ механизми подпомагане на производÌË ‰Ó·Ë‚Ë ÓÍÓÎÓ 19,1% ÓÚ за ÍÓ΢ÂÒÚ‚ÓÚÓ ството вÔÓ‰ÛÍˆËˇ сектора; Ò‰Ç͇ ÔÓËÁ‚‰Â̇ ● Висока социална и икономическа Ìˡ ‰ ÌÓ Á‡ ÔÂËÓ‰‡ Ë 15% ÓÚ Ì‚ÁË ÔÎÓ˘ËÚÂ. цена, за да се приспособим към новата Ú‡ ̇ ‡ÚÓ Â‚ÓÔÂÈÒ͇среда; ÒÚ‡Ì‡ конкурентна ÌÓÒË ¡˙΄‡ˡ●ËÁÓÒÚ‡‚‡ ÓÚ ÚẨÂÌЗеленчукопроизводството се включи ÔÓË ˆËËÚ ‚ ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ в общото икономическо пространство на Í˙Ï Ì ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ. œÓËÁЕС неподготвено. Силният конкурентен на ‡ÚÓ ‚Ó‰ÒÚ‚ÂÌËÚ ÔÎÓ˘Ë Ò Í‡ÙËÓÎ тиск крие сериозна опасност за развитието ˜ËÚÂÎÌÓ ˆ Ò‡ Ò˙Ò‰ÓÚÓ˜ÂÌË ÓÒÌÓ‚ÌÓ ÓÍÓÎÓ ÒÓ‚Ë Í‡˜ÂÒÚ‚‡ „ÓÎÂÏËÚ ÍÓÌÒÛχÚË‚ÌË ˆÂÌÚÓ‚Â, ‡ ·Óна сектора; ÍÓÎË Ò Ò¢‡ ‰ÓÒÚ‡ ÔÓ-ˇ‰ÍÓ. “‡‰ËˆËËÚ ̇ ·˙΄‡- Ë ·Î‡„ÓÔˡÚÌËÚ ÔÓ˜‚ÂÌÓТенденции: Ë̇ ÔÓ ● ÓÚÌÓ¯ÂÌË ̇ ı‡ÌÂÌÂÚÓ Ò‡ ÚÛ‰ÌÓ ÔÓÏÂ- ÚˇıÌÓÚÓ ÓÚ„ÎÂʉ‡Ì ‚ ÒÚ‡Ì увеличаване на добивите; ● намаляване на производствените разходи; ● подобряване на качеството; ● задоволяване на потребителското търсене; ● висока възвращаемост на инвестициите.

Ìˇ˘Ë ÒÂ, ÍÓÂÚÓ Â ÓÒÌӂ̇ڇ Ô˘Ë̇ ·ÓÍÓÎË ‰‡ ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡Ù ÌÓ Ôӂ˯ÂÌË ‚ÒΉÒÚ‚Ë ÔËÒ˙ÒÚ‚‡ Ô‰ËÏÌÓ ‚ ÏÂÌ˛ÚÓ Ì‡ ÂÌÓÏË‡ÌËÚ Â-брой) (продължава в следващия ¬Ó‰Â˘‡ ÓΡ Ëχ ËÚ‡È, ÒÚÓ‡ÌÚË. ¿Ì‡ÎËÁ˙Ú Ì‡ ‰‡ÌÌËÚ ÓÚ Ú‡·Î. 1 ÔÓ͇Á‚‡, ˜Â Á̇˜ËÚÂÎÌÓ Û‚Â΢‡‚‡Ì ‚ Á‡ÂÚËÚ ÔÎÓ˘Ë Ë ÍÓ- ÓÚ Ú‡ÁË ÔÓ‰ÛÍˆËˇ. К. Попов, М. Николова,Õ‡È-„ÓÎÂÏËˇÚ ÔÓËÁ‚Ó‰Ë Î˘ÂÒÚ‚ÓÚÓ ÔÓËÁ‚‰Â̇ ÔÓ‰ÛÍˆËˇ ̇ ·ÓÍÓÎË Ë Шабан, ͇ÙËÓÎ ‚ ¡˙΄‡ˡ ËχЖ. ÔÂÁЖивков, 2004 „. —ΉН. ÚÓÁË ÔÂ- ÓÎ ‚ ≈‚ÓÔ‡  »ÒÔ‡Ìˡ Ò 45 М.ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Апостолова, ËÓ‰ Ò ̇·Î˛‰‡‚‡ ÚẨÂÌˆËˇ Í˙Ï Ì‡- ÒΉ‚‡Ì‡ ÓÚ »Ú‡Îˡ Ë ‘‡Ì С. Калчева, С. Димитров Ï‡Îˇ‚‡Ì ̇ ÔÓ͇Á‡ÚÂÎËÚÂ, Ò ËÁÍβ˜ÂÌË ̇ 2006 ÔÓËÁ‚‰Â̇ ÔÓ‰ÛÍˆËˇ ÓÚ „., ÍÓ„‡ÚÓ ÍÓ΢ÂÒÚ‚ÓÚÓ ÔÓËÁ‚‰Â̇ ЛТУ ÔÓ‰ÛÍˆËˇ   2 305 107 Ú Ò‰ÌÓ Á‡ Ô – София —ËÚÛ‡ ·Î‡„ÓÔ ¿·Ó̇ÏÂÌÚ̇ ͇ÏÔ‡Ìˡ ÒÚ‚ÓÚÓ Ì Ì‡ ÒÔ. ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ ÔβÒî Á‡ 2010 11 „. ÒÚ‡Ì‡Ú‡ Ë Ë Ó„ Ì ̇ · χÚ˘ÌË ˇÚÌË Ë Ô „Добипрес” ÏÛ ÔÓË Българска Асоциация Á̇˜ËÚÂÎ на Разпространителите по Абонамент ‚‡Ì ̇ ‡ÁÌÓÓ· ÎÂ̘ÛÍÓ Õ.Ò. »ÌÒÚ

БА РА

GSM: 0882 966 460, 0888 336 519

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

17

ñï. „Çåìåäåëèå ïë


Отзив

За книгата „Проф. Генчо Генчев и неговото време” с автор доц. д-р Маргита Спирова Всеки, който не познава „Проф. Генчев и неговото време”, би си задал въпроса – „Кой е той и какво определя необходимостта от написването на тази книга?” С нея авторката доц. д-р Маргита Спирова ни прави съпричастни към събитията от далечната 1949 г. , когато по примера на „ Научната сесия на Всесъюзната академия на селскостопанските науки на името на Ленин (ВАСХНИЛ), проведена през месец август 1948г. в СССР, у нас от 4 до 8 април 1949 г. се състоя Биологична конференция , на която генетичните закони, по които се формира генетичната конституция на отделните индивиди или генетичните структури на различните популации бяха обявени за „буржоазни, реакционни и ненаучни” и подменени с „великото Мичуриново учение”. За правилното решаване на тази „сериозна и тежка задача”, конференцията препоръча да се проведе „ решителна, безпощадна борба срещу вайсманизма-морганизма” и да „усвоим научно- организационния опит, метод и методика на съветските мичуринци” (извадки от встъпителния доклад на акад. Тодор Павлов – председател на БАН.) В резултат от дискусията проведена на тази конференция, „се очертават две противоположни направления в биологичната наука; Вайсман- Мендел-Моргановото, като реакционно и упадъчно движение, упорито поддържано от реакционните учени от капиталистическите страни и Мичурин-Лисенковото учение- като прогресивно, диалектико- материалистическо и творческо учение, създадено във Великата страна на социализма” (из доклада на проф. Хр. Даскалов). Като „най-изтъкнати представители” на първото направление у нас на конференцията са посочени акад. Д. Костов, проф. М. Христов, и проф. Г. Генчев. Разбира се от критиката не са пощадени и останалите наши учени , работещи в различни научни направления на биологията и аграрното стопанство , като прф. М. Попов, проф. К. Павлов, проф.Вл. Марков, проф.Б. Стефанов, проф.Г. Хлебаров, н.с. Г. Папазова, доц. Райна Георгиева, д-р Е. Димитрова и много други, които са принудени публично да се отрекат от своите погрешни увлечения по Вайсман- Мендел-Моргановата генетика. От самокритиката не избягва дори и проф. Хр. Даскалов, изнесъл основния доклад на конференцията. В книгата „Проф Генчо Генчев и неговото време“, доц д-р М. Спирова правилно отбелязва, че биологичната конференция проведена през 1949 г.е „само началото“ на един продължителен процес предизвикан от намесата на чужди интереси. „Истинският погром на биологията“ и преди всичко на генетичната наука у нас се осъществява чрез промяна на образователните програми на средните и висшите учебни заведения. В продължение на 16 години, чрез „ Великото

18

бр. 1, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Мичуриново учение“, в тях се формираше „научната“ подготовка на бъдещите научни работници и преподаватели по биолгия, аграрни науки и генетика. Именно създадения през този период научен вакуум в познанията на нашите научни работници и преподаватели е основната причина за прекъсване на развитието на генетичната наука и практика у нас чак до 90-те години на XX в. , особено силно изразено в подготовката на студентите от аграрните университети, където абсурдните „теории“ на Лисенко, бяха напълно приети. Като пример за пагубното им последействие, за развитието на генетичната наука у нас, могат да послужат „учебниците по селекция и семепроизводство на растенията“ издадени от проф. д.б.н. Я. Енчев и доц. д-р И. Чиликов, през 1990г. и само от проф. д.б.н. Я . Енчев през 1992 г. В книгата авторката справедливо акцентира, че през най-трудния период (до 1965 г. )от развитието на биологичната наука у нас, единствено професор Генчев , остава верен на своята научна съвест и има куража да отстоява своите научни убеждения и постиженията на генетиката в капиталистичесите страни обявени в „неговото време“ за „буржоазни, реакционни и ненаучни“. Авторката оценява високо не само научната и преподавателска дейност, но и гражданската позиция и достойнството на един истински учен, намерил сили и смелост да защитава своето верую, че „истината в науката е свята“ и в нея „се влиза като в храм- с чисто сърце“ (проф. Генчев) Затова тази книга е не само част от историята на биологичната наука у нас, но тя ни дава пример за достойното поведение на истинския учен и същевременно служи като предупреждение за идните поколения,за негативните последствия, които могат да бъдат предизвикани както за науката, така и за развитието на цялото общество, когато политиката си позволи да влезе с подковани ботуши в „храма на науката“. Историята е доказала че просперитета на всяко цивилизовано общество е възможен , единствено, ако правилно и своевременно съумее да се възползва от научните открития за развитието на своята икономика. За съжаление, съвсем наскоро, макар и не в този вид и мащаби под натиска на „площадната демокрация”, провокирана разбира се от нечии чужди интереси, беше взето политическо решение, което на практика блокира използването на най-ефективните методи за генетичното подобряване на културните растения-методите на генетичното инженерство. С това прибързано решение, страната ни е обречена отново да изостава в развитието на селекционната наука и практика и да закупува сортови семена от различни култури само от силно развитите страни, без да има дори и минимален шанс да създава свои конкурентоспособни генетично подобрени културни видове растения. Ст.н.с. д-р М. Янкулов


4RISSOLCUSSP

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 3CELIONIDAE



4RICHOGRAMMA EVANESCENS

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 4RICHOGRAMMATIDAE

(YPOSOTERSP

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë)CHNEUMONIDAE

$IADEGMAARMILLATA

±ÅÀÐͽ¬½Í½ÄÅÏËÅÁÊÅÓÅÌËÇÍÅÈÅʽÎÂÇËÉÅ

0TEROMALUS PUPARUM

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 0TEROMALIDAE

"RACHYMERIASP

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë#HALCIDIDAE

¿×ÄͽÎÏÊË¿×ÄͽÎÏÊËǽǽ¿ÅÁÅÅ̽ÕÇÐÈÅ¿×ÄͽÎÏÊË

#OTESIA!PANTELES GLOMERATA

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë"RACONIDAE $IAERETIELLARAPAE

¬­¤¥¯«¥¡ª¥³¥¬«§­¥¨¥ª®¢§«©¥(9-%./04%2!

¬ÍËÑÂÎËÍÁ ͪÅÇËȽƞ½È¿ÎÇÅ ¥¤­



ž¥ž¨¥«¯¢§ ¤¢©¢¡¢¨¥¢

¤ÂÉÂÁÂÈÅÂÌÈÛÎ 

¢ª¯«©«± ¥ ¬­¥©®¨«¡¦ª¯­¬¥³

! ¬«¨®§¥ §°¨¯°­¥


¬ÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÏ ÊÜÇËÈÇË ÀËÁÅÊÅ ¿ ž×ÈÀ½ÍÅÜ Î ʽ ¾ÈÛÁ½¿½ ÊÂÌÍÂÇ×ÎʽÏË Ð¿ÂÈÅÔ½¿½Ê ʽ ÌÈËÖÅÏ ĽÂÏŠΠɽÎÈËÁ½Æʽ ͽÌÅÓ½¯Ü  ËÎÊ˿ʽ ɽÎÈËÁ½Æʽ ÇÐÈÏРͽ¿ÉÊËÀËÎÏͽÊÅÅĽÂɽÌËÔÏÅÌËÈË¿ÅʽϽËÏ˾ÖËÏË ÌËÏ;ÈÂÊÅ ʽ ͽÎÏÅÏÂÈÊŠɽÎȽ ¿ οÂϽ ­½ÌÅÔÊËÏË É½ÎÈËʽÉÅͽÌÍÅÈËÃÂÊÅ¿ÒͽÊÅÏÂÈÊË ¿ÇÐÎË¿½Ï½ÅÒÅ ÉÅÔÂÎǽϽÌÍËÉÅÕÈÂÊËÎϬÍÅÌÍÂͽ¾ËÏǽʽÎÂÉÂʽϽ ÎÂÌËÈÐÔ½¿½ÓÂÊÂʾÂÈÏ×ÔÂÊÕÍËÏ ½¿ÌËÎÈÂÁÊË¿ÍÂÉ ͽÌÅÔÊËÏË É½ÎÈË Î ܿܿ½ ÂÁʽ ËÏ ËÎÊË¿ÊÅÏ ÎÐÍË¿ÅÊŠĽÌËÈÐÔ½¿½ÊÂʽ¾ÅËÀËÍÅ¿ËĽÁÅÄÂÈË¿ÅÁ¿ÅÀ½ÏÂÈÅ ©½ÎÈËÁ½ÆʽϽ ͽÌÅÓ½ Πʽ̽Á½ Å ÌË¿ÍÂÃÁ½ ËÏ ÉÊËÃÂÎÏ¿Ë Í½ÎÏÅÏÂÈÊËÜÁÊŠʽÎÂÇËÉÅ Å ÊÜÇËÅ ËÏ ÏÜÒ Î½ ÅÇËÊËÉÅÔÂÎÇÅ ¿½ÃÊÅ ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ s ͽÌÅÔʽ ÈÅÎÏ Ê½ Ëν !THALIS ROSAE  COLIBRI ͽÌÅÔʽ ÎÏ×¾ÈÂʽ ¾×ÈÒ½ 0SYLLIODES CHRYSOCEPHALA ÔÂÍʽ ÄÂÈ¿½ ¾×È Ò½ 0HYLLOTRETA ATRA ͽÌÅÔÂÊ ÎÏ×¾ÈÂÊ ÎÇÍÅÏËÒ˾ËÏÊÅÇ #EUTORHYNCHUS NAPI ͽÌÅÔÂÊ ÕÐÕÐÈÇË¿ ÎÇÍÅÏËÒË ¾ËÏÊÅÇ #EUTORHYNCHUS ASSIMILIS ÄÂÈ¿ ÎÏ×¾ÈÂÊ ÎÇÍÅ ÏËÒ˾ËÏÊÅÇ #EUTORHYNCHUS PALLIDACTYLUS  QUADRIDENS ͽÌÅÔÂÊ ¾Í×ɾ½Í %NTOMOSCELIS ADONIDIS ͽÌÅÔÂÊ Ó¿Â ÏËÜÁ -ELIGETHES AENEUS ͽÄÊËÓ¿ÂÏʽ ÄÂÈ¿½ Á×Í¿Â ÊÅÓ½ %URYDEMA ORNATA ˾ÅÇÊË¿Âʽ ÄÂÈ¿½ Á×Í¿ÂÊÅÓ½ %URYDEMA OLERACEA ÄÂÈ¿½ ÈÅÎÏʽ ¿×Õǽ "REVICORYNE BRASSICAE ¾ÜȽÄÂÈ¿½ÌÂÌÂÍÐÁ½0IERISBRASSICAE ÍÜÌʽ ÌÂÌÂÍÐÁ½0IERISRAPAE ÅÁÍ Ÿ×¿ ¿ÎÅÔÇÅ ½ÀÍ˾ÅËÓÂÊËÄŠ˾ÅϽ¿½Ï ÉÊËÃÂÎÏ¿Ë ÌË ÈÂÄÊÅËÍÀ½ÊÅÄÉÅsÒÅÖÊÅʽÎÂÇËÉÅ ½Ç½ÍŠ̽ÜÓŠ̽ͽ ÄÅÏËÅÁÊÅʽÎÂÇËÉÅÅÂÊÏËÉË̽ÏËÀÂÊÊÅÉÅÇÍËËÍÀ½ÊÅÄÉÅ ¬ËÁÁ×ÍýÊÂʽÌËÌÐȽÓÅËÊʽϽÔÅÎÈÂÊËÎÏʽÅÇËÊË ÉÅÔÂÎÇÅ ¿½ÃÊÅÏ ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ ÌËÁ ÌͽÀË¿ÂÏ ʽ ÅÇËÊË ÉÅÔÂÎǽ¿ÍÂÁÊËÎÏ¿ÌËοÅÏÂËÏɽÎÈËÁ½ÆʽͽÌÅӽΠËÎ×ÖÂÎÏ¿Ü¿½ÔÍÂÄÂÁÅÊËÏËÎÊË¿ÊÅÏÂѽÇÏËÍÅʽÂÎÏÂÎÏ ¿ÂÊËÏË ÌÍÅÍËÁÊË ÍÂÀÐÈÅͽÊ ÌËÎÍÂÁÎÏ¿ËÉ ÌÍÅÍËÁÊÅÏ ÌËÌÐȽÓÅÅʽÂÊÏËÉËѽÀÅÏÂsÒÅÖÊÅÅ̽ͽÄÅÏËÅÁÊÅ¿Å ÁË¿ÂʽÎÂÇËÉÅ



ŸÂÁÊËÜÆÓÂÎÂͽĿſ½ÂÁʽȽͿ½Ê½Ì½Í½ÄÅÏËÅÁ½

4RISSOLCUS4ELENOMUS EURYDEMAE ¢ÁÅÊÅÔÂÊÂÊÁË̽ͽÄÅÏËÅÁÌËÜÆӽϽʽͽÄÊËÓ¿ÂÏʽ ϽÄÂÈ¿½Á×Í¿ÂÊÅÓ½

4RISSOLCUSVIKTOROVI ¢ÁÅÊÅÔÂÊÂÊÁË̽ͽÄÅÏËÅÁÌËÜÆӽϽʽͽÄÊËÓ¿ÂÏʽ ϽÄÂÈ¿½Å˾ÅÇÊË¿ÂʽϽÄÂÈ¿½Á×Í¿ÂÊÅÓÅ

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë4RICHOGRAMMATIDAE 4RICHOGRAMMAEVANESCENS˾ÅÇÊË¿ÂʽÏÍÅÒËÀͽɽ ¼ÆÔÂÊ ÂÊÁË̽ͽÄÅÏËÅÁ ʽ ÌË¿ÂÔ ËÏ  ¿ÅÁ½ ÀËÎÏËÌ ÍÅÂÉÊÅÓÅsÄÂÈ¿ÅÌÂÌÂÍÐÁŠʽÁÄÂÉÊÅÅÌËÁÄÂÉÊÅÊË ÖÂÊÇÅ ÌÈËÁË¿Å ÔÂÍ¿ÂÅ Ó¿ÂÇÈË¿Å ÖÅÏË¿ÇŠӽͿÅÔÂÊ ÎÏ×¾ÈËÌÍ˾ſ½ÔÅÁÍ ¤ÅÉп½ ǽÏË Ê½Ì×ÈÊË Í½Ä¿ÅϽ ȽͿ½ ¿ ÜÆӽϽ ʽ ÊË ÖÂÊÇÅ­½Ä¿Å¿½ ÌËÇËÈÂÊÅÜÀËÁÅÕÊ˨½Í¿ÅÏÂǽǽ ¿ÅÁÅͽÏÌÍÂĽÌÍÅÈ ½Í½ÄÉÊËý¿½ÊÂÏËÌÍËÁ×Èý¿½ÁË ËÇÏËÉ¿ÍÅ ÊËÂÉ¿ÍÅ £ÂÊÎÇÅÏ ÅÊÁÅ¿ÅÁŠʽ ̽ͽÄÅÏËÅÁ½ ʽͽÊÜ¿½Ï Î ÜÆ ÓÂÌËȽÀ½ÈËÏËÎÅÉÊËÀËÜÆÓ½ÅÎÂÒͽÊÜÏÎ×ÎÎ×Á×ÍýÊÅ ÂÏËÅÉ «¾ÅÇÊË¿ÂÊË¿ÂÁÊËÜÆÓÂʽÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅǽÎʽÎÜÏÌË ÂÁÊËÜÆÓ ÊËÌÍÅÌË ÂÁÍÅÜÆÓ½ÉËÀ½ÏÁ½ÎÊÂνÏÅÌË¿ÂÔ ËÏÂÁÊËÜÆÓ¬½Í½ÄÅÏÅͽÊÅÏÂÜÆÓ½ÌËÔÂÍÊÜ¿½Ï¼ÆÔʽϽ ÌÍËÁÐÇÓÅÜĽ¿ÅÎÅËÏÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅǽÅÂÎÍÂÁÊËËÏÁË ¾ÍËÜ É½ÇÎÅɽÈÊËÜÆÓ½ ¬ÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊËÎϽ ʽ ͽĿÅÏÅ ʽ ÌÍÂÅɽÀÅʽÈÊÅÏ ÎϽÁÅŠʽ ̽ͽÄÅÏËÅÁ½ Ľ¿ÅÎÅ ËÏ ÏÂÉÌÂͽÏÐͽϽ ¬ÍÅ ÏÂÉÌÂͽÏÐÍÅ ÉÂÃÁÐ  Å  ® ÌÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊËÎÏϽ ʽ ͽĿÅÏÅÂÂËÏÁËÁÊÅ 4RICHOGRAMMAEVANESCENSÂÂÁÅÊÅÔÂÊÂÊÁË̽ͽÄÅÏËÅÁ ÌËÜÆӽϽʽ¾ÜȽϽÄÂÈ¿½ÌÂÌÂÍÐÁ½






®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë3CELIONIDAE ŸÅÁË¿ÂÏÂËÏ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë3CELIONIDAEνÜÆÔÊÅÂÊÁË̽ͽ ÄÅÏËÅÁÅÅͽĿſ½Ï ÌËÇËÈÂÊÅÜÀËÁÅÕÊˤÅÉп½ÏǽÏË ÌËÈË¿ËÄÍÂÈÅÃÂÊÎÇÅÅÊÁÅ¿ÅÁŤ½ÌÍËÁ×Èý¿½ÊÂÊ½Í½Ä ¿ÅÏÅÂÏËÎÅÎÉÂÊÜÏÌËÊÜÇËÈÇË¿ÅÁ½ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÓÅ ¼ÆÔÊÅÜÏÅÉÎϽÁÅÆÂÉÊËÀËÇͽÏ×ÇsνÉËÊÜÇËÈÇËԽν ¥ÄÈÛÌÂÊÅÏÂȽͿſÂÁʽÀ½Ä½ÌËÔ¿½ÏÁ½ÎÂÒͽÊÜÏÎÏÂÔÊË ÏËÎ×Á×ÍýÊÅÂʽÜÆӽϽ ½ÎÈÂÁ ÁÊÅÅÎ×ÎĽÍËÁÅÕ½

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë0TEROMALIDAE 0TEROMALUSPUPARUM ¤ÅÉп½ ǽÏË Ê½Ì×ÈÊË Í½Ä¿ÅϽ ȽͿ½ ¿ ǽǽ¿ÅÁ½Ï½ ʽÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅǽÎÅ­½Ä¿Å¿½ ÌËÇËÈÂÊÅÜÀËÁÅÕÊË Ÿ×ÄͽÎÏÊÅÏÂʽÎÂÇËÉÅÅɽÀÅÊÅͽÏÌÍÂĽÌÍÅÈsɽƯ ΠÒͽÊÜÏ Î ÊÂÇÏ½Í ËÏ Ó×ÑÏÜÖ½ ͽÎÏÅÏÂÈÊËÎÏ Å Î ÒÂÉË ÈÅÉѽʽÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅǽ ÇËÜÏËÅÄÏÅÔ½ÌÍÅʽͽÊÜ¿½Ê ÎÜÆÓÂÌËȽÀ½ÈËÏËʽ̽ͽÄÅÏËÅÁ½ÌÍÅÜÆÓÂÎʽÎÜʪ½ ͽÊÂÊÅÏÂǽǽ¿ÅÁÅÐÉÅͽÏ ¢ÁʽÃÂÊÎǽÎʽÎÜÎÍÂÁÊËÜÆÓ½ ½ÌËÏÂÊÓŽÈʽϽ ÌÈËÁË¿ÅÏËÎÏÁËÎÏÅÀ½Á˾ÍËÜÜÆÓ½ŸÂÁʽǽǽ¿ÅÁ½ ÃÂÊÎÇËÏËʽÎÂÇËÉËÎʽÎÜËÇËÈ˾ÍËÜÜÆÓ½ ËÏÇËÅÏË Î ͽĿſ½Ï ȽͿÅ Ÿ×ÄͽÎÏÊÅÏ ̽ͽÄÅÏËÅÁÅ ÅɽÀÅÊÅ Í½Ï ÌÍÂÄËÏ¿ËÍÌÍÂÀÍÅĽʿ˾¿Å¿Ç½Ï½Ê½Ç½Ç½¿ÅÁ½Ï½ ¬ÍÅÏÂÉÌÂͽÏÐͽ ®Í½Ä¿ÅÏÅÂÏËʽÂÁÊËÌËÇË ÈÂÊÅÂÌÍËÁ×Èý¿½ ÁÊÅ ½ÌÍÅÏÂÉÌÂͽÏÐͽ  ®sËÏÁËÁÊÅ 0TEROMALUS PUPARUM  ÀÍÐÌË¿ ÂÊÁË̽ͽÄÅÏËÅÁ ÌË Ç½ ǽ¿ÅÁÅÏÂʽ¾ÜȽϽÄÂÈ¿½ÅÍÜÌʽϽÌÂÌÂÍÐÁÅ

(YPOSOTEREBENINUS ¢ÁÅÊÅÔÂÊÂÊÁË̽ͽÄÅÏËÅÁÌËÀ×ÎÂÊÅÓÅÏÂʽÍÜÌʽϽ ÌÂÌÂÍÐÁ½

ÄÂÈ¿½ÌÂÌÂÍÐÁ½



­½Ä¿Å¿½ÂÁÊËÌËÇËÈÂÊÅÂÀËÁÅÕÊËÅÄÅÉп½Ç½ÏË¿×Ä Í½ÎÏÊËʽÎÂÇËÉËÅÈÅǽÏËǽǽ¿ÅÁ½¿ÌËÔ¿½Ï½¤ÅÉп½ ÖÅÏ ¿×ÄͽÎÏÊŠΠ½ÇÏÅ¿ÅÄÅÍ½Ï ÌÍÂÄ ¿ÏËͽϽ ÌËÈË¿Åʽ ʽɽÍÏÅÈſʽԽÈËÏËʽ½ÌÍÅȼÆÓÂÎʽÎÜÏËÏ¿ÏËͽϽ ÌËÈË¿Åʽʽ½ÌÍÅÈÁËʽԽÈËÏËʽÛÊŨ½Í¿ÅÏÂÎÂÅÄ ÈÛÌ¿½Ï ¿ ÇÍ½Ü Ê½ ½ÌÍÅÈ Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ɽÆ ­½Ä¿ÅÏÅÂÏË ÅÉÌÍËÁ×Èý¿½ËÇËÈËÁÊÅÁËÇͽÜʽɽÆsʽԽÈËÏË Ê½ÛÊÅÅǽǽ¿ÅÁÅͽϿÌËÔ¿½Ï½ÁË¿ÏËͽϽÌËÈË¿Åʽʽ ½¿ÀÐÎÏ ¥É½ÀÅÊÅͽÈÅÏ ¾Í×ɾ½ÍÅ ËÎϽ¿½Ï ¿ ÌËÔ¿½Ï½ Á½ ÄÅÉп½Ï

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë#ARABIDAEs¾ÂÀ½ÔÅ #ARABUSGRANULATUS

¨½Í¿ÅÏÂÅ¿×ÄͽÎÏÊÅÏÂÏ¿×ÍÁËÇÍÅÈÅνÏÅÌÅÔÊŽÑÅ ÁËѽÀÅ ÒÅÖÊÅÓÅʽȽͿÅÅ¿×ÄͽÎÏÊÅʽÄÂÈ¿½Ï½ÈÅÎÏ Ê½¿×Õǽ

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë#ANTHARIDAE #ANTHARISFUSCA

²¥¶ª¥¯Ÿ·­¡«§­¥¨¥#/,%/04%2!

¤½ Ľ̽Ŀ½Ê ʽ ¾ÅËÈËÀÅÔÊËÏË Í½¿ÊË¿ÂÎÅ ¿ ÌÍÅÍË Á½Ï½ Å ÌËÈÐÔ½¿½Ê ʽ ÔÅÎϽ ËÏ ÌÂÎÏÅÓÅÁŠͽÎÏÅÏÂÈʽ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ ÌÍÅ ÅÏÂÀÍÅͽÊË ÐÌͽ¿ÈÂÊÅ ʽ ¿ÍÂÁÅÏÂÈÅÏ Š¾ÅËÈËÀÅÔÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Î пÂÈÅÔ½¿½ ¿ ÄʽÔÅÏÂÈʽ ÎÏÂÌÂÊÍËÈÜϽʽÒÅÖÊÅÓÅÏÂÅ̽ͽÄÅÏËÅÁÅÏ ´½ÎÏ ËÏ ÌÍÂÁÎϽ¿ÂÊÅÏ ÌËÈÂÄÊÅ ¿ÅÁ˿ ν ÐÎϽÊË¿Â ÊÅ ÌÍÅ ÄÂÈ¿ÅÏ ÇÐÈÏÐÍŠʽ̽Á½ÖŠΠËÏ ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ ¿ÍÂÁÜÖÅÅÌËɽÎÈËÁ½ÆʽϽͽÌÅӽſÂÍËÜÏÊËÉËÀ½ÏÁ½ ¾×Á½ÏÐÎϽÊË¿ÂÊÅÅÌÍÅϽÄÅÇÐÈÏÐͽ


«ÏÌÍÂÄÅÉп½ÈÅÏÂǽǽ¿ÅÁÅ ¾Í×ɾ½ÍÅÏÂÅɽÀÅÊÅÍ½Ï ÌÍÂÄɽÆÅÛÊÅ ÜÆÓÂÎʽÎÜÊÂÏËÌÍËÏÅÔ½ËÏɽÆÁË¿ÏËͽ ϽÌËÈË¿ÅʽʽÛÈŨ½Í¿ÅÏÂÎÂÎÍÂÖ½ÏËÏÇͽÜÊ½É½Æ Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ÛÊÅ ÁË ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ¨½Í¿ÅÏ ǽǽ¿ÅÁÅÍ½Ï Å ËÎϽ¿½Ï ¿ ÌËÔ¿½Ï½ Á½ ÄÅÉп½Ï žÍ×ɾ½ÍÅÏ ¾ÂÀ½ÔŠν ÉÊËÀËÜÁÊÅ ÒÅÖÊÅÓÅ Å ¿ËÁÜÏ ÊËÖÂÊ Ê½ÔÅÊ Ê½ ÃÅ¿ËÏ ÊË ÌÍÅÉͽÔÊË¿ÍÂÉÂν½ÇÏÅ¿ÊÅÅÌÍÂÄÁÂÊÜ ¨½Í¿ÅÏÂÅ¿×ÄͽÎÏÊÅÏÂʽ#ARABUSGRANULATUSνÏÅÌÅÔ ÊÅÌËÈÅѽÀÅsÒÅÖÊÅÓÅʽͽÌÅÔʽϽÎÏ×¾ÈÂʽÅÔÂÍʽ ϽÄÂÈ¿½¾×ÈÒŠͽÌÅÔÂÊÎÏ×¾ÈÂÊÅͽÌÅÔÂÊÕÐÕÐÈÇË¿ ÎÇÍÅÏËÒ˾ËÏÊÅÓÅÅͽÌÅÔÊÅÜÓ¿ÂÏËÜÁ ²¥¶ª¥¯Ÿ·­¡«§­¥¨¥#/,%/04%2! ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë#ANTHARIDAE®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë#ARABIDAEs¾ÂÀ½ÔÅ

#ANTHARISFUSCA#ARABUSGRANULATUS

±ÅÀÐͽ²ÅÖÊÅÏ¿×ÍÁËÇÍÅÈÅ

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë#OCCINELLIDAEsǽÈÅÊÇÅ !DALIABIPUNCTATAÁ¿ÐÏËÔÇË¿½Ç½ÈÅÊǽ #OCCINELLASEPTEMPUNCTATAÎÂÁÂÉÏËÔÇË¿½Ç½ÈÅÊǽ #OCCINELLAQUINQUEPUNCTATAÌÂÏÏËÔÇË¿½Ç½ÈÅÊǽ  #OCCINELLAUNDECIMPUNCTATAÂÁÅʽÁÂÎÂÏÏËÔÇË¿½ ǽÈÅÊǽ  (IPPODAMIA!DONIA VARIEGATAÅÄÉÂÊÔÅ¿½Ç½ÈÅÊǽ  0ROPYLEA#OCCINELLA QUATUORDECIMPUNCTATAÔÂÏÅÍÅ



¬ÍÅÏÂÉÌÂͽÏÐͽ ®ÜÆÔÊÅÜÏÎϽÁÅÆÌÍËÏÅԽĽ ÁÊŠȽͿÊÅÜÏsĽ ǽǽ¿ÅÁÊÅÜÏsĽÁÊÅÅÈÅÓÜÈË ÏËͽĿÅÏÅÂĽÁÊÅ «Ì½Í½ÄÅÏÂÊÅÏ¿×ÕÇÅ ÌÍÂÁÅǽǽ¿ÅÁÅͽÊÂʽ̽ͽ ÄÅÏËÅÁ½ ΠͽÄÈÅÔ½¿½Ï ËÏ ÊÂË̽ͽÄÅÏÂÊÅÏ ÌË É½ÈÇÅϠΊͽÄÉÂÍÅ ¬ÍÂÁÅ Á½ ǽǽ¿ÅÁÅͽ ȽͿ½Ï½ ÌÍËÀÍÅÄ¿½ ËÏÇ×ÉÇËÍÂÉÔÂÏËÏÜÈËÏËʽÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅǽÅËÏÁÂÈÜΠÇÍÂÏ ÎÇËÆÏËÀËĽÈÂÌ¿½Ä½ÈÅÎϽϽ®ÈÂÁÏË¿½ÏÜÈËÏËʽ ¿×ÕǽϽÎÂÌËÁп½ ÉÐÉÅÑÅÓÅͽÎÂÅÌÍÅÁ˾ſ½Ã×ÈÏË Ç½ÑÜ¿Ó¿ÜÏ ¬ÍÅ ÏÂÉÌÂͽÏÐÍŠʽÁ  ® ̽ͽÄÅÏËÅÁ×Ï ÅÄ̽Á½ ¿ ÈÜÏʽ ÁŽ̽ÐĽ ÑÅÄÅËÈËÀÅÔÂÊ ÌËÇËÆ ÌÍËÁ×Èý¿½Ö ËÇËÈËÂÁÅÊÉÂÎÂÓ ¨½Í¿ÅÏÂʽÏËÄÅ¿ÅÁÎÂË̽ͽÄÅÏÜ¿½ÏËÏ¿ÏËÍÅÔÊÅÓÅ ÌËÇÍÅÈŠ̽ͽÄÅÏËÅÁÅ ËÏ Í½ÄÍÂÁ (YMENOPTERA ÎÂÉÂÆ ÎÏ¿Ë &IGITIDAE  #HARIPIDAE Å ÎÂÉÂÆÎÏ¿Ë 0TEROMALIDAE ½ Î×ÖË Ï½Ç½ ΠÐÊÅÖËý¿½Ï ËÏ ÒÅÖÊÅÓÅ ËÏ ÎÂÉÂÆÎÏ¿Ë 3YRPHIDAE ͽÄÍÂÁ$IPTERAÅÎÂÉÂÆÎÏ¿Ë#OCCINELLIDAE Í½Ä ÍÂÁ#OLEOPTERA $IAERETIELLARAPAEÂÂÁÅÊÅÔÂÊÂÊÁË̽ͽÄÅÏËÅÁÌËÈ½Í ¿ÅÏÂÅ¿×ÄͽÎÏÊÅÏÂʽÄÂÈ¿½Ï½ÈÅÎÏʽ¿×Õǽ

$IOSPILUSCAPITO ¢ÁÅÊÅÔÂÊ ÂÊÁË̽ͽÄÅÏËÅÁ ÌË È½Í¿ÅÏ ʽ ÄÂÈ¿ÅÜ ÎÏ×¾ÈÂÊÎÇÍÅÏËÒ˾ËÏÊÅÇ

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë#HALCIDIDAE "RACHYMERIAFEMORATA ¢ÁÅÊÅÔÂÊǽǽ¿ÅÁÂÊÂÊÁË̽ͽÄÅÏËÅÁÌ˾ÜȽϽÄÂÈ ¿½ÌÂÌÂÍÐÁ½

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë)CHNEUMONIDAE $IADEGMAARMILLATA ¢ÁÅÊÅÔÂÊ ÂÊÁË̽ͽÄÅÏËÅÁ ÌË À×ÎÂÊÅÓÅÏ ʽ ¾ÜȽϽ






$IAERETIELLARAPAE ¢ÁÅÊÅÔÂÊÂÊÁË̽ͽÄÅÏËÅÁʽÌË¿ÂÔÂËÏ¿ÅÁ½ÈÅÎÏ ÊÅ¿×ÕÇÅ ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅʽÄÂÈÂÊÔÐÇË¿Å Ë¿ËÖÊÅ ÌËÈÎÇÅ Ä×ÍÊÂÊË ÃÅÏÊÅ Ä×ÍÊÂÊË ¾Ë¾Ë¿Å ÐÇͽÎÊÅÅÁÍÐÀÅÇÐÈÏÐ ÍÅ ¤ÅÉп½ÌËͽÎÏÅÏÂÈÊÅËÎϽÏ×ÓÅǽÏËȽͿ½ÌËÎÈÂÁʽ ¿×ÄͽÎÏ ¿ ÏÜÈËÏË Ê½ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅǽ ÎÅ ­½Ä¿Å¿½   ÌËÇËÈÂÊÅÜÀËÁÅÕÊËŸ×ÄͽÎÏÊÅÏÂ̽ͽÄÅÏËÅÁÅÅɽÀÅÊŠͽÏÌÍÂÄ¿ÏËͽϽÌËÈË¿Åʽʽ½ÌÍÅÈÅÌ×Í¿½Ï½ÌËÈË¿Åʽ ʽɽÆ «Ï ÊÂËÌÈËÁÂÊÅ ÜÆÓ½ ΠͽĿſ½Ï νÉË É×ÃÇÅ ÅÊÁÅ ¿ÅÁÅ©½ÇÎÅɽÈʽϽÌÈËÁË¿ÅÏËÎÏʽÂÁʽÃÂÊÎǽ ¾ÍËÜ ÜÆÓ½ ¬½Í½ÄÅÏËÅÁ×Ï Ê ͽÄÈÅÔ½¿½ Ë̽ͽÄÅÏÂÊÅ ËÏ ÊÂË̽ͽÄÅÏÂÊÅ ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ Å ÉËàÁ½ ÜÆÓÂÎʽÎÜ ¿ ÂÁÅÊÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇÌËÊÜÇËÈÇËÜÆÓ½ ÊËÎÂͽĿſ½Î½ÉË ÂÁʽȽͿ½£ÂÊÎÇÅÏÂʽÎÂÇËÉÅÌÍÂÁÌËÔÅϽÏÁ½ÎʽÎÜÏ ÜÆӽϽÎſɽÈÇÅ ½Ê¿ÀËÈÂÉÅÌÈ×ÏÊÅÇËÈËÊÅÅËÏÈÅÎÏ ÊÅ¿×ÕÇůÂÜÆÓÂÎʽÎÜϿȽͿŠ¿ÇÍÅȽÏÅžÂÄÇÍÅÈÅ ÈÅÎÏÊÅ¿×ÕÇÅ ÊËÌÍÂÁÌËÔÅϽÏȽͿÅËÏ¿ÏËͽ¿×ÄͽÎÏ

#OTESIA!PANTELES RUFICRUS ¢ÁÅÊÅÔÂÊ ÂÊÁË̽ͽÄÅÏËÅÁ ÌË À×ÎÂÊÅÓÅÏ ʽ ¾ÜȽϽ ÄÂÈ¿½ÌÂÌÂÍÐÁ½

#OTESIA!PANTELES RUBECULA ¢ÁÅÊÅÔÂÊ ÂÊÁË̽ͽÄÅÏËÅÁ ÌË À×ÎÂÊÅÓÅÏ ʽ ¾ÜȽϽ ÄÂÈ¿½ÅÍÜÌʽϽÌÂÌÂÍÐÁÅ

ÂÉÊÅǽÎÅ Ÿ×ÄͽÎÏÊÅÏÂËÏ ÍËÌËÇËÈÂÊÅÂÅɽÀÅÊÅͽÏËÏÎÍÂÁ½ ϽÁËÇͽÜʽÛÊÅ ËÏ ÏËs¿ÇͽÜʽÛÈŠʽԽÈËÏËʽ ½¿ÀÐÎÏ ½ ËÏ  ÏË s ÌÍÂÄ ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ­½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ÂÁÊË ÌËÇËÈÂÊÅÂÌÍËÁ×Èý¿½ËÏÁËÁÊÅ #OTESIAGLOMERATAÂÀÍÐÌË¿ÂÊÁË̽ͽÄÅÏËÅÁÌËÀ×ÎÂÊÅ ÓÅÏÂʽ¾ÜȽϽÄÂÈ¿½ÅÍÜÌʽϽÌÂÌÂÍÐÁÅ



²ÅÖÊÅÏ ǽÈÅÊÇŠͽĿſ½Ï ËÏ  ÁË  ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀË ÁÅÕÊË ¤ÅÉп½Ï ǽÏË ¿×ÄͽÎÏÊË Ê½ÎÂÇËÉË ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ÌËÁ ǽÉ×ÊÅ ¿ Ëǽ̽ÈÅ ÈÅÎϽ ͽÎÏÅÏÂÈÊÅ ËÎϽÏ×ÓÅ ¿ ÏÍ¿ÊÅÏÐÑÅ ¿ÓÂÌʽÏÅÊÅÅÌÐÇʽÏÅÊÅʽÇËͽϽÅÎÏ×¾ ȽϽʽÁ×Í¿ÂϽϽ¼ÆÔʽϽÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏ¿½ÍÅͽÌÍÅ ËÏÁÂÈÊÅÏ ¿ÅÁË¿Â ËÏ  ÁË  ¾ÍËÜ ÜÆÓ½ §½ÈÅÊÇÅ ÏÂÎʽÎÜÏÜÆӽϽÎÅÌËÂÁÅÊÅÔÊËÅÈÅʽÀÍÐÌÅËÏÁË  ¾ÍËÜ ¼ÆӽϽ ¿½ÍÅÍ½Ï ÌË ËÓ¿ÂÏÜ¿½Ê ËÏ ¾ÂÈÂÄÊÅǽ ¿ËÃ×ÈÏÅ ¾ÈÂÁËÃ×ÈÏÅ Ã×ÈÏÅÁ˾ÈÂÁËÍËÄ˿żÆÔÊÅÜÏ ÎϽÁÅÆ ÌÍËÁ×Èý¿½ ÉÂÃÁÐ  Å  ÁÊŠȽͿÊÅÜÏ s   ÁÊÅÅǽǽ¿ÅÁÊÅÜÏÉÂÃÁÐÅÁÊŨ½Í¿ÅÏÂÅɽÏ  ¿×ÄͽÎÏŧ½Ç½¿ÅÁÅͽÏÌËÉÂÎϽϽʽÒͽÊÂÊ §½ÈÅÊÇÅϠΠÌËÜ¿Ü¿½Ï ͽÊË Ê½ÌÍËÈÂÏ s ¿ ÇÍ½Ü Ê½ ɽÍÏÅʽԽÈËÏËʽ½ÌÍÅÈÅÎÂÎÍÂֽϿ׿¿ÅÎËǽÌÈ×Ï ÊËÎÏ ÌÍÂÄ ÛÊÅ ÛÈÅ Å ½¿ÀÐÎÏ §½ÈÅÊÇÅÏ ËÏ  ¿Ë ÌËÇË ÈÂÊÅ ÅɽÀÅÊÅÍ½Ï ÌÍÂÄ É½Æ Å ÛÊÅ ËÏ  ÍË ÌËÇËÈÂÊÅ sÛÊÅÅÛÈÅ ËÏ ÏËÅ ÏËÌËÇËÈÂÊÅÂËÏÛÈÅ ½¿ÀÐÎÏÁË ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ËÇÏËÉ¿ÍÅ ¯Â ÌÍÅÏÂý¿½Ï ÀËÈÜɽ ÏÍËÑÅÔʽ ÎÌËÎ˾ÊËÎÏ s Ľ ÇͽÏÇË¿ÍÂÉÂÅÄÜÃÁ½ÏÀËÈÜÉËÇËÈÅÔÂÎÏ¿ËÃÂÍϿŨ½Í ¿ÅÏÂÌÍÂÄοËÂÏËͽĿÅÏÅÂÉËÀ½ÏÁ½ÐÊÅÖËýÏËÏÁË ¾ÍËÜ ½¿×ÄͽÎÏÊÅÏÂÁËÅÊÁÅ¿ÅÁÅ¢ÁʽȽͿ½ ʽÎÂÁÂÉÏËÔÇË¿½Ï½Ç½ÈÅÊǽs#OCCINELLASEPTEMPUNCTATA ÌÍÂÄ Î¿ËÂÏË Í½Ä¿ÅÏÅ ÇËÊÎÐÉÅͽ ÉÂÃÁÐ  Å  ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ ¢Áʽ ȽͿ½ ʽ ÅÄÉÂÊÔÅ¿½Ï½ ǽÈÅÊǽ s (IPPODAMIA !DONIA VARIEGATA ÌÍÂÄ Î¿ËÂÏË Í½Ä¿ÅÏÅ ÐÊÅÖËý¿½ ÈÅÎÏÊÅ¿×ÕÇÅ ½¿×ÄͽÎÏÊÅÏÂÁÊ¿ ÊË   ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ Å ÌÍÂÄ ÃÅ¿ËϽ ÎÅ  s  ÈÅÎÏÊÅ¿×ÕÇÅ

ʽÁÂÎÂÏÏËÔÇË¿½Ç½ÈÅÊǽ 0SYLLOBËRA4HEA VIGINTIDUOPUNCTATAÁ¿½ÁÂÎÂÏ ÅÁ¿ÂÏËÔÇË¿½Ç½ÈÅÊǽ 3CYMNUSAURITUS


!DALIABIPUNCTATAÁ¿ÐÏËÔÇË¿½Ç½ÈÅÊǽ ¨½Í¿ÅÏ Š¿×ÄͽÎÏÊÅÏ ʽ Á¿ÐÏËÔÇË¿½Ï½ ǽÈÅÊǽ ν ÒÅÖÊÅÓÅʽÄÂÈ¿½Ï½ÈÅÎÏʽ¿×Õǽ ͽÌÅÔʽϽÎÏ׾ȠʽÅÔÂÍʽϽÄÂÈ¿½¾×ÈÒÅ #OCCINELLASEPTEMPUNCTATAÎÂÁÂÉÏËÔÇË¿½Ç½ÈÅÊǽ ¨½Í¿ÅÏ Š¿×ÄͽÎÏÊÅÏ ʽ ÎÂÁÂÉÏËÔÇË¿½Ï½ ǽÈÅÊǽ ÅɽÏÍÂÕ½¿½Ö½ÍËÈÜ¿¾ÅËÈËÀÅÔÊËÏËÍÂÀÐÈÅͽÊÂʽÌË ÌÐȽÓÅËÊʽϽ ÌÈ×ÏÊËÎÏ Ê½ ÄÂÈ¿½Ï½ ÈÅÎÏʽ ¿×Õǽ ͽ ÌÅÔʽϽ ÎÏ×¾ÈÂʽ Å ÔÂÍʽϽ ÄÂÈ¿½ ¾×ÈÒŠͽÌÅÔʽϽ ÈÅÎÏʽËν ͽÄÊËÓ¿ÂÏʽϽÄÂÈ¿½Å˾ÅÇÊË¿ÂʽϽÄÂÈ ¿½Á×Í¿ÂÊÅÓÅ #OCCINELLAQUINQUEPUNCTATAÌÂÏÏËÔÇË¿½Ç½ÈÅÊǽ  #OCCINELLAUNDECIMPUNCTATAÂÁÅʽÁÂÎÂÏÏËÔÇË¿½ ǽÈÅÊǽ  (IPPODAMIA!DONIA VARIEGATAÅÄÉÂÊÔÅ¿½Ç½ÈÅÊǽ  3CYMNUSAURITUS ¨½Í¿ÅÏÂÅ¿×ÄͽÎÏÊÅÏÂÅÊÁÅ¿ÅÁÅʽÔÂÏÅÍÅÏÂÌË ÀË Í ÌËÎËÔÂÊŠǽÈÅÊÇŠν ÒÅÖÊÅÓŠʽ ÄÂÈ¿½Ï½ ÈÅÎÏʽ ¿×Õǽ 0ROPYLEA#OCCINELLA QUATUORDECIMPUNCTATAÔÂÏÅÍŠʽÁÂÎÂÏÏËÔÇË¿½Ç½ÈÅÊǽ ¨½Í¿ÅÏÂÅ¿×ÄͽÎÏÊÅÏÂʽÔÂÏÅÍÅʽÁÂÎÂÏÏËÔÇË¿½Ï½Ç½ ÈÅÊǽνÏÅÌÅÔÊÅÌËÈÅѽÀÅ ÒÅÖÊÅÓÅʽÄÂÈ¿½Ï½ÈÅÎÏ Ê½¿×Õǽ ͽÌÅÔʽϽÎÏ×¾ÈÂʽÅÔÂÍʽϽÄÂÈ¿½¾×ÈÒÅ ÜÆÓ½ÅȽͿÅʽͽÌÅÔÊÅܾÍ×ɾ½Í ÜÆÓ½ÅÀ×ÎÂÊÅÓÅʽ ¾ÜȽϽÄÂÈ¿½ÅÍÜÌʽÌÂÌÂÍÐÁÅ 0SYLLOBËRA4HEA VIGINTIDUOPUNCTATAÁ¿½ÁÂÎÂÏÅÁ¿Â ÏËÔÇË¿½Ç½ÈÅÊǽ ¨½Í¿ÅÏ Š¿×ÄͽÎÏÊÅÏ ʽ Á¿½ÁÂÎÂÏ Å Á¿ÂÏËÔÇË¿½Ï½



¿×ÍÒÐÏÜÈËÏËʽÁ½ÁÂÊÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇÅÈÅ¿ËÎϽÏ×ÓÅËÏ ÏÜÈËÏËÉПĽ¿ÅÎÅÉËÎÏËÏÉÜÎÏËʽÜÆÓÂÎÊÜÎÜÊÂÅÍ½Ä ¿ÅÏÅ ʽ ȽͿÅÏ ̽ͽÄÅÏËÁÅϠΠͽÄÁÂÈÜÏ Ê½ ÜÆÔÊÅ ÌËÈÅÂɾÍÅËʽÈÊÅ ÜÆÔÊË È½Í¿ÊŠȽͿÊŠȽͿÊË Ç½Ç½ ¿ÅÁÊÅÅǽǽ¿ÅÁÊÅ®ÌËÍÂÁ¾ÍËÜʽȽͿÅÏÂËÏÁ½ÁÂÊ̽ ͽÄÅÏËÅÁ ÇËÅÏËÎÂͽĿſ½Ï¿ÅÈÅ¿×ÍÒÐÏÜÈËÏËʽÂÁÅÊ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ Ì½Í½ÄÅÏÅÄÉ×ÏÉËÃÂÁ½¾×ÁÂÂÁÅÊÅÔÂÊs ÇËÀ½ÏË Î ͽĿſ½ ÂÁʽ ȽͿ½ ÅÈÅ ÀÍÐÌË¿ ÉÊËÃÂÎÏ¿ÂÊ sÇËÀ½ÏËÎÂͽĿſ½ÏÌË¿ÂÔÂȽͿÅ

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë"RACONIDAE #OTESIA!PANTELES GLOMERATA ÍÐÌË¿ÂÊÁË̽ͽÄÅÏËÅÁʽÌË¿ÂÔÂËÏ¿ÅÁ½À×ÎÂÊÅÓŠʽÌÂÌÂÍÐÁÅ¥ÊÏÍËÁÐÓÅͽÊËÏ¢¿ÍË̽¿®µÄ½¾ÅËÈË ÀÅÔʽ¾Ë;½ÎÍÂÖоÜȽϽÄÂÈ¿½ÅÍÜÌʽϽÌÂÌÂÍÐÁÅ ŸÄ½¿ÅÎÅÉËÎÏËÏ¿ÅÁ½Ê½ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅǽͽĿſ½ËÏ ÁË ÌËÇËÈÂÊÅÜÀËÁÅÕÊˤÅÉп½Ç½ÏËʽÌ×ÈÊËͽĿŠϽȽͿ½¿Î˾ÎÏ¿ÂÊ̽ÕÇÐÈÌËÉÂÎϽϽʽÄÅÉп½ÊÂʽ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅǽÎÅ Ÿ×ÄͽÎÏÊÅÏÂ̽ͽÄÅÏËÅÁÅËÏÌÍÂÄÅÉп½ÈÅȽͿÅÅɽ ÀÅÊÅÍ½Ï ¿ ÇÍ½Ü Ê½ ½ÌÍÅÈ Å Ì×Í¿½Ï½ ÌËÈË¿Åʽ ʽ ɽÆ £ÂÊÎÇÅÏ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ ÜÆÓÂÎʽÎÜÏ ¿ ÏÂÈÂÎʽϽ ÇÐÒÅʽ ʽ À×ÎÂÊÅÓÅËÏÌ×Í¿½ÁËÔÂÏ¿×ÍϽ¿×ÄͽÎÏ Ç½ÏËÌÍÂÁÌËÔŠϽϿÏËͽ¿×ÄͽÎÏŸÂÁʽÀ×ÎÂÊÅÓ½ÎʽÎÜÏËÏÁË ɽÇÎÅɽÈÊ˾ÍËÜÜÆÓ½ ÊË¿ÏÜÈËÏËʽÀ×ÎÂÊÅӽϽΠͽĿſ½ÏËÏÁËȽͿÅ©½ÇÎÅɽÈʽϽÌËÏÂÊÓŽÈʽ ÌÈËÁË¿ÅÏËÎÏʽÂÁʽÃÂÊÎǽ¾ÍËÜÜÆÓ½ ¨½Í¿ÅÏÂʽ̽ͽÄÅÏËÅÁ½ÅɽÏ¿×ÄͽÎÏÅÅĽ¿×ÍÕ¿½Ï οËÂÏË Í½Ä¿ÅÏÅ ÇËÀ½ÏË À×ÎÂÊÅÓÅÏ ʽ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅǽ ÁËÎÏÅÀʽÏÌËÎÈÂÁʽ¿×ÄͽÎÏ«ÏʽԽÈËÎÂÒͽÊÜÏÎÒÂÉË ÈÅÉѽſÌËÎÈÂÁʽ¿×ÄͽÎÏÅÄÜÃÁ½ÏÓÜȽϽ¿×ÏÍÂÕÊËÎÏ Ê½À×ÎÂÊÅÓÅÏ ¨½Í¿ÅÏ ʽ ̽ͽÄÅÏËÅÁ½ ʽÌÐÎÇ½Ï ¿×ÏÍÂÕÊËÎÏϽ ʽ ÏÜÈËÏËʽÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅǽÎÅÅÅÄÌÍÅÁ½ÏÄȽÏÅÎÏËÃ×ÈÏŠ̽ÕÇÐÈÅ ¿ÇËÅÏËǽǽ¿ÅÁÅͽϿ×ÍÒÐÏÜÈËÏËʽÀËÎÏËÌÍÅ




 

¬Ë˾ÖžÅËÈËÀÅÔÊÅËÎ˾ÂÊËÎÏÅÓÅÌËÇÍÅÈÅÏÂ̽ͽÄÅ ÏËÅÁÊÅ¿ÅÁË¿ÂËÏͽÄÍÂÁ(YMENOPTERAÌÍÅʽÁÈÂýÏÇ×É ÀÍÐ̽Ͻʽ̽ͽÄÅÏËÅÁÊÅÏÂʽÎÂÇËÉÅ0ARASITICA ¬½Í½ ÄÅÏÂÊʽÔÅÊʽÃÅ¿ËÏ¿ËÁÜÏȽͿÅÏ ÇËÅÏËÎÂͽĿſ½Ï ¿ ÏÜÈËÏË ¿×ÏÍÂÕÊÅ ÅÈÅ ÂÊÁË̽̽ͽÄÅÏËÅÁÅ ÅÈÅ ¿×ÍÒÐ ÏÜÈËÏË¿×ÊÕÊÅÅÈÅÂÇÏË̽ͽÄÅÏËÅÁŠʽÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊŠǽÎůÂÎÂÅÄÒͽʿ½ÏÎ×ÎÎ×Á×ÍýÊÅÂÏËÅÒÂÉËÈÅÉѽ ϽʽÀ×ÎÂÊÅÓÅʽÌÂÌÂÍÐÁŠȽͿÅʽÁ¿ÐÇÍÅÈÅÉÐÒÅ Ï¿×ÍÁËÇÍÅÈžÍ×ɾ½ÍÅ ÌËÈÐÏ¿×ÍÁËÇÍÅÈÅÁ×Í¿ÂÊÅÓŠͽ¿ÊËÇÍÅÈÅ Ò˾ËÏÊÅ ÓÅǽÁÅ ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ ÉÂÒÐÍÇË ÇͽÇÅ ÏÍÅÌÎÅ ÓÅÌÂÎÏËÇÍÅÈÅ ͽÎÏÅÏÂÈÊËÜÁÊÅ ËÎÅ  Ÿ×ÄͽÎÏÊÅÏÂÅÊÁÅ¿ÅÁÅÃÅ¿ÂÜÏο˾ËÁÊË ÌË¿ÂÔÂÏËËÏÏÜÒ Ë¾ÅϽ¿½Ï ¿×ÄÁÐÕʽ ÎÍÂÁ½ ŠΠÒͽÊÜÏ Î ÊÂÇÏ½Í Ó¿ÂÏÂÊ ÌͽÖÂÓÅÉÂÁÂʽÍËν ĽÁ½ÐÄÍÂÜÏÌËÈË¿ËŸÅÁË¿ÂÏ ÇËÅÏËνÎÌËÎ˾ÊÅÁ½ÃÅ¿ÂÜÏſ׿¿ËÁ½ Á˾ÍÂÌÈп½ÏŠ̽ͽÄÅÏÅͽÏȽͿÅʽÊÜÇËÅÁ¿ÐÇÍÅÈÅÉÐÒŬÍÅÓÅÌË ÇÍÅÈÅÏÂ̽ͽÄÅÏËÅÁÅ ËοÂÊÌ×Í¿ÅÔÂÊ̽ͽÄÅÏÅÄ×ÉÌÍÅ Ë̽ͽÄÅÏÜ¿½Ê ʽ Á½ÁÂÊ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ Î×ÖÂÎϿп½ Å ¿ÏËÍÅÔÂÊοÍ×Ò̽ͽÄÅÏÅÄ×É ÌÍÅÇËÆÏË̽ͽÄÅÏËÅÁ×ÏΠͽĿſ½Ä½ÎÉÂÏǽʽÁÍÐÀ̽ͽÄÅÏËÅÁ ʽÉÅͽÖοÅÈÅ

¬­¤¥¯«¥¡ª¥³¥¬«§­¥¨¥ª®¢§«©¥ (9-%./04%2!

Ÿ×ÄͽÎÏÊÅÏÂÃÂÊÎÇÅÅÊÁÅ¿ÅÁÅʽ#OMPSILURACONCINNATA Å 0HRYXE VULGARIS ν ÎÌÂÓŽÈÅÄÅͽÊÅ ÂÊÁË̽ͽÄÅÏËÅÁÅ ÌËÀ×ÎÂÊÅÓÅÏÂʽ¾ÜȽϽÄÂÈ¿½ÅÍÜÌʽϽÌÂÌÂÍÐÁÅ Ÿ×ÄͽÎÏÊÅÏ ÃÂÊÎÇÅ ¿ÅÁ˿ ʽ ÉÐҽϠϽÒÅ ÊÅ %CTOPHASIA CRASSIPENNIS Ì×ÎÏͽ ѽÄÅÜ Å %LOMYA (ELOMYIA LATERALISÔÂÍʽѽÄÅÜ Î½ÂÊÁË̽ͽÄÅÏËÅÁÅʽ ¿×ÄͽÎÏÊÅÅÊÁÅ¿ÅÁÅʽͽÄÊËÓ¿ÂÏʽϽÄÂÈ¿½Å˾ÅÇÊË ¿ÂʽϽÄÂÈ¿½Á×Í¿ÂÊÅÓÅ Ÿ×ÄͽÎÏÊÅÏ ÃÂÊÎÇÅ Á¿ÐÇÍÅÈŠʽ %CTOPHASIA OBLONGA ν ÎÌÂÓŽÈÅÄÅͽÊÅ ÂÊÁË̽ͽÄÅÏËÅÁŠʽ ¿×ÄͽÎÏÊÅ ÅÊ ÁÅ¿ÅÁÅʽͽÄÊËÓ¿ÂÏʽϽÄÂÈ¿½Á×Í¿ÂÊÅÓ½ #OCCINELLASEPTEMPUNCTATA ÎÂÁÂÉÏËÔÇË¿½Ç½ÈÅÊǽ

#OCCINELLA 0ROPYLEA#OCCINELLA QUATUORDECIMPUNCTATA UNDECIMPUNCTATA ÂÁÅʽÁÂÎÂÏÏËÔÇË¿½ ÔÂÏÅÍÅʽÁÂÎÂÏÏËÔÇË¿½Ç½ÈÅÊǽ ǽÈÅÊǽ

0SYLLOBËRA4HEA 3CYMNUSAURITUS VIGINTIDUOPUNCTATA Á¿½ÁÂÎÂÏÅÁ¿ÂÏËÔÇË¿½ ǽÈÅÊǽ

±ÅÀÐͽ®ÂÉÂÆÎÏ¿ËǽÈÅÊÇÅ



¿×ÄͽÎÏÊËȽͿ½¿×ÄͽÎÏÊË¿×ÄͽÎÏÊË

(IPPODAMIA!DONIA VARIEGATA ÅÄÉÂÊÔÅ¿½Ç½ÈÅÊǽ

¿×ÄͽÎÏÊË¿×ÄͽÎÏÊË¿×ÄͽÎÏÊËȽͿ½

#OCCINELLA QUINQUEPUNCTATA ÌÂÏÏËÔÇË¿½Ç½ÈÅÊǽ

¿×ÄͽÎÏÊË¿×ÄͽÎÏÊËȽͿ½ÜÆÓÂ

!DALIABIPUNCTATA Á¿ÐÏËÔÇË¿½Ç½ÈÅÊǽ

®¢©¢¦®¯Ÿ«#/##).%,,)$!%s§¨¥ª§¥

ǽÈÅÊǽ ν ÉÅÇËѽÀÅ s ÒͽÊÜÏ Î ΠÉÅÓÂȽ Å ÎÌËÍŠʽ ÂÌÅÑÅÏÊÅ À׾Š¿ÇÈÛÔÅÏÂÈÊË Å Î ÉÅÓÂÈ Ê½ ¾Í½ÕÊÂÎÏÅ


ɽÊÅ ²¥¶ª¥¡Ÿ°§­¥¨¥©°²¥$)04%2! ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë#ECIDOMYIIDAEsÀ½ÈÅÓÅ !PHIDOLETESAPHIDIMYZA ²ÅÖʽϽÀ½ÈÅӽͽĿſ½ ÌËÇËÈÂÊÅÜÀËÁÅÕÊˤŠÉп½Ï ǽÏË Ê½Ì×ÈÊË Í½Ä¿ÅϽ ȽͿ½ ¿ ̽ÕÇÐÈ ÌË Í½ÎÏÅ ÏÂÈÊÅËÎϽÏ×ÓÅ ¿ÌË¿×ÍÒÊËÎÏÊÅÜÎÈËÆʽÌËÔ¿½Ï½ÅÈÅ¿ ÓÂÌʽÏÅÊÅʽÌËÔ¿½Ï½ ÔÂÎÏËʽÀÍÐÌÅËÏÁËȽͿÅ §½Ç½¿ÅÁÅͽÏÌÍÂÄ¿ÏËͽϽÌËÈË¿Åʽʽ½ÌÍÅÈ ½ÈÂÏÂý ʽÉÐÒÅÏÂÌÍËÁ×Èý¿½ËÏÇͽÜʽ½ÌÍÅÈÁËʽԽÈËÏËʽ ɽÆ Ÿ×ÄͽÎÏÊÅÏÂÁ¿ÐÇÍÅÈÅʽÎÂÇËÉÅÊÂÎÂÒͽÊÜÏÅ¿ËÁÜÏ ÊËÖÂÊ Ê½ÔÅÊ Ê½ ÃÅ¿ËÏ £ÂÊÎÇÅÏ ÜÆÓÂÎʽÎÜÏ ËÏ  ÁË ÜÆÓ½ ÌËÂÁÅÊÅÔÊËÅÈÅʽÀÍÐÌÅËÏÁËÜÆÓ½¿ÇË ÈËÊÅÅÏÂËÏÈÅÎÏÊÅ¿×ÕÇÅ ÌËÈÅÎϽϽÅÌËÈÂÏËͽÎÏÅÏ ŸÄ½¿ÅÎÅÉËÎÏËÏÇÈÅɽÏÅÔÊÅÏÂÐÎÈË¿ÅÜ ÌÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈ ÊËÎÏϽʽÜÆÔÊÅÜÎϽÁÅÅÌÍËÁ×Èý¿½ËÏÁËÁÊŠʽ ȽͿÊÅÜËÏÁËÁÊÅÅǽǽ¿ÅÁÊÅÜËÏÁËÁÊÅ­½Ä ¿ÅÏÅÂÏËʽÂÁÊËÌËÇËÈÂÊÅÂÌÍËÁ×Èý¿½ÉÂÃÁÐÅ ÁÊÅ©ÐÒÅÏÂÅɽÀÅÊÅͽÏÌÍÂÄÁÂÊÜ ÊËÈÂÏÂÃ×Ï ÇËÌÐȽ ÓÅÜϽ ÜÆÓÂÎʽÎÜÊÂÏËÅÒͽÊÂÊÂÏËʽȽͿÅÏÂÌÍËÏÅÔ½Ï ÌÍÂÄÊËÖϽ ¨½Í¿ÅÏ ʽ ÒÅÖʽϽ À½ÈÅÓ½ ΠÅÄÒͽʿ½Ï ΠʽÁ  ¿ÅÁ½È½Í¿ÅÅ¿×ÄͽÎÏÊÅÈÅÎÏÊÅ¿×ÕÇŬÍÂÄ¿ÍÂÉÂÏËʽ ͽĿÅÏÅÂÏËÎÅÂÁʽȽͿ½ÐÊÅÖËý¿½ËÏÁËÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ¥ÄÈÛÌÂÊÅÏÂȽͿÅÅÄÜÃÁ½ÏËÏÁ˾ÍËÜÁÊ¿ ÊË ½¿ÎÈÂÁ¿½ÖÅÏ¿×ÄͽÎÏžÍËÜÏʽÐÊÅÖËÃÂÊÅÏÂÈ½Í ¿ÅÎÂпÂÈÅÔ½¿½ ¨½Í¿ÅÏÂʽÒÅÖʽϽÀ½ÈÅÓ½!PHIDOLETESAPHIDIMYZAν ÂÑÂÇÏÅ¿ÊÅÒÅÖÊÅÓÅʽÌËÌÐȽÓÅÅÏÂËÏȽͿÅÅ¿×ÄͽÎÏ ÊÅʽÄÂÈ¿½Ï½ÈÅÎÏʽ¿×Õǽ ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë3YRPHIDAEsÓ¿ÂϽÍÇÅ %PISYRPHUS3YRPHUS BALTEATUS



ÍÂÉÔÂÏËÌËÁÀÍ×ÁÊËÏËÖÅÏÔÂʽÁ×Í¿ÂÊÅÓÅϬ˿ÍÂÉ ʽ ÌËÈÂÏ ¿×ÍÒÐ ÂÁÅÊ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ Á×Í¿ÂÊÅÓ½ ÉËàÁ½ÎÊÂÎÂÁËÜÆÓ½¯½ÒÅÊÅÁÊÅÜÏ¿ÅÁ%URITHIACONSOBRINA ͽÃÁ½ËÏÁËÃÅ¿ÅȽͿÅ Ÿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÎϽÁÅÜ ¿ ÇËÆÏË ÄÅÉп½Ï Å ¾ÍËÜ Ê½ ÌËÇËÈÂÊÅÜϽ ÇËÆÏË Í½Ä¿Å¿½Ï ÉÐÒÅÏ ÈÂÏÜÏ ËÏ ÇÍ½Ü Ê½ ÉÂÎÂÓɽÍÏÁËʽԽÈËÏËʽ½¿ÀÐÎÏŸÌÍÅÍËÁÊÅÐÎÈË¿ÅÜ ¿×ÄͽÎÏÊÅÏÂÅÊÁÅ¿ÅÁÅÃÅ¿ÂÜÏÉÂÃÁÐÅÁÊÅ­½Ä¿Å ÏÅÂÏËʽÂÁÊËÌËÇËÈÂÊÅÂÂËÏ ÁË ÁÊÅ ¨½Í¿ÅÏÂʽÉÐÒÅÏ ϽÒÅÊÅνÌËÈÅѽÀÅ ËÈÅÀËѽÀÅÅÈÅ ÉËÊËѽÀÅÅÎÂͽĿſ½ÏǽÏËÂÊÁË̽ͽÄÅÏËÅÁÅÌËȽͿŠÀ×ÎÂÊÅÓÅÅ¿×ÄͽÎÏÊÅÅÊÁÅ¿ÅÁÅ¢ÁÅÊÎÏ¿ÂÊËȽͿÅÏÂʽ ÉÐҽϽ-YOBIABEZZIANAνÂÇÏË̽ͽÄÅÏËÅÁÅ

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë4ACHINIDAE

%CTOPHASIA 0HASIA OBLONGA

#OMPSILURA CONCINNATA

¬­¤¥¯«¥¡ª¥¡Ÿ°§­¥¨¥©°²¥ª®¢§«©¥$)04%2!

%CTOPHASIA0HASIA CRASSIPENNIS Ì×ÎÏͽѽÄÅÜ

0HRYXESP0HRYXESPȽͿ½0HRYXESPǽǽ¿ÅÁ½

±ÅÀÐͽ²ÅÖÊÅÁ×Í¿ÂÊÅÓÅ






©ÐÒÅÏ ϽÒÅÊÅ ÎÂÉ 4ACHINIDAE ÄÅÉп½Ï ǽÏË È½Í¿Å ËÏͽÄÈÅÔʽ¿×ÄͽÎÏ¿ÏÜÈËÏËʽÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅǽÎÅÅÈŠǽÏËÌÍÂÁǽǽ¿ÅÁÅÅǽǽ¿ÅÁÅ¿ÌËÔ¿½Ï½­½Ä¿Å¿½ÏËÏ ÁËÌËÇËÈÂÊÅÜÀËÁÅÕÊË ¬ËʽÔÅʽʽÎʽÎÜÊÂʽÜÆӽϽ ϽÒÅÊÅÏÂÎÂͽÄÁ ÈÜÏʽÀÍÐÌÅ¿ÅÁË¿Â ÎʽÎÜÖÅÌËÏÜÈËÏËʽÀËÎÏËÌÍÅÂÉ ÊÅÓÅÏÂÎÅsÌÍÅÌÍÂÁÎϽ¿ÅÏÂÈÅÏÂʽÍËÁË¿Â#OMPSILURA %CTOPHASIA %LIOZETA %LOMYA %LODIA %XORISTA .EMORILLA 0HASIA 0HRYXE :ENILLIA ¿ÅÁË¿Â ÎʽÎÜÖÅ ¿ ÉÂÎÏË˾ÅϽ ÊÅÜϽ ʽ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÓÅÏ ÎÅ Å ¿ ÌËÔ¿½Ï½ s ¿ÅÁË¿Â ËÏ ÍËÁ$EXIAÅ4ACHINAÅ¿ÅÁË¿ÂÎʽÎÜÖÅÌËÒͽÊÅÏÂÈÊÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÓÅʽÉÐÒÅÏÂsÌÍÂÁÎϽ¿ÅÏÂÈÅʽ ÍËÁ%URITHIA 'ONIA 3PALANZANIA ¬ËÏÂÊÓŽÈʽϽÌÈËÁË¿ÅÏËÎÏʽÉÐÒÅÏ ϽÒÅÊÅÂËÏ  ÁË   ÜÆÓ½ £ÂÊÎÇÅÜÏ ÅÊÁÅ¿ÅÁ ʽ %CTOPHASIA CRASSIPENNISÎʽÎÜÜÆӽϽÎÅ¿ËÎÊË¿ÊÅÏÂÏÂÍÀÅÏÅʽÇË



®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë4ACHINIDAE #OMPSILURACONCINNATA %CTOPHASIA0HASIA CRASSIPENNISÌ×ÎÏͽѽÄÅÜ  %CTOPHASIA0HASIA OBLONGA %LOMYA(ELOMYIA LATERALISÔÂÍʽѽÄÅÜ  0HRYXEVULGARIS

¬­¤¥¯«¥¡ª¥¡Ÿ°§­¥¨¥©°²¥ª®¢§«©¥ $)04%2!

%UPEODES3YRPHUS COROLLAE 3CAEVAPYRASTRI 3PHAEROPHORIARUEPPELLI 3PHAEROPHORIASCRIPTA 3YRPHUSRIBESII ²ÅÖÊÅÏÂÉÐÒÅsÓ¿ÂϽÍÇÅÄÅÉп½ÏǽÏËÁŽ̽ÐÄÅͽֽ ȽͿ½ ÌÍÂÁǽǽ¿ÅÁ½¿ÌÐ̽ÍÅÆÅÈÅ¿×ÄͽÎÏʽÃÂÊÎǽ¿ ÌËÔ¿½Ï½ Ë̽Á½ÈÅÈÅÎϽ ͽÎÏÅÏÂÈÊÅËÎϽÏ×ÓÅ ÌËÁÇËͽ ϽʽÁ×Í¿ÂϽϽ­½Ä¿Å¿½ÏËÏÁËÌËÇËÈÂÊÅÜÀËÁÅÕÊË ¨ÂÏÂÃ×Ï Ê½ ÉÐÒÅÏ ËÏ Ì×Í¿Ë ÌËÇËÈÂÊÅ ÌÍÂÄÅÉп½ÈŠǽÏËÁŽ̽ÐÄÅͽÖÅȽͿÅÅͽĿſ½ÖÅÌËÇËÈÂÊÅÜÀË ÁÅÕÊË ĽÌËÔ¿½¿ÇͽÜÊ½É½Æ Ê½Ô½ÈËÏËʽÛÊÅ ½ÌÍ ÄÅÉп½ÈŠǽÏË ÌÍÂÁǽǽ¿ÅÁ½ ŠͽĿſ½ÖÅ  ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕÊË Ä½ÌËÔ¿½ ËÏ ÎÍÂÁ½Ï½ ʽ É½Æ Å ÌÍËÁ×Èý¿½ ÁË ÇͽÜʽÛÊŬÍÂÄÅÉп½ÈÅÏÂÃÂÊÎÇÅÅÊÁÅ¿ÅÁŠͽĿſ½ ÖÅÌËÇËÈÂÊÅÜÀËÁÅÕÊË Î½ÇÏÅ¿ÅÄÅͽÏͽÊËʽÌÍËÈÂÏ sÌÍÂÄ¿ÏËͽϽÌËÈË¿ÅʽʽɽÍÏÅÌ×Í¿½Ï½ÌËÈË¿Åʽʽ ½ÌÍÅȬËÌÐȽÓÅÅÏÂʽÉÐÒÅÏÂËÏͽÄÈÅÔÊÅÏÂÌËÇËÈÂÊÅÜ ÎÂÎÍÂֽϿÌÍÅÍËÁÊÅÐÎÈË¿ÅÜËÏɽÍÏÁËËÇÏËÉ¿ÍÅ ¬ÍÅËÌÏÅɽÈÊÅÇÈÅɽÏÅÔÊÅÐÎÈË¿ÅÜ É×ÃÇÅÏÂÅÊÁÅ¿Å ÁÅʽÉÐÒÅÏÂÃÅ¿ÂÜÏÎÍÂÁÊËËÏÁËÁÊÅ ½ÃÂÊÎÇÅÏ ËÏÁËÁÊÅ £ÂÊÎÇÅÏ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ ÜÆÓÂÎʽÎÜÏ ÌËÂÁÅÊÅÔÊË ÅÈŠʽ ÀÍÐÌÅËÏÁ˾ÍËÜÜÆÓ½¿¾ÈÅÄËÎÏÅÈÅ¿ÇËÈËÊÅÅÏÂËÏ ÈÅÎÏÊÅ¿×ÕÇżÆÔʽϽÌÍËÁÐÇÓÅÜÌÍÅËÏÁÂÈÊÅÏ¿ÅÁË¿Â ¿½ÍÅͽËÏÁ˾ÍËÜ ŸÄ½¿ÅÎÅÉËÎÏËÏÇÈÅɽÏÅÔÊÅÏÂÐÎÈË¿ÅÜ ÌÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈ ÊËÎÏϽʽÜÆÔÊÅÜÎϽÁÅÅÂËÏÁËÁÊŠʽȽͿÊÅÜËÏ ÁËÁÊÅÅǽǽ¿ÅÁÊÅÜËÏÁËÁÊÅ­½Ä¿ÅÏÅÂÏËʽ ÂÁÊËÌËÇËÈÂÊÅÂËÏÜÆÓÂÁË¿×ÄͽÎÏÊËʽÎÂÇËÉË ÌÍÅËÌ ÏÅɽÈÊÅÏÂÉÌÂͽÏÐÍÊË ¿È½ÃÊËÎÏÊÅÐÎÈË¿ÅÜÌÍËÁ×Èý¿½ ÉÂÃÁÐÅÁÊÅ ¤½Î¿ËÂÏËͽĿÅÏÅÂÂÁʽȽͿ½Ê½%PISYRPHUSBALTEATUS ÐÊÅÖËý¿½ËÏÁËÈÅÎÏÊÅ¿×ÕÇŠʽ%UPEODES COROLLAEËÏÁË ʽ3YRPHUSRIBESIIËÏÁË ʽ

ÅÈÅËÏÁËĽÂÁÊËÌËÁËÈʽϽÎÏͽʽʽÈÅÎϽϽ ¼ÆÔʽϽÌÈËÁË¿ÅÏËÎÏʽÂÁÅÊÃÂÊÎÇÅÅÊÁÅ¿ÅÁÂËÏ ÁËÜÆÓ½¼ÆÔÊÅÜÏÎϽÁÅÆÌÍËÁ×Èý¿½ËÏÁËÁÊŠȽͿÊÅÜÏËÏÁËÁÊÅÅǽǽ¿ÅÁÊÅÜÏËÏÁËÁÊÅ ¨½Í¿ÅÏÂÅ¿×ÄͽÎÏÊÅÏÂʽǽÑÜ¿ËÇÍÅȽϽÄȽÏËËÔÅÓ½ (EMEROBIUSHUMULINUS νÒÅÖÊÅÓÅʽÄÂÈ¿½Ï½ÈÅÎÏʽ ¿×Õǽ ͽÄÊËÓ¿ÂÏʽϽ ÄÂÈ¿½ Š˾ÅÇÊË¿ÂʽϽ ÄÂÈ¿½ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ


3PHAEROPHORIASCRIPTAËÏÁËÈÅÎÏÊÅ¿×ÕÇÅ¢Áʽ ȽͿ½Ê½3CAEVAPYRASTRIÂÃÂÁÊ¿ÊËÅÄÜÃÁ½ËÏÁË ÈÅÎÏÊÅ¿×ÕÇÅ ½ÌÍÂÄÃÅ¿ËϽÎÅËÏÁ˾ÍËÜ ¨½Í¿ÅÏÂʽÒÅÖÊÅÏÂÉÐÒÅÎÂÉÂÆÎÏ¿Ë3YRPHIDAEsӿ ϽÍÇŠν ÎÌÂÓŽÈÅÄÅͽÊÅ ÉÊËÀË ÂÑÂÇÏÅ¿ÊÅ ÒÅÖÊÅÓÅ ËÎÊË¿ÊžÅËÈËÀÅÔÊÅÍÂÀÐȽÏËÍÅʽÌËÌÐȽÓÅÅÏÂʽȽÍ

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë3YRPHIDAEsÓ¿ÂϽÍÇÅ %PISYRPHUS3YRPHUS BALTEATUS

²¥¶ª¥¡Ÿ°§­¥¨¥©°²¥$)04%2! ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë#ECIDOMYIIDAEsÀ½ÈÅÓÅ !PHIDOLETESAPHIDIMYZA

¿×ÄͽÎÏÊËȽͿ½¿×ÄͽÎÏÊËȽͿ½ ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë3YRPHIDAEsÓ¿ÂϽÍÇÅ

%UPEODESCOROLLAE3CAEVAPYRASTRI3YRPHUSRIBESII3PHAEROPHORIA3PHAEROPHORIA RUEPPELLI SCRIPTA

±ÅÀÐͽ²ÅÖÊÅÁ¿ÐÇÍÅÈÅ

¿ÅÅ¿×ÄͽÎÏÊÅʽÄÂÈ¿½Ï½ÈÅÎÏʽ¿×Õǽ ²¥¶ª¥¡·­Ÿ¢ª¥³¥(%-)04%2! ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë!NTHOCORIDAE !NTHOCORISNEMORALIS



²¥¶ª¥©­¢£«§­¥¨¥.%52/04%2!

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë#HRYSOPIDAEsÄȽÏËËÔÅÓÅ #HRYSOPAFORMOSAÇͽÎÅ¿½ÄȽÏËOÔÅÓ½ #HRYSOPAPALLENSSEPTEMPUNCTATA ÎÂÁÂÉÏËÔÇË¿½ÄȽÏËËÔÅÓ½ 

#HYSOPAPERLACHRYSOPS ÎÅÊÙËÇÍÅȽÄȽÏËËÔÅÓ½ 

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë(EMEROBIIDAE ǽÑÜ¿ËÇÍÅÈÅÄȽÏËËÔÅÓÅ

¿×ÄͽÎÏÊËȽͿ½¿×ÄͽÎÏÊËȽͿ½ #HRYSOPERLACARNEA ˾ÅÇÊË¿ÂʽÄȽÏËËÔÅÓ½

¿×ÄͽÎÏÊËȽͿ½¿×ÄͽÎÏÊË(EMEROBIUSHUMULINUS

±ÅÀÐͽ²ÅÖÊÅÉÍÂÃËÇÍÅÈÅ

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë(EMEROBIIDAEs ǽÑÜ¿ËÇÍÅÈÅÄȽÏËËÔÅÓÅ (EMEROBIUSHUMULINUS ­½Ä¿Å¿½ ÌËÇËÈÂÊÅÜÀËÁÅÕÊËÅÄÅÉп½Ç½ÏËÌÍÂÁ ǽǽ¿ÅÁ½¿Ë̽Á½ÈÅÏÂÈÅÎϽ ÌËÁÇËͽϽʽ˿ËÖÊÅÏ Á×Í¿ÂϽÅÈËĽϽŸ×ÄͽÎÏÊÅÏÂËÏÌ×Í¿ËÌËÇËÈÂÊÅ ÈÂÏÜÏÌÍÂÄɽÍÏ ½ÌÍÅÈ ËÏ¿ÏËÍËsÛÊÅ ËÏÏÍÂÏËsÌÍÂÄ ÛÈÅs½¿ÀÐÎÏÅËÏÔÂÏ¿×ÍÏËsÇͽÜʽ½¿ÀÐÎÏsÎÂÌÏÂÉ ¿ÍŬÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊËÎÏϽʽÃÅ¿ËÏʽ¿×ÄͽÎÏÊÅÏÂÅÊ ÁÅ¿ÅÁÅÂËÏÁËÁÊżÆӽϽÎÂÎʽÎÜÏÌËÂÁÅÊÅÔÊË




²¥¶ª¥©­¢£«§­¥¨¥.%52/04%2!



¤È½ÏËËÔÅÓÅÏ ÎÂÉ #HRYSOPIDAE ͽĿſ½Ï ËÏ  ÁË  ÌËÇËÈÂÊÅÜÀËÁÅÕÊˤÅÉп½ÏǽÏËʽÌ×ÈÊËͽĿÅÏ½È½Í ¿½ ÌÍÂÁǽǽ¿ÅÁ½¿Ì½ÕÇÐÈÅÈÅ¿×ÄͽÎÏÊËʽÎÂÇËÉËÌËÁ ÇËͽϽ ¿ ÌÐÇʽÏÅÊÅÏ ʽ ÇËͽϽ ʽ ÎÏ¿ËȽ Å ÇÈËÊŠʽ ÈËĽϽÅË¿ËÖÊÅÏÂÁ×Í¿ÂϽ ¿Ë̽Á½ÈÅÏÂÈÅÎϽÅͽÎÏÅ ÏÂÈÊÅËÏ̽Á×ÓÅŸ×ÄͽÎÏÊÅÏÂËÏÌ×Í¿ËÌËÇËÈÂÊÅÂÈÂÏÜÏ ÌÍÂĽÌÍÅÈ É½Æ ËÏ¿ÏËÍËÌÍÂÄÛÊÅsÛÈÅ ËÏÏÍÂÏËÛÈÅ ½¿ÀÐÎÏÅËÏÔÂÏ¿×ÍÏËsÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ËÇÏËÉ¿ÍżÆÔʽϽÌÍË ÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏÎÅÈÊË¿½ÍÅͽÌÍÅËÏÁÂÈÊÅÏ¿ÅÁË¿ÂÅÌËÇË ÈÂÊÅÜËÏÁ˾ÍËܼÆӽϽÎÂÌËȽÀ½ÏÌËÂÁÅÊÅÔÊË Í½ÄÌÍ×ÎʽÏËÅÈÅ¿ÍÂÁË¿ÂʽÀÍÐÌÅËÏÁ˾ÍËÜÌË ÁËÈʽϽ ÎÏͽʽ ʽ ÈÅÎϽϽ ÈÅÎÏÊÅÏ ÁÍ×ÃÇÅ ÇÈËÊÔÂϽ Å ÎÏ׾ȽϽ ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ¼ÆÔÊÅÜÏ ÎϽÁÅÅ ÌÍËÁ×Èý¿½ ËÏÁËÁÊŠȽͿÊÅÜÏs ÁÊŠǽǽ¿ÅÁÊÅÜÏs  ÁÊÅ ¬ÍÂÄοËÂÏËͽĿÅÏÅÂÂÁʽȽͿ½Ê½#HRYSOPAFORMOSA ÐÊÅÖËý¿½ËÏÁËÈÅÎÏÊÅ¿×ÕÇŠʽ#HYSOPAPERLA sËÏÁË ʽ#HRYSOPERLACARNEAËÏÁËÅʽ #HRYSOPAPALLENSËÏÁËÈÅÎÏÊÅ¿×ÕÇÅ ¨½Í¿ÅÏÂʽ˾ÅÇÊË¿ÂʽϽÄȽÏËËÔÅÓ½ ǽÇÏË¿×ÄͽÎÏ ÊÅÏÂÅȽͿÅÏÂʽËÎϽʽÈÅÏÂÏÍÅÄȽÏËËÔÅÓÅÇͽÎÅ¿½ Ͻ ÎÂÁÂÉÏËÔÇË¿½Ï½ÅÎÅÊÙËÇÍÅȽϽ νÌËÈÅѽÀÅ ÂÑÂÇ ÏÅ¿ÊÅ ÒÅÖÊÅÓŠʽ ÄÂÈ¿½Ï½ ÈÅÎÏʽ ¿×Õǽ ͽÌÅÔʽϽ ÎÏ×¾ÈÂʽÅÔÂÍʽϽÄÂÈ¿½¾×ÈÒŠͽÄÊËÓ¿ÂÏʽϽÄÂÈ¿½ Å˾ÅÇÊË¿ÂʽϽÄÂÈ¿½Á×Í¿ÂÊÅÓÅ

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë#HRYSOPIDAEsÄȽÏËËÔÅÓÅ #HRYSOPAFORMOSAÇͽÎÅ¿½ÄȽÏËOÔÅÓ½  #HRYSOPA PALLENS  SEPTEMPUNCTATA ÎÂÁÂÉÏËÔÇË¿½ ÄȽÏËËÔÅÓ½  #HYSOPAPERLACHRYSOPS ÎÅÊÙËÇÍÅȽÄȽÏËËÔÅÓ½  #HRYSOPERLACARNEA˾ÅÇÊË¿ÂʽÄȽÏËËÔÅÓ½ 



²ÅÖÊÅÏÂÁ×Í¿ÂÊÅÓÅËÏÎÂÉ-IRIDAEͽĿſ½ÏËÏÁË

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë-IRIDAE $ERAEOCORISSERENUS $ICYPHUSECKERLENI

²ÅÖÊÅÏÂÁ×Í¿ÂÊÅÓÅËÏÎÂÉ!NTHOCORIDAEͽĿſ½ÏËÏ   ÁË   ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕÊË ¤ÅÉп½Ï ǽÏË ¿×ÄͽÎÏÊË Ê½ÎÂÇËÉËÌËÁÇËͽϽʽÁ×Í¿ÂϽϽ Ë̽Á½ÈÅÈÅÎϽÅͽΠÏÅÏÂÈÊÅËÎϽÏ×ÓÅ ÇÏÅ¿ÅÄÅͽÏÎÂͽÊËʽÌÍËÈÂÏsÇͽÜʽɽÍÏ Ê½Ô½ÈË ÏËʽ½ÌÍÅÈŸ×ÄͽÎÏÊÅÏÂÁ×Í¿ÂÊÅÓÅËÏ ¿ËÌËÇËÈÂÊÅ ÎÂÌËÜ¿Ü¿½Ï¿ÇͽÜʽɽÆʽԽÈËÏËÛÊÅ £ÂÊÎÇÅÏÂÅÊÁÅ¿ÅÁÅÎʽÎÜÏÜÆӽϽÎÅÌËÂÁÅÊÅÔÊËÅÈŠʽÀÍÐÌÅÌË ÜÆÓ½¿Ì½ÍÂÊÒÅɽʽÈÅÎϽϽ ¿ÈÅÎÏʽϽ ÁÍ×ÃǽÅÈÅ¿ÓÂÊÏͽÈʽϽÃÅÈǽ¢ÁʽÃÂÊÎǽÎʽÎÜËÏ  ÁË  ÜÆÓ½ Ÿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ¾ÍËÜ Ê½ ÌËÇËÈÂÊÅÜϽ ÜÆÔÊÅÜÏÎϽÁÅÆÌÍËÁ×Èý¿½ËÏÁËÁÊÅ ½È½Í¿ÊÅÜÏ s ÁÊÅ Ÿ×ÄͽÎÏÊÅÏÂʽÎÂÇËÉÅÃÅ¿ÂÜÏËÏÁËÁÊŬËÌРȽÓÅÅÏÂËÏËÏÁÂÈÊÅÏÂÌËÇËÈÂÊÅÜÎÂĽÎÏ×Ì¿½ÏÅÎÂÎÍ ֽÏÁËÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ËÇÏËÉ¿ÍÅ ²ÅÖÊÅÔÂÎÇŠʽÔÅÊ Ê½ ÃÅ¿ËÏ ÌÍËÜ¿Ü¿½Ï ǽÇÏË ¿×Ä Í½ÎÏÊÅÏÂÅÊÁÅ¿ÅÁŠϽǽÅȽͿÅÏ¢ÁʽȽͿ½Ê½ÒÅÖ Ê½Á×Í¿ÂÊÅÓ½s!NTHOCORISNEMORALISĽοËÂÏËͽĿÅÏÅ ÐÊÅÖËý¿½ ʽÁ  ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ ÅÈÅ ÈÅÎÏÊÅ ¾×ÈÒÅ ½ ¿×ÄͽÎÏÊÅÏÂÅÊÁÅ¿ÅÁÅÎÂÅÄÒͽʿ½ÏÁÊ¿ÊËÎÊ½Æ É½ÈÇË  ¾ÍËÜ ¨½Í¿ÅÏÂÅ¿×ÄͽÎÏÊÅÏÂÒÅÖÊÅÁ×Í¿ÂÊÅÓÅÎÂÉÂÆÎÏ¿Ë !NTHOCORIDAE ν ÂÑÂÇÏÅ¿ÊÅ ÉÊËÀËÜÁÊÅ ÒÅÖÊÅÓŠʽ Ä È¿½Ï½ÈÅÎÏʽ¿×Õǽ ͽÌÅÔʽϽÎÏ×¾ÈÂʽÅÔÂÍʽϽÄ È¿½¾×ÈÒÅ

!NTHOCORISPILOSUS /RIUSNIGER


ÌËÇËÈÂÊÅÜÀËÁÅÕÊˤÅÉп½ÏǽÏËÜÆÓ ȽͿ½ÅÈÅ¿×Ä Í½ÎÏÊËʽÎÂÇËÉË¿ÌËÔ¿½Ï½ Ë̽Á½ÈÅÈÅÎϽ ͽÎÏÅÏÂÈÊÅ ËÏ̽Á×ÓÅ ÇÈËÊÅ ÅÈÅ ÌËÁ ÇËͽϽ ʽ ÈËĽϽ Å Ë¿ËÖÊÅÏ Á×Í¿ÂϽ £ÂÊÎÇÅÏÂÅÊÁÅ¿ÅÁÅÎʽÎÜÏÜÆӽϽÎÅ¿ÃÅÈÇÅÏÂÅ̽ ÍÂÊÒÅɽËÏÁËÈʽϽÎÏͽʽʽÈÅÎϽϽ¼ÆÔʽϽÅÉÌÍË ÁÐÇÓÅÜ Â Îͽ¿ÊÅÏÂÈÊË ÊÅÎǽ s ÉÂÃÁÐ  Å  ¾ÍËÜ Ÿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏËϾÍËÜʽÌËÇËÈÂÊÅÜϽ ÜÆÔÊÅÜÏÎϽÁÅÅÌÍË Á×Èý¿½ÉÂÃÁÐÅÁÊÅ ½È½Í¿ÊÅÜÏËÏÁËÁÊÅ Ÿ×ÄͽÎÏÊÅÏÂʽÎÂÇËÉÅÌÍÅËÏÁÂÈÊÅÏÂÀÂÊÂͽÓÅÅÃÅ¿ÂÜÏ ËÏÁËÁÊÅ ²ÅÖÊÅÏ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ ËÏ Ì×Í¿ËÏË ÌËÇËÈÂÊÅ ÅɽÀÅÊŠͽÏÌÍÂÄÌ×Í¿½Ï½ÌËÈË¿ÅʽʽÛÈÅ ËÏ¿ÏËÍËÏËÌÍÂÄÎÍ Á½Ï½Ê½ÛÈÅ ËÏÏÍÂÏËÏËs¿ÏËͽϽÌËÈË¿Åʽʽ½¿ÀÐÎÏÅ ËÏÔÂÏ¿×ÍÏËÏËsÇͽÜʽÎÂÌÏ¿ÍÅŸÌÍÅÍËÁʽÎÍÂÁ½¿×Ä Í½ÎÏÊÅÏÂÅȽͿÅÏÂÌÍÅËÏÁÂÈÊÅÏÂÌËÇËÈÂÊÅÜÎÂÎÍÂÖ½Ï ËϽÌÍÅÈ É½ÆÁËÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ËÇÏËÉ¿ÍÅ ¨½Í¿ÅÏÂÅ¿×ÄͽÎÏÊÅÏÂÒÅÖÊÅÁ×Í¿ÂÊÅÓÅÎÂÉÂÆÎÏ¿Ë -IRIDAE νÒÅÖÊÅÓÅʽÄÂÈ¿½Ï½ÈÅÎÏʽ¿×Õǽ ͽÌÅÔʽ ϽÎÏ×¾ÈÂʽÅÔÂÍʽϽÄÂÈ¿½¾×ÈÒÅÅͽÌÅÔʽϽÈÅÎÏʽ Ëν ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë.ABIDAE .ABISFERUS .ABISPSEUDOFERUS .ABISPUNCTATUSFEROIDES ²ÅÖÊÅÏÂÁ×Í¿ÂÊÅÓÅËÏÎÂÉ.ABIDAEͽĿſ½Ï ÌË ÇËÈÂÊÅÜÀËÁÅÕÊˤÅÉп½ÏǽÏËÜÆÓ½ÌËÎÏ׾ȽϽʽÂÁ ÊËÀËÁÅÕÊŠͽÎÏÂÊÅÜ ÌË ÍÜÁÇË ÌË ÇÈËÊÅÏ ʽ Á×Í¿ÂÎÊÅ Ë¿ËÖÊÅ¿ÅÁË¿ÂÅÈÅǽÏË¿×ÄͽÎÏÊÅʽÎÂÇËÉſͽÎÏÅÏÂÈ ÊÅËÎϽÏ×ÓÅ ÌËÁË̽Á½ÈÅÈÅÎϽÅÈÅÌËÁÇËͽϽʽÈËĽ ϽÅË¿ËÖÊÅÁ×Í¿ÂϽ ¬ÍÂÄÅÉп½ÈÅÏ¿×ÄͽÎÏÊÅʽÌÐÎǽÏÉÂÎϽϽʽÄÅÉÐ ¿½Ê¿ÇͽÜʽɽÍÏÅÌÍÂÄÌ×Í¿½Ï½ÌËÈË¿Åʽʽ½ÌÍÅÈ ²Í½ÊÜÏΠÁÊÅÅÇËÌÐÈÅͽÏ£ÂÊÎÇÅÏÂÎʽÎÜÏËÏ



Á˾ÍËÜÜÆÓ½ÌËÎÏ׾ȽϽʽÂÁÊËÀËÁÅÕÊÅͽÎÏÂÊÅÜ ¬ÍÅ¿ÅÁË¿ÂÏÂËÏÍËÁ.ABISÜÆÔÊÅÜÏÎϽÁÅÆÌÍËÁ×Èý¿½   ÁÊÅ ½ ȽͿÊÅÜÏ s   ÁÊÅ ¬×Í¿Ë ÌËÇËÈÂÊŠΠͽĿſ½ÌÍÂÄɽÆsÛÈÅ ½¿ÏËÍËÏËÄÅÉп½ÖËÌÍÂÄÛÈÅ sÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ¤½ԽνÂÁʽȽͿ½ËÏ¿ÏËͽ¿×ÄͽÎÏʽ¿ÅÁË¿ÂÏ ËÏÍËÁ.ABISÐÊÅÖËý¿½ ÈÅÎÏÊÅ¿×ÕÇÅ ½ÌÍÂÄÎ¿Ë ÂÏËͽĿÅÏÅÂËÇËÈ˾ÍËÜ ¨½Í¿ÅÏÂÅ¿×ÄͽÎÏÊÅÏÂÒÅÖÊÅÁ×Í¿ÂÊÅÓÅËÏÍËÁ.ABIS ʽ ÎÂÉÂÆÎÏ¿Ë .ABIDAE ÐÊÅÖËý¿½Ï ÄÂÈ¿½Ï½ ÈÅÎÏʽ ¿×Õǽ ͽÄÊËÓ¿ÂÏʽϽ ÄÂÈ¿½ Š˾ÅÇÊË¿ÂʽϽ ÄÂÈ¿½ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë!NTHOCORIDAE /RIUSNIGER

²¥¶ª¥¡·­Ÿ¢ª¥³¥(%-)04%2!

!NTHOCORISNEMORALIS

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë.ABIDAE

¿×ÄͽÎÏÊËȽͿ½¿×ÄͽÎÏÊËȽͿ½ ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë-IRIDAE

$ERAEOCORISSERENUS$ICYPHUSECKERLENI.ABISFERUS.ABISPSEUDOFERUS

±ÅÀÐͽ²ÅÖÊÅÁ×Í¿ÂÊÅÓÅ




През последните няколко години на специализираните винени пазари се налага трайна тенденция към разширяване на пазарната ниша за вина, произведени изцяло от проверени и наблюдавани биологични суровини. Вината, произведени от сертифицирана органична гроздова суровина1 е най-бързо растящата категория в производството на всички органични алкохолни продукти. В същото време потребителите все повече се ориентират към търсенето на винени продукти, които отговарят на здравните изисквания и поставят акцент върху безопасността на продукта. Голяма част от потребителите са на мнение, че биологичното винопроизводство предлага по-добър вкус, по-високо качество, по-добро влияние върху околната среда, че то е гарант за тяхното здраве и безопасност. Към настоящия момент найобщо биологичните вина могат да се характеризират като вина, произведени от гроздови суровини, които се получават чрез напълно променени методи за отглеждане на лозята, което изключва използването на неорганични химически вещества и пестициди. В България производството на биологични вина се регламентира с Наредба № 22 за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях. Контролът и сертифицирането, съгласно законовата уредба, са поверени на юридически лица – търговци и сдружения с нестопанска цел, акредитирани от Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация” и

получили разрешение от министъра на земеделието и храните. Производството на вина от биологични гроздови суровини се развива много екстензивно както в традиционните страни винопроизводителки в Европа (Италия, Франция, Испания, Германия, Австрия и др.), така и в страните от „Новия свят” (Аржентина, Австралия, САЩ, Нова Зеландия, Чили и др.). Нарастването на интереса към производството на вина от биологични гроздови

суровини може да се потвърди с непрекъснатото увеличаване на лозовите площи (фиг. 1). В резултат на това през 2009 г.2 реколтираните лозови масиви, предназначени за биологично производство се увеличават около 3,9 пъти спрямо 1998 г. В Европа през периода 2004– 2008 г. държавата с най-голяма площ лозови насаждения за биологично производство е Италия, средно с около 36 506,7 хектара, следвана от Франция с около 21  483,7 хектара и Испания – с

около 19 951,2 хектара (таблица 1). В България площите с лозови насаждения, предназначени за биологично производство все още са твърде ограничени, независимо от чувствителното им увеличение. През 2007 г. техният размер е едва около 298,53 хектара, което е 3,2 % от общо отглежданите площи за биологично производство и едва около 2,2 % от общо заетите площи за биоземеделие в страната. През 2008 г. площите с лозови насаждения за биологично производство са близо 486 хектара, което е приблизително 2,9 % от общите площи биологично управлявани земи. Данните са показателни за това, че изграждането на лозови масиви за производството на биологични гроздови суровини у нас все още прохожда, но тепърва ще се развива и налага. Необходимо е да подчертаем, че в България са налице изключително благоприятни почвени и климатични условия за биологично производство. Поради тази причина те трябва да се

1. Органични гроздови суровини е понятие, което се използва най-вече в англосаксонския свят като еквивалент на биологични гроздови суровини. В България е коректно да се използва единствено терминът биологични гроздови суровини. 2. Данните за 2009 г. са предварителни.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

31

Лозе и вино

Екологизация на винопроизводството в България


Фиг. 1. Динамика на площите с лозови насаждения, предназначени за биологично производство през периода 1998 – 2009 г. (в хектари)

от лозови масиви, създавани и реколтирани от самите винопроизводители в страната. По този начин могат да се постигнат определени предимства като: редуциране на разходите, свързани с третирането на лозовите насаждения с различни пестициди и използване на изкуствени торове; ограничаване на токсичното въздействие върху растежа и развитието на лозите, което спомага за повишаване качествените характеристики на гроздето, и безопасността на произвежданите вина; осигуряване на по-добър и строг контрол във връзка със сертифицирането на гроздовата суровина, което създава по-високо доверие у потребителите и повишава конкурентоспособността на вината, произведени от биологична гроздова суровина на специализираните винени пазари. За реализирането на това решение винопроизводителите в България може да кандидатстват за субсидиране по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. – мярка 214 „Агроекологични плащания”. Бенефициенти по тази програма могат да са както собственици, така и арендатори на лозови масиви. Минимални-

използват и приспособят за ес- съвременните пазарни условия и тественото развитие и реколти- силно влошената международна рането на биологични гроздови конюнктура, е налице свиване суровини. Освен това, многове- на потреблението на регионалковните традиции в отрасъла, ни вина и спад в продажбите. наличието на подходящи сорто- Разбира се, необходимата на виве, повишеното потребителско нопроизводителите промяна към търсене и възможностите за производството на вина от биопазарна реализация на продук- логични гроздови суровини може цията, държавната политика, от да бъде осъществена на базата гледна точка на нормативната на обоснована дългосрочна и регламентация и източници- целенасочена стратегия В този те за финансиране на този вид смисъл може да се предложат и производство, допълнително обосновават няколко възможни благоприятстват изграждането решения. на лозови масиви за производПърво. Осигуряване на биството на биологични гроздови ологична гроздова суровина Таблица 1. Площи с лозови насаждения за биологично производство суровини. С оглед на всичко това е ло- по страни в Европа през периода 2004 – 2008 г. (в хектари) гично винопроизводителите в Площи с лозови насаждения за Темп на прираст България да реагират и да се биологично производство (ха) (%) адаптират по съответен начин Държава към сериозните предизвикателства. Те са свързани с преструк2004 г. 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2008/2004 2008/2007 туриране на производството, с промяна на поведението, поли- Австрия 1 657 1 766 2 477 2 773 67,3 11,9 тиките и стратегиите за осигу- България – 228 298 486 – 63,1 ряване на необходимото коли16 428 18 808 22 509 28 190 71,6 25,2 чество сертифицирана гроздова Франция Германия 2 500 2 700 3 500 4 400 76,0 25,7 суровина за производството на биологични вина. От друга Гърция 3 303 4 603 4 554 5 023 52,1 10,3 страна, преориентирането на 31 170 37 693 36 684 40 480 29,9 10,3 винопроизводителите към про- Италия – 4 327 4 327 – – – изводството на вина от биоло- Молдова гично грозде, ще им позволи да Португалия 912 1 178 2 021 – – – заемат нови пазарни позиции. Испания 14 928 16 832 17 189 30 856 106,7 79,5 Това е наложително, тъй като в Турция

32

бр. 1, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

1 988

5 485

5 706

6 393

221,6

12,0


ят размер на стопанисваните собствени, арендувани или наемани площи, е 0,5 хектара, а минималният срок на стопанисване е не по-малък от пет години. По посочената мярка около 82 % от средствата се осигуряват от ЕС, а останалите 18 % от републиканския бюджет. Трябва да се отбележи, че кандидатстващите по тази програма ще получат пълния размер на средствата едва през 2016 година, което на практика може да забави цялостното създаване и развитие на лозовите масиви за биологично производство. Второ. Осигуряване на биологична гроздова суровина от лозови масиви, стопанисвани от регионалните винопроизводители, но обособени след конверсия. Прилагането на този подход ще позволи на винопроизводителите в България да сменят сортовия състав на лозовото им насаждение със сортове, подходящи за производството на биологични вина. Тук става въпрос за сортове най-вече с повишена устойчивост към неблагоприятните климатични условия, болестите, вредителите и пр. Във връзка с това е много важно правилното и рационално развитие на пепиниерството в страната с цел осигуряване на висококачествен лозов посадъчен материал на винопроизводителите при изграждането и създаването на лозовите на-

саждения, съгласно световните и европейските стандарти. Необходимо е съвместно сътрудничество със специалистите от ИЛВ – гр. Плевен за създаване на подходящата маточна база и осигуряване на качествен лозов посадъчен материал. За осъществяването на това намерение винопроизводителите могат да кандидатстват по мярка „Преструктуриране и конверсия на винени лозя” от „Националната програма за подпомагане на лозаровинарския сектор 2008/2009 – 2013/2014 г.” Трето. Осигуряване на биологична гроздова суровина чрез съвместна дейност (взаимно сътрудничество) на винопроизводителя с един или няколко гроздопроизводители при строго регламентирани финансови и юридически правила. Това е много подходяща форма – особено когато винопроизводителите не стопанисват лозови масиви, а също и когато са налице стабилни партньорски връзки и взаимоотношения. По този начин се предоставят много повече и по-различни възможности за изгоди и повишаване на фирмения потенциал както за винопроизводителя, така и за гроздопроизводителя. Например чрез съвместната си дейност партньорите могат да постигнат: осигуряване на достъп до допълнителни ресурси (финан-

сови средства, земя, производствен опит и умения, информация и пр.), което в съвременните бизнес условия е изключително полезно;  редуциране на разходите, относно преминаването от конвенционално към биологично производство, както и последващото реколтиране на биологичните гроздови суровини, като ги преразпределят помежду си. По този начин участниците може да генерират повече приходи и други положителни ефекти. Това ще даде отражение и върху други характеристики, като рентабилност, ефективност, инвестиционни възможности и пр., които формират общия имидж на участниците в представите на техните контрагенти; по-големи възможности за повишаване качеството на гроздето вследствие на подобрия взаимен контрол при изпълнението на различните агромероприятия. Това е много важно условие за успешното позициониране на българските винопроизводители на престижни пазари, които се характеризират с още по-високи изисквания за качество и стандартни продукти. За реализирането на тази възможност, винопроизводителите в България могат да кандидатстват по мярка 142 „Създаване на организации на производители” от Програмата за развитие на селските райони (2007 – 2013 г.). В заключение екологизацията на винопроизводството чрез биологични суровини ще даде възможност на българските винопроизводители да увеличат конкурентните предимства на произвежданите от тях вина. Това ще им позволи да са по-гъвкави и по-лесно приспособими към новите пазарни изисквания и интензивния конкурентен натиск на специализираните винени пазари. Хон. ас. Зоя Иванова СА „Димитър Ценов” – Свищов

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

33


Овощарство

поддържане на почвената повърхност в бадемово насаждение Стремежът за опазване на л/хa през април + 5,0 л/хa след почвеното плодородие и ограоколо 45 дни. За оценка влияниничаване употребата на пестието на различните системи върху циди налагат необходимостта плододаването на дърветата и от проучвания върху влиянието качеството на плода се отчетоха на различни системи за поддъпоказателите: добив(кг /дърво, ржане на почвената повърхност кг/хa), рандеман, мазнини, общи и контрола на заплевеляване с захари, белтъчини и общ азот, оглед прилагане на екологосъофосфор(Р2О5 ), калий(К2О). В периода на проучване в бразни подходи при отглеждане редовата ивица на насаждениена бадемовите насаждения. Плето беше установено наличие на велната растителност е един от основните конкурентни фактори Поморие се извършиха проучва- 12 броя едногодишни плевели: на растежа на младите баде- нията. Насаждението е засадено див овес, едногодишна метлица, мови дървета по отношение на през 1998 г. на почвен тип- типич- полско подрумче, поветицовидна вегетационните фактори- вода, на смолница и е формирано по фалопия, часовниче, червена хранителни вещества, светлина. системата подобрена чашовидна мъртва коприва, компасна саНа съвременния етап борбата корона. Изпитани са следните лата, злолетница, бяла лобода, с плевелната растителност в системи за поддържане на обикновен бабинец, черно куче бадемовите насаждения се води почвената повърхност: в меж- грозде, зелена кощрява и 7 броя предимно по механичен път- чрез дуредието- V1-черна угар,V2- многогодишни видове плевели – обработка с фрези с откланящи зелено торене със зимен грах, паламида, балур, троскот, синя секции. За химичен контрол на V3-тревна смеска овес + грах, жлъчка, магарешки бодил, див заплевеляването срещу едного- V4-фий, V5- зимна бакла. Култури- лапад и родилна трева. Данните за хербицидната дишните и многогодишни житни те за зелено торене са засявани плевели могат да се прилагат рано напролет, преди вегетация ефикасност са еднопосочни през листни хербициди : селективни на дърветата. Заораването им годините на проучването и са – флуазифопбутил, халоксифопе- се извършваше в края на месец представени в осреднени стойнотоксиетил или тотални- глифозат, юни. дикват, глюфозинат амониев. В редовата ивица Данните от специализираната за контрол на плевелнаучна литература показват, че ната растителност се прилагането на почвени херби- прилагаха- механична циди влияе по различен начин обработка с откланяща на вегетативните и продуктивни фреза, почвени хербипрояви на бадема. Установено е циди- пендиметалин че при третиране на млади баде- -Стомп 33ЕК-4,0 л/хa и мови насаждения с пендиметалин 6,0 л/хa, Тревисимо (дии диурон + глифозат външни урон + глифозат)- 10,0 симптоми на фитотоксичност и л/хa-внесен еднократно Фиг. 1 Хербицидна ефикасност на Стомп и Тревисимо- общ брой плевелни расдепресия в растежа на дърветата в началото на месец 33ЕК тения средно на 1м 2 (в динамика на 30-ти и не са наблюдавани. април и двукратно- 5,0 60-ти ден) В статията представяме ре- Табл. 1. Влияние на културите за зелено торене върху добива на зултатите от проучване влия- бадемови дървета, сорт „Старт” нието на различни системи варианти добив ранза поддържане на почвената деман, % кг/дърво кг/хa % спрямо контролата повърхност и контрола на за5,070 167 100 50,99 V1-контрола-черна угар плевеляване върху добива и 5,850 193 116 47,30 V2- зимен грах качеството на бадемови пло4,060 134 80 48,99 V3-зимен грах+овес дове от сорт „Старт”. – фий 4,560 150 90 44,06 V 4 В периода 2005-2009 г. в Оп-зимна бакла 3,370 118 71 41,08 V 5 итната станция по земеделие в 34

бр. 1, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”


сти. На 30-тия ден в редо- Табл. 2. Влияние на културите за зелено торене върху качеството на вата ивица във вариантите бадеми от сорт „Старт” варианти мазниобщи белтъчини азот фосфор калий третирани с хербициди ни, % захари, % % P2O5 K2O не се отчита наличие на 69.61 4.35 17.95 2.94 1.12 0.94 V1-контрола развиващи се плевелни черна угар видове. На 60-тия ден след 71.09 5.25 18.18 2.98 1.16 0.94 V2– третиране със Стомп 33 зимен грах ЕК- 6,0 л/хa и Тревисимо 69.65 4.80 17.51 2.87 1.13 1.97 V3-грах+овес 10,0 л/хa се установява –фий 70.01 5.05 17.72 2.91 1.17 1.94 V 4 наличие на единични плеV4-vetch велни растения, съответно 69.48 5.00 18.39 3.02 1.17 0.96 V5 –бакла 3,1 бр./ м 2 и 4,5 бр./ м2 , при среден брой в контролата блюдавания ефект се запазва до вената повърхност върху пока– 8,0 бр./ м2 (фиг. 1). След трети- около 90 дни след третиране. зателя рандеман показват, че не ране със Стомп 33ЕК-4,0 л/хa са Външни симптоми на фитото- се наблюдават съществени разотчетени по-голям среден брой ксичност и депресия в растежа лики между отделните варианти. плевелни растения в сравнение на дърветата, третирани с херби- Наблюдава се тенденция отново с контролата. Това се дължи на циди не бяха наблюдавани. за по-ниски стойности във варипо-слабата хербицидна ефикасРезултатите за количеството анта зелено торене със зимна ност на по-ниската доза. В същия надземна маса преди заорава- бакла. По отношение показателя момент в участъка, третиран с нето на културите са представе- съдържание на мазнини в ядката Тревисимо -10,0 л/хa отчетените ни на фиг. 2. Най-голямо е коли- отново не се установява същестплевелни растения са многого- чеството зелена маса от грахо- вено различие между вариантидишни растения, поникнали след во- овесената смеска -48 650 кг/ те на поддържане на почвената внасянето на хербицида. Отлична хa(V3) , следвана от тази във V2 повърхност (табл. 2). хербицидна ефикасност се отчи- –зимен грах-38  820 кг/хa. НайИЗВОДИ та след третиране с Тревисимо малко е количеството на откоса Прилагането на различни 10,0 л/хa-двукратно внесени във варианта със зимна бакла- системи за поддържане на почпрез 45 дни, както по отношение 23 920кг/хa(V5). вената повърхност в бадемови на едногодишните, така и върху Влиянието на различните насаждения оказва различно упоритите многогодишни пле- системи за поддържане на поч- влияние върху добива. Като подвели. При третиране със Стомп вената повърхност върху доби- ходящи култури за зелено торе33ЕК-6,0 л/хa и 4,0 л/хa и Треви- ва от дърветата и рандемана са не, с положителен ефект върху симо 10,0 л/хa внесен еднократно представени в табл. 1. Получе- добива на дърветата, може да се през април, след 60-ти ден от ният добив е най-голям при ва- препоръча използване на зимен датата на третиране се налага- рианта със зелено торене зимен грах и фий. Зимната бакла като ше внасяне на листни тотални грах-1930 кг/хa. Увеличението на култура за зелено торене не е хербициди за борба с вторичното добива спрямо контролния вари- подходяща поради негативно заплевеляване с многогодишни ант- черна угар е 16 %, като раз- влияние върху добива. Комбиплевели. При двукратното вна- ликите са статистически доказа- нирането на селективни за сяне на комбинирания хербицид ни. Във варианта зелено торене бадемовата култура хербициди Тревисимо(5,0 л/хa през април + с фий получения добив е 1500 в редовата ивица(Стомп 33ЕК5,0 л/хa след около 45 дни) се кг/хa. В този вариант разликата 4,0 и 6,0 л/хa, Тревисимо – 10,0 осигурява ефикасен хербициден с контролата не е статистически л/хa) и използване на култури контрол върху всички плевелни доказана. Най-нисък добив в го- за зелено торене в междуревидове, особено по продължител- дините на проучване е установен дията – зимен грах и фий са ност на ефективното хербицидно във вариант зелено торене със подходяща система за поддърпоследействие. На 60-тия ден не зимна бакла- 71 % спрямо кон- жане на почвената повърхност, се отчита наличие на вегетираща тролния вариант. Тези резултати която осигурява ефикасен конплевелна растителност, като на- дават основание да се приеме, трол върху заплевеляването че подходящи култу- и благоприятен ефект върху ри за зелено торене растежа и плододаването на са зимния грах и фия. дърветата. Резултатите за А. Дженева, влиянието на прилоОСЗ – Поморие З. Ранкова, варианти жените системи за поддържане на почИО – Пловдив Фиг. 2. Количество надземна маса от тревите преди заораване (кг/хa)

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

35


Селекция за устойчивост към шарка при костилковите овощни видове Вирусната болест шарка с причинител Plum pox virus (РРV) e ендемична за нашата страна, както и за страните от цяла Източна Европа. В Западна Европа все още има региони, в които болестта не се среща, но всяка година се съобщава за нови ареали на разпространение. На практика и на шестте континента шарката е регистрирана. Като всички вирусни болести по растенията и тя не се повлиява от химични препарати, затова селекцията на устойчиви сортове и подложки е много важен елемент за ограничаване на разпространението й. Важността и на двата компонента на дървото – подложката и присадената част (сорта) произтича от факта, че заразяването с вируса може да стане на всички етапи от производството и отглеждането на дърветата: в питомника чрез листните въшки – и през двете години на отглеждане; в маточната градина за калеми или в овощната градина – като въшките инфектират присадената част или подложката чрез издънките. Устойчивостта към болести е способността на растенията да предотвратяват, ограничават или да задържат развитието на болестта. Тя се контролира от гени на устойчивост. Независимо, че донори на устойчивост към шарката се търсят от самото є откриване преди 77 години, съобщените източници са малко. Според литературните данни, няма открит източник на устойчивост от род Prunus – устойчив или имунен, който може да предпази дърветата от всички щамове на вируса. Според редица изследователи съществуващите източници на устойчивост са полигенни, а устойчивостта която те осигуряват е от средно ниво поне при един от щамовете на вируса. Това означава, че при използване на съществуващите донори ще се получават индивиди с различна степен на унаследяване. В такъв случай реална ли е възможността да се създадат сортове устойчиви към патогена? Отговорът е - възможно, но трудно. Поради тази трудност в съвременния селекционен процес участват различни специалисти - селекционери, биолози, вирусолози, eнтомолози и др., а успехите вече са резултат от усилията на цели колективи. Има голямо разминаване в понятията за устойчиви сортове, поради което понякога едни и същи сортове биват отнасяни от различни автори в различни групи на устойчивост Според определението на Купър и Джонс един генотип е имунен, когато няма взаимодействие

36

бр. 1, 2011 г., сп.

между патогена и гостоприемника, така че вирусът никога не може да бъде открит в последния. Според авторите при устойчивите генотипи вирусът е силно потиснат (нисък титър на вируса) в сравнение с чувствителните и вирусът може да бъде открит, но спорадично. Толерантните генотипове се заразяват с вируса, но симптомите които той експресира са слаби. Чувствителни са генотипи, които свободно се заразяват и симптомите които се проявяват по листа, плодове, дървесина и цветове са силни и специфични за патогена. Поредица от изследвания през последните 10-15 години са свързани с доказване на факта, че при сливите съществува още един вид устойчивост – така наречената “свръхчувствителна устойчивост”, която предпазва растенията от системно заразяване чрез механизмите на свръхчувствителността, ограничаваща проникналият вирус чрез некротиране на тъканта, поради което вирусът не може да се намножи, а растението остава свободно от вируса. Стандартизиране на разбирането за чувствителността е важна от селекционна гледна точка, но забавяне на резултатите се получава също вследствие от вариабилността на патогена, физиологията на гостоприемника, климатичните условия и методите на инокулация. Ето защо в помощ на селекцията в последните години се прилагат молекулярните методи, които ще съкратят процеса чрез генетичната информация за генотипите от род Prunus. В тази връзка конструирането и използването на генни маркери се явява обещаващ метод за ранно откриване на растения устойчиви към PPV, което ще бъде предизвикател-

„Земеделие плюс”

ството в селекцията през следващите години. Първата стъпка на всяка селекционна програма е да обогатява геничните си ресурси и обръща особено внимание на местни, стари и диви генотипи от страната, тъй като вследствие на дългогодишното им взаимодествие с патогена и околната среда вероятността да се открият устойчиви форми е много по-голяма. Селекция за устойчивост към шарка при кайсията От изследваните голям брой кайсиеви генотипи с произход Европа, Азия и Северна Америка е установено, че няма имунни. Като носители на устойчивост към РРV са определени редица Северноамерикански сортове. Такива са Старк Ърли Ориндж, Харлейн,Голдридж, Стела, Харкот, което е дало основание да бъдат включени в съвременните селекционни програми. Най-трудоемката част от една селекционна програма е скринингът към вируса на шарката. Той е различен при различните програми, но е сходен в Испания, Франция и Италия и се базира на изкуственото заразяване. В Гърция се използва както естественото заразяване чрез въшки в ендемични райони, така и изкуствено заразяване чрез чип бъдинг. В последните години се включват и молекулярните методи,


като усилията да се конструират маркери са фокусирани главно върху изграждането на свързани генни карти и търсенето на кандидат-гени. Има вече конструирани такива карти на базата на хибридни поколения с участието на сортовете Голдридж, Лито, Старк Ърли Ориндж . Съчетаването на класическите с молекулярните методи и техники при селекция на кайсията са на много напреднал етап и вече започват да дават своите резултати. Селекция за устойчивост към РРV при прасковата Доскоро се считаше, че при прасковата всички сортове принадлежащи към Prunus persica Batsch. са чувствителни на шарка. Но едно проучване в Италия с изкуствено заразяване на 58 сорта с М щам на вируса е показало, че сортовете Морсиани 90, Мария Долче и Съмър Лейди не се заразяват дори след трикратно инокулиране. Освен това от вида Prunus davidiana ( див представител на прасковата) е отбран клон - P1908, който проявява частична устойчивост към вируса и е включен в селекциония процес. Във Франция е получено F1 хибридно поколение от кръстосването на Prunus persica Batsch – сорт Съмъргранд x P. davidiana и F2 поколение, резултат от самоопрашване на един хибрид от F1 поколение. Наследяемостта на устойчивостта към РРV в първото хибридно поколение е до 50% , а във второто надхвърля 70%. Тези резултати са обнадеждаващи и затова с помощта на ко-доминантни маркери е конструирана карта на кръстоската Prunus persica Batsch. х Prunus davidiana, първата стъпка към прилагането на асистираната с маркери селекция при прасковата. Селекция за устойчивост към РРV при сливата Селекцията при този овощен вид е трудна и се обуславя от хексаплоидния геном, на вида, затрудняващ извършването на анализи за унаследяването на даден признак. Това обяснява защо досега няма данни за молекулярни маркери при сливата. Както и при другите представители от род Prunus и при сливата не са открити имунни. Това се отнася и за другите видове сливи – джанка, трънка и

Единични симптоми на шарка по листа при устойчиви сортове

Симптоми на шарка по листа и плодове при толерантни сортове

Симптоми на шарка по листа и плодове при чувствителни сортове салицина. Много сортове съобщени като устойчиви в действителност са толерантни, тъй като те се заразяват от вируса, но симптомите които проявяват са слаби. Първият сорт, който се приема като устойчив (нисък титър на вируса след изкуствено заразяване) е Чачанска найболя и тя е включена в селекционните програми на Сърбия, Германия и Полша. Този сорт е включен и в българската селекционна програма, но отглеждан при естествен фон на зараза в сливова колекция, той се проявява като толерантен, а не като устойчив. Следователно доскоро селекцията при сливата имаше като резултат главно толерантни сортове. Кеглер, Хартман и други изследователи съобщават и доказват, че при сливата съществува още един вид устойчивост, която вече обяснихме по-горе, така наречената “свръхчувствителна устойчивост”. Според проучванията тя е кодирана в хромозомната ДНК и при вида P.domestica L. се контролира олигогенно. Растения с такава устойчивост остават свободни от вируса, дори в среда с голяма плътност на листни въшки преносители на РРV. Проблемът е, че рядко може да се получи 100% “свръхчувствителна устойчивост”. Това вероятно се дължи на изключителната изменчивост и приспособимост на патогена, чрез появата на нови или рекомбинантни щамове, на различни изолати в рамките на определен щам, както и специфичното взаимодействие на патоген – растение – околна среда. На този етап обаче, “свръхчувствителната устой-

чивост” остава надежден инструмент за ограничаване на шарката както в градините, така и в маточните насаждения и разсадниците, чрез използване на създадените сортове и подложки притежаващи този тип устойчивост. Първият получен сорт с такава устойчивост е резултат на немската селекционна програма от кръстосването на Ортенауер х Стенлей, регистриран под името Йойо. От тази кръстоска в Техническия университет в Мюнхен са получени и други хибриди, някои от които също показващи този вид устойчивост срещу всички щамове на вируса при изкуствено заразяване. На базата на “свръхчувствителна устойчивост” е започнала селекция и на подложки за сливата. В процес на изпитване са тези от серията Доцера и Доспина. Заключение: Селекцията за устойчивост към шарката в род Priunus остава предизвикателство и през следващите години, но очевидно наличният богат генетичен фон, тестиран или в процес на тестиране, напредналите генетични изследвания и усилията с тяхна помощ да се създадат методи и инструменти за съкращаване и предвидимост на селекцията дават основание да се счита, че проблемът с шарката може да бъде силно ограничен, ако не напълно решен.

Доц. д-р Валентина Божкова Институт по овощарство – Пловдив

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

37


Машини

Честит 50 – годишен юбилей колеги от КТИ ! КТИ за земеделската техника у нас Регистрацията на земеделска и горска техника и машини за земни работи, контролът на техническото им състояние и безопасността, на придобиването и отнемането на правоспособност за работа с тази техника, контролът на пазара на тази техника у нас, са основните задачи на екипа от специалисти, работещи в регионалните служби /РС/ и централното управление на Контролно-техническата инспекция /КТИ/ при МЗХ. Информационната система на Инспекцията дава възможност за анализи и прогнози за състоянието на машинния парк в нашето земеделие, за тенденциите в обновяването му. От системата може да се види, че до началото на м. декември 2010 г. общият брой на регистрираната техника е 211 620 машини, като увеличението спрямо предната година е 5%. Броят на колесните трактори е 55 925 спрямо 52 605 в края на 2009 г. Зърнокомбайните са 9838 броя при 9659 в края на 2009 г, от които около 7000 броя са в работна готовност. През 2010 г /до 10.12./ са регистрирани 20 073 броя машини. От тях 6349 са колесни трактори, от които 4024 броя първоначално регистрираните, в т.ч. 1021 броя нови /25 %/. Броят на зърнокомбайните е 1050, от които 566 първоначално регистрирани, в т.ч. 214 нови – 38 %. Регистрираните машини за земни работи са 1884 броя. Тенденцията на обновление на машинния парк е устойчива. Намалява средната възраст на машините, нараства процентът на нови колесни трактори и прикачни машини. Например през 2003 г. броят на колесните трактори на възраст до 2 години е 2,2 % от всичките, а през 2009 г. е 6,5 %. При зърнокомбайните този процент е 2,8 през 2003 и 8,6 % през 2009. Трябва да се отчете, че около 1500 броя от зърнокомбайните са от новите модели високопроизводителни машини, които са обаче на границата на 10- годишния експлоатационен срок и следва да се обновят.

38

бр. 1, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

При преструктурирането на парка се отчита повишаване на мощността при колесните трактори и от там на енергоосигуреността на единица площ. Площта , която обработва един физически трактор намалява от 81,6 ха през 2006 г. на 59,4 ха през 2009 г. За Германия тя е 11,6 ха, за Франция – 15,3 ха. При зърнокомбайните тенденцията е в обратна посока. От 140 ха ожънати през 2006 г., от един комбайн, през 2009 г се падат 194 ха житни култури. За Германия тези площи са 30 ха, за Франция – 52 ха.

Техническите прегледи /ТП/ на машините, извършвани от РС на КТИ са основен фактор за безопасността на земеделската и горската техника при работа и транспорт. За посочения период на 2010 г. инспекторите са извършили 142 983 броя, от които 40 432 годишни /ГТП/ на колесни трактори и 7007 броя на зърнокомбайни Анализът показва, че 98,55 % от комбайните в работна готовност и 85,09 % от тракторите в страната са преминали ГТП, При контрола на техническото състояние на машините специалистите от РС налагат по-високи критерии, в резултат на което 20 % от съставените актове са на лица, които създават условия и предпоставки за произшествия с други лица и техника. Засилен е и контролът при първоначалната регистрация на техниката, както и този при пускането на машините на пазара. Не се допуска регистрация на нова техника без сертификат или декларация за съответствие, както и пускането на пазара на машини, които не отговарят на изискванията на нормативните документи за осигуряване на безопасността им. Контролът на пазара е първата функция, утвърждаваща КТИ като необходима европейска структура у нас. За създаването, развитието, утвърждаването, проблемите и успехите ще научим на предстоящото, в края на месец февруари, честване на 50 годишния юбилей на КТИ. Земеделие плюс


Юбилей

ПРОФЕСОР ЧАВДАР ПЕТКОВ НАВЪРШИ 80 ГОДИНИ Чавдар Иванов Петков е роден на 26 октомври 1930 г. в с. Долна Кремена, Врачанско, в семйство на учители. Завършил е Първа врачанска мъжка гимназия “Христо Ботев” в 1949 г. и е приет за студент в Държавната политехника - София, където се дипломира като инженер по специалността “Земеделска техника” в Машинноелектротехническия институт /днес Технически университет/. Не е за вярване, но целият му трудов стаж преминава на едно и също място. От октомври 1954 г. до пенсионирането си през октомври 1991 г. той бе на работа в Научноизследователския институт по механизация и електрификация на селското стопанство – НИМЕСС, в столицата. В института е ръкодил секция, бил е заместник-директор по научната част и научен секретар. За старши научен сътрудник се хабилитира през 1961 г., а за ст. н. с. I степен - в 1978 г. През 1968 г. специализира в Мичиганския щатски университет на САЩ. Бил е ръководител на 9 аспиранти, които успешно са защитили докторски дисертации. Дълги години бе член на Специализирания научен съвет по механизация и електрификация на селското стопанство и на Специализирания съвет по земеделска и горска техника при ВАК; два мандата – в Научната комисия по машинни науки като заместник-председател и неин председател. По ирония на съдбата инж. Чавдар Петков е първият научен сътрудник в България, който започна да работи по проблемите на механизацията на зеленчукопроизводството у нас, без да е отглеждал зеленчуци на село.В тясно сътрудничество с учените по агротехника на зеленчуковите култури от опитните станции в с. Негован край София и в Горна Оряховица и от Института за зеленчукови култури “Марица” в Пловдив той реши за 3-4 години задачата за лехо-браздовото отглеждане на зеленчуците изобретявайки универсалния градински лехообразувател – ЛУГ-3,20. Българският лехообразувател, претърпял няколко модификации, се отличава от известните ни в света, със своята оригинална конструкция, която създава най-благоприятни условия за поникване на семената – едновременно с оформянето на лехите почиства повърхността им от буците и сухия слой почва. През всичките 37 години – започнал с частични разработки по механизиране на отделни процеси,

трудовият път на проф. Чавдар Петков мина през създаването на предпоставки за комплексна механизация на отглеждането и прибирането на различни видове зеленчуци и завърши с формиране на технологични комплекси от машини за промишлено производство. Той е автор на 18 изобретения, на 4 книги и 4 обзора на световната литература по механизация на зеленчуковото производство. През годините и десетилетията е публикувал 70 научни труда и множество научно-популярни статии. Като междуведомствен координатор на програмата за създаване на самоходното шаси СШ-22 и комплекта машини към него, проф. Петков има съществен принос, ведно с конструкторите от НИМЕСС и Института по селскостопанско машиностроене в Русе, и машиностроителите от завод “Мадара” в Шумен. А в края на 70-те години бе ръководител на друг колектив, който разработи и усвои комплекта машини за обработване едновременно на три лехи с тракторите от клас 1,4. Нека се знае още, че той участва в съвместен колектив със съветски учени и конструктори по създаването на прикачен доматокомбайн, успешната работа по който завърши през 1990 година. Чавдар Петков бе познат на зеленчукопроизводителите в цяла България. По негова инициатива още през 1956 г. бяха организирани първите специализирани тракторни бригади за механизация на зеленчуковото производство към МТС Божурище – в селата Чепинци и Негован, към МТС Казичене – в с. Долни Богров, край София. В 1959 г. той отиде в ТКЗС Брегово, Видинско, и убеди стопанските ръководители да прегърнат технологиите за механизирано отглеждане на зеленчуци на базата на лехобраздовата технология. Пиша “да прегърнат”, защото до тогава кооперативното стопанство не бе отглеждало зеленчуци! Как ви звучи фактът – след 15 години съвместна дейност, стопанството да отглежда върху 15 000 декара зеленчуци на базата на промишлени технологии, да изгради собствена консервна фабрика, от която излизаше продукция за милиони лева!? И след пенсионирането си проф. Чавдар Петков не се е разделил със земеделската техника. Като консултант той е в услуга на прохождащи търговци на машини и агробизнесмени. Малцина от читателите може би знаят за огромните му усилия като отговорен редактор по завършването на Терминологичен четириезичен речник по земеделска техника и свързаните с нея области. Инж. Кирил Момчилов

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

39


РЕЧНИКЪТ – БЕЗЦЕНЕН СПРАВОЧНИК Проф. Чавдар Петков за Терминологичния четириезичен речник по земеделска техника и свързаните с нея области в разговор с инж. Кирил Момчилов – Професор Петков, кога и как се роди идеята за създаването на Терминологичния речник? Казвам “създаване”, а не съставяне, защото съставителството е много по-лесна работа. – Идеята за разработване на терминологичен речник за земеделска техника и свързаните с нея области се появи в края на седемдесетте години на миналия век в отговор на призивите, които специалистите от Института по български език при БАН отправяха по Радио София към специалистите в различните отрасли на икономиката да работят по създаването на такива речници. Първата сбирка се състоя през януари 1981 година в Катедрата по селскостопански машини на тогавашния ВИМЕСС – Русе. Участваха може би над 50 души, но две трети от тях се отказаха веднага. После минаха 5 години, през което време подготвих словника върху който трябваше съавторите да насочат усилията си по сътворяване на определенията на термините. Десети ноември 1989-та ни завари с 6 подготвени раздела от общо 22 . Последва една мъчителна пауза и от 1995 година работата се възстанови. Към края на 2005-та се очертаха контурите на речника и през юни 2007-ма пред авторския колектив бе представена едната половина – Свързаните области. А в април 2008-ма се появи другата половина – със земеделската техника. Сега приключваме редактирането, обединяването и окончателното подреждане на термините. – Ще ми се да кажа предварително, че речникът за огромната част от работещите в българското селско стопанство ще бъде безценен справочник. Защото, ако разтворим литературата от миналото или днешната преса – вестници и списания, ще срещнем хиляди термини: част от тях интернационализирани, друга част – новородени, български, и трета – съвършенно неправилно вмъкнати чуждици. – Авторският колетив на речника систематизира натрупаните през годините знания и се надява, че с въвеждането на единна правилна терминология ще се улесни обмена на информация, програмирането, управлението и другите дейности, свързани с поефективното използване на земеделската техника. И не на последно място – ще се повиши научното и културното равнище на техническите кадри и учащите се в университетите и средните професионални училища. – В предварителния ни разговор казахте, че Ви е неудобно да говорите от името на целия колектив. Назовете членовете на редакционната колегия. – Всичките са добре известни, авторитетни учени: професорите Димитър Андреев, Ганчо Гужголов,

40

бр. 1, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Атанас Митков и Иван Палов и старши научните сътрудници Димитър Капитанов и Тодор Савов. – Нещо по-конкретно да кажете за структурата и съдържанието на речника. Читателите се интересуват, очакват го. – Речникът се подготвя като терминологичен. Това ще рече тълковен речник на термините, в случая на свързаните със земеделската техника и граничните с нея области. Обикновено тези речници са едноезични. Ние решихме да разширим информацията в две области: за термините, произхождащи от древните и съвременните чужди езици даваме информация за произхода на думата; за всеки термин даваме чуждоезичните му синоними на три езика – английски, немски и руски. Това налага след завършване на работата по първия том, където ще бъдат изложени тълкуванията на термините да се появи втори – справочен, в който ще бъдат подредени по азбучен ред чуждоезичните синоними на обяснените на български термини. Това ще позволи на ползвателите да притежават и един триезичен англо-български, немско-български и руско-български речник на термините в тази област. – Разбирам Ви много добре. Познавам Ви и като вещ преводач на техническа литература, но малцина от днешните българи са виждали такъв род речник! – В Речника са включени термини от 22 различни области, по-обемните от които са: ● Трактори, автомобили и двигатели с вътрешно горене. ● Хидравлика и хидравлични задвижвания. ● Механизация на почвообработката и мелиорациите. ● Механизация на сеитбата, саденето и разсаждането. ● Растителна защита и напояване. ● Механизация на прибирането на зърнените и фуражните култури. ● М еханизация на зеленчукопроизводството, овощарството и лозарството. ● Механизация на животновъдството. ● Експлоатация на машинно-тракторния парк. ● Ремонт на машинно-тракторния парк. ● Е лектрификация и електрични задвижвания. ● Растениевъдство и животновъдство. ● Икономика, маркетинг, финанси и мениджмънт на земеделската техника и земеделието. ● Теория на експеримента. ● Надежност и др. – Кога най-рано да очакваме Терминологичния речник в книжарниците? – Труден, много труден въпрос… Все още търсиме издателство, от него ще зависи кога най-рано ще се появи. То от своя страна търси спонсори… Много ми се иска още през 2011 година – автори, издатели и читатели, да се поздравим взаимно с успешния край на един многолетен труд!


Световното производство на мляко за 2009 г / по данни на ФАО, 2010/, надхвърля 678 млн. т годишно, от които около 580 млн.т краве мляко, 61 млн.т биволско мляко, 20 млн. т козе мляко и над 17 млн.т овче мляко. Европа и Южна Азия са най-важните региони в производството на мляко и добиват 46% от общото производство на мляко в света. Европейският Съюз (ЕС) е най-големия производител на мляко в света с 27 % от световното производство, следван от Индия с 20% , САЩ с 16%, Китай с 8%, Русия с 7%, Бразилия с 6%, Канада с 5.8% . В таблица 1. са представени данни за производство на мляко от страните-лидери в света за 2009 г. Табл. 1. Производство на мляко на странителидери в света за 2009 г. Страни – лидери производство № в производството на мляко в света на мляко в света (в милн. тона) 1

Индия

2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20

САЩ Германия Пакистан Китай Русия Бразилия Франция Нова Зеландия Великобритания Украйна Полша Холандия Италия Мексико Турция Австралия Египет Аржентина Канада

89.7 / 65.8 79.4 39.4 36.2 35.3 32.8 27.9 24.8 17.4 16.9 13.7 12.6 11.5 11..2 11.1 10.6 10.0 8.9 8.9 8.8

Източник: Юли, ФАО, 2010

Животновъдният сектор в Индия е изключително важен подотрасъл на селското стопанство, заемащ 68% от общото производство на сектора в страната, характеризиращ се с динамични промени, обхващащи измененията, както в броя на животните по отношение на отделните видове, така и промените по отношение на тяхната продуктивност. Интензивното развитие на сектора през последните години успя да надхвърли и обезпечи общ доход над 9% от животновъдството в селските и бедни райони на страната. Общо, животновъдният сектор допринася около 11% -14% от всички постоянни доходи в страната /за период на развитие 2000– 2008 година/. Говедовъдството, е най- важният и най-популярен подотрасъл на животновъдството, и заедно с биволовъдството обхващат най- мощните и широко разпространени и развити, средни, малки и много малки млечни компании в страната.

Индия е страната, коя- Taбл. 2. Динамика в на животните по то има около 174 милиона броя видове за 2008 говеда и над 85 милиона видове общ брой, биволи / по данни на /млн./ ФАО, 2009/. Тя е уникална животни страна по отношение отговеда 174,00 глеждането и съхранението на генетичните ресурси биволи 84,5050 за крави и биволи, това е страната, със светововце 54. 80 на известност и слава, кози 119,28 страната на свещените свине 14.79 крави с вековни традиции по отглеждането им. В Общ брой 475,09 таблица 2 е представена животни, всичко динамиката на изменеОбщо,   ния в броя на животните 309.10 птици по видове в Индия. Около 70% от кравите в Индия и 60% от биволите имат много ниска продуктивност /фиг.1/, за което има основателна причина, тъй като само 20% от цялата говедовъдната популация и 5% от биволите се осеменяват изкуствено, което е много нисък процент на фона на развитите държави. Развъждането и селекцията на говедата и биволите в Индия е важна част от държавната политика на страната за производство на повече и качествена животновъдна продукция. Породите в страната са представени с голямо многообразие: говедовъдната популация в Индия включва 26 породи, а биволовъдната е представена от 15 породи. Млечният сектор в Индия се характеризира с изграждането и развитието на стабилни малки и много малки млечни холдинги, които наброяват около 70 милиона . Многобройните млечни производители в страната използват около 78% от цялата обработ-

Фигура 1. Обща млечна продуктивност за стандартна първа лактация / дни/ по години.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

41

Животновъдство

Млечният сектор на Индия


ваема земя на производствените холдинги в Индия, като само 60% от земята е частна собственост, при това, собствениците се занимават с отглеждане на всички видове животни. Малките млечни групи / малките холдинги / в страната включват групи от различни животни, главно биволи, говеда, и кози / козите са съвсем малко/ въпреки, че козето мляко присъства постоянно в менюто на консуматорите, и най-вече на вътрешния пазар. Произведеното количество мляко се разпределя както следва: от биволите около 41,5 милиона тона, oт кравите 65.8 милиона тона и от козите 6.5 мил. Консумацията на мляко на глава от населението за различните периоди е съответно : от 1124 г/ден за 1960 – те години, съответно на 1170 г/ден през 1970, постепенно се увеличава , на 1230 г/ден за 2000 –та година и 1280 за 2008 г.

В заключение растежът на произведеното мляко през годините и прогнозите са между 4, 5 и 6% на всеки 4-5 години. Организацията и функционирането на млечната индустрия в Индия е представена от отделни млечни холдинги – кооперативни, частни и държавни, като в кооперативния сектор влизат по-големите млечни холдинги и той определено има по-голям дял от останалите два. Кооперативният сектор в млечната индустрия на Индия включва повече от 10 милиона млечни холдинги, които произвеждат приблизително над 82 милиона тона мляко годишно. Доц. д-р В. Гайдарска – ИЖН, Костинброд Доц. д-р П. Йовчевска – ИАИ, София

Новини от МЗХ

Информационна кампания по ПРСР Министерство на земеделието и храните инициира мащабна информационна кампания по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /ПРСР/ , която ще се проведе в 28-те областни центрове на цялата страна. Нейният старт бе даден в София. Кампанията има за цел да се повиши информираността сред земеделските производители по мерките от Програмата. Необходимостта от провеждането й се налага поради няколко причини, каза зам.-министърът на земеделието и храните г-жа Светлана Боянова, като посочи, че една от важните цели на срещите-дискусии по места е бенефициентите по мярка 112 «Създаване на стопанства на млади фермери» да бъдат запознати и да знаят, че вече одобрените бизнес планове трябва да се изпълняват, за да не се наложи да връщат пари. В рамките на срещите те ще получат информация относно изискванията по изпълнението на тези планове. Зам.-министър Боянова, информира, че най-атрактивната мярка, по която има на 100% договориран бюджет е 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” в частта за закупуване на земеделска техника. Вниманието по време на кампанията ще бъде изцяло насочено към усвояване на средствата заложени по гарантираните бюджети по нея. Земеделските производители ще бъдат запознати с възможностите и видовите инвестиции, които ще се подпомагат в рамките на „гарантираните бюджети”. До края на 2011 година животновъдните ферми втора и трета категория трябва да се преструктурират, за да отговорят на стандартите на Общността за сектор „Мляко”, в противен случай подлежат на закриване. За реализирането на тези проекти относно покриване на стандартите ще бъде предоставен кредит от Държавен фонд „Земеделие” при референтен лихвен процент, което ще бъде одобрено на заседание на Управителен съвет на ДФЗ. С проекти по гарантираните бюджети от 121-ва мярка могат да участват и стопани на птицеферми и свинеферми, които също трябва да покрият европейските стандарти за хуманно отношение към животните. По време на срещите със земеделските производители ще бъде обърнато особено внимание и на мярка 142 „Създаване на организации на производители”. Мярката разкрива възможности пред организации от различни сектори в аграрния отрасъл да получат финансова подкрепа от Програмата, за да имат по-голям достъп до пазарите на Общността. В Наредбата по мярката се подготвя актуализация с цел улесняване организирането на кандидатите в създаването на такива организации. За по-доброто усвояване на средствата, предвидени за мерките от ос 2 на Програмата, ще се акцентира върху предимствата за кандидатстване. За повишаване на интереса към тях от МЗХ и Държавен фонд „Земеделие” са предприети стъпки, като облекчаване на процедурите за кандидатстване, както и увеличаване нивата на компенсаторните плащания, след одобрениетд им от ЕК. За първи път през тази година ще стартира и прием по 213-та мярка „Плащания за Натура 2000 за земеделски земи”. До момента по Програмата са договорирани средства в размер на 1,078,207,049. 00 евро, което е 33 % от общия бюджет, а разплатените финансови средства са на стойност 627,061,781.00 евро или 19 % от целия бюджет на ПРСР. Кампанията ще се проведе по график в периода 17.02.-19.05. при участието и на специалисти от ДФЗ и НССЗ. Земеделие плюс 42

бр. 1, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”


/продължава от брой 10/ Третият, но не и по важност производствен фактор, фермерският капитал, съвсем естествено се генерира от фермерите чрез спестявания или заеми. За норвежките условия, овцевъдите и зърнопроизводителите имат относително малко задължения, съизмерени към наличните им в различен вид активи. В Норвежката икономика, както във всички развити такива, животновъдството е с редица предимства пред растениевъдните ферми, и неслучайно те почти не съществуват в чист вид, а са преминали към комбиниране на двете основни селскостопански производства, с цел намаляване на риска за вложения капиталов ресурс. Брутната селскостопанска продукция, произведена в Норвегия за 2006 г. е 29.4 билиона норвежки крони (1лв.~ 4NOK). По принцип, през последните години годишният брутен доход от земеделието варира, в зависимост от климатичните и пазарни условия, както и поради промените в цените и политиката на секторна подкрепа. Анализът на структурата на брутната продукция сочи, че около 70% от величината й идва от годишното фермерско производство с най-значителен дял на млякото и месото. Делът на зеленчуковото производство е 12.8%, а на зърнените и маслодайни култури- 10.3% от брутната продукция на сектора по базисни цени. Поради споменаваните вече неколкократно климатични и пазарни особености, но и поради отговорността на националната аграрна политика към фермерския просперитет, нивото на подкрепа за селското остопанство в Норвегия е много повисоко от това в много други страни. По принцип, сега действащото споразумение на Норвегия със световната търговска организация допуска три схеми на подкрепа, в зависимост от силата, с която се стимулира производството в страната: зелена, синя и кехлибарена. Зелената схема на подкрепа не е обвързана с производството, а кехлибарената е с продуктова специфика и насоченост. Синята схема заема междинно положение, дължащо се на някои продуктови ограничения. Таванът до голяма степен се слага

от кехлибарената подкрепа, която ограничава свободата на норвежките политици да развиват собствена стопанска политика в сектора, като тази схема регламентира определен сумарен размер на субсидиите за сектора (AMD-Aggregate Measurement of Support). Според метода за определяне на подкрепата за селското стопанство (PSE-Producer Subsidy Estimate), на Организацията за икономическо и социално развитие (OECD), Норвегия има едно от най-високите нива на секторно субсидиране в света. Като допълнение на всички, споменати до тук мерки на подкрепа, действат и някои инструменти на икономическата политика, регулиращи с обширен набор от правила и режими пазарните цени и бюджетните субсудии в сектора. Съществуват и други механизми за косвена подкрепа на земеделието, отнасящи се до социалните и здравни услуги, предоставяни при преференциални условия на заетите в него. Остава да представим и другата страна на фермерската икономика, а именно, производствените разходи. Селскостопанската политика на Норвегия от деветдесетте години насам се стреми да намали нивото на селскостопанските разходи, за да понижи цените за потребителите на продукцията от земеделието, както и нивото на обществена подкрепа за сектора. Един от основните, използвани за целта инструменти, е регулирането и намаляването на цените на зърното, позволяващи понижение на цените на концентрирантите фуражи и косвено, на животинската продукция. Цените на концентрирания фураж са единствените контролирани чрез преговори и тази мярка има незабавен ценови ефект. Съвкупните производствени разходи на сектора възлизат на около 20.3 билиона норвежки крони. Най-голям дял в структурата на разходите имат закупените фуражи (23.8%), амортизациите (28.3%) и т. нар. “други разходи” (18.1%). Следват ги силажните добавки, разходите за опаковка на продукцията, транспортните разходи, ветеринарното обслужване и разходите за резличните видове застраховки.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

43

Земеделието по света

Селското стопанство на Норвегия


Финансовият резултат от земеделието в Норвегия на национално ниво показва, че през последните години доходът от земеделие се повишава с 7.3%, докато годишната средна заплата на един зает в индустрията работник нараства с 46.2% за същия период. През повечето години възвръщаемостта на труда и капитала са най-високи в стопанствата от комбиниран тип, отглеждащи зърнени култури и развиващи свиневъдство, следвани от фермите, комбиниращи млечно и месно направление на отглежданите животни. През 2005 г. доходите на фермите, занимаващи се с млечно говедовъдство и овцевъдство са съответно 483 000 и 491 300 норвежки крони. Чистият доход на зърнените стопанства е 657 700 крони – незначително повисок от този в комбинираните зърнено-свиневъдни ферми, отбелязващи нетен среден доход от около 642 200 норвежки крони. Общият чист доход варира значително от година в година, но се забелязва тенденция на стабилно увеличение през последните няколко години. Основен фактор, който ще има продължително и усилващо се влияние върху доходите на заетите в сектора е интернационализацията на хранителните пазари, както и конкуренцията на международни обединения на търговци на дребно и преработвателната хранителна индустрия, срещу които, проявяващия се като независим играч на пазара норвежки фермер в момента, няма да може да се изправи при равни конкурентни начала. Състоянието на трудовия пазар в Норвегия е другият фактор, който заедно с нивото на лихвите по банковите кредити, силно влияе върху доходността на земеделието. Както вече беше отбелязано, повечето от фермерите в Норвегия не са единствено заети в селското стопанство и в тази връзка, състоянието на трудовия пазар в страната влияе както на възможностите им за намиране на допълнителна работа, така и на осигуреността на фермите с допълнителна наемна работна ръка. Най-важни в случая са цените на фермерския труд, изразени като работна заплата, и предлагането на работна сила в отрасъла. В момента на трудовия пазар на Норвегия присъства и друг важен фактор - чуждестранните работници, чието число нараства прогресивно: заети доскоро предимно в зеленчуко44

бр. 1, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

и плодопроизводството, днес те вече са търсени за наемане и в норвежкото животновъдство. Съществуващата в момента липса на работна ръка във всички сектори на норвежката икономика ще постави селското стопанство в среда на остра конкуренция и може да се очаква, че му предстоят тежки времена във връзка с намирането на подходящи работници за фермерските дейности. В този смисъл, много специалисти от бранша смятат, че въпросът с чуждестранната работна сила трябва да бъде преразгледан и внимателно регулиран, с оглед на нарастващото й влияние върху норвежкото общество като цяло. И накрая, характеристиката на норвежкото земеделие ще завърши с кратко представяне на брутната годишна продукция на отрасъла, която през последните пет години е малко над 30 билиона норвежки крони годишно, при ниво на вложения от малко над 15 билиона крони. Годишната крайна продукция е от порядъка на 15 – 16 билиона крони (3-4 билиона лева), от които в горския сектор са генерирани малко под 5 билиона крони. Само за сравнение, стойността на крайната продукция в българското селско стопанство по базисни цени (с включени субсидии) за 2008 г. бележи ръст с 34.7% спрямо 2007 г. Да се надяваме, че това е начало на една положителна тенденция в развитието на българското селско стопанство, която ще ни доведе по-скоро и по-близо до организационния статус, ефективното управление и финансовите резултати на норвежкото земделие, чиито характеристики току-що бяха преддставени накратко. Според направения кратък преглед на норвежкото селско стопанство и най-вече, след проведените разговори с различни специалисти от бранша: учени, фермери и политици, по-главните предизвикателства, пред които в дългосрочен план земеделието на Норвегия ще се изправи, са свързани с повишаващата се степен на интернационализация и нарастваща конкуренция в сектора и на пазарите на продукцията му, както и с ръста му на развитие, с оглед настоящите екологични и икономически условия. Независимо от външната среда, поставяща ограничения пред развитието на земеделието им, норвежките власти и институции са убедени, че


трябва да продължават да го подкрепят, срещу нарастващата външна конкуренция, и че тази подкрепа трябва да се разшири и разнообрази, на базата на преговорни споразумения с норвежките ключови фермерски представители и организации. Друго основно предизвикателство, норвежците виждат в трансформиране на досега действащата схема на субсиди в т.нар. зелена подкрепа (необвързана с производството схема), тъй като не бива да се допуска това да повлияе на локализацията и обхвата на достигнатия производствен и високотехнологичен капацитет на земеделието в Норвегия. В ход е и разработването на стратегия за планиране развитието на селския бизнес и администриране на специални, насочени към селските райони на страната фондове и ресурси, очаквани отдавна за ликвидиране на регионалните икономически, социални и културни различия, все още съществуващи в някои части на Норвегия. Остава за бъдещо разрешение и важният въпрос относно престуктурирането на млечния сектор, както и проблемът с употребата или не на пашата, с оглед ефективното използване на земята и управлението на пейзажа като част от този процес. Накрая, бих искала да завърша с убеждението, че има доста уроци за България от начина, по който Норвегия организира, управлява и подкрепя селското си стопанство, свързани по принцип с националната аграрна политика и институционалната организация на сектора, както и със сътрудничеството между всички, обвързани с развитието му страни. Като цяло, бъдещето на българското земеделие е огромно предизвискателство, но и ключ за развитие и просперитет и на българските фермери, и на администриращите дейността им и отрасъла като цяло, български институции и експерти. През целия дълъг преходен период, българското селско стопанство беше поле за експерименти на всевъзможни икономически и политически инструменти и лостове, използвани безогледно, и понякога безотговорно, от всички политически сили, преминали през властта. Независимо от декларациите им, за приоритетния характер на земеделския сектор в политическите им платформи, резултатите опровергават изговореното, особено на фона

на налагащото се от само себе си сравнение с току-що представеното, макар и накратко, норвежко земеделие. На фона на норвежката политика по отношение на селското стопанство, само маркирана в статията, е видно, че българската аграрна политика все още не е ясно диференцирана част от общата икономическа политика на страната, а механизмите й са още в процес на разработване, прецизиране и стиковане с останалите икономически мерки. Модернизацията на българските земеделски стопанства; създаването на работещи, ефективни и печеливши сдружения на фермерите за съвместно използване на производствените (скъпи и ограничени) фактори; улесненият достъп до кредитиране и гарантиране на кредитите в отрасъла; прехода на земеделието ни от конвенционално към биологично; разнообразяването на селските икономики; съвременното управление на земята и околната среда и пейзаж; осигуряването на достъпни образователни, консултационни и други социални услуги за фермерите ни; повишаването на административния и експертен капацитет на отрасъла; разработването и внедряването на нови енерго- и ресурсо спестяващи технологии; възстановяването на прекъснатата връзка наука-практика….това са само част от многобройните предизвикателства, пред които българският земеделски сектор е изправен. Останалите се отнасят до наложените, от членството ни в Европейския съюз споразумения и правила, които трябва да се научим да спазваме, както и до процедурите за усвояване на Европейските стредства за секторно развитие, които трябва да се научим да разбираме и изпълняваме, и то при условия на пълна прозрачност и липса на корупционни практики. Последното, но сред най-важните предизвикателства, които сме длъжни да посрещнем и превърнем в свое предимство, е, връщайки българския вкус на храната си, да възстановим и запазим производствените си и търговски традиции в един отрасъл, който за българина от векове е бил не само част от икономиката на страната му, но съдба и поминък, а вярвам и бъдеще. Ас. д-р Мая Стойкова Институт по фуражните култури, Плевен

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

45


Саморазтоварващо ремарке ПИРГОС 25

За връзка със специалистите от “Автолинк България” ООД:

ХАРАКТЕРИСТИКИ Обем на бункера: 25 м3 Производителност: 9 м3/мин. (300–400 т/час) Време за разтоварване: 2 минути Клапи за спиране на продукта във всеки един момент по време на работа: 2 броя Бруто тегло на превозното средство: 22 000 кг Собствено тегло: 8700 кг Полезен товар: 15 300 кг Размери (дължина/ширина/височина): 9050/2850/3650 Височина на бордовете: 1200 + 250 мм Дебелина на стените на бункера: 4/4/4 мм Височина на товарене на горния ръб на бункера до земята: 3400 мм Колея: 2150 мм Окачване и мостове: Тандем – двуосно с параболични ресьори и заден мост с пасивно управление и хидравлична блокировка Вертикално натоварване на теглича: 2000 кг Максимално допустима скорост: 40 км/ч Минимално изискване трактор мощност: 165 к.с./121 кВт Разтоварващ шнек: (диаметър/дължина/височина на претоварване) – 412мм/5200мм/4560мм Спирачна система: пневматична – двупроводна с ръчен регулатор на натоварване Тип размер гуми: 700/50-26,5  варийни шибри за разтоварване или при аваА рия на разтоварващи механизми на трактора и ремаркета Клапи, спиращи продукта в процеса на разтоварване

гр. Ямбол, кв. "Индустриален", тел.: 359 46 66 16 37, 359 46 66 16 26; Факс: 359 46 66 16; GSM: 359 889 26 78 39; e-mail: office@pirgos.eu, sales@pirgos.eu; www.pirgos.eu


Земеделие плюс  

списание за професионално земеделие и наука

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you