Page 1

ISSN 1310-7992

8’2011

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС


технологии в хармония с природата

ТЕХНИКА ЗА СЪВРЕМЕННИ АГРОТЕХНОЛОГИИ

Сеялки от моделен ред АСТРА (СЗ 3,6 А; СЗТ 3,6А; СЗП 3,6Б; СЗ 5,4; СЗТ 5,4) са предназначени за редово засяване на семената на зърнени, зърнено-бобови култури и други, които са близки к ъм зърнените к улт ури по размер на семената и норми на сеене с едновременно внасяне на минерални торове.

Сеялки пневматични 6-редови ВЕГА 6 и 8-редови ВЕГА 8 за точно засяване на семената на окопни култури според минималната (Mini Till) и традиционната агротехнологии с едновременно (отделно от семената) внасяне в засяваните редове на минерални торове и с уплътняване на почвата.

Брани дискови 2-редови от модел ПАЛЛАДА и 4-редови от модел АНТАРЕС с диапазон на ширината за загребване от 2,4 до 6 м. за ресурсоспазващо предсеитбено основно обработване на почвата, за унищожаване на плевели и наситняване на следжътвените остатъци.

Пневматични универсални сеялки от моделен ред ВЕСТА. ВЕСТА 8 и ВЕСТА 6 за точно засяване на семената на окопни култури с едновременно внасяне на гранулирани минерални торове. ВЕСТА 12 за точно засяване на калибрирани, дражирани и обикновени семена на захарно и кръмно цвекло и други окопни култури.

Култиватор АЛЬТАИР за междуредово обработване на посевите на окопни култури с едновременно внасяне на гранулирани минерални торове. Осигурява висококачествено разрохкване на почвата между редиците на дадена дълбочина с унищожаване на плевели.

ОРИГИНАЛНИ РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ. МРЕЖА ОТ СЕРВИЗНИ ЦЕНТРОВЕ. Виж в детайли:

www.chervonazirka.com

Частно акционерно дружество «Търговски дом «Червона зирка» Отдел за продажби в Украйна: тел.: +38 (0522) 35-61-15, 35-61-43

ООД «Бултрекс» гр. Левски т. 359-650-8-30-18 ООД «Оптиком» гр. Стара Загора, т. 359-426-1-66-46 ЕТ «Пряспа-Светозар Киров», гр. Добрич, т. 359-586-3-01-59


Българска Агенция Новини от МЗХ

по Безопасност на Храните

Õ¿√–¿ƒ» «¿ »ÕŒ¬¿÷»» «‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú Ì‡ ÁÂωÂÎËÂÚÓ Ë Отворено ı‡ÌËÚ ‰- ÷‚ÂÚ‡Ìписмо ƒËÏËÚÓ‚ ‚˙˜Ë ̇„‡‰‡до г-жа Мариана Кукушева – Ú‡ Á‡ ¡˙΄‡ÒÍË ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌ ÔÓ‰ÛÍÚ ‚ ÍÓÌпредседател на Федерацията на хребопроизводителите и сладкарите ÍÛÒ‡ Á‡ ËÌÓ‚‡ˆËË ÔÓ ‚ÂÏ ̇ "¬Â˜Â ̇ »ÁЗдравейте г-жо2010" Кукушева, ÎÓÊËÚÂΡ - ¿√–¿ ‚ „. œÎÓ‚‰Ë‚. Õ‡„‡Не се познаваме, но искам ‰‡Ú‡ ÔÓÎÛ˜Ë ÙËχ "lj‡‡" ¿ƒ - „. ÿÛÏÂÌ да ви благодаря, че защитихте —⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈ Á‡ българската ÔË͇˜Ì‡ селекция ÍÓÏÔÎÂÍÚ̇ ‰ËÒÍÓ‚‡ ·‡Ì‡, ÍÓˇна зимна обикновена пшеница и на сортовете, ÚÓ ·Â ÓÚ΢Â̇ Á‡ Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ӷ·ÒÚÚ‡ "Õ‡¡⁄À√¿–— Œ“Œ ЗЕМЕДЕЛСКИ«≈Ã≈ƒ≈À»≈ КУЛТУРИ които произвеждаме. Бяхте заета с ۘ̇ ‰ÂÈÌÓÒÚ Ë ‡Á‡·ÓÚÍË". œËÓËÚÂÚË Á‡ ÔÓÏˇÌ‡ ̇ ‡„‡̇ڇ ÔÓÎËÚË͇ 4 Добив и качество на зърното даване на интервю накрая на изне«≈Ã≈ƒ≈À— »  ”À“”–» ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ·Â Ô‰сения Консултативен съвет, който се от твърда пшеница 4 «‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ ≈ÙÂÍÚ˂̇ ·Ó·‡ Ò Ô΂ÂÎËÚ проведе̇ в Добрич, и не можах ви Ò‰‡ÚÂÎ ÍÓÏËÒˡڇ ÔÓдаÓˆÂÌˇ‚‡Ì ̇ ͇̉Ëна френски благодаря лично. ÔËПродуктивност Ô¯ÂÌˈ‡Ú‡ Ë Â˜ÂÏË͇ 7 ‰‡ÚËÚÂ. Õ‡„‡‰Ë Ò‡ ‚˙˜ÂÌË ‚ ¯ÂÒÚ Í‡Ú„ÓКачеството на пшеницата знаете, че зависи от сорта, мениджсортове твърда пшеница ¡Ó·‡ Ò Ô΂ÂÎËÚ ÔË ÙÛ‡ÊÂÌ „‡ı 10 7 ËË, ÔË ÔÓÒÚ˙ÔËÎË 72 Á‡ˇ‚ÍË Á‡ Û˜‡ÒÚË . мънта по време на вегетация на пшеницата и метеорологичните ∆ËÚÌË ÚÂ‚Ë ‚ на —‡Í‡ Ô·ÌË̇ Съхранение рапица условия по време на вегетация. На първите ËдваÚÂıÌÓÎÓ„ËË фактора можем да ¬ ‡Á‰ÂÎ "ǯËÌË, ËÌ‚ÂÌÚ‡ ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ Ë ı‡ÌËÚÂÎ̇ ÒÚÓÈÌÓÒÚ 11 8 с активно проветряване влияем, и то успешно, за производство добри Á‡ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ" Ôӷ‰ËÎнаÂпшеница ÙËχс много "¬»—–¿—“»“≈ÀÕ¿ «¿Ÿ»“¿ качествени показатели и те са подвластни на човека, но на третия Сортове и произходи —≈–-ŒœŒ–¿" ŒŒƒ Ò ÂÍÒÔÓÌ‡Ú фактор не можем да влияем. След това͇ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡ следва брашното и техно Î˛˜Ó‚Ë ÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë ÔË ÊËÚÌË ÍÛÎÚÛË ориенталски тютюн 11 логията на производство на хляба и хлебните изделия които Вие и Marathon Magnum. Ò˙Ò ÒΡڇ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ вашите членове ÔÓ на федерацията знаят много добре и където има ЕКОЛОГИЯ (Ô¯ÂÌˈ‡, ÚËÚË͇ÎÂ, ˜ÂÏËÍ, Ó‚ÂÒ, ˙Ê) 13 »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú Ô·ÌËÌÒÍÓ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó много тънкости също. Потребителят и отделни фермери обаче се За излужената канелена горска почва «≈À≈Õ◊”÷» Ë ÁÂωÂÎË „.и “ÓˇÌ ÔÓÎÛ˜Ë "ÕÓ‚Ë хващат за хляба сорта. Тази година е̇„‡‰‡ показателнаÁ‡ – който натори œÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ 16 14 ÒËÒÚÂÏË при биологично управление есента с Á‡ фосфорни и калиеви торове,̇ а поÏΡÍÓ време на‚вегетация ıË„ËÂÌÂÌ ‰Ó·Ë‚ χÎÍËдаде азот и микроелементи листните торове и проведе √ÂÌÂÚ˘ÌË ÂÒÛÒË ÓÚ Ò‡Î‡Ú‡ Ë ÒÔ‡Ì‡Í 18 Ë Ò‰ÌË Вегетативни биофилтри ÙÂÏË Ëс ÔÂ‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ ÏÛрастителноза‚ ÏÓщитните мероприятия навреме, там резултатите са много добри по Œ¬ŒŸ¿–—“¬Œ χ̉Ë" ‚ ‡Á‰ÂÎ "ǯËÌË, ËÌÒڇ·и опазване на водите 17 ·ËÎÌË отношение на добив и качествени показатели. Смея да твърдя, че fl„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ë ‚ ¡˙΄‡ˡ 33 много хора отÁ‡ НАЗ, както и хора от ръководното им тяло и ˆËËпознавам Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ". БИБЛИОТЕКАТА – ПЧЕЛАРСТВО 19–34 √˙·ÌË ·ÓÎÂÒÚË ÔË ÒÎË‚Ó‚Ë ÒÓÚÓ‚Â 35 членове на тази организация, има-фермери вече»ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú в страната ни, които — ÌÓ‚ ÒÓÚ ÌÂÍÚ‡Ë̇ √Â„‡Ì‡  ÂÒÚÂÌ˙Ú - ˆÂÌ̇ ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒ͇ ÍÛÎÚÛ‡ 38 са над средното ниво, които правят един изключително успешен ЗЕЛЕНЧУЦИ ÔÓ мениджмънт Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó - „. œÎÓ‚‰Ë‚им·Â ÓÚ΢ÂÌ на земята си и резултатите са много добри. Ò «‡ÒËÎÂÌ ÍÓÌÚÓÎ ÔÓ Ú˙„ӂˡڇ Биологично производство на пипер 35 Ô˙‚ÓСелекционер съм от 1986 год. Имам създадени доста ÏˇÒÚÓ ‚ ‡Á‰ÂÎ "—ÓÚÓ‚Ë ÒÂÏÂ̇ Ëсортове, ÔÓ- но Ò Ó‚Ó˘ÂÌ ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂˇΠ40 най-успешният ми сорт е Енола, заемащ повече от 30% от площта Продуктивност на полски пипер Ò‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂˇÎ". ÿÿ»Õ» на пшеницата в страната. По качество е средна с повишена сила при листно подхранване ≈ÌÂ„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ÓÔÂ‡ˆËË ‚ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ 41 38 ¬пшеница, ‡Á‰ÂÎ "“ÓÓ‚Â Ë иÔÂÔ‡‡ÚË ÒÂÎÒÍÓÚÓ но съчетава добив добро качество.Á‡ Другите ми колеги от ОВОЩАРСТВО In MeÏoriam: Çۯ͇ ’ËÌÓ‚‡ 44 ÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó" института и от Ôӷ‰ËÚÂÎ другия селекционен център в Садово също работят  »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÏÂÎËÓдобреËи постигат много добриÁ‡ резултати. още ни има, ∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ Отглеждане на черешови дървета ‡ˆËË ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ Ò‚Óˇ Така, ÌÓ‚чеÏÂÚÓ‰ Á‡ но не знам до кога? – но това са други въпроси.  ‡Íв ‰‡ Ò ÓÔ‡ÁË ‚ÒˇÍÓ ÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ ÚÂΠ45 оранжерии 40 ÔÂ‡·ÓÚ͇ ̇виÓ„‡Ì˘ÌË ÓÚÔ‡‰˙ˆË. Още веднъж благодаря за подкрепата относно българската ÕÓ‚ËÌË ÓÚ Ã«’ 40, 44, 47 селекция на зимната обикновена пшеница. Миналата година МАШИНИ Õ‡„‡‰‡Ú‡ ‚ ‡Á‰ÂÎ "∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" Ò при  –¿“ ¿ »—“Œ–»fl Õ¿ «≈Ã≈ƒ≈À»≈“Œ участието ми в международен ‡ÒӈˇˆËˇ семинар по пшеницата в Санкт ‚˙˜Ë ̇ Õ‡ˆËÓ̇Î̇ Á‡ ‡ÁПроблеми и перспективи пред механизацията Петербург, Русия инициирах да има в ÕËÍÓÈ Ì  ÔÓ-„ÓÎˇÏ ÓÚ ıΡ·‡ 48 ̇ пътуващ ÔÓÓ‰‡ ·˙΄‡Ò͇ на растениевъдството у нас 43 ‚˙ʉ‡ÌÂ Ë ÒÂÎÂÍˆËˇ България международен семинар ÷¬≈“¿–—“¬Œ по пшеницата. Тази година началото на ÏΘ̇ Á‡ ‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË Ó‚ˆÂ ÓÚв ÏΘНю Холанд Агрикълчър ÀËÏÓÌËÛÏ (Limonium M.)спонсорира ЕK 50 46 м. юни600 се състоя това·ÍÚ‡ˆËÓÌсъбитие и колегите ÎËÚ‡ Икономически измерения ÕŒ¬»Õ» Œ“ ƒ⁄–∆¿¬≈Õ ‘ŒÕƒ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ 51 ÌÓ Ì‡Ô‡‚ÎÂÌËÂ Ò Ì‡‰ ни от чужбина останаха с много добри ̇ ÏΘÌÓÒÚ. впечатления от нашата селекция в Садово За експортните позиции ¡»¡À»Œ“≈ ¿ и Генерал Тошево. "«ÂωÂÎË ÔβÒ" ÃÂÌÚ‡ 21-32 48 на винарската промишленост Доц. д-р Костадин Костов

Добружански земеделски институт, »Á‰‡ÚÂÎ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ, –‰‡ÍˆËÓÌ̇ ÍÓ΄ˡ: √·‚ÂÌ »ÌÊ. Ã. ÃËÎÓ¯Ó‚‡ GSM: 0884 МЗХ,‰‡ÍÚÓ: ПРСР, ДФЗ 10,612 18, 635 42, 45 Генерал Тошево

–‰‡ÍÚÓ: Ã. —Ô‡ÒÓ‚‡ PR Ë ÂÍ·χ —. œÂÍÓ‚‡, GSM: 0888 336 519 Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 œ‰Ô˜‡Ú̇ ÔÓ‰„ÓÚӂ͇ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ Редактор М. Спасова +359С.2Пекова, 852 02GSM 48 0888 336 519 PR и “ÂÎ.: реклама

Предпечатна подготовка „Ентропи 1” ЕООД ÷Â̇: 5,00 ΂. E-mail: zemedelieplius@mail.bg Тел. +359 2 852 02 48 Е-mail: zemedelieplius@mail.bg Цена: 5,00 лв.

œÓÙ. ‰- »‚. “˙ÌÍÓ‚ - ŒÚ„. ‰‡ÍÚÓ, GSM: 0882 966 459; ¿Í‡‰.Издател ¿Ú. ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰.Ò.Ì. À. ˙ÒÚ‚‡, „Ентропи 1” ЕООД, Редакционна колегия: ÔÓÙ.Проф. ‰.ËÍ.Ì. ÒÚ. ‰- ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚, д-рœÎ.Ã˯‚, Ив. ТрънковÒÚ.Ì.Ò.I – Отг. редактор, GSM 0882 966 459; ÒÚ.Ì.Ò.Акад. ‰- Ат. “.ÃËÚÓ‚‡, Атанасов,ÒÚ.Ì.Ò. проф. д.‰- с. н.ƒ.»Î˜Ó‚Ò͇, Л. Кръстева, ÒÚ.Ì.Ò.проф. ‰- д.¬. ÓÚ‚‡, ‰Óˆ. ‰-проф. “. Ó΂, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- с. н. Р. Бъчварова, д. ик. н. Пл. Мишев,  . ˙Ì‚‡, ‰- Õ.¡‡Î‚ÒÍË, ‰.Ò.Ì. Ã.—ÂÏÍÓ‚, проф. ÒÚ.Ì.Ò. д-р Д. Домозетов, доц. д-р Т.ÔÓÙ. Митова, доц. д-р Д. Илчовска, ‰Óˆ. ‰- ¬.√‡È‰‡Ò͇ доц.¬. д-рÕËÍÓÎÓ‚, В. Котева,ÒÚ.Ì.Ò. доц. д-р‰- Т. Колев, доц. д-р К. Кънева проф. д-р Н. Балевски, проф д. с. н. М. Семков, доц. д-р Б. Николов, доц. д-р В Гайдарска

—ÔËÒ‡ÌË ì«ÂωÂÎË ÔβÒî  ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂΠ̇ ̇È-ÒÚ‡ÓÚÓ ÁÂωÂÎÒÍÓ ÒÔËÒ‡ÌË ‚ ¡˙΄‡ˡ - ÒÔ. ìŒ‡ÎÓî, ËÁ‰‡‚‡ÌÓ ÓÚ 1894 „.

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г. Списанието се издава с подкрепата на:

ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”, áð. 2, 2010 ã. сп. „Земеделие плюс”, бр. 8, 2011 г.

3

3


Земеделски култури

ДОБИВ И КАЧЕСТВО НА ЗЪРНОТО ОТ ТВЪРДА ПШЕНИЦА Необходимо условие преди внедряването на хербицидите в селскостопанската практика е изучаване въздействието им върху културата. Намаляването на добива при зимните житни култури като резултат от фитотоксичното действие на отделните хербициди са доказали редица автори (Любенов, 1987; McMullan, 1993; Димитрова и др., 2003;). През прехода от конвенционално към устойчиво земеделие е необходимо намаляване на използваните хербициди. Смесеното приложение на листните торове с намалени дози хербициди ускорява този процес. Съвместното им приложение намалява фитотоксичността спрямо културата и засилва хербицидния ефект. Листните торове спомагат за преодоляването на стреса от третирането на растенията с хербициди (Павлова, 2004). Внедряването на все повече хербициди и листни торове за извънкореново подхранване поражда необходимостта от проучвания относно тяхното комбиниране, с оглед създаването на оптимални условия за растеж и развитие на твърдата пшеница (Rola et al., 1999; Колев и Горбанов, 2000). В статията са представени резултатите за влиянието на някои листни торове, противошироколистни хербициди и резервоарните смеси между тях върху добива на зърно, неговите структурни елементи, височината на растенията и качествените показатели на зърното. Изследването бе проведено през периода 20072009 г. в опитното поле на Института по памука и твърдата пшеница – Чирпан, на почвен тип излужена смолница. Изведен бе двуфакторен полски опит с твърда пшеница сорт Загорка. Фактор А – листни торове – включва 4 нива: нетретирана контрола и 3 листни тора – Лактофол О – 800 мл/дкa, Терасорб – 300 мл/дкa, Хумустим – 50 мл/дкa. Фактор В – противошироколистни хербициди – включва 6 нива: заплевелена, нетретирана контрола и 5 хербицида – Дерби (флорасулам + флуметсулам) – 7 мл/дкa, Секатор (амидосулфурон + йодосулфурон) – 30 г/ дкa, Сансак (метосулам + 2,4-Д) – 100 мл/дкa, Линтур (дикамба + триасулфурон) – 15 г/дкa, Гранстар (трибенурон-метил) – 2,5 г/дкa. Поради слабата си прилепимост хербицидът Гранстар е внасян съвместно с прилепителя Тренд – 0,1 %. Комплексните торове съдържат азот 4

бр. 8, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

в амидна, нитратна и амониева форма, лесноусвоими фосфор, калий, микроелементи, аминокиселини и физиологично-активни вещества, а органичния Хумустим – калиеви соли на хуминовите киселини и фулвокиселини. Двата комплексни листни тора се различават главно по вида на комплексообразувателя – при Лактофол О това е млечната киселина, а при Терасорб е етилен-диамин-тетра-оцетната киселина (EDTA). Всички листни торове, хербициди и съответните смеси между тях са внасяни през фаза братене на твърдата пшеница с разход на работен разтвор 20 л/дкa. Смесването бе извършено в резервоара на пръскачката. Тъй като проучваните хербициди не притежават противожитен ефект, борбата с житните плевели при всички варианти бе изведена с хербицида Топик в доза 45 мл/дкa. Изследвано е влиянието, което листните торове, хербицидите и смесите между тях оказват върху добива на зърно и структурните елементи обуславящи добива – дължина на класа, класчета и зърна в клас, маса на зърното в класа. Проучени са и промените настъпващи под влияние на изпитваните фактори върху физичните – маса на 1000 зърна, хектолитрова маса, стъкловидност – и биохимичните свойства на зърното – съдържание на протеин, мокър и сух глутен. Математическата обработка на данните е направена по метода на дисперсионния анализ. Получените данни показват, че най-нисък добив зърно се получава при нетретираната и заплевелена контрола (табл. 1). При самостоятелната употреба на хербицидите Дерби, Секатор, Сансак, Линтур и Гранстар добивът на зърно се увеличава, защото се унищожават наличните плевели. Самостоятелното приложение на листните торове Лактофол О, Терасорб и Хумустим също увеличава добива, защото се стимулират растежа и развитието на твърдата пшеница, но увеличението е по-слабо отколкото при смесите им с хербициди, понеже наличните плевели неутрализират част от позитивния им ефект. Двата комплексни листни тора Лактофол О и Терасорб през сухите 2007 и 2009 г. оказват доста по-висок ефект върху добива на зърно в сравнение с органичния тор Хумустим. През влажната 2008 г. разликите в добива между смесите на трите листни тора със съответните хербициди


Табл. 1. Добив зърно и структурни елементи на добива (средно 2007-2009 г.) Варианти листни торове

-

Лактофол О

Терасорб

Хумустим

добив зърно

хербициди

кг/дкa

%

Дерби Секатор Сансак Линтур Гранстар Дерби Секатор Сансак Линтур Гранстар Дерби Секатор Сансак Линтур Гранстар Дерби Секатор Сансак Линтур Гранстар LSD 5% LSD 1% LSD 0,1%

327,0 355,9 357,8 351,1 358,3 355,0 357,8 379,5 371,1 365,6 383,4 371,7 361,1 372,2 367,2 374,4 364,4 388,3 355,5 381,3 368,9 385,0 377,2 376,1 22,8 30,8 40,2

100 108,8 109,4 107,4 109,6 108,6 109,4 116,0 113,5 111,8 117,2 113,7 110,4 113,8 112,3 114,5 111,5 118,8 108,7 116,6 112,8 117,7 115,4 115,0 7,0 9,4 12,3

дъл- кла- зърна маса височижина счета в на зър- на на на в клас, ното в растекласа клас, брой класа нията cм брой г cм 6,8 7,8 7,0 7,6 7,1 7,2 7,3 7,8 7,5 7,7 7,9 7,6 7,2 7,6 7,5 7,5 7,5 7,7 6,8 7,6 7,2 7,5 7,9 7,3 1,1 2,0 3,1

20,0 20,2 20,2 20,6 20,8 19,8 21,2 21,6 21,2 21,2 22,0 21,2 21,0 21,4 21,6 21,2 21,2 21,2 20,2 21,2 20,8 21,2 21,6 21,0 1,5 2,9 4,8

38,6 47,6 44,0 44,0 44,6 44,8 43,2 56,6 47,4 47,8 51,4 50,4 45,8 49,8 45,6 46,4 47,0 56,6 38,6 52,6 48,2 47,4 46,6 44,0 4,2 6,6 8,7

1,88 2,20 2,08 2,10 2,22 2,14 2,20 2,62 2,38 2,28 2,60 2,50 2,20 2,42 2,24 2,44 2,24 2,64 1,94 2,62 2,44 2,32 2,12 2,20 0,22 0,45 0,58

82,2 82,0 83,2 81,8 83,3 83,6 84,8 89,8 88,5 87,2 88,3 89,5 84,5 86,8 87,0 86,7 86,7 86,5 83,0 84,5 86,2 83,7 83,7 86,5 5,0 6,8 8,7

са по-малки. При смесването на листните торове Лактофол О, Терасорб и Хумустим с противошироколистните хербициди Дерби, Секатор, Сансак, Линтур и Гранстар не са отчетени случаи на антагонизъм. Освен това е установен синергизъм при съвместната употреба на Лактофол О с Линтур и Дерби, на Терасорб с Гранстар и на Хумустим със Сансак и Дерби. При тези резервоарни смеси добивът на зърно и хербицидния ефект са по-високи в сравнение със самостоятелната употреба на съответните листни торове и противошироколистни хербициди. Резултатите от структурния анализ показват, че увеличението на добива на зърно при горепосочените смеси се дължи в най-голяма степен на увеличението на броя зърна в клас и масата на зърното в класа. Увеличението на тези показатели при смесите Лактофол О + Линтур, Лактофол О + Дерби, Терасорб + Гранстар, Хумустим + Сансак и Хумустим + Дерби е най-голямо и значително посилно от това при останалите варианти при които се отчита увеличение на добива. Влиянието на листните торове, хербицидите и смесите между тях върху показателите дължина на класа и броя

класчета в клас е значително по-слабо, или не влияят доказано върху тези елементи на добива. Височината на растенията не се променя доказано под влияние на изпитваните препарати. Третирането с изследваните листни торове, хербициди и техните смеси не оказва доказано влияние върху масата на 1000 зърна, макар че е налице известно увеличение спрямо контролата (табл. 2). При всички варианти стойностите на този показател са над изискванията на БДС. Хектолитровата маса характеризира плътността на зърното и е един от важните технологични показатели. Обикновено с увеличаване на азотната норма хектолитровата маса намалява. Това се свързва с получаването на по-рехава клетъчна тъкан, особено при сухи условия. Използваните резервоарни смеси между листни торове и хербициди не се отразяват неблагоприятно върху хектолитровата маса на зърното. Тя запазва високите си стойности характерни за твърдата пшеница – при всички варианти тя е над 82 кг. Синергизмът при съвместната употреба на Лактофол О с Линтур и Дерби, на Терасорб с Гранстар и на Хумустим със Сансак и Дерби води до доказано увеличение на стъкловидността на зърното въпреки, че се отчита известно вариране през отделните години. Запазването на физичните свойства на зърното – маса на 1000 зърна, хектолитрова маса и стъкловидност – високи и стабилни при всички варианти гарантира добри мливни качества и висок рандеман на семолина. Останалите показатели включени в изследването, характеризират при отделните варианти биохимичните свойства на зърното като суровина за производство на макаронени изделия. Известно е, че съдържанието на протеин и количеството на мокрия и сухия глутен са едни от най-важните показатели, водещи до получаване на макаронени изделия с добро кулинарно качество. Съдържанието на протеин е сортово определено, но варира в зависимост от метеорологичните условия и приложената агротехника. Данните сочат, че то се увеличава доказано само под влияние на смесите Лактофол О + Линтур, Лактофол О + Дерби, Терасорб + Гранстар, Хумустим + Сансак и Хумустим + Дерби. При останалите резервоарни смеси съдържанието на протеин не се променя, въпреки че е налице положителна тенденция. Количествата на мокрия и на сухия глутен са важен елемент от качествената характеристика на зърното. Получените данни показват, че внесените листни торове, противошироколистни хербициди и смесите между тях не предизвикват съществени изменения в стойностите на глутена. Всички варианти остават над изискванията на стандарта по отношение на количеството на мокрия глутен – над 28%. Съотношението между мокрия и сухия глутен

сп. „Земеделие плюс”, бр. 8, 2011 г.

5


Табл. 2. Физични и биохимични свойства на зърното (средно 2003-2005 г.) Варианти листни хербициди торове Дерби Секатор Сансак Линтур Гранстар Дерби ЛакСекатор тофол О Сансак Линтур Гранстар Дерби ТераСекатор сорб Сансак Линтур Гранстар Дерби ХуСекатор мустим Сансак Линтур Гранстар LSD 5% LSD 1% LSD 0,1%

глутен

маса на 1000 зърна г

хектолитрова маса кг

стъкловидност %

протеин %

мокър %

сух %

49,8 50,4 51,0 50,4 49,2 50,2 50,0 49,7 49,4 51,0 49,4 49,8 49,0 50,4 49,6 49,8 49,4 49,8 50,6 49,4 49,5 50,2 50,5 49,4 2,0 3,1 4,3

82,7 83,2 83,0 82,0 82,7 82,2 83,1 83,0 82,7 82,9 83,0 82,5 82,5 83,0 82,8 82,2 82,6 83,2 82,5 82,1 82,0 82,0 82,5 82,7 3,0 3,8 4,9

88,2 87,4 88,4 87,8 87,8 88,2 87,4 90,4 87,2 89,4 90,2 88,8 87,8 88,8 88,2 88,8 87,8 90,6 87,4 88,2 87,4 90,2 88,6 88,4 3,4 5,6 7,7

13,94 13,81 13,76 13,87 13,44 13,78 13,53 14,62 13,70 13,74 14,56 13,53 13,40 13,50 13,78 13,45 13,42 14,70 13,53 13,65 13,45 13,70 13,84 14,58 0,51 0,69 0,86

33,6 33,4 34,0 34,1 33,1 33,4 33,8 34,1 34,1 33,9 34,0 34,2 34,0 33,2 33,1 33,8 33,6 34,0 33,9 33,4 33,4 33,5 33,6 34,1 2,8 4,1 5,9

13,5 13,4 13,6 13,8 13,3 13,5 14,0 13,9 13,8 13,9 14,0 13,7 13,5 13,3 13,8 13,8 13,9 14,2 13,2 13,9 13,2 13,9 13,5 14,1 2,4 4,7 6,8

(2,5 – 3 към 1) остава непроменено и благоприятно за производство на висококачествени макаронени изделия. Вероятно разликите в биохимичните свойства на зърното се дължат на промените в скоростта и характера на физиологичните и биохимичните процеси в растенията, настъпващи под влияние на различните хербициди. ИЗВОДИ Съществува синергизъм при съвместната употреба на Лактофол О с Линтур и Дерби, на Терасорб с Гранстар и на Хумустим със Сансак и Дерби. При тях се получава най-висок добив зърно. Увеличението на добива при горепосочените смеси се дължи в най-голяма степен на увеличението на броя зърна в клас и масата на зърното в класа. Резервоарните смеси Лактофол О + Линтур, Лактофол О + Дерби, Терасорб + Гранстар, Хумустим + Сансак и Хумустим + Дерби увеличават доказано стъкловидността на зърното и съдържанието на протеин. Масата на 1000 зърна, хектолитровата маса и съдържанието на мокър и сух глутен не се променят под влияние на изследваните листни торове, противошироколистни хербициди и техните смеси. Грози Делчев, ИПТП – Чирпан 6

бр. 8, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

През последните няколко години се наблюдават значителни успехи в селекцията на твърдата пшеница в чужбина и България. В резултат на съчетаването на класическите селекционни методи със съвременните, един от които е методът на експерименталния мутагенез бяха създадени редица нови сортове твърда пшеница. Реализирането на генетично заложените възможности по отношение на продуктивност и качество на зърното на даден сорт е свързано с отглеждането му в най-подходящия район на страната при взаимодействието на съответните почвено-климатични условия и оптимална технология. В настоящата статия представяме резултатите от изследване за установяване продуктивността на някои френски сортове твърда пшеница при екологичните условия на Южна България. Опитът беше изведен в продължение на три години (2006-2009) в Учебно-експерименталната и внедрителска база на катедра Растениевъдство при Аграрен университет – Пловдив. Бяха изпитани следните френски сортове твърда пшеница: Karur, Pescadou, Reamur, Exodur. Като стандарт за продуктивност използвахме българския сорт Прогрес. Твърдата пшеница беше отглеждана по утвърдената технология след предшественик слънчоглед. Бяха извършени биометрични измервания за установяване: височина на растенията (cм), дължина на класа (cм), брой зърна в класа, маса на зърната в класа (г), маса на 1000 зърна (г), хектолитрова маса (кг) и добив на зърно (т/хa). Валежната обезпеченост в годините през които беше изведен опита можем да характеризираме най-кратко като: 2006/2007 – суха, 2007/2008 – нормална и 2008/2009 – средно суха. Изследваният период обхваща години, които отразяват в голяма степен валежното разнообразие на Южна България. Количественото разпределение на валежите през вегетационния период беше най-благоприятно за развитието на твърдата пшеница през втората, а по-малко през третата година на експеримента. Настъпилото засушаване през първата година в месец април и първите две десетдневки на май, когато паднаха само 31,2 мм валежи бяха крайно недостатъчни и в съчетание с по-високите температури възпрепятстваха цъфтежа и нормалното оплождане и образуване на зърна. Тези климатични особености през реколтната 2007 г. оказаха негативно влияние върху продуктивността на изпитваните сортове.


ПРОДУКТИВНОСТ НА ФРЕНСКИ СОРТОВЕ ТВЪРДА ПШЕНИЦА Таблица 1. Добив на зърно, m/хa Сортове

2006-2007 2007-2008 2008-2009 т/хa т/хa т/хa Karur 2,40 4,20 3,23 Pescadou 2,47 3,76 3,30 Reamur 2,45 3,12 2,87 Exodur 2,38 2,91 2,56 Прогрес 2,51 3,69 3,01

средно т/хa % 3,28 106,8 3,18 103,6 2,81 91,5 2,60 84,7 3,07 100,0

Продуктивността на твърдата пшеница зависи основно от сорта с неговите генетични заложби, но значително влияние върху нея оказват и екологичните условия на района, в който се отглежда (табл. 1). Получените добиви зърно при всички изпитвани сортове бяха най-високи през благоприятната за развитието на растенията 2008 реколтна година, а най-ниски през неблагоприятната 2007 година. От проучваните сортове с по-висока продуктивност, в сравнение със стандарта Прогрес, е отчетена при Karur и Pescadou. Средно за изследвания период за условията на Южна България от сорт Karur е получен най-висок добив на зърно – 3,28 т/хa, като реколтираното в повече зърно в сравнение със стандарта е съответно 210 кг/хa (6,8 %), а от сорт Pescadou – 3,18 т/хa, което е със 110 кг/ хa (3,6 %) повече зърно спрямо Прогрес. Продуктивността на сортовете Reamur и Exodur е по-ниска съответно с 260 кг/хa и 470 кг/хa по-малко зърно спрямо Прогрес. Полученият добив на зърно при сорт Karur е доказано по-висок през втората и третата година на изследването, при който прибавката на зърно през 2008 г. беше 510 кг/хa, а през 2009 г. – 220 кг/хa над стандарта. При сорт Pescadou доказано повишение на добива отчетохме през третата година от проучвания период с 290 кг/хa. В табл. 2 са представени осреднените данни от извършените биометрични измервания на сортовете. Височината на растенията е в границите от 85,3 cм при сорт Exodur до 94,2 cм при стандарта Прогрес. Междинно място заемат сортовете Reamur с 90,1 cм, Karur с 89,1 cм и Pescadou с 88,4 cм. През тригодишния период на проучване беше установено, че сорт Karur се отличава с най-дълги класове 8,04 cм, следва сорт Прогрес с 7,7 cм. Другите изпитвани сортове бяха с по-малка дължина на класа от стандарта: Pescadou – 7,44 cм, Reamur с 7,21 cм, а най-къси бяха при сорт Exodur 7,03 cм. Най-голям брой класчета в клас имаха сортовете Karur – 23,1 бр., Pescadou – 22,9 бр., следват Reamur – 21,3 бр., Прогрес – 20,9 бр. и Exodur – 20,8 бр. Броят на зърната в клас варира от 38,5 при Exodur до 47,5 при Karur, което е с 12,0 % повече от стандарта. По-голям брой зърна в класа имаше и при сорт Pescadou 47,1 бр., а при сортовете Reamur

Таблица 2. Биометрични измервания (средно за периода 2006-2009) Показатели Karur височина на 89,1 растенията, cм дължина на 8,04 класа, cм брой класче- 23,1 та в класа брой зърна в 47,5 клас маса на зър- 2,33 ната в класа, г маса на 1000 41,5 зърна, г хектолитро- 76,9 ва маса, кг

Pescadou 88,4

Сортове Reamur 90,1

Exodur 85,3

Прогрес 94,2

7,44

7,21

7,03

7,7

22,9

21,3

20,8

20,9

47,1

39,8

38,5

42,4

2,36

2,05

1,92

2,45

46,1

38,3

37,5

50,3

78,9

75,1

77,2

79,6

и Exodur бяха по-малко от стандарта съответно 39,8 бр. и 38,5 бр. С най-голяма маса на зърната в класа беше сорт Прогрес 2,45 г. При изпитваните френски сортове масата на зърната в класа беше по-ниска от тази на стандарта. Българският сорт Прогрес се отличаваше и с по-висока маса на 1000 зърна и хектолитрова маса. Заключение Два от изпитваните френски сортове твърда пшеница Karur и Pescadou превишават по добив на зърно стандарта сорт Прогрес при условия на Южна България. От твърдата пшеница сорт Karur средно за проучвания период се получава най-висок добив 3,28 т/хa, като реколтираното в повече зърно спрямо стандарта е 210 кг/хa (6,8 %), следва сорт Pescadou с 3,18 т/хa и 110 кг/хa (3,6 %) в повече. Продуктивността на сортовете Reamur и Exodur е по-ниска съответно с 260 кг/хa и 470 кг/хa по-малко зърно спрямо Прогрес. Повишението на добива при сортовете Karur и Pescadou се дължи на по-големия брой зърна в класа. Стандарта сорт Прогрес се отличава с по-високи стойности на физическите качества на зърното в сравнение с изпитваните френски сортове твърда пшеница. Доц. д-р Танко Колев, доц. д-р Златко Златев, доц. д-р Калин Иванов – АУ – Пловдив доц. д-р Мария Мънгова – ИРГР – Садово

сп. „Земеделие плюс”, бр. 8, 2011 г.

7


СЪХРАНЕНИЕ НА РАПИЦА С АКТИВНО ПРОВЕТРЯВАНЕ Използването на маслото и белтъчините от рапица за хранителни цели поставя високи изисквания към качеството на семената. Качествената рапица е с високо маслено съдържание, ниска киселинност и добър цвят на маслото, не съдържа остатъци от химикали, и е свободна от вредители, плесени и микотоксини. Средството за получаване на първокачествени семена са добрите практики по време на отглеждане, жътва и съхранение. Рапичните семена се съхраняват значително по-трудно от зърното на житните култури поради високото съдържание на масло, по-малкото съдържание на хидрофилни вещества и свързаните с това сорбционни свойства на семената. Зърнените съдържат около 70% въглехидрати срещу 25-30% за рапицата (в зависимост от масленото й съдържание) и около 2% масло срещу 40-50% за сегашните сортове рапица. Въглехидратите имат голям афинитет към водата, докато маслената фракция е хидрофобна и абсорбира само около 2-3 w/w вода. Много по-малкият капацитет да абсорбира вода на база цяло семе и много по-ниската равновесна влага е в основата на разликата в съхраняемостта на рапицата и зърнените при аналогични условия. Фактори с влияние върху съхраняемостта на семената са още тяхната зрялост, влага и температура; съдържание на примеси; количествен и видов състав на началната микрофлора и нейната активност; изходното качество на семената и продължителността на съхранение. Съхраняемостта се намалява допълнително и при травмиране на семената от лошо проведена жътва, транспортиране и обработка. Условията на съхранение играят жизнено важна роля за качеството на рапицата. Потенциалните рискове при неправилно съхранение включват развитие на плесени и инсекти, затопляне от метаболитната им активност и естественото дишане на семената, загуба на жизнеспособността на семената, повишаване на влагата, сбиване на буци от плесенясване, бърза загуба на качество на протеина и маслото и самозапалване в екстремни случаи. Повечето загуби на качество при съхранение се причиняват от лошо управление на температурата, тъй като влияе върху влагата, а тя от своя страна създава проблеми с плесени и инсекти. Така лошата практика на съхранение на семената причинява загуби, несравними с разходите за създаването на подходящи за доброто им запазване условия. Активните практики на съвременната силозно-складова индустрия по управление на съхранението като почистване от примеси и охлаждане на семената предотвратяват загубата на качество на рапицата. 8

бр. 8, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Целта на работата ни е да се проследи влиянието на активното проветряване, чистотата и изходното качество на сухи рапични семена върху тяхната съхраняемост при условията на страната ни. На съхранение са заложени семена от две търговски партиди рапица с ниска влага от реколта 2007. Семената са съхранявани 8 месеца (от септември 2007 до април 2008) в експериментални камери при режим на активно проветряване. Симулирани са реални условия за съхранение и работа на инсталация за активно проветряване на единична клетка на силозна вместимост тип С-5 (5000 т). При изграждането на модела на силозна вместимост е възприета възходяща посока на движение на въздуха за охлаждане, тъй като ходът на аерирането може лесно да се контролира чрез измерване на температурата на повърхността на хранилището, а напускащият каналите въздух запазва перфорираното дъно чисто. Охлаждането на семената е осъществено при нощен режим на работа на системата за аериране при отчитане на относителната влага и температура на околната среда. Охлаждането е етапно - отначало интензивно до 8-10°С и след това при благоприятни климатични условия до 0°С, когато температурата на околния въздух е с 10-15ºС под температурата на семената и относителната влага на въздуха е под 65%. Основните ежемесечно проследявани показатели по време на съхранение при режим на охлаждане са влагата на семената (БДС ИСО 665) и киселинността на маслото като процент свободни мастни киселини (СМК) (БДС ИСО 729). Основните характеристики на изследваните партиди рапица преди залагането им на съхранение са представени на таблица 1. Първата партида рапица е с ниска изходна киселинност на маслото и съдържание на примеси 1,6%, а втората е с три пъти по-висока киселинност на маслото и три и половина пъти по – високо съдържание на примеси. Тъй като ключът за успешното съхранение на рапица е семето да е сухо и охладено, аерирането за охлаждане и постоянният контрол на състоянието на семената по влага и температура са особено Табл. 1. Характеристика на изследваните партиди рапично семе Парти- влага да % 1 2

6,7 6,5

киселинност на маслото, % СМК 0,48 1,53

масло % с.в. 44,52 42,34

протеин % с.в. 20,81 21,63

примеси % 1,6 5,9

травмирани семена, % 0,3 2,4


Фиг. 1. Динамика на влагата на рапични семена при съхранение

важни в началото на съхранението. Температурата на семената от експерименталното съхранение при режим на нощно активно проветряване намалява от 25°С в началото до безопасните за съхранение 10°С след 90 часа. Чрез допълнително аериране при есенно- зимното застудяване семената са охладени до 0°С. През месец април температурата се повишава до 8-10 ºС. Изменението на влагата на двете партиди от рапица по време на съхранение е в съответствие с влаготемпературната характеристика на околната среда, но стойностите й остават ниски и в тесен обхват 6,0- 6,8% (фиг. 1), които са безопасни при съхранение на рапица. Влага 6-7% на рапични семена е в равновесие с относителна влага на въздуха под 65%, която е под минималната за развитието на плесени и насекомни вредители. Първостепенен качествен показател, използван в маслодобивната индустрия за отчитане на загуба на качество на маслото при изкупуване на рапица и след съхранението й е нивото на свободните мастни киселини (СМК). Прясно прибрана здрава рапица е с киселинност до 0,5% СМК. Образуването на СМК и появата на неприятен вкус на маслото от повредено преди жътва семе става много бързо. СМК могат да бъдат отстранени при преработване на семената, но това увеличава производствените разходи. Затова максимално допустимата киселинност на маслото при търгуване на рапица е 1,5%, но много търговци и преработватели изискват и по-ниски стойности – до 1%. Рапица с по-високи нива на СМК се третира като нискокачествена, а при ниво над 2,5% не се приема. Така изходното състояние на семената е много важен фактор за тяхната съхраняемост. В това отношение рапичните семена от партида 1 се характеризират с много висок потенциал за съхранение на качество: ниска влага (6,7%), която е идеална за дългосрочно съхранение; ниска киселинност на маслото (0,48% СМК), която говори за отсъствие на започнали процеси на развала; ниско съдържание на компоненти, които допринасят за загуба на качество (примеси 1,6%, травмирани семена 0,3%). Така може да се каже, че получените от

Фиг. 2. Динамика на киселинността на маслото при съхранение

съхранението резултати за партида 1 отразяват възможностите на активното проветряване за запазване на качеството на съхраняваните семена. В условията на опита нарастването на киселинността на маслото след 8 месечно съхранение е едва 0,2% СМК (фиг. 2). Следователно, режимът на съхранение на сравнително чисти от примеси рапични семена с активно проветряване с атмосферен въздух осигурява дългосрочното им съхранение при наличието на подходящите за добра съхраняемост предварителни условия: ниска влага и киселинност на маслото. При тези условия промените в качеството на рапичното масло са без практическо значение. Потенциалът за съхранение на прясно прибрана рапица с по-ниско качество е значително занижен и започналата вече загуба на качество е трудно да бъде забавена по време на съхранението. Ожънато некачествено семе ще остане с лошо качество независимо колко добре се съхранява. Така по-високата изходна киселинност на маслото на партида 2 (1,53%) в сравнение с тази от партида 1, независимо от еднаквия температурен режим, способства за протичането на по-интензивни процеси на развала, особено след 5 месеца съхранение. След 8 месечно съхранени киселинността на маслото надхвърля 3% и семената са условно годни за употреба по предназначение. За високия ръст на киселинността на маслото на партида 2 допринася и високото съдържание на травмирани семена и на примеси, които се състоят от плевелни семена, вегетативна маса, фини частици, пръст и др. Данните за киселинността на маслото от отделни фракции на рапична семенна маса показват, че по време на съхранение киселинността нараства за сметка на примесите и травмираните семена (табл. 2). Механично повредените семена по време на жътвата са по-податливи на развала от здравите и в значителна степен намаляват пригодността на рапицата за продължително съхранение. Прирастът в киселинността на маслото от тези семена при условията на съхранение е 4,34%. Особено висока е началната киселинност на фракцията от фини примеси и дребни семена под 1 мм - 7,84%. След 8 месеца съхранение тя се повишава до 14,65%. Принципно

сп. „Земеделие плюс”, бр. 8, 2011 г.

9


Таблица 2. Киселинност на маслото на различни фракции рапични семена, % СМК П р о д ъ л ж и те л ност на съхранение, месеци 0 2 4 6 8

почистени от примеси здрави семена 0,36 0,37 0,34 0,37 0,45

семена с механични повреди 1,25 1,51 2,61 4,47 5,59

фракция под сито 1,0 мм 7,84 10,91 12,94 14,03 14,65

влагата на примесите е с 3-4% по-висока от тази на семената. Освен това примесите увеличават съпротивлението на използвания за охлаждане въздушен поток и така затрудняват и повишават разходите за кондициониране на семената. Киселинността на маслото от почистените от примеси здрави семена практически не се променя през целия период на съхранение. Тези и други наши данни потвърждават, че технологичният ефект от почистването е намаляване на киселинността и влагата на семената, повишаване на микробиологичната стабилност и удължаване на срока за безопасното им съхранение. Тези фактори определят предварителното почистване на стоковите партиди до 1,5-2% съдържание на чужди материали като важна технологична обработка преди залагането им на съхранение, за

да може рапицата да е приемлива за най-високия за качеството си търговски клас. Изводи Производство на висококачествени масла и белтъчни продукти от рапица е възможно единствено от здрави, добре кондиционирани и съхранени семена. Добрите практики за следжътвена обработка, включващи подходящи режими за кондициониране по примеси, влага и температура осигуряват благоприятни условия за безопасното съхранение на семената. Съхранение на рапица при сухи и хладни условия, особено важни през първите месеци на съхранение, и грижливо управление на работата на хранилището – аериране и постоянен контрол на влагата и температурата осигуряват максимално запазване на функционалните й свойства. В условията на страната режимът на съхранение на рапични семена с активно проветряване с атмосферен въздух гарантира успешното им дългосрочно съхранение при наличието на подходящите за добра съхраняемост предварителни условия: ниска влага и киселинност на маслото и ниско съдържание на примеси. Иванка Петрова, Борис Божилов, Петър Марков

Подкрепа за инвестиции в предприятия от хранителнопреработвателната и горската промишленост От 1 август до 2 септември ще се приемат проекти по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” от ПРСР Мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. е насочена към подобряване на цялостната дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособността на предприятия от хранително- преработвателната и горската промишленост. Финансова помощ се предоставя за инвестиции в следните сектори: Мляко и млечни продукти; Месо и месни продукти; Плодове и зеленчуци, включително гъби; Пчелен мед; Зърнени, мелничарски и нишестени продукти, с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на хляб и тестени изделия; Растителни и животински масла и мазнини, с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на маслиново масло; Технически и медицински култури, включително маслодайна роза и билки, с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на тютюн и тютюневи изделия, захар и сладкарски изделия; Готови храни за селскостопански животни (фуражи); Гроздова мъст, вино и оцет; Производство на енергия чрез преработка на първична и вторична биомаса от растителни и животински продукти. Финансова помощ по мярката се предоставя на еднолични търговци или юридически лица, които са микро, малки или средни предприятия, включително и междинни предприятия. Допустими за финансова помощ по инвестиционните проекти са разходи за: Изграждане и/или модернизиране на сгради и други недвижими активи, свързани с производство, преработка и/ или маркетинг; Закупуване на сгради и друга недвижима собственост, използвана за производството; Закупуване и инсталиране на нови машини и оборудване за подобряване на производствения процес и маркетинга; Закупуване на специализирани транспортни средства; Инвестиции за постигане на съответствие с нововъведени и действащи стандарти на Общността; Изграждане/модернизиране, включително оборудване на лаборатории за нуждите на производствения процес; Закупуване на земя за изграждане на недвижими активи, свързани с производствената дейност; Нематериални инвестиции за покриване на международно признати стандарти; Закупуване на софтуер Финансовата помощ по проекти за микро-, малки и средни предприятия е в размер на 50% от общите допустими разходи, а по проекти за междинни предприятия 25% от общите допустими разходи. Максималният размер на общите допустими разходи за периода 2007 - 2013 г. за един кандидат по мярката е левовата равностойност на 4 000 000 евро, а минималният размер на общите допустими разходи за един проект е левовата равностойност на 10 000 евро.

10

бр. 8, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”


Сортове и произходи ориенталски тютюн Правилното използпроизход Джебел ване на сортовете тютюн и Крумовград, коизависи от това, доколко у то се разсаждат не нас е изградена правилна по- малко от 300 000 и обективна представа броя/ха. и преценка за автентичКършене. Не се ността и оригиналността извършва при ориенна сорта от различните талските сортове. типове и произходи тютюн. Бране. Извършва Положителните резултати се на 4-5 до 8 беще зависят от правилния ритби, като на всяка избор на сортовете, съоедна се откъсват от 3 бразно тяхното функцио– 4 листа в техниченално предназначение, ска зрялост. екологичен произход и Сушене. Слънчесортова агротехника. Това во в сушилни покриизисква детайлно познати с прозрачно полиСорт Рила ване възможностите на етиленово фолио. сортовете и внедряване на сортове в производството ПРОИЗХОД ДУПНИЦА с ценни биологични и стопанско-технологични 1. Сорт: Рила 89 качества, което е една от основните предпоставки Биологични особености: Сортът е високоуспроизводителите и търговците да произвеждат и тойчив на мана (Peronospora rabacina), чернилка реализират висококачествена продукция. (Phytophtors parasitica v. nicotianae), обикновена Във връзка с Евроинтеграцията и необходи- тютюнева мозайка (TMV) и сипаница (картофена Y мостта от съгласуване с Европейската комисия по вироза( (PVY). земеделие, по преценка и официално искане на Продължителност на вегетационния период, от фонд „Тютюн” (писмо № - 000-918 от 18.11.2002 разсаждане до масов цъфтеж от 90 до 100 дни, с г.), прилагаме класификацията на определените от 5–8 дни по-ранен от стандарта. фонда 37 български сортове и произходи тютюн (от Добив: Добив на сух тютюн средно за периода които 30 Ориенталски и 7 едролистни – Вържиния на изпитване 1991–1993 г. – 2897 кг/хa (максимаи Бърлей), съответстващи на сортовите групи и на лен 3740 кг/хa). изискванията на Общата организация на пазара на Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюна в Европейския съюз. тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка Описаните сортове представляват основния класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг сортов потенциал с патентна защита за суро- за ръчно пълнене (формиране на тонга). винната база в България при производството на Качество на тютюна за сорт Рила 89: %, първа висококачествени тютюни. Представяме кратка класа – 43,6, втора класа – 50,6. агробиологична и технологична характеристика Химичен състав на тютюна и тютюневия на определените от фонд „Тютюн” 37 сорта тютюн дим: българска селекция на базата на описанията и Химичен състав: никотин, % - 1,45, въглехидраекспертизата за биологични и стопански качества ти, % - 15,40, общ азот, % - 1,7. от държавното сортоизпитване. 2. Сорт: Рила 82 Биологична и стопанска характеристика Биологични особености: На инфекциозен фон Ориенталските сортове тютюн имат сходни сортът е чувствителен към всички болести по тюизисквания по отношение на следните харак- тюна. теристики: Добив: Превишава стандарта по добив и доходПочва и климат. Изискват типични за произхода ност с 19,1%. и района почви, с лек механичен състав, добра проОкачествяване и пакетиране: Изсушените пускливост и ниско хумусно и азотно съдържание. тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка Растителна популация. Разсаждат се 160 000 класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг до 220 000 броя/ха, с изключение на сортовете от за ръчно пълнене (формиране на тонга).

сп. „Земеделие плюс”, бр. 8, 2011 г.

11


Сортът има висока качественост Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: не разполагаме с данни. 3. Сорт: Рила 2011 Биологични особености: По устойчивост към болести, сортът силно се напада от мана и бързо презрява. Вегетационният период е с около 7–10 дни покъс от стандарта, което го прави подходящ за отглеждане на надморска височина над 500 метра. Добив: Средно за две години (1973 и 1975 г.) сортът по добив, доход и качество се изравнява със стандарта. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Сортът има високо качество. Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Химичният състав и пушателно вкусовите качества на сорта отговарят за произхода на сорта. ПРОИЗХОД МЕЛНИК 1. Сорт: Мелник 812 Биологични особености: На инфекциозен фон показва чувствителност към всички икономически важни болести по тютюна. Добив: Средно за две години (1982 и 1983 г.) сортът превишава стандарта по добив с 18,9% и по доходност с 29,2%. Добив на сух тютюн средно за периода на изпитване – 3360 кг/хa. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Сортът има висока качественост Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Химичният състав и пушателно-вкусовите качества на сорта са много добри и отговарят за произхода на сорта. 2. Сорт: Сандански 321 Биологични особености: Сортът е устойчив на чернилка, напада се в по-ниска степен от мана, сравнен със стандарта. Вегетационният период е средно дълъг – 90–95 дни. Листата зреят последователно по 4–5 едновременно. При сушенето изпуска водата си по-бавно, сравнен със стандарта, но листата пожълтяват и съхнат добре. Добив: Средно за две години (1971 и 1972 г.) сортът превишава стандарта по добив на сух тютюн с 30,8% и по доходност с 44%. Изсушените листа имат слаба влагоемност, добра плътност и съдържателност. На инфекциозен фон със чернилка превишава стандарта по добив с 29% и с 30–36% по доходност. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг 12

бр. 8, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Дегустационната оценка на сорта показва, че има добри показатели. Ароматът е приятен, сравнително добре проявен. Вкусът е добре оформен, пълен, насищащ с минимално парене. Силата на пушене е средна. Сортът има по-пълно пушене и по-добро засищане от стандарта. ПРОИЗХОД НЕВРОКОП 1. Сорт: Неврокоп 1146 Биологични особености: На инфекциозен фон сортът е устойчив на мана, средно устойчив на чернилка и чувствителен на пръстеновидна некроза и сипаница. Продължителност на вегатационния период 72 дни, по-дълъг от родителските сортове. Добив: Средно за две години (1986 и 1987 г.) от сорта са получени 3720 кг/хa сух тютюн, 129,6% към стандарта. Превишава стандарта по доходност с 41,5%. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Химичният състав и пушателно-вкусовите качества на сорта са много добри и отговарят за произхода на сорта. 2. Сорт: Неврокоп А-24 Биологични особености: На инфекциозен фон сортът показва чувствителност към всички икономически важни болести по тютюна, с изключение на чернилка, към която е устойчив. Добив: Средно за 1983 г. от всички пунктове по сортоизпитване сорта превишава стандарта по добив сух тютюн с 17,6% и по доходност с 5,5%. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Химичният състав и пушателно-вкусовите качества на сорта са добри и отговарят за произхода на сорта. 3. Сорт: Неврокоп 261 Биологични особености: Сортът има висока устойчивост към вируса на обикновената тютюнева мозайка, по-слаба на дивия огън и по-добра устойчивост на маната, сравнен със стандарта. Продължителност на вегатационния период – 55–60 дни. Сортът е по-ранен с 10 дни сравнен със стандарта. Добив: Средно за три години (1965 – 1967 г.) са получени 2530 кг/хa сух тютюн, с 16% над стандарта. По доходност превишава стандарта с 24%. Сухият тютюн е със средна плътност и има златистожълт цвят. Окачествяване и пакетиране: Изсушените


тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Никотиновото съдържание е 0,55% или с 0,19% по-ниско от стандарта. Има слаба сила с ориенталски характер, добър вкус, много добър, силно подчертан аромат. 4. Сорт: Неврокоп Б–12 Биологични особености: Нападение от чернилка до 2,73%, доматена бронзовост до 14,44%. Продължителност на вегетационния период за 1995 г. (до първа беритба) – 48 дни. Добив: Средно за периода (1993 – 1995 г.) са получени 2595 кг/хa сух тютюн. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Съдържание на никотин – 0,32%, въглехидрати – 20,2%, общ азот 1,30%. Аромат – приятен, проявен в слаба степен, интензивност и плътност към средна, изразителност и чистота в подсредна степен, сравнително балансиран и оформен, характерен за произхода. Вкус – пълнота към подсредна степен, облагане от слаба към подсредна, сравнително балансиран и оформен. Сила – от слаба към подсредна. ПРОИЗХОД УСТИНА 1. Сорт: Пловдив 7 Биологични особености: Сортът Пловдив 7 изисква средносилни, добре запасени почви. Понася торене с 20–40 кг/хa азот и 50–60 кг/хa фосфор, изразено в активно вещество. В сравнение със стандарта сортът е силно чувствителен към мана и по-слабо чувствителен към брашнена мана, слабо чувствителен към див огън и чувствителен към вирусни болести. Средна продължителност на вегатационния период – 71 дни. Узряването на листата от долния, средния и горния пояс настъпва почти едновременно. Листата издържат на прегаряне. При технически зрелите листа от долния пояс се наблюдава избледняване на петурата, при средния пояс избледняването е със жълто-зелен цвят на връхната половинка на петурата и жълто-зелен до зеленикавожълт цвят на горните листа. Добив: Средно за три години (1966 – 1968 г.) е получен с 10–16% по-висок среден добив на сух тютюн, сравнен със стандарта. По доходност и качество превишава стандарта. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Сухият тютюн има светложълт до златисто-

жълт цвят, добре оформен вкус със слабо изразено насищане, лек, приятен аромат и средна сила. Никотиновото съдържание е 1,17%. 2. Сорт: Пловдив 187 Биологични особености: На инфекциозен фон сортът е показал чувствителност към икономически важни болести по тютюна. Добив: За две години (1982 – 1983 г.) средният добив на сух тютюн е 1210 кг/хa, превишаващ стандарта с 20,9%. По доходност превишава стандарта с 23,9%. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Сухият тютюн има златисто до златистооранжев цвят, добра гланцираност, еластичност и съдържателност. 3. Сорт: Козарско 60 Биологични особености: На инфекциозен фон сортът е средно устойчив към сипаница, чувствителен към див огън и мана и силно чувствителен към некроза. Добив: За две години (1986 – 1987 г.) средният добив на сух тютюн е 3230 кг/хa (96,1% отнесен към стандарта). По доходност превишава стандарта с 2,4%.. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Сухият тютюн има златисто до златистооранжев цвят, добра гланцираност, еластичност и съдържателност. Химичният състав и пушателно-вкусовите качества на сорта са добри и отговарят за произхода на сорта. ПРОИЗХОД СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ 1. Сорт: Хан Тервел 39 Биологични особености: Сортът е устойчив на мана, средно устойчив на див огън, чувствителен на тютюнева мозайка, силно чувствителен на некроза и сипаница. Добив: За две години (1985 – 1986 г.) средният добив на сух тютюн е 3710 кг/хa, превишаващ стандарта с 15,7%. По доходност превишава стандарта с 15,7%. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: не разполагаме с данни. (продължава в следващия брой)

Доц. д-р Иван Лазаров, Филип Лазаров

сп. „Земеделие плюс”, бр. 8, 2011 г.

13


Екология

ЗА ИЗЛУЖЕНАТА КАНЕЛЕНА ГОРСКА ПОЧВА ПРИ БИОЛОГИЧНО УПРАВЛЕНИЕ 1. ФИЗИЧНИ ПАРАМЕТРИ

Устойчивото управление на почвите в биологичните земеделски системи поставя големи изисквания към изследванията свързани с механизмите за поддържане на всички качествени параметри на почвата (физични, химични и биологични) в оптимални гранични стойности. Основната задача е да се постигне дълготрайно поддържане на почвеното плодородие чрез използването на естествени средства и органични материали – оборски тор, компост, растителни остатъци, зелено торене, приложени в рамките на правилно структурирано сеитбообращение. През последните години в научните изследвания се прилагат различни интегрални индекси за комплексна оценка на качеството на почвата, като SQI (Почвен индекс на качеството) Чрез него е установeно, че почвата при органично управление има по-високо качество в сравнение с конвенционалното. Междинните култури, използвани за растителна покривка или зелено торене, положително променят различни почвени индикатори: органично вещество, почвена структура и стабилност на почвените агрегати и обемна плътност, намаляват ерозията и по този начин загубите на почва и влага. Съгласно изследвания на Цветкова и др. (1995) зеленото торене в конвенционално сеитбообращение подобрява основни физични параметри на почвата и намалява загубите от ерозия. Ефектът зависи от климатичните фактори и почвените характеристики, което прави актуално настоящето изследване. В статията са представени резултатите от изследване физичното състояние на излужена канелена горска почва чрез специфичното и времево вариране на стойностите на основни почвени индикатори (почвена влага, обемна плътност, порьозност, твърдост и агрегираност) в биологично сеитбообращение и ролята на зеленото торене в полето на картофите. Специфичното и времево вариране на стойностите на основните индикатори за физичното състояние

а) преди заораване на смеската

14

бр. 8, 2011 г., сп.

на почвата е определено в сеитбообращение, в което всички култури се отглеждат съгласно стандартите за биологично земеделие. През 2004 г. в опитно поле Суходол на ИП „Н. Пушкаров” е организирано сеитбообращението: ръж – фасул – смеска ръж+грах за зелено торене-картофи, което след период на преход от две години, от 2006 г. премина към биологично управление. Житно-бобовата смеска за зелено торене е засявана през есента в полето на картофите и заоравана на пролет преди тяхното засаждане. Специфичното вариране на почвените параметри е определено чрез сравняване на стойностите в полето на картофите след зелено торене и останалите варианти – угар или фасул, в зависимост от периода на измерване. Времевото вариране е определено чрез сравняване на измерените стойности през вегетационния период при засаждането (1DAP), след 60 дни (60DAP) и след 90 дни (90 DAP). Oбемната плътност (BD, г/cм3) е определена по метода на Качински на дълбочина до 40 cм и интервал от 10 cм; относителната плътност (d) – с пикнометри,; общата порьозност – по формулата (P=100-BD/d); твърдостта (съпротивление на проникване) – чрез твърдомер през интервал от 5 до 60 cм дълбочина (кг/cм2); почвената влага – по тегловния метод през 10 cм до дълбочина 40 cм; почвената структура е характеризирана чрез коефициента на структурност (Кстр.), дефиниран като частно на средно претеглените диаметри на агрегатите след мокро (MWDw) и сухо пресяване (MWDd) на почвени проби през набор сита с намаляващ размер на мрежата 5, 3, 1, 0.5 и 0.25 мм. Почвата в опитно поле Суходол, Софийско е излужена канелена горска, слабо до средно ерозирана, слабо кисела, слабо запасена с азот и фосфор (общ N 0.107 – 0.157%, общ P 0.066 – 0.080%), добре запасена с калий, с тежко песъкливо-глинест механичен състав (47.9-56.8% частици <0.01мм) и съдържание на хумус 1.8/2.6 %. Влага. Изследвания показват, че добивът от

Фиг. 1. Динамика на почвена влага: б) през вегетацията на картофите

„Земеделие плюс”


картофи и качеството на клубените силно се влошава от водния стрес, независимо от това през коя фаза на вегетацията се случва, но културата е силно чувствителна по време на клубенообразуване. Поголямата чувствителност към почвената влага се определя от плитко разположената коренова система на картофите. Почвената влага е определяна рано напролет в смеската за зелено торене и в чистата угар в слоя 0-60 см. Установена е статистически доказана разлика между двата варианта само през 2007г, характеризираща се с изключително малко валежи през есенно-зимния сезон. През същата година съдържанието на почвена влага в угарното поле в орния слой (0-30 cм) е по-високо средно с 2.11 % от измерената в смеската за зелено торене (фиг.1а). Влагата в посева на междинната култура е по-ниска в сравнение с чистата угар, тъй като в усилена вегетация транспирира значително повече отколкото угарта. По-съществена разлика се отчита в слоя 30-40 cм, където съдържанието на почвена влага в угарта е по-висока от 2.9 % през 2009 г до 6.3 % през 2007 г. Тези резултати имат по-голямо значение за качеството на обработката, отколкото за развитието на картофите. При климатичните особености на района, с максимум на валежите през май и юни, почвата се влагозапасява добре, поради което не се отчитат критични стойности на почвена влага в кореновата зона на картофите през следващата дата на отчитане (60DAP). За периода на изследване е установено по-силно вариране на влажността, измерена през третата дата на отчитане (90DAP), което съвпада с времето на нарастване на клубените. До фазата на пълното формиране на стъблото, цъфтежа и началото на клубенообразуването почвената влага в слоя 0-30 см е средно 21.75–24.90 %, което е около 70–80% от ППВ на изследваната почва (фиг.1б). Наличието на растителни остатъци от смеската обаче спомага за ограничаване загубата на влага при високите летни температури, в резултат на което в слоя 10-30 cм в полето с картофи тя е 3.43 % над тази в сравнителните варианти. Запазването на почвената влага в слоя 10-30 cм е от особена важност за формиране на растението, тъй като 80–90 % от кореновата маса на картофите е разположена в слоя до 30 см, а 50 % в слоя 0-15 см (Opena and Porter. 1999). По-високи стойности на почвената влага след зелено торене са установени и от други автори (Mosavi et al., 2009), като резултат от подобряване на инфилтрацията и намаляване на евапотранспирацията. Това се отнася главно за почвения слой 0-20 cм, където се заорава биомасата (Sainju et al. 2005). Според други изследвания (Sultani et al., 2007) ефектът на зеленото торене върху съдържанието на влага не е доказан. Противоречивите резултати изискват измервания в години с различни метеорологични характеристики. Обемна плътност и порьозност. Обемната плътност (BD) е един от най-често измерваните параметри, преди всичко като индикатор за наличието на почвено уплътняване. Поддържането на обемната

плътност в оптимални граници е от особена важност за картофите, тъй като имат коренова система с много финни разклонения, чувствителни на почвеното уплътняване, а излужената канелена горска почва в района има много плътна структура. Обемната плътност на почвата в смеската, преди нейното разораването, е с по-високи стойности в сравнение с угарта (фиг.2,а). Обемната плътност е динамичен показател, който през вегетацията се променя както от обработката на почвата, влагата и температурата, така също и под влияние на културата (фиг.2,б). През първите две години при измерването 60DAP, в резултат на ефекта от мулча на заораната биомаса

сп. „Земеделие плюс”, бр. 8, 2011 г.

15


от смеската, обемната плътност във варианта с картофи е от 0.07 г/cм3 в слоя 0-10 cм до 0.19 г/cм3 в слоя 10-20 cм по-ниска в сравнение с другите варианти. През следващата година, когато е заорано и по-голямо количество биомаса, разликите са по-големи, като се установи уплътняване в слоя разположен под дълбочината на обработката (20-30 cм). Средно за слоя 0-30 cм обемната плътност е 1.38-1.35 г/cм3, което е под критичните стойности за картофите. Известно е, че степента на уплътняване на почвата зависи преди всичко от влагата, като в нашето изследване при влажност от 25-26% уплътняването достига своя максимум (фиг. 2 в). С намаляване на влагата и напредване на вегетацията на картофите (90 дни след засаждането), отчетените стойности на обемната плътност достигат максимални стойности- 1.5-1.57 г/ cм3, без да се влияят от обработката и другите агротехнически мероприятия. През целия вегетационен период на картофите чрез вегетационните обработки и внасянето на биомаса е поддържана порьозност на почвата 45.7146.58 %(фиг.3). В кореновата зона на картофите е отчетено увеличаване на порьозността от 5 до 8 %, спрямо момента на заораване на смеската за зелено торене (Р=38.0-41.4 %). Порьозността е по-висока в слоя 10-20 cм, където остава по-голяма част от заораната биомаса. Твърдостта на почвата показва същите тенденции на промени в стойностите, както обемната плътност. През пролетта на първата година твърдостта на почвата в слоя до 20 см, измерена преди заораване на смеската, е с високи стойности (92-100.2 кг/cм2). В резултат на обработката за заораване на биомасата и предсеитбената подготовка за засаждане на картофите стойностите намаляват три пъти (25.4-32.6 кг/ cм2). През втората и третата година в орния слой 0-30 cм, където са разположени клубените, показателят не надвишава критичните стойности. Структура. За увеличаване прихода на органична маса в биологичните системи се прилагат междинни покривни култури, зелено и органично торене, внасяне на компости и др. растителни остатъци. Тези практики подобряват агрегираността и стабилността на почвените агрегати, което е от особена важност за канелената горска почва.

Фиг. 4. Разпределение на структурните агрегати

16

бр. 8, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Табл.1. Показатели за структурност на почвата Култура ръж

картофи

слой, cм 0-10 10-20 20-30 30-40 0-10 10-20 20-30 30-40

MWDw, мм 1.97 2.06 1.62 1.38 1.55 1.20 1.34 1.52

MWDd, мм 5.92 5.84 6.03 6.05 3.93 3.91 4.49 3.77

Анализът показва, че при сухо пресяване агрономически ценните агрегати >0.25 мм заемат повече от 70 %, а фракциите >1мм са между 41.93 и 49.12 %, като основната част от тях са с размери 3.0-1.0 мм (фиг.4). При мокрото пресяване се наблюдава разрушаване главно на дребната фракция, докато агрегатите 3.0-1.0 мм и >5 мм остават стабилни и това води до по-висок средно претеглен диаметър. Трябва да се отбележи, че независимо от факта, че картофите идват в сеитбообращението след друга окопна култура, за изследвания период не се наблюдава влошаване на агрегираността в сравнение с културата със слята повърхност (ръжта). Житно-бобовата смеска за зелено торене предпазва полето през раннопролетния период от често случващите се ерозионни валежи, като в същото време благоприятства стабилизирането на почвените агрегати. По-високият коефициент на структурност на слоя 0-10cм при картофите след зелено торене (Кстр. =0.394) в сравнение с този при ръжта (Кстр.= 0.332) е статистически доказан. Отчетените стойности са сравнително ниски и показват слабата водоустойчивост на почвените агрегати, причина за сравнително високите стойности на обемната плътност и ниската порьозност на изследваната почва. Заключение Рано напролет, преди разораването на смеската, съдържанието на почвена влага в орния слоя 0-30 cм е по-високо в угарното поле. Наличието на растителни остатъци от смеската ограничава загубата на влага в слоя 10-30 cм в полето на картофи със зелено торене през фазата на цъфтеж (60DAP). Средно за слоя 0-30 cм, където се разполага кореновата система, обемната плътност и твърдост са под критичните стойности за картофите. На същата дълбочина се отчита слабо увеличаване на порьозността спрямо момента на заораване на смеската за зелено торене. Малката разлика между коефициента на структурност при картофите след зелено торене (Кагр =0.394) в слоя 0-10cм, където основно се инкорпорира биомасата в сравнение с този при ръжта (Кагр= 0.332) е статистически доказана и показва, че е необходимо по-продължително време на зелено торене за постигане на по-значим ефект. Тотка Митова, Светла Русева, Иван Димитров ИП „Н.Пушкаров”

Кстр. 0.331 0.352 0.269 0.227 0.394 0.307 0.299 0.402


ВЕГЕТАТИВНИ БИОФИЛТРИ И ОПАЗВАНЕ НА ВОДИТЕ Оттокът от обработваемите селскостопански площи все почесто е източник за замърсяване на повърхностните води. Той носи различни замърсители, включително седименти, хранителни вещества, метали, синтетични и органични вещества. Вместо оттокът директно да постъпва във водните обекти, замърсителите се филтруват от растителността и почвата, и се подобрява качеството на водата. Използването на селскостопански химикали често води до замърсяване на водите. Изследвана е ролята на почвата и тревните ивици за управление на водите и за намаляване на остатъците от пестициди и нитрати в дренажните води. Доказано е, че тревната покривка значително намалява концентрацията на пестициди, азот и фосфор (Presher C.O., 1997). Вегетативните биофилтри са важни, тъй като контролират водната и ветровата ерозия, подобряват качеството на почвата, качеството на водите чрез отстраняване на седименти, торове, пестициди, патогени и други потенциални замърсители от повърхностния отток, опазват биологичното разнообразие В статията са представени резултатите от изследване проведено през периода 2008-2009 г., в опитното поле на катедра Агроекология при Аграрен университет – Пловдив. Изведен е полски експеримент, при симулиран повърхностен воден отток, в който е приложен минералния тор NH4NO3 /10 мл/ 50 л вода/. Използвани са малки по размер вегетативни биофилтри/ 3 м2 /, с около 2% наклон. Тревните видове включени в състава на вегетативните биофилтри са звездан (Lotus corniculatus), еспарзета (Onobrychis viciifolia), ежова главица (Dactylis glomerata). Като самостоятелен посев във вариантите с минералния

тор NH4NO3 е изпитвана ежова главица, а в тревната смеска са заложени трите тревни вида. Симулираният воден отток преминал през биофилтъра беше събран в повърхностни лизиметри в края на всяка опитна парцелка, като бяха определени следните показатели: преминало количество воден отток през биофилтъра, време за преминаване на оттока, количество на азотните форми в инфилтрата. Количествата на азотните форми са определени чрез съответните методи NH4-N по БДС ISO 7150/1:2000, NO2--N по DIN EN 26777 D 10, NO3--N по ISO 7890/1. Целта на настоящото проучване е да се определи ефективността на вегетативните биофилтри за редуциране количеството на азотните форми в повърхностния воден отток

и да се сравни ефективността на тревната смеска, спрямо самостоятелния посев. Получените резултати за времето, през което симулираният повърхностен отток преминава през различните видове вегетативни биофилтри и за двете години на изследването показват, че при незатревената контрола повърхностният отток преминава за по-кратко време. Установихме, че затревените биофилтри увеличават времето на преминаване, както следва: при смеската с 10,25 минути, а при ежовата главица с 5,25 минути ( фиг. 1). Резултатите относно редуцирането на количеството на симулирания повърхностен отток показват, че при наличие на растителност количеството на оттока, който изтича на края на биофилтрите е много по-малко отколкото там където няма растителност. Данните показват, че при вариант 2 ( биофилтър състоящ се от тревна смеска) количеството на оттока е много по-малко отколкото при незатревената контрола и вариант 3 (биофилтъра състоящ се от ежова главица). При житната трева също има значително редуциране на количеството на симулирания повърхностен отток със 74,5% средно за двете години. През 2009 г. редуцирането на повърхностния отток е повече от количеството задържано от биофилтрите през 2008 г., което също може да се обясни със

Фиг. 1. Време за преминаване на симулирания воден отток през биофилтрите, мин.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 8, 2011 г.

17


Фиг. 2. Ефективност на прихващане на биофилтрите, %

специфичната коренова система и по-доброто развитие на видовете включени като компоненти на биофилтрите през втората година на експеримента (фиг.2). В таблица № 1 са представени резултатите от проучването проведено през 2008 г- 2009 През двете години на експеримента се установява и значително редуциране на количеството на азотните форми в повърхностния воден отток. При незатревената контрола количеството му е значително по-високо отколкото в затревените биофилтри. При самостоятелния посев на ежова главица редуцирането е зна-

чително спрямо незатревената контрола, дм3 средно с 0,41 мг/дм3 за NO2—N, 0,23 мг/дм3 за NH4+-N, а количеството на NO3--N е почти колкото при незатревената контрола. При тревната смеска от трите вида задържането на азотните форми е най-голямо спрямо контролата и вегетативния биофилтър състоящ се от ежова главица. Количеството на азотните форми намалява спрямо контролата както следва : средно с 7,45 мг/дм3 за NO3—N, с 0,4 за NO2—N и 6,43 мг/дм3 за NH4+-N. Получените резултати може да се обяснят с по-добрата гъстота на растенията в тревната смеска

Таблица 1.Съдържание на азот в преминалия воден отток, мг/дм3 Варианти

2008 г. 2009 г. средно NO3--N NO2--N NH4+-N NO3--N NO2--N NH4+-N NO3--N NO2--N NH4+-N

н е з а т р е в е н а 39,2 контрола биофилтър- смеска 34,05 биофилтър–ежова 36,5 главица

1,07

29

47,7

0,11

40,4

43,45

0,59

34,7

0,22

26

37,95

0,16

30,55

36,0

0,19

28,27

0,11

28,5

51,2

0,26

40,45

43,85

0,18

34,47

и образуването на по-плътен чим, както и на различната коренова система на видовете включени в нея. Звезданът и еспарзетата имат силно развит главен вретеновиден корен със странични разклонения. Коренът на еспарзетата достига до 2 метра дълбочина, а голяма част от кореновата маса е разположена на дълбочина 4050 см, при звездана основната част на корена е разположена в орния почвен слой. За ежовата главица е характерно големият брой адвентивни корени, силно разклонени, близки по дебелина и проникващи на почти еднаква дълбочина. ИЗВОДИ 1. Ролята на вегетативните биофилтри за редуциране на количеството повърхностен воден отток е значителна. 2. Те успешно могат да се прилагат за редуциране съдържанието на азот в повърхностен воден отток формиран от обработваеми земеделски земи. 3. Тревната смеска съставена от звездан, еспарзета и ежова главица е по-ефективна в редуциране количеството на азота, отколкото ежова главица в самостоятелен посев. 4. Вегетативните биофилтри успешно могат да се прилагат като част от „ Добрите земеделски практики” за опазване на водите от замърсяване. Екатерина Вълчева

Памет

Обръщение В Националния Земеделски Музей – София един от основните методи за събиране на културни ценности, още от неговото създаване през 1956 г. е дарителството. И днес в музея продължава тази многогодишна традиция да се приемат и съхраняват предмети, снимки, документи, литература и други, свързани с българското земеделие, дарени от достойни българи – патриоти, съхранили исконното чувство на българина – любовта към земята и земеделските традиции. Националният земеделски музей изказва благодарност на г-н Йосиф Баров, внук на видния земеделски учен и деец Йосиф Ковачев, за дарените на музея личен архив и вещи, свързани с разностранната дейност на Й. Ковачев в областта на земеделската наука и практика. За контакт: гр. София, 1373, ул. Суходолска № 30 Национален земеделски музей бр.Ковачев 8, 2011 г., сп. „Земеделие плюс” Тел., Факс: 02/9296753, е-mail: nzmuzei@abv.bg с лични вещи на Й. 18 на земеделския учен Ретро кабинет




¨¥¯¢­¯°­  ÈÐÒË¿ ©© Ÿ½ÃÊÂÆÕÅÂÉÂÁËÊËÎÊØÂͽÎÏÂÊÅÜÅÎÌËÎ˾ØÅÒͽĿ ÁÂÊÅÜ ©ËÎÇ¿½  ¨½Ä½ÍË¿ Ÿ ¬ÔÂȽÍÎÏ¿Ë ¡×Íý¿ÊË ÅÄÁ½ÏÂÈÎÏ¿Ë Ä½ ÎÂÈÎÇËÎÏËÌ½Ê ÎǽÈÅÏÂͽÏÐͽ ®ËÑÅÜ  ©½È½Û  ¥ÊÏÂÊÄÅÑÅǽÓÅÜ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿½ ÉÂÁ½ ˆ§ËÈËΘ ©ËÎÇ¿½  ¬ÂÏÇË¿ Ÿ ©ÂÁËÊËÎÊÅÏÂͽÎÏÂÊÅÜÅÌÔÂÈʽϽ̽ս¿ž×ÈÀ½ÍÅÜ ¥Ä Á½ÏÂÈÎÏ¿Ë ˆ¤½Ò½ÍÅ ®ÏËÜÊË¿˜ Å°ÊÅ¿ÂÍÎÅÏÂÏÎÇË ÅÄÁ½ÏÂÈÎÏ¿Ë ˆ®¿ §È «ÒÍÅÁÎÇŘ ®ËÑÅÜ  ¬ÂÏÍË¿ ¬ ­×ÇË¿ËÁÎÏ¿ËĽÐÌͽÃÊÂÊÅÜÌËÌÔÂȽÍÎÏ¿Ë ÌÅÅÊÑËÓÂÊ Ï×͈§ËÏȽÍÎÇŘ  °ÉÂÈÅÔ Ÿ ÏȽÎÉÂÁËÊËÎÊËÀ¾ÅÈÙ½)Å))Ô½ÎÏ §Í½Àп½Ó   Í×ÊÔ½ÍË¿ ªÅÁÍ ¬Í½ÇÏÅÔÊËÍ×ÇË¿ËÁÎÏ¿ËÌËÌÔÂȽÍÎÏ¿Ë ¤ÂÉÅÄÁ½Ï ®ËÑÅÜ  ³½ÊÇË¿   ¬Ÿ½Ô¿ ª½Í×ÔÊÅÇÌËÌÔÂȽÍÎÏ¿Ë ®ËÑÅÜ  #RANE % (ONEYACOMPREHENSIVESURVEY ,ONDON (EINEMANN  ­½ÎÏÂÊÅ¿×ÁÎÏ¿ËÏË¿ž×ÈÀ½ÍÅÜ ÀÍËÎϽÏÅÎÏÅǽ ©¤²  ®Ï½ÏÅÎÏÅÔÂÎÇÅ ÀËÁÅÕÊÅÇ Ê½ ­ÂÌоÈÅǽ ž×ÈÀ½ÍÅÜ       

¡ 

³¬ÍÅνÁ½ÕÇÅ §ËÎϽÁÅÊË¿ ¥¿©ËÍÏ¿ ®¿¡ÅÉÅÏÍË¿½s ¥©©

ž¥ž¨¥«¯¢§ ¤¢©¢¡¢¨¥¢

¤ÂÉÂÁÂÈÅÂÌÈÛÎ 

¬´¢¨­®¯Ÿ«s ÉÂÁËÊËÎʽͽÎÏÅÏÂÈÊËÎÏ

£¥Ÿ«¯ª« Ÿ·¡®¯Ÿ«


¬ÔÂȽÍÎÏ¿ËÏ˾ÅÈËÅÖÂÎÅËÎϽÊÂÂÁÅÊËÏËÎÊË¿ÊÅÏÂÑ½Ç ÏËÍÅ ËÌÍÂÁÂÈÜÖÅÂÑÂÇÏÅ¿ÊËÎÏϽʽÄÂÉÂÁÂÈÎÇËÏËÌÍËÅÄ¿ËÁ ÎϿ˪ÂÎÈÐÔ½ÆÊËÌËÈĽϽËÏÊÂÀ˿ͽÎÏÂÊÅ¿×ÁÎÏ¿ËÏËÂÎ Ì×ÏÅÌË ¿ÅÎËǽËÏϽÄÅʽÌÔÂÈÊÅÏÂÌÍËÁÐÇÏŤ½ÏË¿½ ĽÁ½ ÅɽÉÂÍÂÊϽ¾ÅÈÊËÄÂÉÂÁÂÈÅ¿ÎÏͽʽϽÊÅ ÊÂ˾ÒËÁÅÉËÂÁ½ ͽĿſ½É ÎϽ¾ÅÈÊË ÐÎÏËÆÔÅ¿Ë ÌÔÂȽÍÎÏ¿Ë ¼Í×Ç ÌÍÅÉÂÍ Ä½ ϽÄſĽÅÉË¿Í×Äǽž×ÈÀ½ÍÅÜÌÍÂÄÌÂÍÅËÁ½ À ÇË À½Ï˾ÍËÜÏʽÌÔÂÈÊÅÏÂÎÂÉÂÆÎÏ¿½Ê½É½ÈÜÁ¿ÐÇͽÏÊË ½Á˾ſ½ ʽͽÎÏÅÏÂÈÊÅÌÍËÁÐÇÏÅËÏÏͽÆÊÅʽνÃÁÂÊÅܾÂÍÂÁÐÓÅͽÊÎ ÌË¿ÂÔÂËÏÁ¿½Ì×ÏÅÑÅÀ ÇËÂÏËÌͽÇÏÅÔÂÎÇÅÁË¿ÂÁÂÁËÈÅÇ ¿ÅÁÅͽÊÂʽÀËÈÜɽԽÎÏËÏܾ×ÈÇË¿ÅÏÂÀͽÁÅÊÅ ¤½ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÌÔÂȽÍÎÏ¿ËÌÍÂÁÅ¿ÎÅÔÇËÏÍܾ¿½Á½ÅɽÎϽ ¾ÅÈʽ ÉÂÁËÊËÎʽ ¾½Ä½ ª½ ÏËÄÅ ¿×ÌÍËÎ ¿ÅʽÀÅ Â ËÏÁÂÈÜÊË ÀËÈÜÉË ¿ÊÅɽÊÅ ¿ ¾×ÈÀ½ÍÎǽϽ ÌÔÂȽÍÎǽ ÈÅÏÂͽÏÐͽ ª½Æ ÌËÁÍ˾ʽҽͽÇÏÂÍÅÎÏÅǽʽÉÂÁËÊËÎʽϽͽÎÏÅÏÂÈÊËÎϿο Ͻ Ìͽ¿Å %VA #RANE ÇËÜÏË ¾½ÄÅͽÆÇŠΠʽ  ÈÅÏÂͽÏÐÍÊÅ ÅÄÏËÔÊÅǽ ËÏ  ÎÏͽÊÅ Á½¿½ Ì×Èʽ Å ÏËÔʽ ǽÍÏÅʽ Ľ  ÉÂÁËÊËÎÊÅͽÎÏÂÊÅܤ½Î×ýÈÂÊÅÂνÉË¿ÅÁ½ËÏÏÂÄÅÉ ÁËÊËÎÅνÎÁ˾ſʽÉÂÁʽÁÇÀÁǽŸž×ÈÀ½ÍÅÜÏÂνÂÁ¿½   ÇËÂÏËÂÏÍ¿ËÃÂÊÌËǽĽÏÂÈÅÏÍܾ¿½Á˾ÍÂÁ½ÎÂÌËÀÍÅ ÃÅÉ Ä½ ͽÄÕÅÍÜ¿½Ê ʽ ½Í½Ƚ ËÏ ÉÂÁËÊËÎʽ ͽÎÏÅÏÂÈÊËÎÏ ½ÇËÅÎǽɾ×ÈÀ½ÍÎÇÅÜÏÉÂÁÁ½¾×ÁÂÎÍÂÁÌ×Í¿ÅÏ¿οÂϽ¤½ ÅÄÏËÔʽ¢¿ÍË̽Ì×ÈÊËËÌÅνÊÅÂʽÉÂÁËÊËÎÊÅͽÎÏÂÊÅÜÎÍ ֽÉ¿ÇÊÅÀ½Ï½Ê½ ÈÐÒË¿;= Ç×ÁÂÏËÏËÆÂ˾ÍÅÎп½ÈʽÁ ͽÎÏÂÊÅÜ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÅ ¿×ÍÒÐ ÏÂÍÅÏËÍÅÜϽ ʽ ¾Å¿ÕÅÜ ®®®­ ¬ÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÏ ÀËÁÅÊÅ ÎÍ×¾ÎÇÅÜÏ ½¿ÏËÍ ŸÂÍËÈÛ¾ °ÉÂÈÅÔ ÅÄÁ½ÁÂÌÍÂÇͽÎÂʽȾÐÉ¿Á¿½ÏËɽ;= ÎËÌÅνÊÅÂÏËʽ ͽÎÏÂÊÅÜ Ç×ÉÇËÅÏËÅɽËÍÅÀÅʽÈÊÅÓ¿ÂÏÊÅÑËÏËÀͽÑÅÅ Ÿ ÊÂÀË¿ÅÜ ½È¾ÐÉ ÌËÁÍ˾ÊË Î½ ÅÈÛÎÏÍÅͽÊÅ ÉÂÁËÊËÎÊÅÏ ǽ ÔÂÎÏ¿½Ê½Í½ÎÏÂÊÅÜϽ ÌÍÂÄÌÂÍÅËÁÅÏÂʽËÏÁÂÈÜÊÂʽÊÂÇÏ½Í ÅÓ¿ÂÏÂÊÌͽÕÂÓÅνͽÄÀÈÂÁ½ÊÅÌÍËÑÂÎÅËʽÈÊËÏÂÒÊÅÏÂÈ Ô¾ÊÅοËÆÎÏ¿½ ŸÊ½Õ½Ï½ÎÏͽʽ¿ÅÁÊÅÜϾ×ÈÀ½ÍÎÇÅÐÔÂÊÌÍËÑŸ½ÈÂÊÏÅÊ ¬ÂÏÇË¿ ÇËÆÏË Ä½ Î×ýÈÂÊÅ Ê  ¿ÂÔ ÉÂÃÁÐ ÃÅ¿ÅÏ ʽÌŠν ÌÍÂÇͽÎʽ ÉËÊËÀͽÑÅÜ p©ÂÁËÊËÎÊÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ Å ÌÔÂÈʽ Ͻ̽ս¿ž×ÈÀ½ÍÅÜq;= ¿ÇËÜÏËËÏͽÄÅοËÅÏÂÌÍËÐÔ¿½ÊÅÜʽ



ª½ÈÅÔʽϽ ÉÂÁËÊËÎʽ ͽÎÏÅÏÂÈÊËÎÏ ÐÁË¿ÈÂÏ¿ËÍÜ¿½ ÊÐà ÁÅÏÂʽʽÈÅÔÊÅܾÍËÆËÏÌÔÂÈÊÅÎÂÉÂÆÎÏ¿½ ÊËÊÜɽ ÍÂÄÂÍ¿ÎÉÂÁËÊËÎÅĽÌËÁÁ×Íýֽ̽սÌÍÅʾȽÀËÌÍÅÜÏÊÅ ÀËÁÅÊŮʽÎÏËÜֽϽÎÉ×ÍÏÊËÎÏÌÍÅÌÔÂÈÅÏÂËÏÌËÍÜÁ×ǽʽ ÂÊ¿×ÄÉËÃÊËÐÎÏËÆÔÅ¿ËͽĿÅÏÅÂʽÌÔÂȽÍÎÏ¿ËÏËÁËÍÅ ÅÌÍÅÊËÍɽÈÊÅÀËÁÅÊÅ ®×ÖÂÎÏ¿ÂÊË¿½ÃʽĽÁ½Ô½Ä½ÍÂÕ½¿½ÊÂÎÏËÅÅÌÍÂÁÎÂÈ ÎÇËÎÏË̽ÊÎÇÅÏ ÐÔÂÊÅ Å ½ÀÍËÎÌÂÓŽÈÅÎÏÅ Á½ ʽÌͽ¿ÜÏ ÌË ÌÍÂÓÅÄÂʽʽÈÅÄŽÇÏнÈÅÄÅͽÏÁ½ÊÊÅÏÂĽÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽ ËÏ ÊÂÇÏ½Í Å ËÌÍÂÁÂÈÜÏ ËÌÏÅɽÈÂÊ ¾ÍËÆ ÌÔÂÈÊÅ ÎÂÉÂÆÎÏ¿½ Ľ Ê½Æ ÄʽÔÅÉÅÏÂͽÆËÊÅʽÎÏͽʽϽÅÅÄÌËÈÄ¿½ÊÅÏÂÊ½Æ ¿½ÃÊŠͽÎÏÂÊÅÜÅÏÂÒÊËÈËÀÅÅ ½ËÖÂÅĽÎ×ÄÁ½¿½ÊÂÏËʽÀËÍÅ ÈÅ¿½ ÁÅÅ̽ÎÅÖ½ÌÍÅÌÍËÉÂÊÜÖÅÏÂÎÂÇÈÅɽÏÅÔÊÅÐÎÈË¿ÅܿʽÎÏË ÜÖÅÜÉËÉÂÊÏ «ÎÅÀÐÍÜ¿½ÊÂÏËʽÐÎÏËÆÔÅ¿ËÌÔÂȽÍÎÏ¿ËÉËÃÂÁ½¾×ÁÂÌË ÎÏÅÀʽÏË Î½ÉË ÌÍÅ ÄʽÔÅÏÂÈÊË Ð¿ÂÈÅÔ½¿½Ê ʽ ÉÂÁËÊËÎʽϽ ͽÎÏÅÏÂÈÊËÎÏ Å ÁͽÇËÊË¿Å ÉÂÍÇÅ ÎÍÂÖÐ ¿½ÊÁ½ÈÅÏ ÐÊÅÖË Ã½¿½ÖÅÎÂÀ½Í½ÎÏÜÖÅÏÂÉÂÁËÊËÎůËÄÅÌÍ˾ÈÂÉÖÂÎÂÍÂÕÅ ÂÁÅÊÎÏ¿ÂÊËÎÌÍÜǽϽÁ×Íý¿Ê½Ê½ÉÂν ÎÊ½Æ ½ÇÏÅ¿ÊËÏËÐԽΠÏÅÂʽÑÂÍÉÂÍÅÏ ËÏÀÈÂÃÁ½ÖÅÎÈ×ÊÔËÀÈÂÁ ǽÏËÇÐÈÏÐÍ½Ê½Æ Î¿×ÍĽʽξÍËÜʽÌÔÂÈÊÅÏÂÎÂÉÂÆÎÏ¿½

ŸÄ½ÇÈÛÔÂÊÅÂÉËÃÂÁ½ÎÂǽàÔÂ

ʽÁ   ÉÅÈÅËʽ È¿½ ÁËÌ×ÈÊÅÏÂÈÂÊ ÁËÒËÁ ÏË¿½ ʽÌ×È ÊËËÌͽ¿Á½ÊËÅĽÎÈÐÃÂÊËÎÅÎÏÍп½ÐÎÅÈÅÜϽÅʽÌͽ¿ÂÊÅÏ ͽÄÒËÁÅ¿ÌËÍÜÁ×ǽʽ ÉÅÈÅËʽÈ¿½Ä½ÁËÌ×ÈÊÅÏÂÈʽ ÉÂÁËÊËÎʽͽÎÏÅÏÂÈÊËÎÏ «Î¿ÂÊÏË¿½ ÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂÏËʽÉÂÁËÊËÎÊÅͽÎÏÂÊÅÜsÂÁÊËÀË ÁÅÕÊÅ ÉÊËÀËÀËÁÅÕÊÅÅÁ×Í¿ÂÎÊÅ ÖÂÎÌËÉËÀÊÂĽ¿×ÄÎϽÊË ¿Ü¿½ÊÂʽÂÇËÈËÀÅÔÊËÏËͽ¿ÊË¿ÂÎÅ ĽÓÂÊÊËÏ˾ÅÈÇË¿ËÍ½Ä ÊË˾ͽÄÅ Ľ ÌËÁ˾ÍÜ¿½Ê ʽ ÌËÔ¿ÅÏ ĽÎÂÀʽÏÅ ËÏ ÂÍËÄÅÜ ÅÊÂʽÌËÎÈÂÁÊËÉÜÎÏËÖÂпÂÈÅÔÅÅÉÅÁýʽÎÏͽʽϽÊŠǽÏÂÀËÍÅÄÅͽÆÇÅÜǽÏËÏͽÁÅÓÅËÊÂÊÌÍËÅÄ¿ËÁÅÏÂÈʽͽÄÈÅÔ ÊÅÏ ¿ÅÁË¿Â ÌÔÂÈÊÅ ÌÍËÁÐÇÏŠŠǽÔÂÎÏ¿ÂÊ ¾×ÈÀ½ÍÎÇÅ ÉÂÁ Î ¿ÅÎËÇÅÈÂÔ¾ÊÅοËÆÎÏ¿½






ÍÂÄÂÍ¿ÂÊĽ̽ÎËÏÊÂÇϽÍÅÈÅÎϽ¾ÅÈÊËÌËÁÒͽʿ½ÊÂÎ×ÎĽ Ò½Í ÇËÂÏËÊÂÉÅÊÐÂÉË¿ËÁÅÁË¿ÈËÕ½¿½ÊÂǽÔÂÎÏ¿ËÏËʽÉÂÁ½ ÅÉÊËÀËÊÅÎ×ÇÄÁͽ¿ËÎÈË¿ÂÊÎϽÏÐÎʽÌÔÂÈÅÏ ª½¾½Ä½Ê½Ê½Ìͽ¿ÂÊËÏËÌÍËÐÔ¿½ÊÂÎÂÐÎϽÊË¿Å ÔÂÉÂÁË ÊËÎÊÅÏÂÅÄÏËÔÊÅÓÅʽÊÂÇϽÍÂÊÉÂÁ¿ÎÏͽʽϽÊÅνʽɽÈ ÈŠǽÏËÊÂËÎÅÀÐÍÜ¿½Ïͽ¿ÊËÉÂÍÂÊÅÁËÎϽÏ×ÔÂÊÊÂÇϽÍËÌËÏËÇ Ï½Ç½ÃÅÄÊÂÊËÊÂ˾ÒËÁÅÉĽÌÍËÈÂÏÊËÏËÅÂÎÂÊÊËÏËͽĿÅÏÅ ʽÌÔÂÈÊÅÏÂÎÂÉÂÆÎÏ¿½ª½ÏËÄÅÂϽÌÊÜɽÉÂÊÅǽǿÅĽ̽ÎÅ ËÏÊÂÇϽÍÂÊÌËÏËÇÅÁ˾ſ½Ê½ÉÂÁÐʽÎÁËÀËÈÜɽÎÏÂÌÂÊÍ½Ä ÔÅϽʽËÏÀÈÂÃÁ½ÊÅÜÎÈ×ÊÔËÀÈÂÁ ÇËÆÏËÎÂҽͽÇÏÂÍÅÄÅͽÎ×Î ÄʽÔÅÏÂÈʽ ÔпÎÏ¿ÅÏÂÈÊËÎÏ Ç×É Ä½ÎÐÕ½¿½ÊÅÜ ¤½ÏË¿½ ÏÍܾ¿½ Á½Î¿ÄÂɽÏÎÌÂÕÊÅÉÂÍÇÅĽÎÇËÍËÕÊËĽÎÜ¿½ÊÂÅĽνÃÁ½ ÊÂʽÉÂÁËÊËÎÊÅͽÎÏÂÊÅÜ ÇËÅÏËÁ½ËÎÅÀÐÍÜÏÎ×ÖÂÎϿп½ÊÂÏË Ê½   ÒÅÈÜÁÅ ÌÔÂÈÊÅ ÎÂÉÂÆÎÏ¿½ ª½ÈËÃÅÏÂÈÊË Â Á½ ΠÌÍÂÓÅÄÅͽËÌÏÅɽÈÊÅܾÍËÆʽÌÔÂÈÊÅÏÂÎÂÉÂÆÎÏ¿½ ËÎ×ÖÂÎÏ ¿Ü¿½ÖÅÂÑÂÇÏÅ¿ÊËÏËËÌͽտ½ÊÂʽÎÈ×ÊÔËÀÈÂÁ½ ÎÓÂÈɽÇΊɽÈÊË ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ʽ ÊÂÀË¿ÅÏ ÌËÏÂÊÓŽÈÊÅ ¾ÅËÈËÀÅÔÊÅ ¿×Ä ÉËÃÊËÎÏÅÅÌËÈÐÔ½¿½ÊÂʽÁ˾ſŠ¾ÈÅÄÇÅÁËÏÂÄÅ¿¢¿ÍË̽ ŸÎÈÐÔ½Æ ÔÂνÊÂ˾ÒËÁÅÉÅËÏÒÅÈÜÁÅÁËÒÅÈÜÁÅ ÌÔÂÈÊÅÎÂÉÂÆÎÏ¿½ ÖÂÏÍܾ¿½Á½ÅÉÎÂËÎÅÀÐÍÅÉÂÁÂÊÌËÏËÇ¿ ͽÉÇÅÏÂʽÉÅÈÅËʽÇÅÈËÀͽɽ½ÏË¿½ÉËÃÂÁ½ÎÂÌËÎÏÅÀÊ ÎËÏÈÂÃÁ½ÊÂÏËʽÁËÉÅÈÅËʽÁǽÉÂÁËÊËÎÊÅͽÎÏÂÊÅܤ½ ϽÄÅÓÂÈÅɽÁËÎϽÏ×ÔÊËĽÌÐÎÏÜȽÅÎȽ¾ËÌÍËÁÐÇÏſʽÄÂÉÜ Î×ÖÂÎϿп½ÅÀËÈÜÉǽ̽ÓÅÏÂÏËÏÏÍÐÁË¿ÅÍÂÎÐÍΊο×ÄÉËà ÊËÎÏÅĽÏÂÒÊÅÔÂÎÇÅÍÂÕÂÊÅÜŸ½ÃÊËÂνÉËÏ¿×ÍÁËÏËÃÂȽ ÊÅÂʽÐÌͽ¿ÈÜ¿½ÖÅÏÂÁ½ÍÂÕ½ÏǽÍÁÅʽÈÊËÏËÄÅ¿×ÌÍËÎÅÁ½ ʽÎËÔ½Ï̽ÍÅÔÊÅÏÂÎÍÂÁÎÏ¿½Ï½É Ç×ÁÂÏËÖ¾×Á½ÏÌËÎÏÅÀʽÏŠɽÇÎÅɽÈÊÅÍÂÄÐÈϽÏÅŸÎÅÔÇËËÎϽʽÈËÉËÃÂÁ½Î¿ÉÂÎÏÅ¿ Ï×ÃÁÂÎÏ¿ÂÊÅÜÅÄͽÄqÌÍÂÈÅ¿½ÊÂËÏÌÐÎÏË¿ÌͽÄÊËq ®¿ÂÏË¿ÊÅÜÏËÌÅÏÌËÎËÔ¿½ Ô¾ÅËÈËÀÅÔÊÅÏ¿×ÄÉËÃÊËÎÏÅʽ ÎÈ×ÊÔËÀÈÂÁ½Î½¿ÅÎËÇÅÅɽÇÎÅɽÈÊÅÏÂÁ˾ſÅËÏÊÂÀË¿×ÄÈŠĽÏʽʽÁÇÀËÏÁǽ ÊËÏË¿½Í½ÈÊËÊ¿×ÄÉËÃÊË ¾ÂÄÅÄ ¿×ÍÕ¿½ÊÂʽ½ÁÂÇ¿½ÏÊËËÌͽտ½ÊÂÎÁËÎϽÏ×ÔÂʾÍËÆÌÔÂÈÊÅ ÎÂÉÂÆÎÏ¿½ ÇËÅÏËÁ½Î½¿ÌËÁÒËÁÜÖ½ÃÅÄÊÂʽÇËÊÁÅÓÅÜÅÎËÏ ÈÅÔÂÊÄÁͽ¿ËÎÈË¿ÂÊÎϽÏÐΝÇËÏÂÄžÅËÈËÀÅÔÊÅ¿×ÄÉËÃÊËÎÏŠʽÎÈ×ÊÔËÀÈÂÁË¿ËÏËͽÎÏÂÊž×Á½ÏͽÈÅÄÅͽÊÅÅÎÂÌËÈÐÔÅ



±ÅÀ­½ÄÌÍÂÁÂÈÂÊÅÂʽ¾ÍËÜÌÔÂÈÊÅÎÂÉÂÆÎÏ¿½ ÅÁ˾ſÅÏÂËÏܾ×ÈÇÅ ÎÈÅ¿ÅÅÎÈ×ÊÔËÀÈÂÁĽÌÂÍÅËÁ½sÀ




ÌË¿ÂÔÂËÏÉÂÁËÊËÎÊÅͽÎÏÂÊÅÜÅÎÓ¿ÂÏÊÅÑËÏËÀͽÑÅÅ ÌÍÂÁÎϽ¿ÅÊ½Æ ÅÊÏÂÍÂÎÊÅÏÂËÏÏÜÒŸÇÊÅÀ½Ï½ÎÅÌÍËÑŸ¬ÂÏÇË¿ ËÌÅο½Ê½ÁͽÎÏÂÊÅÜÎ×ÎÄʽÔÅÏÂÈÊÅÉÂÁËÊËÎÊÅĽ̽ÎÅ ÇË ÅÏËÏÍܾ¿½Á½Ê½ÉÂÍÜÏÌË ÕÅÍËÇËÌÍÅÈËÃÂÊÅÂÐʽ΢ÁÊË¿Í ÉÂÊÊËÎÏË¿½ÏËÆÅÄÍÅÔÊËÌËÁÔÂÍϽ¿½ ÔÂËÀÍËÉʽԽÎÏËÏÉ ÁËÊËÎÊÅÏÂͽÎÏÂÊÅÜ¿ž×ÈÀ½ÍÅÜÎÂËÏÈÂÃÁ½ÏÌËÊË¿½ÉËÁÂÍʽ ½ÀÍË ÏÂÒÊËÈËÀÅÜÅÌËϽÄÅÌÍÅÔÅʽÏÂÒÊÅÏÂÉÂÁËÎÊÅǽÔÂÎÏ¿½ ν ÉÊËÀË ÏÍÐÁÊË ÐÎϽÊË¿Å ÉÅ «ÎÊË¿ÊÅÏ ҽͽÇÏÂÍÅÎ ÏÅÇŠʽ ÉÂÁËÊËÎÊÅÏ ͽΠÏÂÊÅÜÏͽÁÅÓÅËÊÊËËÏÀÈÂà Á½ÊÅ ¿ ʽսϽ ÎÏͽʽ Î× ÎÂÁÊÅÏÂÁ×Íý¿ÅſοÂϽ ν ÌËǽĽÊÅ ¿ Ͻ¾È  ¬ÍÅ Î×ÖÂÎÏ¿Âʽ Ô½ÎÏ ËÏ Á½ ÊÊÅÏ Åɽ ÌÍÅÌËÇÍÅ¿½Ê ÊË ÌÍÅ ÁÍÐÀŠΠÇËÊÎϽÏÅ Í½Ï ÄʽÔÅÏÂÈÊŠͽÄÈÅÔÅÜ Á×ÈýÖÅÎÂʽÊÂÂÁʽǿŠÏ ÐÎÈË¿ÅÜ ¿ ÇËÅÏË Î½ ÅÄ ÎÈÂÁ¿½ÊÅ ¯ÅÌÅÔÂÊ ÌÍÅÉÂÍ Ä½ ÏË¿½  ¾ÜȽϽ ½Ç½ÓÅÜ Ÿ Á½ÊÊÅÏ ʽ ÌÍËÑ ¬ÂÏÇË¿ ÌË ÊÅÎÇÅÏÂÎÏËÆÊËÎÏÅ¿ÂÍË ÜÏÊËÎÂÁ×ÈýÏʽÏË¿½ Ô ÅÄÎÈÂÁ¿½Ê½Ï½ ½Ç½ÓÅÜ Â ËÏ ÎËÑÅÆÎÇËÏËÌËȬËͽÁÅѽÇϽ Ô½ǽÓÅÜϽÂͽÎÏÂÊÅ ËÌ ÍÂÁÂÈÜÊËǽÏËÂÁÅÊËÏËÎÊË¿ÊÅÏÂÅÄÏËÔÊÅÓÅʽÊÂÇϽͿž×È À½ÍÅÜ ÌËÈÂÄÊËÖ¾×ÁÂÁ½ÎÂÅÄ¿×ÍÕ½ÏÁËÌ×ÈÊÅÏÂÈÊÅÌÍËÐÔ ¿½ÊÅÜÅ¿ÁÍÐÀÅͽÆËÊÅʽÎÏͽʽϽ°ÏËÔÊÜ¿½ÊÂʽÁ½ÊÊÅÏ ÊÂ˾ÒËÁÅÉËÎ×ÖËĽ¾ÜȽϽÁÂÏÂÈÅʽÅÎÈ×ÊÔËÀÈÂÁ½ Ï×ÆǽÏË Î×ÖÂÎϿп½Ï¿ÅÁÅÉÅͽÄÈÅÔÅÜÌÍÅÌËÎËÔÂÊÅÏÂҽͽÇÏÂÍÅÎÏÅ ÇÅʽÏÂÄÅͽÎÏÂÊÅÜ ÇËÅÏËνɽÎË¿ËͽÄÌÍËÎÏͽÊÂÊÅ¿ž×ÈÀ½ ÍÅÜÅÎ×ÎÂÁÊÅÏÂÎÏͽÊŤ½ËÌÍÂÁÂÈÜÊÂÉÂÁËÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽ ʽ ÀËÍÎÇÅÏ ɽÎſŠĽÏÍ¿ÂÊÅ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏÅ ÈÅ¿½ÁÅ ÉÂÍŠŠ̽ÎÅÖ½ Ï×Æ Ç½ÏË ÈÅÌο½Ï ʽÕŠΠÅÄÌËÈÄ¿½Ï ÌÍÅ ½Ê½ÈÅĽ



ÉÂÆÎÏ¿½ ÌÍŠʾȽÀËÌÍÅÜÏÊÅ ÀËÁÅÊÅ ÄÁͽ¿ÂË̽Ŀ½ÊÂÏË Ê½ÌÔÂÈÅÏÂÅǽÔÂÎÏ¿ËÏËʽÌÔÂÈÊÅÏÂɽÆÇŠǽÏ˾ÍËÜʽ ÎÂÉÂÆÎÏ¿½Ï½ÎÂËÌÍÂÁÂÈÜ¿×ÍÒо½Ä½Ê½ÇËÊÇÍÂÏÊÅÏÂÐÎÈË ¿ÅÜÅÎÌËÍÂÁ¿×ÄÉËÃÊËÎÏÅÏÂʽνÉÅÏÂÌÔÂȽÍÅ ­ËÜÓÅ ̽ÇÂÏÅ ÌÔÂÈÅ ¿ ÎÂÀ½ÕÊÅÏ ÐÎÈË¿ÅÜ ÏÍܾ¿½ Á½ ΠÌÍÂÁȽÀ½Ï ÌÍŠ˾ÈÂÇÔÂÊŠ̽ÍÅÔÊÅ ÎϽ¿ÇŠνÉË Ê½ ÌÔÂÈÅÊÅ ÌËÎÏͽÁ½ÈÅËÏÌÍÅÍËÁÊžÂÁÎÏ¿ÅÜÅÈÅ¿½ÊÁ½ÈÖÅʽ ªËĽÖËÌÍ˾ÈÂɽÎÉÂÁËÊËÎʽϽͽÎÏÅÏÂÈÊËÎÏÂÌÍÂÒ¿×Í ÈÂʿʽÓÅËʽÈÊÅÏÂÌÍËÀͽÉÅĽͽĿÅÏÅÂʽÎÂÈÎÇÅÏÂͽÆËÊÅ ÏËÄÅ ¿×ÌÍËÎ ¾ÐÁŠνÉË ÊÂÁËÐÉÂÊÅ ŠĽ ÊÂÀË ÊÜɽ ˾ÜÎÊ ÊÅ­½Ä¿ÅÏÅÂÏËʽ¿ÎÂÇÅÎоÂÇÏÏÍܾ¿½Á½¾×ÁÂÎ×˾ͽÄÂÊË ÎÒͽÊÅÏÂÈʽϽ¾½Ä½¤½ÏË¿½ÅÎ×ÖËÏË ËÏÊÂÎÂÊËÇ×ÉÌÔÂÈ½Í ÎÏ¿ËÏË ÔÅÜÏËËÎÊ˿ʽÎÅȽÂÌÔÂÈËËÌͽտ½ÊÂÏË Ê½Ì×ÈÊËËÌ Í½¿Á½¿½ÌËÈÄ¿½ÊÅÏÂ̽ÍÅËÏÁ½Ê×ÇËÌȽÏÓÅÏ ¡½ ΠÎÉÜϽ Ô ÌÔÂȽÍÎǽϽ ˾ÖÊËÎÏ Ö ÍÂÕÅ ÐÎÌÂÕÊË ÌÍ˾ÈÂɽÎÉÂÁËÊËÎʽϽͽÎÏÅÏÂÈÊËÎÏÂÌË¿ÂÔÂËÏʽſÊË ÊË Á½ÎÂпÂÈÅÔ½¿½¾ÍËÜÏʽÌÔÂÈÊÅÏÂÎÂÉÂÆÎÏ¿½ ¾ÂÄÏË¿½Á½Î Î×˾ͽÄÅ Î ÉÂÁË¿ÅÜ ¾½È½ÊΠʽ ÎÏͽʽϽ ÊÅ Â ÌÍÂÎÏ×ÌÈÂÊÅ ÎÌÍÜÉË˾ÖÂÎÏ¿ËÏË ÄÂÉÂÁÂÈÅÂÏËÊÅÅÌÔÂȽÍÅÏ °¿ÂÈÅÔ½¿½ÊÂÏËʽ¾ÍËÜʽÌÔÂÈÊÅÏÂÎÂÉÂÉÂÆÎÏ¿½Ê½Á ÒÅÈÜÁÅÉËÃÂÁ½ÎÂͽÈÅÄÅͽνÉË ÇËÀ½ÏËÏË¿½ÂÎ×ÌÍË¿ËÁÂÊË ÎÁËÌ×ÈÊÅÏÂÈÊËʽͽÎÏ¿½ÊÂʽÉÂÁËÊËÎʽϽ¾½Ä½ ÌÍËÏÅ¿ÊËÏË ÂÊÂÁËÌÐÎÏÅÉ˯ÅÌÅÔÂÊÌÍÅÉÂÍ¿ÏË¿½ËÏÊËÕÂÊÅÂÂÀËÁŠʽ ÌÍÂÄÇËÜÏËÌËͽÁÅʾȽÀËÌÍÅÜÏÊÅÏÂÇÈÅɽÏÅÔÊÅÐÎÈË¿ÅÜ ÎÍÂÁÊÅÜÏÁ˾ſʽÉÂÁËÏÇÀĽÎÂÉÂÆÎÏ¿Ë Î̽Áʽʽ ÇÀ ½Ï½ÇË¿½ÇËÈÅÔÂÎÏ¿ËʾÂÕ¿Î×ÎÏËÜÊÅÂÁ½ÌËÇÍÅÂʽÌͽ¿Â ÊÅÏ ͽÄÒËÁÅ Å ÎÈÂÁÎÏ¿Å ʽ ÏË¿½ ¾ÍËÜÏ Ê½ ÌÔÂÈÊÅÏ ÎÂÉÂÆ ÎÏ¿½Ê½É½ÈÜÁͽÎÏÅÔÊˬËÈÐÔÂÊÅÜÏ¿ÎÈÐÔ½ÜÎ̽ÁʽÁ˾ſ½ ËÏÉÂÁÉËÃÂÈÂÎÊËÁ½¾×ÁÂ˾ÜÎÊÂÊ Ç½ÏË¿ÄÂÉÂÉÌËÁ¿ÊÅɽ ÊÅ ÔÂÎÐսϽĽÌËÔʽËÏ¿ÏËÍÅÏÂÌËÈË¿ÅÊÅʽɽÆÅÛÈÅ ½ ÌËÈÐÔÂÊÅÜÏÊÂÇϽÍËÏÎÈ×ÊÔËÀÈÂÁ½ÂνÉËËÇËÈËÉÅÈÅËʽ ÇÅÈËÀͽɽ ¬ËÎËÔÂÊÅÜÏ ÌÍÅÉÂÍ ÌËǽĿ½ ÇËÈÇË Â Ë̽Îʽ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ Ï½ ʽ ÌÔÂÈÊÅÏ ÎÂÉÂÆÎÏ¿½ νÉË ËÏ ÂÁÅÊ ÅÄÏËÔÊÅÇ Ê½ ÊÂÇÏ½Í ¿ ÎÈÐÔ½Æ ÇËÀ½ÏË ÊÜɽ ÉÂÁ˿ŠĽ̽ÎÅ ËÏ ÁÍÐÀ ­½Ä¾ÅͽÂÉË Â ÔÂĽͽĿÅÏÅÂÏËʽÐÎÏËÆÔÅ¿ËÌÔÂȽÍÎÏ¿ËÂÊÂ˾ÒËÁÅÉÂÁÅÊ




§½ÏËÇͽÂÊÍÂÄÐÈϽÏËÏÏËÄŽʽÈÅÄ ÎÏÅÀ½ÉÂÁËÅÄ¿ËÁ½ Ô ÉÂÁÊÅÜÏ ¾½È½ÊÎ ¿Ê½Õ½Ï½ ÎÏͽʽÌËÄ¿ËÈÜ¿½Á½ÎÂËÏÀÈÂÃÁ½Ï ÉÂÃÁÐÒÅÈÜÁÅÌÔÂÈÊÅÎÂÉÂÆÎÏ¿½ Î×ÎÎÍÂÁÂÊÁ˾ſʽÉÂÁ ÇÀËÏÇËÕÂÍÅÒÅÈÜÁÅ ÌÍÅÎÍÂÁÂÊÁ˾ſÇÀËÏÇË ÕÂÍ ªÂ˾ÒËÁÅÉËÎÏϽËÏÌÔÂÈÊÅÎÂÉÂÆÎÏ¿½ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÅ¿×ÍÒÐ ÏÂÍÅÏËÍÅÜϽʽž×ÈÀ½ÍÅÜ Î½¿ÅÄ¿ÂÎÏÊÅÏÂÁËÉËÉÂÊϽÊËÍ ÉÅ ËÏÒÅÈÜÁÅÁËÒÅÈÜÁžÍËÜĽËÌͽտ½ÊÂÏËʽ ÎÈ×ÊÔËÀÈÂÁ½¯Ë¿½Ê½ÌͽÇÏÅǽÉËÃÂͽÈÊËÁ½ÎÂÌËÎÏÅÀ ÊÂÂÁÅÊÎÏ¿ÂÊËÔÍÂÄÀËÈÜÉË ÌË¿ÎÂÉÂÎÏÊËͽÄÕÅÍÜ¿½ÊÂʽ ÉÂÁËÊËÎʽϽ¾½Ä½ ĽÇËÂÏËÅɽÁËÎϽÏ×ÔÊËʽÐÔÊÅÁ½ÊÊŠŠͽÄͽ¾ËÏÇÅ ŸÎÜÇË ÊÂÂÎÏÂÎÏ¿ÂÊË Ð¿ÂÈÅÔ½¿½Ê ʽ ÌÔÂÈ ÊÅÏÂÎÂÉÂÆÎÏ¿½ÔÍÂÄÌÍÂÁËÎϽ¿ÜÊÂʽÍËÜÓÅ Î̽ÍÅÔʽϽ ÎÏËÆÊËÎÏʽÌÔÂÈÊÅɽÆÇÅ ÊÂνÉËÔÂÊÜɽÁ½Á½ÁÂÃÂȽ ÊÅÜÍÂÄÐÈÏ½Ï ÊËÅÖÂʽÊÂÎÂÄʽÔÅÏÂÈÊÅĽÀоÅ¡½ÊÊÅÏ ËÏÀÜÎÊËÅǽÏÂÀËÍÅÔÊËÀËÁËǽĿ½Ï¢ÑÂÇÏÅ¿ÊËÏËËÌ Í½Õ¿½ÊÂÊÂĽ¿ÅÎÅνÉËËϾÍËÜʽÌÔÂÈÊÅÏÂÎÂÉÂÆÎÏ¿½ ½ÌÍÂÁÅ¿ÎÅÔÇËËÏÏÂÒÊÅÜÃÅÄÊÂÊÎϽÏÐÎÅͽÄÌËÈËÃÂÊÅ ŸÈ½À½ÊÂÏË Ê½ ÉÅÈÅËÊÅ È¿˿ Ľ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Å Í½ÈŠĽÓÅÜʽ ÒÅÈÜÁÅÍËÜÓÅ¿ÉËÉÂÊÏ ÇËÀ½ÏËËÏÁË ÒÅÈÜÁÅÌÔÂÈÊÅÎÂÉÂÆÎÏ¿½ÐÉÅͽÏËÏÀȽÁžËÈÂÎÏÅ ÂÊ ÇËÉÌÂÏÂÊÏʽÌÍËÜ¿½Ê½ÈÅÓ½ÎÇËÉÂÍÎŽÈÊÅÅÇËÍÅÎÏËÈÛ ¾Å¿ÅÓÂÈŝÁÂÇ¿½ÏÊËÏËÁÂÆÎÏ¿Å¿ÌËÁ˾ÊÅÎÈÐԽŠÂÁ½ ÎÂÐÎϽÊË¿ÜÏÅËÏÎÏͽÊÜÏÌÍÅÔÅÊÅÏÂĽÎÉ×ÍÏϽʽÌÔÂÈÊÅ ÏÂÎÂÉÂÆÎÏ¿½ ǽÏËËÎ˾ÂÊË¿½ÃÊË¿ÐÎÈË¿ÅÜϽʽÇÍÅĽ ÊÂνÉËÁ½ÎÂÇËÉÌÂÊÎÅͽÎÈÂÁÎÏ¿ÅÂÏËŸÏËÄÅÎÈÐÔ½ÆÍ½Ä ÒËÁÅÏÂνÉÊËÀËÌË É½ÈÇŠĽÖËÏËÂÌË Í½ÄÐÉÊËÁ½¾×Á½Ï ËÏÁÂÈÂÊÅ   È¿½ Ľ Î̽ÎÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÂÁÊË ÎÂÉÂÆÎÏ¿Ë ËÏÇËÈÇËÏËÈ¿½Ä½Î×ÄÁ½¿½ÊÂʽÊË¿Ë Ç½ÇÏËÌÍÂÁȽÀ½ ʽÓÅËʽÈʽϽÌÍËÀͽɽĽÐÎÏËÆÔÅ¿ËͽĿÅÏÅÂʽÌÔÂÈ½Í ÎÏ¿ËÏˤ½ÏË¿½¿Ï½ÄÅÅÁÍÐÀÅÏÂʽÓÅËʽÈÊÅÌÍËÀͽÉÅĽ ͽĿÅÏÅÂʽÎÂÈÎÇÅÏÂͽÆËÊÅ ÏÂĽͽĿÅÏÅÂʽÄÂÉÂÁ ÈÅÂÏË¿ž×ÈÀ½ÍÅÜ ÔÅÆÏËÌÍËÎÌÂÍÅÏÂÏÎÂÂÁ×ÈýÈÅÄÇÈÛ ÔÅÏÂÈÊËʽÐÊÅǽÈÊÅÏ¿ÇÐÎË¿ÅǽÔÂÎÏ¿½Ê½¾×ÈÀ½ÍÎÇÅÏ ÄÂÉÂÁÂÈÎÇÅÌÍËÁÐÇÏÅ ËÎÊË¿ÊÅÜÏÂÈÂÉÂÊÏÏÍܾ¿½Á½¾×Á ÉÂÁËÊËÎʽϽͽÎÏÅÏÂÈÊËÎÏ ÅÄÒͽʿ½ÊÂÏËʽÌÔÂÈÊÅÏÂΠ¯½¾È©ÂÁËÊËÎÊÅͽÎÏÂÊÅÜ ËÏÇËÅÏËÌÔÂÈÅÏÂÎ×¾ÅͽÏɽʽ ÊÂÇϽÍÅÌͽÕÂÓ ¿ÍÂÉÂʽ Ó×ÑÏÂýÅÉÂÁËÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏËÏÂÁÅÊÁÂǽÍÇÀ






¡ÍÐÀ¿½ÃÂÊѽÇÏËÍÂÍÜÄÇËÏËʽɽÈÂÊÅ ÁËÉÈÊÇÅÈË Àͽɽ ʽ ÊÂÇϽͽ ËÏ ÑÐͽÃÊÅ ÇÐÈÏÐÍÅ ¡Ë¾Å¿×Ï Ê½ ÊÂÇÏ½Í ËÏ ÑÐͽÃÊÅÏÂÌÈËÖÅÎÈÐÃÂÕÂĽ¾ÐÑÂÍÌÍÂÄËÏÁÂÈÊÅÏÂÌÂÍÅËÁŠʽͽÎÏÂÃʽÉÂÁËÊËÎÊÅÏÂͽÎÏÂÊÅÜ Ç½ÏËÌËÏËÄÅʽÔÅÊËÎÅ ÀÐÍÜ¿½ÕÂÂÁÅÊͽ¿ÊËÉÂÍÂÊÊÂÇϽÍËÌËÏËÇËÏɽÆÁËËÇÏËÉ¿ÍÅ ¨ÅÇ¿ÅÁÅͽÊÂÏËʽÍËÁÊËÏËÃÅ¿ËÏÊË¿×ÁÎÏ¿Ë Ê½É½ÈÜ¿½ÊÂÏËʽ ÂÁÍÅÜ ÍËÀ½Ï Á˾ÅÏ×Ç Ê½ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÅÏ ÔÅÎÏËÇÍ׿ÊÅ ÌËÍËÁÅ Ë¿ÓÂËÏÎÂÁÂÉÁËÁ¿ÂÏÌ×ÏÅ ¾ÂÕÂÎѽϽÈÊÅÌËÎÈÂÁÎÏ¿ÅÜĽ ÊÂÇϽÍÊÅÜ ÌËÏËÇ ËÏ ÑÐͽÃÊÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ ÇËÂÏË ÌË¿ÈÅÜ ÊÂÀ½ ÏÅ¿ÊË ¿×ÍÒÐ ÌÔÂÈÊÅÏ ÎÂÉÂÆÎÏ¿½¯Â ΠËǽĽҽ ʽÌ×ÈÊË Ê ÌËÁÀËÏ¿ÂÊÅÁ½ÅÄÌ×ÈÊÜ¿½ÏËÎÊ˿ʽϽÎÅÍËÈÜ ËÌͽÕÅÏÂÈÅʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ «ÌÍÂÁÂÈÜÊÂÏË Ê½ ÊÂÇϽͽ ËÏ ÈÅ¿½ÁŠ̽ÎÅÖ½ Å ÉÂÍÅξ½ÄÅͽÎ×ÖËʽ˾˾ÖÂÊÅÔÐÃÁÂÎÏͽÊÊÅÌËǽĽÏÂÈÅ ÎÂÀ½ÕÊËÏËÎ×ÎÏËÜÊÅÂʽÏÂÄÅÌÈËÖÅ ÊÂËÇËÎÂÊÅ ÊÂË̽ν ÊÅ ËÌËýÍÂÊÅ Å ÏÊ ¿ÂÍËÜÏÊË Ê½ ÌͽÇÏÅǽ Ö ÍÂÑÈÂÇÏÅͽ Ç×ÉËÖÂÌË ÊÅÎÇÅÍÂÄÐÈϽÏÅ ÊËÌËÁ˾ʽÒÅÌËÏÂĽ¾ÅÎÈÂÁ¿½ ÈËÁ½¾×ÁÂʽÐÔÊËÌËÏ¿×ÍÁÂʽ ¤½ÌËÁ˾ÍÜ¿½ÊÂÉÂÁËÁ˾ſ½ËÏÁ×Í¿ÂϽ ÒͽÎÏŠ̽ÎÅֽŠÉÂÍŠʽսϽʽÐǽÂÁ½È½ÉÊËÀËÂÑÂÇÏÅ¿ÊÅÌÍÂÁÈËÃÂÊÅÜ ÇË ÅÏËĽÎ×ýÈÂÊÅÂÊÂÎÂÅÄÌËÈÄ¿½Ï ÌËͽÁÅÈÅÌνʽ½ÀÍËÂÇË ÈËÀÅÔʽÇÐÈÏÐͽ ÄʽÊÅÜŽÁÂÇ¿½ÏÊËÐÌͽ¿ÈÂÊÅ ¯ÍÂÏËÌËÄʽÔÂÊÅÂÉÜÎÏËĽÅÄÏËÔÊÅÓÅÏÂʽÊÂÇϽÍĽÂÉ½Ï ½Ç½ÓÅÜϽ Å ÈÅ̽Ͻ ¬ÍÅ ÏË¿½ ½Ç½ÓÅ¿½Ï½ ̽ս  ÉÊËÀË ÊÂÎÅ ÀÐÍʽsÎÇͽÏǽÌÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊËÎÏÁË ÁÊÅÅÏ¿×ÍÁÂÔÂÎÏË ËÎϽ¿½Î½ÉËqʽÇÊÅÀ½q Ï×ÆǽÏËʽνÃÁÂÊÅÜϽÎÊÂÜνÉÊËÀË ÎϽÍÅ ½ËÏÊËÕÂÊÅÂÏËÇ×ÉÎͽ¿ÊÅÏÂÈÊËÌË ÉȽÁÅϽǽÓÅ¿ŠÀËÍÅÂÐÊÅÖËÃÅÏÂÈÊË ÊÅÒÅÈÅÎÏÅÔÊËÅÁͽÎÏÅÔÊË ¨ÅÌÅÏ ν ÂÁÅÊ ÉÊËÀË ¿½ÃÂÊ ÅÄÏËÔÊÅÇ Ê½ ǽÔÂÎÏ¿ÂÊ ÉË ÊËÑÈËÍÂÊ ÉÂÁ ÊË ÌËÎÈÂÁÊÅÏ Á½ÊÊŠĽ ÏÜÒ Ê ÉËÀ½Ï Á½ ¾× Á½Ï ½ÁÂÇ¿½ÏÊÅ Ï×Æ Ç½ÏË Ï ÊÂÌÍÂÇ×ÎʽÏË Î ÅÄÎÅÔ½Ï Ä½Í½ÁÅ ÓÂÊʽϽÅÉÁ×Í¿ÂÎÅʽÅÈÂÔ¾ÂÊÓ¿Üϯ½ÄÅÌËÍËÔʽÌͽÇÏÅǽ Ê½Æ Ç½ÏÂÀËÍÅÔÊË ÏÍܾ¿½ Á½ ¾×Á ÎÌÍÜʽ ËÏ Î×ËÏ¿ÂÏÊÅÏ ÇËÊ ÏÍËÈÊÅËÍÀ½ÊÅ ©½ÎÈËÁ½ÆÊÅÏÂÇÐÈÏÐÍÅËÎϽ¿½ÏÂÁÊÅËÏÀȽ¿ÊÅÏÂÅÄÏËÔÊÅÓŠʽÊÂÇϽÍÅÉÂÁªËÁ½ÊÊÅÏÂĽÏÜÒÏÍܾ¿½Á½Î½ÇÏнÈÅÄÅÍ½Ï ÌËͽÁÅʽÎÏ×ÌÅÈÅÏÂÅÄÉÂÊÂÊÅÜ¿ÎËÍÏË¿ÂÏ ½ÀÍËÏÂÒÊÅǽϽŠÇÈÅɽÏÅÔÊÅÏÂѽÇÏËÍÅ




  ±ÅÀ©ÂÎÂÔÊËͽÄÌÍÂÁÂÈÂÊÅÂʽÊÂÇϽÍÊÅÜÌËÏÂÊÓŽÈ






«ÏÊËÎÅÏÂÈÊÅÜÏÁÜÈʽËÏÁÂÈÊÅÏÂÀÍÐÌÅͽÎÏÂÊÅÜÌËÌÈËÖ ÅÄ˾ͽÄÂÊʽÑÅÀ Ç×ÁÂÏËοÅÃÁ½ ÔÂËÎÊË¿ÊÅÜÏÊÂÇϽÍË ÌËÏËÇ ÁË ÅÁ¿½ËÏÀËÍÅÏ ÅÄÔÅÎÈÂÊÂʽ¾½Ä½Á½ÊÊÅËÏ ­ÐÉ×ÊÅÜ;=¬Ë ĽÁ×ȾËÔÂÊÅÏÂÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜ¿ÏË¿½Ê½Ìͽ¿È ÊÅÂνʽÈËÃÅÏÂÈÊŠĽÁ½ÎÂÅÄÜÎÊÅÂÑÂÇÏÅ¿ÊËÎÏϽËÏÀËÍÅÏ «ÏϽ¾È οÅÃÁ½ ÔÂÊÂÇϽÍ×ÏÌÍÅÏͽÆÊÅÏÂʽνÃÁÂÊÅÜ ÎÅÈÊËÍÂÁÐÓÅÍ½Ê ÌËͽÁÅÌËÀËÈË¿ÊËÏËÈÅÇ¿ÅÁÅͽÊÂʽ˿ËÖ ÊÅÏÂʽνÃÁÂÊÅÜ¿ÇͽÜʽÉÅʽÈÅÜÅʽԽÈËÏËʽʽÎÏËÜÖÅÜ ¿ÂÇ¢ÁʽËÏÌÍÅÔÅÊÅÏÂĽÏË¿½¾ÂÈÅÌνϽʽÌÍËÑÂÎÅËʽÈÊË ÌÔÂȽÍÎÏ¿ËÅʽ½ÁÂÇ¿½ÏÊËËÌͽտ½Ê ÇËÂÏËʽÊÂÎÂËÀÍËÉÊÅ ÖÂÏÅʽʽÕÂÏËÄÂÉÂÁÂÈÅ ½Ä½¿×ÄÎϽÊË¿Ü¿½ÊÂÏËÉÐÖÂ¾× Á½ÏÊÂ˾ÒËÁÅÉÅÉÅÈÅËÊÅÈ¿˿ÂÅÏËĽÉÊËÀËÁ×È×ÀÌÂÍÅËÁ ËÏ¿ÍÂÉ®ÅÈÊËʽɽÈÂÊÅÜÊÂÇϽÍËÏÏͽÆÊÅÏÂʽνÃÁÂÊÅÜ ÎʽÁÉÅÈÅËʽÇÅÈËÀͽɽ ËǽĿ½ËÏÍÅÓ½ÏÂÈÊË¿×ÄÁÂÆÎÏ¿Å ¿×ÍÒÐ Ì×ÈÊËÓÂÊÊËÏË ÌÍËÈÂÏÊË Í½Ä¿ÅÏÅ ʽ ÌÔÂÈÊÅÏ ÎÂÉÂÆ ÎÏ¿½ ÇËÂÏËʾÅÉËÀÈËÁ½ÎÂÇËÉÌÂÊÎÅͽÎͽÌÅÓË¿½Ï½Ì½Õ½ ÌËͽÁÅÊÂÆÊËÏËÊÂͽ¿ÊËÉÂÍÊËͽÄÌÍÂÁÂÈÂÊÅÂÅÄͽÆËÊÅÏÂʽ ÎÏͽʽϽ






¯½¾È®ÏÍÐÇÏÐͽʽÉÂÁËÊËÎÊÅÏÂͽÎÏÂÊÅÜÅÉÂÁÂʾ½È½ÊÎ

ËÌËýÍÂÊÅ ÇËÂÏËÂÁË¿ÂÈËÅÁËÌË ÊÅÎǽϽÅÉÊÂÇϽÍËÌÍËÁÐÇ ÏÅ¿ÊËÎÏ®×ÖËÏËÎÂËÏʽÎÜÅĽÕÅÍËÇËÈÅÎÏÊÅÏÂÀËÍÅ ½ÏË¿½ ËÄʽԽ¿½ ÔÂÌËÎËÔÂÊÅÏÂÎÏËÆÊËÎÏÅνÌÍÂпÂÈÅÔÂÊÅ ªÂÇϽÍËÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽʽËÎÊË¿ÊÅÏÂÇÐÈÏÐÍÅǽÏËÎÈ×Ê ÔËÀÈÂÁÅͽÌÅÓ½ÂÅÄÎÈÂÁ¿½Ê½ÌÍÂÁÅÁËÎϽÀËÁÅÊÅ ÎËÍÏË¿ÂÏ ν¾ÅÈÅÁÍÐÀÅŽÀÍËÏÂÒÊÅǽϽ¾ÅȽͽÄÈÅÔʽËÏÁÊÂÕʽϽ






±ÅÀ­½ÄÌÍÂÁÂÈÂÊÅÂʽÌÈËÖÅÏÂʽÉÂÁËÊËÎʽͽÎÏÅ ÏÂÈÊËÎÏ¿ÁÂǽÍÅ






±ÅÀ­½ÄÌÍÂÁÂÈÂÊÅÂʽÉÂÁËÊËÎÊÅÜÌËÏËÇ¿ÇÀ ±ÅÀÐͽ






¯½¾È©ÂÁËÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏʽͽÄÈÅÔÊÅÅÄÏËÔÊÅÓÅ Ɍɚɛɥɢɰɚ 2. Ɇɟɞɨɩɪɨɞɭɤɬɢɜɧɨɫɬ ɧɚ ɪɚɡɥɢɱɧɢ ɢɡɬɨɱɧɢɰɢ ɦɟɞ ɨɬ ɟɞɢɧ ɞɟɤɚɪ ɜ ɤɝ ɇɚɢɦɟɧɨɜɚɧɢɟ ɩɨ ɏɚɥɨɜ [8] ɩɨ Ɇɚɥɚɸ [3] ɥɢɜɚɞɢ 3-6 2-5 ɯɪɚɫɬɢ 11 ɝɨɪɢ 24 5* ɨɜɨɳɧɢ ɝɪɚɞɢɧɢ 3 ɡɟɥɟɧɱɭɤɨɜɢ ɝɪɚɞɢɧɢ 3,5 ɩɫɢɳɚ 0,5 0,5 *ɨɬɧɚɫɹ ɫɟ ɫɚɦɨ ɤɴɦ ɝɨɪɢ, ɤɨɢɬɨ ɢɦɚɬ ɡɧɚɱɟɧɢɟ ɡɚ ɩɱɟɥɚɪɫɬɜɨɬɨ

ËÍÅÂÊÏÅÍË¿×ÔÊËÁ½ÊÊÅËÏÔÐÃÁŽ¿ÏËÍÅϽ¾È 

Ɉɬ«ÏÁ½ÊÊÅÏÂοÅÃÁ½ ÔÂÎÏËÆÊËÎÏÅÏÂĽÈÅ¿½ÁÅÅ̽ÎÅÖ½ ɞɚɧɧɢɬɟ ɫɟ ɜɢɠɞɚ, ɱɟ ɫɬɨɣɧɨɫɬɢɬɟ ɡɚ ɥɢɜɚɞɢ ɢ ɩɚɫɢɳɚ ɫɚ ɛɥɢɡɤɢ, ɚ ɟɞɢɧɫɬɜɟɧɨ ν¾ÈÅÄÇÅ ½ÂÁÅÊÎÏ¿ÂÊËÀËÈÂÉÅͽÄÈÅÔÅÜÅɽ¿ÌËǽĽÏÂÈÅÏ ɝɨɥɟɦɢ ɪɚɡɥɢɱɢɹ ɢɦɚ ɜ ɩɨɤɚɡɚɬɟɥɢɬɟ ɩɪɢ ɝɨɪɢɬɟ. Ⱦɚɧɧɢɬɟ ɧɚ ɏɚɥɨɜ ɫɚ ÌÍÅÀËÍÅÏ¡½ÊÊÅÏÂʽ²½È˿νÊÂͽÈÅÎÏÅÔÊÅĽʽÕÅÏÂÐÎ ɧɟɪɟɚɥɢɫɬɢɱɧɢ ɡɚ ɧɚɲɢɬɟ ɭɫɥɨɜɢɹ, ɬɴɣ ɤɚɬɨ ɩɨɫɨɱɟɧɢɬɟ ɫɬɨɣɧɨɫɬɢ ɧɚɞɜɢɲɚɜɚɬ ÈË¿ÅÜ Ï×ÆǽÏËÌËÎËÔÂÊÅÏÂÎÏËÆÊËÎÏÅʽÁ¿ÅÕ½¿½ÏÁËÍÅÏÂÄÅ ÌÍŽǽÓÅ¿½Ï½ÀËͽ ÇËÂÏËÀÅÌͽ¿ÅÇͽÆÊËÊÂÌÍÅÈËÃÅÉÅŸ ɞɨɪɢ ɬɟɡɢ ɩɪɢ ɚɤɚɰɢɟɜɚɬɚ ɝɨɪɚ, ɤɨɟɬɨ ɝɢ ɩɪɚɜɢ ɤɪɚɣɧɨ ɧɟɩɪɢɥɨɠɢɦɢ. ȼ ɬɚɛɥ. 3 ɢ Ͻ¾ÈÅÑÅÀÂʽÌͽ¿ÂÊÎͽ¿ÊÅÏÂÈÂʽʽÈÅÄʽÉÂÁÊÅܾ½ ɮɢɝ.2. ɟ ɧɚɩɪɚɜɟɧ ɫɪɚɜɧɢɬɟɥɟɧ ɚɧɚɥɢɡ ɧɚ ɦɟɞɧɢɹ ɛɚɥɚɧɫ ɧɚ ɨɫɧɨɜɧɢɬɟ ɜɢɞɨɜɟ ȽÊÎʽËÎÊË¿ÊÅÏ¿ÅÁË¿ÂͽÎÏÂÊÅÜÐʽÎĽÅÀ ÌÍÅ ÎÈÂÁÊÅÏÂÌÍÂÁÌËÎϽ¿ÇÅ ɪɚɫɬɟɧɢɹ ɭ ɧɚɫ ɡɚ 1970 ɢ 2009ɝ., ɩɪɢ ɫɥɟɞɧɢɬɟ ɩɪɟɞɩɨɫɬɚɜɤɢ: ®ÍÂÁÂÊÁ˾ſËÏÁ½ÁÂÊËÏËͽÎÏÂÊÅÂÌÍÅÈËÕÅÀËÁÅÊÅÁË - ɋɪɟɞɟɧ ɞɨɛɢɜ ɨɬ ɞɚɞɟɧɨɬɨ ɪɚɫɬɟɧɢɟ ɥɨɲɢÀËÁÅÊÅ ɝɨɞɢɧɢ ɞɨɛɢɜɴɬ ɩɨ¾Å¿×Ï Â ÌË É½È×Ç ÍÂÎÌÂÇÏÅ¿ÊË ÌÍÅ(ɩɪɢ Á˾ÍÅ ÅɽÉÂɟ ÌË ɦɚɥɴɤ, ɪɟɫɩɟɤɬɢɜɧɨ ɩɪɢ ɞɨɛɪɢ ɝɨɞɢɧɢ, ɢɦɚɦɟ ɩɨ-ɝɨɥɹɦ ɞɨɛɢɜ); ÀËÈÜÉÁ˾ſ  ¬ÈËÖÅÏÂÎÀËÍÅ ½Ç½ÓÅÅÅÈÅÌÅνÐÂÁʽǿÂÊÅÅĽÁ¿½Ï½ - ɉɥɨɳɢɬɟ ɫ ɝɨɪɢ, ɚɤɚɰɢɢ ɢ ɥɢɩɢ ɫɚ ɭɟɞɧɚɤɜɟɧɢ ɢ ɡɚ ɞɜɚɬɚ ɩɟɪɢɨɞɚ, ɬɴɣ ÌÂÍÅËÁ½ Ï×ÆǽÏËÈÅÌο½ÏÌË ÏËÔÊÅÁ½ÊÊůÍܾ¿½Á½Î¿ÄÂÉ ɤɚɬɨ ɥɢɩɫɜɚɬ ɩɨ-ɬɨɱɧɢ ɞɚɧɧɢ. Ɍɪɹɛɜɚ ɞɚ ɫɟ ɜɡɟɦɟ ɩɨɞ ɜɧɢɦɚɧɢɟ ɮɚɤɬɚ, ɱɟ ÌËÁ¿ÊÅɽÊÅÂѽÇϽ ÔÂÌÈËÖÅÏÂĽÀνÄʽÔÅÏÂÈÊËÅÄ ÉÂÊÂÊÅ ¿ÎÈÂÁÎÏ¿Å¿½ÊÁ½ÈÎÇËÏËËÏÊËÕÂÊÅÂÇ×ɽǽÓÅ¿ÅÏÂÅ ɩɥɨɳɢɬɟ ɡɚ 2009ɝ. ɫɚ ɡɧɚɱɢɬɟɥɧɨ ɢɡɦɟɧɟɧɢ, ɜɫɥɟɞɫɬɜɢɟ ɜɚɧɞɚɥɫɤɨɬɨ ɨɬɧɨɲɟɧɢɟ ÈÅÌË¿ÅÏÂÀËÍÅ ɤɴɦ ɚɤɚɰɢɟɜɢɬɟ ɢ ɥɢɩɨɜɢɬɟ ɝɨɪɢ; ¬ÈËÖÅÏÂÎ̽ÎÅÖ½ÅÉÂÍÅĽÀνпÂÈÅÔÂÊÅ ÊËÍÂ½È ÊËÉÂÁËÁ˾ſ½ËÏÏÜÒÂÌË É½È×Ç ¿ÎÈÂÁÎÏ¿ÅÂʽÊÂÌÍÂÇ×Îʽ - ɉɥɨɳɢɬɟ ɫ ɩɚɫɢɳɚ ɢ ɦɟɪɢ ɡɚ 2009ɝ. ɫɚ ɭɜɟɥɢɱɟɧɢ, ɧɨ ɪɟɚɥɧɨ ɦɟɞɨɞɨɛɢɜɚ ÏÅÏÂÌËýÍŬËÎϽÏÅÎÏÅÔÂÎÇÅÁ½ÊÊÅʽÁËÏÏÂÄÅÌÈËÖÅν ɨɬ ɬɹɯ ɟ ɩɨ-ɦɚɥɴɤ, ɜɫɥɟɞɫɬɜɢɟ ɧɚ ɧɟɩɪɟɤɴɫɧɚɬɢɬɟ ɩɨɠɚɪɢ. ɉɨ ɫɬɚɬɢɫɬɢɱɟɫɤɢ ɞɚɧɧɢ ɧɚɞ 8% ɨɬ ɬɟɡɢ ɩɥɨɳɢ ɫɚ ɨɩɨɠɚɪɟɧɢ, ɤɨɟɬɨ ɟ ɞɨɜɟɥɨ ɢ ɞɨ ɩɨ-ɧɢɫɤɚɬɚ ɢɦ ɧɟɤɬɚɪɨɩɪɨɞɭɤɬɢɜɧɨɫɬ. ɋɴɳɨɬɨ ɫɟ ɨɬɧɚɫɹ  ɢ ɡɚ ɲɢɪɨɤɨɥɢɫɬɧɢɬɟ ɝɨɪɢ, ɚ ɬɨɜɚ ɨɡɧɚɱɚɜɚ, ɱɟ ɩɨɫɨɱɟɧɢɬɟ ɫɬɨɣɧɨɫɬɢ ɫɚ ɩɪɟɭɜɟɥɢɱɟɧɢ;


Интензивните технологии в селското стопанство с цел получаване на високи добиви водят до мащабно замърсяване на природната среда и нарушават екологичното равновесие. Това налага разработването на нови екологосъобразни технологии, които да гарантират стабилен растеж на селското стопанство (Kostadinova еt al., 2003). През последните години селскостопанската наука разглежда торовете не само като средство за увеличаване на добивите, но и производство на селскостопанска продукция с висока биологична стойност, при осигуряване на стабилна екологична среда. Това налага да се разработят съвременни, екологосъобразни методи, съответстващи на изискванията на ЕС за получаване на биологична продукция от зеленчуци (Карова, 2010). Алтернатива на химизацията в земеделието е въвеждането и употребата на биоторове, които се използват в органичното земеделие не само като заместител на минералното торене (Тринговска, 2005; Cholakov et al., 2006), но и като средство за биологична защита на растенията от болести (Edwards et al. , 2006). Някои автори считат, че биологичното производство дава по-ниски добиви (Wijnands and Sokkel, 2000; Amor, 2008), но продукцията се характеризира с по-добри вкусови качества в сравнение с конвенционалното производство (Rembialkowska, 2000; Szafirowska and Babik, 2005). При пипера прилагането на Емосан и Лумбрикал стимулира образуването на листна маса, има положителен ефект върху функционалната активност на фотосинтетичния апарат,

увеличава натрупването на суха маса и стимулира развитието на кореновата система (Berova and Karanatsidis, 2008; Karanatsidis and Berova, 2009). Приложението

на биоторове повишава добивите от пипер (Todorova and Petkova, 2007; Динчева и др., 2008; Влахова и др., 2010). Установено е, че органичните торове запазват или подобряват качеството на плодовете от домати и краставици, независимо от технологията на отглеждане, начина на внасяне и концентрацията на използваните хранителни разтвори (Tringovska and Kanazirska, 2007; Arnaudov, 2009). Пиперът е традиционна и икономически значима зеленчукова култура за България (Todorov and Todorova, 2002). Торенето е много важен етап от технологията на производство. Недостатъчни са изследванията, свързани с предлаганите на пазара биоторове, като екологосъобразно решение за хранене в съвременното земеделие. Целта на проучването е да се установи влиянието на биоторове върху добива и качеството на продукцията от пипер, с цел оптимизиране на хранителния режим при биологично производство. Експерименталната работа се изведе на алувиално-ливадна почва в опитното поле на ИЗК „Марица” – Пловдив с пипер, тип капия – сорт Куртовска капия и сорт Софийска капия. Варианти : 1. Контрола - неторено 2. фон - Лумбрикал (400 л/дка) 3. фон -Лумбрикал (200 л/дка) + Емосан (25 л/дка – локално почвено)

4. фон -Лумбрикал (200 л/дка) + Сисол (листно подхранване - 0.4 л/дка) 5. фон -Монтера Малц ( 200 кг/дка) 6. фон -Монтера Малц (100 кг/дка) + Емосан (25 л/дка – локално почвено) 7. фон -Монтера Малц (100 кг/дка) + Сисол (листно подхранване - 0.4 л/дка) Алувиално-ливадната почва е с лек механичен състав, глинесто-песъчлива, със съдържание на минерален азот (N-NH4++ NNO3-) - 2,1 мг/100 г почва; подвижен Р2О5 и К2О съответно – 18,8 мг/100 мг и 17, 5 мг/100 мг почва; рН – 6,9 и хумус – 2,2%. Растенията се отгледаха от разсад в неотопляема стоманено-стъклена оранжерия. Разсаждането на полето се извърши на висока равна леха, при схема 120+40/15 cм. Опитът се заложи по метода на дългите парцели в 4 повторения с отчетна площ 9,6 м2. Биоторовете Лумбрикал и Монтера Малц се внесоха като фон – основно торене, а Емосан и Сисол – като подхранване, след прихващане на растенията. Показатели на изследване: 1. Агрохимичен анализ на почвата. Преди залагането на опит и в края на вегетацията са взети почвени проби. Анализите се извършиха по методите: минерален N – чрез дестилация; подвижен P2O5 – колориметрично; подвижен K 2O – пламъкофотометрично; хумус - по Тюрин, рН – потенциометрично. 2. Добив: кг/дкa. 3. Качество: - средна маса на плодовете – г/плод – анализират се по 10 плода от повторение - на средна проба от 20 плода за всеки вариант се анализираха: сухо вещество /тегловно/, витамин С /по реакция на Тилманс/ и общи захари - по ШоолРегенбоген

сп. „Земеделие плюс”, бр. 8, 2011 г.

35

Зеленчуци

БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО НА ПИПЕР


4. Математическа обработка на резултатите – Duncan,s Multiple range and multiple F-test. Характеристика на биоторовете: Лумбрикал - (производител - фермата за производство на БИОТОР с.Костиево, Пловдив). Екологичен биопродукт, получен в резултат от храненето на червените калифорнийски червеи с органични остатъци. Съдържа хранителни вещества, витамини, аминокиселини, антибиотици, хормони (N 1,2-2,0%, P 0,8-1,6%, K 0,5-1,0%, Ca 4,0-6,0%, Mg 0,51,0%, Fe 0,5-1,0%), органично съдържание 40-50%, хуминови киселини до 14%, фулвокиселини до 7%. Лумбрикалът е подобрител на свойствата на почвата, носител на биоактивни вещества и богат източник на хумус. При използването му няма вторично заплевеляване. Използва се директно или под формата на воден извлек. Монтера Марц 9-1-4 - Почвен гранулиран тор от растителен и животински произход. Съдържание: Сухо вещество: 90%; органично вещество: 74%; азот: 9%; фосфор: 1%; калий: 3%; калций: 2%; магнезий: 0.3 %; натрий: 0.1%; цинк: 75 мг/кг. Съотношение C/N 4:2. Съдържа 30 % малцови поници, от които растенията получават естествени хормони за по-добро кореново развитие. Подобрява

усвояването на хранителни елементи и почвената структура. Минерализацията протича за 20 седмици. Високо съдържание на азот. Сисол - високо рафиниран 100% органичен течен растежен регулатор и подобрител. Съдържа естествени растителни стимуланти, микроелементи, алгинати, въглехидрати и витамини. Извлечен от австрийско кафяво водорасло - Durvilaea potatorum. Стимулира клетъчното делене. Увеличава добива. Съдейства за микробиологичната активност на почвата, преодоляване на неблагоприятните климатични условия и естествената устойчивост на нападения от вредители и гъбни болести. Емосан - Органичен азотен тор, с дълготраен ефект върху почвата и растенията; осигурява балансирано хранене на растенията през целия период на вегетация; създава условия за развитието на полезната микрофлора; увеличава добива; увеличава обема на плодовете; засилва естествената съпротивителна сила на растенията; повишава устойчивостта към стресови фактори. Състав: азот (N) всичко 5%, азот (N) органичен 5%, въглерод (С) органичен с биологичен произход 14%. Увеличението на добива при пипер, сорт Куртовска капия

след използването на биоторовете варира от 10,7% до 22,6% в повече спрямо неторената контрола (фиг. 1). Самостоятелно използваните фонове повишават добива, съответно при Лумбрикал с 10,7% и при Монтера с 17,4% спрямо контролата. Статистически доказано най-голямо е повишението на този показател при растенията, отгледани на фон Монтера и допълнително внасяне на Емосан - 1682 кг/дкa /22.6%/, следвани от торените със Сисол – 1585 кг/дкa /19.8%/. Разликите между вариантите са статистически доказани. На фон Лумбрикал данните за добива са еднопосочни. Аналогични са получените резултати за добива и при сорт Софийска капия, като влиянието на биоторовете е по-слабо изразено. Самостоятелно внесените фонове увеличават добива с 9.8% /фон Лумбрикал/ до 16.7% /фон Монтера/ спрямо контролата. Най-висок е той от растенията, отгледани на фон Монтера и допълнително подхранени с Емосан - 1480 кг/дкa, следвани от торените със Сисол - 1410 кг/дкa, като увеличението е съответно с 18.8% и 17.0%. Разликата между вариантите е малка и недоказана. По отношение на добива влиянието на биоторовете е посилно изразено при сорт Куртовска капия. Определящо влияние върху величината на добива оказва начина на торене, а по-слабо е това на сорта (фиг. 2). Биоторовете оказват положително влияние върху масата на плода - важен биометричен показател с икономическо значение. Средната маса на плода при сорт Куртовска капия е най-голяма в сравнение с контролата при растенията, отгледани на фон Монтера при използването на Емосан и Сисол (фиг. 1.). Увеличението спрямо контролата е съответно с 5.0 г и 4.8 г/плод. Разликата в a,b,c – Duncan’s Multiply Range Test, P<0.05 стойностите на този показател Фигура 1. Влияние на торенето върху добив от пипер и масата на между варианти, където самостоплода ятелно са торени с двата фона е

36

бр. 8, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”


ÔÂÁ 2003 „. ÍÓ΢ÂÒÚ‚ÓÚÓ ÔÂÁ 2007 „.  ÒÔ‡‰Ì‡ÎÓ ‰Ó 5 964 Ú. œ˘ËÌËÚ Á‡ ÚÓ‚‡ Ò‡ Á̇˜ËÚÂÎÌÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì ̇ Табл. 1. Химичен анализ на плодовете от пипер ето на този показател, като това ÔÎÓ˘ËÚÂ, ÌÂÁ‡‰Ó‚ÓÎËÚÂÎÌËÚ е по-силно изразено приÓÚ сорт Ë ÌÂÒÚ‡·ËÎÌË ‰Ó·Ë‚Ë Â‰ËКуртовска капия - разликата в витамин с у х о захари Ìˈ‡ ÔÎÓ˘ Ë ÒÓÚÓ‚‡Ú‡ ÒÚÛÍ№ Варианти С, мг% в-во, % % стойностите между двата фона е ÚÛ‡, ÍÓˇÚÓ ÓÚ ÏÌÓ„Ó „Ó‰ËÌË Ì малка, съответно – 230,04 мг% сорт Куртовска капия  ÓÒ˙‚ÂÏÂÌˇ‚‡Ì‡. œÂÁ ‡Áи 224,65 мг%. Отклоненията 1. Контрола 166.6 7.6 7.51 „ÎÂʉ‡Ìˡ ÔÂËÓ‰ ‰Ó·Ë‚˙Ú Âв съдържанието на сухо вещество 2. Лумбрикал 174.5 7.8 7.87 Ú‚˙‰Â ÌËÒ˙Í Ë ‚‡Ë‡ ‚ ¯Ëи съдържанието на киселини в 3. Лумбрикал+Емосан 175.0 8.2 8.25 ÓÍË „‡ÌËˆË ÓÚ 424 Í„/‰Í‡ плодовете между вариантите са 4. Лумбрикал+Сисол 179.0 8.5 8.07 ÔÂÁ 1998 „. ‰Ó 732 Í„/‰Í‡ малки и определена тенденция 5. Монтера 180.2 8.2 7.99 ÔÂÁ 2001 „., Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì не се установява. 6. Монтера+Емосан 182.6 8.6 8.37 ÔÂÁ 2007 „. ‰Ó·Ë‚Ë ·ÎËÁÍË ‰Ó 7. Монтера+Сисол 180.8 8.5 7.83 ÚÂÁË ‚ ̇˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ ÔÂËÓ‰‡. ЗАКЛЮЧЕНИЕ сорт Софийска капия ¬˙ÔÓÒ˙Ú Á‡е Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡Ì ̇ Най-голямо увеличението Контрола 181.4 8.4 ÒÓÚÓ‚ËˇÚ 7.72 Ò˙ÒÚ‡‚  ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË „ÓÎÂÏËÚ ÛÒÔÂË 1. Ôӂ˜Â. ¬ »ÒÔ‡Ìˡ  ÓÍÓÎÓ 4 000 Í„/‰Í‡, ‚ ¡ÂÎна добива при пипера след из2. 3 600 Лумбрикал 183.3 8.6 ıË Ì‡8.02 Ò‚ÂÚӂ̇ڇ ÒÂÎÂÍˆËˇ, ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚ Á‡ ËÌÚ-и „Ëˇ Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ - 3 200 Í„/‰Í‡, – Óползването на фон Монтера 3. - 2 900 Лумбрикал+Емосан 8.8- Ó‰ÛÍˆËˇ 8.37̇ Ô‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË ÒÓÚÓ‚Â Û Ì‡Ò, ‰ÓË Ò‡ÏÓ ¡ Í„/‰Í‡, flÔÓÌˡ - 2 840195.5 Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ внасянето на Емосан от Ë18,8% Лумбрикал+Сисол 187.3 8.5 Á‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡Ì 8.07 Ò‡ Ó„‡Ì˘ÂÌË. œÓÎÛ˜ÂÌËÚ Â2 4. 400 Í„/‰Í‡, »Ú‡Îˡ - 1 940 Í„/‰Í‡. до 22,6% спрямо контролата. 5.¬ ¡˙΄‡ˡ Монтера 205.8 8.4 8.25 ˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì  Влиянието на биоторовете върху 9.0 8.42 ̇6.ÌË‚Ó Монтера+Емосан (Ú‡·Î. 2). œÂÁ ÔÓÒΉÌËÚ 212.3 „Ó‰ËÌË добива е по-силно изразено при 7. Монтера+Сисол 8.9 8.25 сорт Куртовска капия. ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ˇ„Ó‰Ó‚Ë ÔÎÓ‰Ó‚Â210.0 ÒÔ‡‰Установен е положителният ̇ ‰‡ÒÚ˘ÌÓ, ͇ÚÓ ÔÂÁ ÓÚ‰ÂÎÌË „Ó‰ËÌË Ì‡ несъществена. При сорт Софий- витамин С в плодовете на пипе- ефект от внасявето на Емосан ‡Ì‡ÎËÁË‡Ìˡ ÔÂËÓ‰ Ò ̇·Î˛‰‡‚‡Ú ÒΉска капия влянието на биопро- ра (табл. 1). По-съществени са върху средната маса на плодовете. ÌËÚ ÚẨÂ̈ËË. œÂÁпоказател Ô˙‚ËÚ ÚË дуктите върху този е „Ó‰ËÌË тези изменения след внасяне на Определящо влияние върху велиÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ò Á‡‰˙ʇ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ по-слабо изразено. Емосан, независимо от фона на чината на добива оказва начина ̇ ‰ÌÓИзползваните ÌË‚Ó, ÒΉ ÍÓÂÚÓбиотороËχ ˇÁÍÓ ÔÓ‚Ëторене. Резултатите и за двата на торене, а по-слабо е това на ¯‡‚‡Ì - 15 положителен 574 Ú ˇ„Ó‰Ë (2002), ве оказват ефект ÔÓÒÎÂсорта са еднопосочни. Торенето сорта. ‰‚‡ÌÓ ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì по отношение съдържанието на ̇сÔÓЕмосан довежда до увеличениИзползваните биоторове оказËÁ‚‰ÂÌËÚ ÍÓ΢ÂÒÚ‚‡, Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú 5 ват положителен ефект върху 964 Ú ÔÂÁ 2007 „. œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Óбиохимичните показатели на ‰Ó‚Ë Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌˡ ‚ ÒÚ‡Ì‡Ú‡ Ò˙˘Ó ̇χплодовете. По-съществени са Ρ‚‡Ú Á̇˜ËÚÂÎÌÓ - ÓÚ 18 490 ‰Í‡ (1998) тези изменения след внасяне на ‰Ó 12 400 ‰Í‡ (2007), ‡ ÔÂÁ ÓÒڇ̇ÎËÚ Емосан, независимо от фона на „Ó‰ËÌË ‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ ¯ËÓÍË „‡торене. Отклоненията в съдържа̇ витамин ÔÓÚÂ̈ˇÎÌËÚ ‚˙ÁÏÓÊÌˈË. — ̇È-„ÓÎˇÏ ‡ÁÏÂ Ò‡ ÔÂÁ 2003 „. - 25 367 ÁÛÎÚ‡ÚË Ì Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú нието на С и сухо вещеÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙΄‡ˡ ·Î‡„ÓÔˡÚÌË ÍÎËχÚ˘ÌË ÔӉ͇. «‡ÔӘ̇ÎÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì ̇ ÔÎÓ˘ËÚÂ, Á‡Ò‡‰ÂÌË ство е по-добре изразено приËсорт ̇ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓÒ ˇ„Ó‰Ë ÓÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ 2004 „. ÔÓ‰˙Îʇ‚‡ Ë ÔÂÁ ˜‚ÂÌË ÛÒÎӂˡ, ̇΢ˠКуртовска капия. 2005 „. œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚ ÔÎÓ˘Ë, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó‰Ë Ò‡ ‚Â Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË. Õ.Ò. ¬ÂÒÂÎ͇ 19 657 ‰Í‡ (Ò 22 % ÔÓ-χÎÍÓ ‚ Ò‡‚ÌÂÌËÂ Ò 2003 „.), Хриска¿Õ“ŒÕŒ¬¿ Ботева, »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÁÂωÂÎË -  ˛ÒÚẨËÎ ÔÓËÁ‚‰ÂÌË Ò‡ 11 504 Ú ˇ„Ó‰Ë, ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌˡ Ò‰ÂÌ Тенчо Чолаков Фигура Влияние сорт изменеŒÚ‰ÂÎ ìfl„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË -  ÓÒÚËÌ·Ó‰ ‰Ó·Ë‚  2.585 Í„/‰Í‡ на ŒÚ факторите ÔÓËÁ‚‰ÂÌË- 11 212и торене Ú ˇ„Ó‰Ë върху ИЗКÍÛÎÚÛËî „Марица” – Пловдив нието на добива

ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈ »«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î «‡„·‚ËÂ:  ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ ‰ËÌ ‰, ̇ÔËÒ‡ÌÓ Ò ‰ӂÌË (χÎÍË)·ÛÍ‚Ë —Ú‡Úˡ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ Ì Ô‚˯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 Á͇̇ ̇ ÒÚ‡Ìˈ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎˈË, ÙË„ÛË, ÒÌËÏÍË(Á‡ ; Ô‰ÔÓ˜Ëڇ̠ÓÚ ‡‚ÚÓ‡); ˆËÚË‡ÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚÂ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡  ҇ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰Ë̇); ÔÓÔÛΡÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡Ì ̇ ÒÔˆËÙ˘ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚ ‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎˈËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ ̇ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎˈ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎˡڇ ̇ ‡‚ÚÓËÚÂ, ̇ۘÌËÚ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡Ìˡ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ, ‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ Í‡ˇ ̇ χÚÂˇ·. œ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: ̇ E-mail: zemedelieplius@mail.bg, ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: ÇËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„Â‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙˡ

34

áð. 2, 2010 ã.,

ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”

сп. „Земеделие плюс”, бр. 8, 2011 г.

37


ПРОДУКТИВНОСТ НА ПОЛСКИ ПИПЕР ПРИ ЛИСТНО ПОДХРАНВАНЕ Балансираното хранене при пипера придобива все по-голямо практическо значение. Почвеното торене при отглеждане на полски сладък пипер е обект на редица изследвания у нас и в чужбина. Изяснени са потребностите и най-благоприятните съотношения на макроелементите с оглед постигане на висока стопанска продуктивност [Дойкова М., В. Ранков, 1983, Панайотов Н., Н. Стоева, 2005]. Редица изследвания са проведени с приложението на някои листни торове и влиянието им върху вегетативните и продуктивни прояви на пипера [Филипов Ст., 2007, Янчева Л., 1977]. Актуалността на листното подхранване се запазва поради предлагане на нови и значително подобрени кристални и течни торове на пазара. Те придобиват важно значение при храненето

в условия на стрес и с оглед намаляване замърсяването на околната среда. Нарастващият производствен интерес към листните торове и липсата на изследвания по въпроса за региона на Каварна мотивира колектива провел това проучване. Опитът се заложи в района на гр. Каварна през периода 20072008 г. Експеримента се проведе с използване на традиционния български сорт Куртовска капия в условията на промишлено

Табл. 1. Ранен добив пипер – средно за периода 2007 - 2008г, кг/дка Относителен добив при Относителен добив Относителен добив при контрола вар. 1 при контрола вар. 2 контрола вар. 3 Вари анти

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11. 12.

до% към д о % към к а - среден к о н - к а - с р е д е н среден контроз а - добив трола- з а - добив добив лата ност та ност 1880.3 к1 100.00 n.s 1880.30 96.76 * 1880.3 1943.25 1943.25 100.00 n.s * 1943.25 103.35 * к3 к2 2140.55 113.84 * 2140.55 110.15 * 2140.55 2011.7 106.99 * 2011.70 103.52 * 2011.7 2023.14 107.60 * 2023.14 104.11 * 2023.14 2026.05 107.75 * 2026.05 104.26 * 2026.05 2183.14 116.11 * 2183.14 112.34 * 2183.14 2198.28 116.91 * 2198.28 113.12 * 2198.28 2208.55 117.46 * 2208.55 113.65 * 2208.55 2333.6 124.11 * 2333.60 120.09 * 2333.6 2364.4 125.75 * 2364.40 121.67 * 2364.4 2381.7 126.67 * 2381.70 122.56 * 2381.7

% към контролата 87.84

доказаност *

90.78

*

100.00 93.98 94.51 94.65 101.99 102.70 103.18 109.02 110.46 111.27

ns * * * ns * * * * *

* Статистически доказана разлика при ниво на значимост 95%=(+);(-) Данните са обработени по методите на еднофакторния дисперсионен анализ с програма за статистическа обработка SPSS

38

бр. 8, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

производство, като се заложи по блоковия метод в четири повторения. Обект на проучването е влиянието на листното подхранване самостоятелно и в комбинация с кореново торене, като се заложиха следните варианти: 1. N0P0K0 – контрола; 2. N 12P 6K 6 – фон; 3. N 24P 12K 12 – фон; 4. Grogreen (N20P20K20 + ME); 5. Hortigrow универсал ( N24P12K12); 6. Кristalon специален (N 18P 18K 18Mg 3); 7. N 12P 6K 6 + Grogreen (N20P20K20 + ME); 8. N12P6K6 + Hortigrow универсал (N20P20K20); 9. N12P6K6 + Кristalon специален (N 18P 18K 18Mg 3); 10. N24P12K12+ Grogreen (N 20P20K20 + ME); 11. N24P12K12+ Hortigrow универсал (N 20 P 20 K 20 ); 12. N24P12K12 + Кristalon специален (N18P18K18Mg3). Реализира се средноранно полско производство със засаждане на 25 май във фаза 5-6 лист върху лехо-браздова повърхност по схема 110+50х20 cм. През вегетацията в оптималния срок се прилагаха всички агротехнически мероприятия. Преди залагането на опита се определи запасеността на почвата с подвижни N, P и K. Торенето се извърши, като Р и К се внесоха при пролетната обработка под формата на троен суперфосфат и К2SO4. Азота (NH4NO3) и листни торове като подхранване – в началото на цъфтеж, начало на плододаване и масово плододаване. Листното подхранване се проведе в концентрация 0,25% при 80 литра/ дка работен разтвор. Определиха се продуктивността изразена като: 1. Ран добив – от първите две беритби в кг/дкa; 2. Общ добив – от всичките беритби в техническа и ботаническа зрялост.


Табл. 2. Общ добив пипер – средно за периода 2007 – 2008г, кг/дка Относителен добив Относителен добив при Относителен добив при контрола вар. 1 контрола вар. 2 при контрола вар. 3 Варианти

% към среден к о н добив тролата 1. Контрола 3465.15 100.00 – неторено к1

док а - среден з а - добив ност n.s

% към контролата

3465.15 92.55

до% към д о к а - среден к о н - к а з а - добив трола- з а ност та ност *

3465.15 86.30

*

3744.25 93.25

*

* * *

2. N12P6K6

3744.25 108.05 *

3744.25 100.00 ns к2

3. N24P12K12

4015.1

4015.1

4. Grogreen 5. Hortigrow 6. Kristalon 7. N12P6K6+ Grogreen 8. N12P6K6 + Hortigrow 9. N12P6K6 + Kristalon 1 0 . N 24P 12K 12+ Grogreen 11. N24P12K12 + Hortigrow 12. N24P12K12 + Kristalon

3712.95 107.15 * 3786.71 109.28 * 3805.64 109.83 *

3712.95 99.16 ns 3786.71 101.13 ns 3805.64 101.64 ns

4015.10 к3 3712.95 3786.71 3805.64

4005.28 115.59 *

4005.28 106.97 *

4005.28 99.76

4027.36 116.22 *

4027.36 107.56 *

4027.36 100.31 ns

4043.81 116.70 *

4043.81 108.00 *

4043.81 100.72 ns

4317.58 124.60 *

4317.58 115.31 *

4317.58 107.53 *

4336.42 125.14 *

4336.42 115.82 *

4336.42 108.00 *

4351.33 125.57 *

4351.33 116.21 *

4351.33 108.37 *

115.87 *

107.23 *

100.00 ns 92.47 94.31 94.78

ns

* Статистически доказана разлика при ниво на значимост 95%=(+);(-) Данните са обработени по методите на еднофакторния дисперсионен анализ с програма за статистическа обработка SPSS

Минералното хранене има определящо влияние за реализиране на биологичния потенциал на сорта, като значително влияе върху броя, формирането и средната маса на плода. 1. Ран добив. Проучваните листни торове оказват различно въздействие върху продуктивността на пи-

пера. Осреднените резултати за периода на изследването при ранния добив определят като най-добър варианта торен с N24P12K12 + Кristalon (табл. 1). Подхранването само с листни торове увеличава добива, като превишението спрямо контролата (неторено) е от 6,9% до 7,7%. Комбинираното почвено-листно торене има по-добър ефект от самостоятелното почвено и самостоятелното листно третиране. По-високата норма на почвено торене N24P12K12 в комбинация с листно подхранване дава по-висок ран добив спрямо по-ниската N 12 P 6 K 6 . Най-висок ран добив – 2381,7 кг/дкa се получава при N24P12K12 + Кristalon, като превишението спрямо контралата е с 26,7% при статистическа доказаност GD 99,9%.

2. Общ добив. Основен показател за определяне продуктивността на средноранния пипер е общия добив. Осреднените резултати за периода на изследването и за този показател дават предимство на вариантите с приложение на листно подхранване (табл.2). Вариантите със самостоятелно листно третиране (4, 5 и 6) превишават контролата от 7,15% до 9,28% и се доближават по стойност до общия добив получен при самостоятелно почвено торене (вар. 2 и 3). Съвместното прилагане на почвено и листно торене води до по-висок добив от самостоятелното им използване. По-ниската норма на почвено торене N12P6K6 в комбинация с листни торове отстъпва по въздействие върху добива спрямо вариантите 10, 11 и 12 с по-висока норма (N24P12K12). Най-висок общ добив се получава при комбинираното почвено-листно торене с N24P12K12 + Кristalon – 4351,33 кг/ дкa, като превишава контролата с 25,17%. ИЗВОДИ Комбинираното почвенолистно торене стимулира образуването на повече и по-едри плодове. Висок ран добив дават вариантите с висок фон на почвено торене N24P12K12 + листно третиране, като най-висока стойност от 2381,7 кг/дкa се получава след приложение на Kristalon. Най-висок общ добив от 4351,3 кг/дкa се получава при торене с N24P12K12 + Kristalon. Изпитваните листни торове (Grogreen, Hortgrow и Kristalon) имат сходно въздействие върху продуктивността на пипера, като слабо изразено предимство показва Kristalon. Стоян Филипов, Костадин Костадинов Аграрен университет – Пловдив

сп. „Земеделие плюс”, бр. 8, 2011 г.

39


Овощарство

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЧЕРЕШОВИ ДЪРВЕТА В ОРАНЖЕРИИ Янтай е градът, където през При първият се използват земя, се повдига и с това се облекчава 1871 г. за първи път в Китай са бамбукови пръти и дърво(фиг. 1). процеса на проветряване. На фиг. внесени черешови дървета от раз- Разходите по строителството са 1 и фиг.2 са представени в профил лични западноевропейски сортове относително по-ниски от тези при схемите на двата типа оранжерии. и е започнало тяхното отглеждане. втория тип. За една оранжерия с Обикновено носещите стени са Природните условия на района са размери 5 м височина, 15 м шири- от север. При първия тип те са от особено подходящи за развитието на и 90 м дължина те възлизат на трамбована глина, а при втория на тази култура. И днес янтайските около 12 000 юана /1 юан е 0.21 –от зидани тухли. череши са най-добрите в Китай.Те лева /,като след около 5 години 2. Подходящи сортове чесе характеризират с много доброто експлоатация е необходимо да се реши за оранжерийно отглежси оцветяване, с прекрасни вкусо- извършват сериозни ремонти на дане ви качества и висока хранителна дървените части. Предпочитат се сортове черестойност. Цената на 1 кг плодове При другия тип оранжерии се ши които притежават относително получени от овощните градини в използват поцинковани стомане- ран срок на зреене на плодовете, полето варира от 24 до 30 юана, ни тръби, бетон и тухли (фиг. 2). имат къс период на зимен покой, като от 1 дкa се получава стокова В сравнение с първия тип, тези рано да встъпват в плодоношение, продукция в размер от 27 до 40 оранжерии със същите размери да образуват голямо количество хиляди юана. струват около 22000 юана, а срокът полен, по възможност да са самоСега в района на Янтай общата на ползване без ремонтни работи опрашващи се и да са с по-висока площ на черешовите насаждения е около 15 години. Освен това устойчивост на напукване на е 23 300 хa ,което е около 50% от този тип оранжерии имат по-добър плодовете. За условията на Китай всички черешови насаждения на светлинен режим , който създава като най-подходящи са се оказаКитай. От 1990 започва усилена по-добри условия за цъфтежа и ли Hongdeng, Van, Early Compact научна и приложна работа по развитието на плодовете. И при Van, Tieton, Santina. Основно се отглеждане на тази култура и в двата типа се използва специално използват подложките Gisela 5, закрити култивационни насажде- изработено полиетиленово фолио, Gisela 6, Colt. ния – оранжерии. Целта е да се което не задържа капките вода 3. Срокове на покриване на получава плодова продукция рано получени от кондензацията и има оранжериите през пролетта. В условията на добро пропускане на светлината. Най-подходящ срок на покрирайона на Янтай черешовите пло- За повишаване и запазване на ване на оранжериите е от края на дове зреят през периода края на температурата в началния стадий, декември до началото на януари / май – края на юни. В оранжериите оранжерията се покрива и с допъл- фиг.3 /. С цел да се запази отноплодова продукция се получава нително покритие, като за целта сително ниска температура в този след средата на март, а цената на се използват рогозки от един вид начален период ,през първите 5-6 1 кг плодове на пазара е между трева подобна на балура. Платното дни оранжерията се покрива през 300 и 400 юана. за страничните части /обикновено деня и отваря за през нощта. Високата реализационна цена източната и западната / е така на- Целта е да се запази относително става причина да се строят оран- правено, че става възможно то да ниска температурата на въздуха. жерии и разработват технологии за отглеждането на черешовите дървета. В тази статия се разглеждат някои въпроси свързани с условията и техниката на отглеждане на черешата в оранжерия. 1. Типове и устройство на оранжерията Най-широко се ползват два Фиг. 1.Оранжерия – тип I типа оранжерии, изградени от 1-бамбукови пръти; 2- подпори; 3- странични опорни колони; 4- ценразлични строителни материали. трални колони; 5- средни опорни колони; 6- заден склон покрит с глина; 7- стена от глина- насип; 8- отвор за вентилация

40

бр. 8, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”


След това започва да се прилага режим на постепенно повишение на температурата, до стойности близки до тези в периода на цъфтежа на дърветата отглеждани на открито,т.е.през април. Ако тези стойности се повишат много бързо има опасност да започне период на вегетация на дърветата, при което започва първо растеж и развитие на листната маса преди този на цветовете. Ако през този период се случи силно застудяване, снеговалеж и др. е наложително да се предприемат мерки за допълнително отопление.. 4. Някои ключови моменти при отглеждането на черешите 4.1.Температурен режим. Това е основния елемент от технологията на отглеждане на черешата в оранжерии. Поддържат се температури в зависимост от периодите на развитие на дърветата. През началния период когато започва процесът, оранжериите се покриват с полиетиленово фолио през деня, а вечер се слагат рогозките. Поддържа се температурен режим с дневни стойности от 18-20 градуса и – от 2 до 5 градуса през нощта. Така се осигуряват необходимите условия за активиране процесите на развитие на генеративните органи на черешата и тяхното възбуждане. След това, при започване процеса на начало на цъфтежа температурите се повишават на 20-22 градуса през деня и 5-7 градуса през нощта. При започване на цъфтежа дневните температури се запазват в този порядък, като нощните се

увеличават с 1-3 градуса След прецъфтяването е необходимо да се подобри температурния режим и по-специално нощните стойности на температурата ,за да се осигури една температурна разлика /амплитуда/ между дневната и нощната от 10 градуса. По този начин се осигуряват подходящите условия за подтискане на процеса на разграждане /десимилация/ и се подобрява процеса на растеж и развитие на плодовете. Ако през този период се създадат условия за повишение на температурите в оранжерията – силно слънчево греене, високи дневни температури вън от оранжерията и др., се налага да се пристъпи към проветряване чрез отваряне на страничните платна или отваряне на вентилационните отвори. 4.2. Контрол на влажността на въздуха. Влажността на въздуха в оранжериите се поддържа различна през периода на отглеждането на дърветата. Тя е в пряка зависимост от температурата на въздуха и почвата в оранжерията, проветряването ,напояването и т.н. Оптималните стойности на този елемент от технологията трябва да се поддържат в зависимост от етапа и развитието на дърветата. Най-подходящата влажност на въздуха през етапите от покриването на оранжерията до началото на цъфтежа е 80%. По време на цъфтежа тя трябва да се поддържа в малко по-ниски стойности – 50-60%. Ако през този период влажността на въздуха е под тези стойности има опасност

Фиг.2.Съвременна стоманена оранжерия – в профил 1-стоманена опорна констукция; 2- заден склон; 3- тухлена стена; 4- вентилационен отвор

от изсъхване на близалцето, а ако е по-висока – прашеца адсорбира вода и опрашването е затруднено. През време на развитие на плодовете до прошарването влажността трябва да се поддържа в същите стойности, а след това около 50%. Установено е ,че при така поддържаната влажност на въздуха плодовете се оцветяват много добре и развиват напълно своите вкусови качества. При необходимост тя се контролира чрез отваряне на вентилационните отвори или чрез овлажняване на въздуха чрез пръскане на вода. 4.3. Светлинен режим. Черешата е взискателна към светлинния режим Отглеждането й в оранжерии , където светлинният режим е различен от този на полето, представлява сериозна пречка за нормалното развитие. Осигуряването на добри светлинни условия може да бъде постигнато чрез някои допълнителни мероприятия като: почистване на покривните платна, поставяне на светлоотразяващи покрития върху земната повърхност /фиг.4/, страничните стени и стената. 4.4. Контрол върху отделените газове. Оранжерията е относително затворено помещение. Тук ,в резултат на дейността на микроорганизмите в почвата и на дърветата се отделят и натрупват CO2, NH4, CO. Тези газове са опасни за развитието на дърветата и за хората,работещи там. Амонякът се получава в резултат на торенето с азотни торове и се отделя от почвата. Налага се да се извършва периодично проветряване на оранжерията за премахване на тези газове. 4.5. Контрол на опрашването и развитието на плодовете. Периодът през който се отглеждат черешовите дървета в оранжериите, обуславя някои специфични изсквания по отношение на опрашването . На първо място трябва да се създадат условия за неговото навременно извършване,като се осигурят достатъчен брой пчели . От проведените в Янтай проучвания по този въпрос е установено,

сп. „Земеделие плюс”, бр. 8, 2011 г.

41


Фиг.3.Вътрешен изглед на оранжерия през вегетацията

че осигуряването на 2 кошера на една оранжерия от този тип са достатъчни за успешното опрашване на дърветата. Особено голямо внимание трябва да се обръща и на поддържането на почвената влага през целия период на отглеждане и особено, когато плодовете започват да зреят, за да не се допусне нейното рязко повишаване, което ще доведе до масовото им напукване. 4.6 .Торене. Растежният период на черешата, отглеждана в оранжерия е с около 3 месеца по-дълъг отколкото този при стандартното отглеждане. Това обуславя и по-особен подход при торенето на дърветата. При отглеждането в оранжерии се налага да се извършва едно основно есенно и едно торене по време на цъфтежа или малко след него. При основното торене трябва да се използват органични торове, като на един декар е необходимо да се

Фиг.4.Изглед на оранжерията през периода декември-януари

внесат около 5 тона или с 30% повече в сравнение с класическото отглеждане. При второто торене се прилага пръскане с разтвор от 0.3% карбамид и 2.5% боракс. По-късно, при нарастването на плодовете двукратно се пръска с 2.5% разтвор от KH2PO4 с цел поддържане на растежа на дърветата и подобряване качеството на плодовете. 4.7. Растителна защита. Преди покриването на оранжериите се прави профилактично дезинфекционно пръскане на дърветата и почвената повърхност сьс сяроваров разтвор за унищожаване на евентуална зараза. След прецъфтяването, ако има продължителни дъждове навън и въздушната влага стане висока, се прави пръскане срещу бактериално загниване на цветовете и Gummosis с 50% Carbendazim и Thiram WP или с 70% Thiophanate Methyl. 5. Беритба и следберитбено третиране на дърветата

Трябва да се извършва навременна беритба на плодовете, когато те са стигнали своето пълно развитие. Това е важна предпоставка за получаване и на висока реализационна цена. Предлагането на пазара става в различни разфасовки – по 0.5 , 1 и 2 килограма. След обирането на плодовете оранжериите се откриват. Полагат се грижи за дърветата – торене, напояване, растителна защита, резитба за осигуряване на нормално развитие и залагане на пъпки за следващата година. Този начин на отглеждане на черешата се прилага на значителни площи в района на гр.Янтай, Китай. Черешопроизводителите са организирани в сдружение и съвместно излизат на пазара със своята продукция.Имат ясно разпределени райони, където я реализират. Освен в страната, голяма част от нея се изнася за Япония, Южна Корея и други страни от региона. Високата доходност от този начин на отглеждане стимулира все повече и повече хора да започнат такова производство. Атанас Благов Институт по земеделиe – Кюстендил SONG Lai-Qing, ZHAO Ling-ling , JIANG Zhong-wu, YU Qing, LIU Mei-ying Fruit Tree Research Institute, Academy of Yantai Agricultural Science, Yantai, P.R.China

Собствениците на гори могат да подават проекти по Програмата за развитие на селските райони До края на 2011 г. недържавните собственици на гори могат да кандидатстват за европейски субсидии по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. Проектните предложения трябва да се изготвят в съответствие с Наредба № 21 от 7 юли 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 122 „Подобряване на икономическата стойност на горите”. Финансова помощ се отпуска на физически лица, еднолични търговци и юридически лица - собственици на гори с площ по-голяма от 0,5 ха. За подпомагане могат да кандидатстват и общини, които притежават над 10 ха гори. Заявленията за подпомагане се подават в областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие”. Минималният размер на общите допустими разходи за един проект е левовата равностойност на 1 000 евро, а максималният - на 600 000 евро за целия период на прилагане на ПРСР. Проектите, с които може да се кандидатства за получаване на безвъзмездно европейско финансиране, могат да включват различни дейности, като изработване на лесоустройствени проекти, планове и програми и различни видове отгледни сечи. При кандидатстване за покупка на специализирана горска техника и оборудване, кандидатите трябва да представят бизнес-план за 5 години. За да получат финансиране, собствениците на гори трябва да нямат задължения към държавата или фонд "Земеделие”.

42

бр. 8, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”


След 50-те години на миналия век започва преминаването на земеделското производство на промишлени основи, за което значителна роля изиграва и науката по механизация на земеделието. През втората половина на миналия век тя допринесе много за развитието на земеделското производство. Почти всички производствени операции бяха механизирани и се повиши тяхната ефективност. Това доведе до повишаване производителността на труда и доходите на стопанствата, направи труда на земеделците по-комфортен и привлекателен. Наред с редица положителни страни, интензификацията на земеделското производство наложи използването на необосновани количества торове, пестициди и поливна вода. В резултат нарасна опасността от замърсяване на почвата и подпочвената вода и увеличаване на почвената ерозия. Промяната на начина на стопанисване на земята през последните 10 години на миналия век доведоха до намаляване на предишните темпове на развитие на земеделското производство, преди всичко по отношение на технологичното и техническото му обезпечаване. Известна промяна на негативната тенденция започна да се наблюдава през новия век. Постепенно започна да се разбира от повече хора, че всяко земеделско производство е толкова по-съвършено и ефективно, колкото повече технологиите отговарят на съвременните изисквания, колкото техниката за реализирането на дадена технология е по-съвършена и надеждна. Само това е пътят за производство на качествена и конкурентоспособна земеделска продукция. Трудно е тези цели да се постигнат с техника, при която само 20-25 % е на възраст под 10 години. Започналото обновление върви все още с бавни темпове. Така например, до 1990 г., в българското земеделие ежегодно влизаха в експлоатация около 5 хил. трактора (около 400 000 hp), до 1000 комбайна и 10–12 хил. различни по предназначение земеделски машини, като, разбира се, те не са с показателите на настоящите. Характерен показател с доминиращо отношение към степента на механизацията е обезпечеността с енергетични средства (трактори) за единица обработваема площ (енергонаситеност). Идеята да достигнем енергонаситеността на земеделието в ЕС от 220-240 кВт/100 хa е почти постижима от позицията ни през последните години - 139 кВт/100

ха (при 180 кВт/100 хa през 1989 г.). Едновременно с това, ефективността на използване на техниката в ЕС се увеличава с постоянното намаляване на броя на стопанствата и увеличаване на площта им. Защото броят на земеделските стопанства в страните членки на ЕО за последните 10 години се е намалил средно с 20 % . Това намаляване на броя на стопанствата и респективно увеличаване на средния им размер води от една страна до използването на по-мощна и ефективна земеделска техника и от друга създава предпоставки за по-ефективното й използване. Същата тенденция се наблюдава през последните години и в нашата страна. Средният размер на едно стопанство е 5,2 хa обработваема площ. Около 500 хил. стопанства са с размери по-малки от средния за страната и обработват 13% от земята. Останалите около 20 хил. стопанства обработват 87% от земята. По-голямата енергонаситеност, в т.ч. и насищането с достатъчно машини, не е самоцел, а предпоставка за извършване на агротехническите мероприятия в оптимални срокове. Нивото на достатъчност зависи от много фактори и е различно за различните условия и стопанства в страната. Физическите лица разполагат с трактори от наймасовия среден клас, толкова, колкото и останалите групи от собственици, но при среден размер на стопанствата в тази група около 20 дкa. Това е причина за незадоволително натоварване, независимо от относително по-големия дял на по-маломощните трактори. Най-голямо натоварване осигуряват търговските дружества, които стопанисват 20% от земята при около 4520 дкa средна площ на стопанство и разполагат с по-мощни машини. Съобразно формата на собственост, най-голяма част от земята обработват кооперациите и физическите лица. Кооперациите осигуряват средно за страната ниво на натоварване, докато физическите лица - най-малко годишно натоварване на единица трактор.

Фиг. 1. Обслужвана площ от един трактор, дка

сп. „Земеделие плюс”, бр. 8, 2011 г.

43

Машини

Проблеми и перспективи пред механизацията на растениевъдството у нас


Подобно е положението и при зърнокомбайните, където групата физически лица собственици притежават най-много зърнокомбайни (37%), като при това собствениците им обработват 26 % от площите заети със зърнено-житни култури. Най-голям брой са собствениците на всички категории трактори и зърнокомбайни с размер на земята около 50 дкa. Ефективността на земеделското производство при стопанствата с по-малък от средния размер реално е затруднена. Голяма част от тези стопани работят с наета техника, което ограничава тяхната свобода и оперативност на взимане на решения. Освен това тези, които разполагат с техника трудно могат да й осигурят необходимото натоварване за рационалното й използване. От друга страна, би следвало да насочим земеделското ни производство към специфични за нашите условия интензивни производства и да се опитаме да си възвърнем поизгубените позиции, защото логично е, че не можем да бъдем реален конкурент на големите световни зърнопроизводители. Това предполага и други изисквания за енергообезпеченост и инвестиционна политика, съобразена и с регионална социална ангажираност. Необходим е баланс на личния и обществения интерес, създаване на условия и механизми за разработване и внедряване на дребно-серийни, специфични за нашите условия и производства, машини, подпомагане създаването на организационни форми и финансови лостове за съвместно и ефективно натоварване и използване на техниката. Независимо от условията, постоянна държавна грижа трябва да е намаляването на разхода на течни горива. Това е основна задача на енергийната ефективност в земеделието. Неговото намаляване на този етап за нашата страна е свързано предимно с решаването на следните основни проблеми: l ограничаване до минимум на неконтролираното отклоняване на горива; l оптимално управление на технологичните, организационни и управленски процеси;

l оптимално управление на режимите на работа на машините; l поддържане на техническото състояние на машините; l поддържане и повишаване на квалификационното ниво на работещите с тази техника. В общ план, механизацията на процесите в земеделието трябва да решава комплексно проблемите, свързани с повишаване производителността на труда и качеството на земеделската продукция при ефективно и рационално използване на енергията и водата в непрекъснато променящите се условия като един от основните фактори за движение към устойчиво развитие на земеделското производство. В този смисъл, трябва да продължи работата по създаване на такива технологии и техника, които да позволяват оптимално реализиране на потенциала на торовете, пестицидите и водата в зависимост от регионалните условия. В машините на бъдещето ще се използват все повече модерни сензори, роботи, автоматични устройства. Освен замяна на човешката роля в процесите на управление, автоматичните устройства ще позволят да се намалят рисковете за замърсяване на околната среда с прах, парникови газове и миризми. Друга актуална област на приложение на автоматизация и роботизация е свързана с минимизиране на количествата на пестицидите. Разходната норма на препарат и работна течност ще се определя чрез автоматично идентифициране на културното растение и плевелите, тяхната плътност и степента на нападение. По аналогичен начин, целево и динамично ще се променя необходимата норма за оптимално наторяване на растенията в рамките на едно поле. Компютъризацията е неотменно бъдеще на фермерското стопанство, както за съхраняване и обработка на информация, така и за управление на процеси и вземане на управленски решения. Това

Фиг. 2. Относителен брой комбайни и площ на зърнено-житните култури по групи собственици

Фиг. 3. Относителен дял на броя трактори съобразно тяхната мощност по групи собственици

44

бр. 8, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”


предполага разработване на целеви интерактивни системи за управление и вземане на решения, покриващи всички аспекти на дадена дейност или отделни процеси свързани със земеделското производство. Въпреки, че съвременните земеделски машини се справят по-добре от своите предшественици, работата по тяхното усъвършенстване непрекъснато продължава. Основните принципи на тяхната работа си остават същите, но прецизността и начинът за работа с тях се променя. В тяхното управление масово навлизат съвременните информационни технологии. По този начин се облекчава процесът на взимане на решение от оператора или системите

Фиг. 4. Относителен дял на обработваната площ от отделните групи собственици

за контрол и управление го правят вместо него. Налице са вече селскостопански машини, които с помощта на GPS карти и електронни сензори сами или с минимална човешка намеса изпълняват предназначението си. В обозримо бъдеще в механизацията на процесите в земеделското производство ще намерят място още по-екзотични нови области на нанотехнологиите и генното инженерство. Като машини за извършване на селскостопанските дейности ще се използват субмикроскопични устройства и биологични процеси. Но, едновременно с това, вероятно още дълго време ще са налице условия, производства и субекти, макар и в ограничен обем, където ще се налага използването на относително по-елементарни и евтини машини и приспособления за механизиране на производствените процеси в земеделието. На съвременния етап от развитие на земеделското производство термина „механизация” вече в известна степен се явява архаичен. Време е да се намери българския аналог на “Biosystems engineering”, който като вече утвърдена в чужбина съдържателна страна по-всеобхватно покрива настоящето и перспективите на развитие на инженерните изследвания в областта на земеделското производство. Доц. д-р инж. Георги Костадинов

Отново ще се приемат проекти за модернизация на фермите по мярка 121 от Програмата за развитие на селските райони До 19 август e отворен прием на заявления за подпомагане по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. в областните дирекции на ДФ „Земеделие”. Приемът е за подпомагане на инвестиции по т.н. гарантирани бюджети: за прилагане на Директива 91/676/ЕИО; за привеждане на съществуващите земеделски стопанства от сектор "Мляко" в съответствие с изискванията на стандартите на Общността; за привеждане на съществуващите земеделски стопанства от други животновъдни сектори извън сектор "Мляко" в съответствие с изискванията на стандартите на Общността; за преминаване на стопанството към биологично производство на земеделски продукти и храни. Фермерите ще могат да се възползват от предоставянето на държавна помощ под формата на субсидия чрез допълнително увеличение на размера на интензитета на помощта за инвестиции, насочени за покриване на: минималните изисквания за защита и хуманно отношение към кокошки-носачки; за покриване на минимални изисквания за постигане на качество при производство и съхранение на сурово мляко. Увеличението на размера на субсидията варира между 10% и 25% в зависимост от вида инвестиция и местоположението на животновъдните обекти, както и от това дали кандидатите за подпомагане отговарят на условията за млади фермери. Максималният размер на общите допустими разходи за целия период на прилагане на програмата, за които един кандидат може да получи финансиране по мярка 121, е левовата равностойност на 1.5 млн. евро.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 8, 2011 г.

45


Ню Холанд Агрикълчър спонсорира Ек В потвърждение на това, че се посвещава на околната среда, Ню Холанд Агрикълчър обяви, че ще спонсорира кампанията на Европейската комисия "Действия за климата" и официалния прием-среща на 17-тата Рамкова конвенция на Обединените нации по изменение на климата, която ще събере в Дурбан, Южна Африка, държавни глави, правителствени делегации и министри по околната среда от целия свят, които ще дискутират действията последвали Протокола от Киото. ЛУГАНО, Швейцария – (12 юли 2011 г.) – Ню Холанд Агрикълчър обяви днес, че ще бъде Златен спонсор на срещата на представители на международната мрежа по въпросите на климата, домакин на която ще бъде "Действия за климата" с партньорството на Програмата за околната среда към Обединените нации (United Nations Environment Programme – UNEP) и южноафриканското правителство в Дурбан на 2 декември 2011 г. Тази среща ще бъде главна цел на старши официални лица от UNEP, неправителствени организации и правителствени лидери по време на седемнадесетата Рамкова конвенция на Обединените нации по изменение на климата (СОР17), която ще се проведе от 28 ноември до 9 декември тази година. Като част от спонсорството, Ню Холанд ще се появи в кампанията на "Действия за климата", която ще бъде отразена на уебсайта на организацията www.climateactionprogramme.org и в нейните електронни бюлетини до и по време на провеждането на конференцията СОР17. Това спонсорство, от високо равнище, попада в рамките на посветеността на Ню Холанд на околната среда и нейната гледна точка относно ролята на земеделските производители като ключов фактор в запазването на околната среда в земеделието за бъдещите поколения. Марката е фокусирана върху разработването на решения, които правят земеделието по-ефективно, докато в същото време уважават околната среда. Това е в основата на позицията й за Лидер в чистата 46

бр. 8, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

енергия, което включва работата на пионер с биогоривата, ниско емисионните технологии Тier4, биомаса, първият хидрогенен трактор NH2TM и концепцията за Енергийно независима ферма. Г-н Франко Фузиняни, Изпълнителен директор на Ню Холанд Агрикълчър и Си Ен Ейч Интернешанъл, коментира: "Промените в климата са най-голямото глобално предизвикателство на нашето време и имат изключително въздействие върху развиващите се икономики и тези с висок потенциал, на които ние служим. Посредством това спонсорство ние целим да допринесем за целта на "Действия за климата" да предостави платформа за предстоящият диалог между бизнеса и правителствата, където международните корпорации като нашата могат да наблегнат на решенията, които имат възможност да предприемат за овладяване на промените в климата." Ню Холанд има дълга история в опазването на околната среда, в развитието на ефикасни и устойчиви практики в тези държави. Марката участва в проекти, които се целят в борбата с превръщането на Африка и Китай в пустини. Ню Холанд, също така, води обучения и консултантски програми, на които се преподават ефективна употреба на машините от марката, а така също и практики за запазване качеството на почвата и подпомагане съхраняването на водните ресурси. Фирмата има уникално производствено присъствие в страни като Индия, Китай, Пакистан, Турция, Бразилия, Русия и Узбекистан с висока гъстота на населението и бързо развиващи се икономи-


ки, където земеделието и основните практики за производство на храни са ключови за техния растеж. Загрижеността на Ню Холанд за околната среда, доведе марката до поемането на водещата роля в бранша, като още през 2006 г. започна да предлага съвместимост с биодизелово гориво за машините, които произвежда. От тогава фирмата продължава с проучванията си в приложението на биодизела за земеделски нужди и от 2010 г. 90% от тракторите и комбайните на Ню Холанд могат да работят със 100% биодизел. Интересите на марката обаче, не се ограничават с биодизела. Ню Холанд е част от широко мащабен проект за производство на енергия от биомаса в Индия. Емисиите са област с изключително значение за Ню Холанд. Марката е установила стратегическо партньорство с Фиат Пауър Трейн Индастриал (FPT Industrial), които са пионер и разработиха технологиите Селективна Каталитична Редукция (Selective Catalytic Reduction – SCR) за намаляване на вредните емисии с "ин роуд" и "оф роуд" приложение. Съвсем скоро това сътрудничество доведе до разработването на гама от земеделско оборудване Ню Холанд с изключителна ефективност при разхода на гориво, което отговаря на изключително строгите изисквания Tier 4А за вредните емисии, които сега са 100 пъти пониски от преди 10 години. В същност, в момента Ню Холанд с 20 модела трактори и 9 модела комбайни, предлага най-широката гама машини в своя клас, които отговарят на тези изисквания Tier 4А. За тях, това не е само въпрос на спазване на законодателството – това е заложено в сърцето на позицията за Чиста енергия и посвещаването на марката на опазване на околната страна. Ню Холанд имат опит в проектирането и производството на оборудване, което

дава най-добри резултати при нивата на емисиите и те са доста под установените от регулаторните органи. И н т е р е с ът н а фирмата в устойчивото земеделие ги е отвел до развитие на концепцията за Енергийно независима ферма, която се фокусира върху капацитета на земеделските стопанства да произвеждат енергия от възобновяеми източници, като я съхраняват под формата на водород и да я използват отново, за да задвижват своите машини, да осигуряват електричество и отопление на сградите. Ключовият елемент на тази концепция е задвижваният от водород трактор NH2TМ, който използва технология на горивни клетки, за да генерира мощност за задвижване на машината и прикачния инвентар. През 2010 г. Ню Холанд обяви основаването на първата, пилотна Енергийно независима ферма в местността Ла Белота в околностите на Торино, Италия. Пак там, през 2012 година, ще започнат работа второто поколение трактори NH2TМ. Земеделската техника с марката Ню Холанд се продава и представя в Африка, Близкия изток, общността на независимите държави, Азия и Океания чрез Си Ен Ейч Интернешанъл. Благодарение на фокусирането й върху тези райони, фирмата има възможност да подпомага клиентите си на място, посредством познанията на своите специалисти върху специфичните им изисквания и предлагайки специализирано оборудване, включително комбайни за бране на грозде, захарно цвекло, маслини и кафе, машини за прибиране на памук, специализирани трактори за овощарството и лозарството, зърнокомбайни, самозадвижващи се силажокомбайни, балировачни машини, а така също сеялки за редови и сляти култури, косачки и почвообработващи машини. Фирмени новини

сп. „Земеделие плюс”, бр. 8, 2011 г.

47


Икономически измерения

За експортните позиции на винарската промишленост

Със статията се цели да се разкрият основните причини за отрицателните тенденции в износа и вноса на отрасъл винарска промишленост и да се предложи вариант за конкурентно развитие на българското винопроизводство. Във връзка с това е разгледана динамиката на стокообмена на вино и спиртни напитки за периода 1986 – 2008 г.. Приложените в статията данни са на база статистиката на НСИ и собствени изчисления за постигане съпоставимост в статистическите времеви редове на стокообмена на вино и спиртни напитки преди и след 1991 г. В графиките е използван въведения от нас коригиран индекс, отчитащ обезценяването на щатския долар, /като световна търговска валута/, за да се постигне съпоставимост на стойностните обеми (Ал.Тасев, 2011 г.). В предложената статистика са дадени общо стойностните обеми на стоковите позиции вино от грозде и спиртни (високоалкохолни) напитки. Спрямо 1986 г. динамиките на стокообмена и на коригирания индекс по години показват следното: Винарската промишленост запазва положително търговско салдо през целия период 1986 – 2008 г., но след 1995 г., с малки изключения, е с тенденция към намаляване. От 1986 г. до 1989 г. салдото се движи съответно между 144 и 121 млн.щ.д., а в периода 1992 – 1995 г., достига пикови характеристики в интервала от 82 до 156 млн.щ.д. Следва спад на експорта до 2002 г., при константен внос за същото време и салдо под 50 млн.щ.д. за този период. От 2002 г. започва ръст на износа, а в същото време вносът е с изпреварващи темпове. От 2003 г. до 2006 г. салдото е над 60 млн.щ.д., но за 2007 г., е под 50 млн.щ.д., а за 2008 г. е под 30 млн.щ.д. (фиг. 1). Относителният дял на износа на винарската промишленост от общия на България, от 2.3 % за 1986 г. е паднал на 0.7 % за 2006 г., а коригирания индекс на физическия обем е 39.1 % спрямо базовата година. Относителният дял за 2007 г. е 0.8 %, а за 2008 г. е 0.6 % и съответните коригирани индекси са малко под 50 % (фиг. 2 и 3). Коригираните индекси за последните години реално отразяват тенденциите в динамиката на физическите обеми на износа. Произведените и изнесените количества вино са повече от два пъти по – малко (табл. 1). Съотношенията между стойностните и физически обеми на износа потвърждават, че както в миналото, така и сега, българските вина се реализират на международните пазари в ниския ценови сегмент. В периода 1986 – 1991 г. има рязък спад на износа на вина: За 1991 г. износът е 30.8 % от този за 1986 г. Спадът се дължи предимно на въведения през 1985 г. “сух режим” в СССР и последвалото решение на българското

48

бр. 8, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

правителство за изкореняване на значителни площи лозя. Тази ликвидация на качествени лозови масиви доведе до силно намаляване на марковото винопроизвоство, поради липса на съответна суровина. Така, освен сривът в износа за СССР, се добави и спад в износа за ЕИО (ЕС) и други западни държави. От 1992 г. започва ръст на износа на вина и неговия пик е през 1995 г., при индекс 98 % спрямо 1986 г. В основата на съживяването на износа на отрасъла винарска промишленост в този период, стои отново отварянето на пазарите на СССР (вече ОНД). Но нарастването на количеството на износа става за сметка на качеството, заради липса на достатъчни количества суровина от съответните сортове. В същото време, поради неефективността на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и последствията от неговото прилагане, се унищожават допълнително лозови масиви (Ал.Тасев, 2007 г.). Освен това, с възстановяването на собствеността в реални граници, кооперативните лозови масиви се трансформираха в размери далеч под необходимите за ефективно стопанисване. Възникнаха сериозни технологични проблеми при обработването им. Като резултат добивите паднаха и себестойноста се покачи значително. За периода 1997 – 2001 г. в България средните добиви са между 316 – 380 кг/дка при 620 – 700 кг/дка за Франция и Италия (Я. Славова, 2004 г.). Налице е много по-висока себестойност на българските вина, която ги прави неконкурентни. Факторите качество и себестойност са в основата на срива на износа на вина в периода 1996 – 2001 г. В същото време световните пазари са заляти от по-евтините в средния ценови диапазон и относително качествени вина от Аржентина, Чили, Ю.Африка и Австралия. След 1997 г., независимо от извоюваните по-големи квоти за износ на вино към ЕС, експортът продължава започналия процес на рязко спадане от 1996 г. и достига през 2001 г. 29.5 % от базовата 1986 г. Въпреки започналия от 2002 г растеж на експорта, сериозно е неизпълнението на квотите за износ, показващо тенденция към загуба на пазарни позиции. В периода 2002 – 2006 г. износът към Русия и Полша нараства, като над 78 % от бутилираното вино се реализира в тези страни. В същото време българските вина продължават да губят позиции на пазарите на Англия, Германия и Холандия. В основата на тази отрицателна тенденция стои проблемът с качеството и във връзка с това ще отбележим, че през 2008 г. от произведените в България 138 млн. литра вина, само 6.5 млн. литра са качествени, т.е. с наименование за произход и контролирано наименование за произход. С влизането на България в ЕС от 1.01.2007 г., отрицателните тенденции в стокообмена на вино и спиртни напитки се задълбочават. Независимо, че поради нарастване на международните цени, стойностно износът


Табл. 1. Производство и износ на вина (млн. литра) 1985 г. 1986 г. 1989 г. 1990 г. 2002 г. 2005 г. 2008 г. производство пр. изн. пр. изн. пр. изн. пр. изн. пр. изн. пр. изн. пр. изн. (пр.) износ (изн.) Общо вина 325 271 338 188 246 160 221 105 102 79 155 114 138 71

расте, има значителен спад на физическия му обем спрямо 2005 г. За 2008 г. износът бележи най-ниско ниво за последните седем години – 71.3 млн. литра и тази низходяща линия продължава и през 2009 и 2010 г., когато е под 60 млн. литра. През последните две години за тази тенденция има принос и свитото потребление като следствие от световната икономическа криза. В същото време вносът нараства значително, т.е. губят се позиции и на вътрешния пазар. Обобщавайки, можем да посочим следните основни причини за състоянието на производството и стокообмена на отрасъла винарска промишленост: - Значително намаляване на суровинната база – тенденцията за унищожаване на лозовите масиви започва в социалистическия период и след 1991 г., продължава с приложението на ЗСПЗЗ. -Загуба на пазарите в страните - бивши членки

на СИВ, поради неконкурентност - висока себестойност и по-ниско качество. - Засаждането на голяма част от площите с чужди сортове грозде преди 1989 г. продължава в периода на прехода и в последните години. Тъй като в България отстъпваме значително при агротехническото обслужване на тези масиви спрямо водещите страни в света – Франция, Испания, Аржентина и др., добивите са значително по-ниски и суровината е с много по-висока себестойност. В резултат българските вина, произведени от тези сортове, са неконкурентни и очевидно запълват пазарни ниши. Количеството на качествени вина през 2008 г. е под 5 % от произведените. - Нарастване на вноса след 2004 г. поради неконкурентна цена на българските вина и съмнение в технологичната им чистота от страна на българския потребител. Потвърждения на посочените причини се съдържат в редица публикации . Всички автори са единодушни , че в основата на сегашното състояние на двата подотрасъла - лозарство и винарство, стоят раздробените бивши кооперативни лозови масиви и свързаните с това технологични проблеми, както и големите площи с остарели насаждения. Наред с тези причини се поставя въпросът за сортовия състав и почти напълно унищожената маточна база. В конкретно изследване на влиянието на технологията на производството върху конкурентоспособността на лозарските стопанства, се извеждат критични размери на площи за ефективно инвестиране за различните сортове грозде, които варират от 1900 дка до 2200 дка. В това отношение за инвестиране са водещи българските сортове Ранна мелнишка лоза, Мавруд, Широка мелнишка лоза, след което следват Мускат Отонел, Кабарне Совиньон и т.н. В тази група влизат още и българските сортове Шевка и Брестовица (П. Борисов,2010). В друго изследване е посочено, че при физическите лица размерът на лозовите масиви е средно около 1.7 дка. При търговските дружества е около 360 дка, а при кооперациите – около 700 дка. Физическите лица обработват 55 % от площите(Ант. Симова, 2006 г.). Очевидно е, че ако не се извърши бързо преструктуриране на лозовите масиви с цел окрупняване, проблемите ще продължат да се задълбочават. Сортовата структура на лозовите насаждения е сериозно нарушена. Значителен е делът на сортовете с по-ниски качествени показатели като Ркацители, Димят и Памид – около 33 %, а делът на чуждите сортове Кабарне Совиньон, Мерло, Шардоне и Траминер е около 28 %. Висококачествените местни сортове Мавруд, Гъмза, Широка мелнишка и др. заемат едва около 14 % от насажденията (Д. Киречев, 2003 г.). Проучване на производителите на вино и винено грозде сочи, че най-голям е делът на лозарите, които отглеждат чуждестранните сортове Кабарне Совиньон (54 % ) и Мерло (52 %). Значително по- малко (под 20 % ) са застъпени други чуждестранни сортове като Мускат Отонел, Траминер, Юни Блан и др. При българските сортове преобладават по-нискокачествените Памид (20 %) и Ркацители (19 % ), докато висококачествените Мавруд, Гъмза, Широка мелнишка се отглеждат от по-малко от 10 % от лозарите. В професионалната

сп. „Земеделие плюс”, бр. 8, 2011 г.

49


общност има две коренно различни мнения за бъдещето на сортовата структура на лозовите насаждения. Според някои трябва предимно да се заложи на чуждоземните сортове грозде, тъй като те са се наложили на световните пазари, а българските много трудно ще пробият. Обратното мнение е, че с българските, традиционни, местни сортове - Мавруд, Гъмза, Широка мелнишка, Червен мискет,Черен памид, Керацуда и др., нашите винопроизводители ще имат по-голям успех на международните пазари (Симова, 2006 г.). В друго изследване на състоянието и проблемите на българското винопроизводство авторът цитира експерти, които смятат, че местните винени сортове като Мавруд, Гъмза, Широка мелнишка, Димят, Памид и др. имат значителен потециал, който предстои да бъде развит. Тяхната по-широка употреба ще може да допринесе за уникалността и качеството на българските вина и ще им помогне да заемат различни пазарни ниши (Е. Генчев, 2003 г.). От изложеното до тук и от наши проучвания може да се твърди, че през последните десет и повече години дискусията, на кои сортове грозде да заложат българските винопроизводители нито е приключила, нито е достатъчно сериозно водена. По наше мнение, заедно с проблема за уедряване на лозовите масиви и прилагане на ефективни (на световно равнище) технологии, стои и проблемът за бъдещата сортова структура на лозовите насаждения. Тук ще изложим нашето виждане по този важен и все още нерешен въпрос. Спадът на износа на вина към днешна дата, който е от порядъка на пет пъти, спрямо износа в началото на 80-те години, марковата му структура и ниския ценови сегмент, в който вината се реализират показва, че сегашната суровинна база от преобладаващи чужди сортове, не осигурява висока конкурентност. Ако предположим, че лозовите масиви се уедрят и технологичните изисквания за отглеждане достигнат световните, може да се очаква, че вината, произведени от чуждите сортове грозде, няма да отстъпват по себестойност и качество на най-добрите в света. Но при равни такива показатели, когато става въпрос за пазарна битка, печели по-големия - икономически по-мощния, който, за да запази пазарните си позиции, може да си позволи ценови натиск дори под себестойност. Поради тези констатации поддържаме мнението на експертите, които твърдят, че ще бъде много трудно и почти невъзможно на българските винопроизводители да се утвърдят на международните пазари с големи количества вина, базирани на чуждите сортове грозде. Към днешна дата, когато говорим за пазарна експанзия на българските вина, по-скоро се поставя въпросът как да се спре тенденцията на загуба на позиции на международните пазари, отколкото как да се постигне значително разширяване. Убедени сме, че като ориентири за сериозно възстановяване на производствения потенциал и износа на винарската промишленост, трябва да се приемат резултатите в края на 70-те и началото на 80-те години, когато произведените количества вина годишно достигат над 500 млн. литра (за 1982 г. е 541 млн. ), а износът е близо 300 млн. литра. За да се постигнат днес същите количества износ, българските вина трябва да имат освен конкурентни качество и себестойност, но и уникалност. Необ-

50

бр. 8, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

ходима е нова и сериозна национална стратегия за възраждането на винарската промишленост. В нея трябва да бъдат предвидени приоритетно бързи мерки за възстановяване и постигане на водещи позиции по отношение на площите на традиционните български сортове грозде, още повече, че част от тях са доказано висококачествени. Ще обосновем накратко това предложение: Защо не сме съгласни с тенденцията в България лозарството да се преориентира към едни от най-разпространените сортове грозде в света за сметка на традиционните местни? Защото, ако се произвежда продукт, който масово се предлага на световните пазари, за да бъде той конкурентен, трябва да превъзхожда по качество и по себестойност или ако това не е възможно, какъвто е нашия случай, трябва да притежава някакво допълнително качество, което да го прави изключителен. Единственият вариант да се избегне пряката конкуренция в един бранш, е да се произведе уникален продукт, който другите, поради технологични възможности или природни дадености, не могат да произведат. В конкретния случай винопроизводителите и лозарите в България, имат единствени възможността да се възползват от уникалните винени сортове грозде просъществували през хилядолетията от древните траки до днес. Тези сортове са с невероятни вкусови качества, които нямат аналози по света. Ще изброим допълнително онези автентични български сортове, които до тук не бяха споменати: Тамянка; Мискети – Врачански, Варненски, Карловски, Сонгуларски, Марковски, Кайлъшки. С изключение на Мавруда, Гъмзата, Широката мелнишка, и Памида останалите сортове са почти на изчезване. Напълно е възможно някои от тях вече да не съществуват. Само по себе си обричането на изчезване на такива древни сортове е престъпление, надхвърлящо националните предели, защото те не са само наследство на България, а са част от наследството на съвременната цивилизация. В заключение, обръщаме внимание, че каквито и да са резултатите от едно сравнение между автентичните български сортове грозде и чуждите сортове, по отношение среден добив и рандеман и оттам по себестойност, тези резултати не бива да бъдат водещ фактор за ефективно инвестиране, тъй като тук става въпрос за изключителни качества и бутикова стока за винените пазари. Автентичните български сортове грозде са с традиционни региони на отглеждане и след възстановяването им по места, произведените от тях качествени вина, без съмнение ще отговорят на изискването за контролирано наименование за произход. Не се ли вземат своевременно спешни мерки за издирване и възстановяване на лозовите масиви с тези сортове, те безвъзвратно ще бъдат загубени, а заедно с тях може би единствената реална възможност за възстановяване на експортните позиции на българската винарска промишленост. Доц. д-р Александър Тасев Институт за икономически изследвания, БАН


иален вносител на продуктите Donaldson и Petro - Canada Лубрифилт ЕООД е официален вносител на продуктите Donaldson и Petro - Canada

ище Слатина - Булгарплод Lubrifilt Ltd., София 1574, тържище Слатина - Булгарплод тел. 02/978 5334; факс: 02/978 8256, e-mail: ул. Проф. „Цветан Лазаров“ 13, тел. 02/978 4142; 02/978 5334; факс:office@lubrifilt.bg 02/978 8256, e-mail: office@lubrifilt.bg w w w . l u4142; b r i f i l 02/978 t.bg

С ВИСОКО КАЧЕСТВО СМАЗОЧНИ ПРОДУКТИ С ВИСОКО КАЧЕСТВО

CANADA е предназначена за Богатата гама на PETRO-CANADA е предназначена за автомобили, камиони, селизползване както в леките автомобили, камиони, селроителна техника, така и скостопанска и пътно-строителна техника, така и марка и модел. за мотоциклети от всяка марка и модел. индустриални, авиационни, PETRO-CANADA предлага индустриални, авиационни, и масла, греси и флуиди. корабни, трансформаторни масла, греси и флуиди.

А Ц И ОН Н И

С ИСТЕ М ИФ ИЛТРИ И ФИЛТРАЦИОННИ СИСТЕМИ

Donaldson® предлага всички видове висококачествеки видове висококачествени въздушни, маслени, горивни и хидравлични филтри. ивни и хидравлични филтри.

tion

Filtration Solution


4i]k]T`YbùVbcf]gY`ùbTù3sù;c`TbXù\Tù&o`WTe]t

8eT_gce]gYù8³à 3cVTgTù_cbkYdk]tùù VùYXecgcù\YaYXY`]Yà www.vantotrade.bg

3sù;c`TbXùYù_TgcùgYU

Profile for Enthripy 1

Земеделие плюс  

Списание за професионално земеделие

Земеделие плюс  

Списание за професионално земеделие

Profile for zemedelie
Advertisement

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded