__MAIN_TEXT__

Page 1

ISSN 1310-7992 9’2011

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС


Съкровищата на китайските ястия са скрити в книгата

,,Кухнята на сърцето” от Ма Уъни!

Луксозното цветно издание ще ви помогне за приготвянето на над 60 автентични рецепти от Китай в няколко лесни стъпки! За поръчки: издателство „Ентропи 1” тел. 02/ 852 02 48; GSM 0888 33 65 19


Гроздобер 2011 Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов откри гроздобера в масива на „Гулбанис Вайн" в село Горски Долен Тръмбеш, община Горна Оряховица. Тази година очакваме по-добра реколта като количества и по-качествено грозде, заяви министърът. Словашки и чешки компании вече търсят българското грозде като суровина, за нас е по-интересно да се изнася готова продукция, допълни той. Най-големият интерес е към бялото грозде, което е повишило цената си през тази година до 1,20 лв. на кг, докато миналата година тя е била 60 ст. Тази година се очаква около 170 000 тона производство на грозде в страната при 140 000 тона през миналата година. Производството на вино ще бъде около 110 млн. литра при 102 млн. литра спрямо м.г. Захарността е по-висока с 26 % в Северна България до 28 % в Южна България, уточни министърът. Компанията „Гулбанис Вайн” е инвестирала до момента над 2 млн. паунда в създаване на лозови масиви в България. Нейни собственици са британски инвеститори, които работят в British petrolium. В момента имат около 400 декара лозя, предвиждат да създадат още 100 декара. Планираме да направим винарна с проект по европейските фондове, каза единият от собствениците Ханс Кулман. Той допълни, че са избрали страната ни заради качественото грозде и продукция. Искаме да възвърнем доброто име на страната на международните пазари, каза още Кулман. Инвеститорите предвиждат да изнасят вино за САЩ. Първите партиди ще напуснат България до края на годината, обясни той. На откриването на гроздобера присъстваха изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното инж. Красимир Коев и изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” – РА Румен Порожанов. Сп. „Земеделие плюс”


Новини от МЗХ МЗХ Българска Агенция

Õ¿√–¿ƒ» «¿ »ÕŒ¬¿÷»» по Безопасност на Храните

«‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú Ì‡ ÁÂωÂÎËÂÚÓ Ë ı‡ÌËÚ ‰- ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ‚˙˜Ë ̇„‡‰‡Ú‡ Á‡ ¡˙΄‡ÒÍË ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌрамка ÔÓ‰ÛÍÚ ‚ ÍÓÌФинансова ÍÛÒ‡ Á‡ ËÌÓ‚‡ˆËË ÔÓ ‚ÂÏ ̇ "¬Â˜Â ̇ »Áза земеделие в бюджет 2012 ÎÓÊËÚÂΡ - ¿√–¿рамка 2010" ‚ „. œÎÓ‚‰Ë‚. Õ‡„‡Финансовата за земеделието в бюджет 2012 г., ‰‡Ú‡ ÔÓÎÛ˜Ë ÙËχ "lj‡‡" ¿ƒ „. ÿÛÏÂÌ която беше договорена между министъра на земеделието —⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈ Á‡ иÔË͇˜Ì‡ ‰ËÒÍÓ‚‡ ·‡Ì‡, ÍÓˇхраните д-рÍÓÏÔÎÂÍÚ̇ Мирослав Найденов и неправителствените организации от сектора на 14.09.2011 г. беше подписана ÚÓ ·Â ÓÚ΢Â̇ Á‡ Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ӷ·ÒÚÚ‡ "Õ‡¡⁄À√¿–— Œ“Œ ПОЗИЦИЯ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ днес от вицепремиера и министър на финансите Симеон ۘ̇ ‰ÂÈÌÓÒÚ Ë ‡Á‡·ÓÚÍË". œËÓËÚÂÚË Á‡ ÔÓÏˇÌ‡ ̇ ‡„‡̇ڇ ÔÓÎËÚË͇ 4 4 Дянков, както и от Националната организация на зърнопВ предверието на глобалната катастрофа «≈Ã≈ƒ≈À— »  ”À“”–» «‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ·Â Ô‰Успехът на селскостопанското производство роизводителите. През финансовата 2012 ̇ г. българските ≈ÙÂÍÚ˂̇ ·Ó·‡ Ò Ô΂ÂÎËÚ Ò‰‡ÚÂΠ̇ ÍÓÏËÒˡڇ ÔÓ ÓˆÂÌˇ‚‡Ì ͇̉Ë5 земеделски е в неговото единодействие производители ще получат над 1,3 млрд. ÔË Ô¯ÂÌˈ‡Ú‡ Ë Â˜ÂÏË͇ 7 ‰‡ÚËÚÂ. Õ‡„‡‰Ë Ò‡ ‚˙˜ÂÌË ‚ ¯ÂÒÚ Í‡Ú„ÓЗЕМЕДЕЛСКИ лв., от които 838 130 243 лв. европейски средства и 500 ¡Ó·‡ Ò Ô΂ÂÎËÚ КУЛТУРИ ÔË ÙÛ‡ÊÂÌ „‡ı 10 ËË, 72 Á‡ˇ‚ÍË Á‡ Û˜‡ÒÚË . 285ÔË 904ÔÓÒÚ˙ÔËÎË лв. от националния бюджет. От бюджетните 6 Добив и качество на зърното от твърда пшеница ∆ËÚÌË ÚÂ‚Ë ‚ —‡Í‡ Ô·ÌË̇ ¬ ‡Á‰ÂÎ "ǯËÌË, ËÌ‚ÂÌÚ‡ Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Екологосъобразно отглеждане на пшеница ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ Ë ı‡ÌËÚÂÎ̇ ÒÚÓÈÌÓÒÚ 11 9 средства 384 145 904 лв. са национални доплащания и 116 150 000 лв. са държавни помощи. В помощите Á‡ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ" Ôӷ‰ËÎ Â ÙËχ "¬»—- за Почвозащитна и енергийна ефективност –¿—“»“≈ÀÕ¿ «¿Ÿ»“¿ първи път са включени и средства за зеленчукопроиз—≈–-ŒœŒ–¿" ŒŒƒ Ò ÂÍÒÔÓÌ‡Ú Í‡ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡  Î˛˜Ó‚Ë ÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë ÔË ÊËÚÌË ÍÛÎÚÛË 11 водство и овощарство, свиневъдство и птицевъдство. От на Мискантус Magnum. Ò˙ÒСортове ÒΡڇ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ и произходи ориенталски тютюн 14Marathon националнитеÔÓ доплащания 73 млн. лв. са предвидени (Ô¯ÂÌˈ‡, ÚËÚË͇ÎÂ, ˜ÂÏËÍ, Ó‚ÂÒ, ˙Ê) 13 »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú Ô·ÌËÌÒÍÓ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó 100 години почвена наука в България 17 за тютюнопроизводителите, а 71 млн. лв. – за животно«≈À≈Õ◊”÷» Ë ÁÂωÂÎË “ÓˇÌ Ì‡„‡‰‡ "ÕÓ‚Ë въдство по „. схемата на ÔÓÎÛ˜Ë глава животно. ЗаÁ‡ национални Библиотека œÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ 16 ÒËÒÚÂÏË Á‡ ıË„ËÂÌÂÌ ‰Ó·Ë‚ ̇ ÏΡÍÓ ‚ χÎÍË доплащания на единица площ към директните плащания √ÂÌÂÚ˘ÌË ÂÒÛÒË ÓÚ 18 Ë Ò‰ÌË Tвърда пшеница – ҇·ڇ Ë ÒÔ‡Ì‡Í ÙÂÏË ÔÂ‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ ÏÛ ‚ ÏÓса предвидени 310Ëмлн. лв. Œ¬ŒŸ¿–—“¬Œ 18–30·ËÎÌËДържавните постижения в селекцията и технологиите са предвидени за:ËÌÒڇ·χ̉Ë" ‚помощи ‡Á‰ÂÎ - "ǯËÌË, fl„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ë ‚ ¡˙΄‡ˡ 33 на Á‡ доброволно поети ангажименти за ˆËËl реализиране Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ". ЕКОЛОГИЯ √˙·ÌË ·ÓÎÂÒÚË ÔË ÒÎË‚Ó‚Ë ÒÓÚÓ‚Â 35 хуманно отношение към животните — ÌÓ‚ ÒÓÚ ÌÂÍÚ‡Ë̇ √Â„‡Ì‡ »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú За излужената канелена горскаÍÛÎÚÛ‡ почва  ÂÒÚÂÌ˙Ú - ˆÂÌ̇ ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒ͇ 38 lкомпенсиране разходите на земеделски стопани, свърÔÓ Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó „. œÎÓ‚‰Ë‚ ·Â ÓÚ΢ÂÌ Ò «‡ÒËÎÂÌ ÍÓÌÚÓÎ ÔÓуправление Ú˙„ӂˡڇ 31 зани с изпълнение на мерки по програмите при биологично за надзор и Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ‡Á‰ÂÎ "—ÓÚÓ‚Ë ÒÂÏÂ̇ Ë ÔÓÒ Ó‚Ó˘ÂÌ ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂˇΠ40 34 ликвидиране на болести по животните Водна ерозия на почвата Ò‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂˇÎ". ÿÿ»Õ» lинвестиции за изграждане на търговски помещения и ЗЕЛЕНЧУЦИ ≈ÌÂ„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ÓÔÂ‡ˆËË ‚ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ 41 ‡Á‰ÂÎ "“ÓÓ‚Â Ë ÔÂÔ‡‡ÚË ÒÂÎÒÍÓÚÓ на търговско оборудване заÁ‡ земеделски про37 ¬закупуване Икономическа оценка на нови сортове дамати In MeÏoriam: Çۯ͇ ’ËÌÓ‚‡ 44 ÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó" изводители, осъществяващи директни доставки на малки Ôӷ‰ËÚÂÎ Â »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÏÂÎËÓИзнос на азот с късно полско производство ∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ количества суровини и храни от животински произход ‡ˆËË Ë ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ Á‡ Ò‚Óˇ ÌÓ‚ ÏÂÚÓ‰ Á‡  ‡Íна ‰‡патладжан Ò ÓÔ‡ÁË ‚ÒˇÍÓ ÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ ÚÂΠ45 39ÔÂ‡·ÓÚ͇ lподсектор̇ „Плодове и зеленчуци” Ó„‡Ì˘ÌË ÓÚÔ‡‰˙ˆË. ОВОЩАРСТВО ÕÓ‚ËÌË ÓÚ Ã«’ 40, 44, 47 lминимални помощи – de minimis (в т. ч. „Пчеларство”) Õ‡„‡‰‡Ú‡ ‚ ‡Á‰ÂÎ "∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" Ò Слънчева енергияÕ¿ за «≈Ã≈ƒ≈À»≈“Œ сушене lкартофопроизводство  –¿“ ¿ »—“Œ–»fl ‚˙˜Ë ̇ Õ‡ˆËÓ̇Î̇ ‡ÒӈˇˆËˇ Á‡ ‡Áна растителни продукти ÕËÍÓÈ Ì  ÔÓ-„ÓÎˇÏ ÓÚ ıΡ·‡ 48 41 lвъзстановяване на животновъдството в районите засег‚˙ʉ‡ÌÂ Ë ÒÂÎÂÍˆËˇ ̇ ÔÓÓ‰‡ ·˙΄‡Ò͇ нати от болестта шап ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ ÷¬≈“¿–—“¬Œ ÏΘ̇ Á‡ ‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË Ó‚ˆÂ ÓÚ ÏΘlсъфинансиране на застрахователни премии ÀËÏÓÌËÛÏ (Limonium M.) стопанства 50 Българските земеделски l водене на родословна книга на животните ÌÓ Ì‡Ô‡‚ÎÂÌËÂ Ò Ì‡‰ 600 ÎËÚ‡ ·ÍÚ‡ˆËÓÌÕŒ¬»Õ» Œ“европейски ƒ⁄–∆¿¬≈Õпазар ‘ŒÕƒ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ 51 43 на общия участие на зем. производители в изложения и панаири ̇ lÏΘÌÓÒÚ. ¡»¡À»Œ“≈ ¿ ЖИВОТНОВЪДСТВО lкомпенсиране на загуби в следствие на неблагоприятни "«ÂωÂÎË ÔβÒ" ÃÂÌÚ‡ 21-32 Намалява репродуктивната ефективност климатични условия 45 lнасърчаване производството и използването на висои дълголетието в млечните ферми »Á‰‡ÚÂÎ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ, –‰‡ÍˆËÓÌ̇ ÍÓ΄ˡ: √·‚ÂÌ »ÌÊ. Ã. ÃËÎÓ¯Ó‚‡ GSM: 0884 6123,635 кокачествени семена. МЗХ,‰‡ÍÚÓ: ПРСР 8, 42 œÓÙ. ‰- »‚. “˙ÌÍÓ‚ - ŒÚ„. ‰‡ÍÚÓ, GSM: 0882 966 459; –‰‡ÍÚÓ: Ã. —Ô‡ÒÓ‚‡ PR Ë ÂÍ·χ —. œÂÍÓ‚‡, GSM: 0888 336 519 Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 œ‰Ô˜‡Ú̇ ÔÓ‰„ÓÚӂ͇ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ Редактор М. Спасова +359С.2Пекова, 852 02GSM 48 0888 336 519 PR и “ÂÎ.: реклама

Предпечатна подготовка „Ентропи 1” ЕООД ÷Â̇: 5,00 ΂. E-mail: zemedelieplius@mail.bg Тел. +359 2 852 02 48 Е-mail: zemedelieplius@mail.bg Цена: 5,00 лв.

¿Í‡‰.Издател ¿Ú. ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰.Ò.Ì. À. ˙ÒÚ‚‡, „Ентропи 1” ЕООД, Редакционна колегия: ÔÓÙ.Проф. ‰.ËÍ.Ì. ÒÚ. ‰- ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚, д-рœÎ.Ã˯‚, Ив. ТрънковÒÚ.Ì.Ò.I – Отг. редактор, GSM 0882 966 459; ÒÚ.Ì.Ò.Акад. ‰- Ат. “.ÃËÚÓ‚‡, Атанасов,ÒÚ.Ì.Ò. проф. д.‰- с. н.ƒ.»Î˜Ó‚Ò͇, Л. Кръстева, ÒÚ.Ì.Ò.проф. ‰- д.¬. ÓÚ‚‡, ‰Óˆ. ‰-проф. “. Ó΂, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- с. н. Р. Бъчварова, д. ик. н. Пл. Мишев,  . ˙Ì‚‡, ‰- Õ.¡‡Î‚ÒÍË, ‰.Ò.Ì. Ã.—ÂÏÍÓ‚, проф. ÒÚ.Ì.Ò. д-р Д. Домозетов, доц. д-р Т.ÔÓÙ. Митова, доц. д-р Д. Илчовска, ‰Óˆ. ‰- ¬.√‡È‰‡Ò͇ доц.¬. д-рÕËÍÓÎÓ‚, В. Котева,ÒÚ.Ì.Ò. доц. д-р‰- Т. Колев, доц. д-р К. Кънева проф. д-р Н. Балевски, проф д. с. н. М. Семков, доц. д-р Б. Николов, доц. д-р В Гайдарска

—ÔËÒ‡ÌË ì«ÂωÂÎË ÔβÒî  ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂΠ̇ ̇È-ÒÚ‡ÓÚÓ ÁÂωÂÎÒÍÓ ÒÔËÒ‡ÌË ‚ ¡˙΄‡ˡ - ÒÔ. ìŒ‡ÎÓî, ËÁ‰‡‚‡ÌÓ ÓÚ 1894 „.

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г. Списанието се издава с подкрепата на:

ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”, áð. 2, 2010 ã. сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.

3

3


Позиция

В предверието на глобалната катастрофа

Глобалното затопляне – модерна и тревожна тема – събра журналистите в сградата на СБЖ на 15.07.2011г на представяне на второто допълнено и преработено издание на книгата „В предверието на глобалната катастрофа” на издателство „Камея дизайн”. Според Анатолий Порва (роден в Русия, с техническо образование), на Земята й предстои 29-тата глобална катастрофа. Всяка такава катастрофа протичала Авторът в 4 етапа. В момента Анатолий Порва бил краят на втория, който се характеризира с глобално затопляне, катастрофални земетресения и изригвания на вулкани, урагани и цунами. Третият и четвъртият етапи щели да преобразят Земята и да променят биосферата. Авторът издига хипотезата, че всички тези явления се дължат на обстоятелството, че Земята благодарение на магнитното си поле преобразува във водород и хелий пристигащите плазмени потоци от избухнали свръхнови звезди. Нейното космическо предназначение било тя да изпраща тези газове в космоса, за да има материал за образуване на нови звезди. Въз основа на тази хипотеза авторът смята, че част от енергията, която е движеща сила на земетресенията, ураганите и вулканичните изригвания, може да бъде предварително иззета и използвана. В резултат на това Земята вече никога нямало да преживява глобални катастрофи: нямало да има изригвания на вулкани, земетресения, континентите нямало да се движат, полюсите нямало да сменят местоположенията си, нямало да има глобално затопляне или ледникови периоди и т.н. Този метод за избягване на глобалните катастрофи авторът нарича „теория за управление на климата на Земята” и е направил 3 заявки за патенти, които са му били отказани. Тези откази той посочва също като една от причините за написване на книгата. В нея се разглеждат и други въпроси, но управлението на климата е най-важния от всички, защото само по този начин

4

бр. 9, 2011 г., сп.

човечеството би оцеляло. Но как книгата ще помогне да се приложи това управление на климата? Дори цялото човечество, без учените, да бъде убедено в правотата на автора и несъстоятелността на съвременните теории, какво от това? Никое правителство няма да предприеме никакви действия за реализирането на тази идея без благословията на учените. Значи именно учените трябва да прочетат книгата. Не е проблем, че авторът подлага на остра критика „догмите на съвременната наука” (по негов израз) и предлага свои хипотези (той ги нарича теории). Това е нормално в света на науката. По принцип науката така се развива. Една теория е приета като такава, когато всички аспекти на описваното явление се обясняват от нея. Но наблюденията продължават и в един момент се получават нови сведения, които не могат да намерят обяснение от теорията и тя бива отречена. Издига се нова хипотеза, която учените, занимаващи се с този проблем, започват да проверяват. И ако тя се съгласува с всички известни до момента характеристики на явлението, тази хипотеза се приема за теория и т.н. И никой на никого не забранява да издига свои хипотези, пък било то и най-фантастични. Но те се издигат в ранг на теории само, когато биват доказани чрез изследвания, експерименти или моделиране. Науката е отишла твърде далеч и умозрителни доказателства отдавна никой не приема. В книгата авторът противопоставя своята теория за управление на климата на Земята на учените, които според него разглеждали глобалното затопляне само като резултат от дейността на човека. Но любознателният читател знае, че учените определят вината на човечеството за тези явления само на няколко процента. Те призовават да престане безогледното унищожаване на Земята – нашия дом, защото според тях това е единственото, което може да се направи. Рисуваната от тях картина е още по-апокалиптична. И сочената от тях причина за глобалното затопляне също е извън Земята, но много по-близо от някога

„Земеделие плюс”

избухнала свръхнова, а именно – Слънцето. Наблюденията сочат, че то е направо яростно в последните години. Дори по този повод най-уважаваният физик на нашето време Стивън Хокинс изказа предположение, че е възможно прогнозата на учените за 4-5 милиарда години спокойно Слънце да не е вярна и че човечеството може би разполага с не повече от 100 години за евакуацията си на друга планета. Книгата е написана на жив и увлекателен език, с много сравнения. Това позволява на читателя да стигне до края й, въпреки сложността на разискваните проблеми. И като я прочете, да си зададе въпроса какво може той да направи за спасението на човечеството, ако авторът е прав. Всеки трябва да направи това, което е по силите му, макар и само да засади дръвче. Най-много могат да направят специалистите, занимаващи се с тези проблеми. Затова е добре повече учени да се запознаят с книгата. Може би някои от тях ще решат, че си заслужава да се заемат с изследвания, които ще потвърдят или отхвърлят предлаганите от автора хипотези, както и да ревизират настоящите теории, ако критиките му се окажат верни. Привличането на вниманието на учените върху издигнатите от автора хипотези пък е това, което журналистите могат да направят. И ще направят – на представянето на книгата бе обявено, че ще бъде организиран диспут на автора с хора, запознати с проблема. Да се надяваме, че ако въобще има глобална катастрофа, тя няма да е толкова страшна и толкова скоро, както я виждат Анатолий Порва и учените. И най-вече да се надяваме, че очакването на глобална катастрофа ще помогне на човечеството да разбере, че стратегията „да отрежеш клона, на който седиш” не е печеливша. Все пак човекът е най-умното същество на Земята! Но дали е достатъчно разумно, за да оцелее? Текст: Донка Янева Снимки: Веселина Тенева


УСПЕХЪТ НА СЕЛСКОСТОПАНСКОТО ПРОИЗВОДСТВО Е В НЕГОВОТО ЕДИНОДЕЙСТВИЕ Разпокъсана, безпарична, без достатъчно работещи с ентусиазъм млади хора е днешната аграрна наука на България. Има ли друга страна като нашата, която да намалява бюджета за аграрната си наука при влизане в ЕС ? Държавата трябва да поеме по-голяма отговорност и да предостави по-голяма управленческа и финансова автономност на всички структури в аграрната наука, да извърши преструктурирането безболезнено и елегантно като запази знаещите и можещи – желаещи да работят – специалисти, да елиминира натрупаните негативни последици от последните години и с помощта на подходящи механизми да съдейства за просперитета и развитието на аграрната наука. Трябва да се създаде конкурентна материалнотехническа база за научно изследователска дейност и силна връзка между вузовете и научните изследвания, експериментирането, службите за съвети в земеделието та до производството, с особено място на растителната защита. Днес много са нерешените въпроси в аграрната наука: не са създадени нормативни и законови уредби подпомагащи аграрната наука, няма връзка обединяваща отделните нейни звена. Нещо повече – младите български агроучени са принудени да напускат България или да работят в другите сфери на икономиката , но не и в селското стопанство. Едва ли не българската аграрна наука е второ качество. Тя трябва да се бори с безпаричието с помощта на остаряла /морално и физически/ МТБ и всички законови и нормативни уредби третиращи я на общо основание като производител /става въпрос за държавните предприятия/. Произведената в експерименталните полета стока трябва да подпомага само експериментирането и то директно, без да се губи време. Няма как звено, което поддържа кадри за експериментиране или друг вид изследвания да се самоиздържа / а такива кадри са необходими към момента/. Може би трябва да се създаде фонд за Научно обслужване в земеделието, за което е нужно време.

Липсата на пари ограничава притока на подходящи кадри за изследователи и експериментатори, което много скоро ще проличи. Зараждащите се в частния сектор наченки на такъв вид дейности са все още малко и с ограничени възможности. На този етап е разумно използване на съществуващите материална база и научен потенциал в пълен размер. Разделянето на научноизследователската и внедрителска дейности от службите за съвети в земеделието /преди няколко години/ прекъсна притока на научна информация, подходяща за съответните микрорайони на България. Няколко години след разделението ССЗ се изпразниха от съдържание, така ще стане и със зараждащите се звена от сега съществуващите опитни станции /както и да се наричат те/, които са в непрекъснати контакти с институтите и към момента добре обслужват производителите. От друга страна последните няколко години показват много голямо климатично различие между географски близките райони, а от там и нуждата от бързо достигаща до производителя информация. Неограниченото навлизане на чужди, неизпитани при нашите условия сортове /хибриди/ често пъти водят до незадоволителни резултати – особено актуален проблем за разпокъсаното производство. Необходимо е ускоряване на технологичното адаптиране на българското земеделие към европейските аграрни стандарти като се отчитат особеностите на нашите условия, традиции и опит. Това няма как да стане без научен потенциал, който към момента застарява. Мудното решаване на много от проблемите води до агония на доскоро ентосиазираните ръководители, които са изморени от постоянни спънки и бариери. Доц. д-р Х. Георгиева ОСПЗ Пазарджик

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.

5


Земеделски култури

ДОБИВ И КАЧЕСТВО НА ЗЪРНОТО ОТ ТВЪРДА ПШЕНИЦА влияние на смеси между стимулатори и хербициди Ефективността от използванелистен ефект, борбата с широкото на биостимулатори при зърнелистните плевели при всички вано-житните култури е категоричрианти бе изведена с хербицида но доказана при редица прецизДерби в доза 7 мл/дкa. ни опити (Petr,. 2005). В научната Изследвано е влиянието, коелитература са изнесени данни то стимулаторите, хербицидите и за препарати, които повишават смесите между тях оказват върху устойчивостта на растенията към мост хербицидът Грасп е внасян добива на зърно и структурните различни стресови фактори (Ата- съвместно с прилепителя Атплюс елементи на добива – дължинасова и др., 2001; Делчев и Ко- – 120 мл/дка. Всички стимулатори, на на класа, класчета и зърна в хербициди и съответните смеси клас, маса на зърното в класа. лев, 2001). Твърдата пшеница е култура, между тях са внасяни през фаза Установени са промените във при която качеството на получе- братене на твърдата пшеница с височината на растенията. Проното зърно е от особено голямо разход на работен разтвор 20 л/ учени са и промените настъпвазначение. Досегашните изслед- дкa. Смесването бе извършено щи под влияние на изпитваните вания в областта на хербологи- в резервоара на пръскачката. фактори във физичните – маса на ята при тази култура изясняват Тъй като проучваните хербициди 1000 зърна, хектолитрова маса, главно въпросите около борбата не притежават противошироко- стъкловидност – и биохимичните с плевелите и селективността Табл. 1. Добив зърно и структурни елементи на добива на хербицидите по отношение (средно 2007–2009 г.) на растежа, развитието на расдобив зърно маса височиВарианти дължикла- зърна в на зър- на на тенията и количеството на полуна на счета в клас ното в растекласа клас ченото зърно. У нас са правени стиму- хербикг/ бр. класа ни-ята % cм бр. дкa малко проучвания по въпроса за латори циди г cм влиянието на хербицидите върху 340,0 100 6,8 19,3 41,6 2,16 66,5 качеството на зърното. Пума 364,4 107,2 7,2 19,5 41,8 2,24 65,3 супер В статията са представени Грасп 368,0 108,2 7,2 19,4 42,6 2,38 66,3 резултатите от проучване влияТопик 362,9 106,7 7,4 20,2 41,8 2,26 65,7 нието на някои стимулатори, противожитни хербициди и резер370,5 109,0 7,4 19,2 44,0 2,52 67,0 воарните смеси между тях върху Пума 379,4 111,6 7,4 20,2 44,4 2,50 66,5 супер добива на зърно, неговите струк- Тритимил Грасп 385,5 113,4 7,4 19,8 44,4 2,54 66,2 турни елементи, и качествените Топик 350,0 102,9 7,2 19,0 41,2 2,24 65,8 показатели на зърното. Изследването бе проведено 373,3 109,8 7,3 20,4 45,8 2,66 65,5 през периода 2007-2009 г. в опитПума 364,5 107,2 7,3 20,0 41,4 2,26 66,3 ното поле на Института по полски Рамил супер Грасп 383,9 112,9 7,4 20,2 45,6 2,52 65,4 култури – Чирпан, на почвен тип Топик 383,9 112,9 7,3 20,2 46,0 2,74 65,5 излужена смолница. Изведен бе двуфакторен полски опит с твър369,5 108,7 7,4 19,4 43,4 2,38 67,5 да пшеница сорт Възход, с вариПума 360,0 105,9 7,1 19,0 44,0 2,30 65,7 Трисупер анти: Фактор А – стимулатори – 5 салвит Грасп 378,9 111,5 7,2 19,4 44,6 2,46 65,0 нива: нетретирана контрола и 4 Топик 345,0 101,5 7,0 18,8 38,8 2,00 65,3 стимулатора – Тритимил – 30 мл/ 366,7 107,9 7,2 20,0 44,2 2,32 67,0 дкa, Рамил – 30 мл/дкa, Трисалвит– 30 мл/дкa, Салвит– 50 мл/ Пума 364,5 107,2 7,2 20,0 44,4 2,34 66,2 Салсупер дка. Фактор В – противожитни вит Грасп 353,4 103,9 7,0 19,0 41,4 2,02 65,2 хербициди – 4 нива: заплевелена, Топик 360,0 105,9 7,2 19,4 44,4 2,34 65,8 нетретирана контрола и 3 хербиLSD 5% 21,1 6,2 0,8 0,3 1,1 0,20 5,7 цида – Пума супер – 100 мл/дкa, Грасп – 120 мл/дкa, Топик – 45 мл/ LSD 1% 31,2 9,2 1,7 2,1 2,7 0,41 7,4 дкa. Поради слабата си прилепиLSD 0,1% 41,9 12,3 2,9 3,8 3,9 0,66 9,2 6

бр. 9, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”


свойства на зърното – съдържание на протеин, мокър и сух глутен. Математическата обработка на данните е направена по метода на дисперсионния анализ. Най-нисък добив зърно се получава при нетретираната и заплевелена контрола (табл. 1). При самостоятелната употреба на хербицидите Пума супер, Грасп и Топик добивът на зърно се увеличава, защото се унищожават наличните плевели. Самостоятелното приложение на стимулаторите Тритимил, Рамил, Трисалвит и Салвит също увеличава добива, тъй като се стимулират растежа и развитието на твърдата пшеница, но увеличението е по-слабо отколкото при смесите им с хербициди, понеже наличните плевели неутрализират част от позитивния им ефект. Ефективността на смесите зависи в значителна степен от метеорологичните условия през вегетационния период.

Най-висок добив зърно средно за периода на проучването се получава при съвместната употреба на Тритимил с Пума супер и Грасп, на Рамил с Грасп и Топик и на Трисалвит с Грасп. Антагонизъм е отчетен при смесването на Тритимил с Топик, на Рамил с Пума супер, на Трисалвит с Пума супер и Грасп и на Салвит с трите противожитни хербицида. При тези резервоарни смеси добивът на зърно е по-нисък или равен на този при самостоятелната употреба на препаратите. Резултатите от структурния анализ на добива показват, че увеличението на добива на зърно при горепосочените смеси се дължи в най-голяма степен на увеличението на броя зърна в клас и масата на зърното в класа. Увеличението на тези показатели при смесите Тритимил + Пума супер, Тритимил + Грасп, Рамил + Грасп, Рамил + Топик и Трисалвит

Таблица 2 . Физични и биохимични свойства на зърното (средно 2003–2005 г.) Варианти стимулатори

хербициди

маса на 1000 зърна г

хектолит- стъкло- протерова видност ин маса % % кг 85,7 88,8 13,52 86,5 89,2 13,96 87,5 88,4 13,76 86,7 89,0 13,98 86,7 88,2 13,93 86,7 91,4 14,26 87,0 91,6 14,34 86,7 89,8 14,25 87,2 88,8 13,93 86,5 90,8 14,26 86,7 90,2 14,34 86,7 90,8 14,52 86,7 87,9 13,93 86,9 88,8 14,76 86,0 90,4 14,71 85,7 89,2 15,16 87,2 87,4 14,02 87,5 89,0 14,68 87,7 89,6 14,36

глутен мокър %

сух %

25,8 25,9 25,5 25,7 26,0 30,2 30,4 31,0 26,2 31,2 30,1 30,3 25,9 30,0 30,0 36,0 29,2 32,7 32,7

9,9 10,3 10,0 10,7 10,4 11,8 11,9 12,0 10,1 12,0 11,8 11,9 10,1 12,2 12,4 13,7 10,9 12,4 12,4

Пума супер Грасп Топик Пума супер Тритимил Грасп Топик Пума супер Рамил Грасп Топик Пума супер Трисалвит Грасп Топик Пума супер Салвит Грасп Топи

53,5 53,2 53,6 53,2 53,0 53,8 53,4 53,6 53,0 53,8 53,6 53,2 53,6 53,2 53,8 53,6 53,0 52,4 52,6 52,8

87,3

89,4

14,42

33,5

12,8

LSD 5% LSD 1% LSD 0,1%

3,1 4,3 5,5

3,0 3,7 5,0

4,4 5,7 7,2

0,31 0,40 0,52

4,0 5,6 8,0

1,3 1,9 2,7

+ Грасп е най-голямо и значително по-силно от това при останалите варианти, при които се отчита увеличение на добива. Влиянието на стимулаторите, хербицидите и смесите между тях върху показателите дължина на класа и броя класчета в клас е значително по-слабо, или не влияят доказано върху тези структурни елементи на добива. Височината на растенията не се променя доказано под влияние на изпитваните препарати. Третирането с изследваните стимулатори, противожитни хербициди и техните смеси не оказва доказано влияние върху масата на 1000 зърна, макар че е налице известно увеличение спрямо контролата (табл. 2). При всички варианти стойностите на този показател са над изискванията на БДС. Хектолитровата маса характеризира плътността на зърното и е един от важните технологични показатели. Обикновено с увеличаване на азотната норма хектолитровата маса намалява. Това се свързва с получаването на порехава тъкан, клетъчна при по-високо азотно торене, особено при сухи условия. Използваните резервоарни смеси между стимулатори и хербициди не се отразяват неблагоприятно върху хектолитровата маса на зърното. Тя запазва високите си стойности характерни за твърдата пшеница – при всички варианти тя е над 85 кг. Стъкловидността на зърното не се влияе от изпитваните стимулатори, хербициди и техните смеси, въпреки, че се отчита известно увеличение спрямо контролата и вариране при отделните години. Тя във всички случаи е над изискванията на международните стандарти за над 75 %. При всички варианти стъкловидността е висока – над 87 %, което е характерно не само за изпитвания сорт Възход, но и за останалите български сортове твърда пшеница. Запазването на физичните свойства на зърното – маса на 1000 зърна, хектолитрова маса

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.

7


и стъкловидност – високи и стабилни при всички варианти гарантира добри мливни качества и висок рандеман на семолина. Останалите показатели включени в изследването, характеризират биохимичните свойства на зърното от отделните варианти като суровина за производство на макаронени изделия. Известно е, че съдържанието на протеин и количеството на мокрия и сухия глутен са едни от най-важните показатели, водещи до получаване на макаронени изделия с добро кулинарно качество. Съдържанието на протеин е сортово определено, но варира в зависимост от метеорологичните условия и приложената агротехника. Данните сочат, че то се увеличава доказано под влияние на всички смеси между стимулатори и противожитни хербициди. Най-високо е при съвместната употреба на Трисалвит и Топик, което се обяснява с ниския добив зърно получен при тази комбинация и отрицателната корелация, която съществува между добива и качеството на зърното. Съдържанието на протеин е високо и при резервоарните смеси

на стимулатора Салвит с трите противожитни хербицида – Пума супер, Грасп и Топик. Количествата на мокрия и на сухия глутен са важен елемент от качествената характеристика на зърното. Получените данни показват, че всички резервоарни смеси увеличават количеството на глутена. Увеличението е найсилно при комбинирането на Трисалвит с Топик. Самостоятелната употреба на стимулаторите и противожитните хербициди не предизвиква математически доказани промени в стойностите на мокрия и сухия глутен. Всички варианти остават над изискванията на стандарта по отношение на количеството на мокрия глутен – над 25 %. Съотношението между мокрия и сухия глутен (2,5 – 3 към 1) остава непроменено и благоприятно за производство на висококачествени макаронени изделия. Вероятно разликите в биохимичните свойства на зърното се дължат на промените в скоростта и характера на физиологичните и биохимичните процеси в растенията, настъпващи под влияние на различните хербициди.

ИЗВОДИ Най-висок добив зърно се получава при съвместната употреба на Тритимил + Пума супер, Тритимил + Грасп, Рамил + Грасп, Рамил + Топик и Трисалвит + Грасп. Установен е антагонизъм при смесването на Тритимил с Топик, на Рамил с Пума супер, на Трисалвит с Пума супер и Грасп и на Салвит с трите противожитни хербицида. Промените в добива на зърно при горепосочените смеси се дължи в най-голяма степен на промените в показателите брой зърна в клас и маса на зърното в класа. Масата на 1000 зърна, хектолитровата маса и стъкловидността на зърното не се променят под влияние на изследваните стимулатори, противожитни хербициди и техните смеси. Резервоарните смеси на Трисалвит и Топик и на Салвит с Пума супер, Грасп и Топик увеличават доказано съдържанието на протеин, мокър и сух глутен. Грози Делчев Институт по полски култури, Чирпан

Собствениците на гори могат да подават проекти по Програмата за развитие на селските райони До края на 2011 г. недържавните собственици на гори могат да кандидатстват за европейски субсидии по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. Проектните предложения трябва да се изготвят в съответствие с Наредба № 21 от 7 юли 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 122 „Подобряване на икономическата стойност на горите”. Финансова помощ се отпуска на физически лица, еднолични търговци и юридически лица - собственици на гори с площ по-голяма от 0,5 ха. За подпомагане могат да кандидатстват и общини, които притежават над 10 ха гори. Заявленията за подпомагане се подават в областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие”. Минималният размер на общите допустими разходи за един проект е левовата равностойност на 1 000 евро, а максималният - на 600 000 евро за целия период на прилагане на ПРСР. Проектите, с които може да се кандидатства за получаване на безвъзмездно европейско финансиране, могат да включват различни дейности, като изработване на лесоустройствени проекти, планове и програми и различни видове отгледни сечи. При кандидатстване за покупка на специализирана горска техника и оборудване, кандидатите трябва да представят бизнес-план за 5 години. За да получат финансиране, собствениците на гори трябва да нямат задължения към държавата или фонд "Земеделие”. 8

бр. 9, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”


ЕКОЛОГОСЪОБРАЗНО ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПШЕНИЦА I. ПРОДУКТИВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ

В последните години, поради непрекъснато повишаващите се изисквания към качеството на земеделската продукция, ролята на биологичното земеделие нараства в световен мащаб. С присъединяването на България към Европейския съюз пред страната се поставиха изисквания за увеличаване производството на екологична продукция. По данни на Националната агроекологична програма повече от 80 % от обработваемите земи у нас са подходящи за биологично земеделие (НАЕП, 2005). Според „Националния план за развитие на биологичното земеделие в България в периода 2006-2013 г.” 8% от използваната земя към 2013 г. трябва да се управлява по този начин. В Закона за опазване на земеделските земи се постановява, че собствениците и ползвателите на тези земи са длъжни да ги опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества. Един от най-ефективните подходи за посрещане изискванията на законодателството в сектор „Земеделие“ е производството на селскостопанска продукция чрез прилагане методите на биологичното земеделие. В този смисъл интерес представляват всички изследвания и резултати за възможностите за внедряването му в различни райони на страната, включително и в Сакарския, почвено климатичните условия на който са подходящи за екологично ползване. Резултатите от 13 годишно изследване върху вегетативното развитие и продуктивността на пшеницата сорт Садово 1, отглеждана при екологични условия без употреба на минерални торове и хербициди, върху ерозирани почви в района на Сакар планина, са представени в статията. Опитът е изведен през периода 1998 – 2010 г. в ОПБЕ на ИП”Н.Пушкаров” край гр.Тополовград

върху излужена канелена горска почва. Тя е слабо до средно ерозирана, с наклон 5 – 60, кисела реакция и ниско съдържание на хранителни елементи. Подготовката на почвата и сеитбата са извършвани според изискванията на културата и в нужните за това срокове. Вегетативното развитие, установено чрез темпа на нарастване на културата, е проследявано през 10 дни от активната пролетна вегетация до влизане на посева в технологична зрелост. Пшеницата е оглеждана при напълно естествени условия и не е прилагано никакво химическо третиране с торове и хербициди. Тринадесет годишният период на изследване е твърде разнообразен в метеорологично отношение. Валежите варират в широки граници – от 413,9 мм през 2000 г. до 1017,4 мм през 2005 г., при средногодишно количество за района 631 мм (фиг.1). Само през 2000, 2002 и 2008 г. годишните валежи са под средните за района. През останалите години те са или малко над средните, или значително повисоки от тях. Колебанията на средногодишните температури на въздуха са в порядъка 12,0 – 13,7 0 С. Може да се каже, че периодът на изследване се очертава като период на затопляне, тъй като през всичките години температурните суми са над средногодишните за района (11,9 0С). При биологичното земеделие всеки етап от развитието на полските култури и темпът на нарастване през вегетационния период се определят преди всичко от почвеноклиматичните условия и приложената агротехника. Пшеницата е култура, която презимува успешно при климатичните условия на Сакарския агроекологичен район. През всичките години на изследване не се наблюдават екстремно ниски температури и културата презимува без измръзвания. Пролетната вегетация се активира между 5 и 10 март, когато пшеницата е с височина до 13,7 cм, а в края на март в най-добрия случай е

Фигура 1. Сума на валежите, мм и средногодишна температура на въздуха, 0С

Фигура 2. Темп на нарастване на пшеницата за периода от навлизане в активна пролетна вегетация до фаза технологична зрелост.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.

9


Фигура 3. Височина на пшеницата в начало на активна пролетна вегетация и в технологична зрелост, cм

около 23 cм (фиг.2). Следва период със засилен темп на нарастване, като най-активен е той след 20 април, когато пшеницата е във фаза вретенене и нараства за десетдневие с 10 – 16,8 cм. През следващата фаза изкласяване темпът на нарастване е по-умерен и достига до 8 cм за десетдневие. Във фаза млечна зрелост – наливане на зърното кривата на нарастване почти затихва. В технологична зрелост, т.е. към момента на жътва, който е през първата десетдневка на месец юли, пшеницата е с височина между 42,6 и 77,5 cм. От фигурата се вижда, че пшеницата е с най-слаб темп на нарастване през 1998, 2004 и 2007 г., което се дължи на малкото валежи през месеците март и април, както и на по-високите температури през април, май и юни. Данните за височината на пшеницата в началото на активна пролетна вегетация и във фаза технологична зрелост отразяват състоянието на културата (фиг.3), а разликата между тях – нарастването на пшеницата за този период. Тези показатели са пряко зависими от метеорологичните показатели през годините на изследване и варират според тяхното проявление. Това обяснява широките граници на вариране – от 37,0 до 63,8 cм при нарастването на пшеницата през пролетната вегетация. От фигурата се вижда, че при първо измерване разликите във височината на пшеницата по години не са твърде големи – от 8,0 до 13,7 cм. По-очебийни са те при последното измерване – между 34,0 и 63,8 cм. Причините за това са комплексни, като е налице тенденция за зависимост на нарастването на пшеницата през този период основно от метеорологичните фактори. Освен че е основна зърнена, пшеницата е култура, надземната маса на която също намира широко приложение. Продуктивността на пшеницата от зърно и слама е представена на фигура 4. Добивът от зърно в годините с по-добри метеорологични показатели достига максимално 1550 кг/хa, но в години с критични проявления е едва 775 кг/хa. Сламата достига до 1025 кг/хa. Съотношението на зърно – слама средно е около 60 – 40 %. В половината от годините на изследване това съотношение се увеличава в полза на зърното, като тогава и класът е с по-големи размери, зърната са повече 10

бр. 9, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Фигура 4. Добиви от зърно и слама (кг/хa), по години на изследване и средно за периода

на брой и с по-висока маса. В такива години фазите от поникване до прибиране протичат нормално и без отклонения. По статистически данни (МЗХ) средният добив от зърно за страната за периода 2006 – 2009 г. е 3238,5 кг/хa. Спрямо него, средният добивът от зърно за периода на изследване – 1287,1 кг/хa в района на Сакар е значително по-нисък. Предвид факта, че в случая пшеницата се отглежда при екологични условия и не се прилага никакво химическо третиране, добивите са очаквано ниски. Тези добиви и ниската реализирана цена на пшеницата на пазара не покриват вложените материални и трудови разходи дори при отглеждане на пшеницата по традиционна технология, поради което земеделските стопани все по-малко сеят тази култура, а земите неоправдано пустеят. Заключение При екологосъобразното отглеждане на пшеница в района на Сакар планина вегетативното развитие и продуктивността й зависят преди всичко от проявлението на метеорологичните фактори. При този начин на отглеждане пшеницата вегетира нормално и показва добра адаптивност към критични проявления на метеорологичните показатели. Тя презимува успешно, през периода на пролетна вегетация нараства с 34,0 – 63,8 cм, а към момента на жътва е с височина между 42,6 и 77,5 cм. Продуктивността на пшеницата при условията на екологично земеделие и ерозирани почви е ниска. Тя достига максимално до 1550 кг/хa зърно и 1025 кг/хa слама. Ерозираните почви от земеделските земи в Сакар планина са бедни на хранителни вещества и не може да се разчита единствено на благоприятното проявление на климатичните фактори. За да се получат относително добри добиви и да бъдат оправдани материалните разходи, си позволяваме да препоръчаме при отглеждането на пшеница употребата на ниски количества минерални торове, както и органично торене и прилагане на биоторове. Виолета Вътева, Елка Цветкова ИП „Н. Пушкаров”


ПОЧВОЗАЩИТНА И ЕНЕРГИЙНА EФЕКТИВНОСТ НА MИСКАНТУС В България над 1,2 млн. хектара земеделски земи не се обработват по различни причини – една част от тях са слабопродуктивни, други са разположени върху наклонени терени подложени на водна ерозия, трети са химически замърсени, а има и изоставени продуктивни земи покрай пътища и магистрали, които са обявени за продажба с много високи цени, поради което пустеят с години. Един от начините за ефективно ползване на тези земи е отглеждане на алтернативни медицински, билкови и енергийни култури в условията на органично земеделие, продукцията от което е все по – търсена, както на външните пазари, така и у нас. Тези култури най-лесно могат да се отглеждат в условията на биологично (органично) земеделие, тъй като по-голяма част от тях не са взискателни към торене и пестициди, както основните полски култури. Това са причините, поради което решихме да изпитаме за условията на нашата страна енергийната култура Мискантус (Miscanthus x giganteus). Това е високопродуктивен на суха биомаса тревен енергиен вид и може да се отглежда на едно и също място в продължение на 15-20г. Поглъща силно СО2 от атмосферата и е растение с С-4

Сн 1. Ризоми

въглероден метаболизъм. Използва се най-често за направата на пелети за производство на алтернативна топло – и електроенергия. Предпазва ефективно и почвата от ерозия . Със същия тип метаболизъм са още царевицата, соргото, захарната тръстика и др. Тези растения са високопродуктивни и обикновено произхождат от региони с тропичен климат за който са присъщи високите температури и засушавания. През периода 2008-2010 г. на територията на Опитната станция по картофите в гр. Самоков бе изведен полски опит с тревната енергийна култура Miscanthus x giganteus в условията на органично земеделие. Опитът е изведен върху кафяви горски почви, плитки, слабо до средно ерозирани, слабо каменисти, с наклон около 6º, южно изложение и надморска височина 1040 м. За посадъчния материал бяха използвани ризоми, внесени от Австрия (сн. 1). Същите бяха засадени на отточна площадка, снабдена с оттокоуловително съоръжение за изпитване на противоерозионния ефект на културата. За контрола бе оборудвана и отточна площадка, поддържана в черна угар. Определени са отточният коефициент (α) и почвозащитното

Сн. 2. Поникване

действие на мискантуса (С-фактор). През есентта на 2007 г. площта бе наторена с 30 т/хa добре угнил оборски тор и засята грахово-ръжена смеска за зелено торене. Смеската, (11,2 т/хa) бе заорана в началото на м. април 2008г. Ризомите от мискантуса бяха засадени на 23.04.2008г. при междуредово разстояние 0,7 м и 1 м между растенията (сн.1 и 2). Енергийният еквивалент на сухата маса е утановен, чрез калориметрична бомба. Механичният и химичен анализ на почвата и повърхностният отток са направени по рутинните методи, възприети за работа в ИП „Н. Пушкаров”. Резултатите от направения химичен анализ и механичен състав на почвата преди залагане на опита показват, че почвата е среднопесъчливо глинеста със съдържание на физична глина 34,5 % в орния слой, силно кисела рН в КCl – 4,2, слабозапасена на минерален азот – 34,6 мг/1000г почва, слабозапасена с подвижен фосфор и средно запасена с усвоим калий, съответно – 5,2 и 13,5 мг/100г почва и средно съдържание на хумус – 3,93% в слоя 0-30cм. Климатичните условия за периода 2008–2010 г., се оказаха благоприятни за отглеждане на мискантуса (фиг. 1).

Сн. 3. 09. 2008 г.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.

11


Табл. 1. Износ на основните хранителни елементи с водния отток – 2010 г. №

Култура и дата на валежа

Азот – кг/хa

1. 2. 3. 4. 5.

Ф о с - К а фор лий кг/хa NH4- N NO3 – N Мин. азот кг/хa Угар – 04.06.2010 г 0.092 0.261 0.354 0.004 0.234 Мискантус 04.06.2010 г 0.049 0.010 0.059 0.001 0.105 Угар 23.06.2010 г. 0.191 0.032 0.223 0.003 0.167 Мискантус 23.06.2010 г. 0.049 0.062 0.110 0.001 0.063 Угар -26.07.2010 г. 0.100 0.022 0.123 0.003 0.110

6.

Мискантус 26.07.2010 г. 0.011

0.017

0.029

0.004

0.024

7.

Угар-28.07.2010 г.

0.007

0.163

0.002

0.067

0.156

8.

Мискантус 28.07.2010 г. 0.105

0.011

0.105

0.006

0.041

9.

∑ 2010 г. – угар

0,539

0,322

0,853

0,012

0,578

0,214

0,100

0,303

0,012

0,233

10. ∑ 2010 мискантус

Фиг. 1.

Фиг. 2.

Сн. 4. 07. 2009г.

12

бр. 9, 2011 г., сп.

Сн.5. 09. 2010 г.

„Земеделие плюс”

Сумата на валежите през вегетацията на мискантуса за периода на изследване 2008-2010 г. са съответно – 367,2 мм, 425,3 мм, 391,5 мм, при средна сума за района около 350 мм. Разпределението на валежите показва, че общо взето и през трите години, най засушлив се оказва месец август. За да определим влагообезпечеността (засушливостта) по месеци използвахме метода на Селянинов (фиг.2). Данните показват, че дефицит на влага има най-много през месец август, и по-малко през юли, май и септември. Независимо от този дефицит мискантуса се развива много добре, което може да обясним с мощната коренова система която развива, както и с това, че това растение е с метаболизъм от типа С4. Получената суха маса приравнена към хектар за 2009 и 2010 г. надвишава 35 т (сн.4,5 и 6), което е много висок добив, приблизително на този който се получава в Дания. През първата година по технология мискантуса не се реколтира. Изследваната почвозащитна ефективност срещу водната ерозия показа (фиг.3), че повърхностния отток е до 2 пъти, а ерозираната почва до 5 пъти помалко в сравнение с черна угар. От общо 13 оттокопричинителни валежа за изследвания период със сума от 297 мм , сумарният повърхностен отток при черна угар е 154 м3, а при мискантуса 81 м3. Отточените коефициенти са съответно 0,052 и 0,027. Общото количество ерозирана

Сн.6. 09. 2010 г.


Табл. 2 Енергиен еквивалент на miscanthus x giganteus Година

2009

изследван орган

листа

4420

18,51

% пепелни вещества 4,57

стъбла

4530

19,00

1,08

целорастенийно 2010

средно за 2009-2010

E, Ккал/кг E, MДж/ суха маса кг суха маса

ИЗВОДИ

4475

18,76

2,73

листа

4480

18,76

2,80

стъбла

4760

19,93

0,4

целорастенийно

4830

20,93

0,8

листа

4450

18,64

3,69

стъбла

4645

19,47

0,56

целорастенийно

4653

19,85

1,77

Фиг. 3.

почва за тригодишния период е 3392 кг/хa при контролата (черна угар), а при мискантуса е само 622 кг/хa. Изчисления С фактор е 0,18, но при различните валежи в зависимост от тяхната интезивност и количество С фактора е в границите на 0,04 до 0,7 през първата година. Направеният химичен анализ на водния отток по отношение износа на основните хранителни елементи показва (табл.1), че годишно при черната угар загубите на фосфор са от порядъка на 0,012, а на калий до 0,578 кг/ хa, докато при мискантуса те са съответно 0,012 и 0,233 кг/хa. При мискантуса износът на амонячния N и К са до 2, а нитратния N – до 3 пъти по малко от този при черната угар, тъй като

се формира два пъти по-малко отток отколкото при почва без растителност. В табл. 2 са показани данните от енергийния еквивалент на отделните органи на мискантуса, както и от цялото растение. Резултатите показват, че средногодишно от двете години добитата енергия е 4653 Ккaл/кг, или 19,85 MДж/кг суха маса. В сравнение с енергийните характеристики на други земеделски култури miscanthus x giganteus превъзхожда по калоричност конопа, просото, тръстиката, сламата от житни култури, стъбла от слънчоглед, от царевица и др. При тези култури енергийният еквивалент се движи в границите на 4100 – 4300 Ккaл/кг и 15-16 MДж/кг суха маса.

 Новата за страната енергий-

на култура miscanthus x giganteus e с висока почвозащитна ефективност. При условията на района на гр.Самоков тази култура намалява повърхностния отток до 2 пъти , а ерозираната почва до 5 пъти.  При отглеждането й в условията на биологично земеделие загубите на основните хранителни елементи N, P и K са в границите до 1 кг/хa, което показва, че няма опастност от замърсяване на околната среда. От трите елемента на първо място по износ е калият, следван от минералният азот и с най-мълък износ е фосфорът.  През периода на изследване не се наблюдаваха нападения от болести и неприятели, поради което този тревен вид може да се отглежда при условия щадящи околната среда.  Енергийният еквивалент на културата при тези условия е около 4653 Ккaл или 19,85 MДж на кг суха маса.  Във връзка с европейската директива за производство на енергия от алтернативни източници считаме, че miscanthus x giganteus може успешно да се отглежда в полупланинските и планински региони върху слабопродуктивни и ерозирани земи при климатичните условия на България.  Необходимо е изследванията на тази култура да продължат и в други региони на страната при различни почвено-климатични условия, с цел нейното интродуциране за получаване на „зелена енергия”. Виктор Крумов, ИП „Н. Пушкаров” Виолета Благоева, ОС ДП по картофите, Самоков

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.

13


Сортове и произходи ориенталски тютюн (продължава от брой 8) ПРОИЗХОД ХАРМАНЛИ 1. Сорт: Харманлийска басма 163 Биологични особености: Сортът е чувствителен на тютюнева мозайка, див огън, мана и брашнеста мана. Добив: За четири години (1996–2001 г.) средният добив на сух тютюн е 1570 кг/хa. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Сухият тютюн има жълт цвят към оранжево червен със зеленикав отенък. Съдържание на: никотин – 2,79%, въглехидрати – 11,76% и общо азот – 1,66% . Аромат – приятен, проявен подсредна степен, балансиран и характерен за произхода. Вкус – пълнота в средна степен, с облагане и парене в слаба степен, дразнене – подсредна, сравнително балансиран и гладък с чистота и насищане, слаба сладина, добре оформен и характерен. Сила – от средна до надсредна степен и острота в подсредна степен. 2. Сорт: Харманли 43 Биологични особености: Сортът проявява добра устойчивост на мана и брашнеста мана, мозайка. Продължителността на вегетационния период средно за периода – 51 дни. Добив: Средно за три години (1993 – 1995 г.) добивът на сух тютюн е 2791 кг/хa, превишаващ стандарта с 26,63%. Превишава стандарта по доходност с 26,73%. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Съдържание на: никотин – 1,60%, въглехидрати – 7,46%, общо азот – 1,97% и пепели – 18,19%. Сортът има приятен аромат, проявен от слаба до средна интензивност и подсредна плътност със смолисти нотки. Вкус – облагане от слаба до подсредна степен, с подсредно парене и слабо до подсредно дразнене. Проявена подсредна пълнота и баланс на вкуса, слаба сладина. Физиологична сила – в подсредна степен приближава се до стандарта за произхода.

14

бр. 9, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

3. Сорт: Пловдив 50 Биологични особености: На инфекциозен фон сортът показва чувствителност към всички икономически важни болести по тютюна. Продължителност на вегетационния период средно за периода – 70 дни. Добив: Среден добив на сух тютюн – 261 кг/хa, превишаващ стандарта с 4,2%. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Притежава висока качественост и много добри вкусово-пушателни качества. 4. Сорт: ИТТИ 490 Биологични особености: Сортът е устойчив на тютюнева мозайка, средно чувствителен на брашнеста мана и чувствителен на картофена мозайка (PVY) и доматена бронзовост (TSWV). Добив: За четири години (1997 – 2000 г.) средният добив на сух тютюн е 2730 кг/хa, с 24,6% над стандарта. Превишава стандарта по доходност с 30,31%. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Съдържание на никотин – 1,1%, въглехидрати – 13,15% и общ азот – 1,52%. Сухият тютюн има плътна структура, оранжево-жълт цвят и умерена интензивност. Сортът има приятен аромат, проявен до подсредна степен, с по-слаба плътност и изразителност. Вкус – пълнота до подсредна степен, сравнително балансиран и гладък, до подсредно облагане, със слабо дразнене и парене, с по-слаба приятност и насищане. Физиологичната сила – средна степен, без острота. ПРОИЗХОД ИЗТОЧЕН БАЛКАН 1. Сорт: Тича 117 Биологични особености: При полски условия проявява устойчивост на икономически важните болести при тютюна, сравнен със стандарта. Продължителност на вегетационния период 64–90 дни, средно за периода – 74 дни. Сортът е по-късен с 6 дни сравнен със стандарта. Добив: За четири години (1993 – 1996 г.) средният добив на сух тютюн е 2403 кг/хa, превишаващ стандарта с 10,4%. По доходност отстъпва от стан-


дарта. Относителен процент 94,2%. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Съдържание на: никотин средно за периода е 1,44%, въглехидрати – 11,42%, белтъчини – 6,54%. Аромат – приятен, в слаба степен, интензивност – към средна, плътност – подсредна степен, изразителност и чистота – до подсредна степен, по-изразителен и приятен от стандарта. Вкус – пълнота – подсредна степен, облагане – от слаба до подсредна степен, парене – до средна степен, дразнене – до подсредна степен, със завишени усещания, по-балансиран от стандарта. Физиологична сила – в средна степен. Сортът е с по-добре оформен аромат и сравнително балансиран вкус. 2. Сорт: Еленска 817 Биологични особености: Сортът проявява чувствителност към мана, див огън и кореново гниене. Продължителност на вегетационния период 65–70 дни. Сортът е по-късен с 10-15 дни сравнен със стандарта. Добив: Средно за четири години превишава стандарта с 16% по добив на сух тютюн. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Съдържание на: никотин средно за периода е по-ниско от стандарта, съдържанието на въглехидрати е по-високо от стандарта с 3%. Сортът няма добре изразен вкус и аромат и е с по-слаба физиологична сила. Установено е дразнене и облагане в подсредна степен. 3. Сорт: Еленска 827 Биологични особености: Сортът е устойчив на Y вирус на инфекциозен фон и толерантен на мана. Продължителност на вегетационния период средно за периода – 70 дни. Добив: Средният добив на сух тютюн за периода 1992 – 1995 год. е 2284 кг/хa, като превишава стандарта с 30,36%. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Получаваната суровина е типична за произхода. Навременно браният и добре изсушен тютюн има златистожълт до жълто-оранжев цвят, добра еластичност и съдържателност. През годините на изпитване са отчетени съдържание на никотин – 0,9 – 1,5%, съдържание на въглехидрати – 12 – 16%, общ азот – 1,7 – 2,3%. Сортът има приятен аромат, подсредна до средна физиологична сила и добър вкус. 4. Сорт: Еленски 74

Биологични особености: Сортът проявява толерантност към маната на инфекциозен фон, напада се от мозайка и други гъбни болести в еднаква степен сравнен със стандарта. Продължителността на вегетационния период средно за периода – 77 дни. Сортът е по-късен с 9 дни сравнен със стандарта. Добив: Добивът на сух тютюн за периода 1977 – 1979 год. е 2960 кг/хa, като превишава стандарта с 36%. Превишава стандарта по доходност с 35%. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Навременно браният и добре изсушен тютюн има златистооранжев цвят и добра съдържателност. 5. Сорт: ИТТИ 741 Биологични особености: На инфекциозен фон сортът е чувствителен към тютюнева мозайка, доматена бронзовост и чернилка, средно чувствителен към картофена-ипсилон вироза и устойчив на мана. Продължителността на вегетационния период средно за периода – 62 дни. Добив: За четири години (1997 – 2000 г.) средният добив на сух тютюн е 2720 кг/хa, превишаващ стандарта с 24,2%. По доходност също превишава стандарта с 27.26%. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Съдържание на никотин е средно – 1,33%, на въглехидрати – 14,2%, общ азот – 1,67%. Сортът има приятен аромат, добра изразителност с намалена приятност спрямо стандарта. Вкус – пълнота от слаба до подсредна степен, със слабо облагане до подсредно дразнене и преобладаващо парене, недостатъчно балансиран и леко едностранчив. Физиологична сила – към средна степен, със слаба острота. ПРОИЗХОД ДЖЕБЕЛ 1. Сорт: Джебел басма 576 Биологични особености: На инфекциозен фон сортът е слабо устойчив на тютюнева мозайка, средно устойчив на див огън и устойчив на мана. Продължителност на вегетационния период – по-ранен от стандарта Джебел К 81. Добив: За четири години (1976–1979 г.) е получен среден добив от 1800 кг/хa, с 11,6% над стандарта. Превишава стандарта по доходност с 29,2%. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Съдържанието на никотин е средно – 1,67%, на въглехидрати – 16%, общо азот – 1,89% и пепели – 11,8% (2001 г.). Вкусово-пушателните му качества са еднакви с тези на стандарта Джебел К 81.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.

15


2. Сорт: Джебел 359 Биологични особености: не разполагаме с данни. Добив: Добив на сух тютюн средно за три години (1993 – 1995 г.) – 1368 кг/хa. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Съдържанието на никотин е средно – 1,13%, на въглехидрати – 17,90%, общ азот – 1,88%. Аромат – приятен, проявен в слаба степен, интензивност от подсредна към средна плътност, изразителност и чистота в подсредна степен. Балансиран и оформен, характерен за произхода. Вкус – пълнота от слаба към подсредна степен, парене в подсредна степен, дразнене от слаба към подсредна степен. Сравнително балансиран и чист, добре оформен. Сила – слаба към подсредна степен. 3. Сорт: Джебел К 81 Биологични особености: Сортът е чувствителен на гъбни, бактериални и вирусни болести. Изключение прави маната спрямо, която при полски условия е практически устойчив. Добив: Средно за три години (1972 – 1974 г.) сортът превишава стандарта Джебел 359 с 30,3% по добив на сух тютюн. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Съдържанието на никотин е – 0,36 – 0,55%, на въглехидрати – 20,95%, общ азот – 6,69% и пепели – 11,8% (2001 г.). По вкусово-пушателни качества превъзхожда стандарта. 4. Сорт: Джебел басма 169 Биологични особености: На инфекциозен фон сортът показва чувствителност към всички болести. Добив: Средно за три години (1981 – 1983 г.) са получени 2070 кг/хa сух тютюн, превишаващ стандарта с 32,7%. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Сухият тютюн е с хубав жълт цвят и добра плътност. ПРОИЗХОД КРУМОВГРАД 1. Сорт: Крумовград 988 Биологични особености: Сортът е с по-дълъг вегетационен период от местните сортове. Средна продължителност – 64 дни. Добив: При изпитването е получен среден добив 1580 кг/хa. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга).

16

бр. 9, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: (Резултати от изпитване като стандарт 1996 г.). Сухият тютюн има добро съдържание и добра плътност. Съдържание на никотин – 2,29%, въглехидрати – 12,1% и общ азот – 1,92%. Аромат – приятен, проявен от слаба до подсредна степен, интензивност до средна, плътност, изразителност и чистота в подсредна степен, характерен за произхода. Вкус – пълнота до подсредна степен, парене подсредна степен, дразнене – слаба към подсредна, балансиран и характерен за произхода. Сила – подсредна степен. 2. Сорт: Крумовград 90 Биологични особености: Сортът е устойчив на мана и тютюнева мозайка. Продължителност на вегетационния период 80–85 дни. Сортът е по-късен от стандарта Крумовград 988 с 15–20 дни. Добив: Средно за две години (1973 – 1974 г.) превишава стандарта по добив на сух тютюн с 28,1%.. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: По вкусово-пушателни качества се изравнява със стандарта Султански. 3. Сорт: Крумовград 58 Биологични особености: Сортът има пълна устойчивост на пръстеновидна некроза, умерена устойчивост на мана и е чувствителен на див огън и тютюнева мозайка. Сортът е с по-дълъг вегетационен период, с 6–8 дни, сравнен със стандарта Крумовград 988. Добив: Средно за периода на изпитване са получени 2330 кг/хa сух тютюн, с 19,4% над стандарта. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Сухият тютюн има златистожълт до оранжево-жълт цвят, добра съдържателност и еластичност. 4. Сорт: Ахрида К 351 Биологични особености: На инфекциозен фон сортът е показал добра устойчивост на тютюнева мозайка и мана. Към останалите болести е чувствителен. Продължителност на вегетационния период 80–85 дни. Добив: Средно за три години (1986–1988 г.) са получени 3310 кг/хa сух тютюн, с 43,2% над стандарта. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: По вкусово-пушателни качества сортът превъзхожда стандарта и отговаря на изискванията за произхода. (продължава в следващия брой) Доц. д-р Иван Лазаров, Филип Лазаров


СТО ГОДИНИ ПОЧВЕНА НАУКА В БЪЛГАРИЯ

I. Никола Пушкаров – основоположник на почвената наука. Първи етап на развитие (1911–1947 г.). Основите на почвената наука в България са поставени през 1911 г. от талантливия български учен, природоизпитател, първостроител на почвоведската и аграрна наука, голям патриот и родолюбец, общественик и народен просветител Никола Пушкаров. В младите си години той е основател и лидер на дружеството на студентите естественици и участник в студентските борби, педагог и организатор на учителското движение в различни краища на страната, лектор и преподавател в културно-просветни организации, природозащитник и залесител, ръководител на чета и участник в Илинденското въстание през 1903 г., Председател на Скопския революционен комитет, издател и редактор на вестници и списания. Пушкаров е от онова поколение българи, което израсна след Освобождението на България и чието национално и гражданско съзнание се оформя под влияние на патриотизма и идеалите за свобода, независимост и социална справедливост на нашите възрожденци и борци за национално освобождение. Ето защо, отличният студент по естествознание и геология, който

е имал покана и възможност да работи в Министерството на народната просвета, народният учител и организатор на млади и възрастни в борбите им за повече просвета, култура и икономически растеж и социална справедливост, не се поколебава да вдигне пушка заедно с Гоце Делчев и да се притече на помощ срещу чуждите потисници в Македония (Райков, 2001). След революционните борби се отдава на учителска и обществена работа. Разширява публицистичната си дейност, особено в сп. „Естествознание и география”, където сътрудничат най-крупните представители на българската наука по това време. Пушкаров е първи редактор на списанието на Земеделските изпитателни институти в България, първи преводач на “Произход на видовете” от Ч. Дарвин у нас и т.н. (Коларова, Димчева, 1959; Райков, 2001; Теохаров, 1981, 2011). След като специализира в Германия, Русия и Америка, той започва мащабни почвени проучвания в Земеделската опитна станция – София. Високообразованият и добре подготвен професионално и житейски млад учен през 1911 г. основава почвоведска или агрогео-логическа секция и въвежда научните постановки на Докучаевското генетично почвознание. Като ръководител на секцията, Пушкаров разработва първата научна програма и включва следните задачи: 1. Систематично изучаване на почвите по райони, като за целта се събират геологични, биологични и климатични данни и се анализират събраните проби в химично и физично отношение. 2. Издирване на причините за изменения на свойствата на почвите на дадено място и указване, колкото е възможно, на средства за отстраняване на неблагоприятните явления. 3. Изработване на карти за

проучваните райони. С общата си постановка тези програмни задачи имат значение и днес. Като директор на Централната опитна станция, която той преобразува в Централен изпитателен институт през 1920 г., Пушкаров създава 8 отдела. Значително разширява почвения отдел, в който обучава и подготвя първите почвоведи в страната и под негово ръководство се извършват първите регионални почвени проучвания. През 1913 г. той публикува почвено-геологичен очерк на Софийското поле и издава първата регионална почвена карта в М 1:120000. През 1931 г. със средства, взети на заем от банката, срещу ипотека на дома си, която изплаща до края на живота, той издава първата Национална почвена карта на български и немски език в М 1:500000. Този пример за безкористие и преданост към науката далеч надхвърля обикновените норми (Райков, 2001). Същевременно, той описва и систематизира почвите по генетично-диагностичен признак и съставя първата Национална почвена класификация. Всички тези изследвания поставят под негово ръководство началото на научното обслужване на земеделието, предлагайки конкретни методи и решения в областта на оценката, обработката и агротехниката на почвите, деградацията, вкисляването, засоляването, мелиорациите, минералното и органично торене, борбата със сушата и засушаването, зърнопроизводството, фуражопроизводството, тютюнопроизводството и други. Въпреки големите му приноси към почвената наука и земеделието, Пушкаров е уволнен несправедливо и то лично от тогавашния министър на земеделието проф. Янаки Моллов. Пенсиониран преждевременно, той започва работа върху вто-

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.

17


ÔÎÓ˘ËÚÂ, ÌÂÁ‡‰Ó‚ÓÎËÚÂÎÌËÚÂ Ë ÌÂÒÚ‡·ËÎÌË ‰Ó·Ë‚Ë ÓÚ Â‰ËÌˈ‡ ÔÎÓ˘ Ë ÒÓÚÓ‚‡Ú‡ ÒÚÛÍÚÛ‡, ÍÓˇÚÓ ÓÚ ÏÌÓ„Ó „Ó‰ËÌË Ì  ÓÒ˙‚ÂÏÂÌˇ‚‡Ì‡. ‡ÁАгрономо-лесовъдния факултет бобовите, технически иœÂÁ етерич„ÎÂʉ‡Ìˡ ÔÂËÓ‰ култури за ‰Ó·Ë‚˙Ú икономи- на СУ «Св. Климент Охридски». но-маслени ÌËÒ˙ÍиËопазването ‚‡Ë‡ ‚ ¯Ëна страната на През 1929 г. той написва първия ката Ú‚˙‰Â техника, ÓÍË земеделската „‡ÌËˆË ÓÚ 424 Í„/‰Í‡ учебник по почвознание (253 почвите, земеделие, влиянието стр.), който издава частно. През поливното ÔÂÁ 1998 „. ‰Ó 732 Í„/‰Í‡ и водните 1935 г. учебникът излиза като на сушата ÔÂÁ 2001 „., Á‡ ‰‡свойства, ‰ÓÒÚË„Ì индустрията върху първо издание на Университета, човека ÔÂÁи2007 „. ‰Ó·Ë‚Ë ·ÎËÁÍË ‰Ó сушата и борбата с нея, значително разширен и техниче- почвите, ÚÂÁË ‚ ̇˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ ÔÂËÓ‰‡. ски твърде подобрен, с предназ- кооперативното използване на ¬˙ÔÓÒ˙Ú Á‡ Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡Ì ̇ и аграрната политика начение да служи не само като земята ÒÓÚÓ‚ËˇÚ Ò˙ÒÚ‡‚  ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË „ÓÎÂÏËÚ ÛÒÔÂË Ôӂ˜Â. ¬ »ÒÔ‡Ìˡ  ÓÍÓÎÓ 4 000учебно Í„/‰Í‡,помагало, ‚ ¡ÂÎ- но и като спра- и други. Акад. Странски остава ıË Ì‡ Ò‚ÂÚӂ̇ڇ верен ÒÂÎÂÍˆËˇ, ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚ Á‡ ËÌڄˡ 3 600 Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ - 3 200 Í„/‰Í‡, на своите научни идеи и вочник за – Óагрономи и лесовъди ̇ Ô‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË ÒÓÚÓ‚Â Û Ì‡Ò,на‰ÓË Ë Ò‡ÏÓ ¡ - 2 900 Í„/‰Í‡, flÔÓÌˡ - 2 840 Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ - Ó‰ÛÍˆËˇ през 50-те години миналия при практическата им дейност. и научнообосновано Á‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡Ì ҇открито Ó„‡Ì˘ÂÌË. œÓÎÛ˜ÂÌËÚ Âкойто век 2 400 Í„/‰Í‡, »Ú‡Îˡ - 1 940 Í„/‰Í‡.Курсът по почвознание, отхвърля модерните течения в ¬ ¡˙΄‡ˡ ˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓизлиза Ì  през 1946 г., е в значипочвената и агрономическата телно по-обновен и съвършен ̇ ÌË‚Ó (Ú‡·Î. 2). œÂÁ ÔÓÒΉÌËÚ „Ó‰ËÌË рата национална почвена карта ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ˇ„Ó‰Ó‚Ë ÔÎÓ‰Ó‚Â вид. ÒÔ‡‰-Той издава още учебниците наука, които както се прилеп„Обработване на почвата” (1940) ваха към нея, така и изчезваха. със собствени͇ÚÓ средства, за да„Ó‰ËÌË Ì‡ ‰‡ÒÚ˘ÌÓ, ÔÂÁ ÓÚ‰ÂÎÌË Ì‡ завърши живота си в нищета и и „Торове и торене” (1947), пуб- Истинската негова наука бе от ‡Ì‡ÎËÁË‡Ìˡ ÔÂËÓ‰ Ò ̇·Î˛‰‡‚‡Ú ÒΉмизерия. Научните му трудове, ликува над 800 научни и научно- всичко по-жизнена, защото бе ÌËÚ ÚẨÂ̈ËË. œÂÁ Ô˙‚ËÚ ÚË популярни статии и 8 учебника и извикана от нуждите на хората, научно-организационната и „Ó‰ËÌË ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ò Á‡‰˙ʇ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ научно-приложна дейност са учебни помагала. Акад. Стран- за да им помага. Трябва задължително да ̇ ‰ÌÓ ÌË‚Ó, ÒΉ ÍÓÂÚÓ Ëχслед ˇÁÍÓ ÔÓ‚Ëоценени четири-пет години ски е първият изследовател у се отбележи, че Пушкаров и смъртта когато получава нас, който правилно дефинира ¯‡‚‡Ì - му, 15 574 Ú ˇ„Ó‰Ë (2002), ÔÓÒÎÂСтрански имат голяма роля за международно и национално софийски почви» като ‰‚‡ÌÓ ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì ̇«Черните ÔÓизграждането на първите учени признание, името му еÁ‡ избрано «Смолници» (Странски, 1947). ËÁ‚‰ÂÌËÚ аÍÓ΢ÂÒÚ‚‡, ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú 5 и специалисти за почвената за Института. Дейност964патрон Ú ÔÂÁна2007 „. œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚË ÒЗаˇ„Ó-храненето и торенето на наука и земеделието. Този пета му е оценена по достойнство растенията публикува над 140 ‰Ó‚Ë Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌˡ ‚ ÒÚ‡Ì‡Ú‡ Ò˙˘Ó ̇χи с право той е наричан от след- статии. Заедно с Вл. Вълканов риод се свързва и с изтъкнатия Ρ‚‡Ú Á̇˜ËÚÂÎÌÓ ÓÚ 18 490 ‰Í‡ (1998) ващите поколения-«патриарх»на разработват обемистия труд за български почвовед и педагог ‰Ó 12 400 ‰Í‡ (2007), ‡ ÔÂÁ ÓÒڇ̇ÎËÚ българското почвознание (Теоха- торовите опити в България. Не- Бойко Букорещлиев, който пръв „Ó‰ËÌË ‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ ¯ËÓÍËгови „‡-и на катедрата, много важни изследва Засолените почви у ров, 1981). нас и написва монография за тях ÁÛÎÚ‡ÚËсÌ Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú ̇ ÔÓÚÂ̈ˇÎÌËÚ ‚˙ÁÏÓÊÌˈË. — ̇È-„ÓÎˇÏ ‡ÁÏÂ Ò‡ ÔÂÁ 2003 „. - 25 367 През първия период на развиразработки, са свързани общо(Райков и Дилкова, 2007). тие почвената Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì наука, активна ÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙΄‡ˡ то земеделие на - ·Î‡„ÓÔˡÚÌË ÍÎËχÚ˘ÌË Ë ÔӉ͇.на «‡ÔӘ̇ÎÓÚÓ Ì‡ ÔÎÓ˘ËÚÂ, Á‡Ò‡‰ÂÌËи обработката научно-изследователска дейност почвите,Ë сеитбообращенията, ̇ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË Ò ˇ„Ó‰Ë ÓÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ 2004 „. ÔÓ‰˙Îʇ‚‡ ÔÂÁ ˜‚ÂÌË ÛÒÎӂˡ, ̇΢ˠ(продължава в следващияÒÓÚÓброй) започва да се развива през 1924 борбата с ерозията и плевелите, Проф. д-р Методи 2005 „. œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚ ÔÎÓ˘Ë, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó‰Ë Ò‡ ‚Â Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË. г.19в657 катедрата бактериалните Õ.Ò. ¬ÂÒÂÎ͇ Теохаров ¿Õ“ŒÕŒ¬¿ ‰Í‡ (Ò 22по% «Общо ÔÓ-χÎÍÓземе‚ Ò‡‚ÌÂÌËÂ Ò 2003 „.), и изкуствените делие и почвознание» с ръково- торове и модерното земеделие, Директор на ИП »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÁÂωÂÎË  ˛ÒÚẨËÎ ÔÓËÁ‚‰ÂÌË Ò‡ 11 504 Ú ˇ„Ó‰Ë, ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌˡ Ò‰ÂÌ дител акад. Иван Странски към агрометеорологията, ролята на „Н. Пушкаров” ŒÚ‰ÂÎ ìfl„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË ÍÛÎÚÛËî -  ÓÒÚËÌ·Ó‰ ‰Ó·Ë‚  585 Í„/‰Í‡ ŒÚ ÔÓËÁ‚‰ÂÌË 11 212 Ú ˇ„Ó‰Ë

ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈ »«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î «‡„·‚ËÂ:  ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ ‰ËÌ ‰, ̇ÔËÒ‡ÌÓ Ò ‰ӂÌË (χÎÍË)·ÛÍ‚Ë —Ú‡Úˡ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ Ì Ô‚˯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 Á͇̇ ̇ ÒÚ‡Ìˈ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎˈË, ÙË„ÛË, ÒÌËÏÍË(Á‡ ; Ô‰ÔÓ˜Ëڇ̠ÓÚ ‡‚ÚÓ‡); ˆËÚË‡ÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚÂ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡  ҇ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰Ë̇); ÔÓÔÛΡÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡Ì ̇ ÒÔˆËÙ˘ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚ ‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎˈËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ ̇ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎˈ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎˡڇ ̇ ‡‚ÚÓËÚÂ, ̇ۘÌËÚ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡Ìˡ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ, ‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ Í‡ˇ ̇ χÚÂˇ·. œ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: ̇ E-mail: zemedelieplius@mail.bg, ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: ÇËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„Â‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙˡ

34

18

áð. 2, 2010 ã.,

ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”

бр. 9, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”






¡¡ÂÔ¿ ŸžËýÊË¿½ µ¼Ê¿ ¡ÂÈÔ¿  ¬½Ê½ÆËÏË¿½ ¥®½ÈÁÃÅ¿ ®ªÂÁÜÈÇË¿½ ž²½ÁÃÅÅ¿½ÊË¿½ §¯½Ê¿½ ¥¬¯¬ ´ÅÍ̽Ê



ž¥ž¨¥«¯¢§ ¤¢©¢¡¢¨¥¢

¤ÂÉÂÁÂÈÅÂÌÈÛÎ 

¬«®¯¥£¢ª¥¼Ÿ®¢¨¢§³¥¼¯ ¥¯¢²ª«¨« ¥¥¯¢

¯Ÿ·­¡¬µ¢ª¥³

¬«¨®§¥ §°¨¯°­¥


¯¿×ÍÁ½Ï½ÌÕÂÊÅÓ½ÎÂËÏÀÈÂÃÁ½Ê½Îͽ¿ÊÅÏÂÈÊËɽÈÇÅÌÈËÖÅ ¿Î¿ÂϽ ǽÏËĽÂɽÁËËÏÏÂÄÅʽ˾ÅÇÊË¿ÂʽϽÌÕÂÊÅÓ½ ªÂĽ¿ÅÎÅÉËËÏÌË ËÀͽÊÅÔÂÊËÏ˗ͽÄÌÍËÎÏͽÊÂÊÅ Ͽ×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½  ÅÇËÊËÉÅÔÂÎÇÅ ¿½Ãʽ ÇÐÈÏÐͽ ÌËͽÁÅ ÐÊÅǽÈÊÅÏ ÆҽͽÇÏÂÍÅÎÏÅÇÅÅÇͽÆÊÅÏÂÌÍËÁÐÇÏÅ ÇËÅÏËÎÂÌÍÅÀËÏ¿ÜÏËÏ ÊÂܯÜÎÂËÏÈÅÔ½¿½ÎÏ¿×ÍÁËÄ×ÍÊËοÅÎËǽÎÏ×ÇÈË¿ÅÁÊËÎÏÅ ÇÂÒÈž½ÍÂÊËÃ×ÈÏÓ¿ÜϯÂÄÅÆǽÔÂÎÏ¿½ ¿ÇËɾÅʽÓÅÜοÅÎË ÇËÏËÎ×Á×ÍýÊÅÂʽÌÍËÏÂÅÊÅÄÁͽ¿ÀÈÐÏÂÊÎÀËÈÜɽͽÄÏÂÀÈÅ ¿ËÎÏ Å É½Èǽ ÂȽÎÏÅÔÊËÎÏ Ü Ìͽ¿ÜÏ ÊÂĽÉÂÊÅɽ ÎÐÍË¿Åʽ Ľ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ɽǽÍËÊÂÊÅ ÅÄÁÂÈÅÜ ¬ÍËÁÐÇÏÅÏ ËÏ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ ν ÕÅÍËÇË Ï×ÍÎÂÊŠʽ ̽Ľͽ ŠΠÇËÏÅÍ½Ï    ÌË ¿ÅÎËÇËËÏÏÂÄÅʽ˾ÅÇÊË¿ÂʽϽÌÕÂÊÅÓ½«Ô½Ç¿½ÎÂÏ¿×Í Á½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ Á½ ÌÍÅÁ˾ſ½ ¿Î ÌË ÀËÈÜÉË ÄʽÔÂÊÅ ÌËͽÁŠʽͽÎÏ¿½ÖÅÏÂÌÍÂÄÌËÎÈÂÁÊÅÏÂÀËÁÅÊÅʽÐÔÊÅÁËǽĽÏÂÈÎÏ¿½ Ô ÌÍËÁÐÇÏÅÏ ËÏ ÊÂÜ Î½ ÉÊËÀË ¿½Ãʽ Å ÌÍÂÌËÍ×ÔÅÏÂÈʽ Ô½ÎÏ ËÏ ÄÁͽ¿ËÎÈ˿ʽϽ ÁÅÂϽ ʽ Î׿ÍÂÉÂÊÊÅÜ ÔË¿ÂÇ &!/  *UNTUNENETAL 3ILANOETAL   ¯¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½  ËÏÀÈÂÃÁ½Ê½ ʽ ʽս ÏÂÍÅÏËÍÅÜ ËÖ ÌÍÂÁÅÎ×ÄÁ½¿½ÊÂÏËʽ¾×ÈÀ½ÍÎǽϽÁ×Íý¿½ž×ÈÀ½ÍÅÜEÂÁÅÊ ËÏ Í½ÆËÊÅÏ Π¾È½ÀËÌÍÅÜÏÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ Ä½ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ ϽÄÅ ÇÐÈÏÐͽ¿¢¿ÍË̽ ®¢¨¢§³¥«ªª¥¥¤®¨¢¡Ÿª¥¼ ³ÂÈÂʽÎËÔÂʽϽÎÂÈÂÇÓÅËÊÊË ÌËÁ˾ÍÅÏÂÈʽͽ¾ËϽÎÏ¿×Í Á½Ï½ÌÕÂÊÅӽĽÌËÔ¿½ÌÍÂÁÅÀËÁÅÊÅÎ×ÎÎ×ÄÁ½¿½ÊÂÏËʽ¥Ê ÎÏÅÏÐϽÌË̽ÉÐǽÅÏ¿×ÍÁ½Ï½ÌÕÂÊÅÓ½¥¬¯¬ ¿´ÅÍ̽ÊÌÍÂÄ À¥ÊÎÏÅÏÐÏ×ÏÂͽÄÌËÈËÃÂÊ¿Ê½Æ ÏÅÌÅÔÊÅÜͽÆËÊĽËÏ ÀÈÂÃÁ½ÊÂʽϿ×ÍÁ½Ï½ÌÕÂÊÅÓ½ÅÂËÎÊ˿ʽ¾½Ä½Ä½ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÊÂʽÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅŽÀÍËÏÂÒÊÅÔÂÎÇÅÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜÅÎÂÉÂÌÍË ÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËʽϽÄÅÇÐÈÏÐͽ¿ž×ÈÀ½ÍÅÜ ®ÂÈÂÇÓÅËÊʽϽÁÂÆÊËÎÏÌÍÂÉÅʽ¿½ÐÎÈË¿ÊËÌÍÂÄÌÂÏÂϽ̽ ʽ ͽĿÅÏÅ ˾ҿ½Ö½ÖŠͽÄÈÅÔÊÅ ÌÂÍÅËÁÅ ËÏ ¿ÍÂÉ ÑÅÀ  ¥ÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜϽÌÍÂÄ¿ÎÂÇÅÂÁÅÊÂϽÌÎÈÂÁ¿½ÏÅËÏͽÄÜ¿½ÏÊÅ¿Ë ÏËʽÑÐÊÁ½ÉÂÊϽÈÊÅÏÂÀÂÊÂÏÅÔÊÅ ÑÅÄÅËÈËÀÅÔÊÅ ÑÅÏË̽ÏËÈË



¤§¨»´¢ª¥¢

¥Ä¿×ÍÕÂÊÅÏÂÌÍÂÄÌËÎÈÂÁÊÅÜÌÂÏÀËÁÅÕÂÊÌÂÍÅËÁÎÂÈÂÇÓÅ ËÊÊÅŽÀÍËÏÂÒÊÅÔÂÎÇÅÌÍËÐÔ¿½ÊÅÜÁËÌ×È¿½ÏÁËÎÂÀ½ÕÊÅÏÂÅÄ ÎÈÂÁ¿½ÊÅÜÌËÌËÁ˾ÍÜ¿½ÊÂʽÎËÍÏË¿ÅÜÎ×ÎϽ¿ÅËÌÏÅÉÅÄÅͽ ÊÂÏËʽ½ÀÍËÏÂÒÊÅǽϽʽϿ×ÍÁ½Ï½ÌÕÂÊÅÓ½

´ÍÂÄÎÂÈÂÇÏÅͽÊÅÏ¿ÏËÄÅÌÂÍÅËÁÊË¿ÅÎËÍÏË¿Âs¤¿ÂÄÁÅÓ½ ¡ÂÜʽ ¬ÍÂÁÂÈ ¢È¾ÍÐÎÅ¡ÂÊžÅËÈËÀÅÔÊÅÜÏÌËÏÂÊÓŽÈĽÁË ¾Å¿ÁËÎÏÅÀʽÇÀÁÇA®×ÄÁ½ÁÂÊÂÅÌ×Í¿ÅÜÏÎËÍÏʽÅÊÎÏÅÏРϽ ÎËÍϬÍÂÁÂÈ ÊËÎÂÖɽÍÇÂÍÂÊÀÂÊĽǽÔÂÎÏ¿Ë ËÏÀË¿½ÍÜÖ Ê½Ì×ÈÊËʽ¿ÍËÌÂÆÎÇÅÏÂÅÄÅο½ÊÅÜĽÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ëʽ¿ÅÎË ÇËǽÔÂÎÏ¿ÂÊÅɽǽÍËÊÂÊÅÅÄÁÂÈÅÜ

°ÎϽÊË¿ÂÊŠν Ê½Æ ÂÑÂÇÏÅ¿ÊÅÏ ÒÂ;ÅÓÅÁÅ Å ÒÂ;ÅÓÅÁÊÅ ÇËɾÅʽÓÅÅ ÎËÍÏË¿½Ï½ ÔпÎÏ¿ÅÏÂÈÊËÎÏ Ê½ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ Ç×É ÏÜÒ Å Í½ÎÏÂÃÊÅÏ ÍÂÀÐȽÏËÍÅ «ÌÏÅÉÅÄÅͽʽ  ÎÅÎÏÂɽϽ ʽÏËÍÂÊÂʽϿ×ÍÁ½Ï½ÌÕÂÊÅÓ½ÅÂÌÍËÐÔÂÊË¿ÈÅÜÊÅÂÏËʽÁ×È ÀËÀËÁÅÕÊËÏË ÉÅÊÂͽÈÊË ÏËÍÂÊ ¿×ÍÒÐ ÌËÔ¿ÂÊËÏË ÌÈËÁËÍËÁÅ °ÎϽÊË¿ÂÊË Â ¿ÈÅÜÊÅÂÏË Ê½ ËÎÊË¿ÊÅÏ ÅÊÏÂÊÄÅ¿ÊŠѽÇÏËÍÅ s ÎÂÅϾË˾Í×ÖÂÊÅ ˾ͽ¾ËÏǽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ÊËÍÉŠʽ ÏËÍÂÊ ŠÒÂ;ÅÓÅÁÅ ¿×ÍÒÐ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽ ŠǽÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½

¬ÍÂÄÎÈÂÁ¿½ÖÅÏÂÀËÁÅÊÅÏÍܾ¿½Á½ÎÂĽÁ×ȾËÔ½ÏÎÂÈÂÇÓÅ ËÊÊÅÏÂÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜÅʽÍÂÁÎÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽÅÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ï½ Ç×É ¾ÅËÏÅÔÊÅ Å ½¾ÅËÏÅÔÊÅ ÎÏÍÂÎ˿ŠѽÇÏËÍÅ Á½ Πͽ¾ËÏÅ ÓÂÈÂʽÎËÔÂÊËÌËÌËÁ˾ÍÜ¿½ÊÂÏËʽÎÅȽϽʽÀÈÐÏÂʽÅпÂÈÅ Ô½¿½ÊÂÎ×Á×ÍýÊÅÂÏËʽǽÍËÏÅÊËÅÁÊÅÌÅÀÉÂÊÏÅ¿Ä×ÍÊËÏ˪ ˾ÒËÁÅÉËÂÁ½ÎÂÌÍÂÁÌÍÅÂɽÏÁËÌ×ÈÊÅÏÂÈÊŽÀÍËÏÂÒÊÅÔÂÎÇÅ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜÅÎÂÌÍÂͽÄÀÈÂÁ½ÏÌËÔÏÅ¿ÎÅÔÇÅÄ¿ÂʽËÏÏÂÒÊËÈË ÀÅÜϽĽÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËʽϿ×ÍÁ½ÌÕÂÊÅÓ½ÎÓÂÈÌÍÅ¿ÂÃÁ½ÊÂÏË Æ¿Î×ËÏ¿ÂÏÎÏ¿ÅÂÎÇËÊÓÂÌÓÅÜϽĽÐÎÏËÆÔÅ¿ËÄÂÉÂÁÂÈÅ ĽÈ ÀʽȽ¿«¾Ö½Ï½ÎÂÈÎÇËÎÏË̽ÊÎǽÌËÈÅÏÅǽʽ¢®






Å ÊÅ¿½ ±½ÇÏËÍ  s ÌËÎÈÂÁÎÏ¿Å ʽ Á×ȾËǽϽ ËÍ½Ê Ä½ ËÇËÌ Ê½Ï½ ÇÐÈÏÐͽ ̽ÉÐÇ  ½ s ÌËÎÈÂÁÎÏ¿Å ÎÈÂÁ ËÍ½Ê   CÉ Å ½sÌËÎÈÂÁÎÏ¿ÅÂÎÈÂÁËͽÊ Cɱ½ÇÏË͟sÊËÍÉÅʽÏË ÍÂÊÂB ¾ÂÄÏËÍÂÊÂBs.0Bs.0ÅBs.0±½ÇÏËÍ® sÒÂ;ÅÓÅÁÅÅÒÂ;ÅÓÅÁÊÅÇËɾÅʽÓÅÅÎsÒÂ;ÅÓÅÁÎÕÅÍËÇ ÎÌÂÇÏ×ÍʽÁÂÆÎÏ¿ÅÂs¡ ©ÂÏËÄÐȽÉ®½ÊνÇÉÈÁÇA Å ÎsÒÂ;ÅÓÅÁʽÇËɾÅʽÓÅܯͽÈÇËÇÎÅÁÅÉ ¡ ©ÂÏËÄÐÈ½É  ͽÎÌ®§ ®½ÊνǿÁËĽ ÉÈÁÇA ¬ËÎËÔÂÊÅÏ ¿½ÍŽÊÏÅνĽÈËÃÂÊÅÌÍÅÁ¿ÐÌËÈÊËÎÂÅϾË˾Í×ÖÂÊÅÂÏ¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ s ̽ÉÐÇ Å ÔÂÏÅÍÅÌËÈÊË ÎÂÅϾË˾Í×ÖÂÊÅ ̽ÉÐÇ s Ï¿×ÍÁ½ÌÕÂÊÅÓ½sÎÈ×ÊÔËÀÈÂÁsÂÔÂÉÅÇ  Ÿ½ÍŽÓÅËÊÊÅÜÏ ÇËÂÑÅÓÅÂÊÏ ËÏͽÄÜ¿½Ö ¿ÈÅÜÊÅÂÏË Ê½ ÎÂÅÏ ¾Ë˾Í×ÖÂÊÅÂÏË¿×ÍÒп½ÍÅͽÊÂÏËʽÁ˾ſ½ ÌÍÅÂɽÎÏËÆÊËÎÏÅ ËÏÁˮпÂÈÅÔÂÊÅÂʽÏËÍË¿½Ï½ÊËÍɽÇËÂÑÅÓÅÂÊ Ï×Ï Ê½É½ÈÜ¿½ Ï пÂÈÅÔ½¿½ ΠÎϽ¾ÅÈÊËÎÏϽ ʽ Î×ËÏ¿ÂÏÊÅÏ ¿½ÍŽÊÏÅ ÌË ËÏÊËÕÂÊÅ ʽ Á˾ſ½ ­½¿ÊÅÖÂÏË Ê½ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ ÊËÎÏϽÅÎ×Á×ÍýÊÅÂÏËʽÉËÇ×ÍÀÈÐÏÂÊ¿Ä×ÍÊËÏËʽϿ×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ÌËǽĿ½ÏÁËǽĽÊËÌË ¿ÅÎËÇÅÎÏËÆÊËÎÏÅÌÍÅÐÎÈË¿Å ÜϽʽÔÂÏÅÍÅÌËÈÊËÎÂÅϾË˾Í×ÖÂÊÅ ¿Îͽ¿ÊÂÊÅÂÎÁ¿ÐÌËÈ ÊËÏË ®½ÈÁÃÅ¿   ¥ ÌÍÅ Á¿½Ï½ ÏÅ̽ ÎÂÅϾË˾Í×ÖÂÊÅÜ ½ÀÍËÏÂÒÊÅÔÂÎÇÅ ÌËÈÂÄʽ ÎϽ¾ÅÈÊËÎÏ ÌË Á˾ſ Å Î×Á×ÍýÊÅ ʽÉËÇ×ÍÀÈÐÏÂÊÎÂÌËÈÐÔ½¿½ÎÈÂÁÏËÍÂÊÂÎÊËÍɽ.0 ÎÈÂÁ ÌËÎÈÂÁÎÏ¿ÅÂʽÁ×ȾËÔÅʽϽʽËÎÊ˿ʽϽËͽÊĽÌÍÂÁÕÂÎÏ ¿ÂÊÅǽ CÉ®½ÈÁÃÅ¿   ¡Ë¾Å¿ÅÏÂÅǽÔÂÎÏ¿ËÏËʽϿ×ÍÁ½Ï½ÌÕÂÊÅÓ½ÎÂÌË¿ÅÕ½¿½Ï ÅÎÂÎϽ¾ÅÈÅÄÅͽÏÌÍÅÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂʽÒÂ;ÅÓÅÁʽÇËɾÅʽÓÅÜ ËÏÌÍËÏÅ¿ËÃÅÏÊÅÅÌÍËÏÅ¿ËÕÅÍËÇËÈÅÎÏÊÅÒÂ;ÅÓÅÁÅ ¬ÈÅÏÇÅÏÂ˾ͽ¾ËÏÇÅʽ CÉÅÄ¿×ÍÕÂÊÅÎÏÂÃÇÅÁÅÎÇË ¿Å¾Í½ÊÅ Î×ÎÄ¿ÂÄÁË¿ÅÁʽѽÎǽ ÌËǽĿ½ÏÌË Á˾ÍÅÍÂÄÐÈϽÏÅ ÌÍÅ ÌËÁÀËÏ˿ǽϽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ¿ Îͽ¿ÊÂÊÅ ΠÌÈÅÏǽϽ ËÍ½Ê Ê½  Cɧ½ÏËÌËÎÈÂÁÂÆÎÏ¿ÅÂËÏËÎÊ˿ʽϽ˾ͽ¾ËÏǽʽÌËÔ ¿½Ï½Ä½ËÇËÌʽϽÇÐÈÏÐͽ ÎÈÂÁÌË Á×ȾËǽ˾ͽ¾ËÏǽÎÂÌËÈÐ Ô½¿½ÏÎÁËÌË ¿ÅÎËÇÅÁ˾ſÅ



±ÅÀ­½Ä¿ÅÏÅÂʽ¾ÅËÈËÀÅÔÊÅÜÌËÏÂÊÓŽÈĽÁ˾ſ¿ ÎÂÈÂÇÓÅÜϽʽϿ×ÍÁ½Ï½ÌÕÂÊÅÓ½¿¥¬¯¬ ´ÅÍ̽Ê

ÀÅÔÊÅÅÁÍÁËÎÏÅÃÂÊÅܿοÂϽÅÐʽΠËÏÂÁʽÎÏͽʽ ÅÌÍË ÉÂÊÜÖÅÏÂÎÂÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜʽÌÍËÅÄ¿ËÁÅÏÂÈÅÅÌËÏ;ÅÏÂÈÅ ËÏ ÁÍÐÀ½¬ÍÂÄÌÂÍÅËÁ½sÀÂÎ׾ͽʽÌ×Í¿½Ï½ÇËÈÂÇÓÅÜ ËÏÏ¿×ÍÁ½ÌÕÂÊÅÓ½¿ž×ÈÀ½ÍÅÜÅνÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÀËÈÜɾÍËÆÌË ÏËÉÎÏ¿½ ÌÍËÅÄÒËÃÁ½ÖÅËÏÉÂÎÏÊÅÑËÍÉÅÅÌËÌÐȽÓÅÅËÏÛÃʽ ž×ÈÀ½ÍÅÜ ¬×Í¿ÅÏ ¾×ÈÀ½ÍÎÇÅ ÎËÍÏË¿Â Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ –        ÅνÎ×ÄÁ½ÁÂÊÅÔÍÂÄ ÉÂÏËÁ½Ê½ÅÊÁÅ¿ÅÁнÈÊÅÜËϾËÍËÏÎ׾ͽÊÅÏÂɽÏÂÍŽÈÅ©Å ÏË¿¨  ¤Ê½ÔÅÏÂÈʽԽÎÏËÏÏÜÒν¾ÅÈſ׿ÂÁÂÊÅ¿ÌÍËÅÄ ¿ËÁÎÏ¿ËÏË ½ËÎϽʽÈÅÏÂνÅÄÌËÈÄ¿½ÊÅǽÏËÍËÁÅÏÂÈÎÇÅÑËÍÉÅ ¿ÒžÍÅÁÅĽÓÅÜŸÎÅÔÇÅÏÂÄÅÎËÍÏË¿ÂνËÏÄÅÉÊË ÌÍËÈÂÏÂÊÏÅÌ


ÅÎÂËÏÈÅÔ½¿½ÏÎÇ×ÎÁËÎÍÂÁÊËÁ×È×ÀÜÍË¿ÅĽÓÅËÊÂÊÌÂÍÅËÁ ¬ÍÅ ÉÊËÀËÀËÁÅÕÊÅ ÅÄÌÅÏ¿½ÊÅÜ ÌÍÂÄ ÌÂÍÅËÁ½   ¿ ͽÆËʽʽ§ÊÂýŴÅÍ̽ʾÅÈËÐÎϽÊË¿ÂÊË ÔÂÏÂÄÅÎËÍÏË¿Â ÊÂËÏÎÏ×Ì¿½ÏÌËÄÅÉËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏʽ˾ÅÇÊË¿ÂʽϽÌÕÂÊÅÓ½–  ®ÂÈÂÇÏÅͽÊÅÏ ÌÍÂÄ ÏËÄÅ ÌÂÍÅËÁ Ï¿×ÍÁÅ ÌÕÂÊÅÓŠΠËÏ ÈÅÔ½¿½Ï Î ¿ÅÎËÇË Î×¾ÈË Á˾ͽ ˾ֽ ¾Í½ÏÅÉËÎÏ ÊË ÌË ÎȽ¾½ ÌÍËÁÐÇÏſʽ¾Í½ÏÅÉËÎÏ¿Îͽ¿ÊÂÊÅÂÎ˾ÅÇÊË¿ÂʽϽÌÕÂÊÅÓ½ Á˾ͽÎÐÒËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏÂÁÍË¿ÅÎËÇËǽÔÂÎÏ¿ÂÊËÄ×ÍÊËÅÁ˾ͽ Ľ ÂϽ̽ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏ «ÎÊË¿ÊÅÏ ÅÉ ÊÂÁËÎϽÏ×ÓŠν ÎȽ¾½ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÌËÈÜÀ½Ê Ç×ÎÊËÄÍÜÈËÎÏ Å ÔпÎÏ¿ÅÏÂÈÊËÎÏ Ç×É Í×ÃÁÅ Ÿ ÎÈÂÁ¿½ÖÅÜ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÂÊ ÂÏ½Ì s ĽÌËÔ¿½Ï Á½ ΠÌÍÅȽÀ½ÏÉÂÏËÁÅÏÂʽ¿×ÏÍ¿ÅÁË¿½Ï½ÅÉÂÃÁпÅÁË¿½Ï½ÒžÍÅ ÁÅĽÓÅÜ Ç½ÏË Î Ìͽ¿ÜÏ ÇÍ×ÎÏËÎÇÅ ÉÂÃÁÐ ÈÅÊÅÅ ËϾͽÊÅ ËÏ ÉÂÎÏÊÅÏ ÌËÌÐȽÓÅÅ ÁÅ¿Å ÑËÍÉÅ Å ÌËÁ˾ÍÂÊÅ ¾×ÈÀ½ÍÎÇÅ Å ÔÐÃÁÂÎÏͽÊÊÅÎËÍÏ˿¬ÍÂÄÀÔÍÂÄÉÂÃÁпÅÁË¿½ÒžÍÅ ÁÅĽÓÅÜÉÂÃÁÐ4RTURGIDUMVARDURUMÅ4RTURGIDUMVARTURGIDUM ÂÎ×ÄÁ½ÁÂÊÎËÍÏ!PULICUM  ËÏÈÅÔ½¿½ÖÎÂοÅÎËÇËÎÏ×¾ÈËÅ ÎÁ˾ͽÎÏÐÁË ÅÎÐÒËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏÅ¿ÅÎËǽÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎϯËÆ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê¿ÉÊËÀË˾ÕÅÍÊÅÏÂÍÅÏËÍÅŠǽÇÏË¿ž×ÈÀ½ÍÅÜ Ï½Ç½ Å¿­ÐÉ×ÊÅÜÔ½ÇÁË ÏÂÀËÁÅÊÅ ¬ÍÂÄ ÏÂÀËÁÅÊÅÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÏÂÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜÎÂĽÁ×È¾Ë Ô½¿½ÏÅĽÌËÔ¿½Á½ÎÂÅÄÌËÈÄ¿½ÅÉÂÏËÁ×ÏʽÅÄÇÐÎÏ¿ÂÊÅÜÉÐϽ ÀÂÊÂÄÅοÇËɾÅʽÓÅÜÎÉÂÃÁÐÎËÍÏË¿½Ï½ÒžÍÅÁÅĽÓÅÜŸ½Ãʽ ÎÏ×ÌǽÂËÎ×ÖÂÎÏ¿ÂʽÌÍÂÄÀÎ×ÎÎ×ÄÁ½¿½ÊÂÏËʽÌ×Í¿ÅÜ ¾×ÈÀ½ÍÎÇÅÊÅÎÇËÎÏ×¾ÈÂÊÎËÍÏÏ¿×ÍÁ½ÌÕÂÊÅÓ½s¤½ÀËÍǽ ÌËÈÐ ÔÂÊÔÍÂÄÉÂÃÁпÅÁË¿½ÇÍ×ÎÏËÎǽÉÂÃÁÐ˾ÅÇÊË¿ÂʽÌÕÂÊÅÓ½ 4R AESTIVUM s ÎËÍÏ žÂÄËÎÏ½Ü  Å ÎÂÈÂÇÓÅËÊʽ ÈÅÊÅÜ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½®ËÍϤ½ÀËÍǽÂʽÓÅËʽÈÂÊÎϽÊÁ½ÍÏÁËÀ²½ ͽÇÏÂÍÅÄÅͽÎÂÎÉÊËÀËÁ˾ÍÅÏÂÒÊËÈËÀÅÔÊÅǽÔÂÎÏ¿½ ¿ÅÎËÇË Ç½ÔÂÎÏ¿ËʽÄ×ÍÊËÏËÅÂÌËÁÒËÁÜÖĽÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËʽɽǽÍË ÊÂÊÅÅÄÁÂÈÅÜ ¬ÍÂÄ ÏÂÀËÁÅÊÅνÎ×ÄÁ½ÁÂÊÅÊË¿½ÀÂÊÂͽÓÅÜÌË ÌÍËÁÐÇ ÏÅ¿ÊÅÎËÍÏË¿ÂοÅÎËÇžÅËÈËÀÅÔÊÅ ÑÅÄÅÔÊÅÅÒÅÉÅÇË ÏÂÒÊËÈË ÀÅÔÊÅǽÔÂÎÏ¿½ ÌËÈÐÔÂÊÅ¿ÍÂÄÐÈϽÏËÏÅÊÏÂÊÄÅ¿ÊÅÏÂÅÄÎÈÂÁ¿½ ÊÅÜÌËÉÐϽÀÂÊÂÄÅÎÅÇËɾÅʽÓÅÜϽÅÉÎÉÂÃÁÐÎËÍÏË¿½ÒžÍÅ



ŸÐÎÈË¿ÅÜϽʽÌËÈÎÇÅÏËÍË¿ËÌÅÏÎÔÂÏÅÍÅÎËÍϽϿ×ÍÁ½ÌÕ ÊÅÓ½ÎÍÂÁÊËĽÀËÁÅÊÅÂÐÎϽÊË¿ÂÊË ÔÂÁ˾ſ×ÏÅÂÑÂÇÏÅ¿ ÊËÎÏϽʽÏËÍË¿½Ï½ÊËÍɽν¿ÎÅÈʽĽ¿ÅÎÅÉËÎÏËÏÐÎÈË¿ÅÜϽ ʽÀËÁÅÊÅÏÂÅ¿½ÍÅͽÏÄʽÔÅÉËÌÍÂÄËÏÁÂÈÊÅÏÂÀËÁÅÊÅ¡ÂÔ¿Š¬½Ê½ÆËÏË¿½  ¥ÇËÊËÉÅÔÂÎÇÅËÌÏÅɽÈÊËÂÏËÍÂÊÂÏËÎÐÉ ÍÂÊŽÄËÏÊÅÅÊÅÎÇÅÑËÎÑËÍÊÅÊËÍÉÅ.0 ®ÍÂÁÊÅÜÏÁ˾ſ ÅÎϽ¾ÅÈÊËÎÏϽÎÂÌË¿ÅÕ½¿½ÏÎ×ÖÂÎÏ¿ÂÊËÌÍÅ¿ÎÅÔÇÅÎËÍÏË¿Â ÌÍÅÏËÍÂÊÂÎ.0ANAYOTOVA A  ŸÎÅÔÇÅÎËÍÏË¿Â ËÏÀÈÂÃÁ½ÊžÂÄ.ÏËÍÂÊ ÑËÍÉÅͽÏÊÅÎ×Ç Á˾ſ ÅÎÅÈÊËÅÄͽÄÂÊË¿½ÍÅͽÊÂÏËÌÍÅÌÍËÉÜʽʽÐÎÈË¿Å ÜϽ ʽ ÎÍÂÁ½Ï½ 0ANAYOTOVA   ®ËÍÏ ¬ÍËÀÍÂΠΠËÏÇÍËÜ¿½ ÎÌË ¿ÅÎËǽÎÂÈÂÇÓÅËÊʽŽÀÍËÏÂÒÊÅÔÂÎǽÓÂÊÊËÎÏ ÌË ÎȽ¾Ë ¿ÄÅÎǽÏÂÈÂÊÂÇ×ÉÊÅ¿ËÏËʽÌËÔ¿ÂʽϽĽ̽ÎÂÊËÎÏÅÂÌË ÌÍÅÎ ÌËÎ˾ÅÉĽ¾ÅËÈËÀÅÔÊËÅÂÇËÈËÀËÎ×˾ͽÄÊËÄÂÉÂÁÂÈÅÂÑÅÀ 0ANAYOTOVAETAL   ¥Ä¿×ÍÕÂÊÅνÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜĽËÌÏÅÉÅÄÅͽÊÂʽÒͽÊÅÏÂÈ ÊÅÜÍÂÃÅÉʽϿ×ÍÁ½Ï½ÌÕÂÊÅÓ½ÔÍÂÄ¿ÂÀÂϽÓÅËÊÊËÌÍÅÈËàÊÅÂʽ¾ÅËÌÍËÁÐÇÏÅʽËÍÀ½ÊÅÔʽÅËÍÀ½ÊË ÉÅÊÂͽÈʽËÎÊË¿½Î ÓÂÈÌËÈÐÔ½¿½ÊÂÏËʽÂÇËÈËÀÅÔÊËÔÅÎÏÅͽÎÏÅÏÂÈÊÅÌÍËÁÐÇÏÅÅ Ë̽Ŀ½ÊÂÏËʽËÇËÈʽϽÎÍÂÁ½°ÎϽÊË¿ÂÊË ÔÂÍÂÁÐÓÅͽÊËÏË ÌÍÂÁÎÂÅϾÂÊË ÏËÍÂÊ Î×Î ÎÅÊÏÂÏÅÔÊÅ ½ÄËÏÊÅ ÏËÍË¿Â ÐÎÌÂÕÊË ÉËàÁ½ ΠÎ×ÔÂϽ¿½ Î ÁËÌ×ÈÊÅÏÂÈÊË ¿ÂÀÂϽÓÅËÊÊË ÌËÁÒÍ½Ê ¿½ÊÂʽÌËοÅÏ ÌÍÅÇËÂÏËÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽÅǽÔÂÎÏ¿ËÏËʽ Ä×ÍÊËÏËÊÂοÈËÕ½¿½Ï0ANAYOTOVA  ­ÂÁÐÓÅͽÊËÏËÌË Ô¿ÂÊËÏËÍÂÊ¿ÊËÍÉÅ ÇÀÁÇAÉËÃÂÐÎÌÂÕÊËÁ½ÎÂÎ×ÔÂϽ ¿½ÎÁ¿ÐÇͽÏÊËÈÅÎÏÊËÌÍ×ÎǽÊÂβÐÉÐÎȽÆÑ ÐÊÅ¿ÂÍνȿÁËĽ ÉÈÁÇAÅÎ¥ÉÐÊËÓÅÏËÑÅÏ ÌÍÅÇËÂÏËÊÂοÈËÕ½¿½ÌÍËÁÐÇ ÏÅ¿ÊËÎÏϽÅǽÔÂÎÏ¿ËÏËʽÄ×ÍÊËÏË

ÀÍËÂÇËÈËÀÅÔÊËÅÄÌÅÏ¿½ÊÂʽÎËÍÏË¿ÂÏ¿×ÍÁ½ÌÕ ÊÅÓ½¿Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏËÏËÎÊË¿ÊÅÏÂÅÊÏÂÊÄÅ¿ÊÅѽÇÏË ÍÅsÎÂÅϾË˾Í×ÖÂÊÅ ˾ͽ¾ËÏǽʽÌËÔ¿½Ï½ ÊËÍÉŠʽÏËÍÂÊÂÅÒÂ;ÅÓÅÁÅ

¥Ä¿ÂÁÂÊÂÉÊËÀËѽÇÏËÍÂÊÌËÈÎÇÅËÌÅÏÎ×ÎÎÈÂÁÊÅÏÂѽÇÏËÍÅ






±ÅÀ¡Ë¾Å¿Ê½Ä×ÍÊËËÏÏ¿×ÍÁ½ÌÕÂÊÅÓ½ÌÍÅͽÄÈÅÔÊÅÊÅ¿½ ʽ½ÄËÏÊËÏËÍÂÊ ÎÍÂÁÊËĽsÀ

¬ÍËÁ×ÈÃÅÒ½ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜϽ Î×Î ÎÅÎÏÂÉÊË ÉÅÊÂͽÈÊË ÏË ÍÂÊ ÇËÅÏËÁËÌ×È¿½ÏÁ×ÈÀËÀËÁÅÕʽϽ¾½Ä½ËÏÁ½ÊÊÅËÏÊËÎÊË ¿ÈÅÜÊÅÂÏË Ê½ ËÎÊË¿ÊÅÏ ɽÇÍËÂÈÂÉÂÊÏÅ ¿×ÍÒРοËÆÎÏ¿½Ï½ ʽ ÅÄÈÐÃÂʽϽÎÉËÈÊÅÓ½ÅͽÎÏÂý ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽÅǽÔÂÎÏ¿Ë ÏËʽÄ×ÍÊËÏËËÏÏ¿×ÍÁ½Ï½ÌÕÂÊÅÓ½ŸÁ×ÈÀËÏͽÂÊÎϽÓÅËʽÍÂÊ ËÌÅÏʽÌËÔ¿ÂÊÏÅÌÅÄÈÐÃÂʽÎÉËÈÊÅӽνÅÄÌÅÏ¿½ÊÅ¿×ÄÉËà ÊÅÏ ÇËɾÅʽÓÅÅ ÉÂÃÁÐ ÊÅ¿½ ʽ . Å ­« Å ÌËÁ¾Í½Ê ¾ÍËÆ Î §«°ÎϽÊË¿ÂÊË Ô¿ÍÂÄÐÈϽÏʽÁ×ÈÀËÀËÁÅÕÊËÏËÉÅÊÂÍ½È ÊËÏËÍÂÊÂνʽÎÏ×ÌÅÈÅÎ×ÖÂÎÏ¿ÂÊÅÅÄÉÂÊÂÊÅÜ¿ÒͽÊÅÏÂÈʽϽ Ľ̽ÎÂÊËÎÏʽÅÄÈÐÃÂʽϽÎÉËÈÊÅÓ½ ÇËÅÏË¿ÈÅÜÜÏ¿×ÍÒÐÍ½Ä ¿ÅÏÅÂÏËÅÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽʽϿ×ÍÁ½Ï½ÌÕÂÊÅÓ½ÅǽÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½Ä×ÍÊËÏˬ½Ê½ÆËÏË¿½ÅÁÍ 0ANAYOTOVA  ¬ËÔ¿½Ï½ Ľ̽Ŀ½ ÊÂÐÏͽÈʽϽ ΊͽÇÓÅÜ Å Î½ÉË ÌÍÅ ¿ÅÎËǽϽ ½ÄËÏʽ ÊËÍɽ½ÇÏſʽϽÌËÔ¿ÂʽÇÅÎÂÈÅÊÊËÎÏÁËÎÏÅÀ½ÎȽ¾ËÇÅÎÂȽϽ ˾ȽÎÏs

«ÌÏÅÉÅÄÅͽÊ ÎÅÎÏÂɽϽ ʽ ÏËÍÂÊ ʽ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕ ÊÅӽſÈÅÜÊÅÂÏËÆ¿×ÍÒÐÌËÔ¿ÂÊËÏËÌÈËÁËÍËÁÅÂ



ÁÅĽÓÅÜ s ¬ÍËÀÍÂÎ Ÿ×ÄÒËÁ žÂÈËÎȽ¿½ ¼Ê¿ µ   ®ËÍÏ ¬ÍËÀÍÂÎ ËÏÈÅÔ½¿½ÖÎÂοÅÎËÇÅÑÅÄÅÔÊÅÅÁ˾ÍžÅËÒÅÉÅÔÊŠǽÔÂÎÏ¿½ÅÁËÎÂÀ½ÂÎϽÊÁ½ÍÏ¿ÎÅÎÏÂɽϽʽÎËÍÏËÅÄÌÅÏ¿½ÊÂÏË ÌËËÏÊËÕÂÊÅÂʽÁ˾ſ «Î˾ÂÊËÌËÈÄËÏ¿ËÍÊÅ¿ÎÂÈÂÇÓÅÜϽʽϿ×Á½Ï½ÌÕÂÊÅӽν ÌËÎÈÂÁÊÅÏÂÀËÁÅÊÅ®×ÄÁ½ÁÂÊÅνÍÂÁÅÓ½ÊË¿ÅÎËÍÏË¿Â ŸÅÇ ÏËÍÅÜ ¤¿ÂÄÁÅÓ½ ¡ÂÜʽ ¬ÍÂÁÂÈ ¢È¾ÍÐÎÅ¡ÂÊÅ ËÏÈÅÔ½¿½ÖÅ ÎÂÎÊÅÎÇËÎÏ×¾ÈË Á˾ͽÏËÈÂͽÊÏÊËÎÏʽÌËÈÜÀ½Ê ÉÊËÀË¿Å ÎËÇÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÂÊÌËÏÂÊÓŽÈÅǽÔÂÎÏ¿ËʽÄ×ÍÊËÏ˼ʿ  ¡ÂÔ¿  ®ËÍϬÍÂÁÂÈÂÌ×Í¿ÅÜÏÎËÍÏʽÅÊÎÏÅÏÐϽÊËÎÂÖ É½ÍÇÂÍÂÊÀÂÊĽǽÔÂÎÏ¿ËÅËÏÀË¿½ÍÜʽÌ×ÈÊËʽ¿ÍËÌÂÆÎÇÅÏ ÅÄÅο½ÊÅÜ Ä½ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ¿ÅÎËÇËǽÔÂÎÏ¿ÂÊŠɽǽÍËÊÂÊÅ ÅÄÁÂÈÅÜs¿ÅÎËÇËÎ×Á×ÍýÊÅÂʽÌÍËÏÂÅÊ¿Ä×ÍÊËÏË ÎÅÈÂÊÀÈÐ ÏÂÊÅ¿ÅÎËÇËǽÍËÏÅÊËÅÁÊËÎ×Á×ÍýÊŬÂÏÍË¿½ÅÁÍ   ®ËÍϬÍÂÁÂÈʽÁ¿ÅÕ½¿½ÌËÏÂÄÅÌËǽĽÏÂÈÅÎϽÊÁ½ÍÏÊÅÜÎËÍÏ ÌËǽÔÂÎÏ¿Ë¿¥®®s®½ÏÐÍÊ ÑÅÀ ÌËͽÁÅÇËÂÏËËÏÍ ÇËÈÏʽϽÀÖ¾×Á¿׿ÂÁÂÊǽÏËÎϽÊÁ½ÍÏ¿ÎÅÎÏÂɽϽÌË ÎËÍÏËÅÄÌÅÏ¿½Êª½Æ ÊË¿ÅÜÏÎËÍÏʽÅÊÎÏÅÏÐϽ¢È¾ÍÐÎÎÂËÏÈÅ Ô½¿½ÎÉÊËÀË¿ÅÎËÇÁ˾ſÂÊÌËÏÂÊÓÅ½È Ç½ÏËÎÍÂÁÊËĽÀËÁÅÊÅ ÏÂʽÅÄÌÅÏ¿½Ê¿¥®®¿ÌÐÊÇϽ ÂÊÂͽȯËÕ¿ËÂÌËÇ½Ä½È ÍÂÇËÍÁÂÊÁ˾ſËÏÇÀÁÇA ¬ÍÅÊËÎ×ÏʽÎÂÈÂÇÓÅÜϽĽÌË¿ÅÕ½¿½ÊÂʽÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽ ʽ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ ¿ ž×ÈÀ½ÍÅÜ Â ¾ÂÄÎÌËÍÂÊ Ÿ ÍÂÄÐÈÏ½Ï Ê½ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÜʽÌÍÂÁ×Ç ÌËÎÏÅÀʽϿ¥¬¯¬Ä½ÀËÁÅÊÅËÏʽ Ô½ÈËÏËʽÓÂÈÂʽÎËÔÂʽÎÂÈÂÇÓÅËÊʽÁÂÆÊËÎÏÁËÎÂÀ½ ¾ÅËÈË ÀÅÔÊÅÜÏÌËÏÂÊÓŽÈĽÁ˾ſÂÌË¿ÅÕÂÊÎÇÀÅÂÁËÎÏÅÀÊ½È ÇÀÁÇAÑÅÀ ¬Ë¿ÅÕ½¿½ÊÂÏËʽÁ˾ſ½Âο×ÍĽÊËÎÌËÁË ¾ÍÜ¿½ÊÂÏËʽÍÂÁÅÓ½½ÀÍËÊËÉÅÔÂÎÇÅÅÉËÍÑËÈËÀÅÔÊÅÌÍÅÄʽÓŠǽÏËÎÇ×ÎÜ¿½ÊÂʽÎÏ×¾ÈËÏËÎÌË¿ÂÔÂËÏÌË¿ÅÕÂʽ¾Í½ÏÅ ÉËÎÏÌË¿ÅÕÂʽÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏʽÇȽν ÅÄͽÄÜ¿½Ö½Î¿ÌË Á˾ͽËÄ×ÍÊÂÊËÎÏÌË¿ÅÕÂʽÂÁÍÅʽʽÄ×ÍÊËÏËÅÅÄÉÂÊÂÊÅ¿ ÓÜȽϽ½ÍÒÅÏÂÇÏÐͽʽͽÎÏÂÊÅÂÏË ¯Íܾ¿½Á½ÎÂËϾÂÈÂÃÅ ÔÂÌËÎÈÂÁÊÅÏÂÁ¿½ÂϽ̽ËÏÎÂÈÂÇÓÅ ËÊʽϽ ÁÂÆÊËÎÏ ÌË ÌËÁ˾ÍÜ¿½Ê ʽ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ É½Ç½Í ÅÉÊËÀËÐÎÌÂÕÊÅ ÎÂËÎ×ÖÂÎÏ¿Ü¿½Ò½ÌÍÅÅÄÇÈÛÔÅÏÂÈÊËÏÍÐÁÊÅ


ÐÎÈË¿ÅܨÅÌο½ÕÂÁ×Íý¿Ê½¿ÅÄÅÜÅÎÏͽÏÂÀÅÜĽͽĿÅÏÅÂʽ ÎÂÈÎÇËÎÏË̽ÊÎǽϽʽÐǽ¿ž×ÈÀ½ÍÅܧ½ÏËÍÂÄÐÈϽÏËÏÏË¿½ÑŠʽÊÎË¿½Ï½Ë¾ÂÄÌÂÔÂÊËÎϾÂÕÂÊÂÁËÎϽÏ×Ôʽ ʾÂÕ¿×ÄÉËà ÊËÁ½ÎÂĽÇÐÌÅÎ׿ÍÂÉÂÊʽÎÂÈÂÇÓÅËÊʽÏÂÒÊÅǽÅȽ¾ËͽÏËÍ ÊË˾ËÍÐÁ¿½Êª½ÏËÄÅÑËÊÌËÎÏÅÀʽÏÅÏÂÐÎÌÂÒÅÎÂÁ×ÈýÏÁË ÀËÈÜɽÎÏÂÌÂÊʽ¿ÅÎËÇÅÜÌÍËÑÂÎÅËʽÈÅÄ×ÉʽÎÂÈÂÇÓÅËÊÂÍÅ Ï ÌÍÅÂÉÎÏ¿ÂÊËÎÏϽ ½ÁÂÇ¿½ÏʽϽÎÂÈÂÇÓÅËÊʽÎÏͽÏÂÀÅÜÅ¾Ë À½Ï½Ï½ÅÁ˾ÍÂÌËÁÁ×ÍýʽÇËÈÂÇÓÅÜËÏÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅɽÏÂÍÅ ½ÈŠʽÏÍÐ̽ʽ ÌÍÂÄ ÀËÁÅÊÅÏ ®ÂÈÂÇÓÅËÊʽϽ ÌÍËÀͽɽ ÌÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÜÂϽÌËÏͽĿÅÏÅÂÏËʽÎÂÈÂÇÓÅÜϽÎÂÑÅʽÊÎÅͽÕ ËÎÊË¿ÊËËÏ®® Î˾ÎÏ¿ÂÊÅÌÍÅÒËÁÅʽ¥¬¯¬s´ÅÍ̽ÊÅɽÈ×Ç ÌÍËÓÂÊÏËϱËÊÁnª½ÐÔÊÅ¥ÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜqÇ×É©«ª ŸÉËÉÂÊϽ¥ÊÎÏÅÏÐÏ×ÏʽÌ×ÈÊËĽÁË¿ËÈÜ¿½ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜϽʽ ÉÂÎÏÊËÏËÄÂÉÂÁÂÈÅÂÌËËÏÊËÕÂÊÅÂʽÎËÍÏË¿Î×ÎϽ¿ÅǽÔÂÎÏ

±ÅÀ®ÍÂÁÊÅÁ½ÊÊÅËÏÏÍÅÀËÁÅÕÊËÅÄÌÅÏ¿½Ê¿¥®® ĽӿÜÏÅÇÐÈÅʽÍÊËǽÔÂÎÏ¿ËʽÊ˿ž×ÈÀ½ÍÎÇÅÎËÍÏË¿Â Ï¿×ÍÁ½ÌÕÂÊÅÓ½



ÉÂÇ¿½Ï ®ÉÂÎÅÏ ÉÐ Î×Î ®Ï½¾ÅÈ½Ê ŸÅ¿½ÇÎ Å ³ÅÇËÓÂÈ ÂÇÎÏͽ ÌÍÂÁÅÄ¿ÅÇ¿½ÏʽɽÈÂÊÅÂʽÁ˾ſ½ ÇËÂÏËÊÂÎ×ÖÂÎϿп½ÌÍŠνÉËÎÏËÜÏÂÈʽϽÅÉÐÌËÏ;½ÊϽÀËÊÅÄ×ÉÎ×ÖÂÎϿп½ÅÌÍÅ ÎÉÂο½ÊÂÏËʽÒÂ;ÅÓÅÁ½²ÐνÍɽÇÎÎÍÂϽÍÁ½ÊϽ±ÈËÍÁÅÉÂÇÎ ÂÇÎÏͽÅʽÒÂ;ÅÓÅÁ½ ÈÅÆÊÎÍÂϽÍÁ½ÊϽ¯ÂÍ̽ȯËÄŽÊϽÀË ÊÅÄ×ÉÎÂÅÄͽÄÜ¿½ÀȽ¿Ê˿ʽɽÈÂÊÅÂʽÁ˾ſ½Ê½Ä×ÍÊËÅ ÌË ÎȽ¾Ë¿Ê½É½ÈÂÊÅÂʽÒÂ;ÅÓÅÁÊÅÜÂÑÂÇÏ$ELCHEV   ¬ÍËÐÔÂÊžÜÒ½ÂÑÂÇϽſĽÅÉËÁÂÆÎÏ¿ÅÂÏËÉÂÃÁÐÈÅÎÏÊÅÏ ÏËÍË¿Â ¨½ÇÏËÑËÈ« ¯ÂͽÎË;ŲÐÉÐÎÏÅÉÅÌÍËÏÅ¿ËÕÅÍËÇË ÈÅÎÏÊÅÏÂÒÂ;ÅÓÅÁÅ ¡Â;Š®ÂǽÏËÍ  Í½ÊÎÏ½Í ¨ÅÊÏÐÍÅ®½Ê νǤ½Í½ÄÈÅǽËÏÎÉÂÎÅÏÂÉÂÃÁÐͽÎÏÂÃÊÅÍÂÀÐȽÏËÍÅÅÒÂÍ ¾ÅÓÅÁÅÌÍÅÎÉÂο½ÊÂÏËʽÈÅÎÏÊÅÏËÍË¿ÂÎÒÂ;ÅÓÅÁÅʾÜÒ½ ËÏÔÂÏÂÊÅÎÈÐÔ½Åʽ½ÊϽÀËÊÅÄ×ɫοÂÊÏË¿½¾ÂÐÎϽÊË¿ÂÊÎÅ ÊÂÍÀÅÄ×ÉÌÍÅÎ׿ÉÂÎÏʽϽÐÌËÏ;½Ê½¨½ÇÏËÑËȫΨÅÊÏÐÍ Ê½¯ÂͽÎË;ΠͽÊÎϽÍÅʽ²ÐÉÐÎÏÅÉΡÂ;ŬÍÅÏÂÄÅÎÉÂÎÅ Á˾ſ×ÏʽÄ×ÍÊËÅÒÂ;ÅÓÅÁÊÅÜÂÑÂÇÏνÌË ¿ÅÎËÇÅ¿Îͽ¿Ê ÊÅÂÎ×ÎνÉËÎÏËÜÏÂÈʽϽÐÌËÏ;½Ê½Î×ËÏ¿ÂÏÊÅÏÂÈÅÎÏÊÅÏËÍË ¿ÂÅÌÍËÏÅ¿ËÕÅÍËÇËÈÅÎÏÊÅÒÂ;ÅÓÅÁÅ¡ÂÈÔ¿ ½ 




 

¬ÍËÐÔÂÊË¿ĽÅÉËÁÂÆÎÏ¿ÅÂÏËÉÂÃÁÐͽÎÏÂÃÊÅÏÂÍÂÀÐȽÏËÍÅ ÅÅÄ¿×ÊÇËÍÂÊË¿ËÏËÌËÁÒͽʿ½ÊÂËÏÂÁʽÎÏͽʽÅÉÅÊÂͽÈÊËÏË ÏËÍÂÊÂËÏÁÍÐÀ½°ÎϽÊË¿ÂÊÅÎ½Ê½Æ ÂÑÂÇÏÅ¿ÊÅÏÂÎÏÅÉÐȽÏËÍÅ ÍÂϽÍÁ½ÊÏÅÅÇËÉÌÈÂÇÎÊÅÈÅÎÏÊÅÏËÍË¿ÂÇËÊÇÍÂÏÊËĽ¿ÎÜÇËËÏ Í½ÄÈÅÔÊÅÏÂÊÅ¿½Ê½½ÄËÏÊË ½ÄËÏÊË ÑËÎÑËÍÊËŽÄËÏÊË ÑËÎÑËÍ ÊË Ç½ÈÅÂ¿Ë ÏËÍÂÊ ¡ÂÈÔ¿ ½  Ÿ×Ä ËÎÊË¿½ ʽ ÅÄÎÈÂÁ¿½ ÊÅÜϽ¿×ÍÒÐÌËοÊÅÏÂοËÆÎÏ¿½Ê½ÎÂÉÂʽϽÂÐÎϽÊË¿ÂÊË Ô ¿ÎÅÔÇÅÌÍËÐÔ¿½ÊÅÌÍÂ̽ͽÏÅÌË¿ÅÕ½¿½ÏÇ×ÈÊÜÂɽϽÂÊÂÍÀÅÜÅ Ç×ÈÊÜÂÉËÎÏϽʽÎÂÉÂʽϽ ½Ê½É½ÈÜ¿½ÏÇËÈÅÔÂÎÏ¿ËÏËʽÌËÈÐ ÔÂÊÅÏÂËÏοÇÅ ¬ÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÏ ÀËÁÅÊÅ ¾Â ÅÄÎÈÂÁ¿½Ê½ Î׿ÉÂÎÏʽϽ ÐÌË Ï;½ÌÍÅÏ¿×ÍÁ½Ï½ÌÕÂÊÅÓ½ÉÂÃÁÐÎÏÅÉÐȽÏËÍÅ ÍÂϽÍÁ½ÊÏÅÅ ÅÄ¿×ÊÇËÍÂÊË¿ËÌËÁÒͽʿ½ÊÂËÏÂÁʽÎÏͽʽÅͽÄÈÅÔÊÅÀÍÐÌÅ ÒÂ;ÅÓÅÁÅ ËÏ ÁÍÐÀ½ °ÎϽÊË¿ÂÊË ¾Â ¿Ä½ÅÉËÁÂÆÎÏ¿ÅÂÏË ÉÂÃÁÐ ÎÏÅÉÐȽÏËÍÅÏÂs¯ÍÅÏÅÉÅÈ ­½ÉÅÈ ¯ÍÅνȿÅÏÅ®½È¿ÅÏÅÌÍËÏÅ ¿ËÃÅÏÊÅÏÂÒÂ;ÅÓÅÁÅs¬ÐɽÎÐÌÂÍ Í½ÎÌůËÌÅǪ½Æ Á˾ÍÅ ÍÂÄÐÈϽÏÅÎÂÌËÈÐÔ½¿½ÏÌÍÅÎ׿ÉÂÎÏʽϽÐÌËÏ;½Ê½¯ÍÅÏÅÉÅÈ ¬ÐɽÎÐÌÂÍ ¯ÍÅÏÅÉÅÈ  Í½ÎÌ ­½ÉÅÈ  Í½ÎÌ ­½ÉÅÈ ¯ËÌÅÇ Å¯ÍÅνȿÅÏ  Í½ÎÌ¥ÄÎÈÂÁ¿½ÊÅνÂÑÂÇϽſĽÅÉËÁÂÆÎÏ¿ÅÂÏË ÉÂÃÁÐÇËɾÅÊÅͽÊÅÏÂÒÂ;ÅÓÅÁŲÐνÍɽÇÎ ¨ËÀͽÊÂÇÎÏͽŠ ÈÅÆÊ Å ÍÂϽÍÁ½ÊÏÅÏ ®Ï½¾ÅÈ½Ê ±ÈËÍÁÅÉÂÇÎ ÂÇÎÏͽ ŸÅ¿½ÇÎ ³ÅÇËÓÂÈÂÇÎÏͽůÂÍ̽È°ÎϽÊË¿ÂÊË ÔÂÒÂ;ÅÓÅÁ×ϨËÀÍ½Ê ÂÇÎÏͽÊÂÉËÃÂÁ½ÎÂÎÉÂο½ÎÍÂϽÍÁ½ÊÏÅÎ×Á×ÍýÖÅÒÈËÍ

ŸÈÅÜÊÅÂʽͽÎÏÂÃÊÅÏÂÍÂÀÐȽÏËÍÅ ÅÅÄ¿×ÊÇËÍÂÊË¿ËÏËÌËÁÒͽʿ½ÊÂ

¥ÄÎÈÂÁ¿½ÊÂÏË Ê½ ÌËοÊÅÏ οËÆÎÏ¿½ ʽ ÎÂÉÂʽϽ ÌËÈÐÔÂÊÅ ÌËÁ¿×ÄÁÂÆÎÏ¿ÅÂʽÌÍËÐÔ¿½ÊÅÏÂÒÂ;ÅÓÅÁÅÅÏÂÒÊÅÏÂÍÂÄÂÍ¿Ë ½ÍÊÅÎÉÂÎÅÌËǽĿ½ ÔÂÎÉÂÎÅÏÂʽ¬ÐɽÎÐÌÂÍÎ×ή½ÊÎ½Ç Ê½ ͽÎÌÎ×ήÂǽÏËÍÅʽ¯ËÌÅÇΠͽÊÎϽÍʽɽÈÜ¿½ÏÇ×ÈÊÜÂɽϽ ÂÊÂÍÀÅÜÅÇ×ÈÊÜÂÉËÎÏϽʽÎÂÉÂʽϽ¬ÍÅÇËɾÅʽÓÅÜϽ¬Ðɽ ÎÐÌÂÍ ž½Ê¿ÂȧŠͽÎÌ  Í½ÊÎϽÍÅÈŨÅÊÏÐÍÇËÈÅÔÂÎÏ¿Ë ÏËʽÌËÈÐÔÂÊÅÏÂËÏοÇÅÂÌË ¿ÅÎËÇËËÏÏË¿½ÌÍÅÇËÊÏÍËȽϽ ¯ÂÄÅÎÉÂÎÅʾſ½Á½ÎÂÌÍÅȽÀ½Ï¿ÎÂÉÂÌÍËÅÄ¿ËÁÊÅÌËοÅ



±ÅÀ­ÂÄÐÈϽÏÅËÏÅÄÌÅÏ¿½ÊÂʽϿ×ÍÁ½ÌÕÂÊÅÓ½¿ ´ÅÍ̽ÊÌÍÂÄ À

¿ÂÊÅÎÂÉÂʽËÏÏ¿×ÍÁ½ÌÕÂÊÅÓ½ŸËÁÅÎÂͽÄÀ×ʽÏËÎÂÉÂÌÍË ÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËʽÎËÍϽϿ×ÍÁ½ÌÕÂÊÅÓ½s¬ÍËÀÍÂÎ Ÿ×ÄÒËÁ ŸÅÇ ÏËÍÅÜ ¤¿ÂÄÁÅÓ½ ¡ÂÜʽ ¬ÍÂÁÂÈÅÎÂÌÍÂÁȽÀ½ÏÌÍÂÁ¾½ÄË¿ÅÅ ¾½ÄË¿ÅÎÂÉÂʽËÏÏÜÒ Ç½ÏËÌËÏËÄÅʽÔÅÊÎÂÎ×ÒͽÊÜ¿½ÔÅÎÏËϽ ϽŽ¿ÏÂÊÏÅÔÊËÎÏϽʽÎËÍÏË¿ÂÏ ¿ÊÂÁÍÂÊÅ¿ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËÏË ¬ÍÂÄÌËÎÈÂÁÊÅÏÂÀËÁÅÊÅÅËÎ˾ÂÊËÎÈÂÁ¿ÈÅĽÊÂÏËÊÅ¿¢® ĽÌËÔʽο˾ËÁÊËÁ¿ÅÃÂÊÅÂʽÔÐÃÁÂÎÏͽÊÅÎËÍÏË¿ÂÅÎÂÉ ʽ ÌËͽÁÅ ÇËÂÏË ÌËÎÏËÜÊÊË Î ÅÄÌÅÏ¿½Ï ÀËÈÜÉ ¾ÍËÆ ÎËÍÏË¿Â ËÏÏÂÄÅÎÏͽÊſʽÕÅÐÎÈË¿ÅÜ«ÌÅÏÅÏÂÌËǽĿ½Ï ÔÂÀËÈÜɽϽ Ô½ÎÏËÏÏÜÒÊÂÅÄÁ×ÍýÏÌÍÅÐÎÈË¿ÅÜϽÐʽÎÅÁ½¿½ÏÄʽÔÅÏÂÈ ÊË ÌË ÊÅÎÇÅ Á˾ſŠËÏ ¾×ÈÀ½ÍÎÇÅÏ ÎËÍÏË¿Â Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½


ÑÅÀ ¬ÍËÐÔÂÊË¿ÈÅÜÊÅÂÏËÅÉ¿×ÍÒÐÁ˾ſ½ÅǽÔÂÎÏ¿ËÏËʽ Ä×ÍÊËÏËÌÍſʽÎÜÊÂÏËÅÉǽÏËÌËÔ¿ÂÊÅ¿ÌÂÍÅËÁ½ÎÈÂÁÎÂÅϾ½ ÌÍÂÁÅÌËÊÅÇ¿½ÊÂÅǽÏËÈÅÎÏÊÅÌÍÂÄѽĽ¾Í½ÏÂʲÂ;ÅÓÅÁŠϧÐÀ½Í ÍÂÈËÊÅ¡ÅÇÐͽÊËǽĿ½ÏÊ½Æ ÎÅÈʽÑÅÏËÏËÇÎÅÔÊËÎÏ ¿×ÍÒÐ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ ¡ÂÈÔ¿ Å ®ÏËÆÔ¿  ¡ÂÈÔ¿   ­½Äͽ¾ËÏÂʽÂÎÅÎÏÂɽĽ¾Ë;½Î¿ÏËÍÅÔÊËÏËĽÌÈ¿ÂÈÜ¿½ Ê ËÏ ÃÅÏÊÅ Å ËÏ ÕÅÍËÇËÈÅÎÏÊÅ ÌÈ¿ÂÈÅ ¿ ÎÂÉÂÌÍËÅÄ¿ËÁÊÅÏ ÌËοŠÔÍÂÄ ÏÍÂÏÅͽÊ ΠÒÂ;ÅÓÅÁÅ ÌÍÂÄ Ì×Í¿½Ï½ ÌËÈË¿Åʽ ʽ ѽĽ ¿ÍÂÏÂÊÂÊ ¬ÍËÐÔÂÊË Â ¿ÈÅÜÊÅÂÏË Ê½  ÌÍËÏÅ¿ËÕÅ ÍËÇËÈÅÎÏÊÅ ÒÂ;ÅÓÅÁ½ ¨ËÀÍ½Ê ÂÇÎÏͽ ÈÅÆÊ ®Ï½Í½Ê ¨ËÏÐÎ ¡  Í½ÊÎÏ½Í ž½Ê¿Âȧ ®½ÊÎ½Ç ¡Â;Š®ÂǽÏËÍ ®½Ê½ÑÂÊ ¡Å ÇËÏÂÇÎŲÂ;Š¿ÊÂÎÂÊÅÌÍÂÄѽÄÅÏ ¿Å  ÍÅÅ ÏÅÎÏ×¾ÈÂÊ ¿×ÄÂȪ½Æ ÀËÈÂÉÅÌËͽÃÂÊÅÜÌËÇÐÈÏÐͽϽʽʽÎÜÒÂ;ÅÓÅÁ½ ¨ËÀÍ½Ê ÂÇÎÏͽ ÁËÎÏÅÀ½ÖÅ ÁË Ê½É½ÈÂÊÅ ʽ Á˾ſ½ Î    ÌÍſʽÎÜÊÂÌÍÂÄ ÏÅÎÏ×¾ÈÂÊ¿×ÄÂÈ ÎÈÂÁ¿½ÊËÏÒÂ;ÅÓÅÁÅÏ ¨ËÏÐΡ  Í½ÊÎϽÍÅ®½Ê½ÑÂʯÂÄÅÔÂÏÅÍÅÒÂ;ÅÓÅÁ½ÊÂÉËÀ½Ï Á½ÎÂÅÄÌËÈÄ¿½ÏÌÍÅÏ¿×ÍÁ½Ï½ÌÕÂÊÅÓ½ÎÈÂÁÌÍÅÇÈÛÔ¿½ÊÂʽ ѽĽ¾Í½ÏÂÊ °ÎϽÊË¿ÂÊË Â ¿ÈÅÜÊÅÂÏË ÇËÂÏË ÒÂ;ÅÓÅÁÅÏ ËǽĿ½Ï ¿×ÍÒÐ Á˾ſ½Ê½Ä×ÍÊËÅÌËοÊÅÏÂοËÆÎÏ¿½Ê½ÎÂÉÂʽϽĽÌËο §×ÈÊÜÂɽϽ ÂÊÂÍÀÅÜ Å Ç×ÈÊÜÂÉËÎÏϽ ʽ ÎÂÉÂʽϽ ʽɽÈÜ¿½Ï ÇËÀ½ÏËÒÂ;ÅÓÅÁÅÏÂοʽÎÜÏÌÍÂÄѽĽ ÏÅÎÏ×¾ÈÂÊ¿×ÄÂÈʽ Ï¿×ÍÁ½Ï½ÌÕÂÊÅÓ½ ÊË¿ÅʽÀÅĽ̽Ŀ½ÏÎÏËÆÊËÎÏÅʽÁÅÄÅÎÇ¿½ ÊÅÜϽ ʽ ÎϽÊÁ½ÍϽ Ľ ʽÁ   Ç×ÈÊÜÂÉËÎÏ ¡ÂÈÔ¿   °ÎϽÊË¿ÂÊË Â Ô ÏÍÂÏÅͽÊÂÏË Î ÏËϽÈÊÅÜ ÎÅÎÏÂÉÂÊ ÒÂ;ÅÓÅÁ  ÈÅÑËÎ½Ê ÌÍÂÄ Ñ½Ä½ ÉÈÂÔʽ ÄÍÜÈËÎÏ ¿ËÁÅ ÁË ÄʽÔÅÏÂÈÊË Ê½ ɽÈÂÊÅ ʽ Á˾ſ½ ʽ Ä×ÍÊË Î    ÌÍÅ ÎËÍÏ ŸÅÇÏËÍÅÜ Å Î ÌÍÅÎËÍϬÍÂÁÂȯÍÂÏÅͽÊÅÜϽÌÍÂÄѽÄÅÏ¿ËÎ×Ôʽ ÅÌ×ÈʽÄÍÜÈËÎÏ ÇËÀ½ÏË¿ÂÔÂÊÜɽοÂýÄÂÈÂʽÈÅÎÏʽɽν ÌÍÂÄÇËÜÏËÒÂ;ÅÓÅÁ×ÏÁ½ÌÍËÊÅÇÊ¿ͽÎÏÂÊÅÂÏË Ê¿ËÁÜÏÁË É½ÏÂɽÏÅÔÂÎÇÅÁËǽĽÊËʽɽÈÂÊÅÂʽÁ˾ſ½ «ÌÍÂÁÂÈÂÊÅÎ½Ê½Æ ÂÑÂÇÏÅ¿ÊÅÏÂÎÉÂÎÅÉÂÃÁÐÌÍËÏÅ¿ËÃÅÏ ÊÅÅÌÍËÏÅ¿ËÕÅÍËÇËÈÅÎÏÊÅÒÂ;ÅÓÅÁÅĽ¾Ë;½Î×ÎÎÉÂÎÂÊËÏË Ä½ÌÈ¿ÂÈÜ¿½Ê¿ÌËοÅÏÂËÏÏ¿×ÍÁ½ÌÕÂÊÅÓ½¡ÂÈÔ¿  

¡ËÍÅÊÜÇËÅÔÐÃÁÅÎËÍÏË¿ÂÁ½ÎÂÁ˾ÈÅý¿½ÏÎÅÈÊËÅÈÅÅÄͽ¿ ÊÜ¿½ÏÎʽÕÅÏÂÌËÁ˾ſ¿ËÏÁÂÈÊÅÀËÁÅÊŠǽÏËÓÜÈËÏÂÎÏͽ Á½ÏÎÅÈÊËËÏÄÅÉÊÅÏÂÐÎÈË¿ÅÜÌËÊ¿ËÏÀËÁÅÊÅ´½ÎÏËÏÏÜÒ Î½ÎÅÔÅÎÏËÌÍËÈÂÏÊÅ ÇËÅÏËÅÄÁ×ÍýÏÂÎÂÊʽÎÂÅϾ½¿®ÍÂÁÅ ÄÂÉÊËÉËÍÅÂÏË ¤½ ÎÂÀ½ ¾×ÈÀ½ÍÎÇÅÏ ÎËÍÏË¿Â Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ νÎÍÂÁÊ½Æ Á˾ÍÅÏÂÌËÁ˾ſſʽÕÅÐÎÈË¿ÅÜÅÌËǽĿ½ÏÌË Á˾ͽÎϽ¾ÅÈÊËÎÏÌËÀËÁÅÊÅÑÅÀ ¯ËÄÅѽÇÏÊÂËÄʽԽ¿½ Ô ÌÍÂÄÎÈÂÁ¿½ÖÅÏÂÀËÁÅÊÅÖÂÈÅÌο½ÇËÊÇÐÍÂÊÓÅÜËÏÎËÍÏË¿ÂÏ ʽÁÍÐÀÅÏÂÎÏͽÊÅËÏ¢® «ÎÊ˿ʽϽÓÂÈʽÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜϽ ¿ÇÈÛÔÂÊÅÌËʽÎÏËÜÖÂÉ¿ ÎÂÈÂÇÓÅËÊʽϽÌÍËÀͽɽʽϿ×ÍÁ½ÌÕÂÊÅÓ½¿ž×ÈÀ½ÍÅÜÂÌË Á˾ÍÜ¿½Ê ʽ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽ Å ÌËÎÏÅÀ½Ê ǽÔÂÎÏ¿Ë Ê½ Ä×Í ÊËÏË ËÏÀË¿½ÍÜÖË Ê½ ¿ÍËÌÂÆÎÇÅÏ ŠοÂÏË¿ÊÅÏ ÎϽÊÁ½ÍÏÅ °ÎÅÈÅÜϽ ν ʽÎËÔÂÊÅ Ç×É Î×ÄÁ½¿½Ê ʽ ÎËÍÏË¿Â ÐÎÏËÆÔſŠʽ ÌËÈÜÀ½Ê ¾ËÈÂÎÏÅ Å ¾ÅËÏÅÔÊÅ Å ½¾ÅËÏÅÔÊÅ ĽÎÐÕ½¿½Ê ŠÊÅÎÇÅ ÏÂÉÌÂͽÏÐÍÅ ÎÏÍÂÎ˿ŠѽÇÏËÍÅ Î ¿ÅÎËǽ ÎϽ¾ÅÈÊËÎÏ Å ÂÇËÈËÀÅÔʽÌȽÎÏÅÔÊËÎÏ Î¿ÂÀÂϽÓÅËÊÂÊÌÂÍÅËÁ ͽ¿ÂÊʽÏËÄÅ ÌÍÅ˾ÅÇÊË¿ÂʽϽÌÕÂÊÅÓ½ ¤½ÁËÎÏÅÀ½ÊÂʽÏÂÄÅÓÂÈÅÎÂÅÄÌËÈÄ¿½ÏͽÄÈÅÔÊÅÎÂÈÂÇÓÅ ËÊÊË ÀÂÊÂÏÅÔÊÅ ÌËÁÒËÁÅ ÉÂÏËÁÅ Å ÏÂÒÊÅÇÅ ¿ ÏÍÅ ËÎÊË¿ÊŠʽ Ìͽ¿ÈÂÊÅÜ  Î×ÄÁ½¿½Ê ʽ ÀÂÊÂÏÅÔÊË Í½ÄÊË˾ͽÄÅ ŠÂÑÂÇ ÏÅ¿ÊËÏËÉпÇÈÛÔ¿½Ê¿ÇËɾÅʽÏſʽϽÎÂÈÂÇÓÅÜĽÎ×ÄÁ½¿½ ÊÂʽÊË¿ÅÎËÍÏË¿ÂÌÍË¿ÂÃÁ½ÊÂʽÎÂÈÂÇÓÅËÊÊË ÀÂÊÂÏÅÔÊÅ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜ Î ÓÂÈ ËÌÏÅÉÅÄÅͽÊ ʽ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÜ ÌÍËÓÂÎ Å ÅÄÀͽÃÁ½ÊÂʽÌͽ¿ÅÈʽÎÂÈÂÇÓÅËÊʽÎÏͽÏÂÀÅÜËÓÂÊǽʽ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÏ ɽÏÂÍŽÈÅ ÌË ÌÍÅÄʽÓŠǽÏË ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ½¾ÅËÏÅÔÊÅ Å ¾ÅËÏÅÔÊÅ ÎÏÍÂÎË¿Å ¿×ÄÁÂÆÎÏ¿ÅÜ Å Ç½ÔÂÎÏ¿Ë Ê½ Ä×ÍÊËÏË

ªÅÎÇËÏËÊÅ¿ËʽÀÂÊÂÏÅÔʽ¿½ÍŽ¾ÅÈÊËÎÏËÀͽÊÅÔ½¿½ÌË Ê½ ϽÏ×ÕÊËÏËÌËÁ˾ÍÜ¿½ÊÂǽÇÏËʽÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽÅǽÔÂÎÏ¿ËÏË



®×ÄÁ½¿½ÊÂʽÀÂÊÂÏÅÔÊËͽÄÊË˾ͽÄÅ ÅÂÑÂÇÏÅ¿ÊËÏËÉпÇÈÛÔ¿½Ê¿ÇËɾÅʽÏſʽϽ ÎÂÈÂÇÓÅÜĽÎ×ÄÁ½¿½ÊÂʽÊË¿ÅÎËÍÏË¿Â








±ÅÀ®ÂÈÂÇÏÅ¿ÊËÎÏʽÒÂ;ÅÓÅÁÅÌÍÅÏ¿×ÍÁ½ÌÕÂÊÅÓ½

°ÎϽÊË¿ÂʽÂÎËÍÏË¿½Ï½ÔпÎÏ¿ÅÏÂÈÊËÎÏʽϿ×ÍÁ½Ï½ÌÕÂÊÅ Ó½Ç×ÉÊÜÇËÅËÏÊ½Æ ÅÄÌËÈÄ¿½ÊÅÏ¿ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËÏËÒÂ;ÅÓÅÁÅ

¬ÍËÐÔ¿½ÊÂʽÊÜÇËÅÂÈÂÉÂÊÏÅʽ ÅÊÏÂÀÍÅͽʽϽ¾Ë;½ÎÌÈ¿ÂÈÅÏÂ

ʽͽÎÏÂÊÅÜϽ ϽǽÅÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏϽÅÉʽ¾ÅËÏÅÔÊÅŽ¾ÅËÏÅÔ ÊÅÎÏÍÂÎË¿Å¿×ÄÁÂÆÎÏ¿ÅܬËͽÁÅÏË¿½ÌÍÂÄÌËÎÈÂÁÊÅÏÂÀËÁÅÊÅ ÎÂ˾Í×Ö½ÀËÈÜÉË¿ÊÅɽÊÅÂʽÎ×ÄÁ½¿½ÊÂÏËÅ¿ÇÈÛÔ¿½ÊÂÏËʽ ÏË¿½Í½ÄÊË˾ͽÄÅ¿ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÜÌÍËÓÂΧ½ÏËÅÄÒËÁÂÊɽ ÏÂÍŽȿÎ׿ÍÂÉÂÊʽϽÎÂÈÂÇÓÅËÊʽÌÍËÀͽɽνÌÍÅ¿ÈÂÔÂÊÅ ÎËÍÏË¿Â Å ÈÅÊÅÅ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ ËÏ ž×ÈÀ½ÍÅÜ ©ÂÇÎÅÇË ¥Ï½ ÈÅÜ ±Í½ÊÓÅÜ ®¶ ÂÍɽÊÅÜ ®ÅÍÅÜ §½Ê½Á½ °ÇͽÆʽ Å ÁÍ ÎÏͽÊÅËÏÓÜÈοÜÏ¡ÂÔ¿  ¬ËÏËÄÅʽÔÅÊοÇÈÛÔ¿½Ï ÉÊËÀËÅÄÏËÔÊÅÓÅĽÁ˾ſ ÎÐÒËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ ÄÅÉËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ç½ÔÂÎÏ¿Ë Ê½ Ä×ÍÊËÏË Å ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ¾ËÈÂÎÏÅ Ÿ×ÏÍ¿ÅÁË¿½ Ͻ ÒžÍÅÁÅĽÓÅÜ ÅÄÇÐÎÏ¿ÂÊÅÜÏ ÉÐϽÀÂÊÂÄÅÎ Å ÇËɾÅʽÓÅÜϽ ÉÂÃÁÐÏÜÒÌÍËÁ×Èý¿½ÏÁ½¾×Á½ÏËÎÊË¿ÊÅÉÂÏËÁÅĽÎ×ÄÁ½¿½Ê ʽÅÄÒËÁÊËͽÄÊË˾ͽÄÅÂÔÍÂÄËÎ×ÖÂÎÏ¿Ü¿½ÊÂÏËʽÓÂÊÊÅÍ ÇËɾÅʽÓÅÅÌËÌÍÅÄʽÓÅÏ Ç×ÉÇËÅÏËÂʽÎËÔÂʽÎÂÈÂÇÓÅÜϽ ʽ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ ´ÍÂÄ ÏÂÄÅ ÉÂÏËÁŠν Î×ÄÁ½ÁÂÊÅ ÀËÈÜÉ ¾ÍËÆÌÂÍÎÌÂÇÏÅ¿ÊÅÈÅÊÅÅÅÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÊËÉÂͽ ËÏÈÅÔ½¿½ÖÅ ÎÂÎÌË ¿ÅÎËǽϽÎÅÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏÅǽÔÂÎÏ¿ËʽÄ×ÍÊËÏË ÇË ÅÏËÅɽÏÌËÏÂÊÓŽÈÁ½ÎÂÌÍ¿×ÍʽϿÊË¿ÅÎËÍÏ˿¼ʿµ   «Î¿ÂÊ ÇËÊ¿ÂÊÓÅËʽÈÊÅÏ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅ ÉÂÏËÁÅ ÌÍËÁ×Èý ¿½ ÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂÏË Å Ê½ ¾ÅËÏÂÒÊËÈËÀÅÔÊÅ ÉÂÏËÁÅ ÇËÅÏË Ë¾½Ô ÅɽÏÌË ËÀͽÊÅÔÂÊÅ¿×ÄÉËÃÊËÎÏÅ¿ÏË¿½ËÏÊËÕÂÊÅ«ÌÏÅÉÅ ÄÅͽÊÂÏËʽÎÅÎÏÂÉÅÏÂĽÍÂÀÂÊÂͽÓÅÜÌÍÅÏ¿×ÍÁ½Ï½ÌÕÂÊÅÓ½ ÔÍÂÄ ¿ÇÈÛÔ¿½Ê ʽ ͽÄÈÅÔÊÅ ÂÇÎÌȽÊÏÅ Å ÀÂÊËÏÅÌ˿ ĽÂɽ ÓÂÊÏͽÈÊË ÉÜÎÏË ¿ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜϽ žËýÊË¿½ Å ²½ÁÃÅÅ¿½ÊË ¿½ A"OZHANOVAAND,)RZ  ­½Äͽ¾ËÏÂʽÂÂÑÂÇÏÅ¿ ʽ ÎÅÎÏÂɽ Ľ ÍÂÀÂÊÂͽÓÅÜ ÔÍÂÄ ÎËɽÏÅÔÂÊ ÂɾÍÅËÀÂÊÂÄÅÎ ¿ ÇÐÈÏÐͽËÏÊÂÄÍÂÈÅÎ×Ó¿ÂÏÅÜÌÍÅÀËÈÜɾÍËÆÀÂÊËÏÅÌË¿Â ÇËÜÏË ÐÎÌÂÕÊË ÉËàÁ½ ΠÅÄÌËÈÄп½ Ľ ÀÂÊÂÏÅÔÊÅ ÏͽÊÎÑËÍɽÓÅÅ žËýÊË¿½ÅÁÍ  ­ÂÀÂÊÂÍÅͽÊÅνÅνÅÁÂÊÏÅÑÅÓÅͽÊÅ ÎËɽÇÈËʽÈÊÅÈÅÊÅÅÏ¿×ÍÁ½ÌÕÂÊÅÓ½ ËÏÈÅÔ½¿½ÖÅÎÂËÏÅÄÒËÁ ÊÅÏÂÀÂÊËÏÅÌË¿ÂÌË¿½ÃÊŽÀÍËÊËÉÅÔÂÎÇÅÌÍÅÄʽÓÅ ¬ÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÏ ÀËÁÅÊÅ ËÎ˾Âʽ ½ÇÏнÈÊËÎÏ ÌÍÅÁ˾ſ½Ï ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜϽ ο×ÍĽÊÅ Î ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ʽ Î×ÖÂÎϿп½ÖËÏË ¾ÅËͽÄÊË˾ͽÄÅÂËÏËÏÁ½ÈÂÔÂÊÅÏÂÁÅ¿ÅÅÇÐÈÏÐÍÊÅ¿ÅÁË¿Âʽ

ÌËÔ¿ÂÊËÏËÌÈËÁËÍËÁÅ ½ÀÍËÂÇËÈËÀÅÔÊËÅÄÌÅÏ¿½ÊÂʽÎËÍÏË¿Â Ï¿×ÍÁ½ÌÕÂÊÅÓ½¿Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏËÏËÎÊË¿ÊÅÏÂÅÊÏÂÊÄÅ¿ÊÅѽÇÏË ÍÅsÎÂÅϾË˾Í×ÖÂÊÅ ˾ͽ¾ËÏǽʽÌËÔ¿½Ï½ ÊËÍÉÅʽÏËÍÂÊ ÅͽÄÈÅÔÊÅÊÅ¿½Ê½¿ËÁË˾ÂÄÌÂÔÂÊËÎÏ


ʽÈÅÊÅÅÏÂÎ×ÎÎ×Á×ÍýÊÅÂʽÉËÇ×ÍÀÈÐÏÂÊÌËÁÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜϽ ʽž¡® ǽÏË¿ÊÂÜÌË̽Á½ÏνÉËÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÈÅÊÅÅ ¬Ë ÎÂÍÅËÄÂÊ ÐÎÌÂÒ ÎÈÂÁ¿½ Á½ ΠÌËÎÏÅÀÊ ÌË ÌËÁ˾ÍÜ¿½Ê ÎÅȽϽ ʽ ÀÈÐÏÂʽ ǽÇÏË Å Ð¿ÂÈÅÔ½¿½Ê Î×Á×ÍýÊÅÂÏË Ê½ ǽ ÍËÏÅÊËÅÁÊÅÌÅÀÉÂÊÏÅ¿Ä×ÍÊËÏËʽ¾×ÈÀ½ÍÎÇÅÏÂÎËÍÏË¿ÂÏ¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½¤½Ï½ÄÅÓÂÈÏÍܾ¿½Á½¾×Á½ÏÌÍËÁ×ÈÃÂÊÅÌÍÂÇ×ÎʽÏÅ ÏÂÌÍÂÄÀÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜÌËÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂʽÍÂÄÂÍ¿ÊÅÏÂÀÈÅ ½ÁÅÊÅÀÈÐÏÂÊÅÊÅĽͽÊʽž×ÍĽÇËοÂʽËÓÂÊǽʽǽÔÂÎÏ ¿ËÏËʽÀÈÐÏÂʽÅÁËÎÏË¿ÂÍÂÊËϾËÍʽÃÂȽÊÅÍÂÇËɾÅʽÊÏÊÅ ÀÂÊËÏÅÌË¿Â ªÂ˾ÒËÁÅÉË Â Á½ ¾×Á½Ï ʽÌͽ¿ÂÊÅ ÁËÌ×ÈÊÅÏÂÈÊÅ ÑÅʽÊÎË¿Å ÅÊ¿ÂÎÏÅÓÅŠĽ ÁË˾ËÍÐÁ¿½ÊÂÏË Ê½ ¾ÅËÒÅÉÅÔʽϽ Å ÏÂÒÊËÈËÀÅÔʽϽȽ¾ËͽÏËÍÅŠĽÁ½¾×Á½ÏĽÁ×ȾËÔÂÊÅÅÄÎÈÂÁ ¿½ÊÅÜϽ¿Ï½ÄÅʽÎËǽ

 ­«¯¢²ª¥´¢®§¥¥¤®¨¢¡Ÿª¥¼

«ÌÏÅÉÅÄÅͽÊÂÏË Ê½ ½ÀÍËÏÂÒÊÅǽϽ ʽ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½  ÁÍÐÀÅÜÏ¿½ÃÂÊѽÇÏËÍʽÍÂÁÎ×ÎÎËÍϽĽÌË¿ÅÕ½¿½ÊÂʽÁ˾Š¿ÅÏÂÌÍÂÄÅÄÉÅʽÈÅÏÂÀËÁÅÊÅËÏʽԽÈËÏËʽÓÂÈÂʽÎËÔÂÊÅÏ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜÌËÌËÁ˾ÍÜ¿½ÊÂʽϿ×ÍÁ½Ï½ÌÕÂÊÅÓ½¿ž×ÈÀ½ÍÅÜ ÁËÎÂÀ½ÁÂÇ¿½ÏÊÅϽÀÍËÏÂÒÊÅÔÂÎÇÅÍÂÕÂÊÅÜν¿Î×ÎÏËÜÊÅ Á½ÉÅÊÅÉÅÄÅͽÏʾȽÀËÌÍÅÜÏÊÅÏ¿×ÄÁÂÆÎÏ¿ÅÜʽÎÍÂÁ½Ï½ Á½ Á˾ÈÅýÏÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽÁ˾ÅËÈËÀÅÔÊÅÜÌËÏÂÊÓŽÈÅÁ½Ü ÎϽ¾ÅÈÅÄÅͽÏ ¬ÍÂÄÅÄÉÅʽÈÅÏÂÀËÁÅÊÅ¿¥¬¯¬s´ÅÍ̽ÊνÎ×ÄÁ½ÁÂÊÅ ÏÂÒÊËÈËÀÅÅĽËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂʽϿ×ÍÁ½Ï½ÌÕÂÊÅÓ½ ÇËÅÏËËÏͽÄÜ ¿½ÏÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜÏ½Ê½Ê½Æ ¿½ÃÊÅϽÀÍËÏÂÒÊÅÔÂÎÇÅѽÇÏËÍÅs ÎÂÅϾÂʽÊËÍɽÅÀ×ÎÏËϽʽÌËο½ ÌËÁÒËÁÜÖŽÀÍËÏÂÒÊÅÔ ÎÇÅÎÍËÇ˿ ˾ͽ¾ËÏǽʽÌËÔ¿½Ï½ÅÎÂÅϾË˾Í×ÖÂÊÅÜ ÏËÍÂÊ žË;½ÎÌÈ¿ÂÈÅÏ ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅÏžËÈÂÎÏÅÏ ŸÌËÎÈÂÁÊÅÏÂÀËÁÅÊÅÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜϽ˾ҿ½Ö½ÏÎÈÂÁÊÅÏÂÌË ¿½ÃÊÅ ÏÂÒÊËÈËÀÅÔÊÅ ½ÎÌÂÇÏÅ ÌÍËÐÔ¿½Ê ʽ ÊÜÇËÅ ÂÈÂÉÂÊÏŠʽ ÅÊÏÂÀÍÅͽʽϽ ¾Ë;½ Î ÌÈ¿ÂÈÅÏ ¿ÈÅÜÊÅ ʽ ͽÎÏÂÃÊÅÏ ÍÂÀÐȽÏËÍÅ Å ÅÄ¿×ÊÇËÍÂÊË¿ËÏË ÌËÁÒͽʿ½Ê ËÌÏÅÉÅÄÅͽÊ ÎÅÎÏÂɽϽʽÏËÍÂÊÂʽϿ×ÍÁ½ÌÕÂÊÅӽſÈÅÜÊÅÂÏËÆ¿×ÍÒÐ

ÎÂÉ 'RAMINEAE Å ¿ÇÈÛÔ¿½ÊÂÏË ÉÐ ¿ ÀÂÊËɽ ʽ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕ ÊÅÓ½ ÂÊÅĽÁ˾ÍËǽÔÂÎÏ¿ËʽÄ×ÍÊËÏË ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏÇ×ÉÍ½Ä ÈÅÔÊÅ ¿ÍÂÁÅÏÂÈÅ ¾ËÈÂÎÏÅ Å ½¾ÅËÏÅÔÊÅ ÎÏÍÂÎË¿Å ¿×ÄÁÂÆÎÏ¿ÅÜ sÎÏÐÁ ÎÐÕ½ ÉÅÊÂͽÈÂÊÎÏÍÂÎÎÂÎ×Á×ÍýϿ¾ÈÅÄÇËÍËÁÎÏ¿Â ÊÅÏÂÁÅ¿ÅÅÇÐÈÏÐÍÊÅ¿ÅÁË¿ÂʽÌÕÂÊÅӽϽËÏÍËÁË¿ÂÏÂ4RITICUM Å !EGILOPS žËýÊË¿½ Å ÁÍ   ¬ÍËÁ×Èý¿½ ͽ¾ËϽϽ ÌË ÓÂÈÂʽÎËÔÂÊËÏËÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂʽËÏÁ½ÈÂÔÂʽϽÒžÍÅÁÅĽÓÅÜ¿ ÇËɾÅʽÓÅÜξÅËÏÂÒÊËÈËÀÅÅÏžËýÊË¿½ÅÁÍ A °ÎϽ ÊË¿ÂÊŠν ĽÇËÊËÉÂÍÊËÎÏÅ ¿×¿ ¿Í×Äǽ Î ÇÍ×ÎÏËο½ÂÉËÎÏϽ ʽ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ Î ¿ÅÁË¿Â ËÏ ÍËÁË¿ÂÏ !EGILOPS !GROPIRUM 4RITICUM "OZHANOVA ET AL  ²½ÁÃÅÅ¿½ÊË¿½ Å ÁÍ   žÈ½ÀËÁ½ÍÂÊÅÂʽÐÎÌÂÕÊËÏËÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂʽÉÂÏËÁ½Ê½ÂɾÍÅ ËÎ̽ÎÜ¿½ÊÂÏËÎϽʽ¿×ÄÉËÃÊËÌËÈÐÔ½¿½ÊÂÏËʽÒžÍÅÁÊÅͽΠÏÂÊÅÜËÏÇÍ×ÎÏËο½ÊÂÏËʽϿ×ÍÁ½ÌÕÂÊÅÓ½ÅÎÌË ËÏÁ½ÈÂÔÂÊÅ ¿ÅÁË¿ÂËÏÍËÁ!EGILOPS²½ÁÃÅÅ¿½ÊË¿½ÅžËýÊË¿½  ¤½ ÌËÔʽ ÅÁÂÊÏÅÑÅÓÅͽÊÂÏË Ê½ ÌÍÂÊËν ʽ ÔÐÃÁ ÀÂÊÂÏÅÔÂÊ É½ ÏÂÍŽÈËÏËÏÁ½ÈÂÔÂÊÅÏ¿ÅÁ˿¿ÌËÈÐÔÂÊÅÏÂÒžÍÅÁÊÅÈÅÊÅÅ ËÏʽÌÍÂÁʽÈÅÏÂÀÂÊÂͽÓÅÅÔÍÂÄÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂʽÓÅÏËÈËÀÅÔÊÅÅ ÉËÈÂÇÐÈÜÍÊÅÉÂÏËÁÅ

Ÿ½ÃÊËʽÌͽ¿ÈÂÊÅ¿ʽÐÔʽϽÁÂÆÊËÎÏÎÏ¿×ÍÁ½Ï½ÌÕÂÊŠӽĽÂɽÏÀÂÊÂÏÅÇË ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÏÂÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅܬÍËÁ×Èý¿½Ï ÌÍËÐÔ¿½ÊÅÜϽʽÀÂÊÂÏÅÔʽϽÌÍÅÍËÁ½Ê½¿½ÃÊÅÇËÈÅÔÂÎÏ¿ÂÊÅ ÌÍÅÄʽÓÅ «ÔÂÍϽ¿½Ö½Ï½ ΠÌÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÏ ÀËÁÅÊÅ ÏÂÊÁÂÊ ÓÅÜĽÅÄÉÂÊÂÊÅÂʽοÂÏË¿ÊÅÜÇÈÅɽϿÌËÎËǽʽÀÈ˾½ÈÊË Ä½ÏËÌÈÜÊÂÅʽɽÈÜ¿½ÊÂʽÌËÔ¿ÂʽϽŽÏÉËÎÑÂÍʽ¿È½ÃÊËÎÏ Ê½ÈËÊĽÌËÔ¿½Ê ʽ ÂÇÎÌÂÍÅÉÂÊϽÈʽ ͽ¾ËϽ ο×ÍĽʽ Î ÅÄÐÔ½¿½Ê ŠÌË¿ÅÕ½¿½Ê ʽ ÎÐÒËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏϽ Å ÌÍÅ Ï¿×ÍÁ½ Ͻ ÌÕÂÊÅÓ½ ¬ÍÅÈËÃÂÊ ¾Â ÓÜÈËÎÏÂÊ ÌËÁÒËÁ Î׿ÉÂÎÏÊË Î À Í˾ÅËÅÊÎÏÅÏÐϽ¿®ËÑÅÜ ¿ÇÈÛÔ¿½ÖÇËɾÅʽÓÅÜËÏÉÂÏËÁÅʽ ͽÄÈÅÔÊÅÊÅ¿½ ÇȽÎÅÔÂÎÇÅÀÂÊÂÏÅÔÂÊ ÉËÍÑË ÑÅÄÅËÈËÀÅÔÂÊÅ



¬ÍË¿ÂÃÁ½Ê ʽ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊË ÀÂÊÂÏÅÔÊÅ ÅÄÎÈÂÁ¿½ ÊÅÜÎÓÂÈËÌÏÅÉÅÄÅͽÊÂʽÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÜÌÍËÓÂÎÅ ÅÄÀͽÃÁ½ÊÂʽÌͽ¿ÅÈʽÎÂÈÂÇÓÅËÊʽÎÏͽÏÂÀÅÜ






§ÈÛÔË¿ÌÍ˾ÈÂÉĽÎÂÈÂÇÓÅÜϽʽϿ×ÍÁ½Ï½ÌÕÂÊÅÓ½ÐʽΠËÎ˾ÂÊËÎÈÂÁ¿ÈÅĽÊÂÏËÊÅ¿¢® ÂǽÔÂÎÏ¿ËÏËʽÄ×ÍÊËÏ˯˿½ ÂÇËÉÌÈÂÇÎÊËÌËÊÜÏÅÂÅ¿ÇÈÛÔ¿½ÌÍÅÄʽÓŠҽͽÇÏÂÍÅÄÅͽÖÅ ÑËÍɽϽÅͽÄÉÂÍÅÏÂʽÄ×ÍÊËÏË ÊÂÀË¿½Ï½ÎÏ×ÇÈË¿ÅÁÊËÎÏ Î× Á×ÍýÊÅEʽÌÍËÏÂÅÊÅÀÈÐÏÂÊ ÎÅȽʽÀÈÐÏÂʽ¡ËÀËÈÜɽÎÏ ÌÂÊ¿×ÌÍËÎ×ÏÎÇËÈÅÔÂÎÏ¿ËÏËʽÌÍËÏÂÅʽ¿Ä×ÍÊËÏËÂÍÂÕÂÊ ËÈÜÉʽ¾ËÍËÏÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÈÅÊÅÅν½Ê½ÈÅÄÅͽÊÅÌËÌËǽĽ ÏÂÈÜÎ×Á×ÍýÊÅÂʽÌÍËÏÂÅÊ¿Ä×ÍÊËÏË°ÎϽÊË¿ÂÊË Ô  ËÏÏÜÒÌË̽Á½Ï¿ÂÁʽÀÍÐ̽Î×ÎÎϽÊÁ½ÍϽĽǽÔÂÎÏ¿ËsÎËÍÏ ®½ÏÐÍÊ  ǽÏË  ËÏ ÈÅÊÅÅÏ ÀË Ê½Á¿ÅÕ½¿½Ï «ÇËÈË   ËÏ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÏÂÈÅÊÅÅsÀÍÐ̽ŸÅ®ÌËǽĿ½ÏÎÍÂÁÊË¿ÅÎËÇËÎ× Á×ÍýÊÅ ʽ ÌÍËÏÂÅÊ ËÏ    ÁË    Å ËÏÀË¿½ÍÜÏ Ê½ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜϽʽž¡®ÌËÏËÄÅÌËǽĽÏÂÈŸÀÍÐ̽ϽÎÊ½Æ ÊÅÎÇË Î×Á×ÍýÊÅÂʽÌÍËÏÂÅÊËÏÁË¿ÈÅĽÏËÏ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÏ ÈÅÊÅÅ ¬Ë ÌËǽĽÏÂÈÜ Á˾ſ ʽ ÉËÇ×Í ÀÈÐÏÂÊ ¿ Ä×ÍÊËÏË¿ÀÍÐ̽ϽʽÎϽÊÁ½ÍϽĽǽÔÂÎÏ¿Ë®½ÏÐÍÊ   ÌË̽Á½Ï ËϽʽÈÅÄÅͽÊÅÏÂÈÅÊÅŠǽÏËËÏÏÜÒÀËʽÁ ¿ÅÕ½¿½Ïª½Æ ÀËÈÜɾÍËÆËÏÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÏÂÈÅÊÅÅ ÀÍÐ̽ŸÅ® νÎ×ÎÎÍÂÁÊË¿ÅÎËÇËÎ×Á×ÍýÊÅÂʽÉËÇ×ÍÀÈÐÏÂÊ ËÏÀË¿½ÍÜÖË Ê½ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜϽʽž¡®sʽÁª½Æ ɽÈ˾ÍËÆʽÂÀÍÐ̽Ͻ

«ÓÂÊǽÌËǽÔÂÎÏ¿ËʽÄ×ÍÊËÏË

ÅνËÏÊÂÎÂÊÅÇ×ÉÌ×Í¿½ÀÍÐ̽©ÊËÀË¿ÅÎËǽÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏÇ×É ¾Í½ÕÊÂÎϽɽʽνÌËǽĽÈÅËÏÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÏÂ˾ͽÄÓÅ ª½Æ ÀËÈÜɽÔпÎÏ¿ÅÏÂÈÊËÎÏÅÇ×ÉÁ¿½Ï½Ì½ÏËÀÂʽνÌËǽĽÈÅ Ê½Æ É½È×ÇÌÍËÓÂÊÏËÏÀÂÊËÏÅÌË¿ÂÏ ¿ÇÈÛÔÂÊÅ¿ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜ Ï½«ÌÍÂÁÂÈÂÊÅν˾ͽÄÓÅÎÁ˾ͽſÅÎËǽÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏÂÁÊË ¿ÍÂÉÂÊÊËÇ×ÉǽÑÜ¿½Í×ÃÁ½Å¾Í½ÕÊÂÎϽɽʽ ÌÍÅÏÂý¿½ÖÅ Å ÓÂÊÊÅ ÎÏË̽ÊÎÇŠǽÔÂÎÏ¿½ ÇËÂÏË Â ÌÍÂÁÌËÎϽ¿Ç½ Ľ ÌË Ê½ ϽÏ×ÕÊËÏËÅÉ¿ÇÈÛÔ¿½Ê¿ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÜÌÍËÓÂΪÂÁÜÈÇË¿½   ŸÎÅÔÇÅÅÄÌÅÏ¿½ÊÅÎËÍÏË¿ÂνÌËǽĽÈÅÅÄ¿ÂÎÏ¿½ÎÏÂÌÂÊʽ ÔпÎÏ¿ÅÏÂÈÊËÎÏÇ×É¿ÅÁË¿ÂÏÂʽÍËÁ&USARIUMª½Ì×ÈÊËÅÉÐÊÊÅ ÌÍÂÄÁ¿ÂÏÂѽÄÅʽĽͽÄÜ¿½Ê ǽÇÏËÅϽÇÅ¿½Î¿ÅÎËǽÐÎÏËÆ ÔÅ¿ËÎÏÊÂνÐÎϽÊË¿ÂÊŪÂÁÜÈÇË¿½ A 



ÉËÈÂÇÐÈÜÍÂʬËÈÐÔÂʽÂÓÂÊʽÅÊÑËÍɽÓÅÜĽʽÎÈÂÁÜ¿½ÊÂÏË Ê½ÎÌËÎ˾ÊËÎÏϽĽËÎÉËÍÂÀÐȽÓÅÜÅÌÍÅÄʽÓÅ ÇËÅÏËҽͽÇÏ ÍÅÄÅͽÏͽÎÏÂýÅÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽʽϿ×ÍÁ½Ï½ÌÕÂÊÅÓ½¿Á¿Â ÎÍÂÁÅsÊËÍɽÈʽ¿ËÁË˾ÂÄÌÂÔÂÊËÎÏÅ¿ËÁÂÊÁÂÑÅÓÅÏ¡ÂÔ¿ ŞËýÊË¿½  °ÎϽÊË¿ÂÊÅν¿ÈÅÜÊÅÜϽʽ½ÁÅÏÅ¿ÊÅÏŠʽÁÅÏÅ¿ÊÅÏÂÁËÉÅÊÅͽÊÂÅÂÌÅÎÏ½Ä ÀÂÊÊÅÂÑÂÇÏÅÌÍÅÐʽΠÈÂÁÜ¿½ÊÂÏËʽÅÄÐÔ½¿½ÊÅÏÂÌÍÅÄʽÓÅÅÎ×ËÏÊËÕÂÊÅÜϽÉÂÃÁÐ ÏÜÒ ¿ ÇËÊÏÍËÈÊÅÏ ŠÎÏÍÂÎË¿ÅÏ ÐÎÈË¿ÅÜ ÌËÎËǽϽ ʽ ÁÂÆÎÏ ¿Å ʽ ÁËÉÅʽÊÏÊÅÏ ÈËÇÐÎÅ $ECHEV ET AL   ª½Ìͽ¿ÂÊŠνÅÄ¿ËÁÅĽ¿ËÁÂÊÂʽÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÜÌÍËÓÂÎÌËËÏÁÂÈÊÅÌÍÅ ÄʽÓÅÅÎÍÂÁÅǽÏËͽÄ̽ÁʽÀÂÊÂͽÓÅÜ ËÏÇËÜÏËÉËÃÂÁ½Î ¿ËÁÅÂÑÂÇÏÅ¿ÂÊËϾËÍÌËÁÒËÁÜÖ½ÎÂÈÂÇÓÅËÊʽÎÒÂɽÓÂÊÊËÎÏ ¿ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊË ËÏÊËÕÂÊÅ ʽ ¿ÇÈÛÔÂÊÅÏ ¿ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÂÏË ÍË ÁÅÏÂÈÅ «ÌÍÂÁÂÈÂÊŠν ÉÅÇÍËνÏÂÈÅÏÊŠɽÍÇÂÍÅ ÌËÁÒËÁÜÖŠĽÅÁÂÊÏÅÑÅÓÅͽÊÂʽÀÂÊËÏÅÌÊÅÏÂͽÄÈÅÔÅÜÉÂÃÁÐÎËÍÏË¿ÂÅ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÈÅÊÅÅÏ¿×ÍÁ½ÌÕÂÊÅÓ½°ÎϽÊË¿ÂÊÂËÏÔÂÏÈÅ¿ÌË ÈÅÉËÍÑÅÄ×É ÉÂÃÁРͽÄÈÅÔÊÅÏ ÀÍÐÌÅ ÀÂÊËÏÅÌË¿Â ÐÔ½ÎÏ¿½ÖÅ ¿ÁŽÈÂÈʽϽÇÍ×ÎÏËÎǽ ¿ÇÈÛÔ¿½ÖÅÏËÈÂͽÊÏÊÅϝ  žÂ ÈËÎȽ¿½ ÎÍÂÁÊËÏËÈÂͽÊÏÊÅÏŸ×ÄÒËÁ ÅÔпÎÏ¿ÅÏÂÈÊÅÈÅÊÅÅ  ÂÍÀ½Ê½Å ¿ÈËÇÐÎÅʽ! ÒÍËÉËÄËɽϽ ¿×ÍÒÐÇËÜÏËÌÍÅ ÒÂÇνÌÈËÅÁʽϽÌÖÂÊÅÓ½ÂÁËÇȽÁ¿½ÊËĽʽÈÅÔÅÂʽ14,SĽ ËÎÉËÏÅÔÂÊÌËÏÂÊÓŽÈžËýÊË¿½ÅÁÍ   ´ÍÂÄÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂÊ½Ê½Æ Î׿ÍÂÉÂÊÊÅÉÊËÀË¿½ÍŽÊÏÊÅÉÂÏË ÁÅǽÏËÇȽÎÏÂÍÂʽʽÈÅÄ ­®s½Ê½ÈÅÄÅÁÍÂʽÌͽ¿ÂʽËÓÂÊ Ç½ ǽÇÏËʽÀÂÊÂÏÅÔÊËÏËͽÄÊË˾ͽÄÅ¿ÇͽÆʽϽѽĽʽΠÈÂÇÓÅÜϽ Ͻǽ Šʽ ÌÂÍÎÌÂÇÏÅ¿ÊËÎÏϽ ʽ ËÏÁÂÈÊÅÏ ÀÂÊËÏÅÌŠĽÅÄÌËÈÄ¿½Ê¿ÇËɾÅʽÏſʽϽÎÂÈÂÇÓÅÜ¡ÂÔ¿  ¬ÍŠȽÀ½ÊÅÜÏ­®s½Ê½ÈÅÄÌËÄ¿ËÈÅÁ½¾×ÁÂÐÎϽÊË¿ÂʽÎϽ¾ÅÈÊËÎÏϽ ʽ¿Ä½ÅÉË¿Í×ÄÇÅÏÂÉÂÃÁÐÊÜÇËÅÌÍÅÄʽÓÅ ÊÂĽ¿ÅÎÅÉËËÏÅÄ ÉÂÊÂÊÅÂÏËʽÎÍÂÁ½Ï½ ÇËÂÏËÂËÏÅÄÇÈÛÔÅÏÂÈʽ¿½ÃÊËÎÏĽ¿Ë ÁÂÊÂÏË Ê½ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÜ ÌÍËÓÂÎ ¤½ÌËÔʽ ÎÅÎÏÂɽÏÅÄÅͽÊÂÏË Å Ë¾Ë¾Ö½¿½ÊÂÏË Ê½ ÍÂÄÐÈϽÏÅÏ ËÏ ÁËÎÂÀ½ÕÊÅÏ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜ ÌËʽÎÈÂÁÜ¿½ÊÂʽÀËÈÜɾÍËÆÇËÈÅÔÂÎÏ¿ÂÊÅÏÂÌÍÅÄʽÓÅÎÓÂÈ Î×ÄÁ½¿½ÊÂʽ¾½Ä½ËÏÁ½ÊÊÅ ¿×ÄËÎÊË¿½Ê½ÇËÜÏËÁ½¾×ÁÂÍ½Ä Í½¾ËÏÂÊÎ׿ÍÂÉÂÊÂÊÉËÁÂÈʽÎÂÈÂÇÓÅÜʽϿ×ÍÁ½Ï½ÌÕÂÊÅÓ½


¿Ê½ÕÅÐÎÈË¿ÅÜ °ÎϽÊË¿ÂʽÂÑÂÊËÏÅÌʽϽÎϽ¾ÅÈÊËÎÏʽÀËÈÜɾÍËÆÀÂÊËÏÅ ÌË¿ÂÏ¿×ÍÁ½ÌÕÂÊÅÓ½ÌËÁ˾ſÅÅÁÍÐÀÅÎÂÈÂÇÓÅËÊÊË ÄʽÔÅÉÅ ÌÍÅÄʽÓÅĽÓÂÈÅÏÂʽÎÂÈÂÇÓÅÜϽ ¥ÄÎÈÂÁ¿½ÊË Â ÀÂÊÂÏÅÔÊËÏË Í½ÄÊË˾ͽÄÅ ËÏ Í½¾ËÏÊÅÏ ÇË ÈÂÇÓÅÅÅÊ½Æ ÊË¿ÅÏÂÈÅÊÅÅÏ¿×ÍÁ½ÌÕÂÊÅÓ½¿¥ÊÎÏÅÏÐϽ ǽÏË Â ÅÄ¿×ÍÕÂÊË ÀÍÐÌÅͽÊÂÏË Ê½ ÀÂÊËÏÅÌË¿ÂÏ ÔÍÂÄ ÇȽÎÏÂÍÂÊ Å ­® ½Ê½ÈÅÄ¡ÂÔ¿   ¤½Ì×Í¿ÅÌ×ÏÎ׿ÉÂÎÏÊËΝÀÍ˾ÅËÅÊÎÏÅÏÐϽÂҽͽÇÏÂÍÅÄŠͽʽÇËÈÂÇÓÅÜËϾ×ÈÀ½ÍÎÇÅÀÂÊËÏÅÌË¿ÂÏ¿×ÍÁ½ÌÕÂÊÅӽʽÉË ÈÂÇÐÈÊËÊÅ¿ËÎÉÅÇÍËνÏÂÈÅÏÊÅɽÍÇÂÍÅÅÂÐÎϽÊË¿ÂÊËÎÍÂÁÊË ÊÅ¿ËʽÀÂÊÂÏÅÔÊËͽÄÊË˾ͽÄÅ£ÂÈ¿½  ¯Ë¿½ÌËǽĿ½ ÔÂÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÏÂÎËÍÏË¿ÂÅÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÈÅÊÅÅÅɽÏÏÜÎʽÀ ÊÂÏÅÔʽ ¾½Ä½ Å Â ÊÂ˾ÒËÁÅÉË Å ÌÍÂÄ ÎÈÂÁ¿½ÖÅÏ ÀËÁÅÊÅ Á½ ÌÍËÁ×ÈÃÅÓÂÈÂʽÎËÔÂʽϽͽ¾ËϽÌËÎ×ÄÁ½¿½ÊÂʽÀÂÊÂÏÅÔÊË Í½ÄÊË˾ͽÄÅ ¬ËÎϽ¿ÂÊË Â Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ½ÎËÓŽÏÅ¿ÊË ÀÂÊËÏÅÌÅͽÊ ÌÍÅ Ï¿×ÍÁ½Ï½ÌÕÂÊÅÓ½Î׿ÉÂÎÏÊËΝÀÍ˾ÅËÅÊÎÏÅÏÐϽ°ÎϽÊË¿Âʽ ¿ÅÎËǽÇËÍÂȽÓÅÜʽɽÍÇÂÍÅÏÂÎÑÂÊËÏÅÌÊÅÏÂҽͽÇÏÂÍÅÎ ÏÅÇÅ ËÏÔÂÏÂÊÅĽ½Ê½ÈÅÄÅͽÊÅÏÂÀÂÊËÏÅÌË¿ÂÏ¿×ÍÁ½ÌÕÂÊÅÓ½ 4ODOROVSKAETAL  

ſͽÆËÊÅÏÂʽÐÉÂÍÂÊÅÜÇÈÅɽÏÅÔÂÊÌËÜÎ ËÏÁÍÐÀ½«ÎÊË¿ÊÅ ÜÏÌÍ˾ÈÂɿϽÄÅʽÎËǽÂο×ÍĽÊÎ×ÎĽÏÍÐÁÊÂÊÅÜËϾËÍʽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ÅÀÂÊËÏÅÌË¿Â ÌËͽÁÅÈÅÌνʽÌËÎÏËÜÊÊËÁÂÆÎÏ¿ÅÂʽ ÎÏÍÂÎË¿ÅÏÂѽÇÏËÍÅ ËÈÜÉ ¾ÍËÆ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅ ÈÅÊÅÅ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ Š˾ͽÄÓÅ ËÏ¿ÅÁË¿ÂËÏÎÂÉ'RAMINEAEνËÓÂÊÜ¿½ÊÅÌËÌÍÅÄʽÓÅÏÂÎÏÐ ÁË Å ÎÐÒËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ ÔÍÂÄ ÇËοÂÊÅ ÉÂÏËÁÅ ¥ÄÈ×ÔÂÊŠν ΠÈÂÇÓÅËÊÊÅ ÈÅÊÅŠŠ˾ͽÄÓÅ ËÏ ËÏÁ½ÈÂÔÂÊÅÏ ¿ÅÁË¿Â Î ÉÊËÀË Á˾ͽÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏʽËÎÉËÏÅÔÂÊÎÏÍÂΞËýÊË¿½ÅÁÍ  žËýÊË¿½ÅÁÍ  °ÍÅÁÍ  ÅÎͽ¿ÊÅÏÂÈÊËÁ˾ͽĽ Ï¿×ÍÁ½Ï½ÌÕÂÊÅÓ½ÎÏÐÁËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ¡ÂÔ¿ÅÁÍ  ¥ÁÂÊ ÏÅÑÅÓÅͽÊÅν˾ͽÄÓÅËÏÍËÁ!EGILOPSËÏÈÅÔ½¿½ÖÅÎÂÎÌË ÁË ¾Í½ÎÏÐÁËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ¿Îͽ¿ÊÂÊÅÂÎ×ÎÎϽÊÁ½ÍÏ½Ä½Ê½Æ Á˾ͽ ÎÏÐÁËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏÌÍÅ˾ÅÇÊË¿ÂʽϽÌÕÂÊÅÓ½ÎËÍÏ©ÅÍËÊË¿Îǽ °ÍÅÁÍ ½ 

«ÓÂÊǽÌËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏÇ×ÉÅÇËÊËÉÅÔÂÎÇÅ¿½ÃÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ

¢ÁʽËÏËÎÊË¿ÊÅÏÂÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÓÂÈÅÂÎ×ÄÁ½¿½ÊÂÏËʽÈÅ ÊÅÅ Î×ÔÂϽ¿½ÖÅ¿ÅÎËǽÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏÅǽÔÂÎÏ¿ËʽÄ×ÍÊËÏË Î¿ÅÎËǽÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏÎÌÍÜÉËÍ×ÃÁÅ ¾Í½ÕÊÂÎϽɽʽÅÑÐĽ ÍÅÐÉ ¤½ ÓÂÈϽ ÂÃÂÀËÁÊË ÌÍÅ ÐÎÈË¿ÅÜϽ ʽ ÅÄÇÐÎÏ¿ÂÊ ÅÊÑÂÇ ÓÅËÊÂÊÑËÊÎÂÅÄÌÅÏ¿½¿×ÄͽÎÏË¿½Ï½ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏʽʽÁ ¾ÍËÜ˾ͽÄÓÅÏ¿×ÍÁ½ÌÕÂÊÅÓ½ ÌÍÂÁÎϽ¿ÈÜ¿½ÖÅʽÕÅÅÔÐÃÁÅ ÎËÍÏË¿ÂÅÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÊËÉÂͽËÏͽÄÈÅÔÊÅÄ¿ÂʽʽÎÂÈÂÇÓÅ ËÊÊÅÜÌÍËÓÂάÍËÐÔ¿½ÊÂÏË¿ÇÈÛÔ¿½Ç½ÇÏË& &ÌËÇËÈÂÊÅÜʽ ÉÂÃÁпÅÁË¿ÅÅÉÂÃÁÐÎËÍÏË¿ÅÇÍ×ÎÏËÎÇŠϽǽÅÎϽ¾ÅÈÅÄÅͽÊÅ ÅÄͽ¿ÊÂÊÅ ÌË ÉËÍÑËÈËÀÅÔÊÅ ÌÍÅÄʽÓÅ ÈÅÊÅÅ Å ÎËÍÏË¿Â ª½Á ¾ÍËÜËÏÅÄÌÅÏ¿½ÊÅÏÂ˾ͽÄÓÅνÎÔÐÃÁÂÎÏͽÊÂÊÌÍËÅÄÒËÁ ËϥϽÈÅÜ ±Í½ÊÓÅÜ §½Ä½ÒÎÏ½Ê °ÇͽÆʽ 39--)4 ©ÂÇÎÅÇË )#!2$! ®ÅÍÅÜÅÁÍ ¥ÄÌÅÏ¿½ÊÅÏÂ˾ͽÄÓÅνÀÍÐÌÅͽÊſĽ¿ÅÎÅÉËÎÏËÏÌÍËÜ¿ÅÏ ʽÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ¿ÌÂÏÀÍÐÌŠǽÏËÊ½Æ ÀËÈÜÉÌÍËÓÂÊÏËÏÏÜÒ  ν ÌÍËÜ¿ÅÈÅ ÉÊËÀË ¿ÅÎËǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ç×É Ç½ÑÜ¿½ Í×ÃÁ½ «ÓÂÊǽʽÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÏÂɽÏÂÍŽÈÅÌËÌÍÅÄʽÓÅÏ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏʽ¾ÅËÏÅÔÊÅŽ¾ÅËÏÅÔÊÅÎÏÍÂÎË¿Å ¿×ÄÁÂÆÎÏ¿ÅÜÅǽÔÂÎÏ¿ËʽÄ×ÍÊËÏË

«ÓÂÊǽϽ ʽ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÏ ɽÏÂÍŽÈÅ ÌË ÎÏÐÁË Å ÎÐÒËÐÎ ÏËÆÔÅ¿ËÎÏĽÌËÔʽÁ½Î¿ÇÈÛÔ¿½ÌÍÂÄÌËÎÈÂÁÊÅÏÂÀËÁÅÊſΠÈÂÇÓÅËÊʽϽÌÍËÀͽɽÌËÏ¿×ÍÁ½ÌÕÂÊÅÓ½ ÌËͽÁÅÀÂÊÂÏÅÔÊË Ë¾ÐÎÈË¿ÂʽϽÌË ÎȽ¾½ÎÏÐÁËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏʽϿ×ÍÁ½Ï½ÌÕÂÊÅÓ½ ËÏÂÁʽÎÏͽʽ ÅÌËͽÁÅÏÂÊÁÂÊÓÅÜϽĽÌËǽԿ½ÊÂʽÏÂÉÌ ͽÏÐÍÅÏÂÅʽɽÈÜ¿½ÊÂÏËʽÌËÔ¿ÂʽϽŽÏÉËÎÑÂÍʽ¿È½ÃÊËÎÏ



«ÓÂÊǽÌËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏÇ×ɽ¾ÅËÏÅÔÊÅÎÏÍÂÎË¿Å ¿×ÄÁÂÆÎÏ¿ÅÜ




2. АГРОХИМИЧНИ ПАРАМЕТРИ

Изграждането на високопродуктивни биологични системи, заедно с положителното им значение за ограничаване на екологичните рискове, поставя пред научните изследвания актуалността на въпроса за устойчиво управление на качествените параметри на почвата, чрез създаване на затворен цикъл и положителен баланс на хранителните вещества. Добре структурираното сеитбообращение, включващо бобови култури и земеделски практики, които осигуряват връщане в почвата на съществено количество биомаса, подлежаща на биодеградация е основа на устойчивите биологични системи. В този аспект междинните култури за зелена покривка (cover crops), които заемат угарния период преди пролетните култури и се засяват, за да бъдат инкорпорирани в почвата (зелено торене) или оставени като мулч, са ефективен елемент от биологичните сеитбообращения. Научните изследвания показват, че те намаляват риска от водна или ветрова ерозия и предпазват хранителните вещества от измиване, добавят свежа органична материя като променят положително хранителния режим, имат фитосанитарно действие като подтискат заплевеляването и различни патогени, и други. Особено внимание се отделя на продуктивността на картофите, тъй като те заемат основен дял в полските и зеленчукови сеитбообращения при биологично производство. Картофите оставят в края на своята ротация малко количество растителни остатъци и като следствие от интензивните обработки се създават условия за влошаване на основни почвени параметри. В статията представяме резултатите от изследване на специфичната и времева промяна в стойностите на основни агрохимични почвени параметри (почвена реакция, органичен въглерод, минерален азот, подвижен фосфор и усвоим калий) в полето на картофите след междинни култури за зелено торене, включени в биологично сеитбообращение. Изследванията са направени в полето на картофите от сеитбообращението ръж- фасул – смеска ръж+грах за зелено торене-картофи, в което всички култури от 2006г се отглеждат съгласно стандартите за биологично производство. Опитът се извежда в опитно поле Суходол, Софийско на ИП «Н. Пушкаров» върху излужена канелена горска почва слабо ерозирана. В структурата на сеитбообращението е включена бобова култура и зелено торене в полето на картофите за подобряване азотния режим на почвата. Смеската ръж+ грах, образувайки по-голямо

Екология

ЗА ИЗЛУЖЕНАТА КАНЕЛЕНА ГОРСКА ПОЧВА ПРИ БИОЛОГИЧНО УПРАВЛЕНИЕ количество биомаса, е ефективна за повишаване съдържанието на органичното вещество, като в същото време има добър противоерозионен ефект. Почвата в опитното поле е слабо запасена с азот и фосфор (общ N 0,107 – 0,157%, общ P 0,066 – 0,080%), добре запасена с калий, с тежък механичен състав, и слабо кисела почвена реакция. Анализирани са: pH в KCl, минерален азот, фосфор, калий и органичен въглерод (OC). Промените в стойностите на минералния азот (NH4 и NO3), подвижните форми на фосфора (P2O5) и усвоимия калий (K2O) са определяни периодично през вегетацията: рано напролет в полето на междинната култура за зелено торене (ръж +грах), при засаждане на картофите, веднага след заораване на смеската за зелено торене (1DAP), 30-ти ден (30 DAP), 60-ти ден (60 DAP) и 90-ти ден, прибиране на картофите (90 DAP). Определено е специфичното (по варианти) и времевото вариране в стойностите на pH и ОС за периода 2004-2010г. Направен е баланс на азота и фосфора в сеитбооборотното поле чрез модела и софтуера Баланс NP (Кутев и кол., 2010). Роля на междинната култура за зелено торене в баланса на азот и въглерод в почвата За подобряване хранителния режим на почвата, преди преминаване на сеитбообращението от конвенционално към биологично управление, полето е засято с пролетен фий за зелено торене. По този начин се постига скъсяване на угарния период до сеитбата на първата култура от сеитбообращението, съгласно изискването за устойчиво управление на почвените ресурси. Заедно с това има и друга екологична роля за ограничавене риска от ерозия през периода май и юни, когато е максимума на ерозионните валежи. Според литературни данни фият може да осигури чрез азотфиксация до 10 кг/`дка азот за следващата култура (Blevins et al., 1990), а използвани като зелено торене зимните междинни култури могат да предоставят от 20 до 55 % от необходимия азот (Malpassi et al., 2000). Заораването на фия се извърши през юни. Получиха се високи добиви от свежа (2317.2 кг/дкa) и суха биомаса (614

Табл. 1. Количества въглерод и азот (г/м2 ) инкорпорирани в почвата с биомасата на смеската добив суха биомаса, кг/дкa

концентрация, г/кг съдържание в биомасата, средно за 2007-2009 (г/м2) 2007 2008 2009 C N C N грах + ръж 198.0 231.6 246.9 90,6 5.06 в т. ч. ръж 110.1 138.4 96.8 415.3 14.7 47.8 1.68 грах 87.9 93.4 149.9 388.6 29.6 42.8 3.38

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.

31

съотношение C/N, % 18.1 28.2 13.1


кг/дкa), с която се инкорпорира 238.8 кг/дкa въглерод и 19.6 кг/дкa азот. Анализът показва че количеството въглерод е между 388 г/кг в биомасата на граха до 416 г/кг в биомасата на ръжта, която в момента на заораване е в напреднала вегетация. Поради ниското съдържание на азот 10-15 г/кг, приходът на N с житната компонента е малък, а делът на граха е повече от 2/3 от общия. Годишно със заораната биомаса от смеската се внася в почвата средно 90.6 г C/м2 и 5,06 гN/м2 ( табл. 1). Във връзка с приноса на културите за зелено торене някои автори съобщават, че добавката на азот от бобовите култури и зеленото торене е несъществен фактор за осигуряване на азотното хранене на пшеницата при органично производство ( Promayon and David, 1996|. Приходът в баланса на азота и въглерода варира през годините на изследване в зависимост от количеството на получената биомаса. В момента на прибиране ръжта се намира във фаза вретенене-начало на изкласяване, което увеличава дела на стъблото в общата биомаса и съдържанието на C респективно. Съотношението на C/N в биомасата (средно 19.1) благоприятства бързата минерализация, тъй като е по-ниско от граничното 1:25. По-високият дял на бобовата компонента в житно-бобовите смески през 2009 г. подобрява условията за бързо разграждане на инкорпорираната биомаса. Поради по-късия вегетационен период, в сравнение с равнинните райони, средното количество свежа биомаса от зимната междинна култура (ръж + грах), предназначена за зелено торене не е високо (428.4-586 кг/дкa). Освен надземната биомаса в почвата остава и значително количество коренова маса, която подлежи на минерализиране. Съгласно литературни източници (Sainju, 2006; 2005) количеството коренова биомаса и съдържанието на азот, което се инкорпорира с ръжта, като междинна култура е 25% от надземната биомаса, докато при фия и грахa е 10 % , а съдържанието на С при смеската е 10–15% от надземната биомаса. Динамика на минералния азот, подвижния фосфор и калий през вегетацията на картофите след зелено торене. Зеленото торене е практика с дългогодишна история и основна практика за подобряване хранителния статус на почвите и растенията в органичните системи. Доказано е, че комбинираното из-

ползване на зелено и органично торене подобрява съдържанието на С и N в почвата и увеличава добива и качеството на картофите (Mallory and Porter, 2007). Резултатите за динамиката на почвения минерален азот, определен за периода от инкорпориране на биомасата до фазата на прибиране на картофите е показана на фиг.1. Във фазата на инкорпориране съдържанието на минерален азот през всички години на изследване е най-ниско (6.2-8.4 мг/кг почва) и достига своя максимум през 3-та дата на отчитане (60DAP), която съвпада с периода на цъфтеж и начало на клубенообразуване (16.8-21.2 мг/кг почва). Бързото повишаване на температурата, добрата почвена и атмосферна влага благоприятстват разлагането на биомасата и отделянето на минерален азот. Количеството намалява след цъфтежа, когато се образуват клубените и се увеличава износа. Част от варирането на стойностите в полето може да се обясни с многократните вегетационни обработки на почвата, което променя условията за разлагане на органиката. Съдържанието на минерален азот (NH4 + NO3) отчетено през 60DAP (17.818.6 мг/кг почва), в слоя 0-20 см, където се развива кореновата маса на картофите показва, че за 5-6 седмици се достига до почти пълно минерализиране на внесената биомаса. До тази фаза износът на азот от картофите е малък и постепенно с формиране на клубените се увеличава. За сравнение съдържанието на NH4 + NO3 в угарта е 9.6 мг/кг и при фасула 12.5-14.8 мг/кг. Средно през 2009 г. са отчетени по-високи стойности, което може да се дължи, както на съчетанието на биотичните фактори, така и на натрупване на ефекта от по-голямото количество инкорпорирана биомаса за три години. От особена важност е процесът на минерализация на биомасата да съвпадне с времето на силен износ и активно приемане от картофените растения, за да се постигне висока ефективност на азота, реализиран от разлагането на органиката. Трябва да отбележим, че сеитбооборотното звено смеска за зелено торене –картофи идва в сеитбообращението след фасула, който също обогатява почвата с биологично фиксиран азот. Според редица изследвания биологичната азотфиксация е основен източник на азотно хранене в органичното земеделие, като фасулът фиксира 200 кг/ ха азот за година и по-голяма част се освобождава през

Фиг. 1. Динамика на минералния азот ((NH4 + NO3) през вегетацията на картофи след зелено торене

Фиг. 2. Динамика на подвижните форми на фосфора и калия в полето на картофи след зелено торене

32

бр. 9, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”


същия вегетационен сезон (van Kessel and Hartley, Табл. 2. Баланс на азота и фосфора в сеитбообращението 2000). Може да се очаква положителен ефект върху N кг/ха P2О5 кг/ха % N от вноса % P от вноса азотния режим на почвата с натрупването на ефек- 2007 г. та от отглеждането на бобови култури, заораване Внос: семена 2.7 0.9 19.63% 100% на растителна биомаса и подобряване на водно-фиотложения 3.0 0.0 21.92% зичните свойства на излужената канелена горска фиксация 8.0 0.0 58.45% почва. За подобряване на азотния режим в следващата ротация на сеитбообращението е предвидено Износ: растениевъдна продукция 14.3 1.1 104.60% 126% внасяне на оборски тор. общ внос 13.7 0.9 Съдържанието на подвижен фосфор и подвиж14.3 1.1 ния калий показва, че за изследвания период няма общ износ -0.6 -0.2 промяна в хранителния режим. С добива картофите излишък -2.1 -0.7 извличат най-голямо количество калии, след това излишък на хектар азот и фосфор (Николова М. 2010). Зеленото торене ефективност (%) 104.60% 126% може да повиши достъпността на фосфора, тъй като възвръщаемост (%) 104.60% 126% органичните киселини, които се отделят в процеса излишък (%) -4.60% -26% на минерализация на зелената биомаса повишават 2009 г. разтворимостта на неорганичните почвени фосфати. Внос: семена 2.7 0.9 19.63% 100% Поради това, че излужената канелена горска почва отложения 3.0 0.0 21.92% е слабо запасена с фосфор, за следващата ротация фиксация 8.0 0.0 58.45% на сеитбообращението се предвижда внасянето на Износ: растениевъдсурови фосфати. на продукция 23.1 1.4 168.86% 158% Излужената канелена горска почва е добре за- общ внос 13.7 0.9 пасена с калий, но контрола върху баланса е особе- общ износ 23.1 1.4 но важен, тъй като този хранителен елемент е опре- излишък -9.4 -0.5 делящ за качеството на картофите. През последната излишък на хектар -31.4 -1.4 година (2009 г.), в полето на картофите след зелено ефективност (%) 168.86% 158% торене са измерени високи стойности от 34.6-37.7 168.86% 158% мг K2O в слоя 0-20 cм и 23.5-24.4 мг K2O в слоя 20- възвръщаемост (%) излишък (%) -68.86% -58% 40 cм. Тези стойности са значително по-високи от измерените в полето на фасула. Явно това се дължи лен износ на почвен азот и фосфор и обедняване на на усвоените количества от междинната култура, почвата са показател за необходимост от внасянето които са освободени при минерализацията. Карто- им с оборски тор или компости. Заключение: фите добре се развиват при pH 4,5-5,0, но неутраУстойчивото управление на почвите при биолизирането на почвената киселинност е особено важно при биологично управление на почвите, тъй логично земеделие изисква системен контрол на като за повишаване ефективността на използване всички агрохимични почвени характеристики. В на хранителните елементи се разчита на активна органичното сеитбообращение зимната междинна микробиологична дейност. От началото на сеитбо- култура (ръж + грах) за зелено торене в полето на обращението не се отчита промяна в стойностите картофите е една алтернатива за добавяне на бина почвената киселинност -рН е в границите 5.1-5.3 оразградима биомаса, заедно с това на органичен въглерод и азот. Поради по-късия вегетационен пеза слоя 0-20 cм и 4.5-4.7 за слоя 20-40 cм. Баланс на азота и фосфора в сеитбообра- риод, в сравнение с равнинните райони, средното количество свежа и суха биомаса предназначена щението Използваният софтуер за изчисляване баланса за зелено торене не е високо. Отношението между на азота и фосфора на ниво ферма се базира на бю- C и N в инкорпорираната биомаса е в оптимални джетен анализ на приходните и разходните количе- граници (1:19) за бърза минерализация. Съдържаства на тези хранителни елементи от постъпилите нието на минерален азот (NH4 + NO3) в полето на количества със семена, торове и атмосферни отло- картофите след зелено торене отчетено през 60DAP жения и симбиотична азотфиксация и продадената (17.8-18.6 мг/кг почва) в слоя 0-20 см, където се развива кореновата маса на картофите показва, че за продукция (Кутев и кол., 2010). Наблюдава се увеличаване на продукцията във 5-6 седмици се достига до почти пълно минераливремето и с това влошаването на баланса на азота зиране на внесената биомаса. Балансът на азота и и фосфора в сеитбообращението. През 2007 година фосфора е отрицателен. За неговото подобряване имаме недостиг минимум от около 30% за азота и в следващата ротация е предвидено внасяне на около 50% за фосфора (табл. 2). За 2008 тези стой- оборски тор и сурови фосфати. ности са съответно около 40% и 77%, а за 2009 – Т. Митова, В. Кутев, Ил. Илиева 95% за азота и 83% за фосфора. Тези данни за заси-

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.

33


водна ерозия на почвата За факторите и риска Развитието на устойчиви земеделски системи, които да удовлетворяват настоящите и бъдещите нужди на човечеството като съхраняват в дълготраен аспект почвените функции, изисква познаване на ограниченията и потенциала за ползване на почвените ресурси. Природните условия (релеф, климат и почви), начинът на стопанисване на земята и неефективното прилагане на законодателството определят ерозията на почвата като най-сериозна заплаха за почвата в земеделските земи на България. Прогнозирането на риска от ерозия е един от основните етапи на противоерозионното проектиране. В статията са представени оценки за основните ерозионни фактори и риска от площна водна ерозия на почвата за територията на отделните административни области в България, основани на разработената през последното десетилетие Географска информационна система (ГИС )за ерозионни оценки (Лазаров и др., 2002; Nikolov et al., 2007). Оценките за ерозионните фактори и риска от площна водна ерозия на почвата са основани на подходa на Департамента по земеделие на САЩ – Служба за опазване на почвите и водите, за прогнозиране на почвените загуби от ерозия (Wischmeier & Smith, 1978), адаптиран и валидиран за условията на България (Лазаров и др., 2002; Rousseva, 2002; Nikolov et al., 2007). Валидирането е основано на данни от дългогодишни стационарни и моделни изследвания върху ерозионните процеси при различни природни и стопански условия, проведени от учени от секция „Ерозия на почвата” при ИП „Никола Пушкаров”. Моделът за прогнозиране на вероятните средногодишни почвени загуби от ерозия във функция от ерозионните фактори е разработен в САЩ за целите на противоерозионното проектиране (Wischmeier и Smith, 1965, 1978) и е известен като Универсално уравнение за почвените загуби ( USLE). Климатичният фактор на площната водна ерозия е характеризиран чрез индекса за ерозионност на дъждовете R (EI30), изчислен по адаптирания за условията на България (Rousseva, 2002) степенен модел, дефиниран от Richardson и др. (1983), въз основа на публикуваната информация (Кючукова и др., 1986). Оценките са основани на годишни и месечни стойности на броя и честотата на интензивните дъждове с продължителност T ≥ 30 минути и на количеството на отделен интензивен дъжд със същата продължителност в 84 метеорологични станции 34

бр. 9, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

с дългосрочни наблюдения на територията на цялата страна. За целите на картографирането получените средни стойности са категоризирани в 8 класа: много слаба – 0 ≤200, слаба – 200 ≤ 400, слаба до средна – 400 ≤ 600, средна – 600 ≤ 800, средна до силна – 800 ≤ 1000, силна – 1000 ≤ 1500, силна до много силна – 1500 ≤ 2000 и много силна – > 2000 MДж мм / ха ч. Почвеният фактор на площната водна ерозия е характеризиран чрез индекса за податливост на почвата към ерозиране K, изчислен въз основа на рутинната информация от едромащабните почвени проучвания чрез номограмата на Wischmeier и др. (1971), адаптирана за условията в България (Русева, 2001, 2002). Податливостта към ерозиране на всяка една почвено-картографска единица, дефинирана в актуализираната дигитализирана почвена карта на България в мащаб 1: 400 000, е характеризирана със средна стойност и стандартно отклонение на стойностите на К, изчислени чрез рутинни данни от едромащабните почвени проучвания в мащаби М 1:10 000 и М 1:25 000, характеризиращи всички райони на разпространение на съответната почвена единица. Така изчислените стойности на индекса за податливост на ерозиране на почвите са категоризирани в 6 класа: много слаба – 0 ≤ 0.01, слаба – 0.01 ≤ 0.02, средна – 0.02 ≤ 0.03, средна до силна – 0.03 ≤ 0.04, силна – 0.04 ≤ 0.05 и много силна – > 0.05 т ха ч / хa MДж мм. Факторът за наклона и дължината на склона е характеризиран чрез топографския индекс LS, изчислен чрез формулата на Moore et al. (1993), в която LS съчетава влиянието на наклона на склона (I, °) и специфична площ, от която се формира оттока (A , м2/м ) върху почвените s загуби от ерозия. Потенциалният риск от площна водна ерозия е изчислен като средногодишна стойност на количеството ерозирана почва [т/хa y (за угар)] при отсъствие на растителна покривка и класи-

Фигура 1. Процентно разпределение по групи наклони на територията на административните области в България


фициран в 7 класа: много слаб – 0 ≤ 5, слаб – 5 ≤ 10, слаб до умерен – 10 ≤ 20, умерен – 20 ≤ 40, умерен до висок – 40 ≤ 100, висок – 100 ≤ 200 и много висок – > 200 т/хa y. Така представените модели за оценка на факторите и потенциалния риск от площна водна ерозия на почвата са интегрирани в ГИС, което прави възможни почвено-ерозионните оценки в различен мащаб – административно-териториални единици (община, област, район), агроекологични райони или водосбори. Резултати Релеф. Данните за релефа са индикатор за характера на преобладаващия вид ерозионен риск. Общоизвестно е, че обширни равнинни обработваеми земи с наклон под 3о са с риск от ветрова ерозия, докато терените с наклон над 3о са с риск от водна ерозия на почвата. Среднопретегленият наклон на територията на България е 6.5о, на Северна България е 5.1о, а на Южна България е 7.8о. Областите в Северозападния и Северния централен райони на планиране са със сходно разпределение на територията по наклони и средно претеглен наклон 5.5-5.6о, а преобладаващата част (близо 50 %) от територията на областите в Североизточния район е с наклон под 3о. Над 1/3 от територията на областите в Югозападния район на планиране е с наклони над 15о, преобладаващата част (над 60 %) от територията на областите в Югоизточния район е с наклон под 6о, а земите с наклони под 3 и над 15о в областите от Южния централен район са по ¼ от общата му територия (фиг. 1). Територията на 3 области (Плевен, Добрич и Ямбол) е със среднопретеглен наклон под 3о, при 12 от областите (Враца, Видин, Монтана, Русе, Разград, Силистра, Варна, Шумен, Пловдив, Хасково, Бургас и Стара Загора) територията е със среднопретеглен наклон между 3 и 6о, при 4 (Ловеч, Търговище, Пазарджик и Сливен) преобладават площите с наклон между 6 и 9о, при 6 (Благоевград, Кюстендил, Перник, София-град, София-област и Кърджали) е в границите от 9 до 12о и при една (Смолян) преобладават площите с наклон над 15о. Пет от областите (Кюстендил, София-град, Пазарджик, Благоевград и Смолян)

са с дял на площите с надморска височина над 1 200 м между 12 и 25 %. Климат. Среднопретеглената стойност на валежния индекс за България е 782 MДж мм/хa ч, за Северна България е 789 MДж мм/хa ч, а за Южна България е 777 MДж мм/хa ч. Областите в Северния централен и Североизточния райони на планиране са със сходно разпределение на територията по степени на ерозионност на дъждовете; областите в Южния централен и Югозападния райони на планиране също са със сходно разпределение на територията по степени на ерозионност на дъждовете, със стойности на EI30 между 400 и 1000 MДж мм / хa ч на около 80 % от територията; преобладаващата част (близо 50 %) от територията на областите в Северозападния и Югоизточния райони е със стойност на валежния индекс между 600 и 1000 MДж мм/хa ч (фиг. 2). Територията на 12 от областите в България (Видин, Варна, Добрич, Монтана, В. Търново, Русе, Силистра, Перник, Кърджали, Пазарджик, Смолян и Ямбол) е със средно-претеглен валежен индекс между 600 и 800 MДЖ мм/хa ч, при 9 (Враца, Габрово, Разград, Шумен, Търговище, София-град, Пловдив, Бургас и Стара Загора) преобладават площите с валежен индекс между 800 и 1000 MДж мм/хa ч, при 4 (Плевен, Благоевград, Кюстендил и Хасково) преобладават площите с валежен индекс между 400 и 600 MДж мм/хa ч и при 3 (Ловеч, София-област и Сливен) – над 1000 MДж мм/хa ч (фиг. 2). Почви. България се характеризира с голяма пъстрота на почвената покривка, обусловена както от различния релеф и разнообразните почвообразуващи скали, така и от различните биоклиматични влияния, на които са подложени отделните й части. Среднопретеглената стойност на индекса за податливост към ерозиране на почвите в България и в Северна България е 0.030, а в Южна България е 0.031 т хa ч / хa MДж мм. Преобладаващата част, над 60 % от територията на областите в Северозападния, Югозападния и Южния централен райони и около 50 % в Северния централен и Югоизточния райони е със стойност на К над 0.03 т хa ч / хa MДж мм. Територията на една област (Габрово) е със

Фигура 2. Процентно разпределение по степени на индекса EI30 от USLE на територията на административните области в България

Фигура 3. Процентно разпределение по степени на индекса K от USLE на територията на административните области в България

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.

35


Фигура 4. Процентно разпределение по степени на потенциален риск от площна водна ерозия на територията на административните области в България

среднопретеглената стойност на К индекс над 0.04 т хa ч / хa MДж мм, при 11 от областите (Видин, Враца, Плевен, Русе, Разград, Силистра, Варна, Добрич, Перник, Ямбол и Стара Загора) е със среднопретеглен индекс на податливост на почвата към ерозиране между 0.02 и 0.03 т хa ч / хa MДж мм, а при останалите 16 области преобладават площите със средна до силна податливост към ерозиране (К индекс между 0.03 и 0.04 т хa ч / хa MДж мм) (фиг. 3). Относително по-високите стойности на податливост към ерозиране на почвите в област Габрово се асоциират главно с псевдоподзолистите почви, които са с нестабилна структура, а в механичния им състав преобладава праховитата фракция. Потенциален риск от площна водна ерозия на почвата. При тези разпределения на стойностите на ерозионните фактори, с преобладаваща част от територията (над 50 %) с риск от площна водна ерозия под 10 т/хa y са областите Плевен (56.4 %), Ямбол (56.2 %), и Добрич (67.3 %), между 10 и 100 т/хa y –Варна (51.1 %), Хасково (51.7 %), Бургас (52.1 %), Търговище (52.4 %), Шумен (56.2 %), Русе (56.6 %) и Разград (65.3 %), a 38.2 % от територията на област Габрово, 43.2 % от област Ловеч, 48.2 % от област Сливен, 46.6% от област София и 68.3 % от територията на област Кърджали са с риск над 100 т/ хa y (фиг. 4). Прогнозните потенциални почвени загуби от площна водна ерозия на почвата в България възлизат средногодишно на 902.5 милиона тона, включително 344.4 милиона тона от Северна България и 558.1 милиона тона от Южна България. Над 50 % от почвените загуби от ерозия в Северна България се формират от територията на 3 области: 31 % (106.6 Mт/y) от област Ловеч и 22.3 % – от областите Габрово (41.6 Mт/y) и Велико Търново (35.3 Mт/y). Над 50 % от почвените загуби от ерозия в Южна България се формират от територията на 4 области: 20.2 % (112.6 Mт/y) от област София, 10.7 % (59.5 Mт/y) от област Сливен, 10.1 % (56.4 Mт/y) от област Бургас и 9.6 % (53.3 Mт/y) от област Кърджали. Средного36

бр. 9, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

дишните прогнозни потенциални почвени загуби от площна водна ерозия от територията на областите Стара Загора, Пловдив и Благоевград са в границите между 41.3 и 49.6 Mт/y; от Видин, Монтана, Враца, Шумен, Търговище, Хасково, Кюстендил и Пазарджик са в границите между 20.2 и 25.8 Mт/y, от Варна – около 15 Mт/y, София-град и Перник – съответно 12.6 и 18.6 Mт/y; а от областите Ямбол, Плевен, Русе, Разград, Силистра и Добрич – между 4.9 и 9.2 Mт/y. Заключение Природните условия на територията на България създават предпоставки за проявяване на процесите на площна водна ерозия, най-силните от които са както следва: 1) топография – в области Смолян, Благоевград, Кърджали, Габрово и Ловеч, където са най-високите стойности на среднопретегления наклон (14.7, 11.6, 11.5, 9.7 и 8.9о), превишаващи 1.4 до 2.3 пъти средния (6.5о) и 3.7-6.1 пъти най-ниския за страната (област Добрич – 2.4о); 2) климат – в области Ловеч, Сливен и София, където са най-високите стойности на среднопретегления валежен индекс (1 415, 1 277 и 1 019 MДж мм / хa ч), превишаващи с 30 до 80 % средната (782 MДж мм / хa ч) и 1.9-2.6 пъти най-ниската за страната стойност (област Плевен – 538 MДж мм / хa ч); 3) почва – в области Габрово, Смолян и Кърджали, където стойностите на среднопретегления индекс на податливост на почвата към ерозиране (0. 041 и 0.035 т хa ч/хa MДж мм) превишават с 15-37 % средната за страната стойност (0.030 т хa ч/хa MДж мм). Прогнозните потенциални почвени загуби от площна водна ерозия на почвата в България възлизат средногодишно на 902.5 милиона тона, над 50 % от които се формират от територията на 7 области: София, Ловеч, Сливен, Бургас, Кърджали, Габрово и Велико Търново. Над 68 % от територията на област Кърджали и 38-47 % от територията на области Габрово, Ловеч, Сливен и София са с риск от площна водна ерозия на почвата, превишаващ 100 т/хa y. Представените данни могат да послужат за локализиране на необходимостта от почвозащитни мерки, както и за подпомагане и мотивиране на нуждата от прилагане на противоерозионни практики по мярка 214 “Агроекологични плащания” – Контрол на почвената ерозия от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Св. Русева, Люд. Лозанова, Ел. Цветкова, Ил. Малинов ИП „Н. Пушкаров” Вихра Стефанова, Ив. Николов ИА за почвени ресурси


Доматите са традиционна зеленчукова култура у нас. За да откликнат на потребителските изисквания земеделските производители внедряват сортове с различен вегетационен период, висока и стабилна продуктивност, устойчивост към болести и плодове с отлични органолептични качества. В последните години се предлага семенен материал от голям брой западноевропейски сортове с висока добивност, транспортабилност и продължителна сьхраняемост на плодовете. Характеристиките за отделните сортове на фирмите производителки и вносители са сравнително ограничени. Растежните прояви и продуктивността са определени при други екологогеографски условия и технология на отглеждане. Проучване пригодността на сортовете при различни условия, технология на отглеждане и производствени направления в други страни и у нас (Алексиев, 1982; Чолаков, 2001) е наложителна практика. Изборът на сорт и приложението на правилната агротехника са значими предпоставки за успешното производството на домати. Всичко това определя актуалността на нашето проучване. Целта на нашето изследване е да се извърши сравнителна икономическа оценка на перспективни сортове домати и да се препоръчат икономически най-ефективните от тях за практиката. Опитът се проведе в УОП на кат. “Градинарство” при Аграрен университет – Пловдив. Изпитаха се седем холандски F1 хибридни сорта: Аmaral; Buran; Diаdora; Arbason; Badro; Thalassa и Mondial. За контрола се възприе масово използвания от официалната сортова листа на България оранжериен сорт – Mondial. Растенията се отглеждаха в оранжерия тип “Венло” при схема на засаждане 45+80+70+80+45/40 cм и гъстота 3.12 раст./м2. Семената се засяха в края на ноември, а за-

саждането се извърши в началото на февруари. Вегетационния връх се премахна в края на април (30.04.) Беритбите приключиха в средата на юни. Определиха се продуктивните прояви на изпитваните сортове. Ранният добив се изчисли от беритбите извършени до 25-30 май, когато на пазара започва предлагането на домати отглеждани в стоманеностъклени оранжерии; с цел определяне на подходящи сортове за това производствено направление. Беритбите се извършваха ежеседмично и добива се определяше по месеци. Общият стандартен добив се изчисли от всички беритби до края на юни. Плодовете се сортираха по БДС – 069-90. Морфологичната характеристика на плодовете се направи във фенофаза масово плододаване върху 20 плода от всеки сорт. Определиха се показателите: средна маса на плода – г; линейни размери – cм; дебелина на перикарпа – cм; брой камери; сухо вещество (рефрактометрично) – %; твърдост (пенетрометрично) – кг/cм2. Икономическата ефективност се определи с помощта на пока-

зателите: среден добив (кг/дкa), производствени разходи (лв/дкa), чист доход (лв/дкa), себестойност (лв/кг) и рентабилност на база производствени разходи (%). Средния добив от отделните сортове домати се определи по отчетените данни от изведения полски опит. Производствените разходи се определиха на база подробни технологични карти (Каназирска, 2008; Михов, 2008), разработени за всеки един вариант, остойностени по норми и цени на труда, на материалите и продукцията към 2008 год. За да се елиминира влиянието на останалите фактори и върху равнището на ефективността да оказва влияние единствено сортът, чрез различното равнище на получените средни добиви, остойностяването на продукцията се осъществи на база средните реализационни цени на доматите по данни на САПИ [САПИ ООД, 2008]. Всеки изпитван вариант се класира по низходящ ред според стойността на показателите за икономическа ефективност, като се определиха икономически най-ефективните сортове за практиката. Продуктивността на доматите се определя в голяма степен от показателите – брой плодове, средна маса и линейни размери на плода. Важно значение при късното производство на домати

Зелeнчуци

ИКОНОМИЧЕСКА ОЦЕНКА НА НОВИ СОРТОВЕ ДОМАТИ

Табл. 1. Морфологични особености на плодовете при сравнително изпитване на оранжерийни сортове домати средно за периода 2005-2006г. маса на плода Сорт

г

%

бр. ка- д е б е л и м е р и , на на пебр. рикарпа, cм

т в ь р дост на плода, кг/cм2

сухо вещество, %

диаметьр на плода, D, cм

височина на плода, H, cм

и н д е кс на формата cм

1. Mondial

205.60 100.00 4.30

4.14

4.75

4.93

7.89

6.31

0.4

2. Buran

234.45 114.03 4.80

4.46

3.67

4.87

8.17

6.17

0.38

3. Diadora

181.20 88.13

4.60

3.78

3.63

4.16

6.82

5.37

0.395

4. Arbason 190.70 92.75

3.65

4.49

3.94

4.89

7.86

5.97

0.38

247.20 120.23 5.20

5.09

4.39

4.96

8.25

6.15

0.375

3.80

5.10

4.65

5.53

7.68

5.46

0.355

261.65 127.26 5.25

5.13

2.87

4.76

8.32

5.99

0.36

5. Badro

6. Thalassa 186.70 90.81 7. Amaral

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.

37


Табл. 2. Икономическа оценка на сортове домати – 2008 г. Показатели Сортове 1. Mondialконтрола 2. Buran 3. Diadora 4. Arbason 5. Badro 6 . Thalassa 7. Amaral

с р е д е н обща про- производстве- с е б е - чист до- рентадобив дукция ни разходи, стойност ход билност кг/дкa лв/дкa лв/дкa лв/дкa лв/дкa % 5113,09

7669,64

3064,93

0,599

4604,71

150,24

7169,41 6518,96 8666,09 5475,92

10754,12 9778,44 12999,14 8213,88

3065,20 3070,22 3050,11 3055,21

0,428 0,471 0,352 0,558

7688,92 6708,22 9949,03 5158,67

250,85 218,49 326,19 168,85

5835,51

8753,27

3063,12

0,525

5690,15

185,76

7225,61

10838,42

3069,45

0,425

7768,97

253,11

в стоманено-стъклени оранжерии имат качествените показатели на плода (табл. 1). Всички проучвани сортове са едроплодни с маса над 180 г, като сортовете Amaral, Buran и Badro са с много едри плодове между 234 и 261 г и превишават Mondial (205 г). Повечето от сортовете са многокамерни (4.60-5.20) и се отличават с дебел перикарп. Важен търговски показател е твърдостта на плода. По този признак изпитваните сортове отстъпват на Mondial. Сухото вещество е в стойности от 4.16% до 5.53 % и не се различава съществено от контролата. Показателите характеризиращи икономическата ефективност са представени на табл. 2 и 3. Резултатите показват, че най-висок добив се получава от сорт Arbason – 8666,09 кг/дкa. Следват сортовете Amaral със среден добив – 7225,61 кг/дкa и Buran – 7169,64 кг/дкa. Общата продукция получена от отделните сортове домати се определя най-вече от равнището на средните добиви и цените на реализация. Стойността на показателя обща продукция се максимизира при сорт Arbason – 12999,14 лв/ дкa (табл. 2). Върху равнището на производствените разходи, оказва влияние

начина на отглеждане на растенията, т.е. технологията на производство. Данните от технологичните карти, използвани при определянето на производствените разходи сочат, че те са най- високи при сорт Diadora – 3070,22 лв/дкa и най-ниски при сорт Arbason, съответно 3050,11 лв/дкa. Варирането на производствените разходи при изследваните сортове е незначително (коефициента на вариация е 0,66%) защото всички те са отгледани по идентична технология. Себестойността се определя най-вече от две групи фактори – природни и икономически. Природните фактори проявяват своето влияние чрез величината на средния добив, а икономическите чрез размера на вложенията върху единица площ. Себестойността на продукцията е най – ниска при сортовете домати, които реализират най-висок добив. Това са Arbason – 0,352 лв/кг, Amaral – 0,425 лв/кг и сорт Buran – 0,428 лв/кг. Върху равнището на чистия доход и рентабилността най-силно влияние оказват факторите – равнище на производствените разходи и реализационни цени. При сортовете с най- висока изкупна цена и най-ниско равнище на производствените разходи се реализира най-висок чист доход и рен-

Табл. 3. Класиране на сортове домати според тяхната икономическа ефективност (номер място) к ласиране к л а с и р а н е к л а с и р а н е според сре- според чист според рента- крайно класиранe ден добив доход билност

Сорт

Mondial-контрола 7

7

7

7

Burаn Diadora Arbason Badro

3 4 1 6

3 4 1 6

3 4 1 6

3 4 1 6

Thalassa

5

5

5

5

Amaral

2

2

2

2

38

бр. 9, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

табилност. Продукцията от всички сортове домати беше остойностена по средна реализационна цена за страната така, че определящо влияние върху равнището на чистия доход да има равнището на производствените разходи. Максимален чист доход се извлича от Arbason – 9949,03 лв/дкa, при който производствените разходи са найниски (3050,11 лв/дкa) следван от сорт Amaral – 77668,97 лв/дкa и сорт Buran, съответно с – 7688,92 лв/дкa. Рентабилността се максимизира при Arbason – 326,19 %. Според обобщаващата икономическа оценка, извършена чрез класиране на сортовете домати според продуктивността и степента им на доходност, най-перспективни за внедряване в практиката са сортовете Arbason, Amaral и Buran (табл. 3). ИЗВОДИ Най- добри качествени показатели на плода имат сортовете Amaral, Buran и Badro. Резултатите от извършената икономическа оценка, определят Arbason, Amaral и Buran като атрактивна инвестиция. Те генерират със 176 % по-висока рентабилност от наложилия се в практиката Mondial. Тези икономически резултати са постигнати в опитно стопанство. Не е отчетено влиянието на размера на производство (възможността да се реализира икономия от мащаба), начина на организация на производството и влиянието на почвено-климатичните условия върху продуктивността на културата в дългосрочен план. Извършеното изследване в поставените ограничения, определя доматите като рентабилна култура, поради високата рентабилност на всички изследвани сортове. При избора на сорт производителите на домати е необходимо да се съобразяват с изискванията на потребителите и възможността за разнообразяване на получаваните приходи от производство. К. Костадинов, П. Борисов, Кр. Михов, Ст. Филипов


Износ на азот с късно полско производство на патладжан Патладжанът е високодобивна 1. Постъпване и разпредеюжна култура, с големи изисквания ление на азота в растения от към почвеното плодородие. Значипатладжан. телните потенциални възможности Известно е, че изискванията на това растение за плододаване на повечето зеленчукови култури при достатъчно топлина и светлина, към постъпването на хранителните на фона на изкуствено напояване елементи в тях, е в пряка зависимогат да бъдат реализирани, само мост от фенофазата, в която се при достатъчно добра обезпеченамират ност и оптимално съотношение на Най- високо съдържание на общ хранителните елементи. ИзискваN в сухата биомаса на растенията, нията на патладжана към почвата при всички опитни варианти е се определят от сравнително слаотчетено в началото на цъфтежа бата поглъщателна способност на ( табл. 1 ), а най- ниско е при конкореновата му система, както и от развитието на тролния вариант- 4.64%. При вариант N27P18K18 то голяма вегетативна маса, и продукция от едини- е най- високо- 4.75%. С напредване на вегетацията ца площ. Установено е, че при формирането на азотното съдържание в общата биомаса на растедобива на патладжан, най- голямо участие има нията намалява, като в края и леко се покачва: от торенето с азот, с общо положително влияние от 1.86% при контролата до 3.06% при максимално 11.6% (Костадинов, 2009). Съчетаването на ико- торените растения. номически приемливи добиви, с високо качество От таблица 2 се вижда, че основна част от азота на продукцията, съобразено с критериите за еко- в растенията се изнася с листната маса: от 3.25% логосъобразно производство е трудно постижимо при растенията без азотно торене до 4.57% при без задълбочени теоретични и експериментални максимално торените. За плодовете тези стойноизследвания (Александрова и др. 2007; Ранков и сти са между 1.54 и 2.53% . На стеблата се пада др, 1983). най- малък дял от общото азотно съдържание- от В статията са представени резултатите от 0.8% при неторения с азот вариант до 2.09% при изследване влиянието на нарастващи нива максимално торения. минерално азотно торене върху съдържанието 2. Износ на азот с биомасата на патлаи извличането на азот с продукцията, както и джана износа и коефициента на използване на торовия азот от патладжана. Опитът със сорт Патладжан Табл. 1. Съдържание, износ на азот с биомасата на патладжан и - 12 е изведен като късно полско производство, коефициент на използване на торовия азот по фази на развитие N18P18K18 N27P18K18 върху алувиално- ливадна почва, със следните В а р и - контрола N9P18K18 ант показатели: pH(KCl - 5.8), минерален азот - 11.4 мг/кг, Р2О5 - 12.8 мг/100 г, К2О - 17.8 мг/100 г почва. N % к г / коеф. N % к г / коеф. Патладжанът е част от многогодишно смесено фаза N % кдкаг / N % кдкаг / коеф. н а дка н а дка н а сеитбообращение и в опитната схема идва след изп. изп. изп. предшественик зимен грах, който е използван на N на N на N % % % като уплътняваща култура. На фон фосфорно и калиево торене са изпитани нарастващи азотни начало 4.64 3.39 4.71 4.55 12.89 4.73 4.93 8.56 4.75 9.87 24.0 норми, с варианти: Т0( N0P18K18 ), Т1( N9P18K18 ), цъфтеж начало 3.21 9.44 3.30 9.84 4.44 3.62 15.35 32.83 3.60 19.30 36.52 Т2( N18P18K18 ), Т3( N27P18K18 ). Растенията са отглеждани до фаза техническа плодод. зрялост на плодовете. Масата на растенията и I.дата 1.76 6.02 2.30 10.69 51.89 2.50 11.58 30.89 2.40 14.10 29.93 плодовете е определяна тегловно ( кг/дка ), по масово плодод. фази на развитие. Растителните проби са вземани II.дата 1.32 4.90 2.30 10.52 62.44 2.48 12.79 43.83 2.72 18.73 51.22 по органи през отделните фази на развитие. В края масово на изследването са анализирани средни проби от плодод. цялата вегетативна маса на растенията. Общият край на 1.86 6.98 2.49 13.55 73.0 2.93 14.73 43.06 3.06 18.20 41.56 азот в растенията ( % ), е определен чрез мокро в е г е тац. изгаряне и дестилация.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.

39


Табл. 2. Влияние на минералното торене върху натрупването на суха биомаса, съдържанието и износа на азот в растения от патладжан в края на вегетацията Вариант

контрола N9P18K18 листа биомаса, кг/дка 106,13 210,76 съдър. N % 3,25 3,79 износ N, кг/дка 3,45 7,99 стебла биомаса,кг/дка 64,77 72,24 съдър. N % 0,80 1,51 износ N,кг/дка 0,52 1,09 плодове биомаса,кг/дка 195,69 206,07 съдър. N % 1,54 2,17 износ N,кг/дка 3,01 4,47 обща биомаса 489,07 биомаса,кг/дка1 366,56 износ N,кг/дка 6,98 13,55

N18P18K18 N27P18K18 132,88 4,37 5,81

199,26 4,57 9,11

83,78 1,87 1,57

120,03 2,09 2,51

290,35 2,53 7,35

260,09 2,53 6,58

507,01 14,73

579,38 18,20

При общ добив между 2620.4 и 5296.16 кг/дка (фиг. 1) износа на азот с биомасата, в зависимост от торенето се движи между 3.39 и 19.30 кг/дка. Във фаза начало на цъфтеж в контролния вариант независимо от високото процентно съдържание на общ азот, е изчислен и най- малък износ на азот с общата биомаса- 3.39 кгN/дка ( табл. 1 ). При варианта с N27P18K18 износът на общ азот с биомасата е най- голям през всички отчетени фенофази на развитие на растенията и се движи между 9.87 и 19.30 кгN/дка. Във фази начало и край на плододаване износът на азот с общата биомаса е най- голям. В края на вегетацията ( табл. 2 ) най- малко количество азот е изнесено със стеблата на растенията, от 0.52 до 2.51 кг/дка. При листата износът на азот е 3.45- 9.11 кг/дка, а при плодовете е между 3,01 и 6.58 кг/дка. С общата биомаса износът е между 6.98 и 18.20 кг/дка, като с увеличаване на торовата норма и износът на азот расте. 3. Условен баланс и коефициент на използване на торовия азот от растенията. В изведения опит изчислените баланси и коефициенти на използване на торовия азот са условни, защото изследването не е извършено с белязан азот и не са взети предвид всички приходи и разходи на азот. Таблица 3. Износ (кг/дка) и коефициент на използване ( % ) на торовия азот, в края на вегетацията, в зависимост от прилаганото азотно торене Вариант

N9P18K18 N18P18K18 N27P18K18

листа износ на к о е ф . азот на изпол. 4.54 50.44 2.36 13.11 5.66 20.96

40

стебла износ н а азот 0.57 1.05 1.99

коеф. на изпол 6.33 5.83 7.37

бр. 9, 2011 г., сп.

плодове износ коеф. н а на изазот пол 1.46 16.22 4.34 24.11 3.57 13.22

обща биомаса износ ко е ф. н а на изазот пол 6.57 73.0 7.75 43.06 11.22 41.56

„Земеделие плюс”

Фиг. 1. Влияние на азотното торене върху общата биомаса, добива на плодове от патладжан и износа на азот

С напредването на вегетацията коефициента на използване на торовия азот се увеличава и е най- висок в края й. Най- голям износ и коефициент на използване на азота в края на вегетационния период има при листата. Износът на торов азот е най- голям при вариант N27P18K18 – 5.66 кг/дка, а коефициента при N9P18K18 – 50.44% (табл. 3). Най- нисък е износа ( N27P18K18 – 0.57 кг/дка ) и коефициента на използване (5.85% ) на торовия азот в стеблата на растенията. От получените резултати се вижда, че в края на вегетационния период износът на торов азот се увеличава с нарастването на торовата норма. При варианта с най- ниска азотна норма е 6.57 кг/ дка, при N18P18K18 – 7.75 кг/дка, а при N27P18K18 – 11.22 кг/дка. Коефициентът на усвояване на торовия азот, обаче намалява от 73.0% при N9P18K18 на 43.06% при N18P18K18 и 41.56% при високата азотна норма, от което следва, че за формирането на обща биомаса от 3468.8 кг/дка торовата норма от N9P18K18 се оказва най- ефективна. Изводи 1. Най- високо съдържание на общ N в сухата биомаса, при всички опитни варианти е отчетено в началото на цъфтежа при растенията от вариант N27P18K18 - 4.75%. 2. Основна част от азота в растенията се изнася с листната маса: от 3.25% при растенията без азотно торене до 4.57% при максимално торените. 3. Във фази начало и край на плододаване износът на азот с общата биомаса е най- голям. При варианта с N27P18K18 той е най- голям през всички отчетени фенофази на развитие на растенията и се движи между 9.87 и 19.30 кгN/дка. 4. Износът на торов азот в края на вегетацията, е най- голям при вариант N27P18K18 – 5.66 кг/дка, а коефициента на използване на торовия азот е най- висок при N9P18K18 – 50.44%. Ив. Митова, П. Александрова, Д. Стойчева ИП „Н. Пушкаров”


Слънчевата енергия представлява един от най-леснодостъпните екологични източници на безплатна топлинна енергия. Нейното прилагане за стопански цели в нашата страна е слабо застъпено и това представлява съществен резерв за решаване на някои производствени проблеми в стопанската дейност. Едно от тези решения е използуването на слънчевата топлинна енергия за производство на сушени продукти от растителен произход. Редица дребни производители на селскостопанска продукция биха се заинтересували от възможността да произвеждат сушени плодове, зеленчуци, ядки, билки и гъби с минимални разходи. Решаването на този проблем би могло да се извърши с разработването и предлагането на пазара на слънчева сушилня с проста конструкция, лесно обслужване и на достъпни цени. Това ще създаде условия за производство на богата асортиментна структура от сушени продукти от дребни производители в зависимост от характерните за различните райони култури. За решаването на този проблем в Институтите по изследване и развитие на храните, гр.Пловдив и Институт по планинско животновъдство и земеделие, гр.Троян бе извършена съвместна разработка на три модификации на слънчеви сушилни: евтин базов модел, който може да бъде изработен от подръчни материали, модел с устройство за създаване на допълнителна тяга на въздуха и усъвършенствуван модел с рекуперация на топлината, което позволява допълнително повишаване на температурата

в сушилната камера и ускоряване процеса на сушене. Показаният на фиг.1 базов модел може да бъде изработен от подръчни и евтини материали – дъски, черен и прозрачен полиетилен и метална мрежа с отвори 4х4 или 5х5 мм. Сушилнята се състои от четири основни детайла: слънчев загревател на въздух, сушилна камера, комин и стойка върху, която е поставена сушилната камера. В сушилната камера са разположени едно или няколко чекмеджета (леси), чието дъно е оформено с мрежа, или успоредно заковани тънки летвички на разстояние 4 до 5 мм една от друга. В тези леси се поставя продукта за сушене. Слънчевият загревател на въздуха е с паралелепипедна форма и е ориентиран на юг с наклон спрямо хоризонта около 42 градуса. Дъното е покрито с черен полиетилен, а над него върху рамки е поставен прозрачния полиетилен. Предната част на загревателя

е отворена и покрита с мрежа против насекоми. В задния си край е свързан със сушилната камера. Коминът е поставен върху сушилната камера и осигурява тягата на въздуха. Горният отвор също е покрит с мрежа против насекоми. Принципът на действие е следния: външният въздух постъпва през долната част на колектора, поема топлината от черната повърхност и затоплен влиза в долната част на сушилната камера под лесите. Преминава през мрежестите дъна и продуктите върху тях, като отнема част от влагата и излиза през комина. На фиг.2 е представена сушилня с устройство за създаване на допълнителна тяга на въздуха. Принципът на действие е същия като на предходната, с тази разлика, че коминът е конструиран като слънчев колектор. Въздухът от слънчевия загревател след като премине през продукцията за сушене се овлажнява и частично ох-

Фигура 1. Базов модел на сушилнята

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.

41

Овощарство

Слънчева енергия за сушене на растителни продукти


Фигура 2. Сушилня с комин като слънчев колектор

Фигура 3. Усъвършенстван модел сушилня: 1-слънчев загревател, 2-сушилна камера, 3-пластинчат топлообменник, 4-комин, 5-въздуховод

лажда. Навлизайки в комина се затопля отново, при което се създава допълнителна тяга. По-сложен е моделът с рекуперация на топлината представен на фиг.3. В тази конструкция коминът също е конструиран като слънчев колектор и в долната си част има монтиран топлообменник (рекуператор), посредством който външния студен въздух се затопля от излизащия от сушилната камера въздух. Така предварително затопления външен въздух по въздуховод постъпва в долната част на слънчевия загревател, дозагрява се, постъпва в сушилната камера, преминава през продуктите и топлообменника и постъпва в комина, където отново се затопля и подобрява тягата и движението на въздуха в цялата система. За нормалното функциониране на инсталацията при монтажа е необходимо да се извърши добро уплътнение между отделните елементи. Едно от важните достойнства на този тип сушилни е,че продукта се суши с топъл въздух без директно слънчево

нагряване, т.е.на сянка. Това осигурява запазването на биологично активните вещества и се избягва неравномерното оцветяване на плодовете. Времето за сушене зависи от външната температура, интензивността на слънцегреенето, едрината и вида на продукта и натоварването т.е.дебелината на слоя. Препоръчително е максималното натоварване да е в рамките на 10-12 кг/м2. За ускоряване процеса на сушене при възможност е желателно по-едрите плодове да бъдат нарязани на тънки ивици или шайби и да се сушат на тънък слой (натоварване 7-8 кг/м2) . В началото на септември през 2010г. са проведени пробни изпитания на базовия модел за получаване на продукти с междинна влажност-нарязани на осминки сини сливи, при което общо за 20 часа слънчево греене е постигната около 50% остатъчна влажност. Доц. д-р О. Карабаджаков, проф. д-р М. Тодоров, доц. д-р П. Параскова, гл. ас. д-р Д. Георгиев

ПРСР финансира сдружаването на земеделските производители Вие сте обединени в организации и за това може да получите до 400 хил. евро безвъзмездна финансова помощ от Европейския съюз. Финансирането е предвидено по мярка 142 „Създаване на организации на производителите” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. То се отпуска като годишно плащане за пет последователни години, считано от датата на признаване на съответната организация. Размерът на помощта се изчислява на година според стойността на годишната пазарна продукция. Обединението на стопаните е шанс да станат по-конкурентни на пазара. Целта на Европейската комисия е да насърчи създаването на по-мащабни ефективни организации в земеделския сектор, които да произвеждат висококачествени продукти, отговарящи на европейските стандарти и пазарните изисквания. По схемата ще се подпомагат организации на земеделски производители, официално признати до края на 2013 г. Секторите, които се финансират, обхващат производството на следните култури - зърнени, медицински и етерично – маслени, бобови и технически култури, слънчоглед, рапица, памук, лен, тютюн, картофи, мляко, месо, мед, винено грозде, биологично чисти продукти и други. Проекти по мярката ще се приемат до края на 2011 година. 42

бр. 9, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”


Членството на България в ЕС открива възможности, но същевременно и сериозни предизвикателства пред развитието на земеделските стопанства в условията на засилен конкурентен натиск. С интегрирането ни към общия европейски пазар, особена актуалност добиват въпросите, свързани с равнището на ефективност и конкурентоспособност на стопанските структури у нас и в другите страни-членки на ЕС. Съгласно теорията на отрасловата конкуренция (М. Портър, 2004), различията в националните условия на отделните страни в степента на развитие, особеностите и структурата на даден отрасъл оказват силно влияние върху конкурентоспособността на стопанските единици в него. На настоящия етап, от изключителна важност е да се определят ключовите и с дълготраен характер фактори, които влияят върху равнището на конкурентоспособност на земеделските стопанства. В тази връзка, целта на статията е въз основа на сравнителен анализ да се направи оценка на равнището на конкурентоспособност на българските земеделски стопанства в условията на общия европейски пазар и да се откроят факторите, които я детерминират. Организационно-стопанската структура Възстановяването на земята в реални граници на нейните бивши собственици и техните наследници доведе до разпокъсване на земеделските площи и до създаването на много на брой дребни земеделски стопанства. Неблагоприятната икономическа макросреда и липсата на целенасочена аграрна политика в преходния период предопределиха запазването на значителния дял на дребните стопанства в страната. В ЕС също има много дребни стопанства, но техният брой е сравнително по-малък от този в нашата страна. В предприсъединителния период протичащите структурни промени в земеделските стопанства се ускоряват и насочват от очакваното присъединяване на страната към ЕС и прилагането на мерките и механизмите за подкрепа по ОСП. Тенденциите са свързани с редуциране на броя на стопанствата и тяхното уедряване, както в България така и в ЕС. Въпреки положителните тенденции, нашето земеделие остава преобладаващо дребно – 95 % от стопанствата са до 5 ха, а делът на по-едрите стопанства над 50 ха е минимален –около 1 %. Също под 1 % е делът на стопанствата с размери 20-50 ха, което показва, че нямаме потенциал част от средните стопанства да се превърнат в едри. Сравнителният анализ показва, че има същест-

вена разлика в структурата на земеделските стопанства по размер на използваемата земеделска площ (ИЗП) в България и в ЕС-27. Относителният дял на дребните стопанства в страната е с близо ¼ по-висок. Още по-чувствителна е разликата – над 30 % в относителния дял на средните стопанства от 5-50 ха – съответно 25 % за ЕС, 4 % за нашата страна. Протичащите структурни промени не доведоха до съществена разлика – запази се нерационалната силно дуалистична структура – много на брой дребни стопанства и минимален брой едри стопански единици. В България все още се запазва важното икономическо и социално значение на дребните, предимно натурални стопанства до 1 икономическа единица (ик. ед.) В тази група попадат над 76 % от всички стопанства в страната, докато в ЕС този дял е под 50 %. В тези стопанства, въпреки че се обработва само 6 % от ИЗП са ангажирани 67,8 % от постоянно заетите в селското стопанство, отглеждат се 26,2 % от животните и се формира близо 12 % от общата стандартна разлика (табл.2). За разлика от България, осреднените данни в рамТабл. 1. Динамика в структурата на земеделските стопанства по размер на ИЗП в България и ЕС Размер EС на ИЗП, 2003 2005 ха до 5,0 70,0 71,5 5,1-20,0 16,9 18,0 20,1-50,0 5,6 5,7 над 50 4,5 4,8

2007

България 2003 2005 2007

70,4 18,6 5,9 5,1

96,8 2,1 0,4 0,7

95,6 2,8 0,6 1,0

94,8 3,2 0,8 1,2

Табл. 2. Значение на дребните стопанства до 1 икономическа единица, 2007 г. Относителен дял от: земеделските стопанства ИЗП отглежданите животни постоянно заетите в селското стопанство общата стандартна разлика

ЕС-27 47,6 6,8 2,5 38,6 1,6

България 76,2 6,0 26,2 67,8 11,9

Табл. 3. Характеристика на полупазарните стопанства до 1 ик. ед., 2007 г. Показател среден размер, ха брой условни животновъдни единици икономически размер, ик. ед. брой постоянно заети в стопанството вложен труд, ГРЕ стопани над 65 г., % за собствена консумация, %

ЕС-27 1,83 0,54 0,39 1,61 0,41 40,0 71,0

България 0,49 0,87 0,34 1,72 0,71 50,9 81,8

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.

43

Икономически измерения

Българските земеделски стопанства на общия европейски пазар


Табл. 4. Динамика в броя на стопанствата и размера на ИЗП по юридически статут Юридиче- стопанства, ски брой статут 2005 2007 Общо 520529 481920 физически 512300 476956 лица ЕТ 2158 1828 кооперации 1525 1156 т ърговски 1312 1763 дружества сдружения 234 217 и др.

ИЗП (ха)

среден р-р ИЗП на стопанство за 2007 г., ха

2005 2007 2729390 3050745 6,3 914739 1033468 2,1 453597 890870 522559

408786 726305 781884

223,6 628,3 442,2

46625

100301

462,2

Табл. 5. Структура на земеделските стопанства над 1 ик.ед., 2007 г. Икономически размер на земе- относителен дял на стопанствата по делските стопанства, ик.ед. икономически размер, % ЕС -27 България 1-8 64,5 90,4 8-16 12,4 4,1 16-40 11,5 2,7 40-100 7,4 1,4 над 100 4,2 1,4

трацията на производство е характерна при всички форми на аграрен бизнес като средният размер на стопанствата в страната през 2007 г. достига 6,3 ха. Увеличението на средния размер на стопанствата на физически лица (2,1 ха за 2007 г.) е незначително, поради ниският им потенциал. И на настоящия етап, едрите стопански структури се идентифицират със стопанствата на юридически лица (среден размер на кооперациите-628,3 ха; на търговските дружества – 442,2 ха), които въпреки че представляват около 1 %, стопанисват 67 % от ИЗП в страната (табл.4). Запазването на нерационалната организационно-стопанска структура ще затрудни прилагането на ОСП на ЕС и усвояването на договорените средства, ще повлияе върху разпределението на подкрепата между земеделските стопанства.

Икономически потенциал на земеделските стопанства По-дребните размери на стопанствата в страната предопределят и по-ниският им икономически потенциал в сравнение с ЕС. Над 90 % от стопанствата са в групата с нисък икономически потенциал (1-8 ик. ед.), като този дял в рамките на ЕС е с Табл. 6. Среден икономически размер на земеделските 1/3 по-малък. Съществена е разликата и в дела на стопанства над 1 ик.ед. по юридически статут, 2007 г. стопанствата над 40 ик.ед., съответно близо 12 % в среден ико- среден икономически размер на стопан- ЕС, в България – под 3% (табл. 5). н о м и ч е с к и ствата по юридически статут, ик. ед. Както в България, така и в ЕС, съществува се размер на фамилни ю р и д и ч е с к и други риозна разлика в икономическия потенциал на стостопанствата лица панствата по юридически статут. Икономическият ЕС-27 20,5 15,2 144,1 111,6 потенциал на стопанствата на юридическите лица България 7,9 4,4 132,0 92,8 (EТ, кооперации, търговски дружества) в страната ките на ЕС показват все по-малкото значение на се доближава до този на ЕС, но както вече посодребните стопанства за развитието на отрасъла. чихме те представляват само 1 % от всички стоХарактеристиките на тези стопанства, показват, панства. Обликът на българското и европейското че те са изключително дребни. В тях се използва земеделие се определя от фамилните земеделски предимно собствен труд, преобладава делът на стопанства. Обаче те в България имат значително стопаните в пенсионна възраст, произведената по-нисък икономически потенциал – 4,4 ик. ед. при продукция е основно за собствена консумация – в среден размер от 15,2 ик.ед. за ЕС-27(табл.6). НиЕС около 70 %, а в България над 80 % (табл.3). ският икономически потенциал на тези стопанства, Сравнителният анализ показва, че в нашата страдребните размери и недостатъчната ресурсна осина и тази група стопанства са по-дребни по размер гуреност поставят сериозни ограничения пред възи с по-нисък икономически потенциал. Лишени от можностите за ефективно използване на производподкрепа, те не могат да се преструктурират и прествените фактори и достъпа до евросубсидии. върнат в стокови стопанства, а ще запазят натуПреобладаващият дял на фамилните стопанства в ралният си характер и техният брой ще продължи организационно-стопанската структура и ниският да се редуцира. Организационно-стопанската структура на бъл- им икономически потенциал формират и ниският гарското земеделие се различава от тази в другите среден икономически размер на стопанствата в страни от ЕС. Наред с фамилните стопанства, трай- страната. Средният икономически размер на стоно са се утвърдили и се развиват и други форми на панствата в ЕС е близо 3 пъти по-висок от този за аграрен бизнес – стопанства на юридически лица България, съответно – 20,5 ик.ед., а в нашата стра(производствени кооперации, ЕТ, АД, ООД), които на – 7,9 ик.ед. се смятат нетипични форми на аграрен бизнес в (продължава в следващия брой) европейското фермерско земеделие. Структурните промени в земеделските стопанДоц. д-р Нина Котева, ства по юридически статут, показват, че конценИнститут по аграрна икономика 44

бр. 9, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”


Млечните крави днес произвеждат два пъти повече мляко в сравнение с 60-те години на миналия век. Това увеличение се дължи основно на постиженията на генетиката и селекцията в млечното говедовъдство, изкуственото осеменяване на кравите, фуражното производство, системите на хранене, доилната техника, и съвременния мениджмънт. Тези постижения породиха и нови предизвикателства пред млечното говедовъдство изразяващи се в коренно преустройство на породите за мляко, водещо до повишаване на млечната продуктивност и качествения състав на млякото, до повишаване на продуктивното дълголетие, до по-ефективното превръщане на фуражите в мляко и по-висока производителност и рентабилност на труда. В страните с развито млечно говедовъдство като САЩ, Нова Зеландия, Холандия Германия, Дания, Франция, и др. средната млечност на отделни стада превишава 11 – 13 хил.килограма. За съжаление обаче репродуктивната функция при кравите и продуктивното дълголетие за този период намаляха значително. Увеличаването на млеконадоя, концентрацията и модернизацията на млечната индустрия в световен мащаб е съпроводено с намаляване на репродуктивната ефективност, плодовитостта, продължителността на използване и продуктивното дълголетие на кравите. Този световен проблем в млечната индустрия – намаляването на репродуктивната ефективност и продуктивното дълголетие все повече се задълбочава и се проявява най-вече във високоразвитите в технологично отношение страни и високотехнологичните млечни ферми. Намаляването на раждаемостта при млечните говеда през последните 50 години е в резултат от промените, предизвикани в генетичния състав на млечните породи, което от своя страна води и до намаляване на репродуктивните им функции и влияе негативно върху развитието на млечната индустрия в света. Причините за спадането на репродуктивните функции при животните са комплексни и не са напълно изяснени. Те са свързани както с промените, предизвикани от факторите на околната среда, така и с фактори от генетично естество. На първо място това е близкородственото съешаване (инбридингът) при животните, стресът при хранене и постоянните промени в околната среда. При инбридинга се кръстосват родствени животни, които имат един или няколко общи

родители или прародители, и лошите последици от неговото прилагане са известни в практиката като инбредна депресия. За съжаление, инбридингът произвежда много нежелани странични ефекти и често явлението е с летален изход. При млечните породи говеда явлението инбридинг понижава рентабилността и ефективността на отделните животни, което е неприемливо за повечето производители на мляко Икономическите загуби са изчислени на 6,25% В страните от ЕС, където все още се прилага квотната система за регулиране на свръхпроизводството на мляко, един от начините за намаляване на разходите и увеличаване на приходите в млечните ферми е като се увеличава репродуктивната ефективност и дълголетието на кравите. Теорията и практиката при развъждане на млечните породи говеда показа, че увеличената продължителност на стопанско използване, т.е. увеличаването на продуктивното дълголетие при кравите намалява разходите на фермера и увеличава приходите му. Дълголетието е признак с изключителна важност в млечното говедовъдство, тъй като засяга цялостния процес на рентабилност в млечния сектор. Дълголетието представлява продължителността на продуктивния живот, който се измерва чрез “...времето от първото отелване до бракуването на кравата”. С увеличаване продължителността на използване на кравите в млечната ферма, средното производство на мляко се увеличава поради нарастването на делът на възрастните крави, които произвеждат повече мляко във фермата, в сравнение с младите. Дълголетието се определя както от доброволното така и от принудителното бракуване на кравите във фермата, и от уменията и решенията на отделните фермери и мениджъри, отговорни за развитието на млечните ферми. В процеса на вземане на решения за бракуване на една или друга крава, фермерите или земеделските производители трябва да вземат под внимание основно производството на мляко, здравето на животните, репродуктивните и възпроизводителни функции, плодовитостта, както и други функционални характеристики, като например скоростта на доене, темпераментът на животното и отелването – трудно или леко. Като цяло, бракуването на кравите поради недостатъчно производство на мляко е известно в практиката като доброволно бракуване, а бракуването по други причини – като принудително. Намаляването процента на принудителното бракуване на кравите гарантира по-висок процент на доброволна

сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.

45

Животновъдство

Намалява репродуктивната ефективност и дълголетието в млечните ферми


замяна (ремонт на стадото), което води до увеличение на печалбата във фермата. Репродуктивните способности са другия основен фактор, който влияе върху рентабилността на кравите във млечната ферма. Поддържането на високо ниво на възпроизводителните функции на животните обезпечава доходността и ефективността на фермите, както за текущия период, така и за години напред. Главен показател на възпроизводителните способности при кравите е плодовитостта. Тя до голяма степен се влияе от управлението на фермата, което означава, че фермерът играе важна роля при контролиране плодовитостта и репродуктивните способности при кравите. Под плодовитост на женските животни /кравите /се разбира броя на родените при едно раждане /отелване/, т.е. износените от една бременност приплоди, при което разгонването, заплождането и отелването трябва да стават редовно в нормалните за вида и породата срокове. Известно е, че в зависимост от броя на приплодите, животните се делят на две големи групи: – едноплодни и многоплодни. Кравата е едноплодно животно, което обикновено ражда по един път в годината и нормално по един приплод. Раждането на два приплода е известно като близнене. При около 0.5% -1.5% от ражданията, кравите близнят по две и много рядко – по три телета. Процентът на близненето, както и на редовното заплождане за годината се променя при различните породи, в зависимост от индивидуалните особености на животните, както и от режима на хранене и отглеждане. Интервалът на отелване, като важен параметър, по който се съди за качеството и ефективността на управление на плодовитостта при кравите представлява всъщност периода между едното и другото отелване. Важни аспекти на плодовитостта са честотата на забременяване след първото отелване, броят на осеменяванията при зачеването и броя на дните от отелването до ново забременяване. Всички те имат своето влияние върху интервала на отелване. Намалените репродуктивни способности на кравите, проявяващи се чрез удължен междуотелен интервал или повишен процент на принудително бракуване, или и двете, води до производството на по-малко мляко и по-малък брой телета от крава годишно, което от своя страна води до увеличаване на разходите за ремонт и в крайна сметка до по-ниска рентабилност и по-ниски печалби за фермера. Практиката показа, че преди повече от 10-15 години развъдните стратегии и националните програми при млечните породи говеда са били ориентирани главно към селектирането и подобряването на основните признаци, свързани с производството на мляко. В известна степен са пренебрегнати функционалните характеристики като възпроизводство, функционално дълголетие, продуктивно дълголетие, здравословно състояние и комфорт при животните. През последните години в световен мащаб, в развъдните програми на млечните породи говеда се прилага по-балансиран и комплексен подход, който включва тези характерис-

46

бр. 9, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

тики и признаци в продуктивните индекси. Признаците като продуктивно дълголетие, продължителност на използване, здраве на животните, състояние на вимето, структура и възпроизводство, плодовитост и репродуктивна ефективност, макар и второстепенни, са включени за актуализиране на генетичните /селекционните/ програми за оценка на кравите и биците. Намаляване на репродуктивните функции и плодовитостта при млечните породи е имало през последните 40 години, но сега тези проблеми се задълбочават още повече, и е установено, че те са причинени от промените в генетичния състав на млечните породи говеда. С течение на годините се възприема като нормално типичната млечна крава да приключва своя продуктивен живот около 2.5 лактации / изследвания в САЩ /, дори и под 2 лактации. Фермерите трябва да знаят, че повечето млечни крави имат потенциална / наследствена/ възможност да престоят в млечните стада за по-дълъг период от 2 , 3 и повече лактации, / не по малко от 5 лактации/, което предоставя възможност на производителите на мляко и млечни продукти както за прилагане на доброволно бракуване, така и за по-малко производство на мляко. Доставката на юници /ремонтът на стадото/ играе важна роля при оптималното комплектуване на стадата и решенията, тъй като по-старите крави са по-предразположени към здравословни проблеми, отколкото младите животни. Производителите на мляко често прибягват до освежаване на стадото и замяната с млади юници, за да получат по-висока средна продуктивност при производството на мляко по безпроблемен начин. Данните за продуктивното дълголетие на кравите са противоречиви, но въпреки това, те показват, че способността на кравите да оцелеят в млечните стада значително е намаляла от 90-те години насам и продължава да намалява към 2000 –2010 година. Данните сочат, че смъртността на младите крави в САЩ и Европа се е увеличила значително през последните години. Освен, че намаляват репродуктивните способности и функции на кравите, през последните години се увеличава значително и броя на мъртвородените телета. Изследвания и анализи сочат, че продуктивният живот е отличителна черта на кравите и предсказва тяхното дълголетие. Продуктивното дълголетие на кравите се различава от абсолютното, тъй като измерва периода от време, през което кравата дава продукция – наймалко 84 месеца през живота си. Днес, когато фермерите внасят животни от различни страни, е необходим много строг контрол и проверка на родословието на внесените животни. Контролът, особено в новоприетите страни от ЕС, е занижен и това рекушира в намаляване на репродуктивната ефективност и дълголетието на кравите, и негативите се поемат от фермерите-производители на мляко. Доц. д-р Вергиния Гайдарска ИЖН, Костинброд


иален вносител на продуктите Donaldson и Petro - Canada Лубрифилт ЕООД е официален вносител на продуктите Donaldson и Petro - Canada

ище Слатина - Булгарплод Lubrifilt Ltd., София 1574, тържище Слатина - Булгарплод тел. 02/978 5334; факс: 02/978 8256, e-mail: ул. Проф. „Цветан Лазаров“ 13, тел. 02/978 4142; 02/978 5334; факс:office@lubrifilt.bg 02/978 8256, e-mail: office@lubrifilt.bg w w w . l u4142; b r i f i l 02/978 t.bg

С ВИСОКО КАЧЕСТВО СМАЗОЧНИ ПРОДУКТИ С ВИСОКО КАЧЕСТВО

CANADA е предназначена за Богатата гама на PETRO-CANADA е предназначена за автомобили, камиони, селизползване както в леките автомобили, камиони, селроителна техника, така и скостопанска и пътно-строителна техника, така и марка и модел. за мотоциклети от всяка марка и модел. индустриални, авиационни, PETRO-CANADA предлага индустриални, авиационни, и масла, греси и флуиди. корабни, трансформаторни масла, греси и флуиди.

А Ц И ОН Н И

С ИСТЕ М ИФ ИЛТРИ И ФИЛТРАЦИОННИ СИСТЕМИ

Donaldson® предлага всички видове висококачествеки видове висококачествени въздушни, маслени, горивни и хидравлични филтри. ивни и хидравлични филтри.

tion

Filtration Solution


Profile for Enthripy 1

Земеделие плюс  

Списание за професионално земеделие

Земеделие плюс  

Списание за професионално земеделие

Profile for zemedelie
Advertisement