Животновъдство BG

Page 1

3/2012

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

СЪС СПЕЦИАЛНОТО УЧАСТИЕ НА ЦАРЕВИЧНИТЕ ХИБРИДИ:

МИКАДО КИТИ КАЛИФО КАМЕЛИАС

Кралят на силажа! Хибрид за рекорд! За висок добив! За втора култура и късна сеитба!

Посяваме бъдещето от 1856


Ñèãóðíîñò âñåêè äåí

ÁÚËÃÀÐÑÊÀ ÀÃÅÍÖÈß ÏÎ ÁÅÇÎÏÀÑÍÎÑÒ ÍÀ ÕÐÀÍÈÒÅ

Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) е единен орган за контрол на безопасността и качеството на храните в Република България. Създадена в началото на 2011г, БАБХ следва най-добрите европейски практики в прилагането на високи стандарти при контрола в областта на безопасността и качеството на храните, хранителните добавки и напитките, ветеринарната медицина и хуманното отношение към животните, растителната защита и торовете, фитосанитарния контрол, фуражите, граничния контрол и др. Всички ние, експертите на БАБХ, ежедневно осъществяваме стриктен контрол по цялата хранителна верига – от полето и фермата до масата.

БАБХ реализира последователна политика за сътрудничество с браншовите организации в страната. Заедно с тях разработва и създава стандарти, които целят повишаване на качеството на продукти като хляб и хлебни изделия, мляко, млечни и месни продукти, както и на други традиционно български храни.

БАБХ е в постоянно сътрудничество с Европейския орган за безопасност на храните, с всички структури на Европейския съюз, имащи отношение към дейността на агенцията и с органите по безопасност на храните в държавите-членки от ЕС и трети страни.

0700 122 99 ãîðåù òåëåôîí íà ïîòðåáèòåëÿ


СЪДЪРЖАНИЕ Биоживотновъдство Необходимост от стратегия за биологично животновъдство. . . . . . . . . 3 Отглеждане на фазани във ферми. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5 Породи Автохонни породи кози в българия: Местна виторога дългокосместа коза и Калоферска дългокосместа коза . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9 Хранене Изкуствените пасища . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11 Как да увеличим плодовитостта на овцете . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14 Актуално Новини от МЗХ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 19 Библиотека Животновъдство Свине, брой 3: Технология за отглеждане на свине по биологичен начин. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 21 Експерти Защо щирът е опасен при храненето на зайци? . . . . . . . . . . . . . . . 29 Фактори, влияещи върху избора на репродуктивна система при отглеждането на зайци. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 31 Синхронизация на заплождането на овцете. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 32 Препоръки към храненето и диететика на конете състезаващи се в дисциплината “Издръжливост”. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 36 Дивечовъдство Добрият мениджмънт. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40 Практика Бисер Чилингиров: „Фермерите трябва да се сдружават и да модернизират стопанствата”. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 44

Със съдействието на МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ

3/2012

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

СЪС СПЕЦИАЛНОТО УЧАСТИЕ НА ЦАРЕВИЧНИТЕ ХИБРИДИ:

МИКАДО КИТИ КАЛИФО КАМЕЛИАС

Кралят на силажа! Хибрид за рекорд! За висок добив! За втора култура и късна сеитба!

Посяваме бъдещето от 1856

София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 GSM 0888 33 65 19; e-mail: animals21@mail.bg Издание на „Ентропи 1“ и „Олимп 131“

Главен редактор: Красимир Петков Отговорен редактор: Доц. Ивона Димитрова Редактори: Момка Спасова, Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Бисер Чилингиров, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Доц. Лазар Козелов, Доц. Маргарита Петкова Проф. Михо Семков, Проф. Николай Тодоров, Доц. Радка Недева

ични банки тите генет га бо йна а една от в Европа! България им ални за животни ените национ

представ а на юченията от кл за консервацият от itu но -s ex на ани Това е ед о, публикув състоянието новъдствот от ка ив оч доклади за ж т в на на фокус е ресурси та регионал ка генетичнит йс пе ро Ев та на на страница ария през то на Бълг во ст ел (ERFP). т ието да за изпълнен е в законо ни условия на ал С променит о им т т ие оп ен и съхран създаден . ржавата за 2010г бяха ни дъ от ив на ж е е скит ентит селскостопан ява на ангажим рв се съхран знообразие от зе ра ре о т ен но ич ич т т не 33 ге гене от ия ка лн би на от 405 в Нацио 347 913 дози В момента л: . иа ди ер ро ат по м тонни тичен от 10 автох анка следния гене зи от 23 коча налната генб до ио 00 ац 73 Н и на ди о уция поро ет ан ит ж ст ър авна ин о и подд рв от държ на зе Управлениет ре не ва ен аз ич оп т ия гене за ex-situ н чи а т на и Националн ст н де осигурно елно надеж шаване на би ви от по е е изключит т За зи и. до зделят е ни ресурс стои да се ра ява генетичнит 2 месеци пред 1а ще се съхран е т ит на щ ви ва ло по о т ка през след и, дник на 2 част О Сливен. всеки разпло в СИ – а въдство BG” ат уг др а , сп. “Животно в СИО София


2

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 3/ 2012

РАЗВЪДНИ ОРГАНИЗАЦИИ


Биологичното животновъдство има голямо бъдеще у нас, тъй като на този етап конвенционалното е неконкурентноспособно на европейското, поради старата материално-техническа база и ниската производителност на труда. То е алтернативен начин за устойчив растеж в опустяващите райони, опазване на околната среда, обогатяване на биологичното разнообразие и ефективно използване на природните ресурси. Биологичното животновъдство както у нас, така и в ЕС е в унисон с Общата селскостопанска политика на общността, която насърчава качеството, а не количеството, чрез стимулиране на биологичния сектор и другите природосъобразни методи в земеделието. България притежава най-добрите възможности за развитие на биологично животновъдство в

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 3/ 2012

сравнение с останалите страни в ЕС, но изостава далеч от тях, поради това че не се отчитат реално ползите от него. Предпоставка за развитието на биоживотновъдството у нас са огромните чисти в екологично отношение пасища и земя, благоприятният климат и многобройните местни видове животни (говеда, овце, свине, птици и др.), устойчиви към заболявания и адаптирани отлично в продължение на хилядолетия. Най - общо слабостите по отношение на производството на биологична продукция бихме обобщили: с недостатъчното разбиране за допълнителна заетост, с отблъскващия преходен период без адекватни финансови компенсации, с липсата на изградени структури на производители, преработватели и търговци на биологична продукция и нейното промотиране. Считаме, че на този етап компетентността на специалистите в държавните земеделски структури е насочена главно към уеднаквяване на законодателството с това на ЕС, а не в мерки за повишаване на биопроизводството, което е твърде рисковано. Отсъства идентифицирането на проблемите, подпомагане на интеграцията в отделните сфери и нива от производството до реализацията на продукцията. Консултанските услуги се свеждат главно към отговори на конкретни въпроси на производителите, подпомагане изготвянето на документацията при кандидатстване за помощи и най-вече контрол на изразходените средства. Маркетингът на биологично произведените продукти у нас все още не е поставен на преден план като пазарна философия в управлението и развитието на биоживотновъдството за разлика от развитите страни с много добра маркетингова система, гарантираща качеството, произхода, регулярността и сигурността на доставките. В Националния план за биоземеделие и в Програмата за развитие на селските райони реално подпомагане на отрасъла не се наблюдава. Независимо от изключително благоприятните условия у нас, броят на животновъдните биоферми,

БИОЖИВОТНОВЪДСТВО

НЕОБХОДИМОСТ ОТ СТРАТЕГИЯ ЗА БИОЛОГИЧНО ЖИВОТНОВЪДСТВО

3


4

за разлика от растениевъдните, е твърде малък. Очакванията биопроизводството в животновъдството да нараства в кризата поради по-малките инвестиции не се оправдават, въпреки наличието на стратегически документи и акценти на държавата в тази връзка. В това отношение не помага и ежедневната реклама за здравословния начин на живот, за развитието на зелената икономика и опазването на околната среда. Считаме, че за да се излезе по-скоро от тази ситуация и практически да се реализира огромният потенциал на страната, спешно се налага да се разработи Стратегия за развитието на биологичното животновъдство в България за периода 2012 – 2020г в рамките на ОСП и Програмата 2020 на ЕС. Тя трябва да отразява изискванията към произхода, етикетирането, качеството, безопасността за здравето и диетичността на произвежданото месо, благополучието на животните и опазването на природата. Стратегията трябва да включва икономически механизми, финансова и логистична подкрепа на фермерите, защото биологичното животновъдство само по себе си представлява сериозен риск поради ограниченията и спецификата в профилактиката и лечението на животните. При него получаваната продукция е с помалко количество в сравнение с интензивното животновъдство, но качеството е несравнимо подобро, поради което се определя като „бутиково“ производство. Трябва да се отбележи, че “биологично” не значи “примитивно”. Напротив, това е наукоемко направление и предстои много работа по разработване и усъвършенстване на технологиите за отглеждане, на методите за профилактика и лечение на животните. Биологичното животновъдство е сложна система, изискваща нов подход на мислене, организация и технически прийоми и може да бъде успешно, ако концепцията му бъде разбрана и прилагана. Важно е да се осъзнае, че биологичното земеделие е много повече от конвенционалното като философия в социален, икономически и екологичен аспект. Стратегията за развитие на биологично животновъдство у нас ще допринесе за:

Ускорено подобряване икономиката на изостаналите райони чрез повишаване трудовата заетост, развитието на туризма и в крайна сметка за повишаване на жизнения стандарт; Износ на продукти за ЕС с по-висока принадена стойност (деликатеси) с подчертан географски район, произвеждани от столетия по традиционни технологии; Привличане на инвестиции за разширяване на производството и създаване на подходяща атмосфера за бизнес от „фермата до масата”. Стабилизиране на доходите на фермерите, развитие на селските райони (създаване на работни места за преработка, транспорт и търговия), запазване на екосистемите и възстановяване на природните ресурси. Стимулиране на научни изследвания, образование и обучение в областта на биологичното земеделие, в т.ч. на биологичното животновъдство. Създаване на функционираща и ефективна информационна и консултанска система на национално ниво в областта на производството,

преработката, маркетинга и управлението на биологичното земеделие и животновъдство в страната. Очакваното въздействие от такава стратегия е изпълнението на двете основни цели на Националния план за развитие на биологичното земеделие в България в периода 2007-2013 г., а именно 3% от всички продадени в страната хранителни продукти да бъдат биологични и 8% от използваната земеделска земя да бъде обработвана по метода на биологичното земеделие. Проф. дсн. Димитър Греков Проф. дсн Алекси Стойков Аграрен Университет – Пловдив


БИОЖИВОТНОВЪДСТВО

Отглеждане на фазани във ферми Ф

фазани: 1. Колхидски фазан (Phasianus colchicus colchicus),често наричан “Кавказки” е разпространен на изток от Черно море – в Задкавказието (Грузия – Колхида и Азърбейджан) и в Югоизточна Европа – Тракийската низина. От фазаните разпространени у нас, само този вид има естествен произход. Обитава равнинните райони на южна България, Тракийската низина и крайбрежието на Черно море. 2. Монголски фазан (Phasianus colchicus mongolicus),наречен неправилно “монголски”, произхожда от района на Семиречието в Югоизточен Казахстан (затова е известен още като Семиреченски фазан). У нас е внесен от Италия през 1963 година и аклиматизиран в Северна България и високите полета на Централна Западна

BG

са с неустойчиви белези. Тяхното разпадане и селекция в природата се извършва под въздействие на природните особености и условия. Така в новите местообитания се формират географски раси, близки до една от изходните раси и то до тази, която има най-добри адаптивни качества към конкретните условия на средата. В много местообитания в Европа поради непрекъснато разселване и на трите подвида се е формирала хибридната форма, която е приета да се нарича – ловен фазан (Jagd Fasan). У нас в природата фазаните също не са расово чисти, но особено в Южна България белезите на Колхидския фазан преобладават значително. Фазана, като един от найподходящите за изкуствено отглеждане видове по всички континенти, се отглежда фермерно и в нашата страна. От ловно-стопанско гледище, най-важно значение за нашата страна имат следните подвидове

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 3/ 2012

азаните са развъждани още от древните гърци и римляните заради красивото им оперение и вкусното месо. Те спадат към кокошевите птици (Разред Galliformes), Сем. Фазанови (Phasianidae), род Ловни фазани (Phasianus) и имат обширен ареал на разпространение – от Японските острови до Балканския полуостров. Срещат се около 40 различни екологични раси (подвидове). Почти всички са ловни видове, поради което много автори ги обобщават като група на ловните фазани. Това е твърде условно, тъй като редица от останалите видове (групата на декоративните фазани) в родината си са също ловни видове. Повечето фазани от тази група в Европа се срещат само в зоопарковете. Представителите на род Phasianus не са изолирани генетически. Те се кръстосват свободно не само в производствени стопанства, но и в природата. Получените хибриди

5


6

България. 3. Корейски фазан (Phasianus colchicus Karpowi), внесен от Корея през 1974 година се развъжда и разселва само във фазаново стопанство с. Хотанца, което се намира между Русе и Разград в Северна България. 4. Кралски фазан (Syrmaticus recversi), внесен у нас от Чехия през 1985 година, ограничено се развъжда и разселва в Югоизточна България. В България обект на фермерно развъждане и отглеждане са различни ловни птици. Основно това са фазаните, пъдпъдъците /те са прелетни птици и поне за сега у нас не се отглеждат ферменно с изключение на японския, който се отглежда за яйца/, кеклиците, яребиците, дивите патици и по-малко други видове птици. Фермерното развъждане на ловни птици в България съществува доста отдавна, особено по отношение интензивното отглеждане и развъждане на различни видове фазани. В сравнение с другите ловни птици фазаните се оказват най-пластични за интензивно развъждане. Фазаните както и другите ловни птици се развъждат в три направления: • за промишлено производство на месо; • за спортни цели (ловен спорт); • за поддържане на екоравновесието – разселване в райони, където са рязко намалели. Някои от видовете фазани, златен, диамантен и др., се развъждат и като декоративни птици. От икономическа гледна точка, основно значение за успеха в птицевъдството, в това число и за ловните птици, които са обект на фермерно развъждане, както и за получаването на екологично чиста продукция, свободна от остатъчни и вредни за здравето на хората вещества, има правилното

съчетание между избор на подходящ генетичен материал, подходящо хранене, технология, както и системното прилагане на ефективни профилактични и имунопрофилактични програми, които са част от технологията на отглеждането на тези птици. В съвременните профилактични схеми все по-голямо участие вече намират и пробиотиците. Практическото доказване обаче на пробиотичния ефект е дълъг процес, който се осъществява въз основа на комплексна биологична оценка и статистическа достоверност на резултатите от продължителни наблюдения, с отчитане на заболеваемостта. Фазаните са полигамни птици. В природата мъжките избират някое високо място в своята територия и започват да токуват, като привличат 4-6 фазанки, които се заемат да правят гнезда. Фазанките правят своите гнезда под храстите, трънките, слоговете, често на неподходящи места. Гнездото представлява ямичка, дълбока 3-5см и широка до 15см Застилат ги със суха трева и малко перушина. Възможно е някои млади носачки да снесат яйцата си направо на земята. Установено е, че изборът на мястото и начинът на приготвяне на гнездото е видов белег. Носачките пронасят в зависимост от климатичните особености на района от края на април до началото на май. Интензивното снасяне започва от средата на май и продължава един месец. Фазанките в естествената си среда снасят от 8 до 18 яйца с маса 28-36г, средно 32г. При изкуствено отглеждане от една носачка се получават от 45 до 60 яйца. Яйцата се люпят за 23-25 дни, средно за 24 дни.Малките фазанчета растат бързо. На 2-седмична възраст достигат 350-390г ако се хранят добре. Опитват се да летят и да се катерят по ниските клонки. Укрепват добре едва след 45-дневна възраст. Фазаните живеят до 8-10 години.

Сградите за отглеждане на фазани могат да бъдат масивни (от тухли) или от дъски, бетонни или етернитови панели и др. Найчесто те представляват навес, заграден от трите страни, свързан с волиера. Волиерата се загражда с телена мрежа на височина 2-2,5м, като горният и край е леко завит навътре. Отворите на телената мрежа на височина от земята до 1м са 2 х 2см, а нагоре – 4 х 4см. По този начин стадото се защитава от хищници и други вредители. Волиерата се покрива отгоре с телена мрежа, разположена върху железобетонни или дървени стълбове, подредени на разстояние 4-6м един от друг и 5м между редовете. Основата на постройката трябва да бъде от бетон на дълбочина в земята до 80см, за да не могат да минават под нея плъхове, мишки, порове, невестулки, лисици и др. Желателно е също оградата да бъде разположена върху бетонна основа на същата дълбочина или мрежата на оградата да бъде в земята 30-40см с обърнати на вън краища. Някои фазановъди предпочитат покривната мрежа да бъде от въже от изкуствено влакно, особено когато се отглеждат по-буйни породи, които при уплаха излитат вертикално и може да се наранят. При неблагоприятно време фазаните се подслоняват под навесите. През размножителния период фазаните се настаняват в т. нар. клетки за снасяне на яйца. За едно семейство (1 фазан и 4-6 женски) е необходимо 20-30м2 площ или от 4 х 4 до 5 х 6 м. Част от волиерата се покрива плътно с пластмасов покрив, който предпазва от силни дъждове и слънце. Мъжките птици са твърде агресивни, дразнят се и се кълват през мрежата на съседните волиери. Затова волиерите се преграждат допълнително с плътна, непрозрачна преграда (пластмаса, ламарина, фазер и др.) на височина от пода 45-50


Таблица 1:Температурен режим при отглеждане на фазани

Възраст (дни)

Температура /°С

1-3

32

4

31

5

30

6

29

7

28-27

8-14

26-25

15-17

24-22

18-21

22-20

след 21

18-20

см. За справяне с агресията и канибализма се прибягва и до поставяне на „носни халки” или „очила” на агресорите. В краен случай се прилага и дебакация (изрязване до една трета от върха на горната човка) на агресивните птици. Фазанът е всеядна, подвижна птица, търсеща храната си в природата. Неговата основна храна е от растителен и животински произход, чието съотношение се променя в зависимост от природните условия и от годишния сезон. В Таблица 2

природата фазана се храни с различни семена от полски и горски треви, житни култури, с дребни плодове и техните семена и костилки (които използват като гастролити вместо камъчета), с листа, стъбла и грудки от найразлични растения. При дебела снежна покривка се задоволява и с по-крехки клонки от някои широколистни видове дървета. Унищожава много вредители по селскостопанските култури – ларви, какавиди, гъсеници, бръмбари, пеперуди, както и колорадския бръмбар и цвекловия

хоботник. Не пропуска полските мишки и някои дребни влечуги. В съвременните фазанови стопанства фазанчетата се отглеждат с комбинирани фуражи с различно съдържание на енергия и хранителни вещества в зависимост от потребностите им през различните възрастови периоди. В най-млада възраст те се отглеждат в кафезни батерии, след което се доотглеждат първоначално в птичарници с дворове, а после във волиери или направо във волиери. Кафезните батерии са многоетажни. В една клетка с размери 300 х 100 х 35см може да се настанят 80-90 птици до 2-седмична възраст. При по едрите видове може да се наложи птиците да се разреждат по време на растежа им. Краката на малките фазанчета може да се наранят от телената мрежа на пода, която е с размери на отворите от 6 х 6 до 12 х 12мм. През първите четири дни подът се застила с няколко пласта хартия, брезент или зебло, като всеки ден се отстранява един пласт. Температурата в кафезната батерия се поддържа, както е посочено в таблица 1. След втората седмица групата се прехвърля в затворени птичарници с дворчета за разходка и паша. Те не се отопляват, но температурата не трябва да спада под 18-20°С. Подовото отглеждане може да бъде върху дебела постеля или върху пластмасови скари. Отоплението е с „изкуствени майки”, пещи, лъчисто или друг вид според възможностите. Подът се застила с дебел пласт чиста слама, люспи от слънчоглед, талаш. При подовото отглеждане температурата в помещението през деня, когато групата е в движение, се поддържа около 28°С, а през нощта, когато спят – 32°С. След това температурата се понижава постепенно, както при клетъчното отглеждане, в зависимост от поведението на стадото. Първоначално на 1м2 от подовата площ под „изкуствените майки”

7


• Мъжки и женски фазан от вида Колхидски фазан (Phasianus colchicus colchicus) на 90 дневна възраст. Контролна група.

• Мъжки и женски фазан от вида Колхидски фазан (Phasianus colchicus colchicus) на 90 дневна възраст. Опитна група II.

8

се настаняват 25-30 фазанчета, а през втората седмица – 1520. След четвъртия ден при слънчево време те се пускат на разходка на двора за 30 минути, след това за 1, 2, 3 и повече часа. Обикновено след 3, а при лошо време след навършване на 4-седмична възраст се преместват във волиерите. Разселването на фазаните предназначени за отстрел трябва да стане не покъсно от 2-месечна възраст, за да се избегне одомашняването им. От фазана се получава висококачествено месо, като месото на гърдите се характеризира с бледорозов цвят, а на бута е тъмночервено. Консистенцията на мускулатурата е плътно еластична. Мускулните влакна са много нежни и тънки и между тях не се отлагат мазнини. В бедрената мускулатура се констатира по-високо съдържание на сухожилия и фасции в сравнение с месото от гърдите. Мазнините имат жълт цвят и са с мажеща се консистенция. Те се отлагат главно под кожата и в коремната кухина. По биохимични показатели месото на фазаните отговаря

на всички изисквания за прясно птиче месо. Полученият бульон при варене е бистър и се характеризира със специфичен приятен вкус и аромат. В състава на месото от фазани се съдържа високо количество пълноценни белтъчини, което определя високата му биологична пълноценност. То е бедно на мазнини, което съвпада със съвременното предпочитание на консуматора към нетлъстото месо. (таблица 2) По данни от наши експерименти (снимките по-горе на контролни групи I и II (съответно без и с пробиотик)) при участие на пробиотици има промяна на оперението при мъжки и женски фазанчета. Окомерната оценка, макар и субективна показва най-добро оперение и при двата пола при групата получавала с водата пробиотика Laktina. Вероятно усиления протеинов синтез при тази група е повлиял положително. При добавката OVOCAP изпитвана при фазани Тюфекчиев получава по-добро оперение при опитните фазани. Установените от нас различия по отношение на оперението

предполагат продължение и задълбочаване на изследванията в тази насока за потвърждаване на получените резултати. Освен това ние установихме при еднакви условия на отглеждане (спазване на технологичните параметри) по-висок прираст при групата получавала пробиотика Laktina® спрямо контролната група, по-силно изразено през гроуения период. Оползотворяването на фуража, респективно на енергията и хранителните вещества през гроуения период при групата получавала пробиотика Laktina® следва тенденциите наблюдавани при тегловното развитие и прираста. Установеното по-добро оперение при опитната група получавала пробиотика спрямо контролната група ни дава основание да предположим, че пробиотика Laktina® подобрява и екстериора на ловни птици отглеждани интензивно. Гл. ас. д-р Т. Мехмедов Доц. д-р З. Шиндарска ВМФ, ЛТУ София


Сидер Седефчев е животновъд от гр. Перник, но отглежда животните си в Пиринския край в село Влахи. Във фермата си има каракачански овце, коне и кучета и две породи кози. В края на 2009г учредява Асоциация за местни автохтонни породи кози в България, след дато десетки години в страната ни никой нищо не е направил за запазването им. Дори напротив, Сидер твърди, че умишлено и целенасочено е намаляван броят на козите в България. В организацията му членуват 15 фермери-развъдчици с тенденция броят на членовете да се увеличи, когато асоциацията се сдобие с лиценз и започне официална развъдна дейност и издаване на сертификати. Чрез тях, фермерите отглеждащи редки породи кози ще могат да кандидатстват за субсидии по европейските проекти. Породите, които организацията показа са редки и уникални, както за България, така и за света.

ПОРОДИ

Автохонни породи кози в България Популация под селекционен контрол: • Калоферска дългокосместа коза – 714 • Местна (виторога) дългокосместа коза – 654 Местна (виторога) дългокосместа коза: • мъжки: Височина холка 70-80cм • женски: Височина холка 65-75cм • Калоферска дългокосместа коза: • мъжки: Височина при холката 78-90cm • женски: Височина при холката 66-81cm

Цели на асоциацията: • Съхранение на български автохтонни породи и отродия кози и увеличаване на техните популации • Опазване на характерни екологични хабитати обитавани традиционно от автохтонни породи и отродия кози • Разпространение и прилагане на добрите земеделски практики, принципите на устойчивото земеделие и изискванията за опазване на околната среда • Съхраняване на традиции и продукти свързани с отглеждане, селекция и използване на български местни породи и отродия

Дейности на асоциацията:

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 3/ 2012

• Изработване и изпълнение на селекционни програми за местни породи кози • Отбор и подбор на животни в племенни и стокови стопанства • Оценка на развъдна стойност на разплодници • Изработване и прилагане на случни планове • Научни изследвания • Опазване на традиционни практики • Консултация и подпомагане на членовете • Изложби и презентации

9


Местна виторога дългокосместа коза Породата Българска виторога дългокосместа коза почти не е популярна с това си име, докато същата се отглежда в Германия повече от 40 години, дори в специални зоопаркове. Откритието на тази порода е станало преди години, когато Сидер се натъква на малко стадо и така узрява идеята му да направи асоциация и тя да се занимава с отглеждането на двете редки породи - Виторога дългокосместа и Калоферска коза. Втората е по-известна, но като име отново е непозната, отглеждана е без име. Сидер и неговите съмишленици законно и дават името в зависимост от района, от който произхожда – Калофер. Най-ценното на тази порода е кожата и на второ място млякото и месото. Това е най-дългокосместата коза, чиято козина достига до 50-60 см, изключително гъста и мека. От нея

Калоферска дългокосместа коза най-често се изработват прочутите кукерски костюми в Пиринския край. Цената на женските екземпляри на породата Калоферска коза варира от 100 до 300 лева, докато мъжките екземпляри са значително по-скъпи и цената им зависи от качеството на козината. Виторогата дългокосместа коза е подходяща за отглеждане на високо планински терени с оскъдна паша и е предназначена за фермериценители. Сидер Седефчев в своята ферма в момента отглежда найголямото стадо от тази порода, наброяващо 200 броя кози, което все още е икономически изгодно, но за него първостепенно е съхраняването на породата. Сп. „Животновъздство BG”


ХРАНЕНЕ

Изкуствените пасища

П

BG

се развъждат породи, приспособени към пасищно отглеждане, във Англия се субсидира екстензивното пасищно отглеждане с натоварване на пасищата под 1,5 животински единици на хектар. В България за паша се използват пустеещи земи и естествени тревостои. Те се отличават с голямо видово разнообразие, но са доминирани от видове с ниска хранителна стойност, не осигуряват качествена паша през втората половина на лятото, есента и ранната пролет. В естествените пасища продуктивността и качеството на фуража са даденост и могат да се повлияят само след продължително земеделско стопанисване. Според последно проучване за стопанското им състояние, много от пасищата с висока природна стойност са изоставени и като следствие деградирали, поради рязкото намаляване на броя на животните през 90те години. В близост до населени места тревостоите се използват неконтролирано, преизпасват се, което води до ерозия и загуба на природната стойност на земите. Тези причини водят до ниската ефективност при пашата на животните и налагат развитие и утвърждаване на практики за изкуствено тревозасяване. Делът на изкуствените ливади и пасища в България е 1,7% от използваната земеделска площ, като няма информация с какви видове и сортове треви са създадени (Агростатистика, 2011). Отново според

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 3/ 2012

асищното изхранване е основна възможност за получаване на евтина и висококачествена животинска продукция в България. То е традиционна екстензивна животновъдна система за страната ни, съответства на видовия и породен състав на преживните животни понастоящем и позволява използването на нископродуктивни земи. При пасищно отглеждане значително се повишават продуктивните и репродуктивни характеристики на животните. То е ефективна профилактична мярка при редица недоимъчни и метаболитни заболявания. Чрез него се избягва използването на антибиотици, което често се налага при системите за интензивно оборно отглеждане. Млякото и месото, произведено от пасящи животни има много по-висока хранителна стойност за човека, заради съдържанието на конюгирана линолова киселина (CLA, силен антиканцероген, променя мастният и протеинов метаболизъм към повишено образуване на мускули и понижено мастно съдържание), повисоко съдържание на витамини А, Е и В, калций, магнезий и калий, омега-6 и омега-3 мастни киселини. Именно заради това качество на животинската продукция пасищното отглеждане се стимулира в много европейски държави, въпреки че там има утвърдени евтини практики за изхранване с зърненожитни и бобови култури и растителни отпадни продукти. Във Франция например, преимуществено

11


12

агростатистически данни, средните добиви от сятите тревостои през 2010г са в границите 320-600 кг/дка сухо вещество, при продуктивност на естествените ливади от 150 до 250 кг/дка, а на естествените пасища – от 80 до 130 кг/дка. Така при тези разлики във продуктивността и качеството на фуража и при сегашните цени на качествено сено от 200 лв/тон, вложенията за създаване на изкуствен ливаден или пасищен тревостой се възвръщат още през първата до втората реколтна година. Условията в България не позволяват създаването на изкуствени пасища за интензивно използване, както е в повечето богати европейски държави. Това е и нежелателно от гледна точка на устойчивото земеделско производство. В страната ни биха имали място и значение изкуствените пасища, създадени с някоя от следните цели: удължаване на пасищния сезон; равномерно разпределение на продуктивността на тревостоя по сезони; повишаване хранителната стойност на пашата. Пасищните смески резултатно могат да бъдат използвани за създаване на пасища върху общински мери за нерегулирано използване, както и за създаване на прифермски пасища. Пасищните тревни смески се съставят от житни и бобови видове в различно процентно съотношение. Следните фактори могат да бъдат посочени като основни при определяне на състава им: срок на използване на пасището; вид и категория на изпасващите животни; почвени и климатични условия на района; режим на използване и натовареност на пасището. Правилната комбинация на видове и сортове има значително по-голямо значение за продуктивността и стабилността на пасищната агробиоценоза, отколкото броя на компонентите. При създаване на пасищни смески се цели комбиниране на видове и сортове, които се различават физиологично и фенологично, така че да се допълват взаимно и по този начин да използват по-ефективно екологичните ресурси. Комбинацията трябва да има и осигурителен ефект - при неблагоприятни условия единият от компонентите трябва да прояви

устойчивост и да стабилизира продуктивността на пасищния тревостой. Също така се целят позитивни връзки между видовете – снабдяване с биологичен азот на житния компонент чрез азотфиксацията на бобовата трева, пренос на хранителни вещества от по-дълбоки почвени слоеве към повърхностните, когато са асоциирани видове с повърхностна и дълбока коренова система, благоприятна промяна на почвената температура и влажност, на микрофлората и др. Важно е да се отбележи, че повечето примери за положително взаимодействие в тревната асоциация са наблюдавани в неблагоприятни условия, каквито са условията в предпланинските и планинските райони на България. Като резултатен подход за създаване на продуктивни пасищни смески, в които се подържа динамична стабилност на тревостоя, се посочва този с подбор на компоненти от съвместно съществуващи пасищни популации, които в резултат на естествена селекция са придобили висока “екологична комбинативна способност”. Трябва да се избягват възможностите за небалансирана конкуренция между видовете, каквато често се случва при многокомпонентните смески, също така и алелопатичните влияния, каквото е например въздействието на тръстиковидната власатка спрямо звездана. Изкуствените пасищни тревостои трябва да се засяват с видове и сортове фуражни треви, специално селекционирани в пасищно направление. В пасищата надземната маса се отстранява в ранна фаза, приема се избирателно, подлага се на утъпкване и замърсяване. Поведенческите реакции на животните са със значителен ефект върху структурата на тревното съобщество. Посочените фактори силно повлияват преживяемостта и устойчивостта на добива на пасищните треви и налагат селекция за специфична адаптация към пасищен режим на използване. В страната ни сятите пасища имат агроекологична ниша в планинските и предпланинските райони където почвите са кисели, с много ниско съдържание на азот и усвоим фосфор, с ниска температура, която потиска азотфиксацията. В равнините за тях се отделят общински мери,


които също са върху неплодородни земи. От тази гледна точка е важно пасищните видове и сортове да са селекционирани за адаптивност към регионални почвени и климатични условия. Селекцията в пасищно направление се налага и поради това, че селекцията за дълготрайност и устойчивост е бавна и скъпа – изисква пълен цикъл на изпитване. Признаците, свързани с устойчивостта са полигенни и с ниска наследяемост и най-често са отрицателно свързани с продуктивността. Те порядко се използват като основен или допълнителен критерий за отбор при селекцията на сортове фуражни треви, използвани за сено или свежа маса. Въпреки съблюдаването на всички посочени фактори при съставянето им, пасищните тревни смески са вътрешно нестабилни системи. Видът или генотипът, който притежава биологично предимство да устоява на паша, постепенно получава превес в тревостоя. Начинът на използване (вид на пашата – свободна или регулирана) и натовареността на пасището също са от основно значение за развитието, продуктивността и устойчивостстта на пасищната агробиоценоза. Сятите пасища имат предимство пред естествените главно заради високото участие на бобовите треви. Бобовите треви са основен елемент на пасищната екосистема, от който зависи качеството на фуража. С тяхното участие в пашата се повишава съдържанието на суров протеин, минерали, витамини, неутрално детергентни влакнини и инвитро смилаемостта на сухото в-во, включително през лятото и есента, и съответно се увеличава животинската продуктивност. Включваненето на азотфиксиращ бобов компонент в тревостоя позволява екстензивен метод на отглеждане на пасищата, редуцира негативния ефект върху биоразнообразието в екосистемите, предпазва водосборни и вододайни зони от нитратно замърсяване. Бобовите треви имат голямо значение и с това, че допринасят за равномерното разпределение на добива от пасището по сезони. Пасищна устойчивост в смески с житни треви и способност за самовъзстановяване в тревостоя– чрез размножаване със столони (както е при бялата

детелина) и адвентивни корени (както е при жълтата люцерна), или чрез самозасяване или поддържане на вида чрез постепенно прорастване от твърди семена (както е при редица едногодишни средиземноморски бобови треви, които функционират по този начин като многогодишни в пасището) – това са идеалните качества на бобовата трева за изкуствени пасища. За предпланинските и планинските условия на България най-добри резултати се получават от пасищни смески с участието на звездан (Lotus corniculatus), бяла детелина (Trifolium repens), червена детелина (Trifolium pretense) и люцерна (Medicago sativa) от бобовите треви, и ливадна тимотейка (Phleum pretense), тръстиковидна власатка (Festuca arundinacea), червена власатка (Festuca rubra), ежова главица (Dactylis glomerata) и издънкова полевица (Agrostis stolonifera) от житните. Изкуствени тревостои от тези видове треви се създават лесно и могат да имат основна роля в низкоразходни фуражни системи при производство на качествена животинска продукция. Следните комбинации от тях се определят като най-подходящи: • звездан+ливадна тимотейка • звездан+червена власатка • червена детелина+звездан+ливадна тимотейка • червена детелина+тръстиковидна власатка • бяла детелина+издънкова полевица • бяла детелина+червена власатка • люцерна+ежова главица • люцерна+тръстиковидна власатка Във всички наши проучвания по селекция на пасищни смески се отбелязва предимството на българските сортове, а в някои случаи и на местни популации от посочените по-горе видове фуражни треви. Също според български проучвания, от двукомпонентните смески се получават по-добри резултати в сравнение с многокомпонентните. В ИПЖЗ-Троян, ИФК-Плевен, ОСС-Павликени и КОС-Търговище са създадени и се размножават пригодни за паша сортове от основните видове фуражни треви (звездан сорт Търговище 1, еспарзета с. Юбилейна, люцерна с. Осъм, ливадна тимотейка с. Троян, пасищен райграс с. Хармония, безосилеста овсига с. Ника, ежова главица с. Дъбрава, тръстиковидна власатка с. Елена и с. Албена, гребенчат житняк с. Свежина, бяла детелина с.Троя /в процес на регистрация/. Работи се и по селекция на пасищни сортове от следните бобови видове: фий (ребрест, панонски, обикновен) и грах, червена и хибридна детелина, жълтохибридна люцерна, хмелна люцерна и подземна детелина. Направени са и отделни проучвания за потенциала в наши условия на редица едногодишни бобови треви, които се използват в страни с развито пасищно животновъдство. Галина Найденова Опитна станция по соята – Павликени

13


ХРАНЕНЕ

Как да увеличим плодовитостта на овцете Плодовитостта на овцете е един от основните фактори, влияещи върху икономическите резултати на фермата. Продажбата на агнета осигурява над 80% от приходите при овцете за месо и 40 до 60% от приходите, в зависимост

от млечната продуктивност, при овцете за мляко. Плодовитостта е различна при отделните породи. Винаги обаче има възможност да се получи по-висока или по-ниска от характерната за породата

Таблица 1. Влияние на оценката на телесното състояние върху плодовитостта

Оценка на телесното състояние Плодовитост на породата

1,5**

2*

2,5

3

3,5

4

4,5*

5**

Брой агнета от 100 овце

Ниска

89

100

110

118

125

133

134

131

Средна

105

117

127

133

142

150

151

144

Висока

125

135

146

155

166

177

178

173

** Данните са от много малък или* малък брой животни Характерна за породата плодовитост

ОТС Дни до кампан.

<2,5 >42

2,5–2,7 28–35

2,8–3,0 14–21

3,1–3,5 5–8

КФ, г/овца

1ва седмица

200

175

150

500*

средата предпосл. седм.

500 300

400 200

300

посл. седм.

150

100

150

КФ/овца, общо, кг

15–17

6,1–8,9

4,2–6,3

2,5–3,5

Доп. Аг./100 овце

28–33

17–22

8–12

10–15

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 3/ 2012

Таблица 2. Препоръки за количеството на концентрирания фураж (КФ) на една овца

14

* Високо енергиен белтъчен фураж

плодовитост в зависимост от храненето и отглеждането на овцете. Голямо влияние оказва телесното състояние на овцете в момента на заплождането, поради което през този период обикновено се прилага подхранване свръх пашата. В зависимост от времето на прилагане, количеството и вида на фуража ефектът от подхранването може да се раздели условно на три типа: статичен, динамичен и непосредствен (акутен). Статичен ефект Статичният ефект е свързан с оценката на телесното състояние (ОТС) на овцете в момента на заплождането. Плодовитостта е висока при над средна охраненост на овцете. ОТС се определя с цифри от едно (слаби) до 5 (много охранени). Подробно описание на методите за определяне на ОТС може да се намери в библията по овцевъдство, книгата на Николай Тодоров “Хранене и отглеждане на овце”, 2008г, издателство Матком, София и в други книги по овцевъдство. Няма значение кога животните са достигнали добра охраненост, преди месеци или непосредствено преди заплождането, статичният ефект е приблизително еднакъв. Зависимостта на плодовитостта от ОТС е представена в таблица 1. Повечето местни породи отглеждани у нас са с ниска плодовитост (Цигай, Каракачанска, Брезнишка, Среднородопска, Сакарска, Карнобатска овца и др.), Синтетичната популация българска млечна, Старозагорската, Бялата и Ваклата маришка овца, Черноглавата плевенска са със средна плодовитост. Докато породите Мутон шароле, Ил дьо Франс, Лакон и Хиос са с висока плодовитост. Динамичен ефект Динамичният ефект е свързан с активното състояние на организма при обилно хранене и увеличаване на живата маса в момента на заплождането.


При обилно хранене съзряват и се отделят от яйчниците повече яйцеклетки. Динамичният ефект води до допълнително увеличение на близненето над ефекта от високата жива маса (фигура 1). Затова е желателно да се прилага подхранване в момента на заплождането, специално когато овцете не са затлъстели. Подхранването трябва да се съобразява с ОТС на овцете 1 – 2 месеца преди случната кампания. То трябва да започне по-рано и да продължи по-дълго време при много слабите овце. Количеството на фуража, което се дава на една овца дневно и общо за кампанията също зависи от ОТС. Несъобразеното с телесното състояние подхранване Фигура 1. Статичен и динамичен ефект

не може да постигне оптимални резултати. Желателно е то да започне с помалки количества концентрирани фуражи, които да се увеличат според нуждите и накрая да се намалят преди да се преустанови окончателно. Схема за подхранване на овце в различно телесно състояние е посочена в табл. 2. Акутен ефект Акутен ефект, се получава при кратковременно (6 – 7 дни) усилено подхранване с 500 – 700г богат на протеин и мазнини концентриран фураж на овца дневно. Подхранването се фокусира през втората половина на лутеалната фаза на половия цикъл, т.е. от 8 до 12 – 14 ден на

половия цикъл. Спазването на желания срок на подхранване (фокусирането на подхранването) се осъществява чрез синхронизация на овулацията (размърлянето). Синхронизацията е най-успешна при използване на хормонални препарати, но може да се постигне и чрез „ефекта на коча”. Ефектът от акутното (фокусираното) подхранване се получава независимо, че живата маса не се променя. При досегашните опити той настъпва както при животните с недостатъчна охраненост, така и при тези над средна охраненост. В зависимост от условията се получават 10 – 15 агнета в повече от контролните животни с равна жива маса. Примерно, при овце с ОТС 3 статичният ефект (ако осигурява 122 агнета от 100 овце), при добавяне на динамичния може да се получат 132 агнета, а при прилагане и на акутно подхранване 139 агнета. За да се получи акутен ефект е необходимо да се спазят повече условия, но за сметка на това са необходими значително помалко фуражи, в сравнение с традиционното подхранване. В редица случаи методът заслужава да се приложи.

15


Фигура 2. Период на актуално подхранване

Фигура 3. Ефект от актуално подхранване

Подходящи фуражи за подхранване Важен е въпросът за качеството на фуражите за подхранване. Наблюденията в миналото показват, че независимо от вида на фуража, с който

се постига подобряване на телесното състояние се увеличава плодовитостта на овцете. Задълбочените изследвания напоследък обаче показват, че не е без значение вида на фуража. Трябва да се отчита, че пасищната

Фигура 4. Консумация на трева (тъмна колонка) и общо на сухо вещество (СВ) от овце (по Imamidoost и Cant, 2005)

16

трева, която е основната храна през периода на заплождането е бедна на протеин и на мазнини. Това се вижда от състава на сухото вещество на пасищната трева, посочен в таблица 3. У нас най-често овцете се подхранват с ечемик. През втората половина на юли вече ечемика е прибран и много стопанства разполагат с него. Подхранването със зърно обикновено води до намаляване на приема на трева (фигура 4). Причината е, че както пасищната трева през този период, така и зърнените фуражи (ечемик, пшеница, царевица) са бедни на протеин. При такова хранене не достига протеин за нормалното развитие на микроорганизмите в търбуха и това намалява смилаемостта на фуражите. При даване до 320 г на глава дневно на смеска, съдържаща 20% суров протеин, е наблюдавано увеличение на приема на трева. При големи количество смеска обаче консумацията на трева намалява и достига приема без подхранване (фигура 5). Благоприятното влияние на приема на повече суров протеин върху броя на овулиралите яйцеклетки се вижда и от фигура 6. В редица опити е установено благоприятно влияние на подхранването с фуражи богати на протеин и мазнини (слънчогледов експелер, соеви отсевки, слънчогледови отсевки, изсушен спиртоварен остатък, бирена каша, спиртоварна каша). Данните от един опит са посочени в таблица 4. При подхранване със слънчогледов експелер са родени 12 и отбити 11 агнета повече от 100 овце, в сравнение с подхранваните със същото количество ечемик. Особено високи са изискванията към качеството на фуража при т. нар. акутно подхранване. При краткотрайно подхранване се получава максимален ефект ако се използва концентриран фураж с висока енергийна и протеинова


Таблица 3. Средно съдържание на протеин, сурови и истински мазнини в пасищната трева Месец

Височина см

Суров протеин,%

Сурови мазнини,%

Истински мазнини,%

Нач. април

5 – 8

18

3,2

2,2

Април

15

16

3,0

2,0

Май

14

2,8

1,8

Юни

11

2,6

1,6

9

2,4

1,4

8,2

2,2

1,2

Юли Август

хранителност. Много опити в тази насока са проведени в Австралия при подхранване с 500 – 600г лупина дневно в продължение на 5 – 8 – 10 дни. Резултатите от два опита са посочени във фигура 6. У нас не се отглежда лупина, която е отличен фураж за краткотрайно подхранване. Найподходящи от нашите фуражи са изсушеният спиртоварен остатък (наричан още суха спиртоварна каша), които се произвежда в големи количества от 6-те завода за производство на спирт от зърно. Цената на този продукт е равно или малко по-висока от цената на зърното. Друг подходящ фураж е слънчогледовият експелер (често неправилно наричан кюспе). Слънчогледовият шрот

съдържа малко мазнини, има ниска енергийна стойност и дава по-лош резултат от експелера, но по-добър от зърното (ечемик, пшеници, царевица). Други подходящи фуражи са комбинация в съотношение 1:1 от царевица и слънчогледов експелер или шрот; соеви отсевки; комбиниран фураж с 20 – 25% суров протеин. Много подходящи за подхранване са бирената каша и спиртоварната каша, но тези влажни фуражи се доставят трудно и съхранението им през топлите летни дни не може да продължава повече от 5 – 6 дни. Където е лесна доставката им е добре да се използват. Желателно е да се дават в големи количества

Фигура 5. Подхранване със смеска с 20% СП по Feer et al. 1988

за да се достигне консумация на сухо вещество около 350 – 450г, което е равно на 12 – 14кг бирена каша на овца дневно. Възможно е комбинирането на 200г зърно и 5 – 7кг бирена (спиртоварна) каша. Практически трудности На практика възникват известни трудности в точното прилагане на подхранване според оценката на телесното състояние (ОТС), защото в стадото има както слаби така и затлъстели овце. Обикновено близнакините и най-млечните овце са най-слаби. А тези овце са най-ценните. Желателно е да се направи ОТС един месец преди планираното заплождане на овцете и се види разпределението на овцете според телесното състояние. Слабите овце, които се нуждаят от по-добро подхранване, е желателно да се бележат с боя на вълната, примерно на холката (в началото на гърба, над предните крака), а овцете с ОТС над 3,5, които не се нуждаят от подхранване да се бележат на крупата (в края на гърба). Когато броят на белязаните овце е много малък може да не се прави разлика в подхранването. Когато слабите овце са значителен брой е желателно вечер преди подхранването да се отделят и подхранват по обилно. Когато повечето от овцете са в добро телесно състояние обикновено една част от овцете са с ОТС над 3,5 и тези овце не се нуждаят от подхранване. Те също могат да се отделят вечер при прибиране на стадото и се лишават от подхранване. Отделените вечерта овце е желателно да останат отделно през нощта и им се дава съответно количество храна вечерта и сутринта. Разделянето на овцете на групи става лесно при преминаване през стърга, след която следват две отделения. Работата се улеснява при използването на така наречената сортираща

17


Фигура 6. Влияние на приема на КЕМ и на суров протеин върху процента на овцете с повече от една овулирала яйцеклетка (модифицирано по Smith и Stewart, 1990)

Таблица 4. Два вида подхранване с 400г/ден, 20 дни преди + 15 дни след пускане на кочовете

Подхранване

Заплодени първите 20 Живороде- О т б и дни ни ти

Ечемик

61%

129%

125%

Сл. Експелер

72%

141%

136%

Фигура 7. Влияние на подхранване 10 дни преди заплождането с 500 г лупина/ден (Nottle et al. 1997)

Ограничено хранене

Добро хранене

Лупина

+

+

1ви опит (49–50 овце/гр.)

Яйцеклетки

1,06

1,63

1,28

1,57

1,22

1,38

1,67

1,64

2ри опит (64–72 овце/гр.) Яйцеклетки

18

врата. Устройството є е описано подробно в книгата на Н. Тодоров Хранене и отглеждане на овцете, издателство Матком, София. В брой 2 на списание “Животновъдство БГ” е описан

универсален станок за овце, които може да се използва за лесно отделяне на овцете Заключение Съществува значителен резерв за

увеличение на плодовитостта на овцете, който може да се използва чрез правилно подхранване. Няма никакви пречки да се използва статичният и динамичният ефект от подхранването. Необходимо е 30 – 40 дни преди планираното започване на осеменяването да се определи телесното състояние на животните. В зависимост от оценката на телесното състояние се определя кога да започне подхранването и колко фураж да се даде. Колкото по-слаби са овцете толкова по-рано трябва да започне подхранването и толкова повече фураж трябва да се дава на овца дневно. Целта трябва да бъде преди осеменяването овцете да са в добро телесно състояние (оценка 3 – 3,5). Препоръчва се подхранването да се извърши с фураж с високо съдържание на кръмни единици за мляко и същевременно богат на протеин. Подходящи са изсушен спиртоварен остатък (суха спиртоварна каша); слънчогледовия експелер; смес от слънчогледов експелер и царевица (ечемик или пшеница) и други. Възможно е единият фураж да се дава сутрин, а вторият – вечер. Не е желателно фуражите да се смилат. Прилагането на акутният ефект от подхранването е икономически по-изгодно, но изисква повече усилия. Най-добре е да се приложи синхронизация на овцете, чрез „ефекта на коча” (както е описано в брой втори на списание “Животновъдство БГ”) и от 9 до 15 ден след пускането на кочове-стимулатори (с престилки) се извърши обилно хранене с 250 – 300 грама царевица + 250 – 300 грама слънчогледов експелер на овца дневно. Успешно може да се използват 500 – 700 грама соеви отсевки или 400 грама царевица + 200 грама слънчогледово семе на овца дневно. Николай Тодоров Тракийски университет, Стара Загора


АКТУАЛНО

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ЕК одобри прехвърлянето на 600 млн. лв. към най-атрактивните мерки по ПРСР

Консултативния съвет по животновъдство съгласува Наредбата за млечните продукти Консултативния съвет по животновъдство прие предложението по проекта на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти. Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов информира, че Наредбата ще влезне в сила като бъде нотифицирана от Европейската комисия до края на годината. Този срок ще бъде достатъчен и за адаптиране на преработвателния бранш към новите изисквания, допълни министърът. По време на съвета млекопроизводители и млекопреработватели стигнаха до консенсус, като приеха следните промени: Производителите, които искат да преминат от производство, разфасоване и преопаковане на мляко и млечни продукти към производство на имитиращи продукти (растителни мазнини), съдържащи в състава си мляко, те ще трябва да уведомят съответната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) най-малко един работен ден преди промяната. Тя ще бъде допустима веднъж на шест месеца. Производителите, които искат да преминат от преработка на имитиращи продукти към преработка, разфасоване и преопаковане на мляко и млечни продукти може да се извършва по всяко време. За целта е нужно да се уведомят ОДБХ най-малко един работен ден преди промяната. Наредбата ще се прилага за продукти, произведени на територията на Република България и предлагани на пазара.

5 млн. лева ще бъдат разпределени за овце и кози

„Животновъдство BG.”

BG

Под формата на помощта (de minimis) ще бъдат разпределени 5 млн. лева компенсация за високите цени на горивата за овце и кози. Това бе решено по време на Консултативния съвет по животновъдство в МЗХ. Производителите на дребен рогат добитък ще получат до 15 000 лв. Помощта ще бъде предназначена за ферми, които отглеждат над 50 овце и кози.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 3/ 2012

Европейската комисия е одобрила прехвърлянето на 600 млн. лв. от мерки със слаб интерес към три от най-желаните мерки по Програмата за развитие на селските райони, съобщи министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов. Това са мярка 112, насочена към младите фермери, 121 - за модернизиране на земеделските стопанства и 321 - за предоставяне на основни услуги за населението в селските райони. „Парите са за младите хора, които искат да се занимават със земеделие, за онези, които искат да подобрят стопанствата си, и към общините, които вече ще инвестират и в спортни и културни центрове”, посочи министър Найденов. Към мярка 112 се прехвърлят 78 млн. лв. Приоритет ще се дава на кандидати, които ще развиват животновъдство и биологично растениевъдство и са от областите, където до момента има най-малко проекти по мярката - Благоевград, Варна, Габрово, Кърджали, Ловеч, Разград, Силистра, Смолян, София и Перник. Приемът ще започне от 23 юли и ще приключи на 19 август. По мярка 121 се прехвърлят 276 млн. лв. Приоритет ще бъде предоставен на инвестиции в енергийната ефективност, производството на енергия от биомаса, намаляване потреблението на вода, на проекти в сектор „Плодове и зеленчуци“, на биологични производители и на тютюнопроизводители, които ще развиват дейности, различни от производството и преработката на тютюн. С предимство ще се ползват кандидатите от Перник, Видин, Кърджали, Габрово и Смолян. Приемът по мярката е от 16 юли до 19 август. По мярка 321 се насочват общо 240 млн. лв. С тях общините ще изграждат спортни, младежки и културни центрове, театри и библиотеки. В рамките на приемите ще се набират и предложения за строителство и реконструкция на пътища и водопроводи. Кандидатстването е от 16 юли до 19 август. „Очаква ни наистина едно горещо лято, защото бенефициентите по програмата от години очакваха тази новина”, каза в заключение зам.-министър Светлана Боянова.

19


ЕК одобри схема за държавна помощ за участие на българско овчарско куче в международни киноложки изложби Европейската комисия одобри схема за държавна помощ „Помощ за участие в международни киноложки изложби-Световна купа 2012 Одеса Украйна, Световна купа 2012 Лорка Испания, Европейска купа Берлин Германия и отпечатване на каталог История, настояще и бъдеще на Българското овчарско куче”. Бенефициенти на помощта са малки и средни предприятия в животновъдството (земеделски производители, регистрирани по реда на Наредба №3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители), които развъждат чистопородни животни под селекционен контрол на Български киноложки клуб (БКК). Помощта се предоставя посредством субсидирани услуги от БКК и не може да включва директни плащания на парични суми към земеделските производители. Схемата предвижда финансиране до 69% от разходите за участие в изложения и 100 % от разходите за отпечатване на каталог „История, настояще и бъдеще на Българското овчарско куче”. Достъп до помощта имат онези животновъди, които спазват развъдната програма, а тя изисква чистопородно развъждане на породата Българско овчарско куче. Като изискване за участие в изложението е регистрираният земеделски производител да притежава зоотехнически сертификат или сертификат за произход, доказващ породната принадлежност на животните, независимо от това дали земеделският производител е член или не на БКК. Участието в изложенията цели популяризиране постиженията и възможностите на породата Българско овчарско куче, показване на достиженията в селекцията, обогатяване на знанията и засилване на контактите в рамките на мероприятията. Помощта е с краен срок на приложение до 31.12.2012 г. България стана член на ИКАР

20

Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) стана пълноправен член на ИКАР (ICAR – International Committee for Animal Recording). Официалното приемане стана на церемония, която се проведе на 38-то редовно заседание на комитета в гр. Корк, Ирландия. ИКАР е най-престижната световна организация по стандартизация на методи за идентификация, регистрация, контрол на продуктивните качества, изчисляване на развъдната стойност и воденето на развъдната дейност в животновъдството. Тя е създадена през 1951г. и към момента има 99 члена от около 50 страни. От Държавите-членки на Европейския Съюз единствено България и Румъния не бяха членове на организацията. Практическите ползи, които получават членовете на ИКАР, са достъп до значителна техническа информация, възможност за използване на съществуващи контакти с други международни организации, експертна помощ при акредитиране на лаборатории и много други. Чрез ИАСРЖ на практика членове на организацията стават развъдните ни организации в областта на млечното и месодайното говедовъдство, млечното и месодайното овцевъдство, козевъдството и биволовъдството. Чрез членството в тази престижна организация България гарантира, че ще изпълнява световно утвърдени методи и стандарти в областта на развъдната дейност. От своя страна, чрез гаранциите на ИКАР, нашата селекция става част от Европейската и Световната. Това създава възможности за отваряне на вратите на международните пазари за племенни животни, произведени от българските фермери.

Премиерът Бойко Борисов и министър Найденов откриха свинекомплекс и фуражен цех в Ямбол Министър-председателят Бойко Борисов и министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов откриха нов свинекомплекс и ново фуражно стопанство на фирмата „Геомекс инженеринг” ЕООД в Ямбол. Обектите са изградени по Програмата за развитие на селските райони и тяхната инвестиция е над 6 млн. лева. Фуражният цех е построен по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”, а свинокомплексът по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”. Във фирмата се отглеждат над 10 000 свине, 270 крави и 200 овце. Обработват се 17 000 дка земя. Двамата разгледаха модерния свинекомплекс, който е оборудван с компютри и са спазени всички европейски изисквания за отглеждане на животните. Премиерът Бойко Борисов посочи, че прилагането на Програмата за развитие на селските райони дава добри резултати. Той допълни, че храната е водеща и инвестициите в аграрния сектор ще имат винаги възвращаемост. Премиерът потвърди, че в момента България и Катар са готови да подпишат пет съвместни проекта за производство на мед, месо и други. Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов посочи, че това стопанство е един модел на българска ферма. Това е средно стопанство от среден клас и в създаването на такива като него е бъдещето, като се усвояват европейските средства. Министърът информира, че над 100 млн. лева са отишли в частни стопани от област Ямбол по линия на Програмата за развитие на селските райони и директните плащания. Той отбеляза, че за периода 2014-2020г. подпомагането ще бъде насочено много повече към сектор животновъдство. Очакваме одоберние от Брюксел за изплащането на 25 млн. лева на животновъдите, като компенсация за скъпите горива и фуражи, каза още министърът. „Животновъдство BG.”


0 1–2

Пивоварна каша

Корено-, клубено- и сочноплоди

15

0

0

22

0

0

8

0,4

0,3

0,4

0,5

Пшеница

Ечемик (за подобряване качеството на месото и сланината)

Пшенични трици

Соев шрот (над 40 %)

Слънчогледов шрот (над 35 %)

Люц. брашно

Рибено брашно/ сухо мляко – за биопроизводството

Креда

Дикалциев фосфат

Сол

Витаминноминерален премикс 0,5*

0,4

0,7

1

3

0

5

16

5

0

20

48,4

10–30kg

0,5*

0,4

0,6

1

0–2

0

8

8–10

10

10

10

49,5

30–60kg

Над 60kg

0

0,4

1

1

0

5–8

10–15

5

12

35

0

20

1–2

1–3

0–1

1–2

16

*За тези категории премиксът е задължителен, когато не поемат зелена трева (паша).

53

Бозайници

Царевица

Фуражи, %

Таблица 2. Примерна смеска за растящи прасета

1–3

Сенажи (35–40% СВ)

Зима:

2–4

Допълнителни обемисти фуражи (kg):

Зелена трева (пасища)

Лято:

СВИНЕ

3 Проф. дсн Алекси Стойков, Доц. д-р Христо Христев, Проф. дсн Димо Пенков Аграрен университет – Пловдив

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3/ 2012

ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА СВИНЕ ПО БИОЛОГИЧЕН НАЧИН

Б БИБЛИОТЕКА ЖИВОТНОВЪДСТВО


Биологичното свиневъдство е печеливш алтернативен отрасъл за производството на свинско месо от „щастливи животни” в малки фамилни ферми за потребители, избрали здравословния начин на живот. Обобщените литературни данни показват, че най-добрите ферми включват от няколко до 100 свине майки През последните години търсенето на органично свинско месо се увеличава в световен мащаб. Това дава възможност на дребните фермери успешно да се включат в тази пазарна ниша. За целта е необходимо да се свържат със съответните сертифициращи органи преди да предприемат каквито и да са стъпки в това отношение. За разлика от развитите европейски страни, САЩ и Канада, у нас все още няма сертифицирана свинеферма (дори и такава в преход) за биологично отглеждане на свине. България, като член на ЕС, с достъп до неограничен и свободен пазар на биопродукти и с прекрасни условия и традиции на базата на Източнобалканската свиня, която се отглежда изцяло природосъобразно, трябва да развива този бизнес в бъдеще. ПОРОДИ, КРЪСТОСКИ И ХИБРИДИ СВИНЕ, ПОДХОДЯЩИ ЗА БИОЛОГИЧНО ОТГЛЕЖДАНЕ Стандартите за биологична свинеферма изискват: • родени от биологични производствени единици; • от контролирани родители в системата за биологично производство в продължение на 12 месеца или през целия им живот; • закупени от органични племенни ферми (за разплод – нерезчета и женски прасета); • изключения се допускат със съгласие на сертифициращия орган при поява на болести или други обстоятелства, отразени в утвърдените нормативни документи. При избора на генотипа на свинете за биологично отглеждане трябва да се вземат под внимание следните характеристики: • жизненост и приспособимост към местните условия; • добро усвояване на естествените хранителни ресурси; • устойчивост на болести, особено към характерните за интензивните ферми. Новите биосвинеферми могат да се снабдят с такива животни най-лесно от интегрираните свиневъдни ферми, а за нашата страна това може да стане на основата на породите Източнобалканска свиня и Дунавска бяла, която притежава богата генетична наследственост. В бъдеще трябва да се помисли за внос на породата Мангалица от Унгария (с около 6 % от поголовието в тази страна), Сърбия и Австрия по две причини: • традиции при нейното отглеждане у нас при пасищни условия в близкото минало; много добро качество на месото. •

Източнобалканска свиня Тя е единствената местна аборигенна порода, разпространена в Източния Балкан и Странджа от незапомнени времена (сн.1). Оформя се главно под влиянието на естествения отбор при много слаба намеса на човека. В еволюционното си развитие източнобалканската свиня е създала воля), 2

в хранилки, без достъп на майките.

Хранене на растящи прасета За да се преодолее по-лесно стресът на прасетата от липсата на майчино мляко, те трябва да се хранят поне 1 седмица със същата смеска, каквато е била в края на бозайния период. Храненето на растящите прасета от отбиването до реализирането им може да се счита за ефективно, ако прасетата реализират съответно 400 и 600 g среден дневен прираст от 30 и 60 kg жива маса. След достигане на 70kg храненето на ремонтните свине трябва да гарантира 500g дневен прираст, добро телесно развитие и подготовка за заплождане на 120–130kg жива маса. За целта храната се ограничава до 3kg дневно при 13MJ/kg СЕ, поне 7g лизин, 1% Са и 0.8% Р в смеската. Непосредствено преди запложданото ремонтните свине се хранят усилено (флъшинг), а веднага след осеменяването – ограничено. При угояваните прасета обикновено се прилага комбинирано хранене – смески + подхранване с паша през лятото и силаж/сочноплоди през зимата. В зависимост от желания прираст и подходящото време за реализация угояваните прасета се подхранват с фураж от 1,0 до 3,0kg дневно. Прирастът обикновено е не повече от 500–600g/ден поради активното движение. Пониският прираст се компенсира с по-добро качество на месото. Животните усвояват много добре отпадъчните продукти от млечната, маслодобивната и хранителната промишленост (вкл. кухненски). Зърнените отпадъци заместват 10–20% от смеската, като дневните количества са 0,5– 0,8кg или до 30% от зелените (лятото), силажите, кореноплодните (зимата). Трябва да се има предвид, че при комбинираното хранене се изготвят дажби, като нормите са различни от тези за смеските, а също така се изразходва повече ръчен труд при раздаването на дажбите. В таблици 1 и 2 е представен компонентният състав на примерни рецепти за отделните категории свине (Пенков, 2012).

Таблица 1. Примерна смеска за свине майки

Растителна мазнина

Слънчогледов шрот 34

Слънчогледов експелер

Соев шрот

Пшенични трици

Ечемик

Пшеница

Царевица

1,1

0

5,6

0

5

15

30

22

20

1,4

1

4

0

13,6

10

10

20

20

20

Кърмещи

Креда

1,3

6–7

Бременни

Дикалциев фосфат

3 (3,5)

Фуражи, %

Консумирана смеска kg/ден 15


14

Хранене на бозаещи прасета Непосредствено след раждането прасенцата трябва веднага да забозаят коластра. Навременното забозаване (в рамките до 20–30min) е решаващ фактор както за оцеляването им, така и за по-високия прираст и по-добрите стопански показатели впоследствие. По-дребните прасенца се поставят на предните цицки (те са по-високомлечни). През първите дни новородените прасета бозаят много често, поради което е най-добре да са непрекъснато при майките. За 1kg прираст са нужни около 3,5kg майчино мляко, или около 30MJ СЕ плюс енергията за поддържане и за двигателна активност. Още от 4–5-ия ден е добре прасенцата да се захранят с вкусни и бързо усвоими престартерни смески, защото голяма част от приетата енергия отива за регулация на телесната температура. Престартерните смески съдържат повече животински компоненти – млечни отпадъци, фуражни мазнини, рибено брашно и др. Хранят се често (почти на

Хранене на кърмещи свине майки Основните изисквания при храненето на свинете майки през лактационния период са насочени към реализация на максимална млечност и недопускане на загуба на повече от 10–15kg телесна маса. До 7–8-ия ден от опрасването на майките се дават по 2,0kg/ден, след което дажбата се увеличава с по 0.5kg/ден. Препоръчваните дневни количества фураж са: 2kg за майката + по 0.5kg за всяко бозаещо прасе. От 10-ия до 15-ия ден свинете използват най-много телесни резерви за мляко, защото прасенцата не поемат достатъчно фураж, а ежедневно увеличават нуждите си от хранителни вещества (активно бозаят мляко). При биологичното свиневъдство се практикува късно отбиване на прасетата (в някои случаи самоотбиване). За целта в края на лактационния период дажбата на майките се редуцира до 2,0kg на ден с оглед намаляване на млечността. Непосредствено след отбиването дневната дажба се увеличава на 3,0–4,0kg/ ден/свиня (за наваксване на телесните резерви).

70-ия ден бременните свине се нуждаят от по-малко хранителни вещества (0.492MJ/kg W 0.75 ОЕ) главно за поддържане и двигателна активност. През този период ембрионите нарастват слабо. Обмяната на веществата при бременните майки се увеличава постепенно до 20% в сравнение с незаплодените. До 30-ия ден от бременността средната дневна дажба е 2–2.2kg/ден. При прехранване съществува опасност от ранна ембрионална смъртност. След 70-ия ден ембрионите нарастват чувствително и нуждите от хранителни вещества се увеличават. Преди опрасването прасилото заедно с плацентата тежи средно 22–25kg + разрастване на млечните жлези с около 5kg. Необходимите хранителни вещества възлизат на 180MJ СЕ, или среднодневно по 3MJ само за втората половина на бременността. Обмяната на веществата през последния месец от бременността се увеличава с 40%, т.е. дневната дажба е равностойна на 3–3.5kg концентриран фураж. На практика, по време на бременността за добро се счита храненето, ако основните свине майки увеличат живата си маса с около 30–35kg, а първескините – около 2 пъти повече.

необходимите защитни механизми за живот и толерантно отношение в екосистемата, т.е. в естествения ареал и към околната среда. Интегрирана е дълбоко в културата на местното население и представлява културна ценност, което може да се сравни по значение с общопризнатата нужда от запазването на строителни и културни паметници и образци от миналото.

3

Източнобалканската свиня е уникална в българското животновъдство. Поради характерния хромозомен комплекс (кариотип), морфологични и физиологични признаци тя е по-близка до дивата форма. Главата е дълга, с права профилна линия и малки изправени уши. Има средно голям ръст. Тялото е сбито, с добре развита предница, къса шия, аркообразен гръб и свлечена крупа. Крайниците са къси и здрави. Тялото (с изключение на корема) е покрито с гладки (некъдрави) косми, които на гърба са дълги и образуват непрекъснат гребен от остра четина, простиращ се от челото до кръстеца. Цветът на космената покривка е предимно черен, но се срещат и пъстри, или „качурести” свине. Източнобалканската свиня е къснозряла. Израсналите женски прасета в развъдна кондиция имат жива маса 65–70кg, а нерезите – 85–100кg. Плодовитостта при майките е 5–7 прасета в прасило. Свинете майки преди опрасването се отделят от стадото и се връщат след няколко дни заедно с приплодите си. Прасетата се раждат без „ливреи”, а кръстоските с глигана – с „ливреи”. Приплодите се отбиват на 60-дневна възраст при живо тегло 10– 11кg. Мъжките и женските достигат полова зрялост на 9–10 месеца. Средният дневен прираст е 370–380g. Животните достигат живо тегло 90–100кg за около 300 дни при разход на фураж 4,5кg за 1кg телесна маса. Свинете имат силно развито стадно чувство и сами се защитават от диви зверове. Когато кърмят, свинете майки са агресивни. Представителите на тази порода са извънредно издръжливи и неподатливи на болести. Продължителността на живот е 10–15 години. Източнобалканската свиня притежава потенциал за доходен бизнес с безусловно здравословни месни продукти с доказан географски произход. Като типичен пример можем да посочим производството на прочутата До

Снимка 1: Източнобалканска свиня


смядовска луканка, която официално е започнала да се произвежда през 1924г при специфични природо-климатични условия. Нейната слава е нарастнала неимоверно много след изложението през 1939г в гр. Бари (Италия), където е получила медал и заявка за огромен износ, вкл. и за САЩ (Чикаго). На този етап породата Източнобалканска свиня и кръстоски с нейно участие са най-подходящи за биологичното производство на екологично месо, деликатеси и сертифицирани продукти у нас по изискванията на Наредба № 35 (ДВ, бр. 80/18.09.2001г), тъй като животните се отглеждат напълно природосъобразно, използват естествени фуражни източници и вода и се развиват в здравословна среда. Месото и сланината притежават отлични хранителни и вкусови качества, които са позабравени от българския потребител и непознати за неограничения и изпитващ остра нужда за здравословни и безопасни храни европейски пазар. По-пълното използване на природните ресурси в Източна Стара планина и Странджа-Сакар ще доведе до: • получаване на добавена стойност на продукцията; • създаване на допълнителна трудова заетост; • подпомагане и укрепване на изостаналите (полупланински и планински) селски райони – естествена среда за отглеждането на източнобалканската свиня; В миналото (1890–1940г) средните стопани са отглеждали по 30–40 животни, а по-богатите до 200–300 броя. В тези граници и сега се отглеждат животни на стада от регистрираните земеделски производители (главно собственици и членове на семействата им), частично или напълно заети, от което се определят и доходите им. Проблемът днес е, че част от създаваните доходи в тези ферми се изземват от нетолерантните прекупвачи (липсата на пазарна стратегия със здравословни продукти) и месопреработватели чрез необосновано ниските изкупни цени. Районите, в които се оглеждат източнобалкански свине, могат да се превърнат в привлекателни туристически дестинации, включително и за туристически лов, който и сега се прави понякога нерегламентирано. Атракционно зрелище е промъкването на тичащи през гората стада, привлечени от познат зов (звук от камбана, вик, изсвирване), донесени отдалеч чрез ехото от планината или при настъпване на времето за подхранване. Цялото стадо се движи като лавина. Всичко това би представлявало възможност за Националната агенция по горите да разшири стопанската си дейност. Вижданията ни за съхранение и най-интензивно развитие на породата и практическите решения за тяхното осъществяване се съдържат в утвърдената Развъдна програма от МЗП през 2006г. На този етап държавата подпомага финансово фермерите, отглеждащи източнобалканска свиня (Наредба № 11, ДВ, бр.18, 2011г), мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007–2013г. Стабилно и конкурентно производство от източнобалканската свиня може да се организира при спазване на изискванията за биологично отглеждане на животните и преработка на месото и сланината от тях чрез оригинални и утвърдени в миналото рецепти за деликатесни колбаси и месни продукти, характерни за района на отглеждането ѝ. Необходима е и адекватна информация (реклама) за техните специфични вкусови, диетични и здравословни качества.

13

Хранене на бременни свине майки Бременността на свинете е 114 дни, разделена от хранителна гледна точка на 2 подпериода – до и след 70-ия ден от запложданото. През двата подпериода храненето има за цел опазването на фетусите и раждането на жизнени и по-тежки приплоди при ниски разходи на фураж.

органична хранителна дажба, поддържаща здравето, благополучието и жизнеността им и да отговаря на физиологичните и поведенческите им нужди. Храната (извън пасището) включва достатъчни количества груби фуражи (в прясно или изсушено състояние) или силаж. Всички използвани фуражи и добавки към тях трябва да бъдат сертифицирани от производството и преработката до използването им. Основното затруднение е да се намери източник на протеин за прасета. Соевото брашно на този етап не е подходящо, тъй като вносното (главно от САЩ) не отговаря на стандартите за биологично производство на животински храни. В това отношение се работи и в близко бъдеще проблемът ще бъде решен. Понастоящем в развитите страни в биологичните свинеферми се изхранват екструдирана или печена соя, екструдиран овес и висококачествено люцерново сено. Екструдираният овес съдържа 12% суров протеин, повишава апетита и е много полезен поради високото съдържание на фибри. Люцерновото сено е изключително ценен фуражен продукт, съдържащ повече от 17% суров протеин, достатъчно усвоима целулоза и е отличен източник на калций и витамин А. Недопустимо е в дажбите на биологично отглежданите свине да се включват синтетични лекарства за стимулиране на растежа, за подпомагане на кърменето, за повишаване на апетита, оцветители, подобрители, както и ГМО или техни продукти. За информация на фермерите относно веществата и медикаментите, разрешени в биологичното свиневъдство, има утвърдена схема и нейното спазване се следи от сертифициращите органи. На пасището свинете използват различна тревна растителност, гъби, корени, земни червеи, охлюви, жълъди, като и остатъци от зърнено-житни посеви, плодове, кореноплоди и др. Те са богати на лесно усвоими за организма белтъчини, незаменими аминокиселини, витамини и минерални вещества, като по този начин заместват част от концентрирания фураж. Храненето на свинете със зърнени фуражи се осъществява по различни начини – на земята, в корита или хранилки. Коритата и хранилките се монтират върху площадка, която може да бъде от бетон при по-продължително използване. Над хранилките се изгражда лек навес (за предпочитане двустранен), за да могат свинете да се хранят на сухо. Възможно е да бъдат използвани и кръгли хранилки, разположени на различни места, монтирани върху широка метална основа против обръщане. На едно гнездо се предвиждат 3–4 животни. В зависимост от тревните възможности на пасището се осигуряват различни количества зърнени фуражи или сертифицирани смески. При неблагоприятни години това количество през първата половина от бременността може да достигне до 1,2kg, а през втората – до 2,0kg на ден. Нуждите от вода на свинете най-добре се задоволяват чрез естествен източник в близост до площадката за хранене. В противен случай коритата за пиене се монтират непосредствено до хранилките, на сенчесто място.

4


12

Биологично отглежданите свине трябва да бъдат хранени с пълноценна

ХРАНЕНЕ НА СВИНЕТЕ В БИОЛОГИЧНА ФЕРМА

Отглеждане на прасета за разплод и угояване Прасетата за угояване влизат в категорията на възраст 7 месеца при живо тегло 50kg. Отглеждат се в боксове по 50–70 броя в група в покрити помещения от лек тип, към които има двор за разходка. В зависимост от размера на боксовете се осигурява покрита площ от 0,8m2 на глава при прасета до 50kg живо тегло, 1,1m2 на глава – при тегло от 50 до 80kg и 1,3m2 на глава при жива маса над 85kg, както и съответно 0,6, 0,8 и 1,0 m2 на глава от дворчето за разходка. Прасетата в тази категория престояват до достигане на 100kg живо тегло, след което се реализират на пазара. Отглеждането на ремонтните мъжки и женски прасета се осъществява по същия начин като при свинете за угояване.

Отглеждане на подрастващи прасета След отбиване на минимум 60-дневна възраст свинете майки се отделят от боксовете за опрасване и се преместват в боксовете за сухостойни свине майки. Подрастващите прасета продължават да пребивават в същите боксовете, като се изкарват на паша в отделно стадо от това на заплождащите и бременните свине, нерезите и прасетата за угояване. При тази категория свине има осигурен двор за разходка, който представлява част от цялата ферма. На всяко животно се осигурява по 0,6m2 от покритото помещение и 0,4m2 от дворчето за разходка. Прасетата престояват в тази категория до около 7-месечна възраст, след което (след извършване на преглед на стадото) преминават в категория ремонт или угояване.

Отглеждане на опрасени и кърмещи свине При тази категория също може да се използва бокс тип “бунгало” с аркообразна форма, оборудвано с дървен под и двупластов изолиран ламаринен покрив. Осигурената площ е 5,5m2 на глава. Опрасването на свинете е два пъти годишно – през есента и пролетта, за да се родят прасетата при положителни денонощни температури. Първите дни след опрасването свинете майки излизат на пасището без прасенцата и престояват там до 1,5–2h. Малките прасенца се приучват постепенно, като от 8–10-дневна възраст може да се изкарват на слънце. Времето постепенно се увеличава ежедневно, като след 14-ия ден те могат да престояват на пасището с майките.

отличните Сезонното опрасване на свинете майки може да бъде интегрирано с производството на различни растителни култури с цел ефективното оползотворяване на отпадъците след прибирането на реколтата – зимни, ранни и късни пролетни култури. При по-големи ферми (с над 100 основни свине майки) може да се приложи технология с ритмично турово опрасване. Тя позволява разделянето на свинете на производствени групи (в зависимост от възрастта и физиологичното им състояние) и регулярна реализация на органично месо. Тази технология се прилага при чувствително по-големи пасища, необходими за отделните категории животни. При нея се увеличават производствените и търговските разходи поради малката по обем продукция.

5

Дунавска бяла Породата е апробирана и е утвърдена от Министерство на земеделието и горите през 1984г, а през следващата година е призната за изобретение (сн.2). След 20-годишна развъдно-подобрителна дейност е създаден генотип, в който сполучливо са съчетани високата плодовитост и жизненост на Българската бяла (вече загубена като генофонд) и Голямата бяла, с

Всичко това може да се реализира с обединените усилия на фермерите и месопреработвателите, като се ползва опитът от миналото. Познатите ни кооперации и днес са опора за фермерите дори и в силно развитите страни (например Дания). Коопериране може да се осъществи с Кооперативния съюз у нас, които разширява дейността си в селскостопанската сфера, с общините, чиято собственост са мерите и голяма част от горския фонд, като с държавна или общинска публична собственост. Те могат да се използват от фермерите чрез концесия, аренда или под наем. Тъй като проблемът за сдруженията се явява като основен решаващ фактор за съхранението и стопанското използване на източнобалканската свиня, той следва да бъде главен приоритет в дейността на Асоциацията за съхранение и използване на източнобалканската свиня (АРСИС). Това вече е осъзната необходимост и Асоциацията насочва, организира и подпомага своите членове за изграждането на печеливши структури, включително и за създаването на биологични ферми. Държавата също подпомага този процес. Свиневъдите на кооперативен или акционерен принцип могат да станат собственици на преработвателни предприятия и търговски структури, осъществяващи продажбата на собствената им продукция на вътрешните и външните пазари.

Снимка 2: Дунавска бяла свиня


качества на известните породи с направление за месо – Пиетрен, Хемпшир и Ландрас. До 2000-та година Дунавска бяла заемаше около 30% от чистопородните свине в страната. Най-широко разпространение намира в Добричка, Силистренска, Ловешка, Великотърновска и Старозагорска област. Животните се характеризират с прав и широк гръб, много добре развит и оформен заден бут и средно голяма глава с леко, наведени напред уши, здрава костна система и бяла космена покривка. Макар по-рядко, все още се срещат екземпляри (до 10% от цялата популация) с тъмни петна по кожата поради участието на породите Хемпшир и Пиетрен в нейното създаване. Възрастта за достигане на 90кg жива маса при женските и мъжките прасета за разплод е почти еднаква (съответно 197 и 195 дни), а в най-добрите ферми е по-ниска с около 10 дни. Средната дебелина на сланината при нерезчетата е 30,9mm, а при женските 32,5mm. По-дебелата сланина при Дунавска бяла в сравнение с породите за месо я прави по-адаптивна и по-устойчива за традиционно отглеждане. Дунавската бяла се характеризира със сравнително добра стопанска плодовитост (на І прасило – 9,90 живородени прасета, на ІІ–ІV – 10,50–10,90, и над V – 11) и добри майчини качества (брой прасета на 21-я ден – над 9,5 при І прасило и над 10 при ІІ и повече прасила). Възрастните свине майки достигат жива маса 250–280kg, а нерезите – 320–370kg. Поради богатата си генетична наследственост Дунавска бяла е от т.нар. комбиниран тип и може да се използват с успех в схемите на хибридизация в майчина и бащина позиция. Мангалица Според някои автори, тя попада в групата на примитивните, а според други – в тази на преходните породи свине поради добрите стопански признаци

6

поставя подвижна преграда с височина 30сm със заоблен горен ръб, която не позволява на прасетата да излизат навън през първите 10–12 дни от раждането. Хранилката за кърмещи свине осигурява постоянен достъп до фураж през периода на кърмене. Подходящи са двугнездовите хранилки с вместимост 50–60kg смеска, достатъчна за 8–10 кърмачки. Пред гнездата за хранене се монтират подвижни прегради, за да се избегне разпиляването на фураж. В горната част на хранилката се поставя козирка против навлажняване при дъжд. Коритото за водопой обикновено е метално, с поплавък за регулиране на нивото на водата. Осигуряването на достатъчно количество вода през цялото денонощие е задължително условие. Водата се доставя от резервоар посредством тръби, които могат да се демонтират лесно. Друга възможност, подходяща за зимата, когато водата в тръбите замръзва, е водата да се доставя с трактор цистерна. Складът за фураж е необходим за нормалното функциониране на фермата. Може да се използват метални бункери с вместимост 5–6t. Към склада се обособяват навес за слама, машини и малогабаритно оборудване. Стаята за фермера е обособена в близост до помещенията за животните, за да има възможност за наблюдение и своевременен контакт с тях и персонала. Стаята за почивка и стаята за съхраняване на първичната зоотехническа документация и медикаменти е целесъобразно да са разположени в две самостоятелни помещения, изолирани с коридор.

ОТГЛЕЖДАНЕ НА СВИНЕ ЗА ЗАПЛОЖДАНЕ, БРЕМЕННИ И НЕРЕЗИ

При климатичните условия у нас, най-благоприятното време за опрасване на свинете майки са месеците март и септември. Този период благоприятства развитието на приплодите съответно преди настъпването на летните горещини и зимните студове. На практика това означава майките да се заплождат в началото на лятото (май – юни) и в края на есента (ноември – декември), за да се родят прасетата при относително мек климат и подходящи денонощни температури. Важно условие е мероприятията по заплождането на свинете да бъдат организирани по начин, гарантиращ къс период от време – 7–10 дни. Тази схема намалява проблемите с плодовитостта във връзка със сезона (летните горещини и зимните студове). Свинете майки раждат нормално 2 пъти годишно, а приплодите имат възможност да използват най-пълноценно пасищата. Доугояват се през зимата или в ранна пролет, когато няма достатъчно паша. Ремонтните женски прасета от Източнобалканската порода се заплождат за първи път на 12–15-месечна възраст, а от останалите породи – след достигане на 120kg жива маса. Най-често групите на запложданите свине са от по 10–20 животни. Бунгалата (в повечето случаи) имат дървен под и двупластов изолиран ламаринен покрив. Осигурената площ е 2,5m2 на глава. В зависимост от броя на свинете се определя и броят на нерезите в съотношение 10:1. За всеки два нереза се предвижда по един бокс с площ 4m2 на глава. 11

Снимка 3: Мангалица


2,5 0,4 0,6 0,8 1,0

Лактиращи свине майки с прасета до 40 дневна възраст 7,5

Подрастващи прасета до 30kg 0,6

Угоявани свине: до 50kg от 50 до 85kg над 85kg

10

При използване на бунгала площите за животните се различават от тези в специално изградените сгради. Размерите за съответните категории са отразени по-долу. Боксовете за опрасване (без фиксатори) и за отглеждане на отделните категории животни трябва да са сухи (постлани със слама или друг хигроскопичен материал с органичен произход) и да позволяват свободен достъп на животните до пасищата при благоприятни климатични условия. Недопустимо е използването на изцяло скарови подове и канализация в сградите. Независимо от формата на бокса (бунгалото), входът трябва да бъде разположен на юг. През зимата на входа на бокса се поставя пластмасова или гумена завеса. При избора на бокс се изхожда от следните изисквания: • да е удобен за ползване от животното; • да предлага лесен достъп на фермера до прасетата; • да бъде термо- и влагоизолиран; • да осигурява защита на прасетата от смачкване от майката; • лесно да се почиства и обслужва. Боксът за свине майки и женски ремонтни прасета през сухостойния период (заплождане и бременност), който най-често се използва, е с капацитет за 10–20 свине. В повечето случаи има дървен под и двупластов изолиран ламаринен покрив. Когато се използват бунгала, осигурената площ е 2m2/глава. Боксът за опрасване има размер и форма, които варират в по-широки граници. Могат да се използват и аркообразни бунгала с дървен под и изолиран покрив с осигурена площ 3,5m2 за свинята с прасилото. На отвора се

0,8 1,1 1,3

3,0

Закрито пространство, Открито пространство, m2/глава m2/глава

Бременни и сухостойни свине майки (в групи) 3,0

Категория свине

Бунгалата се изработват основно от лек дървен материал. В тях се опрасват и отглеждат прасетата през бозайния период. Свинете майки могат да се отглеждат индивидуално или групово. Цялата ферма се ситуира върху няколко декара, което дава възможност свинете да разпределят торовата маса по естествен път, като се спазва изискването натоварването на пасището с азот да не превишава 170kg на хектар за година. Необходимите площи за едно животно в сградите и външните дворове са дадени в табл. 1. Таблица 1. Необходима площ за животно

7

Биологичната технология в свиневъдството има много общи елементи с традиционната. Главната особеност, която я отличава, е, че произведеното месо трябва да притежава високи специфични качества, да бъде безусловно здравословно и с доказан произход. Основни принципи на биологичната технология: 1. Строго спазване на унифицираните стандарти за производство (международни, на ЕС) за биологично земеделие. У нас понастоящем производствотото се осъществява в унисон с Наредба 35 от 2001г (изм. ДВ, бр. 13 от 2006г). 2. Екологично чиста храна и вода за свинете. Допустимо е влагането на микроелементи и на фуражни суровини от минерален произход (по утвърден списък). Абсолютно недопустимо е използването на генномодифицирани храни, препарати за стимулиране на растежа и продуктивността, екарисажни продукти и антибиотици. 3. Приложение на методите и средствата на “меката” медицина при профилактиката на заболяванията и лечението на животните:

ТЕХНОЛОГИЯ НА ОТГЛЕЖДАНЕ

(сн.3). Породата Мангалица спада към къдравите свине с древен произход. Създадена е чрез продължително и безсистемно кръстосване на местните свине на Балканския полуостров и Унгария с азиатски свине и със свине от романската група. Понастоящем мангалицата се отглежда в Унгария, Сърбия, Румъния, Австрия, Полша, Словакия и други страни, откъдето би могла да се внесе. В Унгария заема около 6% от свинете и на европейския пазар се оценява като изключително ценен продукт в условията на свръхпроизводство на свинско месо. У нас Мангалица не се отглежда от края на 50-те години с въвеждането на промишленото кръстосване поради силно изразения мастен тип. Считаме това за грешка, тъй като тя е приспособена за природосъобразното отглеждане, месото и сланината ѝ са много вкусни и имат ниско съдържание на холестерол. Мангалицата е била разпространена главно в Северозападна България (кулска свиня) и Огражден (струмишка свиня) и по-малко в районите на Гоце Делчев и Панагюрище. Мангалицата е къснозряла, със здрава костна система и висока приспособимост. Използва много добре пасищата, особено горските. Отличава се със средно голяма глава с почти права профилна линия и с големи клепнали уши. Шията е къса. Гърдите са дълбоки и широки. Гърбът е широк и слабо аркообразен. Крупата е свлечена. Бутовете са със средно развита мускулатура. Краката са сухи и здрави. Кожата е плътна, здрава, еластична и покрита с дълга и гъста къдрава четина. Цветът на космената покривка е различен – от жълторъждив до черен. Мангалицата е типичен тип свиня за мас, тъй като притежава ненадмината способност да натрупва тлъстини. Угоените до 150кg животни имат над 55% тлъстини, а дебелината на гръбната сланина при холката достига над 10сm. Плодовитостта е ниска – 7–9 прасета в прасило. Прасетата се раждат с гладка, пигментирана на ивици космена покривка (ливреи), подобно на прасетата на дивите свине, но след втория месец тя става къдрава, а ивиците изчезват.


– фитотерапия – лекуване с растения, билколечение; – апитерапия – пчелолечение; – хомеопатия – лекуване с малки дози; – рефлексотерапия – съвкупност от рефлекси, образувани в резултат на въздействието на външната среда върху нервната система. 1. За почистването и дезинфекцията на съоръженията и сградите за отглеждане на животните, за контрола над насекомите и другите вредители в тях се използват ограничен брой препарати от определени списъци. 2. Спазване на изискванията на Директивата на ЕС и Наредба № 16, ДВ, бр. 18, 2006г за осигурени подови и други площи на различните категории свине в зависимост от броя на животните в група, изключващи страдания; за транспорта до кланиците и т.н. За предотвратяване на агресията, хапането на опашките и други порочни навици, както и за задоволяване на социалните поведенчески функции всички свине трябва да имат достъп до слама, сено, дървени стърготини, компост, торф или други материали, които да им позволяват да ровят и да предотвратяват проявите на стереотипно поведение. 3. Гарантиране на качеството на продукцията чрез система за контрол и сертификация на животински продукти и храни от животински произход и означаването (етикетирането) им. В сравнение с конвенционалното свиневъдство, при биологичното се спестяват значителни средства за изграждане на твърде скъпи сгради и оборудване при отглеждането на свинете, както и за мероприятия като дезинфекция, дератизация, медикаменти за лечение и стимулиране на растежа, синхронизация на еструса и т.н. Предимство имат маркетинговата гъвкавост, фиксирането на разходите, устойчивият начин на производство, реализацията на продукцията и опазването на околната среда за настоящото и бъдещите поколения. Поенето от естествени водоизточници също спомага за повишаване на жизнеността и по-дълготрайното стопанско използване на животните. При нерезите се наблюдава по-голяма полова активност и продължителност на живот. На практика се получава екологично чиста продукция поради използването на природни хранителни източници и минималното включване на зърнени фуражи в сравнение с концентратния тип на хранене при традиционните системи. В биологичното свиневъдство се влага повече труд, но фермите са с по-ниски капиталовложения и са по-лесно управляеми в сравнение с конвенционалните.

селища и пътища. Терени с по-висока от 500m надморска височина създават затруднения при обслужването на животните. Тип на почвата Основно изискване е почвата, върху която се ситуира фермата, да е добре отцедлива. При тежките глинести и черноземни почви при по-обилни валежи теренът е кален, което влошава комфорта и затруднява обслужването на животните. Възможности за обслужване на фермата Важни условия са наличието на добри транспортни възможности (бусове, пикапи и конски каруци с оглед безпрепятственото снабдяване на животните с фураж) и близък източник на вода. Спазват се изискванията за отдалеченост на фермата от населени места, главни пътни артерии и т.н. Задължително се създават условия за почивка на фермера, за организиране на сигурна охрана и защита от хищници (лисици, чакали, вълци), особено по време на опрасването и през бозайния период. Обособяване на зони за отглеждане на отделните категории свине Зоните за отглеждане на отделните категории свине трябва да се отделят чрез пространствената им изолация (електропастири). Обикновено свинете майки с бозайниците и подрастващите прасета са от прасетата за угояване. При тази система на отглеждане най-близките пасищни терени се определят за свинете с напреднала бременност и кърмещите свине с прасетата. За останалите категории (ремонтни, заплождащи се и угояване) се предвиждат по-отдалечените парцели. Разпределението на съоръженията (боксове, хранилки, поилки) може да бъде кръгово или на редици в зависимост от терена. Храненето е в корита или хранилки, а поенето – от корита или естествен източник. Водата за пиене се съхранява в резервоари.

СГРАДИ И ОБОРУДВАНЕ ЗА БИОЛОГИЧНА СВИНЕФЕРМА

9

Сградите могат да бъдат най-различни – от леки постройки от дървен материал (сн.4) до т.нар.бунгала (пиглу, сн.5). Помещенията и оборудването в тях трябва да създават условия за проява на нормалното поведение на свинете дори и при неблагоприятни климатични условия и извънредни мероприятия (обезпаразитяване, карантина в региона и др.). Бунгалото (пиглуто) се използва за целогодишно отглеждане на открито на свинете в Англия, латиноамериканските и скандинавските страни. Бунгалата имат различна форма (аркообразни, пирамидални и т.н.). У нас, в Института по свиневъдство в Шумен, беше направен опит за внедряване на тази система, но в годините на прехода беше преустановена.

Снимка 5: Бунгало (пиглу)

ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ОРГАНИЗИРАНЕТО НА БИОЛОГИЧНА СВИНЕФЕРМА Климат и характеристика на районите Фермите за отглеждане на източнобалканските свине се разполагат задължително в широколистни гори и необработваеми земи и пасища, които са характери за района на Източна Стара планина и Странджа. В тези планински и полупланински райони има условия за свободното пасищно отглеждане на животните. Избират се терени с южно изложение, с лек наклон за лесно разполагане на боксовете (бунгалата), защитени от вятър и с добри комуникации. Те трябва да са отцедливи, с добър тревостой, далеч от блата, 8

Снимка 4: Дърв. постройка


Щ

BG

Гл. ас. д-р Цветелина Москова, ЛТУ

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 3/ 2012

ирът освен като плевел е и зеленчуково, хлебно, декоративно и фуражно растение. Той се отличава с особено висока хранителна стойност, а в зависимост от вида съдържанието на суров протеин в семената варира от 15 до 18%. Семената са изключително богати на лизин, като балансираността на останалите аминокиселини в тях превъзхожда голяма част от познатите ни зърнени култури. Важно е да се отбележи, че листата на растението в свежо състояние също се отличават с добри хранителни стойности: съдържат 2-4% протеин, витамин С (80200 мг/100 гр), каротиноиди (3-5 мг/100 гр), както и значими количества калий, калций и магнезий. Ето защо някои видове щир (А. retroflexus L., A. albus L., А.paniculatus L., A. hypohondriacus L. и др.) могат да се използват за храна на човека, а също така и като добър фураж за селскостопанските животни. Една от причините за силното разпространение и икономическото значение на видовете щир на почви, богати на хранителни елементи е поносимостта им към високата концентрация на нитрати. Важна особеност на растенията от род Amaranthus е, че повишените норми на азотно торене влияят благоприятно върху растежа и развитието им т. е. формират по-голяма растителна биомаса. Нивото на

торене на почвата с азот влияе съществено върху съдържанието на този елементи в растителната маса на фуражното растение. Нарастването на азотната торова норма води до повишаване концентрацията на азот в надземната маса на щира, както и до увеличаване на височината (от 5% до 44%) и масата на му (от 42% до 181%). Но трябва да се внимава при използването му като храна при зайците, защото заекът може да поема не повече от 0,6 г нитрати на ден със зелената храна.. Ето защо трябва да се внимава при какви торови норми е отглеждан щирът. В резултат на завишаване на азотните торови норми и натрупване в растенията на нитрати от наторената почва, щирът предизвиква отравяне при зайците, изразяващо се с пълна липса на апетит и силна отпадналост до пълна безчувственост. Наблюдава се треперене, преминаващо в спазми, като смъртта настъпва за 1-3 дни, ако не се вземат мерки. Причината се открива при изследване на стомашно съдържание или на фуража. Лекуването на зайците започва с промивка на стомаха. Прави се кръвопускане и се дават лекарствени средства за усилване на сърдечната дейност. Зайците се оставят на гладна диета и на пълно спокойствие. Следсмъртното изследване установява кърваво чревно съдържание, несъсирена кръв и кръвоизливи по бъбреците, лимфните възли и пикочния мехур. Не трябва да се забравя, че младите растения на щира съдържат също по-високо количество нитрати, както и че повече нитрати се натрупват през лятото, когато температурите са високи. От съществено значение е да се отбележи, че при неправилното съхраняване на видовете от род Amaranthus нитратите се превръщат в нитрити, които са до 10 пъти по-отровни. Ето защо периодично трябва да се изпращат за изследване проби от фуражите, за да се знае в кои от тях се съдържат по-големи количества нитрати.

ЕКСПЕРТИ

Защо щирът е опасен при храненето на зайци?

29


ЕКСПЕРТИ БРОЙ 2/ 3/ 2012 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 30

П

оследните петнадесетина години бележат огромна промяна в начина на отглеждане на зайци в Европа. Традиционната система на отглеждане с почти ежедневни отбивания, раждания, е заменена с по-продуктивната циклична система, при която осеменяванията са само няколко определени дни в месеца, а като краен резултат и ражданията и отбиванията са само няколко дни месечно. Прилагането на изкуствено осеменяване спомага за по-добрата организация на работата във фермата и дава по-добри санитарни гаранции за осигуряване на висока и постоянна продуктивност. За осигуряването на стабилност на производствения процес е много важно да се контролират факторите, влияещи върху продуктивността на зайците, като с най-голямо значение са онези, които повлияват директно репродуктивните качества на зайкините. Това са поредност на съешаването, физиологичен статус, сексуална възприемчивост, ниво на хранене, възраст на първо заплождане. Поредност на съешаването Непокриваните до момента зайкини като правило показват много добра заплодяемост и средна плодовитост. Зайкините осеменени по време на първата лактация имат по-ниска заплодяемост, дължаща се на дефицита от телесна енергия, който влияе отрицателно върху репродуктивните им качества. В резултат се наблюдава висок процент на ремонт в стадото. Лактиращите зайкини на следващо раждане имат средно ниво на заплодяемост между ремонтните зайкини и тези на първа лактация, като плодовитостта им е значително по-висока. Физиологично състояние Както и при другите бозайници, лактацията при зайкините показва строг хормонален антагонизъм с репродуктивната активност. Тя повлиява отрицателно сексуалната

ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩ НА РЕПРОДУКТИ ПРИ ОТГЛЕЖДАН възприемчивост по време на осеменяването, овулацията, ембрионалното развитие и като цяло общата репродуктивна способност на зайкините-майки. Сексуална възприемчивост Зайкинята е възприемчива, ако в присъствието на мъжки показва възприемчивост за съешаване. Като индикатор за възприемчивост се използва цвета на вулвата, макар че определянето е доста субективно. Така, в практически уусловия е много трудно да се определи възприемчивостта. Нейното определяне е важно, тъй като възприемчивите зайкини показват с 37% по-висока заплодяемост спрямо невъзприемчивите. Върху този признак влияят и други фактори като здравословното състояние на животните във фермата, брой на приплодите и други. Понижената заплодяемост на зайкините често е резултат от влошеното им здравословно състояние. Наличието на възпаление или инфекция на гениталиите е една от основните причини за стерилност и често е резултат от некоректна практика на изкуствено осеменяване. Хроничните възпаления при зайкините редуцират броя на сперматозоидите, способни да достигнат тръбите на яйчниците. Най-ниски репродуктивни качества показват лактиращите невъзприемчиви зайкини. Ниво на хранене Установено е, че храненето на воля увеличава процента на

овулиралите зайкини, защото по-доброто хранене осигурява допълнително количество енергия и протеин, които влияят положително на синтезирането на репродуктивни хормони. Отрицателно влияние има ограниченото хранене или недостига на фураж върху заплодяемостта на зайкините, както и храненето на воля на подрастващите женски, тъй като се образуват излишни мастни депа, което повлиява неблагоприятно последващата репродуктивна активност. Ограниченото хранене по време на отглеждането, последвано от краткотрайно хранене на воля и отложено първо осеменяване за по-късна възраст, представлява стратегия за оптимизиране на тегловното развитие на младите зайкини и подобряване на тяхната плодовитост, жизнеспособност и стопанско дълголетие. Ограничено хранените животни с по-ниско живо тегло, ако се


ЩИ ВЪРХУ ИЗБОРА ИВНА СИСТЕМА НЕТО НА ЗАЙЦИ хранят на воля за известен кратък период преди първо осеменяване, показват по-добри или сходни репродуктивни резултати сравнени с животните с по-високо живо тегло преди първо осеменяване. Особено положителен ефект върху резултатите оказва 4-10-дневно хранене на воля преди осеменяването. Репродуктивните качества на зайкините от породата Бял новозеландски (плодовитост и тегло на зайчетата при отбиване) могат да бъдат подобрени чрез прилагане на ограничено хранене по време на отглеждането на ремонтните животни с отложено първо осеменяване (17.5 седмична възраст срещу 14.5 седмична възраст). Телесното развитие по време на отглеждането до репродуктивния период оказва влияние върху химичния и енергиен телесен дефицит в края на първа лактация. При животни, хранени с дажби с високо ниво на сурови влакнини

и ниско ниво на енергия, се редуцират химичния и енергиен дефицит на тялото по време на първа лактация. Възраст и жива маса при първо заплождане Първото покриване/осеменяване се прилага, когато е достигнато 75-80% от теглото на зайците завършили растежа си, което в страните с развито зайцевъдство се постига на около 14 до 16 седмична възраст. Отлагането на първото покриване/осеменяване за покъсна възраст води до формиране на допълнителни мастни депа, които причиняват повишена честота на мъртвородени зайчета, здравословни проблеми и други. При изследване на зайкини на 14.5-седмична възраст, е установено, че по-тежките от тях имат преимущество от допълнителното количество живо тегло и в края на 1-ва лактация успяват да понесат енергийния дефицит. Оптималното живо тегло на тази възраст е около 4кг за получаване на добра плодовитост от зайкините, съчетана с добро физиологично състояние. На една и съща възраст по-тежките зайкини имат по-дълги маточни рога и повече жълти тела в яйчниците си в сравнение с подребните зайкини, а така също и с 2.5 повече зайчета и по-добра млечност на 16-тия ден от 1-ва лактация. Отложеното първо покриване, съчетано с ограничено хранене, на ремонтни зайкини от

породата Бял новозеландски заек с три седмици (17.5 срещу 14.5) при подобно живо тегло на първо покриване не повлиява хранителните нужди и тегловното развитие през първите три заплождания, но повлиява положително репродуктивните способности по отношение на плодовитост и тегло на зайчетата при отбиването по време на първото раждане и лактация. Наблюдавана е по-висока сексуална възприемчивост и заплодяемост при зайкини на 19.5-седмична възраст и хранени ограничено в сравнение с тези на 16.5-седмична възраст и хранени на воля (70.7 срещу 61.0% и 80.5 срещу 70.7 съответно). Репродуктивна система Сравнението между интензивната (заплождане на 4-ия ден след раждането и отбиване 25-дневна възраст) и полуинтензивната (заплождане на 11-ия ден след раждането и отбиване на 35-ия ден) репродуктивна система показва, че зайкините от интензивното направление показват по-къс интервал от раждането до ефективното покриване (4.45 дни) и между ражданията (4.3 дни), отколкото зайкините от полуинтензивното направление. Резултатите показват, че комбинацията от ранно покриване с ранно отбиване има тенденция към повишаване на плодовитостта (с около 11%) и броя на отбитите зайчета (с 10.6%) и намаляване на мъртвородените зайчетата (с около 45%). Определен проблем при прилагането на интензивната репродуктивна система, обаче, представлява по-ниската възприемчивост за покриване на зайкините на 4-ия ден след раждането и необходимостта от едно доста по-високо ниво на хранене с висококачествена гранулирана смеска, за да бъдат покрити високите енергийни и протеинови нужди на зайкините. Доц. Ивона Димитрова Лесотехнически Университет

31


ЕКСПЕРТИ

Синхронизация на заплождането на овцете Предимства на синхронизацията

Заплождането и агненето на овцете в къси срокове има редица предимства, основните от които са следните: Отбиването и отглеждането на изравнени по възраст агнета е много по-лесно и резултатите са по-добри в сравнение с тези с голяма разлика във възрастта. Улеснява се започването на дойния период и той може да бъде малко по-дълъг. Може да се нагласи заплождането с оглед агнетата да са готови за продажба, когато цените са найдобри (преди Великден и Гергьовден). Срокът за изкуствено осеменяване може да се съкрати и същевременно да се заплодят повече овце и да се знае произхода на агнетата. Улеснява се изследването на овцете за бременност и многоплодие, което позволява отделянето за пълноценното хранене на близнакините и бракуването на яловите овце. Използването на хормонални препарати позволява да се постигне добра синхронизация, но е свързано с разход на 12 до 15лв за всяка овца и със замърсяване на околната среда. Естествен, евтин и лесен за приложение метод е използването на т. нар. „ефект на коча” един недостатъчно познат у нас феномен. Широко прилагането подхранване на овцете през време на случната кампания е добър метод за увеличение на близненето, но оказва малко влияние върху синхронизацията на заплождането.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 3/ 2012

Какво представлява „ефектът на коча”

32

В тази статия поясняваме същината и практическото приложение на „ефекта на коча” с оглед да се улесни неговото прилагане и използване на предимствата от синхронизация на заплождането. Когато кочовете са отделени от овцете за известен период от време (желателно над 30 дни), вкарването им в стадото предизвиква възбуждане на половата дейност на овцете и повечето (над 80 – 90%) в следващите 1 до 3 дни овулират (отделят яйцеклетки от яйчниците). Тази овулация обаче не е пълноценна, организмът не е подготвен хормонално и овцете не проявяват признаци на размърляне (на еструс). Дори кочовете не могат да

открият овулацията и не е възможно овцете да се заплодят. След тази непълноценна овулация обаче започва нормален полов цикъл и след средно 16-17 дни настъпва пълноценна овулация и размърляне. При една значителна част от овцете 5 – 6 дни след първата непълноценна овулация следва втора непълноценна овулация и чак след нея пълноценна овулация и възможност за заплождане. В действителност само 2 до 5% от овцете в непълноценна овулация могат да проявят слаба размърленост и да се заплодят. Овулацията на графика 1 е представена с плътна линия, а размърлянето и възможността за заплождане с пунктирана линия. Поради наличието на втора непълноценна овулация размърлянето на овцете и съответно тяхното масово Фигура 1. Ефект на коча-стимулатор

заплождане може да настъпи на два етапа, между 16 и 20 ден и между 22 и 26 ден от пускането на кочовете-стимулатори в стадото. Следователно, ако се изрази графически динамиката на заплождане, се получават два върха.

Резултати от прилагане на „ефекта на коча”

Нашите изследвания на голям брой овце показват, че височината на двата върха в заплождането не е еднаква при отделните породи и стопанства. Не е ясно засега от какво зависи делът на овцете с повторна непълноценна овулация. Видимо са от значение телесното състояние на овцете и условията през време на случната кампания, подхранване, температура и други.


На фигура 2 са показани резултатите за броя на осеменените (плътната линия) и оагнени овце (пунктираната линия) средно за 4 години от 2006а до 2009-а, в овцефермата на фирмата Елитагро ЕООД в с. Равнище. В проучването участват общо 2084 животни от Синтетичната популация българска млечна овца (СПБМ) Малко по-различна е кривата на заплождане и агнене при Западно-старопланинската порода овце в с. Рашково (фигура 3). Докато в с. Равнище Фигура 2. Разпределение на заплождането и агненето при СПБМ в с. Равнище

които са имали полов цикъл преди пускането на кочове в стадото. За да се използва пълно синхронизиращият ефект на коча, не трябва да се върши изкуствено осеменяване или да се пускат кочове за заплождане в стадата през първите 15 дни. През този период в стадото се пускат кочове-стимулатори с престилки, както при пробниците при изкуственото осеменяване. В тези случаи малкият брой заплодени преди 15-ия ден овце се заплождат през следващите десет дни и процентът на овцете, оагнени в рамките на 10 – 12 дни (между 16-ия и 27-ия ден след пускането на кочове в стадото), е по-висок. Това се вижда от правилното използване на „ефекта на коча” в две стада с общо 350 Плевенски черноглави овце. При тези изследвания в рамките на 10 дни са заплодени 69%, а за 14 дни – 77% от овцете (фигура 4.) Безспорно част от овцете ще се повторят, но въпреки това значителна част от овцете ще се оагнят в рамките на две седмици. При използване на „ефекта на коча” може да се постигне оагване на над 50% от овцете през първите 10 – 12 дни след започване на агненето на овцете. Фигура 4. Графика на заплождане на 350 Плевенски черноглави овце

първият връх (пик) е по-висок, в с. Рашково е обратно – вторият пик е по-голям. Тук добре се забелязват два малки пика на 3-тия и 10-ия ден след пускането на кочове-пробници в стадата. Тези малки пикове съвпадат с времето на двете непълноценни овулации. Фигура 3. Разпределение на заплождането и агненето при 902 овце в с. Рашково

При хормонална синхронизация на заплождането може да се достигне до 50 – 60% оагване в рамките на 10 дни, но в редица случай повторките са повече и се постига оагване на приблизително 70% от овцете в рамките на два полови цикъла (около 18 – 20 дни).

Изисквания към кочовете

В с. Равнище и с. Рашково след пускането на кочове в стадата всички размърляни овце са осеменявани изкуствено. Двете графики показват, че през първите 15 дни след пускането на кочове се заплождат много малък брой овце. Това са отделни овце, при които вместо непълноценна е настъпила пълноценна овулация. Тук спада и малък брой овце,

Кочовете стимулират половата активност на овцете толкова по-добре, колкото по-активни са и търсят размърляни овце. Това им позволява да влязат в близък контакт с повече овце. Половата дейност на овцете се стимулира от феромоните (специфичната миризма на коча през разплодния сезон), които се отделят от кочовете, от вида на коча (зрителния контакт), от физическия контакт при ухажването на


34

овцете от коча. Възбуждането на половата дейност може да настъпи при кратковременен контакт, дори през ограда между овцете и кочовете, но ефектът е по-добър при продължителен контакт. Препоръчва се във всяко стадо да се пускат поне три коча, при което се избягва прекаленото боричкане между два коча. Желателно е кочовете да остават в стадата непрекъснато, като два пъти на ден се проверява доброто привързване на престилките. С оглед да не се изтощават кочовете е допустимо да се пускат вечер при прибиране на овцете за нощуване и се отделят сутрин при пускането им на паша. Престилките на кочовете се сменят с чисти всеки втори ден, през което време използваните престилки се перат. Желателно е да се предизвика размърляне на няколко овце, чрез поставяне на прогестеронови тампони и инжектиране със СЖК, които да се използват за вземане на семенна течност и проверка на нейното качество при кочовете-разплодници. Кочовете-стимулатори или пробници се пускат да заскачат тези овце, при което се активизират,

търсят по-усилено размърляни овце и влизат в по-тесен контакт с овцете. Така се получава подобро стимулиране започването на полова циклична дейност при овцете. Пускането на размърлените овце обратно в стадото също има стимулиращ ефект. Важно е кочовете да не се пускат в стадото за търсене на размърлени овце за използването им като манекен за вземане на семенна течност от разплодниците. Това би нарушило плана за първи контакт на овцете с коч 15 дни преди планираното време за започване на заплождането (или изкуственото осеменяване).

План за прилагане „ефекта на коча”

Важно е при синхронизация на заплождането то да се съгласува с периода, когато искаме да се получат най-много агнета. В повечето случаи целта е да имаме готови агнета за продажба преди Великден и Гергьовден. При разчетите трябва да се отчита живата маса, при която се желае да продадем агнетата и техния прираст. Като ориентировка при овце с висока млечност през бозайния период


Таблица 1. Примерен план за приложение на „ефекта на коча” за синхронизация на размърлянето на овцете

Ден

Дата

Мероприятие

Цел

1*

8 юли

12*

20 юли

Поставяне на прогестеронови тампони на 2 овце от всяко стадо и белязването им с боя на вълната за лесно откриване. Предизвикване на размърляне при няколИзваждане на тампоните на 12-ия ден, инжектира- ко овци за улеснение не на овце със СЖК 600 - 700 единици, и отделяне- при вземане на сементо на овцете от стадото. Поставянето на овцете на на течност за проверка заградено място за да са готови за следващия ден, на качеството и настъркогато трябва да се размърлят. вяване на пробниците

21 юли

Отделяне от стадата на размърляни овце (ако не са отделени при инжектирането) и пускането им при Настървяване на пробкочовете, за да ги заскачат и се активизират полово. ниците и изследване Получаване на семенна течност от спермодарителите качеството на спермата за изследване качеството на спермата. при спермодарителите

14 –28

22 юли до 5 август

Пускане минимум на 3 активни коча-стимулатори (пробника) с престилки във всяко стадо**. Всяка су- Поддържане на активтрин и вечер се проверява състоянието на привър- но търсещи и засказването на престилките. Всеки втори ден престилките чащи размърлените се сменят за пране. Необходими са две престилки за овце пробници с пресвсеки коч. Размърлените овце (третирани с прогесте- тилки за възбуждане на рон-СЖК) се пускат обратно в своите стада, заедно овцете и размърлянето с пробниците с престилки. им след 15 -16 дни

29

6 август

13*

Започване на изкуственото осеменяване

Заплождане

Забележки: * „Ефекта на коча” може да се приложи и без тези мероприятия ** Не се допуска контакт и приближаване към кочовете на овцете преди 22 юли може да се получи 280 – 300г дневен прираст, а при ниска млечност 200 – 250г. След отбиването при използване на насипна стартерна смеска може да се разчита на 200 – 250г дневен прираст, а при гранулирана смеска или гранулиран протеинов концентрат + зърно 250 – 280г. Икономически е изгодно ранното отбиване на агнетата от млечните породи овце и тяхното угояване до 25 – 27кг жива маса.

В таблица 1 са посочени сроковете за провеждане на различните мероприятия. Активизирането на кочовете – стимулатори (пробници) не е задължително, но гарантира повисока активност на пробниците. Проверката на качеството на семенната течност, позволява да се използват за заплождане (или изкуствено осеменяване) само кочове с доброкачествена сперма. Това дава възможност навреме да узнаем с колко коча за заплождане (осеменяване) разполагаме.

Заключение

За подобряване на резултатите в овцевъдството, трябва да се използват съвременните знания. Едно от мероприятията, които заслужават внимание е синхронизацията на заплождането и нагласянето му съобразно икономическите условия. Опитът показва, че по-ранното агнене позволява да се получи повече мляко и да се отгледат агнета с по-висока жива маса в периода, когато търсенето и цените са най-високи (преди Великден и Гергьовден). Прилагането на „ефекта на коча” е един лесен начин за синхронизация и постигане на масово заплождане в желания период, който няма пречки да се приложи във всяка овцеферма. Проф. Николай Тодоров

35


ЕКСПЕРТИ

Сн. 1. Състезание дисциплина Издръжливост

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 3/ 2012

Хранене и диететика на конете, състезаващи се в дисциплината “Издръжливост”

36

Дисциплината ENDURANCE води началото си от САЩ, където кавалерията изпитвала издръжливостта на конете си на разстояние на почти 500 км, което те трябвало да изминат за 5 дни, като всеки кон е носил на гърба си повече от 90кg. Endurance придобива все по голяма популярност като дисциплина в конния спорт, която позволява на

ездачи от почти всички възрасти да се състезават в партньорство с коня (сн. 1). Състезанието се провежда на отделни етапи. В краят на всеки етап, който е с дължина най-често 30-40 км, се прави задължителна почивка, по време на която се провежда ветеринарен контрол. Проверяват се: нивото на хидратация и въстановяването

на нормалната пулсова честота и сърдечна дейност. Следи се и за прояви на куцота. Ако има такива, и ако конят не възстанови нормалните си физиологични стойности, се спира по-нататъшно участие. Победители са конят и ездачът, изминали разстоянието за найкъсо време, т.е. сумира се времето през отделните етапи.


заедно с чистокръвната арабска порода. Отличава се с по- висок ръст 152-156см, което корелира с повишената жива маса. Останалите характеристики са подобни на чистокръвната арабска порода (сн. 3). Ахалтекинският кон е създаден в степите на Южен Туркменистан и е пригоден за работа в сух пустинен климат. Той е с изключително изящни телесни форми. Като недостатъци понякога се явяват неправилна постановка на задните крайници (особено в скакателните стави). Височината при холката е 153-156 см, а обхвата на гърдите е 165168см (сн. 4). Успешни породи коне в този спорт са: Берберски кон, американските породи Куотър и

Сн. 2. Чистокръвен арабски кон.

Дава се и награда BEST CONDITION – за кон в най-добро състояние (сн. 1). Породите коне, използвани в състезанията по издръжливост се характеризират с: – височина на холката 150-160 см, тегло 350-400кг; – добре развит опорнодвигателен апарат, с плътна суха конституция, без натрупване на прекалено мускулна маса, характерна за други дисциплини по конен спорт; – отличен дихателен капацитет и много добре функционираща сърдечно-съдова система; – правилна постановка на крайниците, с компактни и здрави копита; Най- често използвани породи са: Арабски кон, Арабска шагия и Ахалтекински кон. Арабският кон е типичен представител на леките ездитни породи. Създаден е в пустинята Неджед, където климатът е сух. Характеризира се с хармонично телосложение и много добри телесни форми. Ноздрите са добре развити и широки, гръдният кош не е дълбок, но затова пък – достатъчно широк от 170175см. Височината при холката е 148-152см, цветът на косъма е

Сн. 3. Арабска шагия

алест, сив или светлокафяв и порядко черен. Арабската порода е послужила като основа и като порода подобрителка (сн. 2). Арабска шагия е създадена в конезавода „Баболна” - АвстроУнгария, а у нас е внесена през 1894г в конезавода „Кабиюк”, където се отглежда и до днес,

Пейнт хорс, Мисурийският кон и др. Изисквания относно нормалните физиологични показатели на конете, състезаващи се в този спорт: Необходимо е да се знае, че около 75-80% от енергията,

37


Сн. 5. Земна ябълка (Тупинамбур)

38

използвана в организма се отделя като топлина. Ето защо преди началото състезаващият се кон трябва да има запас на вода и електролити в организма. Консумацията на груб фураж и вода, около два часа преди състезанието спомага за предотвратяване на дехидратацията и на електролитния дефицит. Концентрираният фураж се залага минимум 3ч преди съзтезание. С оглед компенсация на загубите от NaCl във връзка с усиленото отделяне на пот е препоръчително водата за пиене да бъде леко подсолена (0,25%). В противен случай настъпва така нареченият водно-дефицитен синдром, който се изразява в нарушен баланс между Na и водата, т.е. животните приемат около три пъти по-големи количества вода, което от своя страна води до задържане на вода в екстрацелуларното пространство и до възникване на застойни оттоци в тъканите. Прилагането на т. нар. ”Рецепта за гликогеново натоварване” с цел да се получи гликогенов дефицит не е препоръчителна при този конен спорт, тъй като може да

има обратен ефект. Установено е, че Арабските коне се характеризират с мускулни влакна, слабо влияещи се от анаеробната гликолиза, които не изискват високо гликогеново съдържание. Това е една от причичините да са предпочитана порода в

съзтезанията по издръжливост. Свеждане до минимум на дихателната дисфункция на коня Коне с физиологични (аерофагия) и патологични стридори, с проблеми в горните дихателни пътища и белите дробове е добре


Сн. 4 Ахалтекински кон

да не участват в състезания от подобен род. Същото важи и за такива с проблеми в сърдечносъдовата система. Добре е периодично да се изследва и ензимната активност на т. нар. аминотрансферази в кръвта и най-вече на ACAT (аспаратаминотранферазата), КК (креатинкиназата), ЛДХ (лактатдехидрогеназата) и отчасти АФ (алкалната фосфатаза). При чувствително повишени стойности, дни преди самото състезание, би могло да се тълкува като признак, свързан с проблеми в опорно-двигателният апарат, както и в напречно-набраздената сърдечна мускулатура. Препоръчително е такива коне да не взимат участие, а да им се даде почивка, до нормализиране стойностите на тези ензими. За предпочитане е мъжките коне участващи в съзтезанията по Издръжливост, да не се кастрират, тъй като наличието на повече тестостерон предполага наличието на издръжливост и сила. При участие на кобили в тази дисциплина не е желателно те да са в еструс, наскоро родили както и такива в напреднала бременност. Конете трябва да са надеждно подковани, като подковите трябва да са съобразени с естеството на състезателното трасе, релефа и климатичните особености. Конете участващи в състезанията по издръжливост подлежат на задължителен допинг контрол. Високата концентрация на БАВ (биологично активни вещестава) позволява детоксикация на организма (сн. 5). Земната ябълка (Тупинамбур, Йерусалимски артишок) e отличен фураж в дажбите на спортните коне особено в наши дни, когато има дефицит от захарно цвекло и отпадъци от неговото преработване - меласа и цвеклови резанки, които са незаменим източник на въглехидрати, респективно – на енергия. Алтернатива на цвеклото се явява земната ябълка. За диетичните

качества и хранителната стойност на земната ябълка, както и за участието є в дажбите на състезателни коне предстои излизане на самостоятелна статия. Потребностите от енергия и хранителни вещества при категория спортни коне се различават от потребностите на останалите категории коне. Те имат и по-високи изисквания относно храненето, което трябва да е съобразено със степента на натоварване /различни спортове/. Поради намалената синтеза и резорбция на витамини от група В в дебелите черва при конете се нормират и тези витамини. Главния принцип е храненето да позволи получаването на добри постижения при състезания. Качеството на фуражите е от изключителна важност. Необходимо е зърнените фуражи да се дават чисти от прах и замърсяване, а сеното да е чисто от пръст и плесени, заради евентуални проблеми свързани с дихателните пътища. Препоръчително е делът на грубите фуражи да се осигурява само от доброкачествено сено. Желателно е част от сеното да

е бобово /люцерново/ или тревна смеска с участие на бобови култури, а останалата част – ливадно. Не се допуска изхранването на силажи и други влажни фуражи. Количеството на сеното е ограничено до 3,54,5кг дневно /около 0,7-0,9% от живата маса/. Концентрираната част на дажбата осигурява основната част от енергията и хранителните вещества. От зърнените фуражи основна част е желателно да бъде овеса. Допуска се използването на ечемик и пшеничени трици, слънчогледов и соев шрот. Желателно е добавянето на 5-10% мазнини към концентратната смеска, което намалява разпрашаването и подобрява вкусовите качества. Суровият протеин трябва да бъде от 11-13% от сухото вещество на дажбата и се регулира чрез бобовото сено. Към концентратната смеска участва и готварска сол и микроелементна смеска. Ас. Петър Стамберов Доц. З. Шиндарска ФВМ, ЛТУ, София

39


ДИВЕЧОВЪДСТВО

Пламен Поюков, директор на ДЛС “Дикчан”

240 км южно от София. Релефът тук е планински и хълмисто-планински, а надморката височина варира от 450 до 1750 метра. Основните дървесни видове сред иглолистните са черен и бял бор, смърч и ела, а сред широколистните – бук, дъб и бреза. Половината от територията на стопанството е заета от първокласни гори. Предизвикателство за ловците са също и фазан, яребица, горски бекас и гривяк, които са от видовете дребен дивеч. Среща се също и глухар, който е защитен вид, за отстрелването на когото е необходимо специално разрешение. Това определя и цената на този вид лов – 1000 евро за отстрелян екземпляр. Пламен Поюков директор на ДЛС „Дикчан” споделя: „Положението на стопанството е на уникално място. То се намира в западния дял на Родопа планина, на юг граничим Гърция. Вече има открит пункт, който създава добро име и като дестинация е много лесно достъпно. Отделно самото южно положение създава много добри условия, както за всички видове дивеч, така и за дървесните видове, които се намират на наша територия. Това предполага

ДОБРИЯТ МЕНИДЖМЪНТ П

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 3/ 2012

оводът е една покана отправена от Министерството на земеделието и горите към ресорните журналисти да се включим в кампанията „Дни на отворените врати“ по Програмата за развитие на селските райони. Акцията под мотото „Да засадим заедно по едно дръвче“ се проведе на територията на Държавно ловно стопанство „Дикчан“ – с. Сатовча.

40

В района на селата Сатовча, Ваклиново и Кочан се намира единствената семенна база на бреза в България, която заема площ от около 30 000 декара. Според спечеления проект от ДЛС „Дикчан“ се предвижда залесените площи с бреза да се увеличат драстично и да бъдат осигурени подходящи условия за отглеждане и съхранение на посадъчен материал. “В близките месеци ще обявим конкурс за избор на изпълнител, след което ще стартираме изпълнението и на този проект”, съобщи за медиите директорът на ДЛС „Дикчан“ инж. Пламен Поюков. Държавно ловно стопанство “Дикчан” е едно от най-привлекателните места за туризъм и лов в България. То се простира върху площ от 370 000 дка в живописните склонове и предпланините на масива Дъбраш в югозападните Родопи, който разделя долината на река Места и язовир Доспат. Управлението на стопанството е в с. Сатовча, на

всичко да е с много високо качество и ни подпомага с много по-малко усилия да постигнем голям ефект, както в икономическо, така и в популационно отношение. Основният вид дейност за стопанството, освен охраната и възпроизводството на дивеча и дивечовите запаси, е дърводобива. Занимаваме се също с възобновяване на гората и залесителни и културни мероприятия и охрана на горите.”


В стопанство Дикчан работят 35 лесничеи и горски стражари. Основната им дейност е грижата за гората и опазването на дивеча. Южното географско изложение на района, мекият средиземноморски климат и близостта до язовир ”Доспат” са идеална предпоставка за развитието на основните видове дивеч в стопанството. Това са благороден елен, елен лопатар, муфлон, дива свиня, сърна и глухар – всички с отлични трофейни качества. Държавно ловно стопанство Дикчан разполага с две бази за интензивно стопанисване на дивеча, които са на около 15км от с. Сатовча. В едната, на площ от около 8 000дка, основният дивеч е дивата свиня, но също така са разпространени благороден елен и сръндак. Другата база е с площ от 6 000дка, като тук основен дивеч е муфлонът, а съпътстващи видове са лопатара, благородния елен и сръндака. Животните основно се изхранват с твърд фураж – царевица, ечемик, кюспе. Всяка година около 60 тона зърно са необходими за това. На въпроса биха ли оцелели животните без

41


помощта на служителите, отговаря Радослав Узунов – дивечовъд от стопанство Дикчан: „Не. Бих казал, че не могат да оцелеят животните. Трябва да се има предвид, че тук надморската височина е доста голяма – 1500-1600м над морското равнище и зимата е доста сурова. Разбира се, една малка част от тях може би биха оцелели. Значи, това са най-силните животни, но по-голямата част разчитат изключително на нас.” Намесва се и г-н Поюков: „Нашето стопанство се очертава като една от най-атрактивните ловни дестинации, тъй като ние разполагаме с абсолютно всички видове, които се срещат в България и ги предлагаме като лов. Предлагаме също и лов на хищници – лисица, вълк, мечка. Отделно от това, ние работим усилено по отношение интереса на нашите клиенти. Имам предвид, тъй като ние сме на самата граница с Гърция, нашите гръцки клиенти, предпочитат лов на дребен дивеч. В тази връзка миналата година изградихме „волиери” – за дребен дивеч – едната за фазани, другата за яребици, така че и за дребния дивеч да имаме нормално предлагане”. Инж. Красимир Карасмилов – стопански мениджър на ДЛС “Дикчан” иска да добави: „От 2009 година стопанството притежава сертифика по ЕфЕсСи/ FSC/, това е Световен съвет по горите, от миналата година сме започнали прилагането на сертификата по ISO 9001-2008”. А на въпроса ни кой е найатрактивния лов за чужденците, Р. Узунов отговаря: „Най-атрактивния лов си остава този на гонки – на диво прасе. Но това си е вече въпрос на вкус и предпочитание на всеки отделен ловец. Едни предпочитат лов на гонки на диво прасе, други предпочитат лова на издебване, трети подборния лов от чакало”.

42

На територията на ДЛС “Дикчан” са отстреляни едни от най-добрите ловни трофеи в България, оценени с медали на специализираните изложения по света. Характерно за трофеите от дива свиня са големите ширини на глигите и доброто оцветяване, което е предпоставка за висока оценка по СИС. Бранко Балджиев, организатор на лова, не пропуска да изтъкне: ”В ловно стопанство “Дикчан” се гордеем с добрите трофеи, които добиваме по линия на организирания ловен туризъм – за дивото прасе това са до 26см, за благородния елен – 8-10кг максимум, муфлони до 94см. С това можем да посрещаме нови гости”. В стопанството има райони, изключително богати на дребен дивеч, където се организира и успешен лов – индивидуално с куче, на заек, гривяк и яребица. Кафявата мечка също обитава територията на стопанството. Тя е защитен вид в България и се ловува по план за управление на вида. Цените за всички видове лов са изключително атрактивни. По този повод г-н Поюков споделя: „Цените ни са съобразени, както с тези на други стопанства в България , така и с цените на нашите конкуренти от съседните страни - Македония, Сърбия и Румъния. Общо взето, те са добри спрямо това, което ние предлагаме като база и като лов. Отделно от това има разработени пакетни цени, можем да правим отстъпки до 15% на нашите постоянни клиенти или туроператори.” На територията на стопанство “Дикчан” минават три основни реки – това са Места, Бистрица и Доспатска река. Има и десет изкуствени езера


с развъдена риба. Най-близките са на 10км от Сатовча. В езерата и реките любителите на спортния риболов могат да ловят пъстърва и мряна почти през цялата година. Забранителния период е от 21 април до 05 юни. Ловците, риболовците а и всички гости на стопанство „Дикчан” могат да отседнат в ловната станция на територията му, разположена в едноименната живописна местност. Станцията се състои от три вили с общо 30 легла. Стаите са луксозни, като във всяка има сейф за оръжие. Станцията разполага с конферентна зала, прекрасен двор с барбекю, заобиколен с вековни дървета. Румен Поюков – готвач в ДЛС “Дикчан”, весело подмята: „Имахме гост – французин – 82-годишен ловец, когото придружавах до чакалото и той ми сподели „Който е измислил това място е бил много умен човек…” Оказва се, че чуждестранните ловци, предимно гърци, испанци, англичани, шведи харесват освен нашата уникална природа и традиционните ни ястия. След лова, дърводобива е другата печеливша дейност в стопанство “Дикчан”. Голяма част от приходите от него се влагат в ловната дйност. Ежегодно в стопанството се добиват 35 000 кубически метра дървесина. Добива се технологична дървесина – от едри и средно едри дървесни видове. Тази дървесина се използва в строителството. Друго приложение е продажбата на дърва за огрев. В горския фонд

на стопанство Дикчан има 4 разсадника, на обща площ от 50 дка, в които се отглежда сертифициран посадъчен материал – фиданки за собствени нужди и за продажба на външни клиенти. В района на ДЛС “Дикчан” има и много забележителности, които могат да бъдат посетени от гостите – това са древните тракийски светилища, римските мостове, останали непокътнати до днес, бойни кули от средновековието. Организират се екскурзии до архитектурните резервати в региона – селата Долен и Ковачевица, минералните извори в село Огняново и до живописното триградско ждрело и пещерите Дяволското гърло и Ягодинска. Нещата, върху които са концентрирани в „Дикчан” при управлението на стопанството е създаването на стабилни популации от дивеч, по отношение на дърводобива се стремим да създадем многофункционална, устойчива екосистема, и в края на краищата – икономическите ползи, които извличаме да са съобразени с европейските стандарти и екологичните норми. Ние сме зависими от гората и трябва да я стопанисваме и да я оставим за поколенията. За да стане една гора такава са нужни средно 100 години. Един човек няма как да стигне до края. Затова са необходими усилията на поколения лесовъди. Сп. „Животновъдство BG”

43


ПРАКТИКА

БИСЕР ЧИЛИНГИРОВ Председател на Националната овцевъдна асоциация:

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 3/ 2012

„Фермерите трябва да се сдружават и да модернизират стопанствата”

44

В

България, за съжаление, броя на отглежданите овце непрекъснато намалява заради комплекс от причини като неквалифицирани кадри, липса на механизация и автоматизация на процесите във бранша, кризата, държавната политика и др. Председателят напомни, че въпреки трите войни в началото на 20 век, до 1945г у нас са отглеждани 7,5 млн. глави, до 1989г е имало 9-10 милиона овце майки. За България овцевъдството е традиционен поминък. В момента членовете на НОА наброяват 2 000 асоциирани и неасоциирани членове.

Азбучна истина е, че за да имат бъдеще, стопанствата трябва да се модернизират, да няма ръчен труд. „Във Франция посетихме ферма с 350 животни от породата Лакон, които се обгрижват само от собствениците с предаван опит от поколение на поколение. Въпреки трудностите пред българските животновъди, Б. Чилингиров препоръчва овцевъдството на младите и безработни хора. Например автохтонните породи като каракачанска, медночервена шуменска, имат сигурно субсидиране от 27 евро на глава, защото са редки. За щастие, през последните години, все повече любители отглеждат животни от тези застрашени породи и така ги съхраняват. По 29лв държавна субсидия на глава получиха овцевъдите и държавната помощ за овцете ще се увеличава всяка година, независимо от тяхната порода. Все още тече спор под каква форма да е подпомагането през т.г. – дали на глава или по схема като „Де минимис”. Бисер Чилингиров обобщи, че един от найголемите проблеми в бранша са неквалифицираната работна ръка и липсата на земи от ДПФ и пасища. „Фермер без земя е като войник без пушка”. Но след проведени преговори между браншовите асоциации и земеделското министерство, са извоювани определени придобивки. Сред тях е възможността да се оземляват фермерите, като са с предимство при наемането на държавните и общинските мери и пасища. Има уверения от МЗХ, че отрасълът ще го има и че го чакат добри години. Здравейте, Г-н Чилингиров, като един от организаторите на 5-6 май в Арбанаси на първия Нацио-


Първи национален събор на овцевъдите в България (Арбанаси)

нален събор на овцевъдите в България, какви цели си поставихте? Да популяризираме овцевъдството в България и продуктите, добивани от тях. Да покажем, че ни има, че сме живи и искаме да възродим тази традиция в нашата страна. Да можем да покажем и да се опитат деликатесите от овчи продукти. Да покажем традициите и обичаите, които се предават в поколенията и не са забравени до днес. Искаме да покажем с какво генетично разнообразие от овце разполагаме. На събора бяха показани и коне, кучета и всичко свързано с овцевъдството. Благодарим на МЗХ за подкрепата, която ни оказаха, за да осъществим нашите идеи, а именно Националния събор на овцевъдите. В Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013г има мерки, които помагат на желаещите да се захванат с овцевъдство. Такава е например мярка „Млад фермер“. У нас има доста запустели стопанства, има цели села, в които няма жива душа, а ние имаме прекрасни условия да развиваме овцевъдство. Вижте нашите планини – Пирин, Родопите, Странджа, Сакар, Стара планина.

Това са едни планински региони, в които винаги е имало стада овце. Навремето в нашите села е имало от 3 до 5 хиляди животни. Дори една статистика сочи, че до 1943г в България е имало 7,5 милиона овце. Страната ни е претърпяла 3 войни, мъжете ни са били на фронта, знаят за какво става въпрос и въпреки това сме имали 7,5 милиона овце. И с една лека ръка това национално богатство и потенциал на земеделието са ликвидирани и да паднем до 1,4 милиона овце. Според Вас има ли досега успели овцевъди – бенефициенти по мярка „Млад фермер” от ПРСР? Аз съм жив пример за такъв бенефициент. Започнах с медночервени овце през 2009г, а 112а мярка „Млад фермер” от ПРСР беше отворена през 2008г. Работих и по програма с агроекология. В европейската програма има и други мерки, подпомагащи овцевъдството. Съществува и 121а мярка – за модернизация на стопанствата, мярка полупазарни стопанства. Но моят съвет към останалите без работа е да се захванат именно с овцевъдство. У нас има много мерки и възможности

45


Исмет Шабанов, доц. Андрея Колев и Бисер Чилингиров, (Арбанаси)

за него. На мен лично много ми помогнаха и експертите от Службата за съвети в земеделието. Следях новостите, а който се интересува трябва да знае, че има развъдни организации по породи и те ще му предоставят информация и ще му помогнат в практиката. В областните служби по земеделие и гори също може да се получи актуална и полезна

46

информация, в общинските служби също, ако щете от медиите също. Те също отразяват новостите и случващото се в нашия бранш. Има и електронни сайтове, и литература, но всичко е въпрос на желание за информираност и страст към отглеждането на животни. Да се захванеш с такъв бизнес, трябва да си денонощно във фермата.


Зам.-министърът на МЗХ Цветан Димитров, Бисер Чилингиров и Кирил Кирков, началник отдел “Животновъдство”, МЗХ, (Арбанаси)

Доколкото знам, най-трудно за овцевъдите е да намерят пазар за продукцията си?! Права сте. Знаете защо беше спрян износът за Турция. Повишиха цените и на млякото, и на агнешкото и на овчето. Но поради вноса от Румъния много румънски некачествени агнета внесени през нашата страна отидоха в Турция. Това ядоса турската страна и тя каза „до тук”. Румънски търговци подбиха нашия пазар в южната ни съседка и много наши агнета бяха изкупени на ниски цени. Некоректни търговци направиха така, че нашите съседи да нямат доверие в българския фермер. А ние фермерите сме честни хора. В северната ни съседка има много депа за Саудитска Арабия и цените на месото за него са по-високи. Арабите избират хубавите агнета и това, което остане се изнася за други страни. За нашия внос в Турция обаче имаме уверението на директора на Българската агенция по безопасността на храните д-р Войнов, че лично той ще преговаря с колегите си там, за да може пазарът им да бъде отворен отново за наши агнета. Уверението е, че това ще стане през юни. Ние сме пазарна икономика и нашият интерес не е сънародниците ни да ядат скъпо агнешко месо, но на практика реалната му цена в магазинната мрежа е 12-16лв за килограм. Винаги в Благоевградския регион тя е била 6 лв/ кг. Тази година е 7 лв/кг. Просто във всеки регион

на страната си има различна цена. Ние трябва да се ориентираме в тази особеност. Има много частни стопани, отглеждащи си по 5-6 овце, които намират реализация на агнетата си, но ние поголемите, които сме в Североизточна България и долу в Бургаско, сме с много овце и имаме нужда от експорт, т.е от високите му цени. Кой е печелившият и реалистичен пазар за родното агнешко месо? Нашият пазар е арабският пазар. До две години, преди да изпитат финансови затруднения Италия, Гърция и Хърватска, нашият износ на агнешко беше насочен там, но сега той е единствено към южната ни съседка. Двете организации по овцевъдство – браншовата и развъдната асоциация, заедно с 60 фермера бяхме на посещение на изложението в Турция. Там видяхме българска овца с българска марка Мутон Шароле на ямболски фермер, който самите ние познаваме, но по някакви причини, вероятно финансови, той беше продал животното си. В Турция обаче Мутон Шароле беше предствавена като френска порода, каквато е наистина като произход, но това животно е отгледано в България, и беше оценено на 3 хиляди турски лири. Мутон Шароле, докарано до качество в резултат на труда на български фермер, струваше 3 хиляди лири. Това са около 2600 български лева. Една българска

47


Първи национален събор на овцевъдите в България (Арбанаси)

овца пък, която е кръстоска, народна селекция, взета от не зная кое село, с българска марка беше представена за испанската порода Меринос и струваше 1 800 лири, което е наши 1 440 лева. А ние тук продаваме овцете си за 200, максимум 300 лева.

48

Защо се получават такива фрапиращи разлики? Все още има много прекупвачи. Нашата браншова организация и другите в животновъдството искат тези посредници да бъдат елиминирани. За целта браншовата организация трябва да може да сключва договори с депа или този, който ще внася животни, да представлява своя бранш. Сега фермерите казват, че прекупвачите идват при тях и им вземат 5 лева на животно за продажбата му. И питам аз – какво прави тогава браншовата организация, за да му помогне при реализацията на продукцията. На овцевъдите в цяла България трябва да се помага с решения на председателя и управителния съвет на тяхната браншова организация. За съжаление обаче, все още не сме толкова силни, но набираме сили да помогнем ефективно на нашите овцевъди. Хората разбират за какво става въпрос и трябва да се обединим в защита на цените. На нашия сайт, на Национална развъдна асоциация има цени, но те са препоръчителни. Аз не мога да кажа на фермера как да продава, какво да продава и в кое време. Аз му давам информация. От тук нататък той сам си прави сметката. Нужно е и всеки член навреме да си плаща членския внос. Заедно винаги сме посилни.

Можете ли обаче без прекупвачите? За да бъдем силни, трябва да имаме депо. Целта е да вземем такова и да вкараме в него животните на нашите членове за доотглеждане, но за целта ние трябва да имаме средства. Все още в браншовата организация няма такива. Във Франция агнетата се изкупуват от депа на 14кг от фермера. Там се угояват до 30-35кг и се дават на кланници, като се окачествяват по схемата S-E-U-R-O-P-E. Там всички фермери участват в сдружения. Какво ще кажете за цената на овчето мляко у нас? Благодарение на браншовата организация и на развъдните организации тя се запазва на 1,20лв за литър , но не това е истинската му стойност. Овчето мляко трябва да струва минимум 1,60лв – 1,90лв за литър. Това е неговата себестойност, а как да имаме печалба при тази ситуация?! С тези цени на агнешкото и на млякото сме под себестойността им и няма как да правим възпроизводство. Колкото до възможностите за фермерите, хубаво е, че тази година има държавна субсидия за направата на магазини за директни продажби на млечни продукти. Другото добро нещо е програмата de minimis – с нея държавата дава до 7 500 евро. Тя ще бъде изплатена скоро. Ние и другите организации в животновъдството искаме тази помощ да бъде изплатена сега, защото на нас фермерите, поради тежката зима фуражите са ни нужни сега. Имаме уверението, че средствата ще бъдат изплатени до края на юни. Таня Даскалова



ЛОГИСТИКА И ПРЕВОЗ НА ЖИВИ ЖИВОТНИ ДО ВСИЧКИ ТОЧКИ НА EВРОПА гр. Омуртаг, ул. Генерал Тотлебен № 20, телефон: 060 12 61 20, факс: 060 12 61 20, е-mail: olimp131@abv.bg


Millions discover their favorite reads on issuu every month.

Give your content the digital home it deserves. Get it to any device in seconds.