Животновъдство BG

Page 1

www.oralo.bg

6/2012

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG


ТРИ НОВИ СЕРИИ ОТБЕЛЯЗВАТ ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЕДНА ЛЕГЕНДА: FARMALL ОТ CASE IH – ИКОНОМИЧНИТЕ ТРАКТОРИ В ДИАПАЗОНА 55–115 К.С., ПОДХОДЯЩИ ЗА ВСЯКАКВИ ПРИЛОЖЕНИЯ.

Case IH разширява своето портфолио от трактори в мощностния дипазон от 55 до 115 к.с., възраждайки легендарната марка „Farmall“. Това са универсални трактори с мощни и икономични двигатели, множество функции, опции и спецификации с цел да бъдат по-лесно приспособени към различните операции. С представянето на новите серии трактори Farmall U, Farmall C и Farmall A, името Farmall, което има дълбоки корени в историята на CASE IH, се връща на преден план в земеделието. Дълги години след представянето на първите серии Farmall, тяхната надеждност и гъвкавост жъне успехи в цял свят. Поради това Case IH реши да произведе новите си линии трактори под известното име Farmall, тъй като новите модели имат същите качества, като здравина, комфорт и икономичност. Световната премиера на новите серии беше в края на месец юли в Швейцария.

Farmall C – новият приятел на животновъдите Farmall C е напълно нова серия трактори в диапазона от 55 до 75 к.с., предназначена за животновъдството, обработка на специфични култури, където компактността и ниското тегло са необходимост. Той разполага с впечатляваща маневреност, изключително съотношение тегло-мощност, впечатляващи хидравлични характеристики и превъзходна видимост към основните работни зони. Гъвкави и модерни двигатели Новият Farmall C е наследник на Quantum C серията, с три модела от 55, 65 и 75 к.с. Мощността при Farmall C се осигурява от 3.2 литров, четири цилиндров двигател от FPT (Fiat Powertrain Technologies), който съчетава компактна форма и благоприятно съотношение тегло-мощност. Има възможност за избор между две трансмисии, като стандартна е 12х12, а като опция се предлага трансмисия 20х20 с пълзащи предавки. И двете трансмисии стандартно са оборудвани с механичен лост за избиране посоката на движение, а като опция се предлага Powershuttle. Нова кабина Новата серия на Farmall C осигурява максимален комфорт и ергономичност за оператора. Подът в кабината е напълно равен. Новаторската конструкция на покрива на кабината с вграден прозорец дава оптимална видимост при използване на товарачна уредба.

ʞ̀ ̒̅̇̈, ̊̎̈̒̎ ̈̑̊̀̒ ʦ̗̎̂̅̅! ʞ̀ ̒̅̇̈, ̊̎̈̒̎ ̈̑̊̀̒ ʦ̗̎̂̅̅!


Farmall U – за малки и средни стопанства. Farmall U серията е изцяло нова разработка, проектирана да бъде подходяща както за малки стопанства, така и като помощен трактор в по-големи стопанства. В допълниение на новия дизайн, Farmall U серията е оборудвана с изцяло нов 3,4 литров двигател с common rail система за впръскване на горивото, турбокомпресор с интеркупер и EGR система за обработка на изгорелите газове. Трите модела от серията Farmall U са съответно 95, 105 и 115 к.с. За да отговаря на Tier 4 изискванията за вредни емисии, инженерите на Case IH изполват система за външна рециркулация на отработените газове (EGR) чрез дизелов катализатор и филтър за твърди частици. Трансмисиите могат да бъдат съобразени с предназначението на трактора, като 12х12 с Powershutlle е стандарт за всички модели. Като опция се предлага трансмисия 24х24 с Powershutlle и трансмисия 20х20 Powershutlle с пълзящи предавки. Мощна навесна система Допълнителни подобрения в задната част на трактора. Максимален капацитет на повдигане на навесната система с електронен контрол до 5400 кг, като всички функции могат да бъдат лесно управлявани само от един бутон. Нова: Удобна предна хидравлика.

Farmall A по-универсални, по-гъвкави, по-ефективни С новите шест модела с мощности от 65 до 113 к.с. Farmall А серията, Case IH предлага по-голяма гъвкавост и по-богат избор в този мощностен дипазон. Тракторите от серията Farmall А се отличават като икономични и ефективни, с мощни и гъвкави двигатели, компактна форма и отлична маневреност. В сърцето на Farmall Серия А са модерни, три и четири цилиндрови FPT двигатели с турбокомпресор , оборудвани със система за рециркулация на отработените газове, отговарящи на настоящите стандарти за вредни емисии. Здрави и компактни, техните характеристики включват бързо покачване на въртящия момент, което означава по-малко смени на предавките, по-висока ефективност, плюс нисък разход на гориво. Серията разполага с широка гама от трансмисии, като стандарт е 12x4 механична и 12х12 с или без Powershuttle като опция, като тя е по-подходяща за работа с товарачна уредба. Farmall А - Впечатляваща маневреност и комфорт Комфортът на водача е в основата на дизайна на новия Farmall серия А, поради това, че те са относително малки трактори и той е от изключително значение. Просторни кабини с удобен и лесен достъп, също предлагат и изключителен комфорт за оператора чрез групиране на важни уреди за управление в дясната част на кабината. Кабината е оборудвана с прозорец вграден в покрива, даващ отлична видимост при работа с челен товарач. За работа през нощта има нови мощни фарове, интегрирани в покрива на кабината . Впечатляваща маневреност Ррадиусът на завиване при Farmall A е само 5,10 метра. Компактните размери и малкия радиус на завиване дават възможност за лесно маневриране в края на полето.

ʞ̀ ̒̅̇̈, ̊̎̈̒̎ ̈̑̊̀


2


Съдържание Биоживотновъдство Дунавска бяла порода свине е пред изчезване. . . . . . . . . . . . . . . . 4 Млечното говедовъдство в света: тенденции и предизвикателства. . . . . 6 Породи Дунавските коне: уникални и универсални. . . . . . . . . . . . . . . . . 12 Методи на синхронизация на еструса в козевъдството. . . . . . . . . . . . 14 Българска бяла млечна коза. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 15 Експерти Особености при размножаване на овце . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 17 Библиотека Животновъдство Крави, брой 6: Технология на биологичното млечно говедовъдство. . . . 21 Експерти Агнетата от промишлено кръстосване дават повече месо, при по-нисък разход на фураж. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29 Календар на заплождане и раждане на селскостопански животни. . . . . 30 Тютюнът – фураж за животните. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 34 Заплождането на шилетата на 7–8 месечна възраст е икономически изгодно. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 35 Ливади и пасища Как да подобрим тревния състав на ерозираните ливади и пасища?. . . 38 Проучване на многогодишни тревни видове в района на странджа при условията на биологично земеделие . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40 Хранене Работни кучета. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 44 Фестивали Премиер Гастрономичен Фестивал в Банско. . . . . . . . . . . . . . . . . . 47

Със съдействието на МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ

София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 GSM 0888 33 65 19; e-mail: animals21@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“

Главен редактор: Красимир Петков Отговорен редактор: Доц. Ивона Димитрова Редактори: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев, Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Доц. Лазар Козелов, Доц. Маргарита Кръстева Проф. Михо Семков, Проф. Николай Тодоров, Доц. Радка Недева

3


БИОЖИВОТНОВЪДСТВО

ДУНАВСКА БЯЛА ПОРОДА СВИНЕ Е ПРЕД ИЗЧЕЗВАНЕ

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 6/ 2012

Поради недалновидност и погрешна развъдна политика у нас, до сега са изчезнали четири български породи свине – Бяла клепоуха, Българска бяла, Пъстра дерманска и български Ландрас (СН), както и Мангалицата, с което безвъзвратно е загубен ценен генетичен материал. Практиката показва, че в Унгария и Сърбия интересът към Мангалицата постоянно нараства поради наследствените си особености за природосъобразно отглеждане и качеството на месото, което има ниско съдържание на холестерол и на пазара се оценява като изключително ценен продукт в условията на

4

свръх производство на свинско месо в ЕС. В годините на прехода свиневъдството у нас изпадна в дълбока криза, която все още не е преодоляна. Общият брой на свинете, в т.ч. на свинете майки, продължава да намалява и от 2000г в страната се отглеждат по-малко свине в сравнение с 1948г. От началото на настоящия век породната структура на свиневъдството у нас много бързо се промени. Хибридът „Шумен”, който даваше облика на българското свиневъдството у нас в продължение на повече от 25 години, беше изцяло заменен с внос на родителски форми и хибриди от световноизвестните


свиневъдни фирми PIC - Англия, DanBred - Дания, Topigs – Холандия, Gene+ и др. Производството на свинско месо у нас е намаляло с повече от пет пъти в сравнение с 1990г. Същевременно вносът доведе до силно ограничаване на размера, дори до застрашаване от изчезване на Дунавската бяла и на новата синтетична линия “Силистра”. Дунавската бяла порода е създадена в бившия Институт по свиневъдство в гр. Шумен от колектив с ръководител проф. д-р Иван Ангелов чрез сложното възпроизводително кръстосване с участието на 5 породи: Българска бяла, Голяма бяла, Ландрас, Хемпшир и Пиетрен и една новосъздадена породна група. Породата е апробирана от Държавна Комисия по породообразуване към МЗГ през 1984г, а през следващата година е призната за изобретение. В резултат на дългогодишна научноизследователска и селекционна работа е реализирана идеята на колектива за създаване на генотип с висока плодовитост, жизненост и отлични месодайни качества на основата на изходните породи. Животните са със средно голяма глава с наклонени напред уши, дълъг, широк и прав гръб и добре развита задна част (бутовете са с маса 9.7–10.3кг при телесна маса 100кг). Крайниците са тънки, но със здрава костна система. Кожата е бяла, допускат се и петна, покрити с бяла четина. Възрастните свине майки достигат 250–280кг, а нерезите – 320–370кг жива маса. Плодовитостта е средно 10.2 живородени прасета в прасило, а масата на прасилата на 21 дни е 49кг. Прасетата за разплод достигат 90кг за 175–190 дни и имат сравнително тънка гръбна сланина – 39–42мм (сума СКL2). Поради високата плодовитост и добрите месодайни качества свинете от породата Дунавска бяла са от т.нар. “комбиниран тип” и се използват с успех в схемите за хибридизация в майчина и бащина позиция. Животните от Дунавската бяла се характеризират със здрава костна система, висока устойчивост на стрес и отлична аклиматизационна способност. Поради тези качества, съчетани с високата плодовитост, добра усвояемост на фуража и отличните месодайни качества, породата много бързо намери широко разпространение в бившите Варненски, Добрички, Силистренски, Ловешки и Великотърновски окръзи. В периода 1990-1995г. Дунавската бяла порода заемаше около 30% от чистопородните свине в страната, като се нареждаше на второ място след Голямата бяла. Чистопородните свине майки достигнаха 10 000 броя. Поддържането и усъвършенстването на породата се извършваше в 9 нуклеусови и 8 репродуктивни стада. Особено предпочитана беше във фермите с традиционна технология и в придворните стопанства, т.е. при неконтролирани климатични условия на отглеждане и непретенциозно хранене с груби и сочни фуражи.

По данни на Асоциацията на свиневъдите в България (АСБ), понастоящем броят на чистопородните свине майки е около 600, отглеждани в 3 стада – ЗИДП в Шумен, ЕТ “Михаела – В. Желязкова”, Стара загорско и “СИС” ЕООД, Ямболско. В ЗИ-ДП в Шумен стадото продължава да намалява, а в останалите се внасят нерези от други породи, поради ограничения брой на свинете майки, стесненото генетично разнообразие и опасността от инбридинг. Новата Развъдна програма на АСБ дава възможност за впръскване на кръв, като неизбежен подход при изчерпване на потенциала на породата и нуждата от корекция на продуктивните показатели. В тази насока най-вече с успех се възползва ЕТ “Михаела”. В стопанско отношение, Дунавската бяла свиня притежава потенциал за доходен бизнес с безусловно здравословни месни продукти в малките придворни ферми, поради своята невзискателност към условията на средата, дължащи се на нейната богатата генетична структура. Печално е обстоятелството, че пред изчезване е една много добра отечествена порада, на основата на която са написани десетки научни статии, защитени няколко малки, 1 голяма докторска дисертация и са хабилитирани немалко научни работници в областта на свиневъдството. Опазването на породата като национален генофонд няма да стане от самосебе си или с благопожелания към фермерите. Необходимо е в страната да се разработи стратегия за развитие на свиневъдството, насочена към Общата селскостопанска политика и глобалните тенденции в отрасъла и финансиране опазването на генофонда. Европейският съюз има опит в тази насока, на база научни проекти с практическа насоченост. Проф. дсн Алекси Стойков Аграрен университет, Пловдив

5


БИОЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 6/ 2012 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 6

МЛЕЧНОТО ГОВЕДОВЪДСТВО В СВЕТА

ТЕНДЕНЦИИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Глобализацията на световната търговия доведе до забележителни промени в млечния бизнес. Впечатляващи са постиженията в областта на популационната генетика и селекция, ембриотрансфера и технологиите в производството на мляко. Модернизацията и консолидацията в световната млечна индустрия през последния четвърт век породи и нови предизвикателства. Едно от тях е концентрацията на млечните стада, изразяваща се в непрекъснато повишаване на интензификацията в млечното говедовъдство, конкурентността и ефективността на млекопроизводството. Уедряването на млечните стада, повишаването на млечността им и въвеждането на индустриалните методи в производството поставиха и редица нови проблеми във връзка със осигуряване на оптимални условия и комфорт на животните за реализиране на генетическия им потенциал. Световното производство и преработката на мляко бележи забележителен прогрес, като основното повишаване в производството на мляко и млечни продукти се дължи главно на увеличаване продуктивността на животните, а не на техния брой. Основната задача на световното млечно говедовъдство е стабилизиране на подотрасъла и устойчиво производство на висококачествени, биологически пълноценни и екологически чисти храни – мляко, месо и различни млечни продук-

ти. За успешното икономическо и ефективно решение на тази задача в света, човешката мисъл е създала и селекционирала различни млечни породи, осигуряващи необходимите обеми количе-ствена и качествена млечна продукция за консумация от населението. Равитието на съвременното общество е немислимо без мляко и млечни продукти, и не случайно, отчитайки изключителната важност на млечното говедовъдство в света, кравите ги наричат “майки-кърмачки на човешкия род”. Според FAO, 2011, рационалните норми за хранене по група продукти, са съответно: мляко – 380кг човек/годишно; месо – 80кг човек/годишно. Като подотрасъл на аграрното производство, тясно свързан с продоволствения проблем и с културата на даден народ, млечното говедовъдство осигурява над 89.4% от млякото и млечните продукти и 49.7% от производството на месо на световния пазар. Ще проследим динамиката на изменение в тенденциите на развитието на млечното говедовъдство в света по отношение на общото производство на мляко, промяната в броя на говедата и в нивото на млечната продуктивност, като проследим и някои от основните фактори, влияещи върху ефективността на млекопроизводството. Настъпилите значителни структурни и качествени промени в млечното говедовъдство на развитите страни, оказаха

съществено влияние и върху концентрацията на млечните стада, които достигнаха значителен ръст в Европа, Северна Америка Латинска Америка, Канада, Нова Зеландия, Австралия Бразилия, Аржентина, Китай. Трайната тенденция на намаляване броя на млечните ферми, нарастване размера на млечните стада и повишаване конкурентоспособността на фермите се наложи навсякъде по света. Средният размер на млечните стада през последните 12 – 15 години в страните от ЕС се увеличи от 40 до над 80 крави, в Дания – 140 крави Англия – над 100 крави, Холандия – 90, в Северна Ирландия – 85 крави, а в САЩ, където понастоящем 62% от кравите се отглеждат във ферми с над 500 крави, средният размер на млечните стада е 165 крави. В Унгария, Чехия и Словакия големите ферми с над 200 крави осигуряват 83% от общото производство на мляко. Производството на мляко в света през 2000 година е 490 млн тона, а през 2009г 583 млн т. За 10 годишен период увеличението е с 16%. За същия период населението на света нараства с 9%, иконономическият ръст нараства с 25-30%. Това производство основно задоволява страните производители и само около 6% се търгува на световния пазар. Най-големи производители са Европа – 209 мил. тона в т.ч. ЕС 149 млн.т., Азия – 146 мил т, Северна Америка


Таблица 1. Брой млечни крави в света за отделните страни по години (2006 – 2012), (1 000 глави) По години: Брой млечни крави по региони и страни

2011 2012 / по прогнози/

2006

2007

2008

2009

2010

Канада

1.019

.995

.985

979

.981

980

982

Мексико

6.875

6.010

6.204

6.400

6.480

6.585

6 600

САЩ

9.137

9.189

9.315

9.203

9.117

9.185

9.370

17.031

16.194

16.504

16.582

16.578

16.750

16.9 52

Аржентина

2.150

2.150

2.150

2.100

2.100

Бразилия

15.290

15.925

16.700

17.200

Общо

17.440

18.075

18.850

Европейски Съюз – 27

24.944

24.178

Русия

9.900

Украйна Общо за 2-те страни

Северна Америка

Общо Южна Америка

2100

2 200

17.600

18.200

18 400

19.300

19.700

20.300

20600

24.176

24.192

23.653

23.600

23700

9.910

9.800

9.530

9.000

8820

9900

3.840

3.221

3.096

2.856

2.758

2690

3000

13.740

13.131

12.896

12.386

11.758

11.510

12900

38.000

38.000

38.500

42.600

43.600

44.900

45.400

Китай

7.900

8.755

8.575

7.115

7..350

7.630

8.200

Япония

900

871

848

830

825

8.30

Общо

8.800

9.626

9.437

7.963

8.180

8.455

9 030

Австралия

1.870

1.800

1.640

1.676

1.553

1.570

1.700

Нова Зеландия

4.100

4.163

4.200

4.597

4.700

4.800

4.940

Общо

5.970

5.963

5.840

6.273

6.253

6.370

6600

Общо за страните в света

125.925

125.167 126.203 129.296 129.722 131.885

Южна Азия Индия Азия

.862

Океания

135.182

7


Таблица 2. Производство на краве мляко за отделните страни в света по години, (2006–2012), (1 000 тона) По години: Производство на мляко в света по наблюдавани страни 2006

2007

2008

2009

2010

2011 2012 /по прогнози/

Северна Америка Канада

8.041

8.212

8.270

8.280

8.350

8.350

8400

Мексико

10.051

10.657

10.907

10.866

11.033

11.060

11.300

САЩ

82.455

84.211

86.174

85.881

87.461

88.768

Общо

100.547 103.08

105.351 105.027 106.944 108.178

Аржентина

10.200

9.550

10.010

10.350

10.600

11.070

11.400

Бразилия

25.230

26.750

27.820

28.795

29.948

30.846

33.000

Общо

35.430

36.300

37.830

39.145

40.548

41.916

44.400

Европейски Съюз -27

132.206 132.604 133.848 133.700 135.350 135.600

Русия

31.100

32.200

32.500

32.666

31.900

31.200

31.700

Украйна

12.890

11.998

11.524

11.370

10.950

10.570

11.400

Общо за 2-те страни

43.990

44.197

44.024

43.970

42.850

41.770

43.100

41.000

42.890

44.500

48.160

50.300

52.500

54.000

Китай

31.934

35.252

34.300

28.445

29.100

30.500

31.200

Япония

8.137

8.007

7.982

7.910

7.721

7.550

7.900

Общо

40.071

43.259

42.282

36.355

36.821

38.050

39.100

Австралия

10.395

9.870

9.500

9. 326

9.327

9.600

10.000

Нова Зеландия

15.337

15.918

15.580

16.983

17.173

18.049

18.700

Общо/Total

25.732

25.788

24. 080 25.309

26 500

27. 649

28.700

Общо за страните в света

418.976 428.118 432.915 432.666 439.213 446.663

456.000

90.000 109.700

Южна Америка

137.000

Южна Азия Индия Азия

Океания

8


– 94 мил т, Южна Америка и Карибите - 75 млн.т., Африка – 27, Австралия и Нова Зеландия – 24 млн тона. Най-голямо увеличение на производството има в Югоизточна Азия с 56%, Централна Азия – 26%, Африка – 30%, Южна Америка – 22% и Северна Америка – 13%. Като най-голям производител, Европа не увеличава производството през този период, в резултат на което делът є в световното производство на краве мляко спада от 43% през 2000г на 36% през 2009г (по данни на Eurostat, 2009). Водещи страни по обем на производство на краве мляко са: САЩ – 86 млн т, Индия – 48, Китай – 28, Русия – 33, Германия – 28, Франция – 25, Бразилия – 21, Великобритания – 15, Украйна, Холандия, Полша, Нова Зеландия и Италия по 11, Австралия и Аржентина по 9 и всички останали страни

под 8 млн тона. Лимитиращи фактори за конкурентно производство на краве мляко са: климатичните условия, налична земя за производство на качествени фуражи, пасища, продължителност на пасищния период, специализирани млечни породи, ефективни технологии на производство, добър мениджмънт, стабилни съществуващи и нови перспективни пазари. Броят на млечните крави (над 220 мил по данни на DAAS, 2010) през последните години в света е относително постоянен, като в някои региони се наблюдава леко намаляване в темповете на изменение (в Европа и Северна Америка), а в други броят им слабо се увеличава (в Океания, Латинска Америка и Азия). Промените в броя на кравите в отделните страни не са еднопосочни. Намаляване на поголовието млечни крави е по-

силно изразено в страните от ЕС. В същото време, общото производство на мляко слабо намалява през последните 2-3 години, което е резултат от повишаване млечността на кравите. В тези страни продължава постепенното намаляване на субсидиите, което води до отпадане на неконкурентните ферми и повишаване размера на стадата на конкурентните. Прави впечатление, че страните, които увеличават броя на кравите имат по-голям процент на увеличение на производството. Съотношението на процента на увеличение броя на кравите и този на производството в Австралия е 20.1 : 40.7%, Аржентина – 19 : 39.3% и Нова Зеландия 31 : 31.2%. В тези страни говедовъдството не се субсидира. Трябва да отбележим, че най – големите страни-конкуренти имат и най-благоприятните

9


10

природо-климатични условия, като в същото време, тези страни интензивно внедряват и съвременни технологии. Различните източници дават различно съотношение в броя на кравите и производството на мляко. Така например според източник на Световна статистика на наблюдаваните страни (WSOC) (по данни на Dairy World Markets and Trade, July, 2011) в света се отглеждат 131.885 милиона млечни крави. За 2012 година броят на млечните крави се е стабилизирал и е нараснал с 1%, съответно 135.182 млн млечни крави В таблица 1 е представен броят на млечните крави в света по години за отделните наблюдавани страни, според източник: “Dairy World Markets and Trade”, July, 2012, USDA”. Данните от табл. 1 показват динамиката на изменение броя на млечните крави в отделните страни през последните 6 години. Прави впечатление, че водещите страни в света, производители на краве мляко, са стабилизирали популациите си от млечни крави за производство на мляко. Индия заема първо място в света по брой на говеда /ЕРД/, както и по брой на крави, с млечна популация от близо 45 милиона /45.400/ млечни крави за 2012 година. Около 70% от кравите в Индия са с много ниска продуктивност, тъй като само 20% от говедовъдната популация в страната се осеменява изкуствено. Второто място в света е за Европейския Съюз, с 27 страни с 23.700 милиона млечни крави, следвани от Южна Америка /Аржентина и Бразилия/ с 20.600 милиона млечни крави, като Бразилия заема водеща позиция с популация от млечни крави – 18.400 милиона. Четвърта позиция заема Северна Америка /с Канада, Мексико и САЩ / с млечна популация от 16.952 милиона млечни крави, където САЩ заема първо място с 9.370 милиона млечни крави, следвани

от Мексико с 6.600 милиона млечни крави и Канада с близо 1 милион млечни крави /популация от 982 хиляди млечни крави/ Мексико е 16-ият по големина производител на краве мляко в света с пазарен дял от 2.4% от световното производство на краве мляко в света. Русия и Украйна са на пето място по брой на млечни крави в света, с 12.900 милиона крави, Русия е с млечна популация от около 10.000 милиона крави, и Украйна с около 3.000 милиона млечни крави. Азия е на 6-то място в света по брой на млечни крави, с 9.030 милиона млечни крави, Китай е с млечна популация от около 8.200 милиона млечни крави и Япония с над 830 хиляди бр. млечни крави. Океания е на 7-ма позиция, с 6.600 милиона млечни крави, където Нова Зеландия има над 4.940 милиона млечни крави, и Австралия е с над 1.700 милиона млечни крави. Поголовието от млечни крави в света се стабилизира в посока на леко увеличение в броя на млечните крави, за повечето страни в света като Мексико, САЩ, Бразилия, Индия, Китай, Нова Зеландия, Австралия. Според анализатори на млечния пазар, основното повишаване в производството на мляко и млечни продукти в света се дължи главно на увеличаване продуктивността на животните, а не на техния брой. В процеса на стабилизиране на поголовието от млечни крави в света се наблюдава и леко изразена тенденция на намаление в броя на млечните крави в някой страни от ЕС, Канада, Аржентина, Русия, Украйна, Япония за 2011 година, които по прогнозни очаквания за 2012 година, ще стабилизират популациите си от млечни крави, както в броя на млечните крави, така и обемите в производството на мляко. В таблица 2 е представена динамиката на изменение в производството на краве мляко за отделните, наблюдавани

страни в света за годините, (2006 – 2012) в тонове (1 милион тона) по източник: “Dairy World Markets and Trade”, July, 2012, USDA. Най-големият производител на краве мляко в света е Европейският Съюз, който е с приблизително 136 /135.600/, милиона тона годишно, за 2011 година /таблица 2/, Германия е страната с най-стабилна млечна индустрия в ЕС и е най-големият производител на мляко в Съюза. Според световни анализатори на млечната индустрия /2012, DAAS/, ръстът на производство на мляко в ЕС до 2015 година вероятно в повечето страни ще надхвърли нивото на производството за 2010г. Второто място се пада на Северна Америка с Канада, Мексико и САЩ /с над 108.178/ милиона тона произведено краве мляко годишно. Според анализатори на немската млечна асоциация в бъдеще, няма вече да се произвежда мляко на ниски цени, цените ще растат шеметно нагоре, очаква се да се подобри и ефективността на сектора. Немските анализатори смятат, че млечната политика ще се основава на принципите, надеждност, опростяване и многообразие с единствената цел – осигуряване производството на мляко и млечни продукти в дългосрочна перспектива на конкурентни цени в света. Очаква се да се засили конкурентността чрез целенасочени инвестиции и наличие на производители, които желаят да инвестират в бъдещето. САЩ е страната с най-голямо производство на краве мляко в света – 88.768 милиона тона краве мляко, а по прогнози за 2012 година се очаква да надхвърли 90 милиона тона. Третото място в света по региони се пада на Южна Азия – Индия с производство на над 52 милиона тона краве мляко. Европейският Съюз и Южна Азия /Индия и Пакистан/ се явяват най-големите производители на краве мляко в света. На четвърто място по се нарежда Южна


Америка /Аржентина и Бразилия/ с производство на 41.916 милиона тона краве мляко за 2011 година, а по прогнози за 2012 година се очаква да надхвърли 44 млн тона годишно. Русия и Украйна заемат петото място в света с 41.770 милиона тона, като Русия произвежда годишно над 32 милиона тона, а Украйна - над 11 милиона тона. Шестото място по производство на краве мляко в света държи Азия / Китай и Япония/ с произведени 38.050 милиона тона краве мляко, като се очаква за 2012 година да надхвърли 39.000 милиона тона мляко. Седмо място в света държи Австралия и Нова Зеландия т.е. Океания. Нова Зеландия, има най-мощната млечна индустрия в света, тя е и най-големият износител на млечни продукти в света. В тази страна живеят над 4.2 милиона души, които отглеждат 4.9 милиона млечни крави – уникален факт за млечния бизнес в света. Единственият ограничаващ фактор на тази страна за развитие на млечната индустрия в бъдеще ще бъде урбанизацията на околната среда /земя и капитал/ и климатичните промени. Тъй като производството в Нова Зеландия зависи от пасищата, климатичните условия могат да окажат значително въздействие върху нивата на производство на мляко. Страната е на 8-а позиция сред 10те топ страни-производителки на мляко в света за 2009г и с произведените над 17.2 мил т. мляко за 2010г се нарежда на 9-то място сред световните производителки на мляко в света /табл.2/. Експертите очакват среден годишен растеж за всяка година напред с не по-малко от 3% до 2015г за тази страна. Нова Зеландия и Австралия, като страниизносителки на млечни продукти в Южното полукълбо ще продължат и в бъдеще да увеличават както производството на мляко, така и на млечни продукти. Това увеличение се очаква да бъде от 3% – 4%. Прогнозите в

световен мащаб са да се увеличи както производството на мляко, така и на млечни продукти с около 1.5%, като се предвижда производството и търсенето на мляко и млечни продукти да нараства ежегодно с 1.9% до 2015 година. За да може своевременно да се реагира на промените в определена пазарна ситуация при производството на мляко в ЕС, в Съюза и в бъдеще ще продължи да се използва системата от млечни квоти (до април 2015г), с цел ограничаване производството, доколкото това е целесъобразно, за да се подържа баланс между търсенето и предлагането. Консумацията на мляко и млечни продукти в света ще варира в много широки граници, в зависимост от покупателната способност на хората и нивото на развитие на млечния сектор в отделните страни. Основно влияние ще окажат фактори като жизнен стандарт, традициите и специфичните условия на живот. В страните с високи доходи – над 7 хил. долара годишно на глава от населението – консумацията на човек е 240 – 300кг годишно, с доходи между 2 и 4 хиляди долара 160 – 240кг и под 2 хил. долара тя варира от 20 до 140кг. Средно за света косумацията на мляко е 86кг на човек. В Азия, като най-динамично развиващият се континент с 4 милиарда население, се очертава найвисоко относително и абсолютно повишаване на консумацията на мляко. От 10 години икономиката в Китай и Индия нараства с над 8.2% годишно. В Китай производството на мляко е около 23 кг на човек от населението. Индия, където кравите са свещени животни и се отглеждат около 80 милиона глави, се очаква да покрива в голяма степен нарастващата консумация с подобряване на производството. Сега консумацията на мляко е над 81 кг на човек, което е 3 – 4 пъти по-ниска от средната за развитите страни. Други страни с много висок ръст на икономиката

и увеличаваща се консумация на мляко, но с ограничени възможности за задоволяване са: Пакистан, Виетнам, ОАЕ, Катар, Кувейт, Саудитска Арабия, Бахрейн, Оман, Тайланд и Малайзия. В Африка, където живее около 1 милиард население с годишен прираст около 2% и на икономиката около – 3%, увелечението на потреблението основно ще идва от ръста на населението и икономиката в няколко страни. Аналогична е тенденцията и в Латинска Америка. В богатите страни, където е достигната оптимална консумация на мляко /250 – 350кг и над 350кг/ на човек, увеличаването на потреблението на мляко ще бъде само за сметка на ръста на населението, който е нисък от 0 до 1%. Световната конкуренция ще даде силен тласък за повишаване на консумацията, търговията, и ивестициите в млечния сектор. Производителите на мляко в бъдеще ще инвестират в повишаване на технологичното ниво и конкурентността на продукцията. Концентрацията на стадата, продуктивността на животните и качеството на млякото непрекъснато ще се повишават. Цените ще растат главоломно нагоре. И страните с развита млечна индустрия и високотехнологични ферми ще продължават да доказват своите предимства с възможностите си за бързо внедряване на нови постижения в областта на генетиката, селекцията, храненето, системите на отглеждане, новите технологии за производство на биогаз и ток от торовата маса, перфектното опазване на околната среда, комфорта на животните, компютъризиранeто и мениджмънта. Вергиния Гайдарска Институт по Животновъдни науки Костинброд

11


ПОРОДИ

Дунавските коне УНИКАЛНИ И УНИВЕРСАЛНИ СТОПАНСКИ И МОРФОЛОГИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОРОДАТА Като изключим Източнобългарския кон, който без съмнение е перла в короната на коневъдството и конния спорт в България и каракачанските кончета като автохтонна порода, почти не разполагаме с избор откъм породи коне, ползващи се с универсални качества, т.е. както да се използват за езда, така и да са подходящи и за селскостопанска работа, да имат спокоен темперамент и да са непретенциозни откъм условията на отглеждане. Точно такава характеристика може да се даде на Дунавската порода коне. Тя е създадена в бившия конезавод край гр. Плевен чрез чистопородно развъждане на Нониус (унгарска порода коне), поглъщателно и отчасти възпроизводително кръстосване. Участвали са и местни полукръвни породи, англо-арабски, рисисти и липицански коне, но като цяло породата е типичен представител на породата Нониус, само че от полек тип. Докато тежките унгарски коне са с големи размери, ръст до 170см и по-изпъкнал профил на главата, то дунавците са по-малки и понякога, особено в по-млада възраст, заради масивната си шия и добре очертаните ганаши наподобяват на липицански коне, като цветът на косъма е черен или кафяв, за разлика от Липицанската порода, при които цветът на възрастните индивиди е сив. Но като цяло повечето дунавски коне, найвече жребците, са с по-груби форми и профил на главата, характерен за лекия тип нониуси. И точно заради това се наблюдава силно изразен полов диморфизъм между мъжките и женските представители на породата.(табл.1)

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 6/ 2012

Таблица 1. Мерки и индекси при жребци и кобили от дунавската порода:

12

см

Жребци

Кобили

Височина при холката

162,5–165

160–162

Дължина на тялото

170–171

168–169

Обиколка на свирката

21,5–21,9

21–21,2

Дължина на главата

63,5–63,7

60,5

Ширина на челото

23,5–23,7

21–21,5

Живата маса на дунавските коне варира от 500 до 600кг. От данните се забелязва една характерна особеност за породата, а тя е, че дължината на тялото превишава със 7-8 сантиметра височината при холката. Това също е типичен породен белег за дунавските коне. Като прибавим овалната правилна и добре замускулена крупа с дължина около 60см и почти толкова широка поясница, може да смятаме, че тази порода има предпоставки за много добри репродуктивни качества. Цветът на косъма найчесто е черен, кестеняв и по-рядко алест. КРАТКИ ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ Породата Дунавски кон е призната през 1951г с постановление на министерски съвет, като са се обособили няколко региона, в които тя е била основна. Такива са били Видински, Монтански, Лом, Белоградчик, Луковит, Бяла Слатина, Свищов и др. Но също и в Южна България, а именно Стара и Нова Загора, Асеновград, Хасково и Харманли. В наши дни ареалът на разпространение е все по-голям, но като цяло породата е загубила доста голяма част от популацията, а оттам и генофонда си. В бившия плевенски конезавод, са кръстосвани успешно дунавски и коне от породата Руски рисак, с цел да се увеличи ръстът и да се облагородят телесните форми. Успешни кръстоски са осъществени със чистокръвни английски и хановерски жребци. Множеството изпитания за работоспособност на дунавските коне са показали отлични резултати. Жребци от тази порода при изпитание за впряг са изминали разстояние от 12км за по-малко от 90 мин. с товар, тежащ близо 3000кг. А жребецът Тархан, също от плевенския завод, който бил използван много години като разплодник, успял да потегли с товар тежащ над 12 000кг. ПОЛОЖИТЕЛНИ КАЧЕСТВА НА ДУНАВСКИЯТ КОН ОТ ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИ АСПЕКТ Това е порода от т.нар. “дихателен тип конституция”. Този кон има добре развити и чувствителни органи, спокоен темперамент и сравнително добри алюри, което му позволява да се използва при различни условия на работа. Сравнително е устойчив на заболявания на горните дихателни пътища, което се дължи и на участвалите местни породи в селекцията на породата. Изключителни репродуктивни способности, дължащи се на морфологичните особености на


породата, а именно на широкия таз, правилната и заоблена крупа, което предполага минимум рисковани раждания и позволява износването на по-големи плодове. Не случайно са кръстосвани с рисаци и хановерски жребци, а дори и с някои тежковозни породи като руски, арденски и др. Към това трябва да прибавим и силно развитата млечна жлеза, осигуряваща интензивен растеж на новороденото конче заради голямото количество коластра, която е източник на така ценните имуноглобулини. Поради разнообразието от породи взели участие в създаването на Дунавския кон е почти изключено да се наблюдава при тях комбиниран имунодефицит (наследствено автозомно рецесивно заболяване), характерно за чистокръвните арабски коне. Ето защо кобилите може да бъдат използвани като „дойки” за осиротели кончета с такъв проблем. Излишната коластра може да се криоконсервира (съхранение при ултраниски температури) и да се съхранява в т. нар. “коластрени банки”, популярни в страните със силно развита икономика. Дунавските коне са сред породите дълголетници и може да се срещнат над тридесетгодишни индивиди в сравнително добро функционално състояние. Това се дължи на много добрия дихателен и сърдечносъдов капацитет. Те имат висока степен на потене и по този начин си осигуряват правилна терморегулация спрямо рязко изменящите се климатични условия. Тъмният пигмент на кожата също им осигурява защита срещу фотосензибилизиращи растения, а

и при тях практически не се среща меланомът, характерен за сивите възрастни коне от други породи. Непретенциозни по отношение на храненето, дунавците много добре оползотворяват предоставените им пасбища. Те обаче са лакоми и това понякога води до негативи като колични заболявания – обстипации, остро разширение на стомаха, ламинити в резултат от преяждане с въглехидрати, както и възможно приемане с пашата на отровни растения като хвощове, папрати и др. Често имат проблеми с паразитни болести, найвече гастрофилоза, стронгилоидоза и оксиуратоза, но това е характерно за повечето породи коне. По отношение на инфекциозните болести са поустойчиви на вирусни болести, (това обаче не озвачава, че не трябва да се ваксинират по указаните годишни схеми за имунизация). По-чувствителни са към вторичните бактериални инфекции, които може да са резултат от латентно (скрито) протекло преди това вирусно заболяване. Чувствителни са и по отношение на почвени инфекции. С особена сила това важи за тетануса, чийто причинител (Cl.tetani) е явно сапрофитен обитател във фекалиите на тази порода и има доста съобщения за Дунавски коне, заболели от тази инфекциозна болест. Същото може да се каже и за аборти, настъпили вследствие инфекциозни метрити при кобилите. Ас. д-р Петър Стамберов Лесотехнически университет гр. София

13


ПОРОДИ БРОЙ 6/ 2012 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 14

Методи на синхронизация на еструса в козевъдството Козата е ценно селскостопанско животно, отглеждано от древни времена от човека за задоволяване на насъщните му нужди. От нея се получават хранителни продукти – мляко, месо и суровини за промишлеността – кожи, пух и вълна. Имат приложение както козината, рогата, копитата и червата, така и фекалиите. Козата е едно от най-икономичните млекодайни животни благодарение на конституционните особености и способността да смила най-добре от останалите селскостопански животни целулозата. Козите са плодовити и скорозрели – от една майка може да се получат две ярета, но не са редки случаите на три, четири и повече. Козите са сезонно полиестрични животни. Повечето породи кози са с ясно изразен период на полова рестрикция през месеците май – септември. Има данни, че някои кози от породата ББМ циклират почти целогодишно, като извънразмножителния им сезон е много кратък – юни – юли. Основният фактор на околната среда, който ограничава репродуктивната им активност, е фотопериода. Други влияещи фактори са географската ширина, температурата, породни и индивидуални особености. Продължителността на еструсния цикъл при козите е 21 дни, но може да варира от 18 до 22 дни, в зависимост от породата, стадия на размножителния сезон, индивидуални особености и условията на околната среда. Покъс цикъл се наблюдава в началото и в края на размножителния сезон. Овулацията е в края на еструса и продължава 21 – 36 часа в зависимост от породата, възрастта, сезона и присъствието на пръч (Jainudeen et al, 2000). Средно овулират от 1 до 3

фоликули (Pineda, 2003). В зависимост от използваните методи за синхронизация на еструса различаваме хормонални и нехормонални методи. Хормоналните методи се базират на контрола на продължителността на функциониране на жълтото тяло. Има два основни начина на контрол, които резултират с проявата на еструс (Hansen and Convey, 1983). При единият от тях се удължава лутеалната фаза чрез приложение на екзогенен прогестерон. При другият принцип синхронизацията на еструса се постига чрез изкуствено скъсяване на жълтотелната фаза от синтетечни аналози на PgF2α (простагландин). В практиката най-широка употреба има схемата – прогестагени + гонадотропини + осеменяване и в двата сезона. Прогестагените се прилагат под формата на вагинални тампони и импланти. Препарата с гонадотропно действие може да се приложи в деня на отстраняване на вагиналните тампони или 48 часа преди това, инжекционно. Най-често използваната схема е приложението на интравагинални тампони, импрегнирани със синтетичен прогестаген в комбинация с PMSG и аналог на PgF2α. Синхронизацията на еструса през размножителния и извънразмножителния сезон има общи принципи, но съществуват и различия произхождащи от нееднаквия хормонален статус. Сезонният анеструс се характеризира с отсъствие на овулация и сексуално поведение. С прилагането на схемата прогестагени плюс гонадотропини се постига индуциране на еструс в извънразмножителния сезон при козите (Barrett et al., 2008). През

извънразмножителния сезон FSH (фоликулостимулиращ хормон) и LH-пик (лутеинизиращ хормон) не се появява самостоятелно след третирането с прогестерон или неговите синтетични аналози. Необходимо е допълнително прилагане на серумни гонадотропини. Индуцираният еструс в периода на покой е еднократен (Банков и др., 1989). Сезонните промени в температурата имат второстепенно значение. Високата температура може да доведе до загиване на яйцеклетки, ембрионална смърт и потискане на половите рефлекси. Нехормоналните методи са алтернатива на конвенционалните методи за синхронизация на еструса и са важна част от днешната консуматорска икономика (Martin et al., 2004). Най-често прилаганите биологични методи за синхронизация на еструса са: „ефектът на пръча”, интензивното хранене, прилагането на безсолносолевата диета, витамини и минерални вещества (Tyankov et al., 2000). Храненето влияе върху нивото на овулация по два начина – чрез въздействие върху хипоталамо-хипофизногонадната ос и директно върху яйчниците. Установено е, че при животните в по-добро телесно състояние е увеличен броят на големите фоликули (Rhind, 1993). Стимулирането на половите функции за повишаване на заплодяемостта, чрез подхранване на животните през случната кампания в практиката е известен като Флъшинг метод. Резултатите може да се подобрят, ако последователно са приложени безсолева (7 дни) и солева диети (7 дни по 15 – 20г сол на коза дневно), което действа стимулиращо върху репродуктивната система по


рефлекторен път. През флъшинга трябва да се фокусира върху повишаване енергията на храната на козите. В допълнение освен повишаване броя на овулиралите фоликули, увеличената енергия води и до повишаване броя на имплантираните в матката ембриони. От биологичноактивните вещества с най-голямо въздействие върху репродуктивните функции имат витамините А, Д и Е. Те може да се прилагат инжекционно или посредством храната и водата. Полово зрелите пръчове оказват значително влияние въру нервно-хормоналната регулация на цикличната дейност при козите. Въвеждането на полово активни пръчове 4 – 6 седмици преди началото на нормалния размножителен сезон в стадото стимулира към цикъл по-рано от нормалното време. Присъствието на мъжки разплодници ускорява овулацията. Неразделна част от методите за синхронизация на еструса е

синхронизация на овулацията, програмираното осеменяване (на 48 – 60 час след отстраняване на тампоните) и ранно диагностициране на бременност. Най-точният, бърз и безвреден за козите метод за ранно диагностициране на бременност е ехографското изследване в реално време. Най-рано на 25 – 30 ден от бременността тя може да бъде диагностицирана трансректално, а малко по-късно и трансабдоминално (Dawson, 2002). Резерв за повишаване на плодовитостта в козевъдството е уплътняването на ражданията. За уплътнени се считат ражданията, когато интервалът между тях е съкратен и в рамките на една година се осъществява повече от едно раждане. Oсновният фактор, определящ икономическата ефективност в козевъдството е плодовитостта. 1.

ИЗВОДИ Хормоналните методи

за

синхронизиране на еструса са средство за контролиране на размножителният процес, както през размножителния, така и през извънразмножителния сезон на овцете. 2. Ефективността от прилагането на различни схеми зависи от редица фактори: порода, сезон, вид на използвания препарат, доза, индивидуални особености, здравословно състояние на животното, хранене и др. 3. Комбинирането на нехормоналните методи е възможно и желателно, като това увеличава процента на козите в еструс, заплодяемостта и плодовитостта. 4. Неразделна част от методите за синхронизация на еструса са синхронизацията на овулацията, програмираното осеменяване и ранното диагностициране на бременността. Гл. ас. д-р Цветомира Христова, ас. д-р Светослава Ен. Стойчева ИПЖЗ, Троян

Българска бяла млечна коза ОПИСАНИЕ НА ПОРОДАТА Екстериорни особености Животните са средно едри, приземни, с удължено и хармонично тяло, със здрава костна система и до-

бре развита мускулатура. Главата е суха, удължена, с права или слабо вдадена профилна линия. Ушите са средно дълги, слабо окосмени, насочени встрани и напред. Очите са големи и светли. Шията е дълга, плоска и към тялото се разширява, а при пръчовете е по-къса и обрасла с по-дълга козина. Холката е добре очертана, гърбът и поясницата са дълги, прави и умерено широки. Гърдите са дълбоки и широки, а крупата дълга и широка. Крайниците са добре развити, здрави и правилно поставени със здрави светложълти копита. Вимето е добре развито, голямо, полукълбовидно, здраво прикрепено на широка основа към корема. Цицките са съразмерни, средно дълги и леко издадени напред. Формата на вимето отговаря на изискванията за машинно доене. Други особености Породата е сравнително устойчива на неблагоприятните природо-климатични условия.

15


Базисна информация Произход Методи и условия на създаване

България Създадена е чрез кръстосване на местните кози със саански и саанизирани пръчове от Швейцария, Чехословакия, Германия

Година на признаване на породата

1990

Основен арсенал

Цялата страна

Стопанско използване

Мляко и месо Описание на породата Цвят

Развъден статус Име на развъдната организация

Асоциация за развъждане на млечни породи кози

Година на завеждане на родословната книга

1990

Под селекционен контрол:

Космена покривка

Козината е гъста, плътно прилепнала, с по-голяма дължина в сравнение с чистокръвните Саански кози

Рога

И при двата пола се срещат рогати и берзоги животни

– кози, брой

3654

– пръчове, брой

23

тяло

Бяло

– стада, брой

28

Лице

Бяло

Класификация на породата по степен на застрашеност

Незастрашена

крака

Бяло

Тренд

Нараства

Основни екстериорни измервания Жива маса, кг

Продуктивност Млечна Млечност, кг лактационна

600–800

дойна

500–550

Месна Среден дневен прираст, г – ярета на 4-5 мес. възраст

155–250

Кланичен рандеман, %

51–53

Разход на фураж за кг прираст, КЕ

5,2–7,2

– кози-майки

50–60

– пръчове

70–80

– при раждане

3,2–3,3

Репродукция и използване Биологична плодовитост, %

170–200

Продължителност на използване, год.

8–10

Информация: Доц. д-р Пенко Зунев, Деан Живков


ЕКСПЕРТИ

Сезонност в размножаването Този вид животни са съхранили от своите диви прародители сезонност в заплождането и агненето. Тъй като в природата раждането на приплодите трябва да става в най-благоприятния сезон – пролетта, то заплождането се съобразява с това. Ако за нашите климатични условия, (а също и теренни – планински и равнинни), най-благоприятно време за новородените е от средата на месец февруари до средата на месец април, то при 5-месечна бременност размножителният сезон (заплождането) е периодът от средата на месец септември до средата на месец ноември. С внедряването на новите културни породи овце, особено мериносовите, сезонът на размножаване значително се разшири, като заплождането започва още през юни-юли. Освен от породата, времето за заплождане зависи и от географските райони. В равнинните райони заплождането е с 1-2 месеца по-рано от това в планинските и полупланинските. Времето за заплождане се определя и от възможностите за отглеждане на новородените при зимни условия – топли помещения и пълноценно хранене. Като се има предвид, че овцете са сезонно полициклични, т.е. започват да проявяват еструс (размърляност) от месец юли-август до месец ноември-декември, овцевъдите сами могат да определят времето за заплождане, респективно агнене. Полова зрялост (пубертет) В сравнение с другите видове селскостопански животни, овцете са относително скорозрели. Женските агнета от тънкорунните и полутънкорунните породи растат интензивно и още на 3-месечна възраст достигат 25-30кг, на 10 месеца – около 40кг и на 15 месеца – 47кг. Не само телесното развитие, но и функционирането на половата система започва

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 6/ 2012

на 7-8-месечна възраст и първият еструс се появява във възраст 8-10 месеца. Живата маса на женските шилета на тази възраст е около 40кг или около 66% от това на пълновъзрастните овце, но те не бива да се заплождат, тъй като различните органи и системи все още не са достатъчно развити. Развъдната възраст или времето, когато заплождането на женските шилета няма да окаже отрицателно влияние, е 12-13 месеца, т.е. когато те са достигнали жива маса 45кг. В равнинните райони, където заплождането става през месец юли-август и раждането настъпва през ноември-декември, овцете на едногодишна възраст са достигнали вече нормално развитие и се заплождат в този случен сезон. Ако 12-месечната възраст съвпадне с края на зимата и пролетния сезон (от месец март до края на май), в който овцете не проявяват еструс, то дзвизките ще се заплодят на 16-18-месечна възраст и ще е пропусната възможността за получаване на един приплод. Продължителност на половия цикъл и еструса (размърляността) при овцете След настъпване на половата зрялост, по време на размножителния (случен) сезон, овцете редовно се размърлят през 16-17 дни. Еструсът или размърляността продължава средно 24 часа. За разлика от другите селскостопански животни външните признаци на размърляност не са ясно изразени и овцевъдите не могат да ги открият чрез наблюдение. Това става с помощта на мъжките разплодници. Кочовете откриват лесно и безпогрешно овцете в еструс по специфичната миризма на феромоните, които те отделят през този период. Когато овцата е в полова охота, кочът се приближава и започва да я „ухажва“ (приближава и ближе главата, рие с крак, мърка), тя обръща глава към него и стои

неподвижно при заскачване и покриване. Този период продължава 15-20 часа. След това признаците на половата охота затихват и към 30-ия час настъпва овулацията, т.е. отделянето на яйцеклетките. Като правило в яйчниците зреят по 2-3 фоликула и се отделят по две яйцеклетки. Затова близненето при овцете е много често и при някои породи от 100 овце се получават 140-160 агнета, а при многоплодните породи и до 200 агнета. Скъсяване на периода на заплождане чрез синхронизиране на еструса при овцете Тъй като случният сезон продължава 3-4 месеца, възможно е някои от овцете да се заплодят в началото, а други – в края на сезона. Това разтегнато във времето заплождане нарушава значително работата на овцевъдите при агненето, грижите за новородените, отбиването, доенето и т.н., което в крайна сметка води до загуби и понижена ефективност. Целта на всеки стопанин е овцете от неговото стадо да се заплодят в максимално кратък срок от 1015 дни, като незаплодените при първото покриване да се заплодят при второто в следващите 15-16 дни. Постигането на тези резултати е напълно реално, ако се извърши следното: Подготовка на овцете за заплождане Тъй като овцете преди заплождането са били предмет на усилена експлоатация – агнене, бозаен период, доен период, стрижба, съчетано често пъти с атака от външни и вътрешни паразити или други заболявания, оскъдна паша и недохранване, то при влизане в периода за заплождане те са в лошо телесно и здравословно състояние. Функцията на репродуктивната система е потисната, овцете не се размърлят или ако се размърлят, отделят непълноценни яйцеклетки и заплодяемостта е ниска, а ембрионалната смърт-

BG

Особености при размножаване на овце

17


18

ност – висока. За да се избегне това състояние, е необходимо да се извърши следното: • Около 20-30 дни преди началото на заплождането да се извърши бракуване на старите и негодни за разплод овце. • Стадото да се подложи на лечение и обезпаразитяване. Правилно ще бъде непосредствено преди заплождането овцете да се пресушат. • В продължение на 15-20 дни, успоредно с пашата животните да се подхранват с концентриран (зърнен) фураж средно по 250300г дневно на глава. Целта е да се осигури дневен телесен прираст около 250г, който да продължи и през периода на заплождане. • Около една седмица преди началото на заплождането, ако има възможност, на овцете да се осигуряват сочни зелени фуражи, тикви, моркови, цвекло, които стимулират функцията на яйчниците и те отделят повече и покачествени яйцеклетки. • Да се приложи безсолно-солева диета по следната схема: — Около 7-8 дни преди началото на заплождането от кошарите се вземат крупите с каменна сол за близане и овцете се оставят за 6-7 дни на безсолна диета. — Един-два дни преди заплождането солта за близане се връща в кошарите, като успоредно с концентрирания фураж се дава по 10г готварска сол дневно на овца в продължение на 6-7 дни. На фона на обеднелия на натриев хлорид организъм повишаването на концентрацията на солта предизвиква стимулиране на яйчниковата функция и синхронно дружно размърляне на овцете. • Избягване на зелената паша и сочни треви – детелина, люцерна, овчарска торбичка и други, които съдържат т. н. „фитоестрогенни вещества”, предизвикващи масово ранни ембрионални аборти в периода от заплождането до 22 – 25-ия ден на бременността. Подготовка на кочовете за периода на заплождане

Известно е, че ролята на коча за заплождането е по-голяма от тази на овцете, тъй като той запложда от 40 до 60 овце годишно. Ако настъпи заболяване или нарушаване на репродуктивните функции, незаплодени могат да останат всички или голяма част от овцете в стадото. За да се предотврати това, следва да се извърши следното: • Около 30-40 дни преди началото на заплождането се прави задълбочен преглед на разплодника за телесното и здравословното му състояние; оглеждат се крайниците, особено копитата на задните крака, за да се прецени дали ще може да извършва заскачване; оглежда се състоянието на двата семенника за наличие на възпалителни процеси. • Правилно е кочът да се отдели от стадото и да се гледа отделно. Особено внимание се обръща на правилното хранене. Ако кочът е в лошо телесно състояние, силно изтощен или обратно – угоен и тежко подвижен, той няма да може да покрива разгонените овце, качеството на спермата ще бъде ниско и заплодяемостта на овцете – крайно незадоволителна. За да се постигне нормална охраненост и енергичност в проява на половите рефлекси, трябва да се осигури дневна дажба с качествени фуражи в състав: – ливадно сено – на воля – концентриран фураж – около 800-900г по възможност в състав: овес – 200-250г; ечемик – 200 г; царевица 100 г; пшенични трици – 200г; слънчогледов шрот 100-150г. Към тази смеска може да се прибавят по 1-2 пресни кокоши яйца или 0,5 до 1 литър чисто бито мляко. Много благоприятно влияние върху качеството на спермата оказва включването в дажбата на моркови, тикви и други витаминозни фуражи. Необходимо е да се осигури и ежедневна разходка по 2-3 часа в прохладните часове на деня за укрепване на мускулатурата и тонизиране на организма.

МЕТОДИ НА ЗАПЛОЖДАНЕ Естествено покриване Намира най-широко приложение в овцевъдството във всички страни на света. Предимствата и недостатъците са същите както в говедовъдството. Специфична особеност на този метод е, че кочовете ще трябва да покрият и заплодят относително голям брой овце (от 30 до 50) за сравнително кратко време – само в случния сезон. Ако стопаните са подготвили добре овцете и организират заплождане за 10-15 дни, разплодникът ще покрива средно от 3 до 5 овце, а в някои дни и повече. Но постоянното присъствие на коча в стадото крие сериозна опасност от бързо изтощаване, влошаване на качеството на спермата и рязко понижаване на заплодяемостта. Той извършва многократни покривания на 1-2 овце. При появята на нови не проявява полово влечение, а ако ги покрие, отделената сперма е с понижени качества и ниска оплодителна способност. За да се избегнат пропуски в заплождането при по-голям брой овце (над 20), следва да се организира контролирано заплождане – пускане на коча от ръка. Изразява се в следното: Кочът се храни и гледа отделно от стадото. Рано сутрин му се привързва чиста престилка и се пуска при овцете за 20-30 мин. Разплодникът заскачва размърляните овце без да може да ги покрие (от престилката) и овцевъдът ги заделя. Примерно са заделени 3 овце. След това стопанинът сваля престилката и позволява да бъде покрита първата овца. След 15-20 мин се покрива и втората, а след около 60 мин - третата овца. Ако еструсът продължава, овцете се покриват втори път вечерта (1012 часа след първите покривания. Ако има нови размърляни овце, те също се покриват и вечерта, и на следващата сутрин. Така че в най-усиления период на коча се позволява да покрие 3-4 овце дневно. Нормално е покриването на 1-2 овце дневно с почивка 1-2


дни седмично. След като бъдат покрити всички овце, кочът може да се пусне в стадото, за да заплоди тези, които ще се повторят. Изкуствено осеменяване Този метод има същите предимства, както описаните в говедовъдството. Най-голям е развъдноподобрителният ефект от използването на ценни елитни кочове. В масовата практика за един сезон от един коч се осеменяват средно около 500-600 овце. По този начин чрез найефективно използване на внесените от чужбина елитни кочове от различни породи за срок от 30-40 години бяха създадени няколко нови високопродуктивни породи. Технологията на изкуственото осеменяване на овцете принципно е същата както при кравите, съобразена със специфичните видови особености на животните: Изкуствено осеменяване се извършва в стада, в които овцете са над 100, а най-добре е да се групират 3-4 стада с общ брой 400-500 животни. Организират се временни пунктове за изкуствено осеменяване само през случния сезон – за 3040 дни и след това се закриват. Пунктът трябва да има течаща вода, електрическо осветление и 2-3 помещения – зала за осеменяване, зала за получаване и преценка на спермата, помещение за заделяне на размърляните овце от другите. Пунктът трябва да е оборудван с необходимите инструменти за получаване на сперма, за микроскопска преценка, разредители за спермата, хладилник, стерилизатор, инструменти за осеменяване, дневник за регистрация на качеството на спермата и друг за записване номерата на овцете и датата на тяхното осеменяване. Организацията на работата в пункта е следната: 1. Откриване на размърляните овце. Рано сутрин в стадото се пускат по два коч-пробника с престилки. Овцевъдите наблюдават внимателно и заделят овцете,

които стоят при заскачването на пробниците (фиг. 8). След около 30 минути кочовете се извеждат и се пускат в следващото стадо за откриване на размърляните овце. 2. Получаване, преценка и разреждане на сперма от кочове. Извършва се по същата описана по-горе схема за получаване на сперма от бик, но изкуствената вагина е с по-малки размери. За подложка в станока се използва някоя от заделените размърляни овце. След получаване на спермата тя се преценява под микроскоп. Обикновено кочовете дават еякулат с обем около 1 мл (от 0,8 до 1,2мл) и голяма концентрация на сперматозоиди – от 2 до 5 млрд. в 1мл (средно около 3 млрд). Сперматозоидите с активни праволинейни движения трябва да са над 80%. Ако спермата е рядка или с малък процент подвижност (под 70%), се бракува и не се използва за осеменяване. Годната за използване сперма се разрежда със специални среди – сперморазредители за сперма от коч. Разреждането обикновено е в съотношение 1:3 - 1:5. От един еякулат с обем 1 мл и концентрация 3,0-3,2 млрд. сперматозоиди могат да се осеменят около 30 овце. Дозата за осеменяване е с обем 0,2мл и брой сперматозоиди 80-100 млн. При получаването и обработката на спермата се спазват много висока хигиена и стерилност, като се внимава да няма пряка слънчева светлина и температурата на сперматозоидите и на разредената сперма да не пада под 22°С. 3. Изкуствено осеменяване. Изкуственото осеменяване се извършва от техник-осеменител и единдвама помощници. Помощникът и един овцевъд вкарват всяка овца поотделно и я фиксират за осеменяване. След приключване на процедурата, вечерта всички заделени овце се осеменяват за втори път и се пускат в съответните стада. Обикновено работата в пункта продължава около 30 дни.

*3абележка: Тъй като сперматозоидите на кочовете се увреждат значително при дълбоко замразяване, при изкуственото осеменяване на овце се използва прясна сперма в срок до 1 час след нейното получаване или след съхраняване в хладилник при 0° до 3° С в продължение на 10-12 часа. БРЕМЕННОСТ Особено важно звено в сложната верига на репродуктивния процес е бременността – периодът от заплождането до раждането. При овцете този период продължава средно около 150 дни. След оплождането, към 20-дневна възраст, зародишът, около който се е образувал околоплоден мехур, започва да се прикрепва към маточната стена и чрез плацентата се изхранва през цялата бременност. След това започва усилено образуване на органи, процес, който приключва до 45-дневна възраст. След тази възраст органите и целият плод нарастват, като на 35-ия ден теглото на плода е около 1,8г, а на 150 дни – 3500г. По-едрите агнета при раждането тежат около 4-4,5кг при нормално развитие на бременността. Често обаче връзките на плода с майчиния организъм се прекъсват и плодът се изхвърля навън, т.е. настъпва аборт. Абортите са истинска беда за овцевъдите, тъй като причиняват големи стопански загуби, особено когато настъпват през втората половина на бременността. Кои са най-честите причини за абортите и как да предпазим овцете от тях? В началото на бременността (до 30-ия – 40-ия ден), когато връзките на плода с матката са много слаби, най-често изхвърлянето на ембрионите се причинява от поемане на големи количества зелена и сочна трева, особено детелина, люцерна и други. Те съдържат т. нар. „фитоестрогенни вещества”, предизвикващи контракции на матката и изхвърляне на ембриона. За да се избегне това, необходимо е след заплождането

19


20

овцете да се пасат по сухи пасища и да се осигурява хранене с качествени концентрирани и обемисти фуражи. При непълноценно и оскъдно хранене с недостатъчно количество в дажбата на суров протеин, минерални вещества и витамини се нарушава развитието на плода и се стига до аборт. Това важи особено за храненето през 4-ия и 5-ия месец на бременността, когато плодът нараства най-силно. Много често аборти настъпват и при изхранване с некачествени фуражи – загнили, плесенясали, вкиснали и т.н. Установено е, че аборти причиняват почти всички видове плесени - мухълът, плодовата плесен, главнята по растенията и ръждата на царевицата. Това налага овцете през цялата бременност да се предпазват от консумация на такива фуражи. Травматичният аборт се причинява от външни механични въздействия като удари, блъскане, падане на бременното животно. Те предизвикват нервни реакции, контракции на матката и изхвърляне на плода. Стресовите фактори също причиняват аборти. Те са найразнообразни, но от тях най-често се наблюдава термичният аборт – при резки и силни температурни промени на околната среда – примерно овцете са на паша и внезапно се появява буря с проливен, студен дъжд. Друга причина е поенето със студена вода или изхранването на замръзнали, осланени или заскрежени фуражи. Те предизвикват контракции на матката и аборт. Към този раздел от причини биха могли да се отнесат и силната нервна възбуда, уплаха и паническо бягане. Ето защо през време на бременността на овцете трябва да се осигури спокойствие и удобство при отглеждането. Освен тези незаразни аборти, големи загуби причиняват заразните аборти. Те се причиняват от бактерии, паразити и вируси, особено когато овцете са в лошо телесно състояние. Най-честият

причинител на аборти е салмонелозата. Някои изследвания показват, че при 62% от абортиралите фетуси е намерен причинителят Salmonela аЬоrtus. За да се предотврати заразяването и на други овце, е необходимо абортиралите да се изолират за 10-15 дни и да се извърши щателна дезинфекция. Листериозният аборт е разпространен повече при дзвизките и настъпва през втората половина на бременността. Вибриозният аборт причинява прекратяване на бременността предимно след третия месец. Предава се главно по полов път при естествено покриване от заразени кочове. Това са най-често срещаните причини за аборт при овцете. Съвсем естествено е овцевъдите да вземат своевременно мерки и да не допускат тяхното проявяване. АГНЕНЕ (РАЖДАНЕ) И ОПАЗВАНЕ НА НОВОРОДЕНИТЕ За да протече нормално агненето, за да се родят здрави и жизнени приплоди и да се опазят от заболявания и смъртност след раждането, е необходимо да се извърши следното: 1. Основно почистване и дезинфекция на помещението, където ще става оагването (около 5-10 дни преди началото на периода на агнене). С дървени леси или други подходящи материали, в зависимост от броя на овцете, се преграждат индивидуални клетки с размер 1,5x1,5 метра, където става раждането, или овцете се заделят и отглеждат през първите 1-2 дни заедно с новороденото. Ако кошарата не е електрифицирана, се подготвят 1-2 ветроупорни фенера за осветление през нощта. 2. Денонощно дежурство и наблюдение по време на агненето. Началото на настъпващия период за оагване се определя по регистрацията на заплождането и по външните признаци на бременните овце. Непосредствено преди агненето вимето набъбва и се

уголемява, коремът се отпуска, апетитът намалява и животните стават неспокойни - лягат, стават, въртят се. Голяма част от тях раждат през нощта. При овцете, в сравнение с кравите, трудните раждания са по-рядко явление, но някои се нуждаят от помощ. При дзвизките много чести са случаите на липса на майчин инстинкт и след оагването те изоставят новороденото, не го облизват и не се грижат за него. Ако това стане по средата на дългите и студени зимни нощи, до сутринта новородените ще загинат. Ето защо наблюдението на животните и оказването на помощ по време на раждането и след него е задължително. Помощта е същата, както описаната за новородените телета: след облизване на агнето от майката се извършва допълнително подсушаване с чиста хавлиена кърпа; прерязване и дезинфeкциране на пъпната връв; осигуряване на първо забозаване до 60 минути след раждането и поемане на максимално количество коластра през първите 2-3 дни; ако овцата не позволява на агнето да бозае, тя се държи или фиксира от стопанина и му се помага да бозае по 5-6 пъти в денонощие; ако овцата няма достатъчно коластра, трябва да се осигури бозаенето от друга овца, родила по същото време, или коластра от крава. 3. Осигуряване на чисто и топло помещение за отглеждане на агнетата от раждането до 15-20-дневна възраст. Към скоро оагнените овце се проявява също голямо внимание, като се следи особено състоянието на вимето и млечността. На маломлечните овце се осигуряват сочни и концентрични фуражи, които стимулират лактацията. Тежкият денонощен труд по време на агненето се от-плаща многократно чрез предпазване от заболяване и смъртност на новородените и отглеждане на здрави и жизнени агнета. Проф. Михо Семков


16

е нисък (0.300–0.400кг/ден), разходите също, ефективността на отглеждане е сравнително добра. При полуинтензивните технологии, периодът след млечният период се разделя на три подпериода. През първия подпериод (2–3 месеца) телетата преминават изцяло на растителни фуражи. Обикновено се използват 3–4 вида фуражи (сено, силаж, сенаж, концентриран фураж). Структурата на дажбата зависи от желания прираст, като количеството на концентрирания фураж е между 25–30% от енергийната ѝ стойност. През втория подпериод (4–8 месеца) максимално се използват обемисти фуражи (60–100% от енергийната стойност на дажбата). Подхранването с концентриран фураж е в зависимост от желания прираст, вида и качеството на обемистите фуражи. През летния период животните се изкарват на паша. През третия подпериод (2–3 месеца) животните се доугояват, като в дажбата се включва по-голямо количество концентриран фураж (до 30%), за да се получи по-висок прираст.

В 6 Проф.д-р Васил Николов Аграрен университет – Пловдив

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 6/ 2012

ТЕХНОЛОГИЯ НА БИОЛОГИЧНОТО МЛЕЧНО ГОВЕДОВЪДСТВО

КРАВИ

БИБЛИОТЕКА ЖИВОТНОВЪДСТВО


Млечното говедовъдство обикновено се развива в околностите на големите консумативни центрове, в районите с високоинтензивно земеделие, където има възможност за ефективно производство на сочни и груби фуражи (основно царевичен силаж и люцерново сено). Поради наличието на развита промишленост, тези райони обикновено не са подходящи за биологично производство. Най-подходящи са полупланинските и планинските райони. У нас, фуражопроизводството в тези райони е слабо развито, пасищата не са облагородени, но възможността за използване на естествени пасища през по-голяма част от годината намалява себестойността на продукцията. ПОРОДА

От породите отглеждани у нас, за биологичното производство на мляко най-подходящи са специализираните млечни породи Българско родопско говедо и Българско черношарено говедо, както и комбинираните – Българско кафяво говедо и Симентал. Българско родопско говедо

ОТГЛЕЖДАНЕ

Сградите за биологичното отглеждане на говеда трябва да са с максимален обем на помещението, добро осветление и вентилация, намалена влажност, редовно да се почистват. За осигуряване на комфорт на животните при строителството се избират естествени материали с висока хигроскопичност и добри топлоизолационни качества – камъни, тухли, дърво и т.н. В сградите за говеда, изкуствен 2

сирищникът, поради което не е възможно смилането на друга храна освен мляко. През първата седмица телетата се хранят само с коластра, която е богата на имуноглобулини. Първоначално млякото се дава в количество 10–15% от живата маса на телето, но бързо се увеличава. Продължителността на млечния период при биосъобразното отглеждане не трябва да е по-малка от 90 дни. Мъжките телета за разплод се поят 120 дни. При биосъобразното отглеждане не се използват млекозаместители и телетата се хранят само с мляко, поради което разходът му е значителен: за мъжките телета за разплод – 600–850л, за женските телета за разплод и телетата за угояване – 450–650л. Телетата трябва да се приучат към използване на други фуражи от най-ранна възраст. От втората седмица в хранилките се залагат концентриран фураж (стартерна смеска) и доброкачествено сено, от третата – зелени фуражи, а от петата – силаж, сенаж и кореноплоди. Вода се дава от първата седмица. В следмлечния период храненето на телетата зависи основно от насоката на използването им. Нормите са съобразени с продуктивното направление, пола, живата маса, дневния прираст. При бременните юници нормата зависи и от дните до отелването. Храненето на женските телета за разплод трябва да се планира така, че на 16–18 месеца те да достигнат 65–70% от теглото на кравите и да бъдат заплодени. Това се постига чрез умерено равнище на хранене, което позволява да се използват основно обемисти фуражи (сено, силаж, зелени фуражи). Обемистите фуражи са най-евтини, максимално съобразени с биологичните особености на вида и способстват за развитието на храносмилателната система. Прираст 0.6–0.65кг, който е достатъчен за средно едрите европейски породи, може да се постигне само с качествени обемисти фуражи. За хранене на телетата се използват всички фуражи, които се дават на кравите. През летния период телетата целодневно се отглеждат на пасищата. За биологичното отглеждане на телетата за месо са подходящи екстензивните и полуинтензивните технологии. Екстензивните технологии се използват основно в планинските и полупланинските региони на страната. Обикновено за производство на телета се използват крави кърмачки от аборигенните породи – Българско сиво и Родопско късорого говедо, или различни кръстоски. Кравите не се доят. Целогодишно се отглеждат пасищно, обикновено свободно, без пастири и се подхранват само през ограничен период през зимните месеци – обикновено със слама и сено. Телетата се отглеждат заедно с майките и бозаят до 6–8-месечна възраст. Отделят се за кратък период за пресушаване на кравите и отново се връщат в стадата. Телетата се отглеждат пасищно. Подхранват се само през зимния период основно с обемисти фуражи. Животните обикновено не се доугояват. Продават се на 2–3-годишна възраст. Прирастът 15


14

Храненето на телетата трябва да е съобразено с особеностите на младия организъм и да способства за нормален растеж, развитие, формиране на висока продуктивност и здрава конституция, обезпечаващи оптимални срокове на стопанско използване на говедата. Периодът след раждането е най-критичният в онтогенезата. При новородените от четирите отдела на стомаха е развит само

ХРАНЕНЕ НА ТЕЛЕТА

изхранването на фуражи с по-ниска хранителна стойност. Люцерновото сено се заменя с ливадно, скъпите сочни фуражи се изключват от дажбата и се използва само царевичен силаж. При сухостойните крави потребностите са най-ниски. В основата на сумарната норма са нормите за поддържане и за бременност. Известният специалист по хранене на преживни животни у нас проф. Николай Тодоров (2003) препоръчва при хранене на бременни сухостойни крави водещи да са не нормите, а телесното състояние, като слабите крави се хранят обилно, а затлъстелите – оскъдно. При отелване кравите трябва да имат телесно състояние 3.5 бала по ОТС. В структурата на дажбата е по-висок относителният дял на грубите фуражи: през зимата – 40-70%, а през лятото – 20-30% от енергийната ѝ стойност. Количеството на сухото вещество, приемано чрез грубите фуражи трябва да е около 2% от живата маса на животното. Ливадното сено е за предпочитане пред люцерновото (бобовото). Последния месец преди отелване бобовите сена се ограничават. През зимата от сочните фуражи се дават главно силажи и сенажи – до 40–50% от СВ на дажбите. Корено, клубено и сочноплоди обикновено не се дават. Те имат ниска хранителна стойност, голям обем и лесно се развалят. Даването им на сухостойните крави е безсмислено, а при позначителни количества има опасност от преждевременна лактогенеза. През летния период основен фураж за сухостойните крави е пасищната трева. При добро телесно състояние на кравите и при наличие на достатъчно зелена маса, пасищната трева може да бъде единственият фураж. При хранене на ясла се дават обичайните зелени фуражи – царевица, люцерна, житно-бобови смески и т.н. Структурата на зелените фуражи в дажбата е 40–60 %. Бобовите фуражи се изхранват с повишено внимание. Те трябва да са завехнали и да не са в големи количества. Концентрираните фуражи се дават в зависимост от телесното състояние на кравите. Две-три седмици преди отелване количеството им постепенно се увеличава. Много подходящи за кравите в този период са триците. В края на бременността в дажбата постепенно се включват всички фуражи, които ще се дават на кравите през дойния период, за да се осигури постепенен преход. Избягва се даването на бързо ферментиращи, замръзнали, загнили и други некачествени фуражи. Българско кафяво говедо

3

микроклимат не се поддържа. За осигуряване на нормални параметри на въздуха, обикновено е достатъчно да се осигури добра естествена вентилация. Българско черношарено говедо


Подовете в помещенията и дворовете трябва да са гладки, но не хлъзгави. За предпочитане са плътните подове с твърдо и здраво покритие. Най-често дворовете, проходите и коридорите се покриват с бетонни плочи. Устойчивостта на стъпване се осигурява чрез създаване на грапавини по покритието. Леглата се изграждат от различни материали, които задължително са с добри топлоизолационни свойства и лесно се почистват. Найдобрият материал са устойчивите на износване тухли. Подходящ материал е дървото, но дървените подове бързо се деформират и износват. Напоследък все по-често се използва бетон с високи топлоизолационни свойства – керамзитобетон, сгуробетон, перлитобетон и др. При полуоткритите сгради или навеси може да се използват и “меки” легла, които се изготвят от трамбована глина. Те са по-удобни за животните, но бързо се изравят. Говедата предпочитат меки легла. Най-често за постилане се използва слама, но тя има лоша хигроскопичност и трудно се почиства. За предпочитане са дървените стърготини или талашът. За застилане на боксовете могат да се използват гумени настилки. Те осигуряват мекота при лежане, здрави са и лесно се поддържат. Двор за разходка се обособява до всяка сграда за отглеждане на говеда. Дворовете могат да бъдат с твърда или мека настилка, но най-добре е двата вида да се комбинират. Животните предпочитат да почиват върху мека (землена) настилка, но при лошо време дворовете стават практически неизползваеми. В по-големите дворове е възможно да се отдели зона за почивка. Тя

13

фураж са триците. След отелване на кравите се дава топло поило с 1–2кг пшенични трици. Първите няколко дни храненето е със същите фуражи и в същите количества както в края на бременността. Висококачествено сено се дава на воля. Ако преди отелването е даван качествен царевичен силаж, продължава да се дава, като в следващите дни количеството му постепенно се увеличава. Другите сочни фуражи – цвекло, картофи и сочноплодни, се включват след 10-ия ден от отелването. От концентрираните фуражи основни трябва да бъдат пшеничните трици, които допълнително стимулират храносмилателния тракт. През първите 3–4 дни се дават около 3–4кг концентриран фураж. През първите 2–3 месеца на лактацията млечността постепенно нараства. Кравите се хранят „авансово” – нормата за получената дневна продуктивност се завишава с 1–2 КЕМ и съответното количество други хранителни вещества. Въпреки това балансът на хранителните фактори е отрицателен и започва използването на телесните резерви. Загубата на жива маса е неизбежна, но стремежът трябва да бъде към нейното минимизиране. За целта количеството на фуражите постепенно се увеличава. Включват се и такива, които се приемат с охота – люцерново сено в началото на цъфтеж, житно-бобови смески, кръмно цвекло, картофи и др. Грубите фуражи се дават на воля, като една крава от средните породи за мляко може да консумира по 5–10 (до 19)кг висококачествено люцерново сено дневно. Количеството на суровите влакнини не трябва да пада под 16% от сухото вещество на дажбата, като 75% трябва да се осигури от едровлакнести (над 1см) груби фуражи. Найдобре е грубите фуражи да не се смилат. За намаляване на натоварването на организма сочните и концентрираните фуражи се дават по минималната норма за конвенционално отглеждане. През втората третина на лактацията (4–7-ия месец след отелването) млечността постепенно намалява, а балансът на хранителните вещества от отрицателен става положителен. Храненето се запазва на по-високо ниво от изискването на сумарната норма до достигане на оптималното за периода ОТС 3.5–3.75 бала, след което се хранят по норма. Поради намаляването на млечността намалява относителният дял на сочните и концентрираните фуражи. През третия период на лактацията (от 200-ия ден до пресушаването) млечността намалява по-осезаемо и храненето се насочва основно към възстановяване на телесните резерви, ако това не е направено през предходния период. При формирането на сумарната норма се въвежда корекция за бременност. Бременността и натрупването на телесни резерви не изисква особени ресурси и до края на лактацията равнището на енергията и протеина трябва постепенно да се понижи. Това се постига чрез увеличаване на дела на обемистите фуражи, намаляване на концентрираните и

Симентал

4


12

висок. Обемистите фуражи трябва да са с високо качество, за да се стимулира максималната им консумация. Основни концентрирани фуражи за кравите са ечемик, трити-кале, пшеница и царевица. Количеството на концентрирания фураж зависи от дневната млечност. За балансиране на протеина се използват основно зърнени бобови фуражи – грах, лупина и др. Много добър

От грубите фуражи основен е сеното, като за предпочитане е люцерновото пред ливадното. Двата вида се дават в различни съотношения, в зависимост от продуктивността на кравите – колкото по-висока е тя, толкова относителният дял на бобовите сена е по-

5

Основни фуражи за говедата са обемистите. Почти при всички категории, грубите фуражи се залагат на воля. Концентрираните и особено сочните фуражи се залагат периодично, на порции. Това намалява задържането им в хранилките и води до понижаване на изпаренията, гниенето, мухлясването и т.н. При раздаване, фуражите не трябва да се разпиляват, а помещенията – да се запрашват и замърсяват. За предпочитане е животните да се хранят извън помещенията, целогодишно. За целта, над яслата се изгражда сенник, който да ги предпазва от пряката слънчева светлина и от валежите. Яслите трябва да са с размери и разположение, обезпечаващи свободен достъп до храната на всички животни. Те трябва да са удобни и безопасни за животните, да са лесно достъпни за обслужване и почистване. Вместимостта им трябва да е такава, че да побере еднократната дажба на животните. Приемането на храната трябва да се извършва без напрежение. За предпочитане е фуражът да се раздава със стационарна техника, която е по-безшумна и не влияе негативно върху газовия състав на помещението. Независимо от начина на раздаване на фуража, за безопасна работа на хората пред яслата задължително се изгражда технологична хранителна пътека.

ХРАНЕНЕ И ПОЕНЕ

се застила със слама, която се подменя веднъж на няколко дни. За да прекарват говедата повече време на дворовете, в тях се поставят поилки, ясли, сандъци със сол или микроелементни смески във вид на блокове за близане и др., както и чесала и четки за почистване на животните. При биологичното отглеждане не се разрешава обезроговяване на говедата. Това налага помещенията и дворовете да се изградят така, че да се избягват конфликтите и нараняванията. Пространствата трябва да бъдат достатъчно обширни. Вратите са с широчина 1 или 3м. Коридорите трябва да са достатъчно широки и да са проходими от двете страни. Пасищата при биологичното отглеждане, са задължителни за всички категории говеда. Най-добре е за дойните крави да се създадат прифермски изкуствени пасища на поливни площи с разчет 3–4дка на крава. За повишаване на ефективността, пасищата се парцелират. Парцелите се ограждат с постоянна ограда или с електропастири. Електропастирите са достатъчно надеждни, евтини, лесно се монтират и демонтират, не пречат на обработката на пасището. Сухостойните крави, телетата над 6-месечна възраст и юниците могат да се отглеждат на пасището денонощно през целия летен период. Необходимо е единствено да се построи лек заслон и да има питейна вода на воля.


Говедата и особено дойните крави трябва да имат постоянен достъп до чиста питейна вода. Само чрез дишането, през лятото кравите отделят до 30л вода дневно. В горещи дни, крава с висока млечност може да изпие до 180л вода. Животните се поят с чиста и прясна вода. През зимата тя се подгрява до температура, оптимална за приемане. За предпочитане е да се използват индивидуални безклапанни поилки, работещи на принципа на скачените съдове. Поилките се монтират от вътрешната страна на яслата, на височина 40–60см над хранителната платформа, на границата на две съседни разделителни прегради. По този начин водата е в близост до храната и животните я поемат на воля в желано от тях време. В дворовете за групово поене е най-добре да се използват корита с обръщащ механизъм. ПОЧИСТВАНЕ НА ПОМЕЩЕНИЯТА И СЪХРАНЯВАНЕ НА ТОРА

Оборите, дворовете, площадките за отглеждане на животните трябва да се почистват от фекалии, урина, остатъчни количества фураж и др. достатъчно често, за да се избегне неприятната миризма и отделянето на вредни за здравето на животните вещества. За механизирано почистване на помещенията, трябва да се предпочита стационарна техника. Транспортьорите работят безшумно, лесни са за експлоатация. Мобилната техника се използва за почистване на дворовете и за помещенията със сглобяеми вътрешни конструкции и оборудване, които преди почистването могат да бъдат лесно демонтирани. При биологично отглеждане не трябва да се използват обори със самоделна система за почистване и подподови торохранилища. За съхраняване на тора се използват торохранилища, лагуни и други съоръжения. За 6-месечно съхраняване на тора се предвижда обем от 5–8м3 на крава. При говедата от специализираните месодайни породи, както и при ползването на пасища от другите категории, размерът на торохранилището се разчита само за времето на престой в оборите или зимния лагер. ДОЕНЕ И ХИГИЕНА НА МЛЯКОТО

При биологичното отглеждане, кравите се доят в доилни зали. Това е единственият начин за осигуряване на висока производителност и висока хигиена на млякото и за покриване на изискванията по отношение на съдържанието на микроорганизми и соматични клетки. Доенето в залата се извършва на принципа на доилната инсталация с централен млекопровод. Произвежданото мляко обаче е по-чисто, тъй като след всяко доене залата лесно се почиства, измива и дезинфекцира. Най-често използваните са доилните зали тип “рибена кост”, “тандем” и “гребен”. В по-големите кравеферми се използва и тип “карусел”, която не е за предпочитане при биологичното производство поради високата ѝ метало и енергоемкост.

6

на открити площадки се предвиждат по 12–20м2, а върху твърд под – 4–7м2. Площадките може да се оборудват със защитни стени. Сградите за угояване на телета са затворени или полуотворени. На всяко теле се осигурява минимум по 1м2 площ в обора и 0.75м2 на двора. При отглеждане на скаров под в групови боксове се осигурява минимум по 1.8м2 в помещението и по 2.2м2 на двора, а при отглеждане на открито, съответно – 2.5м2 и 8.0м2. Най-добрият начин за отглеждане на телетата е, когато поме-щението се използва само за почивка, а храненето и поенето са из-несени на двора.

ХРАНЕНЕ

Хранене на дойни крави Нормата на хранителните фактори при дойните крави зависи от живата им маса (нормата за поддържане на живота), продуктивността (нормата за млечност), възрастта (корекцията за растеж при първотелките), стадия на лактация, телесното (ОРС) и физиологичното (бременността) състояние, движението. Сочните фуражи заемат основно място в структурата на дажбата за дойните крави, тъй като стимулират млечната секреция. При биосъобразното отглеждане през летния период кравите задължително ползват пасища. Ако те са бедни, животните се подхранват с други зелени фуражи (царевица, люцерна, житно-бобови смески). През зимния период основни сочни фуражи са силажите и сенажите. Допълнително се дават корено, клубено и сочноплоди, като найдобрият фураж е кръмното цвекло. 11


10

Индивидуалните клетки са с различна конструкция. Три от стените и покривът се изграждат от плътен материал. Свободната страна се прегражда с врата, която през топлите периоди на годината се преустройва в дворче. Оптималните размери на индивидуалните клетки са: дължина – 1.2–1.4м, широчина – 1.1–1.2м и височина – 1.2–1.4м. Дворчето е дълго 1.1–1.2м. Клетките се подреждат върху дренирана повърхност, като между редовете се правят пътеки за движение на гледачите. Широчината на пътеките е 1.5–2.0м, а разстоянието между клетките – 0.5–1.0м. За предпазване от течение от подветрената страна на площадката се изграждат ветрозащитни щитове. Подът на клетката се застила със слама. След изваждане на телето постелята се маха и се прави основно почистване и дезинфекциране. Препоръчва се клетката да остане празна поне 5 дни. След 3-4 оборота тя се премества, а мястото остава празно няколко месеца. Една от възможностите за изпълнение на изискванията за групово отглеждане след 7-дневна възраст е клетките и дворчетата да се изграждат на модулен принцип и след изтичане на указания период да се снемат разделителните прегради на дворчетата. Друга възможност е да се използват групови клетки. Те се изграждат както индивидуалните, но са с по-големи размери. За да отговаря на изискванията за минимална площ за съвместното отглеждане на 5 телета, е достатъчна групова клетка с дължина 3.0м, широчина 2.5м и дворче с дължина 2.2м. За успешно отглеждане на открито е необходимо: • материалът, от който са изградени клетките да е топлоизолационен, за да се избегне прегряването през лятото и силното изстудяване през зимата; • площта за разполагане на клетките да е добре дренирана, за да може постелята да бъде винаги суха и топла; • в клетките да има оптимален въздухообмен; • телетата да са максимално защитени от течение и от прекалена инсолация. От първите дни се предоставя свободен достъп до поилка с прясна вода, а от първата седмица – свободен достъп до концентриран и обемист фураж. В следмлечния период телетата за разплод и угояване се отглеждат свободно-групово или свободно-боксово, като за предпочи-тане е първото. Телетата до 6-месечна възраст обикновено се настаняват по 10–15 в секция. На всяко теле се осигуряват по 2.5м2 площ от гру-повия бокс или от помещението и по 1.9м2 на двора. Фронтът за хранене е 0.45м2 за теле. Телетата след 6-ия месец се отглеждат в закрити или в полуотворени сгради, в индивидуални или в групови боксове, върху несменяема постеля или на открити площадки. На всяко животно при отглеждане 7

При биологичното производство на животинска продукция всички категории говеда се отглеждат свободно и групово. Единствено изключение са новородените до една седмица след раждане, които могат да се отглеждат в индивидуални боксове. За групово отглеждане се използват две технологии – свободнобоксово и свободно-групово. И при двете, животните имат възможност да се придвижват по цялата достъпна територия на помещението. При свободно-боксовото отглеждане помещението се разделя на секции. Във всяка секция се формират зона за отдих и зона за хранене. Между тях се разполага торова пътека, която е част от зоната за движение. В зоната за отдих се устройват индивидуални легла за почивка. Храненето и поенето се извършва в помещението или извън него.

НАЧИН НА ОТГЛЕЖДАНЕ

Доенето на животните трябва да се извършва по едно и също време, на равни интервали, в една и съща спокойна обстановка. Процесът на доене започва с подготовка на доилната зала. Проверява се изправността на доилните апарати и съоръжения, тъй като животните трябва да се издояват бързо и без прекъсване. След влизане в залата, задните крака на животните се почистват, а вимето се измива с топла вода и се подсушава с отделна кърпа за всяко животно. Първите струйки мляко от всяка цицка се издояват ръчно в отделен съд, върху който се слага ситно сито. По този начин се отстранява млякото, което поради близостта си до цицковия отвор е обсеменено с по-голям брой микроорганизми и се проверява за наличието на изменения в него – съсиреци, кръв и т.н. При констатиране на промени, животното се издоява последно и се подлага на лечение. Времето от подготовката на вимето до поставяне на доилния апарат не трябва да бъде повече от 1мин. След издояване и снемане на доилния апарат, цицките се дезинфекцират. При доене с централен млекопровод, какъвто е принципът на доилните зали, млякото от вимето чрез доилната инсталация постъпва директно в хладилна вана, с което се осигурява високата му чистота. Хладилната вана се разполага в млечен блок, разположен в отделно помещение. В него се извършва първичната обработка на млякото – прецеждане, охлаждане и временно съхраняване до реализация. Охлаждането е основен фактор за поддържане на качеството на млякото, тъй като спира развитието и размножаването на микроорганизмите. При здравите животни млякото във вимето е стерилно. То се замърсява при неспазване на хигиенните изисквания. По-големи замърсители са повърхността на цицките и вимето, ръцете и дрехите на дояча, водата за измиване на вимето, въздухът в доилната зала, доилната инсталация и доилната техника. За предпазване на млякото от замърсяване, трябва да се спазват изискванията за хигиена на доенето, на доилната инсталация. Доячите трябва да работят с предпазни облекла, които се перат след всяко доене.


Най-често телето се отделя от майката, след като тя го оближе. Считаме, че при кравите, които ще се доят, е най-добре телето да се отдели веднага след раждане, без да се показва на майката. Кравата се дои 30–40 минути след приключване на раждането, като не се издоява напълно. През първите 7–10 дни, или до края на престоя в секцията за скороотелени крави, е добре животните да се доят 4–5 пъти дневно независимо от продуктивността. След раждане кравата престоява в родилния бокс поне едно денонощие, а ако се отглежда заедно с телето – до отделянето му. От родилния бокс майката се премества в секцията за скоро-отелени крави, където за нея се полагат по-специални грижи, свързани главно с храненето и се следи за нормалното протичане на следродилния процес. След пълно възстановяване животните се превеждат в основната група. След отделяне от майките телетата се поставят в индивидуални клетки, разположени на открити площадки. При по-студено време, това се прави след пълно изсъхване. За целта в родилното отделение трябва да има място за отглеждане на телето в продължение на 1–2 дни. При конвенционалното животновъдство телетата се отглеждат в индивидуалните клетки през целия млечен период. Това благоприятства за намаляване на ентеритните и респираторните заболявания, а оттук и за разходите за лечение и хранене. Понижава се смъртността, увеличава се среднодневният прираст. За съжаление при биологично отглеждане този метод се използва ограничено, тъй като в Наредба 35, съобразена с изискванията на ЕС, е регламентирано, че телетата не могат да се отглеждат индивидуално повече от една седмица. Причината е, че трябва да осъществяват социални контакти. Новородените обаче, са с неразвита имунна система и са изключително възприемчиви към заразни болести. В този аспект груповото им отглеждане крие сериозни опасности. Друг голям проблем при груповото отглеждане на телетата през млечния период е бозаенето. Млякото, което се дава на животните, обикновено е недостатъчно и след приключване на поенето те се бозаят. Това води до постоянно дразнене и нараняване на цицките и формиращите се млечни жлези, които в впоследствие се срастват и деформират. Дефектите се откриват след раждане на първотелката, поради което са свързани със значителни икономически загуби. За предотвратяване на бозаенето е най-добре телетата да се поят в индивидуални боксове, в които да престояват час-час и половина след поене. Така рефлексът на бозаене затихва и те се пускат отново заедно. Изискването за групово отглеждане не означава премахване на клетките на открито. Те трябва да се модернизират и пригодят за групово отглеждане. Ние препоръчваме през първите 7 дни след раждане телетата да се отглеждат в индивидуални, а след това в групови клетки на открити площадки.

Свободно-груповото отглеждане се прилага в различни варианти. Най-често се използва вариантът с дълбока несменяема постеля, приложим при всички категории говеда. При него помещението не се зонира. То е празно и животните използват за почивка цялата територия. За целта подът обилно се застила с постеля, която се почиства веднъж или два пъти годишно. Храненето и поенето са извън помещението. При този начин на отглеждане капиталовложенията са по-малки, по-нисък е и разходът на труд. При достатъчно количество постеля животните са чисти, а леглата им са меки, топли и удобни. Торът се почиства механизирано и е с високо качество. Недостатък на техноло-гията е високият разход на слама – около 5кг на животно дневно. Залагането на постелята обикновено е ръчно, тъй като при механизираното се влошава микроклиматът в помещението. Най-подходящо за отглеждане на кравите за мляко е свободнобоксовото отглеждане. При свободно-груповото, животните силно се замърсяват, което затруднява почистването им преди доене. Освен това, при безразборното лежане и движение, в помещението се увеличават травмите на вимето и цицките. Счита се, че оптималният застроен обем за една крава е 15–25м3. В сградите за всяко животно трябва да се осигури площ поне 6м3, а на двора – 15м2 на крава. Животните от производствената група и бременните сухостойни крави се отглеждат в едно помещение, но по възможност в отделни секции, а останалите категории от репродуктивната група – в родилно отделение. В малките ферми то се изгражда заедно с профилакториума или се заделят 1–2 бокса в единия край на краварника. В поголемите, обикновено се обособяват 4 секции – за сухостойни крави с напреднала бременност; родилни боксове; за скороотелени крави и профилакториум. Родилните боксове обикновено се разполагат между двете секции за кравите, за да не се пресичат пътищата на бременните и отелените животни. Боксовете са с размер 2,5х3 или 3х3м. Те трябва да са с плътен, лесен за почистване и дезинфекция под, който обилно се застила със слама. Боксовете се оборудват с ясли и поилки. За сухостойните крави, в сравнение с дойните, трябва да се осигури повече спокойствие, да се предостави възможност денонощно да извършват свободни движения и да се спазват изискванията за храненето. При първите признаци на раждане кравата се премества в родилния бокс, където след раждането остава заедно с телето. Препоръчва се телето и майката да се отглеждат заедно поне 3–5 дни. Това нито е необходимо, нито е хуманно. След разделянето, майката и телето са превъзбудени дни наред, кравите задържат млякото, прояват агресивност, телето трудно привиква към изкуствено хранене и т.н.

9

ОТГЛЕЖДАНЕ НА РАЗЛИЧНИ КАТЕГОРИИ ГОВЕДА

8


През последните години у нас настъпиха значителни промени в поредната структура на овцете и произвежданата от тях продукция. От 10 536 000 през 1980г, броят на овцете е намалял на 2 286 000 за миналата година. От обществените ферми са запазени малък брой стада. Отглеждат се овце предимно за мляко, като част от агнетата се реализират за месо. В страните с интензивно селско стопанство, където 75-80% от приходите идват от производството на месо и то предимно от млади животни, овцата придобива все по-голямо значение като месодайно животно. Увеличава се предимно производството на висококачествено агнешко месо, което се търси и заплаща много добре. В тези страни са създадени и се отглеждат специализирани месодайни породи, които се отличават с интензивен растеж в млада възраст. За увеличаване на количеството и подобряване качеството на месото широко се прилага и методът на промишлено кръстосване, т. е. използуват се кочове от една порода за осеменяване на майки от друга. Получените агнета-кръстоски имат по- интензивен растеж и изразходват по-малко фураж за килограм прираст. Агнетата се угояват интензивно с подходящи смески от концентриран фураж. Предават се за клане на възраст 4-6 месеца при живо тегло 35-45кг. В нашата страна за месо се използуват изключените

BG

ст. н с. II ст д-р Иван Ценков ст. н. с. II ст д-р Йовка Ценкова НИИГО, Стара Загора

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 6/ 2012

от разплод агнета от всички породи. Възрастта, живото тегло и охранеността им варират в широки граници. Условията на пазара и икономическата ефективност от овцете налага да се преоценят въпросите, свързани както с количеството, така и с качеството на добиваното агнешко месо. За да се установи ефектът от промишленото кръстосване, у нас са проведени редица опити, предимно във ферми от обществените стопанства. Използувани са кочове от месодайните породи Суфолк, Хемпшир, Ромни марш, Линколн, Меринофлайш, Тексел и Ил дьо франс. Получените агнета са отбивани на възраст 30-35 дни и угоявани в зависимост от майчината порода от 25 до 40 кг. Резултатите от посочените месодайни породи агнета-кръстоски имат с 20 до 50% по-висок дневен прираст от чистопородните тънкорунни, като за 1кг изразходват до 25% по-малко фуражи. При заплождането на полутънкоруйни овце-майки с кочове от тези породи, прирастът при агнетатакръстоски е по-висок до 15%, а изразходваният фураж е за 1кг по-малко с 12-14%. При заплождане на цигайски овце-майки прирастът е по-високдо 12%, оползотворяването на фуража също е подобро. В овцевъдството предстои провеждане на случната кампания. Всеки стопанин-фермер, който отглежда овце за производство на продукция за пазара, е желателно да провежда промишлено кръстосване при част от стадото си. Това са предимно тези, от които няма да се оставят агнета за разплод. Получените агнета-кръстоски се отбиват на 30-дневна възраст и угояват интензивно. Икономическият ефект е, че тези агнета с по-малко фураж за по-кратьк период от време ще израснат и бъдат предадени за клане. Доенето на майките ще започне по-рано и стопанинът ще получи от тях повече мляко.

ЕКСПЕРТИ

Агнетата от промишлено кръстосване дават повече месо, при по-нисък разход на фураж

29


ЕКСПЕРТИ

КАЛЕНДАР на заплождане и раждане на селскостопански животни

Календарът е предназначен за улеснение на фермерите. Чрез него може да се определи лесно предполагаемата дата за раждане на животните, които фермерът отглежда. Продължителността на бременността при животните се влияе от различни фактори – породата, възрастта, сезона, физическото състояние, храненето, условията на отглеждане и т. н. Така например бременността при кравата е средно 283 дни, но раждането не винаги става точно на 283-ия ден – може да се колебае в рамките на плюс или минус няколко дни. Ако се знае точната дата на последното покриване (осеменяване) на животното

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 6/ 2012

А

30


(данните от първата колонка на таблицата), може веднага да се определи датата на раждане. За икономия, на място във всяка колонка на таблицата не са отразени по четири дати. Така например, ако кравата е заплодена (последно осеменяване или покриване с бик) на 4 януари, то към датата за раждане, посочена за осеменените на 1 януари – 11 октомври, ще се прибавят 3 дни и отелването може да се очаква на 14 октомври. По този начин се постъпва и при всички останали животни.

31


МЯРКА 142 „СЪЗДАВАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИИ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИ” Мярка 142 „Създаване на организации на производители” по Програмата за развитие на селските райони има за цел да насърчи създаването на организации на производители в земеделския сектор, за да се подпомогне производството и доставките на висококачествени продукти, отговарящи на европейските стандарти и на пазарните изисквания, както и да се подпомогне достъпа до пазара на малки и средни стопанства. Финансовата помощ по мярка 142 се отпуска на организациите на производители, чиито членове произвеждат животински или растителни продукти в един или два от следните сектори: • зърнено-житни култури; • медицински и етеричномаслени култури; • зърнено-бобови култури; • технически култури, с изключение на хмел; • картофи; • мляко; • месо, с изключение на риба и аквакултури; • мед; • винено грозде • биологични произведени продукти • биотор от червени калифорнийски червеи • яйца Недопустими за финансова помощ са организации на производители на плодове, зеленчуци, риба и аквакултури и хмел.

32

ИЗИСКВАНИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ По мярка 142 могат да кандидатстват само организации на земеделски производители,

официално признати до края на 2013г. Задължително условие за признаване е организацията да има минимум седем членове. Членовете на организацията могат да бъдат както физически лица, еднолични търговци, така и юридически лица, които са регистрирани като земеделски производители по реда на Наредба №3 и/или регистрирани в ИСАК. Максималното участие на члена – юридически лица в организацията не може да превишава 50% от броя на членовете. Членовете трябва да са производители на видовете земеделски продукти, за които организацията кандидатства за признаване и подпомагане. Организацията на производителите трябва да има разработен план за развитие за период от 5 години. ФИНАНСИРАНЕ Финансовата помощ е под формата на годишно плащане, отпускана за пет последователни години, считано от датата на признаване на организацията на производителите. Размерът на субсидията се изчислява всяка година въз основа на стойността на годишната пазарна продукция на организацията на производителите. Помощта се изчислява като процент от годишната пазарна продукция на организацията и: а) се равнява за първата, втората, третата, четвъртата и петата години съответно на 5%, 5%, 4%, 3% и 2% в зависимост от стойността на реализираната продукция на стойност до 1 млн. евро; б) се равнява за първата, втората, третата, четвъртата и петата

години съответно на 2.5%, 2.5%, 2.0%, 1.5% и 1.5% в зависимост от стойността на реализираната продукция на стойност над 1 млн. евро. За всяка организация на производителите се равнява на не повече от: - 100 000 евро за I година; - 100 000 евро за II година; - 80 000 евро за III година; - 60 000 евро за IV година; - 50 000 евро за петата година; При изчисляване на годишната пазарна продукция на организацията на производители не се включва: • стойността на реализираната продукция на земеделски производители, които не са членове на организацията. (Организацията на производителите може да реализира такава продукция, ако нейният устав и вътрешните правила позволяват това); • тази част от стойността на продукцията на всеки отделен член, която надвишава 75% от общата продукция на членовете, реализирана от организацията. Мярка 142 „Създаване на организации на производители” от Програмата за развитие на селските райони е една много перспективна мярка, тъй като обединени в организация, производителите вече ще имат много повече възможности както за осъществяване на стопанската си дейност, така и за понататъшната є реализация. Срокът за кандидатстване по мярка 142 „Създаване на организации на производители” е 28 декември 2012г.


ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ ЗА БЪЛГАРСКОТО

МОДЕРНО ЗЕМЕДЕЛИЕ С ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ

Земеделците, обединени в организации на производители, могат да получат безвъзмездно помощ до 400 000 евро С Мярка 142 “Създаване на организации на производителите” се финансира създаването на организации на производители и техните административни дейности в един или два от следните сектори: зърнено-житни култури, медицински и етеричномаслени култури, зърнено-бобови култури, технически култури, картофи, мляко, месо, мед, винено грозде, яйца. Подпомага се създаването на организации на производители на биологично произведени продукти от всички сектори, с изключение на хмел, риба и аквакултури, плодове и зеленчуци.

enrd.ec.europa.eu

МИнИСтЕРСтВО на ЗЕМЕдЕлИЕтО И хРанИтЕ

Програма за развитие на селските райони (2007-2013)

Допълнителна информация и помощ можете да получите на www.prsr.government.bg

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони: “Европа инвестира в селските райони”

33


ЕКСПЕРТИ БРОЙ 6/ 2012 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 34

Тютюнът – фураж за животните Тютюнът има голям биопотенциал като източник на евтина енергия и храна за животните. Това сподели директорът на Института по тютюна и тютюневите изделия доц. Христо Бозуков. По думите му, след прибиране на листната маса, която се ползва за тютюневи изделия, останалата част като стебла, филизи и семена се разхищава, вместо да се използва като енергиен източник. От тютюневите стебла, след елементарна обработка могат да се приготвят екобрикети, които са много търсени на световния пазар. Те могат да се ползват за отопление през зимата. Един от световните тютюневи концерни е готов да предостави на Института безплатно машина за производство на екобрикети. Ако проектът е успешен, схемата може да действа във всички тютюнопроизводителни райони в страната, каза доц. Бозуков. В момента от културата се добива близо 120 хиляди тона биомаса. От тях стеблата, от които може да се произвежда алтернативното гориво, са около 85-90 хиляди тона, което ще спести изсичането на голямо количество от горите за отопление. За едно домакинство през зимата за огрев са нужни средно 10 кубика дърва. Това означава, че при 90 хиляди тона биомаса, 9 хил. семейства ще могат да ползват за огрев брикети от тютюневи стебла, обясни доц. Бозуков. Друг много ценен, но неизползваем засега енергиен източник са семената на тютюна. Те съдържат 30-35% мазнини, което ги прави отличен източник за биодизел. Ежегодно при тютюнопроизводството се добива голямо количество семена, които също не се оползотворяват. Останалата биомаса от семената, така нар. „шрот”, след извличане на маслото, може да се гранулира. Високото є белтъчно съдържание я прави много добра храна за животните, изтъкна директора на Института по тютюна и тютюневите изделия. От другите зелени части – листа, филизи и др. се добива биоетанол, приготвят се препарати за растителна защита, ползват се в производство на лимонена и ябълчена киселина. Те намират приложение в медицината и хранителната промишленост, както и в парфюмерията и козметиката. Освен хранителните вещества, тютюневите листа, съдържат алкалоида никотин, който след разграждането на листата в почвата действа като естествен пестицид. Оползотворяването на цялата биомаса на тютюна ще осигури от една страна допълнителен доход на производителите, а от друга ще подпомогне националната икономика, каза още доц. Бозуков.

Заплождане възрас Съвременните познания за храненето и отглеждането на овцете позволяват напълно безвредно и икономически изгодно да се заплождат шилетата още през първата година от техният живот. С интензификацията на животновъдството тази технология се прилага все по-често, а натрупаният опит позволява ранното заплождане да става при контролирани условия и напълно успешно. В тази статия посочваме условията и предимствата от заплождане между 7 и 8-месечна възраст. Предпоставки за ранно заплождане Добре известно е, че обилното хранене в края на бременността и през първите 4 – 5 месеца от живота на новородените агнета се отразява благоприятно върху заплодяемостта и плодовитостта през целия живот на овцете. След 5-месечна възраст, през периода на настъпване на пубертета е желателно разплодните животни да се хранят умерено. Така се избягва натрупването на мазнини във вимето, което се отразява на бъдещата млечност на овцете. При добро хранене на агнетата през първите месеци те достигат 30 – 32кг жива маса на 3,5 – 4-месечна възраст. Тази възраст съвпада с края на оборното отглеждане на агнетата и хранене на ясла при практикуваното у нас в полските райони заплождане главно през август и агнене през януари. След излизане на паша на 3,5 – 4-месечна възраст, при умерено подхранване, лесно се поддържа около 130 – 150 грама дневен прираст и на 7-месечна възраст шилетата достигат 44 – 45кг жива маса, което е над 67% от средна жива


Следователно, схемата за хранене, отразяваща се благоприятно върху бъдещата млечност и плодовитост, съвпада с изискванията за хранене, позволяващо заплождане на 7 – 8-месечна възраст. Важно е обстоятелството, че шилетата, които достигат полова зрелост на 7 – 8-месечна възраст са по-плодовити и ще се заплождат по-рано през целия им живот, в сравнение с тези, които при равни условия на отглеждане, стигат пубертета на по-голяма възраст. Следователно, ранното заплождане и бракуването на незаплодените шилета е добра селекционна практика.

BG

Условия за заплождане на 7 – 8-месечна възраст Достигането на 65 – 67% от живата маса на възрастните овце от съответната порода и на минимална възраст 7 месеца са основните изискания за ранно заплождане. При заплождане на 7 – 8-месечна възраст ще агненето съвпадне с това на възрастните овце, което има предимство по отношение отбиването, продажбата на агнетата за клане и отглеждането на разплодните агнета, както и по отношение започването на дойния период. Обратно, при забавяне на заплождането с един месец се постига по-добро развитие на шилетата и може да се отдели повече внимание при агненето им. За да няма много трудни раждания, важно е шилетата да се заплодят с коч, чийто агнета не са много едри. Трябва да се има предвид, че шилетата нямат опит и не търсят сами кочовете, както старите овце, което затруднява до известна степен заплождането.

За да се постигне висок процент заплодяемост, са необходими активни кочове, които търсят размърляните шилета. Заплодените шилета трябва да се отглеждат в отделна група, а не заедно с възрастните овце. При смесено отглеждане, възрастните овце избутват от хранилките шилетата и те не могат да получат необходимата им храна. Шилетата близнят малко и това е благоприятно за продължаване на техният растеж през бременността. Необходимо е храненето на шилетата да се регулира съобразно тяхното телесно състояние. Ясно е, че ранното заплождане изисква една повисока култура, предполагаща оценка на телесното състояние (ОТС) на овцете. Методите за тази оценка са описани в „библията” по овцевъдство „Хранене и отглеждане на овцете” на издателство „Матком”, София 2008г и в други книги по овцевъдство. Желателно е през бременността да се поддържа ОТС около 3 (което отговаря на средна охраненост), но е за предпочитане преди агненето оценката да е малко по-висока, между 3 и 3,5. Затлъстяването, при което оценка на телесното състояние е 4 – 5, води до увеличаване на трудните раждания. Храненето на агнетата/шилетата от раждане до 3 месеца е описано в статията в бр. 5, 2012г на това списание. Примерни дажби за едногодишен период, до оагване на заплодените шилета са посочени в таблица 2. Предложена е една опростена система на хранене, базираща се само на 5 фуража. Като зърнен фураж може да се използва

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 6/ 2012

маса на възрастните овце, която за основните породи в полския район е около 65кг. А тази жива маса е напълно достатъчна за заплождане на младите животни. При всички отглеждани едри породи у нас първият еструс се появява при достигане на жива маса 35 – 42кг жива маса. Следователно, при правилно хранене и отглеждане на младите разплодни животни, може да се постигне желаната жива маса за заплождане на шилетата на 7месечна възраст. В подкрепа на твърдението за благоприятното влияние на нормалното хранене на бременните майки и на агнетата през първите 4 месеца, привеждаме резултатите от обширен опит на Gunn и сътр. (1995) (таблица 1). Аналогични данни сочат и други изследователи (Rhind et al., 1998; Robinson et al., 2002). При недохранване през периода на интензивен растеж (първия до четвъртия месец след раждането) на агнетата се забавя настъпването на полова зрелост и появата на първия еструс. Първият еструс се определя от живата маса, а не от възрастта на шилетата. Въпреки това не е желано да се заплождат шилетата преди достигане на 7-месечна възраст. Много обилното хранене непосредствено преди пубертета, с оглед заплождане през първата година на шилетата, крие опасност от понижение на млечната продуктивност на бъдещите майки. Високият прираст води до отлагане на мазнини в тялото и във вимето, което влияе върху репродуктивните функции (нарушава се дейността на яйчниците) и развитието на жлезистата тъкан на вимето.

ЕКСПЕРТИ

ето на шилетата на 7–8 месечна ст е икономически изгодно

35


Таблица 1. Влияние на храненето на бременните майки и на агнетата през първите 4 месеца върху тяхната плодовитост впоследствие Ниво на хранене, през:

Показатели

Ниско през бременността и на агнетата

Нормално през Нормално бременността на агнетата

Жива маса на агнетата: - при раждане

3,51

4,00

3,48

- на 45 дни

16,9

17,8

17,7

- на 4 месеца

30,7

31,9

31,4

- при първо агнене 30

42

44

- при второ агнене 47

55

60

- при трето агнене 55

68

67

Процент на близнене:

36

царевица, ечемик или пшеница. Соевият шрот се дава нормирано по 100г на агне до достигане на 16кг жива маса. Соевият шрот е вкусен и се консумира бързо. Ако сламата се замени със сено, агнетата консумират повече сено и намаляват приема на концентрирани фуражи и растежа е по-бавен. През оборния период до началото на месец май е предвидено обилно хранене на воля с концентрирани фуражи. Младите животни имат способност за бърз растеж и оползотворяват добре фуража. След това постепенно преминават на паша и по-оскъдно хранене, което позволява сравнително нисък прираст (130 – 150г/ ден), но добро развитие на храносмилателната, половата и костната система. През този период от добавките се дава само каменна сол за близане. През есента, ливадното сено може да бъде заменено с люцерново, но в този случай следва една трета от ГСО да се замени със цяло зърно. След заплождането, храненето

е умерено. Желателно е да се установи ехографски бременността и незаплодените шилета се бракуват и продадат като млади животни за клане. Така се осъществява селекция по скорозрелост и плодовитост. Освен това близнакините се хранят по-обилно от шилетата, бременни с един плод. Изгода и недостатъци от заплождане на шилетата Предимствата са следните: 1. Увеличава се пожизнената продуктивност на овцете. Това включва получаването допълнително на едно агне, на 50 – 80 литра мляко (в зависимост от млечността на съответната порода). В таблица 3 са посочени данните за продуктивността на заплодени за първи път като шилета или дзвизки, получени при обширно проучване в САЩ от Inskeep и сътр. (2002), при овце, които не се доят. Както се вижда от таблица 2, при овцете оагнени като шилета, е по-висока плодовитостта през периода от 2 до 6-годишна възраст, в сравнение с тези оагнени за

първи път на 2-годишна възраст, които са заплодени като дзвизки на 1,5-годишна възраст. 2. През следващата година, оагнените на едногодишна възраст са добри майки и се отглеждат лесно 3. При добро хранене не само че не се повлиява отрицателно заплождането като шилета, но дори се увеличава продуктивността на овцете през следващите години. 4. Намаляват се приблизително наполовина разходите за хранене и отглеждане на младите разплодни животни. 5. Скъсява се интервала между поколенията и се ускорява генетическият прогрес (увеличението на продуктивността на стадото). 6. При купуване на разплодни животни се намаляват значително разходите, защото агнетата са поевтини от дзвизките или младите овце майки. 7. Реална възможност за селекция по скорозрелост, плодовитост и продуктивност чрез бракуването на незаплодените шилета. Недостатъците при заплождане на шилетата са: 1. Заплодяемостта и плодовитостта при първото агнене на шилетата е по-ниска в сравнение с тази при възрастните овце. 2. Необходим е специален подбор на кочовете за заплождане на шилетата, за да се намалят трудните раждания. 3. Вероятността за трудни раждания е по-голяма при агнене на едногодишна възраст в сравнение с възрастните овце. 4. При заплождане след 7-месечна възраст се удължават агнилната кампания и сроковете за започване на доенето при отделните овце. Приблизителната икономическа сметка показва значително съкращаване на разходите за отглеждане на млади ремонтни животни при ранно заплождане. При тези пресмятания приемаме: 1) Наличие на достатъчна паша и през летният период дзвизките няма да се подхранват, при


Таблица 2. Примерни дажби за агнета-шилета родени през януари, заплодени през август и оагнени на 1 год. възраст (гр. на агне–шиле/ден) Показатели

Пшен. слама

Лив. Сено

ГСО Цяло Соев Готв. ВМП # зърно шрот Креда сол ##

Оборен период, жива маса, кг 9 – 16

70*

200* 200*

17 – 25

120*

26 – 32

170*

100

5

3

0,8

400* 400*

10

6

1,6

550* 600*

13

8

2,2

Пасищен период, жива маса, кг (свръх пашата) 32 – 42

100

100

+

43 – 45 (запл.)

200

100

+

Бременност, месеци (свръх пашата, през 1 – 4 месец на бременността) първи втори-трети

200

100

+

100

250

100

+

четвърти

400

500

300

150

+

пети

400

800

400

200

+

+

# ГСО- гранулиран спиртоварен остатък, ## ВМП- Витаминно-микроелементен премикс за овце или агнета. * Фуражите се дават на воля, а посочените количества са средни ориентировъчни за периода. Кредата, солта и ВМП може да се смесят и предоставят за свободно приемане в специално коритце.

Таблица 3. Продуктивност на овцете, оагнени за първи път на една или двегодишна възраст от едни и същи породи и стада До 6 год. възраст

За 6 години минус първата

Показатели за една овца

Оагнени Оагнени Оагнени Оагнени на 1 год. на 2 год. на 1 год. на 2 год.

Общ брой на родени агнета

9,6

7,7

8,4

7,7

Брой на отбитите агнета

7,5

6,0

6,7

6,0

Обща жива маса на отбитите агнета,кг

196

161

179

161

Настригана вълна, общо кг 23,9

24,1

20,6

20,5

което отглеждането им през този период изисква само минимални разходи за овчар. 2) Разходите за отглеждане до 4-месечна

възраст (до излизането на паша) са еднакви независимо от възрастта на заплождане. При тези условия допълнителните

разходи при заплождане на 1,5-годишна възраст са свързани с храненето през един зимен период и с отглеждането в продължение на една година повече. За 5-месечен зимен период са необходими кръгло 100кг слама, 100кг ливадно сено, 30кг зърно и 30кг слънчогледов шрот на приблизителна цена 40лв., а за отглеждане и други разходи за една година – 30лв. Следователно, приблизително 70лв. от разходите за отглеждане на млади разплодни (ремонтни) животни могат да се икономисат при заплождане на 7 – 8-месечна възраст, вместо на 1,5-годишна възраст като дзвизки. Заключение Безспорно всяко стопанство трябва да направи баланс на предимствата и недостатъците от заплождането на шилетата. В зависимост от условията в стопанството, нивото на мениджмънт и наличния опит, в едни случаи ще е изгодно ранното заплождане, в други – не. Общо взето, предимствата от заплождането на шилетата са много повече и по-важни от недостатъците. Видимо в равнинната част на страната, където агненето става през януари и първата половина на февруари, е по-лесно да се осъществи желаният режим на хранене за ранно заплождане, в сравнение с планинските райони, където агненето става късно и агнетата излизат на паша заедно с майките. Липсата на опит у нас поради рядкото прилагане на заплождане на шилетата не бива да е сериозна пречка. Опитът се придобива и всяко прилагане на новостите започва без минал опит. Без прилагане на новите технологии трудно ще се подобри икономическото състояние на овцевъдството. Проф. Николай Тодоров Тракийски университет, гр. Стара Загора

37


ЛИВАДИ И ПАСИЩА БРОЙ 6/ 2012 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 38

Как да подобрим тревния състав на ерозираните ливади и пасища? През последните няколко години, в страните с развити тревостои намери практическо приложение новата технология за бързо подобряване на тревния състав на ерозираните ливади и пасища, чрез директното им подсяване с културни бобови и житни ливадни треви и смеси. Основната предпоставка за утвърждаването на тази технология е биологичната особеност на повечето ливадни треви добре да се развиват на почви с уплътнен „А” хоризонт (до 10-20см). Досега прилаганите начини на подсяване чрез разхвърляне на тревните смески на повърхността на ерозираните ливади и пасища дадоха слаб резултат. Причините са две: семената не намират благоприятни условия за покълване и поникване поради по-малкия обем почва, или ако поникнат, скоро загиват от голямата конкуренция на тревите от стария чим. При предложената технология, тези недостатъци са избегнати с използването на сеялка тип – „Джон Диър” 1500 и 1550. Интересното при тези сеялки е, че едновременно извършват обработка на почвата и засяват посредством специални режещи дискове, монтирани към сеялката. Те отварят браздички на дълбочина 2см без предварителна обработка на чима. Същите апарати подават семената към ботушите, които копират отворените бразди. Сеялките са снабдени с апарат за пръскане с хербициди на ленти и слято. При подсяване на естествени и изкуствени тревостои със силно деградирана тревна покривка и ниско покритие на почвата, използването на хербициди не се извършва. Съществен елемент на технологията е правилният подбор

на тревните видове за подсяване. В повечето европейски страни с повече валежи и умерени температури през годината, естествените тревостои са формирани от ценни житни ливадни треви, като пасищен райграс, ливадна метлица, ежова главица и др. Подсяването на ерозираните ливади и пасища се извършва с подходящи бобови видове, като бяла и черна детелина. Целта е да се повиши качеството на тревната биомаса чрез увеличаване на протеиновото є съдържание. Директното подсяване се прави предимно на наклонени терени, където основната обработка е приложима и се проявява големия противоерозионен ефект, дължащ се на съществено подобряване на покритието на почвата. За директно подсяване трябва да се подбират силно ерозирани и деградирани, с малка тревна растителност ливади и пасища. По-голямо внимание фермерите трябва да обърнат на пасищата, където при нерегулирана паша на животните ценните видове са потиснати или липсват. Подсяването на тези площи трябва да се извършва не само с бобови, но и с житни ливадни треви, които по-добре понасят стъпкването и са с по-голяма дълготрайност. За предпланинските райони на нашата страна с валежи около и над 600л/м2 са подходящи ежова главица, червена власатка и ливадна метлица. През първите две години на използване, 25% може да се отреди и на пасищния райграс. Основно изискване е от житните ливадни треви да има представители на видове от групата на къснокоренищните (ливадна метлица, червена власатка и др.).

Голямо е значението на бобовите тревни видове за директна сеитба. За условията на нашата страна, при сухи години, за по-тежки почви, за терени с по-високо ниво на подпочвените води, за райони с по-ниски температури през зимата, за почви с по-ниско pH и др. те са универсални. Най-добър в това отношение е звезданът, той може да се използва за пасищно сенокосно, или комбинирано използване. Друга бобова култура за ливади с деградирал тревостой е червената детелина, която може да се използва и при подобряване на естествените пасища. Основно условие за успеха от подсяването є е районът да е осигурен с валежи, равномерно разпределени през годината и температурите да не са високи. Такива са западните райони на страната и северните склонове на Стара планина. В тези райони може да се използва и бялата детелина. Там, където се извършва директно подсяване на ерозирани ливади и пасища, трябва да се обърне внимание на торенето. Азотните торове да се използват и в случаите на подсяване с бобови треви, с норма на торене, между 10-12кг/дка азот. Почвите в планинските райони са бедни на фосфор и калий, и за това трябва да се внасят най-малко 6-8кг/дка. Важно правило за поддържане на подсетите площи е начинът на използването им. При пролетно подсяване е правилно площа да не се използва за паша. През следващите години задължително трябва да се прилага парцелна паша. По този начин се създават условия за по-голяма дълготрайност за културните тревостои и икономически поизгодното им използване. доц. д-р Енчо Мянушев ИПАЗР “Н. Пушкаров”


Ñèãóðíîñò âñåêè äåí

ÁÚËÃÀÐÑÊÀ ÀÃÅÍÖÈß ÏÎ ÁÅÇÎÏÀÑÍÎÑÒ ÍÀ ÕÐÀÍÈÒÅ

Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) е единен орган за контрол на безопасността и качеството на храните в Република България. Създадена в началото на 2011г, БАБХ следва най-добрите европейски практики в прилагането на високи стандарти при контрола в областта на безопасността и качеството на храните, хранителните добавки и напитките, ветеринарната медицина и хуманното отношение към животните, растителната защита и торовете, фитосанитарния контрол, фуражите, граничния контрол и др. Всички ние, експертите на БАБХ, ежедневно осъществяваме стриктен контрол по цялата хранителна верига – от полето и фермата до масата.

БАБХ реализира последователна политика за сътрудничество с браншовите организации в страната. Заедно с тях разработва и създава стандарти, които целят повишаване на качеството на продукти като хляб и хлебни изделия, мляко, млечни и месни продукти, както и на други традиционно български храни.

БАБХ е в постоянно сътрудничество с Европейския орган за безопасност на храните, с всички структури на Европейския съюз, имащи отношение към дейността на агенцията и с органите по безопасност на храните в държавите-членки от ЕС и трети страни.

0700 122 99 ãîðåù òåëåôîí íà ïîòðåáèòåëÿ

39


ЛИВАДИ И ПАСИЩА БРОЙ 6/ 2012 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 40

Проучване на многогодишни Странджа при условията Общо в САЩ и ЕС, секторът на биологични продукти се оценява на близо 40 млрд. евро и нараства с всяка изминала година. От 1 юни 2012г, биопродуктите сертифицирани в Европа и САЩ, могат да се продават като „биологични“ във всеки от двата региона на света (Biozemedelie.bg, 2012). През последните години биологичното земеделие, като сектор на европейското селско стопанство, бележи постоянен ръст. У нас този подем се илюстрира с 900 сертифицирани, или в преход биопроизводители, преработватели и търговци. Това е безспорен напредък за опазването на природните ни ресурси, за биологичното разнообразие и хуманното отношение към животните и съвременна подкрепа за развитието на селските райони. Този ръст на биопроизводството обаче изисква адекватни действия за развитие на националния пазар на потребление на биопродукти, защото в момента те се реализират основно навън, където както цената, така и търсенето им е удовлетворително за нашите биопроизводители (Agro.bg, 2012). За биологичното земеделие е характерно отговорното използване на енергията и природните ресурси, поддържането на биологичното разнообразие и на местния екологичен баланс, съхраняването и подобряването на плодородието на почвата (Витоша Рисърч, 2009). Понастоящем за биологично земеделие в България се използват 1 814 410 декара, което представлява 3,1% от общата земеделска площ, а производството се увеличава постоянно. Основно, в качеството си на екологично чисти (Стоева, К., В. Вътева, П. Тодорова, 2010) са сертифицирани пасищата (1 557 930 декара). Сертифицираните площи за биологично производство в България в края на 2010 година са 256 480 декара, което представлява 0,47% от използваната земеделска земя в страната (Arcfund. net, 2012). Целта на настоящето изследване е да се проучат продуктивните възможности и хранителната стойност на някои многогодишни тревни видове, отглеждани при условията на биологично земеделие в района на Странджа. МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ Проучването е проведено през периода 2008-2010г в експерименталната база на Опитна станция по земеделие – Средец върху излужена канелено-горска почва, със слабо-кисела реакция (рН 5,6). Хумусният хоризонт е с мощност до 25см и съдържание на хумус 2,25%. Орният слой е с разпрашена зърнеста структура. Преходът към “В” хоризонт, който е с

буцеста структура е постепенен. Почвите са слабо запасени с хранителни елементи, като по-голяма е нуждата от азот и фосфор (Стоева, К., 2002). Опитът е заложен при неполивни условия през пролетта на 2008г по блоков метод в 4 повторения и големина на опитната парцела от 10м2 с подходящи за района на Странджа многогодишни тревни видове. В изпитването са включени 3 вида бобови – люцерна (с. Плевен 6), еспарзета (с. Юбилейна), звездан (с. Търговище 1) и 5 вида житни многогодишни треви - ежова главица (с. Дъбрава), безосилеста овсига (с. Ника), тръстиковидна власатка (с. Албена), червена власатка (с. Троян) и пасищен райграс (с. Странджа). Агротехническите мероприятия са извършени поетапно в срокове според изискванията. Сеитбата е извършена ръчно и разпръснато в края на месец март със сеитбени норми според агротехническите изисквания. Коситбата е извършвана във фаза сенокосна зрялост (изкласяване-начало на цъфтеж). Изследването е проведено без торене и подхранване, съгласно изискванията на биологичното земеделие. В продължение на три години са проследени следните показатели: месечна сума на валежите (мм), по години на наблюдение; средномесечна температура (0С) на въздуха по години на наблюдение; добиви на зелена и суха маса в кг/ дка, химически анализ на сухото вещество в %, добив на суров протеин в кг/дка. РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ Растежът и развитието на сятите тревостои се променя преди всичко под влияние на климатографските фактори. Географското местоположение на Странджанския регион предопределя спецификата на проявление на климатичните параметри. Валежите в Странджа са недостатъчни и неравномерно разпределени през годината. По-голямата част от тях са през есенно-зимния период, а през лятото настъпва продължително засушаване, придружено с високи среднодневни температури и ниска относителна влажност на въздуха. Характерно за периода на изследване е широкия диапазон на вариране на валежите по месеци и години (фиг.1). Валежните суми през трите години варират в диапазона от 479,7мм (2008) до 753,8мм (2010). Средногодишната сума на валежите за периода на наблюдение e 655,4мм и е близка до средната за периода 1900-1990 година (650,0мм). Най-критична за развитието на сятите тревостои е първата година. Ограничаващ фактор за развитие на многогодишните тревостои в Странджа са летните засушавания, които водят до така наречения “летен


и тревни видове в района на а на биологично земеделие покой” на тревите. С особено ниски стойности на валежите са вегетационните периоди на първата (304,2мм) и втората (332,1мм) години, като през вегетационния период на третата година (2010), сумата на валежите е висока (801,5мм). Средните температури през годините на наблюдение (фиг. 1) са съответно: 2008г – 13,400С и абсолютна максимална от 38,00С през месец юли; 2009г – 13,170С и абсолютна максимална от 40,80С през месец юли; 2010г – 13,430С и абсолютна максимална от 37,30С през месец август. В температурно отношение средногодишната температура през опитния период (13,330С) е по-висока от тази през дългогодишния период с 0,570С, което показва тенденция към повишаване на средногодишните температурни стойности в този регион. Климатичната обстановка в района на Странджа и през трите години на наблюдение показва непостоянство при обезпечаването с влага, което се изразява както с продължителни засушавания през първите 2 години, така и с по-обилни валежи през третата година. Тези аномалии в съчетание с наличната бедна на хранителни вещества почва, каквато е излужената канелена горска, явяваща се основен почвен тип в района, са причина сятите (изкуствени) тревостои в Странджа да са с по-ниска продуктивност. Климатичните условия в районите на местообитание са един от най-важните фактори за проявяване на продуктивните възможности на всяка една растителност, в това число и на многогодишните тревни асоциации. Различията в проявлението на климатичните показатели в Странджа са причина тревните видове да проявяват различия в продуктивността си. Данните за продуктивността на многогодишните житни и бобови треви през трите години на проучване са отразени на фигури 2 и 3. Неблагоприятното проявление на климатографските условия през първите две години се отрази негативно на вегетативното развитие на сятите треви, а оттам на продуктивността им. Годината на залагане на експеримента е доста критична, със слаба влагозапасеност през зимнопролетния период (97,6мм) срещу (152,5мм) за същите месеци – януари, февруари и март за дългогодишен период. Слабата влагозапасеност, съчетано с бавния растеж на тревите в годината на засяване, обуславят много ниския добив от зелена и суха маса при всички тревни видове. През втората година, която в климатично отношение е малко поблагоприятна (с валежи I-III от 172,4мм), добивите са значително по-високи. Данните за зелена маса

показват стойности от 595,0 кг/дка (ежова главица) до 1245кг/дка (еспарзета), а тези за суха маса са с показатели между 181,0кг/дка и 441,0кг/дка при същите култури. Най-високи са стойностите на добивите през третата година на периода, което се дължи и на по-високата обезпеченост с влага през вегетационния период. Добивите на зелена маса през третата година са от 1220,0кг/дка при тръстиковидната власатка до 2380,0кг/дка при люцерната. Добивите на суха маса за същата година са от 342,0кг/дка до 601,0кг/дка при същите тревни видове. Добивът на зелена маса, средно за периода на проучване се движи от 683,0 до 837,0кг/дка при житните треви и от 1030,0 до 1223,0кг/дка при бобовите. Добивите на суха маса, средно за трите години на експеримента са между 208,0кг/ дка и 356,0кг/дка. Това са реалните продуктивни възможности на изпитваните без торене и напояване многогодишни тревни видове при условията на Странджанския район, зависещи от колебанията на климатичните фактори. Химическият анализ на засятите самостоятелно тревни видове показва съдържание на суров протеин в рамките на 6,08% (червена власатка) и 10,83% (еспарзета), (табл. 1). Макар и без торене, съдържанието на суров протеин в сухото вещество запазва сравнително високи стойности. Съдържанието на суров протеин при многогодишните бобови треви варира в по-широки граници, от 6,96 до 10,83%, а при житните видове параметрите на суровия протеин са по-ниски, и с по-близки стойности – от 6,08 до 7,14%. От бобовите видове с найвисоко съдържание на суров протеин се отличава еспарзета сорт “Юбилейна” (10,83%), следвана от люцерна сорт “Плевен 6” (9,22%). По-ниското съдържание на суров протеин се дължи и на повисокото присъствие на плевели в сятите треви, отглеждани биологично. Процентът на суровите влакнини е най-висок при тръстиковидната и червена власатка (31,08; 31,36), а най-нисък при люцерна сорт “Плевен 6” – 24,61. Всъщност по-ниското съдържание на сурови влакнини е и показател за подоброто качество на тревния фураж. Съдържанието на сурови мазнини е в рамките на 3,84 - 4,99%. Съдържанието на сурови мазнини е най-ниско при пасищен райграс сорт “Странджа” и безосилеста овсига сорт “Ника”, като останалите изпитвани видове имат близки стойности. Съотношението на калция към фосфора е важен показател, отразяващ качеството на сухата маса. Високите му стойности при люцерната и еспарзетата, съответно от 7,05

41


42

Фигура 1. Месечна сума на валежите (мм и средномесечна температура на въздуха (0С) в Странджа по години на наблюдение Фигура 2. Добив от зелена маса (кг/дка) по години на наблюдение Фигура 3. Добив от суха маса (кг/дка) по години на наблюдение Фигура 4. Добив на суров протеин (кг/дка), средно за периода на проучване в района на Странджа.


Таблица 1. Химически състав на многогодишни тревни видове, средно за периода 2009-2010 Варианти

Влага

Суров Сурови Сурови протеин влакнини мазнини

Сурова пепел

БЕВ

Калций Фосфор

Са/P

%

%

%

%

%

%

%

%

%

1. Alfalfa v. Pleven 6

7,21

9,22

24,61

4,82

9,38

44,77

1,44

0,204

7,05

2. Sainfoin v. Ubileina

6,35

10,83

27,52

4,75

7,99

39,62

1,00

0,143

6,99

3. Birdsfoot trefoil – v. Targovishte 1 7,68

6,96

29,86

4,80

8,16

42,87

0,78

0,224

3,48

4. Orchard grass v. Dabrava

7,41

6,78

29,82

4,38

7,78

43,87

0,84

0,188

4,46

5. Awnless bromegrass v. Nika

7,22

7,14

29,55

3,95

8,49

43,67

0,84

0,230

3,65

6. Tall fescue v. Albena

6,28

6,97

31,08

4,99

8,65

42,04

0,73

0,192

3,80

7. Red fescue v. Troyan

7,65

6,08

31,36

4,55

8,94

41,43

0,72

0,149

4,83

8. Pasture ryegrass v. Strandzha

6,56

6,94

29,51

3,84

7,90

45,26

0,81

0,280

2,89

и 6,99% са в потвърждение на това, че сухата маса, получена от тях е с най-добра хранителна стойност. Важен показател, от чийто цифрови стойности се правят заключения за качеството на сеното е стойността на БЕВ. Изчислени на базата на останалите присъстващи в химическия състав компоненти и от получените стойности може да се каже, че еспарзета сорт “Юбилейна”, която е с найниско съдържание на БЕВ е с най-добра хранителна стойност. За преценка на фуражната стойност на даден тревен вид е нужно да се знае продуктивността му изразена в получени от него кг/дка суров протеин. От фигура 4 е видно, че при биологично отглежданите фуражни многогодишни треви в Странджа, най-висок добив на суров протеин се получава от бобовите тревни видове – от 21,16кг/ дка при звездана до 36,33кг/дка при еспарзетата. При житните тревни видове, добивът на суров протеин е със стойности между 13,86 (червена власатка) и 18,64 (безосилеста овсига). ИЗВОДИ Подходящи и отличаващи се с добра продуктивност при условията на биологично земеделие за Странджанския регион са еспарзетата и люцерната от бобовите тревни видове, безосилестата овсига и пасищния райграс от житните. От многогодишните житни и бобови треви отглеждани в чисто състояние без торене и напояване, най-висок добив средно зе периода на проучване е получен от люцерна сорт “Плевен 6” – 1223,0кг/дка зелена и 356,0кг/дка суха маса, следвана от еспарзета сорт “Юбилейна” с малко пониски показатели. От житните треви, с най-висока продуктивност е безосилестата овсига с 837,0кг/дка зелена и 261кг/дка суха маса. Най-висок добив на суров протеин от бобовите тревни видове, отглеждани без торене в Странджа е получен от еспарзета сорт “Юбилейна”, а от житните – от безосилеста овсига сорт Ника, съответно 36,33кг/дка и 18,64кг/дка. С оглед получаване на високопродуктивен фураж от многогодишните тревостои с добра хранителна

стойност, препоръчително е в Странджа да се отглеждат люцерната и еспарзетата, а от житните треви безосилестата овсига. Проучване продуктивните възможности и хранителната стойност на многогодишни тревни видове в района на Странджа при условията на биологично земеделие През периода 2008-2010 година в Опитната станция по земеделие гр. Средец е изведен полски опит с подходящи за района на Странджа многогодишни житни и бобови тревни видове при условията на биологично земеделие. В опита участват следните варианти: 1. Люцерна сорт “Плевен 6” – контрола; 2. Еспарзета сорт “Юбилейна”; 3. Звездан сорт “Търговище 1”; 4. Ежова главица сорт “Дъбрава”; 5. Безосилеста овсига сорт “Ника”; 6. Тръстиковидна власатка сорт “Албена”; 7. Червена власатка сорт “Троян”; 8. Пасищен райграс сорт “Странджа”. Целта на изследването е да се проучат продуктивните възможности и хранителната стойност на някои многотодишни тревни видове, отглеждани в условията на биологично земеделие. При естествените природно-климатични дадености на Странджа, без да се прилага торене, найвисока продуктивност средно за отчетния период от бобовите показват – люцерна сорт “Плевен 6” с 122,3кг/ха зелена и 60,1кг/ха суха маса, а от житните – безосилеста овсига сорт “Ника” с показатели съответно 83,7 и 26,1кг/xa. Химическият анализ на тревните видове, засяти самостоятелно, показва съдържание на суров протеин в рамките от 6,08% при червената власатка сорт “Троян” и 10,83% при еспарзетата сорт “Юбилейна”. Кера Стоева, Виолета Вътева, Пенка Тодорова, Опитна станция по земеделие, Средец Институт по почвознание, агротехнологии и растителна защита ”Н.Пушкаров”, София Институт по планинско животновъдство и земеделие, Троян

43


ХРАНЕНЕ БРОЙ 6/ 2012 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 44

Работни кучета Към Разред Carnivora (хищници) принадлежат 7 семейства, едно от които е семейство Canidae (кучета). Това са предимно месоядни животни, но всички в различна степен използват и растителна храна. Храната е една от най-съществените връзки на организма с околната среда. Характерна особеност е, че месоядните животни поглъщат храната, без да я дъвчат добре. По време на дъвченето долната челюст прави само вертикални движения, при което храната се разкъсва и бързо се поглъща. Кучето притежава прост еднокамерен стомах и къс чревен тракт. Приетата храна престоява в стомаха различно време. По-бързо напуска стомаха въглехидратната храна, а богатата на белтъци се задържа по-продължително. При кучето изпразването на стомаха започва половин час след поемане на храната. То е най-усилено между 3-ия и 4-ия час след храненето и завършва за около 6 часа. Нуждата от хранителни вещества и общите грижи, които се полагат за кучетата, се различават в зависимост от физиологичното състояние (растеж, бременност, лактация, отбиване, липса на активност, напреднала възраст, работа и пр.) Съществуват два главни типа храна за кучетата: домашно приготвени и промишлено произведени. Собствениците предпочитат за своите любимци промишлено произведени храни. Предимствата са големи: осигуряват всички необходими хранителни вещества и енергия, съобразно категорията на кучето, лесно се съхраняват, имат дълъг срок на годност. Всички тези предимства ги правят предпочитани от стопаните пред домашно приготвените храни. Установено е, че 92% от притежателите на кучета в САЩ използват главно готови храни. Първите кучешки храни (бисквити) са произведени в

Англия през 1860г. Скоро след това, в Съединените щати започва производство на кучешки храни от житни и месни отпадъци. През двадесетте години на миналия век се появяват на пазара и първите консервирани храни, предимно от конско месо. През петдесетте години сухите храни за кучета стават все по-популярни. Според Euromonitor International (2006) обемът на продажбите на продукти и храни за кучета в България през 2005г е нарастнал с 9% спрямо предходната година. Тази тенденция се дължи на нарастващото внимание към правилната грижа за животните. Според състава си, храните се делят на балансирани, допълващи и диетични. Балансираните храни съдържат всички необходими хранителни вещества и затова се дават самостоятелно като единствена храна в дневната дажба. Въпреки това трябва да се има предвид, че дадена храна не може да е перфектна едновременно за всички породи, възрасти и индивиди и поради това фирмите производители предлагат богати гами храни, балансирани според специфичните нужди на кучето. Количеството храна, нужна за поддържане на оптималното състояние, зависи от много фактори. При продължителна физическа работа нуждите от енергия се увеличават от два

до четири пъти, в сравнение с нуждите за поддържане на живота, затова и храненето на работните кучета има своята специфика. В категорията „Работни кучета” са ловните, служебните, охранителните, впрегатните, състезателните, спасителните и овчарските кучета. Енергийните изисквания на работните кучета зависят от условията на околната среда, от типа работа, която извършват, и фическото напрежение,на което са подложени. Работните кучета са подложени на най-различни източници на физиологически и психологически стрес. Екстремните външни условия налагат някои изисквания спрямо хранителния режим. Ниските температури увеличават необходимостта от калории над нивото, получавано от обикновената храна. Кучетата поддържат оптималната си телесна температура чрез ускоряване на метаболитните си процеси, а следователно и на отделянето на топлина и усвояване на енергия. При температури под нулата често се получава увеличение на обменната енергия за поддържане на телесното тегло със 70-80%. Нуждите от калории в храната се увеличават и при високи температури и висока влажност на въздуха. При високи температури кучета с тегло между


27-36кг се нуждаят от 140кКал/ кг тегло/ден, докато при умерен климат нуждите са 55-60 кКал/кг тегло/ден. Стресът при тренировки също има важно значение и трябва да се има предвид при определяне на правилния режим и начин на хранене. По време на тренировки стресът причинява усилена обмяна на хормона серотонин в главния мозък на кучето и това налага повишени нужди от аминокиселини. Влакната на мускулите се разделят на три главни вида в зависимост от биохимичните и физиологичните си характеристики. От физиологична гледна точка има влакна, които се съкращават бързо и такива, които се съкращават бавно. Бягащите кучета може да се спринтьори или впрегатни кучета. Хрътките са генетично селектирани за спринт и в резултат на това имат по-голям процент бързо съкращаващи се мускулни влакна в сравнение с другите породи. Те успяват да развият скорост 5860км/ч за 30-40 секунди, докато впрегатните кучета поддържат приблизително 32км/ч за 4048км, и то в продължение на няколко поредни дни. Затова тези кучета трябва да се хранят с храни от типа стрес/издръжливост, съдържащи умерено количество високосмилаеми въглехидрати. Оптималната дажба за работните кучета трябва адекватно да задоволява всички хранителни потребности: да е с минимален обем и тегло, максимална смилаемост и малко отделени фекалии; да има буферно действие срещу метаболитната ацидоза, причинявана от физическата работа; да намалява вредното действие на стреса. Особено внимание при храненето на работните кучета трябва да се обърне на микроелементите (предимно цинк, желязо, мед, йод, селен) и витамините. Препоръчва се двукратно увеличение на дозите на витамин

А, D и К и трикратно – на витамин Е и тези от група B. Обикновено готовите храни съдържат достатъчно количества витамини и минерали. Храненето на ловните кучета също е от изключително важно значение за тяхната работа и издръжливост и има своята специфика. Тъй като са подложени на физическо натоварване през определено време на годината, трябва да им се осигури дажба за работа и стрес. Добре е по време на ловния сезон и 1-3 седмици преди началото му добре е да се премине към специално хранене. Честотата на хранене също е много важна. Много често при някои свръхактивни индивиди 1-2 часа след започване на лов може да се установи и хипогликемия (понижени нива на кръвната захар). Ако кучето е хранено от един до четири часа преди лова, може да се повиши нивото на инсулина и рязко да се понижи това на кръвната захар, което води до намаляване работоспособността на животните. За да се избегне това, 10-15 мин. преди началото на работата на кучетата се дава около 10% от дневната дажба и вода за пиене. След това на всеки два часа работа да се хранят със същото количество. Един до четири часа след приключване на работа се дава остатъкът от дажбата. Тренировките също са важен фактор за предотвратяване на хипогликемията. Нетренираните кучета получават почесто хипогликемия по време на работа. Полицейските кучета, кучетатаводачи на слепи и глухи хора и кучетата-пазачи също се нуждаят от правилно хранене, тъй като са под постянен стрес. Те имат нужда от храна от типа стрес/ издръжливост. Храната, която едно животно изяжда всеки ден е не помаловажна от ваксината или обезпаразитяването. От изключително значение, особено за работните кучета, е правилният режим на хранене и подборът

на храната. От 1 януари 1984г се изисква на етикета на всички храни за домашни любимци, в т. ч. кучета, да има информация за предназначението на продукта, дали е подходящ за едно или повече от следните състояния: бременност, лактация, растеж, поддържане, физически натоварвание и т. н. Днес на пазара има богат избор от готови гранулирани храни, които са балансирани и съобразени със съответните нужди на индивида Пример за такава храна е CAROCROC ENERGY 25/16 за кучета от 12-месечна до 8-годишна възраст, която е формула, съдържаща високо усвоими протеини, всички незаменими аминокиселини, мастни киселини, витамини, микро и макроелементи, което подсигурява върхова форма за кучето. CAROCROC в съотношение 25% протеин към 16% мазнини е подходяща храна за полицейски и състезателни кучета, ловни и спасителни кучета, кучета пазачи, бременни и кърмещи кучета. Съдържанието на Omеga 3 и 6-мастни киселини гарантира повишаване на имунната защита съвместно с бета глюканите, протекция на ставите, предпазване на чревната лигавицата от възпаление, здрава кожа и перфектна козина. Антиоксидантния комплекс улавя свободните радикали (една от причините за тумори) и забавя стареенето. Подходяша е и CAROCROC HIGH EHERGY 28/20. Пълноценна храна за кучета с повишени енергийни нужди – храната в съотношение 28% протеин към 20% мазнини. Д-р Моника Стефанова Доц. д-р Запрянка Шиндарска

45


ФЕСТИВАЛИ

Премиер Гастрономиче

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 6/ 2012

Тази година Премиер Лъкшъри Маунтин Ризорт стана домакин на първия Гастрономичен Фестивал, провеждащ се в гр. Банско. Най-известните и виртуозни шеф-готвачи в България се събраха на едно място, за да покажат и демонстрират своето авторско изкуство. Инициативата има сериозните амбиции да се превърне в ежегодно събитие, което да изкушава все повече и повече любители на гастрономичните изкушения. Първият изкушен беше любителят кулинар Камелия Воче, която влага страст не само в песните си, но и в кухнята. Тя радва гостите на фестивала ежедневно със стилните си и ефектни изпълнения. Преди официалния старт на Фестивала, събитието посрещна радушно приятелите си от медийния бранш. Те се впуснаха в приключението „Пътеводител на кулинарния стопаджия” разгадавайки загадки, за да стигнат до заветната цел в галактика Банска, планета Премиерния. Там целият екип от шеф-готвачи ги очакваше, за да предизвика както сетивата им, така и готварските им умения. Водеща на събитието беше Силвия Тодорова, доказан и обичан професионалист в областта на събитийния мениджмънт. На първия ден от Фестивала, освен на изкуството на Ивайло Петков и Ивайло Рангелов, гостите станаха свидетели на едно романтично и много истинско, неочаквано събитие – бизнес дама на годината 2011, Мая Цакова получи предложение за женитба от своя любим – Енчо Косев. В компанията на своите дъщери и верни приятели, Мая каза „да“. Индонезийският посланник в България и семейството му бяха официални гости в първата вечер на фестивала и подариха заедно с Виктория от

46


ен Фестивал в Банско Виктория Спа център, незабравими минути с изпълненията на индонезийки балет. Всички гости се насладиха на демонстрацията на живо, преди самата вечеря – лимонено сорбе, което беше част от десерта – шоколадов трюфел с малиново кули. Третият ден от фестивала в Банско, на който специални гости бяха семейство Барбукови, Антония Петрова, Мая Цакова и други, премина под мотото – магията на шоколада. За пореден ден топ шеф-готвачите Ради Стамболов и Сидония Радева сътвориха чудеса в ресторант Амброзия в хотел Премиер. Аромата на природата и утринната планинска мъгла се появиха на масите на гостите, успоредно с деликатно еленско бон филе с шоколадов сос. За първи път в България двамата буквално разчупиха идеята за това какъв може да бъде един шоколадов десерт. Пред любопитните погледи на гостите, големи шоколадови топки, пълни с разнообразие от ядки и сушени плодове, бяха счупени върху масите. След това изненаданите гурмани бяха поканени да хапнат десерта си директно от масата. В допълнение към вечерните изискани дегустации, сутрин децата приготвяха собственоръчно изработени захарни фигурки, а в следобените часове Ради и Сидония демонстрираха как се прави сладолед от азот. Компаниите Бибендум, Профтрейд и Катаржина предлагаха изпитващи сетивата, ароматни вина, подходящи за всяко отделно ястие. За да подготвят сетивата си за очакващото ги гастрономично изкушение, гостите имаха възможност всеки ден да опитат различните видове вина, да научат любопитни факти и да открият някои сомелиерски тайни. Като трапезна напитка, бирата също не липсваше на фестивала. Представител на родното пивоварство беше „Пиринско”, но също така гостите опитаха и известни английски бири. Преди дегустационната вечеря, екипът на Боби Паунов и Георги Георгиев демонстрира майсторството на молекулярната кухня. Гостите останаха приятно изненадани от различната текстура на трюфел с аромат на чесън, паниран с паста от маслини. Финалната вечер Жоро Иванов, президент на „Евро ток България”, и Дико Тончев задоволиха и най-изисканите вкусове с основното ястие – печени пъдпъдъци с манатарки и кестени, гарнирани с грозде, моркови и целина в портвайн сос. Барманът Васил Колев – двукратен световен шампион и десетократен национален, пристигна от Варна за да прикове погледите на всички гости с ловки

движения и невероятни комбинации на шампанско и водка „Руски сезони”. Дора Блек – изпълнителен директор на „Триумф” България и член на веригата Small luxury collection, част от която е Premier Luxury Mountain resort, предпочете майсторското изкуство на Васил пред бързите ритми на DJ Стенли. Първият Гастрономичен Фестивал в Банско премина с голям успех. Очакванията на организаторите бяха надминати. Гурме изкушенията, изтънченият аромат на виното и стилният интериор накараха гостите да се потопят в един непознат за повечето от тях свят и да почустват магията на кулинарното изкуство с всички сетива. В очакване на втория фестивал на храните през 2013г, желаем на всички гастрономично вдъхновение и позитивни емоции. Сп. „Животновъдство БГ”

47


Приемат се заявления за кандидатстване по мярка 141

48

По мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране” по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г, в момента се приемат заявления за кандидатстване. Те могат да се подават в областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, по място на извършване на инвестицията. Мярката е насочена към земеделски стопанства, които имат по-малък икономически размер, произвеждат за собствена консумация и продават част от своето производство, но едновременно с това притежават потенциал да се развият в жизнеспособни пазарно ориентирани стопанства. Временната подкрепа ще бъде предоставяна по тази мярка, за да се подпомогнат доходите на тези стопанства, които имат капацитет и желание да се преструктурират и да станат жизнеспособни. Важно е да се знае, че всички видове култури, с които стопаните могат да се регистрират като земеделски производители, могат да кандидатстват за подпомагане, включително и производителитне на тютюн. ИЗИСКВАНИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ По тази мярка могат да кандидатстват физически лица, отговарящи на следните изисквания: Да са до 60 навършени години към датата на подаване на заявлението за подпомагане; Да имат регистрирация като земеделски производители по реда на Наредба № 3 от 1999г за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, минимум 1 месец преди датата на кандидатстване; Да отглеждат най-малко два вида земеделски култури (в случай, че не се отглеждат животни) или поне един вид земеделска култура и един вид животни; Нито една от отглежданите

земеделски култури не трябва да надвишава 85% от общия икономически размер на земеделското им стопанство, като това изискване се отнася само в случаите на отглеждане на технически, етеричномаслени и медицински култури; Да обработват минимум 10 декара земя или 5 декара, ако са в необлагодетелствани райони или отглеждат трайни насаждения; Да са собственици и/или наематели и/или арендатори на земята, която е включена при определяне на изисквания минимален размер на обработваемата площ. Договорът за аренда и/или наем трябва да е с минимален срок от 5 години, считано от датата на кандидатстване; Стопанството им да е с икономически размер между 1,00 и 4,00 икономически единици; Кандидатите не трябва да са одобрявани за подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери”. Кандидатите трябва да представят бизнес план, с който да покажат какви цели си поставят за изпълнение и какво възнамеряват да извършат в стопанството си, за да постигнат тези цели. Областните офиси на Националната служба за съвети в земеделието могат да окажат неоценима помощ и напълно безплатно да изготвят бизнес план и заявление за подпомагане, които се изискват за кандидатстване. Бизнес планът трябва да покаже, че стопанството ще стане икономически жизнеспособно най-късно в края на петата година. ФИНАНСИРАНЕ Финансовата помощ по мярката е 7 500 евро, които се изплащат по 1500 евро годишно за период от максимум 5 години. Тя се предоставя за изпълнение на целите, които кандидатът си е поставил в своя бизнес план. Финансова помощ по

тази наредба се предоставя на полупазарни стопанства, за да преодолеят трудностите по посрещане на разходите, свързани с преструктурирането на тяхната земеделска дейност. Заявления за подпомагане се приемат в Областна дирекция на фонда (ОДФ) – „Отдел прилагане на схеми и мерки за подпомагане” (ОПСМП) на ДФЗ по място на извършване на инвестицията, заявление за подпомагане по образец и се прилагат съответните документи. След извършване на съответните проверки за допустимост на кандидатите и установяване на такава, на кандидатите ще бъде изплатена първата сума. За всяко следващо плащане, ползвателят трябва да подава заявка за плащане в съответната регионална Разплащателна агенция /РРА/, една година след одобрението на проекта, две години след одобрението и т.н. След изтичане на три години от одобрението на проекта, РА извършва проверка за изпълнение на целите, които кандидатът си е поставил в бизнес плана. Заложените в наредбата за мярка 141 срокове са до 4 месеца от подаване на заявлението. През първата година фондът изплаща помощта до 1 месец, а за следващите срокът е малко поголям – до 2 месеца, заради някои проверки, които се правят. Ако бенефициентът не успее да изпълни изискванията до края на третата година, помощта се прекратява, но получените до момента пари не се връщат. В началото проверки се правят административно, само на документите и на това, което е посочено в бизнес плана и в заявлението за подпомагане. Ако от ДФ „Земеделие” имат някакви съмнения, могат да правят и проверки на място, но проверките за изпълнение на заложените цели в бизнес плана се правят в края на третата година.


ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ ЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

МОДЕРНО ЗЕМЕДЕЛИЕ С ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ

Земеделците могат да получат финансиране за преструктуриране на малки и средни стопанства С Мярка 141 “Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране” за подобряване на конкурентноспособността на Вашето малко или средно стопанство можете да получите 7500 евро за петгодишен период. Безплатни консултации как да стане това - в офисите на Националната служба за съвети в земеделието и МЗХ.

enrd.ec.europa.eu

МИнИСтЕРСтВО на ЗЕМЕдЕлИЕтО И хРанИтЕ

Програма за развитие на селските райони (2007-2013)

Допълнителна информация и помощ можете да получите на www.prsr.government.bg

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони: “Европа инвестира в селските райони”



Millions discover their favorite reads on issuu every month.

Give your content the digital home it deserves. Get it to any device in seconds.