Page 1

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

3/2014

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

Поръчайте своя Horn‘Up! За контакти: тел. 02/956 54 07; моб. 0888 607 998 www.oralo.bg


Titan Machinery Bulgaria Две години от създаването на дружеството в рамките Две години от създаването си отбеляза българо-американското дружество Titan Machinery Bulgaria. Събитието беше отбелязано с пресконференция и коктейл в рамките на изложението АГРА 2014. „За този период отчитаме много положителни тенденции в бизнеса, усъвършенстваме се, предлагаме нови технологични линии, стартирахме бизнес с употребявани машини, имаме промени в ръководството на компанията“, така Румен Лазаров, член на Борда на директорите на Titan Machinery Bulgaria, накратко обобщи постигнатото през тези години. Григор Статев, зам.-изпълнителен директор, също направи равносметка: присъствието на Titan Machinery Bulgaria на българския пазар е белязано с професионализъм, доверие, традиции в земеделието, сигурно бъдеще. Какво е постигнато

Annaburger | Силажно ремарке Multilandplus

Case IH | RB - Фиксирана камера


на Агра 2014 през миналата година – откриване на нова база в Русе, разширяване на екипа, утвърждаване на бранда Titan Machinery Bulgaria, осигуряване на повече налични машини, качеството на обслужване е станало още по-добро. През 2014г предстои разширяване на портфолиото с продукти, като акцент ще бъде поставен върху нови технологични линии при машините за животновъдството, лозаро-винарството, зеленчукопроизводството и оризопроизводството. Специален гост беше Андреас Клаузер, Президент и Изп. директор на Case IH за Европа, мениджър за Африка и Близкия Изток на CNH Industrial. „Няма съмнение, че Titan Machinery Bulgaria е най-големият дилър на земеделско оборудване във вашата страна. Ценя ентусиазма на Румен Лазаров, както и неговия подход за пра-

Merlo | P 28.8 L

вене на бизнес на високи обороти. Пожелавам растеж и още дълги години в бизнеса“, заяви г-н Клаузер. На пресконференцията присъстваха представители на всички фирми, с които дружеството си партнира. Те изнесоха презентации за новостите при земеделското оборудване. На впечатляващия си щанд Titan Machinery Bulgaria показа новости от своите партньори с акцент на тракторите CASE IH от серията Maxxum EP и Magnum CVX, 12-редовата сеялка Tempo R на Vaderstad, концепцията IM Farming на Kverneland Group, която получи приз за иновации от Международния панаир в Пловдив, прикачен инвентар Salford, системи за пръскане Tecnoma, ремаркета Annaburger, оборудване за животновъдство с марките Lely и Faresin, както и телескопичните товарачи Merlo.

www.titanmachinery.bg

Case IH | Farmall - A


Съдържание Позиция Състояние и тенденции в развитието на животновъдството в света. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3 Породи Породи кози за мляко . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7 Причини за преустановяване отглеждането на отечествените породи свине. . . . . . . . . . . . . . . . . 10 Икономически параметри Анализ на критичния обем на приходите във фермата.12 Хранене Хранене на бременни, високо млечни и месодайни овце. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13 БАБХ Практическо ръководство за потребителя. . . . . . . . . 21 Фуражи Фуражен потенциал на едногодишните бобови треви в България. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 24 Експерти Свиневъдството – отражение на икономическото състояние на държавата. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 27 Отглеждане на охлюви по биологичен начин . . . . . . 29 Биологичното пчеларство – добра алтернатива на конвенционалното. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 32 Ветеринарни съвети Как да храним нашите домашни любимци – котките?.34 Актуално Новини от МЗХ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37 Titan Machinery на АГРА 2014 в Пловдив. . . . . . . . . 38 Библиотека Животновъдство Говедовъдство, брой 17: Технология на биологичното месодайно говедовъдство. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 41 Цена: 5,00лв. ISSN 2367-5047 София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: Красимир Петков Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев, Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска, Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков, Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

2

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ, АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ


ПОЗИЦИЯ

Състояние и тенденции в развитието на животновъдството в света Проф. дсн Алекси Стойков, Гл. ас. д-р Красимира Аврамова Аграрен университет, Пловдив

BG

протичане на жизненоважни процеси в него и витамини, с важно физиологично значение за регулиране на жизнените процеси и обмяната на веществата. Други продукти (вълна, кожи, мас, кости, пух, жлези с вътрешна секреция и др.) са естествена и незаменима суровина в текстилната, кожарската, фармацевтичната, козметичната и други видове промишленост. Желатинът (получен от хидролизата на колагена от животински кости и хрущяли) е широко застъпен в кулинарията продукт – в сладкарството и месната промишленост. Като хранителна добавка с номер Е 441 се използва още във винарството, фармацевтиката, козметиката и т.н. Сапунената промишленост е немислима без животински мазнини. Преработени различни животински отпадъци се използват за храна на домашни любимци. Оборският тор от животните се използва за наторяване на почвата, подобряване на нейната структура и увеличаване на добивите. По данни на Агенцията за опазване на околната среда в Дания (2009), независимо от използването на изкуствени торове и пестициди растениевъдната продукция през последните 10 години е намаляла с около 2,5%. Същевременно негативното им въздействие върху здравето и околната среда нараства многократно. Понастоящем животът ни е съпътстван с много алергии, които са в резултат на силното присъствие на химикалите в заобикалящата ни среда. Селскостопанските животни използват най-добре естествените природни ресурси (пасища), отпадъци от хранително вкусовата, маслодобивната, пивоварната и др. промишлености, като се получава ценна и евтина животинска продукция. Заедно с дивите животни се определят като естествена лаборатория, в която в резултат на сложни физиологични процеси се извършва конверсия на неядими от човека храни в продукти с ядими висококачествени белтъчини. Такива са фуражите от естествените пасища, непреработените растениевъдни отпадъци (стърнища, слама, царевичак),

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 3/ 2014

Селскостопанските животни допринасят по много и различни начини за устойчивото развитие на човечеството. Ролята на животновъдството в осигуряване на храна и суровини за хранителновкусовата и леката промишленост постоянно се увеличава. По данни на ФАО от 1967г, производство на птици в света се е увеличило със 700%, на яйца – с 350%, на свинско месо – с 290%, на овче и козе месо – с 200%, на говеждо месо (включително и биволско месо) – със 180%, на мляко – със 180%. Благодарение на животновъдството населението на света разполага с 13% от потреблението на калории, а в развитите страни цифрата е над 20%. То също осигурява 28% от консумацията на протеини (в развитите страни – около 48%). В публикувания обзор на ФАО „Животновъдството – 2011” се отбелязва, че очакваното увеличение на населението в света означава потреблението на животински протеини да се увеличи до 2050г с две трети (70%). Консумацията на месо ще се увеличи със 75%, а потреблението на млечни продукти – с 60%. Особено бързо потреблението на месо и млечни продукти ще нарасне в големите градове (мегаполисите). Потребностите ще се удовлетворяват чрез развитие на големи животновъдни ферми и интензивното производство на базата на съвременни технологии с пълна механизация и автоматизация на производствените процеси и използване на усъвършенствани породи и хибриди видове животни. Докато в растенията и в растителните храни общото количество на протеините е около 60-90%, в продуктите от животински произход е над 90%. При това растителните протеини са с по-ниска смилаемост и са по-непълноценни в сравнение с животинските, поради отсъствието на повечето незаменими аминокиселини, решаващи за нормалното функциониране на човешкия организъм. Продукцията от животновъдството е ценна и затова, защото съдържа минерални вещества (макро- и микроелементи), необходими както за изграждането на човешкия организъм, така и за

3


4

преработените растениевъдни и животински отпадъци (трици, шротове, меласа, пивоварна каша, суроватка, цвик, рибно брашно и др.). Големите ферми имат съществено предимство в използването на терена за строителство, в капиталовложенията с машини и съоръжения и в крайна сметка със себестойността на получаваната продукция. Същевременно, промишленото животновъдство въздейства негативно върху околното среда, намалява биоразнообразието поради унищожаване на местни породи за сметка на високопродуктивни породи и хибриди с преходно значение. Алтернатива на индустриалното е биологичното животновъдство, при което е сведено до минимум човешкото въздействие върху околната среда, като животните се отглеждат по естествен, близък до природата начин. В световен мащаб биологичното отглеждане на селскостопанските животни намира все повече привърженици, поради което бързо се разраства. Говедовъдството е основен отрасъл на животновъдството, който произвежда над 80% от млякото и над 22% от месото в света. Броят на говедата е около 1,4 милиарда, разпределени по континенти както следва: Азия – 432 млн. бр., Америка – 280 млн., Африка – 275 млн., Европа – 125 млн. и Австралия и Океания – 40 млн. броя.

През последните години се наблюдава драстично увеличаване на продуктивността на животните. В Европа само за период от 50 години, средната млечност на кравите се повишила от 2 300 на 5 200кг годишно, а за последните 10 години млечността е нараствала с 1100кг на крава (+36%). Най-високопродуктивните крави за 365 дни продуцират над 30 000кг мляко. В САЩ средната лактационна млечност на кравите е 8270кг, или с 18% повече от преди едно десетилетие. Кравите в Израел са с най-висока млечна продуктивност в света – средно 12000-13000кг за лактация. Освен с развитието на генетиката, селекцията и хранене на животните, главната причина за високата млечност е масовото отглеждане на Черношареното говедо (с над 70% относителен дял в света). В месодайното говедовъдство се отглеждат породи (Шортхорн, Херефорд, Белгийско синьо говедо и др.), с рандеман при клане – 70% и с данни от кланична преценка: 80% – месо; 14% – кости; 6% – лой. Биволовъдството представлява около 3,5% от млякото и 1,25% от месото, произвеждано в света. На планетата се отглеждат около 195 млн. бивола, като основаната част от тях (97%) се отглеждат в Азия (Индия, Китай, Виетнам, Индонезия), в Африка (2%), главно в Египет и в Южна Америка (0,8%). В Европа се отглеждат около 320 хил. бивола, главно в страни-


те от средиземноморския басейн – Италия, Албания, Босна и Херцеговина, България, Румъния и Сърбия. През последните години към биволовъдството се проявява засилен интерес в Европа, особено след появата на болестта „Луда крава”. В Англия след 7 века отсъствие биволът отново започна да се отглежда. В Германия, Франция, Дания и др. страни се изграждат ферми за екстензивно и екологично отглеждане на биволи. Основните причини за голямото търсене u разпространение на биволите през последните години са: • По-непретенциозни са към условията на отглеждане и по-добре усвояват грубите и малоценните фуражи в сравнение с говедата; • Отглеждат се с еднакъв успех при екстензивни (традиционни) и промишлени условия; • Много по-устойчиви са на болести, характерни за говедата (туберкулоза, пироплазмоза, бруцелоза, левкоза и др.); • Не боледуват от болестта „Луда крава”; • Биволското мляко е устойчиво на радиоактивно влияние /видно от данните след аварията в Чернобилската атомна централа/, което го прави „стратегически продукт” при евентуална радиоактивна обстановка. Овцете са най-разпространените домашни животни на планетата. Това се дължи на много добрата им аклиматизационна способност и на разнообразието на получаваната продукция от мляко и месо, както и отпадъчни продукти, които намират приложение в различни сфери на човешката дейност. По данни на ФАО /2010/ в света се отглеждат над 1,100 млрд. овце, чието разпределение по континенти е следното: Австралия и Нова Зеландия (7,0%), Азия (42,0%), Африка (30,0%), Европа (12,0%), Северна Америка (1,0%) и Южна Америка (8,0%). Млечното овцевъдство се базира на основата на Източнофризийска овца, с млечност от 500 до 700л и породата Аваси, чиято млечност в Израел достига до 400-500л на лактация. На този етап най-добрите специализирани породи за месо са Ил дьо Франс, Мутон – Шароле, Суфолк и др., при които на 100-дневна възраст агнетата достигат около 40кг жива маса с висок кланичен рандеман (над 55%). В света се отглеждат 925 млн. кози, разпределени по континенти както следва: Азия (60%), Африка (34%), Европа (2%), Южна Америка (3%), Австралия и Северна Америка (по 0,5%). През последните години се наблюдава тенденция за постоянно нарастване броя на козите в Азия и Африка и запазване на поголовието в останалите континенти. Най-голям производител на козе мляко в света е Индия (36%) от производството в Азия. В Европа най-добре е развито козевъдството във Франция, Испания и Гърция. Висо-

копродуктивни кози с над 1000 литра мляко за година се отглеждат в Холандия, Норвегия, Англия и Германия. Свиневъдството е един от най-динамичните отрасли на животновъдството, който осигурява 40% от общото производство на месо в света. По данни на ФАО, броят на свинете в света през 2012г е 1 100 000 хил., или съответно с 32% повече от този през 1990г и съответно с 12,5% от 2000г. Прогнозните данни показват, че до 2018г общият брой на свинете в света ще достигне 1 210 000 хил. През последните години силно нараства броят на свинете в Латинска Америка (предимно в Бразилия, Мексико и Аржентина), което се дължи основно на евтината работна сила и на изхранването предимно на генно модифицирани фуражи. Впечатляващ е ръстът на свинете в Азия (32,05%) – особено в Китай (над 35,40%), вследствие на големите успехи в икономиката и социалното развитие на тази страна. В Северна Америка, където царевицата и соята са почти 100% генно модифицирани, броят на свинете до 2018г ще нарасне с около 14,4%. В Европа броят на свинете нараства средногодишно с около 1%. През периода 1900-2010г производството на свинско месо в света е нараснало от 70 000 на 107  260 хил. тона, или средно годишно – с 2.80%. Същевременно броя на свинете не нараства с такова темпо. Това се дължи на новите биологични технологии, разкриването на функциите на генома върху продуктивните признаци и имунитета на животните, на факторите във връзка с комфорта и хуманното отношение при отглеждането им, трансфер на ембриони, вкарването на гени от високо плодовитите китайски породи и др. По данни на Американския статистически институт консумацията на свинско месо до 2020г ще се увеличи с 44%. То е и ще бъде най-консумираният вид месо в света (около 40%) от всички произвеждани меса. Днес обикновеният човек в индустриалния свят консумира по 80кг месо годишно, докато в развиващите се страни това количество е около 30кг. В ЕС делът на свинското месо от общо консумираното месо е около 47%, птиче – 25%, говеждо и телешкото – 18%, от други видове (риба, кози, зайци, коне, щрауси) – 10%. Селскостопански птици се отглеждат във всички климатични зони на света, поради липсата на религиозни и други ограничения при консумацията на птиче месо и яйца и изключително голямото разнообразие на продукти с тяхно участие в прясно и замразено, в готово и полуготово състояние. Декоративните и борцовите птици предоставят разнообразна туристическа и спортна атракция на милиони природолюбители по света. Високата продуктивност на отделните видове птици и приспособеността им към промишлено

5


6

отглеждане са предпоставка за непрекъснато нарастване на птицевъдното производство, с оглед изхранването на населението в световен мащаб. Прогресът в продуктивността на пилетата бройлери (млади пилета) е впечатляващ. Угояването им от 3-4 месеца в миналото е сведен сега до 35-40 дни. През последните години световното производство на птиче месо надхвърля 100 млн. тона (32% от всички меса) и прогнозите са, че годишно ще продължава да расте с 2,3 на сто. Структурата на световния добив на птиче месо е: 86% пилета и кокошки, 5,5% пуйки, 4,5% патици и 3% гъски. След тях се нарежда месото от токачки, фазани, щрауси и други слабо застъпени птици. В страните от ЕС този дял е само 15,4%, в САЩ – 31,7%, в Бразилия – 29,5%, в Китай – 15,8%. Годишната консумация на птиче месо в света средно на човек от населението е 12,5кг, в ЕС – 23,5кг, а в България – 17,0кг. Най-много птиче месо се консумира в Обединените арабски емирства (предимно внос), следвани от САЩ, Бразилия, Великобритания, Унгария, Чехия и др. основно собствено производство. Птичето месо, особено бялото, е много висококачествено. То е богато на белтъчини и е бедно на мазнини, поради което е много подходящо за здравословно хранене. Съвкупността от ценните хранителни (биологична пълноценност), вкусови качества на птичето месо (нежност, сочност, вкус, аромат) и сравнително евтиния начин на производство, му определят основна роля в хранителния режим на човечеството. Месото на патиците има вкус на дивечово и се търси в много страни. Единствено от птиците се получават яйца. За едно денонощие яйценосните хибриди снасят по едно яйце, като селекцията е насочена към удължаване периода на носливост от 12-14 до повече от 20 месеца. В света се произвеждат близо 70 млн. тона яйца, като над 30% от това производство се осъществява в Азия. В страните от Европейския съюз се произвеждат около 11% от световния добив на яйца, в Китай – 45%, в САЩ – 8%, в Япония – 4% и в Русия – 3%. Консумацията на яйца средно на глава от населението е около 10кг, или 160 броя. Най-висока е в Северна Америка – около 15кг, или над 240 яйца, а най-ниска в Африка – 2,3кг, или под 40 яйца на човек. Те съдържат много полезни за човешкия организъм хранителни вещества – протеини, въглехидрати, мазнини, витамини, минерални вещества и др. Това е така, защото биологичната роля на яйцето е да възпроизвежда птичия организъм и да му осигури нормален растеж и развитие. От незапомнени времена уголемения гъши и патешки (втлъстен) черен дроб е култов деликатес във Франция и други страни.

Много ценни за човека са и съпътстващите продукти като пера и пух, черупки, птичи тор, кожа (от щраусите) и др., от които финансовите приходи на фермерите мога да се увеличат с до 10%. Тенденциите при отделните видове животни показват, че животновъдството и в бъдеще ще продължава да играе съществена роля при изхранването на хората по света. Увеличаването на продуктивността на селскостопанските животни се дължи на многобройни фактори, по-важните от които са: • Картирането на генома на провеждане на селекцията на генно ниво в програмите за създаване на нови породи и линии и усъвършенстване на съществуващите. В птицевъдството и свиневъдството се наблюдава невиждана до сега глобализация в селекцията и производството на разплоден материал, позволяващ създаването на изключително високопродуктивни хибриди. Например сега както в бройлерното, така и в яйценосното направление само по две фирми са основните дистрибутори на разплоден материал в световен мащаб. Предвижда се след няколко години със свиневъден бизнес да се занимават не повече от 10 фирми. За съжаление съвременна едромащабна селекция се ръководи методично от шепа високо квалифицирани специалисти (предимно математици), които не работят непосредствено с животните, а основният контингент, които ги отглежда е просто изпълнител, без каквото и да е отношение към промените в биологията на поверените му животни и тяхната съдба. • Успоредно с развитието на селекцията, постоянно се усъвършенстват технологиите на отглеждане и системите на хранене на селскостопанските животни. В днешно време 1 работник отглежда хиляди птици и прасета, в условията на напълно автоматизирани процеси на хранене, поене и контролиран микроклимат. • В напредналите в индустриално отношение страни кравите се доят от роботи (в отсъствието на човек), които отчитат фермата производител, номера на всяко животно, количеството добито мляко в астрономическо време (година, дата, час и секунди). Отчита се още маслеността и здравословния статус на млякото. Животните пасат в пасища, оградени от електропастири, хранят се по норми с електронни чипове и т.н. Би могло да се заключи, че основен двигател на прогресивното развитие на световното животновъдство е бързото и масово внедряване на научните постижения във всички направления – генетиката и селекцията, технологията, храненето, техниката, здравеопазването, дълбочинната преработка и организацията на производството.


ПОРОДИ

Породи кози за мляко Сийка Иливанова, доц. д-р Пенко Зунев, Деан Живков Съществуват много породи кози, които се различават, както по външни признаци, така и по продуктивност. В нашата страна най-широко разпространение имат местните кози и техните кръстоски предимно със Саанската коза. Саанска коза (Saanen) Саанската коза е създадена преди два века в Швейцария. Тя е продукт не само на благоприятни условия, но и на продължителна и целенасочена селекционна работа. Животните от саанската порода са едри. Те са с чисто бял цвят. Вимето и конусообразните цицки са добре развити. Саанските кози са едни от най-едрите. Средната маса на саанските кози е 50-60кг, на пърчовете – 80-100кг. Средната млечност на саанската коза е висока и варира от 600 до 800л, като от отделни животни се получават 10001200л. Рекордната млечност за тази порода козие е 2482л за лактация. Саанската коза се отличава с висока плодовитост и скорозрелост. От 100 кози се получават 160-170 ярета, често 200-250, а дори и повече ярета. При подобро хранене животните може да се заплождат на 10-12-месечна възраст.

(Anglo-Nubian) направление за която е създапрез 1870г от

BG

Англо-нубийска Порода кози с мляко и месо, дена в Англия

кръстосването на стари английски породи с кози от Африка и Индия. Имат две отличаващи ги от останалите породи черти – дълги увиснали уши и орловият нос, който е подчертано изпъкнал „римски”. Козите имат дълго дълбоко тяло и изправена „горда” позиция на тялото. Животните са с добри телесни форми и със здрава костна система, с къса, гладка като коприна козина. Елегантна глава  с плоски ноздри. Широк, добре оформен и развит гръден кош. Крака – силни и прави. Цветът на козината варира като преобладават черни, жълтокафя-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 3/ 2014

Тогенбургска коза (Toggenburg) Тогенбургската коза е по-дребна от саанската, но и тя се отличава с висока продуктивност. Космената є покривка има пепелявосив до тъмнокафяв цвят. Характерна особеност на животните от тогенбургската порода са двете бели линии от двете страни на лицето, светлите уши и млечно огледало и белите долни части на крайниците. Козите тежат 45-50кг, а пръчовете – 7075кг.

Млечната продуктивност на тогенбургската коза се колебае в границите от 400 до 1000л, а плодовитостта е около 200%. Тази порода също е създадена в Швейцария, но е по-пригодна за отглеждане в планинските и полупланинските райони. В нашата страна са внесени ограничен брой животни от нея и при кръстосването с местни планински кози са получени добри резултати.

7


реса към породата в цял свят.

8

ви, шарени и др. Средната височина за пръчовете 91см, а за козите – 81см. Вимето е добре развито. Англо-нубийските кози са едни от най-едрите. Средната маса на майките е 65-80кг (до110), на пръчовете 90-110кг (до140). Плодовитостта е много добра, козите раждат по 2-3, а при добро хранене и гледане и по 4 козлета. Млечността им не е като при швейцарските, но млякото им е

с по-висока масленост (4.5%) и по-високо съдържание (3,51%) на протеини. Контролирани стада дават добиви от 1100-1200 и повече килограми мляко. Найвисокият официално постигнат годишен добив е 2531кг, а за 24-часов надой възлиза на 8,25кг мляко. Кръстоските притежават голям капацитет за адаптиране при погорещ климат, както и увеличаване на добивите им от месо и мляко, което е повишило инте-

Местни кози за мляко Разпространени са в цялата страна. Като продукт на естествените и стопанските условия в нашата страна, те са много добре приспособени към тях. В следствие на хетерогенния си произход без системен отбор и подбор при развъждането, те са твърде разнообразни и нямат ясно изразен породен тип. Местните кози имат правилно и хармонично телосложение с права гръбна линия и добре развит гръден кош. Крупата е средно дълга и широка, заострена, свлечена и слабо замускулена. Краката са силни, с правилна постановка и здрави копита, коремът е обемист, но увиснал. Цветът на космената покривка е различен: черен, кафяв, сивобял, но се срещат и пъстроцветни кози. Средната млечност на местните кози за 240 дни лактационен период е 330кг с 4,24% масленост на млякото, 43кг живо тегло и 44,73% кланично тегло. От местните кози се получава средно и по 0,350кг настригана козина за година. С напластяването на повече кръв от породите кози за мляко ББМ, Саанска и др. се увеличават млечността и теглото на кръстоските. Необходимо е примитивното и нископродуктивно козевъдство да се трансформира във високопродуктвно и културно, което е напълно съвместимо с културното горско отглеждане и носи два пъти и повече приходи. Българска бяла млечна коза Работата по създаване на специализирана българска млечна коза започва през 1951г в ИПЗЖ в гр. Троян. Развъдната цел е да се създадат скорозрели, средно големи, плодовити, здрави, добре оползотворяващи фуражите и устойчиви на неблагоприятни условия и болести животни. Породата, за разлика от други български автохтонни,


Таблица БМК Базисна информация Произход

България

Методи и условия на създаване

Създадена е чрез кръстосване на местните кози със саански и саанизирани пръчове от Швейцария, Чехословакия, Германия

Година на признаване на породата

1990г

Основен ареал

цялата страна

Стопанско използване

Мляко и месо

Развъден статус Име на развъдната организация

Асоциация за развъждане на млечни породи кози

Под селекционен контрол

• кози, брой: 3654 • пръчове, брой: 23 • стада, брой: 28

е незастрашена от изчезване според данни на ИСРЖ.

Таблица БМК. Екстериорни особености: Цвят

• тяло: Бяло • лице: Бяло • крака: Бели

Основни екстериорни измервания Жива маса, кг

• кози-майки: 50-60 • пръчове: 70-80 • при раждане: 3,2-3,3

Продуктивност Млечност, кг

• лактационна: 600-800 • дойна: 500-550

Месна продуктивност

• Среден дневен прираст, г (ярета на 4-5 мес. възраст): 155-250 • Кланичен рандеман, %: 51-53 • Разход на фураж за кг прираст, КЕ: 5,2-7,2

Репродукция и използване

Биологична плодовитост, %: 170-200 Продължителност на използване, год: 8-10

Описание на породата 1. Екстериорни особености Животните са средно едри, приземни, с удължено и хармонично тяло, с здрава костна система и добре развита мускулатура. Главата е суха, удължена, с права или слабо вдадена профилна линия. Ушите са средно дълги, слабо окосмени, насочени встрани и напред. Очите са големи и светли. Шията е дълга, плоска и към тялото се разширява, а при пръчовете е по-къса и обрасла с по-дълга козина. Холката е добре очертана, гърбът и поясницата са дълги, прави и умерено широки. Гърдите са дълбоки и широки, а крупата дълга и широка. Крайниците са добре развити, здрави и правилно поставени, със здрави светложълти копита. Вимето е добре развито, голямо, полукълбовидно, здраво прикрепено на широка основа към корема. Цицките са съразмерни, средно дълги и леко издадени напред. Формата на вимето отговаря на изискванията за машинно доене. И при двата пола се срещат рогати и безроги животни. Козината е гъста, плътно прилепнала, с по-голяма дължина в сравнение с чистопородните Саански кози. Породата е сравнително устойчива на неблагоприятните природоклиматични условия.

9


ПОРОДИ

Причини за преустановяване отглеждането на отечествените породи свине

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3/ 2014

Алекси Стойков, Десислава Дерменджиева Аграрен университет, Пловдив

10

Прегледът на специализираната литература ни дава основание да очертаем 3 съществени причини за преустановяване отглеждането на българските породи свине (изключение прави Източнобалканската свиня). Първата причина е масовото прилагане на промишленото кръстосване в свиневъдството след 50-те години на м.в. За целите на промишленото кръстосване през различни периоди са внасяни свине от породите Тамворт, Корнвал, Беркшир, Миргородска, Украинска степна бяла, които не са оставили следа в българското свиневъдство. През 1955г държавата възлага внедряването на промишленото кръстосване на свинете в страната на Районния Институт по животновъдство в Шумен, които през 1962г се специализира като Институт по свиневъдство с национално значение. Целта е в практиката да се използват проучени схеми с доказани предимства на базата на наличния по това време генофонд по окръзи и географски региони. Първите данни от изпитани схеми на промишлени кръстоски са между примитивните и преходните наши породи. Василев (1961) проучва ефекта от промишленото кръстосване на Пъстрата Дерманска свиня с нерези от Българската бяла порода. Георгиев и Бенков (1964) изследват две кръстоски на Източнобалканската свиня с нерези от Бялата българска порода и Мангалицата. Приложимостта им в практиката е била ограничена, поради незначителното превъзходство на кръстоските над примитивните изходни чисти породи. Незадоволителните резултати от кръстосването само на местни породи свине е мотивирало държавата да внесе над 2000 броя свине за времето от 1946 до 1972г. През периодът 1946-1955г от бившия СССР се внасят голям брой разплодни животни от породата Голяма бяла в Добруджа, където започва бурно развитие на свиневъдството, поради голямото производство на зърно. Положителните резултати от кръстосването на Българската бяла свиня с нерези от породата Голяма бяла са предпоставка за внос на ремонтни

свине и нерези от Полша, Унгария, Чехословакия, Швеция и др. страни. През 1958г е поставено началото на създаването на чистопородни стада от Голяма бяла с полски произход в Института по свиневъдство в Шумен, както и в „Кабиюк”, Шуменско, което и сега съществува в твърде ограничен размер в чисто състояние. С внос на Голяма бяла от Швеция през 1960г е сформирано чистопородно стадо в Опитната станция по семепроизводство в Айтос, което се поддържаше на добро племенно ниво до 1990г. С цел подобряване кланичната стойност на трупа и качеството на месото на угоените свине от 1952 до 1972г са внасяни племенни свине от породите Ландрас, Пиетрен, Хемпшир, Дюрок и др. Димов и кол. (1967) съобщават, че кръстоските са имали по-голяма жизненост и прираст по-висок с 10%, отколкото на прасетата от породата Българска бяла. По отношение на кланичните качества, кръстоските имат по-високи показатели в сравнение с прасетата от майчината порода и почти се изравняват с прасетата от бащината. Кръстосването на свине-майки от породата Българска бяла с нерези Голяма бяла или Ландрас води до повишаване на плодовитостта с 3,711,6% и до увеличаване на теглото на прасетата при отбиване с 6% в сравнение с майчината порода. При угоителните и кланичните качества кръстоските заемат интермедиерно положение. От 1962 до 1970г в Института по свиневъдство в Шумен са проучени десетки схеми на кръстосване с две, три и четири породи, с цел масово внедряване на най-добрите комбинации в производството. Схемите са конкретизирани по окръзи, съобразено е наличието на изходните породи, фуражните източници, прилаганите технологии и др. Контролът и методичното ръководство за спазване на схемите на кръстосване е възложен на отделите по свиневъдство към Окръжните селекционни центрове. Масовото прилагане на промишленото кръстосване в свиневъдството след 1950г у нас доведе до ликвидирането на местната клепоуха свиня,


мангалицата и пъстрата дерманска свиня като национален генофонд. Втората причина за ликвидирането на отечествените породи свине е внедряването на хибридизацията в свиневъдството в страната, със закупуването на лиценз за производство на хибриди свине от Англия за около 3 млн. щатски долара. За времето от 1973 до 1975г в страната са внесени над 7000 чистопородни животни (по равен брой от породите Английска голяма бяла и Английски ландрас), които превъзхождаха по брой чувствително останалите породи и даваха облика на българското свиневъдство до 2000г. До 1985г с тяхно участие в Института по свиневъдство в Шумен са създадени две нови български породи свине – Дунавска бяла (синтетична) и Ландрас СН (специализирана бащина линия) и три хибридни форми – Шумен 1, Шумен 2 и Плевен 1. Цялостната дейност по хибридизацията в промишлени условия беше поставена на научна основа и се ръководеше от НПО по свиневъдство в Шумен (създадено на база Института по свиневъдство). Селекционната работа се осъществяваше в 2 отдела – към Програмата за хибридизация по лиценза от Англия и отдел „Племенно дело” за останалите породи свине, обособен по късно като Главна инспекция по свиневъдство, просъществувала до 1990г и в последствие преминала към Националния център за селекция и репродукция в животновъдството – София. До признаването на Дунавската бяла и Българския Ландрас СН (1985г) основните породи свине в страната са Английските Голяма бяла и Ландрас, в по-ограничен размер – Шведска и Полска голяма бяла и в много ограничен – Дюрок, Хемпшир и Белгийски ландрас. В края на 90-те години новите породи Дунавска бяла и Ландрас СН заемат съответно второ място с 20% и пето място с 10% в породната структура на свинете у нас. С внедряването на хибридизацията при промишлени условия в страната, Българската бяла свиня драстично намалява до 7,2% (1975г) и до края на 70-те години е заличена от регистрите на националния племенен фонд. Третата причина е тоталното изместване на свинете в страната, отглеждани до 2000г с внос на

хибриди от световноизвестните фирми Dan Bred – Дания, PIC – Англия, Topics – Холандия и др. Тези фирми разполагат с мощни генетични центрове за усъвършенстване и създаване на нови линии и хибриди свине с изключителни растежни способности и високо съдържание на постно месо в трупа. В резултат на това и на повишеното предкланично тегло се наблюдава изпреварващо производство на свинско месо, в сравнение с броя на свинете в световен мащаб. Интересен факт е, че в условията на жестоката пазарна конкуренция много от известните свиневъдни фирми се кооперират в областта на научните изследвания. Например DanBred работи съвместно с генетичния център в гр. Онтарио в Канада и с фирмата Dalland, с над 40-годишна практика в селекцията. Френски фирми използват китайски многоплодни свине в селекционните си програми, както и SPF метод (раждане на прасетата с цезарово сечение), за избягване на специфични заболявания, характерни при нормалните раждания. Английската фирма Cotswold ежегодно изразходва милиони лири за научни изследвания (от генните маркери до клонирането) и е в контакт с колежа в гр. Кент към Университета в Лондон, с Институтите в Небраска и Айова /САЩ/, Глазгоу /Шотландия/ и Манитоба /Канада/. Фирмата планира сътрудничество с научни звена в Германия, Испания, Франция и страни от Далечния изток /главно с Китай и Япония/ в областта на генетичните подобрения и подобряване здравословното състояние на животните на биологична основа. Основните параметри, които притежават свинете в страните от Европейския съюз са над 24 отбити прасета от свиня-майка за една година, под 2,8кг разход на фураж за 1кг прираст в угояване и над 60% постно месо в трупа. Дългогодишните цели са 27-30 отбити прасенца и над 26,5 реализирани от свиня-майка годишно, с над 2,6кг разход на фураж за 1кг прираст. Всичко това доведе до преустановяване на развъждането на Българския ландрас СН и силно ограничаване на размера на Дунавската бяла и на новата синтетична линия Силистра, чиито преходен период се очаква да приключи в близко бъдеще.

11


ИКОНОМИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ БРОЙ 3/ 2014 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 12

Анализ на критичния обем на приходите във фермата ОССЗ, Велико Търново Целта на този вид анализ е да се определи критичният обем на приходите от реализираната продукция, под който фермата ще формира загуба. С други думи казано, фермерът трябва, преди да започне своята дейност, да определи колко трябва да произведе и реализира на пазара, за да бъде на печалба неговата ферма. Критичен е този обем от приходи, при който печалбата е равна на нула, т.е. приходите са равни на разходите. Това условие се изразява математически така: Критично ниво на продажбите = Постоянни разходи + Променливи разходи В същото време критичният размер на конкретното производство може да се определи според прага на рентабилност: Ефективен размер продукция = Постоянни разходи / Цена на единица продукт - Променливи разходи за единица продукт За добро изясняване на проблема с анализа на критичния обем на приходите може да бъдат представени следните примери: ПРИМЕР 1. АНАЛИЗ НА КРИТИЧНИЯ ОБЕМ НА ПРИХОДИТЕ В ОВЦЕВЪДНА ФЕРМА. Постоянните разходи в една овцеферма с 800 броя овце са 44 250 лева годишно. Това са разходите за труд, социални осигуровки, амортизации, наеми, застраховки, главници, лихви и др. Променливите разходи за отглеждането на агнетата включват: фуражи за изхранването на агнетата, горива и смазочни материали, електроенергия, вода, медикаменти и възлизат на 13800 лева. При добив от 15000кг/ж.т. годишно можем да изчислим, че променливите разходи за единица продукт

ще бъдат 0,92 лева. Ако месото се реализира на цена 3,70 лева кг/ж.т. можем да изчислим, че: Ефективен размер продукция = 44 250/3,70 - 0,92 = 15 917кг При цена на реализация от 3,80 лв./кг.ж.т ще имаме: Ефективен размер продукция = 44 250/3,80 - 0,92 = 15 364кг. От направените изчисления се вижда, че за да бъде на печалба фермата, годишното производство трябва да бъде 15 917 или 15 364кг ж.т. съответно при цени 3,70 и 3,80 лв./кг ж.т. продукция. ПРИМЕР 2. АНАЛИЗ НА КРИТИЧНИЯ ОБЕМ НА ПРИХОДИТЕ ПРИ ПРОИЗВОДСТВО НА СЛЪНЧОГЛЕД. Ако постоянните разходи за производство на слънчоглед на 1000дка възлизат на 7600 лева, променливите разходи – на 51 700 лева, то променливите разходи за единица продукт ще бъдат 287 лв./тон. При цена от 360 лв./тон изчисленията ще бъдат следните: Ефективен размер = 7600/360 - 287 = 104 тона или 104кг/ дка. При цена на реализация от 380 лв./тон ще имаме следните изчисления: Ефективен размер продукция = 7600/380 - 287 = 81т или 81кг/дка. От изчисленията може да се направи извода, че стопанствата при тези цени и разходи трябва да произведе поне 104 или съответно 81кг/дка, за да излезе на печалба. При така извършените изчисления следва да се вземат предвид някои обстоятелства, които говорят за относителността на така предложения метод на изчисление на минималния обем продукция. Постоянните разходи не се

изменят в зависимост от изменението на продукцията, но те не са и постоянни в абсолютния смисъл на думата. Така например дали през следващата година ще бъдат произведени 15 000 или 16 000кг/ж.т. агнешко месо е нещо, което няма да повлияе на разходите за осветление. Същото важи и за разходите за наеми. Но същевременно е възможно през годината цената на електроенергията да бъде увеличена. Наемодателят може да реши да бъде увеличен наема на помещенията и т.н. При равни други условия това води до увеличаване на постоянните разходи и до тяхната динамика във времето. Цената на реализация на продукцията също може да бъде изменена във времето под влияние на общата пазарна конюнктура или цените на конкурентите в частност. Ако през даден период от време доставчиците увеличат цените на фуражите, на торовете или препаратите за растителна защита, ще се получи изменение на променливите разходи. Ето защо е целесъобразно анализът на критичния обем на приходите да бъде извършван за кратки периоди. Нещо повече, той трябва да се възприема не като нещо абсолютно точно, а като ориентир по отношение на производството и реализацията на продукцията. Полезно е да бъдат изчислявани различни величини на критичния обем при различни варианти на променливи разходи, постоянни разходи и цени на реализация – песимистични, реалистични, оптимистични. И накрая следва да се отбележи, че този модел на изчисление може да даде реални резултати при стабилна пазарна конюнктура на макроравнище, т.е. стабилна макроикономическа ситуация.


ХРАНЕНЕ

ХРАНЕНЕ НА БРЕМЕННИ, ВИСОКО МЛЕЧНИ И МЕСОДАЙНИ ОВЦЕ Проф. Трифон Дарджонов ОСОБЕНОСТИ В ХРАНЕНЕТО НА БРЕМЕННИТЕ ОВЦЕ Интересът към храненето на бременните овце се обуславя от някои изисквания, неспазването на които води до аборти, неблагополучия при раждането на агнетата, заболявания след агненето, и понижена млечност в този период. Това се отразява отрицателно върху развитието на агнетата и върху общата млечна продуктивност, т.е. върху успехите на цялата дейност от отглеждането на овцете, което важи за всички направления – и млечно, и месодайно, и тънкорунно, и грубовълнести овце. По-чувствителни са първите две, особено когато месодайното е многоплодно. За да стартира бременност, следва да имаме заплождане, което е по-успешно, когато се предшества от предварителна подготовка, целта на която е оценката на телесното състояние (ОТС) да достигне 3,0-3,5 бала (средно охранени). Около 20-30 дни преди осеменяването храненето се повишава. Това става най-често чрез премесване

на овцете на специално запазени по-високо продуктивни пасища или чрез включване в дажбата подхранване с около 0,3кг зърнен фураж. Това повишено хранене преди осеменяването се нарича „флъшинг” и се отразява много благоприятно както върху процента на заплодяемост и върху повишаване процента на близнаците. Следователно, то е особено важно при овцете от месодайното направление. Ако осеменяването е през оборен период, преди и след осеменяването следва да вземат мерки за подсигуряване на каротин, чрез хубаво сено със запазен зелен цвят или витаминен премикс около 5-7гр на овца. След заплождането, ако овцете са в желаното телесно състояние (3,0-3,5 бала) храненето остава на същото ниво каквото е било преди „флъшинга”. Ако е по-ниско, храненето се повишава с оглед възможно по-скоро да достигне желаното равнище. При агненето, овцете следва да са с ОТС 3,5-4,0 бала. Тъй като у нас най-често заплождането ставаше и още продължава да става

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 3/ 2014 13


при по-ниско ОТС, овцете през ранната есен се пускат в освободени от царевица, слънчоглед или други култури ниви, където намират наред с тревата и доста зърно и телесното им състояние при хубави есени много бързо се подобрява. В много случаи ОТС достига над 4,0, дори 4,5-5,0, т.е. до затлъстяване. Това се отразява много неблагоприятно на агненето. Затлъстелите овце, към края на бременността имат по-нисък апетит и при повишените енергийни нужди, изпадат в енергиен глад, поради което разграждат усилено мазнини. При недостиг на захари в дажбата (поради ниското поемане на фуражи) се появява обменното заболяване „кетоза“. Споделям този случай, понеже съм имал възможността да го наблюдавам още през 80-те години. Стада, ползващи кооперативните блокове от царевица, затлъстяваха толкова, че агненето по-късно протичаше крайно лошо. Трудни раждания, дори смъртни случаи при овцете бяха много често явление. От личен опит се убедих, че агненето следва да става при охраненост най-много 4,0 бала (добре охранени) и че специалистите и стопаните следва да владеят добре скалата за оценка на телесното състояние (ОТС) и да следят строго за нейното спазване. Това бяха наблюдаваните неудачи, когато агненето става в края на ноември – декември. Иначе агненето през ноември – декември предлага много повече предимства, отколкото агненето през февруари-март, каквато беше старата наша практика. Постепенно, в ТКЗС агненето беше изместено към края на есента. Съображенията за тази промяна бяха преди всичко от сферата на храненето. Когато овцете се агнят през февруари – март фуражните ресурси в ТКЗС свършваха или качеството им беше такова, че доставяните хранителни вещества не достигаха за изхранване на плода и блъскането пред яслите за повече фураж предизвикваше много чести аборти. Тук нямам предвид абортите причинени от изхранването на некачествени, плесенясали фуражи, което беше често явление в ТКЗС. Изтъквам тази история, за да си обясним избора

на най-благоприятния сезон за агнене по времето на колективните стопанства. Тук ще изясним точно какви са нуждите през последните два месеца на бременността, защото фактически те се оказват решаващи за успешното агнене и бъдещата млечност. Ако сме готови да предоставим нужните фуражи (енергия, протеин, минерални вещества, и витамини) тогава няма проблеми агненето да се измести тогава когато е най-благоприятен пазара за агнетата, (да имаме и коледни и великденски агнета, млякото да се получава целогодишно и прочее). Научното знание за хранителните нужди ще ни направи независими от сезона. Хранителните нужди на овцете през последните 6 седмици от бременността, които са решаващи за успеха, са дадени по-долу в таблица 1, изготвена по нормите препоръчани от Тодоров и Дарджонов 1997г. (Период А, отговаря на 6 седмици преди агненето, период Б – на 4 седмици преди агненето и период В – на 2 седмици). Посочените тук стойности се прибавят към поддържащото хранене (първия ред). Съзнателно тук давам нормите в този вид, за да се илюстрира нарастването на нуждите с приближаване на раждането и да се види разликата между овцете, които ще родят едно или две агнета. Като се спазват посочените норми са разработени балансирани дажби от най-често срещани наши фуражи. Дажбите са за овце с очаквано близнене 50% и са посочени в таблица 2. Коментарът на предложените дажби ще започнем с подчертаване на факта, че основната дажба (ОД) се залага практически в еднакви количества и в трите периода (А, Б и В). Фактически, през периода В, преди агненето, приемането на обемисти фуражи се намалява. При изчислението на добавката от концентрати ние сме взели под внимание този факт и концентратите са завишени съответно. Това намаление обаче не е отбелязано, защото сме спазили принципа обемистите фуражи да се залагат винаги малко повече, за да се гарантира максималното им поемане.

Таблица 1. Норми за овце с 60кг живо тегло в края на бременността СВ кг

КЕМ бр.

ПСЧ в гр

Калций в гр

Фосфор в гр

Вит. А в хил IU

1,4

0,85

54

3,0

2,5

4,2

За едно агне

0,2

0,25

19

1,7

0,7

2,9

За две агнета

0,2

0,45

35

3,0

1,2

2,9

За едно агне

0,3

0,40

28

2,5

1,0

3,2

За две агнета

0,3

0,65

50

4,4

1,7

3,2

За едно агне

0,3

0,55

39

3,7

1,5

3,6

За две агнета

0,3

0,95

70

6,6

2,6

3,6

Поддържане Период А

Период Б

Период В

14


Втората бележка, която бих искал да изтъкна е качеството на използваните обемисти фуражи. При изчисленията са взети данните за качествено ливадно и люцерново сено (прибрани в началото на цъфтежа), царевичният силаж е прибран във восъчна зрелост и добре наситнен, царевичакът е добре съхранен без следи от плесени, зелената трева е също в началото на цъфтеж. Изтъквам този факт, за да се правят корекции, когато качеството и по-ниско. И тъй като е взето предвид високата консумация на ОД, то корекциите не могат да се правят, чрез повишаване количеството на обемистите фуражи, е единствено чрез добавка на зърнен, фураж или слънчогледов шрот. Третото обяснение се отнася за главата на колона 2. Отбелязаното като „зърно”, се разбира ечемик, пшеница, или царевица смляна с кочаните, а шротът е изчислен като слънчогледов шрот от средно качество (37% суров протеин). Следващото пояснение се отнася за възприетото живо тегло 60кг. Ако овцете са по-тежки или полеки (като породен белег) поддържащото хранене, а от там и конкретните дажби по периоди следва да се коригират. За всеки 10кг по-тежки овце се добавя към нормата 0,10 КЕМ, 7гр ПСЧ. За 10кг по-леки се намалява приблизително същото количество хранителни вещества. На практика това се постига чрез промяна в количеството на зърнения фураж с около 0,1кг дневно. Последното пояснение се отнася за степента на охраненост. Предложените дажби са валидни, само ако овцете към разглеждания период са достигнали охраненост над средна – 3,5 бала.

Повишаването на охранеността до това ниво във всички случаи е трябвало да стане до 45-ия ден до агненето, за да може 45 дена преди агненето да се храни само за развитието на плода. Ако все пак, желаната степен на охраненост 3,5 бала, не е достигната, тя спешно следва да се коригира. Ако охранеността, 45 дена преди агненето е 3,0 бала, за да се достигне охраненост 3,5 бала при агненето, за 30 дни към предложените дажби следва да се прибавя ежедевно на овца по 0,50кг зърнен фураж. (За 30 дни овцата, за да повиши ОТС от 3,0 на 3,5 бала, следва да повиши живото си тегло около 4,0кг. За всеки 1,0кг прираст при тази охраненост са нужни 4,6 КЕМ и 163гр ПСЧ (общо за 4,0кг прираст – 18,4 КЕМ и 652гр ПСЧ). За 30 дена следва да се добавят към така изчислените дажби ежедневно по 0,60 КЕМ и 22гр ПСЧ. Това се покрива с около 0,5кг зърно.) В заключение ще формулираме следните правила за храненето на овцете през бременния период: Заплождането да става при охраненост 3,0-3,5 бала. Следващия период, до 6 седмици преди агненето да се поддържа умерено хранене на ниво около 1,0-1,10 КЕМ и 60-65гр ПСЧ, което на практика може да става само с обемисти фуражи (зелена маса, сено, силаж). В периода 45 дена до агненето да се спазват условията описани в таблица 1 и 2. Само в случаите, когато желаната охраненост не е достигната, да се добавят допълнително концентрати според степента на изоставане в ОТС. В яслите да има редовно каменна сол за близане.

Таблица 2. Балансирани дажби за овце в края на бременността Основна дажба 1. Лив. сено 1кг и царевичак 0,8кг

2. Лив. сено 1,3кг и люц. сено 0,5кг

3. Ливадно сено 1,9кг

4. Люц. сено 0,8кг и цар. силаж 2,5кг

5. Царевичак 1,7кг *

6. Ливадна трева 7,5кг

период

Зърно/ кг

Шрот/ кг

А

0

0,100

Б

0,150

0,100

В

0,25

0,150

А

0

Б

0,150

В

0,300

А

0

Креда/ гр

Дикалц. фосфат/ гр

Б

0,150

В

0,350

А

0

5

Б

0

5

В

0,150

А

0

0,250

Б

0,100

0,300

В

0,200

0,350

А

0

Б

0,100

В

0,300

*) Тази ОД се нуждае от добавката на 5гр витаминен премикс

5

5

15


ПРАВИЛНО ХРАНЕНЕ НА ОВЦЕ С ВИСОКА МЛЕЧНОСТ Получаването на 400-500кг дойна млечност от овцете, не може да стане с познатите традиционни методи на хранене. В това се убедихме през 80те години на миналия век, когато започнахме да правим млечно овцевъдство. Определено мога да заявя, че възприетите схеми за кръстосване, с млечни породи бяха добри, но не се получиха добри резултати, преди всичко, поради запазване традициите в храненето на овцете. В случаи, когато надоявахме по 100-150кг мляко считахме, че това е вече млечно овцевъдство. Храненето се оказа задържащия фактор за постигане на повисока млечност. Кои елементи от храненето бяха и остават да бъдат задържащи фактори за постигането на желаната млечност при овцете? Първо, това е ниското качество на използваните обемисти фуражи, пашата през лятото и сеното и силажа през зимата (особено неблагоприятно влияят нискокачествените фуражи през зимата, когато е началото на лактацията). За достигане на 500кг лактационна млечност, през първите два месеца след агненето овцата следва да дава 3,5кг съответно 3,0кг млечност. За целта една овца с 65кг живо тегло при оценка на телесното състояние (ОТС) 3,0 следва да поеме дневно 3,40 съответно 3,05 кръмни единици за мляко (КЕМ).

16

За да може да се състави физиологически издържана дажба, концентрираните фуражи не трябва да превишават 2,0кг дневно (2,30 КЕМ). При това условие, овцата следва да поеме от обемистите фуражи не по-малко от 1,10 КЕМ, които трябва да се съдържат в не повече от 1,25кг сухо вещество (СВ). Това условие през зимата може да се изпълни само от сено, прибрано между напъпването и началото на цъфтеж (за бобовите треви) и между изкласяване и начало на цъфтеж (за житните треви). Сеното трябва да е изсушено без оронване на листата и със запазен зелен цвят. Силажът следва да е прибран във фаза млечно-восъчна до восъчна зрелост и да е много добре наситнен (при настройка на теоретическа дължина на режещия апарат 4,5мм при добро наточване на ножовете). Когато обемистите фуражи не са с желаното качество, овцете не могат да поемат нужното количество основна дажба (ОД). Тъй като по физиологически причини на преживното животно не трябва да се дава повече от определеното количество концентрати, при нискокачествени обемисти фуражи овцете не си дояждат и ползват телесните си резерви. Нормално е това да се случва едва при млечност над 3,0кг дневно и да се ползват от резервите не повече от 0,5 КЕМ дневно или за два месеца 30 КЕМ, което прави около 38-40кг мляко за два месеца, получени от телесните резерви. Естествено, че овцата може да загуби и повече от живото си тегло в


първите два месеца, но това вече ще има отрицателно отражение върху бъдещата млечност. Това е, което се случва най-често при нашите условия и традиции в храненето. Второ, това е недостатъчното количество концентрирани фуражи, които изхранваме на млечните овце. Това има още по-негативно влияние когато става при изхранване на нискокачествени обемисти фуражи, както се случва най-често у нас. Обикновено се счита, че 1,0 или 1,5кг концентрати са достатъчни за овцете. Това са нашите представи за добро хранене. За да се осъществи безпроблемно изхранване на 2,0кг концентрати, овцете следва при агненето да са привикнали вече да поемат 0,5кг дневно, а непосредствено след раждането да започне постепенното повишаване с по 0,2кг дневно докато се достигнат 2,0кг концентрати. Овцете, показали на първата контрола над 2,5кг млечност, следва да се отделят в отделна група и да получат 2,0кг концентрати, които да им се поднасят най-малко на три пъти, смесени с малко смляно сено, за да се поема по-бавно. Овцете с 2,0-2,5кг млечност се отделят в друга група, и получават 1,5кг концентрат, а всички останали под 2,0кг млечност получават по 1,0кг концентрати. Това по-високо ниво на хранете се поддържа до края на втория месец, след което вече концентратите се дават според нормите. Най-добре е зърнените фуражи да се изхранват като цяло зърно и най-много леко начупени на дробилка със сито с отвори 10 милиметра диаметър. Трети, най-често срещан недостатък е липсата или малкото количество на изхранвания протеин в дажбата. Трябва да запомним, че млечните овце се нуждаят от най-много протеин на една изхра-

нена кръмна единица, ако ги сравним с кравите, козите и биволиците. Докато при кравите и козите на 1,0 КЕМ в продуктивната дажба е нужен 104гр протеин, смилаем в червата (ПСЧ) и 160гр суров протеин (СП), при овцете е нужен 122гр ПСЧ и 19,0 – 21,0% СП. Недостигът на протеин в дажбите на млечните овце е най-честата причина да не се проявят наследствените заложби на отглежданите млечни кръстоски. След като направих изчисления на дажбите по новата система за белтъчно хранене на преживните разработена от проф. Н. Тодоров, се получиха дажби за високо млечни овце, които нашите специалисти трудно могат да си представят. Концентратната част на дажбата при млечност 2кг. и повече се състои изключително от шрот (таблица 3). Данните показват, че при млечност над 1,5кг при всички дажби, шротът доминира като съставка, а при някои дажби представлява единствената съставка на концентратите. С тези данни следва да свикнат нашите овцевъди които искат да създават високо млечно овцевъдство. Досега ние сме боравили с млечност 1,0-1,5кг, при която при ползване на шрот от 39% СП, той може да представлява 25-30% т.е. може да се използват комбинирани фуражи. При млечност над тази, вече става невъзможно протеиновите нужди за високо млечност овце да се покриват с произвежданите комбинирани фуражи. За да се добие представа за лактационната крива по месеци при високомлечните овце е приложена таблица 2. Данните са заимствани от наше и на сътрудници проучване в ИЖ Костинброд от 1983г извършено върху 282 нормални лактации при Източнофризийската порода и 841 лактации

Таблица 3. Балансирани дажби за млечни овце при 5 нива на млечност Дажби

Млечност/ кг 1,0

1,5

2,0

2,5

3,0

1,5

2,0

1. ОД – царевичен силаж вос. зрелост 2,6кг и люц. сено нач. цъфтеж 0,8кг Слънчогледов шрот (30% СП)

0,15

0,5

1,0

2. ОД – люц. сено нач. цъфтеж 1кг лив. сено пълен цъфт. 0,6кг и бир. каша Зърнена смес кг

0,2

0,5

0,5

0,3

0,3

Слънчогледов шрот (30% СП)

0

0

0,4

0,9

1,4

3. ОД – люцерново сено начало на цъфтеж 2кг Зърнена смес кг

0,3

0,3

0,3

0,3

0,3

Слънчогледов шрот (30% СП)

0

0,3

0,9

1,2

1,7

4. ОД – ливадно сено начало на цъфтеж 2кг Зърнена смес кг

0,3

0,1

0,1

0

0

Слънчогледов шрот (30% СП)

0

0,5

1,0

1,5

2,0

Креда гр

0

0

0

10

15

0,2

0,2

0,2

0,2

0,2

1,3

1,8

5. ОД – пасищна трева в цъфтеж 7,5кг Зърнена смес кг

Слънчогледов шрот (30% СП) 0,1 0,45 0,9 *) Балансирани по СВ, КЕМ, СП, ПСЧ, БПТ, калций, фосфор и вит. А (карот).

17


Таблица 4. Средно дневна млечност по месеци на лактация в кг I.

II.

III.

IV.

V.

VI.

VII.

VIII.

общо

Ниска

2,0

1,8

1,6

1,3

1,0

0,8

0,6

0,5

288

Средна

2,5

2,3

2,0

1,7

1,3

1,0

0,8

0,6

365

висока

3,0

2,7

2,4

2,0

1,6

1,3

0,9

0,7

438

от Плевенска черноглава порода, публикувано в сп. „Животновъдни науки“ №1, от 1984г. Като са използвани данните от таблица 3 и таблица 4, са направени изчисления за необходимите фуражи за оборния период от 200 дни при четири зимни дажби за лактационна млечност от 365кг, която е приета за средно висока при високо млечните овце. За последните 45 дни от бременността са използвани следните средни дажби: При 1.ОД ливадно сено 1,5кг, зърнена смес 0,2кг и шрот 0,3кг, при 2.ОД съответно ливадно сено 1,0кг, люцерново сено 0,5кг, зърнена смес 0,3кг и шрот 0,2кг, при 3.ОД и 4.ОД дажбите са както при първа ОД. За да приведем нормативите към друга млечност освен посочената от 365кг за оборния период, следва да коригираме само концентратите. Основната дажба остава същата, а се променят концентратите и то за по-високата млечност – само шрота. При високата млечност – 438кг за лактация, слънчогледовия шрот (30%) следва да се повиши с 45кг за оборния период. На практика за по-висока млечност през оборния период се полагат по 0,9кг шрот за всеки килограм мляко в повече. Концентратната дажба на килограм мляко

фактически малко се завишава, защото дадените в повече концентрати при по-високата млечност изместват част от основната дажба. За летния период е предвидено лактацията да продължи при ползване на зелена маса, като паша или на ясла. За летния период от 165 дни това прави 1250кг зелена маса плюс 10кг зърнена смес и 12кг шрот за добавка към зелената маса до приключване на лактацията и 12кг зърно по време на заплождането (флъшинга). За да бъдат валидни нормативите за концентратите е задължително качеството на обемистите фуражи да бъде такова, каквото е заложено в таблица 1, т.е. ливадното и люцерновото сено да бъдат прибрани в началото на цъфтеж, а силажът да бъде във восъчна зрелост добре наситнен с частички не по едри от 8мм. Шротът е предвиден със качество 30 % СП. Ако разполагаме с друг шрот, с по-високо качество, се налага да бъдат направени преизчисления. Идея за това може да ни даде следният пример. Ако шротът е с 35% СП посоченото количество в норматива се намалява като се умножи по 0,91, а количеството на зърнената смес се повишава със същите килограми, които сторнираме от шрота. Това наистина е груба сметка, но достатъчно ориентира. При

Таблица 5.Нормативи за хранене през оборния период (200 дни) Фуражи при различните ОД

18

45 дни до агненето

Първи 155 дни от лактацията

Общо за 200 дни (точно)

Общо за 200 дни с фирите

1.ОД - ливадно сено кг

70

0

70

75

люцерново сено кг

0

124

124

130

царевичен силаж кг

0

388

388

430

зърнена смес кг

9.0

0

9.0

10

слънч. шрот кг

14

144

158

160

2. ОД – ливадно сено кг

45

155

200

210

люцерново сено кг

23

93

116

120

бирена каша кг

0

233

233

250

зърнена смес кг

14

63

77

77

слънч. шрот кг

9

70

79

80

3. ОД – ливадно сено кг

70

295

365

380

зърнена смес кг

9.0

12

21

22

слънч. шрот кг

14

147

161

165

4. ОД – ливадно сено кг

70

0

70

70

люцерново сено кг

0

295

295

310

зърнена смес кг

9.0

41

50

50

слънч. шрот кг

15

123

138

140


Таблица 6. Съдържание в 1кг фураж KEM

СП г

ПСЧ г

БПТ г

Слънчогледов шрот Неолющен 25%

0,88

247

102,7

89,6

Частично олющен 30%

0,93

300

114,7

124,5

Значително олющен 35%

0,97

350

126,2

156,8

Много добре олющен 39%

1,01

390

135,4

182,9

Неолющен 22%

1,06

222

91,7

81,3

Частично олющен 27%

1,10

269

102,4

112,0

Значително олющен 31%

1,14

313

112,4

141,4

Слънчогледов екпелер

шрот с 39% СП умножаваме с 0,85 данните от таблица 3. Използването на шрот с 25% СП при високомлечни овце е нежелателно, понеже той не може да набави необходимия протеин за високо млечни овце. Посочените данни за балансиране на дажби за високомлечни овце обръщат вниманието ни към качеството на слънчогледовия шрот. Следователно не е важно само да кажем, че използваме шрот, а важно е да знаем какво е качеството му. За целта ние като потребители сме в правото си да изискваме от производителите на слънчогледов шрот да дават документ за качество. ОСОБЕНОСТИ ПРИ ХРАНЕНЕНЕТО НА ОВЦЕ ЗА МЕСО След като разгледахме храненето на бременни и високо млечни овце, за храненето на месодайните трябва да отбележим, че изискването към количеството на протеина в дажбите на високо млечните овце важи с пълна сила и за специализираните за месо много плодни породи, като Шароле мутон, Ил дьо франс и др. При кърменето на две агнета в първите месеци, овцата отделя значително количество мляко. Според препоръките които дава френската организация внасяща Шароле мутон у нас, през първия месец след агненето, когато овцата има две агнета, които дават 0,5кг дневен прираст, овцата отделя около 2,5кг мляко. При ОД хубав тревен силаж и хубаво сено на воля, тя се нуждае от концентратна добавка, която съдържа ечемик, овес и соев шрот с 50% СП. Изчислението което направихме на състава на смеската показва, че тя съдържа 270г СП и 120г ПСЧ, т.е смеската по качество на протеина превъзхожда добрия наш слънчогледов шрот и експелер. Следователно няма заблуда в нашите изчисления. Който иска да дои много мляко, следва да храни достатъчно белтък, който иска да отгледа добри агнета от месодайните овце, също ще трябва да храни достатъчно белтък. Това го показва световната практика. Хранене през периода на кърмене Тъй като при месодайните породи овце многоплодието е породен белег и агнетата са с високи

растежни способности, т.е. нуждаят се от повече мляко, то на практика през първите три месеца след оагването, месодайните овце трябва да се третират при храненето като високомлечни овце, овце които трябва да дават 2,5-3,0кг мляко. Кои елементи от храненето бяха и остават да бъдат задържащи фактори за постигането на желаната млечност при овцете и успеха на месодайното овцевъдство? Първо, това е ниското качество на използваните обемисти фуражи, пашата през лятото и сеното и силажа през зимата (особено неблагоприятно влияят нискокачествените фуражи през зимата, когато е началото на кърменето). За достигане на висока млечност (добро развитие на две агнета), овцата през първите два месеца след раждането следва да дава около 3,0кг мляко. За целта една овца със 65кг живо тегло при оценка на телесното състояние (ОТС) 3.0 следва да поеме дневно 3,10 кръмни единици за мляко (КЕМ). За да може да се състави физиологически издържана дажба, концентрираните фуражи не трябва да превишават 2,0кг дневно (2.30 КЕМ). При това условие, овцата следва да поеме от обемистите фуражи не по-малко от 1,10 КЕМ, които трябва да се съдържат в не повече от 1,25кг сухо вещество (СВ). Това условие през зимата може да се изпълни само от сено прибрано между бутонизация и начало на цъфтеж (за бобовите треви) и между изкласяване и начало на цъфтеж (за житните треви). Сеното трябва да е изсушено без оронване на листата и със запазен зелен цвят. Силажът следва да е прибран във фаза млечно-восъчна до восъчна зрелост и да е много добре наситнен (при настройка на теоретическа дължина на режещия апарат 4,5мм при добро наточване на ножовете). Когато обемистите фуражи не са с желаното качество, овцете не могат да поемат нужното количество основна дажба (ОД). Тъй като по физиологически причини на преживното животно не трябва да се дава повече от определеното количество концентрати, при нискокачествени фуражи овцете не си дояждат и ползват телесните си резерви. Нормално е това да се случва едва при млечност

19


Таблица 7. Балансирани дажби със зърно шрот и минерални вещества Дажби / Дневна млечност кг

1,0

2,0

3,0

3,5

Зърнен фураж, кг

0,0

0,35

0,7

0,95

Слънчогледов шрот, кг

0,15

0,5

0,85

1,1

Креда, грама

0,0

0,0

0,0

10

Зърнен фураж, кг

0,2

0,7

1,1

1,3

Слънчогледов шрот, кг

0,0

0,1

0,5

0,7

Зърнен фураж, кг

0,4

0,8

1,2

1,1

Слънчогледов шрот, кг

0,0

0,2

0,7

1,0

1. Царевичен силаж 2,6кг, люц. сено 0,8кг

2. Люц. сено 1,0кг, лив. сено 0,75кг, бир. каша 1,5кг

3. Люц. сено 1,0кг, ливадно сено 0,8кг

20

над 3,0кг дневно, и да се ползват от резервите не повече от 0,5 КЕМ дневно или за два месеца 30 КЕМ, което прави около 38-40кг мляко за два месеца, получени от телесните резерви. Това е, което се случва най-често при нашите условия и традиции в храненето. Второ, това е недостатъчното количество концентрирани фуражи, които изхранваме на млечните овце. Това има още по-негативно влияние когато става при изхранване на нискокачествени обемисти фуражи, както е в нашия случаи. Найчесто се счита, че 1,0 или 1,5кг концентрати са достатъчни за овцете. Това са нашите представи за добро хранене. За да се осъществи безпроблемно изхранване на 2,0кг концентрати, овцете следва при агненето да са привикнали вече да поемат 0,5кг дневно, а непосредствено след раждането да започне постепенното повишаване с по 0,2кг дневно докато се достигнат 2,0кг концентрати. Най-добре е зърнените фуражи да се изхранват като цяло зърно и най-много леко начупени на дробилка със сито с отвори 10мм диаметър. Трети, най-често срещан недостатък е липсата или малкото количество на изхранвания протеин в дажбата. Трябва да запомним, че млечните овце се нуждаят от най-много протеин на една изхранена кръмна единица, ако ги сравним с кравите козите и биволиците. Докато при кравите и ко-

зите на 1,0 КЕМ в продуктивната дажба е нужен 104г протеин, смилаем в червата (ПСЧ) и 160г суров протеин (СП), при овцете е нужен 122г ПСЧ и 19,0-21,0% СП. Недостига на протеин в дажбите на месодайните овце е най-честата причина да не се проявят наследствените заложби на отглежданите у нас млечни и месодайни овце. Заключение Балансирани дажби за месодайни овце могат да се съставят от качествени обемисти фуражи произведени от стопанина, при добавката на зърнени фуражи (царевица смляна с кочаните, или ечемик, пшеница без да се надробяват) и още белтъчни фуражи (най-често слънчогледов шрот). Като минерална добавка се налага включването на креда, а много рядко и дикалциев фосфат. Как изглеждат добре балансирани дажби със собствено зърно, шротове и креда е посочено в таблица 7. Изводът от разглеждането на проблемите при храненето на месодайни овце е, че те са много по-взискателни от месодайните крави към качеството на използваните обемисти фуражи и се нуждаят от много повече белтъчни фуражи, шротове, и да повторим, обемистите фуражи да са с високо качество. Подценяването на тези особености могат да провалят добрите намерения.


1. Пазарувайте само от регламентирани производители и търговци! • Закупуването на храни от улицата, багажници и други нерегламентирани места е опасно и крие риск за вашето здраве! 2. Преди да купите какъвто и да е хранителен продукт, задължително трябва да огледате външния му вид! • При опакованите храни проверете внимателно дали е запазена целостта на опаковката на продукта! • При продажба на неопаковани и непакетирани храни, на мястото на предлагане-

то им трябва да бъдат изписани наименованието на продукта, името и адреса на производителя, търговеца или лицето, което опакова храната! 3. Всяка опакована храна, трябва да има етикет, съдържащ следните задължителни данни, написани на български език: • Наименование, под което продуктът се продава; • Списък на съставките на храната, изброени в низходящ ред, като се започва от найголямото количество; • Когато съставката се съдържа в наименованието на храната, нейното количество тряб-

ва да е обявено в проценти! • Минимален срок на съхранение – за бързо развалящите се храни е указан с думите „използвай преди” и дата, месец и година, а за храните с по-дълъг срок – „най-добро до.. месец... година” – Това е много важна информация – внимателно се запознайте със срока на съхранение и условията за съхранение на всеки продукт, посочен от производителя. Необходимо е тези изисквания да се спазват стриктно, тъй като от това зависи запазването на качеството на храната и нейната безопасност!

С ПАРТНЬОРСТВОТО НА БАБХ

ПРАКТИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 3/ 2014 21


22

4. Специални условия за съхранение – за храни, изискващи температурен режим! • Партиден номер – маркировка, позволяваща идентифициране на партидата, към която принадлежи храната и се обозначава с латинската буква L. • Нетно количество – в случай на предварително опаковани храни; • Данни за производителя или за лицето, което опакова храната или за продавача, установен в рамките на Общността; • Мястото на произхода или за мястото, от което идва храната; • Липсата на подобна информация може да заблуди потребителя относно истинския произход на храната или мястото, от което идва тя! • При храни от внос се посочва държавата производител и/или друга държава, в която храната е претърпяла преработка! • Начин или указание за употреба на храната, в случай че потребителят не би могъл да ползва храната без него (пример „Използвай след термична обработка!”); • На етикета на храните от животински произход е необходимо да бъде поставена идентификационна маркировка, която представлява елипсовиден знак, в който е изписана абревиатурата на държавата и регистрационния номер на предприятието. За млечни продукти, произведени в Република България и предназначени само за българския пазар, идентификационната маркировка е с формата на шестоъгълник, в който е изписан регистрационния номер на предприятието производител.

5. Специфични изисквания за някои видове храни 5.1. Когато купувате яйца: • Обърнете специално внимание на маркировката на яйцата - за консумация се предлагат само яйца клас „А“! • Всяко яйце трябва да има ПЕЧАТ-КОД върху черупката, който се състои от 6 цифри и 2 букви: • Първата цифра показва начина на отглеждане на кокошките (0 – яйца от кокошки-биологично отглеждане; 1 – яйца от кокошки – свободно отглеждане на открито; 2 – яйца от кокошки – подово отглеждане; 3 – яйца от кокошки – клетъчно отглеждане); • Буквите показват страната на произход (за България – BG)! • Следващите цифри са кода на областта на територията на страната • Последните три цифри са номер на производителя; • На външната страна на опаковките, в които са поставени яйцата, трябва да има следната информация: – ветеринарен регистрационен номер на центъра за опаковане; – качество и тегловна категория на яйцата; – указание за съхранение на яйцата на хладно след покупката; – метод на отглеждане на кокошките, обяснение на кода на производителя; • Срокът на годност на яйцата не може да бъде повече от 28 дни след снасянето им. При посочване само на период на снасяне на яйцата, датата на срока на годност трябва да се изчисли от първия ден на този период; 5.2. Когато купувате месо: • Прясно месо е това, което не е минало през друг процес на консервиране освен охлаждане, замразяване или бързо замразяване, включително и месо, което е във

вакуумна обвивка или е обвито в контролирана среда; • Най-важното е да видите задължителния печат – здравна маркировка, който е с овална форма и показва следната информация: името на страната, в която е заклано животното, ветеринарния регистрационния номер на предприятието и буквите ЕО; • Здравната маркировка трябва да е поставена на външната повърхност на трупа по такъв начин, че ако се разрежат кланичните трупове на половини или четвъртини, всяко парче да има здравна маркировка; • Повърхността на месото трябва да е суха, без странични замърсявания, без признаци на ослизяване. Безопасно за консумация месо е това, което е добито в регламентирани кланици, на което е извършен предкланичен и следкланичен преглед и с поставена здравна маркировка; 5.2.1. При мляно месо: Това е обезкостено месо, което е смляно на парченца и съдържа по-малко от 1% сол. На етикета му трябва да се изпише и следният израз: „процентно съдържание на мазнини под …“ и „съотношение колаген/месен протеин под …“; 5.2.2. При птиче месо имайте предвид, че когато птичето месо е било специфично обработено да задържа вода, не се пуска на пазара като прясно месо, а като месни заготовки или се използва за производство на преработени продукти; • Водата и летливите вещества трябва да се включват в списъка на съставките, когато тяхното количество е над 5 на сто от теглото на храната. В Република България не е разрешено влагане на влагозадържащи агенти при специфична обработка на птиче месо! 5.3. При млечните продукти


най-важно е да се различават продуктите, получени от мляко, от имитиращите такива! • В случай, че се предлагат на потребителите имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, в наименованието на храната не трябва да се съдържа думата „млечен“, както и наименованията на млечните продукти! 5.4. За пресни плодове и зеленчуци – търговците са длъжни да предоставят информация на видно място в близост до всеки продукт за името, страната на произход и производителя или обекта, в който е опакован продуктът, както и клас, сорт и търговски вид, когато това се изисква от специфичния стандарт за предлагане на пазара.

5.5. Хранителни добавки: хранителните добавки се предлагат на пазара като храни, представят се като такива и достигат до крайния потребител само предварително опаковани; • При етикетирането на хранителните добавки се обявяват задължително и следните данни: наименование на категориите хранителни вещества или субстанции, характеризиращи продукта или указание за естеството им; препоръчвана доза от продукта за дневен прием; предупреждение да не се превишава препоръчваната дневна доза; предупреждение продуктът да не се използва като заместител на разнообразното хранене;

предупреждение продуктът да се съхранява на място, недостъпно за малки деца; • Имайте предвид, че етикетът, представянето и рекламата не трябва да приписват на хранителните добавки свойства да предпазват, лекуват или излекуват болести при човека, нито да се позовават на такива свойства! • При производството на различни храни се използват добавки в храните. Съгласно изискванията на Регламент (ЕО) 1333/2008 всички производители на храни, както и вносителите, са длъжни да използват само разрешените за влагане в храните добавки! 6. Подаване на жалби и сигнали от потребители: 0 700 122 99. В случай, че потребителят се усъмни в качеството на храната или установи някаква нередност, трябва да запази касовата бележка и оригиналната опаковка на продукта. С тях той може да подаде сигнал до БАБХ на телефон 0700 122 99. Ако Вашето обаждане е свързано с безопасността на храните, операторите ни ще Ви помолят при подаването на сигнала за следната информация: • Име и фамилия • Област и населено място • Контакти за обратна връзка – телефон, адрес, e-mail (ако е възможно) Точно описание на проблема, както и друга информация, например вида на хранителния продукт, от кой обект е закупен, партидния му номер, кой е производителят, разполагате ли с касов бон, етикет. Освен на телефона на потребителя, сигнали и жалби могат да се подават и на www.babh. government.bg/bg/signal.html. При подаден сигнал, контролните органи на БАБХ извършват своевременна проверка в търговския обект или там, където е произведена храната, а при необходимост се извършват и лабораторни изпитвания.

23


ФУРАЖИ

Фуражен потенциал на едногодишните бобови треви в България Г. Найденова – ОСС, Павликени Цв. Миховски – ИПЖЗ, Троян А. Алексиева – ОСС, Павликени

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3/ 2014

В

24

страните с развито животновъдство се изпитват, селекционират и отглеждат като фуражни култури голям брой едногодишни бобови треви. Чрез тях рационално се използват различни агрокологични ниши. Интересът към тези видове се основава на специфични екологични или биологични характеристики – приспособеност към нископродуктивни, кисели или ерозирали почви, способност за самозасяване и самовъзстановяване, по-ранно или по-късно развитие спрямо основните видове в пасищата и ливадите, устойчивост на хербициди за регулиране на пасищното заплевеляване, висока репродуктивна способност, ниско съдържание на антихранителни вещества и др. Моделът за повишаване на сезонната продуктивност, качеството и самовъзстановителната способност на пасищата и ливадите чрез различни едногодишни бобови треви може да се използва и в условията на България. Това налага на първо място предселекционни проучвания на растителен материал (чужд и местен) от такива видове и определяне на потенциала им да изпълняват посочените функции. С такава цел в полски експеримент беше направена агробиологична характеристика на 24 образеца едногодишни бобови треви. От тях 15 са чужди сортове (с произход Австралия и Канада) от следните 9 вида: розова серадела; бисерула; изменчива лю-

церна; подземна, инкарнатна, персийска, мишелова, четинеста детелина, Trifolium glanduliferum и Trifolium dasyurum (Таблица 1). Включени са и 11 диворастящи български популации от видовете: мишелова, четинеста, бледа, александрийска, херлерова и тъмнолистна детелина; хмеловидна люцерна. Проучването е проведено през периода 2007/2008г в два района – равнинен и полупланински, съответно в опитните полета на ОСС-Павликени и ИПЖЗ-Троян. Сеитбата е извършена в началото на септемри през 2007г с посевна норма от 1000к.с./м2. Опитите са заложени по блоков метод, в три повторения и площ на реколтната парцелка от 1м2. Образците са покосявани във фенофаза начало на цъфтеж. Наблюдавани са показателите: темп на развитие, покритие на площа, зимоустойчивост, добив на сухо вещество. Направена е морфологична характеристика на образците чрез показателите височина (дължина) на генеративните стъбла, брой разклонения на стъбло и облистеност (чрез сухото тегловно съотношение листа/стъбла). РЕЗУЛТАТИ Изравнено, масово поникване и бърз темп на начално развитие е наблюдавано за австралийските сортове серадела, подземна, персийска и мишелова детелина, както и за популацията александрийска детелина. До края на септември расте-

нията от тези видове са добре вкоренени, с формиран същински (троен) лист. Въпреки това, само два вида – подземната и мишелова детелина проявяват добра зимоустойчивост. През пролетта техните тревостои са с най-добро покритие на площта и най-висока плътност. Мишеловата детелина (или гръклян) е вид с относително добро естествено разпространение в България и се счита за диворастяща трева с много добри фуражни качества. В настоящото проучване австралийския сорт от този вид (Frontier) е най-раннозрял – навлиза във фаза бутонизацияцъфтеж в началото на април, с добив на суха маса (средно от двата района на отглеждане) 159кг/дка (таблица 1, фигура 1). Българската популация мишелова детелина цъфти по-късно – във втората десетдневка на май. По добиви също значително отстъпва на сорт Frontier. Важно е да се отбележи, че свежият фураж от този вид се характеризира с най-ниско съдържание на сухо вещество измежду всички проучвани видове, и то е в границите 12,4-14,8%. В получената суха маса от мишелова детелина, листата, като морфологична фракция преобладават над стъблата, което предполага отлично фуражно качество и отлична приемливост от животните. Подземната детелина има кратка история като културно растение, но е основна фуражна трева в Австралия, заради две важни


Таблица 1. Продуктивност на суха маса и морфологична характеристика на популации и сортове едногодишни бобови треви. Вид

Генотип, произход

Суха маса, Листа/ кг/дка стъбла

Височина на тревостоя, см

Разклонения на стъбло, бр

1. Розова серадела (Ornithopus sativus)

Cadiz, AUS

21

1,0

28

2,5

2. Розова серадела (Ornithopus sativus)

Margurita, AUS

-

-

-

-

3. Бисерула (Biserrula pelecinus)

Casbah, AUS

-

-

-

-

4. Бисерула (Biserrula pelecinus)

Mauro, AUS

-

-

-

-

5. Подземна детелина (Trifolium subterraneum)

Rosedale, AUS

720

1,4

-

-

6. Подземна детелина (Trifolium subterraneum)

Campeda, AUS

621

2,1

-

-

7. Персийска детелина (Trifolium resupinatum)

Prolific, AUS

169

0,6

30,2

3,3

8. Мишелова детелина (Trifolium balansae)

Frontier, AUS 159

1,0

22,1

1,7

9. Александрийска детелина (Tr. alexandrinum) ДП*, BG

442

0,5

64,1

8,1

10. Бледа детелина (Trifolium pallidum)

ДП, BG

182

0,6

35,6

2,7

11. Мишелова детелина (Trifolium balancae)

ДП, BG

70

1,2

35,6

2,9

12. Херлерова детелина (Trifolium cherlerii)

ДП, BG

117

0,6

25,1

2,0

13. Четинеста детелина (Trifolium vesiculosum)

ДП, BG

956

0,3

63,1

4,9

14. Четинеста детелина (Trifolium vesiculosum)

Cefalu, AUS

247

0,4

49,7

2,9

15. Инкарнатна детелина (Trifolium incarnatum) Chief, AUS

73

0,5

37,7

1,7

16. Инкарнатна детелина (Trifolium incarnatum) Tibbee, AUS

23

0,5

17. Инкарнатна детелина (Trifolium incarnatum) Caprera, AUS 43

0,8

23,9

2,3

18. Тъмнолистна детелина (Trifolium retusum)

ДП, BG

19. Trifolium glanduliferum

Prima, AUS

46

0,8

22,4

3,6

20. Trifolium dasyurum

Portolu, AUS

-

-

-

-

22. Изменчива люцерна (Medicago polimorpha) 32 071, CN

284

0,6

44,0

6,3

23. Хмеловидна люцерна (Medicago lupulina)

ДП, BG

579

0.9

30,6

1,0

24. Хмеловидна люцерна (Medicago lupulina)

ДП, BG

514

1.1

26,7

0,9

21. Изменчива люцерна (Medicago polimorpha) Santiago, CN

*ДП – диворастяща популация

характеристики – автогамност и способност за самозасяване (след цъфтеж цветоносите є се извиват и цветните главички се заравят в почвата – фигура 2). В България е разпространена чрез полиморфни форми в естествените пасища и ливади. Проучвана е и като компонент на изкуствени тревостои в условията на Дунавската равнина (Василев 2006, 2009). Според резултатите видът има потенциал като стопански значим компонент на многогодишни тревни смески. В нашия експеримент сортовете подземна детелина са покосени във втората десетдневка на май, като добивите на сухо вещество са високи – 621кг/дка за сорт

Campeda и 720кг/дка за сорт Rosedale. И в двата района на проучване тези сортове показват добра аклиматизационна способност и потенциал за успешна интродукция. Популацията александрийска детелина, въпреки силното измръзване, формира тревостой с добра плътност и продуктивност (442кг/дка). Това се дължи на компенсиращата способност на презимувалите растения да формират голям брой генеративни стъбла с много вторични разклонения (средно 8,1). Недобрата зимоустойчивост налага проучване фуражния потенциал на този вид при ранна пролетна сеитба.

Най-продуктивен образец измежду всички проучвани е българската диворастяща популация четинеста детелина (фигура 3), която е със среден добив на суха маса от 956кг/дка. Тя превъзхожда по продуктивност неколкократно австралийския сорт от този вид (сорт Cefalu). В нашето проучване и двата образеца четинеста детелина се характеризират със слабо предзимно развитие, също с късно и бавно пролетно отрастване. В началото на лятото българската популация формира висок (63,1см) и плътен тревостой, с голям брой вторични разклонения на генеративно стъбло (4,9). Цъфти до средата на юли. Висо-

25


От ляво на дясно – първи ред: Фигура 1. Мишелова детелина, Фигура 2. Подземна детелина; втори ред: Фигура 3. Четинеста детелина, Фигура 4. Хмеловидна люцерна

26

ката лятна продуктивност на фураж може да се разглежда като предимство на този вид пред отглежданите у нас многогодишни детелини (червена и бяла), които при лятно подрастване са по-нискодобивни. По стойности на съотношението листа/стъбла (съответно облистеност) четинестата детелина не се различава от червената детелина. За двете български популации хмеловидна люцерна (образци 23 и 24) също са отчетени високи добиви на суха маса (579 и 514кг/дка респективно), в съчетание с високи стойности на сухото тегловно съотношение листа/стъбла. Хмеловидната люцерна е бавноразвиващ се вид и в двата района на изпитване цъфти във втората половина на юни. Характеризира се със стелящ хабитус, като формира невисок (до 30,6см) и много плъ-

тен тревостой (фигура 4). Важно е, че има способност за подрастване (вторично отрастване), каквато не е наблюдавана при другите изпитвани видове. Останалите български диворастящи видове и генотипове, според оценката си за продуктивни възможности, нямат потенциал за използване като компоненти на изкуствени пасищни и сенокосни тревостои. Агроекологичните различия в двата района на отглеждане не предизвикват значимо вариране по наблюдаваните биологични, морфологични и продуктивни показатели на проучваните видове и генотипове. Изключение прави инкарнатната детелина, която се развива по-добре в предпланински условия. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Според резултатите

от

това

предселекционно проучване на едногодишни бобови треви, като видове с добър потенциал за използване в сенокосни тревостои могат да бъдат посочени два вида детелина – четинестата и александрийската. Като компоненти на пасищни смески за условията на Северна България следва да бъдат проучени видовете мишелова детелина, подземна детелина и хмеловидна люцерна. Измежду проучваните чужди сортове, само тези от видовете подземна и мишелова детелина показват добра аклиматизационна способност и потенциал за успешна интродукция. Диворастящите български популации четинеста детелина и хмеловидна люцерна, използвани в това проучване могат да имат значение като изходни форми за селекция.


ЕКСПЕРТИ

Свиневъдството – отражение на икономическото състояние на държавата Алекси Стойков, Десислава Дерменджиева Аграрен университет - Пловдив Развитието на свиневъдството в страната се обуславя от икономически и политически фактори, движеща сила на които са социално-икономическото развитие и търсенето на пазара. В резултат на съществени промени в комплекса от тези фактори от началото на миналото столетие досега в развитието на свиневъдството у нас се открояват четири периода (табл. 1). Първият период (1990-1939г) е най-продължителен, поради бавните промени в социалноикономическото развитие на страната. През него броят на свинете на 100 човека от населението остава почти непроменен (от 10 на 12 свине). До 1939г 80% от населението се е занимавало с примитивно земеделие и България е била типично земеделска страна. Според официалните преброявания в страната земеделието ни е полунатурално, разпокъсано на 13 000 парцела с размери средно 3,5 декара. Твърде малко се променя и непроизводителното население, което търси селскостопанска продукция, в т.ч. свинско месо. Промишлеността едва е прохождала. Тежката индустрия почти не създава

средства на труда (0,9%) за преобразуване на стопанството и е ориентирана към предмети на труда (21,7%) като въглища, цимент, дървен материал за комунални нужди и други. През 1900г относителният дял на градското население е бил 16,7%, а през 1939г достига едва 22,7%. По тази причина производството в тези дребни стопанства е било многоотраслово, при ниска земеделска култура, главно за самозадоволяване. Характерно за свиневъдството през този етап е отглеждането само на примитивни породи – Източнобалканската аборигенна свиня, Мангалицата, Местната бяла клепоуха и др. След 1920г започва масово поглъщателно кръстосване на местните свине, главно Германска благородна свиня. Вторият период (1939-1970г) се характеризира с нарастване на националния доход – близо 6 пъти. Делът на населението в градовете достига 53%. Производството на зърнените култури е увеличено на 176%, а реалните доходи на човек от населението – 3 пъти. Общият брой на сви-

Таблица 1. Развитие на свиневъдството в зависимост от икономическото състояние на страната Свиневъдство

Социално икономическо развитие Индекси, %

Свине към 31.ХІІ. Градско население, %

Доход Консумация на Национален на човек бълг. св. месо доход, от населението, спрямо 1939г, % % %

19002

367

10

-

-

16.7

-

-

-

1939

743

12

64.3

3 752

22.7

100

100

100.0

1970

2369

28

147.8

6 602

53.0

593

300

163.7

612

446.1

372

96

2 2

16 пъти 19892

4332

48

413.2

9 315

67.0

20111

664

9

70. 5

7 523

72.5

Аграрен доклад, 2012г, НСИ, Българска статистика

1 2

21 пъти

BG

хил. бр.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 3/ 2014

Години

На 100 Месо Зърнени души от в кланично култури, населението тегло, хил. т. хил.т

27


нете нараства 3,2 пъти (достига 2 369  000 бр.). През този период настъпват значими изменения в породния състав, концентрацията и специализацията на свиневъдството в обществените стопанства. Данните от първото преброяване на селскостопанските животни през 1953г показват, че през 50-те години на миналия век, свиневъдството ни е представлявано преди всичко от Българската бяла свиня, Източнобалканската свиня и Мангалицата. Пъстрата дерманска свиня е била изолирано отглеждана в Луковитско (най-вече в с. Дерманци), докато останалите „други породи” като Украинската степна, Корнвал и Беркшир са били само в отделни стада, отглеждани в опитните станции и Институти по животновъдство, главно за целите на промишленото кръстосване.

28

Третият период (1971-1989г) бележи най-силно развитие на свиневъдство у нас. То се нарежда на 10-о място в Европа и 11-о в света. За това допринася нарастването на Националния доход, които в сравнение с 1939г е увеличен 16 пъти, а реалните доходи на населението – 6.1 пъти. Градското население представлява 67% от това в страната. Тази демографска структура е разкрила огромен вътрешен пазар за свинското месо, като консумацията на човек от населението достига до 45кг и се доближава до това в напредналите страни. За развитието на свиневъдството съдейства и производството на зърнени култури, което достига 9 315 хил. тона. През 1989г са произведени най-много свине в историята на българското свиневъдство – 4 332 хил. и най-много месо – 413,2 хил. тона. Този период се характеризира и с ускореното внедряване на промишлените технологии и хибридизацията в отрасъла.

Четвъртият период (1990-2009г) се характеризира с постоянен спад в свинепроизводството – броят на свинете у нас е намалял около пет пъти и се доближава до този от 1939г. По данни на Агростатистика към МЗХ към 1 ноември 2011г в придворни условия се отглеждат 60.8% от свинете в страната (средно 2,8 бр./ двор), а останалите – в специализирани ферми (средно 108,5 свине/ферма). Наред с това се наблюдава занижение на производствени показатели поради несигурната икономическата среда у нас в продължение на повече от 20 години, независимо от вноса на високопродуктивни хибриди от световноизвестни фирми с големи и модерни генетични центрове. Според нас е парадоксално при голямото производство на зърнени храни (над 7 064 хил. тона годишно) да не се задоволяват дори свитите до крайност потребности на населението от месо и да се внасят големи количества нискокачествени и с неустановен произход месо и месни продукти. Програмата за развитие на свиневъдството в България (МЗГ, 2007) показва, че свинепроизводителите у нас, изостават от водещите в свиневъдно отношение страни, по отношение на внедряването на нови технологии, повишаващи икономическата ефективност и конкурентноспособност на свинефермите, обучението на кадрите, ползването на консултантки услуги, оползотворяването на тора за наторяване на земеделски площи, вкл. чрез производство на компост и биогаз. В заключение може да отбележим, че след втората световна война до 1989г, свиневъдството у нас се развива с твърде високи темпове. През 1952 броя на свинете нараства с 314 650 (142%) спрямо 1939г, за която в много статистически документи се отбелязва, че България е била по – развита в икономическо отношение от останалите страни на Балканския полуостров. Най-много свине в историята на българското свиневъдство са угоени през 1989г – 4 332 000 бр. В годините на прехода се наблюдава постоянно намаляване на закланите свине в страната. По данни на Агростатистика при МЗХ, броят на закланите свине по години е както следва: 2000г – 1  546  000 бр.; 2005г – 943  000, през 2010г – 730 000 броя – почти, колкото през 1939г (743 000). От регистрираните през 2011г 6 814 свинеферми (животновъдни обекти), в 5 462 се отглеждат по 1 до 2 свине майки, в 921 от 3 до 9, в 307 от 10 до 50, в 53 от 50 до 200 и едва в 51 ферми, повече от 200 свине-майки. Това показва, че свиневъдството у нас е пълно отражение на икономическото състояние на държавата. То отново е поставено в началното му развитие от миналия век – при примитивни условия и главно за лични потребности.


ЕКСПЕРТИ

Отглеждане на охлюви по биологичен начин Проф. дсн. Алекси Стойков Аграрен Университет - Пловдив години. В България култивираното производство на охлюви започва да се внедрява от 2000-ната година. С всяка изминала година броят на фермите за отглеждане на охлюви нараства в почти всички райони на страната. Желаещите да се занимават с този бизнес могат да намерят актуализирана информация в писмен и електронен вариант – „Охлювна ферма”, справочник; охлювна ферма „консултант”; софтуерен продукт „проектант” и др. В тях детайлно са дадени теоретични и практически съвети при изграждането и експлоатацията на ферма за отглеждане на охлюви, включително по биологичен начин – „грийн” вариант.

Кратки данни за биологичните особености на охлюва При естественото отглеждане на охлювите през отделните сезони на годината се наблюдават условно разделени три биологични и физиологични периода: • период на зимен покой (hibernatio); • активен период; • период на лятна неподвижност. Периодът на зимния покой продължава около половин година, започва от началото на октомври и свършва към края на март. Характеризира се с намаляване на обмяната на веществата, поради което жизнените им функции са едва доловими. Зимната летаргия е задължително биологично условие за оцеляването им. С настъпване на пролетта започва бавно възстановяване на дихателната, храносмилателната и ензимната активност на презимувалите охлюви. Първоначално за храна използват последователно образуваните от тях мембрани в черупката. Когато външната температура достигне 12-15оС, охлювите разпечатват зимното покритие, изпълзяват и започват да търсят храна. След няколко часа се хранят усърдно и с апетит, бързо възстановяват нормалните си жизнени функции и загубеното телесно тегло, дължащо се основно на обез-

BG

Видове охлюви Helix pomatia (бургундски охлюв). Среща се в умерената зона на Средна Европа. Черупката е с неправилни ивици и е оцветена в кафяво-жълто, а потъмните ивици често се сливат една с друга. Helix aspersa. Най-често отглежданият вид във Франция. Той е по-малък от бургундския, сив, с бели и жълти точки. Helix lucorum (турски охлюв). Наричан е още бял или горски, малко по-голям е от бургундския, с диаметър 30-50мм. Месото му е с цвят на тъмен бронз. Среща се в Мала Азия (Турция, Сирия) и Южна Европа (Гърция, България). Achatina fulica. Това е най-големият сухоземен охлюв. Характеризира се с голяма и дебела черупка, която обикновено е високо издигната и покрита с

кафяви линии. Достига 20см височина и 10см широчина. Среща се в Западна Африка (Сиера Леоне, Либерия, Бряг на слоновата кост), но понастоящем е разпространен и в Азия и Югоизточна Океания.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 3/ 2014

Охлювите са едни от първите животни, консумирани от хората. За това свидетелстват намерените черупки или части от тях при разкопките, които показват, че още пещерните хора са се хранели с охлюви. Древните римляни са първите, които са открили лечебните качества на охлювите. Понастоящем месото на охлювите е известно като най-доброто лекарство за гастрит, язва и други болести на стомашночревния тракт при човека. То е основа или съставка на почти всички лекарства за лечение на тези болести. Към момента в световен мащаб едни от най-добрите клетъчни кремове, гелове, серуми и други се произвеждат също на основата на месото от охлюви. Поради високото съдържание на цинк, желязо, магнезий, калций, натрий, както и на белтъчини, този деликатес е една от най-ценните и търсени храни в света. В Париж годишната консумация надхвърля 40 000 тона. Най-много охлюви в света изкупуват фирми в Италия, Франция, Германия, САЩ, Канада и Япония. За разлика от България, в голяма част от Европа и в света култивираното оглеждане на охлюви (Heliciculture) е развито от години. Броят на фермите за изкуствено отглеждане на охлюви в ЕС е около 5 хиляди, а само в – Италия 800. В италианската община Кераско се намира Международният институт за промишлено отглеждане на охлюви, създаване на ферми и пласиране на продукцията, който функционира вече около 40

29


водняване на телесните тъкани и органи. При условията на нашия климат периодът на активен живот започва през последните дни на месец март, а за терените над 700м надморска височина – от средата на април. По време на размножителния период, при висока температура и суша, охлювите изпадат в лятна летаргия. Периодът на лятна летаргия е важна защитна реакция срещу неблагоприятните летни условия. В зависимост от засушаванията през лятото охлювите могат да изпаднат по няколко пъти в неподвижност, прекъсвайки активния си живот. За фермерите е важно да намалят до минимум летния им сън с цел увеличаване на продукцията и повишаване на качеството на охлювното месо.

30

Технологии за изкуствено отглеждане на охлюви При отглеждането на охлюви в изкуствени условия се изключва изтощаващото въздействие върху околната среда и се предотвратява намаляването на броя на естествената популация в природата. На практика това означава, че хелиокултурата играе съществена роля за опазването на природата. На този етап са познати три технологии за изкуствено отглеждане на охлюви: 1. В закрити помещения (френски метод) с контролирани параметри на средата. Предимството на метода е, че осигурява целогодишно производство на охлюви независимо от сезона. Това се постига чрез съкращаване на периодите на развитие в жизнения цикъл на култивираните коремоноги, като се създават условия, максимално близки до идеалните условия за репродукция и живот. Процесът се движи по всички природни закони, но в затворено помещение, където се поддържат константни показатели за температу-

ра и влажност. 2. На открити терени (италиански метод), оградени със специална мрежа, която предпазва от бягство. Терените са засети със специално селекционирани растения, които служат за храна на охлювите. Производството обхваща месеците април-октомври. Този метод съвпада с естественото развитие на охлювите в природата. Трябва да се знае, че изграждането на охлювни ферми на открити терени е подходящо в по-топли райони, където минималните температури през зимата могат да падат под –5оС, но за не повече от 8-10 дни. Продължителната ниска температура води до голям процент смъртност на охлювите в зимния период. 3. Смесен метод на отглеждане – възможност за съчетаване на предимствата на споменатите два метода на охлювъдство. Той е най-подходящ за нашите условия. Репродукцията се прави в затворени помещения, където се добиват малките охлювчета. В средата на април и началото на май те се пускат на открити площи, а в края на септември-октомври се стига вече до полово зрели охлюви. Независимо от предпочетената система, трябва да се знае, че охлювите се чувстват добре и се размножават само при определено ниво на влажност на въздуха и почвата. Най-добри за биологично отглеждане на охлюви са семейните ферми, отглеждащи охлюви по смесения метод и на открити терени (паркове) с 10дка земя. Изграждането на съоръженията и зареждането им с охлюви възлиза на около 25 хиляди евро. Фермата се изплаща още след края на втората година, което е много кратък срок в сравнение с много други селскостопански производства. Добрите практики показват, че

средно от 10дка могат да се произведат около 10т (1 200 000 бр.) охлюви годишно. За цялостното обслужване на такава ферма са необходими само 200 работни дни, което е напълно по силите на един квалифициран работник. Понастоящем средната цена за килограм охлюви в ЕС е между 3,5 и 5 евро (в зависимост от големината и вида). При добро стопанисване една такава охлювъдна ферма може да носи стабилни доходи на собственика си в продължение на 15 години. Подготовка на терена Почвата за отглеждане на охлювите трябва да бъде с алкален или неутрален характер, защото яйцата им не понасят кисела реакция. Добре е теренът да е със северозападно изложение, защото преките слънчеви лъчи убиват младото поколение мекотели. През пролетта (март) теренът се почиства от гниещи материали, растителни и други отпадъци, камъни и предмети, които могат да послужат за убежище на насекоми и гризачи. Възможно е предварително изораване на участъка с цел да се отстранят напълно всички плевели и твърди материали. Огражда се основното пространство и се оформят парцелите за отглеждане, които са с площ от 500 до 2000м2. Големината им зависи от общия размер на терена. Извършва се дезинфекция на почвата. При подходящи климатични условия теренът се подготвя за засаждане с подходяща растителност, предпочитана от охлювите. Препоръчват се зеле, цикория, цвекло, детелина, слънчоглед, люцерна, репей, рапица, коприва, артишок, морков, картоф, земна ябълка, кръмно зеле, тиква, маруля, глухарче, киселец и др. През това време се активира и системата за напояване и се изгражда конструкцията на фермата. През април се постилат пътеките с черна ютена тъкан, посип-


Сн. 1. Биологично отглеждане на охлюви

ват се с варовиков камък, изграждат се загражденията и се подготвят дървените скари. Въвеждане на малките охлювчета на терена Малките охлювчета се внасят в полетата за отглеждане през май, когато растителността е достатъчно развита. В страната има няколко сертифицирани люпилни. Цената, на която охлювъдният клъстер ги продава, е 24 лв. за 1000 броя. Оптималното количество на 1м2 е 250 броя. Следователно първоначалният разход за едно зареждане на ферма от 1дка е около 5 хил. лв. без ДДС. Стартирането на самото отглеждане започва с периодично поставяне на фураж, наблюдаване на активността на охлювите, превантивна борба срещу вредители и ежедневно поливане на терена след залез с цел той да бъде постоянно хладен и свеж. Редовното оросяване на терена е от изключително значение за живота на охлювите. Над 40оС те загиват. Хранене Най-добре е охлювите да се хранят с брашнена смеска, а не само с растения, тъй като екскрементите им са по-сухи и по-малко. Смеската включва предимно соя, рапица, слънчоглед и пшеница, с добавка на витамини, калций и фосфор. У нас готови фуражни смески за охлюви се произвеждат в два за-

вода (в Ловеч и Чирпан), с цена между 800-900 лв./т. Ако фуражът се обогати с млечнокисели бактерии, цената се повишава. За 1кг охлюви се изразходват обикновено 1-1,2кг смеска. Същият резултат може да се постигне със 7кг зелена маса. Храната се поставя в специални хранилки (контейнерчета), които я предпазват от дъждове. При биологичното отглеждане с успех може да се прилага комбинирано хранене (смески и зелени треви). Фермерите трябва да имат предвид, че за печеливш бизнес, охлювите трябва да получат повече храна, отколкото има в природата. За да се подобрят вкусовите качества на месото, един ден преди продажбата охлювите се хранят с напоен в мляко хляб, примесен със ситно нарязани ароматни билки. Събиране на охлювите Събирането на охлювите е една от най-важните дейности, тъй като се явява последната фаза в отглеждането им. Неправилното є определяне и изпълнение може да се окаже фатално за качеството и количеството на отглежданите охлюви във фермата. В края на месец август започва периодичното оглеждане и събиране на угоените охлюви. Продукцията трябва да е прибрана най-късно до края на септември. Дотогава тези от вида Helix

aspersa maxima достигат 20–30 g, а от другия разпространен вид Helix aspersa muller – 10-15гр. Подготовката и изсушаването на събраните количества също влияят върху крайните резултати. Охлювите се изчистват от всички поети храни, полепнала пръст и се подготвят за съхранение. Нестандартните охлюви се прибират и изсушават обикновено през октомври, преди зимната летаргия. Сортират се по големина, качество, здравина на черупката и се подготвят за реализация. Периодично се извършва оглед на терена и се събират всички пропуснати охлюви. Дървените скари се прибират и теренът се подготвя за зимата. Може да обобщим, че охлювъдството е много доходоносен земеделски бизнес, доста трудоемък, изискващ стриктно спазване на технологията и сроковете за отделните видове работа. Малките семейни ферми за охлюви с площ 10дка могат да станат хит в селските райони. Инвестицията е еднократна (около 25 000 евро), но на втората година (след нулева първа) приходите достигат средни нива от 30-40 000 евро. Службите за съвети в земеделието помагат активно на желаещите да се занимават с охлювъдство. Националният охлювъден клъстър (съюз) има заслуга за „влизането” на охлювите в системите за еврофондовете.

31


ЕКСПЕРТИ

Биологичното пчеларство – добра алтернатива на конвенционалното

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3/ 2014

Доц. д-р Пламен Петров Аграрен университет, Пловдив

32

Богатото биологично разнообразие от растителни видове (3567 вида висши растения) нарежда България на едно от първите места в Европа и предоставя изключително добра възможност за производство на висококачествени биологично активни пчелни продукти. Наличието на екологично чисти райони (главно планински и полупланински) са реален шанс за развитието на биологичното (органичното) пчеларство в съчетание със селския туризъм. В България биологичното пчеларство има сравнително кратка история. През 1997-1998г Агроекологичният център към Аграрния университет – Пловдив съвместно с Асоциацията на професионалните пчелари организира първите семинари по биологично пчеларство с пчелари от Пловдив и София. През изтеклия период по редица международни проекти на Агроекологичния център и други организации са проведени десетки семенари по биологично земеделие и биологично пчеларство в различни населени места в страната. Създаде се и нормативна база за този специфичен начин на производство. С производството си на пчелен мед и други пчелни продукти като количества България не би могла да конкурира големи износители като Аржентина, Мексико, Китай, Канада и др., но благодарение на своите изключителни качества българският пчелен мед и останалите пчелни продукти, произведени при спазване изискванията за биологично пчеларство, могат да заемат достойно място на европейския и други пазари. Независимо че в България биологичното пчеларство тепърва си проправя път, съществуващата свободна пазарна ниша и повишеният интерес в страните от Европейския съюз ще способстват за неговото динамично развитие като изключително добра алтернатива на конвенционалното пчеларство в страната. Биологичното пчеларство се основава на следните основни принципи: 1. Представлява строго регламентирано производство на пчелен мед и други пчелни продукти, което се реализира в производствени единици – биологични пчелини, асоциирани

в сдружения за биологично пчеларство с цел реализация на биологичните пчелни продукти. 2. Осъществява се на основата на базови стандарти на IFOAM и на Регламент 834/2007 на Европейския съюз. 3. В България биологичното производство на пчелни продукти се регламентира в „Раздел VIII – Пчеларство и пчелни продукти” на Наредба 35/2001 на Министерството на земеделието и горите (ДВ, бр. 80, 2001г), която е хармонизирана с тази на ЕС. 4. Технологиите на отглеждане и получаване на биологични пчелни продукти са в пълна хармония с биологията на пчелните семейства, гарантиращи тяхното опазване и устойчиво развитие. Биологичен пчелин – произход и конверсия Производителите – физически или юридически лица, желаещи да започнат биологично производство на пчелни продукти, е необходимо: Много добре да познават изискванията и ограниченията, които трябва да спазват и да започнат подготовка на производствените си бази за този тип производство. Да направят писмена заявка до сертифицираща организация за извършване на контрол и сертификация на тяхното производство. Спазването на правилата за биологично пчеларство отначало ще създават известни проблеми и ще изисква повече работа от пчеларите, свикнали да практикуват традиционно (конвенционално) пчеларство, но ще гарантират получаването на качествени пчелни продукти. Пчелинът трябва да бъде регистриран, а пчелните семейства – идентифицирани, съгласно с изискванията на Наредба 27/2002г на МЗГ. Пчеларят трябва да започне да води целогодишна документация (дневник на пчелина и ветеринарен дневник) за различните дейности на пчелина и за производството на пчелните продукти. Това не-съмнено ще доведе до осъществяването на добра пчеларска практика и по този начин инспектиращият ще може да проследи всички дейности, да се откри-


Сн. Биологичен пчелин

ят причините за недоброто качество на пчелните продукти и да се установи съотношението между броя на пчелните семейства и произхода и обема на произведения пчелен мед и други пчелни продукти. Следователно всички пчелни семейства, намиращи се на един пчелин, задължително се отглеждат в съответствие с правилата за биологично пчеларство. Създаването на биопчелин става чрез: • размножаване на съществуващите обикновени (конвенционални) пчелни семейства; • закупуване на биопчелни семейства и /или обикновени пчелни семейства от други пчелини след разрешение от сертифициращата организация; Когато пчелинът се състои от обикновени или закупени такива пчелни семейства, те задължително преминават период на преход (конверсия): • за голи роеве – около един месец от момента на пристигането им на пчелина; • за отводки (изкуствени рояци) – 1 година (при положение, че през този период се

сменят техните рамки и пити с нови восъчни основи от биологичен пчелен восък); • за обикновени пчелни семейства – 1 година с пълна подмяна през този период на восъчните пити (плодникови и магазинни) с основи от восък от пчелини с биологично производство. Когато на пазара няма биологично произведен восък, сертифициращата организация може да разреши използването на пчелен восък, който не е от биологично производство, при положение, че восъкът произхожда изключително от восъчни разпечатки или строителни рамки. Необходимо е биопчеларите да обединят усилията си, за да могат предприятията за производство на восъчни основи да произвеждат такива от биовосък, като гарантират това производство. Не се изисква преходен период: • при пълна смяна на кошерния инвентар и восъчните пити в пчелното гнездо; • при настаняване на пчелните семейства в кошери с пити или восъчни основи, взети от пчелин с биологично производство.

33


ВЕТЕРИНАРНИ СЪВЕТИ БРОЙ 3/ 2014 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 34

Как да храним нашите домашни любимци – котките? Д-р Моника Стефанова Доц. Запрянка Шиндарска Котката (Felis silvestris catus) е сборно название за по-дребните представители на семейство Котки (Felidae), но обикновено се разбира Домашната котка (Felis silvestris catus), като подвид, произлязъл от Дивата котка. В Северна Америка и Европа има повече котки домашни любимци, отколкото кучета – над 175 милиона. Първата домашна котка се появява преди 6 000 години. Историята на котката е добре документирана в Древен Египет, където са били използвани, за да пазят складираното зърно от мишки и други гризачи. Домашните котки са едни от най-добрите хищници. Този факт се подкрепя от някои анатомични особености: • Зъби и челюсти. Котенцата се раждат с 26 остри като игли зъба. До 6-месечна възраст те се заменят с 30 постоянни зъба (16 на горната и 14 на долната) от тях 12 резеца, 4 кучешки, 10 предкътника и 4 кътника. Котките имат помалко предкътници и кътници от кучета, като при тях те са по-заострени. Котешката челюст е с ограничена подвижност за разлика от тази при кучето, което се храни с по-разнообразна храна. • Череп. Очите на котките са адаптирани изцяло за лов. Те са разположени на предната страна. Повърхността на окото (корнеята) е силно изпъкнала навън – това осигурява много поширок зрителен ъгъл. Котешката зеница може да се разширява до 90% от цялата площ на окото, което прави възможно проникването на максимално количество светлина в окото и подобрява нощното виждане. Зеницата се увеличава и когато котката е изплашена. • Крайниците. Котките имат нокти предназначени за сграбчване и задържане на плячката. При кучето ноктите имат второстепенна роля. Котките имат и някои физиологични и метаболитни особености характерни за истинските хищници. Метаболизмът при тях се характеризира с необикновенно високи нужди от протеини (25%) за поддържане в сравнение с нуждите на кучетата (17%). Повишените нужди от протеин не се дължат на увеличена необходимост от някоя аминокиселина, а на високата ензимна активност в черния дроб. Активността на тези ензими не може да се регулира, ако съдържанието на про-

теини в храната е ниско. Котката е изключително чувствителна към недостига на аминокиселината аргинин, който само за 2-5 часа може да доведе до амонячно отравяне. Засегнатите животни показват остри признаци на отравяне и могат да умрат. Таурина е бета аминосулфонова киселина, която трябва да се съдържа в храната на котките,тъй като за разлика от другите видове те не могат да я синтезират. Хроничният недостиг на таурин причинява централна дегенерация на ретината и слепота, понижени репродуктивни способности, аномалии в развитието на малките котенца и сърдечни поръжения. Растителните храни са бедни на таурин. Котките са способни да смилат и усвояват големи количества мазнини. Те се нуждаят специално от арахидонова киселина, понеже не могат да я синтезират. Нуждите на котката от вода също са различни от тези на кучетата,но не поради особеностите в храненето, а поради адаптацията на прадедите им към околната среда, тъй като се смята, че предшествениците им са обитавали пустините на Северна Африка. Ето защо домашните котки образуват много по концетрирана урина от кучетата и могат да преживеят с по-малко вода и това е предпоставка за по-лесно образуване на пикочни камъни. Ако е хранена с типична готова суха храна, котката ще пие 1,5-2мл вода на грам суха храна, т.е. съотношение 2:1. Ето защо котката пие много по-малко вода ако се храни с


консервирана храна. Независимо от количеството на храната и малките потребности от вода, достъп до прясна вода е необходим през цялото време. Трите вида добре балансирани храни (влажни, полувлажни и сухи) са подходящи за поддържащо хранене на възрастните котки. При постоянен достъп до храна, те се хранят от 8 до 16 пъти за 24 часа. Ако едновременно се хранят няколко котки, те трябва да имат отделни панички и да са на разстояние една от друга. Много котки, особено женските, се хранят неравномерно: ядат малко на единия и много на другия ден. Ако по това време се смени храната, може да се направи погрешния извод, че котката не харесва храната или пък обратното, че много я харесва. Тези колебания нямат нищо общо с апетитността на храната и са нормално поведение на хранене на котката. В храненето на домашните котки се допускат грешки. Най-често срещаните са: • Даване на допълнително калций, фосфор, витамини. Това за съжаление е често срещана грешка, допускана от стопаните, която не би направила една нискокачествена храна пълноценна. • Предлагането само на еднообразна храна особено на месо или черен дроб. Котката се пристрастява към тях и не иска да яде нищо друго. • Даването на кости – те не се препоръчват за котките. • Използване на храна, предназначена за кучета. Както беше отбелязано, метаболитните особености не позволяват на котката да задоволи своите потребности с храна за кучета. Това не означава, че котките не могат да усвоят храни от растителен произход или че такива не трябва да са включени в диетата. Балансираната дажба включва: всички необходими хранителни вещества, добра смилаемост, апетитност, като енергията е с най-голямо значение. Балансираното хранене не позволява загуба или натрупване на хранителни вещества в организма на котката, както и поддържането в постоянно равновесие обмяната на веществата. Храните за котки се разделят на три отделни категории, въз основа на качеството, цената и съставките: клас „икономичен”, клас „премиум” и клас „супер премиум”. Икономичният клас храна е привлекателен с ниската продажна цена. Обикновенно това са храни предимно от субпродукти и зърнени култури с ниска енергийна стойност. Колкото по-висок е класът суха храна, толкова повече хранителни свойства има тя – съдържа повече витамини, протеини и др. полезни съставки. Високият клас храна е балансиран спрямо всички нужди на вашия любимец. Препоръчителните дневни дажби са по-малки в сравнение с тези при продуктите

от по-ниски категории. Котката е не само Ваш приятел, но и част от семейството Ви. Това е причина Вие да осигурите най-доброто за нея. За добро здраве е нужна добра храна. Факторите, от които определят коя храна е най-подходяща за Вашата котка са: възраст, вкусови предпочитания и евентуална свръхчувствителност към дадени продукти. Пример за храна клас „Супер Премиум” за вашия любемец е храната с марка Caro Croc. Асортиментът на Caro Croc е съобразен с всички фази от живота на Вашата котка, както и с евентуална хранителна чувствителност. Caro Croc за израснали котки е с вкус на пиле, агнешко и риба. Добавката от масло на сьомга в храните на Caro Croc подобрява състоянието на кожата и козината. Усъвършенстваният производствен процес допринася за разграждането на почти 85% от приетата храна. Продуктовата гама CARO CROC CAT е съставена единствено на базата на натурални суровини. При тяхното производство не се използват синтетични и химически добавки за промяната на аромата, цвета и вкуса. Контролът и поддръжката на качеството на суровините са най-важните аспекти в производствения процес на храните. Животинските протеини съдържащи се в агнешкото, пилешкото, рибата и яйцата, са първоизточници на основните незаменими аминокиселини. Те имат значение за правилното развитие на котешкия организъм и безпроблемно формиране на всички органи и системи. Оптималното количество на високо усвояеми протеини осигурява: правилно израстване и развитие на здрав органи-

35


зъм, правилно развитие на кости, стави и мускулатура и здрава кожа и козина. При дългокосместите котки около 30% от приетите протеини се изразходват за изграждане на космената покривка. Мазнини Мазнините са основен източник на енергия. Те придават здравина и блясък на козината. Всички CAROCROC CAT продукти съдържат висококачествени мазнини, лесно усвоими от организма. Omega 3&6 мастните киселини стимулират имунната система, осигуряват здрава кожа, подпомагат бъбречната функция, повишават устойчивостта на чревната лигавица, подтискат ставните възпаления. Целулоза Целулозата под формата на цвеклова каша оказва позитивно влияние върху храносмилателната система и е необходима за регулиране на чревната перисталтика, което улеснява чревният транзит и елиминира проблема с космените топки. Също така подпомага и поддържа благоприятната микрофлора в червата. Mикро- и макроелементи Храната трябва да съдържа необходимото коли-

36

чество калций, фосфор и витамин D в правилно съотношение, за да гарантира нормалното развитие на костната система и зъбите, както при подрастващия организъм така и през следващите етапи от живота на котето. Ниските нива на магнезий, фосфор и Ph на урината не позволяват образуването на струвитни кристали и гарантират здрав уринарен тракт. Витамини Прецизният им баланс в храните CAROCROC CAT осигурява здравословен и дълъг живот на вашето коте. Vobra e производител на висококачествени продукти с повече от 70-годишен опит в разработката на гранулирана храна за домашни любимци. Храните са съставени на базата на научни изследвания (University of Utrecht) и съдържат висококачествени натурални суровини, което гарантира високото качество на нашите продукти, осигуряващо оптимално здраве на животните. Храните са съобразени с особенностите на всяка жизнена фаза на котката и са подходящи за всички породи.


АКТУАЛНО

Министър Греков: Засиленият контрол осигурява по-добро качество на храните

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 3/ 2014

„Засиленият контрол, който осъществяваме осигурява по-добро качество на храните, които се предлагат на българския пазар”. Това заяви министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков при откриване на Националната дискусия „Да – на българските храни” в НДК, организирана от Българския медиен съюз. Министър Греков подчерта, че още от началото на мандата един от основните приоритети на Министерството на земеделието и храните е засилване на контрола върху храните, но не кампанийно, а през цялата година. „Нашата цел е българските производители да получават една сигурност, че тяхната продукция ще бъде предлагана на пазара, а на потребителите да гарантираме, че храната, която купуват е значително покачествена.“, каза още министър Греков. Близо 6000 обекти за производство и търговия с храни са проверени само през последната седмица преди и по време на великденските празници от инспекторите на Българската агенция по безопасност на храните, информира министърът. „Този засилен контрол, които прилагаме вече дава положителен резултат“, допълни още министърът. „През последните два месеца над 130 тона храни са спрени от пазара, от които 65 тона са унищожени, а от началото на месеца са затворени 10 обекта, които не отговарят на съответните изисквания”, съобщи изпълнителният директор на БАБХ проф. Пламен Моллов. На дискусията се обсъдиха и проблемите с нелегалния внос на храни, взаимоотношенията между производители и търговци, и по-голямото предлагане на български храни. Участници бяха представители на бизнеса, производители, браншови организации, търговци и медии.

37


АКТУАЛНО

Titan Machinery на АГРА 2014 в Пловдив Titan Machinery България АД взе участие в тазгодишното изложение АГРА 2014 от 4ти до 8ми март в Международен панаир гр. Пловдив. И тази година компанията не изневери на стила си и показа авангардни технологии за високопроизводително земеделие.

Н

а поле V – 16 срещу палата 3 на щанда на фирмата, фермерите имаха възможността да се запознаят с последните технологии от световен мащаб.

Пълната гама трактори и зърнокомбайни Case IH от серията Efficient Power с внедрена SCR система за понижаване на нивото на вредни емисии. Серията Farmall А от 65 до 115

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3/ 2014

Трактори от сериите Farmall А и U подходящи, както за малки, така и средни стопанства

38

к.с. е подходяща за окопаване, пръскане и въобще за всички по-леки работи на полето. FPT двигателят, внедрен в тази серия трактори гарантира и изисква по-малко смени на предавките, което допринася за висока ефективност, нисък разход на гориво и комфорт за оператора. Тракторите от серията Farmall U са оборудвани с изцяло нов 3,4-литров Сommon rail двигател, турбокомпресор с интеркулер и EGR система за обработка на изгорелите газове. Новите трактори Maxxum Efficient Power са с новата SCR система. Това се изразява в помалко вредни емисии, повишена мощност и висок въртящ момент, както и ниски разходи на гориво и експлоатационни разходи при обработките. Серията Maxxum EP обхваща 6 модела от 100 до 140 к.с., с 4,5 и с 6,7-литрови дизелови двигатели, с възможност за монтаж на тесни гуми за окопни култури. Изключително икономичен и с много добри теглителни характеристики. Подходящ за всеки тип стопанство. За по големите фермери ТМБ предложи тракторите Case IH от серия Magnum и Magnum CVX, както и едни от най-търсените и високопроизводителни трактори в световен мащаб – колесния Steiger и Quadtrac – единствения трактор с 4 независими задвижващи вериги, които от тази година ще са със завишени мощности и същевременно по-


Vaederstad Tempo

икономични. Фермерите имаха възможност да се запознаят отблизо с предимствата на новите модели зърнокомбайни Axial Flow на Case IH от новите серии 130 и 230. Роторът на комбайните Axial Flow Case IH е уникален, заради това, че диаметърът му е намален, тоест пространството между ротора и контра ротора е увеличено. По този начин се увеличава пропускателната способност на машината, с което се увеличава производителността є. Патент на Case IH е преходният конус, който заедно с приемният винт в началото на ротора ускорява масата от наклонената камера, осигурявайки постоянен поток от маса на ротора, което не позволява нараняване на сеKverneland Accord Exacta - TL

мената, а вентилаторът Crossflow разпределя равномерно потока въздух върху ситата. Различното при Case IH от останалите производители на комбайни е самонивелиращата се очистваща система, която включва вентилатора и ситата, което не позволява загуби на продукция. Премиера за България направи и сеялката Vaderstad Tempo R – сеялка с висока производителност и точност при висока скорост. Tempo R е машина с твърда рама, която се навесва на триточковата навесна система. Най-малкото междуредие е 45см и максимално 12 изсяващи секции могат да бъдат монтирани на машината. Възможно най-голямата работна ширина е

9,6м. Машината може да бъде оборудвана с ботуши за торовнасяне, но не и с бункер за тор, т.е. се изисква бункер за предно навесване на трактора. За първи път беше представена и тороразпръскваща машина Exacta TL Geo Spread на Kverneland Тороразпръскващата машина Exacta TL Geo Spread е известна със своята надеждност, лесно управление и изключителна прецизност във всякакви условия! Максималният обем на бункера от 3 900л, извънредният работен захват – 52м, както и изключването на секциите на всеки 2м, са все параметри, които правят торачката една изключително високоопроизводителна машина, но в същото време и високоефективна! Системата GEOspread позволява индивидуално настройване на двата диска по електрически път от кабината на трактора. Това означава, че работната ширина може лесно и бързо да се регулира само чрез едно докосване на ISOBUS терминала! Благодарение на GEOspread приложението работната ширина и дозата ще се настроят автоматично съобразно зададените параметри на полето! IM Farming концепцията за прецизно земеделие на Kverneland, носител на медал от изложението Agritechnica 2013 също бешe представенa на щанда на ТМБ. Концепцията IM Farming е един различен поглед към земеделието, която прави различните ви операции по-ефективни и по-прости. Използването на ISOBUS технологиите допринася за лесна настройка на оборудването, контрол, работа, и наблюдение. Всичките Ви изисквания и възможности са обединени в IM Farming. Дали машината, която е оборудвана стандартно Ви задоволява или бихте искали да стъпите на по-високо равнище, навлизайки в света на прецизното земеделие? Каквото и да изберете, Kverneland Group Ви

39


40

предлага най-доброто решение според вашите специфични нужди! Дали става дума за операциите във вашия бизнес, Вашия поглед към бъдещето, Вашите инвестиционни планове за развитие в краткосрочен и дългосрочен план, IM Farming концепцията ви предлага подходящо решение за всяка ваша стратегия. Новата самоходна пръскачка с предна кабина на Tecnoma модел Laser FC е следващо поколение на съществуващата вече гама самоходни пръскачки Laser с кабина, монтирана в средата на шасито. Пръскачката Laser FC първоначално беше разработена за английския пазар, Германия и страните от Бенелюкс. Днес машината става все повече популярна и в България. Основното предимство на тази пръскачка е, че тя е оборудвана с широка кабина с допълнителна седалка, а достъпът в кабината е изключително улеснен – благодарение на хидравличното є повдигане и спускане. Пръскачката с предна кабина, която бе представена на Агра е най-голямата в продуктовата гама на FC пръскачки, оборудвана е с обем на резервоара 5 200л и стрела – 42м, изработена от алуминий. Машината е оборудвана с интегриран GPS с автоматично водене, както и с най-новата система, представена за пръв път в България – NCIS – Система за Индивидуален Контрол на всяка дюза от GPS, специално разработена за свеждане до минимум на препокриването по време на пръскане, както и спестяване на препарата, което е неотменна част за постигане на ефективно, високопроизводително и прецизно земеделие! Посетителите имаха възможност да се запознаят отблизо с телескопичните товарачи Merlo – носител на медал от изложението Agritechnica. На щанда на Titan Machinery бяха изложени и строителни машини, които са приложими и в селското стопанство.

Новата самоходна пръскачка Tecnoma Laser FC

Телескопичнит товарачи Merlo

Ремаркета Annaburger подходящи растениевъдството и животновъдството


16

7

6

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 3/ 2014

ТЕХНОЛОГИЯ НА БИОЛОГИЧНОТО МЕСОДАЙНО ГОВЕДОВЪДСТВО

Проф. д-р Васил Николов Аграрен университет – Пловдив

В ГОВЕДОВЪДСТВО 17

БИБЛИОТЕКА ЖИВОТНОВЪДСТВО


Специализираното месодайно говедовъдство е ново направление на говедовъдството у нас. Като цяло, с изключение на заключителните периоди на угояване на телетата, технологията е достатъчно биосъобразна и лесно може да бъде пригодена за биологично производство. Разработването на технологията за отглеждане на говеда от специализираните месодайни породи трябва да е подчинена на: • минимални вложения и минимални разходи за производството, тъй като месодайните говеда са монопродуктивни; • стриктно спазване на технологичните изисквания, които са различни от тези в млечното говедовъдство. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ФЕРМАТА Най-подходящи за специализирани месодайни ферми за биологично производство са ниските части на планините и полупланиските райони с постоянни обилни пасища – Предбалканът, Средна гора, ниските части на Рила и Пирин, Странджа и Сакар. За паша през лятото могат да се използват и високите части на планините, като през зимата животните се отглеждат в зимни лагери в по-ниските части. СИСТЕМА НА ПРОИЗВОДСТВО В специализираното месодайно говедовъдство основните категории животни се отглеждат екстензивно или полуинтензивно, пасищно. Изключение правят само телетата във финишерния период на угояването, които се отглеждат интензивно. При биологичното производство сръхинтензивни технологии не се прилагат, но и при екстензивно угояване могат да се получат достатъчно добри прирасти. ВИД И СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ НА ФЕРМАТА В месодайното говедовъдство обикновено се диференцират четири категории говеда: • основно стадо – включва бременни сухостойни крави, крави с бозаещи телета и бици; • подрастващи телета; • телета за разплод; • телета за угояване. В страните с развито животновъдство съществуват два или три вида ферми. В репродукторните се отглеждат само говедата от основното стадо и телетата за разплод. Свръхремонтните телета се продават веднага след отбиване или на телеугоителни ферми, или на ферми за 2

15

4

5


14

3

2

3

ПОРОДА За специализираното биологично месодайно производство трябва да се избират породи които имат: • Добър растеж на телетата до късна възраст, високо качество на месото, нисък разход на фураж за килограм прираст. • Висока млечност и възпроизводителна способност – при плодовитост на стадото, по-ниска от 85%, технологията е неизгодна. • Висока аклиматизационна способност и адаптивна пластичност на породата. • Дълголетие на кравите. Разходите по отглеждането на юниците са по-високи отколкото на кравите в годината. Във връзка с това месодайните крави трябва да се използват колкото е възможно по-продължително. Счита се, че оптималното възпроизводство

КАПАЦИТЕТ НА ФЕРМАТА Основен ограничаващ фактор за капацитета на фермата са пасищата. В зависимост от възрастта на животните и състоянието на пасището на едно животно се планира дневно от 30-50кг трева при пасища със сочна трева и 15-30кг на сухи пасища. Трябва да се има предвид, че в зависимост от ботаническия състав, 10-30% от тревата не се изпасва. Приведени в литературата разчети показват, че ако от един декар се получават по 280-300 кръмни единици, върху 100дка могат да се отглеждат 11-12 месодайни говеда, в т.ч. 3,5-4 крави, а при 400-450 кръмни единици – 15-16 говеда, в това число 5-5,5 крави. При правилна организация месодайното говедовъдство изисква значително по-малко труд от млечното. Тук не е необходима ежедневна няколкочасова работа, свързана например с доенето. В тази връзка малки и средни ферми до 15-30 крави могат да бъдат като допълнение към друг вид дейност, което е масова практика в страните с развито месодайно говедовъдство.

подрастващи телета, които после се предават на угоителните ферми. У нас на този етап, по редица причини, подобна организация е невъзможна. Възможната форма е едноотрасловата неспециализирана ферма с пълен цикъл на възпроизводство. Репрудукторните ферми трябва сами да доотглеждат и угояват телетата, директно да продават готовата продукция в кланиците или за износ. Всякаква друга форма ще е пагубна за тях.


на стадото е 15-20%. Кравите се използват екстензивно, което позволява да се отглеждат 10-12 години. От породите, отглеждани до сега у нас, за биологичното производство на месо най-подходящи са специализираните месодайни породи Абердин Ангус, Лимузин и Херефорд. В регионите с нископродуктивни пасища е най-добре като крави кърмачки да се използват автохтонните породи – Българско сиво говедо и Родопско късорого говедо или техни полукръвни кръстоски с месодайни породи. ТЕХНОЛОГИЯ НА ОТГЛЕЖДАНЕ Технологията на специализираното биологично месодайно говедовъдство се подчинява на следните особености и изисквания: • Всички категории говеда се отглеждат пасищно с минимална продължителност на оборния период. • Кравите се заплождат естествено, изкуствено осеменяване може да се прилага само в нуклеусовите ядра. • Извън развъдния сезон, кравите и биците се отглеждат отделно. • Телетата се отглеждат заедно с майките през целия бозаен период. • Мъжките телета, в зависимост от породата, се отбиват на възраст 6-9 месеца, до настъпване на полова зрялост. • Женските телета за разплод бозаят до 10-месечна възраст, след което се отбиват и се превеждат на самостоятелни пасища. • Юничките, в зависимост от скорозрелостта на породата, се заплождат на 15-18-месечна възраст при достигане на 65-70% от масата на кравите. • След заплождане, юниците се преместват в стадото на кравите или това се прави поне 2 месеца преди отелване. 1. Организиране на възпроизводството Правилната организация на възпроизводството е решаваща за месодайното говедовъдство. Основните моменти са: • Периодично проверяване на половите органи на женските животни и своевременно лечение на болните. • Използване на бици с висока полова потентност и качество на спермата. При преценката на биците се обръща специално внимание на здравината и постановката на задните крайници. • Оптимално използване на биците. Поради сезонността на използване, на бичетата до 2-годишна възраст трябва да се планират 4

се препоръчва храненето през предходния, зимния период да е ограничено. При такова хранене се очаква на пасищата прирастът да бъде 0,800-0,900кг на ден. При използване на дажби с по-висока хранителна стойност пасищата ще се използват по-лошо. На теле се планират по 2дка пасищe. При угояване до маса 375кг се купуват телета след 165 дни зимно хранене и се отглеждат на пасището 80 дни. През лятото качеството на пасищната трева намалява. За да се постигнат резултати както при пролетната паша, в предходния период телетата трябва да се хранят с дажби с по-висока хранителна стойност. Опитите, проведени у нас, също показват, че при пасищно угояване през зимата отбитите телета трябва да се хранят с ограничени по хранителна стойност дажби. Препоръчва се дажбата да е изцяло от обемисти фуражи, което осигурява прираст 0,500-0,700кг дневно. Телетата се поставят за пасищно угояване, когато пасището може да осигури минимум 0,600кг дневен прираст. По-нататък прирастът ще зависи от състоянието на пасището, като без концентриран фураж у нас могат да се постигнат прирасти до 0,900-1кг на ден.

1

Снимков материал • Снимки 1-5: Месодайни породи крави: 1. Абердин Ангус, 2. Лимузин, 3. Херефорд, 4. Българско сиво говедо и 5. Родопско късорого говедо; • Сн. 6. Свободно групово отглеждане; • Сн. 7. Стадо на пасище.

13


2. При пролетно отелване: Заплождането се извършва на пасището (юни-август), където по-бързо се нормализират репродуктивните функции на кравите след раждане и заплодяемостта е по-висока. През периода на раждане на телетата и първите месеци от живота им млечността на майките е най-висока, което осигурява по-добър растеж през най-критичния период на онтогенезата. Телетата се отбиват през есента и през зимния период в основното стадо се отглеждат само крави. Това е по-евтино, тъй като кравите се хранят с по-малоценни фуражи. Телетата се отбиват до зимата. Това намалява разхода на труд за отглеждане на животните. При отбиване телетата са с по-висока маса и могат да се доугояват с използване на зимни пасища. Телетата за разплод и телетата за угояване с предугоителен пасищен период се отглеждат два сезона пасищно и само един сезон в зимен 5

12

не повече от 15-20 крави, на възраст от 2 до 3 години – 20-30, и над 3 години – 30-40 крави годишно. Проверка на кравите за бременност след случния период и бракуване на яловите. Разработване на система за профилактика на абортите, заболяването и отпадането на телетата. По-значително внимание трябва да се обръща на маститите и профилактиката на простудните заболявания и натравянията. При организиране на възпроизводството се има предвид: • месодайните говеда имат ясно изразена сезонна цикличност; • продължителното бозаене на телетата е фактор, потискащ разгонването; • кравите често са с тиха разгоненост. Световната практика, която е наложително да се приеме и у нас, е турово отелване в рамките на 2 до 3 месеца. Обикновено се прилага отелване през пролетта или през есента, за да се избегнат летните горещини и зимните студове. Пролетното отелване се планира към началото на пасищния период, а есенното – в началото на зимата. Като се има предвид, че телетата започват да пасат 15-20 дни след отелване, то началото на пролетните отелвания трябва да се планира 20-30 дни преди пълното развитие на пасищата. За равнинните райони на страната това е към края на февруари, а за планините – месец по-късно.

на отглеждане – екстензивна и интензивна. При интензивната, след отбиване, животните се продават директно в угоителни ферми и комплекси, а при екстензивната система се използва предугоителен обикновено пасищен период или животните се хранят на ясла с малоценни фуражи. При биологичното производство се използва само екстензивната система. Прирастът трябва да се поддържа на ниво 0,800–1,200кг при използване на дажби на основата на обемист фураж. Животните се угояват до по-висока маса без да затлъстяват. Основен недостатък са по-високите разходи за фураж и отглеждане, които значително могат да бъдат намалени при използване на пасища. При тази система телетата се залагат за угояване при маса 180–250кг и се угояват до 380-450кг или до по-високи тегла в зависимост от пазара на животните за клане. За производство и продажба на родени през пролетта „тежки” телета в предугоителния период се използват следните подходи: Животните могат да презимуват, като се хранят с груби фуражи, а пролетта се продават за доугояване или предварително се доугояват на пасищата. През зимата животните се подхранват на зимни естествени пасища или изкуствени посеви от пшеница и зимен овес. Използването на посеви от пшеница влияе много благоприятно върху резултатите от последващото угояване. При използване на зимни естествени посища може да се поддържа прираст от около 0,350кг, като се изразходва до 250кг сено за подхранване на теле. До предаване за доугояване животните достигат маса 300-400кг. Преди зимата първоначално животните се отглеждат върху посеви от царевица, а след това се хранят с царевичен силаж с добавка на концентриран фураж. В последните 1-2 месеца телетата се доугояват и са готови за клане в края на лятото и началото на есента на следващата година. Друга система при хранене на телетата след отбиване предвижда отглеждане на площадки или пасища с хранене за постигане на повисоки прирасти. Телетата се подхранват със зърно към грубия фураж за бързо достигане на маса 400кг и се предават за доугояване. При угояване до маса 300-350кг се купуват телета, родени през пролетта, след 165 дни зимно хранене. Те се отглеждат на пасището 50 дни – обикновено от средата на май. Пасището осигурява прираст 0,680-0,800кг без допълнително подхранване. При това угояване


пасището е бедно или грубият фураж е с лошо качество. Непосредствено след отбиването телетата трябва да се хранят обилно за намаляване на нивото на стреса. При раждането през пролетта женските телета се отбиват към есента. През зимата се поддържат ниски прирасти, които се компенсират при изкарване на пасищата напролет. През втората зима юниците вече са бременни и при средноедрите породи за месо трябва да са с маса 350–400кг, а при отелване – 450-500кг. Телетата за разплод се хранят като кравите, но по-интензивно. Особено внимание се отделя при преминаването от лятно към зимно хранене и обратно. През пролетта телетата лошо приемат фуражите от зимната дажба, особено сламата. За да се поддържа желаният прираст е необходимо в дажбата да се включат 1,5-2кг концентриран фураж. През пасищния период телетата за разплод не се подхранват. Животните, които имат ниска растежна способност и лошо използват пасищната трева се бракуват. Бичетата за разплод (за разлика от юничките) от отбиването до 12-14-месечна възраст трябва да се хранят по-интензивно, за да се постигне прираст 1,200-1,300кг на ден. Количеството на сухото вещество трябва да е около 2,5% от живото тегло. Бичетата се включват в разплод на 15-18-месечна възраст. От 15 месеца до 3-годишна възраст среднодневният им прираст трябва да е от 0,800 до 1,200кг, като консумацията на сухо вещество е 1,33 до 2,25% от масата на животните. След първата година в структурата на дажбата се увеличава делът на грубия фураж. Биците се отглеждат на същите пасища, а през зимата – по същия начин както и кравите. През зимата животните се подхранват с 0,500кг концентриран фураж на 100кг живо тегло, но не повече от 30% от енергийната стойност на дажбата. Грубият фураж се дава на воля. Използва се обикновено висококачествено ливадно сено или по 50% ливадно и люцерново сено. За хранене може да се използва и царевичен силаж и други сочни фуражи – до 25%, като се балансира нивото на протеина в дажбата. През лятото биците се отглеждат на пасищата, като концентриран фураж се дава само на млади, растящи бици. През размножителния период на всички бици се дава концентриран фураж до 30% от енергийната стойност на дажбата. В страните с развито месодайно говедовъдство за угояване на телетата от специализираните месодайни породи се използват две системи

лагер. Кравите се проверяват за бременност след пасищния период. Яловите крави се бракуват и продават. В края на периода те са в добра гойна кондиция и не се доугояват. Не се отглеждат ялови крави през зимата и за тях не се приготвят фуражи.

4. Отглеждане: Говедата от специализираните месодайни породи се отглеждат пасищно, като на пасището животните престояват почти през цялата година. Това е възможно, тъй като говедата са студоустойчиви, а при повечето категории потребностите от хранителни вещества са пониски от тези при млечните. Пасищата се облагородяват – задължително се поставят групови поилки, съоръжения за подхранване с обемист или концентриран фураж. Подхранването с груби фуражи трябва да започне, когато през есента тревата загрубее и е в недостатъчни количества за удовлетворяване на дневните потребности на животните. Месодайните говеда трябва да са на паша самостоятелно, без пастир. За целта пасищата се ограждат с постоянна ограда или електропастир. При целодневното самостоятелно пребиваване на пасищата животните са по-спокойни, пасат и почиват в най-благоприятното време в денонощието, свободно проявяват вродените си инстинкти. Кравите пасат по-продължително и млечността им е по-висока. При пасищното отглеждане се намалява разходът на труд.

11

3. При есенно отелване: Кравите имат по-добро телесно състояние и раждат по-жизнени телета. Телетата се раждат в зимния лагер, където може да бъде построено родилно отделение и раждането да се извършва под контрол. Отглеждането на бозаещите телета е през зимата-пролетта, като се избягват летните горещини. Отбиването е, когато пасищата са в най-добро състояние, а тревата – най-обилна. Изкарването на кравите на паша, след зимниня перод, стимулира млекоотдаването и кърмачният период се удължава. Заплождането се извършва през зимата в зимния лагер, като може да се използва изкуствено осеменяване. По-предпочитано в световната практика е пролетното отелване.

6


За предпазване от неблагоприятни климатични въздействия се строят олекотени навеси или ветрозащитни стени и щитове с минимални вложения. Навесите се строят на отцедливи места, като се осигурява топло легло на животните по всяко време на годината. У нас целогодишната паша на животните може да се използва в много малко региони на страната. За отглеждане през зимата се устройва зимен лагер на мястото, където ще се доугояват телетата за месо. Добре е зимният лагер да бъде на по-голяма площ – минимум 25м2 на крава. В зимния лагер също се използват олекотени навеси. Животните се отглеждат свободно-групово, на дълбока несменяема постеля. Развиващите се ферментационни процеси в постелята осигуряват на говедата топло легло през зимата. За поддържане на постелята се планират 1-3кг слама на животно на ден. Осигурява се свободен достъп до грубите и сочните фуражи, водата, солта, и микроелементните смески. На пасището и в зимния лагер се устройват специални прокари, които завършват с тесен бокс за фиксиране и свободна манипулация с животните – маркиране, ваксиниране, проверка за бременност и т.н. Добре е боксът да бъде и кантар, за да може периодично да се следи масата на животните (особено на телетата през бозайния период). По прираста на телетата се съди за млечността на майката. Въпреки че млечността не е приоритетен селекционен признак за месодайните крави, по-високомлечните крави отглеждат по-добри телета. При отелване през пролетта кравите раждат на пасището. При есенното отелване в зимния лагер се устройва родилно отделение, като се заделят родилни боксове, които обилно се застилат със слама. Майките престояват заедно с новородените телета в родилния бокс 3-5 дни, след което се привеждат в общата група. На пасищата и в зимния лагер се устройват заграждения, в които свободно да могат да влизат само телетата. В загражденията се поставят хранилки за подхранване с концентриран фураж при необходимост. Телетата от отделните категории (за разплод или за угояване) се отбиват едновременно и се поставят по-далеч от кравите, за да се избягнат визуалните и слуховите контакти. По този начин кравите се пресушават по-лесно, а телетата по-бързо свикват без майките. За намаляване на стреса, заболеваемостта и загубата на жива маса е добре след отбиване телетата да се подхранват с концентриран фураж. В този период животните трябва да имат свободен достъп до 7

да се подхранват с доброкачествено сено – 2,5-5,0кг на глава на ден, или с царевичен силаж – 7,5-15,0кг. Целта е в периода около заплождането (60-80 дни след отелването) телесната маса да не е под 2 бала по ОТС. Животните трябва да имат и свободен достъп до блокове с минерални вещества и сол. През зимата, когато не могат да се използват пасища, кравите се хранят със зимна дажба на основата на сено, отпадъчни груби фуражи или силаж. Ако обемистият фураж е със средно или добро качество, той може да е единственият фураж. При нискокачествен обемист фураж или използване на зимни пасища със суха трева кравите се подхранват с белтъчни или енергийни фуражи. При недостиг на енергия животните се подхранват и с 0,5-1,0кг зърнени фуражи. През млечния период телетата от специализираните месодайни породи избозават по 1200-1500кг мляко. Счита се, че през първите 100 дни на лактацията майчиното мляко е достатъчно за поддържане на растежа на телетата. Те трябва да се приучат към други фуражи възможно в най-ранна възраст. За подхранване на телетата може да се използва сено или концентриран фураж. Препоръчва се: • на телетата до 3-месечна възраст да се планира концентриран фураж по 0,4 КЕР дневно; • на телетата от 3 до 6 месеца – 2,0-2,3 КЕР; • на телетата от 6 до 8 месеца – 3,5 КЕР. Телетата започват да приемат сено обикновено на 15-20-дневна възраст. Подхранването на телетата през млечния период води до увеличаване на масата след отбиване, получаване на изравнени телета и предотвратява прекомерното намаляване на живата маса на майката. Недостатъци на подхранването са, че се изразходват допълнително труд и средства за специално оборудване и построяване на специални съоръжения. Разходите на фураж могат да достигнат 0,350-0,400кг за 1кг прираст. Подхраването може да доведе до прекомерно затлъстяване на ремонтните телета, което е свързано с трудности при заплождането и отелването на юниците, намаляване на млечността поради лошото развитие на жлезистата тъкан на вимето за сметка на мастната. Свръхремонтните телета може лошо да използват фуража през първите 2-3 месеца след поставянето им за доугояване. Следователно през млечния период телетата трябва да се подхранват, само ако 10


5. Хранене на говедата от специализираните месодайни породи: Основни принципи, на които е подчинено храненето на говедата от специализираните месодайни породи: • използване на евтин фураж – пасищна трева през летния период; • използване на груби и сочни (включително отпадъчни) фуражи през зимата; • минимално използване или неизползване на концентрирани фуражи. В месодайното говедовъдство трябва да се разчита на собствено производство на фуражи, особено на обемисти. Без достатъчно земя за пасища и за производство на груби фуражи месодайна ферма не се създава. Храненето на кравите се основава на следните принципи: • основната част от енергията и протеинът се осигурява от фуражи с ниска стойност и средно качество, като максимално се използват пасища; • сено и други консервирани обемисти фуражи се дават при намаляване на пашата; • кравите се подхранват само в края на бременността и през кърмачния период, като се използват малоценни фуражи в ограничени количества; • в периодите, когато е възможно, трябва да се натрупват значителни телесни резерви, за да се изразходват в периодите с най-големи потребности. Кравите по възможност се отглеждат целогодишно на пасищата. При жива маса на кравите 500-550кг и среднодневен прираст на телетата през бозайния период 0,800-1,000кг общата годишна потребност на крава с теле е 5500 КЕ, като разходът на фураж е 10-13 КЕР за 1кг прираст. През зимата могат да се използват както естествени пасища (при наличие на тревостой), така и специално създадени зимни пасища от високостъблени диви или културни растения (суданка, овес, царевица и др.). Зимните пасища не се ползват от крави в напреднала бремен-

9

ност. Те са пригодни основно за по-дребните породи (Херефорд и Абердин Ангус). За хранене през зимата се използват и консервирани обемисти фуражи (сено, слама, отпадъчни груби, силаж). Храненето на месодайните крави е свързано с четири биологични периода (раждане, лактация, пресушаване, сухостоен период). Най-важният период при хранененето е от 30 дни преди до 70 дни след раждането. Периодът на отбиването на телетата и пресушаването на кравите се характеризира с най-ниски потребности на животните и сумарната норма се определя от нормата за поддържане на живота. Този период е сравнително кратък. През сухостойния период потребностите на кравите бързо се увеличават поради интензивно нарастване на плода. Препоръчва се от 6-ия месец на бременността нормата за поддържане да се коригира с нормата за бременност. Следи се телесното състояние на кравите. При отелване в края на зимата и рано напролет телетата се отбиват през есента. Есенната паша задоволява потребностите на кравите и им позволява да натрупат достатъчно резерви за зимата. Още поблагоприятна е пашата в планината. Заедно с тревата говедата приемат шума и жълъди, които по хранителна стойност са близки до концентрирания фураж. Дарджонов (2011) препоръчва, при много обилна есенна паша или остатъци след прибирането на царевицата, кондицията на кравите да се доведе до 4,0, дори 5,0 бала по ОТС, като в следващия период се хранят по-оскъдно, така че при отелването ОТС да бъде в границите 3,0-4,0. Според автора зазимяването в кондиция 3-4 е условието след отелването да не се използват концентрирани фуражи при наличие на достатъчно обемисти (сено, сенаж или силаж). Периодът след раждането е свързан с родилния процес, възстановяването след раждането, началото на лактацията, както и със заплождането. Потребностите през този период са 30-50 и повече процента по-високи, в сравнение със сухостойния. Средната дневна млечност на месодайните крави е 5-12л за 175-200-дневен лактационен период, но през първите 1-2 месеца е по-висока. Както млечните, така и месодайните крави трябва да се отелят в добро телесно състояние – около 3-3,5 бала по ОТС. При отелване през пролетта, чрез пасищната трева се задоволяват повечето от потребностите на кравите от хранителни вещества. В началото на пасищния сезон или при лош тревостой е добре кравите

вода и качествено сено. След отбиването на телетата се формират групи за разплод и групи за угояване, които се отглеждат по същия начин както и кравите. През финишерния период на угояване телетата могат да се отглеждат свободно-боксово или свободно-групово, което е за предпочитане.

8


Как да изготвим бизнес план по “Програма за развитие на селските райони” Лектори: Силвия Атанасова Даниела Цветкова Енчо Иванов Изцяло практически насочен курс 1.Представяне на възможностите за модернизиране на стопанството 2.Възможност за стартиране на собствен бизнес ПРСР 2014 - 2020 3.Подготовка за разработване на бизнес план - практически насоки 4.Практически задачи , свързани с разработването 5. Дискусии върху изработени бизнес планове 6.Разглеждане на реални казуси - практическа част Всеки участник ще получи набор от материали, включващ разработен и одобрен за финансиране бизнес план, както и книга с практически насоки Курсът ще бъде двудневен и ще проведе в гр.София.Всеки участник ще получи сертификат за преминал курс. За информация и записвания:02/4266720 или 0888 088806960 006960 http://www.iae-bg.com ; http://www.kariera-bg.com


Животновъдство BG 3/2014  

Списание за професионално животновъдство и наука

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you