Page 39

съотношение. Предоставени в достатъчни количества, зелените фуражи поддържат висока жива маса на овцете и висока продуктивност. Едновременно с това себестойността на продукцията от овцевъдството е по-ниска. Най-голямо значение за овцете имат тревите от естествените ливади със следния ботаничен състав: 70-80% житни, 10-15% бобови и 10-15% други треви. Нашите пасища имат около 55% житни, 10% бобови и 35% други треви. Зелените фуражи са богати с всички видове минерални вещества, а съотношението между калция и фосфора е много благоприятно. Голямо значение имат тревите от естествените полупланински пасища, които може да се използват 5-6 месеца в годината. За да бъдат по-добре оползотворени, необходимо е да се подобри тревният им състав, да се почистят, да се наторят и да се използват парцелно. В полските райони се поддържат ливади за косене със състав от люцерна, еспарзета, ръж, детелина, зелена царевица и др. Много ценна е люцерната поради високото съдържание на белтъчни и минерални вещества. Големите количества люцерна предизвикват подуване и затова трябва да се дава завяхнала, заедно с житни треви, сено и слама. На възрастни овце може да се дава 4-7кг люцерна дневно. Еспарзетата е също много подходящ белтъчен фураж. Еспарзетата не причинява подуване, но има по-нисък добив и по-рядко се сее. Дава се в същите количества. Ръжта спада към житните треви. Съдържа помалко белтъчини, но повече безазотни екстрактни вещества. Използва се за паша рано напролет. Основният фураж на овцете през зимата трябва да е сеното. За да е качествено сеното, зелените растения трябва да бъдат окосени по време на цъфтеж и изсушени и прибрани правилно. Най-хранително е сеното от люцерна, еспарзета и други бобови фуражи. Тъй като не се получава в достатъчни количества, сеното се оставя за младите животни. Правилно е от хубавото сено да се получи сенно брашно, което в смес с концентрирани фуражи се предоставя на овцете във вид на смеска. По този начин се предотвратяват загубите и се изяждат и по-дребните стъбла на растенията. Груби фуражи От грубите фуражи най-подходящи за овцете са овесената, фиевата, граховата, просената и фасулената слама и плява. Те могат да участват до 1/3 от дневната дажба на грубите фуражи. Листниковият фураж в много райони с широколистни гори също може да се използва за храна на овцете, особено когато шумата е зелена. Сочни фуражи  Сочните фуражи играят голяма роля при зимно-

то хранене на овцете. Имат висока смилаемост и допринасят за доброто използване на зимните дажби, за доброто здравословно състояние и за висока продуктивност (особено млечност) на животните. Най-голямо значение от сочните фуражи имат кръмното цвекло, силажите, сенажите, картофите и тиквите. На овцете се дават средно по 2-4кг. Ако има моркови, те се оставят за агнетата и за кочовете като много витаминозен сочен фураж. Концентрирани фуражи Концентрираните фуражи (царевицата, ечемикът, овесът, пшеничните трици, шротовете и кюспетата) са много ценни за високопродуктивните овце и в някои случаи участват с доста висок процент в зимната дажба. Когато количеството на сеното е недостатъчно, в много ферми се преминава към концентратен тип на хранене на овцете. Царевицата е най-употребяваният зърнен фураж за овцете. Има висока смилаемост и поради своя състав може да е основният фураж при угояване на агнета и овце. На овца може да се дава дневно 0,2-0,4кг царевица. Ечемикът е почти равностоен на царевицата. Дава се в същите количества, но най-добри резултати се получават, когато се състави комбинирана смеска от 4-5 компонента. Овесът е най-ценният фураж за овцете, особено за младите животни и кочовете. Овесът има подчертано диетични свойства. Ценни са и високобелтъчните фуражи, като слънчогледовия, ленения и памуковия шрот. При храненето на овцете значение имат и редица отпадъци от мелничарството, захародобивната и маслодобивната промишленост, както и от животински произход. Това са пшеничните отсевки, триците, цвекловите резанки, меласата, кюспетата и шротовете, трупното брашно, млекозаместителите, кравето мляко и т.н. Много от фуражите, които се дават на овцете, не се обработват. Но в редица случаи, особено когато може да се намалят загубите от разпиляване на фуражите, се препоръчва съставянето на целодажбени смески и тяхното гранулиране. Грубите фуражи може да се нарязват непосредствено преди храненето. Сламата и плявата се обработват чрез попарване, самозагряване и др. В някои ферми плявата се разбърква с нарязано цвекло, оставя се да постои няколко часа и след това се дава на овцете. Зърнените фуражи се смилат и се смесват във вид на ярма. Преди осеменителната кампания част от овеса и ечемика може да се дават покълнали. Цвеклото и картофите трябва предварително да се измиват и да се нарязват. По-дребните картофи може да се дават цели. Ако картофите са прораснали, трябва да се сварят и да се изчистят от кълновете.

37

Животновъдство BG 1/2014  
Животновъдство BG 1/2014  

Списание за професионално животновъдство и наука

Advertisement