Page 31

ДОЕНЕ И ХИГИЕНА НА МЛЯКОТО При биологичното отглеждане кравите се доят в доилни зали. Това е единственият начин за осигуряване на висока производителност и висока хигиена на млякото и за покриване на изискванията по отношение на съдържанието на микроорганизми и соматични клетки. Доенето в залата се извършва на принципа на доилната инсталация с централен млекопровод. Произвежданото мляко обаче е по-чисто, тъй като след всяко доене залата лесно се почиства, измива и дезинфекцира. Най-често използваните са доилните зали тип „рибена кост”, „тандем” и „гребен”. В поголемите кравеферми се използва и тип „карусел”, която не е за предпочитане при биологичното производство поради високата є метало- и енергоемкост. Доенето на животните трябва да се извършва по едно и също време, на равни интервали, в една и съща спокойна обстановка. Процесът на доене започва с подготовка на доилната зала. Проверява се изправността на доилните апарати и съоръжения, тъй като животните трябва да се издояват бързо и без прекъсване. След влизане в залата, задните крака на животните се почистват, а вимето се измива с топла вода и се подсушава с отделна кърпа за всяко животно. Първите струйки мляко от всяка цицка се из5

12

трябва да се почистват от фекалии, урина, остатъчни количества фураж и др. достатъчно често, за да се избегне неприятната миризма и отделянето на вредни за здравето на животните вещества. За механизирано почистване на помещенията трябва да се предпочита стационарна техника. Транспортьорите работят безшумно, лесни са за експлоатация. Мобилната техника се използва за почистване на дворовете и за помещенията със сглобяеми вътрешни конструкции и оборудване, които преди почистването могат да бъдат лесно демонтирани. При биологично отглеждане не трябва да се използват обори със самотелна система за почистване и подподови торохранилища. За съхраняване на тора се използват торохранилища, лагуни и други съоръжения. За 6-месечно съхраняване на тора се предвижда обем от 5-8м3 на крава. При говедата от специализираните месодайни породи, както и при ползването на пасища от другите категории, размерът на торохранилището се разчита само за времето на престой в оборите или зимния лагер.

нараства. Кравите се хранят „авансово” – нормата за получената дневна продуктивност се завишава с 1-2 КЕМ и съответното количество други хранителни вещества. Въпреки това балансът на хранителните фактори е отрицателен и започва използването на телесните резерви. Загубата на жива маса е неизбежна, но стремежът трябва да бъде към нейното минимизиране. За целта количеството на фуражите постепенно се увеличава. Включват се и такива, които се приемат с охота – люцерново сено в началото на цъфтеж, житно-бобови смески, кръмно цвекло, картофи и др. Грубите фуражи се дават на воля, като една крава от средните породи за мляко може да консумира по 5-10кг (до 19кг) висококачествено люцерново сено дневно. Количеството на суровите влакнини не трябва да пада под 16% от сухото вещество на дажбата, като 75% трябва да се осигури от едровлакнести (над 1см) груби фуражи. Най-добре е грубите фуражи да не се смилат. За намаляване на натоварването на организма сочните и концентрираните фуражи се дават по минималната норма за конвенционално отглеждане. През втората третина на лактацията (4-7-ия месец след отелването) млечността постепенно намалява, а балансът на хранителните вещества от отрицателен става положителен. Храненето се запазва на по-високо ниво от изискването на сумарната норма до достигане на оптималното за периода ОТС 3.5-3.75 бала, след което се хранят по норма. Поради намаляването на млечността намалява относителният дял на сочните и концентрираните фуражи. През третия период на лактацията (от 200-ния ден до пресушаването) млечността намалява по-осезаемо и храненето се насочва основно към възстановяване на телесните резерви, ако това не е направено през предходния период. При формирането на сумарната норма се въвежда корекция за бременност. Бременността и натрупването на телесни резерви не изисква особени ресурси и до края на лактацията равнището на енергията и протеина трябва постепенно да се понижи. Това се постига чрез увеличаване на дела на обемистите фуражи, намаляване на концентрираните и изхранването на фуражи с по-ниска хранителна стойност. Люцерновото сено се заменя с ливадно, скъпите сочни фуражи се изключват от дажбата и се използва само царевичен силаж. При сухостойните крави потребностите са най-ниски. В основата

Животновъдство BG 1/2014  

Списание за професионално животновъдство и наука

Advertisement