Page 25

Таблица 2. Газова продуктивност на царевичната зелена маса Варианти

Зелена маса кг/дка

Сухо вещество %

Сухо вещество кг/дка

Биогаз м3/т

Биогаз м3/дка

Система А1 Зимен фуражен грах + царевица за силаж N0P0K0

4037,7

30,4

1227,4

700,0

807,6

N22P14K12

5443,7

30,4

1654,9

700,0

1089,5

Ечемик + царевица за силаж II-ра култура N0P0K0

3035

23,0

698

700,0

459,3

N22P14K12

4856

23,0

1116,6

700,0

734,7

Пшеница + царевица за силаж II-ра култура N0P0K0

2450

21,0

514,5

700,0

338,5

N22P14K12

4230

21,0

883,3

700,0

581,2

Система А2 Зимен фуражен грах + царевица за силаж N0P0K0

3753,7

30,4

1141,1

700

750,8

N22P14K12

4983,5

30,4

1514,9

700

996,8

Ечемик + царевица за силаж II-ра култура N0P0K0

2487,5

23,0

572,1

700

376,4

N22P14K12

4705

23,0

1082,1

700

712,0

Пшеница + царевица за силаж II-ра култура N0P0K0

2450

21,0

437,8

700

288,1

N22P14K12

4230

21,0

872,5

700

573,8

ражен грах. При условия без торене, количеството на зелената маса от царевицата II-ра култура, отглеждана след ечемик и пшеница, намалява с 24,84% и 39,33%, а при условия с торене – съответно с 10,82% и 22,30%. Това показва, че минералното торене до голяма степен елиминира негативното влияние на предшественика – срок на сеитба, водно-физични и агрохимични свойства на почвата. Минералното торене с N22P14K12 повишава добива на зелена маса спрямо неторената контрола с 34,82% при царевица след зимен фуражен грах; с 59,96% при царевица втора култура след ечемик и със 72,65% при царевица втора култура след пшеница. Количеството на зелената маса средно от торения и неторен фон намалява спрямо царевицата за зелена маса след зимен фуражен грах с 16,79% при царевица II-ра култура след ечемик и 55,30% след царевица II-

ра култура след пшеница. Заменянето на оранта с дисковане при система А2 води до снижаване на добива зелена маса от царевицата. В сравнение със система А1 при условия без торене добивът намалява със 7,04% при царевицата за силаж след зимен фуражен грах; 18,44% при царевицата за силаж II-ра култура след ечемик и с 14,90% при царевицата за силаж II-ра култура след пшеница. При торения фон това намаление е следното: 9,23%; 3,18% и 1,80%. Много покозателен е положителният ефект от минералното торене върху добива при царевицата IIра култура след ечемик и пшеница. Минералното торене до голяма степен компенсира негативното влияние от по-късното засяване на царевицата. Средно от торения и неторен фон добивът на зелена маса намалява спрямо получения от система А1 с 8,51% при царевицата за силаж след зимен фуражен грах 8,85% при цареви-

ца II-ра култура след ечемик и 6,65% при царевица след пшеница. Добивът на абсолютно сухо вещество е в аналогия с добива на свежа маса. Потвърждава се установената тенденция за различното влияние на системите на обработка на почвата, предшественика и минералното торене върху продуктивността на царевицата за зелена маса. Напоследък царевицата, отглеждана за зелена маса, намира все по-широко приложение като суровина за производство на биогаз (табл. 2). В Европа основната култура, която се използва за проiзводство на биогаз, е царевицата. Фермерите я предпочитат, тъй като тя дава по-високи и предсказуеми добиви. Силажирането на царевицата позволява по-ефективно производство на биогаз с по-малки загуби. Съставът на биогаза зависи от редица фактори, като най-често той е в следните граници:

23

Животновъдство BG 1/2014  
Животновъдство BG 1/2014  

Списание за професионално животновъдство и наука

Advertisement