Page 14

ПОРОДИ

Дунавските коне Уникални и универсални Ас. д-р Петър Стамберов Лесотехнически университет, София

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2014

Като изключим Източнобългарският кон, който без съмнение е перла в короната на коневъдството и конния спорт в България и каракачанските кончета като автохтонна порода, почти не разполагаме с много голям избор откъм породи коне, ползващи се с универсални качества, т.е. както да се използват за езда, така и да са подходящи за селскостопанска работа, да имат спокоен темперамент и да са непретенциозни откъм условията на отглеждане.Точно такава характеристика може да се даде на Дунавската порода коне. Тя е създадена в бившия конезавод край гр. Плевен чрез чистопородно развъждане на Нониус (унгарска порода коне), поглъщателно и отчасти възпроизводително кръстосване.Участвали са и местни полукръвни породи, англо-арабски, рисисти и липицански коне, но като цяло породата е типичен представител на породата Нониус, само че от по-лек тип. Докато тежките унгарски коне са с големи размери, ръст до 170см и по-изпъкнал профил на главата, то дунавците са по-малки и понякога, особено в по-млада възраст,заради масивната си шия и добре очертаните ганаши наподобяват на липицански коне, като цветът на косъма е черен или кафяв, за разлика от Липицанската порода, чийто цвят на възрастните индивиди е сив. Но като цяло, повечето дунавски коне, и то най-вече жребците, са с по-груби форми и профил на главата, характерен за лекият тип нониуси. И точно заради това се наблюдава силно изразен полов диморфизъм между мъжките и женските представители на породата. (табл.1) Живата маса на дунавските коне варира от 500 до 600кг. От данните се забелязва една характерна особеност за породата, а тя е, че дължината на тялото превишава със 7-8см височината при

12

Таблица 1. Мерки и индекси при жребци и кобили от дунавската порода: см

Жребци

Кобили

Височина при холката

162,5 – 165

160 – 162

Дължина на тялото

170 – 171

168 – 169

Обиколка на свирката

21,5 – 21,9

21 – 21,2

Дължина на главата

63,5 – 63,7

60,5

Ширина на челото

23,5 – 23,7

21 – 21,5

холката. Това също е типичен породен белег за дунавските коне. Като прибавим овалната правилна и добре замускулена крупа с дължина около 60см и почти толкова широка поясница, може да смятаме, че тази порода има предпоставки за много добри репродуктивни качества. Цветът на косъма най-често е черен, кестеняв и по-рядко алест. Кратки исторически данни Породата Дунавски кон е призната през 1951г с постановление на Министерски съвет, като са се обособили няколко региона, в които тя е била основна. Такива са били Видински, Монтански, Лом, Белоградчик, Луковит, Бяла Слатина, Свищов и др. Но също и в Южна България, а именно Стара и Нова Загора,Асеновград, Хасково и Харманли. В наши дни ареалът на разпространение е все по-голям, но като цяло породата е загубила доста голяма част от популацията, а оттам и генофонда си. В бившия плевенски конезавод са кръстосвани успешно дунавски и коне от породара Руски рисак, с цел да се увеличи ръстът и да се облагородят телесните форми. Успешни кръстоски са осъществени с чистокръвни английски и хановерски жребци. Множеството изпитания за работоспособност на дунавските коне са показали отлични резултати. Жребци от тази порода при изпитание за впряг са изминали разстояние от 12км за по-малко от 90мин. с товар, тежащ близо 3000кг. А жребецът Тархан, също от плевенския завод, който бил използван много години като разплодник, успял да потегли с товар тежащ над 12 000кг. Положителни качества на Дунавският кон от ветеринарномедицински аспект: Това е порода от т.нар. „дихателен тип конституция“. Този кон има добре развити и чувствителни органи, спокоен темперамент и сравнително добри алюри, което му позволява да се използва при различни условия на работа. Сравнително устойчив е на заболявания на горните дихателни пътища, което се дължи и на участвалите местни породи в селекцията на породата. Изключителни репродуктивни способности, дължащи се на морфологичните особености на породата, а именно на широкия таз, правилната и

Животновъдство BG 1/2014  

Списание за професионално животновъдство и наука

Advertisement