Page 13

Таблица 4 Средногодишен ръст в проценти за Китай през двата периода

1949

1978

1949/78

2011

1979-2011

в натура

в натура

в %

в натура

в %

Разлика в пъти

Население, в мил.

490

964

3.3

1347

1.24

-2.60

Зърно на човек в кг

231

273

0.6

385.3

1.29

2.14

Месо на човек в кг

7.3

11.5

2.0

59.1

12.93

6.47

Риба на човек в кг

6.5

5.9

-0.3

41.6

18.90

19.20

Яйца на човек в бр.

52

43

-0.6

348.0

22.17

22.80

Мляко на човек в кг

3.9

2.9

-0.9

26.7

25.67

26.60

Таблица 5 Структура на производството по категории стопанства в %

1980

Обществени

Лични

Обществени

Лични

Пшеница

97.8

2.0

96.1

3.4

Царевица, зърно

66.3

33.2

32.9

65.2

Домати

77.3

22.2

55.9

42.4

Картофи

45.6

53.3

34.8

63.2

Пипeр, зелен и червен

69.0

30.4

47.4

51.8

Череши

30.5

67.5

33.0

65.7

Грозде в т. ч. десертно

48.1

51.7

36.4

63.1

Месо, в кланично тегло

57.6

39.0

46.3

50.4

Мляко

73.8

26.0

71.5

28.3

Яйца

45

54.7

52.4

46.8

кг мляко, като изнася годишно 2.2 милиона тона месо и 12.0 мил. тона мляко. Това са плодовете на семейното фермерско земеделие, където както видяхме няма свръх едри структури, по-големи от 20 000дка. А след приемане на ограничението за субсидиране с горен праг 300 000 евро, едрите едва ли ще превишават 10 000дка. Нека се върнем отново към България. Тук също има нещо много поучително. Когато към края на 60-те беше разрешено т.нар. „лично стопанство” всеки „кооператор” получи право да организира собствено производство в известни рамки. Близо 500 000 лични стопанства от 1 до 5дка се включиха в тази дейност. И резултатите на закъсняха. Ето какво четем в статистическия справочник от 1991г на стр. 180: „Както се вижда от таблица 5 продуктите от интензивните отрасли са по-добре развити в дребното лично стопанство. Без наличието на

1990

личното стопанство те щяха да останат недоразвити в общественото стопанство.” Тези данни потвърждават думите на проф. Янаки Моллов, изказани в статия от 1941г, в годишник на Софийски университет, че уедряване (и следователно коопериране) по-добре понасят екстензивните култури, докато интензивните се развиват по-добре в дребните стопанства. Какво показват процентите от таблица 5, преведени на човешки език? Те показват, че „големите” успехи постигнати по време на социализма с производството на месо и мляко, а именно 89кг месо в кланично тегло, нямаше да ги има без дребните лични стопанства. Без тях месото щеше на бъде само 44.2кг, а млякото 197.2кг на човек. Или 44.8кг месо и 77.8кг мляко на човек тогава са били произвеждани в личното стопанство. Много или малко е това, нека всеки да реши. Но аз ще добавя, че без производството

на месо, мляко, зеленчуци и плодове в личното стопанство социализмът само с едрите колективни стопанства щеше да падне далеч преди 1989г. Как лесно забравихме всички тези факти от близкото минало и се втурнахме да правим съвременно земеделие срещу правилата и поуките от целия световен опит, но както виждаме и срещу нашия собствен опит. Започнахме да възстановяваме частното земеделие, като забравихме за дребните стопанства. Ние не само ги забравихме. Ние работехме срещу тях, като само едрите бяха привилегированите. Всички недостатъци в нашето земеделие преписвахме на дребните стопанства.Това показва, колко малко сме знаели за закономерностите на семейното фермерско земеделие. Този дефицит на знания и досега не е преодолян. Нуждаем се от още много подобни анализи и припомняния, за да се събудим. Но за да се събудим трябва да се освободим от идеологическите заблуди, които са основната причина за полярните мнения за едрото и дребното и целия хаос в земеделието. За да си отговорим на въпросите защо в Европа в Китай в Индия и другаде по света, дребните и средните стопанства в земеделието успяват, а при нас господстват едрите, а дребните изнемогват и не могат да дадат приноса си за разцвета на обществото, ще продължим разказа за дребните и едрите в следващите броеве на списанието.

11

Животновъдство BG 1/2014  
Животновъдство BG 1/2014  

Списание за професионално животновъдство и наука

Advertisement