Page 12

мери 11 136дка. Установената тенденция за намаляване на плътността на животните с нарастване на размерите на площта в стопанствата, се потвърждава много добре и в анализа направен по видове животни в таблица 3. Налице е обаче известна разлика между тревопасни и непреживни (хранещи се само с зърно). Докато плътността на ЖЕ от говедата дори в групата над 5000дка продължава да се запазва над 38% спрямо ЖЕ в стопанствата до 1000дка, то при свинете плътността на ЖЕ спада на половина след 5000дка, от 36.0% на 17.8% и при птиците – от 24.5% на 10.0%. Следователно гледането на говедата, при храненето на които се използват обемисти фуражи (паша, отпадъчни груби фуражи и отпадъци) влияе те да запазват известен периметър дори и при по-едрите стопанства. Този факт заслужава голямо внимание. В едрите стопанства следва да се настанят преживните, говеда и овце, за да се гарантира естественият кръговрат на веществата и тогава да се настанят видове свине и птици, използващи зърното за храна.

10

Опитът на дребните стопанства в света и у нас при производството на месо и мляко През 2005г Китай произведе два пъти повече месо на човек от България и докато през 2006г и 2007г там ръста в производството продължава, у нас и през следващите години производството на месо спада. Бяха изказани и мисли, че за да разширим животновъдството си, ще трябва да настъпи разкрупняване на земята. Това се стори еретично за мнозина. В подкрепа на тезата си, тук ще приведем данни, как Китай за 27 години, от страна с хронически глад, се превърна в страна със съвременно производство на животински белтък, с помощта на 252 милиона домакински стопанства, миниатюрни за нашите мащаби. Сега бих искал

отново, накратко, да повторя и да допълня постиженията на Китай при производството на животинска продукция, което стана след 1978г, когато бяха ликвидирани едрите комуни в китайското земеделие. Данните от таблица 4 категорично говорят в полза на възможностите на дребното стопанство да решава продоволствения проблем, тогава когато има правилна политика за неговото поддържане и земята има стопанин. Годишният растеж на месото за човек през втория период е по-висок 6.5 пъти, на рибата – близо 20 пъти, на яйцата – близо 23 пъти и за млякото – 26.6 пъти. Поддържането на това дребно стопанство беше направено в Китай чрез 53 000 станции за съвети, в които работят 407 000 специалисти, които съветват селяните безплатно. Храненето беше модернизирано, чрез годишен внос на 20 милиона тона соев шрот, който заедно със собственото производство шрот осигури храненето с балансирани смески на прасета и птици и резултатите са налице – през 2012г Китай произвежда по 60кг месо на човек. Индия, втория гигант на планетата, с дребните си стопанства и помощните кооперации увеличи добивът на мляко през последните 35 години 6.5 пъти, до 132 милиона тона. Това прави по 118кг на човек, от което 55% е биволско. Кратко и ясно. И на фона на добрите резултати в Китай и Индия нека да погледнем и към Русия. Към 2011г в Русия се обработват 167.6 милиона хектара, от които 134.0 милиона (80%) се стопанисват от едри държавни АПК, 21.6 милиона (12.9%) – от фермерски стопанства и 9.5 милиона (5.7%) се ползват като лични, помощни стопанства. От зърното, 78.5% идва от едрите АПК, а 21.5% от частните. От месото 63.3% идва от АПК и 33.7% от частните дребни стопанства, а от млякото 45.5%

идва от АПК, а 54.5% от дребните частни, които заемат общо 20% от обработваемата площ. При тази структура на производство Русия към 2011г е произвела 7.52 милиона тона месо или по 52.6кг на човек от населението (143 милиона), докато както видяхме, Китай за 1.347 милиарда население е произвел по 59.1кг и то като обработват по 1дка на човек, а Русия обработва по 11.7дка на човек, но при много по-едри структури в земеделието. При това положение на животновъдното производство Русия внася през 2011г 2.47 мил. тона месо или 34.0% от производството за да стигне консумация 67.6кг. Подобно е положението и с млякото, където тя внася годишно 3.6 милиона тона (11.0%) за да стигне консумация от 251кг на човек. В интерес на истината, обаче трябва да съобщим, че преди 7 години, към 2005г Русия произвеждаше само по 35.2кг месо на човек и внасяше много повече месо, до 52% от произведеното. Този ръст в добива беше осигурен основно от едрите АПК за сметка на ръст при свинското с 0.9 милиона тона и птичето с 1.8 милиона тона. Говеждото месо продължава да намалява и това е един сериозен сигнал, че в едрия сектор нещо все още не е наред. Руската държава е разбрала нуждата от стимулиране на животновъдството и след 2005г го е направила успешно в подвластния и държавен сектор от едри стопанства, чрез разширяването на индустриалното производство от свине и главно на бройлери. Но въпросът е кога ще достигне Китай по производство на месо за човек от населението и кога ще развие преживното си животновъдство (в т.ч. млякото), за което има големи природни дадености, а тук е именно силата на семейното стопанство. Затова ЕС-27, който разполага с 3.3дка на човек, осигурява за своето над 500 милионно население по 90 кг месо и по 303

Животновъдство BG 1/2014  

Списание за професионално животновъдство и наука

Advertisement