Page 10

8

готвени за новото земеделие. Хората, които искаха да реформират колективното земеделие, си представяха, че само трябва да възстановят собствеността на земята, и да лишат държавата от ръководните функции на производството и нещата стихийно ще си дойдат на мястото. Но историята на страните преди нас показва, че семейното, фермерско земеделие не може да възникне стихийно. За него трябва да се полагат целенасочени усилия и от организираните селяни и от държавата. Огромната част от населението нямаше представа как функционира частното земеделие. Имаше опасност от сриване и в зърненото производство. Слава Богу, това не се случи. Само пет шест години след реформите земята беше отново уедрена и зърненото производство тръгна нагоре, но интензивните отрасли се сринаха. Дали това явление е случаен ефект или пък е закономерна последици от прибързаното свръхуедряване?.. При структурата на едрото земеползване у нас, описана подробно в миналия брой, към 2010г разпределението на животните, изразени като животински единици (ЖЕ) според окончателните данни на Агростатистика от февруари 2013г, е почти същото както в 2007г. Така, ЖЕ на 1000дка общо за страната са 31.8 броя, при дребните стопанства са 125.8 броя, а при едрите над 1000дка са 5.6 броя. Или при дребните имаме 22.5 пъти повече животни на 1000дка отколкото при едрите. Данните сочат, че процесът на затъване при животновъдството продължава. Като направим сравнение с ЕС за ЖЕ на 1000дка от таблица 1 виждаме огромната разлика между тях и нас. Първо, у нас общо за страната животните са три пъти по-малко отколкото в ЕС-15. Второ, при нашите едри стопанства ЖЕ на 1000дка са 10 пъти па-малко отколкото в едри-

те в ЕС-15. Трето, при нашите дребни ЖЕ на 1000дка са в границите средно за ЕС-15. Сравнението е направено с ЕС-15, защото това е старата Европа със семейно фермерско земеделие повече от 140 години. Това земеделие гарантира със своите 90 ЖЕ на 1000дка по 90-100кг месо и 280-320кг мляко на човек от населението. Отделни страни като Холандия и Дания произвеждат многократно повече месо и мляко. Както се вижда от таблицата както от средните величини за групите страни, така и при отделните страни, закономерно с нарастването на размерите на стопанствата плътността на ЖЕ намалява, с повече от 50%. Единственото изключение от 27-те членки на ЕС за плътността на животните прави Дания. Дори броя на ЖЕ на 1000дка при едрите е малко повече – 184.8 броя срещу 152.4 броя при дребните. Това изключение обаче не опровергава правилото. То се дължи на историческите предпоставки на датското животновъдство. То възниква след зърнената криза от 70-те година на XIX век. Дания, като голям производител на зърно в Западна Европа тогава, тежко понася конкуренцията на евтиното американско зърно. Спасението е намерено в развитието на животновъдството. Произведените в Дания масло и бекон намират добър пазар в Англия. Дания се подготвя изключително добре за това ново производство. Тя вече разполага с Ветеринарен и земеделски университет в Копенхаген, а неговите възпитаници изграждат широка мрежа от фермерски училища. Всеки фермер в Дания, още от онези години, преди да поеме фермата трябва да е завършил успешно това училище. Така науката си казва думата в датското животновъдство. Този висок професионализъм осигурява ефективно развитие на животновъдството и в едрите стопанства

на Дания до сега. При новите страни-членки на ЕС, средната стойност на развитие при животновъдството – 57.1 ЖЕ на 1000дка показва, че в тези страни социалистическото развитие през 45-те години е оказало много негативно влияние и 23 години след промяната, те все още сериозно изостават от нормалните показатели – 90 ЖЕ на 1000дка при старата Европа. Причината трябва да търсим в продължителната колективизация на земята и загубата на семейните фермерски умения и традиции. В потвърждение, в таблица 1 е посочен примера със Словения, страната от източните страни, която единствена не е провеждала колективизация на земята и стопанствата са продължили да съществуват като семейни, частни. Виждаме, че сега при тях развитието на животновъдството, като обем не отстъпва на това в ЕС-15. Общо за страна имат 117 ЖЕ, при дребните са 122 броя, а при едрите са 56 броя или точно съвпадат с цифрите в ЕС-15. Липсата на пълна колективизация в Полша (при наличие на държавен сектор само върху 20% от земята) също се е оказало благотворно. Тя има средно 77.5 ЖЕ, а при едрите ЖЕ са 54.6 на 1000дка. Както виждаме от таблица 1, цифрите за България се открояват надолу и от средните на ЕС-12. Много по-ниско е общото средно на ЖЕ, което възлиза на 31.8 срещу 57.1 при ЕС-12, а при едрите ЖЕ при нас са близо 5 пъти по-ниски отколкото в ЕС12. Това показва, че при нас са действали и други, специфично български причини за това слабо развитие на животновъдството. Тук не бива да се крием зад общата причина за присъствието на социализма. Обстановката е утежнена от преждевременното възникване на много свръх едри стопанства при липса на професионален опит за гледане на животни. (Това се случи поради наследството от нашия прекале-

Животновъдство BG 1/2014  
Животновъдство BG 1/2014  

Списание за професионално животновъдство и наука

Advertisement