Производството на продукти от биологично (органично) отглеждани овце и кози в света непрекъснато нараства. Много потребители виждат органичните овцевъдни и козевъдни ферми като пример за „непокътнат свят” на земеделие и селски начин на живот. Съществуват агроекологични схеми, които подпомагат конверсията от конвенционално към биологично овцевъдство и козевъдство от икономическа и екологична гледна точка. Начинаещите фермери много често надценяват потенциала на биологичната ферма за производство и маркетинг и подценяват проблемите, свързани с отглеждането на овцете и козите, както и с работната ръка, за да се направи тя печеливша и устойчива. В допълнение към необходимото търпение, добрите умения за работа с животните и способността за маркетинг на биологична продукция са необходими и квалифицирани професионални съвети за фермерите, които са от решаващо значение за устойчиво и успешно развитие на този процес. Биологичното овцевъдство и козевъдство се основават на установени и наблюдавани правила за производство и преработка на продукцията. През 1999г ЕК въведе Директива /99EU за минимални стандарти за биологичното животновъдство, в т.ч. за овце и кози, която е в сила от 24 август 2000г. С Наредба 35 от 30.08.2001г се регламентира биологичното отглеждане на животни и биологичното производство на продукти и храни от животински произход (в т.ч. от овце и кози). През 2009г ЕК предложи нови правила за органично производство на животинска продукция. От съществено значение вече е не количеството на произведеното, а начинът на производство и преработка. Овцете и козите имат важна роля в поддържането на баланса от хранителни вещества в природата. Правилата за биологично производство изискват закупуване на овце и кози само от органични ферми. Отглеждането на овце и кози, които не са обвързани с определени пасища, не може да се класифицира като биологично. Приет е норматив, съгласно с който плътността на овцете върху пасището не може да надвишава 1,3 овце на 1дка за една година. Преди да се пристъпи към отглеждане на овце и кози по биологичен начин трябва да се оцени търсенето на биологично произведени продукти от тях. Фермерите, практикуващи биологично отглеждане на овце и кози, трябва да си направят следната равносметка: • компенсират ли се увеличените разходи за органична продукция с по-високи цени на произведените продукти; • ще могат ли да се справят с проблема за контрола на вътрешните паразити при овцете, козите, агнетата и яретата без употребата 2
на Порода с характерна идентичност, отглеждана в района на гр. Калофер и в някои части на Благоевградска област. Характерна особеност на калоферската дългокосместа коза е обилната и дълга космена покривка. Козината на изследваните кози е дълга, права или леко вълниста, като при пръчовете в областта на холката средната дължина на косъма е 30,13см, а при крупата – 33,69см. Цветът на космената покривка варира – черен, сив, чернобял, червен, червено-бял. Височината при холката при пръчовете е 81,85см, а при козите – 71,60см. Животните от двата пола имат сравнително здрава и масивна костна система. Обхватът на свирката при козите е 8,89см, а при пръчовете – 11,47см. Ушите са дълги и леко пречупени напред и надолу. По отношение на формата на рогата най-често срещани са тези от типа „prisca”, но има и безроги кози и пръчове. При пръчовете се наблюдава характерна форма на рогата – хетеронимни, спираловидно навити, със силно отклонение встрани, като разстоянието от връх до връх е средно 71,75см (при някои до 108см). Дължината на рогата е средно 47,56см, понякога – до 62см. Продуктивните качества не са достатъчно проучени. Калоферските дългокосмести кози притежават отлична приспособеност към планинските и полупланинските райони на България. Дългата козина предоставя ефективна защита на козите при студ през зимата, а през лятото предпазва животните от горещините, т.е. подпомага регулирането на телесната температура. Кожите с характерните им дълги космени покривки се използват за направа на кукерски костюми. През 2010г е учредена асоциация за развъждане на автохтонни породи кози в България със седалище гр. Перник.
БЪЛГАРСКА ВИТОРОГА ДЪЛГОКОСМЕСТА
15