Page 85

Неофициален превод на български език

Приложение 5. Преглед на моделите на управление и автономията на висшите учебни заведения в Европа

Институционална автономия: Развитието през последните години беше белязано от открояващ се стремеж към засилване на правомощията на институтите да вземат решенията по университетските дела. Тази тенденция беше засилена от някои основни законодателни промени през последните няколко години, отразяващи най-вече движението по посока на по-мениджърски управлявани университети, с по-малки органи за вземане на решения, в които се интегрират и външните заинтересовани страни. В повечето европейски университети външните членове сега участват във вземането на най-важните решения в управителните органи на институтите, и в повечето системи правителството все още отчасти или напълно контролира назначаването на външните членове. При системите, в които органите за вземане на решения преди не включваха външни лица, това развитие се смята за доста спорно, особено, ако някои от тези членове се избират от правителството. Примерите от редица региони и страни показват голямото разнообразие от практики в тази област: ● В повечето европейски страни университетите могат свободно да подбират външните членове на управляващите органи. ● В Португалия е приет нова закон за висшето образование през 2007 г., който подобри автономията на държавните университети в много отношения.Ако те изпълняват определени критерии – например, най-малко половината от финансирането им да е външно – държавните университети могат да кандидатстват за юридически статут на фондации. Това им позволява поголяма институционална гъвкавост, най-вече при вземането на решения за управленската структура и финансовите въпроси ● Във Финландия от януари, 2010 г. университетите са вече корпорации, които са публичноправни субекти. Два университета получиха вече този статут. Освен това най-малко 40% от членовете на държавните университети трябва да бъдат външни лица. ● В Литва се направи сходна промяна. Статутът на управляващите органи беше изменен с приемането на нов закон през пролетта на 2009 г. Преди това основният вземащ решения орган беше академичният съвет, докато управителният съвет играеше надзорна роля. Сега академичният съвет, съставен главно от вътрешни лица, взема решения по академичните въпроси и работи като орган подготвящ документите за управителния съвет. ● Нова управленска структура се подготвя да въвежда и Естония, при която главният управляващ орган ще бъде съвет, съставен от болшинство външни членове, назначавани от министерството и академията на науките. ● Италия и Полша също се готвят да направят промени в законите, регламентиращи управлението на университетите през 2012 г. ● В Швеция вътрешната организация на университетите е дерегулирана през януари 2011 г. Академичните съвети вече не са задължителни по закон и университетите сега могат да решат дали да ги запазят и с каква роля. Финансова автономия: Развитието на финансовата автономия в Европа е белязано от три основни насоки: ● Намалява финансирането за висшето образование ● Стремеж на институтите да диверсифицират източниците за финансирането си ● Засилена тенденция държавното финансиране да се дава целево за стратегически национални приоритети. По отношение на намаленото финансиране на висшето образование, това стана особено остър проблем в резултат на икономическата криза, разгърнала се от октомври, 2008 г. Променя се не само размерът на средства, но и начинът, по който те се предоставят на университетите. Все повече те са предмет на ограничения върху отпускането им, или пък се отпускат с много по-строги изисквания за отчетност. Това дава на държавните власти по-голяма власт да управляват университетите, което значително намалява автономията им и капацитетът им да управляват средствата така както те смятат за нужно. 84

Укрепване на висшето образование в България  

Въпреки количествените постижения през последните две десетилетия, висшето образование в България продължава да е изправено пред предизвикат...

Укрепване на висшето образование в България  

Въпреки количествените постижения през последните две десетилетия, висшето образование в България продължава да е изправено пред предизвикат...