Page 47

Неофициален превод на български език

5.6.3. Предизвикателство 2: Недостатъчно финансиране на висшето образование в България. По международните и европейските стандарти държавното финансиране на висшето образование е ниско, както като дял от БВП, така и като разходна норма за издръжка на студент, способна да поддържа паритет на покупателната способност. Целите за подобряване на качеството и равнопоставеността, в допълнение към постигане на задачите за достъп и участие, залегнали в Лисабонската стратегия и в Европа 2020, изискват да се мобилизират допълнителни ресурси, както държавни, така и частни, ако правителството иска да постигне тези цели в предвидените срокове. Освен това, секторът на висше образование в България е изправен пред две основни предизвикателства: (a) да задържи разгръщането на пораждащата безпокойство тенденция на „изтичане на мозъци” от страната, и (б) ниското заплащане, работата на повече от едно място, заедно с ниската привлекателност на академичната и изследователска работа за младите и обещаващи завършили студенти. За справянето с тези предизвикателства ще бъдат нужни повече и по добре целенасочени ресурси, за да се осигурят прилични възнаграждения на добре представящия се академичен състав, заедно с по-голям прием на студенти и по-голям процент на успешно завършилите. При положение, че се решат проблемите с ефективността в системата, държавните инвестиции във висшето образование трябва да нараснат, тъй като качествената система за висше образование е добре финансирана система. 5.6.4. Предложена реформа 2: Да се увеличи държавното финансиране до 1% от БВП в средносрочен план с договорен таван за финансиране от държавата до 60-65% от всички разходи, в рамките на по-широка реформа за финансирането на висшето образование. Министерството на финансите и МОМН, в консултации с всички заинтересовани страни, трябва да работят за постигане на консенсус по общия баланс между държавното и частното финансиране. До сега държавното финансиране е около 60-65%, сходно до средното за страните от ОИСР и това равнище следва да се поддържа в бъдеще. Увеличаването на наливане на държавни средства в сектора трябва да върви паралелно с реформи, които подобряват представянето, и със стратегическата насоченост на финансирането, като същевременно адресира наличната неефективност в държавните висши учебни заведения. (Всяка от тези теми е разгледана поотделно в предизвикателствата и предложените реформи, които следват по-долу). 5.6.5. Предизвикателство 3: Изпълнение на схемата за студентски заеми под оптималното ниво. Настоящата уредба за студентски заеми прави администрирането на схемата просто и ефективно. Но, докато схемата е все още твърде нова, за да може да се прецени дали позволява безпроблемно изплащане на заемите, тя очевидно не разполага с достатъчно буфери срещу бъдещи потенциални шокове на безработица сред кредитополучателите. Също така, доколкото студентски заеми са дадени само на 1.7% от всички студенти в страната, схемата остава все още в голяма степен непопулярна сред студентите. Основните причини за това са поносимите такси за обучение за евтините програми, в които се записват повечето студенти в България, и проектните спецификации на схемата, които стесняват значително използването на заемите за издръжка на студентите. Резултатите от първата година изглеждат по-ниски от оптималните, ако се вземе предвид (a) големият потенциал на схемите за студентски заеми да привличат ресурси в системата в обеми, каквито държавният бюджет не може да осигури сам, и (б) присъщата способност на такива схеми да засилват стремежа на студентите към по-добро представяне и повече внимание на учението си, докато осигуряват и своите ежедневни потребности. Вероятно през следващите години прилагането на схемата ще доведе до такива резултати, освен ако тя не бъде преразгледана. 5.6.6. Предложена реформа 3: Разширяване на обхвата и атрактивността на схемата за студентски заеми. Като първа стъпка правителството може да преразгледа критериите за допустимост за заемите, покриващи разходите за издръжка на студентите и да разшири допустимостта, за да обхване всички записани за редовно следване студенти (както е при заемите за такса за обучение). Законът за кредитиране на студенти и докторанти трябва да бъде изменен съответно и държавната гаранция за схемата за студентски заеми да бъде увеличена, за да разреши значително увеличение на кредитните ресурси.

46

Укрепване на висшето образование в България  

Въпреки количествените постижения през последните две десетилетия, висшето образование в България продължава да е изправено пред предизвикат...

Укрепване на висшето образование в България  

Въпреки количествените постижения през последните две десетилетия, висшето образование в България продължава да е изправено пред предизвикат...