(3) се трансформира от Аквист в следната команда, (3а)”Нека случаят бъде такъв, че съществуват точно три различни zi такива, че е известно, че zi са провинциални градове, намиращи се на река Одер”. Изречение (3а) може да се изрази символно като !ΣzgΣzhΣzi(~(zg=zh) ˄ ~(zh=zi) ˄ ~(zg=zi) ˄ AqПzf (Фzf → (zf=zg˅ zf=zh˅ zf=zi)), където всички естествени числа f, g, h и i са различни. Читателят, за когото преминаването от изреченията (1) – (3) към изреченията (1а) – (3а), съответно, е разбираемо, ще може да приписва команди, формулирани в езикът JA, и на други въпроси от Q(J). Докато анализирам формализацията на логиката на въпросите на Аквист в рамките на някаква некласическа сентенциална формална система, трябва да спомена статията Cresswell [2], в която аксиомите, характеризиращи три първични термина на еротетичната логика, са формули от някакво модално сентенциално изчисление. Когато, обаче говоря за представяне на един императивен възлед в логиката на въпросите, аз трябва да спомена Бернард Болцано, като предшественик на Аквист, който в Bolzano [1], том Първи, раздел 22, отъждествява значението на интерогативното изречение Р със значението на изречението, „Аз изисквам информация Р”. В Loeser [1], с.30, се намира следното изречение, „Предпоставките на един въпрос трябва да бъдат мисъл, която изразява, че се търси отличителния признак на някакви обекти на познание”. Предпоставките на въпросите на Лоезер (нем: Prӓmisse einer Frage) изглеждат много близо до въпросите, разбирани като някакви специални команди. Превод: д-р Светла Йорданова Научен редактор: проф.д-р Вихрен Бузов
226