Issuu on Google+

Валидност на електронните изявления по българското законодателство. Основания за оспорване на електронни изявления 2013/2014

проф. Кискинов


План  Понятие за валидност на правните изявления

 Валидност по видове електронни изявления  Валидност на нормативни юридически актове в електронна форма  Валидност на юридически производства във виртуалната среда  Валидност на електронни съобщения  Валидност на електронни юридически актове в текстова форма  Валидност на електронни юридически актове във форма на запис в база данни (електронен регистър)

 Основания за оспорване на електронни изявления


Понятие за валидност на правните изявления Валидно е изявлението, което притежава определени правни качества. Тяхното наличие е предпоставка за приемане на правното значение на изявлението и на неговите последици. В понятието „валидност” има два аспекта:  първо, правното закрепване на определени качества;  второ, наличието на тези качества в конкретно изявление. Извън обхвата на тази тема са въпросите относно:  валидност на юридическите актове като съответствие с правен принцип или по-висш нормативен акт;  валидност като съгласуваност с извънправни критерии и норми, морална и обществена обоснованост.


Валидност по видове електронни изявления Различава се валидност на:  нормативни юридически актове в електронна форма;  юридически производства във виртуалната среда;  електронни съобщения;  електронни индивидуални юридически актове, която се конкретизира във валидност на:  електронни индивидуални юридически актове в текстова форма;  записи в бази данни;  актове в полуструктурирана форма – XML и др.

 електронни частни документи.


Валидност на нормативни юридически актове в електронна форма  да отговаря на нормативните изисквания, предвидени за валидност на нормативни актове, издавани в материална форма;  в закон да бъде предвиден официалния характер на електронната публикация;  да е подписан с квалифициран електронен подпис на издаващия орган;  електронният подпис да е постоянно проверяем чрез онлайн процедура, осигурена от издаващия орган или институция, овластена от закона с електронно публикуване на нормативни актове. Пример: електронното издание на Официален вестник на ЕС – тук.


Валидност на юридически производства във виртуалната среда  производството да е уредено в нормативен акт със съответната юридическа сила;  производството във виртуалната среда да съвпада по участници, процесуални действия, съобщения между страните и актове с производството в материалната среда;  в закон да са предвидени критерии и условия за осигуряване на съвпадение между производства във виртуална среда и производства в материална среда. Виртуалното производство да отговаря на тези условия;  ако виртуалното производство съдържа автоматично образуване на изявления, да отговаря на изискванията на чл. 15 от Директива 95/46;  информационната технология, осъществяваща производството, да е подписана с квалифицирания електронен подпис на органа, овластен да осъществява това производство.


Валидност на юридически производства във виртуалната среда Решение на Комисията от 7 юли 2004 година за изменение на нейния процедурен правилник (2004/563/ЕО, Евратом) Член 5 Валидност на електронните процедури 1. Когато някоя специфична за Комисията процедура изисква подпис на упълномощено лице или одобрение от лице на един или повече етапа от процедурата, тази процедура може да бъде управлявана от компютърна система, при положение че всяко лице се идентифицира ясно и недвусмислено и въпросната система гарантира липса на възможност да се променя съдържанието, включително и по отношение на етапите на процедурата. 2. Когато в една процедура с участието на Комисията и други звена се изисква подпис от упълномощено лице или одобрение от лице на един или повече етапа от процедурата, тази процедура може да се управлява от компютърна система, предлагаща условия и технически гаранции, постигнати по споразумение.


Валидност на електронни съобщения Условия за валидност, когато произхождат от държавен орган:  издаването им да е предвидено в нормативен акт или в акт на административния орган;  да съдържат следните реквизити:  издаващ орган;  основание за създаване и изпращане;  дата на изпращане;  квалифициран електронен подпис на издаващия орган.

De lege ferenda:  да са изпратени чрез сертифицирана електронна поща или  да са резултат от действие на информационни технологии, които са част от специализирани услуги (като напр.EchoSign) или единни среди за обмен на електронни изявления (като напр. Единната среда за обмен на електронни документи);  в случаите на съобщения с участието на държавен орган горните технологии да имат нормативна уредба на условия за действие и правно признати последици;  в случаите на съобщения между частноправни субекти, те да са се съгласили с обвързващата сила на използваната специализирана услуга (напр. EchoSign).


Валидност на електронни индивидуални юридически актове в текстова форма  издаването на акта да е предвидено в нормативен акт;  актът да съдържа реквизитите, предвидени за издаване на същия акт на хартиен носител;  да съдържа следните допълнителни реквизити:  в основанието за издаване на акта да се сочи конкретното юридическо производство, чрез което актът е издаден;  електронен подпис на акта и неговите качества. Видът електронен подпис, с който е подписан актът, да отговаря на нормативно установения вид подписи за този вид актове;  удостоверение за време и неговите качества;  начин на образуване на изявлението – от правен субект или автоматично от информационна технология;  ако актът е образуван автоматично – декларация, че решението е съобразено с изискванията на чл. 15 от Директива 95/46;  оригинална форма на издаване на акта – материална или електронна;


Валидност на електронни индивидуални юридически актове в текстова форма  да съдържа следните допълнителни реквизити (продължение):  Ако актът е оригинално издаден в материална форма, в получения електронен акт следва да се укаже: • процедурата и условията на преобразуването в електронна форма; • момента на преобразуването; • лицето, извършило преобразуването; • онлайн достъпна процедура, чрез която може да се удостовери преобразуването.

 електронният подпис и удостоверението за време да бъдат постоянно проверяеми.


Валидност на електронни индивидуални юридически актове във форма на запис в база данни (електронен регистър)  издаването на акта да е предвидено в нормативен акт;  в нормативен акт да е предвидено издаването на акта във форма на запис в база данни;  актът да съдържа реквизитите, предвидени за издаване на същия акт на хартиен носител;  да съдържа следните допълнителни реквизити:  в основанието за издаване на акта да се сочи конкретното юридическо производство, чрез което актът е издаден;  електронен подпис на акта и неговите качества. Видът електронен подпис, с който е подписан актът, да отговаря на нормативно установения вид подписи за този вид актове;  удостоверение за време и неговите качества;  начин на образуване на изявлението – от правен субект или автоматично от информационна технология;  ако актът е образуван автоматично – декларация, че решението е съобразено с изискванията на чл. 15 от Директива 95/46;  оригинална форма на издаване на акта – материална или електронна;


Валидност на електронни индивидуални юридически актове във форма на запис в база данни (електронен регистър)  да съдържа следните допълнителни реквизити (продължение):  Ако актът е оригинално издаден в материална форма, в получения електронен акт следва да се укаже: • процедурата и условията на преобразуването в електронна форма; • момента на преобразуването; • лицето, извършило преобразуването; • онлайн достъпна процедура, чрез която може да се удостовери преобразуването.  електронният подпис и удостоверението за време да бъдат постоянно проверяеми.


Валидност на електронни частни документи  документът да попада в приложното поле на ЗЕДЕП за електронните документи;

 електронният подпис на документа да е:   

или квалифициран; или да има предварителна уговорка между страните да използват в отношенията си друг вид електронни подписи; ако за подписване на документа е използвана електронна услуга, в специална клауза страните да приемат обвързващата сила на удостоверяванията на тази услуга.

 подписаният електронен документ да е придружен с удостоверение за време;  Ако документът е оригинално издаден в материална форма, в получения електронен документ следва да се укаже: • процедурата и условията на преобразуването в електронна форма; • момента на преобразуването; • лицето, извършило преобразуването; • онлайн достъпна процедура, чрез която може да се удостовери преобразуването.

 електронният подпис и удостоверението за време да бъдат постоянно проверяеми.


Кои от изброените качества на електронните юридически актове са регламентирани в българското законодателство?


Валидност на електронния подпис


Валидност на електронния подпис по ЗЕДЕП Механизъм за създаване и проверка на усъвършенстван електронен подпис ЗЕДЕП - Чл. 17. (2) Лицата, които извършват проверка на квалифициран електронен подпис, прилагат механизъм, който гарантира, че: 1. данните за проверка на електронния подпис съответстват на данните, визуализирани пред лицето, извършващо проверката; 2. подписът е надлежно проверен и резултатите от тази проверка са визуализирани пред лицето, извършващо проверката; 3. съдържанието на подписаното изявление може да бъде надлежно установено; 4. авторството и валидността на удостоверението за електронен подпис към момента на проверката са надлежно проверени; 5. резултатите от проверката и идентичността на автора са правилно възпроизведени; 6. използването на псевдоним е ясно обозначено; 7. всички промени, свързани със сигурността, могат да бъдат установени.

§ 1. 9. "Устройство за сигурна проверка на подписа" е конфигуриран софтуер или хардуер, използван за проверка на електронен подпис.


Валидност на електронния подпис по ЗЕДЕП Чл. 28. (3) Доставчикът на удостоверителни услуги публикува в регистъра по ал. 1 и информация за: 5. условията за достъп до удостоверението и начина на проверка на квалифицирания електронен подпис;


Проверка на електронния подпис Когато третира проверката на усъвършенствания електронен подпис, а не на електронния документ, чл. 17, ал. 2 от ЗЕДЕП изисква проверка, която не е достатъчна и не може да гарантира, че документът е създаден в условия и с механизми, които гарантират наличието на значими за правото качества.

Законът не създава критерии и не изисква процедура за установяване на момента, в който документът е подписан. Това прави възможно прилагане на технологии, които позволяват антидатиране на подписите върху електронни документи. Тези технологии не удостоверяват от независим източник момента на полагане на подписа като част от неговото създаване и прикрепяне към подписвания документ. Достатъчно е часовникът на компютъра да бъде върнат назад към дата от интервала на валидност на удостоверението, след което подписът да бъде положен дори в случаите на фактически изтекъл срок на удостоверението.

Действащият правен режим у нас позволява прилагане на технологии, при които електронни документи може да бъдат подписвани с прилагане на изтекли удостоверения.


Проверки Наредба за електронните административни услуги от 2008 г.

Чл. 52. (1) След приемането на входящи електронно подписани документи се извършва: 1. алгоритмична проверка за цялостност (интегритет) на получения електронен документ; 2. проверка на валидността на удостоверението за електронен подпис чрез: а) проверка на периода на валидност, вписан в удостоверението; б) проверка на вида на удостоверението и наличието на предвидените в закона реквизити; в) проверка на наличието на автор и титуляр на електронното изявление и вписаната в удостоверението представителна власт на автора, когато удостоверението е издадено с такива реквизити; г) проверка на валидността на удостоверението в списъка на прекратените удостоверения (CRL), съхраняван от доставчика на удостоверителни услуги; 3. проверка дали изявлението е направено от името на съответния титуляр получател на електронната административна услуга; 4. проверка дали документите се подават чрез посредник при електронни административни услуги. (2) Проверките по ал. 1 може да се извършват автоматизирано.


Проверки относно датата на създаване Предстои масовото издаване на удостоверителни документи по Закона за електронното управление. Задължените по ЗЕУ субекти – административни органи; лицата, осъществяващи публични функции; организациите, предоставящи обществени услуги, ще приемат, издават и обменят електронни документи помежду си. Общото между посочените хипотези е, че веднъж създаден, електронният документ може да се използва за различни цели. Например, веднъж като договор, а впоследствие като доказателство в гражданския процес; веднъж като учредителен договор, впоследствие като част от фирменото дело; веднъж като акт на държавен орган, впоследствие като „копие”, предоставено на частноправен субект. Като цяло, възниква обстановка, при която моментът на създаване и моментът на използване на електронен документ се различават. Създаденият електронен документ би трябвало да се използва многократно, независимо че датата на подписването му е отдалечена с години от последващите дати на неговото използване. Предявяването и използването на електронни документи в съдебния административен и граждански процес поставят подобни проблеми. Един съдебен спор може да продължи години и да излезе извън времевите рамки на валидност на удостоверението, ползвано за подписване на доказателството – електронен документ. Страната, подписала документа, може да не е заинтересована от установяване на неговата достоверност и съзнателно да не продължи срока за валидност на удостоверението.


Проверки относно качествата на субекта При подписване на електронен юридически акт удостоверението на длъжностното лице трябва да съдържа йерархията на организацията. Този реквизит е необходим за установяване дали актът е издаден от компетентен държавен орган. В този смисъл следва да се допълни чл. 24, ал. 1 ЗЕДЕП.


Проверка на електронния подпис Германия – Закон за административното производство (1976, 2004, 2008 г.)

§ 69. (2) Административни актове, които са издадени чрез формални процедури трябва да бъдат в писмена форма, трябва да съдържат изложение на мотивите и да бъдат изпратени на адресатите, а в случаите, посочени в раздел 39, параграф 2, с номера. 1 и 3, изложението на мотивите не е задължително. Електронен административен акт, както е описано в изречение 1 се подписва с постоянно проверим квалифициран електронен подпис.


Валидност на електронния подпис по наредбите на ЗЕУ Наредба за удостоверенията за електронен подпис в администрациите от 2008 г. Проверка на електронни подписи

Чл. 27. (1) Лицата, които проверяват електронни подписи по чл. 2, т. 1 и 2, са длъжни да използват сигурен механизъм за проверка на подписите и придружаващите ги удостоверения. (2) Лицата, които извършват проверка на универсален електронен подпис, трябва да прилагат комбинация от софтуер и хардуер, която гарантира, че: 1. данните за проверка на използването на електронния подпис съответстват на данните, визуализирани пред лицето, извършващо проверката; 2. подписът е надлежно проверен и резултатите от тази проверка са визуализирани пред лицето, извършващо проверката; 3. съдържанието на подписаното изявление може да бъде надлежно установено; 4. авторството и валидността на удостоверението за електронен подпис към момента на проверката са надлежно проверени; 5. резултатите от проверката и идентичността на автора са правилно възпроизведени; 6. всички промени, свързани със сигурността, могат да бъдат установени.


Оспорване на електронния подпис ЗЕДЕП, чл. 15. (1) Лицето, посочено като титуляр или автор на електронното изявление, не може да оспори авторството спрямо адресата, ако изявлението е подписано с електронен подпис, когато: 1. изявлението е отправено чрез информационна система, предназначена да работи в автоматичен режим, или 2. изявлението е извършено от лице, на което е предоставен достъп до начина на идентифициране. (2) Алинея 1, т. 2 не се прилага от момента, в който адресатът получи уведомление, че електронното изявление не изхожда от автора и адресатът има достатъчно време да съобрази поведението си с уведомлението. (3) Алинея 1 не се прилага, когато адресатът на изявлението не е положил дължимата грижа.


Оспорване на електронен фиш ЗДвП, чл. 189. (1) Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. (2) Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. (4) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.


ЗДвП, § 6, т. 63. (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., предишна т. 62, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. чл. 189. (11) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) Влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.


Нормативни дефиниции на електронно доказателство ЗАКОН за защита на конкуренцията (Обн., ДВ, бр. 102 от 28.11.2008 г., изм. и доп., …, бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) 3. "Електронно доказателство" е доказателството, събрано от предприятие или сдружение на предприятия при извършване на проверка в електронна форма чрез копиране на електронни документи и електронни изявления.


Оспорване на електронни документи в съдебните производства ГПК – Представяне на електронни документи Чл. 184. (1) Електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. (2) Ако съдът не разполага с технически средства и специалисти, даващи възможност възпроизвеждането на електронния документ и надлежната проверка на електронния подпис да бъдат извършени в съдебната зала в присъствието на явилите се страни, електронни копия на документа се предоставят и на всяка от страните по делото. В този случай истинността на електронния документ може да бъде оспорена в следващото съдебно заседание. Чл. 178. (2) Съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Това правило не се прилага за подписания електронен документ.


Край


37. Валидност на електронните изявления по българското законодателство