От автора Животът, като стар циганин на сергия за шарени дрънкулки, е разпилял своите чудеса на масата пред себе си и държи в ръце пъстър калейдоскоп. Онази магическа тръба, в която стъкълцата се подреждат по странен, зашеметяващ начин. Ако си любопитен, ще погледнеш. Ще видиш тъжни, смешни и страшни неща. Ако имаш смелост да погледнеш... ! А старият циганин продължава да върти тръбата и стъкълцата сменят шеметно своите причудливи форми. Ще вземеш ли тръбата в ръце си, или ще оставиш чудесата сами да се случват? Знаеш ли, как ще се наредят твоите шарки? Дали ще са весели, тъжни или страшни...? Историите, които съм разказал са тези, които успях да видя през шарения калейдоскоп на Живота. Аз сигурно съм имал смелост да погледна в него. Сигурно... Вземи шарената тръба и я завърти. Гледай!
Градчето Градчето живееше в свой собствен ленив и монотонен ритъм. Беше се проснало в средата на полето и времето тук течеше в някакво лудо, бавно измерение. Редуваха се горещи лета и студени зими. Други сезони сякаш нямаше. Година след година... Тук нищо не се случваше. Е, почти нищо... Събития, като избягалия затворник от конвоя на гарата, отишъл да види болната си майка в съседното село или изчезналите от къщи ученици, местните Ромео и Жулиета го разтърсваха за кратко. После всичко отново тръгваше постарому - лениво и еднообразно. Най-чаканото събитие беше Панаира - шарена лудница за три дни. На поляните до циганската махала, незнайно откъде се струпваха люлки, шатри и стрелбища, замирисваше на кебапчета и бира, а засмени деца разнасяха като пъстри облаци къдели със захарен памук. Нагиздени циганки ровеха по сергиите с пластмасови гердани и евтини обеци, за да изберат своето уникално бижу. По дворовете колеха попревтасали шилета и палеха пещите, а домакините пълнеха чушки и правеха кюфтета. Изсипваше се родата от близки и далечни села. После... сякаш нищо не е било. Само стърготините от манежа на цирка, останали като голямо, кръгло слънце на поляната,
26
напомняха за отминалия празник. До първия дъжд. В Градчето не обичаха зимата. Тя идваше внезапно с черни облаци и мокър сняг. Вятърът разнасяше тръни по полето и нямаше къде да спре. Докато мигнеш, ей и Коледа дошла. По дворовете колеха прасета и казаните с врялата вода вдигаха пара в мразовития въздух.
сото да се осоли, сланината и главата за после... Старият хладилник колко ли ще събере? Добре, че зимите са студени и в сушината, бутовете ще изтраят дълго. Когато завали снегът, какво да правиш освен деца и килограми. Виното в бидоните и бъчвите тъкмо е станало за пиене, а ракията отлежава в големи плетени дамаджани. До пролетта сигур-
Жените със зачервени от горещата вода ръце, напалили старите кухненски печки, готвеха на касапите прясно свинско с кисело зеле и лук. Градчето миришеше вкусно на пушек и мръвки. Мъжете пълнеха чашите с червено, пенливо вино, което наливаха от големи стъклени кани, в които плуваха резенчета лимон. Грееха ракия с прегоряла захар и ябълки. Вдигаха наздравици. Говореха гръмогласно за лятото. Домакините пускаха в движение по някоя приказка в мъжкия разговор, ала бързаха да оправят месото от закланото животно. Зер, доста работа си има, а рано се мръква. Червата трябва да се измият, ме-
TopPharma
• 2/2014 •