Smart Farming Handbook /Наръчник за умно земеделие/ by Via Pontica Foundation

Наръчник за интелигентно земеделие, 2021 Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на тази публикация не означава одобрение на съдържанието, което отразява вижданията само на

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на тази публикация не означава одобрение на съдържанието, което отразява вижданията само на авторите и Комисията не може да носи отговорност, за каквото и да е използване на съдържащата се в нея информация. Възпроизвеждането е разрешено при посочване на източника. Този документ е изготвен от екипа на партньорите по проекта „Интелигентно земеделие в четвъртата индустриална революция“ SMART FARMING 4.0 ALL 2019-1-BG01-KA202-062376, финансиран от програма Еразъм+ www.smartfarmingproject.eu

Глава 1. Въведение Глава 2. CEA – Земеделие с контролирана околна среда Глава 3. Ползи, свързани с икономиката и околната среда за професионалисти Глава 4. Създаване на интелигентно земеделие и законодателна информация Глава 5. Най-добри практики в градското земеделие Литература

Страница 3 7

15 19

37 49

Въведение Степента на урбанизация постепенно нараства и се изчислява, че до 2050 г. около 80% от населението на света ще живее в градове, докато общото население на земята се очаква да нарасне с 3 милиарда. Тази възходяща тенденция може да доведе до недостиг на храна, тъй като обработваемата земя, която вече се използва за покриване на тези изисквания за хранителен източник, възлиза на 80% от наличните земеделски земи. Чрез интелигентното земеделие и контролиращо околната среда селско стопанство е възможно постигането на по-голямо производство на храна, тъй като то може да се извършва през цялата година без прекъсвания, като метеорологичните условия в много случаи не оказват влияние върху него. Вертикалното земеделие предлага възможност за увеличаване на реколтата от единица площ земя. Друг проблем, който се решава чрез интелигентно земеделие е този, касаещ увеличаването на замърсяването, поради използването на изкопаеми горива за транспортиране. Смята се, че произведените стоки изминават средно хиляди километри, преди да стигнат до нашата маса. Умното градско земеделие автоматично ще обезсмисли разстоянието от производствената площадка до масата, осигурявайки зелено решение на горния проблем. Методите за отглеждане варират от култури в почвата, тераси, градини и балкони в нашето лично пространство до култури в обществени пространства и градини в крайградските зони. В настоящата публикация ще се съсредоточим върху аквапониката като интелигентен метод за комбинирано отглеждане на риба и растения в изградена, рециркулираща екосистема, използваща естествени бактериални цикли за превръщане на рибните отпадъци в хранителни вещества за растенията. Това е екологичен, естествен метод за отглеждане на храни, който използва най-добрите страни на аквакултурата и хидропониката, без да е необходимо да се изхвърля водата, филтратът или да се добавят химически торове. Този метод дава възможност за отглеждане на храна, както за лично ползване, така и за общността или за пазара, без да се използват вредни пестициди и хербициди, като същевременно се влагат по-малко ресурси и по този начин се оставя най-малък въглероден отпечатък. В допълнение, аквапониката е подходяща за среда с ограничена земя и вода, което я прави удобна за градска територия, както и устойчива земеделска техника. Тази модерна идея за интелигентно земеделие, независимо дали се извършва в оранжерии или в закрити вътрешни пространства, може да бъде оптимизирана чрез използване на технологията за земеделието с контролирана околна среда (Controlled-Environment Agriculture -CEA), при

която всички фактори на околната среда, т.е. температура, влажност, въглероден диоксид, рН и т.н. да бъдат следени и автоматизирани въз основа на тенденциите в Четвъртата индустриална революция. /Бележка на преводача - След механизацията (Индустрия 1.0), масовото производство (Индустрия 2.0) и автоматизацията (Индустрия 3.0), сега киберфизични системи, Интернет на нещата и изчисленията в облак се превръщат в неразделна част от производството./ Най-важното е, че интелигентните системи за земеделие не изискват много предварителни експертни познания, за да започнете собствено отглеждане. Те изискват ресурси като заден двор или покрив и практически подход, съчетан с правилните умения. Независимо от това, в повечето страни в цяла Европа те все още са в начален етап на развитие, въпреки че се развиват бързо през последните няколко години. Особено по отношение на участващите в проекта страни (България, Гърция, Румъния, Турция и Кипър), където земеделието и рибовъдството са две много важни, но не толкова модернизирани индустрии, новите интелигентни методи на земеделие отсъстват в повечето учебни програми на ПОО организации или ВУЗ, нито се прилагат в много от големите структури, било то търговски или с нестопанска цел. Ето защо партньорите се обединиха, за да създадат консорциум „Smart Farming 4.0 All“, имащ за цел провежднето на обширни кабинетни („бюро“) и полеви изследвания, адресирани до широк кръг заинтересовани страни и професионалисти и създаването на Наръчник за интелигентно земеделие и разпространяването му свободно за всички заинтересовани, разработването на специфични учебни програми, които ще бъдат използвани за обучение на експерти от участващите организации, които като „носители“ на иновации, ще могат да разпространяват и интегрират този нов метод обратно в своите региони. Изпълнението на тези дейности ще има широко последващо въздействие върху различни сектори и държави, които са изправени пред сходни предизвикателства. Освен това, като се вземе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г., изпълнението на проекта предоставя общ набор от инструменти, които ще бъдат адресирани и разпространени към всички заинтересовани, за да „си изцапат ръцете“- млади и стари, студенти, преподаватели, предприемачи и колеги професионалисти и дори политици ще бъдат информирани за резултатите от проекта и възможността да ги използват, всеки за своите цели, но винаги с устойчиво развитие като крайна цел. Кипър Изследванията показват, че Кипър е класиран на много ниско място, когато става въпрос за използването на „интелигентно земеделие“ (включително аквапоника и хидропоника) (Stylianou and Adamides 2011). Селскостопанските практики в Кипър са по-традиционни, без прилагането на „интелигентни“ технологии - с изключение на Изследователските станции на Института за земеделски изследвания (ARI), които са фокусирани върху

експериментална работа и малкия брой отделни случаи, при които системите Aquaponics и Hydroponics се прилагат. Въпреки това, потенциалът за въвеждане на основна форма на интелигентно земеделие в контекста на хидропониката и аквапониката съществува в Кипър. Земеделските производители, заинтересованите страни и политиците могат да се възползват от подходящи учебни програми, които допълнително ще повишат осведомеността относно такива приложения за интелигентно земеделие. България Земеделието е важен икономически сектор в България. До 2017 г. в него e билo заетo близо 7% от работещото население. Полезната земеделска площ е почти половината от националната територия и към 2018 г. растениевъдството представлява 69% от общата стойност на селскостопанската продукция. Членството в Европейския съюз оказва положително въздействие върху развитието на българското земеделие. Нараства брутната добавена стойност, генерирана в сектора. Наблюдава се и растеж на производството на труда и инвестициите, както и се наблюдава тласък на търговията със селскостопански стоки. В резултат на това интелигентното земеделие все повече се прилага и допринася за повишената конкурентоспособност на България в този сектор. Мониторинг на условията за развитие на производството в реално време, прецизен контрол на вредителите, проследяване „от фермата до вилицата“, балансиране на потреблението, облекчаване на административната тежест, точно прогнозиране на етапите в развитието на културите - всичко това е възможно с приложението на най-новите компютърни технологии, роботизирани системи и изкуствен интелект. Напредък и наличност на нови сензори, свързани чрез Интернет на нещата (Internet of things-IoT), прецизна и свързана с Интернет геолокационна механизация, Блокчейн разпределени компютърни платформи (Blockchain), системи за изкуствен интелект, обработващи големи масиви от данни (Big Data) в реално време, роботи, сателитни системи, дронове, повсеместен достъп до информация - това са новите инструменти за напредък в селскостопанския бизнес. Страната е приела Стратегия за дигитализация на земеделието и земеделските райони на Република България през 2019 г. Нивото на съществуващите приложения за интелигентно земеделие е ниско, но страната предприема стъпки за ускоряване на цифровизацията в селското стопанство в периода 2021-2027. Гърция По-голямата част от населението в Гърция не познава понятията хидропоника и аквапоника, няма инфраструктура, като процентът, който знае за съществуването, предимствата и тези, които използват тези техники, е под 10%. Изследванията показват, че в Гърция има голяма нужда земеделското население да посещава обучителни семинари, за да получи достъп и да

приеме практики в областта на хидропониката и аквапониката. В Гърция технологиите за интелигентно земеделие не са широко разпространени и в резултат на усещането за „липса на търсене“, няма налично обучение. Румъния Изследванията показват, че фермерите в Румъния имат много умения, свързани с интелигентното земеделие и са готови да експериментират и обработват земеделска земя, използвайки интелигентно земеделие. Селскостопанският сектор се насочва към цифровата ера поради нарастващото търсене на селскостопански продукти. Въвеждането на новите технологии помага на фермерите да управляват своите ферми по устойчив начин. Иновативните технологии могат да варират от ИТ решения до системи за техники за управление, използвани в селското стопанство. Въвеждането на нови информационни и комуникационни технологии в селскостопанския сектор би могло значително да допринесе за неговата бъдеща устойчивост, както и за качеството на живот на фермерите и потребителите. Иновациите ще подобрят качеството на растениевъдството, качеството на здравето на добитъка, но същевременно и качеството на живот на фермерите. Въпреки това, липсата на финансиране създава много предизвикателства в сектора. В допълнение към финансирането за закупуване на машини и друго оборудване, румънските фермери се нуждаят от обучение по техники за интелигентно земеделие, за да увеличат максимално капацитета си за поефективно производство на стоки. Турция Умните земеделски практики са нова концепция в Турция. Следователно има много малки инициативи за интелигентни земеделски практики. Тъй като класическите методи обикновено са предпочитани в селското стопанство, аквапонните и хидропонните системи не са признати. Турските земеделски производители и други заинтересовани страни се нуждаят от насоки, инвестиции и образование относно практики в областта на интелигентното земеделие, за да могат да го прилагат. Това може да бъде постигнато с въвеждането на иновативни учебни програми, които ще ги обучат по концепцията за интелигентно земеделие.

CEA Контролиращо околната среда селско стопанство

Земеделие с контролирана околна среда (CEA) е технологичен подход към производството на храни. Целта му е да осигури защита и да поддържа оптимални условия за отглеждане през цялото развитие на културата. Производството се извършва в затворена структура за отглеждане, като оранжерия или сграда. Растенията често се отглеждат с помощта на хидропонни методи, за да се доставят правилните количества вода и хранителни вещества в зоната на корените. CEA оптимизира използването на ресурси като вода, енергия, пространство, капитал и труд. CEA технологиите включват хидропоника, аеропоника, аквакултури, аквапоника и др. Предлагат се различни техники за отглеждане на храни чрез земеделие с контролирана околна среда. По-жизнеспособният вариант е вертикалното земеделие. Вертикалното земеделие има способността да произвежда култури през цялата година в контролирана среда, с възможност за увеличен добив чрез регулиране на количеството въглерод и хранителни вещества, които растенията получават (Benke et al). По отношение на градското земеделие CEA може да се осъществи в сгради, които вече съществуват, като например преустроени изоставени сгради.

Управляеми променливи: ● Температура (въздух, хранителен разтвор, коренна зона, лист) ● Влажност (% RH) ● Въглероден диоксид (CO2) ● Светлина (интензивност, спектър, продължителност и интервали) ● Концентрация на хранителни вещества (PPM, EC) ● Хранително рН (киселинност) ● Вредители Съоръженията на CEA могат да варират от нискотехнологични решения като покривала или пластмасово фолио върху полски култури и покрити с полиетилен тунели до напълно контролиращи околната среда затворени системи със затворен цикъл. Методите CEA могат да се използват за отглеждане буквално на всяка култура, въпреки че реалността изисква културата да бъде икономически жизнеспособна и това варира значително поради цените на местния пазар и разходите за ресурси.

Видове среди за отглеждане В зависимост от държавата или региона или вида на производителя се използват различни думи, за да се опише едно и също нещо. Ето кратко описание на различните среди за отглеждане на CEA:

● Отглеждане на закрито / вътрешно земеделие Отглеждането на закрито и вътрешно земеделие се отнасят до растениевъдството, което използва допълнително осветление, като LED светлини вместо слънчева светлина, и дава възможност за контрол на околната среда. Този тип земеделие с контролирана околна среда може да използва помещения, складове, контейнери, фабрики и други преобразувани вътрешни пространства, които обикновено не са създадени за отглеждане на култури. ● Вертикално земеделие Вертикалното земеделие е растениевъдство, което използва вертикалното пространство. Растенията могат да бъдат подредени хоризонтално или във високи кули. Този стил на земеделие е чудесен за малки пространства като товарни контейнери или други пространства с висока плътност, тъй като изисква по-малко земя за обработка. ● Оранжерия Оранжерията е стъклена или поликарбонатна структура, която използва слънчева светлина в растениевъдството. Променливи като температура, влажност и слънчева светлина трябва да се вземат предвид при отглеждането на продукция в оранжерии, особено през летните месеци. ● Защитена реколта Защитената реколта се отнася до култури, които се отглеждат на открито с известна защита срещу външни елементи, напр. под обръч пластмасово фолио, тунелни помещения или сенници. Контролът на вредителите е потруден за управление, тъй като културите са изложени на въздействието на елементите, но защитата има значение, когато става въпрос за дъжд, градушка и слана. Видове методи за отглеждане В растениевъдството растенията могат да се отглеждат по различни методи. Досега най-популярният метод е хидропониката. Ето няколко вида методи за отглеждане, които можете да използвате в земеделието с контролирана околна среда. ● Хидропоника Хидропониката е отглеждането на растения без почва като среда, като същевременно доставя вода, хранителни вещества и кислород. Растенията могат да се отглеждат в различни среди като пясък, чакъл, каменна вълна, кокосови влакна и оазисни кубчета. Това е чудесен, устойчив начин за отглеждане с вода - очаквайте потенциални спестявания между 70% и 90% в зависимост от вида на културата и вашата настройка. Има различни видове хидропонни системи, включително: - N.F.T. -Техниката на хранителните филми

- Капеща система - Приливи и отливи - Отвеждащо легло - Водна култура (известна също като дълбока водна култура)

● Аеропоника Аеропониката е отглеждане на растения без почва и използване на малко вода. Корените на растението се спускат надолу и висят във въздуха, и се напръскват с хранителен и воден разтвор. Обикновено корените са в затворена среда, за да се гарантира, че хранителната мъгла се улавя от кореновите структури. Аеропониката обикновено се използва в оранжерии,

като се използва слънчева светлина като основен източник на светлина с допълнително осветление, ако е необходимо. Аеропониката е отбелязана като най-устойчив на вода тип отглеждане, като се използва 90% по-малко вода от някои хидропонни системи, които вече се считат за устойчиви. ● Аквапоника Аквапониката е метод на контролирано земеделие в околната среда, който използва комбинация от аквакултури (отглеждане на риба) и хидропоника. В процъфтяваща екосистема отпадъците от рибите (амоний и карбамид) и бактериите в системата доставят всички необходими хранителни вещества на растенията. Aquaponics разчита на бързо растящи риби (тилапия, костур, сом, пъстърва и др.), за да задоволи нуждите на растенията и може да бъде разположена на закрито, тъй като не се нуждае от почва. След това водата може да бъде рециклирана обратно към рибата. Всеки вид подхранва другия без изискване за химически торове. ● Фогпоника (известна също като мистпоника) Фогпониката е описана като следващата фаза на аеропонната технология. Използвайки същата основна предпоставка за висяща във въздуха коренова система в затворена среда и снабдяване на растението с вода и хранителни вещества, фогпониката използва капчици, които на практика са пара. Богата на хранителни вещества мъгла се доставя до стъблата, листата и корените за по-бързо и по-добро усвояване. Ключови моменти: Земеделието с контролирана околна среда се разраства бързо от края на 90-те години на миналия век, тъй като производителите използват стратегически разположени помещения за отглеждане, за да удължат производствените сезони и да постигнат транспортна ефективност. Няколко големи производители контролират голям дял от пазара на CEA и консолидацията в хранителната индустрия на дребно ще засили допълнително тяхното пазарно влияние. Високите разходи за капитал, труд и знания са бариери за навлизане за нови или малки CEA операции. Много производители се провалят, като не предвиждат капиталовите нужди и не привеждат мащаба в съответствие с продажбите. Производителите на СЕА, използващи хидропонна технология, реализират доходоносни ценови премии и се възползват от значително по-високи добиви от култури и удължен вегетационен сезон в сравнение с произведените в полето продукти. Докато рисковете са високи за малките производители, съществуват възможности за тези, които улавят ценови премии на пазарни ниши.

Силата на свежото, местно и устойчиво: Потребителите, особено тези в градските райони, търсят местно произведени продукти. Увеличението на производството също се стимулира от: • Ценови премии, които носи висококачествената продукция. • Нуждата на търговците от целогодишно предлагане на пресни продукти. • Консистенцията на вътрешното производство. Резултатът е, че хидропонните продукти на CEA - особено доматите, краставиците и чушките - са се превърнали в ниша от висок клас във важна част от програмите за производство на дребно. Висок риск, висока награда: Създаването на хидропонна зеленчукова разработка CEA изисква значителни капиталови инвестиции. В зависимост от размера на разработката и нивото на използваната технология капиталът може да достигне десетки милиони долари. Освен това тези видове системи обикновено имат високи оперативни разходи. Това е огромно предизвикателство за производителите и има последици за продължителността на времето, необходимо за реализирането на печалба. Знанието е допълнителна бариера за навлизане. Успехът на хидропонно предприятие CEA изисква квалифицирана работна ръка и набор от градинарски, инженерни и бизнес умения. Хидропониката може да бъде много печеливша, но залозите са високи предвид необходимото ниво на инвестиция и ноу-хау. Поради това - ако и когато бизнесът се провали - загубите могат да бъдат значителни. Рецепта за успех: Земеделието с контролирана околна среда може да бъде много печеливш бизнес, но също така е много рисковано със стръмна крива на обучение. Въпреки че процентът на неуспехите е висок, има много успешни производители. И така, какво е необходимо, за да успеем в тази индустрия? Производителите се срещат с много форми и размери и има много вариации в начина, как и къде на производството. Но независимо от размера на

операцията или произведените култури, следните елементи са основни за успеха на производителите: • Оперативни разходи По-новите производствени системи са много по-капиталоемки с високи нужди от начален и оборотен капитал. Производителите често рано се сблъскват с проблеми с паричните потоци, защото не осъзнават колко високи са тези разходи. • Оценка на пазара Наложително е производителите да се насочват и да обслужват устойчив пазар. Те трябва на практика да оценят търсенето и да определят дали са възможни печеливши маржове предвид нивото на продукцията им и пазарната цена. Производителите трябва да помислят внимателно, преди да мащабират операция, за да отговорят на търсенето на клиентите и да следват пазарно ориентиран подход при вземане на решения за засаждане. • Оценка на конкуренцията Разграничаването от стоковия пазар и другите конкуренти е от ключово значение за печеливш и процъфтяващ бизнес. Успешните производители са успели да създадат по-добро предложение за стойност, като произвеждат качествен (марков) продукт, който изисква ценова премия. Независимо от това, освен предходните основи, има няколко често срещани погрешни схващания за земеделието с контролирана околна среда, които могат да отблъснат бъдещите производители. Те включват, но не се ограничават до: •Предприемането на напълно разгърнато производство от самото начало, въпреки че обикновено отнема година или две, за да стигнем до пълното производство. • Неправилно изчисляване и неразбиране на оперативните разходи, особено разходите за труд и енергия. Разходите могат да варират в зависимост от вида на културата и производствения период. • Този тип производствени системи премахват проблемите с вредителите и болестите. • Неразбиране на значението и разходите за осигуряване на адекватна светлина. • Всички продукти, които се отглеждат, ще бъдат продадени. • Клиентите ще останат лоялни. • Подценяване на значението, достъпността и наличността на висококвалифицирана работна ръка и оранжерийни мениджъри. Стойността на наличието на надеждна и способна работна сила трябва да бъде подчертана ясно. • Мислейки, че реколтата ще расте сама. Може да не е конвенционално земеделие, но CEA все още е търговско земеделие.

Визуализация и анализ на данни Освен това, визуализацията на данни чрез различни набори от софтуерни инструменти при земеделието с контролирана околна среда допълнително ще подобри анализа на данните, като предостави средства за отчитане, интерпретиране и наблюдение на растежа в реално време. Чрез използване на климатични данни,от първостепенно значение, особено при полеви условия, изчерпателните доклади за условията на околната среда ще бъдат интегрирани в ежедневната работа на фермерите, целящи да намалят експерименталната променливост и да увеличат обективността при измерване на производството и откриване на потенциални проблеми. Разширените набори от софтуерни инструменти също ще могат да визуализират геопространствената информация за редица елементи, които ще бъдат изчислени чрез проксимални, въздушни и космически изображения във времето, като физически и биофизични параметри на културите и индекси на растителност, получени от наблюдение на земята (EO), и ще бъдат предоставени в мобилните устройства на фермерите, придружени с полезна статистика, базирана на съответния земеделски цикъл. Следователно, базата данни, съдържаща редица разнообразни индикатори, събрани по време на земеделския цикъл, ще може да бъде прилагана на всяко място при земеделието с контролирана околна среда.

Ползи свързани с икономиката и околната среда за професионалисти Аквапониката като интелигентна земеделска практика има много предимства, свързани както с икономиката, така и с околната среда. Без химически пестициди В аквапонната система няма възможност да се използват пестициди, тъй като те могат да причинят смърт на рибите, присъстващи в системата. Това означава, че земеделските производители получават напълно органични и здравословни култури, а това е и конкурентно предимство; хората естествено предпочитат да консумират тези органични, здравословни култури, които не съдържат пестициди и изкуствени торове. Употребата на пестициди в земеделието може да причини няколко проблема за хората. Пестицидите могат да достигнат корените и реколтата от растенията. Здравните проблеми, свързани с пестицидите, са: ● Остро отравяне - токсичен ефект, причинен от химикали. Химикалите, приемани на чести периоди, понякога веднъж понякога многократно, могат да причинят остро отравяне. Употребата на пестициди в земеделието е една от тези причини. Днешните комуникационни технологии позволяват на хората да достигнат до всякакъв вид знания. Потребителите стават все по-осъзнати относно продуктите и по-чувствителни към своите потребителски навици. ● Хронично отравяне - това е отравянето, причинено от натрупването на химикали в организма в резултат на многократен прием. Ефектите и симптомите се проявяват в дългосрочен план. ● Алергичен ефект - най-често се наблюдава при чувствителни хора и обикновено при работници, които прилагат химикалите или работят в околната среда, където химикалите присъстват. Може да се появи кървене в очите, зачервяване на кожата или сърбеж. ● Канцерогенен ефект - той се проявява най-вече с канцерогенните свойства на химическата структура на пестицида. Другите потенциални вреди на пестицидите са: ● те могат да причинят смърт на риби и пчел ● те са причина за замърсяване на водните ресурси, езера и реки ● те могат да преминат под земята с дъжда или водата за напояване и да замърсят ресурсите на подпочвени води ● те могат да бъдат предадени на хората чрез хранителната верига чрез прием на неотговарящи на екологичните изисквания продукти

Изискване за много по-малко вода При аквапониката се нуждаете от по-малко вода, сравнено с традиционното земеделие. Голямото предимство е същото количество производство, но с много по-малка нужда от вода. Аквапониката се нуждае само от 2% от водата, необходима за традиционното земеделие. Тъй като това е затворена система, загубата на вода се дължи само на изпаряване. По този начин може да се постигне сериозна икономия на разходи за вода, време и усилия, поети за напояване. Използването на вода по ефективен начин също е важно за водните ресурси. 1/3 от потреблението на вода в Европа принадлежи на селскостопанския сектор. В резултат на използването на вода в селскостопанската област възникват сериозни проблеми, особено в ефективността на водните ресурси. В резултатите от различни изследвания се вижда, че недостатъчни водни ресурси може да са резултат на промените в климата и режимите на валежи с ефект на глобалното затопляне. Ето защо е от съществено значение използването на водата да се извършва ефективно, както за питейната вода, така и в земеделието и животновъдството. В този смисъл системите за аквапоника стоят на много важно място. Благодарение на тези системи е възможно да се получи същото количество продукт, въпреки че нуждата от селскостопанска вода намалява. Тъй като количеството вода, необходимо за селскостопански дейности, ще бъде значително намалено, последиците от сушата ще бъдат сведени до минимум. В предупреждението, отправено от Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО), беше обявено, че 122 милиона души могат да бъдат изтласкани в крайна бедност до 2030 г. поради изменението на климата. Тъй като промените в климата, които влияят негативно на продоволствената сигурност, силно увреждат селскостопанските дейности. Щетите върху земеделските земи и култури са едни от основните фактори, изправящи пред глада милиони хора днес. Този брой е приблизително равен на броя на бежанците в света. Въпросната ситуация, която можем да наречем другата програма за бъдеще на света, не намира особен отзвук в международното обществено мнение. Това е така, защото подобни бедствия тихо ескалират. Въз основа на тази информация, ползите от системите за аквапоника могат да се видят по-ясно. На тези проблеми, които могат да се считат за може би найважните, може да се отговори с предимствата на системите за аквапоника. Приложение при земи, които не са подходящи за земеделие За да може да се извършва земеделско производство, земята трябва да отговаря на съответните условия. Пригодността на условия като достатъчни водни ресурси и плодородие на почвата е важна. Следователно земеделското производство не е възможно, особено в сухи и безплодни земи. Тези условия, които са необходими за успеха на традиционните земеделски практики, не са

необходими в аквапонните системи. Африканският континент е важен пример за невъзможност на земеделското производство поради недостатъчни водни ресурси. Благодарение на аквапонните системи е възможно да се получат селскостопански продукти в такива региони. Освен това, ако се подходи от различна гледна точка, се вижда, че производството е възможно в градските райони. Аквапонните системи могат да се прилагат върху покривите, както и като вертикални приложения в сградите. По този начин става възможно хората, които са далеч от земеделските райони, да получат достъп до пресни хранителни продукти. От друга страна, става възможно създаването на селища върху земи, които не са подходящи за заселване. Следователно, благодарение на намаляването на нуждата от вода за селскостопански нужди, само снабдяването с питейна и битова вода отваря пътя за хоризонтална архитектура. По този начин жизненият стандарт на хората може да достигне по-високо ниво. Това е основната причина страните по света да се опитват да насърчават развитието на градовете с хоризонтално архитектурно разбиране. Така претовареният живот в градовете ще бъде облекчен.

Сн. Махама и Томас позират с щайга пресни продукти.

Ефектът на химикалите във въздуха се елиминира Благодарение на аквапонните системи, производството, което може да се извършва в затворени зони, предотвратява въздействието на продуктите от различни газове разпръснати във въздуха. При традиционните методи селскостопанското производство на открито е изложено на въздействието на разпръснатите газове във въздуха. Замърсяването във въздуха достига до полетата и градините чрез валежи или ветрове. Вредните химикали могат да попаднат в тялото чрез консумация на храна и да причинят различни заболявания. Аквапоничните системи помагат за облекчаване на този проблем, тъй като се прилагат в затворена среда. Икономическите ползи от продуктите, които са без химически ефекти, са доста големи. Днес в резултат на технологичното развитие е факт, че хората, а именно потребителите, са по-съзнателни. Потребителите имат достъп до голям брой информация за продуктите, които купуват. Следователно тенденциите към покупки се развиват в тази посока. Броят на хората, които се опитват да избират по-здравословни продукти, се увеличава от ден на ден. Проучванията показват, че здравната информираност, ползите от консумацията на здравословни продукти, социалната идентичност, търсенето на информация и различни убеждения са ефективни при предпочитанията за пазаруване. В този контекст като общоприето определение се приема органични храни. Въпреки че органична храна е определение, което трябва да бъде регистрирано от съответните официални институции, хората осъзнават тази класификация, като по-просто ниво на производствени техники. Голям обем производство Друго предимство на аквапонните системи пред традиционните методи е в количеството продукция. Превъзходството на аквапонните системи е поразително, когато се сравнява земеделска земя със същия размер с аквапонната система по отношение на капацитета на продукта. Фактът, че производство много пъти през годината е възможно в аквапонните системи, е в основата на това предимство. Ниско количество отпадъци Количеството отпадъци, генерирани в аквапонните системи, е много ниско. Тъй като не се използват пестициди и химикали в производствените процеси, няма риск от генерираните отпадъци. Системата е екологична поради факта, че химическите отпадъци са на ниво 0 и малките количества отпадъци са естествени. Производството се извършва по естествен начин и възобновяеми ресурси като слънце и вятър могат да се използват за нуждите от електрическата енергия за системата. По този начин системата става напълно самообновяваща се и

повторяема. Местните администрации също подхождат положително към системите, тъй като отпадъците са естествени. Високо ниво на контрол Управляемостта на системите за аквапоника е висока. Измерванията и контролите, свързани със системата (като температура и влажност), могат да се извършват дистанционно, особено благодарение на развитието и широкото използване на интелигентни земеделски практики. Освен това, благодарение на инсталирането на системата в затворени среди, нейната независимост от външни фактори - особено климата - е на високо ниво. Въпреки че тези елементи увеличават възможностите за управление на системата, те също така увеличават ефективността независимо от външни влияния. В традиционните селскостопански практики земеделските производители са зависими от външни фактори, след като вложат труда си. Добивът намалява, когато фактори като валежи, температура и влажност не се проявяват в съответствие с нуждите на растенията. Следователно доходът, който трябва да се получи от продуктите, също намалява. От тази гледна точка традиционните земеделски практики крият сериозни рискове. В аквапонните системи фермерите работят в затворена среда, т.е. тя не е отворена за външни влияния. Контролируемостта на системите за аквапоника също осигурява предимство за аквапоничните фермери по отношение на разнообразието на културите, времето за събиране на реколтата и циклите на прибиране на реколтата. Ниско изискване за труд Работата, необходима за ежедневните задачи в системата, е ниска. Освен това не отнема много време в сравнение с традиционното земеделие. В допълнение, повечето селскостопански машини, използвани при традиционните методи, не са необходими. Възможни са малки количества продукция Системата е подходяща и за производство с малък обем. Способността да произвежда достатъчно, за да задоволи хранителните нужди на семейството, прави системата още по-привлекателна. В днешно време, в резултат на желанието на хората да консумират по-здравословни продукти за поздравословен живот, много семейства искат да отглеждат продукти за собствена консумация в собствените си домове. Системите за аквапоника могат да се прилагат в по-малки площи, без да се изискват почвени и климатични условия. Тези системи, които могат да бъдат инсталирани дори в гаража, позволяват селскостопанско производство на ниво, което може да отговори на нуждите на семейството. Освен това всички членове на семейството могат да бъдат включени в системата и да се грижат за нея.

Създаване на интелигентно земеделие и законодателна информация

СЪЗДАВАНЕ НА СИСТЕМИ ЗА АКВАПОНИКА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ СИСТЕМИ ЗА АКВАПОНИКА 1. Домашна / дребномащабна аквапоника Дребномащабните системи за аквапоника са подходящи за домашно приложение и малко производство. Дребномащабните аквапоники са популярни, тъй като осигуряват качествени продукти (FAO 2014). Те също са част от различни образователни програми в началните училища, средните училища, както и във висшите учебни заведения, като практическа учебна среда за запознаване на населението с устойчиви селскостопански практики като „събиране на дъждовна вода, рециклиране на хранителни вещества и биологично производство на храни”. 2. Мащабна (полутърговска и търговска) аквапоника Полуиндустриалните и индустриалните аквапоники обикновено използват практики с монокултура. По-мащабните системи за аквапоника включват поголям риск по отношение на възвръщаемостта на инвестициите, поради което и техният брой е малък (на международно ниво) в сравнение с по-малките системи (FAO 2014). По-конкретно, такива системи се характеризират със следното: ● Високи първоначални инвестиционни изисквания; ● Монокултурни практики (напр. отглеждане на маруля); ● В момента се използва главно за академични цели и изследвания, вместо за широкомащабно производство на храни. Биологичните компоненти на аквапониката - Как работи? Терминът „Аквапоника“ се отнася до интегрирането на два елемента в една система (FAO 2014): ● Аквакултури - практиката на отглеждане на риба, водни растения и др. ● Хидропоника - практиката на отглеждане на растения без почва. Единицата за аквапоника е симбиотична среда. Тя функционира като рециркулираща единица в следния ред / цикъл:

1) Водата излиза от рибния резервоар, съдържаща метаболитни рибни отпадъци; 2) Водата преминава през механичен филтър, който улавя твърдите отпадъци; 3) Водата след това преминава през биофилтър, който окислява амоняка до нитрат. Биофилтърът осигурява местообитание за колонии от бактерии, които превръщат рибните отпадъци в хранителни вещества за растенията. 4) Тези хранителни вещества се разтварят във водата; 5) Водата след това пътува през растителни лехи, където растенията усвояват хранителните вещества; 6) Водата се филтрира в процеса на отстраняване на хранителните вещества. Токсичен материал като амоняк и азот се отстранява от водата, като по този начин позволява на рибите да растат и да продължат цикъла. 7) Водата, пречистена, се връща в рибния резервоар. Биологичните компоненти по-подробно: 1. Процесът на нитрификация Какво представлява азотът? Азотът (N2) е химичен елемент, от съществено значение за съществуването на живота. Под формата на газ азотът е най-разпространеният елемент в земната атмосфера. Атмосферата се състои от приблизително 78% азот, 21% кислород (O2) и 1% други газове, включително въглероден диоксид (CO2) и аргон (Ar) (Helmenstine 2018). Азотът е най-важното неорганично хранително вещество за всички растения. Въпреки това, неговата молекулярна форма (както се намира в атмосферата) трябва да се промени, преди растенията да могат да я използват за растеж; процесът на промяна се нарича „азотно фиксиране“(FAO 2014). Процесът на фиксиране на азот Процесът на фиксиране на азот може да се случи по естествен или синтетичен начин (Британика 2021): 1) Естественият процес: Микроорганизми (бактерии) в почвата, събират азот от атмосферата, което води до производството на амоняк, нитрити и нитрати. Продуктите от процеса на фиксиране на азота са хранителни вещества за растенията. 2) Синтетичен процес: В индустриален контекст амонякът може да се синтезира от атмосферния азот и водород, използвайки метода „Haber-Bosch“ *. Търговският амоняк се използва в торове.

* ‘‘Хабер-Бош [химичният процес] директно комбинира азот от въздуха с водород при изключително високо налягане и умерено високи температури. Катализаторът, направен предимно от желязо, позволява реакцията да се проведе при по-ниска температура, отколкото би било иначе осъществимо, докато отстраняването на

амоняк от партидата веднага след като се формира гарантира, че се поддържа равновесие, благоприятстващо образуването на продукт. За търговско производство, реакцията се провежда при налягания в диапазона от 200 до 400 атмосфери и при температури в диапазона от 400 ° до 650 °. "1

В природата амонякът също се създава от бактерии и гъбички, които метаболизират разлагащите се мъртви растения и животни. След това амонякът се метаболизира от бактерии, наречени „нитрифициращи бактерии“ и се превръща в нитрити и нитрати (абсорбира се от растенията, използвайки техните корени). 2. Процесът на нитрификация в аквапониката: Биофилтърът Нитрификацията от бактериите (в почвата) се извършва във водата по същия начин. Нитрифициращите бактерии превръщат амоняка от рибата в нитрат, който се прехвърля към растенията в растящите лехи. Нитрификацията в системите за аквапоника осигурява хранителни вещества за растенията и елиминира амоняка и нитритите, които са токсични за рибите (FAO 2014). Процесът на нитрификация се състои от две групи нитрифициращи бактерии: а) Амонячно-окислителните бактерии (AOB) б) Нитрит-окисляващи бактерии (NOB) Горните две групи бактерии метаболизират амоняка в следния ред: 1) AOB бактериите превръщат амоняка (NH₃) в нитрит (NO₂) 2) NOB бактериите след това превръщат нитрит (NO₂) в нитрат (NO₃). Здравословният растеж на „Биофилтърните бактерии“ може да се поддържа чрез осигуряване на адекватна повърхност и подходящи водни условия (рН 6-7, температура на водата 17 o - 34 o , защита от UV светлина). Проектиране и инсталиране на модул за аквапоника Неща, които трябва да имате предвид, преди да изградите модул за аквапоника (FAO 2014): 1. Местоположение: ● Ще бъде ли инсталиран модулът на открито? Ще бъде ли сенчесто? Ще бъде ли монтиран в оранжерия? ● Какви компоненти са ни необходими и как ще ги преместим? Устройството стабилно ли е със здрава носеща конструкция? ● Има ли риск от възпрепятстване на водния поток? Нивото на земята и стабилно ли е? ● Как можем да стабилизираме рибните резервоари и да ги изолираме от земята? 1

Източник - Британика, 2021

● Обмисляме ли да инсталираме нашия блок на покрив? Какво тегло може да издържи? 2. Защита от природни сили: ● Ще бъде ли защитен модулът от природните сили? ● Как можем да обезопасим източника на захранване и електрическите проводници и контакти? Устройството защитено ли е от наводнения? ● Ще бъде ли устройството изложено на достатъчно слънчева светлина? Нашите специфични растения изискват ли пряко излагане на слънчева светлина или сянка? Как можем да защитим нашите риби от пряка слънчева светлина? 3. Достъпност и полезност ● Изолирали ли сме нашите контакти, за да намалим риска от токов удар? ● Имаме ли достъп до водоизточник? ● Нашата инсталация защитена ли е от кражба, вандализъм или нашествия от други животни? Основни структурни, аквапонните модули

биологични

механични

компоненти

на

1. Рибният резервоар За предпочитане са кръгли резервоари (от UV устойчива пластмаса или фибростъкло) с плоско дъно. Кръглите резервоари позволяват на водата да циркулира равномерно, транспортирайки отпадъците към центъра на резервоара чрез центростремителна сила. Други форми (т.е. квадратни) изискват по-активно отстраняване на отпадъците. Рибните резервоари трябва да бъдат покрити, за да се предотврати изскачането на риба; например материали като селскостопански сенчести мрежи блокират повечето слънчева светлина и могат да се използват безопасно (FAO 2014). 2. Рибите Списъкът на водните видове, за които е доказано, че процъфтяват в аквапонните системи, включват: тилапия, обикновен шаран, сребърен шаран, тревен шаран, барамунди, нефрит, костур, сом, пъстърва, треска на Мъри, скариди и ларгумус. Важно е да сте наясно с местните разпоредби относно вноса на нови видове риби. Някои видове, ако бъдат освободени, могат да представляват заплаха за местните екосистеми (FAO 2014).

Здраве и поведение при заболяване на рибите (FAO 2014) Най-важният аспект на доброто здраве на рибите е поддържането на добро качество на водата. Доброто качество на водата укрепва имунната система на рибите и я прави по-устойчива на болести и паразити. Добри практики, които помагат на фермерите да гарантират, че рибите им са здрави: ● Ежедневно наблюдение на поведението на рибите; търсете признаци на стрес, болести и паразити. Най-доброто време за наблюдение на поведението на рибите е по време на хранене. По принцип перките трябва да бъдат удължени, опашките да са прави, нормално и грациозно плуване. По телата им не трябва да има следи и обезцветяване. Рибите не трябва да дишат въздух от повърхността; ако се наблюдава такова поведение, проверете качеството на водата. ● Поддържане на среда с нисък стрес; поддържане на добро качество на водата според нуждите на конкретни видове риби. ● Поддържайте съответно резервоара за риба, не пренаселявайте и не прехранвайте. 3. Механична филтрация - сепаратор / избистрящ отпадъка Рибните отпадъци могат да навредят на системата за аквапоника по два начина (FAO 2014, HowToAquaponics 2021): а) Ако остатъците се разлагат в рибния резервоар, бактериите отделят вредни газове. Механичното филтриране е от съществено значение за отстраняване на отпадъците и предотвратяване на вреда за рибите. Механичната филтрация е процес на отделяне и отстраняване на рибните отпадъци от резервоарите. б) Твърдите рибни отпадъци могат да запушат системите и да нарушат водния поток и подаването на кислород към корените на растението.

● ●

Видове механични филтри Очистител: резервоар с плоча в средата, която отделя твърдите вещества, като ги оставя да се утаят на дъното. Резервоарът може да бъде с всякаква форма, стига да е достатъчно голям, за да задържа твърдите вещества за над 20 минути.

Източник:www.howtoaquaponics.com

●

Радиален поточен сепаратор: най-често срещаният метод за механична филтрация, използван в аквапониката. Той е структурно посложен от пречиствател, но подобен по функция, както и поефективен.

Източник:www.howtoaquaponics.co m

●

Филтри на рафтове: филтри, изработени от мрежести плочи матала (гъвкави влакнести съединения). Те трябва да се почистват ръчно, когато са запушени. Когато филтрите се запушат, водата ще тече през горната част на плочитете, предпазвайки резервоара на филтъра от преливане.

Източник:https://aquaponix.wordpress.com/soli ds-filter-for-domestic-aquaponics-systems/

●

Филтър чорап: използва се изключително в малки мащаби. Те могат да се използват за улавяне на твърди отпадъци, за да се тества количеството, което преминава през системата за филтриране.

Източник:www.howtoaquaponics.com

●

Вихров сепаратор: използва се в малки мащаби. Той е оформен като цев, а твърдите отпадъци се събират на дъното с движение на вода (завихряне / водовъртеж).

Източник:www.howtoaquaponics.co m

4. Биофилтрация: Биофилтърът улеснява процеса на превръщане на бактериите в амоняк и нитрити в нитрати. В капонен блок биофилтърът е отговорен за обработката на отпадъчните частици, които не могат да бъдат уловени от механичния филтър (FAO 2014, Aquaponics Trend 2018). Биофилтрите в модулите за аквапоника са проектирани да имат голяма повърхност, снабдена с кислородна вода и се инсталират някъде между хидропонните контейнери с растения и механичния филтър (FAO 2014, AquaponicTrend 2018). Био-филтърна среда: ● Пластмасови топчета: идеален биофилтър, тъй като имат много голяма повърхност спрямо обема си; ● Вулканичен чакъл; ● Пластмасови капачки за бутилки; ● Найлонови пуфове за душ; ● Мрежа; ● PVC стърготини; ● Найлонови скраб тампони.

Биофилтърът трябва да се пълни колкото е възможно повече, за да се увеличи максимално повърхността. Добра практика е да увеличите размера на биофилтъра по време на изграждането на модула за аквапоника, като в

бъдеще винаги има възможност да добавите още филтри, ако е необходимо.

По отношение на поддръжката биофилтрите се нуждаят от: а) От време на време разбъркване / разбиване за предотвратяване на запушване. б) Случайно изплакване, за да се избегне създаването на безкислородни зони на повърхността им. Горе: Два примера за био-филтърна среда, Източник: www.howtoaquaponics.com

Стартиране на бактериална колония (био-филтър) ●

● ● ●

●

Процесът на установяване на бактериална колония в звено за аквапоника - известен също като „Системен цикъл“е бавен процес, който обикновено отнема от три до пет седмици. Процесът на системен цикъл: Включва въвеждането на амоняк в бактериалната колония, създавайки биофилтър. Напредъкът се измерва чрез наблюдение на нивата на азот. Тъй като нитритните окислителни бактерии се увеличават и нитритът се превръща в нитрат, нивата на нитритите във водата ще започнат да намаляват. Краят на цикличния процес се дефинира, когато нивото на нитратите непрекъснато се увеличава, нивото на нитрит е 0 mg / l, а нивото на амоняк е по-малко от 1 mg / l. Съвет: По време на цикличния процес ще има високи нива на амоняк и нитрити, които могат да бъдат вредни за рибите. Процесът за установяване на биофилтъра трябва да започне преди въвеждането на риба в системата. Освен това се уверете, че всички компоненти на аквапониката, по-специално биофилтърът и резервоарът за риба, са защитени от пряка слънчева светлина, преди да започнете процеса. Амонякът трябва да се добавя непрекъснато, но предпазливо, за да се осигури адекватна храна за развиващата се колония, без да става токсичен (FAO 2014).

5. Растежни среди (легла) - хидропонен компонент (RGJ Aquaponics 2018) В модула за аквапоника растежните легла действат като растениевъдна секция. Типове растежни среди: ●

Растежни легла: най-популярната среда за растеж на растения. Те са прости в дизайна и могат да бъдат направени от ежедневни материали, които могат да се рециклират като пластмаса, фибростъкло или дърво. В модулните растежни легла, средата едновременно поддържа корените на растенията и действа като филтър.

●

Nutrient Film Technique Units (RGJ Aquaponics 2018)-(Техника на хранителни филми): В контекста на системите NFT (Nutrient Film Technique) растенията се поставят в горната част на хоризонтални тръби, през които тече поток от вода от аквапоника. Семената се

Пример за растежно легло Източник: https://rgjaquaponics.weebly.com/media-bed-technique.html#

поставят в пластмасови мрежести чаши, пълни с хидропонна среда, които от своя страна се поставят в тръбите. NFT е най-полезен в градски приложения поради ограниченията на пространството. NFT модулите изискват специална филтрация за разлика от растежните легла.

Пример за Nutrient Film Unit Източник:https://rgjaquaponics.weebly.com/aquaponic-systems.html

● Deep Water Culture Units (RGJ Aquaponics 2018-(Дълбока водни култура): Най-често прилаган в мащабни аквапонни системи, методът DWC включва суспендиране на растения в полистиролови листове с корени, потопени във вода от аквапоника. Принципите на водния поток в DWC са подобни на тези, наблюдавани в NFT блок; канали се използват за циркулация на водата през зоната на засаждане. DWC агрегатите изискват аерация Пример за Deep Water Unit Източник:https://rgjaquaponics.weebly.com/deep-water-culture.html

(процесът на циркулация на въздух през или смесване с течност), тъй като каналите могат да бъдат плътно засадени и липсата на кислород за растенията е реален риск. Един прост начин за постигане на аерация е чрез използване на малки въздушни камъчета и поставянето им в каналите. 6. Водни помпи Движението на водата е от съществено значение за оцеляването на живите организми в звено за аквапоника. Без движеща се вода ще има намаляване на кислорода, както и натрупване на рибни отпадъци в резервоара за риба, убивайки рибата за няколко часа (FAO 2014). Честа практика е да се циклира обемът на водата в системата веднъж или два пъти на час, в зависимост от плътността на рибите и растенията; При плътно складирани системи се препоръчва водата да се движи два пъти на час. Например, ако системата съдържа 1000 литра вода, водната помпа трябва да може, да движи 2000 л вода на час (FAO 2014).

Има три често използвани метода за придвижване на вода през система: ● Потопяемите водни помпи с работно колело са най-често използваният тип помпи. Важно е да инсталирате потопяемата помпа на достъпно място, за да се осигури лесно периодично почистване (на всеки две до три седмици) или когато е необходимо. Потопяемите помпи ще нанесат катастрофални щети, ако работят в сухи условия; те винаги трябва да работят във вода (FAO 2014).

Пример за потопяема водна помпа Източник: https://aquaponicsplansplant.blogspot.com/2016/09/diy-aquaponics-waterpump.html

● Въздушни помпи: в една въздушна помпа въздухът се нагнетява към дъното на тръбата в рибния резервоар, образувайки мехурчета, които транспортират водата, докато се движат към горната част на резервоара. Водата се окислява чрез вертикално движение на мехурчетата. Въздушните помпи имат по-дълъг живот като потопяемите помпи и са по-икономични, тъй като могат да извършват, както аерация, така и циркулация на вода. По този начин няма нужда да купувате втора помпа (FAO 2014).

Оформление на въздушна помпа Източник: https://aquaponictrend.blogspot.com/2018/08/aquaponic-air-lift-pump.html

● Човешката сила също е опция в някои много малки системи за аквапоника, които са проектирани да я използват по няколко начина; кофи, ролки, модифицирани велосипеди, резервоари или други средства могат да се използват за придвижване на водата в системата. Когато се използват заедно с други техники, техниките за движение на вода, задвижвани от човека, могат да допринесат за достатъчно смесване на хранителни вещества и оксигениране на водата (FAO 2014). 7. Растенията Избор на растения: Изборът на растения се влияе от използваната техника за отглеждане. Растежните легла обикновено се използват за поликултура на листни зеленчуци, билки и плодни зеленчуци. Плодните растения се нуждаят от по-големи тръби за отглеждане, така че растения като домати се засаждат с помощта на NFT модули (FAO 2014). Освен това зеленчуците варират според общото им търсене като храна и се категоризират, както следва: а) ниско търсене, б) голямо търсене и в) средно търсене. Списъкът с популярни растения / зеленчуци, отглеждани в модули за аквапоника, включва (наред с други) (FAO 2014): ● Карфиол (средно търсене) ● Маруля (ниско търсене) ● Магданоз (ниско търсене)

● Зеле (средно търсене) ● Домати (голямо търсене) ● Краставици (голямо търсене) ● Чушки (голямо търсене) Кореноплодни култури като лук, цвекло и чесън се предпочита да не се отглеждат в за аквапоникни модули поради тяхната чувствителност и високи нужди от хранителни вещества. Ако кореноплодните култури са изборът на фермера, те се отглеждат само в дълбоки растежни легла. Прибиране на реколтата: Важно е да вземете предвид баланса на екосистемата на модула преди прибирането на реколтата. Трябва да се избягва събирането на реколта от всички растения наведнъж, тъй като водата няма да бъде достатъчно почистена. От друга страна, наличието на твърде много растения би довело до недостиг на хранителни вещества в екосистемата. Циклите на прибиране на реколтата трябва да бъдат балансирани с цикли на презасаждане (FAO 2014). Контрол на вредителите и болестите по растенията: Терминът „Здраве на растенията“ се отнася до „цялостното състояние на благосъстояние, което позволява на растението да постигне пълния си производствен потенциал“ (FAO 2014). Той включва следните аспекти: ● Управление на патогени и домашни любимци ● Оптимално хранене ● Техники за засаждане ● Управление на околната среда За да увеличат максимално здравето на растенията, фермерите трябва да имат познания за характеристиките / нуждите на растенията, които отглеждат, за да могат да се справят с проблемите и да предотвратят / да се преборят с рисковете (FAO 2014). Екосистемата на модул за аквапоника е изолирана от суровите метеорологични условия, като по този начин тя се превръща в благоприятно местообитание за микроорганизми и малки насекоми, включително тези, които са вредни за растенията като белокрилки и зелеви молци. В „традиционното“ земеделие фермерите решават този проблем с помощта на химически пестициди и инсектициди. В контекста на за аквапониката това е невъзможно, тъй като такива химикали са токсични за рибите, както и за бактериите в биофилтрите (FAO 2014). Управлението на растителното здраве в аквапониката включва: а) Управление на културите и околната среда б) Използване на органични и биологични възпиращи средства В контекста на екосистемите за аквапоника, управлението на растителното здраве без използването на пестициди, интегрирани в производствения процес, се нарича „Интегрирано производство и управление на вредителите (IPPM)“(FAO 2014).

IPMM контролът включва използването на: мрежи и екрани, многостепенни инсталации, ръчна проверка и отстраняване на вредители и лепкави капани, разстояния между растенията, редуване на културите и др. Освен това фермерите могат да се възползват от полезните хищни насекоми, за да предотвратят нашествия. По отношение на контрола върху околната среда, фермерите могат да контролират околната температура и влажност в своето пространство, температурата на водата, плътността на засаждане, избора на растения и храненето и други (FAO 2014). 8.Бизнес планът Бизнес планът е най-важният компонент на стартиращото предприятие; създава възможност за създаване на пътна карта чрез обмисляне и планиране на всеки аспект от бъдещия бизнес (European Business Review 2021, EU Business School 2021, GoGreenAquaponics 2021): ● Организацията ● Маркетингова стратегия ● Оперативната стратегия ● Финансова стратегия В крайна сметка целта на бизнес плана е да убеди заинтересованите страни (служители, партньори, спонсори, инвеститори и т.н.), че бизнес идеята е добра и че бизнесът ще има успех. Преди да започнат разработването на своя бизнес план, начинаещите предприемачи трябва да обмислят следното (GoGreenAquaponics 2021): ● Стойностите на бизнеса и вида на организацията (т.е. организация с нестопанска цел, социално предприятие, източник на доходи и т.н.) ● Личен опит и възможности за обучение или търсене на опит на друго място както за разработване на бизнес план, така и за бизнес операции ● Видът продукция, отглеждана от бизнеса ● Кой ще ръководи бизнеса и местоположението на бизнеса ● Наличните финансови ресурси ● Екологичните аспекти на бизнеса и местното законодателство Основни раздели на бизнес плана: 1. Резюме / Общ преглед Резюмето е точно това, което подсказва заглавието; то обобщава съдържанието на бизнес плана, бизнес идеята и всички основни аспекти. Прегледът трябва да включва: ● Кратко „Изложение на визията“; изложението включва стойността на бизнеса, целевия пазар, общ преглед на продуктите, географския обхват на бизнеса и рентабилността ● Преглед на бизнес целите

2. Организационен план Организационният план е обширен раздел, който трябва да включва: ● Описание на бизнеса; Какво е естеството на бизнеса? Защо е създадена компанията? ● Мисията на компанията; дефиниция на ключовите цели ● Стратегия и стратегически взаимоотношения; Какви са краткосрочните и дългосрочните цели и каква е стратегията за тяхното постигане? Кои са хората / организациите, които ще бъдат свързани с компанията и по какъв начин? ● Административният план и интелектуалната собственост ● Преглед на продукти и услуги ● Местоположението на бизнеса 3. Маркетингов план Маркетинговият план включва пазарен анализ, стратегия за реклама и продажби, стратегия за връзки с обществеността и подробности за продуктите и услугите на бизнеса. По-конкретно, маркетинговият план включва: ● Подробности за продуктите и услугите на бизнеса и в контекста на предприятие за аквапоника; Какъв е процесът на отглеждане / производство? Кои са доставчиците на суровини? Каква е наличността на суровини? Как ще се рекламират продуктите? ● Пазарен анализ; идентифициране на демографски данни и специфики на пазара, идентифициране на конкуренцията, пазарни тенденции и резултати от пазарни изследвания ● Маркетинговата стратегия; информация за марката, методи за продажба и разпространение, ценообразуване, опаковане на продукти, рекламна стратегия, връзки с обществеността и др. ● SWOT анализ 4. Оперативна стратегия Оперативната стратегия описва: ● Концепцията за използваните методи за растителната култура (т.е. аквапоника), управление на култури и / или риба ● Стратегия за управление на продукти, прогнози за добива, графици за прибиране на реколтата ● Размер и капацитет на фермата, нужди от физически ресурси и управление ● Управленска информация; кой ще ръководи бизнеса? Какви ще бъдат техните отговорности? ● Информация за персонала; Колко служители ще бъдат наети? Какви ще бъдат длъжностите им и какви са необходимите квалификации за работа? Колко часа ще работят и на каква заплата? Дали бизнесът ще наема повече хора в бъдеще? ● Организационна диаграма ● Изисквания и политики за регулиране

5. Финансова стратегия Бизнес планът трябва да съдържа финансов анализ на бизнеса, включително прогнози за следващите три години. Когато се представя финансовата стратегия, силно се препоръчва използването на диаграми и таблици. Разделът за финансова стратегия на бизнес план трябва да включва: ● Разходи за настройка; разходи за изграждане, инфраструктура и оборудване. ● Тригодишна прогноза за приходите и разходите (оперативни разходи, разходи за персонал и т.н.). ● Анализ на рентабилността, анализ на финансовия риск ● Стратегия за управление на финансовия риск

Най-добри практики в градското земеделие

1. Определение за градско земеделие Градското селско стопанство, градското земеделие или градското градинарство е практика за отглеждане, преработка и разпространение на храна в или около градските райони. Градското земеделие може също да включва животновъдство, аквакултури, агролесовъдство, градско пчеларство и градинарство. Тези дейности се извършват и в извънградски райони, а извънградското земеделие може да има различни характеристики. Градското земеделие (UA) може да се използва като механизъм за принос към продоволствената сигурност във всяко от четирите измерения. FAO (2007) дефинира градското земеделие като „отглеждане на растения и отглеждане на животни за храна и други цели в градовете и около тях и свързани дейности като производство и доставка на суровини, преработка и маркетинг на продукти.” допълнително уточнява това, като поддържа, че градското земеделие е интегрирано в местната икономическа и екологична система на градовете и може да включва близките градове и предградия (крайградски зони), които снабдяват градските райони. Градското земеделие се превърна в средство за увеличаване на достъпа до местно отглеждани храни и начин за повторно въвеждане на обществеността в многото аспекти на храните, които сме загубили като култура. Как расте храната, какво расте регионално и сезонно, са важни уроци и правят по-добре информиран градски потребител. Градските ферми могат да бъдат първа линия на хранителната система. За някои терминът град означава вътрешен град, като например там, където е Greens grow. За други градското означава райони, които са по периметъра на градовете (това, което някои наричат извънградско). Няма единична характеристика на размера или разположението; някои са на покриви, на сметища, изоставени полета или райони, където жилища или промишлени предприятия може да са били разрушени. Някои градове се отказват от част от своите паркови системи, за да позволят на градските фермери да засадят семената си. Всяка градска ферма е различна, както всяка селска ферма е различна. Градското земеделие (AU), наскоро посочено от ФАО като изход от бедността, всъщност играе стратегическа роля за качеството на живот в градовете, където е концентрирано по-голямата част от световното население, като помага да се осигури достатъчно храна в развиващите се страни и да се увеличи предлагането на екологични услуги навсякъде.

2. Градското земеделие по света Архитектурната трансформация на селската среда ще продължи да се ускорява, тъй като растежът на градското население налага по-големи изисквания. Следователно резултатът ще бъде нуждата от по-голямо количество селскостопанско производство, използването на по-малко вода, по-малко енергия и по-малко земя. Всъщност градското земеделие има няколко цели, не само да донесе ползи за икономиката, но и да подобри околната среда и да създаде усещане за общност. Някои най-добри практики могат да бъдат намерени в Белгия, Обединените арабски емирства, Италия и Холандия. ● Белгия Настоящите практики в градското земеделие в Белгия са разделени на примерите, изброени по-долу. Urban Crop Solutions Urban Crop Solutions предлага цялостни решения за вертикално земеделие на закрито. Фирмата извършва различни дейности: - Помага за избора на правилните сортове растения, за да получите найдобрата реколта - Проектира, произвежда и инсталира автоматични инсталационни модули, способни да се адаптират към нуждите на всяка компания. - Поддържа клиента в производството и устойчивостта на реколтата. Всяка култура може да се отглежда под LED светлина навсякъде по планетата, през цялата година. Благодарение на екип от инженери, тяхната дейност се основава на "GrowHow", т.е. биологията на стайните растения. Всъщност компанията е разработила специално LED осветление, гъвкаво оплождане, специална климатична система и софтуер за дистанционен контрол на достъпа. Urban Smart Farm - De Punt Urban Smart Farm произвежда микрозелени, билки, риба и гигантски скариди в рециклирани транспортни контейнери. Тяхната цел е устойчивото производство на няколко слоя прясна храна (вертикално земеделие). Urban Smart Farm е комбинация от естествено производство и чисти технологии. Аквапониката, LED осветлението и фуражите с насекоми подобряват устойчивото производство на пресни зеленчуци, билки, микро зеленчуци, риба и скариди. Veggie Bros - Вертикални системи за земеделие от Urban Cultivator – Minigarden Véritable създава и произвежда иновативни зеленчукови градини на закрито, които дават възможност за лесно отглеждане, събиране и наслада от вкусни ароматни билки през цялата година. Достъпните градини се предлагат в два размера и с избор от 3 варианта:

- CLASSIC: със стандартно осветление за 16 часа на ден, - SMART: с адаптивна яркост в зависимост от интензивността на светлината на околната среда и - CONNECT: с програми за осветление, поддръжка, подрязване и кулинарни съвети, които могат да се управляват и получават чрез Verritable iOS или Android приложение.

BIGH - Ferme Abattoir (Ферма в кланница) Мисията им е да изградят мрежа от градски ферми за устойчива аквапоника в големите градове на Белгия. Те отглеждат пресни и вкусни продукти на местно ниво за градовете, използвайки система за аквапоника, която е устойчива, високопродуктивна и без пестициди. BIGH интегрира ферми със съществуващи сгради, за да се възползва от отпадъчната енергия и да намали въздействието им върху околната среда. Те проектират фермите си с мисълта за кръговата икономика, строителните им материали са cradle-to-cradle, където е възможно, устойчиви и могат да бъдат рециклирани. Фермите са проектирани да използват по най-добрия начин водата и енергията и да намалят ефекта на топлинния остров. Подобно на повечето проекти за градско земеделие, една от целите им е да създадат пространства за насърчаване на по-голямо биоразнообразие в градовете.

● Обединени Арабски Емирства Pure Harvest В ОАЕ акцентът е все повече върху оранжериите и вертикалното земеделие. Един от най-новите примери е Pure Harvest Smart Farms, който се намира в Нахел и в момента е в състояние да произвежда и продава висококачествени домати. Голямото предимство на тази страна са многобройните европейски партньорства и това, че тя винаги е разчитала на вноса, благодарение и на голямото технологично развитие, което е имала през годините. Индустриалният сектор в Арабските емирства е изправен пред голям момент на напредък. Pure Harvest е призната за футуристична реалност за местното производство на високодоходни плодове и зеленчуци за дванадесет месеца в годината. Това е много важна реалност в страната, както се вижда от присъствието на хора от определен вид, като някои министри на арабското правителство и нидерландския посланик, на събитие на високо ниво, например. Поради това Pure Harvest потвърди, че ще се ангажира да се справи с предизвикателства като безопасността на храните, опазването на водата и устойчивостта. Именно в тези концепции бъдещето на страните от Близкия изток е застрашено. По очевидни географски и климатични причини страните от Близкия изток винаги са били твърде зависими от вноса от чужбина. Точно поради тази причина не е изненадващо, че индустрията преживява безпрецедентно развитие, както беше споменато по-горе. Както заяви Eurofruit, наскоро в страната бяха отворени няколко оранжерии. Пример за това е фермата „Ras Al Khaimah“, основана миналата година. Последната си е поставила за цел да произведе, а след това да продаде, 1,2 милиона тона устойчиви зеленчуци, които се възползват от технологията хидропоника и които не съдържат пестициди. След приключване на плана за разширяване обаче се очаква той да достигне 4 милиона тона годишно.

Badia Farms Дубай е дом на "Badia Farms", компания, основана от Омар Ал Джунди: това е първата вертикална ферма на закрито в региона на Персийския залив и е известна с това, че осигурява микрозелени и билки на най-добрите ресторанти, ресторантьори и готвачи в града. Мисията на Badia е да запълни празнината между фермата и кухнята на готвача. Използвайки най-новата технология на хидропониката, те отглеждат вкусни, хранителни микрозелени и билки без слънчева светлина, почва или пестициди. Техните революционни земеделски методи използват до 80 процента по-малко вода, те са енергийно ефективни и устойчиви. Техническият термин за всичко е хидропоника, която е техника за отглеждане на продукти без почва. Семената се засаждат в стерилна, по-малко растяща среда и след това се отглеждат в богата на хранителни вещества вода. Водата се рециклира и всичко, от температурата на въздуха и водата до влажността и осветлението, се контролира, за да създаде перфектната среда за отглеждане. Вертикалните ферми могат да отглеждат чуждестранни продукти на места, където традиционните земеделски методи са невъзможни. Освен това няма излагане на опасностите от традиционното земеделие, като бъгове, болести, пестициди и метеорологични условия. ОАЕ създадоха стратегически партньорства с частния сектор за създаване на благоприятна среда и насърчаване на инвестициите в селското стопанство, подчертавайки, че целта е да се осигури достатъчно предлагане на продукти на местния пазар, като същевременно се насърчи напредъкът в безопасността на храните, за да се класират ОАЕ в десетката в глобалния индекс за безопасност на храните до 2022 г. в съответствие с Националната стратегия за продоволствена сигурност от 2051 г.

Al Dahra BayWa Оранжерията Al Dahra BayWa е основана в Ал Айн през октомври миналата година. Очаква се това да доведе до 3000 тона домати годишно. Също така в този случай не липсват европейски вноски: оранжерията всъщност е част от 40 милиона евро съвместно предприятие (167 милиона евро в местна валута) между BayWa в Германия и Al Dahra в Абу Даби. Те използват по-безопасна и по-устойчива среда за отглеждане на доматите си. Докато почвата е най-често срещана, те използват Rockwool - направен от скални влакна, който може да се използва многократно и осигурява на корените идеалната среда за процъфтяване. Излишната вода също се събира и използва повторно, за да се увеличи максимално ефективността на водата и в същото време да се създаде по-безопасна алтернатива на почвата, която има потенциал да носи лоши бактерии и гъбички. По този начин цялата найдобра част достига до растението и не остава в почвата.

● Италия Секторът на градското земеделие преживява бърза експанзия в Италия. Всъщност тенденцията се разрасна след Експо 2015 и пандемията ускорява процеса, както поради необходимостта да имаме по-голяма самодостатъчност, качество и безопасност на това, с което се храним, така и защото се превръща в един от най-обещаващите зелени сектори върху които да се насочат финансовите ресурси. Planet Farms Planet Farms е създадена в Милано, съчетавайки великата италианска агрономическа традиция с превъзходството на техническата и ИТ специализация, без да нарушава изискванията за качество и вкус, които са стълбовете на хилядолетната италианска хранителна традиция. Planet Farms е първата, която донесе революцията в методите на отглеждане в Италия. Работата й е насочена към донасяне на ползи за всички, от индустрията до околната среда и особено за потребителите. Растенията на Planet Farms се отглеждат в многопластови структури в девствена и контролирана среда, която е независима от външните условия на околната среда, за да се получат наистина изключителни продукти. Техните продукти представляват новата еволюция в чистото и устойчиво земеделие. Всяко отделно растение се отглежда постоянно и точно с проследяване на всеки аспект от процеса на растеж, от светлина до температура, от влажност до пречистване на въздуха и водата. Целият процес на отглеждане, от семена до реколта, е щателно проучен, за да се гарантира абсолютната сигурност на качеството и проследимостта на растенията. Agricola Moderna Друга реалност в градското земеделие, родена близо до Милано, чиято мисия е "Ние произвеждаме пресни и здравословни зеленчуци. За хората и за нашата планета", се занимава с вертикално земеделие, техника, основана на използването на вертикални структури, независимо дали са рафтове или сгради. Те имат за цел да пресъздадат екологичните ситуации, подходящи за растежа на различни видове растения и зеленчуци, опитвайки се да намалят транспортните разходи от производителя до потребителя и разходите за управление. Вертикалното земеделие е техника на отглеждане, проведена в затворена среда, при която растенията - например моркови, броколи, босилек - се отглеждат по изкуствено контролиран начин и с хидропонен метод. Нейната добавена стойност е силната устойчивост и по-ниските загуби на вода в сравнение с традиционното земеделие и по-малко интензивното използване на обработваемата земя. Те използват LED светлини със спектър от дължини на вълната на светлината, които се абсорбират от растенията за фотосинтеза и използват естествени хранителни вещества, филтрирана и

рециклирана вода, модифициран въздух в зависимост от нуждите на CO2 от растенията и нулево използване на вредители или химикали.

Hexagro Hexagro е компания от Милано, която разработва технологии за вертикално земеделие. По време на кризата Covid-19 те пуснаха своя продукт, Poty, който има за цел да бъде не само пазарен продукт, но и проект за градско земеделие, насочен към създаване на общност, която споделя начин на живот и ценности. Градската градина на миланската компания има вертикално модулна структура, състояща се от няколко вази, оформени като четирилистни детелини, които могат да се комбинират една върху друга; всеки компонент е направен от метал или рециклирана пластмаса, за да се развие кръгов икономически модел, който се бори с отпадъците и води до повторната употреба на всеки материал.

Технологията на Poty прави тази вертикална градина привлекателна дори за тези, които не са особено склонни към градинарство. Всъщност има автономна напоителна система, но също така и чат-бот, който води през етапите на отглеждане и може да помогне, когато плодовете закъснеят с узряването си или листата на растението пожълтеят: просто направете снимка и я изпратете, за да получите съвет на агроном от Хексагро.

Ангажираността на публичната администрация Що се отнася до италианския публичен сектор, трябва да се отбележи, че много публични администрации работят по въпроси, свързани с градското земеделие и селскостопанското производство в града с две цели: от една страна да преустроят изоставените райони на града, от друга да - преследване целите за устойчивост и гъвкавост, които сега са от съществено значение. Създават се многобройни градоустройствени планове, които често интегрират селското стопанство и повторното залесяване на градовете.

● Нидерландия В началото на 2000-те години холандците се ангажираха в цялата страна с нова форма на устойчиво земеделие, която отчита премахването на химическите пестициди в оранжериите и намаляването на антибиотиците с 60% от 2009 г. Междувременно, водещ иновациите в градското земеделие, е Wageningen University & Research (WUR)-Университет и изследователски център на Вагенинген, институция, считана за един от водещите световни изследователски центрове в селското стопанство. Резултатът от изследването показва, че Холандия предлага главно два доста подходящи примера за градско земеделие. Floating Farm Първият пример се отнася до факта, че пристанището на Ротердам е обогатено от Floating Farm (Плаваща ферма) - ферма, построена върху вода, за да направи здравословната и истинска храна достъпна за всички жители на града. Структурата е 100% зелена и напълно устойчива. Всеки ден можете да си купите прясно мляко, кисело мляко, масло и сирена. Проектът представлява правилното решение на проблемите с наводненията. Всъщност, тъй като градът трябва да се справя с изтичането на вода от реките, при все по-високи морски нива и по-силни валежи, плаващите сгради представляват правилния компромис. Чрез изграждането на плаваща ферма производството на храни може да продължи дори по време на наводнение. Проектът е замислен от холандския Карел де Врийс от Агро-хранителния институт "Кураж", Йохан Босман от асоциацията, посветена на развитието на градското земеделие Uit Je Eigen Stad и Петер ван Вингерден от Beladon, водеща компания в строителството на сгради върху вода. Фермата е прозрачна, така че посетителите да могат да видят какво се случва в нея. Млякото се трансформира в пресни продукти, оборският тор се отделя и след това се използва повторно като богат и органичен тор за растенията в града, градините и парковете. Дори роботите, използвани за доене и за хранене, са изложени и видими за всички. Плаващата ферма допринася за целта на кръгов град, като рециклира биомасата на Ротердам в млечни продукти, ценни за жителите на града. Цялата необходима енергия се осигурява от плаващи слънчеви панели и дъждовната вода се събира на покрива и след това се пречиства. Повечето фуражи за добитък идват от града. Храната за кравите се състои от пшеница, трици, картофени обелки и трева от градските площадки или голф игрищата. Кравите превръщат тези „отпадъчни продукти“ в здравословни млечни продукти за местните жители. И накрая, като доближава транспорта на храни до потребителя, Плаващата ферма дава важен принос относно хранителните отпадъци и замърсяването, свързано с транспорта.

DakAkker DakAkker е ферма на покрива от 1000 м2 на върха на Schieblock в Ротердам. Отглеждат се зеленчуци, ядливи цветя и плодове и пчели. Счита се за найголямата ферма на покрив в Холандия и за една от най-големите в Европа. Smartroof е тестово място за съхранение и управление на водата. Субстратът на зеленчуковата градина Optigrün се разпределя по целия покрив. Системата на покрива Optigrün се състои от няколко слоя: абсорбиращ защитен слой, дренажен буферен слой и филтриращ слой с растителен субстрат на покрива отгоре. Не се използва тор и не се пръска отрова, използва се 6-годишен редуващ се график на отглеждане.

ЛИТЕРАТУРА: “5 things you need to know about climate change and hunger”, OXFAM, („5 неща, които трябва да знаете за изменението на климата и глада“, OXFAM, (15.11.2016). Mahama and Thomas pose with a crate of their fresh produce. (Махама и Томас позират с щайга пресни продукти.) Kırklareli University Faculty of Economics and Administrative Sciences (ISSN: 2146-3417) Year: 2016 - Volume: 5 - Issue: 2, THE AFFECTING FACTORS OF CONSUMERS’ ORGANIC FOOD PURCHASE CHOICES. УЙАТА ТОМАС Университет в Къркларели, Факултет по икономически и административни науки (ISSN: 2146-3417) Година: 2016 - том: 5 - брой: 2, Влияещите фактори на избора на органични храни за консумация на потребители.) Kurt Benke and Bruce Tomkins, “Future food-production systems: vertical farming and controlled-environment agriculture”, Sustainability: Science, Practice and Policy, 2017 (Кърт Бенке и Брус Томкинс, „Бъдещи системи за производство на храни: вертикално земеделие и земеделие с контролирана околна среда“, Устойчивост: Наука, практика и политика, 2017 г.) Christine Lensing, “Controlled Environment Agriculture: Farming for the Future?” CoBank Knowledge Exchange, 2018 (Кристин Ленсинг, „Земеделие с контролирана околна среда: земеделие за бъдещето“, CoBank Knowledge Exchange, 2018) Maria José Palma Lampreia dos Santos, “Smart cities and urban areas— Aquaponics as innovative urban agriculture”, Urban Forestry & Urban Greening, 2016 (Мария Хосе Палма Лампрея дос Сантос, „Интелигентни градове и градски райони - аквапониката като иновативно градско земеделие“, Градско горско стопанство и екологизиране на градовете, 2016 г.) Shafeena et al., “Smart Aquaponics System: Challenges and Opportunities”, International Journal of Advance Research in Computer Science and Management Studies, 2016

(Шафийна и др.., „Система за интелигентна аквапоника: предизвикателства и възможности“, Международен вестник за предварителни изследвания в областта на компютърните науки и управлението, 2016) Redmond Ramin Shamshiri, Fatemeh Kalantari, K. C. Ting, et al., “Advances in greenhouse automation and controlled environment agriculture: A transition to plant factories and urban agriculture”, International Journal of Agricultural and Biological Engineering, 2018 (Редмънд Рамин Шамшири, Фатеме Калантари, К. С. Тинг и др., „Напредък в автоматизацията на оранжериите и контролираното земеделие в околната среда: преход към фабрики за растения и градско земеделие“, Международен вестник по аграрно и биологично инженерство, 2018 г.) Somerville et al., “Small-scale aquaponic food production - Integrated fish and plant farming”, Food and Agriculture Organization of the United Nations, 2014 (Съмървил и др.., „Малкомащабно производство на аквапонни храни интегрирано отглеждане на риби и растения“, Организация по прехрана и земеделие на ООН, 2014 г. )

● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●

https://www.vertically.it/2020/01/19/dubai-industrial-city-badia-farms/ https://www.fruitbookmagazine.it/pomodori-emirati-arabi-vertical-farming/ https://www.mahalli.ae/al-dahra-baywa https://agriregionieuropa.univpm.it/it/content/article/31/44/una-letturasistemica-delle-agricolture-urbane https://ortodiffuso.noblogs.org/files/2016/09/Gli-orti-urbani-nellacitta%CC%80-contemporanea-Elena-Colli-1.pdf https://urbancropsolutions.com/ https://www.urbansmartfarm.be/en/ https://veggiebros.be/fr/ https://bigh.farm/ https://www.igrow.news/igrownews/metro-store-in-bucharest-grows-its-ownaromatic-plants-in-indoor-vertical-micro-farm https://borgenproject.org/sustainable-agriculture-in-romania/ https://www.nineoclock.ro/2017/07/18/gradinescu-or-the-urban-gardens-anew-social-responsibility-project-launched-by-kaufland-in-romania/ https://www.oxfam.org/en/grow/5-things-you-need-know-about-climatechange-and-hunger http://t24.com.tr/haber/iklim-degisikligi-122-milyon-kisiyi-asiri-yoksullugaitebilir,365631

●

https://www.forbes.com/sites/meghanmccormick/2020/02/28/aqu afarms-africa-is-using-aquaponics-to-grow-food-andentrepreneurs/?sh=7fc2aa412aea

AQUAPONICTREND. (2018). Aquaponic Biofilter Media. Достъпен от:https://aquaponictrend.blogspot.com/2018/12/aquaponic-biofiltermedia.html [Accessed February 22nd 2021] BRITANNICA. (2021). Haber-Bosch Process. от:https://www.britannica.com/technology/Haber-Bosch-process February 22nd 2021]

Достъпен [Accessed

BRITANNICA. (2021). Nitrogen Fixation- Фиксиране на азот. Достъпен от:https://www.britannica.com/science/nitrogen-fixation [Accessed February 22nd 2021] HOWTOAQUAPONIC. (2021). Aquaponic Filtration Systems- Системи за аквапонна филтрация. Достъпен от:https://www.howtoaquaponic.com/designs/aquaponics-filter-systems/ [Accessed February 22nd 2021) EUROPEAN BUSINESS REVIEW. (2021). Reasons Why a Business Plan is Key to Success- Причини, поради които бизнес планът е ключов за успеха. Достъпен от:https://www.europeanbusinessreview.com/reasons-why-abusiness-plan-is-key-to-success/ [Accessed on February 22nd 2021] EU BUSINESS SCHOOL. (2021). A Detailed Guide to Writing a Business PlanПодробно ръководство за писане на бизнес план. Достъпен от:https://www.euruni.edu/blog/writing-business-plan/ [Accessed on February 22nd 2021] FOOD AND AGRICULTURE ORGANISATION OF THE UNITED NATIONS. (2014). Small-scale Aquaponic Food Production- Малкомащабно производство на аквапонична храна. Available from: http://www.fao.org/3/i4021e/i4021e.pdf [Accessed February 22nd 2021) GOGREENAQUAPONICS. (2021). Aquaponics Business Plan- Бизнес план за аквапоника. Достъпен от:https://gogreenaquaponics.com/blogs/news/aquaponics-business-plan-lowcost-high-yield-business [Accessed on February 22nd 2021]

HELMENSTINE, A. (2018). The 4 Most Abundant Gases in the Earth’s Atmosphere- 4-те най-разпространени газове в земната атмосфера. Достъпен от:https://www.thoughtco.com/most-abundant-gases-in-earths-atmosphere607594 [Accesses February 22nd 2021] RGJ AQUAPONICS. (2018). Media Bed Technique- Техника за растежно легло. Достъпен от:https://rgjaquaponics.weebly.com/media-bed-technique.html# [Accessed on February 22nd 2021] RGJ AQUAPONICS. (2018). Deep Water Culture- Дълбока водна култура. Достъпен от:https://rgjaquaponics.weebly.com/deep-water-culture.html [Accessed on February 22nd 2021] RGJ AQUAPONICS. (2018). Nutrient Film Technique- Техника на хранителни филми. Достъпен от:https://rgjaquaponics.weebly.com/nutrient-filmtechnique.html [Accessed February 22nd 2021] Strategy for digitalization of agriculture and rural areas of the Republic of Bulgaria, 2019 - Стратегия за дигитализация на земеделието и селските райони на Република България,2019Достъпен от:https://www.mzh.government.bg/bg/politiki-i-programi/politiki-istrategii/strategiya-za-cifrovizaciya-na-zemedelieto-i-selskite-rajoni-na-/ - last accessed October 9th, 2020 (last access: March 23rd, 2021)

Достъпен от:https://www.oxfam.org/en/grow/5-things-you-need-know-aboutclimate-change-and-hunger (15.11.2016).