Page 1

Вестник на учениците от ПМГ „ Никола Обрешков“ - Казанлък

брой 5

В този брой: Сезонът на проектите стр. 2 - 11  Ден на здравето

стр. 2 - 4  Как езикът на тялото ни отведе в Турция стр. 4 - 5  Проект „Творец“ стр. 5  „Щом любов нямам, нищо не съм“ стр. 6 - 11 Някои от включените в конкурса произведения стр. - 11 Университети стр. 12 - 14 Чели ли сте такава приказка? стр. 15 - 16

януари 2013 г.


2

Ден на здравето На 29.11.12г. се проведе благотворителен кулинарен търг между учениците от нашето училище. С него организаторите от 12г клас целяха да покажат на съучениците си как да съчетаят полезното с вкусното. Випуските бяха разделени в различни хранителни групи с цел да се покаже пъстротата и разнообразието на кулинарната кухня. Всеки клас беше натоварен с не- леката задача да приготви ястие в съответната му група. В приготвянето на ястията взеха участие ученици и техните родители. На търга бяха представени различни ястия - от българската, от руската и италианската кухня. И тази година сладкишите преобладаваха в избора на участниците. В деня на самият търг се проведе и забавна кулинарна игра между ученици от нашето училище и гости от други училища. В състезанието участваха отбор от нашето училище, отбор от ХГ '' Кирил и Методий'' и отбор от ПГТТМ. Като истински професионалисти участниците от професионалната гимназия отмъкнаха победата. Нашият отбор също се представи на ниво и изненада журито с оригинално ястие. Всеки отбор получи награда, а публиката се забавляваше и наблюдаваше играта с интерес. Слабост на учениците бяха сладкишите, затова и те се продадоха на най-висока цена. За някои от тях се проведе ожесточено наддаване и цената им достигна 30 -40 лева. Докато сладките изделия се радваха на висок интерес, някои доста апетитни ястия не можаха да бъдат оценени например сочен печен агнешки бут беше продаден за 10 лева, а златисти пилешки бутчета бяха оценени на 12 лева. Накрая всеки си тръгна доволен от търга. След него класовете се отдадаха на пируване. Организаторите в лицето на Недялка Вакавлиева, Полина Петрова, Симеон Лилов и Иван Василев решиха събраните пари на стойност 816 лева да дарят на дневният център за деца с увреждане „Слънчогледите“. От администрацията бяха много щастливи и изненадани от сумата, която дариха организаторите на търга.

В разгара на търговията


3

Част от артикулите-експонати

Полина и Иван – двама от организаторите на търга


4

Недялка Вакавлиева води шоуто

Как езикът на тялото ни отведе в Турция Интервю с г-жа Бюйлекова •••

Г-жо Бюйлекова, разкажете на читателите ни нещо повече за проекта. - Между 20 и 26 октомври се проведе първата работна среща по проекта „Изследване и споделяне на общия и различен език на тялото в европейските езици и култури” по програма „Коменски”, сектор „Многостранни училищни партньорства”. Проектът е на стойност 11 хиляди лева, а целта му е красноречиво назована в заглавието. Кои бяха участниците?А мястото на срещата? - Представители от Австрия, Португалия, Чехия, Италия, Великобритания, Турция и, разбира се, от България се срещнаха в град Коня, голям културен център в Турция и най-големият областен град в Мала Азия. Европейска атмосфера, модерен облик, красиви сгради са само част от преимуществата на град Коня.


5

Резултати от срещата? - След обсъждане на идеите и предложенията на всяка държава избрахме лого – синтез между идеите на Чехия и Италия - и поставихме нови задачи (и срокове за изпълнение). Покрай работата успяхме да се сдобием с много приятни емоции, нови впечатления и опит в международните отношения. С какво допринася нашата страна в рамките на проекта? - Участието на България се изразява главно в изготвянето на научна обосновка и исторически анализ за развитието на невербалната комуникация, както и в проучване на езика на тялото в късометражни и анимационни филми. В следващите месеци ни чака доста работа, за всеки един член от екипа ни има задача. Предстои изготвяне на календар с цел популяризиране на проекта и теренни проучвания на езика на тялото, използван в различна културна среда и от различните поколения.

Екипът от учители, работещ по проекта, се състои от Светлана Бюйлекова – координатор,Таня Илева - преводач, г-н Дамянов – в качеството си на директор на ПМГ „Никола Обрешков”, Христина Нихтянова – финансови дела. Те са посетили няколко местни училища, впечатляващи с изключителна дисциплина. Нашите „пратеници“ са очаровани още и от организираността и динамичното развитие на град Коня.

Интервюто взе Мадлена Гочева

Проект “Творец “ Казвам се Диана Каварджикова и заедно със Стела Иванова сме ученички от 12 “б” клас на ПМГ ”Никола Обрешков”. Когато в час по Свят е личност ни възложиха задачата да създадем проект със социален ефект, ние разбрахме ,че това е начинът не само да сме съпричастни с нечия човешка трагедия , но и да помогнем на нуждаещите се в събирането на средства, с които да сме от полза. Нашата гимназия е известна с големия брой таланти в различни области на науката като математика, физика, информа-тика, химия и биология. Но ние знаем,че нашите съученици имат интерес и към изкуствата – те могат да пишат, пеят и композират. Решихме съвместно да организираме благотворителен концерт за набиране на средства, в който ще участват самите възпитаници на гимназията. Те ще могат да се изявят и докажат, рецитирайки свои стихотворения или есета пред публика.Така учениците за пореден път ще издигнат престижа на училището ни , като по този начин ще помогнат на нуждаещите се . Идеята е не само естетическа изява на учениците,но и да стимулираме по-нататъшни изяви с благотворителна цел.


6

Преценихме,че подходящо място за провеждането на подобна инициатива е къщата музей на именития ни съгражданин Чудомир, където атмосферата е подходяща за творчески изяви. Целим да разгърнем креативността и творческия потенциал на учениците от гимназията и да ги мотивираме да участват в подобни изяви.По този начин всички, които присъстват и участват в събитието, ще бъдат съпричастни с нуждаещите се. Така с общи усилия можем да бъдем част от извършването на едно добро дело, помагайки на тези ,които наистина имат нужда от нас.

„Щом любов нямам, нищо не съм”

Екипът ни се състои от три ученички от 12 “б” клас - Мартина, Илиана и Габриела. Решили сме да реализираме проект, който е свързан с подкрепа и съпричастие към деца със здравословни проблеми , за да докажем на себе си, а и на обществото, че младите хора в България са отговорни, инициативни и отзивчиви. Нашият проект има две основни цели: подпомагане на инициативата за децата с увреждания и популяризиране на творбите на творческите личности в ПМГ. Проектът предвижда да се обяви конкурс за литературни творби и рисунки на тема ”Щом любов нямам, нищо не съм” в рамкте на училището.Жанрът е без значение. Могат да вземат участие всички деца, включително и малките ученици от 5, 6, 7 клас. Крайният срок за представяне на творбите е 14 декември.Идеята ни е всички творби и рисунки да бъдат издадени в малък сборник. Комисията, която ще избере творбите, е с председател г-жа Петя Михова - учител по български език и литература. Тя проверява и редактира творбите. Резултатите от конкурса ще обявим след края на коледната ваканция, а самото награждаване ще се състои около 14 февруари на официалното представяне на книжката. На това събитие ще се организира и продажбата на сборника, средствата от която ще дарим на СНЦ „Бъдеще за децата с увреждания“, където ще бъдат подобрени ус ловията за рехабилитация и лечение на болните деца. За да можем да реализираме цялостно проекта, ние потърсихме спонсори от по-големите предприятия в Казанлък. Имаше хора, които се отзоваха веднага и са готови да помагат. Благодарим им за което! В такива трудни моменти ние, хората, сме длъжни да се обединим и да помогнем на изпадналия в нужда. Нали именно помощта и съпричастието към другия ни превръщат в истински хора? Надяваме се, че доброто желание и упоритостта от наша страна ще дадат резултат и двете основни цели ще бъдат факт!


7 Предлагаме ви някои от включените в конкурса произведения, подбрани на случаен принцип. От тях ясно личи високото ниво на участниците.

Любов към спомени Слънцето заспива всеки ден и оставя огнени дири на залеза. Синьото небе се слива с необятната шир и стават едно. Жълто-алени копнежи премрежени се свиват, вплетени в моето сърце. Кадифените очи се пълнят със сълзи бледо-прозрачни и кристални, малки обвивки от чувства изящни. Всяка е влюбена в спомен и нежно гали лицето. Плъзват безпомощно, безнадеждно една до една, А морето ги сграбчва и убива... една по една.

Диана Каварджикова

… Щом любов нямам, нищо не съм.

“Любов”- думата изглеждаше толкова обикновена, написана на белия лист,и сякаш с нищо не се различаваше от другите думи. Но без нея всичко би било много по-студено и безлично. Прочитайки я, тя почувства как някаква топлина и уют се разливат по цялото й тяло. Приглади листа, намести се по-удобно на мекия


8

диван и затвори очи. В главата й се заблъскаха хиляди, неизброими цветове и форми. Изведнъж всички те изчезнаха и тя потъна в сън... Някъде отдалече се чуваха гласове и тя отвори очи. Потърка ги сънено и видя, че се намира на улица. Всичко беше странно и мъгливо, сякаш в накакъв сън. Вървеше, знаейки, че ужасно много бърза занякъде. Не знаеше накъде да върви, но това нямаше значение. Нищо не я интересуваше, единствената й цел бе да стигне там. Тя забърза още повече крачка и изведнъж погледът й се спря върху двама души - ниска, пълничка жена с къса къдрава коса и малко къдрокосо момченце на около 8-9 години. Te бяха на няколко крачки пред нея и ядяха пица, току- що купена от близкото заведение за бързо хранене. Бяха й познати, като малка доста често ги бе виждала из малкия град, придружавани от висок мъж с бяла коса и брада и две малки момиченца. Те явно бяха семейство, доста бедно семейство, съдейки по дрехите им. „Сигурно това е яденето им за целия ден, чак до вечерта“- помисли си тя с тъга и съжаление и в същия момент с огромно смайване забеляза, че жената, говорейки нещо на момченцето, се обръща към него, а на лицето й се вижда широка, щастлива усмивка. Момичето се усмихна на себе си. „И все пак те не са нещастни. Очите на жената блестят, пълни са с любов.“ - помисли си тя - „Ако тези хора не се обичаха, те нямаше да имат абсолютно нищо. Буквално! Ето, дори и най- бедните са всъщност по- богати от повечето други хора, ако се обичат и това им носи щастие, което е по - ценно от всичко друго, което биха си купили с пари.“ И в същия момент тя сякаш се стресна и отвори очи. В главата й имаше някакъв смътен спомен за съня, който беше сънувала, но този спомен ставаше все по-блед и след няколко минути изчезна напълно. Тя се обърна на другата страна, с мисълта, че трябва да става. Не веднага, още само мъничко.... Беше в стаята си и лежеше на леглото. Чуваше как в съседната стая някой говори на висок глас и нещо, различно от пеперуди, се беше настанило в корема й. Не можеше да отрони и дума, чувстваше се малка и слаба. Гласът се извиси, сипейки думи една след друга. Не се разбираше какво казва и по- добре. Знаеше, че нищо не можа да направи, беше безсилна пред възрастните. Тези възрастни, които в момента спореха за нещо толкова глупаво и чийто спор, или по- скоро караница, огласяваше цялата къща в късния час. В този момент отчаяно поиска да е някой друг, някой, чиито родители не се карат и в чието семейство царува мир и любов. Любов...тази дума й навяваше нещо. Дежа вю, вероятно. „Или може просто съм сънувала“- помисли си тя.- „ Както и да е, май излиза, че ако в едно семейство няма любов, то не притежава нищо. Абсолютно нищо.“- Тя спря погледа си на лъскавата гривна, висяща на ръката й и се усмихна. „Каква ирония само! Но пък подкрепя теорията ми. Хората са странни същества....“ И отново беше будна и този път си спомняше ясно какво бе сънувала. Но й се искаше да не го помнеше. Размърда ръката си, която беше доста схваната и разтърка очите си. Докато ставаше от дивана, усети, че рита нещо на пода. Погледна и видя смачкан листа хартия, който четеше, преди да заспи. Усмихна се и се зачете отново:


9

„Скъпа Нели, Как си? Мислех да ти пиша още доста отдавна, но не знаех какво да кажа. Никога преди не съм писал писмо и се надявам, че разбираш какви усилия съм положил. Днес е 14 февруари и не исках да съм банален и скучен, като ти нося цветя и бонбони. Пък и знаеш, че повечето цветя, които се продават през зимата, са сиви и безлични. Отгледани са за продажба, без любов. Затова ти пиша това писмо. Не беше нужно, наистина, можех просто да ти напиша картичка и да я пъхна в подаръка. Но писмото ми се стори по-подходящо, защото знам, че обичаш във всяко нещо да е вкарано чувство. Е, тук определено има чувство – и то се нарича ЛЮБОВ . Просто исках да ти напомня колко те обичам, по нов начин. Успях ли? Сигурно в момента се смееш. Но, моля те, не ми се присмивай. Знам, че повечето хора смятат за женчовци тези, които показват чувствата си. И са прави, мъжете трябва да са силни и любящи, а не хленчещи. Но никой не може да се държи хладнокръвно постоянно, все някога трябва да си излеем душата. И ето, аз го правя пред теб. Предполагам, си поласкана. Но това писмо много се проточи, затова приключвам. Като за завършек, искам да ти обещая нещо - нещо различно от сватбения обет или клетва. Просто обещание, съвсем искрено и честно. Обещавам да те обичам винаги и да се старая в семейството ни занапред да царуват само мир и любов. Дори и да се наложи да живеем в бедност, пак ще те обичам и ще съм щастлив, ако си с мен. Искам да остареем заедно. Защото знам, че няма да съм нищо, ако нямам любов. Честит Св. Валентин и честита годишнина от сватбата! С любов, твой Явор.“ Мария Белчева

… Оглеждам се във стаята позната, стените - розови, леглата - две, сестричката - с усмивка на устата, и сякаш искам аз да съм дете.

Сега сърцето ми жадува не игри, а сянката, в която то се влюби. Дори усмивката ми вече не блести, защото любовта ни се изгуби.


10

Далеч си ти от мен, любими, и пусто е отляво, точно тук. Сълзите стичат се неудържими, раздира тишината стенещ звук.

Преди кръвта кипеше ми във вените, танцуваше сърцето ми със плам. Душата ми сега е от студените, затворена във зимния си блян.

И ето, аз поглеждам своята сестра и мисля си, че неусетно тя расте, обича тя безгрижната игра. Ах, колко искам аз да съм дете!

Румяна Заркова :)

… Кошмар В забързания свят изчезна Любовта… Желания, мечти ,сковани в самота… Тъма, разруха,улици мъгливи, Бездомни трепети се скитат диви. Познато щастие- превърнато в руини. Надежда,Красота на Мрака са робини. Война разпръсква злата си отрова, Изчезват Мир и Топлина във мъка нова. Нетленни същества се лутат в пустошта С безизразно лице обсебва ме нощта.


11 О, Блясък! Но от пламъка на клада. Тлее Любовта, пребита без пощада. И Слънце , и Луна стопиха се в смъртта и. Дори и боговете се кланят пред плътта и. Не мога да живея във безчувствен свят, лишен от светлина, смразяващ земен ад! Изстиват думите ми във забрава. Нека ! Превръщат се във прах очите ми полека… И аз без страх приемам своята съдба, Защото не опазихме със тебе Любовта. Но твоят глас нашепва мойто име и втурва се денят неудържимо в кошмарите на моя сън, защото ти ме чакаш вън! Стела Иванова

… „Ако нямам любов, нищо не съм...”

Някъде по линията Бургас-София, в Карловското поле, умът ми лъкатуши по релсите си, досущ като античната железница, в която съм положила драгоценното си тяло. Мисълта ми започва да се рее безцелно, не мога да я уловя. Прекалено безтегловна е. Безсилна съм да я върна в коловоза й и да задържа праволинейния й ход. Щастлив момент на свобода. Учудващо продължителен. Непокътнат от веригата тунели, прекъснали дόсега на очите ми със света. А не следва ли от това, че не ми трябва зрение, за да бъда?... Спонтанен лъч притеснение пронизва стомаха ми. Не чувам железния напев на влака... Секунди по-късно установявам, че ушите ми са заглъхнали. Но усещането ми за битие си е все същото. Явно не се нуждая и от слуха си, за да бъда. ...Телефонът ми звъни... Едва успявам да изтръгна някакъв звук от гърлото си, когато връзката се разпада. Изглежда поредната моя самоопределяща ме характеристика отпадна от списъка... Но отново съм. И пред мен за пореден път се разкрива една голяма вселенска тайна.


12

...Изведнъж осъзнавам, че съм успяла да събера мисълта си, подреждайки разпилените й частици в една съвършена цялост. А всъщност не направих нищо поспециално от това да се изпълня с Любов. Полагам крак на крайната железопътна гара. И ето ме, че съм.

Надежда Веселинова Димитрова, 11а клас, ПМГ „Никола Обрешков” Държа да отбележа, че описаните събития на 90% са напълно реални, т.е. преживени, като 1-2 фиктивни детайла са измислени в полза на целостта на творбата.

Скъпи читатели , В това трето издание на нашата статия ние ще останем верни на себе си . Отново ще ви покажем два университета – ПУ „Паисий Хилендарски“ и Lancaster University, Англия. Двама бивши възпитаници на ПМГ „ Никола Обрешков“ се съгласиха да ни дадат интервю за своя избор да продължат образованието си .Първото интервю представя избора да останеш в България. 1. Здравейте ! Представете се на нашите читатели . Казвам се Калин Маганджиев и съм бивш възпитаник на ПМГ " Никола Обрешков". 2. Смятате ли че ПМГ „ Никола Обрешков“ дава една добра основа за понататъшно развитие ? Според мен гимназията дава една добра основа от гледна точка на възпитание , на колектив , на така нареченото "общуване в работна среда " ,подготовката по предмети е също на добро ниво. 3. Защо избрахте да продължите образованието си в България , а не в чужбина? Избрах да го продължа тук , защото според мен висшето образование в България е на едно много добро ниво . В чужбина също е хубаво да се учи , но там като че ли не е образованието по-добро ,а самото място за живот и заплащането , затова според мен младите хора предпочитат образованието в чужбина. В България има много чуждестранни студенти , което е още един пример, че образованието е на едно много добро ниво.


13

4. Какво бихте ни разказали за вашия университет , специалност и учебна програма? Студент съм в ПУ " Паисий Хилендарски " , 3 ти курс , социална педагогика , редовно обучение .Доволен съм от избора си на университет,харесва ми местоположението му в града . Учебната програма също ми харесва , по-лека е и имам повече свободно време за по-добра подготовка .От тази година имам и задължителна практика , което според мен помага за по-добрата подготовка .Хубавото на моя университет е ,че има специален студентски съвет , който докато тече образованието ми – четири години , може да ми помогне на база на програмата , дните , в които съм зает , упражнения ,практики и така нататък . Може да ми намерят почасова работа , работа с нощни смени ,общо взето работа ,която да ми пасва на програмата и да имам време да уча и да работя. Лично аз смятам , че това е голям плюс за студентите . 5. Остава ли ви свободно време и как го прекарвате ? Остава ми свободно време естествено ,на всеки студент му остава. Обичам да го прекарвам с приятели, обичам нощния живот и всичко , което харесва един млад човек на моята възраст. 6. .Според Вас правилния избор ли направихте и съжалявате ли за нещо ? За избора си не съжалявам . Все пак животът е пред нас и докато сме млади, можем да правим по-често промени. Аз мисля да запиша магистратура в чужбина, след като има една добра основа в България , за мен това ще е едно добро решение. Но няма да го направя за по-доброто образование . Както казах преди малко , България дава добър тласък , но чужбина предоставя останалите възможности като работа и добро заплащане . Идва ред и на второто интервю. То е с бивш възпитаник на нашата гимназия , избрал чужбина . 1. Здравейте! Представете се на нашите читатели. Здравейте! Името ми е Мария Василева, завърших през 2011г. и в момента уча в Lancaster University, Англия. 2. Смятате ли че ПМГ „ Никола Обрешков“ дава една добра основа за понататъшно развитие? На мнение съм, че „Никола Обрешков“ е един много добър старт за всеки млад човек, независимо дали той иска да продължи образованието си в чужбина, или в България. Но това, което осъзнах в университета, е, че колкото и добро да е преподаването, всичко зависи от индивидуалните усилия, които всеки полага – само това може да го направи конкурентоспособен и успешен. 3. Защо избрахте да продължите образованието си в чужбина , а не в България?


14

Това за мен беше много спонтанно решение, но както всички такива, се оказа и найправилното. Взех го най-вече защото съм човек, който е любопитен, постоянно търси промяна и е склонен да поема рискове, но и защото бях наясно, че в чужбина ще получа качествено образование, среда на живот и възможност за по-нататъшно развитие. 4. Какво бихте ни разказали за вашия университет, специалност и учебна програма? Lancaster University е млад университет, но много амбициозен, следствие на което е мястото му в топ 10 университети в Обединеното кралство. Приятните изненади от университета бяха много. Първото нещо, което ми хареса веднага, беше фактът, че студентите живеят в така наречения campus, където има буквално всичко, от което могат да се нуждаят. На територията му се намират всички университетски постройки и общежития, както и библиотека и разнообразие от магазини за хранителни стоки, дори и фризьорски салон. За забавления също е помислено - девет бара, в които често се организират купони, а когато няма такива, студентите просто се събират там, за да разпуснат. Друга приятна изненада в университета беше инфраструктурата – както университетските сгради, така и общежитията са модерни и нови. Специалностите, които предлага, са много и разнообразни – от медицина и право през мениджмънт и маркетинг до музика и изкуства. Моята специалност е Европейско право, като паралелно уча и немски, тъй като по програмата „Еразъм” третата си година ще прекарам в немски университет, изучавайки немското право. Учебната си програма по никакъв начин не мога да нарека натоварена, когато я сравнявам с тази в българските университети. Обичайният начин, по който е организирана, е следният: за седмицата имам по една лекция от два астрономически часа за всеки един от предметите, които изучавам, както и така наречените „семинари“, от по един час, по време на които се тестват знанията ни по съответния предмет. Изискванията към студентите са изключително високи. За да се балансират малкото часове лекции и семинари на седмица, от всеки един студент се очаква да отделя значителен брой часове за самоподготовка. Подходът на преподавателите е такъв, какъвто по мое мнение трябва да е във всяко едно учебно заведение, било то в България, или в чужбина. Те насърчават въпроси от страна на всеки от нас и са готови винаги да дават отговори и да се отзоват. За целта всеки от преподавателите има така наречените „office hours“, в които студентите са свободни да отскочат до кабинетите им и да се възползват от предоставената възможност. Това, което по мое мнение отличава моя университет, както и повечето университети в Англия от тези в България, е, че изключително е помислено за бъдещата реализация на студентите. Университетът редовно организира т. нар. Careers Fair, където известни и наложили се компании рекламират своята дейност на студентите и им разказват за възможностите и начините да получат стаж.


15

5. Остава ли ви свободно време и как го прекарвате? За жалост свободното време е лукс, но когато мога да отделя такова, го използвам предимно за пътувания из Великобритания, разходки в града и пазаруване. 6. Според Вас правилния избор ли направихте и съжалявате ли за нещо? Абсолютно. Не съжалявам за нищо и ако можех да върна времето, със сигурност щях да взема същото решение. Искаме да благодарим на Калин Маганджиев и Мария Василева за съдействието и да им пожелаем едно прекрасно бъдеще !

Траяна Цветкова Катерина Петкова

Чели ли сте такава приказка? Каква била историята Ето какво се случи На 18-тия си рожден ден Червената шапчица отива при баба си, изпратена... да..... Обаче не щеш ли, на средата на пътя тя забелязва зрели, кървавочервени, апетитни малинки. Протяга се да си откъсне, но за зла участ убожда нежните си снежнобели пръсти на бодлите им, сгромолясва се върху зелената трева и заспива дълбок сън, от който може да я освободи само Принцът(с главно П!, т.е. Аладин). Не щеш ли, се появява една фея кръстница и й отмъква обувките(и кредитната карта, но това е друга история). Феята лети ли, лети, а от крилата й се ръси вълшебен елфически прах. Най-подир стига при Пепеляшка. Облича я, обува я, прическа, грим, маникюр, натъпква я в тиквата и най-после сяда да си изгледа поредния епизод на „Отчаяни феи”. На бала обаче Пепеляшка от танцуване скъсва едната обувка, а другата изгубва. И се прибира боса...по асфалта. Съвсем случайно и неочаквано принцът, който цяла вечер е гледал как Пепеляшка се е вихрила на дансинга и й се е възхищавал, намира обувката...(къде). Той тръгва из цялото кралство по следите на притежателката й, неговата прелестна любима. Посещава горски къщички, имения, замъци, апартаменти, бунгала, палатки, подземия, затвори...мисля, че ми схванахте идеята. Но нея, принцесата, никъде я няма. Затова решава да отиде я при Чеширският котарак, я при Румпелщилтскин за помощ и съвет. Нищо друго не му остава освен едничката надежда, подправена с малко отчаяние. И ето го Принца (a.k.a. Аладин) в гората. Преди да намери някого от тях, той забелязва едно малиново храстче и слиза от доблестния си, чистокръвен кон - Росинант. Това са любимите му плодове. Можете да си представите учудването му, когато


16

вижда Червената шапчица, лежаща безпомощно, без обуща. Той решава да й премери обувчицата. И о, чудо! Тя пасва перфектно. Принцът, .....от огромна радост, целува Червената шапчица. И пак – о, чудо! Тя се събужда. Разтърква очи и вижда пред себе си арабски принц – шейх; без да се замисля, яхва коня на Принца, нейния спасител, и двамата се отправят към двореца. На следващия ден те потеглят към родното място на Принца – Аграба, където щяла да се състои приказната сватба. И ето, под булото на Червената шапчица се вижда бялата като сняг кожа, бузите, алени като кръв, и черните й като абаносово дърво коси. „Можете да целунете булката” казва свещеникът. Целувка. И о, чудо! Принцът се превръща в звяр. Но...няма връщане назад, те вече са женени... „докато смъртта ви раздели” прошепва Пепеляшка. Волю-неволю, Червената шапчица приема участта си. И така, три дни яли, пили и се веселили. Не щеш ли, точно на третия, точно когато часовникът ударил 12 часа, Червената шапчица отхапала от една кървавочервена, апетитна, зряла...малина и се задавила. Това живот ли е? Влиза ти храна в кривото гърло(т.е. трахеята) и край! Всички се завайкали и заприпкали към изгубилата съзнание булка. Звярът изплюл свинското ребърце, хвърлил пържолата, която била в дясната му ръка и се завтекъл към Червената шапчица. Прегърнал я, а тя се отпуснала бездиханна в лапите му. Съвети през девет планини, та от десета потекли, посетители от цялото кралство дохождали да я видят и да предложат помощта си. Но уви, вече цяла седмица Червената шапчица лежала в безсъзнание в кралското ложе. На осмия ден се появила една индианска принцеса – Покахонтас - и предложила лек от далечните нейни северноамерикански предци – да пъхнат грахово зърно под дюшека й. Така и направили и на следващата сутрин - о, чудо(за четвърти път)! Червената шапчица се събудила малко насинена, но все пак жива и здрава. Най-сетне на себе си. За да се отблагодарят на Покахонтас, я превърнали в русалка, та да прекоси по-лесно Атлантическия океан и да стигне до дома си. Звярът най-подир прегърнал и целунал своята любима. И о, чудо! Той се превърнал в жабок. И заживели щастливо до края на дните си! Край.

***

Спящата красавица, Пепеляшка...кое е общото между тях и още много други приказки(освен жанра и щастливия край, разбира се)? Феята-кръстница! Онзи второстепенен образ, чиято важна роля се състои единствено в това да подпомага


17

развитието на действието. С това се изчерпва функцията и популярността й. Главната роля и славата са отредени на друг – на принцесата. Тези недооценени персонажи, бутащи усърдно сюжета от трагичния към щастливия край, остават зад кулисите през по-голямата част от приказката. А всъщност те са повелителките на онази магия и вълшебство – единствената разлика между приказките и реалността, без които развръзката нямаше да е щастлива. Тези персонажи присъстват не само в световната „магическа/приказна” литература. Има ги и при нас, в бългрската литература. Попроменени, разбира се, но със същата важна задача – да подсигурят „и заживели щастливо” или както бихме казали българите, „три дни яли, пили и се веселили”. И ако в чуждите приказки си имат феи-кръстници, то ние пък, в нашите български литературни творби, си имаме баби хаджийки („Железният светилник”, „Криворазбраната цивилизация”, „Българи от старо време” са само част от примерите)! А ти имаш ли си баба хаджийка закрилница?

Мадлена Гочева


18

pmgNews_5  
pmgNews_5  

news paper, vestnik, pmgnews

Advertisement