Page 1

ДУХЪТ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА Васил Пенчев, ст. н. с. II ст., д-р, Институт за философски изследвания на Българската академия на науките, vasildinev@gmail.com


Постоянство на проблемите в българската култура

1694 г.

“ Ох, лоша хартия!

Б. Христова, Д. Узунова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници XXVIII век. Т. 2. XVI-XVII век. С.: Национален фонд “Култура”, 2004, с. 165.


Постоянство на проблемите в българската култура

1546 - 47г.

1546-7 г.

“И хартията, и мастилото са лоши!”

Б. Христова, Д. Узунова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници XXVIII век. Т. 2. XVI-XVII век. С.: Национален фонд “Култура”, 2004, с. 130.


Постоянство на проблемите в българската култура

Едва писах това, не може [да пише] мастилото XV в., краят от студ Б. Христова, Д. Узунова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници XXVIII век. Т. 1. X-XV век. С.: Национален фонд “Култура”, 2003, с. 133.


Постоянство на проблемите в българската култура

Омръзна ми от всичките неуредици, ох, какво ще правя” XIII-XIVв. “

Б. Христова, Д. Узунова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници XXVIII век. Т. 1. X-XV век. С.: Национален фонд “Култура”, 2003, с. 97.


Постоянство на проблемите в българската култура

“Ох, гладен съм, та сърцето ми е смутено” 1250-1300 г. Б. Христова, Д. Узунова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници XXVIII век. Т. 1. X-XV век. С.: Национален фонд “Култура”, 2003, с. 95.


Постоянство на проблемите в българската култура

“Пиша нощем, без свещ, налучквайки, XII-XIII в. простете” Б. Христова, Д. Узунова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници XXVIII век. Т. 1. X-XV век. С.: Национален фонд “Култура”, 2003, с. 91.


Мария Тодорова за понятието “историческо наследство”: “...историческите наследства с тяхната

едновременност и препокриване и с техните постепенно избледняващи последици ни позволяват да подходим по новому към регионите и да изтъкнем пластичността на историческите процеси.” М. Тодорова. Балкани – балканизъм. С.: УИ “Св. Кл. Охридски”, 2004, с. 303.


Мария Тодорова (с. 297): Наследството за разлика от традицията не включва активния процес на съзнателен избор на елементи, завещани от миналото. То включва всичко, което се предава от миналото, независимо дали то ни харесва или не. В този смисъл то нито извършва предателство към миналото, нито се поддава на активната намеса на посредниците. Наследството може да бъде издигнато или погубено от приемниците, но това идва като вторичен процес. Наследството само по себе си като абстрактно обозначение е неутрално


Мария Тодорова (с. 305): Казано накратко, абстрактните всеобемащи и дългосрочните категории имплицитно носят в себе си опасността от есенциализъм, телелогия или детерминизъм. Можем да я преодолеем, като извършваме подобни и съобразени с пространството и времето конкретни исторически Мой коментар: изследвания. Дългосрочните категории (напр. la longue durée) затова са създадени: да разкриват есенциалния, телеологичен и детерминистичен модел на дългосрочното историческо (цивилизациннно) цяло срещу сложните описания на флуктуиращите части.


Мария Тодорова (с. 298): Можем да изброим много от тези периоди и наследства на Балканите: • политически: римското, византийското, османското, комунистическото • в сферата на религията: християнските, мюсюлманските, юдейските традиции с множеството ми секти и клонове • наследства в сферата на изкуството, в културно, социално и демографско отношение “... в тесния смисъл на думата може да се твърди, че Балканите са всъщност османското наследство”


Определение на Балканите чрез геологическа метафора: СССР

Балканите са земетръсната зона където три тектонични цивилизационни плочи се срещат: Западното християнство, Православието, Мюсюлманството


Така ние може да допълним и след това да обобщим понятието за историческо наследство на М. Тодорова с такова за историческа посока: Коментар: Очевидно то би било неприемливо за М. Тодорова, тъй като подчертава тъкмо есенциалистките, телеологическите и детерминистичните аспекти на дългосрочните категории Метакоментар: Но такова възражение щеше да бъде основателно само ако бъдещето се мислеше по подобие на миналото, т.е. с битие в модуса на действителност, една (в идеал) причинна верига от обективни факти, които постепенно откриваме. Но всеки историк знае ...


Но всеки историк знае, че... ... фактите се допълват, видоизменят, откриват се нови и неочаквани взаимовръзки, относителната им тежест се променя, дават се нови тълкувания... ... миналото е също открито, макар и не толкова, колкото бъдещето... ... според избраната посока на бъдещето се актуализира едно или друго историческо наследство, една или друга “причинна” верига в доста пластичното историческо минало... ... има политическо съревнование на истории, зависимо от политическата битка в настоящето за определяне на общата посока в бъдещето...


Асен Игнатов за “узряването на времето”, необходимо за развитието на културата: “При културата нещата са както при виното: аромат и благороден вкус може да се получи само от времето, след дълго време” А. Игнатов. Антропологическа философия на историята. С.: Факел, 1999, с. 249.


Асен Игнатов... “Културата е нещо,

което в най-малка степен може да се развива чрез декрети и нетърпение.” А. Игнатов. Антропологическа философия на историята. С.: Факел, 1999, с. 248.


Асен Игнатов... “... културата се нуждае от време, за да узрее. Само времето продължителното време – прави възможно рафинирането шлифоването, облагородяването на мисленето, на чувствата, на фантазиите.” А. Игнатов. Антропологическа философия на историята. С.: Факел, 1999, с. 249.


Асен Игнатов...

“Краткотрайни имитации, лошо присадени цветя това представлява картината на форсираното културно развитие” А. Игнатов. Антропологическа философия на историята. С.: Факел, 1999, с. 249.


НЕИЗМЕННОТО В БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА 1.Родна реч 2.Православие 3.Балканът 4.Народът като род 5.Майката 6.Общностният човек А. Кръстева и др. Универсалното и националното в българската култура. С.: IMIR, 1996, с. 14-28.


РОДНА РЕЧ “Езикът е пъпната връв с миналото, с нашите предци и “деди”, той съхранява и предава паметта от вековете” А. Кръстева и др. Универсалното и националното в българската култура. С.: IMIR, 1996, с. 14.


ПРАВОСЛАВИЕ “Екзистенциалната значимост на православието е пропорционална на неговата проблематичност. Българинът се усеща различен от помака не толкова защото самият той вярва в Бог, колкото защото другият се покланя на Аллах.”

А. Кръстева и др. Универсалното и националното в българската култура. С.: IMIR, 1996, с. 17.


БАЛКАНЪТ “Балканът е столица на народното въжделение към свобода.” А. Кръстева и др. Универсалното и националното в българската култура. С.: IMIR, 1996, с. 18.


НАРОДЪТ КАТО РОД “В един “организъм” са свързани земя, народ, род, индивид. Между тях текат “сокове”. Отделните части се развиват, разцъфтяват само ако се подхранват от тези живителни флуиди.” А. Кръстева и др. Универсалното и националното в българската култура. С.: IMIR, 1996, с. 20.


Майката “Идеята за майката откриваме в отношенията между индивида и общността. Те са израз на чувства, а не на интерес или преценка. Водеща е афективността, а не прагматизмът и рационалността.” А. Кръстева и др. Универсалното и националното в българската култура. С.: IMIR, 1996, с. 25.


Общностният човек “Идеалът на общностното единение като висш източник на смисъл започва да се пропуква, а самото пропукване се превръща в модел...” А. Кръстева и др. Универсалното и националното в българската култура. С.: IMIR, 1996, с. 26-27.


ДУХЪТ НА КУЛТУРАТА И ФАКТИТЕ НА ИСТОРИЯТА Пример: да сравним именника на на 33-та български царе от “История Славянобългарская” с един съвременен справочник... Паисий Хилендарски. История Славянобългарская. С.: “Български бестселър”, 2004, 380-382. Й. Андреев. Българските ханове и царе VII-XIV век. Историко-хронологичен справочник, С.: “Д-р Петър Берон”, 1988, 5-6.


ЧУВСТВИТЕЛНО ПРЕОБЛАДАВАТ НЕСЪВПАДЕНИЯТА... Основен извод: Културната значимост е независима от фактическата истинност, а произхожда от основаването, запазването и предаването на духа на културата

Такава е и същността на духа на българската култура


Това беше всичко

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!

The Spirit of Bulgarian Culture  

Духът на българската култура

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you