тите параметри” – Ръселовите „несиметрични транзитивни отношения” – Една или повече времеви последователности – Аксиомата за избора и повторният избор – Ако вместо индетерминизъм постулираме корелациите, а него извеждаме … – „Принцип на несигналността” и „несигнални теории” – Едновременност в квантовата механика и в теорията на относителността – „Едновременна неизмеримост” и „едновременна неразрешимост” – Предпоставките на теоремата – Цалисова информация – Точното твърдение на теоремата и неговият смисъл – Ермитови, максимални и хипермаксимални оператори – Скулемовска интерпретация на аргумента АПР – Отново за „дуалистичното питагорейство” – Изометрични и унитарни оператори – Времето като „скрит параметър” – Запазване и тъждественост
В настоящия текст ще се върнем назад във времето – към 1932 година ‒ за да обсъдим философското значение на забележителната книга на Джон фон Нойман „Математически основи на квантовата механика” (Neumann 1932), като ще се съсредоточим върху следните въпроси: 1. Философското значение на формализма на хилбертовите пространства, обединил матричната механика на Хайзенберг с вълновата механика на Шрьодингер в съвременната квантова механика. 2. Теоремата за отсъствие на скрити параметри и критиката на причинността (глава IV, параграф 2, озаглавен „Доказателство на статистическите формули“). Започвайки с първата точка, да проследим и коментираме как Шрьодингер обосновава еквивалентността на двата формализма на квантовата механика1, за да можем да изясним границите и логическите условия за нея. В Нобеловата си реч Шрьодингер подсказва философската същност на разликата и единството на двата подхода по следния начин:
Тъкмо с пълната сила на логически закон между едно Или-Или (точковата механика) и едно Както-така и (вълновата механика) се сблъскваме тук (Schrödinger 1967: 99). В какъв смисъл Шрьодингер говори за логически закон? Става дума за своеобразната еквивалентност на логическата равнозначност и на логическата неравнозначност при заместване с отрицание по следния начин: В работата на Карлос Касадо „Кратка история на математическата еквивалентност между двете механики” (Casado 2008) се проследява изчерпателно приноса на множество математици за утвърждаването ѝ. 1
2