Issuu on Google+

Етиката като онтология на медиите От Хайдегер към Маршал Маклуън. Пример с български медии


Васил Пенчев, ст.н.с. в Института за философски изследвания на Българската академия на науките E-mail: vasildinev@gmail.com Блог с публикации: http://www.esnips.com/web/vasilpench evsnews .


Основна теза: Онтологията (на медиите) е етиката, така както “Медията е съобщението” (М. Маклуън)

И в общия си вид води началото си от “Битие и време” на Хайдегер


“Битие и време” на Хайдегер


В “Битие и време”... ... етиката е онтология в следния смисъл: редица етически категории – напр. Грижа, Съвест – са основни “екзистенциали”, т.е. преживявани основовополагащи философски понятия. Тяхното преживяване и осъществяване е напрегнато творчество и откритост към бъдещето


В “Битие и време”... От напрегнатото творчество на екзистенциалното се пропада (с термина на Хайдегер) в безличното социално обективно (das Man): така се прави, хората... Конституитивните моменти на пропадането са: мълвата любопитството, двусмислието


Мълвата, любопитството, двусмислието, пропададането в “Битие и време”... ... задават една неявна етическа онтология на медиите. Те се конститутират от пропадането от екзистенциалното (също така с измерение на етическо творчество) в социално безличното “така се прави”, в което творчеството отсъства...


Аналогична концепция се съдържа в: D. Dwan. Idle Talk: Ontology and Mass Communications in Heidegger – New Formations, No 51 (winter 2003-2004) pp. 113-117)


Оттук, но само на пръв поглед, може да се заключи една “антиекзистенциалност” на медиите... Всъщност: “Мълвата, любопитството и двусмислеността характеризират начина, по който Dasein е ежедневно своето “Da”, разтвореността на битието-всвета”. Тоест, “Dasein найнепосредствено и най-вече съществува при угрижилия свят” (S. 175)


Оттук, следвайки Хайдегер, найдълбоката, онтологична същност на медиите е отварянето и разтварянето на Dasein в Da ...

И чрез това придобива не само и дори не толкова получава битие с другите, колкото разтварянето уравновесява неговата изначална битийност с фактичност и историчност


“Това разкриване в битието при... има най-често характер на загубеност в публичността на хората (des Man). Dasein от собствената способност да бъде цялост най-непосредствено винаги вече е отпаднало и пропаднало в “света”. Пропадането в “света” подразбира разтваряне в битието един с друг, доколкото последното се води от мълва, любопитство и двусмисленост” (S. 175)


Да се върнем назад в “Битие и време” на Хайдегер, “преди” разтварянето - в самия феномен! Това връщане се оказва връщане преди медиите в “чистата” (във философски смисъл) медия, преди знаковостта – в чистия знак!


Определението на феномен от “Битие и време”:

“Само-себе-си-показващото-всебе-си”

(S. 28)


Тълкувание на така определеният феномен Това е знакът, който е; знакът, който е битие Обичайните знаци в семиотиката са конвеционални, означаващото и означаемото (означеното) са разделени, обединени от интерпретатор, именно който тълкува тяхното единство като знак


Така определеният феномен...

…e “истинният знак”: не медията, която посредничи, предавайки някакво послание, но онази медия, която сама е това послание, по определението на Маршал Маклуън


Маршал Маклуън


“... медията е съобщението” “Това е просто да се каже, че личните и социалните последствия от всяка медия, т.е. от всяко разширение на нас самите са резултат от новата скала, която се въвежда в делата ни от всяко разширение на нас самите или чрез всяка нова технология” (с. 7)


Коментар: Медията, разширявайки нас самите, увеличава областта на взаимодействието между индивидите, социалното, което може да се тълкува като усредненото, безличното, “das Man” на Хайдегер, “хората”, “хорското”, общовалидното за хората и поради това социално обективното


Медиите от самото си естество на разширение на човека пораждат и увеличават социалната обективност Ако определим етическото като ”битие-с-другите”, като непрекъснато творчеството за запазване на своята и чужда индивидуалност, то ефектът от действието на медиите е прехвърлянето от областта на етичното в безличното социално обективно “така се прави”


Самите медии, обаче са насочени към търсене и откриване на уникалното: новината ...

... И заедно с това те вкарват уникалното, новината в безличното социално обективно: “известната новина не е новина”


Скритата етична същност на медиите: Бидейки насочени към “лошата новина”, но пренебрегвайки добрата, защото “добрата новина не е новина”, медиите всъщност изпълняват етически санитарни функции. Безличността на социално обективното всъщност обезсилва негативното: “така не се прави”


Несъстоятелност на някои критики към етиката на медиите: По самото си естество въвличането в безличността на социално обективното, осъществявано от медиите, обезсилва етическото. Затова социално-полезната функция на медиите е тъкмо по отношение на етически-негативното и неговото “санитарно” обезсилване


Несъстоятелност на някои критики към етиката на медиите: Тъкмо затова критики към медиите, че са насочени към етически негативното, че едва ли не го популяризират, са напълно несъстоятелни и се основават на неразбиране на същността и социално-етичните функции на медиите


“Глобалното село”... ... е фраза въведена в обръщение от Маршал Маклуън за да опише света, който се е “свил” до едно “село” от съвременните комуникации. Той оприличава мрежата на комуникациионните системи на разгърната централна нервна система, окончателно свързала всеки с всеки в света


Етическото обаче изисква автономност, индивидуалност, свобода...

Метафората за единния глобален “организъм” на обществото, управляван от “централната нервна система” на медиите и комуникациите, обаче означава обезсилване изобщо на етическото, което се редуцира до социално функциониране. Или тоталитарни социални автоматизми, заместили етическото, ще гарантират “доброто”, или всеобщ терор и хаос ще бъдат злото...


“Галактиката

на Гутенберг”


“Глобалното село” В “Галактиката на Гутенберг” идеята за глобалното село всъщност е въведена в отрицателен смисъл: пълна и наложена взаимозависимост, пораждаща терор и тоталитаризъм (p. 32)


“Глобалното село”: коментар Наистина, медиите, разширявайки всеки индивид, заедно с това го поставят в състояние на заплашена индивидуалност, на непрекъснато опасение от посегателство върху личния живот: както пряко - в случай на интерес от медиите към него, така и косвено - чрез хипнотичната безалтернативност на налаганите медийни образци


Примери с български вестници: • “Работническо дело” • “24 часа” • “Капитал”


Вестник “Работническо дело”... ... беше насочен към “добрата новина”. С това той е доказателство чрез reductio ad absurdum за невъзможността на подобна насоченост. Дори и когато етически позитивното и желателното не е фабрикувано, то насочването на медиите към него, със специфичното за тях пропадане в социално обективно обезличаващото, го обезсилва


Така “Работническо дело”... ...засилваше казионността на режима, подпомагаше обезличаването на етическото, обратно на официално заявяваните и пропагандирани намерения за “възпитание на масите”. Причината за това е в самата природа на мас-медиите, на специфичната етика в качеството на онтология, която ги конститутира


Вестник “24 часа”... ... се появи в началото на прехода като обичайна, но с това алтернативна, медия, насочена към “лошата новина”. Неговият девиз, “Новините такива, каквито са” би подхождал на всяка медия. С това той се създаде като медията, която е типичната, но заедно с това поради контраста с “Работническо дело” – алтернативната!


Така “24 часа”... ... като всяка медия се образува чрез “пропадането” на етическото творчество, (Хайдегеровият Dasein), в ежедневието, грижите, реално травматизиращото битие-един-с-друг. С попадането в лъча на медията, то става социално обективно, обезличено, казионно, губи всъщност своя заряд ... което обяснява етическия смисъл на насочването към “лошата новина”


Вестник “Капитал”... ... чийто девиз е “Прогнози, които се сбъдват”, показва една друга страна на “пропадането” в социално обективното: прогнозите, които се четат, и бидейки от това неутрални, обективни, се сбъдват тъкмо по силата на своята просто социална обективност. Медиите “произвеждат” социално обективното...


Така “Капитал”... ... чийто девиз е “Прогнози, които се сбъдват!”, разкрива “производството” на социална реалност - в качеството й на обективност - от медиите. Моделът, създаван от медиите, бидейки социално обективен, се потвърждава от хода на събитията, точно така както моделите в теориите, изработвани от природните науки “се сбъдват” в експериментите


Заключение: Медиите се образуват в своята философска същност в своебразна диалектика на пропадане в ежедневието, грижите, битието с другите, при което етическото творчество произтичащо от уникалността на битийната разположеност на всеки един се нивелира да безличното и обезсилващо етическото социално обективно “така се прави/ не се прави”


Това беше всичко!

Благодаря за вниманието!


Васил Пенчев, e-mail: vasildinev@gmail.com . Блог с публикации: http://www.esnips.com/web/vasilpench evsnews


Ethics as an Ontology of Media