Page 1

Градината на въображението

0


Градината на въображението

СЪДЪРЖАНИЕ ЖЕЛАНИЕ ................................................................................. 3 НЕЩАСТНИТЕ СЕСТРИ ........................................................... 5 МОНЕТАТА НА ЖЕЛАНИЯТА .................................................. 7 ОПЕРАЦИЯ НЕПТУН ................................................................ 8 БАБИТЕ СУПЕРГЕРОИ ........................................................... 11 МАЛКОТО КОТЕ .................................................................... 12 КАКВО Е ЩАСТИЕТО? .......................................................... 14 ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ................................................................. 16 НА САМОТЕН ОСТРОВ ........................................................ 17 ВАЧО И ДЯВОЛЧЕТО ............................................................. 19 ПРИКЛЮЧЕНИЕТО НА ИВАН................................................ 20 МАГИЧЕСКОТО КОЗЛЕ ........................................................ 23 ТАЙНАТА ГРАДИНА .............................................................. 24 ВЪЛШЕБНАТА РИБКА............................................................ 25 АВАНТЮРИСТЪТ ЧОЧО ........................................................ 26 ШАРЕНАТА КОКОШКА......................................................... 27 ВЪЛШЕБНИЯТ КАМЪК ........................................................... 30 НЕЗАБРАВИМОТО ЛЯТО ...................................................... 32

1


Градината на въображението

ГОЛЯМОТО СЕМЕЙСТВО.....................................................33 ЗАЕДНО СМЕ ПО-ДОБРИ ....................................................33 ИСТОРИЯ ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО ...........................................35 СМЕЛАТА ПРИНЦЕСА ..........................................................36 ДРАКОНОВА ИСТОРИЯ .......................................................38

2


Градината на въображението

ЖЕЛАНИЕ Светослава Светленова Беше четвъртък сутрин, денят, в който Марк имаше рожден ден . Той лежеше в леглото си и не планираше да прави парти с приятелите си. Изведнъж дочу стъпки, приближаващи се към неговата стая. За изненада това бяха приятелите му. Те го обсипаха с подаръци, прегърнаха го и се уговориха да се чакат в местното кафене към 12 часа. След като си тръгнаха, Марк се унесе в дълбок сън. Изведнъж някой докосна ръката му и тихо заговори: -Дойдох да изпълня желанията ти. Марк отвори очи и видя красиво младо момиче. -Коя си ти и какво правиш тук? -попита той. -Казвам се Мейвис и съм феята на желанията. -Феята на желанията ? Не може да бъде! Чудесата не съществуват! - отвърна Марк. -Повярвай, кажи ми едно свое желание и аз ще го изпълня! -Искам да отида на далечно място, където никой няма да ме намери! Мейвис хвана ръката на Марк и го понесе към място, което не се намира по нашите земи. -Къде отиваме? - попита Марк. -Там, където ние феите живеем! -усмихнато отговори тя. Озоваха се на приказно красиво място. -Марк, ще те разведа из града на феите. 3


Градината на въображението

Стигнаха до един парк, пълен с цветя и фонтани, седнаха на една пейка и Марк заговори: -Мейвис, разкажи ми нещо за себе си? -От малка изпълнявам желанията на хората, както понякога и моите. -Как така своите? -Ние, феите, имаме 3 лични желания, аз вече съм изпълнила 2 от тях, останало ми е само 1. -А може ли да си ги възвърнете? Какво ще стане, когато свършат? -Не Марк, ние сме тук, за да изпълняваме желания, да караме хората да се усмихват и да бъдат щастливи . -Мейвис, ти си прекрасна! Може ли да изпълниш още едно мое желание? Искам да срещна момиче като теб! В този момент се чу познат на Марк глас: -Ставай Марк, имаш рожден ден! Нали не искаш да закъснееш за срещата си с момчетата? Това беше сестрата на Марк. Той стана, облече се и тръгна към кафенето. Докато Марк и приятелите му се забавляваха, на съседната маса седна момиче, което изглеждаше точно като Мейвис. Марк стана и отиде при нея.

4


Градината на въображението

-Какво правиш тук, къде изчезна преди малко? -Познаваме ли се? -Сега вече вярвам, че чудесата съществуват! От този ден нататък, всичко беше различно за Марк. КРАЙ!

НЕЩАСТНИТЕ СЕСТРИ Елис Ахмед Живели някога три сестри с родителите си. Майката се грижела за дъщерите си, а бащата изкарвал прехраната. Момичетата били много разглезени и не били научени на тежка работа. Наймалката можела да свири и да пее, но за сметка на това душата й не била чиста. Средната - била много наивна, но пък била най-красива. Най-голямата пък нищо не притежавала - нито красива, нито пък надарена била. Трите били много алчни и неблагодарни, те изобщо не оценявали усилията, които майка им полагала за тях. Бащата не бил доволен от това, че дъщерите му били мързеливи и не можели да се грижат сами за себе си. На майката пък не й пречело, че момичетата чакали всичко наготово, даже напротив - тя се радвала, че децата й разчитат на нея. Семейството живеело в голяма къща и имало много празни стаи. Един ден на вратата им почукал чужденец, който търсел подслон. Майката се съгласила да го подслони, а той обещал, че ще се отплати. Момичетата не били много доволни, че в 5


Градината на въображението

къщата им има външен човек, те не му обръщали внимание и се държали грубо с него. Той забелязал, че девойките не го харесват особено, но и той изпитвал същите чувства към тях. Момчето се опитвало да помага, с каквото може на възрастната жена, защото виждало, че задачата й изобщо не била лека. Дразнели го момичетата, които не правели нищо по цял ден и не помагали на родителите си, но не казвал нищо. Минало известно време, сестрите с нетърпение очаквали заминаването на младежа. Когато решил да си ходи, чужденецът събрал цялото семейство и се отплатил щедро на родителите за това, че го приютили в дома си, а сестрите орисал вечно да останат така мързеливи, никога нищо да не се научат да правят и никой да не ги харесва. Един ден майката се разболяла тежко и починала. Момичетата били в тежка ситуация, не знаели как да се справят, никога досега не им се налагало да правят нещо сами, но нямали избор. Баща им, макар и възрастен, трябвало да продължи да ходи на работа, за да храни децата си. Девойките някак успявали да се грижат за себе си, но къщата била в окаяно състояние, никоя не се наемала да чисти. Били затънали в прах и мръсотия, от което не били много доволни, но пак не правели нищо по въпроса. Щом му дошло времето и възрастният баща починал. Момичетата почнали да се чудят как да си набавят храна, но понеже били мързеливи, никоя не искала да ходи на работа. От време на време взимали по нещо от съседите и все намирали какво да ядат. Майка им вече много им липсвала, мислели си колко безгрижен и лек бил животът, когато тя се грижела за тях. Чак сега можели да оценят усилията, 6


Градината на въображението

които бедната жена полагала за тях, но уви вече било прекалено късно. Така момичетата останали сами и нещастни в къщата, пропилявайки и последните години от живота си...

ПОУКА: Не можеш да оцениш нещо, преди да си го загубил.

МОНЕТАТА НА ЖЕЛАНИЯТА Мирослав Митков Живели някога един старец и неговата жена в малка къщурка в гората. Те имали двама синове, които живеели далеко от тях. Двамата старци изкарвали прехраната си, като дядото ходел на лов, а бабата продавала дивеча на пазара и вършела домакинската работа. Един ден дядото отишъл на лов в гората. 7


Градината на въображението

Докато вървял, той намерил стара, почерняла монета на земята и я прибрал в джоба си. Надвечер, когато се прибрал у дома, той я извадил. С бабата започнали да я оглеждат. След като я почистили, видели надпис: ,,Монета на желанията". Тогава двамата си пожелали по нещо. Дядото да бъде вечно здрав, а бабата - синовете им да се приберат при тях. Те не вярвали много в монетата. На другия ден на вратата се почукало. Бабата отворила и що да види - двамата им синове. Щастливите възрастни хора повярвали в магията на монетата. Пожелали си семейството никога да не се разделя отново и вечна младост. Вечерта синовете взели монетата и си пожелали да се оженят и да създадат семейство. Минали се месец-два и те загубили вяра. Тогава още същата седмица и двамата срещнали умни и работливи моми и по-късно се оженили. Така цялото семейство заживяло заедно и щастливо.

ОПЕРАЦИЯ НЕПТУН Бисер Антонов Август, 1944. Втората световна война е в разгара си. Европа е покорена от третия райх. Единственият шанс е нахлуването в нея по морски или въздушен път. Редник Джонатън, на пръв поглед обикновен ловец от

8


Градината на въображението

Аляска, но той не знаеше, че е на път да се превърне в герой. Американските сили подготвят нахлуване в Европа. Редник Джонатън е завършил своето обучение и е готов за битка. По морски път те смятат да нападнат добре укрепен от нацистите плаж в Нормандия, Франция, а именно плаж Омаха. Те обаче не подозират, че плажът е много добре укрепен от нацистите. 6 юни 1944. Американците атакуват плажа по морски път. Вече приближени от корабите до плажа, американците качват цялата си пехота на бронирани лодки с цел по-бързо придвижване. Джонатън беше част от първи взвод начело с командир Рос. Те потеглиха. Командирът забеляза, че редникът трепери. – Изглеждаш уплашен, а редник? – попита той. – Не, сър! – изкрещя Джонатън. Тогава Рос със снизходителен тон каза: – А би трябвало. На 200 ярда от брега германската артилерия откри огън по лодките. Германските MG-42 картечници затракаха от картечните гнезда. Джонатън наблюдаваше как около него се взривяваха лодки, загиваха хора, но въпреки това страхът и паниката не обземаха младия редник. Вече почти на брега рампите на лодките се спуснаха и първи взвод остана без прикритие. В този момент половината другари на Джонатън паднаха мъртви. Джонатън и Рос се хвърлиха във водата, за да се прикрият от огъня на картечниците. След като се поосъзнаха, те успяха да се доберат до пясъка и да се 9


Градината на въображението

прикрият зад една барикада. Изчакаха да се събере останалата малка част от първи взвод. След като се събраха, те тръгнаха към германските бункери. Изчакваха удобен момент, когато картечарите презареждат, за да се доберат до следващата барикада. И така най-накрая те стигнаха до стената от пясък и бодлива тел, зад която се намираха нацистките окопи и бункери. Джонатън веднага сглоби своя banger заряд. – Пазете си главите! – извика той и хвърли заряда. След като стената вече не беше пречка, Джонатън и другарите му започнаха да си пробиват път към нацистките бункери, за да неутрализират картечарите. След като изпълниха тази задача, Джонатън забеляза къде се намира нацистката артилерия. Той смело поведе взвода към нея. Първо те неутрализираха отряда, който отговаряше за непрекъснатата стрелба по лодките, а след това унищожиха самите оръдия с термитен заряд. Така подкреплението пристигна по-спокойно, а Джонатън получи медал заради големия си принос в една от най-важните операции през Втората световна война.

10


Градината на въображението

БАБИТЕ СУПЕРГЕРОИ Димитър Димитров Имало едно време три деца, които всяко лято ходели при своите баби. Една вечер децата се прибирали от къмпинг. Изведнъж те дочули шум на кола, обаче това не било кола, това било огромно НЛО. То кацнало в близост до момчетата. От енелото слезли трима маскирани мъже, те взели едно от момчетата и го качили в енелото. Другите деца се стъписали. Те тръгнали към къщата на откраднатото дете. Бабата ги попитала къде е внучето й. Момчетата излъгали бедната баба, като й казали, че детето е отишло до далечния магазин в края на града. Бабата се усъмнила, но повярвала. Минали ден - два, а детето го няма. Бабата се притеснила. На излизане от входа бабата видяла двете момчета и им задала въпрос. От този въпрос момчетата се почувствали доста огорчени и накрая си казали всичко. Казали на бабата, че момчето й е откраднато от НЛО. После бабата потънала в дълъг размисъл. Седем дни размисляла и на осмия се сетила. Тя събрала съвета на бабите, те помислили и решили, че това енело е от планетата Зорг Клок. Те се запътили натам със своите реактивни уши. След дълго пътуване те пристигнали на планетата. Скитали, скитали и най-накрая стигнали до двореца Гох Рок, там бил и самият цар на Гостоландория. Бабите се опитали да го убедят да

11


Градината на въображението

пусне невинното дете. Царят отказал. В този момент бабата на откраднатото момче се провикнала. – Няма ли друг начин да спася горкото дете? Царят отговорил: – Да има, ще трябва да минете през магическия тунел, в който има четири предизвикателства. Бабите тръгнали натам, когато пристигнали, те видели четирите изпитания. Първото било плазмено чудовище, то било прозрачно, обаче пускало отровна слуз всяка секунда. Добре било, че му се виждало слабото място, а лошото било, че засмукало едната баба. Второто предизвикателство било, купа с триглави червей с викингски глави. Те били страшни и бабите много се уплашили. Обаче те започнали да ги атакуват и в атаката на едната баба червей й изял главата. Но бабите не се отказали и продължили напред.

МАЛКОТО КОТЕ Йоанна Йорданова Един ден майката котка излезе и каза на малките си котенца, които бяха три, да не напускат дома си, докато не се върне. Докато я чакат, две от котенцата си играеха и се боричкаха, а другото си мислеше какво има около дома му, който е в двора на една къща, и не спираше да гледа към оградата. Когато майка му се върна, то я попита какво има навън, а тя му отговори, че навън е много опасно за едно малко котенце, но въпреки 12


Градината на въображението

думите на майка си, то си мислеше, че навън е много забавно. Вечерта, когато всички заспаха, то остана будно, защото искаше сутринта, преди да се събудят, да излезе да разгледа какво има извън дома му. Когато слънцето изгря, то се огледа и излезе навън. Поразходи се и към обяд срещна един стар котарак. Помоли го да го упъти към дома му, защото го беше виждало няколко пъти на двора. Котаракът го упъти и то тръгна. Вървя, вървя, вървя и срещна кученце. В първия момент се уплаши, тръгна да бяга, а кученцето го последва, защото беше дружелюбно и искаше да си поиграят. Котето побяга малко и спря да види дали все още кученцето го следва, то беше зад него и се приближи да го пита дали иска да играят. Котето му каза, че се е уплашило и затова е бягало, но е съгласно да си поиграят и така си поиграха малко. После започна да се стъмва и котенцето му каза, че трябва да тръгва, а кученцето му предложи да го изпрати. Стигнаха до къщата на котето и се сбогуваха, след това влезе вкъщи и разказа всичко на майка си. Тя не му се скара, а се зарадва, че се е прибрало живо и здраво.

13


Градината на въображението

То вече слушаше майка си и не излизаше, без да й каже, но продължаваше да се среща с новото си приятелче.

КАКВО Е ЩАСТИЕТО? Вероника Върбева Всяка приказка започва с "Имало едно време", но не бих казала, че трябва да е минало, затова ще е така: Имало едно време, има и сега, ще го има и за в бъдеще - щастието. Не знам дали сте се питали какво всъщност е щастието. Да имаш само отлични оценки, да си богат-пребогат или да бъдеш здрав. За тези, които са си задавали този въпрос, сега ще разберат отговора. Живял някога, в едно далечно царство един цар. Той имал добра и красива жена, която го обичала от все сърце. Скоро им се родила дъщеричка. Тя била толкова красива, че всеки би й завидял. Царят имал несметно богатство, затова той и семейството му живели в охолство и изобилие, но за жалост скоро майката се разболяла и починала. Царят и дъщеря му били съкрушени и животът им се променил коренно. Един ден, когато момичето се разхождало из царството, видяло едно семейство, което просело, но всички изглеждали толкова щастливи. Момичето се учудило и се доближило до майката, която стояла пред малката им къщурка, и попитало: – Каква е причината да сте толкова щастлива?

14


Градината на въображението

– Животът – отговорила жената, без дори да се замисли. – Животът? – зачудило се момичето. – Но вие не сте богата. Какво ви е дал животът, за да сте толкова щастлива? – Аз съм най-богатата жена и това, че вие не го виждате, не означава, че не е така. Щастлива съм, защото имам деца, които са здрави и обичани, че имам храна на масата и имам покрив над главата. Ти имаш богатство, но щастлива ли си? – Откакто майка ми почина, не съм толкова весела. Но нали, когато си богат, можеш да си купиш всичко? – Можеш да си купиш материални неща, които се чупят и заменят. Не можеш да купиш здравето и щастието. Богатството не е щастие. Дано да сте разбрали какъв е отговорът на въпроса "Какво е щастието?". Макар и да няма точен отговор на този въпрос и за всеки щастието да е в различно нещо, невинаги това нещо е богатство. Усмихвайте се повече, обръщайте внимание на малките неща и бъдете щастливи.

15


Градината на въображението

ПРИКЛЮЧЕНИЕТО Юлия Апостолова Имало едно време един великолепен град с тучни пасища и ливади, красиви дървета с големи корони, поляни, осеяни с цветя. В този град живеело момиче на име Вяра. Вяра била приключенско и смело дете и никога не се спирала. Един ден направила нещо, което променило живота ѝ. Близо до града се намирала най-страшната гора, в която имало неща, за които човек дори не си би помислил. Говорело се, че всеки, който влезел там, никога повече не излизал. А ако имало такъв, ще възнагради богато себе си и хората. Един ден смелото момиче решило да отиде, въоръжено само с една сабя. Още в началото срещнало препятствие, хиляди лиани го увили и го хванали в капана си. То обаче успяло да им се изплъзне. Вяра преминала през много изпитания, като да се бие с лъв, да скочи от 20-метрова скала, да върви по спящи крокодили, но едно от трудностите го уморило много. Било странно животно с 3 глави и с по 12 очи. Момичето опитало да го убие със сабята си, но всеки път, когато отрежело една от главите му, израствала нова. Оказало се, че трябва да го промуши в определено място, а именно в петата, но Вяра била силна, не се отказала и успяла да го надвие. Последното препятствие било много лесно за нея. Имало вълшебна пръчица, около нея обаче хиляди отровни змии. Момичето се покатерило по дърветата и успяло да вземе магическия предмет. 16


Градината на въображението

Когато го взело, изведнъж се озовало в центъра на града. Всъщност с пръчицата, то можело да постигне мир, спокойствие и щастие. И така всички заживели щастливо!

НА САМОТЕН ОСТРОВ Боян Николов През лятната ваканция моят приятел Гого трябваше да замине за Америка със самолет. По пътя влезли в буря, но всичко било наред, докато една гръмотевица не ударила самолета. Едното му крило се счупило и самолетът почнал да пада и се разбил на един самотен остров. Гого по чудо оцелял, но за жалост не видял друг, затова обиколил самолета и около него с надеждата да не е единственият оцелял. Накрая, като се е уверил, че е само той, решил да потърси храна, вода и подслон , защото почвало да се стъмва. Влязъл в самолета и за щастие намерил шишенца с вода, които се продавали в самолета. След като се нахранил, легнал на седалките и се 17


Градината на въображението

опитал да заспи. Обаче по едно време се събудил от страшен вой и се уплашил, но бил толкова уморен, че отново заспал.

На сутринта, като станал, решил да обиколи и да разгледа. Докато вървял, се спънал в един телефон. Опитал се да го включи, за да повика помощ, но не успял и продължил нататък. Събрал малко съчки, камъни и сухи листа, за да запали огън и да се стопли. След това, като се върнал в самолета, влязъл в пилотската кабина, където намерил счупена радиостанция. Решил да я оправи. Той работил и работил, докато не почнало да се стъмва и не чул страшен шум, но когато излязъл, видял зомбита, разхождащи се и търсещи храна около самолета. Гого тръгнал да отстъпва, но за жалост настъпил суха пръчка, която, като изпращяла, привлякла погледите на зомбитата. Те тръгнали към него, но той веднага хукнал, влязъл в най-близката стая със заключваща се врата, преди те да са успели да го хванат. Те блъскали по вратата, но не успели да отворят, затова изчакали той да отвори от- вътре. Гого изплашен решил да изчака до сутринта, но видял на земята радиостанцията, която се опитал да оправи по-рано. Поиграл си още малко с нея, докато изведнъж тя не издала странен шум. 18


Градината на въображението

Почнал да вика за помощ и да обяснява какво се е случило с надеждата някой от другата страна да го чува. На сутринта чул силен звук като от перка на хеликоптер. Отворил с надеждата да няма все още зомбита. Когато излязъл, видял как спасителен отряд претърсва за оцелели хора. Той отишъл при тях и им разказал за случката и те тръгнали. Върна се жив и здрав и даже с интересна история.

ВАЧО И ДЯВОЛЧЕТО Савина Митова Имало едно време трима братя Ачо, Бачо и Вачо. Най малък бил Вачо. Когато баща им починал, Ачо взел къщата, Бачо взел добитъка, а Вачо получил една крава. След време той решил да продаде кравата. В замяна получил бобени зрънца. Когато се прибрал вкъщи, засял зрънцата. На сутринта видял, че те са много

19


Градината на въображението

високи, но въпреки това той решил да се качи по тях и да види какво има на върха им. Като пристигнал на върха, Вачо се озовал в селището на ангелите. Видял река, а до реката момиче с алени бузи и коси като злато. Той отишъл при него и го попитал как се казва. Девойката му казала, че не говори с непознати. Тогава Вачо дочул отнякъде, че реката била вълшебна, който влезел в нея, се озовавал в селището на дяволите. Вачо решил да влезе в реката. Постоял няколко секунди и излязъл на повърхността. До реката видял дяволче. Вачо попитал как се казва. То му отговорило с тих глас, че се казва Виви. Те се сприятелили. Отишли на разходка и по пътя Виви се качила на едно ябълково дърво, за да си вземе ябълка. Вачо ѝ казал да слезе, за да не се удари. Точно в тази момент клонът, на който била стъпила Виви, се счупил. Тя паднала в ръцете на Вачо. Така те разбрали, че се харесват. Виви го завела до портала, през който дяволите отивали при хората, за да им правят мръсотийки. Двамата минали през портала и се озовали в къщата на Вачо. Той забелязал, че по растението растат монети. Вачо набрал няколко и купил къща, в която по-късно заживял с Виви.

ПРИКЛЮЧЕНИЕТО НА ИВАН Калоян Денчев Имало едно време един старец с трима синове. Най-големият се казвал Виктор, средният Миро, a най-малкият - Иван. Когато бащата се споминал, децата му трябвало да си разделят 20


Градината на въображението

наследството. Виктор взел малката колибка, в която живеели всички и нивата. Миро взел коня, с който орели нивата, а Иван - малкото кученце, което баща му му взел. Двамата братя на Иван започнали да се карат за това кой ще вземе нивата. Миро смятал, че той трябвало да вземе нивата, а Виктор не бил съгласен. Иван не искал да ги слуша как спорят и затова решил, че е време да си тръгне. Дълго време пътувал и накрая стигнал до едно малко градче. В центъра му имало замък с две статуи на змейове пред портата. Всички хора изглеждали тъжни. Тогава той видял как водят една млада мома към замъка. Тя била вързана с въжета и упорито се опитвала да се освободи. Иван проследил момата и видял, че я водят в замъка. Той влязъл след тях и ги следил, докато влезли в една голяма зала. В дъното имало огромен змей, който се насочил към момата. Като разбрал какво ще стане, Иван веднага тръгнал към нея. Докато бягал, взел един меч от едни рицарски доспехи и по най-бързия начин стигнал до нея преди змея. Размахал меча така все едно е рицар. Змеят искал да стигне до нея, без да го убива, но явно нямал избор. С един замах на острите си нокти разрязал меча на момъка на две. Всичко изглеждало загубено, но в този момент момата му казала: Този пръстен е вълшебен, може да ти изпълни три желания. Той хванал пръстена в ръка и изведнъж в ръката му се появил меч, а в другата щит. Тогава змеят пак се опитал да разреже меча, но не успял. Вместо това ноктите на змея се отрязали и паднали. След дълга и

21


Градината на въображението

трудна борба най-накрая успял да го промуши с меча си.

След като излезли с момата от замъка, всички ги гледали озадачено. Те разказали какво се е случило в замъка. Отначало никой не им повярвал, но видели как един човек излиза от замъка и тича към тях. Той разказал, че змеят в замъка е мъртъв. Той бил видимо радостен също както и всички граждани. В тълпата една жена си проправяла път. Когато най-сетне стигнала до тях, тя прегърнала момата. Тази жена й била майка. Още на следващия ден вдигнали сватба. Те останали заедно до края на дните си, а змеят бил забравен. КРАЙ

22


Градината на въображението

МАГИЧЕСКОТО КОЗЛЕ Богомил Богомилов Имало едно време една баба и един дядо. Те били много тъжни, тъй като си нямали наследник, а само няколко животинки. Една вечер, докато хранели животинките, козата им проговорила с човешки глас и им казала, че утре тя ще роди малко козле, което, ако пие вода от кладенеца в края на селото, ще се превърне в човешко момче. На другата сутрин бабата и дядото сторили каквото им заръчала козата и малкото козле се превърнало в момче. Но условието било, че не трябвало да яде ябълки, защото щяло да се превърне пак в козле. Така заживели щастливо, докато един ден момчето влязло в съседския двор и видяло дърво с големи червени ябълки. То откъснало една от ябълките и още на първата хапка се превърнало отново в козле. Като разбрали бабата и дядото какво се е случило, те хукнали да бягат към майката коза. Когато стигнали до нея, я попитали дали могат да превърнат козлето отново в момче. Тя им казала, че трябва да отидат до кладенеца, от който са взели водата, с която са превърнали козлето в момче.

23


Градината на въображението

Дядото отишъл и когато погледнал надолу в кладенеца, видял стълба. Той слязъл по нея и стигнал до дъното. Пред него се отворила врата. Дядото влязъл и видял момиче, седящо на стол, което плете. До него имало маса, а върху масата златен гребен. Момичето казало на дядото, че с този гребен може да превърне козлето отново в момче. Дядото взел гребена, върнал се вкъщи, сресал козлето и то се превърнало пак в момче. Така заживели дълго и щастливо.

ТАЙНАТА ГРАДИНА Аляра Расим Имало едно време двама приятели, които се разхождали в гората.

Видели едно въже. Единият го дръпнал и шубраците до въжето се разтворили. Момчетата влезли през дупката. Там било хубаво и спокойно. Имало езерце с малки златни рибки и пейка до него. Дървета със захарен памук и торта. Имало и трамплин от кашкавал. След като си поиграли, яли и нахранили

24


Градината на въображението

рибките, момченцата заспали. Като се събудили, били у дома в леглата. Разбрали, че това е само сън.

ВЪЛШЕБНАТА РИБКА Никола Николов

Имало едно време един селянин. Той бил женен, но нямал деца. Всеки ден ходел на пристанището да лови риба. Един ден той хванал само една рибка, която била много малка. Като се прибрал, я показал на жена си. Тя му казала, че няма да се нахранят с нея. Тогава възрастният решил да я даде на котката. По едно време рибката се обадила и му казала да не я дава на котката. Казала му, че ще му изпълни три желания, ако я пощади. Той решил да пробва. Помолил я да му направи царски дворец. Тя го изпълнила. Селянинът много се зарадвал. На другия ден той си пожелал да пътува във времето. Рибката пак му изпълнила желанието. Той пак много се зарадвал. На другия ден си изхабил и последното си желание, като помолил да стане най-богатият човек на света. Рибката му изпълнила и последното желание. След това го помолила да я пусне пак във водата. Той я пуснал и се зарадвал, защото тя му направила добро и той й се отплатил с добро, като я пуснал отново във водата, за да си живее спокойно до края на дните си.

25


Градината на въображението

АВАНТЮРИСТЪТ ЧОЧО Петко Загорчев Преди години един баща имал трима синове. Най-големият се казвал Гошо, по-малкият Петко, а наймалкият Чочо. Тяхна мечта била да бъдат авантюристи и да бъдат пътешественици. Те живеели на остров Тасос. След няколко години баща им починал. Те решили да сбъднат своята мечта да станат авантюристи и пътешественици. Тримата тръгнали в различни посоки. Малкият Чочо тръгнал по селата, за да търси странни чудовища и мистериозни места, за да стане авантюрист. Докато пътувал, той също сбъднал една от мечтите си, да бъде пътешественик. Веднъж той стигнал до едно село и попитал за интересни и странни места. Един селянин му казал: – В края на селото има един замък, който се пази от чудовища и в него е великият пазител лъв, който пази белия меч. Той ще го даде на човек със смела и чиста душа. Чочо, преди да отиде в замъка, помолил един дърводелец да му направи дървен меч. Когато отишъл в замъка, се бил със змии. Една го ухапала, но той не се предал. Бил се с още много чудовища дори с Горгона медуза. Стигнал до великия пазител лъв. Лъвът видял ухапването от змия на крака на момчето. Той взел меча и го допрял до ухапването. Раната изчезнала. Този меч бил вълшебен. Лъвът му казал: – Този меч може да има сили само при смел войн с чиста душа. Щом си успял да дойдеш дотук,

26


Градината на въображението

значи си смел, но дали е чиста душата ти, не знам, а тези, които нямат, трябва да се бият с мен. Чочо разбрал, че ще се бие за меча. Водели се жестоки битки. Момчето паднало и лъвът се опитал да го изяде. Момчето взело меча от престола на лъва и го одрало дълбоко. Лъвът паднал. Чочо се канел да го прониже, но спрял и се замислил. Оставил лъва и излекувал раните му. Лъвът казал: – Ти си смел и имаш чиста душа. Един човек със смела и чиста душа няма да убие никого. Мечът вече е твой. Тогава момчето се зарадвало от своята постъпка. Вече станало авантюрист. Сбъднало мечтата си. То продължило да се бие с мистични чудовища, но не ги убивало. Година по-късно Чочо се влюбил в едно момиче и заживели дълго и щастливо.

ШАРЕНАТА КОКОШКА Магдалина Радулова Живели някога в едно село възрастни жена и мъж в една малка, но много красива къщичка, имали си и двор с животни. Този двор обаче не бил обикновен, в него живеела най-ценната кокошко в цялото село, а именно Шарената кокошка. Името й дошло от шарените й пера, които били вълшебни още от мига на излюпването й. Тя имала 5 различни цвята пера на себе си и всички от тях били вълшебни, защото дарявали на притежателя им различни качества.

27


Градината на въображението

Нейните стопани били алчни за пари, затова те взимали пари от селяните за всяко нейно перо. Селяните се редяли на опашка, за да си купят пера от кокошката. Сините пера давали хубави сънища, зелените пера давали здраве, червените пера давали любов, жълтите давали спокойствие и безпроблемност, оранжевите - късмет. Тези пет цвята правели всички в селото щастливи. Стопаните пазели кокошката като очите си. На кокошката обаче пера и пораствали всяка нощ, все пак всеки ден опашката, която чакала пред селския двор, не била малка. Останалите животни не харесвали кокошката, защото, щом ги видела, тя не забравяла да изтъкне факта, че е нещо повече от тях. Всички животни в селото я обиждали, но зад гърба й, разбира се, пред нея се престрували и й се подмазвали и така те взимали от нея безплатни пера. Тя си мислела, че всички в селото я харесват и й се възхищават, но съвсем не било така, точно обратното дори, хората не я харесвали, да тя им помагала, но не безплатно, да, те можели да си променят мнението за нея, но първо трябвало тя да си промени характера. Щом я видели, селяните се гордеели, че нейният роден край е именно тяхното село, но поведението й спрямо всички около нея ги карало, щом я видят, да я намразват още повече. Да, за тях тя била красива, но като знаели каква е по характер, то вече не я харесвали и като външност. Не след дълго на кокошката й се излюпили пиленца. Всички от тях били с вълшебни сили точно като майка си освен едно, то нямало сили. Кокошката го деляла от останалите пиленца и не го харесвала особено, а и батчетата, и сестричките също не го харесвали, но за разлика от тях всички останали животни в селото обичали самотното пиленце, което стопаните на къщата нарекли Поли. Всички я 28


Градината на въображението

харесвали, защото не била самовлюбена като майка си и братята и сестрите си. Стопаните на съседския двор всеки ден взимали Поли, за да си играе с тяхните пиленца, а и те виждали, че майката на горкото пиленце изобщо не я вълнува растежът на собствената й рожба, затова кокошката от техния двор научила пиленцето да плува, да се грижи само за себе си, макар че с нея Поли нямала нужда от това, защото тя полагала такива грижи за Поли, каквито полагала и за своите деца и я обичала като свое дете. Нито стопаните на Шарената кокошка, нито тя самата мислели за Поли, защото те почти не я виждали. Сутрин рано Поли ходела в съседския двор и се връщала късно вечер, защото честно казано и тя не искала да вижда и говори с майка си. Поли знаела, че опитали се да заговори някого от братята и сестрите си, ще бъде игнорирана, а опитали да заговори майка си, ще бъде обидена и наранена, защото думите на майка й може да не са толкова жестоки, но това, че са казани от собствената й майка я правело още понещастна. Братята и сестрите й не говорели с нея, защото майка им им казвала да не общуват с обикновени животни или пък хора. Поли не искала да ги вижда, защото щяло да й стане още по-тъжно. След известно време стопаните на Поли я подарили на съседите си, защото съседката имала рожден ден и те били поканени, но не искали да се разделят с нещо скъпо и затова дали Поли. Съседката знаела защо й дават Поли, понеже ги познавала от дълго време, през което разбрала какви са, но много се зарадвала на подаръка им, защото тя обичала Поли и с радост я приела и се грижела за нея така, както се грижела за всички останали в двора.

29


Градината на въображението

ВЪЛШЕБНИЯТ КАМЪК Любомир Игнатов Имало едно време майка и баща. Те имали трима синове. Живеели в село в подножието на висока планина. Родителите често се карали и децата им искали да измислят нещо, което отново да ги събере заедно. Минали няколко месеца и майката и бащата още не си били простили и се карали. Една вечер, докато се разхождали из гората, тримата братя погледнали към планината и оттам някъде блестяла светлина. Прибрали се те, но цяла нощ не могли да спят от любопитство какво има на планината. Дошла сутринта. Майка им омесила питки и им казала да отидат за дърва. Съгласили се те, но решили да минат през центъра на селото и да попитат дали само те са видели светлината вчера вечерта. И какво да видят там. Баба и около нея се било събрало почти цялото село. Отишли да видят какво толкова интересно прави бабата. Момчетата чули, че тя разказвала легенда, в която се казвало, че всяка година по това време вълшебен камък проблясвал. Той носел щастие и любов, но бабата също казала, че който тръгнел натам, повече никога не се връщал. Прибрали се вкъщи и донесли дървата на майка си. Цял ден си говорили дали да отидат в планината и кога, защото, ако техните ги видят, ще им се скарат. И трите момчета се съгласили да отидат вечерта, без да ги забележат, за камъка, защото искали родителите им да не се карат, а да са щастливи. Стъмнило се и майка им и баща им заспали дълбоко. Излезли по най-тихия начин и се запътили към 30


Градината на въображението

планината. В ниската част изкачването било лесно, но в по-високата част ставало все по-стръмно. Радвали се, че светлината ставала все по-ярка с всяка изминала крачка, което означавало, че се приближават до вълшебния камък. Повървели още малко и стигнали до една пещера. Оттам светел вълшебният камък. Решили да си починат. Погледнали в пещерата и не видели нищо, освен че продължавал тунел навътре. Взели остри пръчки и влезли в тунела. Чул се странен шум и братята се уплашили. Изведнъж пред тях изскочило страшно същество. То било пазителят на камъка. Чудовището се засилило към найголемия и средния брат. Третият, най-малкият и найуплашен от чудовището брат, събрал смелост, тръгнал към него и го пронизал в сърцето с острата си пръчка. Братята продължили да вървят по-навътре в пещерата и най-накрая видели вълшебния камък и го взели.

Като се прибрали, момчетата си легнали и заспали. От тази нощ нататък всички в семейството се обичали и били щастливи.

31


Градината на въображението

НЕЗАБРАВИМОТО ЛЯТО Християн Илиев Беше дошла лятната ваканция и село Горен чифлик се напълни с деца. Някои деца бяха отишли с нетърпение, а други с очакване лятото да бъде скучно. Едно дете, което с нежелание беше отишло при баба и дядо, беше Георги. Смяташе, че без интернет и приятели ще му бъде скучно. Единствената му утеха беше кучето Джейк. Една сутрин Георги се събуди и с нетърпение изтича при единствения си приятел, но той не беше в своята колибка. Георги търси кучето цял ден, но без успех. Накрая седна на една пейка и се разплака. Тогава се появи момиче на име Милена. То също беше дошло на село при баба си и дядо си. Георги ѝ обясни, че си е загубил кучето и го е търсил из цялото село. Тогава Милена предложи да го потърсят в гората в края на селото. Когато стигнаха там, чуха кучешки лай и се забързаха натам. Кучето беше под едно високо дърво и лаеше по една рунтава катерица. Доволни, децата се прибраха в селото заедно с кучето Джейк. На следващия ден Георги и Милена разхождаха кучето заедно и така мина цялото лято в забавления и игри. Когато Георги си тръгна от Горен чифлик в края на лятото, той с нетърпение очакваше следващата ваканция.

32


Градината на въображението

ГОЛЯМОТО СЕМЕЙСТВО Александра Иванова Имало едно голямо и шумно семейство. Децата се казвали: Лори, Лени, Луна, Лин, Лола, Луан, Лиса, Луси, Линколм, Лили. Майка им и баща им им казали, че ще ги заведат на лунапарк. Когато отишли там, се возили на увеселителни влакчета. На едното се запознали с господин Лоз. Той ги возил през Космоса и най–накрая спрели пред един замък, той бил на крал Артур. Изневиделица се появили три дракона. Всички се уплашили освен Линколм. Той победил драконите и спасил сестрите си. Кралят ги поканил да разгледат замъка му. Вътре имало множество стаи. В кухнята на кралството сготвили много сладкиши и ги изяли. Влезли в друга голяма зала, където се снимал филм. Не искали да пречат и много тихо излезли. Крал Артур ги поканил на своето парти, защото имал рожден ден. Три дни яли, пили и се веселили.

ЗАЕДНО СМЕ ПО-ДОБРИ Борис Димитров Имало трима братя. Най-големият бил Любо, а по-малките били близнаци. Те се карали кой е поголям. Тогава баща им починал и се смирили, станали като едно цяло. Брат им взел къщата, а те останали със седем крави. Близнаците си мечтаели да станат летци. Записали се в избирането на летци и ги приели, тогава им се сбъднала една голяма мечта.

33


Градината на въображението

За техния рожден ден брат им Любо им подарил самолет. Те започнали да обикалят света с него. Тогава кацнали в един град, всички хора се криели по домовете си. Те попитали какво е станало, и хората им казали: – Има огромна ламя, която иска да ни изяде. Тогава храбрите близнаци си направили мечове от перките на самолета и отишли да се бият с ламята. След два часа битка с нея единият от братята забил меча си в сърцето й. Тя паднала на земята. Когато напълно умряла, се отворила врата, зад нея имало само скъпоценни камъни и златни предмети. Те раздали на хората от богатствата, оправили самолета си и се върнали при брат си. Дали и на него богатства. Върнали се в селото, в което били кацнали, и попътя си говорели, единият брат казал: –Ти си най-малкият брат, защото си по-храбър. Той се съгласи, че е най-малък, но това нямало никакво значение вече, защото заедно били по-силни.

34


Градината на въображението

ИСТОРИЯ ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО Ева Каменска Ще ви разкажа историята за Цъки и Хаяско. Цъки или както приятелите му го наричали "джуджето", било нисичко, луничаво хлапе с доста буен нрав. Любимото му забавление било да прави пакости. Не минавало и ден, в който някой съсед да не се оплаче на майка му. Съседът Том се оплакал, че му е унищожил градината. На съседа Марк залял котката с боя. А на другия пък му счупил прозорците. Най-добрият приятел на Цъки бил Хаяско. Той бил пълна негова противоположност. Добродушен, спокоен и наивен. Често се случвало да защитава приятеля си от децата в квартала, тъй като бил едър и силен. Никой не смеел да закача Цъки. Eдна съботна сутрин двамата приятели се разхождали из квартала и както обикновено Цъки мислел поредната щуротия. Не щеш ли покрай тях профучала новата кола на съседа им Ненко. Двамата скочили бързо на тротоара, но не успели да се предпазят от изплискалата ги локва. Тогава на Цъки му хрумнала гениална идея да отмъсти на съседа. Пакостливото хлапе изчакало майка му да излезе от тях и взело рибата, която тя щяла да готви за вечеря. Двете деца издебнали Ненко и когато той влязъл в къщата си, сложили рибата в багажника му. Дни наред той се чудел откъде идва тази лоша миризма. Една сутрин решил да погледне в багажника и да види дали идва оттам. Когато го отворил, видял рибата. Той бил сигурен кой е виновникът за това. На следващия ден причакал Цъки зад ъгъла, сграбчил го и с яростен поглед го попитал: 35


Градината на въображението

-Ти ли ми скрои този номер? Хлапето се изплашило и от страх натопило приятеля си Хаяско. Разгневеният съсед не му повярвал и заключил момчето в гаража си. За негов късмет Хаяско бил наблизо и чул разправията. Изчакал съседът да излезе, разбил катинара на гаража и спасил приятеля си. Тогава Цъки осъзнал какво богатство е приятелството и каква грешка е направил, като го е набедил. От този ден нататък Цъки станал найпримерното и послушно дете в квартала.

СМЕЛАТА ПРИНЦЕСА Жана Иванова Живели някога един цар и една царица. Скоро владетелят починал и жената останала вдовица. Тя имала три деца - двама синове и една дъщеря. Първородният син трябвало да наследи двореца и богатството. Второто дете било нежно и красиво 36


Градината на въображението

момиче. То щяло да наследи само кухнята на двореца, защото трябвало да върши къщната работа. Другият син щял да наследи земите, за да се развие земеделието в царството. Двамата братя се подигравали на сестра си, защото нямало да наследи богатството на родителите си. Царицата искала дъщеря й да наследи имането. Измислила начин, за да я подложи на изпитание. Тя заповядала на охраната си да я отведат в гъста и непроходима гора. Преди да тръгне, принцесата тайно взела меч и го скрила в роклята си. Охраната я завела и оставила девойката в гората сама. Тя била умна и смела и не се отчаяла. Момичето знаело, че наблизо има село. Свечерявало се, а тя не искала да върви в мрака. Запалила си огън, за да я топли и пази от диви животни. На сутринта тръгнала към селото, защото знаела, че е близо до двореца. По пътя имало една пропаст, а над нея мост. Под моста живеел един зъл и страховит змей. Щом наближила моста, змеят се появил и й забранил да минава по неговия мост. Тя му казала, че трябва да мине от другата страна, но напразно. Змеят я бутнал с всички сили, а тя решила да го убие, защото той убивал всеки, който реши да мине през моста. Така започнали ожесточена битка. Няколко часа се борили. Накрая змеят се изморил, а принцесата това и чакала. Убила го и преминала през моста. Скоро стигнала до селото. Попитала селяните накъде е дворецът. Хората я упътили и тя тръгнала към своя дом. 37


Градината на въображението

Когато се прибрала, разказала на майка си как е спала в гората и как е спасила селото от змея. Щом чула колко храбра е била, майката дала богатството на дъщеря си и оставила малко за синовете си.

ДРАКОНОВА ИСТОРИЯ Нина Пенева Имало едно време драконче на име Лора. То имало черна като нощта кожа и лилави очи. Лора живеела с любящата си майка в една пещера в центъра на гората. Майката на Лора се казвала Мала, тя имала снежнобяла кожа и лилави очи. Един безгрижен ден, докато дракончето си играело с две мишлета, а майка му го гледала, дошли бракониери. Те дочули от един селянин от далечно село, че в тази гора живее митично животно и решили да го намерят и заловят. Мала чула шум от стъпки, скрила малкото си и излязла. Бракониерите това и чакали – хвърлили мрежа с тежести върху Мала и я 38


Градината на въображението

натоварили на камиона. Лора излязла тъкмо за да види как товарят майка й. Съкрушеното драконче припаднало на място. През това време момиче от близкото село минавало оттам и видяло всичко. Това момиче се казвало Ния. Тя, без да се замисли, взела дракончето и го завила в елечето си, за да го внесе в селото. Ния живеела на края на селото в дървена къщичка с майка си и баща си, но момичето имало и къща на дърво, където тя прекарвала повечето си време. Ния занесла дракончето там, а щом то се свестило, тя му дала купичка с мляко, защото било бебе. За рядкосрещаните дракони се знаело, че те се привързват към майките си и към първия човек, който се погрижи за тях. И така Лора се привързала към Ния и те били неразделни, е поне до понеделник. Ния трябвало да ходи да помага в магазина за подаръци, който управлявала майка й, но Лора искала да дойде. Малкият дракон показвал недоволството си, като събарял неща в къщата. Лора съборила: една странна рисунка от стената, стъклен сервиз за кукли, една кукла, една чаша и една чиния. Накрая Ния се примирила и взела дракончето със себе си. То всъщност много помагало – подавало неща и вместо с гореща пръчка, момичето давало на Лора да заварява неща! Така всичко било прекрасно и безгрижно цели седем години. Ния успяла да опази дракона си в тайна седем години и да крие вълнението си, че вече язди дракон пет години. Така било до една съдбовна нощ. Ния научила от родителите си, че кралят имал дракон за данъци. Тоест, който не си плати данъка, къщата му била опожарявана. Вие сигурно вече се досещате, че това предстояло да се случи на семейството на Ния. Тя взела Лора и щом се смрачило, те поели към 39


Градината на въображението

кралския дворец. Драконът, който видели, не бил случаен. Това бил белия дракон от началото на нашата история – Мала. С един изстрел тя повалила пазачите си в безсъзнание, а Лора с един изстрел освободила майка си. През това време Ния запалила малък огън в стаята на злия крал, който всъщност тероризирал цялото кралство от изкачването си на трона. Не след дълго огънят станал пожар, който бил наказанието на краля. Скоро цялото кралство научило за подвига на Ния и Лора и почнали да ги възпяват като герои! Ния се прочула като повелителка на драконите, а Лора и Мала решили да останат да живеят при нея. Край!

40

5б ready  
5б ready  
Advertisement