KИИП
Инж. Каралеев, натрупахте почти едногодишен опит като председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), на която дълги години бяхте главен секретар? Как може да обобщите предизвикателствата, с които се сблъска КИИП през 2016 г.? Натрупването на опит в дадена дейност винаги е свързано с две условия – първото е желание за работа и себеотдаване при изпълнение на поетите ангажименти, което е свързано с гласуваното доверието от членовете на камарата, и второто условие е непрекъснатият стремеж към добавяне на нови знания и прилагането им, но винаги тази дейност е колективна. Не трябва да се забравя, че работата на проектанта не е показна, но е изключително отговорна както в материално, така също и в етично и морално отношение. На практика, говорейки за проектанта, трябва да отчитаме факта, че това е един цял колектив от разнородни, високо интелигентни и технически подготвени и образовани специалисти с голям опит и познания, завършили съответните университети. Всеки член от този колектив решава определена задача, при което се работи в синхрон с всички останали. КИИП и нейните ръководители винаги са се стремели да утвърждават този дух на единение и взаимно разбирателство между всички регионални колегии и четиринадесетте хиляди нейни членове. Активността на камарата през тази изминала година се насочи основно в две направления: - от една страна, това са усилията за по-нататъшното утвърждаване ролята на проектанта в обществото като граждански отговорната и творчески творящата фигура в строителния процес - от друга страна, той е един от основните участници при оценката и анализа на изготвените нормативни актове в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране. В последно време особено рязко се засили активността при изготвяне на различни нормативни актове, както и предлагането за въвеждане на промени в основни закони. Такива са предлаганите напоследък множество изменения в най-важния за строителния бранш Закон за устройство на територията (ЗУТ) – един от тези случаи беше опитът да се намали броят на категориите на строежите, като се обединят първите три категории само в една, което ще доведе до поставянето в една категория на атомна централа и голяма сграда. КИИП подробно обсъди тези предлагани промени и излезе с ясно становище, че решението е нецелесъобразно. Съществена подкрепа в този случай се получи и от съвместната ни работа с Университета по архитектура, строителство и геодезия. В резултат на това решението беше отхвърлено. За пръв път камарата на инженерите извърши мотивирано предложение за промяна в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, отнасящо се основно до магистърските дипломи, издавани от някои технически университети, при които има съществени различия с бакалавърската степен, която не е от областта на техническите науки. Получихме подкрепа за тези промени след обсъждания в комисията за работа с неправителствените организации към Народното събрание. Камарата участва активно и при изготвяне на други нормативни актове, някои от които са свързани
35
с Наредбата за образователните изисквания към завършващите висше образование бакалавър и магистър в регулираната професия на инженера в инвестиционното проектиране, Закона за електронните съобщения, промените в Закона за пътищата и много други. Напоследък в обществените медии представихме становищата си във връзка с образованието на кандидатите за проектантска правоспособност, енергийната система и други, дадохме и съвместни пресконференции по актуални за обществото въпроси. В края на 2016 г. на срещи на КИИП, КАБ, КСБ, САБ стана ясно, че са необходими промени в строителните законови и подзаконови нормативни документи. Какво е направено оттогава досега, какво предстои? Какво е мястото на високите сгради в тези законови изисквания? Съществен момент при осъществяване на строителния процес е спазването на нормативните актове, което би трябвало да гарантира качеството на изпълнените строително-монтажни дейности. Отчитайки натрупания опит при прилагане на законовите и подзаконовите нормативни изисквания, свързаните страни в този процес се сблъскват с проблеми, чието решаване изисква среща между всички участници и извършване на такива промени, целящи подобряване на инвестиционния климат у нас. Такава беше и целта на организираните срещи между представители на КИИП, КАБ, КСБ и САБ. Началото дава оптимизъм за бъдещото развитие на процеса през настоящата 2017 г. във връзка с подобрения в средата за обитаване, подходящи промени в нормативните актове, хармонизиране на инвестиционния процес с постиженията в европейските страни и популяризиране на добрите практики у нас и в чужбина. По отношение на високите сгради и тенденцията за тяхното проектиране и изграждане в столицата и големите градове трябва да отбележим, че развитието на новите технологии и техниката позволяват безпроблемно изпълнението на такива обекти. Съществено обаче в това отношение е до каква степен инфраструктурата ще позволи и осигури осъществяването на това високо строителство, или по-ясно казано – в каква степен ще се осигури водоснабдяването, канализацията, електроснабдяването, транспортните връзки и подходи, паркирането, пожарната безопасност и много други въпроси, свързани с процеса на строителство на такива обекти. Подготвени ли са добре българските проектанти? Прилагат ли се в България евродоковете при проектирането? Първите стъпки по отношение на еврокодовете у нас са направени преди повече от двадесет години, а работата на националните приложения се извършва от 2007 г. и приключва към началото на 2013 г., като към настоящия момент са преведени всички 59 части. Преди няколко години много рязко се отбеляза ръст и започна развитието на строителния сектор у нас, което доведе до повишаване на изискванията и бързо усвояване и практическото прилагане на европейските стандарти и норми в това отношение. Камарата на инженерите прояви изключителна активност и организира множество курсове, семинари и конференции, които допринесоха за ускорено обучение на проектантите и задълбочено осмисляне на реализираните технически решения в практиката.