16
ГРА ДЪТ
ОК ТОМВРИ / НОЕМВРИ 2016
Вие сте консултант за редица световни градове от различен мащаб – различни ли са стратегиите навсякъде? Независимо от климата, религията и културата по цял свят ние сме един и същ биологичен вид – homo sapiens, ходим по един и същ начин, имаме едни и същи сетива, целуваме се по един и същ начин. Така че става дума за създаване на един добър градски хабитат. В книгата си „Градове за хората“ изтъквам, че има много повече общи, отколкото различни неща между различните култури. Кои градски пространства можете да дадете за пример? В Сиена се намира Piazza del Campo на 700 години. И от всички 12 критерии за добро обществено пространство, които изброявам в книгата, този площад отговаря на 12 от тях. Ето защо е толкова известен и обичан и „работи“ повече от 700 години – защото е отлично направен. Друг град, който много харесвам, е Венеция – изградена за хората и никога не е била достроявана, за да стане удобна за автомобила, така че все още можеш да видиш хората, които се движат из града и се поздравяват. Там се водят много повече разговори, отколкото в който и да било друг град. За мен това е много човешко място, където хората са навсякъде и звукът от човешките гласове е навсякъде – за разлика от Чикаго, където шумът от автомобилите е навсякъде. Ние сме изграждали градове за хората до момента, в който автомобилите започнаха да превземат живота ни. Като изучаваме градовете от вчерашния ден, можем да получим вдъхновение за добри решения днес. Продължавате ли да бъдете оптимист за развитието на архитектурата и градското планиране? Все по-голям оптимист съм, защото съм свидетел на толкова много промени към по-добро дори само на основата на здравия разум. Как градските власти могат да ангажират обитателите на градовете в процеса на градското планиране? Преподавам архитектура вече 40 години и силно вярвам в образованието и информацията. Хората са изключително силно заинтересовани да направят града по-добро място за живеене – за себе си, за децата и за внуците си. Опитът ми показва, че ако покажеш на хората алтернативи, те ще разберат и ще се включат, но на първо място ще искат да бъдат добре информирани какви са опциите им. Често разказвам една история. Когато празнувахме 45-ата годишнина на нашия брак, с жена ми решихме да вземем велосипедите и да отидем на ресторант – и така през цял Копенхаген. И двамата бяхме на около 70 години по това време и внезапно осъзнахме колко подобър е станал нашият град за тези години. Това е найважното: всяка сутрин, когато се събуждаш, да чувстваш, че твоят град е малко по-хубав от предишния ден. Това е много приятно чувство, защото дава надежда за бъдещите поколения. Използвани са и въпроси от други медии
Град Бразилия – красив от птичи поглед, но дали е с човешки мащаб