72
ГРА ДЪТ
ДЕКЕМВРИ 2016 / ЯНУАРИ 2017
ТЮТЮНЕВИЯТ ГРАД – В ТЪРСЕНЕ НА НОВИ ГРАДСКИ ПОЛИТИКИ Богатият чуждестранен опит в разрешаването на урбанистични ситуации, подобни на Тютюневия град (ТГ), показва, че успешното възпиране на процеса на деградация и трансформирането му в процес на градско обновяване и развитие са възможни единствено чрез провеждане на подходящи градски политики, балансирано удовлетворяващи и обществения, и частния интерес. Често използвани са публично-частните партньорства между държавните и общинските организации, частните собственици и бизнеса. Установяването на ПЧП е съпътствано като правило от публично информиране и медииране, както и от участието на гражданите чрез НПО. Неотдавнашното разрушаване на един от тютюневите складове и опожаряването на други четири склада са само потвърждение на очевидното: в момента доминиращ в динамиката на Тютюневия град е частният интерес в отсъствие на обществено приет регламент. Практиката е доказала, че регулирането на подобни ситуации (т.е. зачитането на обществения интерес) не е възможно чрез прилагане единствено на административни методи, базирани на разпореждания („да се изгради отново“) и само на санкциониращи механизми („да бъдат глобени“). Живите вериги на гражданското общество могат да предотвратят текущите конкретни актове на разрушаване, но не и да възпрат процесите на деградация, резултат от осъзнатото пасивно поведение на собствениците (случаят със „Захарна фабрика“ в София). От друга страна, именно собствениците и частният бизнес могат да се превърнат в мощен градивен фактор, ако бъде формирана среда, стимулираща реализирането на икономически интерес. Известно е, че в общия случай възстановяването, консервацията и адаптацията на сгради и среда, културно наследство, е възможно или чрез благотворително инвестиране на излишъци (случаят на Тютюневия град не е такъв), или като част от цялостен проект, водещ до възвращаемост на инвестицията и генериране на печалба. Тоест става въпрос за подготвянето и осъществяването на успешна сделка между общината и бизнеса. Подобни модели са възможни чрез създаване на мотивираща и финансово поощряваща среда (изгодни градоустройствени параметри; намаляване на данъците; безлихвените дългосрочни заеми и дори дотации). Водещи в примерите на успешни трансформации на сходна на Тютюневия град среда са контролираното повишаване на плътността и интензивността на застрояване, както и определянето на режими на ползване, които позволяват създаване на интегрирана, богата и достъпна градска среда и инфраструктура, както и на сгради, генериращи успешен бизнес –
услуги, разнообразни форми на хранене, рекреация, хотелиерство, рентиерство и др. В условията на исторически формиралата се среда на вземане на решения у нас е малко вероятно процесът да стартира отдолу нагоре. Възможният градивен подход, изглежда, трябва да бъде иницииран отгоре надолу, при бързото идентифициране на всички заинтересовани играчи и въвличането им в диалог, насочен към коопериране и създаване на партньорства. Първостепенна задача ще бъде преодоляването на разрушеното доверие на гражданите на Пловдив, превърнало се в обществен израз на недоволство, резонирал и в международните медии. Ето защо очертаването на визия и стратегия за развитие предполага и приобщаването на местните жители, които нямат предприемачески интереси, но ще бъдат засегнати от каквото и да било развитие на територията. Само в условията на ясни правила и доверие може да се стигне до дирижирана регенерация на Тютюневия град, включително с конвертиране на собственост върху земята (площ за публични пространства срещу повишена РЗП в останалата част от собствеността). В този смисъл настоящото конкурсно участие не дава специфично решение, а симулира подход и възможен процес на регенерация. Представени са симулации на градоустройствен анализ, оценка на алтернативни схеми, последвана от избор на синтезиран вариант. Същият се разглежда като основа за последващите градоустройствено планиране, проектиране и дизайн. Предложени са и някои утвърдени в европейския опит техники, особено подходящи за случая: формулиране на насоки за проектиране – guidelines; 3D застроителен план; брандиране на територията с отчитане на емоционалните нагласи и субективни фактори. Формулираните 10 основни проектни идеи, обхващащи сградите на бившите тютюневи складове и терените на разрушените такива, трябва да се разглеждат като възможни бизнес идеи, а не като конкретни архитектурни намерения. Чрез авторски снимки са илюстрирани съвременни конверсии на изоставени индустриални и складови сгради от различни европейски страни (Португалия, Испания, Италия и Турция). Особено внимание е обърнато на повишаването на качеството на уличните пространства, създаването на локална пешеходна зона и на нови градски пространства, чрез които ареалът на Тютюневия град ще се приобщи органично към централната пешеходна зона на Пловдив.