48 ГРА ДЪТ АПРИЛ / МАЙ 2017
Паркингите и големите гаражи са съоръжения за статично движение – така ги определя Оскар Бютнер в едноименната си книга, излязла от печат през 1967 г. в Берлин, във времето на моторизацията на Европа. Във второто преработено издание през 1970 г. са прибавени и таблици за прогнозиране и планиране на площите за паркиране, там е добавена дори и идеята за електронна система за управление и контролиране на транспорта. В това интересно четиво и огромен научноизследователски труд авторът показва влиянието на моторните превозни средства върху развитието на градостроителството, планирането на зоните за паркиране и мерките за намаляване на нуждите от тях. Факт е, пише Бютнер, че едва ли някое техническо откритие е оформило в такъв решителен мащаб облика на съвременното общество, както
конструирането и осъществяването от Карл Бенц и Готлиб Даймлер на автомобила през 1885 г. Като сравнява площите, от които се нуждае един автобус и един автомобил, Оскар Бютнер достига до извода, че един автобус за 60 души се нуждае само от спирки. За същия брой пътници автомобилите (при 1.5 лица в автомобил) се нуждаят от 1400 кв.м площ за поточно движение и от около 1050 кв.м в площ за статично движение (паркиране). Само този пример ни показва колко е трудно да бъдат решени въпросите с баланса на видовете придвижване. Затова и правилната политика за паркиране ще позволи да се търси балансът между различните начини на придвижване, като не се отрича нито един от тях.
Текст МИЛЕНА ВАСИЛЕВА