Page 1

ПЕТКО

ПОПГАНЧЕВ

Летецът Петко Попганчев има биография, достойна за холивудски сценарий.

Картина, пресъздаваща най-точно уникалния полет на прочутия български въздушен ас и талантлив авиоинженер Петко Попганчев, е нарисувал великотърновският художник Емил Калоянов. Сюжетът на творбата илюстрира преминаването на пилота със самолет под Стамболовия мост в старата столица преди 77 години. Платното е поръчка от кореняк търновец, чието семейство е било в близки отношения с Попганчев и фамилията му. Досега сюжетът е бил рисуван 1


единствено от военния художник Мирчо Иванов (починал), който има два варианта на полета под Стамболовия мост.

Картината на Мирчо Иванов

Събитието, което още навремето впечатлило силно търновци, се е случило по обяд на 24 май 1932 г. Емил Калоянов възстановил в подробности фактите около полета. Той установил, че Петко Попганчев е излетял от Казанлък, след което заредил гориво на летището в Г. Оряховица. Самолетът е направил подход откъм хълма Трапезица, след което пикирал над днешната Старопрестолна гимназия с последвал завой на 180° срещу течението на р. Янтра. Пилотът стабилизирал машината на 20 м височина и насочвайки се към моста преминал точно по средата на свода. После прави кръг над града и гордо каца на хълм 2


„Картала”. Невероятното акробатично изпълнение е било посрещнато с бурни възгласи от търновци, станали свидетели на полета. Самият Петко Попганчев разказва години по-късно, че начинанието му било повлияно от тогавашната романтика сред авиаторите, но около месец във В. Търново той най-сериозно преценявал възможностите “за” и “против” рискования полет. Когато се споменава и пише за този полет, често има редица неточности и даже митове, казва художникът. Полетът е бил срещу, а не по течението на реката. Не е вярно, че Попганчев е прелетял под моста няколко пъти. Освен това никой не е успял да повтори този полет. Преди 8-9 години е имало запитване за подобен опит в Община В. Търново от полк. Свилен Иванов, но не е било дадено разрешение, пояснява Емил Калоянов.

Самолетът на к-н Попганчев

Не е вярно също, че изпълнението е било направено, за да впечатли бъдещата си съпруга, която по това време е била около 10-годишна. Тогавашните вестниците пишат, че полетът е бил “нестандартно обяснение в любов към местна красива девойка”. Нещо подобно се 3


случва едва през 1940 г., когато Попганчев каца в двора на гимназията в гр. Ловеч, където в последния клас учи бъдещата му жена. След като й поднася букет цветя, той успява отново да излети от двора на гимназията. Изпълнението на поръчката станало причина художникът да вникне в личността на прочутия летец. Творецът развълнувано разказва как Петко Попганчев се наредил сред лудите глави в родната авиация още като юнкер. От 1925 до 1927 г. той три пъти каца в двора на военното училище (днешната Военна академия в София), заради което началниците му се чудят дали да го накажат, или наградят за летателното му майсторство. Авторът на платното споделя, че именно Петко Попганчев като летец изпитател в Ловеч е станал причина първият български космонавт Георги Иванов да се насочи към авиацията, вместо да стане моряк, каквото било първоначалното му намерение. Като запален алпинист Емил Калоянов бил силно впечатлен от многото постижения на Попганчев и особено от полета му с КБ-2 на височина 7200 м без кислороден апарат.

Капрони България 2 Роденият на 21.08.1905 г. в Сухиндол, Петко Попганчев, е връстник и синоним на българската авиация. Авиаторът има няколко лични рекорда, над 1000 облетени самолета, десетки от които тества като летец4


изпитател. През 1933 г. става първият български летец, извършил сляпо летене. Поставил е 5 абсолютни републикански рекорда, сред които 33 минути полет по гръб, свредел с 9 витки, 135 последователно свързани лупинга и др. Последният си рекорд поставя през 1957 г., когато е на 52годишна възраст – изпълнява за 41 секунди бавно управляемо “тоно”, фигура от висшия пилотаж, при която самолетът се завърта, през крило, по надлъжната си ос, на 360°. Попганчев е абсолютен шампион по моторно летене и висш пилотаж, летял е безаварийно от 1925 до 1966 г. на 123 типа самолети. През 1968 г. пилотът е награден с диплом “Пол Тисандие”, най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване. Продължил да лети като инструктор до 65-годишна възраст, а на 80 години, когато го е блъснала кола, е бил изпънат като струна и без нито една пломба. Носител е на многобройни награди и ордени, включително от Третия Райх, царска България и НРБ. Умира в София, на 8 март 1983 г. В живота на авиатора има и уникални моменти. През 1934 г. Попганчев заминава за Берлин, за да следва авиоинженерство. Тук участва в учебен бой с най-добрия пилот на Третия Райх. В небето над Берлин нашият ас шашва немеца. Барографите и фотокартечниците отчитат 120 срещу 12 попадения за българина. За да скрият резила си, немците разменят резултатите. Фалшификацията е огласена на почерпката в Казиното. Като научава резултата, Петко се приближава до ариеца и му лепва силен шамар. Подобен е случаят, когато пребазирайки изтребител от Германия към България, Попганчев отклонява самолета над югославска територия и прави впечатляваща въздушна акробатика, точно над кралския дворец в Белград. Стига се до малък дипломатически скандал и пилотът е наказан. Лично възхитеният престолонаследник принц Павел обаче се застъпва наказанието да бъде отменено.

5


Големият Въздушен Ас и неговата „Кабрио-Шкода”

Веднъж Петко Попганчев карал край София колата си Skoda Popular 1100, когато бил спрян, за да пропусне колона от немски офицерски автомобили. Петко, който е завършил авиостроене в Берлин при Фон Месершмит, на безупречен немски език обяснил, че само когато отиде в Германия, ще могат да му казват кога да спира и откъде да минава. Естествено, веднага го задържа военна полиция и се налага лично цар Борис III да се намеси. След като го смъмря пред свидетели, царят кара всички да излязат от стаята, заобикаля бюрото си и му стиска ръката. За да си изясни всички детайли в картината, Емил Калоянов изчел значителна по обем литература, специализирани издания, консултирал се е с авиационни специалисти, историци. Художникът е издирил и запазени фотографии на българския двуплощник ДАР-1А, с който е бил извършен полетът под Стамболовия мост. Запознал се е подробно с техническите му данни, конструкция, особеностите и силуета му. Това ми беше необходимо, тъй като бях решил да пресъздам максимално точно автентичния му вид, включително надписите и точните обозначенията върху него, пояснява Емил Калоянов. Установил, че от 6


този модел през 1922 г. са били произведени само 12 самолета, 3-4 от които модифицирани. Издирил е и какво се е случило със самолета – на 10 март 1943 г., поради обилен снеговалеж, покривът на самолетния хангар да рухва и премазва машината. За щастие в момента има възстановен модел на ДАР-1А от аероклуба в Пловдив, допълва художникът. Той е категоричен, че българските самолети от онова време се отличават не само с летателните си качества, но и с естетичния си дизайн в сравнение с конструираните в чужбина. С цел пресъздаване точния вид на градския пейзаж и река Янтра художникът е издирил от местни колекционери стари фотоси и пощенски картички на В. Търново от онова време. Единствено не е открил данни за метеорологичната обстановка. Подчертава, че не би се справил без помощта на Васил Мутафов, Здравко Николов, Красимир Пенчовски, Росен Петков и е благодарен най-вече на Румен Рачков, Иван Николов и Тихомир Минчев. Подготовката е отнела повече от месец и още толкова, за да нарисува самата картина. Уточнявана е подробно композицията, всички елементи и детайли, намирането на убежните точки, перспективата и дори турболенцията на въздуха. Като че ли полагането на боите се оказа найлесното, с усмивка казва Емил Калоянов.

7


Сателитна снимка на Стамболовия мост и 170-те метра за издигане на самолета с десен боен завой

Няколко пъти ходих под Стамболовия мост, измервах разстоянията, опитвах се да си представя полета. И когато в един момент започнах да “чувам” мотора на прелитащия самолет, разбрах, че съм готов на нарисувам невероятното изпълнение на този изключителен въздушен акробат, споделя Емил Калоянов. Когато под моста си представял прелитащия самолет, дори изпитал страх – и най-малкото отклонение е можело да бъде фатално за машината и пилота. Колкото повече научавах за Петко Попганчев, толкова повече се изумявах от този невероятен българин, развълнувано разказва художникът. Признава, че е удивен от личността на Петко Попганчев, но не спестява и огорчението си от това, че днес почти никой не си спомня за него и делото му. Все пак от тогава са минали само 77 години, което в исторически аспект не е толкова много, разсъждава творецът. И цитира думите на Петко Попганчев, че всеки Летец си има своя “мост”.

Светослав СТЕФАНОВ, 2009 г.

8

PETKO POPGANCHEV