Issuu on Google+

БОРИС ИЛИЕВ КАРОВ Летец-пилот, випуск „ШЕЙНОВСКИ”, 1972-ра

В самото начало на моето повествование искам да Ви дам едно Особено ценно указание – Фамилното име „КАРОВ” се произнася, чете, като ударението е на О. И, така ...

1


БОРИС КАРОВ е роден през 1947 г., във ВЕЛИНГРАД, на Бъдни вечер, (24.12.). Средното си образование завършва в гр. Пловдив, в 4годишният Механотехникум, специалност „Експлоатация и Ремонт на автомобили”. По същото време, вече в „плен” на Авиацията, преминава успешно медицинските прегледи в АЕРОКЛУБ - Пловдив, който е до Вертолетният Полк тогава, и става „Парашутист”. След финалът на средното образование работи, в продължение на 1 година. През 1968 г. кандидатствува в Ковачницата на Криле, ВНВВУ „Георги Бенковски”, гр. Долна Митрополия, по специалността „Летец-пилот”. Приет е. Поради огромното му желание да лети, отличното му здравословно състояние, изкараните изпити, но, ..., ниският му ръст, той е принуден да се съобрази със Заключението на Авиолекарската комисия –

“ГОДЕН САМО ЗА ТРАНСПОРТНА АВИАЦИЯ”.

Курсантството му почти преминава на военното летище „Доброславци”, тогава и център на 16-ти Транспортен Авиационен полк – ТрАП (сега е на летище „Враждебна”, София, и е ... авиационна „Група”). И няма къде и как, по друг начин, да получи пълното обучение, особено практическото – летенето, на Транспортни военни самолети. Тогава, в края на 60-те и началото на 70-те години на 20 век, на мода са съветските Ил-14 и Ан-24. По-нататък, в снимкова поредица, ще Ви представя по-важните моменти от авиационният живот на майора от запаса БОРИС ИЛИЕВ КАРОВ.

2


На горната снимка е неговото класно, 1968 година, „Новобранци” в усилена тренировка по полагане на воинската Клетва. Тогава, в онези прекрасни курсантски времена в ДОЛНА, имаше воински традиции – 40 дни след приемането на „Новобранците” да се полага Военна клетва, в присъствието на родители, близки и познати на младите курсанти, с хубав обяд след клетвата, и отпуск.

3


На следващата снимка, в действителност си е красавец, както и сега, това е курсант-старши сержант Каров.., през 1971 г.

Младостта си е младост, както личи и от фотото, и след производството в първо офицерско звание през 1972 г., випуск „Шейновски” (един от найуспешните ни Випуски в нашата военна авиационна история – генерал Михов,

4


генерал Цветков-Кмета, Славейко Янакиев-Малката България, Георги Караджов-Каро, ..., не съм в състояние да изпиша всех, ВИПУСК без нито една жертва по време на изпълнение на летешката служба – до преминаване в резерва !!!), вече в изпълнение на бойни задачи. Снимката е някъде в периода 1975-1976 г., в кабината на Ил-14, старши-лейтенант Каров.

Отново в периода на 1975 г., машината е Ил-14, а пилотът до нея е старшилейтенант Каров.

5


1978 г. Даване на ОЦУ – „Особено Ценни Указания” (типично военен термин) преди изпълнението на Полетната програма на екипажите. В дъното на снимката се вижда маневреният и надежден Ил-14.

Вече сме в Киев, СССР, 1978 г., капитан Каров, виждате го в дъното, в ляво, назад. ВВС-арите, транспортирани от него, и около него, са отличниците на военното летище в Граф Игнатиево, наградени да посетят Киевското Военно Въздушно Училище. Най-отпред, вляво, се вижда и Командирът на Граф-а, майор ИЛИЯ СИНАПОВ.

6


Този път сме пред Ан-24, трудно маневрен и калпав самолет. Вдясно, капитан Каров, в средата – Командирът на ескадрилата Ненов, и в ляво – щурманът Стоев. За летището се досещате – Доброславци.

7


8


И накрая, неостаряващият и младолик капитан КАРОВ, 1980 година, още в плен на Военно-транспортната авиация.

БОРИС ИЛИЕВ КАРОВ отдава на Военната ни авиация, ТРАНСПОРТНАТА, 15 години от младостта си, от 1972-ра до 1987-ма. Служи единствено и само на Летище „Доброславци”. В запаса, в 1987 г.,

преминава със звание „Майор”. НАЛЬОТЪТ му е малко повече от 3000

часа във въздуха, от които около 1500 часа на Ил-14 и около 1500 часа на Ан-24. Представете си, Фенове на Авиацията, 3000 часа в тези вибрации, шумни двигатели, не дотам добри климатични условия в кабините на двата самолета, особено Лятото ... Аз си спомням, от моето курсантство (1971 г. - 1976 г.), когато ни пускаха след Изпитните сесии в Домашен отпуск, една група „Софиянци”, винаги, лято-зиме, бързахме за Горна Оряховица. Защо ? Ами защото, да не

9


губиме време от отпуската, на Гражданското летище „Горна Оряховица”, срещу Билет от 16 лв (билетът се купуваше от Барчето на хотел «Етър», и автобусът за летище «Горна» тръгваше от там в уречен час), се връщахме в София с Ан-24. Ако знаете какви вибрации имаше, какви „въздушни” ями се преодоляваха, ... Та, за това ми беше думата – ВИБРАЦИИТЕ по време на полет с тези пропелерни машини. За Каров – „тресене” малко повече от 3000 часа ... За разлика от сегашните, компютъризирани и доведени до технологично съвършенство „СПАРТАН”-и. Имах възможността да го посетя и видя във ВЕЛИНГРАД, през това лято, август, 2013 г. За мен преживяното беше вълнуващо и неописуемо. По принцип, преди да се срещна с Летец, питам този-онзи за него – да не съм голо-вода, като го видя. Така беше и за Каров. НЕ ПОВЯРВАХ НА ОЧИТЕ СИ - Младолик, по военному стегнат и опрятен, усмихнат, със живи очи, без нито 1 бръчка по лицето ... Не си спомня до този момент да е употребявал Очила, Аспирин или Цигари. ЖЕЛЕЗЕН (знаете как е „СТОМАНА” на РУСКИ ЕЗИК ...). Разговаряхме на дълго и на широко по различни житейски теми (от асмата на двора си прави чудесен, охладен елексир от червената «алжирка» ...), но най-познатата беше Тя, за АВИАЦИЯТА. БОРКАТА КАРОВ, както го наричат приятелите и колегите му, не имал критични ситуации във въздуха, никога, за тези 15 години. Е, пукал е гуми на основен колесник, по време на кацане, но, ..., това се допуска - от износване, от по-едър грунт на ПИК, не е опасно и критично. Броят на Кацанията са му били винаги равни на Броят на Излитанията. Потрошени самолети, както той казва, няма. МАРШРУТИ ??? Ами КАРОВ е кацал на почти всички летища от страните-членки на Варшавския договор – главно в Москва, Берлин, Прага, Варшава, Буда Пеща, Букурещ ... Редовно е кацал и излитал от Астрахан, с екипажи за Бойни стрелби, ..., други летища, из цялата България. В пътническият отсек са били негови гости височайши особи - военни, 10


цивилни, наши и чуждестранни. Често е изпълнявал и задачи за нуждите на ГЩ на БНА. Естественото е, че редовно е покривал изискванията за „Летец Първи клас” за Ил-14 и за Ан-24, за да може да изпълнява поставените Полетни задачи. Понякога редовно, по График, по-често извънредно, за подълго време, ..., това бяха Плюсовете на Военната ни служба – ТРУДНА, НО ЗА СМЕТКА НА ТОВА - ПРОДЪЛЖИТЕЛНА. Характеристиките на ТРАНСПОРТНИТЕ самолети, на които е бил малко повече над 3000 часа във въздуха, са негови. Аз му вярвам, защото Той ги е познавал – повече и от Себе си, той не ги е изоставил, а и машините са се доверявали на него. Обичал ги е и им е вярвал – независимо от техните технически плюсове и минуси. Например: Ил-14 (в България са били общо, в Гражданската, и ВВс – 31 броя), с 2 бутални двигатели АШ 82Т,

11


маневрен, реагира на ръчките за газ, надежден от всякъде. Екипаж от 5 човека – 2 Пилоти, Щурман, Радист, Борден техник.

В кабината на Ил 14

12


Ан-24, с 2 турбовитлови двигатели, трудно-маневрен, но икономичен, общо взето - калпав самолет. Екипаж от 6 човека – 2 Пилоти, Щурман, Радист, Борден техник, Борден механик.

13


В България – ВВС, Първа доставка (във ВВС) 1969 г.: Ан-24 - общо 4 броя. - авария с Ан-24РВ, борд 045 14


- Ан-24Т, борд 035 - върнат на руснаците - Ан-24РВ, бордове 030 и 040 - летят за ВВС, после за гражданската авиация И накрая. Както в началото на Рубриката „ЛЕТЦИ” съм Ви споменал, че всеки от Тях си е „Бан-башка”, особняци, ..., та, и БОРКАТА КАРОВ. За Вас – Лъжа, за Мен – Истина: притежава, закупен през 1990 г., изкаран от ДСО „Мототехника”, след чакане с вноска от 1500 лв на 14 години, „чистак-бърсак” нов „ТРАБАНТ” 601, бял. Сега ТРАБИ-то е на 23 години, «младеж», на 14 090 км, боеготов – и зиме, и лете, съхраняван в гаражни условия. Видях го и го докоснах. И още нещо ... През 1984 г. е превозвал екипажи, за стрелби в Астрахан. В свободното си време е „копнал” от пустинята ... КАКТУС. В момента, след рязането, е висок 280 см, в саксия, на балкона ..., след отрязването от 1 метър и засаждане на „отрязъка” в двора. И ДВАТА Кактуса видях и ги докоснах. Вервайте ми !!! Това са те, Пилотите на България – всеки с пролетяните си часове, всеки с хобито си, всеки с Мира си ...

НЕПОВТОРИМИ, НО ... ЛЕТЦИ !!! Това е той -

БОРИС ИЛИЕВ КАРОВ – „ТрАП-аджията” !!!

15


БЛАГОДАРЯ ТИ, ПРИЯТЕЛЮ !!!

16


Carov