Issuu on Google+

ПОСВЕЩАВА се на 100-годишнината на БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОВЪЗДУШНИ СИЛИ

БЕЗ АВИАЦИЯ - НЯМА НАЦИЯ ... Л Е Т Ц И – П И Л О Т И от В Е Л И Н Г Р А Д БОЙКО ДИМИТРОВ СОДЕВ, роден 1949 г.   ИВАН ИЛИЕВ ЖДРАКОВ, роден 1924 г.  ИЛИЯ ГЕОРГИЕВ СИНАПОВ, ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ, роден 1940 г.   ЛАЗАР ИЛИЕВ БЕЛУХОВ, ГЕНЕРАЛ-МАЙОР, роден 1922 г.  


СТЕФАН ХРИСТОВ ПЕТРОВ, БРИГАДЕН ГЕНЕРАЛ, роден 1957 г.   ГЕОРГИ МИРЧЕВ КАРАДЖОВ, випуск 1972 г.   ГЕОРГИ ВАСИЛЕВ БЕЛЕВ, випуск 1998 г.   ВЛАДКО НИКОЛОВ КРЪСТЕВ, випуск 1975 г.   БОРИС ИЛИЕВ КАРОВ, випуск 1972 г.   СПАС ИВАНОВ СОДЕВ, випуск 1948 г.   НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ БЕЛЕВ, випуск 1971 г.   ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ ДЕЛИЕВ, випуск 1953 г. ХРИСТО АЛЕКСАНДРОВ КАНДЕВ, випуск 1994 г.

 

ИВО ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ, випуск 1989 г. БОРИС ГЕОРГИЕВ МАСЛАРОВ, випуск 2009 г.

ГЕНЕРАЛ–МАЙОР ЛАЗАР ИЛИЕВ БЕЛУХОВ РУМЯНА БЕЛУХОВА, дъщеря на Пилота: „Възпитавана съм с мотото: „Без Авиация – няма Нация !“ Баща ми – генерал Лазар Белухов, е един от създателите на военната и гражданска авиация у нас. Казваше, че човек е създаден, за да създава ! Не можа да преживее съсипването от „великите демократи“ на всичко създадено … Възхищавам се на генерал Румен Радев за железния му дух и възможността да лети на МИГ-29, който гледах на авиошоуто край Крумово …На авиобаза Граф Игнатиево съм живяла два пъти и по другите авиобази. Имам четири деца и съжалявам, че никой от тях не се


насочи към летенето … За мене - беше забранено за жени ! Желая успех на всички, широко скроени истински мъже, в авиацията !”

Генерал–майор Лазар Илиев Белухов

Генерал - майор Лазар Илиев Белухов роден на 27.12.1922 г. в Чепино Велинград. Командир на изтрелбителен авиополк, заместник-командир на дивизия, началник на ВНВВУ „Г. Бенковски”, Зам. Командващ ПВО и ВВС по тила, Генерален директор на Авиокомпания „Балкан” от 1959 до 1966 г. Летял е на Ан-24, Ил-14, Ил-18. Генерален представител на БГА „Балкан” в Москва, Будапеща и Брюксел.

ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ИЛИЯ ГЕОРГИЕВ СИНАПОВ


Генерал–лейтенант Илия Георгиев Синапов

Генерал-лейтенант от резерва Илия Георгиев СИНАПОВ е роден във Велинград на 01.08.1940 г. Възпитаник е на ОУ „Христо Ботев”. Завършва ВНВВУ “Г. Бенковски” в гр. Долна Митрополия, през септември 1964 г. Назначен е за „младши пилот” в 19 ИАП – Граф Игнатиево. Тук служи до 1980 г. на длъжностите „Командир на авиозвено”, на авиоескадрила и на авиополк. От 1971 до 1974 г. се обучава в Авиационната академия “Ю. Гагарин”, в гр. Монино, Московска област. През 1980 г. е приет в генерал-щабната академия “Кл. Ворошилов”, в Москва. Бил е заместник-командир на корпус и командир на дивизия-ПВО. През септември 1987 г. му е присвоено звание “генерал-майор” и е назначен за Началник на Военновъздушното ни училище. На 16 май 1990 г. става Командващ войските на ПВО и ВВС на Република България, със звание “генерал-лейтенант”. От август 1993 г. преминава в запаса.


Генерал МИХО МИХОВ за ген. л-т Илия Синапов: „Той е от първия випуск летци на България, завършили училището с висше образование. От неговия випуск е и първият ни космонавт ген. л-т Георги Иванов. Бил е Главен инспектор в МО за ВВС и Началник управление „Ревизионно” в МО.”

БРИГАДЕН ГЕНЕРАЛ СТЕФАН ХРИСТОВ ПЕТРОВ

Бригаден генерал

СТЕФАН ХРИСТОВ ПЕТРОВ е роден

през 1957 г. във Велинград. Средното си образование завършва в Михайловград, сега Монтана и постъпва във ВНВВУ „Г. Бенковски”, гр. Долна

Митрополия.

Випуск

„летец-пилот”

1980

г.

Преминал е обучение в курсове у нас – ВА, в Турция, САЩ, Франция, Канада.

Заемал

е

различни

командни

длъжности

във

ВВС.

Командир е на 24-а авиационна база – Крумово от 2003 до 2010 г., когато формированието получава хеликоптерите „Кугър”. Като пилот


има повече от 3100 летателни часа на различни видове самолети и хеликоптери. Женен, има двама синове. Към днешна дата бригаден генерал Стефан Петров е Заместникначалник на Щаба на Военновъздушното командване на НАТО в Измир, Турция. На тази длъжност е от август 2010 г.

30.11.2012. Трима български военнослужещи от щаба на НАТО в Измир бяха наградени със заповед на командващия на Съюзното командване по операциите на НАТО адмирал Джеймс Ставридис за професионалното изпълнение на задачите. С медали на НАТО бяха отличени бригаден генерал Стефан Петров, изпълняващ длъжността началник на щаба на Военновъздушния компонент на НАТО в Измир, капитан Кузман Шишков и старшина Стефан Денев от щаба на Военновъздушния компонент на НАТО в Измир.

ПРАВИТЕЛСТВОТО предлага на Президента да издаде Указ, с който да назначи Бригаден генерал Стефан Христов Петров на длъжността „Директор” на дирекция „Операции и подготовка“ в Министерство на отбраната, считано от 27 май 2013 г. Бригаден генерал Стефан Петров се предлага за назначаване на длъжност на основание чл. 146, т. 1 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, считано от 27 май 2013 г.


Из интервю, 04.01.2010 г. „Господин бригаден генерал, ако се върнем години назад, може ли да определите по кое време решихте, че ще изберете професията на военния летец ? Това ми беше детска мечта. Моят баща служеше във ВВС и покрай него аз бях близко до авиацията. Той служеше в Габровница, където имаше Военно летище и Аероклуб. През цялото време над градчето летяха самолети – военни или на Аероклуба, и техният шум се чуваше постоянно. Взех решение, че ще кандидатствам за летец може би още на 10-12-годишна възраст. Детската ми мечта я следвах неотклонно и още в 9-и клас постъпих в Аероклуба, отначало като парашутист, а в последствие като моторен летец. За две години имах 50 часа нальот, който беше изисквания минимум, за да се води, че съм завършил Аероклуба. Във военното училище в Долна Митрополия започнах подготовката си на самолети L-29, МиГ-15, МиГ-17 и т.н.


Кога преминахте да летите на вертолет ? Аз преминах на вертолета като офицер, след като имах усложнение от прекаран грип и не му обърнах внимание. Това доведе до необходимостта да се приуча или на вертолет, или на транспортен самолет и аз избрах вертолета. И започнах направо на Ми-24, на който летях много години и продължавам да летя. Пак казвам,това е един прекрасен вертолет не само за ВВС, но и за нашата армия. На него много разчитат формированията на Сухопътни войски, той е единственото средство към момента, който може ефективно да ги прикрива от въздуха и да им оказва непосредствена огнева поддръжка.” Военна кариера: 1980 - 1983 г. Младши пилот 1983 - 1985 г. Старши пилот 1985 - 1988 г. Заместник- командир на авиационно звено 1988 - 1990 г. Командир на звено 1992 - 1994 г. Командир на ескадрила 1994 - 1995 г. Заместник-командир по летателната подготовка


1995 - 2001 г. Началник щаб на 24–та авиобаза 2003 - 2010 г. командир на 24–та авиобаза 2010 - 2013 г. Военновъздушно командване на НАТО в Измир, Р. Турция: - 2012 г. Заместник-началник на щаб на Военновъздушно командване на НАТО в Измир, Р. Турция; -началник на щаб на Международното военновъздушно командване в операцията „Обединен защитник“ в Либия; - 2013 г. И.д. началник на Щаба на Военновъздушно командване на НАТО в Измир, Р. Турция от юни 2013 г. : Директор на дирекция „Операции и подготовка“ в Щаб на отбраната, Министерство на отбраната на Република България. Летателна информация: Пилотирал: Тренер-526, Злин–42 MU , L-29, УМиГ–15, МиГ–17, Ми – 24, Ми–8, Ми–17, Бел–206, АS–532, Кугър. Опознавателни полети на UN 60 Блек хоук, В-3, Бел – 407. Нальот:

над 3100 ч.

Образование: -математическата гимназия в град Монтана; Митрополия,специалност „летец-пилот“; „Управление на оперативно-тактическите формирования от Военновъздушните сили“; щабен курс.

-


Произвеждане в звания: 1980 г. Лейтенант 1983 г. Старши лейтенант 1987 г. Капитан 1992 г. Майор 1996 г. Подполковник 2000 г. Полковник 2005 г. Бригаден генерал Допълнителна квалификация: • Обучение за операции по търсене и спасяване, Отава, Канада, 1997 г. ; • Курс за мироопазващи операции, Академия на турските въоръжени сили, 1999 г.; • Курс за командир на Обединено въздушно командване (JFAC) в Центъра за въздушни операции – C.A.S.P.O.A, гр. Таверни, Франция, 2005 г.; • Пилотски курс за Бел 206, Форт Уърт, Тексас, САЩ ; • Пилотски курс за АS – 532 – „Кугър“, Франция, 2005 г.; • Курс по английски език, Торонто, Канада; • Курс в Академията за следдипломна квалификация на ВМС на САЩ в Монтерей, Калифорния (Decision making course); • Курс по операции по бойно търсене и спасяване, Лехфелд, Германия. Ордени и награди: Медал от генералния секретар на НАТО за участие в операцията на НАТО „Обединен защитник“ в Либия Грамота от командира на Военновъздушното командване на НАТО в Измир, Р. Турция; Награден знак „За вярна служба под знамената“ - ІІ ст.; Почетно отличие за доблест и заслуги на министъра на вътрешните работи – ІІ и ІІІ ст.; Предметни награди и грамоти от министъра на отбраната, началника на Генералния щаб, началника на отбрана и командващия ВВС.


Владее: Владее английски и руски език. Семейно положение: Семеен, с двама сина.


ГЕОРГИ МИРЧЕВ КАРАДЖОВ ГЕОРГИ МИРЧЕВ КАРАДЖОВ – КАРО, е роден на 25.02.1949 г. във Велинград. Летец-пилот, випуск „Шейновски”, 1972 г. на ВНВВУ „Г. Бенковски”, гр. Долна Митрополия. Служи като „Летец-изтребител” на летище Толбухин, където лети на МиГ-15, МиГ-15 БИС и МиГ-17, в продължение на 17 години. След това, през 1989 г. е пренасочен към 16 Военно-Транспортен Авиационен Полк, първо в летище Доброславци, а след това на летище Враждебна. Продължава полетите си на витлови

1968-ма ..., В НАЧАЛОТО НА НАУКАТА ЗА ЛЕТЕНЕТО ...

12


И ..., ЗАД ЩУРВАЛА – 2001 г.

самолети Ан-26, Ан-30 и L-410 до 2001 г., когато, като Полковник преминава в резерва. Като равносметка за службата си в авиацията ГЕОРГИ КАРАДЖОВ е извършил около 5000 полета и е „навъртял” над 2500 часа (повечето на реактивни самолетиизтребители) във въздуха.

Началото – ВНВВУ „Георги Бенковски”, гр. Долна Митрополия

13


КАРО и Командирът на ТрАП-а ...

С

Оказал изключително голямо съдействие за актуализацията на статията в Сайта на Градвелин. ГЕНЕРАЛ МИХО МИХОВ за ГЕОРГИ КАРАДЖОВ и СТЕФАН ПЕТРОВ: „Между Георги Караджов и Стефан Петров намирам, че има много близки нравствени и характерови особености. Достъпни, добронамерени и родствено-природно всеотдайни. Скромността им се съизмерва дори с притеснителност. Те могат да бъдат и са истински приятели, за това имат и много такива.”

14


Закалка на Крилете в Долна Митрополия

15


Летци от Велинград с техните Учителки, от дясно на ляво – ГЕОРГИ КАРАДЖОВ-КАРО и НИКОЛАЙ БЕЛЕВ

16


17


18


19


ИВАН ИЛИЕВ ЖДРАКОВ ИВАН ИЛИЕВ ЖДРАКОВ е роден на 16.01.1924 г. във Велинград. През 1948 г. завършва ВВУ. От 1948 до 1979 г. лети за БГА „Балкан”, на 12 типа самолети. До 1984 г. е Генерален представител на БГА „Балкан” в Москва. Летял е като 2-ри пилот, Командир на самолет, Инструктор, Командир на звено, Командир на отряд, Главен пилот. Заслужил летец на НРБ. В началото на 70-те години, под ръководството на БГА „Балкан” с Генерален директор Щерю Щерев, Главен пилот Иван Ждраков и Главен щурман Йордан Колев, се разработва Програма за обучение на граждански пилоти по стандартите на ICAO, уникална сред останалите превозвачи от социалистическият лагер. Благодарение на тази Програма, в края на 70-те години, в компанията навлизат висококвалифицирани кадри, които с натрупването на професионален опит поемат управлението. Това допринася за радикално подобряване на безопасността на полетите. 20


25.09.1933 г. – откриване на новото училище с патрон „Христо Ботев”

„Чепинското население не останало настрана от Възраждането и национално-освободителните борби на българския народ. През 1818 г. каменчани изградили новата църква "Св. Троица". Тя се превърнала в средище, където се укрепвало българското самосъзнание и се разпространявали знания и просвета. Църквата взела активно участие в създаването на първото килийно училище, което се открива през 1846 г. Първият учител бил Илия Ждраков.” Семейна традиция: баща - Иван Илиев Ждраков (ВВС и БГА) син - Пламен Иванов Ждраков (БГА)

БОЙКО ДИМИТРОВ СОДЕВ БОЙКО ДИМИТРОВ СОДЕВ е роден във Велинград, на 04.08.1949 г. Възпитаник е на ОУ „Христо Ботев”.

21


Завършва ВНВВУ „Г. Бенковски”, Долна Митрополия, като „Летецпилот”, през 1971 г. Боен пилот е във ВВС до 1983 г. – на летищата „Доброславци” и „Габровница”. Летял е на УМиГ-15, МиГ-17, L-29 Делфин, МиГ-19, МиГ-21 и МиГ-23.

Бойко Содев пред МиГ-23МЛД След това постъпва в Правителственият Авиоотряд 28, като „Инструктор”. Лети на Як-40, Falcon-50, Ту-134 и Ту-154. След това е

22


„Началник летателна инспекция” в А/О 28. Летял е на 10 типа самолети. Има пролетени над 9000 часа във въздуха.

Като летец в Правителствения А/О 28

БОЙКО СОДЕВ в спомените на своя колега от Правителственият А/О 28, летец-пилот СЛАВЕЙКО ЯНАКИЕВ, полковник от Резерва: „Мои колеги - БОЙКО ДИМИТРОВ СОДЕВ (випуск 1971 г.) и ВАЛЬО

ВЕСЕЛИНОВ

ВАСИЛЕВ

(випуск

1972

г.),

с

Ту-134,

изпълняват полет на БГА, по маршрут: София-Виена-АмстердамВиена-София. До Амстердам всичко е нормално. На връщане, преди кацане на Виена, обаче, ги задържат в зона за изчакване, над Ваграм - VOR. И, както си изпълняват те полета, на височина 800 м нещо, непреодолимо, ги издига на 1600 м. Не кацат във Виена, а се завръщат в София. Имал съм и аз случай - върви му на Бойко, заедно бяхме при полет за Тбилиси, с Ту-134. Празни сме - само екипажа е в 23


самолета. На връщане щяхме да изпълним полет с пътници до Варна. Прелетяхме Черно море нормално, до Сочи. Кротнали сме си ние самолета с включен автопилот. И изведнъж засвяткаха червени лампи за пределна скорост, самолета хукна неудържимо нагоре, отнехме ние ръчките за газ, но той си знае своето. След като набрахме, без да желаем, още около 600 м височина, самолета се успокои. Претоварването стигна 2 единици. Точно на границата. Да, ама преди това бяхме на 10 000 м.” ГЕОРГИ ВАСИЛЕВ БЕЛЕВ ГЕОРГИ ВАСИЛЕВ БЕЛЕВ е роден във Велинград, на 13.10.1974 г. . Началното си образование завършва в ОУ „Христо Ботев”, Велинград. Средното си образование завършва в МеханоЕлектротехникума, в гр. Пазарджик. Кандидатства и е приет за курсант във ВВВУ „Г. Бенковски”, гр. Долна Митрополия, където се дипломира като „Летец-пилот” през 1998 г. Летял е на Як-18, L-29 „Делфин”, L39ZA „Албатрос”, MиГ-21. Започва службата си като „Летецпилот” в АБ Граф Игнатиево. Женен, с 2 деца – дъщеря и син.

L-39 ZA „Албатрос”, Долна Митрополия, 2010 г.

24


„09.06.2011 г. ЛЕТЦИ-ИЗТРЕБИТЕЛИ ОТ ВВС ПОВИШАВАТ КЛАСНАТА СИ СПЕЦИАЛНОСТ Комисия от Щаба на ВВС и Авиобаза Граф Игнатиево изпълни контролните проверки по най-сложния вид подготовка на трима пилоти от авиобазата – майор ГЕОРГИ ВАСИЛЕВ БЕЛЕВ, капитан Атанас Георгиев Сираков и капитан Валентин Димитров Терзиев. Контролните полети се проведоха на 08.06.2011 г., с учебно-боен самолет МиГ-21, нощем, в сложни метеорологични условия. Това е заключителния етап от подготовката им за присвояване на степен за класна специалност “Военен пилот – Първи клас” на самолет МиГ-21.

Ден преди това пилотите положиха успешно теоретичния изпит в Щаба на ВВС, пред изпитна комисия, с председател полковник Анатолий Кръстев – помощник на началника на ВВС по подготовката. Нагръдните знаци на тримата пилоти ще бъдат връчени от началника на ВВС пред целия личен състав на Авиобазата.” (от архива на Сайта на Българските ВВС)

25


СПАС ИВАНОВ СОДЕВ „СПАС ИВАНОВ СОДЕВ е роден през 1925 г. в с. Каменица, днес квартал на Велинград. Произхожда от бедняшко работническо семейство. След гимназията, завършва НВВУ през 1948 г. Командир на

25-и

изтребително-бомбардировъчен

авиополк

(ибап)

Чешнегирово, като майор, от 14.11.1952 г. до 13.03.1953 г. Изпратен е с първата група летци и техници за усвояване на реактивният самолет Як-23 в СССР. След успешното изпълнение на задачата е назначен за „Старши пилот” в 25-ти Авиополк в гр. Толбухин, днес Добрич, и не след дълго на тази му длъжност е назначен за „Командир” на Авиополка с чин майор.”

„През 1953 година в Полка пристигат голяма група летци от випуск 53-ти – випускът на Касабов, Кушев, Черийски, Станчев, Братанов и др. Дълъг е и летателният ден за инструкторите Апостолов, СОДЕВ, Цветанов, Върбанов, Рашков, Иринкин

и

Плачков.” (pan.bg) „На 13.03.1953 г., при създадена тревожна обстановка от нарушител на въздушното простронство на България, той изважда от кабината на дежурният изтребител, Як-23, по-слабо подготвен летец и излита срещу нарушителя. Майор Содев намира смъртта си из добруджанските полета, след невъзможност, поради нощните сложни метеорологически условия, да се прибере на летището си. Загива край с. Стефан Караджа, Тутраканско.” (из „XX век – Българска авиация. Кой кой е ?” на Цветан Цаков ) 26


В МУЗЕЯ на АВИАЦИЯТА, на летище Крумово, е изложен бюстпаметник на ПОДПОЛКОВНИК СПАС СОДЕВ, с което се увековечава неговия подвиг - за вечни времена !!!

27


Музей на Авиацията в Крумово – ПОЧИТ КЪМ ЖИВОТА И ДЕЛОТО НА ЛЕТЕЦА СПАС СОДЕВ ...

ВЛАДКО НИКОЛОВ КРЪСТЕВ

ЕДНА МЛАДОСТ, ЕДИН ЖИВОТ – ОТДАДЕН НА АВИАЦИЯТА ... 28


ВЛАДКО НИКОЛОВ КРЪСТЕВ, роден през 1952 г. във Велинград, завършва ВНВВУ „Георги Бенковски”, гр. Долна Митрополия, през 1975 г., като „Летец-пилот”. Дълги години обучава курсанти-летци като „Инструктор-летец” във ВНВВУ.

След това преминава на

служба във Вертолетния полк в гр. Стара Загора, като Оператор на боен вертолет Ми-24. Починал през 1996 г. Склоних глава пред гроба му във Велинград. Бяхме двамата, с КАРО ...

МИР НА ПРАХА ТИ, ЛЕТЕЦО ...

29


Випуск «Летци-пилоти», 1975 година

30


31


БОРИС ИЛИЕВ КАРОВ БОРИС КАРОВ е роден през 1947 г., във ВЕЛИНГРАД, на Бъдни вечер, (24.12.). Средното си образование завършва в гр. Пловдив,

в

4-годишният

Механотехникум,

специалност

„Експлоатация и Ремонт на автомобили”. По същото време, вече в „плен” на Авиацията, преминава успешно медицинските прегледи в АЕРОКЛУБ - Пловдив, който е до Вертолетният Полк тогава, и става „Парашутист”. След финалът на средното образование работи, в продължение на 1 година. През 1968 г. кандидатствува в Ковачницата на Криле, ВНВВУ

„Георги

Бенковски”,

гр.

Долна

Митрополия,

по

специалността „Летец-пилот”. Приет е. Поради огромното му желание да лети, отличното му здравословно състояние, изкараните 32


изпити, но, ..., ниският му ръст, той е принуден да се съобрази със Заключението на Авиолекарската комисия –

“ГОДЕН САМО ЗА ТРАНСПОРТНА АВИАЦИЯ”.

Капитан

Курсант 33


В кабината на Ил 14

34


Пред ветерана – надеждният „кон” Ил 14

Киев – висшето военно Авиоучилище, гости от Графа, все Отличници по БПП ... Борката Каров ги е транспортирал.

35


Този път сме пред Ан-24, трудно маневрен и калпав самолет, според Борката Каров. Вдясно, капитан Каров, в средата – Командирът на ескадрилата м-р Ненов, и в ляво – щурманът к-н Стоев. За летището се досещате – Доброславци. БОРИС ИЛИЕВ КАРОВ отдава на Военната ни авиация, ТРАНСПОРТНАТА, 15 години от младостта си, от 1972-ра до 1987-ма. Служи единствено и само на Летище „Доброславци”. В запаса, в 1987 г., преминава със звание „Майор”. НАЛЬОТЪТ му е малко повече от 3000 часа във въздуха, от които около 1500 часа на Ил-14 и около 1500 часа на Ан-24. Представете си, Фенове на Авиацията, 3000 часа в тези вибрации, шумни двигатели, не дотам добри климатични условия в кабините на двата самолета, особено Лятото ... БОРКАТА КАРОВ, както го наричат приятелите и колегите му, не имал критични ситуации във въздуха, никога, за тези 15 години. Е, пукал е гуми на основен колесник, по време на кацане, но, ..., това се допуска - от износване, от по-едър грунт на ПИК, не е опасно и

36


критично. Броят на Кацанията са му били винаги равни на Броят на Излитанията. Потрошени самолети, както той казва, няма.

МАРШРУТИ ??? Ами КАРОВ е кацал на почти всички летища от страните-членки на Варшавския договор – главно в Москва, Берлин, Прага, Варшава, Буда Пеща, Букурещ ... Редовно е кацал и излитал от Астрахан, с екипажи за Бойни стрелби, ..., други летища, из цялата България. В пътническият отсек са били негови гости височайши особи - военни, цивилни, наши и чуждестранни. Често е изпълнявал и задачи за нуждите на ГЩ на БНА. Естественото е, че редовно е покривал изискванията за „Летец Първи клас” за Ил-14 и за Ан-24, за да може да изпълнява поставените Полетни задачи. Понякога редовно, по График, почесто извънредно, за по-дълго време, ..., това бяха Плюсовете на Военната ни служба – ТРУДНА, НО ЗА СМЕТКА НА ТОВА - ПРОДЪЛЖИТЕЛНА.

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ БЕЛЕВ НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ БЕЛЕВ е роден на 20.08.1949 г. във Велинград.

Завършва

ВНВВУ

„Георги

Бенковски”,

гр.

Долна

Митрополия, през 1971 г., като „вертолетчик”.

37


Разпределен е да лети в 44-ти Вертолетен Авиационен Полк в Пловдив. В полка служи до 1986 г., когато преминава в резерва с чин „Подполковник”. Преминава през почти всички длъжности – от редови пилот на боен вертолет до Ръководител полети. Има нальот около 3600 часа на Ми-4 и Ми-8. Обучил е много курсанти и щатни летци в трудното изкуство – пилот на вертолет. Участвал е като пилот и в животоспасяващи операции на хора в трудно достъпни планински терени, Родопите, Рила, както и в снимането на филми.

38


„Двама български хеликоптерни пилоти – Николай Белев (вдясно) и Георги Димитров, имат редкия шанс да се срещнат във въздуха с голяма летяща чиния. Сиво-бяла на цвят, с диаметър 50 метра, с формата на пумпал, с прозорци по ръба на този пумпал и сенки, които са преминавали покрай тези прозорци. Успели са да се приближат до НЛО-то на около 500 метра.” (из Интервю с двамата летци на Елена Емануилова, www.snaiper-bg.net)

ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ ДЕЛИЕВ ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ ДЕЛИЕВ е роден на 20.09.1930 г. в кв. Каменица на Велинград. Завършва ВВУ през 1953 г. като «Летецпилот», оставен за Инструктор в подразделенията на ВНВВУ. Дългогодишен, авторитетен и уважаван летец-инструктор, дал криле на много летци-курсанти. Полковник от резерва, починал в гр. Пловдив на 05.12.1995 г. Семейна ЛЕТЕШКА традиция: БАЩА - Димитър Василев Делиев (ВВС) СИН – Анатолий Димитров Делиев, к-н от резерва, пилот от ВВС, 3-та АБ „Граф Игнатиево”, от 1986 до 1996 г.

39


„Крушата не пада по-далеч от дървото”, к-н Анатолий Делиев, 1994 г.

1985 г. – летище КАМЕНЕЦ, АНАТОЛИЙ ДЕЛИЕВ

27.03.2013 40


Здравейте, Г-н Борисов ! Пише Ви о.р. к-н Анатолий Димитров Делиев. Наскоро се срещнах с Николай Белев и разбрах за чудесната инициатива да създадете сайт за пилотите от Велинград. Пращам Ви две снимки на баща ми, о.р.п-к Димитър Василев Делиев /20.09.1930 г.-05.12.1995 г./. Аз, самият, служих от 1986 до 1996 г., като пилот, в 3-та АБ "Граф Игнатиево". Роден съм на 22.01.1963 г. в гр.Плевен.Понастоящем живея в гр.Пловдив. Бих бил горд, ако обществото на пилотите от Велинград ме приеме в своите редици независимо, че не съм роден във Велинград. Брат ми, о.р.подп.Васил Димитров Делиев, роден на 21.03.1955 г., беше Инженер по радиоелектрониката във Вертолетния полк в Стара Загора . Разполага с доста, и то интересни снимки, които бих могъл да Ви пратя, ако желаете. С най-добри пожелания, Анатолий Делиев ....................................... ДИМИТЪР ДЕЛИЕВ в спомените на СЛАВЕЙКО ЯНАКИЕВ„Малката България”, летец-пилот, випуск „Шейновски”, 1972 г.: „Вече съм ти писал няколко пъти за Делиев. Той бе и на мен инструктор. Имам много изпълнени полети с него ! Много опитен и можещ ! Даваше и известна свобода, което помагаше обучаемият да се отпусне и чувствува по-свободно. Като инструктор в Долна се стараех да му подражавам.”

41


От Спомените на ДИМИТЪР ДЕЛИЕВ: „...Предстояха ми полети и казах на сина си: „Днес имаш рожден ден, да ти е честит, сине. Довечера ще си дойда по-рано и ще отидем да ти купя подарък”. Трепна детската душа и се зарадва. Беше 21.03.1963 г. Тъмни облаци се стелеха ниско над земята и закриваха възвишенията, южно от летище Каменец. Бяхме в СКП-то и очаквахме решението на Командира за полети. След разузнаване на времето и доклада на метеоролога се взе решение за полети при следните метеоусловия: Долна граница - 350 метра, Горна граница - 8500 метра, Видимост – 4000 метра. Бяха ми планирани 3 полета в СМУ. Изпълних двете задачи. В 16:10 ч. излетях със самолет МиГ-15 БИС, борд 114, за последната задача. Към 16:30 ч. бях на разчетния завой, на височина 9000 метра. След изпълнението му, насочвайки се към летището по прибори,

спуснах

колесника.

В

този

момент

почуствах

нехарактерно, странично плъзгане на самолета. Време за размисъл нямаше ! Единственият изход беше, през облаците, по прибори, да се снижи самолета. На височина 6000 метра забелязах, че дясната зелена лампа, сигнализираща „Спуснат колесник” не свети. Десният колесник не беше спуснат. Продължих снижението. На 300 метра излязох от облаците и над ДПРС-то спуснах клапите за кацане. В този момент светна червена лампа: „Спусни колесника !”. Имах вече 42


готовност и минах на 100 метра над СКП-то. Ръководителят на полетите,

подполковник

Сотир

Младенов,

командир

на

поделението, се обади по радиото, че Десен колесник не е спуснат.

Набрах височина 1000

метра, пикирах над летището, и с

претоварване се опитах механично да спусна колесника, но уви... Имах гориво за

още 10 минути. Взех решение: ще кацам

принудително, „по корем”. Докладвах решението си по радиото. Стегнах здраво коланите. Направих последен кръг над летището. Огледах още веднъж всичко долу и се насочих на грунда – южно от полосата. На височина 100 метра установих двигателя. Турбината изсвири и спря. Каква тишина !!! Подведох самолета до 1 метър височина, опрях с опашката и в следващия момент самолета се плъзна „по корем”... След разстояние около 300-400 метра, от забиването на оръдията в земята, самолета се завъртя и спря. Отворих капака на кабината и скочих с парашута на земята. Горене по самолета нямаше. Направих 2-3 крачки и го прегърнах... Тук и почуствах умората. Отвсякъде идваха приятели, хора, другари, командири.” 43


(из книгата „50 години ВВВУ „Георги Бенковски”, 1945-1995 г.”)

ГЕНЕРАЛ МИХО МИХОВ за полк. ДИМИТЪР ДЕЛИЕВ: „Летял съм с него като курсант на самолет L-29. Тогава той беше персонален инструктор на ст. л-т Чавдар Джуров, но летеше и с другите курсанти от ескадрилата. Отнасяше се, както към Чавдар Вечна му памет, така и към нас, много близко и военно-почтително, което ни респектираше по особен начин.”

ХРИСТО АЛЕКСАНДРОВ КАНДЕВ

ХРИСТО АЛЕКСАНДРОВ КАНДЕВ е роден във Велинград, на 02.11.1971 г. . Началното си образование завършва в ОУ „Неофит Рилски”, Велинград. Средното си образование завършва в ЕСПУ „Васил Левски“, Велинград. Кандидатства и е приет за курсант във ВВВУ „Г. Бенковски”, гр. Долна Митрополия, където се дипломира като „Летец-пилот” през 1994 г.. Започва службата си в АБ Безмер, където усвоява и лети на Су-25. Службата му продължава в АБ Чешнегирово. През 2003 г. завършва Военна Академия „Г.С.Раковски“ . Кариерата му като пилот и офицер от ВВС продължава в Корпус ПВО и Щаб на ВВС.

44


В кабината на F-16 в небето, над Пловдив, по време на българоамериканското учение Rodopi Javelin 06.

Дейно участва в подготовката и провеждането на редица международни учения. Последно заемана длъжност – Инспектор-пилот в Щаб на ВВС. Напуска редовете на ВВС на 31.12.2011г. Летял е на L-29 „Делфин”, L-39ZA „Албатрос”, Су-25 и МиГ-23. Към момента е пилот в гражданска авиация. Женен, с 2 деца – син и дъщеря

45


БОРИС ГЕОРГИЕВ МАСЛАРОВ БОРИС ГЕОРГИЕВ МАСЛАРОВ е роден на 05.11.1984 г. във Велинград. Основното си образование завършва в ОУ „В. Левски”, а средното – в ПГИТ „А. Константинов”. През 2003 и 2004 г. последователно кандидатства за „Летец-пилот” във Факултет 46


„Авиационен” на НВУ „В. Левски”, гр. Велико Търново. Завършва Факултета през 2009 г. и отива на служба в летище Безмер, Ямболска област. Има над 200 часа нальот, но мечтата му е МиГ-29.

19.06.2008 г. Полковник Анатолий Кръстев, командир на ВВУБ, проведе контролния полет на старши сержант курсант Борис Масларов и му даде допуск за изпълнени е на първия самостоятелен полет (горната снимка).

„Във Военновъздушната учебна база в Долна Митрополия, вчера, 21 май, 2012 г. завърши етапът на първоначално летателно обучение 47


на самолет РС-9М на старши лейтенантите Марти�� Ветов и Борис Масларов. Двамата пилоти от авиобазите в Граф Игнатиево и Безмер успешно положиха теоретичните изпити пред комисия, назначена със заповед на командира на ВВС генерал-майор Константин Попов, и изпълниха специални и контролни проверки за присвояване на класна специалност. Изпитващите инструктори попдолковник Юлиян Радойски и майор Пламен Попов споделиха, че двамата млади летци са показали отлични умения за пилотиране на самолета на сложен пилотаж и въздушен бой, и предлагат на комисията да им бъде присвоена класна специалност „Военен пилот 3-ти клас”.” ИВО ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ ИВО ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ е роден във Велинград през 1966 г. Завършва

ВНВВУ „Г. Бенковски” в

гр.

Долна

Митрополия, като „Летец-пилот” през 1989 г., трупайки опит и часове на L-29 «Делфин», L-39-ZA „Албатрос”, МиГ-23БН и МиГ23УБ.

Служи

като

боен

пилот

на

Авиобаза

„Чешнегирово”,

Пловдивска област. Обучавал е пилоти като „Летец-инструктор” на L-39-ZA „Албатрос” и МиГ-23УБ. Понастоящем живее и работи в Канада.

48


Aviootriad велинград 29 11 2013