Page 1

Слово за Крилете 08.02.2013 | Андрей Рангелов

Летец прави „висш пилотаж” във военната журналистика

Посвещавам този мой скромен труд на мъжете, които имаха силни и свободни криле да летят с неподражаемо майсторство и с истинско удоволствие, в името на националната сигурност. Така журналистът, полковник от запаса Цветан Цеков (0886 312 596) започва книгата си „Благослов или клетва”, която излезе от печат в издателство „Пропелер”. Исках да напиша нещо, което да е трайно, да остане, сега дойде моментът каза за в. „Българска армия” авторът. И събира в книга свои очерци, в които със силата на словото представя хора и събития, свързали живота си с авиацията. Книгата носи автентичния дух на художествената документалистика. На може ида е другояче, защото самият автор се чувства част от летателната общност. Цеков е служил като пилот във Военновъздушните сили в продължение на 14 години. Има 12 000 излитания и кацания на витлови и реактивни самолети ! Дори е прихващал чужд аероплан. Заради отличната му служба престоява в някои от офицерските звания 1


едва по година, докато заслужи следващия пагон. И така до звание полковник, заместник-командир на полк - едва за 14 години ! Междувременно завършва с отличие и Военната академия „Г. Ст. Раковски”.

Всъщност още от юноша е в армията. Завършва някогашната военна гимназия в София. Офицерската му служба преминава основно през 50-те и началото на 60-те години. Това е времето, когато България изгражда мощта на бойната си авиация. И досега са живи в паметта му случки от онова време на интензивна летателна подготовка, в която той е бил инструктор. „Имах ученик, който летеше великолепно, казва Цеков. - Направи два самостоятелни полета и на следващия ден пак трябваше да направи един. Излетя, но след 20-30 м започна да каца. Приземи се в царевицата до летателното поле. По самолета нямаше и драскотина. Докато изтегляха машината, питам ученика дали може отново да излети, а 2


той отговаря : „Да, мога !” Качих го в един резервен самолет, зареден с гориво. Момчето излетя. На земята настана гробна тишина, една паника – какво ще стане сега. Казвам: след 6 минути ще видим, защото толкова трае един полет по кръга. Момчето кацна отлично и така ликвидирахме целия въпрос. Иначе щяха цял месец да ме разиграват. Защото имаше хора, които не летяха, но прекалено много говореха за другите. После се разбра, че двигателят е спрял, защото ръчката за бензина била в положение „Затворено”. В тръбопровода е имало гориво колкото самолетът само да излети… Това си беше летателно произшествие. Но момчето се справи идеално. И като го пуснах веднага пак да лети, скандалът се размина”. Цеков си припомня и един случай с Цветан Стойновски, който след това става инструктор на първия български космонавт Георги Иванов. „Като заместник-командир на полк трябваше да пусна Стойновски на първия самостоятелен полет за първи пилот. Той също летеше много добре Летя момчето, кацна идеално, бях го оставил съвсем сам. Накрая самолетът почти спира на пистата, но пилотът леко го изпусна. Машината се завъртя на 90-100 градуса, а можеше да се завърти и два пъти и да счупи колесника ! На това му викаме „кокошка” в авиацията. Казах му – пак излиташ и всичко ще направиш сам, но без „кокошка”… Излетя момчето, кацна идеално. После се шегувахме, че ако не съм го пуснал отново да лети, можеха да го съкратят и нямаше да има кой да обучава първия ни космонавт…”. Така четиринайсет календарни години Цеков служи в армията. Имах добри длъжности и перспективи в армията, но реших че мисията ми е завършила казах си – дотук съм, заявява той. Насочва се към ново поприще. Завършва журналистика в Софийския университет през 1965 г. При това взима 5-годишния курс на обучение по много интензивна програма –

3


само за 1,5 г. Още по време на стажовете си – във вестниците „Софийска правда”, „Вечерни новини” и „Народна армия” пише много материали. И го приемат за член на Съюза на българските журналисти през същата 1965 г. отново по „бърза писта”, само с година и половина журналистически стаж, при изискващи се иначе три ! Работи една година в националната телевизия. „Но честно казано – атмосферата там не ми хареса. От армията бях свикнал на дисциплина А в телевизията ако се каже, че екипът идва в 8 часа, до 12 часа хората ги няма, събират се…”, спомня си с усмивка Цеков. Междувременно го канят в националното радио. Започва работа във военната редакция. Реално 38 години бях в радиото - до около 2006 г., най-напред дълги години - на щат, а после – по договор, заявява Цеков. Участва в колектива, който през 1971 г. създава програма „Хоризонт”. Може да остане в новия радиоканал, но предпочита да се върне във военната редакция, където десетилетия наред „тича”, с микрофон в ръка на стотици и хиляди събития. И с „висш пилотаж” на крилете на словото изпълнява журналистическия си дълг. ----------------------

Авторът открива Дико Илиев Със своя радиокомпозиция Цветан Цеков открива за обществото легендарния композитор и музикант Дико Илиев. Това става след като радиожурналистът записва предаване, посветено на 80-годишнината на създатела на духовите оркестри в Северна България и автор на емблематични хора – „Искърско”, „Дунавско”, Добруджанско” и много други. Трийсетминутната радиокомпозиция „Лира и тръба” на Цветан Цеков получава силен обществен отклик. В нея Дико Илиев разказва за себе си и творчеството си. По-късно дори и Тодор Живков се запознава със записа и творчеството на композитора. Това става като Цеков предоставя лентата на поета 4


Димитър Методиев, който е съветник на държавния глава по културните въпроси. След като се убедил в таланта на Дико Илиев, Тодор Живков искрено споделил: „Леле, леле, какъв човек щехме да опущим !”. След известно време музикантът получава подобаващото за таланта му обществено признание. Радиото и телевизията насочват камери и микрофони към творчеството му. В залеза на живота си Дико Илиев е удостоен със званието „Заслужил деятел на културата”. Приемат го в Съюза на българските композитори, след като години наред подобно членство му е отказвано. В знак на уважение към Дико Илиев Тодор Живков лично го посещава в дома му в Михайловград (сега - Монтана), като му носи подаръци. През 2006 г. Цветан Цеков създава комитет, в който влизат министри, депутати, композитори, журналисти. Идеята е да се популяризира творческото дело на Дико Илиев. Цеков, който и в момента оглавява фондация „Дико Илиев”, издейства от Столичния съвет решение да се издигне паметник на композитора в Борисовата градина. Вече е определено петното за монумента, в момента се набират средствата и се търси скулптор, който да го създаде. По идея на журналиста е възстановена и изгорялата преди години естрада в Борисовата градита. Именно до нея ще е и паметникът на Дико Илиев. Цеков споделя идеята си това да е цял музикален комплекс, посветен на композитора. По думите му това е възможно с минимални средства, като към сегашната естрада се направи пристройка. Комплексът ще бъде самостоятелен, ще се самоиздържа, няма да тежи на ничий джоб, един музикален директор може да ръководи цялата работа - да вика състави от цялата страна, защо не и от чужбина, обяснява Цеков. Според него музикален център може да се създаде и в „Младост – 3”. Там има изоставена сграда с площ 2660 кв. м. Може да се увеличи с още 2000 кв. м и да стане един великолепен културен дом, комплекс „Дико Илиев”, в който всяка вечер да има представления, предлага Цеков. Той има и друга идея. С произведенията на Дико Илиев може да се направят най-малко два-три репертоара, с които един оркестър може да обиколи света, заявява журналистът. Трябва да извадим Дико Илиев на бял свят, светът трябва да го види, да го чуе, та той като мелодик не е

5


по-долу от Моцарт, обобщава Цветан Цеков.

СТАТИЯ от АВТОРА Аз си пазя разни стари авио списания и вестници и намерих във в. "Аерофанатик" от 11 май 1992 г. статия на Цветан Цеков за тази трагедия. За нещастие статията продължава в следващия брой, който го нямам. Все пак малко данни (не знам дали ще се повторям с "Труд", не съм че статията там). Самолетът е Локхийд С-121 Констелейшън, разработен като военнотранспортен, впоследствие модифициран за пътнически за нуждите на разрастващия се авиотранспорт. Полетът (рейс 402 на "Ел Ал", 26 юли 1955 г.) е от Лондон за Тел Авив с междинни кацания в Париж, Виена и Истанбул. Полетът закъснява 4 часа на Хийтроу заради технически проблем (трябвало е да излети в 16:00, излита в 20:00 гринуичко време). След кацанията в Париж и Виена на борда има 51 пасажери и 7 членния екипаж (нямало свободни места, макар че според данните пътническата версия побира 55 пътници). Поради голямото закъснение командир Стенли Хинкс (бивш военен пилот от Кралските ВВС, бивш личен пилот на Уинстън Чърчил) известява пътниците, че ще съкрати междинния престой в Истанбул. Няма пасажери за там, а горивото не създава проблеми. Новият курс е през Югославия и Гърция - Белград, Солун, Тел Авив. Дали командирът решава да мине "напряко" през България или е станала фатална грешка не е ясно. Самолетът е засечен при Трън от пост на Въздушно наблюдение, осведомяване и свръзка (хората там разчитали само на ушите и очите си, все още нашето ПВО използвало такива методи). Констелейшънът прелита около 200 км в наша територия над Станке Димитров (Дупница), Благоевград, посока Петрич. Вдигнати са два МиГ-15 от база Кумарица, пилотирани от капитан Борис Петров и старши-лейтенант Константин Санкийски. Изтребителите застигат пътническия самолет и пилотите започват процедура за привличане вниманието на пилотите от другия самолет (и аз не знам как се нарича тази процедура, включваща приближаване, може би някакви фигури със самолета, предупредителни изтрели и т.н.). 6


Времето е било около 05:30, не искам да давам мнение за видимостта, защото нямам данни каква е била метеорологичната обстановка и на каква височина са летели. Отделен въпрос е каква е видимостта от кабината на пътническите и транспортни самолети. Констелейшънът наближава границата и от земята е дадена заповед "Ако самолетът напуска територията ни, не ви се подчинява и нямате време за нов заход – стреляйте !". По-късно се твърди, че стрелбата е изненадала екипажа. Изпратени са само 4 сигнала, те са SOS. Възможно е също да са били на автопилот. Самолетът пада при възвишението Кожух. Аз самият съм от Петрич и мога да ви кажа, че от там до границата с Гърция, по права линия, са не повече от 15 км. Това знам по случая, ще ми е интересно ако някой добави пповече, особено за разследването след катастрофата.

Румен Петков: БСП ще поеме като ангажимент възстановяване на военновъздушното училище в Долна Митрополия 04 март 2013 | 16:33 | Агенция "Фокус" Начало / Избори

Плевен. В кампанията за парламентарните избори БСП в Плевен ще направи сравнителен анализ – какво обещаха в 2005 и 2009 г. и какво направиха, както и какво направи ГЕРБ за региона. Ще направим възможното – информацията за това да стигне до всеки жител на Плевен. Това каза Румен Петков на пресконференция в Плевен, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Социалистическата партия и левицата ще поеме много ясни стратегически ангажименти, в хода на кампанията, каза Петков. Три от тях са – възстановяване на изграждането на проекта АЕЦ „Белене”, внасяне на интензивност в работата на фериботния комплекс Никопол – Турну Мъгуреле и възстановяване на военновъздушното училище в Долна Митрополия като елемент от военнообразователната система, системата за национална сигурност и съхраняване на определен военен потенциал в нашия регион – каза Румен Петков. Ще има специално внимание към инфраструктурата в региона, особено за четвъртокласната пътна мрежа. От това, което сме планирали през 2009 г. и започнали да реализираме, до сега, няма никаква промяна, каза Румен Петков. Събрал и обработил д-р инж. Борислав Борисов

7

ЦВЕТАН ЦЕКОВ