Page 1

Генералите между честта на пагона и политическата проституция ГАНЧО КАМЕНАРСКИ | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 22 май 2014 в 13:3310055


Бареков дава обяд на 150 генерали Снимка: ББС-пресцентър Наближат ли избори, мургави българи очакват да хапнат и пийнат. За твърдия електорат това е една отработена с годините почти досадна тегоба. Отвратените от политиката гледат от високата кула на своето безразличие и незаинтересованост. Люшкащите се електорални единици, побеснели след разочарованието от поредния Месия и жадуващи разпването му на кръст, се озъртат зад чии хоругви да се наредят този път. Изборите създават затруднения и проблеми преди всичко на интелигенцията. От една страна е гражданският дълг за упражняване на вота, от друга е липсата на заслужаващи доверие политически субекти. В тази пъстра маса е и българското офицерство. Българското офицерство като електорат Някога между думите „Българска армия” заслужено се мъдреше и „народна”. Още от царско време тя се е попълвала от горе до долу с простолюдие. От някогашната върхушка само ген. Добри Джуров прати синовете си в армията, другите големци им спестиха дори задължителната военна служба. Тоталитарният режим се крепеше не толкова на страха, колкото на демагогията, промиване на съзнанието, дефицита на информация за страната и света. И когато през 1989-1990 г. фалшивите декори паднаха, офицерите заедно с останалия народ видяха кумирите си срутени. Деполитизираха се искрено, но запазиха някаква лява ориентация, смътно усещайки, че идеята за социална справедливост е може би найвеликото достижение на човешката мисъл, но реална цел на бъдните поколения. Отделни единици военни потеглиха към политиката, при това с приемственост в левия сектор и то от гледна точка на компетенциите си в областта на отбраната. Заради регистрация в листата за избори за 37-то Народно събрание през декември 1994 г. ден-два преди да излезе президентския Указ за уволнението му, дисциплинарно бе уволнен арм. генерал Любен Петров. Той изкара и втори мандат като депутат до 2001 г., като този път бе „дисциплинарно уволнен” от ръководството на БСП, защото бившият началник на Генералния щаб еретично гласува против влизането ни в НАТО. Просто развали хубавата картинка! А то е имало опозиция в Парламента и през 1941 г., когато сме се присъединили към Тристранния пакт. Впрочем през 2006 г. генерал Петров изобщо напусна БСП. След това неслужилият в армията Сергей Станишев вече не допусна в парламента „фуражки”, а парламентарната Комисия по отбрана бъкаше от жени. Единственото изключение Станишев направи за генерала от ВВС Иван Дочев и то не, че оцени неговия огромен потенциал, просто Дочев влизаше в ръководството на Движение за социален хуманизъм (т.нар. Професорско движение), коалиционен партньор на БСП. Тогава Иван Дочев бе назначен за секретар на Междуведомствен съвет по въпросите на ВПК към МС, като същевременно бе и военен съветник на премиера Станишев. Дочев не се нареди в редиците на БСП, но при родители партизани той няма морално право на крачка вдясно, защото следва да бъде заплют публично за предателство.


Добър ход направи Бойко Борисов, като миналата година сред депутатите на ГЕРБ прокара бившия командващ ВМС адмирал Пламен Манушев и полк. Валентин Радев. Отделен въпрос е как по време на службата си в армията двамата заслужиха доверието на Бойко Борисов. По-важното е, че в Комисията по отбрана двамата сега няма с кого да си партнират. Внимание заслужава „феноменът генерал Михов”, който сега е на втора позиция след Ивайло Калфин в листата на АБВ за европарламент. Всъщност към Георги Първанов в определена степен го тикна ръководството на БСП и лично Сергей Станишев. След като през 2009 г. му изтече мандатът за посланик в Македония, безпартийният Михов бе сложен на втора позиция в мажоритарната листа на БСП в малочисления Габровски район. В резултат добре познатият в региона генерал (родом е от севлиевското село Сенник) изтласка като булдозер намиращия се пред него неразпознаваемия партиен функционер Ивелин Николов, но самият той не успя да прекрачи чертата. Това не бе грешка на висшите кадровици във ВПС на БСП, а техен точен разчет. Станишев просто се изгаври с генерала и му проправи прав път към Първанов. И още нещо - Михов е човек на честта, рицар и джентълмен, който никога не се нарежда в редиците на победителите. БСП определено се страхува от Първанов и иска да го затрие като политик, точно затова е закономерно Михов да го подкрепи. (Що за политик е Първанов, това е отделен въпрос.) Могат да се посочат още конкретни примери, в които бивши военни проявяват достойнство, като запазват някаква приемственост в политическите си възгледи и това заслужава уважение, като например вицепрезидентът ген. Ангел Марин. Съюзът на патриотичните сили „Защита” успя да вкара в парламента 4 депутати. И какво? – Ами нищо. Миналата година обединението „За родината” не успя да покаже никакъв електорален потенциал, а скелетът му бе изграден основно от бивши военнослужещи. Генерали-ветропоказатели Колкото и да бе отлагано, дойде време да се отвори една сегашна срамна страница за армията. На 6 май медиите съобщиха, че Николай Бареков е нахранил 150 гладни генерали и полковници. Най-лошото е, че вярно. След като собственоръчно разлял курбана край черквата „Св. Георги”, Бареков завел 150 генерали и полковници в ресторант „Ривър сайд” между софийския квартал Драгалевци и Драгалевския манастир в полите на Витоша. Обядът е с нормални порции агнешко, но пиенето е в изобилие. Накрая в детското „Уморени, но доволни се върнахме в къщи” следва леко да се коригира „...хапнали и пийнали...”. И още една добавка: всички отнасят за спомен по една торбичка с подаръци – бутилка, рекламни материали и тениска с лика на Бареков. Даващите мохабета не са интересни – Красимир Каракачанов, Росен Петров, Ангел Джамбазки... За Бареков, както и за останалите ни политици, изборите са бизнес и той гледа да си продаде политическите ГМО-продукти. Отличава се от останалите, че е пошумен и безотговорно щедър в обещанията, защото прекрасно знае, че няма да стане нужда да ги изпълнява.


По-важно е кой сяда на кьор софрата. Според Бареков в ББЦ членуват 150 генерали и полковници, а в националното ръководство на ръководни постове са 20. Най-личен сред тях е 75-годишният ген. Люцкан Люцканов, който счита, че още не е достатъчно възрастен и още може да даде от себе си на Родината. Да припомним: Първо, през 1976 г. в московската Генералщабна академия „К.Е.Ворошилов” приемаха само съвсем проверени кадри. Второ, през 1993 г. Люцканов като командващ КСВ заигра със СДС, Недко Петров всяка седмица публикуваше в „Демокрация” материали в негова защита и накрая разпрата с началника на Генщаба ген. Любен Петров стана толкова открита и скандална, че Люцканов бе принуден да се уволни. От 1997 до 1999 г. той е главен секретар на МВР при министър Богомил Бонев в правителство на СДС. Малко след това Люцканов смени предпочитанията си и започна да учредява Инициативни комитети на „Нов избор“ - партията на бившия министър на отбраната Димитър Луджев. През 2009 г. генералът отново обръща палачинката и става заместник-кмет на софийската община „Младост” при ГЕРБ. Сега е приятел с Бареков и член на Съвета на регионите на ПП ББЦ. Пита се кога ген. Люцканов е бил честен: когато се е клел на БКП, вричал се е на СДС, после се годявал с ГЕРБ, а сега пристана на ББЦ. Генералът се опита да създаде Офицерски патриотичен съюз „Чест и достойнство“, но се провали – за да оглавиш такъв съюз, трябва сам да притежаваш тези качества. Слаломите в политическите възгледи на Люцканов неволно напомнят една прогноза от лятото на 1974 г. на парижкия вестник „Монд”: „Валери Жискар Д`Естен ще спечели президентските избори, защото е политическа проститутка, владееща над 40 пози.” Е, обидно е за Д`Естен да го сравняваме с ген. Люцканов, след като „Монд” му дава такава висока оценка, но все пак... Ако на генерала не му е лепнат като епитет грозната дума „помияр”, то е, че ще оцапа носените някога от него пагони на български генерал. Затова пък невинното определение „ветропоказател” може да му е по мярка. Що ще например генералът от авиацията Димитър Цветков при Бареков? Той е съвипускник на ген. Михов, а ББЦ му е трети пристан. След БКП допреди година беше зам.-кмет на район в Пловдив от листата на ГЕРБ, сега е в ръководството на ББЦ. Вярно е, беше добър пилот и не лош командир, но такива политически лупинги се удават трудно и на професионални политици. Идва ред на споменатия в медийните репортажи от 6 май ген.-лейтенант Петър Илиев. Несведущите обаче трябва да знаят, че генералът е бил началник на политотдела на 1-а Софийска армия, после на КСВ, зам.-началник на ГлПУНА (Главно политическо управление на народната армия). На 5 октомври 2007 г. става председател на новорегистрираното НСКЗВ „За честта на пагона”, което не след много време се разцепи. От май 2007 г. започва да гравитира към НДСВ. Струва си заклетият комунист да бъде запитан как го направи този невероятен пирует, че сега е фен на Бареков? Ако се следят публикациите, към ББЦ вече са се присламчили ген. Николай Радулов от МВР, бившия шеф на „Защита” Йордан Величков... Не генерали, а заслужили артисти! Тфу!


Ганчо КАМЕНАРСКИ, полковник от резерва Послеслов от автора: За да спестя поне част от неизбежните простотии във форума, ще призная неудобен факт от личната си биография. През март 1987 г. от глупост и от не достатъчно чувство за реалност написах писмо до Тодор Живков, че не му харесвам ПЕРЕСТРОЙКАТА. Отговора го получих във вид на заповед за снемане от длъжност като зам.-главен редактор на авиационното списание „Криле” (бивш боен пилот съм). По чудо не ме уволниха от армията, но и другото завинаги ме отврати от партии и от участия в избори. Зная, че моето поколение принадлежи на вчерашния ден, но това отдавна не ме тревожи.

Генерали помияри  
Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you