Page 1

Благовещениe, Благовец 25 МАРТ Каква прекрасна дума – Благовещение! То разкрива самата същност на нашата вяра Благата вест.

Във всеки храм на царските двери винаги може да се види изображение на Благовещение: св. Богородица и архангел Гавриил. В това същото благословено утро на нея й била открита тайната на нейното майчинство. Сред вас има много майки, които са носили своите деца под сърцето си. И всички вие си спомняте, че това е било време на тревоги и очакване, на молитви и радост. Помислете си само какво е преживяла пречистата Дева Мария, когато й било съдено да даде живот на Господ Иисус, Спасителя на всички нас. На нея й било открито, че нейното дете ще отвори царството небесно за всички хора. В тропара на празника ние пеем: Спасение нашего главизна, т. е. това е началото


на нашето спасение. Съществуват всякакви мнения, възгледи, човешки учения, но само нашето се нарича Блага вест, Радостна вест, а на гръцки – Евангелие. На Благовец пристигат кукувиците, а с тях – и пролетта Заедно с християнския празник Благовещение, българите честват и фолклорния празник Благовец – на 25 март. Каква е народната символика на този ден?

На празника Благовец, според поверието, кукувицата се обажда за първи път след зимата. Щом се чуе нейният глас, вече е сигурно, че пролетта е настъпила. Затова и по-старинното название на празника в някои райони е “Кукувден”. Повечето обредни песни, изпълнявани на


този празник, започват с вестта, че малката пролетна птица се е появила. В Благовешките песни кукувицата е кацнала ту насред село, ту в нечий двор, ту накрай селото или на брега на езеро. Иначе казано, отвсякъде се обажда пролетната птичка. Според дълголетния народен опит, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден – в началото на лятото. А после замлъква. Ето защо всеки се ослушва да чуе първите обаждания на кукувицата. Вярва се, че нейното кукане предсказва колко години ще живее човекът, който се вслушва в гласа й в този момент. А друго старо народно поверие заръчва щом човек чуе за първи път кукувицата, да пипне парче хляб и пара. Така ще е сит и богат през годината, а новата реколта ще е добра. Момите пък се стараят да откъснат клонката, на която е кацнала кукувицата и я носят в пазвата. Защото се вярва, че това ще им донесе скорошна женитба. В навечерието на Благовец хората по селата правят пролетно почистване на дворовете си. От събраните отпадъци после запалват обредни пролетни огньове. Покрай пламтящите клади звънват и гласовете на момите. Те тръгват на групички да обходят къщите с обредни песни, които се изпълняват единствено на Благовец. В песните си момите известяват за пристигането на кукувиците, а с тях – и на пролетта. Това пък събужда и пролетните копнежи на младите. “Кой си има сладко либе, нека либи да се налиби” – съвсем директно призовава една Благовешка песен. А друга разказва как млад овчар извежда стадото си по ливадите, но жали, че се отдалечава от момите и няма да получава китки и венци – любовен знак. В своите песни момите


дяволито се присмиват на ергените – обещават им гощавка с недопечена конска глава и с черен ръжен хляб. Докато за себе си момите искат печена кокошка, дваж пресята бяла погача и ново шиниче с прясно грозде. Така в любовните задявки се вплита и надежда за плодородие през новия земеделски сезон. Празникът Благовец има и друг, още по-тайнствен и магически смисъл. Старо народно поверие твърди, че на този ден в изворите, реките и скришните горски поляни се завръщат митичните девойки-самодиви. Те са презимували някъде далеч накрай света. Но щом се запролети, се връщат. Невидими за хората, те ревниво пазят от тях своите тайни самодивски кътчета. Ако човек навлезе в тяхна “територия” и ги разсърди, митичните девойки го отвличат в своя отвъден свят и не го пускат да се върне към земния си живот. Затова Благовешките песни много често предупреждават хората да се пазят от самодивите. Най-опасно е за девойките, защото те ходят на изворите и кладенците за вода в ранни зори. Песни разказват приказно-поетични случки с моми, които били погубени от самодивите, защото не са послушали предупреждението. В обредните песенни текстове откриваме и ритуални забрани на този ден момите да не тъкат и предат, а момците рало да не ловят, защото това ще им донесе болести. Както обичайно, при смяната на сезоните, народните вярвания изразяват скрити страхове на хората от природните сили.


По-достоверно е вярването, че на Благовец се събуждат от зимния си сън змиите и гущерите и изпълзяват навън. Традиционно българинът почита змията като свещено животно, в което се въплъщава духът на предците. Смята се за грях да се убие змия, но може поне да се прогони по-далеч от къщата и хората. Затова на Благовец се извършва обредно гонене на змиите. С много дрънчене на метални предмети и със запалени факли жените някога обикаляли около къщите си и изричали заклинания: “Бягайте змии и гущери, че иде Благовец”. Другаде пък им се заканват, че пристигат щъркелите. А има и заклинания, които гонят змиите, за да се роди “благо жито”. Народното поверие препоръчва също на Благовец да се садят цветя, защото ще порастат особено ароматни и красиви. Много рози и пожелания за здраве, любов и късмет на всички именици: Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Благо, Евелина, Евангелина, Гавраил, Габриела и др.


Не излизайте от дома с гладен стомах и празен джоб. Още сутринта хапнете добре – нищо че гозбите са безмесни заради Великденският пост – и пъхнете в джоба си пари. Ако нямате “книжни”, сложете “железни”, защото според поверието кукувицата трябва да ви закука “на сит корем и пълна кесия”. Инак няма да ви върви. През деня не работи нищо. Дедите ни вярвали, че дори птичките не виели гнезда. Който знае езика на лястовиците, ще разбере, че току-що дошли от “южните страни” крилати гостенки съобщават: “Зимата свърши! Иде лятото”. Едновременно с птици земята ни българска се изпълва и със змии, гущери, плъхове и всякаква друга гнусна поганска челяд. Идват и русалки, вили, самодиви, змейове, юди, змеици. Освен Благовещение, както е отбелязан в християнския календар, денят се нарича още Благовец, Благоец, Благостене, Благовден, Благощение, Половин Великден, Куковден.

Ако дърво се посади в този ден, плодовете му обезателно, ще бъдат сладки. Още предишната вечер стопаните почистват дворовете и оборите, а стопанките измитат къщите, за да посрещнат деня на


чисто. Събраната смет се запалва на улицата и момчетата я прескачат, за “да им се опърлят петите и да не ги хапят змиите”. Момите пък гледат върху кое клончеще кацне птиче, за да го отчупят и скрият в пазвата си. Това клонче ще им помогне да сеомъжат по любов. Магьосниците цял ден търсят змия – да я убият и напълнят устата и с босилково семе. После заравят главата на влечугото в земята и когато растението поникне и цъфне, берат цветчетата му и от тяхправят омайни билета за изгаряща любов. Кожата на змията изсушават, стриват на прах и забъркват в мехлеми и сиропи, за да им се удвои силата им. Иманярите също не стоят със скръстени ръце. Щом се заздрачи, те тръгват по полето и напрегнато се взират да видят къде ще лумне син огън от земята. Там е закопано имане от стари времена. На тоя ден пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите на воля –“да вдъхнат от благото на Благовец, та да им е благ медът”. Бабите пробиват ушите на внучките си за обички. Вярва се, че момиченцата не усещат болка, защото около тях невидимо витаят добри небесни сили. Цялата суета на хората се следи с голямо любопитство от самодивите, вилите, русалките, юдите, змейовете и змеиците. Те са скрити в горските усои и дебнат само някой момък да излезе извън населеното място, та да ги подмамят с нежни гласове и да ги отмъкнат за съпруг. Тия отвлечени съпрузи нямали друго задължение освен да правят любов. След като му изпиели мъжката сила, самодивите го пускали да си върви обратно у дома на Секновенье (29 август), а те се запътвали към задморските си жилища. Случвало се пастир да види как тия горски жени играят хоро без дрехи. Той се поболявал от влечение по тях, чезнел и накрая умирал. Умирали и момите, които са били залюбени от змейове, ако бащите и майките им не ги отървавали своевременно.


Понякога курназ момци отмъквали самодива за невеста в домовете си. Хвърляли в огъня неземните им одежди и ги обличали в обикновени тъкани дрехи. Децата родени от отвлечени самодиви, били изключително красиви. Ако денят се случи слънчев, значи цялата година ще е спорна и здрава. Но дори през цялото време да вали дъжд, трябва да се говорят благи неща. Целият 25 март е изпълнен с много чудесии и вълшебства.

25 март  
Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you