Generated by Foxit PDF Creator © Foxit Software http://www.foxitsoftware.com For evaluation only.
руски преводи на местни материали, съхранявани в руските архиви, предимно писма от името на аварци и чеченци до царската администрация. Други руски документи са официални рапорти на разузнавачи и официални представители на руската империя, а също и списък на заложниците. Тези документи, частично са публикувани или продължават да се съхраняват в руските архиви. Айтберов споделя, че най-трудният момент в изследването му е бил определянето на старшия княз в даден период от време. Старшият княз се явявал арбитраж между богати и влиятелни лица, живеещи в подвластната му територия, техен защитник от западни и северни врагове и представител на Гумбет и Чечня в международен план във връзка с отношенията с християнска Русия, полуезическа /според Айтберов/ Кабарда и мюсюлманското Кримско ханство. Заради ходовете на обмислената специална руска политика е трудно да се определи дали връзките с един или друг член на фамилията, зафиксирани в руските документи, произлизат от неговите представителни функции или имат друг характер.. Потомци на династията Турлови могат да се проследят и до по-ново време в Чечня, като съветско-партийния работник Арсланбек Турлов. В Дгестан в гумбетовското село Ингишо представителите на фамилията носят името Карагишиеви /Хъарагищилал/ и съхраняват арабски ръкописи и документи. Айтберов изброява 15 управители на Гумбет и Чечня за периода 1589-1840 г. Първи в списъка е родоначалника на династията Каракиши /Хъарагиши/ упоменат в руските източници като „Черния княз”, брат на аварския нуцал. Той е син на Турурав Безумец, убит в 1570 г.в бой с бацбийци и грузинци. Според преданието на Турлови, той първи напуска Хунзах и се заселва в Гумбет. В руските източници се споменава като управител на обособена територия за първи път през 1589 г. Каракиши имал трима сина: Турурав, Китлилав /К1илъилав, в руск.изт. Келея „Гелея”/ и Газимирза /Гъазимирза, в руск.изт. «Казый-мурза»/. Съгласно родовото предание, записано в 18 в., Каракиши, син на Турурав първи напуснал Хунзах и се заселва в Мехелта. Още два пъти името Каракиши се споменава в източниците от 1604 и 1618 г., като княжески владетел. Името Каракиши често се превежда като „черен човек” .Според Ш.Ахмадов оригиналният вид на името е Къарав-гиши, което от кумикски може да се преведе като воин,стражар. Каракиши имал по-млад брат Амирали / Амирг1али, руск. «Миралей»/, упоменат в 1618 г., а неговият син е може би споменатия в руските документи от 1646 г Турурав Уварски. Втори управител е Турурав I, син на Каракиши, при който се извършва разширение на владенията на фамилията. След убийството на двама родственици на управителя на Гумбет от Ендиреевския емир, възниква вражда, за прекъсването на която се наложило да се отстъпи на Турурав, като наследник на убитите, Чечен-тала, Атага, Шали и др. земи. Заради неясноти в преданието на Турлови, в историографията се приема, че усвояването на равнинните земи става в по-късен период през 17 в. В руските документи се споменава, че Турлови получили власт над Приаргунието още в 16 в. от аварския нуцал. Турурав имал пет синове: Алибек, Алихан, Загаштук, Мохамед /упом. 1665 г./ и Оцоми /упом. 1665 г./. Възможно е да съществува още един син, убит в 1615 г. във феодална междуособица, чийто син би могъл да бъде аристократът Хучубар, упоменаван в периода 1658-1678 г. и считан за племеник на изброените синове на Турурав. В руски документ от 1661 г. той е споменат /Кучбарка/ като син на Алибек. Айтберов посочва за трети управител Загаштук, който вероятно започва да се споменава в документите от 1645 г до 1674 г. като владетел на „Аварското малко владение” с център Чеченаул. Загаштук имал двама сина: Сурхай и Турурав, живеещи в Мехелта, от които вторият става управител на Гумбет и Чечня. Старшият брат Алибек се споменава като първопреселник на равнинните земи в Чечня и се предполага, че е живял до 1665 г. Следващ управител, според Айтберов е Алихан, споменат за първи път през 1658, а последно в 1675 г. Като старши княз той се споменава от 1674 г. и от анализираните до сега източници не е възможно с точност да се определи времето на неговото управление. Той има двама сина: Мохамед и Турурав. Вторият син Турурав управлявал Гумбет и е възможно да е бил определен за наследник /авар.к1илъилав/. Той имал намерение да подчини под своята власт чеченското общество Чеберлой, а също и Андийското общество. Турурав Гумбетовски навлязъл в андийските земи с войската си от няколкостотин дружинници и опълченци и издигнал лагер, но местни снайперисти го застреляли от засада с кремъчно оръжие. Според андийско предание, гумбетовската войска била напълно изтребена. Като управител на Гумбет и Чечна в 1679 г. руски документ споменава Бартихан/Батырхан/, син на Алибек. Алибек имал още четири сина: Айдемиршамхал, Мохамед, Султанахмед и Мохамедоцоми. Айтберов предполага, имайки предвид името Айдемиршамхал, свързвайки го с шамхал Айдемир Ендиреевски, че този син има родствени връзки с шамхала по майчина линия. Султанахмед и Мохамедоцоми биха могли да имат подобна връзка с дома на Кайтагския уцмий. Следващи в списъка на старшите князе на Гумбет и Чечня са Турурав II /80-90-те г. на 17 в/, син на Загаштук и Мохамед /90-те г. на 17 в./, син на Алихан, син на Турурав I. Осми поред управител е Амирхамза, предполагаем син на Турурав, син на Загаштук и управлявал до 1728 или 1732 г. Предполага се, че е бил поданик на Сефевидски Иран, чиято политика в района се осъществявала чрез Тарковския шамхал и получаващ данък от чеченците в този период според руските източници.
3