Issuu on Google+

Специален гост: Ами Тола


съдържание

03

18

брой 31:

През юни - какво и кой? . ................... 03 Творба от Даниел Алеков ................. 06 Конкурс за анимационен 3D герой............................................... 08 Творба от Александър Наничков . .... 10 На инат за Поли Генова..................... 12 Кино: за филма „Кунг-фу панда 2“ ............................... 18 Фотография от Роси Павлова............ 20 Специален гост - Ами Тола................ 22 Откъс от „Заблудения завоевател“................... 30 Откъси от „Вагон“................................ 35

внимание!

12

Някои от броевете на списанието може да съдържат изображения, неподходящи за лица под 18 годишна възраст!

За контакт: e-mail: bg_art_class@abv.bg

22

Корица на броя 2 BG art class ЮНИ 2011


юни

През юни какво и кой?

В

почти всички държави на света се празнува Ден на детето или Ден на децата. Този празник е на различни дати и по различен начин е свързан с традицията на отделните държави. Международният ден за защита на децата се чества на 1 юни в почти всички страни от бившия Социалистически лагер. Води началото си от Световната конференция по въпросите на детското здраве, която се провежда през 1925 г. в Женева (Швейцария).

В България става популярен след 1949 г., когато Москва обявява, че 1 юни се приема за Международен ден за защита на децата. В страните с комунистически режими празникът е наричан официално Международен ден за защита на децата. Почти не е придавана политическа окраска при честването му. След промяната на политическата система в тези страни, празникът е съхранен. На 14 декември 1954 г. ООН и ЮНЕСКО обявяват 20 ноември за Световен ден на децата. Тази дата, обаче, не е повсеместно

ЮНИ 2011 BG art class 3


юни

възприета, тъй като голямото мнозинство от страните предпочитат да съхранят тради­ циите си в честването на празника.

Бележити рожденици: Проф. Асен Василев

е художник, изкуствовед и университетски преподавател, роден на 2 юни 1900 г. в Кюстендил. Той е един от създателите на Съюза на художниците в България. Завършил живопис в Художествена академия - София в класа на проф. Димитър Гюдженов. Работил в областта на битовата и историческата композиция, портрета, пейзажа и натюрморта. Бил е заместник-директор на Института по изкуствознание при БАН. Професор по изкуствознание в Художествената академия в София. Негови творби се намират във всички музеи в България и в колекции в Германия, Франция, Румъния, Югославия. Автор е на 34 монографии и книги, както и на много статии.

Кирил Прашков

е известен български художник, роден на 30 юни 1956 година в София. Учи в Национална художествена академия в София между 1977 и 1983 г., специалност „Илюстрация и оформление на книга”. Започва кариерата си в средата на 80-те години като график и илюстратор на книги, но бързо се насочва и към нетрадиционни форми на изкуството, експериментира с класически и нови художествени средства. През 90-те години Кирил Прашков придобива международна популярност с поетично-ироничните си рисунки, обекти, инсталации и фотографии. Често композицията и формата се явяват във вид на цитат, изречение или име, което отпраща към различни култури. Той има над 20 индивидуални изложби в България, Швейцария, Австрия и САЩ. Участва в множество групови проекти и международни биеналета (1995г. – Йоханесбург; 1997 и 2002г. – Цетине и др.). Куратор е на изложби в Монголия, Румъния, Гърция и у нас. 4 BG art class ЮНИ 2011

Петко Димитров Клисуров

е български художник-приложник, роден на 29 юни 1865 г. в Казанлък. Завършил Живопис във Флоренция при проф. Джузепе Чарамфи. Бил е учител в София, Пловдив, Варна, Сливен и Казанлък - хоноруван и редовен преподавател по рисуване в Рисувалното училище. Сред творбите му са: стъклопис с български църковни дейци в Синодалната палата в София (пострадала при бомбардировките, 1943 г.), копие от негова икона и мозайката „Иисус Христос“ в храм-паметника „Св. Александър Невски“, както и картините: „Дръндар“, „Портрет на д-р Русев“, „Портрет на Русева“, „Люляци“, „Натюрморт“. Негов проект за килим, показан на Световното изложение в Париж през 1901 г. е награден, получава 4 сребърни медала от Кралската академия във Флоренция и сребърен медал от Пловдивското изложение (1892).

Питер Пол Рубенс

е фламандски бароков художник. Роден е на 28 юни 1577г. в Зиген, Вестфалия. Баща му е преуспяващ протестантски адвокат, напуснал Антверпен, заради религиозните преследвания на испанците. След смъртта на баща му, Рубенс и майка му се завръщат в Антверпен, където той приема католицизма. Майка му го изпраща да се учи при някои от водещите художници на епохата, живеещи в града - късните маниеристи Адам ван Ноорт и Ото ван Вийн. Ранното му обучение включвало копиране на творби на художници, например, дърворезите на Ханс Холбайн младши и гравюрите на Маркантонио Раймонди. Рубенс завършил образованието си през 1598г. През 1600г. Рубенс заминава за Италия, където работи като придворен художник на херцога на Мантуа. Той изучава древноримското изкуство и копира работи на големите италиански майстори. Зрелият му стил е силно повлиян от Тициан. Рубенс пътува за Испания на дипломатическа мисия през 1603г., доставяйки дарове от херцога на Мантуа за двора на Филип


юни

III. Там видял голямата колекция картини на Рафаел и Тициан, събирани от Филип II. Той също нарисувал портрет на херцога на Лерма (конник) по време на престоя си (Прадо, Мадрид). Това пътуване отбелязва първия път, в който комбинира изкуство и дипломация. След смъртта на майка си през 1608г. Рубенс се завръща в Антверпен. Година по-късно се жени за Изабела Брант, дъщеря на Ян Брант, водещ хуманист. Картините му за олтара на катедралата Света Богородица „Издигането на Кръста“ (1610) и „Свалянето от Кръста“ (1611 – 1614) го утвърждават като водещия фламандски религиозен художник. Той и работилницата му изпълняват множество монументални религиозни картини, като „Успение на Света Богородица“ в катедралата на Антверпен. В периода между 1621г. и 1630г. Рубенс е натоварен от испанските хабсбургски вла-

детели с няколко дипломатически мисии. Посветен е в рицарство от английския крал Чарлз I за усилията му за постигане на мирен договор между Англия и Испания. Също така му е поръчано изрисуването на тавана в Банкетния дом в двореца Уайтхол. През 1630г., четири години след смъртта на първата си жена, петдесет и три годишният художник се жени за шестнайсетгодишната Елен Фурман. Рубенс има три деца от Изабела и пет от Елен, като наймалкото е родено осем месеца след смъртта му. Чарът на Елен е отразен в късните му работи като „Градината на любовта“, „Трите грации“ и „Съдът на Парис“, които той рисува за испанския двор и днес се намират в музея Прадо. През 1635г., Рубенс купува имот извън Антверпен, където прекарва повечето време. Той умира от подагра на 30 май 1640г. и е погребан в църквата „Св. Якоб“ в Антверпен. ЮНИ 2011 BG art class 5


бг таланти

“неочаквана находка” Автор: Даниел Алеков www.dancakes.com ; www.memod.deviantart.com e-mail: dan@dancakes.com

6 BG art class ЮНИ 2011


бг таланти

ЮНИ 2011 BG art class 7


конкурс

3DBG Network е организация, подпомагаща креативни таланти, дизайнери и хора, живеещи в света на компютърната графика, предоставяйки им възможността да покажат творбите си, да се свържат с колеги, работодатели и други, въвлечени в сферата на изкуството.

3DBG.com и

Тера Комюникейшънс АД

обявяват конкурс за анимационен 3D герой

Задача:

Трябва да се измисли, моделира и текстурира типаж, притежаващ някакви характерни черти/интересна индивидуалност (смешен, миловиден, зъл, грозен и т.н.). Типажът трябва да има ръце и крака, така че да може да танцува и да извършва основните движения на човешкото тяло. При моделирането на типажа, участниците трябва да имат предвид, че модела впоследствие ще се анимира (това не се включва в конкурса) и трябва да бъде в поза, удобна за rigging. Моделът не трябва да е low–poly. За оценяване всеки участник трябва да представи фронтален, страничен, перспективен, както и wire изглед. Не се допуска ползването на чужди модели и концепти при разработка на типажа. Не се допуска ползването на стари модели.

Как да добавяте творбите си?

Добавете проектите си в галерията на портала, следвайки инструкциите за качване на изображения за конкурси от тук. 8 BG art class ЮНИ 2011

Автор: Бисер Парашкевов [Bobby]


конкурс

Автор: Огнян Бонев [North] Натис­нете тук, за да качите проект. Всеки участник си създава входяща тема в тази секция и линква вече качените изображения от галерията.

Оценка:

Победителят ще бъде определен от "Тера Комюникейшънс" АД. Участията ще се оценяват по следните критерии: - идея, оригиналност, излъчване - прецизност на моделирането - текстуриране

Срок за предаване на работите: 17.07.2011 - включително. Награда:

До седем дни след приключване на конкурса ще бъде обявен победител, който ще получи парична награда на стойност 1000 лева.

Процедура за получаване на наградата:

След официалното обявяване на победителя, организаторът ще се свърже с него, за да уточнят начин, по който да си получи наградата. Победителят може да получи наградата си след като е подписал договор, уреждащ авторските права за използване на 3D героя от „Тера комюникейшънс” АД. В случай, че спечелилият участник е на възраст под 18 години, наградата може да бъде получена само от неговия настойник/ попечител/представител.

За подробности и въпроси,

свързани с конкурса, посетете тази тема http://3dbg.com/phpBB3/viewtopic. php?f=66&t=16136 Развихрете фантазията си и създайте запомнящ се образ!!!! ЮНИ 2011 BG art class 9


бг таланти

“ния” Автор: Александър Наничков, a.k.a. Inca www.tsabo6.deviantart.com , www.artofinca.com e-mail: artofinca@gmail.com

10 BG art class ЮНИ 2011


музика

♦♦Текст: Анна Манукян ♦♦Снимки: Internet

На инат за Поли Генова Нека ценим нашето, преди другите...

12 BG art class ЮНИ 2011


музика

П

оли Генова... Каква асоциация си правите, когато чуете това име? За тези, които не знаят, Поли е първият член на група „Бон Бон“. Родена е на 10 февруари 1987г., сви­ ри на кларинет, а по-любопитното е, че любовта й към музиката не я спира да е завършила режисура в НАТФИЗ. Тя е от онези хора, които грабват с усмивката и естествено си поведение. Четири пъти е участвала в българския конкурс за „Евровизия”, като тази година успя да представи страната ни на втория полуфинал в Германия. Уви, само 6 точки попречиха песента „На инат” да се класира за финал. Изненадващото е, че Поли получи подкрепа едва след като се завърна от Дюселдорф. На мен самата ми беше направило впечатление как до самия конкурс почти никой не говореше за нейното участие. Питам се защо оценяваме нашето чак, когато се сблъскаме с разочарование? Да, отпадането на Поли Генова е разочарование, защото тя представи себе си и България изключително достойно.

Онези, които са мислили, че участието й ще е провал, определено са останали с пръст в устата. За съжаление, „На инат” доби популярност след „Евровизия”. Но и преди, и сега, посланието й е много просто - да накара човек да си каже „...ще намеря сила в мен”. Сила, воля и кураж, които често губим, когато попаднем в капана на отчаянието и обезсърчението. Ако човек се заслуша в текста, може би, ще припознае в него самата Поли, която казва: Има толкова любов във мен Има смисъл още да остана И намирам воля всеки ден Има хора като теб и мен Ще останем – на инат се борим От кой зависи? Да – от теб и мен! Аз, от своя страна, силно се надявам в едно - ние, тук в България, да се научим да ценим „бижутата”, с които разполагаме, защото само тогава и другите ще го направят. ЮНИ 2011 BG art class 13


музика

14 BG art class ЮНИ 2011


музика

ЮНИ 2011 BG art class 15


СПОНСОР

Live Експерт Live

Ц

oн-лайн обучение

ентър за професионално обучение “Експерт” предлага уникална възможност за обучение на всички, които поради една или друга причина не могат да посещават редовните ни курсове. Ако живеете далече от офиса ни и нямате възможност да пътувате или работното ви време не е подходящо за посещение на курсове, можете да се възползвате от он-лайн обучението, което предлагаме. Тази форма се различава от стандартните ни курсове само по това, че не сте в офиса на нашата фирма. Ключовите предимства, които ви дава он-лайн обучението са: Oбучението се провежда в реално време и с преподавател, т.е. можете да задавате въпроси и да дискутирате проблеми, свързани с темата на курса. Имате възможност да участвате активно, както и да изслушвате въпросите на останалите участници в он-лайн обучението. Можете да се включите в обучението, независимо в коя точка на България или на света се намирате. Ако посещението на курс за Вас е проблем, защото в населеното място, 16 BG art class ЮНИ 2011

където живеете или в близост до него не се предлага желаното от Вас обучение, ако сте възпрепятствани по здравословни причини или живеете в чужбина, но предпочитате да се обучавате на български език и по цени в България, то онлайн обучението е точно за Вас. Минимални изисквания към компютъра ви: Софтуе­рът, който използваме за обучение може да работи при минимални изисквания към Вашия компютър. Без значение дали използвате MS Windows, Mac OS или Linux, достатъчно е да имате връзка с Интернет, слушалки, микрофон (по желание) и уеб камера (по желание), за да

се включите в обучение­то. Софтуе­рът за обучението е специал­но разработен за целта и предлага същите удобства, като стандартна класна стая. Не е необходимо да се закупува или инсталира - зарежда се и е достъпен до края на занятието. Учебни материали: След всеки урок участниците в обучението получават файл с темите, разгледани по време на занятието, както и всички практически примери, представени в процеса на работа. За подробности: Учебен център “Експерт” тел.: 02/986 56 93; 0898/575-150, адрес: гр. София, бул. ”Дондуков” 25, етаж 2, http://www.expert-bg.org


кино

♦ Източници: http://www.imdb.com http://www.izvestni.info http://www.cinefish.bg

трейлър на филма можете да изгледате ОТ тук

Сюжет

D

reamWorks Animation отново ще ни разкаже за приключенията на пандата По (с гласа на Джак Блек) и неговите приятели от страховитата петорка - Жерав, Богомолка, Тигър, Маймуна и Змия, във втората част на филма „КунгФу Панда“. Заедно с тях По се наслаждава на живота си и в същото време се грижи за сигурността в Долината на мира. Но всичко това може да се промени изведнъж, защото на главните герои им предстои да се изправят срещу нов злодей (Лорд Шен), който притежава тайно оръжие, с което иска да завладее Китай и планира да унищожи бойното изкуство кунг-фу.

18 BG art class ЮНИ 2011


кино Технически данни: Жанр: Приключенска анимация Режисьор: Дженифър Ю Сценаристи: Джонатан Ейбъл и Глен Бъргър С гласовете на: Джак Блек, Анджелина Джоли, Джеки Чан и други Премиера: 03.06.2011

и още за “кунг - фу панда 2”

интересни факти за филма

П

ремиерната анимационна продукция на DreamWorks Animation, “Кунг-Фу Панда 2”, застана на първата позиция в българския бокс офис. За премиерния си уикенд, режисирания от Дженифър Ю филм, успя да спечели 128 267 лева, а като към това прибавим и приходите от предпремиерните прожекции, сумата се увеличава на 188 167 лева – резултат, който бе достатъчен, за да бъде изместен “Карибски пирати: В непознати води”, който в продължение на две седмици оглавяваше класацията. Без съмнение, “Кунг-Фу Панда 2” ще се представи подобре от първия филм, който през лятото на 2008 година натрупа общо 280 хиляди лева. Оригиналното заглавие на втората част е “Kung Fu Panda: The Kaboom of Doom”. “Кунг-Фу Панда 2” ще

бъде разпространен в 3D формат и създателите се надяват, че ще повторят големия успех на първия филм, който през 2008 година успя да спечели над 630 милиона долара по света - сума многократно надминала очакванията на продуцентите и студиото. Режисьор на “Кунг-Фу Панда 2” е Дженифър Ю, известна с работата си върху анимационните серии “Споон”, а сценария е дело на Глен Бъргър и Джонатан Ейбъл. Филмът е продуциран от Гилермо дел Торо (“Лабиринтът на фавна”) и Мелиса Коб (“Кунг-Фу Панда”).

ЮНИ 2011 BG art class 19


бг таланти

Фотограф: Роси Павлова https://www.facebook.com/profile.php?id=100001908348283 Focus on U photography

20 BG art class ЮНИ 2011


Посетете

Български Арт Галерии www.bularts.com

„Тюленово“ акварел 38.5 x 66 cm Художник: Атанас Мацурев http://bularts.com/gallery-Matsoureff.html


специален гост

Ами Тола Ева Иванова ♦♦За контакти: http://ami-tola.blogspot.com

Изкуството изисква от нас да даваме всичко от себе си Ами Тола /Ева Иванова/ е родена през 1988 година. Автор е на книгата “Заблудения завоевател”, издадена през 2010 година. от издателство “Божич” - Бургас, както и на пиесата “Вагон“. Носител е на национална награда “Народни будители 2010“ от Съюза на свободните писатели за дебютния си роман “Заблудения завоевател“, а пиесата й “Вагон” печели II място и грамота за най-младежка постановка на Международния фестивал - Празници на младежкото театрално изкуство “Бургаски Изгреви”. В момента е студентка 4-ти курс специалност “Връзки с обществеността” и играе в театралното ателие на Бургаския свободен университет, с режисьор Елевтерий Елевтеров. Участвала е в постановките “Криворазбраната цивилизация” по Войников, “Суматоха” по Радичков, “Господин Мортагон” по Иван Вазов, поетичен спектакъл “Кълна ви се - аз всичко бих повторил” по стихове на Христо Фотев и в мюзикъла “Вагон” по Ами Тола. В момента превежда дебютния си роман на английски и пише следващата си книга, изцяло на английски. Определя себе си като православна християнка, писател, меритократ и широкоскроена личност. 22 BG art class ЮНИ 2011


специален гост

Най-трудният път, по който съм вървяла и по който все още вървя, е пътя към самата мен.

Р

одена съм в гр. Казанлък. Още като дете исках да се занимавам с изкуство. Наследила съм тази страст от моите дядовци - и двамата бяха изключително артистични, музикални и много духовити. Имаха страхотно чувство за хумор, аз винаги се въртях около тях, за да се забавлявам на шегите и песните им. Тъй като бях доста буйно дете, майка ми държеше да се науча да бъда грациозна и ме записа на балет още в най-ранната ми детска възраст. Ходих на уроци по класически балет седем години при небезизвестната Алла Ангелова в Казанлък. Баща ми реши да емигрира в Канада, когато бях на тринадесетгодишна възраст. Цялото ни семейство замина там. Тогава започна моят кошмар. Не можах да се впиша в канадската среда. Имаше явна

дискриминация от страна на децата към мен, а аз бях изключително емоционална и чувствителна. Опитах се да се занимавам с изкуство. Записах се на уроци по актьорско майсторство и китара към училището и това беше единствената ми наслада в живота, но, за жалост, продължи само 3 семестъра. По това време живеехме в едно малко градче - Лондон Онтарио /на размери 3 пъти по-голямо от София/. След третата година неуспешни опити да се впиша в училищната среда там, аз реших, че трябва да се махна от града. На 16 години се разделих с родителите си и тръгнах сама към Отава. Живях там 8 месеца и учих в католическото училище “Имакулата”. Продължих да се занимавам с актьорско майсторство. Записах се на един уъркшоп на Брет Кели към една агенция за модели и актьори “MIM” - Мodels international managment и се

ЮНИ 2011 BG art class 23


специален гост

явих на няколко кастинга в местния театър, но акцента ми не беше подходящ за ролите. И все пак, в Отава ми хареса повече, отколкото в Лондон Онтарио. Градът имаше поевропейски облик и това много ми допадна. Разбира се, училищната среда не беше много по-различна и затова взех съдбоносното решение да се върна в България. На седемнадесетгодишна възраст се върнах съвсем сама и се записах в Софийска езикова гимназия. Държах повече от десет приравнителни изпита. Роднините ми в България бяха много разочаровани от избора ми. Мисля, че родителите ми ме подкрепяха, но бяха на 10 000 км от мен, все още в Лондон Онтарио и не можех да почувствам истински друга подкрепа, освен финансова. В София имах постоянен проблем с квартирите. За едно момиче, да бъде напълно само на седемнадесет години в София, е някакъв невъобразим Ад. Няколко пъти съм стигала до улицата. Това бяха първите 24 BG art class ЮНИ 2011

пъти, в които усетих, че има Бог, защото, ако не беше Бог, може би днес нямаше да съм тук и да пиша тези редове. Аз самата направих много грешки, докато се лутах. В един момент реших, че ходенето на училище е твърде безсмислено и започнах да чета непрестанно руска и западно-европейска класика вкъщи. Започнах и да пиша. Написах донякъде един роман и не ми хареса. Захвърлих го и спрях да пиша за известно време. Два месеца след като навърших осемнадесет години, баща ми внезапно почина от инфаркт, в Канада. Няколко месеца по-късно майка ми се върна в България. Аз завърших гимназията в София и, разбира се, нямах търпение да се махна от столицата. Тази моя откровеност може да предизвика възмущение в доста горди софиянци, но това идва от собствения ми опит и не съм единствената, която мисли така. Не вярвам, че някой би ме обвинил в комплексно провинциалиство, при положение, че израстнах


специален гост

в чужбина. Всъщност, този факт по-скоро допринася за отрицателното ми отношение към столицата ни. Аз дори не се явих на кандидатстудентски изпити в София, направо дойдох в Бургас. И ето ме днес, четири години по-късно, аз все още живея в Бургас. Устроих се тук и съм много щастлива. Написах и издадох първия си роман. Написах и играх в първата си пиеса. Спечелих национални награди и продължавам да пиша. Работя като копирайтър на свободна практика - пиша статии за уебсайтове на български и на английски език, пиша рекламни материали, слогани. Като цяло, оптимизирам бизнеса на хората в интернет. Много обичам да мечтая – мечтите ми ме мотивират много. Не бих заменила за нищо разходките си край морето. Винаги съм искала да живея край море. Сега се чувствам спокойна, свободна и силна да посрещна утрешния ден. Сигурна съм, че всеки път, когато страдах и плачех сама някъде, Бог ме виждаше, повдигаше ме и ме понасяше към мястото, което е отредил за мен. Дори, когато си мислех, че съм забравена от Него, Той ме изправяше и разчистваше пътя ми

от тръните, за да виждам по-добре посоката си. От една година насам започнах да осъзнавам неговата намеса в живота ми. Идвам от православно християнско семейство - по традиция. Роднините ми винаги брояха ястията на Бъдни вечер и боядисваха яйца за Великден, по празници ходеха и на църква. С това се изчерпваше хрис­ тиянската им осъзнатост като на болшинството от българските семейства. Единствено майка ми има по-силно влечение към духовното. Не виня роднините си за частичното, очестено присъствие на християнство в душите им, те са живели и израстнали в тъмните червени години, когато влизането в църква е можело да ти навреди. Аз не искам да бъда християнка по традиция. Искам да бъда осъзната православна християнка. Ходя на църква и чета библията. Благодарение на хората, които са около мен, аз осъзнах миналото си, грешките си и поисках прошка от Бог. Осъзнавайки това, което искам да бъда и пътя, по който искам да вървя, разбирам, че един творец трябва да използва таланта си, не само, за да създава стойност за хората, но и да ги прави по-добри и да отваря очите им за Бог. Това

ЮНИ 2011 BG art class 25


специален гост

е личната отговорност, която всеки творец носи. В България, повечето хора са християни до софрата. В една статия прочетох, че са направили проучване колко са осъз­ натите православни християни в България - оказа се, че от всички християни само около 10% са осъзнати такива. Да бъдеш християнин е невероятна борба със злото в самия теб. Що се отнася до творчеството ми, винаги се питам, дали това, което ще напиша ще бъде в името на доброто. В името на това, което Бог би искал от мен да напиша.

„Заблудения завоевател” се роди по необичаен начин и сякаш запълни за кратко някаква празнина в живота ми. Започнах романа, когато бях едва на 20 години. В началото мислех, че ще бъде

26 BG art class ЮНИ 2011

просто един сборник от къси разкази. Исках да опиша абсурдите на съвремието ни, така, както ги виждам аз. Впоследствие, обаче, се случи нещо много необичайно. Самата книга започна да ме учи и да ми показва нещата от живота, аз просто я следвах. Тъй като, когато пиша от себе си, никога не пиша под натиск, оставях музата сама да дойде при мен. Може би, затова е и толкова малка книжката, защото музата не ме е навестявала достатъчно често. Обикновено ме посещаваше надвечер или сутрин рано, при изгрев слънце. Понякога се събуждах с внезапното желание да стана и да напиша нещо. Тогава нещо ме подтикна да залепя големи листове по стените и да пиша на тях. Пишех главите от книгата ръкописно и огледално по стените. Не страдах от параноя, че някой ще ми ги прочете, просто така ми идваше отвътре. Завърших книгата, когато вече бях на 21. Беше около 9 часа вечерта на 30-ти август 2009 година. Завърших ръкописа и изпратих на майка ми последната глава. Настъпи необикновена тишина и покой. Не чувах абсолютно нищо. Времето не съществуваше и аз се наслаждавах на всеки миг, сякаш е вечност. Пространството около мен беше необичайно ярко. Мисля, че тогава за пръв път почувствах удовлетворение от себе си и страшно много ми хареса. Впоследствие разбрах, че това е наградата ми за свършената работа. Майка ми беше първият редактор. Тя оправи някои двусмислия, пунктуационни и правописни грешки. Аз съм й изключително благодарна за подкрепата. В един момент, обаче, се отчаях, защото не знаех какво ще правя с книгата. Тя вече беше готов продукт и всеки ден изпитвах угризение на съвестта, че не мога да намеря начин да я издам. Тогава, моят колега от театралното ателие - Чанко Иванов, ме запозна с бъдещия ми редактор - писателят Стоян Георгиев и съпругата му, Бригита - прекрасни хора, с които и до днес имам много близки взаимоотношения. Няколко месеца след запознанството ми с тях, романът ми беше издаден. А след това и награден от Съюза на свободните писатели. Книгата наистина живее свой собствен


специален гост

живот. Отвреме-навреме ме намират хора, които са се запознали с нея и ми разказват за впечатленията си. Установих, че ВСЕКИ смята, че тази книга НЕ Е ЗА ВСЕКИ... Така разбрах, че хората са много уникални сами по себе си и точно по това най-много си приличат. Много други хора, пък, се свързаха с мен, за да ме питат как да издадат своите произведения. Истината е, че в България, да те издадат безплатно е невъзможно. Има някакви начини с конкурси, но дори и за там съм чувала, че са необходими връзки. Ако човек си намери спонсор или има някакви спестявания и много иска да види произведението си издадено, би могъл да издаде минимален тираж. Разбира се, повечето издателства си нямат и понятие от PR и маркетинг. Според тях наемането на зала за представяне и принтирането на два плаката е върхът на популяризацията. Поради тази причина, аз се отказах да се занимавам с издателства в България и си търся алтернативни методи, като си публикувам творчеството онлайн.

влия­ние, защото в пиесата се разказва за един неосъществен художник, неговата майка и брат, които живеят от разпродажба на книгите си. Художникът Пелински се пропива и тормози семейството си с цинизъм и провокации. На горния етаж живеят една бедна поетеса – Силви Лин и безработния актьор Даниел Паузов – Ибсенът. Хазайката им ги гони и Пелински ги приютява. Появява се и един непрокопсал певец – Емо Струнев - Баса, който остава бездомен, след като баща му внезапно заминава за Гърция. Емо се паркира на дивана в хола, Силви се настанява в кухнята, братът на Пелински живее на остъклената тераса, а актьорът Паузов спи на дюшек в банята. В един момент, свършват книгите за продан, съответно свършват и яйцата /единствената храна/ и ракията. В дядовата ръкавичка всички се озовават в една безизходица. Решават да дадат спалнята на г-жа Пелинска под наем и тогава следва глад, хумор и един... Вагон.

Първата ми пиеса – „Вагон”,

беше публикувана изцяло в Google books, благодарение на партньорската програма на Google за писатели. Нейната история също е доста странна. Всъщност, когато издадох романа си, режисьорът на театралното ателие – Елевтерий Елевтеров ми каза: „Защо не напишеш и една пиеса?...” Аз му казах, че не смятам, че съм способна да напиша пиеса и дълго време твърдях, че просто няма как да стане, докато един ден усетих, че е време за... една пиеса... Всъщност, „Вагон” се роди след тридневен глад през февруари 2010г. Бяха ми се изпарили субсидиите заради тлъста сметка за ток и наем. По това време живеех в една мансарда с продупчена дограма. Бях се барикадирала вкъщи за няколко дни. Стоях с якето вкъщи, а отгоре се увивах с едно одеяло, слагах си ръкавиците и пишех по стените първата си пиеса. Толкова бях вглъбена в работата си, че бях изчезнала и от репетиции за известно време. Слушах песни на Стефан Вълдобрев и пишех пие­ са. Явно начинът ми на живот е оказал ЮНИ 2011 BG art class 27


специален гост

След няколкодневното си отсъствие от света,

аз се вяснах на репетиции с ръкопис на първия груб вариант на „Вагон”. Елевтерий го погледна и не ме попита къде съм била. Веднага разбра какво съм правила няколко дни. Взе ръкописа, да го прочете. След няколко дена ми каза, че има хляб в него и трябва да поговорим. Последваха дълги разговори. Той ми помогна да разгърна пиесата и да я направя по-многопластова. След няколко месеца му я представих в завършен вариант. Бургаският свободен университет ни предостави възможността да я поставим. Последваха репетиции, като дори по време на тях, продължавах да дописвам и дооформям текста. Всички колеги бяха много ентусиазирани и, като цяло, доста се забавлявахме. Пиесата се превърна в мюзикъл. Първата среща с публиката беше едно незабравимо преживяване. Тъй като играх ролята на майката, имах възможност да усетя реакцията на публиката и още след първата сцена знаех, че сме грабнали вниманието й. Играхме „Вагон” общо 6 пъти и бяхме наградени с II място и отличени за най-младежка постановка на Международния фестивал - Празници на младежкото театрално изкуство “Бургаски Изгреви”. Тази година се явихме на фестивала за трети пореден път. В предишните години играхме пиесите „Криворазбраната цивилизация” по Войников и „Суматоха” по Радичков, които бяха отличени с първи места.

В театралното изкуство има някаква магия, която не може да се пресъздаде от нищо друго. Когато играя на сцена и се превъплъщавам в образа си, сетивността ми става стотици пъти по-чувствителна и самият контрол над емоцията ме кара да се чувствам по-освободена от всякога. Енергията в залата сякаш играе своя собствена роля. Колкото и разнородни да са образите ми, в 28 BG art class ЮНИ 2011

основата си чувството е едно и също. Например, в „Криворазбраната цивилизация” играх Леля Злата, в „Суматоха” играх циганка, а в „Господин Мортагон” играх хазайката. Играла съм и дявол, бяс и гледачка-шарлатанка в различни други постановки, които сме поставяли. Тъй като театралното ателие на БСУ е младежка непрофесионална трупа, така да се каже, смея да твърдя, че сме много по-ентусиазирани от някои професионални театри. Повечето от нас работят и учат едновременно и едва успяват да вместят репетициите в забързаното си ежедневие. Разбира се, всеки един от нас има и различни хобита. Аз пиша и обичам да въртя огньове, някои от колегите се занимават с пеене, други с танци. Аз, специално, не обичам да се занимавам само с един вид изкуство. Затова лятно време се уча да въртя пой. Това изкуство ме запали още преди 7-8 години, когато видях едно момиче да върти на улицата и реших, че просто трябва да се науча. Започнах да се занимавам с това преди 2 години. Действа ми изключително успокояващо, особено след тежък работен ден. В момента работя като копирайтър на свободна практика и пиша статии за уебсайтове на различна тематика. Тази професията е много приятна, но понякога е и доста изтощителна и човек трябва да си остави малко свободно време за друг вид дейност. Понякога си мисля, че имам твърде неосъществими мечти и цели, и се моля Бог да бъде до мен, за да осъществя поне някои от тях. В момента съм наченала още две пиеси и пиша втори роман на английски. Според мен, всеки млад автор, който има отговорно отношение към произведението си и вярва в него, трябва да работи усилено за популяризирането му, особено, като се има предвид състоянието на повечето български издателства. Изкуството изисква от нас да даваме всичко от себе си и да сме отговорни пред себе си, пред публиката ни и пред Бог. Изтощително е, но усещането за удовлетворение след това е просто удивително.


специален гост

ЮНИ 2011 BG art class 29


специален гост

Абсурд 0 Космокрушенството на Заблудения завоевател Беше тъмно. Кога точно - не е от голямо значение, пък и аз не помня. Може би беше неотдавна. Обаче толкова плътна тъмност не бях виждал скупчена на едно място в неограничено пространство. Тук, на Замаяната планета, често се мяркат такива дневности, които приличат на нощ, ама всъщност не са нощ. А имаме и такива нощи, които всеки замаян или не съвселенец би определил като светли дни. Та в тази тъмност аз реших да играя на своята любима игра. Тъй като често съм сам и почти винаги със себе си, преди една дълга или относително къса периодност, неотдавна далеч в миналото ми, си измислих моя игра. Кръстих си я „ни тук, ни там”. 30 BG art class ЮНИ 2011

Идейността на играта е да се скрия от себе си, да започна да се търся и накрая да се открия. Толкова съм задобрял в играта, че вече се изненадвам, когато се открия, а ако не успея случайно да се открия, се прибирам вкъщи, без да съм се намерил и се дивя на способността си да се скрия толкова добре от себе си. В тази дневна тъмност, която ви споменах по-горе и съвсем леко по-надолу, си играех на тази игра. Бях успял да се скрия много умело този път и се търсих с часове. Нямах си и представа до абсолютност на представянето, къде се бях дянал. Прерових всеки изпъчил се зеленив гъстак, поникнал в залесената или не пустош. Разрових


специален гост

градинката пред съседната къща, защото вече се бях уплашил да не съм се закопал сам някъде си. При замаяници често се среща това явно явление да се позакопаят - я себе си, я един друг и се попритесних да не съм прихванал този злонапастен навик от тях. Дoкато ровех и търсех себе си, се натъкнах на патока Хисинг Степ Асайд, който е бездомен, защото съска срещу всеки. Ако се загледа някой повече в него, умее да става и агресивен, макар че от няколкостотин периодности насам, никой не се е оплакал от Хисингови атаки. Попаднах и на космомигриращите таралежи - Прик ен’ Прикъл, които са нещо като улични музиканти. Като задуха вятър, свирят с бодлите си... Много са чувствителни на тема изкуство и изкуственост, затова препоръчвам на всеки новозамаян или не съвселенец, да не ги бодва на тези две теми. Те също така обичат да твърдят, че музика можеш да извлечеш от всичко,

защото е ултимативният вселенски начин на комуникация, следователно можеш да я възпроизведеш с всичко, стига да искаш до съзнателност на искането. Зарязах копаенето, след като до видима видимост не се открих заровен и тръгнах в тъмното нищо без посока. Изведнъж чух страшен шум. Една невероятно силна бяла светлина ме обля. Аз застинах на място. След кратък период на абсолютна тишина чух шумолене и веднага извиках: – Кой е там? – Само аз? - отвърна някакъв глас. – „Аз” кой? – „Аз” някой? – Вие сте „Аз”? Покажете се да ви огледам? Някой се показа... Този някой изглеждаше удивително. Беше слаб, висок, с благородно и все пак тайнствено изражение. Имаше тривърха шапка, чиито краища светеха в тъмното и меко осветяваха лицето му. А то беше много бяло и около едното

ЮНИ 2011 BG art class 31


специален гост

му око бе нарисувана звезда. Носеше тъмносин, прилепнал по тялото гащеризон на ярки жълти и бели звезди. На обувките си имаше крилца, които не спираха да пърхат и му помагаха да се рее свободно в пространството ни, сякаш беше в безтегловност. – А, значи така изглеждам вече, намерих се, намерих се! - извиках аз и подскочих от щастие, след което продължих да отбелязвам забележителностите на глас. - Изненадващо нямам нищо общо с това, което бях преди да изчезна. – Я почакайте малко... Вие мислите, че аз съм вие и вие сте „Аз”? – Ами, Вие току-що го казахте... – Мисля, че много грешите. Аз съм си просто aз, а Вие сте си Вие и ние до този разговор никога не сме имали нищо общо. – Добре, ако Вие не сте аз... къде съм се дянал аз тогава... – Ако позволите да отбележа... мисля, че сте точно там, където сте... – Ох, най-сетне, намерих се, благодаря ви... – За абсолютно нищо... 32 BG art class ЮНИ 2011

Бях много разочарован, че този „Аз” не бях аз и че всъщност аз пак си бях аз и се бях намерил... Но, пък, от друга страна, това друго „Аз” изглеждаше забележително в очите ми и нямаше как да не се приближа до него и да не го попитам с известна доза на любопитна любопитност, кой е всъщност и как се е озовал толкова далеч в никъдето... – Откъде сте? Как се казвате? Кой сте? Космокрушенец ли сте? - попитах светкавично, като усетих, че съм започнал да задавам всички банални въпросности, които би задал един замаяник при запознанство с някого. За мое изумление този „Аз”, без никаква индикация на смущение или нежелание ми отговори съвсем задоволително. – Аз съм от едно вселенско никъде. Във вселенските обятности, които съм посетил, ме наричат Заблудения Завоевател, въпреки че нито съм заблуден, нито някога съм воювал. По принцип, съм никой за никого, защото не се задържам на едно място достатъчно дълго, за да стана някой за


специален гост

някого. Космокруширах тук преди няколко моментности и установих, че няма да мога да продължа пътя си, защото чадърът ми е влязъл в пререкание с обувките ми и скоро няма да се помирят. Не ви ли се е случвало чадърът ви да ви води по посока на течението, а обувките ви по посока на стремежа? Противоречията тогава стават неизгладими... Ще остана тук до някога си... А вие как се казвате и каква е вашата история до сегашната сегашност? – Аз съм един странен безименен странник. От никъде не идвам и към никъде не отивам. Стоя си тук, защото ми е странно. Зашеметен съм от замаяностите и често обичам да ги анализирам. Когато някой е зашеметен от нещо си, най-лесно приема замаяната реалност. Някога и аз космокруширах тук, почти като вас и по съвсем различен начин. ... - помълчах малко, а Заблудения завоевател помълча с мен. Накрая реших да прогоня тишината и казах: – Щом ще оставате, трябва да има къде да идете! Аз знам идеалното място за вас. Близо е до моя дом. Ще ви заведа, последвайте ме. Заблудения завоевател изчезна.... – Ехо, ехо, завоевателю, къде сте? - развиках се аз и чух само съскането на Хисинг в отговор. – Ехо, ехо... - опитах отново... – Аз съм тук. - отвърна Заблудения завоевател. - Невидим съм. Трябва ли винаги да ме виждате, за да знаете, че съм тук? Според мен, това би било крайно скучно и излишно. Всеки съвселенец знае, че е добре понякога да не бъде забелязван и гледан, но пък би искал винаги да присъства. Наблюдавам, усещам и съзнавам, а вие не успявате да проследите процеса, просто виждате крайния резултат и си мислите „О, колко е лесно всъщност да съзнаваш!” Аз попивах всяка негова дума и размишлявах над казаното, докато вървях сам и все пак с някого. – Пристигнахме... Тази къщичка не е обитавана от векове, но съм сигурен, че вие ще оцените нейния уют. – Кой е живял тук ? - попита ме Заблудения завоевател.

че.

– Едно младо и много самотно мом-

– Защо е било самотно? – Защото живееше върху максимата „По-добре млад и недоверчив, отколкото стар и разочарован.” – И какво стана с него? – Остаря... – А после? – Разочарова се от себе си и си отиде... Заблудения завоевател стана видим, погледна надолу към обувките си, които пърхаха. Погледна местенцето, в което му предложих да се настани, накрая погледна и към звездите и каза: – Стремежите, течението и максимите са онова тъмно пространство, в което всички изгубваме себе си. Накрая, ако им отдадем живота си и собственото си значение, оставаме завинаги невидими и разочаровани... Вече е почти ден, безименен страннико. Добро утро, ще се радвам отново да си поговорим. – Добро утро, за мен ще бъде чест... - отвърнах аз, усмихнах се и влезнах в отсрещната къща, която обичам да наричам свой дом.

ЮНИ 2011 BG art class 33


специален гост

34 BG art class ЮНИ 2011


специален гост

Откъси от „Вагон” (Пелински стои на стол и гледа с презрение празната маса, влиза г-жа Пелинска) Лидия: Яйца искаш ли да купя? Пелински: Вземи купи една мастика. Лидия: А, мастика ще купувам. Не мога да купя едни яйца, ами пиене все. А после като се напиеш, какво ще ядеш, като не съм взела яйца? Пелински: Аман с твоите яйца, ще си ги нарисувам и ще ги изям. После пак ще ги нарисувам и тъй, докато имам бои, ще рисувам само яйца и после ще ги ям оттам, може и на вас да дам! Лидия: А, те твоите картини по никой начин няма да ни нахранят, докато сме живи, май! Дъвчи платна, да ти дойде акъла! (г-жа Пелинска излиза, влиза Емилиян) Емилиян: Ето това са вече думи на един истински творец. Пелински: Отивай да си гледаш цигу-мигуто! Щурец! Емилиян: Истинският творец е готов да преглътне... Пелински: Истинският творец - готов е да се ГЪТНЕ ... Емилиян: …Готов да преглътне всичко, което му поднесе изкуството. Пелински: Отивай си на терасата да изкукваш и остави изкуството намира. Емилиян: Не те чакат добри дни, ако не се промениш към хората и най-вече… към близките си! Пелински: Това е то! Очаквах участта на великите творци и мен да сполети. Никак не е ненадейно! Емилиян: Щом се имаш за велик! Пелински: Не се заяждай с мен, врабец, да не хвръкнеш като Карлсон без перка от терасата, ей сега. (започва да гони брат си из стаята) Емилиян: Мамо! Мамо, виж го! Той е безнадежден случай! (крещи и се опитва да се скрие) Пелински: А ти скоро ще си обездвижен случай! (тръгва със свит юмрук към брат си) (г-жа Пелинска влиза) Лидия: Какво става тук!? Престанете! Все-

ки ден е този кошмар! Аз вече не издържам! Държите се като деца и двамата! ***** (Почуква се на вратата, Пелински отваря и влиза Силви) Силви: Ходих на среща с един редактор, Пелински. Май най-накрая ще издадат мой стих в някой от по-по-следващите броеве на вестник „Рояк“. Пелински: Рояк-загубеняк... За колко? Силви: Ами, не попитах...... Пелински: Ами, трябваше... Силви: Оле, представяш ли си... ще ме издадат! Пелински: Само да не трябва после да си плащаш ти „парцела“, тъй де... това, във вестника. Щото знаеш ли... то в днешно време не само парцела в гробищата се плаща и другите полета на изява също... Силви: Е, ти пък. Ама той, този редактор, беше толкова мил.. Много ми хареса стиха. Искаш ли да го чуеш? Пелински: Чакай майка да донесе мастиката. Силви: А, мастика ще пийваме? Че с к'ви пари? Пелински: Продадох последните си два тома на Вазов днес, на някакви студенти! Това си е цял повод. Силви: Ужас, какво прави интелигенцията по време на криза... Пелински: Освобождава се от информацията в полза на... яйцата. Преди няколко дена продадох всичко на Дюма. Жалко, че тези тухли, не ги взимат на килограм...щях повече пари да изкарам. Силви: Само не закачай Ботев, моля ти се и Едгар Алан По. Пелински: Аз съм станал хладнокръвен. И тях ще продам, като ония два костюма. Единият си го пазех за по-официален случай като погребението ми, например, а другия за срещи с жени. Ама тъй като гледам, жените ме гонят да ме убият, а погребението ще е скромно, няма да се церемоня ЮНИ 2011 BG art class 35


специален гост

много, може и с анцуга да ме погребат, то сега разхайтените работи са на мода. Посмъртно ще съм същински футурист. Силви: Стига си говорил за умиране пред мен, че ако знаеш какви мисли ме спохождат... Пелински: Какви? Силви: Ами, такива, да се самоубивам! Пелински: А, спокойно, ти ако не си посегнеш, кризата ще те нокаутира. ***** Емо: Ох, Бате Иване, и моята не е лесна да ти кажа… Пелински: Кажи бе, Бас, излей си душата. Емо: Ох, ами таковата... какво да ти разправям… А, пийни си малко. Сръбни си и тогава... Пелински: Стига си се извивал като смок. Казвай каквото имаш да казваш. Тук сме си само наши хора. Сякаш не помниш едно време, като работехме по строежите, как ни уволняваха заедно. Защото ти си шматка, а аз нямам квалификация на робот с половин функция…То голяма квалификация се иска да бъркаш цимент… Какви простотии сме преживели… Казвай сега… 36 BG art class ЮНИ 2011

Емо: Нямам къде да живея, батенце. Здравата съм я закъсал този път, наистина положението е по-тежко от всичката тежест на Земята. Пелински: Атлас да беше, по-леко щеше да ти е… Давай нататък... Емо: Да... Та, в твое лице виждам спасението като на бял кон, препускащ в мрака... Може ли, от сърце ти се моля, да поживея у вас известно време, ако трябва под мивката в кухнята ще спа. Само да има къде да спа... Пелински: Колко известно време? Емо: Ами, неизвестно колко... Ама, моля ти се, ще ти се реванширам един ден, като издам албум, като ме поканят някъде да пея, като имам много фенки... Пелински: Стига, стига ги реди! Добре, съгласен съм, няма да те сложа под мивката в кухнята, ще спиш тук в хола. Ама, само ти, отсега ти казвам, да не ми домъкнеш разни там твои други бездомни приятелчета. Няма да правя приют тук! ***** Силви: Въпреки пререканията, ругатните и несгодите да благодарим за насъщния ни днес...


специален гост

Пелински: Тази пък и тя! На кого да благодаря? На правителството? На анти-кризисните мерки, които са се пръкнали за спекулация. Или на кризата, която сама по себе си е една голяма спекулация – масовата психоза на 21-ви век. На кого да благодаря, за тази участ да живея в този отвратителен свят, в тази отвратителна немотия... Ама как на кого, беее!? Аз ще благодаря на моята мила мама. Благодаря ти, мамче, че си ме родила да се мъча тука! Лидия: Стига с тези глупости вече, пред хората поне не се дръж така. Пелински: Що не съм се родил някой простак? Да мога да се науча на две функции и да ги правя цял живот. Да живея като робокоп, да съм кон с капаци, да не съм прочел дори една брошура в живота си, да не се интересувам от нищо! Eйиии!!!!... Щастлив народ има там, отвъд океана, масата нищо не знае, нищо не я интересува. Ни са чували за Достоевски, ни за Лермонтов, ни за О'Хенри, ни за Канети, за никой и нищо. Искам и аз да съм така. Пък аз к'во? Ето ме, откачам тука! За какъв дявол съм изчел толкова нещо, като нямам пари да си купя билет за влака? Лидия: Като искаш ставай и отивай там да си търсиш късмета! Кой те спира? Пелински: Всичкото в главата ми, това ме спира. Аз не мога да съм такъв вече, защото не съм роден такъв. Отминал е моментът. Ако можех да съм материален, щях направо да се материализирам там, ето, както Силви му вика „биолокация“. Да си изпратя другото Аз там на разузнаване и като видя, че може и да се слея с онзи друг свят там, направо да се изнасям. Аз не искам да рискувам, защото не знам как ще ми се отрази. Пък сега хем не искам немотия, хем не искам да съм робот с уреден живот. ***** Емо: Онова, дето не го разбрахме какво е в онзи буркан, свърши ли? Силви: Свърши. Пелински: Абе, какво беше това наистина? Не беше лошо. Емо: Аз сега ще си го припомням на ум. Кой ден сме без храна?

Пелински: (поглежда празното шише) И мастика ... Даниел: Трети. Пелински: Знаете ли кое е било първо? Кокошката или мастиката? Даниел: Не знам. Емо: Кое? Пелински: Мастиката, защото да създадеш такова глупаво животно като кокошката, трябва да си бил много пиян. (Само Емо се смее) (Звъни се на вратата) Пелински: Ибсен, ходом марш... Даниел: Отивам. ***** Силви: Как можеш да ми говориш така? Аз знам какво е любовта, изпитвала съм я. Знам колко тежи. Пелински: И представа си нямаш даже. Имала там едно-две гаджета и си мисли, че познава неща, които философите от хилядолетия не могат да разгадаят. Вместо да се правиш на всезнаеща, що не си хванеш куклите и не идеш да се позанимаваш с нещата, които познаваш най-добре? Силви: Аз преживях смъртта на най-голямата си любов и ти си мислиш, че нищо не разбирам. Пелински: Ако разбираше, щеше да знаеш, че единствено смъртта и любовта не могат да се преживеят. Виж какво, не ми се занимава с деца, затова, ако обичаш, не си прави труда да опитваш каквото и да било с мен. Просто няма да стане. Силви: Напротив, аз съм много обременена от това, което ми се случи. Пелински: Ох, вие жените сте опасни значи… Или сте бременни или сте обременени, друг вариант за вас няма. (Силви се разплаква) Пелински: Предлагам да си останем с добрите намерения. Силви: (през сълзи) Ти никога не си имал добри намерения към никого! Пелински: Напротив, аз имам много добри намерения. Проблемът е, че имам още подобри очаквания! Силви: Лошо ми е, вие ми се свят, трябва да изляза. (Силви излиза) ЮНИ 2011 BG art class 37


специален гост

38 BG art class ЮНИ 2011


специален гост

ЮНИ 2011 BG art class 39


BG Art Class #31