Page 1

Брой 10, Месец Януари 2016

Издание на клуб “Млад журналист” към ОДК

Изкуството е мед, хранещ човешките души, събран на крилете на лишенията и труда. Т. Драязър Неусетно изминаха четири години от създаването на училищния електронен вестник „Аура” към СОУ „Асен Златаров” гр. Шабла. Това е нашият 10-ти юбилеен брой, който ще посветим на едно културно събитие в града ни, в което участват изцяло наши съученици. Танцово-театралният спектакъл „Пуста орис” илюстрира обединителната сила на изкуството и неговото въздействие върху обществото. Но нека не избързваме. Предстои ни една ретроспекция за изминатия път и за това, как се появи вестник „Аура” и как се разви във времето. В основата на нашия електронен вестник стои Клуб „Млад журналист” към ОДК- гр. Шабла. Участниците в него работиха упорито в продължение на дълго време, докато развият стила си. Тетрадката ми на Хана Монтана понесе неимоверно тежки рани, породени от късането на множество листи и драскането на написани изречения. Така „родихме” училищния вестник. Кръстихме своята рожба „Аура”- прозвището на патрона на нашето училище проф. д-р Асен Златаров. „Отглеждаме” го с много усилия и това е причината той да продължава да се развива. През цялото си развитие вестникът е следвал неотклонно своята мисия - да отразява събития не само от училищен, но и от градски характер. На страниците на вестника намираха място постиженията на Златаровци, успехи, достигнати с целенасочен труд и усилия. Гордеем се с едно от нашите момичета, което днес е студентка втори курс специалност „Журналистика” в СУ „Св. Климент Охридски” и ще продължи училищното си занимание вече като професионалист. Не по-малка гордост предизвикват и първите, поставили началото на кръжока, които днес са: юрист, финансист, икономист, филолог, психолог и т.н. Своя 10-ти юбилеен брой посвещаваме на изкуството и на неговата хипнотизираща сила, на способността му да увлича и да приковава вниманието на хората, които имат щастието да му се любуват. Изказваме нашите адмирации към младите хора, които се заеха с отговорната задача да възродят някои позабравени традиции чрез танцово-театралната импресия „Пуста орис” и им пожелаваме много нови творчески успехи и покоряване на сцени от регионален и международен характер! А на вестник „Аура” пожелавам още много броеве и успехи на журналистическия фронт!


Димитър Ялнъзов

Гергана Дафова

Възпитаник на СОУ „проф. д-р Асен Златаров“ гр. Шабла, випуск 1986. През 1992 г. се дипломира в НАТФИЗ „ Кр. Сарафов“ ,гр. София, специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на проф. Атанас Илков.През годините е играл на сцените на куклените театри в градовете Пазарджик, Бургас, Благоевград и Добрич. На сцената на Свободен театър ,гр. София играе и в драматични представления.Успешно се изявява и като режисьор на самодеини колективи в градовете Шабла и Каварна. Носител на награда за режисура на спектаклите „Как писар Тричко не се ожени за царкиня Кита“ от Н. Русев ,ОДК – Шабла и „Учителят – сянка върху дъската“ от Жан- Пиер Допан – МТС „Зеници“ ,гр. Каварна на IV Национален фестивал на любителските театри в Каварна- 2001г. Режисира спектакли и в Държавен куклен театър град Добрич.

Завършва средното си образование в СОУ „Асен Златаров”, след което учи ИУ Варна „Счетоводство и контрол”.Завършва магистратура: Финанси в ИУ гр. Свищов. От 2003 г. е сред основателите на ТС „Българка”. През 2010 г. създава ТК „Жива вода”, в който събира още първата година 90 желаещи да танцуват. Първа квалификация получава във ВСУ „Черноризец Храбър” гр. Варна- удостоверение за ръководител на вокална и танцова група, за автентичен фолклор. От 2014 г. студентка в МТИИ гр. Пловдив – по пътя на осъществяване на детската си мечта.

С какво беше различен танцово-театралният спектакъл „Пуста орис”? Г.Д.: За децата беше много различен, тъй като ги връща към една отминала и непозната за тях епоха. Затруднени бяха най-напред от текста, а след това се изправихме пред изпитанието да влязат в ритъма на музиката на Теодосий Спасов и Георги Адреев. Трябваше време, за да се адаптират и да влязат в ролите си. Трудно им беше да разберат, че трябва самодисциплина, внимание и добра организация както на сцената, така и заз кулисите. Няма маловажна роля в един спектакъл. Ако някой не е на мястот си, може да провали представлението. В процеса на работа децата се убедиха в това, че трябва да са колектив. Д. Я.: Спектакълът „Пуста орис!“ има своя дълъг път през годините от първоначалната идея до настоящата реализация... Всичко започна в далечната 2003 година, когато ръководех Младежко театрално студио „Зеници“ в гр. Каварна. След успешна реализация на 2-3 пиеси ми хрумна да си поставя предизвикателство за нещо по нетрадиционно. Точно тогава беше нашумяла трупата на Нешка Робева със спектакъла си „Два свята“ и това задвижи творческото ми въображение за спектакъл на фолклорна основа ,но да включва не само танци, а и слово, обичаи , интересна стилизирана визия и оригинална музика. Това беше изключително сложна творческа задача, защото нямаше откъде да взема готова драматургия..., и въобще ми стана ясно, че трябва всичко стъпка по стъпка да направя сам... Каква да бъде темата, историята, идеята?!...Трябваше да се обърна към българската народопсихология... и си зададох въпроса: «Какво е натрапващото настроение в нашия песенен фолкор?»...И отговорите започнаха да идват и да се реди пъзела...Спомних си поговорките: «Много хубаво не е на хубаво!» и «Не се радвай много да не те хванат уроки!». Съдбовността, предопределеността, тъгата, суеверията, фатализма и мъката са вкоренени в мисленето и битието на българина от древността , та до днес...Отворих сборниците с народни песни на Братя Миладинови и по техен образец започнах да пиша думичките от моята драматургия... После търсене на музиката, която ми е необходима... Изпълненията на Теодоси Спасов бяха попадението ми... И още много опити за визия, работа с хореографката за намиране на стила и образа на идеите...Много работа, която накрая се появи с името «Фатум». Това мое «дете» две години бе играно при невероятен успех не само в региона, но и по фестивали, дори и в Русия! Но учениците като пораснат напускат родното място и поемат своя път.... и спектакъла се спира...А за мен остава тъгата, че това ,което си сътворил,отдал си му толкова време и си го заобичал - «умира»....И след 13 година открих възможност да дам нов живот на това мое творение, като го осъвременя и доразвия.Открих талантлив и запален хореограф – Гергана Дафова. Идеята ми я провокира и станахме добър тандем в изграждането на това «приключение» - «Пуста орис!». Труден път изминахме с артистите танцьори ...Път на борба на характери, на себеоткриване, на изграждане на личностни качества, на преодоляване на комплекси и страхове, но победихме....! Защото добрият край оправя всичко!!! Публиката е във възторг, значи сме успели! Децата, и младите танцьори в това число, не обичат съветите,но все пак какво би ги посъветвала? Г. Д.: Това е и моето впечатление. Сега ще им кажа това, което повтарям най-често на репетиции. За да танцуваш, трябва да имаш душа за ритъма на музиката и танца. Те са хората, които ще съхранят ,ценностите и традициите. Фолклорът не е само носии, танци и песни, а начин на живот, наш български начин на живот. Д. Я.: Искрено се надявам това трудно «приключение»,което изживяхме заедно, да им остави само добри спомени . Дано и този път заниманието с театър е дало добри уроци на децата и те са ги усвоили, за да се оформят като стойностни личности. Това ще го осъзнаят след време, а аз им пожелавам да не се оставят да ги повлече течението . Това е найстрашно!Правете живота си смислен и интересен, не се поддавайте на скуката и апатията! Дори когато си мислим ,че няма смисъл – винаги има смисъл! Мисля, че след «Пуста орис!» всички се убедихте в това! Успех!


Месечинка си залезе, а петли не са пропели, време е сега потайно, грозна, невярна полунощ. Звезди блещукат над нази, змееве, змийски духове и самодиви нощянки. Ще видят, ще ни завидят.

Не спирай, Стоене, вакъл овчарю да свириш с тоз меден кавал, с таз тънка свирка, че свирнята ти вълшебна, юдинско сърце разпаля, самодивски нозе разиграва на мене – пръва Юда самодива и мойте сестри самовили. Не спирай с тънка си свирка да свириш, из самодивски дъбрави, че свирнята ти кат тебе убава, убава, още игрива, игрива, още възлюбна. Свирня ти слушам - нозе ми играят, нозе ми играят - сърце та залюбва.

Вихрове, сестри вихрушки днес Стояна вий надвийте! Вихрове, спуснете се, та Стояна вдигнете! От дърво в дърво слагайте, от връх на връх го вдигайте, къс по къс го скъсайте и стадо му пръскайте!


“На сцената трябва постоянно да се случва нещо. Не може да остане празно време и да дадете възможност на хората да си извадят телефона, за да проверят колко е часа. Тогава вече сте ги загубили.”

“В театралното изкуство най-важна е колективната работа.“

“Фантазията, лишена от разум, създава чудовища , съюзена с него, тя е майка на изкуството и извор на прекрасното в него. “ -Франсиско Гоя

“Не бива просто да си изговорите думичките, за да отбиете номера. За да завладеете публиката, трябва да вложите емоция, да си повярвате самите вие.”

Гостуващ фотограф: Десислава Донева Останалите броеве на вестника може да откриете на сайта на училището: http://souasenzlatarov.wix.com/shcool#!vestnik/c19t За повече снимки- https://photos.google.com/album/AF1QipMJTennS1P__KNTC0JIjsof3HGp26S7EUkyK0sk гр.Шабла ул. Добруджа №2  www.sou-asenzlatarov.webnode.com  sou_asenzlatarov@mail.bg

Редколегия: учениците от клуб “Млад журналист” - ОДК Шабла (Николета Баркова, Лина Христова, Йоана Кънчева, Христина Христакиева,Десислава Никова, Луиза Карамилева, Десислава Георгиева, Памела Димитрова, младша група– Зорница, Саня, Рени, Ивет, Виктория) Графичен дизайн: Десислава Георгиева , Луиза Карамилева, Памела Димитрова

Profile for souasenzlatarov

Aura 10(1)  

Aura 10(1)  

Advertisement

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded