Page 1

СОФИЙСКА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТОЛИЦИ НА КУЛТУРАТА 27 МАЙ 2011 Асоциация за развитие на София София, 2012

SOFIA CONFERENCE ON EUROPEAN CAPITALS OF CULTURE 27 MAY 2011 Sofia Development Association Sofia, 2012


Книгата представя съдържанието на международната Софийска конференция за Европейските столици на културата, организирана съвместно от Столична община, Асоциация за развитие на София, Стратегическа група „Душа за Европа“ и Фондация за градски проекти и изследвания на 27 май 2011 г. This publication presents the proceedings of the international Sofia Conference on European Capitals of Culture, organized by the Sofia Municipality, Sofia Development Association in partnership with the Strategic Group A Soul for Europe and the Foundation for Urban Projects and Research on May 27, 2011.

СЪДЪРЖАНИЕ Увод............................................................................................................8 Приветствия.............................................................................................14 Панел 1 Същност и развитие на програмата Европейска столица на културата (ЕСК).................................................................................56 Панел 2 Участие и включване..............................................................84 Панел 3 Устойчивост и наследство..................................................118 Панел 4 Изводи и перспективи..........................................................162 Говорители.............................................................................................179 Организатори на конференцията...................................................194 TABLE OF CONTENTS Introduction..............................................................................................10 Welcome speeches.................................................................................18

Издател © Асоциация за развитие на София, 2012 Publisher © Sofia Development Association, 2012 Съставители © Светлана Ломева, Севдалина Войнова, Деница Лозанова, Снежина Гъбова Editors © Svetlana Lomeva, Sevdalina Voynova, Denitsa Lozanova, Snezhina Gabova Фотографии: Димитър Камбуров, Виктор Троянов. Photo credits: Dimitar Kambourov; Viktor Troyanov ISBN 978-954-92828-2-5 Книгата е отпечатана на 100% рециклирана хартия The book is printed on 100% recycled paper

Panel 1 Substance and Development of the EcoC Programme..........60 Panel 2 Participation (ECoC – a Joint and Collaborative Project)....88 Panel 3 Sustainability and Learning.....................................................125 Panel 4 Conclusions and Outlook........................................................166 Speakers..................................................................................................189 Conference Organizers.........................................................................195


УВОД На 27 май 2011г. в София се състоя международната конференция на тема „Европейски столици на културата.“ Тя беше съвместно организирана от Столична община, Асоциация за развитие на София, Стратегическа група Душа за Европа и Фондация за градски проекти и изследвания, София. Събитието събра представители на български публични институции, чуждестранни посланици в България, неправителствени организации, изследователи, студенти. На конференцията присъстваха също и мениджъри и художествени директори на градове, бивши носители на титлата Европейска столица на културата (ЕСК), които споделиха своя опит и предизвикателствата, с които са се сблъскали по време на подготовката на своята кандидатура. Сред специалните гости на конференцията трябва да споменем представителите на български и италиански градове, кандидатиращи се за титлата ЕСК през 2019г., културни институции, общински съветници, бизнес асоциации, творци и журналисти. Основните цели на конференцията бяха: 1. Да продължи консултативният процес относно бъдещето на инициативата Европейска столица на културата, започнат в Брюксел, като се обсъдят успехите и предизвикателствата пред ЕСК въз основа на изминалия период.

три панела. Първият панел се фокусира върху проблемите, свързани със структурата и приложението на програмата Европейска столица на културата, приноса на програмата за развитието на културата в градовете и регионите, процеса на сътрудничество между градовете, предизвикателствата пред управлението на културната програма, ангажирането на политически и обществени структури в процеса, разработване на творческата програма и т.н. Подчертана бе важността на ЕСК за развитието на туризма на местно, национално и европейско ниво, за процеса на изграждане на дългосрочна визия и концепция за стратегическо развитие на градовете-кандидати. Участниците във втория панел дискутираха различни аспекти, свързани с устойчивостта на програмата и успеха на инициативите, организирани след годината на присъждане на отличието и опита на бивши европейски столици на културата в това отношение. В центъра на вниманието бяха също въпроси, свързани с международното сътрудничество и обмяната на опит, с активното участие на гражданите, с ролята на местните власти и т.н. Последните два панела проследиха различни инициативи на градовете, бивши носители на отличието, както и перспективите за българските градове, които ще се подготвят за титлата през 2019г. Светлана Ломева Изпълнителен директор на Асоциация за развитие на София

2. Да даде глас на стремежите и идеите на градове от региона на Югоизточна Европа, които биха искали да се кандидатират за ЕСК след 2019 г. 3. Да развие международни контакти и мрежи около темата ЕСК с участието на местни и национални власти и граждански организации от цяла Европа. Дискусиите по време на конференцията бяха организирани в 8

9


INTRODUCTION On May 27, 2011 in Sofia took place the international conference on European Capitals of Culture. It was organized jointly by Sofia Municipality, Sofia Development Association, the Strategic Group A Soul for Europe and the Foundation for Urban Projects and Research, Sofia. The event gathered public officials from Bulgarian ministries, foreign embassies to Bulgaria, NGO representatives and others. The conference was also attended by managers and artistic directors of cities former winners of the title „European Capital of Culture“ (ECoC) who shared their experience and the challenges that they faced during the preparation of their bids. Special guests at the conference were also representatives of Bulgarian and Italian cities running for the ECoC title in 2019, representatives of various civic organizations, municipal councillors, business associations, cultural producers and journalists. The conference set itself the following objectives: 1. To continue the process of consultation, initiated by the European Commission (EC) about the future of the initiative European Capital of Culture beyond 2019.

program’s contribution to the development of culture in the cities and regions. Panel presenters also discussed the process of intercity cooperation and the challenges to the management of the program on national level, the involvement of political and public bodies in the process, artistic organizations, etc. Special attention was paid to the importance of culture and the ECoC initiative for the development of tourism on local, national and EU level, as part of the process of building a long-term vision and conception for the strategic development of culture in the competing cities. Participants in the second panel debated the inclusion of civil society and civil society organizations in the initiative and the role of stakeholders and citizens for the successful implementation of the EcoC program. The last panel focused on various aspects related to the sustainability of the program and successful follow-up initiatives developed by former ECoC cities. In the spotlight were also questions regarding international cooperation and the exchange of experiences, the active participation of citizens, the perspectives in front of the Bulgarian cities – candidates, etc.

Svetlana Lomeva Executive Director of Sofia Development Association

2. To give voice to the aspirations and ideas of the cities in the region of Southeast Europe which would like to apply for ECoC after 2019 (such as Cluj, Belgrade and others). 3. To develop international contacts and networks on the topic of ECoC, including Bulgarian, Italian, Serbian, Romanian and other European city administrations and representatives of civic organizations. Conference proceedings were organized in three main panels. The first panel focused on issues regarding the structure and implementation of the program European Capital of Culture and the 10

11


ОФИЦИАЛНИ ПРИВЕТСТВИЯ

OPENING SPEECHES


Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община

Уважаеми гости, удоволствие е да присъствам на тази престижна конференция, която се провежда за първи път на такова ниво в България. Благодаря Ви, че уважихте нашата покана. Тук присъстват министърът на културата, г-н Рашидов, посланикът на Италия, г-н Бенацо, който ни помага много в подготовката на кандидатурата на София за Европейска столица на културата, г-жа Лиляна Павлова, заместник-министър на Регионалното развитие и благоустройството, г-н Андерй Ковачев, представител в Европейския парламент. Програмата е много наситена и преди да се обърна към нашите гости, ще си позволя да кажа няколко думи за София. Това е първият път, когато София е домакин на подобно престижно събитие, което събира представители на на градове, удостоени с отличието Европейска столица на културата, а също и такива, на които им предстои да се преборят за него. Тук присъстват представители на други държави, които ще участват в състезанието след 2019. Тук са и представители на градовете Варна, Велико Търново, Бургас, Пловдив, Русе, кандидатстващи за отличието през 2019 г., и аз им благодаря за участието днес. Надпреварата през 2019г. ще бъде печеливша за всички: всеки, който участва, ще спечели, защото ще спечелят жителите на нашите градове. Днес имаме възможността да се срещнем с всички български и международни експерти, работещи в сферата на културата и изкуството. Надявам се да поемете протегнатата ни ръка като гарант за честна и интересна надпревара, която да обогати културния живот на нашите градове. 14

Тук присъстват също и представители от Венеция, Генуа и Равена. Бих искала специално да благодаря на представителя на Венеция, която е тук, за да ни приветства от името на кмета на Венеция. Между нас са също и представители на градовете, бивши носители или кандидати за титлата ЕСК през следващите години: Вроцлав, Орхус, Копенхаген, Берлин, Белград, Брюж. Искам да благодаря и на представителите на бизнеса, които са сред нас днес. Радваме се на тяхната подкрепа, на тази конференция те са представени от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Радвам се да видя и много представители на граждански организации. Очакванията ни са да обменим опит и да дискутираме различни теми, свързани с културата, като допринесем по този начин и към общоевропейския дебат за бъдещето на инициативата ЕСК. Бих искала още веднъж да изразя признателността си към нашите партньори: посланик Бенацо, с когото работихме всекидневно по този проект; на Асоциация за развитие на София; на Стратегическата група „Душа за Европа“; на Фондация за градски проекти и изследвания; и на всички други организации, които подкрепят нашите усилия. През 26-е години от своето съществуване престижната инициатива Европейска столица на културата е демонстрирала, че може да допринесе много за развитието на градовете и за сплотеността на европейските региони. Много градове и региони са кандидатствали през годините за приза със съзнанието, че по този начин те повишават собствената си конкурентноспособност; че могат да отключат творческия си потенциал; че могат да насърчат развитието на туризма и така да допринесат за икономическото развитие. Инициативата „Европейска столица на културата“ се стреми да обедини нациите, акцентирайки върху многообразието на Европейската култура. По този начин тя допринася и за сближаването на европейските граждани като насърчава тяхното чувство за принадлежност към европейската общност. Градовете и регионите, избрани да бъдат столици на култура15


та, имат специфично културно и икономическо значение, което отразява европейската идея за многообразие, плурализъм и, бих добавила, толерантност. Ние в София вярваме, че този основен критерий може да бъде изпълнен не само чрез богатото културно и историческо наследство на нашия град, но също и чрез активното участие на гражданското общество от самото начало в подготовката на проекта. Много важно е да осъзнаем, че когато говорим за Европейска столица на културата, това означава не само създаването и развитието на атрактивни културни проекти, не само развитието и синтеза на разнородни изкуства. Това включва също и изкуството да бъдем граждани. Може би това е най-добрата и най-важната цел на тази инициатива. В София са събрани най-големите културни институти, театри и най-успешните галерии, в града се намират Софийската опера, Софийската Филхармония. Представителите на културните среди са събрани тук. За нас и за мен като кмет е важно да привлечем гражданите и да им дадем възможност да участват в културния живот на града. Идеята за София „Град на гражданите“ е не просто лозунг, а водещ принцип в процеса на подготовката на кандидатурата. Този принцип беше водещ в усилията ни през последните няколко години, но най-вече в инициативата ни за преустройство и развитие на градските културни пространства. Хората, които познават България и София, знаят за новопостроените от нас открити сцени, за отворени нови галерии. Това са все места, известни на нашите граждани и търсени от нашите артисти. Жителите на града ги познават и ги обичат и аз вярвам, че имаме огромен потенциал да продължим работата, която започнахме. Ние започнахме подготовката със серия дебати, ангажиращи вниманието на жителите на София за инициативата ЕСК. Те продължиха до април тази година. Във връзка с кандидатурата на града, успяхме да интегрираме тези дебати в процеса на развитие на стратегическите линии за бъдещето на културата и изкуството в Столична община. Преди няколко дни проведохме първата от серията дискусии, посветени на превръщането на отворените културни простран16

ства в София в предпочитано място за отдих. Това е една значима кауза и колкото повече хора го разберат, толкова повече София ще бъде истински „град на гражданите.“ Добре развитите градове разчитат на културата и културните пространства, защото по този начин се повишава качеството на живота. Ние също работим усилено, за да модернизираме и развием градската система за мобилност и схемата на градския транспорт; градската архитектура е базата за създаване на силна общественост с чувство на принадлежност и благоденствие. Ние вярваме и се надяваме да получим подкрепата на неправителствения сектор, с който работим в съдружие от много време. Неправителствените организации притежават експертизата, от която се нуждаем и Общината е отворена за сътрудничество с тях. Факт е, че въпреки финансовата криза, тази година ние успяхме да удвоим средствата за културната програма на града. Добавихме един милион лева с цел да подпомогнем финансирането на проектите на много организации. Около 50% от тази сума беше предоставена на неправителствени организации за емблематични проекти, които допринасят за кандидатурата на София за Европейска столица на културата. Бих искала да благодаря на министър Рашидов и на заместникминистъра на регионалното развитие Лиляна Павлова за тяхната помощ в обезпечаването на средства от европейските фондове и за техните усилия за развитието на археологическото наследство на столицата. В момента работим по проект за музей на София; заедно с Министерство на културата работим по проект за изграждане на „Ларгото“ в центъра на София. Тези проекти ще бъдат реализирани през следващите няколко години. Те ще ни помогнат да представим на света богатствата и предимствата на София. Надяваме се да привлечем туристи, да развием икономиката на града и да създадем нови работни места. В този смисъл усилията ни са многостранни. Сега бих искала да се обърна към министър Вежди Рашидов и да изразя благодарността си към него за личните му усилия и за съвместната работа между Министерството на културата и Столична община. 17


Yordanka Fandakova, Mayor of Sofia Municipality

Ladies and gentlemen, it is a pleasure to come to this highly prestigious conference, which has been carried out for the first time at this scale in Bulgaria. We have here with us the Minister of Culture, Mr. Rashidov, the Ambassador of Italy to Bulgaria, Mr. Benazzo, who has helped us immensely in the preparation of Sofia for European Capital of Culture 2019, the Deputy Minister of Regional Development Mrs. Liliyana Pavlova, the Member of the European Parliament, Mr. Andrey Kovatchev . The agenda for today’s gathering is quite intensive, and before I turn over to our guests, I will take the liberty to say a few words about Sofia. This is the first time that Sofia has hosted such a prestigious event which brings together representatives of the cities that have won the title European Capital of Culture, as well as cities which are applying for the title in the next ten years. There are also representatives of other countries that will participate in the competition after 2019. We have here representatives of the Bulgarian cities of Varna, Veliko Turnovo, Burgas, Plovdiv, Russe, also applying for the title in 2019. I thank them all for attending this event. The 2019 competition is a winwin competition: everyone that participates will be on the winning side, because it is our citizens that will be the winners. Today we have the opportunity to meet the experts on the Bulgarian side and many international experts that are working in this area. I hope that you will accept our extended hand, so that we can have a fair competition – an inspiring competition that will enrich the cultural life in our cities. Let us welcome also the representatives from Venice, Genoa and Ravenna. I would particularly like to thank the representative of Venice, who is here to greet us on behalf of the Mayor of Venice. Among us are also cities that have been or are applying for the title of ECoC in the next few years: Wroclaw, Aarhus, Copenhagen, Bruges, Berlin, and Belgrade. Thank you to all of them for coming to Sofia. 18

We have representatives of public authorities and of the private sector; the business sector is represented today by the Confederation of the Employers and Industrialists in Bulgaria, which has supported our efforts to apply for the ECoC title. Many representatives of civic organizations are here as well and I am looking forward to a day of fruitful discussions and exchange, contributing to the European debate on the future of the ECoC initiative. I would like to express once again my gratitude to the organizers of this conferences and the partners of Sofia Municipality: to Ambassador Benazzo, with whom we work on a daily basis on this topic; Sofia Development Association; the European network „A Soul for Europe“; the Foundation for Urban Projects and Research, and to all other organizations who have committed time and efforts to make this conference happen. During its 26 years of existence, the prestigious initiative of the European Capital of Culture has demonstrated that it can contribute significantly to the development and the cohesion of Europe’s regions. Through the years, many cities have applied for this title led by the conviction that in this way they can promote their competitiveness; they can unlock the potential of creativity in many economic sectors; they can promote tourist development and attain inclusive growth. The ECoC initiative seeks to bring together nations by emphasizing the diversity of European culture; it also enhances the better familiarization of European citizens, fostering their sense of belonging to a shared European community. The cities and regions chosen to be capitals of culture have a specific cultural and social position which reflects the European ideas of diversity, pluralism, and I would add, tolerance. We in Sofia believe that these values can be achieved not only through the rich cultural and historic heritage of our city, but also through the active participation of civil society in the preparation of the project. It is very important to realize that when we talk about ECoC, it means not only the creation and development of attractive cultural projects; not only development and synthesis of various arts; it also involves the art of being citizens. In my view, this is the best, the most important goal of the initiative.

19


Sofia is home of the biggest cultural institutes, many theaters and the most successful galleries; the city is home to the Sofia Opera House, the Sofia Philharmonic Orchestra. The representatives of various cultural organizations are all concentrated here. It is important for the city and for me, as a Mayor, to attract the citizens and to give them the opportunity to participate in the cultural life of the capital. To us, the idea of Sofia – City of Citizens, is not just a slogan; it has been a leading principle throughout the preparation of the city’s application for ECoC. It has been leading our efforts in the past few years, in particular the projects for the rehabilitation and development of new urban cultural spaces. People who know Bulgaria and Sofia also know that we have built open-air stages; we have created two open galleries. These spaces are well-known to our citizens; they are sought by our artists. Young people love them, and I believe that we have an enormous potential to continue the work we have started. We began the preparation for ECoC with a series of debates involving the citizens of Sofia, which continued through April this year. We managed to integrate these debates in the process of developing the strategic guidelines for the future of culture and creativity in Sofia in connection with the ECoC application.

culture program. We have added one million leva in order to help fund the projects of many organizations. About 50% of this amount was provided to NGOs for significant projects that contribute to Sofia’s application for European Capital of Culture. I would like to thank Minister Rashidov and the Deputy Minister of Regional Development, Lilyana Pavlova, for their help in securing European funds and for their efforts in developing the archaeological heritage of the capital city. We are currently implementing a project for Sofia Museum. Together with the Ministry of Culture we are implementing a project for the open archaeological excavations of the so-called „Largo“ in the center of Sofia – a unique open museum of Bulgarian historiacal heritage. These projects will be implemented in the next few years and will allow us to present to the world the riches and cultural resources of Sofia. Our efforts are multifaceted: we hope to attract more tourists, develop the economy of the city and create new jobs, too. I would like now to turn over to Minister Vezhdi Rashidov. Once again with gratitude: for his contributions to culture and the cooperation with Sofia Municipality, as well as for his attendance at this conference.

A few days ago, we held the first of a series of discussions dedicated to the transformation of the cultural spaces in Sofia into a preferred place of leisure. This is indeed a worthy cause and the more people understand that, the more Sofia will become the „city of citizens.“ Healthy cities depend on their cultural spaces; this is a way to promote a quality of life. We are also working hard to modernize and develop the city’s mobility system and public transport scheme; urban infrastructure is the basis for creating a strong community with a sense of belonging and wellbeing. We hope that we will get the support of the NGO sector for the ECoC initiative. We have been working closely with a number of NGOs for a long time now; they have the expertise we need and the Municipality is open to further cooperation with them. Despite the financial crisis, this year we have doubled the funding for the city 20

21


Вежди Рашидов, министър на културата, България

Уважаеми колеги, разрешете ми да изразя благодарносттта си към госпожа Фандъкова за усилията на Столична община и за нейните собствени усилия в подкрепа на развитието на културни инициативи. Един от резултатите на съвместната работа и сътрудничество между Министерството на културата и Столична община е Музеят за съвременно изкуство в София, чието официално откриване е след три седмици. За първи път София ще има музей на съвременната скулптура на открито. Много европейски държави и градове имат подобни музеи – Унгария, Полша, а сега и София ще се присъедини към тях. Проектът нямаше да бъде осъществен без подкрепата от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Съвместно със Столична община ние изработихме и иновативни концепции за пространствата в околността на музея и смятаме да ги превърнем в открити арени на изкуството. Тези места ще открият истинската красота на столицата. Бих искал да благодаря отново на заместник-министър Павлова за нейната подкрепа при осигуряване на финансиране за тези инициативи. В момента работим и по проекта за разкритите археологически разкопки на „Ларгото“ в центъра на София. Това ще бъде уникален открит музей на българското историческо наследство с площ от 17,000 м2. Вярвам, че в следващите две години имаме шанса да преобразим София в изключително атрактивна туристическа дестинация.

22

Нека да кажа няколко думи и за друго постижение на Министерството на културата: новата национална стратегия за културния туризъм. Културният туризъм е не просто начин да разкрасим страната, а важна инвестиция в културата. Току-що се върнах от Италия и е удивително колко много хора посещават Колизеума всяка година. България е държава с богата древна култура и ние трябва да работим в посока трансформиране на нашите музеи и културни обекти в атрактивни културни дестинации. Трябва да покажем на света реликвите на траките, златните съкровища на Рогозен и Панагюрище. Щастлив съм, че в новата стратегия, която разработихме съвместно със Столична община, на културата и културния туризъм е отделено специално място. Именно те биха могли да допринесат за бъдещото развитие на България. Стратегията също представя ясна визия за развитието на музеите и свързаните с тях дейности в България и София. Постиженията до момента при всички положения ще подкрепят София и нейната кандидатура за Европейска столица на културата 2019. Разбира се, всеки български град, кандидатстващ за отличието, има своя шанс, но на София трябва да се отдаде значимото за усилената подготовка за събитието. Вярвам, че България ще се представи добре в тази европейска надпревара. Ние сме дали на света едни от най-големите имена в операта, например, Гена Димитрова, Борис Христов, Николай Гяуров. Хората в България са много талантливи и ние трябва да разработим стратегия, която да подпомогне нашите артисти. Силно вярвам, че България и поспециално София имат какво да предложат в полето на културното и историческо наследство, а също и на съвременото изкуство и културата. Пожелавам успех на всички български градове кандидати за титлата през 2019 г. Крайните решения ще бъдат взети на друго ниво и в рамките на друго събитие, но ние всички трябва да подкрепим града победител, независимо кой ще бъде той. За мен е важно България да е достоен домакин на европейската култура през 2019 г. В заключение бих искал да благодаря на кмета Фандъкова за досегашната ползотворна работа между двете институции. Бих 23


искал да благодаря на заместник-министър Павлова. Както вече споменах, нейната роля беше решаваща за оигуряването на финансиране за голям брой проекти на Министерството на културата. Досега успяхме да оползотворим всички средства от тях. Много съм горд от броя на проектите, които стартирахме през последните няколко месеца. Пожелавам на всички вас ползотворна конференция днес.

Vezhdi Rashidov, Minister of Culture, Bulgaria

Dear colleagues, allow me to begin with a few words of gratitude to Mayor Fandakova for the efforts of Sofia Municipality and her personal efforts in promoting and supporting culture. One of the results of the joint work and cooperation between the Ministry of Culture and Sofia Municipality is the Museum of Contemporary Art in Sofia, whose official opening is in three weeks. For the first time, Sofia will have a museum of contemporary sculpture in the open. Many European countries and cities have such museums of modern art; among them are Hungary, Poland, and now Sofia is joining them. The project would not have been possible without the financial support of EEA grants. Working in cooperation with Sofia Municipality, we have developed innovative concepts about the urban spaces around the museums and will be converting them into open creative areas. These places reveal the true beauty of the capital city. I would like to thank again Deputy Minister Pavlova for her commitment and assistance in obtaining funding for these initiatives. Currently, we are also implementing a project for the open archaeological excavations of the so-called „Largo“ in the center of Sofia. It is going to be a unique open museum of Bulgarian cultural heritage with an area of 17,000 m². I strongly believe that in the next two years we have the chance of transforming Sofia into an attractive tourist destination.

24

Let me say a few words about another achievement of the Ministry of Culture: the new national strategy on cultural tourism. Cultural tourism is not just a way to beautify the country; it is an important investment in culture. I have just returned from Italy and it is amazing how many people visit the Coliseum each year! Bulgaria is a country with a rich ancient culture, so we have to work for transforming our museums and cultural assets into attractive cultural destinations. We have to show the world the relics of the Thracians, the gold treasures of Rogosen, of Panagyurishte. I am glad that in the new strategy that was developed jointly with Sofia Municipality, a special attention is paid to culture and cultural tourism, which could have direct contribution to the future prosperity of Bulgaria. The strategy outlines a clear vision for the development of museums and museum-related activities in Bulgaria and in Sofia. The achievements so far will definitely support the capital city in its application for European Capital of Culture 2019. Of course, each of the Bulgarian cities applying for the award has a chance, but it is also true that Sofia is preparing hard for this contest. I believe Bulgaria will be well represented in this European competition. We have given the world some of the greatest names in opera, singers such as Gena Dimitrova, Boris Christoff, Nikolay Giaurov. Bulgarians are very talented people, and we need to develop the proper policies to support our artists and creators. I strongly believe that Bulgaria, and Sofia in particular, have a lot to offer in the field of cultural and historical heritage, as well as contemporary art and culture. I wish all Bulgarian cities, candidates for the title in 2019 great success. The final decisions will be taken at a different level and at a different venue but we should all support the winning Bulgarian city. Bulgaria will be a worthy host of all events in 2019. In conclusion, I would like to thank again Mayor Fandakova for the wonderful cooperation between our two institutions. I would like to thank Deputy Minister Pavlova. As I already mentioned, she has been instrumental in securing funding for a number of projects of the Ministry of Culture, and so far, we have managed to make full use of it. I am very proud of the number of projects we have launched in the last few months. I wish you all a very productive conference today. 25


Йорданка Фандъкова: Благодаря Ви много, господин Раши-

дов. Вярвам, че моите колеги ще ме подкрепят в поздравленията към Министерството на културата за успешната работа в развитието на национална културна политика. Министър Рашидов спомена няколко пъти името на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството г-жа Лиляна Павлова. Имам удоволствието да я поканя за следващата презентация.

Лиляна Павлова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството

Госпожо Фандъкова, министър Рашидов, благодаря ви за милите думи. Бих искала да отбележа още веднъж, че министър Плевнелиев и екипът от министерството, който аз представлявам, подкрепя инициативата Европейска столица на културата. Ние подкрепяме всички български градове, състезаващи се за отличието и вярваме, че това е възможност да развием потенциала на България в полето на туризма и културата. България има богата култура и историческо наследство, с което се гордеем, но ние имаме също и талантливи артисти, които заслужават нашата подкрепа. Министерството на регионалното развитие полага много усилия за развитието и подобряването на инфраструктурата на територията на страната, включително и за културни обекти. От Оперативната програма „Регионално развитие“ ние отделихме около 300 милиона лева за финансиране на сгради и реконструкция на опери, музеи и природни атракции из цялата страна в усилието си да стимулираме вътрешния и международния туризъм.

26

Освен инфраструктурата, за нас е много важно да подкрепяме събития като днешната конференция, фестивали и други публични инициативи. Ние също подкрепяме финансово и такива културни събития, които изграждат имиджа на българските градове и позволяват на творците да развиват и демонстрират техния талант. Както министър Рашидов спомена, през това лято ще одобрим първите културни проекти на стойност 20 милиона лева, посветени на иновативни културни събития и фестивали. Това е част от активното сътрудничество с Министерството на културата в реализирането на събития от националния културен календар. Ние ще осигурим средства на всички общини, желаещи да се присъединят към инициативата и да кандидатстват за Европейска столица на културата. В рамките на този процес е много важно за представителите не само от София, но и от други градове да обменят и споделят опит. Пожелавам на всички вас успешна и продуктивна дискусия, която ще подготви България за домакинството на предстоящите събития в рамките на инициативата Европейска столица на културата.

Yordanka Fandakova: Thank you very much, Mr. Rashidov. I believe that my colleagues will join me in congratulating the Ministry of Culture for its successful work in developing a national cultural policy. Mr. Rashidov has several times mentioned the name of Ms. Liliyana Pavlova, Deputy Minister of Regional Development and Public Works, and it is my pleasure to invite her for the next presentation. Liliyana Pavlova, Deputy Minister of Regional Development and Public Works, Bulgaria Mayor Fandakova, Minister Rashidov, thank you very much for your kind words. I would like to point once again that Minister Plevneliev and the team of the Ministry I represent, support the initiative European Capital of Culture. We support all Bulgarian cities competing for the title and we believe that it is an opportunity to 27


develop the potential of Bulgaria in the field of tourism and culture. Bulgaria has a rich cultural and historical heritage, of which we are very proud; we also have talented artists who deserve our support. The Ministry of Regional Development is committed to develop and improvе the infrastructure on the territory of the country, including cultural infrastructure. Under the Operational Program „Regional Development“ we have committed about 300 million leva to finance the building and reconstruction of opera houses, museums, natural attractions throughout the country, in an effort to boost the internal and international tourism. Apart from the infrastructure, it is very important for us to support events like today’s conference, festivals, and other public initiatives. We provide financial support to innovative cultural events, which build the image of Bulgarian cities and allow the artists to demonstrate and develop their talent. As Minister Rashidov mentioned, in the summer of this year we will be launching the first culture projects worth 20 million leva, dedicated to innovative cultural events and festivals. This is one way to cooperate actively with the Ministry of Culture in implementing the national cultural calendar. We will provide resources to all of the municipalities which are willing to join the initiative and apply for ECoC 2019. In this process, it is very important for the representatives not only of Sofia but of the other cities as well to exchange and share experience. I wish you all a successful and productive discussion today; this is one step further in the preparation of Bulgaria to host the events in the year 2019.

Йорданка Фандъкова: Благодаря Ви много, госпожо Павло-

ва. Сега имам огромното удоволствие и чест да се обърна към Негово Превъзходителство Стефано Бенацо, посланик на Италия в България. Италия е държава, която ще си партнира с България до 2019г., защото тогава един български и един италиански град ще бъдат избрани за столица на културата.

Негово Превъзходителство Стефано Бенацо, посланик на Италия в България Госпожо кмет, господин министър, госпожо заместникминистър, уважаеми народни представители, драги гости, за мен е чест да бъда тук днес. Поласкан съм от поканата да присъствам на тази конференция и искам да благодаря на кмета Фандъкова и на Столична община за изключителното сътрудничество, което установихме през последните две години. Бих желал да поздравя общината за отличната работа, свързана с подготовката за 2019г., за добрия екип и добрите инициативи, на които сме свидетели. Конференцията днес е най-добрият знак, че координирането на подготовката следва всички изисквания. Както знаете, Италия също ще избере град или регион за Европейска столица на културата през 2019г. Най-напред искам да поздравя всички градове кандидати за титлата и да им пожелая успешна подготовка. Позволете ми да изразя искрените си благодарности и към присъстващите италиански гости. Тук е госпожа Лаура Финкато, която е бивш заместник-секретар на външните работи в Италия и която представлява региона на Венеция и Североизточна Италия. Изключително ва-

28

29


жно е, че тя е сред нас, за да сподели опита на Венеция; сигурен съм, че това може да даде начало и на нови съвместни инициативи между България и Италия. Благодаря на представителите от Равена. Равена прояви своята готовност да работи съвместно със София преди доста време. Само след няколко месеца ще има изложба на мозайки от Равена в София, а впоследствие Равена ще бъде домакин на изложба от София. Това е много добър старт и за двата града.

Обединението на Италия. Провеждаме няколко инициативи, посветени на тази дата. В тази връзка на 30 май предстои публикуването на онлайн проучване на английски език с около 60 различни статии за Италия и сътрудничеството с България. Сайтът ще даде възможност на всички да открият нова и интересна информация за страната ни. Копия от това изследване и други материали ще бъдат публикувани и раздадени в София и други градове в страната.

Бих искал също да благодаря и на представителите от Генуа, на госпожа Кастелано. Генуа беше Европейска столица на културата през 2004, така че има какво да научим от нея. Също така бих искал да приветствам и експертите от Италия, професор Сако и другите колеги, които са тук и са готови да споделят своето знание за тази инициатива. Това е невероятна възможност за българските градове да получат приза през 2019. Разбира се, не мога да кажа кой ще спечели, но съм сигурен, че усилия ще бъдат положени от всички страни. Бих искал да отбележа, че Италия вече предложи на кмета Фандъкова и на министър Рашидов сътрудничество с италиански експерти, археолози и т.н., за подпомагане на изграждането на подземен музей. Както знаем, София е един от най-старите градове в Европа с богато римско наследство. В Италия имаме вече такива музеи и смятам, че това би било добра възможност за професионално сътрудничество.

Благодаря Ви много, желая всичко най-хубаво на тази конференция и градовете кандидати за Европейска столица на културата през 2019 г.

Но нека не забравяме, че инициативата за Европейска столица на културата не е само за култура: това е възможност да направим градовете по-удобни, по-интересни и по-желани места за живот на гражданите и посетителите. Основната цел е да създадем по-добри условия за работа и живот. София прави точно това. Бих искал да се обърна и към всички кметове, присъстващи тук, да използват посолството на Италия като инструмент за представяне на културни събития в Италия и за проучване на възможностите на сътрудничество помежду ни. Моята врата е винаги отворена и ще бъда щастлив да помогна. Бих искал да напомня на всички, че тази година ние празнуваме 150-годишнината от 30

Yordanka Fandakova: Thank you very much, Mrs. Pavlova. Now

I have the pleasure and honor to turn over to His Excellency Stefano Benazzo, the Ambassador of Italy to Bulgaria. Italy is the country that has been partnering and will be partnering with Bulgaria from now until 2019, when one Bulgarian city and one Italian city will be chosen as European capitals of culture.

H.E. Stefano Benazzo, Ambassador of Italy to Bulgaria Madame Mayor, Mr. Minister, Madame Deputy Minister, Honorable Members of the Parliament, dear guests, I am honored to have been invited today. I want to thank Mayor Fandakova and the Municipality of Sofia for the extraordinary cooperation that we have built in the last two years. I also wish to commend Sofia Municipality for the excellent job done in preparing for 2019: the city has a strong team and very good initiatives, taken at the right time and moving fast ahead. The Conference today is the best sign that things are really being done in the right way. I congratulate the representatives of the Bulgarian cities attending 31


this conference; I wish them great success in preparing their candidatures. As you know, Italian cities are also running for the ECoC title in 2019. Allow me to extend my most sincere thanks to the Italian guests who are here today. I recognize my good friend, the Honorable Laura Fincato, a former Undersecretary for Foreign Affairs in Italy. She represents Venice and the North-East Region of Italy, which is a candidate for ECoC. It is really important that she is here today to enable the Bulgarian actors to share the past experience of Venice, so we can all learn and start new initiatives together. I thank the representatives from Ravenna. The city of Ravenna has already begun to work together with Sofia. Ravenna will organize a marvelous exhibition of mosaics in Sofia. Ravenna will soon host an exhibition from Sofia. This is a very good start for both cities. I wish to thank also the representative from Genoa. Genoa was European Capital of Culture in 2004, so there is a lot that we can learn from them as well. I would like to thank the experts from Italy, notably, Professor Sacco, and the others who are here and are ready to share their knowledge about this initiative. The Bulgarian cities candidates for the ECoC 2019 title have, I believe, an incredible opportunity. I don’t know, of course, who will win, but I am sure that the efforts enacted from all sides will be rewarded. I wish to point out, by the way, that Italy has already offered Mayor Fandakova and Minister Rashidov the cooperation of Italian experts, archaeologists, curators, to help build a subterranean museum. As you all know, Sofia is one of the oldest cities in Europe, there is an incredibly rich Roman heritage right under our feet. We have in Italy such museums and it will be a good opportunity for Bulgarian and Italian experts to cooperate on a similar project here. But let’s not forget that ECoC is not only about culture: it is also a way to enhance the city’s capability to become more livable, more enjoyable for its citizens, for the visitors. The goal is to make it a better place to live and work. Sofia is doing just that. As the Ambassador of Italy, for me ECoC 2019 is an opportunity to promote as much as possible the presence of Italian culture in this country and of Bulgarian culture in Italy. I ask all the Mayors present here to avail themselves of the cooperation of the Embassy 32

to promote Bulgarian culture in Italy, and to send their events to Italy. I will be happy to assist you in the process. I would like to remind everybody that in 2011 we celebrate the 150th anniversary of the Unification of Italy. We have quite a few initiatives for this occasion; as a concluding initiative, we are publishing an online survey in English with over 60 different articles about Italy and cooperation with Bulgaria. A selection of them will be distributed in a printed version in thousands of copies in Bulgarian. Many people will have a chance to find important and interesting information about Italy. I wish all the best to this conference and to the cities candidates for the title of European Capital of Culture 2019. Thank you.

Йорданка Фандъкова: Господин Бенацо, благодаря Ви мно-

го за подкрепата. Голямо удоволствие е за мен сега да се обърна към госпожа Неле Хертлинг, член на Стратегическата група „Душа за Европа“.

Неле Хертлинг, член на Стратегическата група „Душа за Европа“ Госпожо Фандъкова, благодаря Ви много за поканата на град София да дойдем тук и да бъдем съорганизатори на тази конференция. Ние смятаме това за много важно в процеса на сътрудничество между политическите и обществените организации. Инициативата, която представлявам тук, е наречена „Душа за Европа“ и носи името си от много известен френски европолитик Жак Делор. Преди много години той беше убеден, че европейското бъдеще се нуждае от много повече от просто загриженост за сигурността, земеделието или подобни въпроси. То също се нуждае от заинтересоваността на своите граждани за бъдещето на общността, 33


от емоционална свързаност с европейската общност. От първите дни на своето съществуване, години назад, инициативата, наречена „Душа за Европа“, напълно граждански ориентирана, работи въз основа на убеждението, че културата трябва да бъде интегрирана в политиката на всяко ниво. Вярваме, че е необходимо да се установи диалог между политическите лидери и гражданското общество и така да се създаде Европа на европейците вместо Европа на администрацията. В този смисъл тази инициатива се основава на две партньорства: от една страна, с европейското младо поколение културни дейци, университетски учени, хора от медиите; от друга страна на близко сътрудничество с членове на Европейския парламент и на Европейската комисия. Чрез тези партньорства, ние имаме шанса да развием нови идеи и да провокираме дискусия на национално, европейско и местно ниво. Ние сме убедени в специалната роля на градовете и в отговорността им за бъдещото развитие на Европа. Проектът за ЕСК играе важна роля в насърчаването на разбирането за значението на богатата и разнообразна култура в Европа, за развитието на плуралистично европейско общество. Oт началото на проекта в Атина през 1985, поставено от Мелина Меркури, ЕСК има значителен принос за насърчаване на чувството за европейска принадлежност. Процесът по кандидатстване за отличието е важна стъпка в културното и гражданско развитие на всеки град или регион, в изграждането на съзнание за идентичността на града и за уникалността му като част от европейското многообразие. Новото поколение от млади артисти трябва да приеме своята отговорност за създаването на общо европейско бъдеще чрез инициативата. Ние сме убедени, че чрез културата младите артисти могат да изиграят важна съзидателна роля. „Душа за Европа“, инициатива, подкрепена предимно от млади хора от цяла Европа, е щастлива да подкрепи този процес. Можем само да си пожелаем един вдъхновяващ ден тук и начало на много успешно сътрудничество. Без значение кой ще бъде следващият град-столица на културата в идните години, ние се надяваме, че този проект ще доведе до гражданско обществено-политическо партньорство, което ще създаде бъдещето за всички нас. 34

Yordanka Fandakova: Thank you very much, Mr. Benazzo

for your kind words and support. Sofia has developed wonderful relationships with many Italian cities and we will be working toward the title together. Now, it is a great pleasure for me to invite the member of the Strategic group „A Soul for Europe“, Mrs. Nele Hertling.

Nele Hertling, Member of the Strategic Group A Soul for Europe Mayor Fandakova, thank you very much for the invitation of the city of Sofia to come here and become co-organizers of this conference, which we think is quite important in the process of cooperation between policy and civil society organizations. The initiative I am representing here, A Soul for Europe, takes its name from a very famous French European politician – Jacques Delores. He was convinced years ago that the European future means more than the concern about security, agriculture or similar topics. It also needs the engagement of the citizens, their emotional attachment to the city and place where they live. Since its first days, years ago, the initiative A Soul for Europe, completely civil-society-based, has been working on the conviction that culture has to be integrated into policy making on every level and that it is urgently necessary to build a dialogue between political decision-makers and civil society, thus creating a Europe of the Europeans instead of a Europe of the administration. So, this initiative has built its work on two partnerships, the European young generation of cultural managers, university people, media people, and scientists, and on the other hand, the close cooperation with members of the European Parliament and the European Commission. Through these partnerships, we really have the chance to develop new ideas and stir discussion on a national, European, and also on a local level. We are convinced about the special role of the city and its responsibility for the future development of Europe. The European Cultural City Project plays quite an important role in the promotion of a broad understanding of the significanceof 35


the rich and diverse cultures in Europe and the development of a pluralistic European society. Although some cities in the past years may have failed at different stages in the ECoC competition, it is still a great opportunity to foster the feeling of European citizenship, as it was already defined when the project was launched in 1985 by Melina Mercouri in Athens. The application process for the title is an important step in the cultural and urban development of each city and certainly, in creating the awareness about the city’s identity and uniqueness as part of the European diversity. The new generation of young artists has to accept their special responsibility in shaping their common future; through culture, we are convinced, they can play a very important creative role. A Soul for Europe, a group of mostly young people from all over Europe is happy to support this process. Now, I think we can only wish all of us an inspiring day here as the beginning of a very successful cooperation. Regardless of whoever will be the capital of culture in the next and in the coming years, we will support the development as a strong civil society-policy partnership project, which creates the future for all of us. Thank you.

36

Йорданка Фандъкова: Сред нас е и евродепутатът, г-н Андрей Ковачев. Личната подкрепа на господин Ковачев беше много ценна за нас и аз бих искала да му благодаря за участието му днес. Андрей Ковачев, член на Европейския парламент Благодаря Ви, госпожо Фандъкова. Ваше Превъзходителство, скъпи гости от Италия и други европейски градове, дами и господа. Европа представлява своите граждани и всеки европеец носи в себе си част от „душата“ на Европа. Европейският лозунг за обединение – „Единство в многообразието“ – е основата на европейската интеграция. Инициативата за Европейска столица на културата допринася много за формирането на европейска идентичност. Много учени са писали по темата за европейската идентичност, но утвърждаването на такава идентичност е ежедневна работа, в която трябва да се включат всички държави членки. Убеден съм, че програмата за Eвропейска столица на културата ще допринесе много за популяризирането на българската култура и наследство, на българските традиции. Европейският парламент, който е единствената институция, избирана пряко от европейските граждани, подкрепя всички инициативи, които спомагат за изграждането на европейска идентичност и единство. Формирането на европейска общност не се противопоставя и не игнорира националните традиции и националните култури. Съзнанието за принадлежност към европейската общност не може да противоречи на националната идентичност, напротив, то предпоставя уважение към всяка държава и правото й да представя и запази 37


своята идентичност. Считам, че общата европейска идентичност допълва и допринася към развитието на всички национални култури, както и към европейската култура изобщо. Тя ни прави потолерантни, по-отворени към нашите съседи. Скъпи гости от Равена, Генуа, Берлин и други градове, днес вие сте тук, за да предложите вашата помощ и знания за инициативата Европейска столица на културата. Днешната конференция е възможност за София и българските градове да обменят знания и опит със своите европейски колеги. Разбира се, ние бихме искали да се учим от най-добрите практики. Надяваме се и ние да допринесем към тази инициатива с добри практики от наша страна. Бих искал да пожелая на всички вас успешна работа днес, както и успех на всички български градове. Накрая, но не на последно място, нека ви предам приветствия от името на г-жа Дорис Пак, която е председател на Комисията по култура в Европейския парламент. Проведох кратък разговор с нея тази сутрин и тя съжалява, че не може да се присъедини към нас днес; приемете нейните пожелания към всички вас за бъдещи успехи. Благодаря за вниманието.

Yordanka Fandakova: I would to welcome the Member of

the European Parliament, Mr. Andrey Kovatchev. His support is very important to us, and I would like to thank him for his participation in the conference today.

Mr. Andrey Kovatchev, Member of the European Parliament Thank you, Mrs. Fandakova, for your kind words. Your Excellency, dear guests, dear representatives from Italian and other European cities, ladies and gentlemen, Europe means its citizens, every European citizen carries in himself or herself part of the „soul“ of Europe and our slogan of unity is the basis of European integration. The initiative for European Capital of Culture has contributed a lot to the formation of 38

European identity, a concept upon which a lot of ink has been spilled by different philosophers, but the achievement of such identity is a work that has to be done by all member countries. I am convinced that this initiative will bring about better knowledge of the Bulgarian culture and heritage, of the Bulgarian traditions. The European Parliament, which is the only directly elected representative body of the European citizens, will support all initiatives that can help shape the European identity and unity. The formation of European identity should not ignore the national traditions and national cultures, the notion of European identity should not be and cannot be opposed to national identities. It should respect the pride of each country to present and preserve its own uniqueness. I think that a common European identity complements and supplements all the national cultures, and contributes to establishing a strong European culture. It makes us more tolerant; it makes us more understanding towards others. Dear guests from Ravenna, Genoa, Berlin and the other cities: you have brought here today your help and knowledge about the ECoC initiative. Today’s conference is a way for Sofia and Bulgaria to transfer and exchange knowledge and experience with you, with all of the European cities that will be applicants. Of course, we would like to learn from the best practices that have so far been established in the implementation of this initiative. We hope that we can also contribute to the program with other good ideas on our side. I would like to wish all of you a successful event today. I wish all Bulgarian cities success regardless of who will win the title. Last but not least, let me also convey the best wishes on behalf of Mrs. Doris Pack, who is the Chairperson of the European Parliament Committee of Culture. I had a brief conversation this morning with her and she regrets that she could not join us in Sofia, but she wishes all of you success and of course, success to the Bulgarian applicants. Thank you.

39


Йорданка Фандъкова: Един поглед в списъка с градовете,

които ще се кандидатират за Европейска столица на културата през 2019г. показва, че конкуренцията ще е доста силна. Всички градове, които ние познаваме добре и обичаме, имат потенциала и дългосрочната стратегия за успешно културно развитие. Благодаря на всички мои колеги кметове, които участват в днешната конференция. Конкуренцията между българските градове ще бъде наистина значителна, но аз вярвам в успеха ни. Също така вярвам, че всички наши усилия ще допринесат за развитието на градовете в дългосрочен план. Надявам се на честно състезание, което ще бъде от полза на всички граждани. Сега имам удоволствието да дам думата на кмета на Велико Търново г-н Румен Рашев.

Румен Рашев, кмет на Велико Търново

Ваше превъзходителство, г-жо Фандъкова, скъпи дами и господа, за мен е чест и голямо удоволствие да бъда тук днес и да се обърна към този форум. Сигурен съм, че това е едно от събитията, които ще допринесат за избора на най-добрия кандидат за Европейска столица на културата. Надявам се също така, че в този дълъг процес ще вземем най-добрите и най-мъдрите решения за българското общество чрез конкуренция, която определено ще обогати нашата собствена, а също и европейската култура като цяло. Представянето на богатствата и културното наследство на град Велико Търново е едновременно трудна и лесна задача. Лесна е, защото всеки, посетил Търново, се е влюбил в града, но също 40

и трудна, защото за 7000 години съществуване толкова събития са се случили, че е предизвикателство те да се обобщят. Лесно е, защото освен исторически център и стара столица на България в миналото, сега Търново е много динамичен и оживен град с богата академична общност, град на много любознателни и напредничави млади хора. Ние обичаме нашия град, той е в сърцето на България, и ще ми е трудно да ви представя Търново за няколко минути. В исторически план пътешествениците винаги са били вдъхновени от града и прокламират, че Велико Търново има богато и уникално културно наследство и атмосфера, която те кара да се чувстваш приятно, уютно, като у дома си. Всеки камък носи късче история, а хората са най-голямото богатство. Велико Търново е бил център на много исторически събития и много хора, живели тук, са дали приноса си за този град. Историческият дворец Царевец, планината Света гора са прекрасни забележителности, които всеки може да види и ние сме горди, че са част от града ни. Велико Търново е град с гордост и достойнство и аз смело мога да заявя, че той е достоен за титлата Европейска столица на културата през 2019г. Вече чух изказвания, че Велико Търново е малък град, че има малък капацитет. Наистина, ние не сме най-големият град от гледна точка на население и територия, но аз се обзалагам, че няма друг град в България, който да обединява всички исторически символи на българите. Двама от найвеликите български царе полагат основите на Новото българско царство в Търново преди 826 години. Двадесет и трима български владетели и седемнадесет религиозни водачи произхождат от Търново и са направили града важен исторически и културен фактор през Средновековието. Сред тях са Теодосий Търновски, Цар Киприян, които са положили основите на силна европейска култура. Третото българско царство започва също в Търново. Първото Велико народно събрание се е състояло в Търново и е приело Първата българска конституция. Други емблематични събития, състояли се в Търново, включват обявяването на Българската независимост през 1908. Първото заседание на Седмото велико народно събрание също се е състояло в Търново през 1990. Уникалната природа, уникалната архитектура, църквите, катедрали41


те, академичните институции правят Търново прекрасен град с изключителна историческа съдба. Ако има град в България, където човек наистина би могъл да почувства българския дух, същността на България, аз твърдя, че това е Велико Търново.

Yordanka Fandakova: Looking at the list of the cities that have decided to apply for European Capital of Culture in 2019, we see that the bar is very high. These are all cities that we know very well and love, that have the potential and a long-term strategy for cultural development. I thank all of my colleagues who are here today to participate in the conference. There will be a strong competition between all of the Bulgarian cities running for the title, but I hope that Sofia will be successful. And I believe that those efforts will contribute to the development of the cities themselves in the long run. I hope for a fair competition that will be in the best interest of the Bulgarian citizens. Now I have the pleasure to give the floor to Mr. Rumen Rashev, the Mayor of Veliko Turnovo. Rumen Rashev, Mayor of Veliko Tarnovo Your Excellency, Mrs. Fandakova, dear ladies and gentlemen, it is an honor for me and a great pleasure to be here today and address this forum. I am convinced that this is one of the events that will contribute to Bulgaria’s electing the best applicant for ECoC. In this long process, I hope that we will make the best and the wisest decisions for the Bulgarian society through a competition that will definitely enrich our own and the overall European culture. The presentation of the riches and the cultural heritage of the city of Veliko Tarnovo is both a difficult and an easy task. It is easy because everybody who has visited Tarnovo has fallen in love with the city; it is difficult because for the 7,000 years since the city’s establishment so many historical events have taken place that it is really hard to name them all. It is easy because, besides having been a historical center and the capital city of Bulgaria in the past, today Veliko Tarnovo is 42

a vital, vibrant city with a very rich academic community; the city of very young people who are inquisitive and look to the future. Everyone who has visited Veliko Tarnovo even once has been mesmerized by the beauties of the city. Historical travelers have always been inspired by the city; all of them agree that Veliko Tarnovo has a rich and unique cultural heritage, with an atmosphere that makes you feel welcome, feel at home. Every single stone in the city carries a piece of history but people are the biggest treasure. Veliko Tarnovo has been the center of many historical events and all of the rulers who have lived here have given their share to the city’s fame. The historical castle Tsarevetz, the Sveta Gora Mountain are just wonderful sites that everybody can see; of course, for the natives of Tarnovo this is our biggest pride. Veliko Tarnovo is a city with dignity and I am honored to announce the city’s decision to apply for the title European Capital of Culture 2019. I have already heard people say that Tarnovo is a small city, that we have limited capacity. True, we are not the largest city in terms of territory and population, yet there is no other city in Bulgaria that has gathered in one spot the historical symbols of the Bulgarian people. Two of the greatest Bulgarian kings set the beginning of the new Bulgarian kingdom in Tarnovo 826 years ago; 23 Bulgarian rulers and 17 religious leaders come from Tarnovo and have made it a significant cultural and historical factor in the Middle Ages. Among them are Teodosii Turnovski and Tsar Kiprian, who have set the foundations of a strong European culture. The third Bulgarian kingdom began in Tarnovo. The first Grand National Assembly took place in Tarnovo, with the adoption of the First Bulgarian Constitution. Other emblematic events that have taken place in Veliko Tarnovo include the proclamation of the Bulgarian independence in 1908. The first session of the 7th Grand National Assembly took place in the city in 1990 as well. Veliko Tarnovo has been an integral part of the Bulgarian historical and political traditions. The unique nature, the unique architecture, the churches and cathedrals, the academic institutions make Veliko Tarnovo a wonderful city with a distinct historical destiny. If there is one city in Bulgaria, where you could truly feel the Bulgarian spirit, the essence of what is Bulgaria, I claim that this city is Veliko Tarnovo. 43


Йорданка Фандъкова: Виждате, че когато кметове започ-

нат да говорят за своя град, те не пестят добрите думи и се вълнуват много. Разбира се, старата столица на България има голям потенциал. Пожелавам ви успех с вашата кандидатура, но има и други колеги, които ще се състезават за отличието. Нека сега да посрещнем заместник-кмета на Варна, г-н Коста Базитов.

Коста Базитов, заместник-кмет на Варна Ваше превъзходителство, уважаема г-жо Фандъкова, г-жо Павлова, дами и господа, благодаря на гражданите на Варна, които решиха да участват в надпреварата за ЕСК. Благодаря и на колегите от София за поканата за днешната конференция. Както знаете, инициативата не е наречена българска столица на културата, а Европейска столица на културата. Това е състезание, но също така и инициатива за сътрудничество. Ако се върнем назад към Мелина Меркури и нейното предложение, което дава началото на програмата за Европейска столица на културата, ще видим, че то има изключителен ефект днес. Това е огромен проект с важен принос за европейската култура. Но то е също и състезание, каквото има във всеки спорт; без съмнение, обаче, ключовите думи за тази инициатива са град и граждани. Какво бихме могли да кажем за нашия град? В процеса на подготовката на Варна за Европейска столица на културата ние ще следваме основните принципи на програмата, а именно – да допринесем за европейския културен диалог и за взаимното разбирателство между различните градове от европейската цивилизация. Смятам, че това, което Варна може да предложи, е 44

изключителен пейзаж и уникални възможности за туризъм. Градът е на повече от 2600 години и на територията му е открито найстарото златно съкровище в света. Ние също ще последваме примера на други градове, получили отличието Европейска столица на културата и ще ангажираме целия регион като част от нашата кандидатура. Варна може също да бъде добър пример за съвместно съществуване и толерантност между различните религии, между исляма, християнството и юдаизма. Днес Варна е модерен културен и политически център. Морският бряг ще бъде най-добрата туристическа атракция през следващите няколко години. От голяма важност са инвестициите, които общината е готова да посвети на инициативата, а също и оползотворяването на средства от европейските фондове за подобряване на музеите в града. През последните няколко години напливът на туристи в музеите се увеличава. Имаме много добра мрежа от професионални културни институции, от професионални и доброволчески групи свързани с изкуството, обществени културни центрове. Има няколко годишни фестивала, които се провеждат във Варна и това не са само летните фестивали – добре известно е, че Варна е лятната културна столица на България. Амбицията на Варна ще бъде да се превърне в столица на културата за Европа. Има шест стъпки, които ще предприемем в надпреварата за отличието. Първо, да направим културното развитие приоритет за местното развитие; това включва повишаването на капацитета на гражданите да участват в създаването на техния град; нови инвестиции в културата; активизиране на културните институции с цел те да се превърнат в дейни участници и организатори на културни събития. Ще създадем и механизъм за постоянен контрол и оценка на напредъка; поощряването на междусекторните партньорства, а също и на сътрудничеството с национални и международни институции, отговорни за изпълнението на културни политики. Дами и господа, в поканата за тази конференция има няколко идеи, които бих искал да подчертая. Ние декларираме готовност45


та си да участваме в процеса на комуникация. На тази първа конференция в София днес ние бихме искали да се присъединим към гласовете на представените тук български градове и да благодарим за възможността да се срещнем с международни експерти и институции. Бихме искали да предложим нашето приятелство и желание за сътрудничество и бихме искали да организираме подобна конференция във Варна в близко бъдеще. Ние споделяме възгледа, че не целта, а процесът е от значение, пътят, който ни отвежда до постигането на целта. Това е нашето кредо.

Yordanka Fandakova: You see that when Mayors start talking

about their cities they really do not spare on the good words and they are excited to do that. Of course, the old capital of Bulgaria has a great potential. Mr. Rashev, I wish you success in your application, but there are also other colleagues that will compete for that title. Let us welcome now Mr. Kosta Bazitov, the Deputy Mayor of Varna.

Kosta Bazitov, Deputy Mayor of Varna Your Excellency, dear Mrs. Fandakova, Mrs. Pavlova, ladies and gentlemen, I thank the citizens of Varna who have decided to participate in the ECoC competition but I also thank my colleagues in Sofia for inviting me to this conference. As you know, the initiative is not called a Bulgarian Capital of Culture; the initiative is called European Capital of Culture. It is a competition but it is also an initiative for cooperation. If we go back to Melina Merkuri and her initial proposal, we will see that it has had a unique effect to this day. This has been a huge project with an important contribution to European culture. It is also a competition as you would have it in any sport, yet, undoubtedly, the key words here are city and citizens. So what can we say about our city? In the preparation of Varna for European Capital of Culture we will follow the main principles of the program, which are to contribute to a European cultural dialogue 46

and the mutual understanding of the different cities in European civilization. What Varna has to offer is its unique landscape; situated on the Black Sea shore, it is a major tourist center. The city is more than 2,600 years old; on the territory of Varna was discovered the oldest gold treasure in the world. We will also follow the example of other cities that have been European Capitals of Culture and will involve the entire region as part of the application. Varna can also be a good example of the coexistence and tolerance of different religions, such as Islam, Christianity, and Judaism. Today, Varna is a modern cultural, political and tourist center and the seaside will be the best cultural attraction in the next few years. The benefits on our side are the investments that the municipality is ready to dedicate to the initiative, as well as the use of European funds to improve our museums. In the last few years, the tourist flow to the museums has been steadily on the rise. We have a very good network of professional cultural institutions, of professional and voluntary art groups, community cultural centers. There are several annual festivals taking place in Varna besides the famous summer festivals. It is well known that Varna is the summer capital of culture for Bulgaria. The ambition will be for Varna to become the capital of culture for Europe. There are six basic steps that we will be following in the run-up to the award. First, making cultural development a priority for local development; this includes increasing the capacity of citizens to participate in building their city; new investments in culture; encouraging cultural institutions to become vital and vibrant participants and organizers of cultural initiatives. Next is the establishment of mechanisms for evaluation and assessment; encouraging intersectoral partnerships as well as active cooperation with national and international institutions responsible for the implementation of cultural policies. Ladies and gentlemen, in the invitation for this conference there are several things that I agree with and would like to emphasize. We declare our willingness to participate in the communication and consultation process on ECoC future. Being part of this first conference 47


in Sofia today, we would like to join the harmony of voices of the cities that are present and we thank for the opportunity to have access to the international experts and institutions participating in this event. We would like to offer our friendship, our cooperation and desire to collaborate. We would like to organize a similar conference in Varna in the near future. We share the belief that it is not the goal that matters but the process, the path that takes us to the achievemnet of this goal. This is our strong belief and it will take us successfully to 2019.

Йорданка Фандъкова: Благодаря Ви, г-н Базитов. Мисля, че

всички ние обичаме Варна и с наближаването на лятото ще приемем вашата покана и ще посетим града през септември. Мое удоволствие е да поканя г-жа Йорданка Ананиева, заместниккмет на град Бургас.

Йорданка Ананиева, заместник-кмет на Бургас Ваше Превъзходителство, г-жо Фандъкова, г-жо Павлова, дами и господа, скъпи гости, това е прекрасен форум и аз вярвам, че днес ще имаме възможността да споделим нашия опит, нашите очаквания и възгледи за това как да представим нашите прекрасни градове в надпреварата за отличието Европейска столица на културата. Община Бургас приветства идеята за развитие на мрежа от международни партньорства около инициативата за ЕСК. За нас комуникацията с европейски и световни градове е едновременно чест и привилегия. Бургас е град на морския бряг, но той винаги е бил космополитен център и има свой собствен стил, ат48

мосфера и собствена културна политика. Общината има опит в изпълнението на различни проекти с културни институции, ангажиращи хора на изкуството и културата. Имаме подкрепата на много чуждестранни посланици в България, кмета на Бургас, гражданите на Бургас, които вярват, че можем и заслужаваме да бъдем Европейска столица на културата. Постигането на тази цел означава да се преборим със силна конкуренция, но културата има изключителната способност да обединява, да събира хората, а не да разделя. Това е възможност за градовете да представят своите специфични черти, своите културни постижения, а така да представят и културата на цялата държава. Пожелавам на всички кандидати успех. Бих искала да кажа днес, че ако Бургас стане Европейска столица на културата, ние ще продължим нашето партньорство с всички градове-кандидати. Убедена съм, че след този ден ще имаме повече знания, повече идеи, повече опит и, разбира се, повече увереност, че пътят, по кoйто сме поели е правилният и ще ни доведе до успешен край.

Yordanka Fandakova: Thank you, Mr. Bazitov. I think all of us

love Varna and with the summer very close, we will accept your invitation and come to your city in September. It is my pleasure to invite Mrs. Yordanka Ananieva, who is Deputy Mayor of the city of Burgas.

Yordanka Ananieva, Deputy Mayor of Burgas

Your Excellency, Mrs. Fandakova, Mrs. Pavlova, ladies and gentlemen, dear guests, this is a wonderful forum and I believe that today we will have the opportunity to share our experiences and expectations, our visions of how we will present our wonderful cities in the competition for the ECоC title. The Municipality of Burgas welcomes the idea to develop a network of international partnerships around the ECoC initiative. For us, the communication with our European friends and other cities in the 49


world is both an honor and a privilege. Burgas is a city on the seaside but it has always been a cosmopolitan center, with its own style, its own atmosphere, with its own cultural policies. The Municipality has considerable experience in the implementation of different projects with cultural institutions, involving people from the arts and culture. We have had the support of many foreign ambassadors to Bulgaria; the Mayor of Burgas, the citizens of Burgas believe that we can and we deserve to be a European Capital of Culture. Winning the title means a hard competition ahead, but culture has the unique capacity not to divide but to unite, to bring people together. It is an opportunity for the cities to present their unique features, to present their cultural accomplishments and eventually, the culture of the entire country. I wish all of the applicants and candidates great success. I would like to say today that if Burgas were to become a European Capital of Culture, we would continue our partnership with all of the cities that have decided to participate in the initiative. I am convinced that after today we will have more knowledge, more ideas, more experience, and of course, more confidence that the path we have taken is the right one and will lead us to a very successful end.

Йорданка Фандъкова: Благодаря Ви, г-жо Ананиева. Много

скоро, надявам се, с помощта на Министерството на регионалното развитие и с новопостроената автомагистрала „Тракия“ Бургас ще бъде по-близо до София. Градът, който е най-близо до София е Пловдив. Моля, присъединете се към мен, за да приветстваме на нашия форум г-жа Петя Гогова, заместник-кмет на Пловдив.

Петя Гогова, заместник-кмет на Пловдив Г-жо Фандъкова, Ваше Превъзходителство, скъпи колеги, дами и господа, гости; Пловдив е малък град от европейска гледна точка. Има територия от 53 000 км2, разположен е почти в центъра на България, изграден около така наречените Седем хълма. Статистически Пловдив е вторият по големина град в България според последното преброяване на населениетоот март 2011. Инициативата за Европейска столица на културата е огромна възможност да намерим решение на много проблеми. Наскоро в Пловдив отвори врати един от най-модерните археологически музеи, част от неговата експозиция е световноизвестното Панагюрско съкровище. След няколко месеца ние ще отворим новия Оперен театър на града, която ще бъде най-модерната, просторна мултифункционална концертна зала. Признавам, че има някои проблеми, за които трябва да се погрижим, но надпреварата Европейска столица на културата ни дава възможност да работим за решаването им. Пловдив е най-старият европейски град според историческите

50

51


данни. Но още по-важен е фактът, че градът е успял да се съхрани като жизнен център на културната и политическа история от момента на основаването си. Неизбежно, този факт е формирал модерните характеристики на града, една от които е съвместното съществуване на много религии. Пловдив има причини да заяви, че е играл и ще продължи да играе важна роля в националната култура. През 1999 градът успя за спечели надпреварата Европейски месец на културата, която беше най-големият културен проект в България по това време. Оценките на европейските институции за това събитие бяха прекрасни. Основавайки се на опита, събран през 1999, Пловдив съумя да развие нова културна политика и разнообразни културни инициативи. Вярвам, че Пловдив ще бъде значим участник в надпреварата за ЕСК през 2019. Тази инициатива е не просто фестивал. Тя е много повече. Това е механизъм, който ни дава шанс да променим средата, в която живеем, да трансформираме града в поатрактивно място за живеене. Ние знаем, че това не е просто регионален, а и национален проект с голямо европейско значение и ще продължим да работим в тази посока. Жителите и ръководството на града, всички ние осъзнаваме нашата отговорност да отворим града за Европа и аз се надявам, че ще допринесем за бъдещето и благосъстоянието на европейското общество като цяло.

Yordanka Fandakova: Thank you, Mrs. Ananieva. Very soon, I

hope, with the help of the Ministry of Regional Development, Burgas will be much closer to Sofia, after completing the Trakia Highway. The city that is closest to Sofia is Plovdiv. Please join me in welcoming to our forum Ms. Petya Gogova – Deputy Mayor of Plovdiv.

Petya Gogova, Deputy Mayor of Plovdiv

Mrs. Fandakova, Your Excellency, dear colleagues, ladies and gentlemen, guests; from a European perspective, Plovdiv is a small city. It has a territory of 53 000 km², situated almost in the center of Bulgaria, built around the so-called Seven Hills. Statistically, Plovdiv is the second largest in Bulgaria according to the last census of March 2011. The initiative for European Capital of Culture is a great opportunity for us to find a solution to many problems and to begin new projects. Recently, one of the most modern archaeological museums opened its doors in Plovdiv, presenting the world famous Panagyurishte Golden Treasure. In several months the new Opera Theater will be opening in the city. It will be the most modern, largest multifunctional concert hall. I admit, there are certain problems that we need to take care of as well, but the competition for European Capital of Culture gives us a chance to work towards solving them in creative ways. Plovdiv is the oldest European city, according to historical data. But even more important is the fact that the city has remained a vital center of cultural and political history since its establishment. Inevitably, this has shaped the modern features of the city, one of which is the coexistence of many religious faiths. Plovdiv has good reasons to claim that it has played and will play a leading role in national culture. In 1999, the city won the competition for European Month of Culture, which was the largest cultural project in Bulgaria at that time. The assessments of the European institutions, their evaluations of this event were wonderful. Based on the experience gained in 1999,

52

53


the city was able to develop further its cultural policy and cultural initiatives in terms of both organization and diversity in genre. We are looking forward to developing new ideas, while considering carefully also the premises and the historical heritage of the city. I believe that Plovdiv will be a significant player in the competition for ECoC in 2019. This initiative is not just a festival. It is much more than that; it is a mechanism that gives us a chance to change the environment in which we live, to transform the city into a more attractive place for living. We know that this is not just a local and not even a national project; it has a significant European dimension and our efforts will go in this direction. We recognize our responsibility to open up the city to Europe, and I hope that we will contribute to the future and well-being of European society as a whole.

54

Йорданка Фандъкова: Благодаря, всички ние сме убедени,

че предстоящото състезание ще бъде трудно, но честно. Бих искала да пожелая успех на всички кандидати. Имаме да изминем дълъг път и опитът на други градове, на присъстващите тук европейски експерти е много ценен. Бих искала да поканя участниците в първия панел, наречен „Същност и развитие на инициативата ЕСК“. Модератор ще бъде г-н Хюго де Грийф – генерален мениджър на Брюж 2002. Той е съветник по международната културна политика към Министерството на културата на фламандската общност, член на борда на Стратегическата група „Душа за Европа“.

Yordanka Fandakova: I think all of us are convinced that the upcoming competition will be very hard but it will be a fair competition, nonetheless. I would like to wish success to all of the applicants. We have a long way to go until 2019 and the experience of the cities that have already traveled this path, the experience of the European experts that are here today is very valuable. I would like to invite the participants in the first panel entitled „Substance and Development of the ECoC Initiative.“ The moderator will be Mr. Hugo De Greef, General Manager of Bruges 2002. He has been advisor for International Cultural Policy to the Minister of the Culture of the Flemish community; he is also a member of the board of the Strategic Group A Soul for Europe.

55


ПАНЕЛ 1 Същност и развитие на програмата Европейска столица на културата (ЕСК)

id;f Ролята на ЕСК за развитието на Европа 25 години ЕСК: научени уроци Възможните напрежения между политическите цели и артистичните избори Балансът между участието на гражданите, бъдещото градско развитие и атрактивността на програмата за чуждестранните гости Ролята на бизнеса ЕСК – възможност за развитие на (нови) ко-продукции, вместо представяне на съществуващи артистични проекти Предизвикателства пред ЕСК след 2019

PANEL 1 Substance and Development of the ECoC Programme

Role of the ECoC for the development of Europe Lessons learned from 25 years of ECoC Tension between political objectives and artistic choices The balance between the relevance for local citizens and future urban development, and the attractiveness of the programme for international visitors The role of the business ECoC – an opportunity to develop (new) co-productions rather than an occasion to present existing artistic projects Challenges for the ECoC programme beyond 2019


Модератор на панел 1: Хюго де Грийф, генерален мениджър на Брюж 2002 Благодаря Ви, г-жо Фандъкова, и както отбелязахте, Вие имате да изминете дълъг път до 2019г. Темите на панела са ясно назовани: „Същност и развитие на програмата ЕСК“. Сред нас е г-жа Неле Хертлинг, изслушахме нейното приветствие, професор Ханс-Дитрих Шмидт от Рур, ЕСК 2010; тук е и г-н Евгений Иванов, главен изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България; Светлана Ломева, от Асоцицията за развитие на София, посланикът на Италия в България, г-н Бенацо, Бернар Февр Д‘Асиер, г-жа Лаура Финкато. Сега ще дам думата на всеки панелист за кратко изказване по темата на тази сесия. Нека започнем с професор Шмидт, който организира ЕСК 2010 за региона на Рур в Германия; за мен е интересен въпросът за баланса между, от една страна, значението на инициативата за местните жители и бъдещото развитие на града и, от друга, атрактивността на програмата за чуждестранните посетители в региона. Проф. Шмидт има пресните впечатления от 2010 г. Бих искал също да го попитам наистина ли титлата Европейска столица на културата беше прекрасно преживяване за вашия регион и град Есен?

58

Проф. Ханс-Дитрих Шмидт, началник на отдел за международни отношения, Рур 2010 Благодаря Ви много. Да, за нас беше като дар от небесата. По време на подготвителната фаза, която ни отне 10 години, целият регион се промени в много посоки. Три забележки: първата е, че ние бяхме първата Регионална столица на културата, състояща се от 53 града. Можете да си представите какво означава това. Успяхме да изградим нови връзки между иначе конкуриращи се културни институции и, разбира се, между градовете. Може би найдобрата идея беше да формираме, нека го наречем, Културен парламент на региона с представители от всеки град. Това беше платформа за обмен на идеи и планове и този форум още е в действие. С помощта на тези хора ние успяхме да изтъкнем предизвикателствата на региона, това беше концепцията. Може би ще оспоря предишните говорители, защото в програмата Европейска столица на културата не става въпрос за хубав център на града, нито за богато културно наследство, а за предизвикателствата, за отговора на проблеми, свързани с важни европейски въпроси като миграция, включване на малцинства, градско развитие. С помощта на Културния парламент и на отделни политици ние успяхме да привлечем вниманието към тези въпроси. Вторият резултат е цялостната промяна на облика на региона. Преди десет години, когато някой кажеше „Здравейте, аз съм от Есен“, аз бих казал „О, горкото момче, искаш пари, за да си купиш билет до Майорка и да видиш слънцето.“ Днес това се промени. Ние изградихме нова туристическа инфраструктура за хората, за да могат да видят нашия регион и това промени самочувствието на региона. Третата забележка засяга културната 59


програма. Мисля, че един от ключовите аспекти е да се намери баланс между проекти, включващи обикновените граждани и, нека ги наречем, висококласни проекти. Те не са едни и същи. Да се намери балансът помежду им е ключът към успеха. Поглеждайки назад, бих казал, че това беше много важен опит за всички. Проектите с театри, музеи, музика и т.н., традиционните носители на културата са важни, но днес не мислим за тях. Най-важните проекти са свързани с хората: ангажирането на възможно най-голяма група от гражданите, фокусът върху специфичните проблеми в региона, например, затварянето на магистралата за един ден събра три милиона посетители. Това е още в съзнанието на всички, не отделните театрални продукции. Трябва да разберем, че ЕСК не е фестивал. Ангажирането на хората и превръщането им в собственици на целия проект, според мен, това е най-същественият опит. Ние също успяхме да се придържаме и към отделения ни бюджет. В крайна сметка, това отличие е уникален шанс и аз ви пожелавам да го спечелите, а дори това да не стане, подготовката ще промени града ви из основи. Това е нашият опит от Германия. Така че, късмет, но помнете, това не е фестивал; става въпрос за идентифициране и справяне с предизвикателствата пред вашия град.

Moderator Panel 1: Hugo De Greef, General Manager of Bruges 2002 Thank you, Mrs. Fandakova, and as you pointed out, you have still a long way to go to 2019. The topics of the panels are spelled out clearly: substance and development of the ECoC program. We have here Nele Hertling, who already spoke in the introduction; Professor Hanns-Dietrich Schmidt from the Committee for Ruhr 2010; Evgenii Ivanov, CEO of the Confederation of the Employers and Industrialists in Bulgaria; Svetlana Lomeva, Bernard Faivre d’Arcier, and Laura Fincato. Let us keep as close as possible to the topics and the schedule; I would like to invite now each panelist for an brief introduction to the topics. 60

We will begin with Prof. Schmidt who organized the ECoC 2010 for the region of Ruhr. I was just wondering, what is the balance between the relevance of ECoC for local citizens, for the future urban development, and the attractiveness of the program for international visitors? Prof. Schmidt has the fresh experience from 2010. One more question: was it that wonderful to have the ECoC 2010 in your region and in your city?

prof. Hanns-Dietrich Schmidt, Head of International Relations, RUHR 2010 Thank you very much. Yes, for us it was a gift from heaven. During the preparation phase, it took us ten years, the whole region changed in many aspects. Three remarks I would like to make: Ruhr was the first Regional Capital of Culture involving 53 cities. You can imagine the scope of that project. We were able to build up new networks between the normally competing cultural institutions, and, of course, between the cities. Perhaps the best idea was to establish a Cultural Parliament of the region, with representatives of each city. It was conceived as a platform to exchange various ideas and plans, which continues to work until today. With the help of the participants we were able to show the challenges of our region; that was the concept. I will perhaps contradict some of the speakers before me, because the capital of culture is not about a nice city center, it is not about your big cultural heritage; it is about your challenges, it is about your answer to problems concerning important European questions like migration, involving diverse minorities, urban development. With the help of the Cultural Parliament and unified politicians we were able to put these topics on the table. The second result is the total change of the image of the region. Ten years ago, when someone said: „Hi, I’m from Essen“, I would say „Oh poor boy, you want some money to buy a ticket to Majorca to see the sun!“ This has changed totally today. We have built up the tourist infrastructure for people to see the region; this has given a boost to the self-confidence of the region. The third remark concerns the program. I think one of the key issues is to find the right balance between projects involving the people and, let’s say, high-class projects, and these are not the same; to find the right balance is one key to the success. 61


Looking back, I would say that this was a really important experience for everybody. The projects with theaters, museums, music, etc., coming more from the traditional segment, are important but they are not on our minds today. The most important projects dealt with the people: involving as many as possible, focusing on very specific issues in the region, for example, we closed the motorway for one day with 3 million visitors. This was more attractive, not so much the theater productions. Let me stress one thing, though: the ECoC is not a festival. Involving people and making them owners of the whole project, in my point of view, is the crucial and most significant value of the program. We were also able to stick to our budget. All in all, this title is a unique chance for each city and I wish you good luck, but even if you don’t win, it will change your city totally. This is the experience we had in Germany. Good luck, but remember, it is not a festival; it is about tackling the challenges before your cities.

Хюго де Грийф: Благодаря Ви много. Смятам, че вече има

много теми, ако имаме време да се задълбочим по всяка от тях. Както току-що чухте, Есен е развил своята туристическа инфраструктура и, разбира се, това е напълно различно от Венеция. Аз бях генерален мениджър на Брюж 2002, и както знаете, Брюж е наричан „Северната Венеция.“ Градът е известна туристическа дестинация. Мислех си, в този контекст – който е абсолютно типичен контекст – развитието на туризма е онова, което движи кандидатурите за ЕСК. Дали това е така е и моят първи въпрос към г-жа Финкато, представител на Венеция, заповядайте.

Лаура Финкато, член на Комитета за подготовка на кандидатурата на Венеция за Европейска столица на културата 2019 Преди всичко бих искала да Ви поздравя от името на кмета на Венеция и да ви благодаря за поканата. Позволете ми да обясня накратко защо тази кандидатура е по-различна от досегашните за ЕСК. Град Венеция одобри подготовката и представянето на кандидатурата си съвместно със Североизточния регион, найголемият регион сред кандидатурите за Европейска столица на културата. Ние сме тук, за да представим нашия проект, защото това не е проект за туризъм или фестивали. Нашият проект акцентира върху свързването на различните региони на Италия, които имат различни езици, традиции, но и обща история. Ние обмисляме бъдещето си заедно. Това е първият отговор относно избора. Сега подготвяме програмата, като подбираме теми не само свързани с изключителния списък на музеи, университети, галерии, културни центрове, фестивали и други, но като мрежа от предложения, фокусирани върху специфичната тема: икономика и култура. Това е фокусът, който избрахме: нашата култура във всеки отрасъл и продукт, култура, генерираща силно развитие, материална и нематериална. Ние търсим сътрудничество с други градове кандидати за ЕСК. На 1 декември 2010 г. бе подписано споразумение между град Венеция, провинция Венеция, регион Венето, район Фриули Венеция Джулия, провинцията на Торенто и провинцията на Болцано като съоснователи на проекта. Това е многорегионален проект. Регионите са много различни по сила, защото имат различна

62

63


история и различни езици, както вече казах. Така че Венеция и Североизтокът представляват силна кандидатура за нас като нова градска област, говорим за регион с население от около 7 милиона души. Нашите градове са способни да постигнат възраждане на туристическия сектор, те представляват престижна мултикултурна сърцевина и не изискват инфраструктурни интервенции за тяхната кандидатура. Те са вече дом на важни културни институции и събития. По-скоро бихме искали да представим на света един „свеж образ“ на Италия и на участващите региони, а също да осигурим и такова управление, което ще донесе полза за всички, не само на Италия. Венеция няма нужда от повече туристи, 22 милиона на година са достатъчно, дори твърде много. Ние нарекохме нашата кандидатура „Venezia con il Nordeste“ – „Венеция със Североизтока.“ Бих искала да подчертая този аспект, защото ключовият проблем не е в това да се създаде арена за голям регионален фестивал. Ние искаме да създадем стратегическа културна програма, идентифицираща спектър от съвместни инициативи, за да се инвестира в местния потенциал с участието на всички градове. Ние искаме да развием програма, която отива отвъд стереотипите, да направим крачка в бъдещето с тази кандидатура. Трябва да помислим за обществената воля за действие, иновациите, инвестициите в културата; имаме голямо предизвикателство и ще работим за разрешаването му.

Hugo de Greef: Thank you very much. There are already a lot of

questions to discuss, if we have time at the end of the panel. You have just heard how Essen has developed its tourist infrastructure, and of course, it is totally different from, say, Venice. I was General Manager for Bruges 2002, and as you may know, Bruges is called „Venice of the North.“ It is also a well-known tourist location. I am just thinking about the context as you described it, a typical context, by the way: it is the development of tourism that drives the bid of every city for the ECoC title. Can I have your short statement and your answer on that, Ms. Fincato? Thank you. 64

Laura Fincato, Member of the Committee for the Candidature of Venice 2019 European Capital of Culture First of all, on behalf of the Mayor of Venice, I would like to greet you all and thank you for the invitation. Let me explain a little bit this candidature, because it is very different from the past ones for European Capital of Culture. The city of Venice will submit the candidature with the Northeast: Venice and la Provincia di Venezia, the Regione Veneto, Regione Friuli Venezia Giulia, Provincia autonoma di Bolzano, Provincia autonoma di Trento. That is the largest Region announced till now, thinking about its geography as well history, but also a very defined area speaking about its culture. We are here to explain our project. It is not a project about tourism, not about festivals, exhibitions, meetings: it is about linking different regions in Italy, which have a different form, political and institutional, different languages, but we have similar history. We are thinking about the future together. So this is the first answer concerning our choice. Now we are thinking about a program. We are planning our proposal, selecting topics. We don‘t want an enormous and exceptional list of museum, universities, galleries, cultural centres, festivals and so on, but a network of proposals centered on a specific issue: economy and culture. That is the theme chosen: our culture inside each branch and product, the culture generating strong development, material and immaterial, building a common future. We are thinking about a good relationship with the other cities applicants. I want to mention as a first action that on 1st of December 2010 an agreement was signed between the city of Venice, province of Venice, the region of Veneto, the region of Friuli-Venezia Giulia, the province of Trento, and the province of Bolzano as co-fondatori (co-founders) of this proposal. Yes, it is a multi-regional project with very different regions. Venice and the Northeast represent a strong candidature for us as a new 65


urban area, because they comprise a region with a population of over 7 million people. All the cities involved are capable of achieving a revival in the tourist sector; they represent a prestigious multicultural core and do not require any infrastructural intervention for this candidature. They are already home to important cultural institutions and events. Rather, we want to convey to the world „a fresh image“ of Italy and of these regions; we want to ensure interinstitutional governance for the benefit of all, not only Venice. Venice as beautiful well-known city doesn’t need to have more tourists – 22 million are enough, too many! We have named our bid „Venezia con il Nordest“ – Venice with the Northeast. I want to underline this point because the key issue is not to be the venue of a big interregional festival! We want to create a strategic cultural program, identifying a range of activities together, to capitalize on local potential with the participation of all the different regions. Venice is a little city, only the 11th city in Italy in terms of population, about 1.5 million people; we are linking people to make a big city for this program in the year 2019. We want to develop a program that goes beyond stereotypes and that will take us into the future. We have to think about the social will for action, about innovations and investment in culture, about the European visibility of the program. This is a challenge, a very strong challenge.

66

Хюго де Грийф: Благодаря Ви много. Това е уникална ситу-

ация, уникално предложение. Сега бих искал да попитам Светлана Ломева, директор на Асоциацията за развитие на София. Вие и Вашият град се подготвяте за проекта през 2019г. Може би е прекалено рано, но би било добре да поговорите за предизвикателствата пред София 2019 и след 2019г.

Светлана Ломева, директор на Асоциация за развитие на София Добро утро, ще бъда много кратка, за да наваксаме с графика и да имаме възможността да чуем нашите чуждестранни гости. Ако трябва да отговоря на този въпрос, бих казала, че това не е просто предизвикателство; това е и огромна възможност за успех за всеки град, стремящ се да бъде Европейска столица на културата. Особено важна е устойчивостта на програмите и проектите, които ще се разработят. Работейки за успешната кандидатура на София за Европейска столица на културата нашият екип е воден от разбирането, че културата и творчеството допринасят съществено за европейската интеграция и политиката на сближаване на европейските народи; инициативата ЕСК допринася за градското развитие не само на града спечелил титлата, но и на целия регион. Инициативата ЕСК е уникална възможност за обновяване на градовете и за тяхното популяризиране в европейски и международен план; инициативата ЕСК дава ценен принос за социалното включване и диалога между културите, за толерантност и приемане на различните.

67


Затова и нашите цели са: 1) да развием дългосрочни и устойчиви политики в областта на културата и творчеството, които допринасят за икономическото и социално развитите на града и представят неговия принос към многообразието на европейските култури; 2) да насърчим гражданското участие в подготовката на кандидатурата на София и след това в изпълнение на творческата програма; 3) да обединим усилията на всички граждани на София за обновяване на града и региона и развитието му като иновативен и творчески град на възможностите. Нашият опит досега показва, че инициативата Европейска столица на културата дава възможност на градовете да засилят и покажат на света своите силни страни, но също така насочва вниманието към проблемите на града и стимулира тяхното решаване. На второ място, инициативата не е политическа инициатива, тя е гражданска инициатива. Европейска столица на културата фокусира вниманието на хората, които взимат решения към обновяването на градовете, чрез култура! Всичко, което София прави в процеса на подготовка, е подчинено на тези три разбирания за тази престижна европейска инициатива и това ни дава убедеността, че ще постигнем дългосрочен ефект, който се простира далеч след 2019г.

Hugo de Greef: Thank you very much. It is a very unique situation, a unique proposal, with many interesting elements worth discussing. I would ask now Svetlana Lomeva, Director of Sofia Development Association, which coordinates the project for Sofia’s application for ECoC 2019. It may be too early to ask, but let’s hear from you about the challenges for Sofia 2019 and beyond. Svetlana Lomeva, Director, Sofia Development Association Good morning! I will be brief, so we can catch up with our schedule and have the opportunity to hear more from our international guests. In response to your question, I would say that this is not just a challenge; 68

it is also a big opportunity. In my view, what makes the ECoC initiative so important for the city’s development is the sustainability of the efforts. Sustainability with regard to the cultural projects that are offered, the cultural strategies developed and the models of cultural policies. Working on the application of Sofia for ECoC, our team is led by the understanding that culture and creative work contribute considerably to European integration and the cohesion policy among the peoples of Europe. The ECoC initiative provides valuable contribution to social inclusion and the dialogue between cultures, to tolerance and the acceptance of the different. Furthermore, the ECoC initiative is a unique opportunity for renovation of the cities and for their popularization in European and international context. Last but not least, the ECoC initiative contributes to urban development – not only of the city that has won the title, but of the entire region. That is why our goals are: 1) To develop long-term sustainable policies in the field of culture and art that contribute to the economic and social development of the city and to the diversity of European cultures; 2) To encourage civic participation in the preparation of Sofia’s candidacy, and afterwards, in the implementation of the creative program; 3) To unite the efforts of Sofia citizens behind the renovation of the city and the region, as well as its development as an innovative and creative city of opportunities. Our experience so far shows that the European Capital of Culture initiative provides cities with opportunities to strengthen and show the world their strong sides, but also draws the attention to the problems of the city and encourages their solution. The ECoC initiative is not a political initiative, it is a civic initiative. Most importantly, the ECoC draws the attention of decision makers towards the revival of cities through culture. All our efforts in the preparation of Sofia’s application reflect this understanding of the prestigious European initiative. This gives us the confidence that we will achieve long-term impact that extends far beyond 2019. 69


Хюго де Грийф: Да, можем да погледнем в миналото и да се

учим от него, чухме за Рур 2010, чухме за проектите за бъдещето. Важно е да погледнем към грешките и неуспешните кандидатури, защото това са също ценни уроци. Много съм щастлив, че тук имаме представител от Конфедерацията на работодателите и индустриалците. Това е много съществено присъствие в рамките на голям културен проект, какъвто е кандидатурата за ЕСК. Вашата организация представлява много важна част от българското общество. Бих искал да разбера как виждате мястото си в процеса на създаване на една културна столица? Какъв е пътят, който организациите трябва да изминат, за да постигнат успех, независимо кой град ще спечели отличието?

Евгений Иванов, изпълнителен директор и член на Управителния съвет на КРИБ Благодаря Ви, г-н де Грийф, госпожо Фандъкова, посланик Бенацо. Реших да говоря на английски като ясен знак на културна толерантност и защото бих искал да се чувстваме като част от един екип заедно с нашите гости днес. Аз представлявам Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България или КРИБ. Ние осигуряваме работа на над 700 000 работници и изнасяме повече от три четвърти от експорта на България; произвеждаме заедно повече от три четвърти от брутния вътрешен продукт на страната. Ние сме достатъчно големи, за да не бъдем игнорирани, но сме и достатъчно големи да бъдем добри партньори, а днес сме тук заради партньорството.

70

Това не е първият път, когато работим съвместно със Столична община и нека да споделя нещо. Аз съм леко предубеден, защото председателят на КРИБ е в Инициативния комитет за номинацията на София за културна столица; това не означава, че ние няма да работим с останалите градове. Трябва да спомена, че кметът на Бургас е бивш представител и координатор на КРИБ за Бургас. Нашата най-голяма регионална организация е в Пловдив и няма голяма компания, която да не е член на КРИБ във Варна. Така че съм свързан с тези компании и трябва да работя на много нива. Посланик Бенацо знае много добре, че двете главни италиански бизнес организации в България са членове на КРИБ, а именно Конфиндустрия България и Българо-италианската камара; повечето от останалите двустранни камари са членове на нашата организация и от тях научихме как да бъдем ангажирани с инициативата ЕСК. Ние не сме открили топлата вода или колелото; ние просто искаме да се учим от хората с опит. Ние сме тук, за да направим дългосрочна инвестиция; който и да спечели състезанието днес, накрая ще има нашата подкрепа, защото инициативата ще подпомогне икономиката и ще има пряк ефект върху икономическото развитие. Чрез туристическата индустрия, културната индустрия, можем да помогнем за подобряването на образа на нашите градове. За сътрудничеството ни със Столична община: говоря за периода, когато настоящият премиер беше кмет на София. Ние се срещнахме и решихме да подкрепим общината в поддръжката на културните паметници в града, защото голяма част от тях не бяха осветени. Общината не разполагаше с бюджет да покрие тези разходи и затова решихме, че бизнесът ще финансира тази инициатива. Ние инсталирахме осветлението, платихме на дизайнери да направят модела за осветлението, а сега общината плаща за електричеството. Предлагам на всички гости на София днес, ако се разхождат по мрак, да посетят тези прекрасни места. Те наистина са много красиви, с малки етикети в знак на признание за помощта на компаниите, подкрепили проекта. Когато прочетете името на компанията, помислете си за нас, защото всички компании са членове на КРИБ. Ние сме тук, за да помогнем, както тогава помогнахме на кмета. Дали София или някой 71


от другите кандидати ще бъде победител, ние ще бъдем до тях – за да работим заедно и да се радваме на ползите в дългосрочен план. Благодаря Ви.

Hugo de Greef: Yes, we can look to the past and learn from it, we have heard about Ruhr 2010, we have heard about the projects of the future which are all very clear and very positive for good reasons. But it is also important to look at the mistakes or the failed applications, and learn our lessons. I am very happy that we have the Confederation of the Employers and Industrialists present here. Your attendance today is very significant in terms of such huge cultural projects as the ECoC application. Your organization represents a very important part of Bulgarian society. I am very curious how you see your place in the organization, in the making of the cultural capital? How can the applicant cities be successful, in your view, regardless of whether it is Sofia or any of the other cities in Bulgaria? Thank you. Evgenii Ivanov, Executive Director and Member of the Managing Board of KRIB Thank you, Mr. De Greef, Mayor Fandakova, Ambassador Benazzo. I have decided to speak in English as an indication of cultural tolerance as I believe we are all here members on the same team; we are not competitors, but team players. I represent the Confederation of the Employers and Industrialists in Bulgaria (KRIB). We employ over 700,000 employees and workers, we deliver more than three quarters of the exports of Bulgaria; together, we produce more than three quarters of the GDP of the country. We are big enough not to be unavoidable, but we are big enough also to be a good partner – we are here today to be a partner.

Initiative Committee for the nomination of Sofia for a capital of culture, but this does not mean that we will not support the other Bulgarian cities. I have to mention that the Mayor of Burgas is the former representative and coordinator of KRIB for Burgas. Our biggest organization is in Plovdiv, and there is not a big company that is not a member of KRIB in Varna. So I am constantly in touch with these companies and have to play on many levels. Ambassador Benazzo knows very well that the two major Italian business organizations in Bulgaria are members of KRIB, the Industrial Bulgaria and the Bulgarian-Italian Chamber. Most of the other bilateral chambers are members of our organization and from them we have learned how to be involved with this initiative. We didn’t discover the hot water or the wheel; we just want to learn from those who have experience. We are here to make a long-term investment; whoever wins the race at the end will have our support, because this will help the economy, will bring direct results for the tourist industry, the cultural industry; it will help improve the image of the winning city. Let me give one example for our cooperation with Sofia Municipality. When the current Prime Minister was the mayor of Sofia, we got together and decided to help improve the cultural monuments of the city as they were not illuminated. The Municipality didn’t have the budget to cover that expense, so we sat together and decided that the business will pay the bill. We installed the lights, paid the artists to design the lighting. The Municipality covers the bill for the electricity. I strongly suggest to any guests of Sofia, if you go for a short walk after dark, visit some of these monuments. They are really nice, with small labels acknowledging the help of the companies that have supported the project. When you read the name of the company, think of us, because all of them are members of KRIB. We are here to help the way we helped the Mayor at that time. I hope that Sofia or any of the other candidates will also be the winners. KRIB will be with them and will work with them; we hope to enjoy the benefits long after the award, and we will go all the way together. Thank you.

This is not the first time that we have worked together with Sofia Municipality. I am slightly biased, because our chairman is in the 72

73


Хюго де Грийф: Благодаря Ви много. Мисля, че е много ва-

жно да имаме тази подкрепа; ще обсъдим по-късно още веднъж сътрудничеството между културните проекти и бизнес организациите като вашата. Българските градове са във фаза на подготовка на своите кандидатури и както Ханс-Дитрих вече отбеляза, процесът по пътя към отличието е много интересен и наситен. Бернар Февр Дасие беше директор на известния Фестивал на Авиньон дълги години, както и съветник на голям брой градовекандидати за титлата ЕСК. Искам да го помоля да ни разкаже за този период и за основните етапи в него.

Бернар Февр Дасие, директор, BFA-Conseil, бивш директор на Фестивала в Авиньон Подготовката на кандидатура за Европейска столица на културата може да бъде много ползотворна поради много причини; нека да отбележа седем. Първо, политиците започват да се интересуват много повече от култура, може би защото има надпревара и образът на техния град е засегнат. Второ, това е възможност за градската администрация, а също и за всички културни институции и алтернативни групи да се обединят и да размишляват съвместно за изкуство и култура. Често този процес включва не само града, но и целия регион, както в случаите на Венеция и Рур. Трето, това е възможност да се одобрят дългосрочни стратегически документи, а не да се реагира на краткосрочни събития, да се анализират предимствата и недостатъците на всички културни сектори, от културното наследство до авангардни проекти. 74

Много често това е и възможност да се ускорят инвестициите в културата, например в реставрация или изграждане на нови културни средища. Четвърто, в този процес фокусът не бива да е съсредоточен само върху културни дейности, но също и върху други области като например образованието, университетите, градоустройствения план, икономиката, туризма и бизнеса. Сътрудничеството с бизнеса беше ключът за успеха на Лил 2004, защото кметът беше съпричастен към усилията за набиране на средства и направи много за въвличането на местния бизнес в процеса. Пето, при подготовката на кандидатурата могат да се проведат много проучвания, които не са традиционни, като например статистики за типа публика, участие на гражданите, сравнителни анализи, обмен на гледни точки и опит с външни експерти, артисти и т.н. Шесто, необходимо е за градовете кандидати да общуват с гражданите, да ги ангажират и да увеличат броя на кръговете хора, заинтересовани от култура, да мобилизират медиите. Седмо, това е шанс да се развият нови международни връзки. Както знаете, европейското жури обръща много внимание на количеството и качеството на европейското сътрудничество, на така наречената европейска добавена стойност, културна добавена стойност. Например, градът победител ще трябва да си сътрудничи с други градове, но понякога такова сътрудничество е само формално и неплодотворно. Вярвам, че през 2019г. сътрудничеството между Италия и България ще бъде много ползотворно. В заключение, участието в инициативата наистина може да бъде повратен момент за развитието на всеки град. Някои от експертите тук се чудят дали присъждането на отличието е толкова ценно, особено с оглед на сегашните правила за избор – вярно е, че те имат нужда от промяна, тъй като в общия случай кандидатите и победителят трябва да правят големи разходи, понякога 75


прекалено големи. Вероятно би било по-уместно да се разпределят усилията в по-голям интервал. Например: в надпреварата за ЕСК 2013 имаше 8 френски града-кандидати. Поне 6 свършиха отлична работа и сформираха експертни екипи, които да подготвят, обединят и ръководят множество партньори в процеса. Сега победителят, Марсилия, се сблъсква с много трудности – политически проблеми, съкращения на финансите, оставки от ръководството на проекта. Други три града, Страсбург, Лион и Бордо, решиха да приложат на практика плановете за тяхната кандидатура, но със свое собствено темпо, според техните собствени финансови възможности, в продължение на 4 или 5 години. Дори и град, който не е избран, може да се облагодетелства в дългосрочен план от подготовката на проекта. В този смисъл моите последни думи са: никой не трябва да е обезсърчен и да се отказва.

Hugo de Greef: Thank you very much. I think it is very important to have this commitment and the cooperation between cultural projects and business organizations like yours. The Bulgarian cities are all in the phase of preparing their applications and as Hanns-Dietrich has already said, the path to the title is very interesting and intense. Bernard Faivre d’Arcier was not only director of the famous Festival of Avignon for many years but was also an adviser for quite a number of cities bidding for the ECoC title. I want to ask him now to tell us about this period and the main stages in it. Bernard Faivre d’Arcier, BFA-Conseil, Director, Former Director of the Festival d’Avignon Preparing the ECoC application can be a very fruitful work for many reasons; I can emphasize seven main points. First, political circles seem to be more interested than ever in culture, maybe because there is a strong competition and the image of their city is involved. 76

Two, it is an opportunity for the culture department of the city administration, as well as all cultural institutions and alternative groups to gather and have a common reflection about art and culture. Often, this process involves not only the city, but also the entire region, as in the cases of Lille, Marseille, Venice, and Ruhr. Three, it is an opportunity to adopt long-term strategic documents, not to react to short-term events; to analyze the advantages and disadvantages of all sectors of culture, from heritage to avant-garde, from artistic education to the new media. Very often it is also an opportunity to accelerate the investments in culture, like heritage restoration or building new cultural venues. Four, in this process the focus should be not only on cultural affairs, but other areas such as education, universities, city planning, economy, tourism and business, because companies are also asked to become sponsors. This was the key for the success of Lille 2004; the city mayor was very much involved in the fundraising efforts and met with the businessmen of the region. Five, in the process of preparing the candidature, you can conduct many surveys which are not usually done, like audience statistics, surveys of transportation or ecology, benchmarking, exchange views and experience with external experts, artists, etc. Six, it is also necessary when you are a candidate city to communicate and to involve citizens, to increase the circles of people interested in culture, to mobilize the media. Seven, it is a chance to develop new international relations. As you know, European juries pay much attention to the number and the quality of the European cooperation, of what is called „European added value“ – cultural added value. For instance, the winning city will have to develop specific cultural cooperation with the other winners but sometimes it may be only formal, not a fruitful cooperation. In 2019, I believe we could have a very fruitful collaboration between Italy and Bulgaria.

77


In conclusion, for all these reasons the participation is worth the effort. Some experts among us are wondering if winning the label is a good thing or not, because the present European regulations of the competition (they need to be changed, I believe), compel the winner to spend much, sometimes too much in one shot, in one year, whereas it could be more appropriate to dispatch efforts over a longer period. To give an example: there were 8 candidate cities in France for 2013. At least 6 did an excellent job and formed small teams with experts to prepare, gather and work together with a number of partners. Now, the winner, Marseille, is facing many difficulties – political obstacles, shortage of finance, and resignation of the project leader. Three cities (Strasbourg, Lyon, and Bordeaux) have decided to implement their plans for capital of culture but at their own pace, according to their financial possibilities, over the next four or five years. So, even a city which is not the winner can benefit in the long run from these 2-3 years of preparation. My last words: nobody has to be discouraged at the end of the day.

78

Хюго де Грийф: Благодаря Ви, Бернар, това беше важен

принос, защото процесът на кандидатстване създава динамика в града и е важно тази динамика да не изчезне. Знам за Бордо и Лион, те вече са заети с прилагането на техните планове. Мисля, че това е подходящ момент да се обърна към Неле Хертлинг с въпроса на този панел: уроците, научени за 25 години ЕСК. Да поговорим за Берлин, един от първите носители на титлата.

Неле Хертлинг, артистичен директор на „Берлин – Културна столица на Европа, 1988 г.”; вицепрезидент на Академията по изкуствата (Берлин) Благодаря Ви. Наистина, моят опит с ЕСК датира отпреди почти 20 години, от времето на титлата на Берлин през 1988. Берлин бе избран, но започна подготовката си през 1986 г., едва 2 години преди официалния старт. Така че, когато се съгласих да работя по проекта, ние нямахме и две години за подготовка, което отчасти беше добре, защото знаехме, че проектът ни трябва да е готов навреме и беше лесно да се контролира. Ако планирате културната си програма отсега за 2019 г., вие не знаете кои артисти ще са на сцената тогава, ще се сблъскате с различни политически партии, различни социални ситуации, така че за мен би било трудно да направя артистична програма за столица на културата сега с поглед към следващите осем години. Най-вече защото публиката, която ще имате тогава, участниците, актьорите ще бъдат все хора, които днес са в училище. Как можем да знаем с точност от какво ще се нуждаят младите поколения за тяхното бъдещо развитие? Способни ли сме отсега да решаваме за подрастващото поколение, което има огромна енергия, на която станах свидетел през последните няколко дни в София? Те имат 79


огромна енергия, но как можем да превърнем тази енергия в нещо, от което всички ние се нуждаем за развитието на Европа, за развитието на нашите градове? Как да намерим език днес, който ще е валиден за бъдещето, за да разберат нашите идеи и да развият Европейска столица на културата в София? Смятам, че това е най-голямото предизвикателство и ще повторя думите на моите колеги: ние не създаваме фестивали. Разбира се, би трябвало да има фестивална атмосфера, би трябвало хората да се забавляват, да се чувстват добре, но истинското предизвикателство е нещо различно – да се създаде европейско бъдеще за всички нас, основано на идеите за култура и на богатството на нашето културно разнообразие, което всички споделяме. Днес ние сме част от един по-голям европейски контекст и аз смятам, че възможността да споделяме е нещо необходимо. Бях поканена преди две години на театрална конференция във Вилнюс, който тогава беше ЕСК, и бях помолена да коментирам следния текст: „Защо Изтокът вече не е секси?“ Трябва да признаем, че още има разлики в развитието на различните части на Европа. Съществуват не само Изток и Запад, но също и Север и Юг. И когато попитате младите хора, когато попитаме сами себе си какво знаем за тези части на Европа, аз винаги се срамувам от себе си, защото не знам достатъчно за моите съседи. Културата и изкуството са най-добрите начини да преодолеем тази липса на знание; както всеки, който се занимава с изкуство и култура осъзнава, младите хора, заети с култура, въпреки политическите и финансови трудности, успяват да създават връзки помежду си. Моите колеги в театъра и танците, те знаят много за вашите градове и за вашите колеги – те пътуват, срещат се наистина си сътрудничат. Това е нещо, което научих през годините – интересувайте се от тези хора, които вече си сътрудничат. Те се нуждаят от това. По-големите културни и артистични проекти днес не могат да се осъществяват само в един град, с една институция. Те имат нужда от сътрудничество, копродукции и те намират своите пътища. Затова можем да помислим и да пренасочим тази енергия към нещо друго, което ще помогне да обновите вашия град. Помислете за вашата публика, за вашите партньори след 8 години. Не става въпрос за нас, а за съвсем друго поколение.

80

Hugo de Greef: Thank you, Bernard, this was an important

contribution because the process of application adds dynamic to the city and it’s very important to never lose that dynamic. I know a little bit about Bordeaux, Lyon and it’s absolutely clear that they are already busy implementing their plans. I think this is a good time to ask Nele Hertling on the topic of this panel: lessons learnt from 25 years of ECoC. It is about the city of Berlin, one of the first recipients of the title.

Nele Hertling, Artistic director of „Berlin - Cultural Capital of Europe, 1988“ Vice-President of the Academy of Arts (Berlin) Thank you. Indeed, my experience with ECoC goes back nearly 20 years, to the title of Berlin in 1988. Berlin was chosen but it started to prepare in 1986, only two years before the official launch. So when I agreed to work on it, we had not even 2 years to prepare, which in a way was also very positive because we knew that our projects had to finish in time; it was easy to oversee. If you are planning an artistic project now for 2019, you don’t know which artists will be there and what political parties; there will be different social situations. It would be very difficult to make an artistic program for a capital of culture today, aiming at the next 8 years. Especially because, and that is my main impression about all of these projects, the audiences you will have then, the participants, and the actors will be people that are now still in school. How can we know exactly what these young generations will need for their future development? Are we able to program today for a generation which is still growing up and which has an enormous energy, as I witnessed in these last few days in Sofia? I looked at the balloons and the parties going on just across the street. The young people have an enormous energy but how can we turn this energy into something we all need together for the development of Europe, for the development of our cities? How do we find a language today to get them to understand our ideas, to develop a European capital of culture in Sofia?

81


I think this is the most challenging thing, and I would repeat what my colleague from Germany said: we are not creating festivals. Of course, there should be the atmosphere of a festival, there should be entertainment, people should feel welcome and happy. Yet the real challenge is something different – to create a European future for all of us, based on the ideas of culture and of the richness of our cultural diversity that we all share. Today we are in a much larger European context and I think this possibility of sharing is something absolutely necessary. I was invited two years ago to a kind of theatre conference in Vilnius, which was then the ECoC city and they gave me a text to lecture on, with the title „Why is the East not sexy anymore?“ There are still differences – cultural, social – in many areas in Europe. It is not just between the East and the West; there is also a divide between North and South. And when you ask the young people, when we ask ourselves what do we know about all these different places in Europe, I am always ashamed myself of not knowing enough about my neighbors. Culture and art are the best ways to overcome this lack of knowledge. As everybody who deals with art and culture realizes, young people who are involved in culture, despite political and financial difficulties, still create their networks. My colleagues in dance and theatre, they know a lot about your cities and also your colleagues – they travel, they meet without budgets, without political projects; they really do this work of cooperation. This is something I learned over the years – put your interest in those people who are already involved: they need it. Larger cultural and artistic projects nowadays cannot possibly be based on one city, on one institution. They all need collaborative efforts, co-production and they find their ways. So why not turn this energy into something else that will help to upgrade your city? Every city has a good potential in this respect. Think about your audience, your partners in eight years’ time; it is not about us; they are another generation.

82


ПАНЕЛ 2 Участие на гражданското общество

ЕСК – партньорство и включване Включване на гражданското общество от самото начало в процеса на планиране и осъществяване на ЕСК, включително за периода след като годината на ЕСК е приключила Ролята на медиите Трябва ли граждански инициативи също да могат да кандидатстват и получават титлата ЕСК?

84

PANEL 2 Participation

The European Capital of Culture – a joint and collaborative project Involvement of civil society in the planning and implementation process from the very beginning for the whole process, including the post-title year period The role of the media Should citizens’ initiatives be eligible to apply for and be awarded the ECoC title?


Модератор на панел 2: Севдалина Войнова, програмен директор, Асоциация за развитие на София В първия панел чухме презентации за инициативата Европейска столица на културата и нейната роля за развитието на градовете и регионите, а и Европа като цяло. Във втория панел ще се съсредоточим върху инициативата Европейска столица на културата като инициатива на партньорство и участие. Въпросите, върху които ще се фокусираме, са свързани със специфичните страни на това партньорство: кой ще води това партньорство, кой ще бъде включен в него, кога и как гражданското общество става част от инициативата, възможно ли е гражданското общество да поеме водещата роля в началото, а после да се оттегли и т.н. Много важна страна на въпроса е и ролята на медиите като партньор в инициативата и техният принос. Важно за нас, а смятам и за целите на тази конференция, е възможността да се свържем с градове от съседни държави, все още в процес на присъединяване към ЕС, за да споделим техните идеи и амбиции да се присъединят към инициативата ЕСК. Членовете на панела ще ни помогнат да отговорим на тези въпроси. Надявам се да имаме достатъчно време за въпроси и отговори. Нека Ви представя г-н Тревор Дейвис, проектен мениджър на Орхус 2017 и генерален мениджър на Копенхаген 1996. Тревор, моят въпрос към Вас – беше ли ангажирането на гражданското общество в инициативата предизвикателство за Вас?

86

Тревор Дейвис, проектен мениджър на Орхус 2017 и генерален мениджър на Копенхаген 1996 Това е очевидно много ключов проблем. Има много начини за обсъждането му, но аз мисля, че е важно да бъдем едновременно амбициозни и реалистични за това как да въвлечем гражданите в този проект. Това не може да бъде направено по един и същ метод за всички групи и по всяко време. Проектът започва на много абстрактно ниво за много хора 10 години предварително. Това не е просто проблем на няколко души, ангажиращи се с проекта за известно време. Говорим за много по-активна среда, за много възможности за непрекъснат обмен на различни нива; говорим за това как да планираме ангажирането на гражданите в предварително създадени и дефинирани проекти. Освен това, нуждаем се от различни механизми за различни групи в различни периоди; ние работим с около 12-14 различни механизма за ангажиране на хората, независимо дали през интернет, в училище, дали са артисти, политици, бизнесмени или други. Ние не можем да въвлечем всички хора през цялото време на проекта, по-скоро трябва да ангажираме някои хора за известно време в част от проекта. Трябва също да се уверим, че всички елементи на процеса работят заедно, че има обмен на информация, компетентност, разбиране между отделните части. И тук всичко се усложнява. Ние не говорим за паралелни процеси, а за преплитане на доста сложни процеси. Ето защо е много важно екипът, който организира този проект, да не започне да говори за кураторски програми или продуцентски събития, а за управленски процеси – управленски процеси с хора, които може би имат непоносимост към култура, не знаят за какво говориш, не искат да се ангажират, може би са уморе87


ни да го правят, може би нямат ресурси, може би не харесват политиците, може би току-що са загубили част от бюджета си... Имам предвид разминаването между нивото на психологическото и реалното; можем да кажем, че средата от ресурси, в която работим, трябва да е предварително описана и разбрана, преди да започнем да говорим за ангажираност, защото в противен случай можем да се сблъскаме с конфликти. Проект като този със сигурност ще засегне всеки конфликт в града. Надяваме се да отрази и всички възможности, но със сигурност ще засегне всички конфликти. С други думи, трябва да управлявате и конфликти. Трябва да се уверите, че който и да е конфликт е решен по позитивен начин. Няма нищо нередно в позитивния конфликт. Той е абсолютно необходим. Този проект би трябвало да има свободата да решава ситуации, да създава такива или дори да прекрачва граници. Това е моето първо изказване, кратко, но държа да подчертая, че не трябва да ставаме много наивни или догматични по отношение на т. нар „ангажираност“.

Moderator of Panel 2: Sevdalina Voynova, Programme Director, Sofia Development Association In the first panel we heard presentations about the initiative European Capital of Culture and its role for the development of cities and regions, and Europe as a whole. Now in the second panel we have a different focus. We are shifting to the ECoC initiative as an initiative of partnership and inclusion. The questions that we will focus on relate to the specifics of this partnership, who leads that partnership, who could be involved in it, when and how does civil society become part of the initiative, is it possible that civil society takes the lead in the beginning but then stays behind, etc. Very significant in this topic is the role of the media, their role as a partner in the initiative, their specific contribution. Important for us, and I think 88

for the purposes of this conference, is the opportunity to hear from cities in the neighboring countries, not yet EU members, to share their ideas and ambitions to join the ECoC initiative; what can such cities, third-country cities contribute to the initiative. Several members of the panel will help us answer these questions. Without further ado, let me introduce to you Mr. Trevor Daviеs, project manager of Aarhus 2017, and general manager of Copenhagen 1996. Trevor, my question for you – was the inclusion of civil society initiative a challenge for you?

Trevor Daviеs, Project Manager of Aarhus 2017 and General Manager of Copenhagen 1996 Well, this is obviously a very key issue. There’s many ways of discussing this but I think it is important that one is both ambitious but also realistic about how you involve people in this project. It cannot be done with one method which is the same method for all groups at all times. The project starts at the very abstract level for many people 10 years before. This is not just a problem of some people engaging themselves in projects for only some period of time. More and more in society, communications allow us to be far more interactive and the notion of planning and what is planned is perhaps something which is going out of the window. Perhaps we are talking about far more proactive environments to create possibilities for continuous interaction on different levels; we are talking about how to plan the involvement of citizens in preconceived, predefined projects. So I think this is very much about in what context we look at this idea of being involved. The other thing is that you do need different mechanisms for different groups at different times; we work with between 12-14 different mechanisms to involve people, whether these are on the web, whether they are in schools, whether they are artists, politicians, business people... We cannot involve all the people, all the time in the entire project; we have to involve some of the people, some of the time in some of the project. We have to 89


make sure that these bits co-work together, that there is an overflow and a cross-flow of information, competence, understanding, and rhetoric between the different parts. That’s where it becomes difficult. We are not talking about parallel processes; we are talking actually about overlapping quite complex processes. That is why it is very, very important that the team who is facilitating this project doesn’t start talking about curating programs or producing events; but managing processes – managing processes with people who perhaps have an aversion for culture, perhaps don’t know what you are talking about, perhaps don’t want to be involved, perhaps are tired of being involved, perhaps have no resources, perhaps don’t like the politicians, perhaps have just had that their budgets cut... What I mean is the discrepency between the psychological and the real; we might say, the resource environment in which you are working has to be mapped out before you start talking about involvement, because otherwise you may be going straight into potential conflicts. A project like this will touch every conflict in your city. We hope that it will touch every possibility but it will certainly touch every conflict. At the same time as you are facilitating vision, you have to manage conflict. You have to make sure that this is managed in a positive way. There is nothing wrong with positive conflict; it is absolutely necessary. This project should have the freedom to be able to, we might say, solve situations and create other situations or even transgress. This is my first, opening statement. It is very short but it is also quite to the point that we don’t become very naive or very dogmatic about this thing called „involvement.“

90

Севдалина Войнова: Това наистина беше много добро въ-

ведение към този панел. Нека да променим малко динамиката и от гражданското общество да се насочим към медиите. Ние чухме няколко ключови послания от г-н Дейвис по отношение управлението на процеси и конфликти. Същото отнася ли се и за ролята на медиите като партньор в инициативата ЕСК? Сега моят въпрос е насочен към г-н Кирил Вълчев, журналист в Дарик Радио, София.

Кирил Вълчев, журналист, Дарик радио, България

Нека започна като насоча вниманието ви отново към целите, които тази конференция си поставя – да продължи процеса на консултиране, да даде гласност на идеите за култура в нашите градове и региони, да допринесе за развитието на международни партньорства в контекста на ЕСК, така че градовете и регионите заедно да представят тяхното културно наследство. Две неща, които за мен са изключително важни: първото е предварителната селекция на градовете кандидати. От гледна точка на медиите смятам, че кандидатите имат нужда от много ясна идея, от послание; те трябва да са способни да го представят атрактивно и да го комуникират многократно за дълъг период от време. От видяното през последните месеци от българските градове кандидати – Пловдив, Варна, Бургас, София, мисля, че единствено София има успех по отношение на формулирането на своя теза или основна идея и представянето й. Другите градове за момента просто заявяват, че биха искали да станат Европейска столица на културата. Докато нямат ясно послание, те не 91


могат да разчитат на голям успех при представянето си. Вторият етап или фаза е много по-важна, когато градът кандидат е вече избран. Струва ми се, че в България за всички градове, освен София, ще бъде много трудно да се справят със селекцията. София има възможността не само да използва печатните медии, но също и телевизията, интернет на локално и национално ниво, за да се рекламира. Практически, само София има възможността без всякакви трудности да си осигури необходимото медийно покритие. Някой би попитал, какви са шансовете на другите градове извън столицата? Ако погледнем списъка на градовете, получили отличието, ще открием и по-малки градове, не само метрополиси. Има такива изключения, но мисля, че те само потвърждават правилото. Например, Истанбул е медийната столица на Турция, Глазгоу е медийният център на Шотландия; същото би могло да се каже и за Ротердам в Холандия. В общи линии, столици на културата стават градове, които са медийни центрове или медийни столици в съответните държави. Мисля, че само София има този капацитет в България, защото регионалните медии нямат същата сила, същото влияние като националните и местните медии в София. Хората, които оглавяват националните медии, като Националната телевизия и частните телевизионни програми, могат да гарантират на София национално покритие в процеса на кандидатурата на града. Нека също спомена, че влиятелните онлайн медии също се намират в София. От техническа гледна точка би било много трудно за град като Велико Търново, например, да добие необходимото медийно покритие при представяне на кандидатурата си. Дори Пловдив преди няколко години загуби поканата да организира среща на НАТО, защото градът нямаше достатъчно хотели, които да осигурят настаняването на очаквания брой гости. Всичко това са технически пречки, които градовете трябва да имат предвид: важно е да се гарантира настаняването на журналисти и посетители, които ще отразяват програмата, свърза92

на с ЕСК. Сега ние говорим за тези градове, представящи се на местно, национално и европейско ниво. Цялото медийно покритие, което свързва Европа и България, минава през София. В заключение, градовете кандидати не могат да експериментират с медиите. Ако България номинира малък град, ще бъде трудно медиите да се включат в този процес. По-добре е да се избере София и да има наистина силна кандидатура. Тогава и медиите, и градът ще имат по-добър шанс за победа, и медиите ще бъдат улеснени да работят успешно и ефективно.

Sevdalina Voynova: This was really right on the money and a very good introductory statement for this panel. Let us shift a little bit the dynamic and from civil society to go straight to the media. We‘ve heard several key messages from Mr. Davies in terms of managing the process, managing conflicts. Does the same apply to the role of the media as a partner in the ECoC initiative? My question goes to Mr. Kiril Valchev, a Journalist at Darik Radio, Sofia. Kiril Valchev, journalist, Darik Radio, Bulgaria Let me begin by repeating the three goals that this conference sets to itself – to continue the process of consultation, to give voice to the inspirations and ideas of the cities and regions involved in ECoC, and to develop international context and networks on the topic of ECoC, so that together they can present their cultural heritage. Two important things that I see: first is the pre-selection of those cities that will apply. From the point of view of the media, I think that the candidates will need to have a very clear idea, to present it in an attractive way, and to be able to repeat that message or this idea many times for a long time. What I have seen so far in the last months from the Bulgarian candidate cities – Plovdiv, Varna, Burgas, Sofia, I think only Sofia has had some success in terms of formulating its thesis or its main idea and putting it forward. The other cities, so 93


far, have just claimed that they would like to be European Capital of Culture. Until they have a clear message they wouldn’t be successful in presenting themselves. The second stage or phase, once the city is selected, is much more important. I think in Bulgaria it will be very difficult for the other cities beside Sofia to make the selection round. Sofia has the opportunity to use not only print media but also TV, internet on local and national level to promote itself. Practically, I think only Sofia has the opportunity to secure the required media coverage without any difficulties. Someone might ask, what are the chances of the other cities if they are not the capital city? If we look at the list of cities that have been awarded the title, there are smaller cities, not only metropolises. There are such exceptions but I think they only confirm the rule. For instance, Istanbul is the media capital of Turkey, Glasgow is the media center in Scotland; I think the same can be said about Rotterdam in the Netherlands. So, overall , capitals of culture become cities that are media centers or media capitals in the respective countries. I think it is only Sofia that has this capacity in Bulgaria, because regional media don’t have the same power, the same influence as national media and local media do in Sofia. I think that the people who head the national media, such as the national TV and private TV stations, they can provide this national coverage for Sofia. Let me also mention that even influential online media in the Bulgarian public space are media located in Sofia. So from the technical point of view it would be very difficult for the city of Veliko Tarnovo, for instance, to get the media coverage they need in order to present their application. Or even Plovdiv, for instance, some years ago the city lost a bid to organize a meeting of NATO because there were not enough hotels to provide accommodation for the number of expected guests. All of these are technical obstacles that the cities must take into account, like accommodating journalists and visitors who would come to the city to cover initiatives related to ECoC. Now, we are talking about those cities presenting themselves 94

on local, national and international level. All of the media coverage that goes between Bulgaria and Europe goes through Sofia. What I have been trying to say is that Bulgaria cannot experiment with the media. I mean, if Bulgaria were to nominate a smaller city, it would be hard to involve the media in this process. It is better to pick Sofia and have a really strong application; both media and the city could have perhaps a better chance of winning, and the media will have much easier time doing their job successfully and efficiently.

Севдалина Войнова: Благодаря Ви много. Мисля, че Вашето

изявление ще повдигне доста въпроси, но ще стигнем и до това малко по-късно. Сега нека се върнем към въпроса за гражданското общество и градските инициативи. Бих искала да Ви представя г-жа Рарица Збранка, директор на фондация АлтАрт и член на Стратегическата група „Душа за Европа“, един от организаторите на тази конференция.

Рарица Збранка, директор на фондация АлтАрт, Румъния Наистина е трудно да се спра само на някои от нещата, които би трябвало да бъдат казани днес, особено за гражданското участие и за ангажираността в подготовката на програмата за столица на културата. Едно нещо, което показва проучването, е, че културната осведоменост, начинът на достъп до културата и участието на културата в живота на хората дава прогноза и за тяхното политическо и гражданско участие. Това е един аргумент защо подготовката на кандидатурата за ЕСК би трябвало да е дългосрочна инвестиция в 95


гражданите. Всички заинтересовани страни, които изслушахме, признават това. Аз идвам от Клуж, Румъния, където ние имаме подобен политически, икономически и социален контекст, както тук, в България. Забелязвам големия контраст между политическите намерения, политическия дискурс и действителността. Клуж е кандидат за Европейска столица на културата през 2020. Общината вече предприема стъпки в тази посока. Ние основахме местна асоциация, която да изпълни процедурата. Местните културни организации в града са добре свързани с европейски организации, ние сме участвали в културните програми на други европейски столици на културата: бяхме в Печ, в Истанбул и знаем как неща, започнали добре в началото, се провалят в дългосрочен план. Има контраст между интереса, заявен от политическите актьори, и случващото се в действителност. Първо, разбирам необходимостта от политически контрол върху културната програма, но от такъв няма смисъл. Професионалистите от един сектор трябва да бъдат помолени да правят нещата, които могат най-добре, а местните артисти и културни организатори са най-подходящите за подготовката и предлагането на значима културна програма, която да включва местните граждани и да ги ангажира като създатели на артистичните събития, като активни участници. Ние сме наясно, че трябва да развием балансирана културна програма с високи културни стандарти. Тя може да бъде приложена и предложена от местните културни актьори, които естествено вече са в контакт с международни културни творци от други градове в Европа. Международната страна на проекта може и трябва да бъде основана на това сътрудничество, а не толкова на експорта и импорта на вече завършени културни проекти. Моят въпрос е как да сме сигурни, че местните и националните власти ще останат верни на културната програма, която са предложили по време на кандидатстването. Мисля, че единственото решение е присъствието от самото начало не само на официално тяло, което да координира кандидатурата и да се състои от различни специалисти, граждани и културни продуценти, но също и на много други инициативи в общността, които 96

да подкрепят процеса, а също и да следят, когато нещата се объркат. Например, в Клуж има асоциация, която координира програмата официално, но ние направихме и група от около 20 професионалисти, не само от полето на културата, но също и социалните науки, от университета, бизнесмени, които предлагат експертизата си на общината в подготовката на кандидатурата. Тази група представя пред гражданите различни инициативи и идеи, но също може да се обърне към обществото, когато нещата не вървят по план. Програмата ЕСК е голяма възможност за всички въвлечени заинтересовани страни – творци, политици, бизнеси – да действат като професионалисти, но на първо място и преди всичко като ангажирани граждани. Благодаря Ви.

Sevdalina Voynova: Thank you very much. I think your statement

Mr. Valchev will raise a lot of questions but we will get to that a bit later. Now let us go back to the question of civil society and citizen initiatives. I would like to present to you Ms. Rarita Zbranca, Director of the AltArt Foundation and also a member of the Strategy Group A Soul for Europe, one of the organizers of today’s conference.

Rarita Zbranca, Director of the AltArt Foundation, Romania There are many things to be said about citizen participation and citizen inclusion in the preparation of capital of culture programs. Research shows that cultural awareness, the access people have to culture and the way culture is involved in their lives, is a predictor of their political and civic participation. This is just one argument why such a programme should be a long-term investment in citizens. I live and work in Cluj, Romania where we have a similar political, economic and social context as here in Bulgaria. There is a big contrast between political intentions and discourse and the reality. Cluj is applying for the European Capital of Culture in 2020. The Municipality has already taken steps in this direction. We have established an 97


agency, a local association to carry out all procedures. Local cultural organizers in the city are well networked with European organizations. We have been participating in the cultural programs of other ECoC cities – we were in Pécs, in Istanbul, and we have seen how things that have started well have been lost in the long run. There is a tendency of political control over the cultural program. This is not admissible. The professionals for this task are the cultural workers. Thus the local artists and cultural organizers are the ones that are not only entitled, but they are the best equipped to prepare and propose a meaningful cultural program. They will best know how to address local citizens and involve them as co-producers of the artistic events, as active participants. The cultural program has to meet high quality standards and needs to be balanced in local relevance and international events. Local cultural organisations are already active in international networks and are organically connected with cultural producers from other cities in Europe. The international component of the program should mainly be based on co-productions and cooperation projects, not so much on the import of shows and oneoff events. The question is how to ensure that local and national authorities stay committed to the cultural program proposed at the time of the application. I think the solution is to have, from the very beginning, both an official body that will coordinate the application, composed of different specialists, citizens, and cultural producers, and to also have many other initiatives in the community to support and to monitor the process. In Cluj there is an association that coordinates the program officially. We have also initiated a group of about 20 professionals, not only from the field of culture, but also from urban development, social studies and economy to offer their expertise to the municipality in preparing the bid. This initiatve has also the role to communicate to the public about the ideas and opportunities of the European Capital of Culture title and to give a warning whenever things are not going as they should. The ECOC program is a great opportunity for every involved actor – cultural workers, politicians and business people – to act as professionals, but first and foremost as citizens. 98

Севдалина Войнова: Благодаря Ви, Рарица. Вие повдиг-

нахте доста въпроси и загриженост, че политиците могат да си присвоят културната програма. Моят първи въпрос към Ида Даниел, която е председател на Асоциация за свободен театър в София: как да се справим с политическото домогване до културната програма. Нека се върнем и към въпроса за партньорството в самия културен сектор и между културния сектор и другите заинтересовани страни.

Ида Даниел, председател на Асоциацията за свободен театър, България Благодаря ти, Севдалина. Също благодаря и на Рарица за изказването й. Асоциацията за свободен театър бе създадена като опит да се насърчи диалога и сътрудничеството в културния сектор и в областите на професионалното изкуство. Ние мислим, че подобен диалог не бива да ни бъде натрапван, но представяната от мен Асоциация беше опит да се установи партньорство между обществените организации, заинтересовани от правенето на театър и независимите продуценти в партньорство с официални културни институции. Говорителите преди мен споменаха думата „конфликт“ и аз мисля, че тук е мястото да продължим да мислим за „конфликта“. Процедурата по кандидатстването няма да е лесна. Може би е вярно, че София е медийният център на България и че ще бъде трудно за другите градове да си осигурят необходимото медийно покритие. Мисля, че е нужно да поемем риска и да направим експеримент. Говорим за периода на следващите осем години 99


и трябва да се опитаме да постигнем устойчивост на стратегията, върху която работим в момента. Според мен единственият начин да преодолеем тези трудности е да се концентрираме върху протичащия диалог между гражданските организации и официалните институции, които управляват процеса. София има изключителен шанс с кандидатстването за ЕСК да даде пример за развитие на културна стратегия, която интегрира съвременните слоеве на културата в баланс със съществуващото в България изкуство, с културното наследство и динамичното модерно изкуство. Мога да говоря дълго за необходимостта от основни механизми, за специфичните нужди не само на моята организация, но и на сценичните изкуства, но смятам, че гражданските организации трябва да се включат активно в диалога по този проблем. Самият факт, че днес се занимаваме с това е най-голямото постижение и върху това трябва да надграждаме.

Sevdalina Voynova: Thank you, Rarita. You raised a few questions and concerns that politicians may want to take ownership of the cultural program. And now, this will be my question to Ida Daniel who is chairperson of the Association for Free Theater (ACT) in in Sofia. My first question, how do we deal with the political aspirations to the cultural program? My second question goes back to the issue of partnership within the cultural sector itself and also between the cultural sector and all other stakeholders.

Now, somebody here mentioned the word „conflict“ and I think here is the place to continue thinking or reflecting upon „conflict.“ The application process will not be easy; it may be true that Sofia is the media center in Bulgaria and that it will be difficult for the other cities to get the media coverage they need. I think it is necessary to take the risk and make such an experiment. It will be difficult in the next eight years but we have to try to achieve the long-term sustainability of the strategy that we are going to prepare. Certainly, there will be difficulties, but I also believe that the only way we can overcome those challenges and difficulties is by focusing on an ongoing dialogue between active civil society organizations and those who have been appointed or have assumed the responsibility for managing officially the process. I think this is an opportunity for Sofia to give an example for developing a cultural strategy that takes into account all the contemporary layers of culture, puts them in place and achieves a balance of what exists in Bulgaria in terms of art and culture, cultural heritage, and also a very vibrant modern art. I can talk at length about the need for new funding mechanisms, about the specific needs that not only my organization and the performing arts have, I think, all civil society organizations should reflect upon that issue. But the very fact that today we are putting this in the spotlight is the greatest achievement, and we need to build upon that.

Ida Daniel, Chairperson of ACT Association, Sofia Thank you, Sevdalina. I also thank Rarita for what she said. Now, the Association for Free Theater that I represent emerged as an attempt to encourage this dialogue and cooperation in the cultural sector and professional art areas. We think that such dialogue should not be imposed on us; the association that I represent was an attempt to establish partnership between civil society organizations that are interested in making theater, independent producers, in partnership with official cultural institutions. 100

101


Севдалина Войнова: Благодаря Ви. Както споменах вече ня-

колко пъти днес, през 2019 България и Италия ще бъдат държавите, които ще номинират град за Европейска столица на културата. Един от градовете кандидати в Италия е Равена; сред нас е проектният мениджър на Равена – госпожа Карбони, на която давам думата за следващата презентация.

Надя Карбони, проектен мениджър на Равена 2019 За мен е удоволствие да бъда тук и да споделя с вас опита от кандидатурата на Равена за Европейска столица на културата. Ще представя накратко някои аспекти от процеса досега и темата на панела, а именно ангажирането на гражданите. Първо, може би много от вас вече познават града. Равена е била столица на Западната римска империя при Флавий Хонорий и Гала Плацидия. Тя е била и столицата на кралството на остготите, всъщност градът на византийската власт с Юстиниан и Теодора. В този смисъл Равена е известна по целия свят, особено с мозайките, които са част от религиозните сгради на града. Тези сгради са част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Равена днес се сблъсква с голямо предизвикателство – да стане Европейска столица на културата. Основавайки се на своето велико минало, Равена търси своята идентичност и как да създаде мост между миналото и настоящето. Истина е, че в миналото Равена е вдъхновила много артисти, поети, музиканти, посетили града. Сега Равена се стреми да създаде нова визия за Европа чрез метафората за културната мозайка. Но нека да погледнем точно към това, което сме на102

правили досега във връзка с организационната структура и методологията. Както знаем, програмата Европейска столица на културата се фокусира главно върху два критерия: европейско измерение и ангажираност на гражданите. От друга страна, ние насърчаваме инициирането на събития, създаването на връзки на международно ниво с големи градове, бивши столици на културата или градове, избрани да са бъдещите столици, например: Лил, Люксембург, Ливърпул, Линц, Истанбул, Печ, Турку, Кошице, Рига, Монц и Марсилия. Поканихме експерти от тези градове да посетят Равена. Ние също посетихме другите градове, за да обменим идеи и опит. По отношение на втората точка от този панел, а именно ангажираността на града и гражданите, ние решихме да разчитаме в този процес и в нашата програма на местните ресурси и възможности, особено на младите хора. Същината на кандидатурата се основава наистина на участието и на активизирането на енергията на града, а също и на целия регион, който подкрепя Равена в този процес. Ние наричаме това „домашен направиси-сам подход“: решихме да не разчитаме на подкрепата на външни консултанти. Oтносно организационната структура, установена от нас досега: сърцевината на тази структура е за момента офисът на кмета, който има за задача да ръководи и координира проекта. Ние работим с изпълнителен екип, състоящ се от девет културни оператори. Те са млади хора, повечето под 40 години, и задачата им е да дават основни оперативни насоки за програмата. Имаме и политически институционален орган, комитет, състоящ се от кметове и културни съветници от основни институции в региона, подкрепящи кандидатурата. В същото време имаме и съвещателно тяло, представящо основните организации и институции в града. Разполагаме и с културна асамблея, наречена от нас съвещателно тяло, но тя наподобява повече голяма асамблея от представители на обществото, бизнеса, организации с нестопанска цел, университети, училища и т.н. Инициативният комитет е ръководен от сенатора на Република Италия за региона – Серджо Цавони – и се състои от кмета и културния съветник на 103


най-голямата местна институция, подкрепяща кандидатурата на Равена. Няколко думи за разработената от нас методология. Опитахме се от момента, в който започнахме всичко през 2007, да работим прозрачно, отворено, в широко партньорство в най-голяма степен. Изпълнителният екип създаде досие, което подлежи на обществено допитване, така че всеки има достъп до него и може да дава коментари, мнения, предложения. Щом общественото допитване приключи, вторият етап ще продължи с търсенето на проекти, които да бъдат включени в досието. Ще организираме и открита покана за проектни предложения след края на допитването, за да дадем на хората шанс да представят техните собствени проекти. Избраните проекти ще бъдат включени в културната програма на града; както можете да се досетите, целият процес се основава на постоянното участие на града, гражданите и организациите в подготовката на кандидатурата. За да направим процеса колкото се може по-отворен и прозрачен и да създадем „културно съзнание“ ние залагаме на силна комуникационна кампания от началото. Вече създадохме лого за кандидатурата на Равена; логото на Равена 2019 намира място в местни вестници, списания, в образователни и спортни мероприятия, в културни програми. Логото може да се види и по главните улици и площади на града. Включихме го и в брошурите за един от най-известните фестивали в Равена, Равенския фестивал. На последно място, но не последно по значение, ние реализирахме първата версия на уеб страница, на която всеки може да намери обновена информация за кандидатурата, включително и досието. Предстои да се пусне нова версия на уеб страницата с по-напреднала технология.

Sevdalina Voynova: Thank you. Now, as was mentioned

several times today, in 2019 Bulgaria and Italy will be the countries to nominate a city for European Capital of Culture. One of the cities candidates in Italy is Ravenna and we have the project manager of Ravenna with us today, Mrs. Nadia Carboni. She will tell us about the progress of Ravenna so far. Please welcome Mrs. Carboni.

Nadia Carboni, Project Manager of Ravenna 2019 It is my pleasure to be here and to share with you the experience of Ravenna for the ECoC title. I will present briefly some points about the process until now and the topic of the panel, the involvement of the citizens. First, just a brief introduction about Ravenna; maybe many of you already know the city. Ravenna was the capital city of the Western Roman Empire with Emperor Honorius and Galla Placidia. It was the capital of the kingdom of the Ostrogoths; it was the city of Byzantine power with Justinian and Theodora. Ravenna is famous all over the world, especially for its mosaics which are included in the religious buildings in the city; these buildings are now part of the UNESCO World Heritage List. Nowadays Ravenna faces a big challenge – becoming a European Capital of Culture. Based on its glorious and magnificent past, Ravenna is looking for its identity and how to create a bridge between the past and the present. It is true that in the past Ravenna has inspired many artists, poets, musicians, who have visited the city. And these visitors have become milestones in the history of Europe; now Ravenna aims to create a new vision for Europe through the metaphor of the mosaics of culture. But let us see specifically what we have done until now, as far as the organizational structure and methodology is concerned.

104

105


As everybody knows, the European Capital of Culture program is mainly based on two criteria, which are the European dimension and the involvement of citizens. On the one hand, we have been promoting events to build up relationships at the international level with the big cities, both past capitals of culture or cities that will be capitals (such as Lille, Luxemburg, Liverpool, Linz, Istanbul, Pécs, Turku, Kosice, Riga, Mons and Marseille). We have invited these experts to come to Ravenna and we have also visited the other cities to exchange experience and ideas. As far as the second point of this panel is concerned, the involvement of the city and the citizens, we have decided to rely in the process and in our program on the local resources and capabilities, especially on young people. The core of the candidature is really based on the participation and the activation of the energy of the city, even of the whole region, which supports Ravenna in this process. We call this „a home-made do-it-yourself approach“: we have decided not to rely on the support of external consultants. What about the organizational structure we have set up until now? The core of the structure is as of now based within the Mayor’s office, and it has the task to manage and coordinate the project. We are working with an executive team composed of nine cultural operators. They are very young people, mostly under 40 years old, and the task of the executive team is to give the operational guidelines for the program. We have also a political institutional body, the Institutional Committee, comprised of the mayors and the cultural councilors of the main institutions in the region which support the candidature. At the same time, we have a cultural assembly, representing the main organizations and institutions in the city. We also have an advisory body, a very big assembly including representatives of civil society, businesses, non-profit organizations, universities, schools, and so on. The institutional committee is run by the Senator of the Italian Republic – Sergio Tsavoni – and it consists of the Mayor and the Cultural Councilors of the surrounding cities supporting Ravenna.

106

A few words about the methodology we have developed so far. Since we started the process in 2007, we have tried to make everything transparent, open and participatory, as much as possible. The staff and the executive team have produced a dossier structure that is now up for public consultation, so everybody has access to it and can give us comments, opinions, new proposals. Once the public consultation is over, the second stage will begin, that is, soliciting projects to be included in the dossier. We are going to have an open call at the end of the consultation process, to give people a chance to present their own project proposals. The selected projects will be included in the dossier. As you can see, the entire process is really based on a continuous participation of the city, of the citizens, of the organizations in the candidature. In order to make this process as open and transparent as possible, and to create what Ida Daniel said, the „cultural awareness,“ we have relied on a strong communication campaign since the beginning. We have already released a logo for the Ravenna candidature; the Ravenna 2019 logo is displaced in local newspapers, magazines, in educational and sports events, in cultural programs. You can also see the logo in the main streets and the main squares of the city. We have included it into the brochures for one of the most famous festivals we have in Ravenna, the Ravenna Festival. Last, but not least, we have released the first version of the website where everybody can find up-to-date information about the candidature, including the dossier. A new version of the website, with more advanced technology, is forthcoming.

107


Севдалина Войнова: Благодаря Ви за този наистина инте-

ресен модел и пример, който ни представихте. Ще продължим с друг кандидат за 2020. Чухте вече, че Клуж е заявил желанието си да кандидатства за EСК през 2020, но сред нас е и друг град кандидат, и това е Белград. Сред нас е господин Данко Рунич, който е член на организационния комитет на Белград 2020. Той ще ни разкаже за ролята на градовете извън ЕС и за това как те могат да участват в процеса.

Данко Рунич, член на Организационния комитет на Белград 2020 Първо, от името на кмета на град Белград и организационния комитет, бих искал да благодаря на организаторите че ни доведоха в прекрасния град София. В момента в Белград ние сме домакини на делегация от Марибор 2012. Професор ХансДитрих Шмидт каза в предишния панел, че преди десетини години е било изключително непопулярно, когато кажеш на някого, че си от Рур, защото всички биха те съжалили. Преди десет години в Белград, Сърбия, никой не би се осмелил да помисли за подобна инициатива заради визовия режим, заради войните и всичко, което ни се случи през 90-те. Оттогава ние преживяваме период на отваряне и макар че имаме голям напредък, още много ни предстои. В този смисъл, защо Белград 2020? Първо, бих казал, че ние развихме десетгодишна стратегия за това как да променим културата си. Това е стратегия, целяща изграждането на устойчива и демократична културна система, а също и овластяването на институции и програми. Това е стратегия, предназначена да мотивира всички сектори да се ангажират 108

с култура и такава, която да инициира система за контрол на качеството, с баланс между традиции и съвремие, която насърчава европейското измерение като добавена стойност. Сблъскахме се с 15 или повече години на краен упадък не само в полето на културата, но и във всички други области на нашия живот. Този проект е, по наше мнение, мотивационен. Сърбия има най-високия процент на млади и образовани хора, напускащи страната. Отливът на интелектуален потенциал е огромен проблем. Искаме да накараме тези хора да останат в Белград. За следващите десет години ние изработихме стратегия, състояща се от тематични години, които включват триъгълния модел на партньорство; на практика това означава, че всяка година ние ще имаме град партньор от Сърбия, от балканския регион и отвъд него. Идеята е, разбира се, да допринесем както за развитието на Белград, така и за целия регион, а и да придадем европейско измерение на проекта. Както казах по-рано, младите и образовани хора са във фокуса ни. Искаме хората, напуснали страната, да бъдат посланици на проекта и вече започнахме интензивен контакт с университети от цяла Сърбия, за да мотивираме младите хора, да ги ангажираме в проекта и да проведем всички дейности през 2020. Няколко думи за институционалната рамка: организационният комитет беше основан от Градския парламент и всичките наши доклади, всичко, което му предоставихме, беше прието единодушно (трябва да добавя, че това са единствените решения, приети единодушно от Градския парламент). 2011 година е годината на отварянето на този проект за други инициативи, за гражданите, за гражданските неправителствени организации и за бизнеса. Започнахме изследване през 2008, практически 12 години преди 2020. Вече сме установили контакти с неправителствени обществени организации и европейски партньори, защото за нас e много важна регионалната подкрепа. Подписахме споразумения с някои градове в региона, например Любляна и Подгорица. В момента преговаряме за подкрепата на Сараево, надявам се и на София, и на други градове от региона. Постиженията ни до този момент, вярвам, са много. Ние спечелихме подкрепата на г-н Желко Качин, който е член на Европейския парламент и 109


специален докладчик за Сърбия. Срещнахме се и с комисар Василиу и тя изрази интерес към нашия проект, консултациите с генералния директор за културата и младежта показаха, че сме много по-напреднали от други градове, печелили отличието. Към края на юни очакваме посещение на г-жа Дорис Пак в Сърбия. Нека ви припомня конференцията в Брюксел на 2 март, някои от вас бяха там. Повдигнахме въпроса за участието в ЕСК на държавите, които са кандидати за ЕС и на потенциалните бъдещи кандидати. Както каза г-жа Хертлинг, Берлинската стена падна, така че призовавам ЕС 27 да не забравя и държавите от Западните Балкани по отношение на новите правила и процедури за ЕСК след 2020. Резултатите от онлайн консултациите, представени на конференцията в Брюксел, показаха явен интерес към участието на Сърбия в ЕСК 2020. Конференцията също потвърди, че повече от 50% от настоящите членки на ЕС симпатизират на отварянето на инициативата за трети държави, но смятам, че този процент трябва да се повиши. В заключение, нека споделя размишленията си за вчерашните събития, за които някои от вас може би са чули. Сръбските сили за сигурност арестуваха Ратко Младич, обвинен в геноцид и в потъпкване на Женевската и Хагската конвенции. Ние сме горди от това постижение. Много от партньорите ни в Европа повдигаха въпроси като: „Как планирате да станете ЕСК, когато не сте го арестували и не сте изпълнили вашия международен дълг?“ Сега тази пречка е зад гърба ни. Тя е най-важна за жертвите на зверствата в Босна и Херцеговина, а също и в целия регион. Надявам се че сега, след като Сърбия доказа, че може да поеме по европейски път, ще направим всички необходими стъпки и промени в нашата културна система, ще преосмислим културната политика на града, за да имаме успех с кандидатурата на Белград за Европейска столица на културата 2020. Благодаря ви.

110

Sevdalina Voynova: Thank you for this really interesting model

and example that you have presented to us. We will continue with another candidate for 2020; you’ve heard already that Cluj has announced its decision to apply for the ECoC title in 2020, but we have another city hat will apply, and this is Belgrade. We have here Mr. Danko Runić who is member of the organization committee for the city of Belgrade 2020. From him we will hear about the role of the cities that are outside the EU and how they can participate in the ECoC program.

Danko Runić, Member of the Organization Committee for Belgrade 2020 Firstly, on behalf of the city of Belgrade and the Committee, I would like to thank the organizers for bringing us to the beautiful city of Sofia. Right now in Belgrade we are hosting a delegation from Maribor 2012. In the previous panel Professor Hanns-Dietrich Schmidt said that ten years or so ago it was hugely unpopular when you said to someone that you were from Ruhr. Ten years ago in Belgrade, Serbia, nobody would dare think of an initiative such as ECoC, because of our still fragile democratic regime, weak institutions, strict visa regime with most European countries, because of the burden of wars in the 1990s. Since then we have had a period of opening up, a lot of progress has been made, and a lot is still ahead of us. So, why Belgrade 2020? Firstly, I let me say that we have developed a ten-year strategy on how to change our cultural policy. It is a strategy on how to build sustainable and democratic cultural system; it is a strategy to empower institutions and programs; it is also a strategy to motivate all three sectors to get involved in culture, and a strategy of initiating quality control system, establishing a balance between tradition and modernity with European dimension, as an added value. We have faced 15 years or more of complete devastation, not only in the field of culture, but all other areas of our lives, and this project is, in our opinion, motivational. Serbia has the highest rate of young educated people leaving the country, the brain-drain is an enormous problem 111


in Serbia; we want to try to make these people stay in Belgrade. For the next ten years, we have developed a strategy, which consists of thematic years; all of these thematic years include a triangular model of partnership. We call it „triangular model“ since for each of the thematic years we will have a partner city from Serbia, a partner city from the Balkan region, and a partner city from another European country. The idea is, of course, to bring benefits not only to Belgrade, but to the wider region and also to add a European dimension to the project. As I have stated before, young and educated people are in our focus. We want the people who have left the country to become ambassadors of the project and we have already established some contacts. We have initiated cooperation with universities all across Serbia, so as to motivate young people and get them involved in the project in preparing the Belgrade 2020 project. A few words about the institutional framework: the organizing committee was founded by the City Parliament and all of our reports, everything that we have submitted to it has been adopted unanimously (I must add that these are among rare decisions adopted unanimously by the City Parliament). The year of 2011 is the year of opening the project to other initiatives, to the citizens, to civil society organizations, and to businesses. We have started research in 2008, twelve years before 2020. We have already signed letters of intent with a number of cities in the region, such as Ljubljana, Podgorica; we are just now negotiating support from the city of Sarajevo, hopefully from the city of Sofia, and others in the region. Our achievements up to this point have been very significant; we have gained support from Mr. Jelko Kacin, a member of the European Parliament and special rapporteur for Serbia. We have met with commissioner Vassiliou and she has expressed interest in our project. The consultations with the DG for Culture and Education have shown that we are way ahead in the planning process when compared to cities that have already gained the title of ECoC. Towards the end of June we expect a visit of Mrs. Doris Pack to Serbia and official endorsement of the Belgrade 2020 project. Let me remind you of the March 2nd conference in Brussels – some of you were there and we tried to raise the issue of participation of 112

EU candidate countries and potential candidate countries. As Mrs. Hertling said, the Berlin Wall has fallen; so we called on the EU 27 to have in mind the countries of the Western Balkans when discussing the new rules and procedures for ECoC after 2019. The results of the online consultations which were revealed at the conference in Brussels on March 2nd demonstrated intense interest for Serbia’s participation in ECoC 2020. The conference also confirmed that more than 50% of the current EU members are in favor of opening the initiative to third countries, but I think these figures must be higher. In conclusion, let me reflect on the events of yesterday, which some of you might have heard of already. The Serbian security forces have arrested Ratko Mladic, who is accused of genocide and violation of the Geneva and the Hague Conventions. We are proud of this achievement; many of our partners in Europe have raised questions such as „How do you plan to become the European Capital of Culture, when your country is not prepared to arrest Mladic and fulfill its international duties.“ So, this obstacle is now behind us, this is most important for the victims of the atrocities in Bosnia and Herzegovina, and from all across the region. Hopefully, with Serbia now proven to be set on its European path we are prepared to make all the necessary efforts to achieve the necessary changes and transition in our cultural system, to rethink our cultural policy, which will surely contribute to Belgrade becoming the European Capital of Culture in 2020. Thank you. В дискусията, последвала изказванията на участниците в панела, бяха повдигнати няколко въпроса и съображения по темата за включването на гражданите в процеса на подготовка на градовете за Европейска столица на културата. Юрий Вълковски акцентира върху идеята, че пълноценното привличане на гражданите е възможно, ако това е цялостната стратегия на общината, за да се гарантира включването на разнообразни групи и използването на различни механизми за общуване с тях. Според него водещ принцип при подготовката на кандидатурата на градовете за Европейска столица на културата трябва да бъде иде113


ята за това какво искаме да постигнем, какъв град искаме да видим в бъдеще. Тревор Дейвис отново подчерта своя аргумент, че когато се говори за включването на гражданите, трябва да се има предвид, че говорим за ресурси, за социален и културен капитал. Задължително е да се осигури обмен на идеи и срещу ресурсите, подсигурени от гражданите, те трябва да имат условия за участие в проектите и програмите, да ги контролират и развиват. Това означава, че управленската система трябва да е способна да подкрепи и окуражи, но също и да отбележи какво може да бъде направено, за да се подобрят качествата на програмите и проектите, а не просто те да се заменят с граждански проекти. Включването на гражданите обаче трябва да се съобрази с факта, че те не могат насила да бъдат произведени в „потребители“ и „автори“ на култура. В тази перспектива важно е да се обърне внимание и да се привлекат хората и институциите, които вече имат създадена история и профил в развитието на такива инициативи. Втората тема, която беше дискутирана, беше делът на инфраструктурата при подготовката на програмата за Европейска столица на културата. Според Ханс-Дитрих Шмидт бъдещите столици на културата не трябва да се фокусират върху инфраструктурни проекти; най-важният ефект е не построяването на нова инфраструктура, а ангажирането на хората с инициативата. Противоположното мнение беше подкрепено от Асен Асенов. Според него трябва да се има предвид огромната разлика между българските и френските или немските градове. За разлика от тях в София и другите български градове има сериозни проблеми с инфраструктурата. Според Асенов, когато се подготвят за столица на културата, българските градове не могат да подминат този момент. В дискусията се включи и Неле Хертлинг, която се аргументира, че важен факт е не само създаването на културна инфраструктура, но и изграждането на културна политика. Според нея създаването на културна политика би било един от най-добрите резултати на всяка кандидатура, защото залага развитието на обществото в дългосрочен план. Този възглед беше подкрепен и от Рарица Збранка. Според нея трябва да се избегне изграждането на нови сгради за привличане на публика114

та, която ще посещава събитията в емблематичната година. Инвестициите трябва да подобрят работните условия на местните артисти и да развият нови възможности за целите на пълноценен и динамичен културен живот в градовете. Третата тема беше посветена на баланса между политическите интереси и аспирации към кандидатурата на градовете за Eвропейска столица на културата и специфичните културни и артистични виждания как трябва да се изработи и осъществи тази кандидатура. Този въпрос беше формулиран от Неле Хертлинг: как градовете се справят с „напрежението между политическите цели и артистичните избори“. Тя постави и въпрос за възможността за промяна на критериите на избор на град-победител на ниво ЕК. По мнението на Ханс-Дитрих Шмидт едно от най-големите предизвикателства за програмата Eвропейска столица на културата в бъдеще ще е проблемът за влиянието на политиците върху програмата, особено в източноевропейските държави. По мнението на Тревор Дейвис може да се работи за създаването на неутрална институция, която да следи проекта и такава би могла да се развие от комитета, който съблюдава проекта от позицията на ЕК. Several topics and questions were in the focus of the discussion following the panel. Yuriy Vulkovsky argued that the inclusion of citizens in the project activities must become part of the overall municipal strategy for implementing the ECoC program. In his view, such approach will guarantee the involvement and interaction of diverse groups in the activities. The leading principle in the preparation of the city’s candidature for European capital of culture should be the vision of the city’s future, where it wants to be in the next five or ten years. Trevor Davies emphasized that the involvement of the citizens must be seen in the perspective of the resources that they bring with themselves, as a valuable social capital and cultural capital. But there has to be an equal exchange between the city and the citizens: they must be empowered, they must be able to take part in, to control and develop various programs and projects. For Davies, 115


this means that the management system must be able to support and encourage the citizens, but also point out what can be done to improve the qualities of the programs, and not just replace them with citizens’ initiatives. Yet, panelists also agreed that the process of recruiting and involving citizens must be carefully managed; we cannot just invite people from the street, we cannot make them ‘free users’ of culture. There are many people, organizations, structures, and venues that are more or less legitimate or visible in cultural life today; their integration into the process should become the most important investment for the years to come.

the specific artistic choices. As Hertling put it, we are dealing here with the „tension between political objectives and artistic choices.“ In that respect, she also raised the issue of (possibly) changing the selection criteria on EU level. For Hanns-Dietrich Schmidt, one of the greatest challenges for the European capital of culture initiative in the future will be the problem of political influence on the program, especially in the Eastern European countries. Still, Schmidt also admitted that there’s no simple solution for this kind of problems. Trevor Davies defended the position for establishing a politically-neutral body or some type of institution, which can monitor the project; such a body might find support also by the EC committee in charge of the ECoC program.

The second topic in the spotlight was whether or not infrastructure projects should be part of the city’s application for ECoC. According to Hanns-Dietrich Schmidt, future capitals of culture should not focus only on infrastructure projects. They should rather aim at involving the citizens in project development, transforming the citizens into owners of the cultural programs and initiatives. Assen Assenov defended the opposite position; he argued that there is a dramatic difference between the Bulgarian cities and the French or German cities, for example, when it comes to cultural infrastructure. For Assenov, the Bulgarian cities candidates for the ECoC title, should use this opportunity to improve the urban infrastructure. Nele Hertling raised a valuablepoint: in her view, cities should aim not only to create cultural infrastructure, but to create long-term strategic cultural policies. She sees that as one of the most important outcomes for the cities running for the ECoC title. Hertling’s view was seconded by Rarita Zbranca. She argued that investments in infrastructure should avoid the construction of new buildings for the sake of the audiences that will attend events in the title year; rather, investments should be used to help the local professional scene. Investments should improve the working conditions of the local artists and develop those parts of the infrastructure that do not yet exist, to provide for a vital cultural life in the long run. The third topic in the discussion was how to balance between the political aspirations and interests related to the ECoC application and 116

117


ПАНЕЛ 3 Устойчивост и извлечени поуки

Какво трябва да се случи след годината на спечелване на титлата „Европейска столица на културата”, за да има устойчив ефект? Младите поколения: не просто публика, а активни градски създатели Европейска столица на културата – европейски процес на съвместно познание Трябва ли да има независим наблюдаващ орган, различен от управляващата агенция? Трябва ли да включва гражданското общество на местно равнище (включително бизнеса)?

PANEL 3 Sustainability and Learning

What should happen after the ECoC year to make it a sustainable effort? Young generations: not just audience, but active urban co-creators ECoC - a European process of mutual learning Should there be an Independent monitoring authority different from the implementing agency? Should it consist of local civil society (including the business)?


Модератор на панел 3: Рарица Збранка, Директор на фондация АлтАрт, член на Стратегическата група на „Душа за Европа“ Задачата, която имаме за следващия панел е да дискутираме устойчивостта и как да се учим един от друг в контекста на Европейска столица на културата. Някои от въпросите включват как най-добре да се проектира и управлява подготовката за кандидатурата, подборът, изпълнението на културната програма през годината, в която градът е носител на титлата и последващите дейности, за да се добият дълговременни ползи както на местно, така и на европейско равнище. Ние чухме различен опит, макар че има също и много сходства. И така, какво можем да научим от този опит? Или как можем да засилим опита, който е бил успешен? Ще започнем с г-н Пиер Луиджи Сако, професор по икономика на културата в IULM University в Милано, а също и добре познат консултант по въпросите на културата и на приноса на културата за развитието. Той ще въведе темата за устойчивостта и научените досега уроци.

Пиер Луиджи Сако, професор по икономика на културата в Университета IULM Милано Бих желал да започна като отбележа няколко точки, които по мое мнение са фундаментални когато разсъждаваме за дългосрочното наследство на Европейска столица на културата. Много е важно да се отбeлежи, че като участваме в Европейска столица на културата, ние създаваме един процес. Създаването на процес означава, че от самото начало ние мислим за един проект, който естествено продължава и се развива и след годината, в която е спечелена титлата. Трудно е да се каже дали възприятието за успех се свързва повече с това, което градовете правят през годината на спечелване на титлата, отколкото с това, което правят след изтичането й. Мога да кажа, че най-успешните случаи доказват това много ясно и най-цитираният случай на тази конференция, Лил 2004, е особено интересен. Най-дълготрайното наследство от техния проект е международната мрежа, която те продължават да изграждат и в годините след спечелването на титлата Европейска столица на културата. Днес това представлява най-впечатляващата и сплотена международна мрежа, работеща в сферата на културната политика в глобален мащаб. Вторият аспект е, че Европейска столица на културата има смисъл като трансформационен проект. Даже днес чух някои от кандидатите да подчертават връзката със съществуващото културно наследство. Това може да бъде опасно. Наследството, разбира се, може да играе главна роля в изграждането на даден проект за Европейска столица на културата. Но същевременно налице е една много опасна връзка, която трябва да бъде прекъсната. По-точно, имам предвид връзката между наследство и

120

121


гордост, носталгия, които лесно могат да се превърнат в културен консерватизъм. Гордостта е ключов компонент на местната идентичност, както и наследството, но ако това означава да затънем в един стереотип за това, какво представлява културната идентичност, това може да се окаже много опасно. Ако вземете под внимание наследството, като се фокусирате върху трансформиращата роля на Европейска столица на културата, излиза, че наследството, като част от проекта е възможност, само ако води до промени в социалното отношение към самото наследство. Ако наследство означава да се прави това, което се очаква от вас или да се разсъждава и работи както се очаква от вас, това не само е впечатляващо, това е много полезно. Винаги трябва да имате предвид, че нещата, които биха могли да бъдат направени без тази кандидатура, просто не са част от една смислена програма. Оттук интересната част на наследството е как да доведе до промяна в социалното отношение към достъпа до него като платформа на познанието и т.н. Неслучайно фокусираните върху наследството проекти са по-трудни за осъществяване, отколкото тези, които не включват наследството, защото това е голямо предизвикателство. Хората имат много ясно възприятие за това, какво представлява наследството. Да се промени това по конструктивен начин е трудно. Неслучайно много от успешните градове в миналото са градове, в които или наследството е малко в относителни граници, или много неконвенционално. Има и изключения от това правило. Имало е градове с историческо наследство, които са били успешни, но интересното е, че много от случаите, които ни идват на ум, когато говорим за много успешни кандидатури, не са били базирани на наследство. Това разбира се не означава, че историческото наследство е нещо лошо или че градове с богато историческо наследство не бива да се кандидатират. По-скоро предизвикателството е голямо, така че вместо да бъде използвано като един вид успокояващ ефект, вие трябва да бъдете стимулирани да мислите даже по-творчески, отколкото иначе би било необходимо в друг случай. Друг аспект е поколенческата промяна, която отново в определен смисъл има връзка с наследството. С времевата рамка на 122

програмата Европейска столица на културата едно от поколенията, което ще бъде същински протагонист в проекта през 2019 г., ще бъде поколението, което в момента е на детска възраст. Това означава да се прави такъв дизайн, който да апелира към това поколение. Но трябва да го правим с това поколение, като осъзнаваме, че съществува голяма пролука, която ни отделя от тях. Това е може би един от малкото случаи в човешката история, в който имаме едно младо поколение, което е много по-грамотно по отношение на някои важни технологични платформи, отколкото техните родители. Това е поколение, което има манталитет и отношение към достъпа и произвеждането на културно и творческо съдържание, които са напълно различни от манталитета на двете предходни генерации. От тази гледна точка изработването на проект за културно включване на това поколение е наистина предизвикателство. В това отношение е важно да се опитаме да променим нашето виждане за това, какъв трябва да бъде нашият поколенчески фокус върху дизайна на съдържанието за Европейска столица на културата и да се опитаме да разберем какви са новите възприятия, възникващите модели, възникващите форми, които идващото поколение ще използва, когато неговите представители станат автори на този проект. Това е трудно упражнение, но ние трябва да направим това упражнение на въображението, ако мога така да се изразя. Същевременно е интересно да се отбележат други факти, например, „родените“ дигитални граждани имат проблеми на дефицит на вниманието, което вероятно предишните поколения не са имали. Важно е да се отбележи, че тези хора имат естествена склонност не само за достъпа до съдържание, но и до много естественото производство на съдържание. В лаптопа на един юноша днес има производствена мощност, която преди 15 години щеше да бъде достъпна само за богати професионалисти. Това не означава, че тези хора са способни да правят интересни неща в културно отношение. Но е безспорно, че технологията, от която те стартират, е внушителна и това променя напълно техните разбирания по отношение на обичайната отлика публика-продуцент. „Дигиталните граждани“ не само правят разлика между това да бъдат публика или продуценти, защото 123


върху дигиталните платформи те могат да изпълняват двете роли съвсем естествено и често в разстояние на минути. Не искам да наблягам твърде много върху този аспект, но е важно да разберем, че произвеждането на културни процеси точно в тази фаза е особено деликатно, поради факта, че ние сме на ръба на това, което можем да наречем Втора технологична революция, която наистина оказва въздействие върху културата. Първата фаза е в началото на 20 век, когато се създават всички технологии, които дават подем на модерните, т. нар. културни индустрии. Сега сме в началото на друга фаза на бърза културна промяна. И отново това не означава само, че процесите се променят, но означава, че нашата културна памет (а също и наследството) трябва да се разбира като нещо различно отпреди. Наследството за този вид поколение е това, което можем да наречем културна екология. То не е просто камъни, обекти или нематериални ресурси, както сме свикнали да мислим за него, нещо застинало във времето. Явно всеки опитен поглед върху нематериалните ресурси предполага, че те не са кристализирани, но имам предвид, че много често е налице изкушението да се представя нематериалното наследство като нещо в стереотипа на някакво „какво“. За новото поколение това са източниците на смисъла, източниците на съдържанието, това са процесите. По тази причина трябва да осъзнаем, че да се работи с наследството днес от гледната точка на Европейска столица на културата означава готовност за радикално предефиниране на смисъла на това наследство, каква е неговата социална роля, как ще бъдете възприемани от по-късните поколения, а същевременно каква социално-икономическа роля може да играе това наследство в една нова морална сцена. Няма рецепти как трябва да се направи това. Смятам, че всеки град, когато кандидатства за Европейска столица на културата трябва да се запита сериозно какво трябва да направи със своята идентичност, как наследството може да бъде част от това, как новото поколение може да играе активна роля в това отношение и как съществуващите поколения могат да предефинират своите социални нагласи към културата. Благодаря ви. 124

Moderator of Panel 3: Rarita Zbranca, Director of the AltArt Foundation, „A Soul for Europe“ Strategy Group Member The task we have for the next panel is to discuss sustainability and learning in the context of ECoC. Some of the questions include how to best design and manage the preparation of the application, the selection, the implementation of the cultural program during the title year and the follow-up activities, so that we can achieve long-lasting benefits for the local scene but also at European level. We heard a lot of different experiences though there are certain commonalities as well. So, what can we learn from these experiences? Or how can we multiply those experiences that have been successful? We will begin with Mr. Pierre Louigi Sacco, Professor of Economics of Culture at IULM University in Milan and also a very well-known consultant on culture and the contribution of culture to development. He will introduce the topic of sustainability and learning.

Pier Luigi Sacco, Professor of Economics of Culture at the IULM University MilanI I would like to begin by stressing a few points that in my opinion are absolutely fundamental to keep in mind when we reason about the long-term legacy of the ECoC. It is very important to stress that participating in ECoC, we are designing a process. Designing a process means that from the very beginning we have to have in mind a project that naturally continues and develops further after the end of the [title] year. It is difficult to tell whether the perception of success has to do more with what cities do during that year, rather than with what they do after the year. I can say that the most successful cases prove this very clearly; the case most cited in this conference, Lille 2004, is particularly interesting. The most long-lasting legacy of their project has been the international network that they have kept on building throughout the years after winning the ECoC title. Today this 125


makes up the most impressive and cohesive international network about cultural policy that there is globally. The second aspect is that ECoC makes sense as a transformational project. Even today, I have heard some of the candidate capitals stressing the link with the existing cultural heritage. This can be dangerous. Heritage, of course, can play a major role in the building of the ECoC project; but at the same time there is a very dangerous link that should be cut. I mean specifically the link made between heritage and pride, and nostalgia, which easily turn into cultural conservatism. Pride is a key component of local identity and so is heritage, but at the same time if this means being stuck to a predetermined stereotype image of what cultural identity is, this can turn very dangerous. If you consider heritage focusing on the transformational role of ECoC, it turns out that heritage as part of the project is an opportunity only if it brings about changes in social attitude toward heritage itself. If heritage is simply doing what you were expected to do and reasoning and behaving as you were already expected to do, this is not only impressive but even useful. You always have to keep in mind that the things that could have been done without the ECoC are simply not part of a meaningful application. Hence, the interesting part of the heritage is how it can bring about a change in social attitudes toward the access to heritage, the social use of heritage, the possible development of heritage as a knowledge platform, and so on. Not incidentally, heritage-focused projects are more difficult to carry out than non-heritage-focused projects. Heritage is there, has been there for a very long time, so mentalities are very sedimented. People have a very clear perception of what heritage has been so far; changing this in a constructing way is difficult. Many of the successful cities in the past are cities in which either heritage is poor in relative terms, on a European scale or very unconventional; unconventional, for example, meaning industrial heritage. There are of course exceptions to this. There have been heritage cities that have been successful; but it is interesting to notice that many of the cases that come to mind, when we think of a very successful European cultural capital are not as heritage-based as one could 126

imagine. This doesn’t mean of course that heritage is a bad thing or that heritage cities should not apply, on the contrary. The point is that the challenge is substantial, so rather than being used as a sort of reassuring effect, you should be stimulated to think even more creatively than you could otherwise do. Another aspect is the generational shift which again has to do, in some sense, with heritage. We have to realize that with the timeframe of the ECoC program, one of the generations that will be a real protagonist in the ECoC project when it is implemented in 2019, for example, will be a generation that is now in its childhood stage. This means that we have to design for this generation as well. But we also have to design with this generation, knowing that there is a big gap that separates us from them. This is probably one of the very few cases in the history of mankind in which you have a very young generation, which is much more literate in some important technological platforms than their parents are. So, the gap, the reverse gap, in this regard is particularly evident. This is a generation that has mentalities, attitudes towards the access and the production of cultural and creative contents which are completely different from the mentality of two generations earlier. From that point of view, designing a cultural involvement project for this kind of generation is a really different ballgame. In this respect, it is extremely important that we try to de-condition ourselves about what could be our generational focus on the design of contents for a European capital of culture. And trying humbly to understand what are the emerging perceptions, the emerging patterns, the emerging modes that the new generation will use when they will become the protagonists of this project. This is a difficult exercise, but we have to make such an exercise of fancy, so to speak. At the same time, it is interesting to point out other facts that, for example, ‘native’ digital citizens have attention deficit problems that probably previous generations did not have. These people have a strong aptitude about not only accessing contents but also producing contents very naturally. You have to understand that in the laptop of any teenager today there is a production power that 15 years ago would have been accessible only to wealthy professionals. This, of 127


course, doesn’t mean automatically that these people are able to do culturally interesting things. But it is a matter of fact that the technology from which they start is impressive and this changes completely their aptitude in terms of the usual audience-producer distinction. ‘Digital natives’ are not simply distinguishing between being an audience and being producers, because on the digital platforms they perform both roles quite naturally and often at minutes distance time. It is important to realize that producing cultural processes in this particular phase is especially delicate due to the fact that we are on the verge of what we could call the Second Technological Revolution that really makes an impact on culture. The first phase was at the turn of the 20th century, which created all the technologies that gave rise to the modern cultural industries. We are at the beginning of another phase of rapid cultural change; and again this doesn’t mean only that the processes are changing, but this means also that our cultural memory (and so heritage again), should be taken as something different from before. Heritage for this kind of generation is what we could call a cultural ecology; it is not simply stones, objects or an intangible resource as we are accustomed to think of it, something crystallized. Very often there is this temptation to present intangible heritage as something, in the stereotype of some „what.“ For the new generation these are sources of meaning, sources of content, these are processes. For this reason again we have to consider that working with heritage in the perspective of ECoC means being ready to re-define, re-contract radically what is the meaning of this heritage, what is its social role, how you would be perceived by later generations; what kind of social economic role this heritage can play in a new moral scene. There are no recipes in my opinion for doing this properly. I think that every territory, when applying for ECoC, must ask itself very seriously what it is going to do with its identity; how heritage can be a part of that; how the new generation can play an active role in this respect and how the existent generations can redefine their social attitudes towards culture. Thank you.

128

Рарица Збранка: Много Ви благодаря! Бих желала да пока-

ня сега г-жа Анна Кастелано, която е ръководила кандидатурата на Генуа за Европейска столица на културата през 2004 г.

Анна Кастелано, Генуа 2004 Това беше преди седем години и много време мина оттогава, но мисля, че има опит, който да бъде споделен. Основният фокус за Генуа беше културният туризъм, който е фундаментален фактор за растежа и развитието на всяка една стратегия на града. Промените започнаха с известния артист Ренцо Пиано, който реши да премести пристанището от центъра към западната част на града, така че сега централната част е основната зона за развлечения и отдих на града. Първият момент беше световната купа по футбол през 1999 г. и честването на Христофор Колумб. Градът премина през много дълбока промяна. Еволюцията на Генуа беше от един индустриален и беден град в края на 80те години на миналия век в град на изкуствата, културата и туризма. Това, което трябваше да направим, беше много голяма трансформация и планиране, съобразно с Конференцията за общинска стратегия. След това направихме работен план, като включихме обществени и частни институции за организацията на годината на културата. Основната цел не беше да строим нови сгради. Фокусът беше върху реновирането на града, обновяването на старите сгради, създаването на нови зони: пешеходна зона, кралския дворец, където ренесансовата и бароковата култура достигат своя връх в Генуа и др. Този дворец е част от списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Друг фокус на обновление е изграждането на операта „Carlo Felice“ в Генуа. 129


Ние планирахме и рекламна кампания, за да брандираме новия имидж на Генуа. Трябваше да работим по транспортните планове на града, с новите линии на метрото. Съставихме работна група за рекламиране, популяризиране и организация на Генуа 2004 с много добра координация. Кралският дворец беше главното място за култура и фокус на всички видове културни събития в града. Нека да споменем и нематериалната култура, например историята на науката, историята на града, философските дискусии, центърът за млади хора, който беше разположен на цял един етаж в двореца. Това беше палатът на управата на Генуезката република. Имаше много реклама и популяризиране, много журналисти дойдоха в Генуа. Нашите цели за културна столица на Европа бяха главно да предефинираме културната идентичност на града от един беден в нов, привлекателен град със значима история, да покажем по-силен и по-позитивен имидж на Генуа, но също и да включим гражданите на Генуа в процеса. Това за мен беше най-важната цел на Генуа 2004. Двете ключови думи бяха устойчивост и дълготрайност. Планирани бяха нови структури, но не само това. Имаше също и намеса за реновиране на големите исторически паметници в града. Нашият избор бе да подчертаем това обновление, защото разполагахме само с 33 милиона от 200 милиона за реконструкции, пешеходни зони и пр. Участието на частни компании и частните собственици на древни сгради беше също важно. Проведохме много събития, но три от тях бяха основни: изложба на Рубенс, изложение на изкуствата и архитектурата и на новия град. Всяко се отнасяше до някакъв аспект на реновирането на стария и показването на новия град, към изтъкване на историята и културата на Генуа. През 2004 г. туризмът в Италия не беше толкова добър и спечелването на титлата допринесе до увеличение на броя на туристите, който продължава да се покачва и до днес. Средните дневни разходи на турист се равняват на 84 евро, което възлиза на 110 милиона евро годишно. Тъй като нашият град в годините до 2004 беше в много сериозна икономическа криза, това беше от решаващо значение. Другите важни промени се 130

отнасят до възстановяването на бреговата линия и на средновековния град, които бяха разделени, реновирането на големите индустриални зони, преместването на университета, което беше много важно, защото той беше във фокуса на обновлението на стария градски център (две сгради бяха обновени – на факултета по архитектура и на факултета по икономика). И двете сега се намират в центъра на града. Промяната беше важна за търговията, за историческите занаяти, за местните и международните конгреси, за ежедневния живот на гражданите на Генуа. След 2004 г. кралските дворци бяха обявени за културно наследство. Това беше едно от постиженията на ЕСК 2004. Младото творческо поколение на града участваше активно в процеса на създаване на културната програма на града, например, идеята, че пространствата пред дворците ще бъдат „заразени“ с модерно изкуство. Така с приноса на младите творци и една частна галерия, в двора на двореца сега могат да се видят творби на съвременното изкуство. Това доведе и до значителни икономически резултати. Най-важен резултат от събитието през 2004 г. е повишената самоувереност и самочувствие на генуезките граждани. През 2005 г. творчеството и културата станаха важно предимство за града, като в едно изследване след 2004 г., местните хора заявиха, че техният град, който преди беше беден, сега е град на културата и изкуството, туристически град, град на науката и технологията, красив град, град на сигурност и безопасност, тоест град, в който всички генуезци обичат да живеят. Благодаря ви!

Рарица Збранка: Ако трябваше да започнете процеса отново с този опит, който имате зад вас, бихте ли променили нещо? Анна Кастелано: Акцентът беше главно върху централната,

стара част на града, но ние трябва да държим сметка и за целия град. Заобикалящите го зони също трябваше да бъдат включени, не само централната част. Вторият фокус беше върху младото поколение. Считам, че е много важно младото поколение да бъде главният актьор в годината на културата.

131


Rarita Zbranca: Thank you very much. I would like now to invite

Mrs. Anna Castellano who has managed the ECoC for Genoa in 2004.

Anna Castellano: The main focus for Genoa seven years

ago was cultural tourism: it is a fundamental factor for growth and development for any strategy of the city of Genoa. The changes started with a famous artist, Renzo Piano, who decided to move the harbor from the center to the western part of the city. And the central part is now the main leisure area of the city. The first moment of change was the Football World Cup in 1990 and the celebration of Christopher Columbus in 1992. Since then the city has gone through a very deep change. The evolution in Genoa was from an industrial and port city at the end of the 1980s to a city of art, culture, and tourism. What we had to do was a very big transformation and planning, based on the Municipality Strategy Conference. Afterwards we developed a working plan, with the involvement of public and private actors for the organization of the year of culture. The main goal was not to erect new buildings; in general, the focus was on the renovation of the city, the refurbishment of old buildings, creating new areas: a pedestrian area, Rolli Palaces where the Renaissance and the Baroque peaked in Genoa, etc. These palaces are part of the UNESCO List of World Heritage. Another focus of the renovations was the building of the Opera in Genoa, „Carlo Felice“. We also planned an advertising campaign to brand the new image of Genoa. We worked on the public transport plans of the city, with the new metro lines. We set up a working group for advertising, promotion and organization of Genoa 2004, with very good coordination. The Palazzo Ducale was the main place for culture and the focus of all kinds of cultural events in the city. We should also mention intangible culture: for example, the history of science, the history of the city, discussions about philosophy, and a center for young people which occupied an entire floor of this palace. It was the palace of the government of the Republic of Genoa. There was a lot of advertising and promotion going on; a lot of journalists came to Genoa. 132

Our goals for the ECoC were mainly to re-define the cultural identity of the city from a port city into a new, attractive city with important history; to show a stronger and more positive image of Genoa, but also to involve Genoa’s citizens in the process. The two keywords were sustainability and durability; new structures were planned, but there was also intervention for renovating the big historic monuments of the city. Our choice was to stress on this renovation because we had only 33 million out of 200 million for refurbishment, for pedestrian areas, and so on. The participation of private companies and private owners of the ancient buildings was also important. There were a lot of events but three of them were in the focus: an exhibition of Rubens, an exposition of arts and architecture, the transliners; each was related to some aspect of renovating the old and showing the new city. The axes of intervention had to do with highlighting the history and culture of Genoa. In 2004 tourism in Italy was not so good, and winning the title contributed to an increase in the numbers of visitors, which are still growing. The average daily expense per tourist amounts to approximately 84 euro, which means ca. 110 million euro per year. The other important changes concerned the recovery of the waterfront and the medieval city, which were separated; the renovation of vast industrial areas; the relocation of the university, which was very important because the university was in the focus of renewing the old city center (two buildings were renewed: the Faculty of Architecture and the Faculty of Economics.) They are both now located in the center of the city. The change was important for commerce, for historical crafts, for local and international congresses, for the daily lives of Genoa citizens. After 2004 the Rolli palaces were declared cultural heritage sites. We involved the young creative generation of the city in the process of deciding what we were to do. We decided that some of the areas in front of the palaces would be „contaminated“ with modern art. So with the contribution of young creators and a private gallery, the court of the palace now features contemporary art. The involvement of the new generation was one of the important changes after 2004. This brought in important economic results as well. But what I find to be the most important upshot of the 2004 event is the rising 133


self-confidence of the citizens of Genoa. In 2005 creativity became an important asset for the city, and in a survey after 2004, the local people said that their city, which was poor in the past, was now a city of culture and art, a tourist city, a city of science and technology, a beautiful city offering safety and security to the inhabitants, i.e. a city in which all Genovese love to live. Thank you.

Rarita Zbranca: If you had to start the process all over again,

with this experience behind you, would you change anything?

Anna Castellano: The emphasis was mainly on the central old part of the city and we have to keep in focus the whole city. So, the surrounding areas have to be involved just as much, not only the central part. The second focus was on the young generation. I think it is very important that the young generation is the main actor of the year of culture. Рарица Збранка: Бих желала да дам думата за първия кръг

въпроси от публиката към г-н Сако и Анна Кастелано. Професор Сако, бихте ли доразвили още малко темата за културната екология, която споменахте във вашата презентация?

Пиер Луиджи Сако: Смятам, че културната екология ще бъде

един наистина интересен въпрос в следващите години. Проблемът е, че не сме особено фокусирани върху устойчивостта на културните процеси. Културните процеси изискват определени социални нагласи и когато се фокусирате например изключително върху икономическото въздействие, вие подкопавате дългосрочната устойчивост. Венеция в този аспект е интересен случай за отбелязване. Ако погледнете Венеция от гледна точка на икономическото въздействие на туризма и културната индустрия върху града, ще заключите, че това наистина е история на успеха. Градът е богат също и поради голямото туристическо търсене; дори когато цените се покачат, търсенето не тръгва надолу. Какви са последиците от това? Последиците са, че икономическата възможност, която произтича от наличието на такова силно 134

търсене на туристически услуги в някакъв смисъл обезкуражава всички други опции за използването на възможностите на града. Съществува силна тенденция да се трансформират предишните частни жилища в малки хотели (B&B – bed and breakfast hotels). В следствие от това Венеция престава да бъде град от социална гледна точка. Например, каква е разликата между Венеция и един тематичен парк? Имаше силна полемика по отношение на това в редакционен коментар на „Лондон Таймс“. Ако вземете под внимание икономическия аспект, без да разгледате окръжаващата среда на регионите от гледна точка на социалната репродукция на определено поведение, можете да забележите една развойна траектория, която дава нежелан резултат. Така реалният проблем е разработването на стратегии, които могат да имат икономическо въздействие, но които същевременно стимулират поведението на местната общност, което ще засили тяхната ангажираност и способност да произвеждат нов културен смисъл, а в същото време да съхрани по интелигентен начин наследството, както материално, така и нематериално. С други думи, под културна екология имам предвид нещо, което можем да наречем „стратегия на оцеляването“ на културата в дадена среда, нейните условия за социална репродукция, ако мога така да се изразя.

Rarita Zbranca: I would like to invite you for a first round of

questions from the audience to Mr. Sacco and to Anna Castellano. Professor Sacco, would you elaborate a bit further the topic of cultural ecology which you mentioned in your presentation?

Pier Luigi Sacco: I think that cultural ecology is going to be an

especially interesting issue in the coming years. The problem is that we are not particularly focused on the sustainability of cultural processes. Cultural processes require, of course, certain social attitudes and when you focus, for example, exclusively on the economic impact of certain processes, you are undermining the long-term sustainability. The city of Venice is an interesting case in point. If you look at Venice from the point of view of the economic impact of tourism and cultural industry on the city, you should conclude that this is certainly a success story; the city is wealthy also because of the massive but also rigid 135


tourist demand. And by „rigid“ I mean that even if prices were to rise, the demand wouldn’t go down. What’s the consequence of this? The consequence is that the economic opportunity of having such a powerful tourist demand is, in some sense, discouraging all other uses of the city. There is a strong tendency to transform previous private dwellings into B&Bs (bed and breakfast hotels). Consequently, Venice ceases to be a city from the social point of view; at that point, for example, what’s the difference between Venice and a theme park? There was a strong controversy in this respect due to an editorial of a commentator from the London Times. If you simply consider the economic aspect without considering the surrounding of the regions in terms of the social reproduction of certain behavior, you could undergo one development trajectory which is going to backfire. So, the real problem is developing strategies that can have economic impact but at the same time that stimulate behaviors from the local community which will strengthen their commitment and ability to produce new cultural meaning, and at the same time to preserve in an intelligent way the heritage, both tangible and intangible. In other words, by cultural ecology I mean what we could call a „survival strategy“ of culture in a given environment, that is, its conditions of social reproduction, so to speak.

136

Рарица Збранка: Много Ви благодаря! Предлагам да про-

дължим с изказванията и каня Хюго де Грийф, който е бил главен мениджър на Брюж – културна столица през 2002. Той също работи и като съветник по международна културна политика към министъра на културата на фламандската общност в Белгия и е много активен член на инициативата „Душа за Европа“.

Хюго де Грийф, генерален мениджър на Брюж 2002, член на Борда на „Душа за Европа” Въпреки че вашият въпрос изисква един много дълъг отговор, ще се опитам да съм много кратък. Много важно какво се случва след годината на спечелване на титлата, макар аз самият да поддържах друга теза преди. Културната столица, по мое мнение, е много важна стъпка в един дълъг процес. Работи се в дългосрочна перспектива, вие управлявате един процес за бъдещето. Една точка в този процес е годината, в която се носи титлата и след това продължавате напред. Нека използваме примера на моя проект, Брюж. Брюж е много посещаван град, както казах тази сутрин, малко наподобява Венеция в това отношение. Не е толкова известен, признавам, Брюж има само 3 милиона посетители годишно, а Венеция – 22-25 милиона. Въпреки това Брюж е интересен и привлекателен за туристите град. Той е и много атрактивен за местните хора. Когато стартирахме проекта, кметът ми каза, имаме 360 ресторанта в града и пет дни в годината ще бъдат проблем. Това означава, че Брюж е много динамичен и жив град, въпреки факта, че е исторически град. Предизвикателството беше не да увеличим туризма или да работим за туристическия профил на града. Това беше проект, фокусиран върху качеството на културата, върху качеството на това, което се предлага на туристите; това беше много интерес137


на гледна точка, защото, ако работите за качеството на културния контекст и културния продукт, вие работите за една дългосрочна идея, за устойчивост. За мен бяха съществени три елемента, които да продължат и след годината на титлата. Започвам с най-абстрактния – отношението, чувството, динамиката в града, в общността, в културния живот. Освен това има и друг много осезаем елемент, който е реставрацията на стари сгради, строежът на нови и пр. Ние работихме в контекста на Брюж, който е средновековен град, исторически град, неговото наследство е под защитата на ЮНЕСКО. Успяхме да интегрираме много важна съвременна архитектура в стария град, което беше съществено постижение и тези сгради продължават да се използват: концертна зала, мостове, които построихме, павилион. Те са все още там, като знак от това време. Третият елемент е структурен и е свързан с чувството за града, неговата динамика, а това означава да структурирате вашата дългосрочна дейност. В Брюж ние предложихме на града да създаде организация, която да управлява културния капитал и тази организация все още функционира, използвайки набраната енергия и динамиката на събитията през 2002. Тази организация прави редовно големи културни събития, които ангажират културното общество, обществеността в Брюж в нови проекти, за да се поддържа тази енергия и да се развива по-нататък. Това са трите важни елемента. Съвсем накратко по темата на предложения семинар. Българските градове са борят за столица на културата през 2019 г., не сега. Това е много важна разлика. Ако ме натоварят със задачата да направя Брюж столица на културата сега, това ще бъде една съвсем различна културна столица от тази, която беше през 2002 г. Не е нужно да правите конкретни програми, по-важно е да подготвите цялостния процес, цялостната концепция. Програмата ще си дойде на мястото, когато вече сте спечелили титлата и подготвяте дейностите за самата година на отличието. Също така е много важно да имате предвид, че като говорите на младите хора, млади хора са тези от 2019 г., не от сега. И още нещо – когато говорите за програма, вие говорите за участие, не само 138

за публика, но за жителите на града като създатели на програмата. Считам това за важен елемент и част от концепцията за същността на столица на културата, не просто част от програмата. Използвайте творческия потенциал на вашата общност. Благодаря ви!

Rarita Zbranca: Thank you very much. I suggest that we continue with the proposed interventions and I invite Hugo De Greef, who was General Manager of Bruges 2002. He is also working as an advisor for international cultural policy to the Minister of Culture of the Flemish community in Belgium, and is a very active member of „A Soul for Europe“ . Hugo De Greef, General Manager, Bruges 2002, Advisor for international Cultural Policy to the Minister of Culture of the Flemish Community’, Member of the “A Soul for Europe” EEIG Board Although your question calls for a very long answer I will try to keep it very short. It is indeed very important what happens after the title year. As I see it, a capital of culture, is a very important step – in fact a moment – in a long process. The process starts many years before the ‘moment’ of the year itself. The work itself acts toward a longterm goal. You are managing a process for the future: only one point in this process is the title year. Of course, this is the crucial moment, the driving force of the entire process. The concept of the moment isn’t neglecting the high importance for many reasons. Let’s go back for a moment to my city, Bruges. Bruges is already a very popular city, with many visitors. I said this morning one can compare it with Venice. True, Bruges has only 3 million visitors per year and Venice has 22-25 million! Nevertheless, 3 million is impressive and the city of Bruges is already known as a very strong tourist center, popular also among local people. When I started working for the ECoC project, the mayor made it clear „We have 360 restaurants in the town, so five 139


days a year we’ll have a problem.“ Bruges is a very lively city, despite the fact that it is a historical city, with a historical legacy. This was an interesting challenge, as the question was not to increase tourism but to work on the tourist profile; it was a project about the quality of culture, the quality of what is offered to the tourists. If you work on the quality of the cultural context and the cultural product, you are essentially targeting long-term goals and building sustainability. For me, three important aspects or elements were essential as part of the project’s sustainability. Let me begin with the most abstract: the attitude, the feeling, the dynamic in your city, in the community, the dynamic of cultural life. This is something crucial although you can’t touch it – creating and sustaining this dynamic through the entire period. Then we have the big projects – an exceptional year for exceptional projects – of the restoration of the old and the building of the new. Bruges is profiled and marketed as a medieval city, with large historical city sections. Lucky for us, the city and the Bruges 2002 project managed to integrate very important contemporary architecture in the old city; this was an important achievement and these buildings are still there: the Concert Hall, bridges, a pavilion in front of the town hall. The third aspect concerns structure, specifically in terms of sustaining long-term practices. What we did in Bruges is propose to the city the establishment of a steering body: the city founded an organization to coordinate the work for ECoC and that organization is still functioning, now under the name of Bruges Plus. This organization sets up regularly, every 2-3 years, big cultural events which engage the people of Bruges, the local communities in new projects. This is how the city has been able to keep the momentum and the dynamic of the title year. This was the approach of Bruges and it has proven successful. Just shortly on the other topics of the panel. Sofia will be a capital of culture in 2019, not in 2011, and that’s a difference and a huge challenge. If I was asked to make Bruges a capital of culture now, it would be a totally different idea and project than it was in 2002. You certainly don’t need to develop now a program or many programs; rather, you will be developing a process. The program will come once you have been awarded the title. The second aspect you need 140

to keep in mind: the young people you need to target will be the young people of 2019, not those of today. Third, when developing the cultural program, think about participation: that means not just attracting audiences, but active urban co-creators. These are only some of the key elements and a key part of the concept for ECoC, not simply part of a program; learn to use the creativity of your community. Thank you.

Рарица Збранка: Много Ви благодаря! Ще продължа като

помоля г-н Адам Хмиелевски, който е натоварен с подготовката на програмата на Вроцлав – кандидат за Европейска столица на културата 2016. И така, какво можете да ни кажете от гледна точка на дългосрочния ангажимент, дългосрочното включване и въздействие на ЕСК?

Проф. Адам Хмиелевски, директор, Вроцлав 2016 Вроцлав е много трудно име за произнасяне, затова ми хрумна предложението да се произнася като Wroc-love. Той е град, който дава любов, това е неговото истинско име. Решението за това дали ще станем столица на културата ще бъде взето след около 3 седмици, така че както можете да си представите, аз съм малко изнервен. И може би не аз бих могъл да отговоря най-добре по въпроса за устойчивостта, защото не съм сигурен какво очаква нашия проект. Все пак искам да споделя с вас някои от моите идеи. Може би трябва да започна с разликата между източните и западните страни , която вече беше отбелязана от Ханс-Дитрих Шмидт и 141


Неле Хертлинг. Ще се опитам да осветля тази разлика с цифри, които се надявам да ви кажат много неща. Средностатистическият германец харчи годишно по 500 евро, за да участва в културата. Средностатистическият чех харчи годишно за култура еквивалента на 700 евро. Средностатистическият словак изразходва средно по 400 евро, средностатистическият поляк харчи едва 300 евро годишно за култура. И от нашите изчисления излиза, че по-голямата част от тези разходи са за телевизия. В обединена Европа има около 24 милиона души, които живеят с по-малко от 5 евро на ден. От тези 24 милиона почти половината са поляци. Така че, когато цитирам тези цифри, аз искам да подчертая равнището на изключенията, пред които ежедневно сме изправени. Тези изключения, естествено, са и изключения от културата. Но това не е всичко, тъй като подобни икономически изключения имат своите последици. Ще ви дам два примера. Веднъж бях помолен да говоря за произхода на гръцката философия по една инициатива във Вроцлав, наречена „Детски университет,“ и имах публика от 300 деца на възраст между 6 и 9 години, много трудна публика. Гръцката философия произлиза от област в днешна Турция. Показах им карта с Гърция, Турция и Египет, след което ги попитах дали някой от тях е бил в някоя от тези три страни. Когато попитах за Гърция се вдигнаха повече от 60 ръце, за Турция – повече от 70, за Египет се вдигнаха не повече от 80 ръце. После попитах моята публика: били ли сте в музей по време на вашето ваканционно пътуване в тези страни? Отговорът беше само 3 вдигнати ръце. Три вдигнати ръце. Друг пример: Когато говорих за проекта „Европейска столица на културата“ на моите студенти в университета, помолих ги да си представят как собствената им баба ги моли: „Ще ме закараш ли довечера до операта?“ Отговорът на този въпрос беше силен смях: баба на опера?! Попитах ги, защо се смеят? Проблемът е, че в Полша много хора вече са спрели да мислят, че участието в културата е тяхно пълно право, което трябва да упражняват свободно, поне защото всеки плаща данъци на хората на изкуството, на културните институции. Те не се възползват от това си право.

142

Давам, разбира се, тези примери не защото искам да отбележа Полша като някаква „черна дупка“. Тъкмо напротив, много от вас са били във Вроцлав и знаят, че това е град, изпълнен с живот. Рисувам тази мрачна картина, за да ви покажа другото лице на източноевропейските страни, с техните специфични проблеми. Това са въпроси, който трябва да бъдат взети предвид, когато се изработва програма за Европейска столица на културата. Подготвяйки Вроцлав за надпреварата, достигнах до извода, че има някои прости и евтини механизми, които могат да бъдат внедрени в градската инфраструктура и да подобрят ситуацията. Например, едно от нещата, които сме предложили е „Културен паспорт за Долна Силезия“, което ще даде възможност за участие в културата и за посещение на музеи безплатно или на ниска цена. Друг пример: в Полша има един много важен ден, познат като „Ден на баба и дядо“, който се спазва почти навсякъде в страната. Ние изградихме консорциум на музеите в Долна Силезия и във Вроцлав, като предложихме на внуци и баби и дядовци да идват заедно в музеите безплатно. Нормално в януарска събота около 50 – 60 човека посещават музей. Но в този ден, в един от музеите имахме 800 посетители, които се възползваха от програмата! Този проект беше толкова успешен, колкото и „Нощта на музеите“, наистина много успешен. Като говорим за устойчивост, бих желал да подчертая въпросите за инфраструктурата и особено реставрацията на културното наследство във Вроцлав и Долна Силезия. От всички архитектурни паметници, които са регистрирани в Полша, 25% се намират във Вроцлав и Долна Силезия; почти 100% от тях са германски принос към културата и ние полагаме много грижи да опазим това наследство. Трудно се справяме, защото не разполагаме с достатъчно пари и поради това наистина много се нуждаем от титлата. Имаме добра причина и самочувствие да кандидатстваме за Европейска столица на културата, за да успеем да възстановим това наследство. Устойчивостта също включва връзките между институциите, между офисите на програмата „Европейска столица на културата“ на различните места, тъй като това е добър начин да обменим опит, да се учим един от друг. Но най-важното 143


е, че това е процес на учене, или по-скоро на повторно образование, което трябва да стартираме в Полша, за да можем да върнем хората обратно към културата, обратно към европейската култура.

Rarita Zbranca: Thank you very much. Now I will go on and ask

Mr. Adam Chmielewski who is in charge of the Wroclaw 2016 program for the ECOC. So, what can you tell us from this perspective of longterm commitment, long-term involvement, long-term effects?

Adam Chmielewski, Professor, Director of Wroclaw 2016 First of all let me say that the name „Wroclaw“ is very difficult to pronounce for foreigners, so I have proposed the phonetic transcription of the name: Wroc-love. This has been turned into a slogan according to which „love is a part of our proper name“. Secondly, I should inform you that the decision about our bid will be taken in about 3 weeks, so, as you can imagine, I am a bit edgy. Also, at the moment, quite understandably, I am not a good person to ask about sustainability, about what is going to happen in the future because I am not sure whether there will be any future for our project. I would like to share with you some of my ideas which form a core of our bid. Perhaps I should begin with a reference to the difference that was stressed already by Hanns-Dietrich Schmidt and Nele Hertling, the difference between the eastern and western countries. I will try to flesh out this difference in numbers which can tell you quite a lot. An average German spends annually 1600 euro for participation in culture. An average Czech spends annually an equivalent of 700 euro for culture. An average Slovak spends 400 euro. But an average Pole spends only 300 euro annually for cultural expenses. From our calculations it appears that most of these expenses go for the TV and Cable TV charges. In the United Europe, there are about 24 million 144

people who are living on less than 5 euro a day. Out of these 24 million, almost half are Polish citizens. By quoting these numbers, I want to emphasize the level of exclusions we are facing in Poland. These exclusions, fundamentally of an economic character, lead also, quite naturally, to the exclusions from culture. Economic exclusions have their consequences. Let me give you two more examples. Once I was asked to speak about the origins of Greek philosophy to the Children’s University, an educational initiative in Wroclaw. I had an audience of 300 kids at the age of between 6 and 9, a very difficult one, as you can well imagine. Greek philosophy originated in the territories of present Turkey. I showed them the map with Greece, Turkey and Egypt, and then I asked them whether anyone had been to one of these countries. When I asked about Greece, more than 60 hands went up, for Turkey more than 70, for Egypt there were 80 hands up. And then I asked my audience: have you ever been during your vacation trip to a museum? In response there were three hands up; only three hands went up. Another example: when I spoke about thе ЕCoC project to my university students, I asked them to imagine their own grandmother saying „Would you please drive me to the Opera House tonight?“ Their response to this was a roar of laughter: „Grandmother!? In the opera?! You must be joking!“ I asked them, why are you laughing? Only then they were startled. The problem is that in Poland, like in other post-communist countries, many people have stopped thinking of their own participation in culture as their right, a right that should be freely exercised, that they are entitled to their share in culture. If only because everyone is paying taxes, some of which go into cultural institutions. People in Poland, like in other societies on which three merciless surgeons operated over the past decades – the Nazis, the communists, and the neoliberals – do not even think of taking advantage of opportunities to which they are entitled. I am giving these examples not because I want to you to perceive Poland as some kind of „black hole“. On the contrary, many of you have been to Wroclaw and know that it is a very vibrant city. I am 145


drawing this bleak picture in order to show you that beyond the more or less attractive facade there is an another face of the Eastern European societies and their specific problems. These are issues have been taken by me in account when drafting the program for the ECoC. While preparing the bid for Wroclaw, I came to the conclusion that there must be some simple low-cost mechanisms which may be installed into the city infrastructure and which could change the situation for the better. For example, one of the things which I have proposed is called „Lower Silesian Cultural Passport“; its purpose is to enable school pupils visiting the city’s and regional museums for free or at a very low cost. Decision about implementing of this programme has already been taken. Another example: there are very popular days in Poland known as „Grandmother and Grandfather Day,“ observed almost everywhere in the country. We have built a consortium of museums in Lower Silesia and in Wroclaw together we have invited grandchildren and grandparents to come together to the museums for free. This programme turned a great success: normally, on a January Saturday the most popular museum in Wroclaw there would boast perhaps of 50 or 60 people visiting it. But on that day this museum had 800 visitors who took advantage of this program! This project was as successful as the Night of the Museum, it was very popular and will be repeated annually. Talking about sustainability, I would like to stress the issues of infrastructure and especially the restoration of architectural heritage in Wroclaw and Lower Silesia. Of all the monuments of architecture which are registered in Poland, 25% are located in Wroclaw and in Lower Silesia; almost a 100% of them have been built by Germans; for decades we have been taking a lot of care to preserve this heritage. Of course, we are not managing well because we are not rich enough to deal successfully with this tremendous task; yet we believe that we have good reason and self-confidence to apply for the European title in order to undertake the efforts to restore this heritage and to put it to the service of Polish and European culture. 146

Sustainability also involves building permanent connections between the institutions across Europe, e.g. between the offices of the ECoC in different places, as this is a good way to exchange experiences and an opportunity to learn from each other. But most importantly, this is a process of learning, or rather, re-education, that we have to start in Poland in order to bring culture back to the people. Thank you very much. Рарица Збранка: Имаме още един говорител, този път от България. Радвам се да ви представя г-жа Калина Вагенщайн, която е директор на Art Office, важна организация в културната сфера на София.

Калина Вагенщайн, директор на Фондация „Арт Офис“, София Аз съм последният говорител от панела, а вероятно и за цялата конференция. Много неща вече се казаха, към които се присъединявам, защото също ги считам за важни. Според мен тази конференция наистина допринесе много за разбирането на сложността и различните аспекти на програмата „Европейска столица на културата“. Стана ясно, че присъждането на титлата на даден град няма нищо общо с механичния сбор от събития, които биха могли да бъдат организирани. И тъй като говорим за научените уроци, аз бих желала да привлека вниманието ви към един аспект, който не се дискутира достатъчно в България. Както се разбра от днешната дискусия, когато говорим за устойчивост, от голямо значение е културната инфраструктура. 147


Друг е въпросът как програма „Европейска столица на културата“ може да генерира ресурси за модернизация и изграждане на нови пространства, необходими за културното развитие на града. Но инфраструктурата и модерното техническо оборудване са само единият аспект, защото пространствата трябва също така да бъдат наситени и с адекватно културно съдържание. Има обаче и друг важен проблем: трябва да мислим как да превърнем културното съдържание в интегрална част от цялостната градска среда, а не само на културните пространства. Българската култура се капсулира и се осъществява предимно в концертните зали, театрите и галериите, повечето от тях стари и недостатъчно модернизирани. Имаме и алтернативни културни пространства и в последните години делът на този вид културни практики нараства постоянно. Те обаче са алтернатива само що се отнася до съдържанието. Контрастът с традиционните културни пространства се усеща най-вече на концептуално ниво, а по отношение на програмирането и взаимодействието с публиката, и алтернативните пространства действат твърде традиционно. Това означава, че отново работим с поканена, селектирана публика, избрана да влезе точно на това място, независимо дали е традиционно или алтернативно. Предположението, че младежката креативност е спонтанна, бърза, вдъхновяваща важи, но не и в нашата градска среда, в училищата, в парковете. Разбирам, че това е специфичен аспект и вероятно не се отнася до всички, но повдигам тази тема, защото ние обсъждаме концепцията за българска столица на културата, била тя София или някой друг град. И ако тези проблеми срещат такава силна опозиция в София, другите градове кандидати са всъщност още поназад в процеса на обогатяване на градската среда с културно съдържание. Няма да се спирам на причините за това, защото те са много. Съществува страх, че няма да бъдем разбрани от зрителите; съществува риск, че няма да влезем в приоритетите на потенциалните донори, така че е по-лесно да работим с публиките, които сами сме подбрали да присъстват на нашето събитие, отколкото с публики, които биха били привлечени от идеи. Исках да насоча вашето внимание към този факт – нека се опитаме да разсъждаваме върху това; трябва да помислим какво 148

можем да направим отсега нататък. Мисля, че е важно да обсъдим възможностите, предоставени от програма „Европейска столица на културата“ за развитието на този аспект на градската култура. Това ще допринесе за устойчивостта на инициативата, която да не се превърне в поредната краткотрайна идея. За българската публика ще кажа, че е дошло време културните събития да напуснат предучилищната възраст. Много съм щастлива, че кметът на София, г-жа Фандъкова, спомена това в нейното встъпление, а именно, че ние наблюдаваме развитието на нови културни пространства и инициативи и вярвам, че всичко това ще бъде включено в концепцията на кандидатурата на София за Европейска столица на културата. Тя трябва обаче да бъде доразвивана и след края на кампанията, като се използва набраната енергия и подкрепа за инициативата. Едно последно предложение: една от евентуалните бъдещи посоки на действие може да бъде включването в града на модел или приоритет за професионални представления на изкуството на открито – концерти, интерактивни събития, изложби; на събития, които провокират реакцията и мисленето на софийската аудитория. Ако това се случи, обликът на столицата като жизнен европейски град би се подобрил значително. Благодаря ви!

Rarita Zbranca: We have one more speaker, this time from Bulgaria. I am happy to introduce Mrs. Kalina Wagenstein who is the director of Art Office, an important organization in the cultural field in Sofia. Kalina Wagenstein, Director of Art Office, Sofia I am the last panelist and maybe not only for this panel, but for the conference, too. Many things have been said but I can reiterate some of them and emphasize on them from my perspective. I would like to say at the beginning that I believe that this conference is very important. But I am absolutely convinced in the good will both of 149


the Municipal Council and of the administration of Sofia Municipality. What I’d like to say is that this conference has contributed a lot to understanding the complexity and the many facets of the ECoC program. It has become clear that granting the title to a city has nothing to do with the mechanical mosaic of events that will be organized. Since we are talking about lessons learned, I would like to draw attention to an aspect which is not considered enough in this country. When we talk about sustainability, it is the cultural infrastructure that is of great importance, as has become clear in today’s discussion. The other question is how the program European Capital of Culture can generate resources for the modernization and the construction of new spaces intended for the cultural development of the city. But the infrastructure and the modern technical equipment are just one aspect, because there should be adequate cultural content as well. Yet, I believe that there is another important issue; we should think about how to convert cultural content into an integral part of the urban environment, not just of the cultural spaces. For Bulgarians it is clear that the Bulgarian culture is encapsulating itself and it is practiced only in concert halls, galleries, and libraries, most of them old and not so modern. We have alternative cultural spaces; in recent years this type of cultural practices has been steadily on the rise, yet, they are an alternative only as regards content. Conceptually, the contrast has been with the traditional cultural spaces; yet, the alternative cultural spaces have remained traditional as regards programming and interaction with the audience. That is, we are once again working with invited audiences, selected audiences that are chosen to enter that space, be it traditional or alternative. The presumption that youth creativity is swift, quick and responding, it is there, but not in our urban environment, in schools, in parks. I understand that this is a specific aspect and probably does not concern all of you, but I would like to raise this topic because we are reflecting on the concept of a Bulgarian European Capital of Culture, whether it will be Sofia or any other city. And if these problems are met with such intense opposition in Sofia, the other applicant cities are actually far behind in the process of enriching 150

the urban environment with cultural content. I will not dwell on the reasons for that. There are many of them; there is fear that you will not be understood by the viewers; there is a risk that you may not be understood by the potential donor, so it is easier to work with audiences that have chosen to attend your performance because they have been selected, instead of audiences that have been simply attracted by the ideas themselves. I wanted to draw your attention to this fact – let us try and reason maybe after this meeting, probably in the next panel we should think of what we can all do from now on. I think it is important to consider the opportunities offered by ECoC for developing this aspect of urban culture; this will also make it something sustainable and not just incidental. For the Bulgarian audience I would say that it is high time for cultural happenings to leave behind the preschool age. I am very happy that the Mayor of Sofia, Mrs. Fandakova mentioned this in her introduction, namely that we are seeing the development of new cultural spaces in the city and I believe that all this should be included in the concept for Sofia’s ECoC application. It should also be further developed after the end of the campaign, using the momentum and the energy of the initiative. A final proposal: one of the possible proactive exercises could be to include in the city a model or priority for professional art performances, concerts, interactive events, exhibitions in the open. These events can provoke the reaction and thinking of the prospective audience. If this happened, it would greatly improve the image of Sofia as a vibrant European city. Thank you Дискусията след Панел 3 фокусира не само върху въпроси от този панел, но и други свързани проблеми. Дискусията започна с въпроси за средногодишните разходи за култура в различните страни. Оказа се, че в Румъния тази сума е 200 евро, в България – няма налична статистика, но вероятно сумата е по-малка. По-нататък участниците в конференцията се спряха на въпросите за взаимодействието между гражданските организации и културните институции по време на подготовката на кандидату151


рата на градовете, както и в самата година на титлата. Съществен въпрос беше и как да се запази енергията и създадената динамика от периода на подготовката на кандидатурата, годината на титлата и в периода след това. Тук участниците и гостите размениха важни идеи що се отнася за устойчивостта на инициативите, развити във връзка с подготовката на техните градове за столици на културата. Адам Хмиелевски разказа за опита на Вроцлав. Според него, огромни ресурси се изискват само за подготовката на апликационните документи на града; това изисква време за разговори с всички заинтересовани страни, за опознаване на културната сцена, на институциите, които могат да допринесат към програмата. Това е дълъг процес на обучение, а по неговите думи, няма курсове по „Европейска столица на културата.“ В допълнение към Хмиелевски, Хюго де Грийф подчерта, че работата по подготовката на градовете за европейска столица на културата в последна сметка допринася за подобряване на диалога между местните и националните културните институции и оператори. Тревор Дейвис аргументира идеята, че хората, заети с подготовката на кандидатурата на града, трябва да бъдат отворени към всички групи граждани и потенциални аудитории, така че да намерят индивидуалността на техния проект. Според него, това изисква много добро познаване и управление на особеностите и динамиката на микросредата, характерна за всеки град. Неле Хертлинг се присъдени към тази дискусия и сподели колко важно е да се включат в процеса младите хора. Те могат да бъдат обучени да работят в международно сътрудничество, като партньори на международни мрежи и това трябва да е една от дългосрочните задачи на всеки град – да задържи младите хора и да им помогне да създадат свои мрежи за сътрудничество и работа. От опита на Берлин, дори 22 години след като градът е бил столица на културата, все още има мрежа от хора, които работят по сходни инициативи. Тя подчерта, че е важно да се интегрират в процеса хора, които вече са професионалисти, имат интерес от развитието на културата в техния град и държава. Хертлинг отправи и една препоръка: включването на архитекти в подготовката на кандидатурата и програмата на градовете за 152

ЕСК. Според нея трябва да се отчита значимостта на съвременната визионерска архитектура, която излиза извън строежа на сгради, а се отнася до цялостния процес на градско развитие. Втора тема беше специфичното въздействие на инициативите и програмата, създадена във връзка с Европейска столица на културата и възможностите за изследване на преките и непреките ползи и ефекти от тези инициативи. Участниците дискутираха кои процеси и параметри могат и трябва да се изследват, включително емпирично, с цел да се съберат статистически данни за различните аспекти – икономически, политически, образователни и др. – на съответната културна програма. Според Пиер Луиджи Сако е трудно да се направят такива емпирични изследвания в краткосрочен план, защото важните ефекти от участието в програмата ЕСК могат да се видят в дългосрочна перспектива. Възможните изследвания могат да се фокусират върху типовете публика, интерес към определени жанрове, и др. Изследванията в по-дългосрочен план могат да се фокусират върху връзката между Европейска столица на културата и стимулирането на иновациите, на създаването на нова социална ориентация в посока към произвеждането и разпространението на идеи на територията на града или региона. Вторият аспект, който според него може да се изследва, е връзката между участието в културни инициативи и благосъстоянието на хората. Проф. Сако подчерта, че е нужно да има индикатори, които да позволят сравнителното измерване на културното участие в Европа. Друг аспект, свързан с възможността за измерване на крактосрочните и дългосрочните ефекти на участието в култура, в това число и участието в инициативи, свързани с ЕСК, е как най-ефективно да се комуникират всички такива данни към хората, които могат да вземат политически решения – на местно, регионално, национално, европейско ниво. Рарица Збранка сподели, че има доста големи разлики, според нея, в опита на страните от Западна Европа и Югоизточна Европа. Според нея въпросът е как трябва да се формулират тези изследвания и данните от тях, за да бъдат те най-добре комуникирани към хората на власт, които разпределят ресурсите за култура. Следващата тема на дискусията беше правилата за подбор 153


и решенията на ЕК при определяне на градовете победители. Неле Хертлинг повдигна въпроса за това, че ЕК решава предимно въз основа на формуляра за кандидатстване, а не на реалната ситуация в градовете. По нейните думи, става дума за риска от система на селекция, в която „ЕС може да каже ‘не’ на дадена кандидатура, защото не използува специфичния език на ЕС, така да се каже.“ Вторият въпрос, който тя зададе, беше трябва ли да има независим наблюдаващ орган от Агенцията, която управлява програмата и дали това би допринесло за подобряване на процеса на селекция. Тревор Дейвис подкрепи Хертлинг и говори за други проблеми в селекцията, напр. фактът, че един град кандидат може да бъде посетен само от двама човека от комисията, напр. Според него, този начин на оценка – когато само някои от членовете на селекционната комисия посещават града, а другата част се базира само на документацията по кандидатурата, не е „справедлив“. По неговите думи, „съществува реален шанс този преглед да е по-скоро повърхностен, без реален контакт с комисията. Това е абсолютно пагубно, много неетично и може да бъде много демотивиращо.“ В хода на дискусията по тези въпроси стана дума как да се преодолеят тези противоречия и да се подобри процесът на избор, за да се гарантира по-ефективен и честен процес на оценка на кандидатурите. Панелистите и участниците в дискусията се обединиха около предложението в края на конференцията да се подготви документ, отразяващ общата позиция и предложенията за промяна в критериите за селекция, който да се изпрати до администрацията на програмата Европейска столица на културата в Брюксел. Това предложение беше приветствано от всички, още повече, че самата Европейска комисия подготвя промяна в правилата на програмата, които ще важат след 2019г. Следващата част от дискусията беше посветена на въпроса как българските градове биха дефинирали за себе си успешната кандидатура за Европейска столица на културата, както и какво биха очаквали да се случи след 2019 г. Според една част от говорителите, успех би било използването на наследството на градовете, както и инвестициите в съвременното изкуство и в образованието на младите хора. София може да бъде успешна 154

столица на културата, ако успеем да преодолеем културния консерватизъм, ако успеем да трансформираме културния живот на града и да установим трайни контакти с културни организации в Европа и света. Според Юрий Вълковски, младите поколения не са само публика; те трябва да станат „активни създатели на култура“; ако това стане реалност в който и да е от българските градове, това ще бъде голям успех. Калина Вагенщайн допълни това твърдение с идеята, че „всички граждани трябва да станат активни участници.“ Гражданите трябва да чувстват необходимост градът им да стане европейска столица на културата. Други участници в дискусията споделиха, че много важно условие за успеха, на който и да е град, както по време на подготовка на кандидатурата, така и в годината на титлата, е сътрудничеството между политиците на власт и гражданското общество. Изключително важно, според Кристин Разсолкова, например, е приемствеността между политиките на различните политически формации на власт в страната, още повече, че София се подготвя за столица на културата през 2011, а до 2019 предстоят както местни, така и парламентарни избори. В подкрепа на това, Момчил Георгиев също сподели, че „един от важните резултати от това София да стане столица на културата ще бъде изработването на културна стратегия за града.“ Според него, всички други аспекти – включването на гражданите, инфраструктура, конкретната културна програма, ще се изработи на основата на такава стратегия. Тук отново излезе въпросът за сътрудничеството между политиците и културните организации и гражданските структури; позитивен е интересът на политическата власт към тези инициативи, но е необходима ежедневна работа, за да се постига баланс между частните политически аспирации и ползите за цялото общество. Българските участници се обединиха около тезата, че в „последните години се наблюдава по-съзнателно използване на гражданските инструменти за развитието на културата, диалогът е по-продуктивен, по-открит“ (Ида Даниел). За Димитър Камбуров успехът би бил в „радикалната промяна на гледната точка за мястото и функцията на културата в тази страна“. Както той се изрази, за културата трябва да мислим 155


„тук и сега,“ като свързана със съвременното изкуство, с креативността на големи групи от хора, които си сътрудничат и допринасят за начина на живот като културно явление. В последната част на сесията с въпроси и отговори участниците в конференцията дискутираха въпроса дали участието в програмата Европейска столица на културата „трябва да бъде формулирано и като национален приоритет.“ Поставен беше въпросът доколко тази инициатива е пример на „културна дипломация“ и „стратегия за международни отношения“, както и каква трябва да бъде ролята, например, на Министерството на външните работи в целия процес. Тревор Дейвис подчерта, „че е от решаващо значение такъв проект да бъде разглеждан като национален,“ защото е важно да се разчупи йерархията и да се създаде взаимодействие на всички нива, което включва хора на изкуството, обществеността, медиите, спонсорите и др. По този начин могат да е изградят и нови модели за сътрудничество. По неговите думи, Европейска столица на културата е като лаборатория за културна политика и затова тя е толкова жизнена на национално ниво. По този начин ще се улесни и изграждането на партньорства с гражданите, както и насърчаването за инвестиране в културата от страна на градовете. The Question &Answer session ensuing from panel 3 was very lively and focused on a host of issues related to the ECoC initiative. The discussion began with a few questions regarding the average annual amounts spent on culture in the different countries. Romanians, as it turned out, spend roughly 200 euro, while the amount for Bulgaria might be a lot less, but there is no official statistics. The first topic was the cooperation between civil society organizations and cultural institutions in the process of preparing the application for the ECoC title. Participants discussed issues linked to the sustainability of the initiatives developed prior to and after the title year; ways to keep the momentum and the dynamic created in the applicant cities in the run-up to the title year. Adam Chmielewski shared the experience of Wroclaw. In his view, an enormous amount 156

of effort is required to prepare the application documents; that includes gathering the opinions of many people, good knowledge of the local cultural scene, getting on board a number of public institutions, channeling and coordinating the projects of various civic groups, etc. As he put it, this is a long and tedious process, but there are no „ECoC crash courses“ offered by the European Commission. In support of Chmielewski’s point, Hugo de Greef argued that the process of preparing the city’s application for ECoC contributes immensely to improving the dialogue between the local and national cultural institutions. For Тrevor Davies, the people involved in this process must be open to new ideas, new audiences, new projects, so that they can develop a really unique and city-specific application, an application with a face of its own. In his view, that requires good knowledge and skills to manage the city’s micro environment/s. Nele Hertling joined the discussion and shared her conviction that young people must be involved in the EcoC initiative at every level and every step of the way. In her view, the initiative is a unique learning opportunity; young people can create international partnerships and networks, building bridges between countries and different generations. For Hertling, such projects can help the cities and municipalities to keep young people in the country, allowing them to develop their unique talents and ideas. She shared the experience of Berlin, where young people, 22 years after the city won the title of European capital of culture, continue to cooperate and develop artistic projects, preserving the spirit and the legacy of Berlin 1988. Hertling also stressed that it is essential to give chance to those artists and professionals, who are already involved in culture projects and have made a commitment to the arts in their city. Nele Hertling had an important recommendation to the cities-candidates for the ECoC title: to include architects in the preparation of the cities’ candidatures. For Hertling, contemporary architecture can contribute more than just new constructing new buildings; architecture can mean a new vision for urban development, for the cities of the future. The second topic in focus was the specific impact of the ECoC program on the cities, as well as the ways to measure both the direct and indirect effects of those initiatives for the citizens. Conference 157


participants discussed which processes and aspects of the initiatives for ECoC can be measured, what empirical data should be collected to provide better understanding of the scope and the effect of the program on the winning cities. Participants agreed that studies and surveys should seek to measure the economic, political, educational effects of the ECoC programs. According to Prof. P.L. Sacco, it is hard to measure the immediate, short-term effects of the program; for him, the true impact is revealed in a long-term perspective. Otherwise, cities are free to conduct various types of studies, such as the types of audiences attending different events, economic aspects, etc. Sacco stressed another key point, namely, the need to explore more deeply the impact of culture and culture initiatives on innovation, the platform that culture can provide for creating new social attitudes to innovation and for the generation of new ideas. In this respect, Prof. Sacco also encouraged cities to take the opportunity and explore the interrelations between cultural participation, cultural initiatives and the individual well-being. He also argued that it is necessary to develop specific indicators for measuring cultural participation, both on national and European level. The participants finally touched on the subject of how most effectively to translate and communicate the data collected about cultural participation, well-being, etc., to the policy makers, to those who are responsible for allocating the resources for culture and culture initiatives. The next topic was the selection rules of the ECoC program. N. Hertling expressed her concern that in most cases, the EC decides on the basis of the applications submitted by the candidate cities, without knowing the specific circumstances of each applicant. In her view, this creates a selection system whereby the EC could simply „say ‘no’ to a given city simply because it does not speak the specific Brussels language.“ The second point that Hertling raised concerned the establishment of an independent monitoring body, sanctioned by the EC, to manage the program and oversee the selection process. Тrevor Davies seconded Hertling’s view and pointed to other issues in the selection process, for example, the fact that a candidate city could be visited by only two members of the selection committee. In Davies’ view, a selection procedure is far from „fair“ when only some of the committee members have a first-hand experience of the city’s 158

preparation and achievements. For him, without real interaction between the city and the selection committee, the selection process may become just a formal review, rather superficial and discouraging for all those people who have invested efforts and time in the preparation. Panelists discussed various ways of improving the selection process; eventually, they all agreed that the conference organizers should prepare a joint statement, reflecting the position and proposals of the participants for possible changes in the selection rules. This joint position will be sent to the EC committee on ECoC in Brussels. The EC itself has already started a consultation process on the future of the program after 2019. Participants also discussed what should be considered a successful application for the Bulgarian cities and what changes they would like to see in their cities as a result of the participation in ECoC. For some of the speakers, a considerable success would be the opportunity for more investments in modern art and education for young people. In that respect, Sofia can prepare a successful application if the city manages to overcome cultural conservatism, if there is a real change in the city’s cultural life, and new partnerships with European organizations are established. According to Yuriy Vulkovsky, young people in the country should not be treated simply as a passive audience; rather, they should be involved as „active co-creators“ of the processes and cultural initiatives. This alone would be a huge success for the city of Sofia. Кalina Wagenstein supported that position and stated that a real measure of success would be to make citizens feel like owners of the program; the citizens themselves should aspire to see their city a European capital of culture. Other conference participants argued that a successful application would encourage and stimulate better cooperation and partnership between the politicians and civil society, both in the run-up to the title year and during the title year itself. Кristin Razsolkova emphasized the significance of the continuity in the efforts of successive local and national governments, given the fact that Sofia is preparing its application in 2011 while the title will be awarded in 2019. In support of this, Мomchil Georgiev stated that a real success of the ECoC initiative for Sofia and other cities 159


alike would be the development of a long-term culture strategy. For him, all other aspects – the inclusion of the citizens, improving the infrastructure, etc., are derivatives of a comprehensive, long-term strategy. The panelists touched on another related issue, namely, balancing between the political interests and aspirations to the ECoC program and the interests of the cultural organizations and civic initiatives. The Bulgarian participants were unanimous in their view that the collaboration between civil society organizations and the public institutions has significantly improved in recent years. As Ida Daniel put it, in the last few years the dialogue between the two camps has become „more open, more productive.“ One last point, shared by Dimiter Kambourov: he described „success“ in terms of a „radical change in the understanding of the place and function of culture in modern (Bulgarian) society.“ He stressed that we must learn to see culture and modern art as embedded in our way of life, an integral part of our lives. Finally, panelists and participants touched on the issue of the significance of ECoC not only for the cities but for each country involved; they asked whether the application for a European capital of culture should be considered a „national priority.“ Representatives of the Bulgarian Ministry of Foreign Affairs spoke about the initiative as a form of cultural diplomacy and recommended that it become part of the overall international relations strategy of the country. Тrevor Davies underlined that point, arguing that such projects are indeed of national value, because they help develop cooperation and interaction between all levels of governance and institutions involved, i.e., the city authorities, public institutions, the citizens, the media, businesses, etc. In his view, this leads to the establishment of new models of collaboration, on national and international level. As he put it, the program European capital of culture is a „living lab for cultural policy,“ that’s what makes a vital and innovative project on national and European level. This particular aspect of ECoC continues to draw the support of citizens and cultural institutions, as recognition of the significance of culture for the cohesive and inclusive urban development.

160


ПАНЕЛ 4 Изводи и перспективи

Какви са основните изводи от деня? Как градовете и гражданите от региона ще продължат да допринасят към дебата за бъдещето на програмата „Европейска столица на културата“? Какви ще бъдат следващите стъпки?

PANEL 4 Conclusions and Outlook

What are the main conclusions from the day? How the cities and citizens from the region will continue to contribute in the debate for the future of the ECoC Programme? What should be the next steps?


Модератор на панел 4: Деница Лозанова, програмен директор, Асоцицация за развитие на София Вече приближаваме края на тази конференция. Искам да кажа няколко неща и, както всички разбирате, разговорите, които провеждаме днес няма да останат тук, а ще продължат, за да може да бъде чут нашия глас. Първоначалният импулс за тази конференция на тема Европейска столица на културата беше да се продължи с процеса на консултации и да се обменят идеи и добри практики за успешното кандидатстване. Друга цел беше да се даде гласност на представителите на различни градове, които ще кандидатстват след 2019 г.; и разбира се, да се поставят основите на нови партньорство и сътрудничество. Мисля, че успяхме да постигнем по-голямата част от това, но има още много да се работи. Колегите, които ще вземат участие в този последен панел на конференцията са г-н Юрий Вълковски, директор на Фондацията за градски проекти и изследвания и съорганизатор на конференцията г-н Асен Асенов, културен продуцент, който организира няколко от най-значимите фестивали в София: Sofia Design Week, Sofia Dance Week и Sofia Architecture Week. Последният панелист е г-жа Малина Едрева, която е нашият официален домакин от Столична община. Тя е председател на Постоянната комисия по култура, образование и вероизповедания в Столичния общински съвет. Те ще обобщят днешните научени уроци.

Юрий Вълковски, изпълнителен директор на Фондация за градски проекти и изследвания, член на Стратегическата група „Душа за Европа”

Ще се опитам да обобщя това, което считам за важно, за да мога след това да дам възможност на нашите колеги от чужбина да кажат по нещо. Нека само да спомена какво се случи вчера: вчера имахме семинар, посветен главно на София, днес темата е бъдещето на цялата инициатива Европейска столица на културата. Тези два дни бяха толкова динамични, изпълнени с много информация и вдъхновение, и ми е трудно да се вместя в няколко изречения. Мисля, че това е началото на дълъг, интензивен процес на преосмисляне и по-нататъшно развитие на нашите концепции, не само за София, но и за други градове. За мен тази конференция е стъпка в правилната посока. Преди всичко тя е резултат от партньорство. Имаме една много силна европейска мрежа, водена от „Душа за Европа,“ благодарение на която много международни експерти са тук днес. Организацията, която ръководя, Фондацията за градски проекти и изследвания способства като медиатор в този процес и допринесе за организирането на настоящата конференция. С нас са Столична община и Асоциация за развитие на София. Позволете ми да благодаря на г-жа Малина Едрева, която беше с нас през целия процес и през целия ден днес. Това има голямо значение и ще ни помогне в дългосрочен план. Какво ни предстои? Преди всичко трябва да разпространим

164

165


информацията за нашата позиция в три различни посоки. Първата посока, разбира се, е Европа. Ще използваме контактите на госпожа Едрева и на Комитета на регионите, както и тези на „Душа за Европа,“ за да предадем нашето послание към Европейската комисия и на всички институции, които са свързани с бъдещето на културата. След това трябва да предадем посланието на региона – Югоизточна Европа, Балканите. Чудесно е, че имаме представители от Белград, от Клуж, Румъния. По време на подготовката на конференцията бяхме във връзка и с Истанбул, но за съжаление те не можаха да дойдат. Поддържаме връзки със страните от региона и ще направим така, че техният глас да бъде чут. Изключително важни са партньорствата и обмяната на мнения с нашите колеги от Италия. И последно – моята фондация в момента работи върху проучване на културата в периферните зони на града. Само след 10 дни ние ще проведем друга конференция в един от районите на София, които в момента минават през трансформация от силна индустриална зона към различен вид райони. Ще споделим с тях идеите, които обсъждахме днес. Периферните райони в София трябва да знаят за тази инициатива, че това е процес, който се случва в София и че те могат да се включат.

Moderator of Panel 3: Denitsa Lozanova, Research and Analyses Director, Sofia Development Association We are now approaching the end of this conference. As you all understand, the conversations we are leading today are not going to stay in this room, they will continue so our voices could be heard. Now, the initial impetus for this conference on European Capital of Culture was to continue the consultation process and to exchange ideas and best practices for successful bids or applications. Another goal was just to give a voice to the representatives of the various cities that are applying and that will apply after 2019; and of course, 166

to set the foundation of new partnerships and cooperation. I think we have managed to accomplish most of it, but of course this is not the way to conclude the panel. I will give the floor to all of my colleagues and I hope that everyone will have something to share. The panelists in this last session of the conference are Mr. Yuriy Vulkovski, who is a member of the strategic group A Soul for Europe and represents a non-governmental culture organization in Bulgaria; Mr. Asen Asenov, a cultural producer, who produces three of the most important festivals in Bulgaria: Sofia Design Week, Sofia Dance Week and Sofia Architecture Week. The last panelist is Mrs. Malina Edreva, who is our official host from Sofia Municipality. She is also chairperson of the Standing Committee on Culture, Education and Religion in Sofia City Council. They will share what are the today’s lessons learnt.

Yuriy Vulkovsky, Executive Director of the Foundation for Urban Projects and Research, Member of the Strategy Group “A Soul for Europe”

I will try to sum up what I thought was important, and to give a chance afterwards to our international colleagues to say something. Let me just say that yesterday we had a workshop dedicated specifically to Sofia; today the topic was not just Sofia, but the future of the ECoC. These two days were so intense and so full of information and inspiration, that it is hard to put everything in a few sentences. I think that is just the beginning of a long intensive process of rethinking and further developing our conceptions, not just for Sofia but also for the other cities. For me, this conference is a step in the right direction; this conference is the result of a partnership. We have a very strong European network, led by A Soul for Europe, thanks to which a lot of the international experts are here today. The organization that I chair, the Foundation for Urban Projects and Research, has been instrumental as a mediator in this process and has also contributed to organizing the conference. 167


We have Sofia Municipality and Sofia Development Association. Let me also thank Mrs. Malina Edreva, who has been with us through the whole process and the whole day today; I think this is significant and it will help us in the long run. Now, what lies ahead of us? First of all, we have to distribute the information that we have gathered today in three different directions. The first direction, of course, is Europe. We will use the contacts of Mrs. Edreva in the Committee of the Regions, as well as the connections of A Soul for Europe to convey our message to the European Commission and all the institutions that will take into account what we have to say. Next, we need to communicate to the region: Southeast Europe and the Balkans. It is just wonderful that we have representatives of Belgrade, of Cluj, Romania. During the preparation of the conference we were also in contact with people from Istanbul but unfortunately they couldn’t attend. We do maintain connections with people from the region and we want to ensure that the voice of the region is heard. Extremely important are the partnership and the opinions of our colleagues from Italy. Last thing: my foundation is currently working on a study about culture in the periphery of the city. In just 10 days, we will have another conference in one of the districts of Sofia that are currently going through a transition from being a very strong industrial area to a different type of region. We will share with them all the ideas that we have discussed today. The peripheral regions of Sofia need to know about this initiative, they need to know that this process is going on, so they can get involved.

168

Асен Асенов, продуцент на Sofia Dance Week, Sofia Design Week, Sofia Architecture Week Ще започна с благодарности. Вчера и днес имахме изключителни говорители. Благодаря на всички гости, както от чужбина, така и от страната, които участваха в панелите. Тази конференция е важна стъпка напред към кандидатурата на София, преди всичко за подготовката на стратегия за самата кандидатура. Моята лична мотивация да бъда част от този процес е, че той фокусира интереса на политиците и бизнеса върху темата култура. България се нуждаеше от този външен тласък. Кандидатурата за Европейска столица на културата ще ни помогне да обединим усилията и енергията си, за да позиционираме София на културната сцена. Ние ще трябва да отдадем на културата вниманието, което заслужава, защото дълго време тя отсъства от дневния ред на медиите и политиците в страната. Честно казано в края на тази конференция имам повече въпроси, отколкото имах в началото. Важните въпроси все още остават: Какво е бъдещето на тази инициатива? Ще продължи ли Европейска столица на културата да бъде брошка, която Брюксел закачва на различни градове и една част от тях не успяват да я покажат на никого или ще се превърне в най-важното културно събитие на Европа? Моето лично разбиране е, че това събитие трябва да бъде значимо послание на нашия континент към останалия свят. Ние не трябва да затваряме това събитие в границите на Европа, а трябва да създадем платформа, която позволява на артисти от различни континенти да сътрудничат помежду си. Нека не слагаме външни граници и визи за културата и изкуството – имаме нужда от цялото вдъхновение на изкуството, защото живеем на една мно169


го малка планета, която не знае много за света около нея. Един от въпросите, пред които сме изправени в България, е как да задържим младите хора да не напускат страната. Тук все още не са завършени реформите в културния сектор, а на много места даже не са започвали. Все още има много носталгия по миналото. Политиците не познават интересите на младите поколения в България и подценяват последиците от ограничения им достъп до световната съвременна култура – това е много явно по отношение на сценичните изкуства. Чуха се мнения, че е рано да създаваме творческите програми на този етап от подготовката на кандидатурата на София, но от друга страна не мисля, че е разумно този процес да бъде отлаган много. Правилата изискват да представим концепция за програмата и тази концепция трябва да се развие. Според мен е важно тя да бъде част от дългосрочната културна стратегия за града.  Събитието ще се случи след осем години, а в София липсва достатъчно капацитет и опит в създаването на големи проекти в колаборация с чуждестранни партньори, които да отговорят на мащаба и целите на това събитие. Липсва стратегия за развитието на културната инфраструктура, а това е друг важен фактор в този процес. Затова трябва да концентрираме усилията си за решаването на тези въпроси. Нужна е голяма коалиция, енергията на всички, а и каузата заслужава тези  усилия. Вместо периферия и заден двор на Европа София може да бъде мост между Европа и Азия, да добави нов смисъл на това събитие и да  се позиционира на културната карта като важна платформа на новата вълна в съвременното изкуство и култура.

Assen Assenov, Producer of Sofia Dance Week, Sofia Design Week, Sofia Architecture Week Let me start with the expression of gratitude. Yesterday and today I We had wonderful presenters and I thank all of our guests, both international and national who took part in the panels. Now, this conference is an important step ahead specifically in terms of Sofia’s application. This will give us a lot of food for thought in terms of preparing a strategy and the application itself. My personal motivation to be a part of this process is to guarantee that the focus on culture is preserved. Bulgaria needs this external impetus. The ECoC initiative will help us focus our attention and gather our efforts and energy on the issues of culture. When I say efforts I mean both personal efforts as well as financial resources. We should devote to culture the attention it deserves because for such a long time it has not been on the agenda of the politicians in the country. To be honest, I have more questions now, at the end of this conference than I had in the beginning. The important questions still remain: should it be one city or two cities winning the title in a given year; should third countries be allowed to participate in the ECoC, what about the intervention of politicians; regions versus cities, etc. I believe that the initiative European Capital of Culture should be the message that Europe can send to the rest of the world. Ours is a small planet and we need all the inspiration of art, we need to create conditions for artists of all continents to work together. In Bulgaria, we still long for the past; young people continue to leave the country, and we haven’t been able to reverse this process. There is still a lot of nostalgia for the past. At the same time, we hardly seem to be aware of the interests of the generations that are coming after us. As Nele Hertling said, young people have actually established those European contexts that we are talking about. Perhaps the only thing we need to do is just follow these processes of establishing new contexts, making them more visible and utilizing them as much as we can.

170

171


I understand clearly that it is early to develop the creative program at this stage of the application, but still I have a lot of questions concerning the application itself. The application requires that we do provide a conception for the artistic program. This conception must be developed having in mind that everything will happen eight years from now. This is a key question for me as we only have less than two years to complete this process. I am afraid the city lacks the capacity and experience to create and manage large integrated projects, involving many partners. There is no strategy for developing cultural infrastructure. Therefore, we must focus on tackling these issues. Let me also say that in Sofia there is actually a visible tendency for the politicians to cooperate in the application process. The Municipality and the City Council have shown great interest to work, to cooperate with other organizations, with NGOs. We need the joint efforts of many people and many institutions to make this project happen. Sofia has a unique chance to use the opportunity of ECoC and to become a bridge between Europe and Asia, to win for itself a new name on the cultural map of the world.

172

Деница Лозанова: Ще се съглася с Асен, че въпросите, на

които трябва да дадем отговор са повече, но ще попитам г-жа Едрева, дали има повече отговори, отколкото въпроси в края на днешната конференция, има ли рецепта за успешна кандидатура и град ЕСК? Как виждате по-нататъшното развитие на процеса на кандидатстване?

Малина Едрева, председател на Постоянната комисия по образование, наука, култура и вероизповедания, Столичен общински съвет Първо ми позволете да благодаря на организаторите и на всички участници, които са с нас днес. Бих желала да благодаря на нашите гости за тяхната отдаденост и ангажираност. През изминалите два дни ние наистина постигнахме много добър диалог. Ако всеки един от нас свърши работата, за която отговаря, възможностите за успех на София ще бъдат много по-големи. Но независимо от това кой град ще спечели титлата, това ще има положително въздействие за цялата страна. Титлата ще даде възможност на България да бъде по-добре разпознавана в Европа. Позитивната конкуренция, която очаквам да се случи, ще бъде измервана с това признание. Мисля, че сме постигнали съгласие с институциите – както официалните институции, така и НПО – да работим заедно, да създадем съдържанието, необходимо за една успешна кандидатура, включително за успешното участие на гражданите в този процес. Вярвам, че Европейска столица на културата е достойна ка173


уза и ще създаде положителна визия за България посредством културата в следващите години. Този период ще обхване поне два политически мандата, но ще ни помогне да изградим една дългосрочна стратегия. Щом определим пътя, по който да вървим, мисля, че независимо от това, кой ще дойде след нас, те ще намерят добро наследство и ще знаят как да продължат напред. Ще бъде срамота за всяка политическа партия или политически орган, ако отхвърлят това, което вече сме постигнали. Ние няма да отстъпим назад. Отчитам, че политическата воля е от голямо значение и ако няма сътрудничество на национално и местно равнище между политици и организации, или няма да се случи нищо, или ще е необходимо повече време, за да се случи. Вярвам, че наистина имаме шанса да използваме цялата енергия, тази движеща сила, за да успеем. Столична община е демонстрирала много пъти волята си да развива културата. Удвоихме финансирането за културни събития и културното наследство в София. Развихме силни партньорства с различни институции, както национални, така и местни. Като част от голямото европейско семейство, с нашите партньори до себе си, този процес ще бъде много по-кратък за нас и по-удовлетворяващ като резултат. Първо, защото имаме външна оценка и наблюдение, а може би това е най-трудно осъществяване. Аз съм учител по професия и знам колко е трудно да на накарате вашите ученици в клас да бъдат активни и заинтересовани. Но по-трудно е да се включат родителите в управлението на училищата, в процеса на преподаване и учене. След многото дискусии, които проведохме, мисля си колко е трудно да се създаде доверието, че ние като градска администрация наистина се интересуваме да научим какви са нуждите и проблемите на гражданските организации, на НПО, на отделните хора на изкуството и творците, за да можем да им помогнем. Ние току-що започнахме серия обществени дискусии за съживяване на публичните пространства, както в централните, така и в периферните градски части. В общината има консенсус, от който се нуждаем, за да създадем най-добрите възможни условия, да насърчим и активизираме хората да произведат най-доброто, на което са способни, в този процес. В бъдеще ще се осланям на тази мре174

жа и партньорства, които създаваме и ние, като общински съветници ще настояваме подобни срещи да не бъдат изолирани събития, а да продължат, за да поддържаме направеното досега. София ще продължи да работи с другите градове-кандидати за титлата, за да намерим в крайна сметка най-добрия път, за да спечели България!

Denitsa Lozanova: I will agree with Asen that there are more

questions that we need to answer, but let me ask Mrs. Edreva, at the end of the day, do you have a recipe for a successful city European Capital of Culture; what will you take from this conference? How do you see the application process go further?

Malina Edreva, Chairperson of the Committee of Culture and Education at Sofia City Council First, let me thank the organizers and all of the participants that are with us today. I would like to thank our guests for their dedication and commitment. During the last two days we have had a really good dialogue. If each and everyone of us do the work they are responsible for, the opportunities for Sofia to succeed will be much greater. But regardless of which city will win the title, this will be of significant impact for the whole country. The title will make it possible for Bulgaria to be better recognized in Europe. This will be a big boost to the city; the positive competition that I expect to happen will be measured by this recognition. I think we have agreed that the institutions, both public institutions and NGOs, will work together to create the content that is required for a successful application, as well as for the successful inclusion of the citizens in this process. I believe that the ECoC is a worthy cause and will create a positive vision for Bulgaria through culture in the next years. This period will comprise at least two political mandates, but it will help us create a long-term strategy. Once we have defined the path to follow, I think, regardless of whoever will 175


come after us, they will find a good legacy and will know which way to head. It would be shameful to any political party or political body, if they were to reject what we have already accomplished. We are not going to back away; I acknowledge that the political will is significant in this process and if there is no cooperation on national and local level between politicians and organizations, things will not happen or it will take a long time for them to happen. Now, I believe we do have the chance to use all of that energy, all of that momentum to succeed. Sofia Municipality has demonstrated on many occasions its will to develop culture. We have doubled the funding for cultural events and cultural heritage in Sofia. We have developed strong partnerships with diverse institutions, both national and local. Being part of the large European family, having our partners next to us, this process will be much shorter for us and more satisfying in terms of the outcome, because we have the external assessment, their evaluation, we have their supervision. After the many discussions we have done, I know how difficult it is to create the confidence that we, as the city administration, are really interested in learning what are the needs, the problems, of the civic organizations, NGOs, associations, the individual artists and creators, so that we can create the confidence in the artists that we are willing to help, that we want this to happen. We have just started public discussions on animating the public spaces in the center and in the city periphery. What I see in the Municipality is the consensus that we need to create the best possible conditions to encourage and activate people to produce the best results that they can in this process. In the future, I will rely very much on this network and partnerships that we are establishing. As municipal councilors we will support this process in order to keep up the progress. Sofia will also continue to work with the cities candidates for the title in order to find the best way, in the end, for Bulgaria to win.

Деница Лозанова: Мисля, че това заслужава вашите при-

ветствия. Остават ни само 5 минути и аз искам да дам на всеки от нашите чуждестранни гости възможността да сподели какви са ключовите послания за тях от тази конференция, от техния престой в София, тъй както Неле е тук до мен, ще помоля нея да сподели своето мнение.

Неле Хертлинг: За мен нещата винаги се свеждат до при-

ятелството и сътрудничеството. Била съм в София преди много години във връзка с моите професионални интереси. Започнах да работя с Червената къща, с артисти от Сфумато и други, тук, в София. В дългосрочна перспектива, тази връзка ме върна обратно, поради приятелствата и партньорствата, които бяха създадени при тези срещи. Това доведе до друго, до следващата стъпка, и тя беше „Душа за Европа“ с Юрий Вълковски. Наистина много бих желала да благодаря на хората зад завесите. „Душа за Европа“ работи на доброволна основа, както казах сутринта. Имаме хора, които допринесоха за това събитие като Руджеро Лала от Амстердам, имаме хора в Берлин; имаме хора навсякъде, които направиха тази конференция възможна. Това е мрежата, която трябва да създадем, за да бъдем успешни. Бих искала да благодаря на всички, а ние можем единствено да обещаем, като една малка, независима мрежа, че ще се опитаме да предадем тези идеи на всички наши партньори, включително и на членовете на Европейския парламент, надявайки се, че това ще спомогне да променим малко структурата, която обсъждаме. Благодаря, че ни поканихте тук и че направихте това сътрудничество възможно. Благодаря на всички.

Denitsa Lozanova: I think this deserves our applause. We only have 5 minutes left, and I would like to give each of our panelists the opportunity to share what are the keywords for them from this conference, from their stay in Sofia. As Nele is here next to me, let me ask her to share her opinion. Nele Hertling: To me, it is always about friendship and cooperation. I have been to Sofia many years ago, linked to my professional interests.

176

177


I started to work with the Red House and with artists like Sfumato and others here in Sofia. In the long run this connection brought me back because of the friendships and partnerships that have been created at these meetings. This led to another, to the next step and the next step was A Soul for Europe with Yuriy Vulkovski. I would really like to thank all the people behind the curtains. A Soul for Europe works on a volunteer basis, as I said this morning. We have people who have contributed to this event, like Ruggero Lala from Amsterdam, we have people in Berlin; we have people all around that made it possible. This is the kind of network we need to create in order to be successful. So, I really want to thank everybody and we can only promise as a small, independent network that we will try to transport all these ideas to all the partners we have; including the members of European Parliament, hoping that this will help to change a little bit the structure we have been debating. Thank you for bringing us here, for making this cooperation possible. Thank you all.

Деница Лозанова: Благодаря ви за думите „приятелство“ и „сътрудничество.“ Мисля, че точно това е, което желаем да продължи в бъдеще. Нашата конференция е към края си. Позволете ми да благодаря на екипа на Асоциация за развитие на София за чудесната работа за реализацията на тази конференция. Благодаря и на всички вас, които пътувахте от различните краища на Европа до България. Благодаря за вашите въпроси и коментари. Не пропускайте да се потопите в културния живот на София. Denitsa Lozanova: Thank you for the words „friendship“ and

„cooperation.“ I think that is exactly what the future holds for us. Now, we are drawing to a close. Let me personally thank the team of Sofia Development Association for organizing and coordinating this event. Thank you to all of you who traveled from all over Europe to Bulgaria. Thank you to all of you who stayed the whole day today, for your questions and comments. Enjoy Sofia! Once again, in closing this conference, thank you for being here and I look forward to future cooperation with all of you.

178

Говорители: Проф. Адам Хмиелевски е директор на общинския Инсти-

тут по култура – Вроцлав 2016 година. Той е професор по философия в университета във Вроцлав, Полша, обществен активист, преводач, социален и политически коментатор и поет. Учи философия и социални науки в университета на Вроцлав (1979-1984), университета в Оксфорд (1988/89), City University в Ню Йорк (1992 г.) и в Единбург (1999 г.). Автор е на около 400 публикации, публикувани в Полша и в чужбина. Основните му интереси са във философията на науката, етиката и политическата философия. Инициатор и организатор на десетки конференции, политически заседания и културни събития във Вроцлав и в чужбина. Автор на концепцията и главен организатор на международните събития свързани с 300 годишнината на висшето образование във Вроцлав през 2002 година. Организатор на международната сесия на ЮНЕСКО в Париж, посветена на Университета във Вроцлав. Съорганизатор на посещението на Хавиер Солана и на срещата на държавните глави на Ваймарския триъгълник в университета във Вроцлав през 2003 година. По повод присъединяването на Полша към Европейския съюз през 2004 г., той организира конференция на тема „Обединена Европа като основа на нов световен ред“ под патронажа на президента на Полша.

Анна Кастелано е мениджмънт консултант по организация,

маркетинг и комуникации и професионално обучение, координатор на проекти, както и управление на обществените услуги. Oт 1985 до 1990 е регионален съветник на област Лигурия. От 2000 до 2007 година е заместник кмет на град Генуа, отговарящ за комуникацията и рекламата на града, развлеченията, статистиката, комуникациите и насърчаването на Европейска столица на културата 2004. От 2006 година тя е председател на Местната туристическа система, публично-частно дружество, занимаващо се с туристическа организация и промоция на града. От 2009 година тя е заместник-председател на Регионалния съвет по туризъм (Лигурия).

179


Асен Асенов е продуцент на множество културни съби-

тия, както и редактор на списание „Едно.“ Сред тях са концерти, изложби, фестивалите Sofia Dance Week, Sofia Design Week и Sofia Architecture Week. През 1991-92 работи в Ефир 2 на БНТ като журналист, след това като парламентарен репортер в Радио Експрес, а през 1993 заема позицията на разследващ журналист в първия екип на новото издание „Капитал.“ Там работи до 1998, като в последната си година е паралелно и водещ по радио Свободна Европа. От 1998 до 2003 г. Асен Асенов е телевизионен продуцент на публицистичните предавания „1 ден на....“ и „Далекоглед“. И двете се излъчват по Канал 1 на БНТ. През април 2002 г, Асен Асенов основава Списание „Едно“ и до днес е негов издател.

Бернар Февр Дасие е международен консултант в област-

та на културата. След като работи в публичната администрация, решава да се присъедини към френското министерство на културата. Учи В Училището по държавна администрация ENA. За първи път става директор на Festival d’Avignon от 1979 до 1984. Става съветник по културните въпроси на министър-председателя от 1984 до 1985, и стартира телевизионния канал La Sept, френския клон на френско-германския културен канал Arte през 1986. През 1989г. организира събития по случай двестагодишнината на Френското национално събрание. Бил е директор на Theatre and Performance Art при Министерството на културата от 1989 до 1992. От 1993 до 2003 той е директор на Festival d’ Avignon за втори мандат. От 1993 до 1998 е директор на Centre National du Theatre. Бил е Комисар за Унгарския културен сезон във Франция през 2001, и на полския сезон през 2003.

Данко Рунич е член на организационния комитет на Белград 2020 и директор на Агенцията за европейска интеграция и сътрудничество с гражданското общество. Завършва политически науки през май 2004 г. в Richmond University в Лондон, факултет по международни отношения. Учи един семестър във Флоренция и Рим през 2003 г. за професионално усъвършенстване в област180

та на италианската култура, вътрешни работи, изкуство и италиански език. Има магистърска степен по демокрация и човешки права от Университета в Болоня като стипендиант на правителството на Република Италия. Работил е в неправителствения сектор в следните области: местно икономическо развитие, демокрация, човешки права, свобода на пресата, култура, младежка политика и опазване на околната среда. Също така е работил в сектора на международните организации по проекти, свързани с трансграничното сътрудничество.

Евгений Иванов е изпълнителен директор и член на Управителния съвет на КРИБ, вицепрезидент на Българския национален комитет на Международната търговска камара (ICC). Посланик на България към Европейския съюз в Брюксел в периода 1993-1997 г. Дипломатическата му кариера включва и позициите на трети секретар в Мисията на България към ООН в Ню Йорк, директор в Министерство на външноикономическите връзки, заместник национален координатор по програма ФАР за България, координатор на всички финансови помощи за България от Япония. Той има магистърска степен по Международни отношения от Дипломатическата академия във Виена. Ида Даниел работи като режисьор и сценарист. Автор е на

две книги с поезия. През последните три години участва активно в учредяването и развитието на Асоциация за свободен театър. В момента изпълнява длъжността председател на организацията. АСТ е неправителствена организация, създадена с цел да направи видимо полето на независимия театър в България, да изгради вярна представа за спецификите му и да влезе в работни отношения с културните и финансиращи институции в страната като така постигне реални условия за практикуването на изпълнителски изкуства на свободен принцип.

Калина Вагенщайн ръководи Фондация „Арт Офис“, която подпомага кариерното израстване на млади и независими тво181


рци в областта на сценичните изкуства. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски“, специалност журналистика. Работила е в БТА, в Националния филмов център и Националната филмотека. Била е национален представител на България във Фонда „Евроимаж“ към Съвета на Европа. От 1999 г. ръководи софийския офис на Швейцарската културна програма в България. Г-жа Вагенщайн има допълнителна специализация по проблемите на културния и арт мениджмънт във Франция, Швейцария и Унгария.

Кирил Вълчев е водещ на „Седмицата“ – политическото

обзорно предаване с най-висок рейтинг в програмата на Българското национално „Дарик“ радио. Води и вечерния обзор „Денят“. Адвокат в Софийската адвокатска колегия. Завършил е с отличие Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Специализира в областта на гражданското и търговското право.

Лаура Финкато е вицепрезидент на постоянния комитет, на-

речен Comitado Expo Venice, който подготвя представянето на Венеция на Milan Expo 2015. Назначена е за член на Комитета, подготвящ кандидатурата на Венеция за културна столица на Европа 2019 г. Тя завършва философия в Университета на Падуа през 1973 г. Г-жа Финкато е избирана три пъти за общински съветник на град Винченца, през 1975 г., 1980 г. и 1985 г.; била е два пъти заместник кмет на Венеция (2005-2006 г. и 2005-2010 г.), а през 1983 г. и 2006 г. е избрана за народен представител. Заемала е поста заместник-секретар в Министерството на образованието (1989-1992 г.) и в Министерство на външните работи (1993-1994 г.), както и ръководител на секретариата на Министерство на външните работи (1996-1999 г.)

Малина Едрева е председател на Постоянната комисия по

образование, наука, култура и вероизповедания, член на Постоянната комисия за децата, младежта, спорта и туризма и Постоянната комисия по демографска политика и превенция на 182

социалните рискове в Столичния общински съвет. Тя е член на Управителния съвет на Асоциация за развитие на София. Висшето си образование завършва в Пловдивския университет със специалност Биология и химия. По-късно специализира в програма „Управленски умения“ в Българското училище за политика, както и политическо лидерство в Институт ASPEN, Франция.

Надя Карбони е проектен мениджър на кандидатурата на община Равена за Европейска столица на културата 2019. От 2005 г. е преподавател по публична администрация във Факултета по политически науки на Университета Болоня. Работила е като ръководител на проекти и като политически съветник в отдел „Публична администрация“ към офиса на министър-председателя, в Observatoire Social Europеen в Брюксел, в Изследователския институт към публичната администрация „Виторио Бачелет“ LUISS, във Фондацията за изследване на националната асоциация на италианските общини ANCI-CITTALIA, както и в Научно-изследователския институт Carlo Cattaneo. Част от кариерата й е свързана и с Италианския институт за социални изследвания, както и в училището за професионална квалификация по административни науки на Университета в Болоня. Неле Хертлинг е съосновател и член на Стратегическата група „Душа за Европа“. Завършила е немска филология и театър. През 1963-1988 е сътрудник по изследванията към Академията на изкуствата в Берлин. Артистичен директор на „Берлин – Европейска столица на културата 1988“. През 1989-2003г. е директор на Hebbel Theatre в Берлин, артистичен директор на „Theater der Welt“ фестивал (1999). В периода 2003-2007 е ръководител на програма Deutscher Akademischer Austausch Dienst Artists-in-Berlin. От 2006 г., тя е вицепрезидент на Академията на изкуствата. Пиер Луиджи Сако е професор по културна икономика в

IULM University (Милано). Преподава също икономическа мисъл в San Raffaele University (Милано) и културни индустрии в University of Italian Switzerland (Лугано). Прави задълбочени изследвания и извършва международна консултантска дейност в областта на 183


културната икономика, културните и творчески индустрии, проекти в областта на местното развитие, и по програмата „Европейска столица на културата.„ Публикувал е редица материали и е в научния съвет на списанията Creative Industries Journal, Economia della Cultura, Quality and Quantity и Mind and Society.

Проф. Ханс-Дитрих Шмидт учи театрална наука, исто-

рия на изкуството и философия в Кьолн. Започва кариерата си през 1977 г. като драматург и драматически съветник в театрите в Кьолн, Щутгарт и Есен. През 1988 г. той е назначен за професор по драматургия и театър в престижния Folkwang University в Есен. От 1990 г. до 2003 г. Ханс-Дитрих Шмидт е съветник на големия европейски фестивал Ruhrfestspiele Recklinghause в областта Рур. Бил е съветник в областта на драмата в Бохум, Франкфурт, Бремен, Берлин, Дюселдорф, Лозана, Ташкент, Тел Авив, Люксембург. Продуцент и ръководител на международни многоезични театрални продукции с действащи училища от целия свят. От 2004 г. той е отговорен за международните връзки на град Рур – Европейска столица на културата 2010 г.. От 2009 г. е вицепрезидент на Folkwang University, отговарящ за международните отношения и събития.

Рарица Збранка е директор на фондация AltArt, член на

Стратегическата група „Душа за Европа“. Мениджър на изкуствата, културен активист, директор и съосновател на фондация AltArt (Клуж, Румъния), както и член на експертния екип на Team Europe Romania. Работила е в областта на културата, медиите, демокрацията и правата на малцинствата за много неправителствени организации, напр. Ethnocultural Diversity Resource Centre. Изучавала е фото, видео и дигитални образи в University of Arts and Design, Клуж, и журналистика в Babes Bolyai University Cluj.

Светлана Ломева е избрана за директор на Асоциация за

развитие на София от Столичния общински съвет. Тя е магистър по политология от СУ „Св. Климент Охридски.“ Била е заместник -министър на образованието, младежта и науката (2009 – 2010), 184

един от основателите и директор на Българско училище за политика (2001 – 2009) и Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа; преподавател в Нов български университет (2002 – 2010) и директор на Центъра за продължаващо обучение (2003 – 2005). Специализирала е в Институт „Робърт Шуман“, Будапеща; Американски университет в България; Съвета на Европа. Била е гост-лектор в Ohio Commission on Dispute Resolution and Conflict Management и Cuyahoga Community College, Кливланд, САЩ. Светлана Ломева е един от основателите и член на Европейската асоциация по политически обучения към Съвета на Европа, член на редакционния съвет на списание „Разум“.

Тревoр Дейвис е основател на Копенхагенския международен театър, експерт по градско планиране. По-късно е главен секретар на Aarhus Festival и Копенхаген 1996 – Културна столица на Европа, а също и съосновател на Датския център за култура и развитие. През 2000-04 той ръководи Salisbury International Arts Festival, а през 2004-06 на New Writing Partnership, Норуич. Освен че участва в управлението на Копенхагенския международен театър, Тревoр Дейвис е също проектен мениджър на Aarhus 2017, кандидат за Европейска столица на културата. Хюго де Грийф е съветник по въпросите на международната

културна политика на министъра на културата на фламандската общност. Преди да поеме този пост, де Грийф е генерален директор на Flagey Art Center (от 2007) и главен секретар на Асоциацията на европейските фестивали (2004-2008). Основател и директор (1977-1997) на Kaaitheater (Брюксел), съосновател на IETM (Неформалната европейска театрална среща), съосновател и член на борда на Felix Meritis Foundation (Амстердам), както и на месечното списание на Фламандския театър Etcetera; съосновател на организацията Vlaamse Theater Circuit (VTC) и на нейния наследник, the Vlaams Theater Instituut; основател и вицепрезидент на Vereniging van Directies uit de Podiumkunsten (VDP), също и основател и администратор на Vereniging Internationaal Cultureel Beleid (VICB) в Амстердам и на Theaterfestival. Г-н де Грийф е бил артистичен съветник на Фландърския фестивал през 1998-1999, 185


артистичен директор на Брюксел 2000 г. (януари-май 1998 г.) и Intendant for Brugge 2002 г. – Европейска столица на културата (1998-2003). От януари 2003 г. той е председател на танцувално училище PARTS в Брюксел.

Юрий Вълковски е изпълнителен директор на Фондация за

градски проекти и изследвания, член на Стратегическата група „Душа за Европа“. Изследовател в областта на културата, консултант и практик. От 1994 г. се занимава с различни изследвания и проекти в областта на културната политика, културния мениджмънт, гражданското участие в процеса на вземане на решения, социалното влияние на изкуствата и пр. От 2004 г. преподава културна политика в Нов български университет, а след това и в Софийския университет. През 2005 г. създава първия български уебсайт за културна политика – http://culturalpolicy.dir.bg. От март 2009 г. е изпълнителен директор на Фондация за градски проекти и изследвания.

CONFERENCE SPEAKERS

Adam Chmielewski is professor of philosophy at the University of

Wrocław, Poland, and the director of the Institution of Culture Wrocław 2016; social activist, translator, social and political commentator, and poet. He studied philosophy and social sciences at the University of Wrocław (1979-1984), University of Oxford (1988/89), City University of New York (1992) and in Edinburgh (1999). Author of about 400 publications published in Poland and abroad. His main interests lie in the philosophy of science, ethics, and political philosophy. Initiator and organiser of many conferences, political meetings, and cultural events in Wrocław and abroad. Author of the concept and main organiser of international events marking 300 years of university education in Wrocław in 2002, including an international UNESCO session in Paris devoted to the University of Wrocław. Co-organised Javier Solana’s visit and a meeting of the Weimar Triangle heads of state at Wrocław University in 2003. To mark Poland’s accession to the European Union in 2004, he organised the conference „United Europe as a Foundation of a New Global Order“ under the auspices of the President of Poland.

Anna Castellano is management consultant in organization,

marketing and communication, professional training, and public services management. From 1985 till 1990 she was a Regional councillor of Liguria Region. In the period 2000-2007, Castellano was Deputy Mayor of the City of Genoa in charge for Communication and Promotion of the City, Entertainment, Statistics, Communication and Promotion of ECoC 2004. Since 2006, she has been president of the Local Tourist System, a public/private society dealing with tourist organization and territorial promotion. In 2009 she became Vice President of the Regional Council of Tourism (Liguria Region).

Assen Assenov is founder of One Magazine and producer of

many cultural events; they include concerts, exhibitions, dance performances, and the festivals Sofia Dance Week, Sofia Design 186

187


Week, Sofia Architecture and Mellow Misic Festival. Between 1990 and 1995, he studied Journalism at Sofia University. In 1991-1992 he was a journalist in Efir 2 of the Bulgarian National Television (BNT). In 1992-1993, Assen Assenov worked as a Parliamentary Reporter in Radio Express. Since 1993 he has worked as Investigative Journalist in Capital newspaper, while also contributing to Radio Free Europe. From 1998 to 2003, Assen Assenov worked as a Producer of the TV shows „One Day With ....“ and „Dalekogled“, both broadcast by BNT.

Bernard Faivre d’Arcier is an international culture consultant. He joined the French Ministry of Culture after graduating from the State Administration School, ENA, in 1972. He became director of Festival d’Avignon for the first time from 1979 to 1984. He was also employed as cultural advisor to the Prime Minister from 1984 to 1985, and launched the television channel La Sept, the French pole of the French-German cultural channel Arte in 1986. In 1989 he organised events celebrating the bicentenary of the French National Assembly. He was director of Theatre and Performance Art at the Ministry of Culture from 1989 to 1992. From 1993 to 2003, he returned as Director of the Festival d’ Avignon. From 1993 to 1998 he was also Director of the Centre National du Théâtre and was Commissioner for the Hungarian Cultural Season in France in 2001, and the Polish season in 2003. Danko Runić was born in Belgrade in 1982. He graduated in

Political Science from Richmond University in London, Department for International Relations, in 2004. He holds a Master’s Degree in Democracy and Human Rights obtained at the University of Bologna as a scholar of the Government of the Republic of Italy. Runic worked in the non-government sector in the following fields: local economic development, democracy, human rights, freedom of the press, culture, youth policy and protection of the environment. Currently he is Director of the Agency for European Integration and Cooperation with Civil Society and is also a member of the Organizing Committee of the City Assembly for the candidacy of Belgrade for the European Capital of Culture 2020.

188

Evgenii Ivanov is Executive Director and Member of the Managing

Board of KRIB, Vice-President of the Bulgarian National Committee of the International Chamber of Commerce (ICC). Mr. Ivanov is former Ambassador of Bulgaria to the European Union (1993-1997). His diplomatic career includes also the positions of Third Secretary in the Permanent Mission of Bulgaria to the United Nations (in New York); Director in the Ministry of Foreign Economic Relations; Deputy National Coordinator of the EC PHARE Programme for Bulgaria; Coordinator of all assistance programmes of Japan for Bulgaria. He is MA in International relations from the Diplomatic Academy in Vienna.

Hanns-Dietrich Schmidt studied science of theatre, history

of art and philosophy in Cologne. He began his career in 1977 as dramaturge and drama adviser at theatres in Cologne, Stuttgart and Essen. In 1988 he was appointed professor of dramaturgy and practical theatre work at the prestigious Folkwang University in Essen. From 1990 until 2003, Hanns-Dietrich Schmidt was dramatic adviser to the Ruhrfestspiele Recklinghausen, a major European Festival in the Ruhr area. He has worked as a guest dramatic adviser in Bochum, Frankfurt, Bremen, Berlin, Düsseldorf, Lausanne, Tashkent, Tel Aviv, Luxemburg, Zagreb, Sibiu, Ramallah, Stockholm, Shanghai, New York and Madrid. He produced and managed international multi-lingual theatre productions with acting schools from all over the world. Since 2004, he has been in charge of the International Relations for RUHR 2010. Since 2009, he has been also vice-president of the Folkwang University responsible for International Relations and Events.

Hugo de Greef is the advisor for international cultural policy to

the Minister of Culture of the Flemish Community. Before assuming this post, de Greef was General Director of the Flagey Art Center (since 2007) and the Secretary General of the European Festivals Association EFA (2004-2008). He was also the Founder and Director (1977-1997) of Kaaitheater (Brussels), a Co-Founder of IETM (Informal European Theatre Meeting), Co-Founder and Board Member of the Felix Meritis Foundation (Amsterdam), as well as the Flemish Theatre monthly magazine Etcetera, the international publication Theaterschrift and the Festival of the Philosophy (Brussels), he was a Co-Founder of the 189


organisation Vlaamse Theater Circuit (VTC) and its successor, the Vlaams Theater Instituut, a founding member and Vice-President of the Vereniging van Directies uit de Podiumkunsten (VDP; Association of directors of the performing arts), as well as a founding member and administrator of the Vereniging Internationaal Cultureel Beleid (VICB) in Amsterdam and of the Theaterfestival. Furthermore, de Greef was the Artistic Advisor with the Festival of Flanders in 1998/1999. He was the Art Director for Brussels ECoC 2000 (January-May 1998) and the Intendant for Brugge 2002 (1998-2003). Since January 2003, he has also been the President of the dance school PARTS in Brussels.

Ida Daniel is a theatre director and screenwriter. She has published

two books of poetry. During the last three years she has been actively involved in the founding and the development of the ACT association – an association for independent theatre. At the moment she is the chairperson of the organization. The ACT association is an NGO aiming at making visible the field of independent theatre in Bulgaria, creating a truthful image of its specific needs as well as establishing a functional contact with Bulgaria’s cultural and funding institutions in order to achieve adequate working conditions for the independent performing arts artists in Bulgaria.

Kalina Wagenstein is leading the Art Office Foundation, a non-

profit organization engaged with the promotion and support of the performing arts. She graduated from Sofia University in Journalism. She has worked for the Bulgarian News Agency, the National Film Centre and the National Film Archive. She has been a national representative of Bulgaria in the „EURIMAGES“ Fund of the Council of Europe. From 1999 Mrs. Wagenstein ran the Sofia office of the Swiss Cultural Programme in South-Eastern Europe and Ukraine. In the last years, Mrs. Wagenstein has attended numerous trainings in cultural policy, project management, NGO management, fundraising, etc., in Bulgaria, France, Switzerland and Hungary.

Kiril Valchev hosts the weekly political talk show „The Week“ on

Darik Radio. He also hosts the evening show „The Day“. Mr. Valchev is attorney at law, member of the Sofia Bar. He graduated in Law from Sofia University. He has specialized in civil and commercial law. 190

Laura Fincato is a deputy president of the Permanent Committee

named Comitato Expo Venice, preparing the Venetian programme for the Milan Expo 2015. She is appointed member of the Committee for the Candidature of Venice 2019 for European Cultural Capital. She received her degree in Philosophy in 1973 at the University of Padua. Mrs. Fincato was elected three times for City Councillor of Vincenza, in 1975, 1980 and 1985, respectively. She served twice as Deputy Mayor of Venice city (2005-2006 and 2005-2010) and was elected in 1983 and 2006 for Member of the National Parliament. She held the position of Under-Secretary of State in the Ministry of Public Education (1989-1992) and the Ministry of Foreign Affairs (1993-1994), as well as Head of secretariat in the Ministry of Foreign Affairs (19961999).

Malina Edreva is Chairperson of the Standing Committee on

Education, Science, Culture and Religious Creeds, member of the Standing Committee on Children, Youth Sports and Tourism and member of the Standing Committee on Demographic Policy and Social Risks Prevention in Sofia Municipal Council. She graduated in Biology and Chemistry from the University of Plovdiv. She has specialized in Italy, the Bulgarian School of Politics (Class of 2008), and the ASPEN Institute for Political Leaders, France.

Nadia Carboni is Project Manager of the candidature of the

Municipality of Ravenna for European Capital of Culture 2019. Since 2005, she has been Lecturer in Public Administration at the Faculty of Political Science, University of Bologna. She has worked as both project manager and policy advisor for the Department of Public Administration in the Prime Minister Office, the Observatoire Social Européen in Brussels, the Public Administration Research Institute „Vittorio Bachelet“ – LUISS Guido Carli, the Research Foundation of the National Association of Italian Municipalities ANCI-CITTALIA, the Research Institute Carlo Cattaneo, the Italian Institute for Social Research, the School of Specialization in Administrative Studies of the University of Bologna.

Nele Hertling is Co-founder and member of the „A Soul for Europe“ Strategy Group. She has a degree in German Philology and Theatre. 191


From 1963 to 1988, she was Research Associate at the Academy of Arts in Berlin (West). Artistic Director of „Berlin – European Capital of Culture, 1988“; from 1989-2003 she was Director of the Hebbel Theatre in Berlin, Artistic Director of the „Theater der Welt“ Festival (1999). From 2003 to 2007, Hertling was Head of the DAAD (Deutscher Akademischer Austausch Dienst) Artists-in-Berlin programme. Since 2006, she has been Vice-President of the Academy of Arts.

Pier Luigi Sacco is Professor of Cultural Economics at IULM

University (Milan). He also teaches Economic Thought at San Raffaele University (Milan), and Cultural Industries at the University of Italian Switzerland (Lugano). Prof. Sacco does extensive research and consulting activity internationally on cultural economics, cultural and creative industries and culture-led local development, with a special focus on the European Capital of Culture prorgam. Has has published extensively, and is currently on the scientific board of the Creative Industries Journal, Economia della Cultura, Quality and Quantity and Mind and Society Journals.

Rarita Zbranca is director of the AltArt Foundation, member of the „A Soul for Europe“ Strategy Group, as well as arts manager, curator, cultural activist in Cluj, Romania. She is also a member of expert bodies such as Team Europe Romania. She has worked in the fields of culture, media, democracy and minority rights for non-governmental organisations, such as the Ethnocultural Diversity Resource Centre. She studied Photo-Video-Digital Image at the University of Arts and Design Cluj and Journalism at Babes Bolyai University Cluj.

on Dispute Resolution and Conflict Management and Cuyahoga Community College, Cleveland, USA. She was one of the founders and member of the European Political Training Association at the Council of Europe; member of the International Network for Conflict Resolution and Peace Building; member of the editorial board of the Reason Journal.

Trevor Davies is founder of Copenhagen International Theatre, originally a town planner. Later he was Secretary General of the Aarhus Festival and Copenhagen 1996 European Capital of Culture, as well as co-founder of the Danish Centre for Culture and Development (DCCD). In 2000-2004 he was Head of the Salisbury International Arts Festival and the New Writing Partnership, Norwich, in 2004-06. Apart from serving as artistic director of Copenhagen International Theatre, Trevor Davies is also project manager of Aarhus 2017 European Capital of Culture. Yuriy Vulkovsky, Executive Director of the Foundation for Urban

Projects and Research, Sofia and member of the Strategy Group „A Soul for Europe“. Cultural researcher, consultant and practitioner. Since 1994 he has been involved in a number of research and action projects in the field of cultural policy, cultural management, mapping of the cultural sector, civic participation in policy-making, social impact of the arts. Since 2004, he has been teaching cultural policy at the New Bulgarian University and Sofia University. In 2005, he created the first Bulgarian website for cultural policy – http://culturalpolicy. dir.bg. Since March 2009, he has been executive director of the Foundation for Urban Projects and Research.

Svetlana Lomeva was appointed Director of Sofia Development

Association by the Sofia Municipal Council. She holds an MA degree in Political Science from Sofia University. She has been Deputy Minister of Education, Youth, and Science (2009 – 2010). Mrs. Lomeva is one of the founders and former director of the Bulgarian School of Politics (2001–2009) and the Political Academy for Central and Southeastern Europe. Svetlana Lomeva has had several specializations at Robert Schumann Institute, Budapest; the American University in Bulgaria; the Council of Europe. She has been guest lecturer at Ohio Commission 192

193


OРГАНИЗАТОРИ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА СТОЛИЧНА ОБЩИНА София е столицата и най-големият град на България, а също така 15-ят по големина град в Европейския съюз с население от 1,447,239 души, което представлява 1/6 от населението на страната и допринася за създаването на повече от 38% от брутния вътрешен продукт на страната. София е основен административен, индустриален, транспортен, културен, медиен, здравен, образователен и университетски център на страната. Столичният регион обхваща 38 населени места, с 1.2% от територията на страната, но в нея е съсредоточена 1/5 от работната сила на България. Хармоничното съществуване на контрастни исторически, архитектурни и културни слоеве придава на града неговия уникален характер. София обединява вълнуващ урбанистичен дух и природни богатства, изобилие от минерални извори, разточителни зелени пространства и планински пейзажи. Лежерният начин на живот, концентрацията на университети, многобройните места за прекарване на свободното време и възможностите за социални контакти привличат млади хора от различни среди, които се чувстват добре дошли и свободни да живеят живота, който искат. София е място за среща на култури с широкия спектър от фестивали, международни събития и богата палитра ежедневни културни прояви. През 2004 г. с решение на Общинския съвет, София издига своята кандидатура за Европейска столица на културата през 2019 г. София е общината в България, която отделя най-много пари за култура от бюджета си. Тази година бюджетът за култура е увеличен с 1 милион лева. През следващите две години София ще реализира проекти самостоятелно и в партньорство, свързани с изграждане на културна инфраструктура като изграждане на музеен център в квадрат 500, Музей за съвременно изкуство, раз194

криване на археологията на площад „Независимост“ и бул. „Кн. Мария Луиза“ в единен културно-исторически комплекс и други. Повече за дейността на Столична община и за София може да научите на www.sofia.bg. На www.sofia2019.bg можете да научите повече за кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2019г. и да проследите културния календар на общината. Sofia Municipality Sofia is the capital and largest city of Bulgaria, but also the 15th largest city in the European Union with a population of 1 291 591 people, representing 17,5% of the Bulgarian population and contributes to the creation of more than 38% GDP. It is a major administrative, industrial, transport, cultural, media, health, educational and university center. The region covers 38 cities, 1.2% of the country, but it concentrates one fifth of the workforce in Bulgaria. The harmonious coexistence of contrasting historical, architectural and cultural layers gives the city its unique character. Sofia combines exciting urban feel with nature heritage, wealth of mineral springs, abundance of green spaces and mountain scenery. The easy-going lifestyle, concentration of universities, the many places to hang out and opportunities for social interaction attract young people with different backgrounds who feel welcome and free to live the life they want. Sofia is a meeting space of cultures with a broad spectrum of festivals and international events and thriving cultural activities every day. Ново първо изречение: In 2004, Sofia Municipal Council decided to support the city‘s candidacy for European Capital of Culture. Sofia is the municipality that spends the largest amount of money of its budget for cultural activities. Over the next two years, Sofia will implement projects independently and in partnership for construction of cultural infrastructure such as building a museum center in square 500, building a Museum of Contemporary Art, disclosure of the archaeological excavations of Square „Nezavisimost“ and Maria 195


luisa Blvd., and others.You can find more information about Sofia Municipality and Sofia on www.sofia.bg.

АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА СОФИЯ Създадохме Асоциация за развитие на София, за да подпомогнем и насърчим постоянния диалог между гражданското общество, бизнеса, държавните институции и общинската администрация за изграждане на обществена среда, която съдейства за развитието на София като модерен европейски град, подпомага устойчивото развитие, предприемчивостта и инициативността на София и нейните жители и насърчава връзката между образование, наука и бизнес. Асоциация за развитие на София е създадена с решение № 348 на Столичния общински съвет от 08.07.2010 г. и е регистрирана в обществена полза от Софийски градски съд. Асоциацията е определена с решение на Столичния общински съвет да координира дейностите, свързани с кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2019г. Нашите основни задачи са: • Да насърчаваме създаването на партньорства, както на национално, така и на международно ниво, с цел развитието на модерна, достъпна и сигурна градска среда в София • Да подпомагаме проектната дейност на Столична община, като предоставяме информация, обучения и консултираме процеса на изработване и управление на проекти • Да подпомагаме събирането и анализирането на данни за градското развитие на София, мониторинг и оценка на ефективността на планираните и провежданите общински политики, привличането и използването на експертиза от научни институти и центрове, висши учебни заведения, неправителствени органи196

зации, частни компании и лица • Да сътрудничим на Столична община в провеждането на обществени кампании, като на национално, така и на международно ниво Нашите проекти са свързани с промотиране на европейски политики на местно, национално и регионално равнище. Сред тях са: Европейска седмица на мобилността в София, Дни на Отворените врати в Столична община, Балкански регионален форум за бъдещето на европейската Кохезионна политика, политики за интеграция на граждани на трети страни. Във връзка с подготовката на кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2019г., Асоциация за развитие на София осъществява различни инициативи, като серия от дискусии с граждани, координира дейността на Инициативния комитет „Приятели на София – кандидат за Европейска столица на културата“, организиране на международен конкурс за визуална идентичност София 2019, изгражда партньорства с други градове и региони и мобилизира потенциала на града. Повече за проектите и обществените кампании на Асоциация за развитие на София може на научите на www.sofia-da.eu.

Sofia Development Association We established Sofia Development Association to promote and encourage the constant dialogue between civil society, business, public institutions and the municipal administration for creating social environment which supports the development of Sofia as a modern European city, aids the sustainable development, entrepreneurship and initiatives of Sofia and its citizens, and fosters the interconnectedness between education, science, and business. Sofia Development Association was established with Resolution 348/08.07.2010 of the Sofia Municipal Council and was registered as a not-for-profit legal entity with the Sofia City Court. Sofia Development Association was appointed by the Sofia Municipal Council to coordinate the activities related to the 197


candidacy of Sofia city for European Capital of Culture 2019.

СТРАТЕГИЧЕСКА ГРУПА „ДУША ЗА ЕВРОПА“

Our main tasks are: • To encourage the establishment of partnerships, both at the national and international level, aiming at the development of modern, accessible, and secure city environment in Sofia; • To support the project activities of the Municipality of Sofia by providing information, organizing trainings, and consulting the process of project development and management; • To assist the collection and analysis of data on Sofia city development, the monitoring and assessment of the effectiveness of the planned and implemented municipal policies, the involvement and utilization of the expertise of scientific institutes and centers, universities, nongovernmental organizations, private companies and persons; • To collaborate with Sofia Municipality in carrying out public campaigns both at the national and international level. Our projects aim at promoting European policies on local, national and regional levels. Some of them are: European Mobility Week in Sofia (2010, 2011); Open Doors Day in Sofia Municipality; Balkan Regional Forum for the Future of Cohesion Policy in Europe (January 2011); policies for integration of citizens of third countries. In connection with the preparation of the candidacy of Sofia for European Capital of Culture 2019, Sofia Development Association has implemented various initiatives; among them, a series of discussions with citizens on the topic, coordination of the activities of the Initiative Committee „Friends of Sofia – Candidate for European Capital of Culture“; organizing an international competition for visual identity of Sofia 2019, building partnerships with other cities and regions and mobilizing the potential of the city. For more information about the initiatives and projects of Sofia Development Association, please visit: www.sofia-da.eu.

198

Работата на „Душа за Европа“ се основава на убеждението, че е необходимо да се създаде Европа на европейците, а не просто Европа на институциите и регулациите. Ние имаме възможността и отговорността да участваме в политическите механизми на Европа. Нуждаем се от нови канали на комуникация и иновативни модели за сътрудничество на гражданското общество с европейските институции, а също и с националните, регионални и местни правителства и други власти. Нашата цел е да дадем културна основа на социалното, икономическото и политическото развитие на Европа. Това не означава, че ние лобираме за културата. По-скоро ние лобираме за Европа и изцяло вярваме в ролята на катализатор, която културата – във всичките й разнообразни форми – може да играе за развитието на обществото. Много неща са се променили в структурата на „Душа за Европа“ от първата конференция в Берлин през 2004 г., която даде старт на нашата гражданска инициатива. От една относително малка група от хора, намиращи се предимно в Берлин, „Душа за Европа“ се разви в мрежа, разпростираща се из цяла Европа, която отива отвъд границите на Европейския съюз и има офиси в Амстердам, Белград, Берлин, Брюксел, Порто и Тбилиси, и която си сътрудничи с градове и региони, с културния и бизнес сектор, както и с европейските политици. Днес стратегическата група на „Душа за Европа“, съставена от повече от 50 професионалисти от повече от 20 страни в Европа, работещи в областта на културата, политиката, бизнеса, изследванията и медиите, е отговорна за концептуалното развитие и разпространението на идеята на „Душа за Европа“ чрез проекти и инициативи. Инициативата е подкрепена от високопоставен Програмен съвет, председателстван от Йежи Бузек, председател на Европейския парламент. Програмният съвет, състоящ се от хора от различни обществени сфери като икономика, гражданско общество, култура и политика, подкрепя инициативи в качеството си на съвещателен орган. Членовете му включват Дитер Берг (председател на УС на фондация „Роберт Бош“), Елмар Брок (член на ЕП), 199


Ерхард Бузек (председател на Института за Дунавския регион и Централна Европа), Сандра Калниете (член на ЕП), Дорис Пак (член на ЕП, председател на Комисията по култура и образовани в ЕП), Ханс-Герт Пьотеринг (член на ЕП, бивш председател на ЕП, зам. председател на Съвета), Ханес Свобода (член на ЕП), Хелга Трюпел (член на ЕП), и Емилио Руи Вилар (Calouste Gulbenkian Foundation). Парламентарната работна група на Програмния съвет е нашата връзка с политиците. Повече информация за „Душа за Европа“ можете да прочетете на www.asoulforeurope.eu.

From bases in Amsterdam, Belgrade, Berlin, Brussels, Porto and Tbilisi the „A Soul for Europe“ initiative is building an international network of European cities and regions, the cultural and business sector as well as European policy-makers. The initiative is supported by a crossparty Parliamentarian Working Group in the European Parliament which provides a link between the work of the civil society initiative and that of political decision-makers. More information: www.asoulforeurope.eu; mail@asoulfroeurope.eu

„A Soul for Europe“ „A Soul for Europe“ aims to implement concrete steps and to conduct projects in order to ensure that Europe makes greater and better use of its cultural assets. Culture should be utilized more than in the past as a strategic factor for development – at the local, regional, national and European level. All fields of policy beyond the cultural sector, from social to foreign affairs, must develop a cultural component. We do not lobby for the financial support of the cultural sector, but rather we see culture as essential for the full development of Europe’s potentials. We believe that it is possible to create a Europe of the Europeans, rather than just a Europe of institutions and regulations, and that this aim can be implemented based on the potential of European culture. As citizens, it is our responsibility to take a hand in Europe’s political mechanisms. A new understanding of citizenship is required to create Europe from the bottom-up. We need to activate citizens to play a stronger role in creating Europe. The initiative „A Soul for Europe“ includes leading European politicians and decision-makers from all areas of society. At the very heart of the „A Soul for Europe“ initiative is the Strategy Group: 55 civil society actors from 21 countries from the areas of culture, politics, business, research and media. The Strategy Group is responsible for the conceptual development and dissemination of the idea of „A Soul for Europe“ through projects and initiatives. 200

ФОНДАЦИЯТА ЗА ГРАДСКИ ПРОЕКТИ И ИЗСЛЕДВАНИЯ Фондацията за градски проекти и изследвания (ФГПИ) е млада неправителствена организация, която развива дейност в четири направления: изследвания и анализи на градски/общински културни политики; трансфер на опит и знания по теми от областта на културните политики и културния мениджмънт между България и Европа (и други части на света); подпомагане на артисти и артистични организации, основно млади или без опит, при разработване на стратегии, набиране на средства и реализирането на проекти; реализиране (веднъж годишно) на иновативни, експериментални и нестандартни артистични проекти От март 2009 г. досега Фондацията за градски проекти и изследвания е работила по следните проекти: аналитични и изследователски и анализ на Столична Програма „Култура“ (2009); мониторинг на Календара на културните събития на Столична община (2010); културни събития и културна инфраструктура в периферията на София (2011); трансфер на опит и знания; Международна конференция „Регионално/градско развитие и култура“ съвместно с Европейската инициатива „Душа за Европа“ (2009); съорганизатор на Берлинската конференция „Душа за Европа“ (2010); посещения на културни мениджъри и изследователи от Австрия, Великобритания, Холандия и Румъния в рамките на изследователските и артистичните проекти на Фондацията 201


(2009-2010); артистични проекти в търсене на скритите културни съкровища на София (2009); Samples – Танцов и мултимедиен пърформанс на Централната ЖП гара на София; съвместно с Фондация „АлтАрт“ (Румъния) и Европейската културна асоциация (Турция) (2010); изложба „Парите разказват,“ финансирана от Алфа Банк (2011).

the Foundation (2009-2010); artistic projects such as „Treasure Hunt – The Hidden Cultural Treasures of Sofia“ (2009); organizing dance and multimedia performance at Central Railway Station in Sofia. In cooperation with AltArt Foundation (Romania) and the European Cultural Association (Turkey) (2010), we organized the „Money Talks Exhibition“, supported by Alpha Bank (2011).

В допълнение експерти на ФГПИ са участвали в множество обучения и консултации (включително на доброволни начала) за артисти и артистични организации.

In addition, the FUPR’s experts take part in many trainings and consultations, including volunteer work, in support of individual artists and art organizations.

Фондацията за градски проекти и изследвания работи с изградена мрежа от партньори от Белгия, Великобритания, Германия, Португалия, Румъния, Турция, Франция, Холандия и други държави.

The Foundation for Urban Projects and Research has a welldeveloped network of international contacts with organizations from Belgium, Germany, Great Britain, Portugal, Romania, the Netherlands, Turkey, France and others.

За контакти: Юрий Вълковски, e-mail: yvulkovsky@dir.bg.

Contacts: Yuriy Vulkovsky, at e-mail yvulkovsky@dir.bg.

Foundation for Urban Projects and Research The Foundation for Urban Projects and Research (FUPR) is a young non-governmental organization working in the fields of research and analysis of urban/municipal cultural policies; transfer of knowledge and experience between Bulgaria and Europe (and other parts of the world) in the fields of cultural policies and cultural management; support to artist and art organizations in their efforts for strategic planning, fundraising, development and implementation of artistic projects; development and organization (once a year) of innovative and experimental creative projects. Since March 2009, the Foundation for Urban Projects and Research has been working on the following projects: consultancy and research projects /research and analysis of Sofia Municipal Program „Culture“ (2009); monitoring of the Calendar of Cultural Events of Sofia Municipality (2010); cultural events and cultural infrastructure in the periphery of Sofia (2011); transfer of knowledge and experience; organizing the international Conference „Regional/Urban Development and Culture“. In cooperation with „A Soul for Europe“ (2009); co-organizer of Berlin Conference „A Soul for Europe“ (2010); visits, workshops and discussions with cultural managers and experts from Austria, Great Britain, the Netherlands and Romania, as part of ongoing research and artistic projects of 202

203


Софийска конференция за Европейските столици на културата, 27 май 2011  

сборник с презентации