Друг е въпросът как програма „Европейска столица на културата“ може да генерира ресурси за модернизация и изграждане на нови пространства, необходими за културното развитие на града. Но инфраструктурата и модерното техническо оборудване са само единият аспект, защото пространствата трябва също така да бъдат наситени и с адекватно културно съдържание. Има обаче и друг важен проблем: трябва да мислим как да превърнем културното съдържание в интегрална част от цялостната градска среда, а не само на културните пространства. Българската култура се капсулира и се осъществява предимно в концертните зали, театрите и галериите, повечето от тях стари и недостатъчно модернизирани. Имаме и алтернативни културни пространства и в последните години делът на този вид културни практики нараства постоянно. Те обаче са алтернатива само що се отнася до съдържанието. Контрастът с традиционните културни пространства се усеща най-вече на концептуално ниво, а по отношение на програмирането и взаимодействието с публиката, и алтернативните пространства действат твърде традиционно. Това означава, че отново работим с поканена, селектирана публика, избрана да влезе точно на това място, независимо дали е традиционно или алтернативно. Предположението, че младежката креативност е спонтанна, бърза, вдъхновяваща важи, но не и в нашата градска среда, в училищата, в парковете. Разбирам, че това е специфичен аспект и вероятно не се отнася до всички, но повдигам тази тема, защото ние обсъждаме концепцията за българска столица на културата, била тя София или някой друг град. И ако тези проблеми срещат такава силна опозиция в София, другите градове кандидати са всъщност още поназад в процеса на обогатяване на градската среда с културно съдържание. Няма да се спирам на причините за това, защото те са много. Съществува страх, че няма да бъдем разбрани от зрителите; съществува риск, че няма да влезем в приоритетите на потенциалните донори, така че е по-лесно да работим с публиките, които сами сме подбрали да присъстват на нашето събитие, отколкото с публики, които биха били привлечени от идеи. Исках да насоча вашето внимание към този факт – нека се опитаме да разсъждаваме върху това; трябва да помислим какво 148
можем да направим отсега нататък. Мисля, че е важно да обсъдим възможностите, предоставени от програма „Европейска столица на културата“ за развитието на този аспект на градската култура. Това ще допринесе за устойчивостта на инициативата, която да не се превърне в поредната краткотрайна идея. За българската публика ще кажа, че е дошло време културните събития да напуснат предучилищната възраст. Много съм щастлива, че кметът на София, г-жа Фандъкова, спомена това в нейното встъпление, а именно, че ние наблюдаваме развитието на нови културни пространства и инициативи и вярвам, че всичко това ще бъде включено в концепцията на кандидатурата на София за Европейска столица на културата. Тя трябва обаче да бъде доразвивана и след края на кампанията, като се използва набраната енергия и подкрепа за инициативата. Едно последно предложение: една от евентуалните бъдещи посоки на действие може да бъде включването в града на модел или приоритет за професионални представления на изкуството на открито – концерти, интерактивни събития, изложби; на събития, които провокират реакцията и мисленето на софийската аудитория. Ако това се случи, обликът на столицата като жизнен европейски град би се подобрил значително. Благодаря ви!
Rarita Zbranca: We have one more speaker, this time from Bulgaria. I am happy to introduce Mrs. Kalina Wagenstein who is the director of Art Office, an important organization in the cultural field in Sofia. Kalina Wagenstein, Director of Art Office, Sofia I am the last panelist and maybe not only for this panel, but for the conference, too. Many things have been said but I can reiterate some of them and emphasize on them from my perspective. I would like to say at the beginning that I believe that this conference is very important. But I am absolutely convinced in the good will both of 149